---

П Р О Т О К О Л № 3

На 23 януари 2013 г. от 15, 10 часа се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност № 202-01-82, внесен от Министерския съвет на 27.11.2012 г.
2. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитирането на студенти и докторанти № 202-01-84, внесен от Министерския съвет на 13.11.2012 г.
3. Разглеждане на проект за решение за приемане на Националната стратегия за младежта (2012 – 2020) № 202-03-19, внесен от Министерския съвет на 21.12.2012 г.
4. Разни.

На заседанието присъстваха: Красимир Вълчев – главен секретар на Министерството на образованието, младежта и науката, Петя Евтимова - заместник-министърът на образованието, младежта и науката, Николай Налбантов – директор на Дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие – Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Виолета Ангелиева – Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Илхан Кючук – Младежко ДПС, Ангел Георгиев – НПСС.
Заседанието беше открито в 15,10 часа и ръководено от Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.



ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, добър ден. Откривам редовното заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния проектодневен ред:
1. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност № 202-01-82, внесен от Министерския съвет на 27.11.2012 г.
2. Разглеждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитирането на студенти и докторанти № 202-01-84, внесен от Министерския съвет на 13.11.2012 г.
3. Разглеждане на проект за решение за приемане на Националната стратегия за младежта (2012 – 2020) № 202-03-19, внесен от Министерския съвет на 21.12.2012 г.
4. Разни.
Изказвания, предложения? – Не виждам.
Който е съгласен с така предложения проектодневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.

Започваме с първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТТИВНОСТ № 202-01-82, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 27.11.2012 Г.
От името на вносителя законопроекта ще представи господин Николай Налбантов – директор на Дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие” ПРИ Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Заповядайте.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Благодаря, господин председател! Дами и господа народни представители! Накратко ще представя внесения законопроект.
Този законопроект е разработен във връзка с транспониране на директива 2010/31 на Европейския съюз от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите.
Целта на законопроекта е той да допринесе съществено за повишаване на енергийната ефективност, за намаляване на енергийното потребление в страната и за подобряване на енергийните характеристики на сградите.
Основните моменти в този законопроект са:
На първо място, се регламентира разработването на национален план за увеличаване на броя на сградите с близко до нулево потребление на енергия, като разработването на този план е от компетенциите на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
Другото съществено изменение е във връзка с изискването за сертифициране на нови сгради за техните проектни енергийни характеристики.
Освен това в този законопроект, във връзка с изискванията на директивата, е регламентирана вече изискуема по-малка разгърната застроена площ на една сграда, за която е задължително енергийно обследване. Досега минималната площ за сгради за обществено ползване е 1000 кв. м. С този закон тази площ е 500 кв. м., като от 9 юли 2015 г. тя намалява на 250 кв.м.
По отношение на образователните изисквания към консултантите, които извършват енергийно обследване, са направени промени, така че те да могат да придобиват, предвид тяхното желание, две нива на квалификация. Първото ниво дава възможност те да извършват обследване на всички видове сгради, на всички категории сгради, а второто ниво ограничава техните възможности да извършват обследване на сгради пета категория, без тези сгради да са за обществено ползване. Това е предвид увеличаване на общия брой на сградите, които подлежат на такова обследване след намаляване на прага на застроена разгърната площ и във връзка с това, че малките сгради изискват по-ниско ниво на квалификация и могат да бъдат обследвани само от един специалист, а не от екип от различни специалности, които трябва да обследват големите сгради.
Освен това се предвижда всеки един консултант за три години да полага изпит и да получава удостоверение за квалификация и да се прави пререгистрация на регистъра на Агенцията за устойчиво енергийно развитие.
Това са основните моменти в законопроекта. Ако имате въпроси, с удоволствие ще отговоря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Колеги, откривам дискусията. Имате думата. Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин председател. Аз най-напред ще попитам поради каква причина този законопроект е разпределен в нашата комисия. Явно е, че в материята, която се обсъжда тук, аз поне не виждам пряко отношение към предмета на нашата работа. Помогнете ми да разберем за какво става дума.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Аз не за да отговарям на господин Имамов, но подозрях защо този законопроект е разпределен в нашата комисия. И ако прочетем мотивите, в мотивите на Бойко Методиев Борисов е записано, че този законопроект въвежда нови регулирани професии по смисъла на Закона за професионалната квалификация. И тези професии са изброени – за два вида оценители.
Тук вече възникват и други въпроси, които по-подробно трябва да обсъдим. След като няма промени в самия Закон за професионалната квалификация, как ги въвеждаме тези професии чрез този закон и кой по принцип въвежда регулираните професии в България?
Вече можем да навлезем и в други подробности – какво точно означава висше техническо образование и инженерът по студена обработка на металите отговаря ли на изискванията на този закон? Защото това е изискването за тази регулирана професия, която се занимава с енергийна ефективност. Но това са вече въпроси, а не мои становища.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости! Искам да допълня колегата Николов.
Тук във връзка с предложенията, засягащи висшето образование, а доколкото разбирам, донякъде и средно образование, би трябвало да има становище на Министерството на образованието, а с такова не разполагаме. Защото все пак тук се бърка номенклатура и на професионална квалификация. Ние нямаме такъв актив във висшето техническо образование. Но нека да изискаме становище на министерството.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Веднага ще отговоря на колегата Добрева. Поискано е становище от Министерството на образованието, младежта и науката със срок вчера. Към днешна дата нямаме становище. Очаквам представител на министерството. Заповядайте, господин Налбантов.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Понятието „регулирана професия” в мотивите е наша техническа грешка. Реално със закона не се въвежда регулирана професия. Това беше наистина идея в един от вариантите на проекта преди общественото обсъждане. Но по време на общественото обсъждане в дискусия с представители на академичните среди беше отхвърлена идеята за регулирана професия. Така че с този закон такава не се въвежда. Да, в мотивите има такъв термин, но това е наша грешка.
Що се отнася до образователните изисквания, те са записани в закона. Консултантите, които извършват обследване, трябва да бъдат строителен инженер или архитект за обследване на строителната конструкция на сградата, електроинженер за обследване на електрическата инсталация и осветителните уредби и инженер топлотехник за обследване на отоплителни и вентилационни инсталации. Това е записано в наредбите.
Така че такъв вид специалисти след полагане на изпит придобиват правоспособност за извършване на обследване в съответните видове части от сграда или промишлени инсталации.
Така че на конкретния въпрос един машинен инженер по студена обработка не може да бъде такъв специалист. Това следва от наредбата.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, госпожо Чалъкова.
КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нека да внесем малко яснота.
Предлаганите професии касаят изцяло висшето образование. Защото в предложения законопроект са записани образователните степени „магистър” и „бакалавър”. Но в посочения законопроект пише техническо образование, което в никакъв случай не може да се ограничи само до професиите, които вие споменахте.
Така че необходимо е доуточняване, защото техническото образование включва много професии, а не само тези. Ние не разполагаме с наредбата, ние гледаме законопроекта. Но първо трябва да мине законопроектът и след това по последователност да се направи наредбата.
В този аспект моят въпрос е: техническото образование, записано така в предложения законопроект, доколко отговаря на тези професии, които Вие казахте?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте за отговор.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Благодаря, господин председател. Тези изисквания не са предмет на Закона за изменение и допълнение. Това са текстове от действащия закон и такава наредба има. В тази наредба са регламентирани точно специалностите, които трябва да имат специалистите.
Така че ние с тези промени не внасяме някакви нови изисквания в тези разпоредби. Така че те не са предмет на Закона за изменение и допълнение на действащия закон.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, ако позволите, няколко думи и от мене.
Законът е разпределен към Комисията по образованието най-вече с оглед разпоредбите на § 20, чл. 23, ал. 2. В тази връзка са ми въпросите към господин Налбантов.
Член 23, ал. 2 дава изисквания за лицата за обследване на енергийната ефективност. Явно категорично това трябва да са лица със завършено висше техническо образование – така е записан текстът в т. 3.
В т. 5 е записано: „…са положили успешно изпит за придобиване на необходимата квалификация за извършване на дейности по акредитиране по реда на Закона за висшето образование или по реда на съответното законодателство на държава от Европейския съюз във висши технически училища”.
И вие на три години предлагате да проверявате кое от двете – нивото на поддържане на тази квалификация по т. 5 ли, защото не можете да проверявате нивото на придобитото висше техническо образование? Проверявате тази квалификация по смисъла на чл. 23, ал. 2, т. 5.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Тази квалификация, свързана с познаване на нормативните изисквания.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Други въпроси, колеги? Заповядайте, колега Тошев.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан малко с въпрос, който не е точно от обхвата на въпросите за комисията, която заседава, а е свързан с разпоредбата на § 18, чл. 21 – по отношение изискването при продажба на сградата за експлоатация да се представя от продавача на купувача сертификат за енергийна характеристика.. Точно как виждате реализацията на тази разпоредба за стари сгради, изградени преди 20-30 години, когато е нямало тези характеристики, когато не са използвани такива характеристики? Как ще се реализира практически? Защото това е разпоредба, която е свързана с голям оборот от сделки, които се осъществяват всеки ден.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Само да допълня колегата Тошев – не се ли прави поне разграничение на категории сгради по смисъла на Закона за устройство на територията? Ако са пета, шеста категория – това, което говорим, селски къщи и т.н., ще задължаваме ли всеки продавач на село да вади паспорт за енергийна ефективност, иначе няма да може да си продаде къщата? За строежи от първа, втора, трета категория – разбирам, магистрали, инфраструктура, големи национални обекти.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Буквално така излиза – че за всяка сграда трябва да се дава сертификат.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Налбантов.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Благодаря, господин председател. Аз отново искам да обърна внимание, че това не е ново изискване. Това е изискване и на действащия закон. Само с промяната в тази разпоредба се правят някои изменения. Но изискването го има и сега. Друг е въпросът доколко се прилага и доколко при сключване на сделки се изисква такъв сертификат.
Що се отнася до това дали е нова или стара сградата, тук е госпожа Ангелиева от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и мисля, че тя има повече компетенции по отношение на режима на сертифициране на сградите. Предлагам тя да ви отговори.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, госпожо Ангелиева.
ВИОЛЕТА АНГЕЛИЕВА: Благодаря. Аз искам да допълня, че категориите, които са по реда на Закона за устройство на територията, са приложени в този закон по отношение на компетенциите на тези лица, които за кратко ги наричаме консултанти, синергийни консултанти. В смисъл, когато имат повече знания, умения и т.н., могат всичките сгради и строежи да обследват, а когато са с по-ограничена квалификация, тогава могат да обслужват само пета категория – това са жилищните сгради, без обществено обслужващите, жилищни сгради до 10 м височина, вилни сгради и т.н. Тоест тук са използвани категориите по Закона за устройство на територията.
Що се отнася до този въпрос дали всички сгради трябва да имат сертификат, имаме разделяне на нови и на съществуващи сгради. Когато говорим за сертифициране и когато започнем да говорим за сертифициране, сега с този проект на закон уеднаквяваме. Досега беше енергиен паспорт, енергиен сертификат. Сега вече говорим само за сертификат, като го наричаме коректен, когато, разбира се, сградата като проект все още няма живот и употреба на енергия в нея.
Плюс това сертифицирането е задължително за обществено служащи сгради, когато са на 500 кв. м., съответно сега ще стане на 250 кв. м.
Разбира се, по желание на купувачите, възложителите и т.н. би следвало това нещо да започне да се прилага повече. Защото колегата каза, че новото, което трябва да правим и към 2018 – 2020 г., е, че трябва да въведем изискването и трябва да се стремим към изпълнението на сгради с енергия близка до нулата. Лично за мене дори като специалист това просто е непостижимо към този момент, но ние трябва да се стремим да го постигнем. Затова трябва да има такива изисквания.
Изискванията не можем да ги делим за сгради на село и в града. Изискванията и за безопасност, и за пожарна безопасност, и за сеизмичност, и за енергийна ефективност са еднакви навсякъде. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, господин председателю. Аз искам да кажа две неща.
Първо, настоявам да се пише в становището на комисията, че е допусната грешка за регулираните професии. Защото регулираните професии са само три – това са медицина, право и архитектура. А тази регулация е изключително важен въпрос, който не засяга в момента вносителите, но за нас като комисия е изключително важен, защото засяга часовото разписание в университетите, хорариумите, броя на преподавателите и т.н. Тоест всеки ще се стреми да получи санкция през закона за регулирана професия, защото това означава, че в собствения си занаят въвежда нормативи, с които си увеличава броя на хората, които могат да преподават.
В една ситуация на управление на криза такова нехайство е непростимо за нашата комисия.
Така че настоявам изрично да бъде упоменато, че не става дума за регулирани професии и че нашата комисия не възнамерява да прави това, защото това е важно да се чуе като сигнал към хората, които се занимават с висше образование в страната.
Второто вече е свързано с текста. Искам да го кажа на вносителите, защото текстът е неясен наистина за нас като хора от Комисията по образованието. За какво става дума?
От едната страна стоят гражданите, които са задължени от серия законодателни действия и нормативи да изваждат някакви купища от документи, обикновено за някакъв вид дейности в своето всекидневие. Такъв вид дейност във връзка с нашата евроинтеграция е въпросът за енергийната ефективност.
Вие създавате ред, в който, ползвайки в чл. 23 – цитирам, за да бъда конкретен, ал. 1, т. 3, букви „а”, „б” и „в”, след като имаме въпроси как се извършва първо образованието, за което вече отговорихме и се успокоихме, че няма регулирана професия, след това има още един етап на квалификация, който стои някак си неясен от текста – кой го извършва, как го извършва. Единственото, което изясни господин председателят, е, че вие имате желание в кратък период от време да проверявате тази квалифицираност, тоест през някакъв период, ставаше дума за три години.
Защото ситуацията е такава – при такава задължителност и при такъв сигурно не малък кръг лица, вие знаете, може би това са стотици хора в България, може би са хиляди, вероятно обаче не са десетки. Това означава, че тези хора, за да се квалифицират, да получават тези документи, да ги представят пред съответните държавни власти, се получава една възможност за взимане на пари – нека да бъда груб, тоест, като квалифициране изисква някой да осъществи образователен процес, да минат през някакви изпити, през някакви курсове и т.н.
И тази неяснота, ако бъде уредена в наредба, рискуваме да създаде опасност подзаконово за едно поле, което ние, политиците, сме свикнали да наричаме корупционно, тъй като в него няма яснота от закона, а се тълкуват норми от този документ.
Тоест моята препоръка е, тъй като ние към второто четене няма да имаме никакво отношение, там, където е необходимо, да се изясни как се придобива тази квалификация след висшето образование и по какъв ред. Или поне го отпратете ясно към кой подзаконов текст ще стане това нещо, за да не предизвикваме въпроси при това първо четене.
Пак казвам, това е с желание да помогна да не се получават такива тълкувателни възможности. Защото лично аз в моята работа съм се натъквал на много случаи, в които такива тълкувания почват да кривят по пътя самото прилагане на текста. Иначе ми е ясно, че е изпълнен с добра воля да се следи нивото на тези хора, следи се те да бъдат високо квалифицирани и да не се допускат някакви бели, защото при тези бели може да се застраши човешки живот. Тоест логиката тук е съвсем ясна.
Това беше, господин председателю. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря и аз. Заповядайте, колега Тошев.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Благодаря, господин председател. Само едно уточнение, свързано с предходния въпрос, който разгледахте. Бихте ли ни казали кои са разпоредбите от директивата, въз основа на които е необходима промяна на този чл. 21? Ако е възможно да ги споменете.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Докато се подготвите, аз ще продължа мисълта на колегата Методиев по отношение на квалификацията.
Действително няма яснота в закона. Законът препраща по смисъла на чл. 23а, ал. 9 към наредба на министъра на икономиката, енергетиката и туризма и министъра на регионалното развитие и благоустройството. В мотивите погрешно е записан и министърът на образованието, младежта и науката. Въпросът е обаче къде е точно грешката по същество, по смисъл. Не трябва ли министърът на образованието да е един от издателите, един от авторите на тази наредба, която ще формулира реда и условията за придобиване на квалификация в български висши училища? Къде е министърът на образованието, който осъществява държавната политика в областта на висшето образование?
Защото в мотивите вие сте сгрешили и сте записали министъра на образованието. А в чл. 23а, ал. 9 тази наредба сочи само министъра на икономиката, енергетиката и туризма и министъра на регионалното развитие и благоустройството. А говорим за висше образование.
Моля, отговорете на тези въпроси. Защото за нас като Комисия по образованието това е основната тема, по която можем да дискутираме, за да има яснота на адресатите на правната норма на тези специалисти с висше техническо образование. Утре като излезе в „Държавен вестник” този изменен и допълнен закон, какво те трябва да направят, изчаквайки наредбата, съобразявайки се с нея, в кое висше училище, по какъв ред и по какви условия? Заповядайте за отговор.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Благодаря, господин председател. Аз само ще обърна внимание, че този процес и в момента е уреден. Това е предмет на разпоредба в закона. Висшите училища, които имат право да извършват такава обучителна дейност, са акредитирани по Закона за висшето образование. В момента има четири университета, които са акредитирани и осъществяват такова обучение.
Що се отнася до това дали в издаването на наредбата да участва и министърът на образованието, младежта и науката, между другото, имаше подобно предложение, но самото Министерство на образованието, младежта и науката няма такива претенции. Освен това наредбата е чисто техническа. Тя регламентира единствено техническите изисквания към съответните обекти, които са предмет на обследване, и изисквания към консултантите относно познаване на специализираната нормативна уредба и образованието, което те имат.
Така че това може да бъде предмет на дискусия, ако от Министерството на образованието, младежта и науката мислят, че е необходимо и министърът на образованието да участва. Това не е проблем.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте да отговорите на колегата Тошев.
ВИОЛЕТА АНГЕЛИЕВА: Вие оставате с впечатлението, че тази материя е абсолютно нова. А то е, защото ние сме прецизирали малко тези текстове. Иначе има само една нова алинея, която се отнася за преквалификацията, ако мога така да кажа, с оглед повишаване качеството на работата на тези лица и отпадане на средното образование, което беше преди това позволено, така да го кажа.
Обучението не е задължително. Който може да се подготви сам, да се подготви. Само изпитът е задължителен, който е уреден в техническите университети в България, на цялата територия на страната, не само в София.
Така че наистина бихме могли да помислим за някои текстове от наредбата да бъдат включени тук.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Други изказвания? – Не виждам. Закривам дискусията.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергийна ефективност, внесен от Министерския съвет.
Гласували: за 13, против няма, въздържали се 4.
Подкрепя се законопроектът. Благодаря на нашите гости за участието.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КРЕДИТИРАНЕТО НА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ № 202-01-84, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 13.11.2012 Г.
Към законопроекта са постъпили становища от три банки – Алианц, ДСК и Райфайзен банк и от Националното представителство на Студентските съвети. Те подкрепят законопроекта с бележки за прецизиране на текстовете.
От името на вносителя законопроектът ще ни бъде представен от господин Красимир Вълчев – главен секретар на Министерството на образованието, младежта и науката. Заповядайте, господин Вълчев.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Действащият Закон за кредитиране на студенти и докторанти е приет през 2008 г., а Програмата за студентско кредитиране действа от 2010 г., след като беше сключен договор с партии, които администрират кредитите по програмата.
Към момента имаме отпуснати над 10 400 студентски кредита на стойност над 48 млн. лв.
През тези две, вече трета година имаме ползотворна комуникация и работа с банките. Като цяло се стараем с времето да минимизираме проблемите, свързани с действието на програмата. Имаме доброто сътрудничество с държавните висши училища.
В хода на изпълнение на програмата възникнаха различни хипотези, част от които налагат ние да прецизираме отделни текстове в действащия закон. Това е основната причина да го предложим.
Не се променят заложените в закона финансов и институционален модел. Запазва се достъпът до студентски кредити, запазват се и основните параметри на програмата.
Това е най-общо. Мисля, че няма нужда от допълнителна конкретика. Разбира се, ще отговорим на поставените въпроси.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Вълчев. На заседанието присъства и заместник-министърът на образованието Петя Евтимова.
Колеги, откривам дискусията. Имаме думата. Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Щях да започна с въпроса за резултатите от прилагането на закона, но бяха дадени две важни характеристики, които ни позволяват да правим съответните изводи за действието на този закон.
Промените, засягащи студентите аспиранти в закона, не са много, те са малко, бих казал, незначителни, главно в чл. 21, ал. 6, касаещи преди всичко изискуемостта на кредитите, тоест в какъв момент студентът е длъжен да върне онова, което дължи на банката.
Направи ми впечатление, че в тази посока са и предложенията на Националното представителство на Студентските съвети. Там обаче се иска да се разшири обхватът на студентите, които имат право на кредити, тоест по отношение на формата на обучение.
В сегашния закон подобно право имат само студентите в редовно обучение. Тяхното желание е да се разшири и за дистанционно, и за външно обучение.
Моето мнение е, че аргументите са основателни, защото и тези хора също имат разходи за образование, които би следвало по някакъв начин да бъдат покрити с кредитен ресурс.
Вероятно може да има аргументи против, но би могло да се помисли за ограничаване на максимално допустимия размер на кредитите. Защото по-голямата част от студентите работят и получават собствени доходи. Това, от друга страна, намалява риска по отношение на възвръщаемостта на кредитите. Изобщо по този въпрос трябва да се помисли – дали трябва да се разшири полето на студентите, които имат право на този кредит.
По-голямата част от промените обаче засягат отношението банки – държава, банки, кредитори и държава. Това са промени, предвидени в чл. 14, ал. 5. Най-сериозен според мене е проблемът, свързан с така наречената суброгация на държавата, тоест встъпване в правото на кредитора. Държавата встъпва в правото на кредитора – банка при събиране на вземанията.
По отношение на тази промяна обаче, ако обърнете внимание, Банка ДСК има много сериозни бележки, много сериозни, които касаят също така и един друг проблем – проблема с покриване на разходите на банката с държавните гаранции, свързани с този кредит.
Аз смятам за изключително важни бележките на Банка ДСК и те трябва да намерят място в този законопроект.
Като цяло смятам, че ние трябва да подкрепим едно усъвършенстване на този закон, но предложените текстове се нуждаят от прецизиране и в по-голяма степен съгласуваност с повече банки, които работят с тази материя. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Имамов. Заповядайте, колега Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, госпожо заместник-министър, уважаеми гости! Законопроектът е наложителен. Чуха се няколко тези.
Искам първо да взема отношение по тезата за кредитополучатели – студенти редовно обучение и както господин Имамов подметна, хората, които работят и учат дистанционно обучение. Аз също съм съгласен с неговата теза, но искам да уточня.
Настина европейската практика за студентите, които работят, особено студентите докторанти, е такава, че тези такси за докторантско или няма значение какво е обучението след завършване на висшето образование се поемат определено от фирми, а не се взимат кредити. Много рядко се взимат кредити. Студентът е започнал работа, отива да учи за докторска степен. Обикновено фирмата, в която работи, го поема. Или тя става гарант пред банката, което е почти еднакво. Това е европейската практика.
Аз смятам, че в България можем да мислим и за редовните студенти, но за момента законопроектът е точен и ясен и аз лично ще го подкрепя. Защото в България положението е такова, че можем да мислим само за редовните студенти в момента.
Колкото до забележката на банките, да не забравяме, че това са търговски банки и те винаги ще си гледат собствения интерес. Всичките банки са частни институции. Наистина ние трябва да се съобразяваме и с техните изисквания, но да не забравяме и съпричасността на държавата, особено когато става въпрос и за докторантите, и за кредитите на редовните студенти. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря, господин председател. Госпожо заместник-министър, господин главен секретар, колеги! Аз също бих помолила да дадете един по-изчерпателен анализ, за да видим от промените през 2009 г. досега какво количество студенти от какъв тип висше училище – частно или държавно, са се възползвали от действието на закона. Това едно.
Второ. Аз имам конкретни въпроси по текста.
Когато се обсъждаше приемането на този закон през 2008 г,. тогава Националното представителство на студентите изискваше извън таксите да бъде изрично разписано, че кредити могат да се дават и за издръжка. В случая под „издръжка” се нямаше предвид единствено и само при раждане на дете. Неслучайно в следващата алинея беше записано вече кога ще се опрощават тези кредити.
Защо в момента се отнема това право на студентите да получават кредити и за издръжка по принцип? Защото знаете, че днешният живот е доста сложен за всеки един студент. И аз например не намирам логика да отнемате това право на студентите.
Второ. В ал. 3 вие предлагате таксите – тук би трябвало да имаме и становище на Съвета на ректорите. Не знам, господин председател, дали сте изисквали такова. Защото тук има два текста в предложението, за които наистина би трябвало да се иска становище на Съвета на ректорите.
Първо, в България не би следвало да се работи с чуждестранна валута. Все пак ние имаме национална валута, която е лева. И се учудвам, защото самите висши училища би трябвало да бъдат така добри да представят тези такси, още повече, че знаете, че те се приемат от Министерския съвет до 30 април.
Какво още ми прави впечатление? Защо изисквам становище на Съвета на ректорите? Защото всички много добре знаем – или поне тези, които работим във висши училища , - че ако не бъде внесена таксата в началото на първия семестър, примерно, да кажем, до първия месец, студентът автоматично губи правата си на студент.
Доколкото разбирам, тук правите едно предложение, че кредитът, ако има, разбира се, такива, които да теглят кредит, може да бъде платен до началото на втория семестър. Тоест просто заличавате срока. Лично аз не виждам кое е това висше училище, което ще се съгласи да остави студента при незаплатена такса. Тоест това е нещо, за което все пак трябва да поискаме становище и на ректорите. Не можем така автоматично да решаваме тези въпроси.
Не разбирам защо правите промени в чл. 18, ал. 5, защо сменяте 6 месеца с 3 месеца. Това също не го разбирам. Защо скъсявате този срок?
Този закон по принцип е предназначен за студентите. В този смисъл в момента що се отнася до промените, които правите, може би са добри вашите намерения, те удовлетворяват, доколкото разбирам, Асоциацията на банките. Тоест включвате по един представител на всичките банки за сметка на съдбата на студентите. За съжаление това е резултатът.
И тук го казвам без всякакъв политически нюанс. Не ни подозирайте в такива мисли.
Ясно е също така от чл. 10, ал. 3, че кредитите се превеждат тогава, когато се теглят, директно на висшето училище. Тоест уточнението „действащ студент” в дадения случай също смятам, че е излишно. Но примерно, да кажем, бихме могли да приемем това указание, като всички много добре знаем, че студентът не приема пари на ръка тогава, когато би трябвало да тегли кредит.
Това са в най-общи линии моите въпроси към вас.
Обобщавайки това, което казах, искам да посочите на първо време, освен въпросите, на които се надявам, че ще ми отговорите, какъв е процентът – пак повтарям – на теглилите кредит през последните години от 2009 досега, какъв процент от тях са представители на частни висши училища и какъв процент от тях са представители на държавни висши училища в двете форми – платено обучение и по държавна поръчка. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, господин Вълчев.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Разширяването на обхвата на програмата както по отношение на форми, така и на видове разходи е въпрос, който ние сме обсъждали. Но признавам си, оставили сме основния анализ за третата година на действие на програмата, когато ще имаме достатъчно информация, достатъчен период, който ще ни позволи да анализираме информация както по отношение на търсенето на кредити, така и по отношение на тяхната възвръщаемост.
Основната част на цената на такива държавно гарантирани програми, когато говорим от гледна точка на бюджета, е процентът, по който се връщат тези разходи. Вече оттам нататък съответно въпросът е дали е необходимо да се намери един по-различен баланс от интересите на различните страни – участници в програмата. Това също е въпрос, който трябва да се реализира паралелно с разширяването на програмата.
Тук беше поставен въпросът за разширяване на кредитите за издръжка. Може би е неточно това, че ние отнемаме. Думата „отнемане” не е точна, защото ние нищо не отнемаме. Законът е такъв, какъвто е приет през 2008 г. Казвам това, понеже госпожа Добрева каза, че отнемаме кредитите за издръжка.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Не че отнемаме кредитите. Такова нещо не съм казала.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Сигурно съм разбрал неправилно.
Обсъждали сме с банките различни хипотези, които са довели до необходимостта да се промени една или друга разпоредба, която е предложена.
Все пак ние като представители на министерството говорим от името на вносителя Министерски съвет. Но факт е, че някои от текстове са предложени от Националната агенция по приходите, респективно от Министерството на финансите, и по-специално промяната в чл. 14, ал. 2, която беше засегната.
Специално тази промяна сама по себе си не е достатъчна, за да се разглеждат взаимоотношенията между министерството като възложител по програмата, образно казано, и търговските банки. Те са уредени с типов договор, в който са голяма част от отношенията и тези отношения трябва да се гледат комплексно. Това предполага допълнителни разходи.
И ако ние преценим заедно с банките, че би било по-скъпо, ако ние изместим периода на активиране на гаранцията от гледна точка на допълнителните такси, които ще заплатим, бихме били склонни да подкрепим една промяна, едно отпадане на чл. 14, ал. 2. Казвам това, защото Вие споменахте за някакви становища на банките, с които ние не сме запознати. Ние сме получили единствено само становището на банка Алианц, в което видяхме, че има такова негативно становище.
Във всички случаи ние желаем да запазим този баланс, който в момента е намерен по отношение на програмата, баланс както между министерството, бюджета, търговските банки, така и интересите на студентите.
Що се отнася до достъпа на студентите до кредити, аз още веднъж ще кажа, че няма никаква промяна. Единствената разлика, която сте видели, е от 6 на 3 месеца. На практика срокът, който се отразяват в регистъра на кредитите, е 3 месеца. С тези 3 месеца и трите месеца, които са предложени по закон, на практика този срок ще бъде 6 месеца, което, от друга страна, ще гарантира, че няма да има един прекалено дълъг срок, в който да няма видимост за това, че един кредитополучател е потенциален лош длъжник, което е необходимо от гледна точка на интересите на бюджета.
Търсенето на кредити не е толкова функция на формата на собственост на висшето училище, а на размера на таксите. В частните училища са по-високи таксите. Ние сме направили такъв анализ по професионални направления и аз съжалявам, че не нося пълните данни .
Ако направим такъв анализ, ще видим, че процентът на кредитите е по-голям в тези професионални направления, в които са по-високи таксите. И това е напълно разбираемо. По този начин е много по-голямо търсенето в професионално направление „Медицина”, отколкото в професионално направление ”Икономика”. Общо взето процентът на търсене е много нисък в тези професионални направления, в които, образно казано, годишните такси са до 500-600 лв., и е много по-висок в тези, които са 1000 и над 1000 лв. От това се получава и съответно изместване на по-голям процент към частни висши училища. Но така или иначе основният процент от студентите кредитополучатели е в държавни висши училища. Съжалявам още веднъж, че не мога да се ангажирам с точни числа. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА: С риск да се повторя, ще кажа следното. Нека да прочетем чл. 5, ал. 1, т. 2, която вие предлагате да се промени.
Член 5 в досегашния закон гласи следното: „Кредити се отпускат за целия или за част от периода на обучение, съгласно учебния план за:
1. заплащане на таксите за обучение;
2. издръжка.”
Вие предлагате промяна в т. 2 и предлагате следното: „издръжка при раждане (осиновяване) на дете на студент или докторант”.
С една дума, вие уточнявате при какви условия се дава тази издръжка.
Неслучайно казах, че знам, че през 2008 г. имаше много голяма дискусия, в която най-активно участваше тогавашният министър доц. Даниел Вълчев. Затова беше разписана ал. 2, с която се дава правото на кредит за издръжка, възникнало при раждане или при пълно осиновяване на дете по време на обучението. Тоест има си специална ал. 2, която допълва тази издръжка.
Моят въпрос е: Защо тази издръжка не може да бъде теглена като кредит от студента, а се налага тя също да бъде концентрирана и да бъде строго регламентирана, когато това е искане на студентите? За това става въпрос. Това е искане на студентите, които казаха: Животът е изключително сложен, ние сме принудени да работим. Защо ако сме редовни студенти например и искаме да учим, да не можем да теглим кредити?
Това беше тяхно изискване и то беше разписано след национален консенсус. Сега виждам, че то се променя. Съжалявам.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Тук би се променило, ако я нямаше ал. 2. В случая за нас е очевидно, че предложението е само и единствено за създаване на допълнителна яснота.
ВАНЯ ДОБРЕВА: Не може да ограничавате.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: И досега то е било детерминирано в ал. 2.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Вълчев, действащият текст е, както каза колегата Добрева, чл. 5, ал. 1, т. 2 – „издръжка”. Това е най-общо казано. Такси за обучение и издръжка. Издръжка за екзистенц минимум, за живот, която би могла да включи и издръжка при раждане.
Но аз Ви питам следното. Раждането е определено като еднократна помощ в Закона за семейните помощи – 2840 лв. Това законово положение, което вие въвеждате, дава ли възможност за още едно еднократно подпомагане и в какъв размер? Да кажем на бъдещите майки – студентки, докторантки, по чл. 5, ал. 1, т. 2 за какви пари става въпрос?
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Става въпрос за същите средства, които и до момента са били отпускани. Кредитът за издръжка възниква при раждане или пълно осиновяване на дете. Тоест правото е дефинирано в ал. 2. А по-долу е дефиниран размерът. Във всички тези разпоредби няма промяна.
В този смисъл промяната в чл. 1, ал. 1, т. 2 е единствено и само за допълнителна яснота. Няма разширяване…
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Стесняване.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Няма и стесняване.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, Стефани Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз все пак искам да прочета текста на ал. 2 от чл. 5 в действащия в момента текст на закона. Действително се казва, че кредити се отпускат и за издръжка. И на пръв поглед изглежда, че новият текст ограничава. Но когато прочетем ал. 2, че „Правото на кредит за издръжка възниква при раждане или пълно осиновяване на дете”, става ясно, че всъщност издръжката е възможна само когато става въпрос за раждане и осиновяване на дете.
И действително според мене е напълно ясно, че в предложението за изменение се доизясняват нещата. Би имало разлика, ако говорим за издръжка на съществуването, която е различна, ако имаш дете и ако нямаш. Но в този случай няма как да получаваш издръжка, без да имаш дете. И в стария текст, и в новия текст изискването да получиш кредит за издръжка е да се роди или да се осинови дете.
Не мога да разбера съображенията на колегите и ми се струва, че малко се търси под вола теле.
Зададох си същия въпрос като го четох, защото минах през същите разсъждения, които и госпожа Добрева в момента изложи, точно за да няма такова недоразумение. Защото под „издръжка” би могъл всеки студент да смята, че има право да получи кредит за издръжка. А всъщност ал. 2 го ограничава. И така текстът просто е по-прецизен.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Какво налага новия текст и каква е разликата между новия и стария?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Точно за да няма такова недоразумение. Защото всеки студент би могъл да смята, че може да получава кредит за издръжка.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Другата разпоредба, която касае този вид кредит, е чл. 22, който също не се променя.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други изказвания? Има думата Ангел Георгиев от Националното представителство на студентските съвети.
АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Аз искам да взема отношение от името на студентите след допитване на множество студенти, които имат възможност да ползват студентско кредитиране, и такива, които нямат възможност, но имат необходимост.
Както личи от нашето становище, става въпрос за следното. Студенти, които не са в редовна форма на обучение, а са в друга – дистанционна, задочна или вечерна, нямат право по закона на студентски кредит. Или ако преминат в такава форма на обучение, то кредитът им става изискуем.
И тъй като така или иначе ситуацията през 2008 г. и ситуацията през 2012 г. е доста различна икономически, в момента се наблюдава следната ситуация. Студентите, които са задочна форма на обучение, всъщност форма, различна от редовната на обучение, не във всички случаи, а по-скоро в по-малко случаи, работят. Издръжката на студентите редовна форма на обучение в съответния град включва общежития, транспорт, различни разходи от таксите на обучение. Съответно става доста по-скъпо той да е студент редовна форма на обучение и да се издържа в съответния академичен град, отколкото да е задочна или дистанционна форма на обучение, да си търси работа в този момент, защото над 30 процента е ръстът на безработицата сред студентите, и да живее вкъщи.
Има много студенти, които са такава форма на обучение поради факта, че нямат възможност да се издържат, а са и безработни.
Нашата позиция, нещо, което ние ще продължим да отстояваме, тъй като Законът за висшето образование не прави разлика между студентите и формите на обучение, е да имат право студенти, които са задочна или дистанционна форма на обучение, на студентско кредитиране. Също така, ако преминават от задочна в редовна форма, да не става изискуем кредитът. Просто да имат достъп до тази услуга, тъй като по смисъла на закона те са с равни права. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, господин Вълчев.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Разбира се, че от гледна точка на разходите ние винаги можем да намерим аргументи за това, че е необходимо разширяването на обхвата на потенциалните кредитополучатели. По същия начин може да добави неформално обучение, учене през целия живот и т.н. Но все пак нека да не забравяме, че гарантираните от държавата студентски кредити са функция на равния достъп до висше образование, а той, от своя страна, е стъпил на презумпцията, че тези, които са в редовна форма, не могат да осъществяват или поне не могат пълноценно да осъществяват трудова функция, да бъдат на пълен трудов договор. Това налага тяхното допълнително подпомагане в случая със заплащането на таксите.
Разбира се, че има множество рискове, като безработицата и други, които не могат да бъдат застраховани, така да се каже. Но това е смисълът на публичната програма.
В другия случай една частна програма на търговската банка също може да свърши работа. Тоест всеки един има достъп до търговски кредит.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други изказвания? Заповядайте, Методи Методиев.
МЕТОДИ МЕТОДИЕВ: Аз съм юрист на Търговска банка „Алианц” – България. Бих искал да взема отношение по някои от предложените текстове.
Вероятно сте се запознали с предложенията, които са направени от името на Търговска банка „Алианц” – България. В голямата си част те са свързани с по-детайлно дефиниране на определени текстове, като тази необходимост се е породила в рамките на практическата дейност, която банката извършва по кредитиране на студенти докторанти.
Аз няма да ви отегчавам с детайлите на тези предложения. Те така или иначе са пред вас.
По-същественото, на което искам да обърна внимание, е предложението за промяна на ал. 2 на чл. 14, а именно представянето от страна на търговските банки пред държавата на издаден в полза на банката изпълнителен лист по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс. Този текст първоначално липсваше в проекта, който ни беше изпратен от Министерството на образованието, младежта и науката, и той се появи впоследствие като законопроект, вече внесен от Министерския съвет.
Искам да обърна внимание ,че достъп до това кредитиране имат граждани на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство и на Конфедерация Швейцария, които по реда на Закона за пребиваване на граждани на Европейския съюз на територията на Република България имат право на продължително пребиваване до пет години за обучение.
Предполага се, че към момента, когато те трябва да връщат тези кредити, този срок ще е изтекъл, гратисният период ще е изтекъл и най-вероятно те ще са се прибрали в своята страна.
В този смисъл в чл. 411 от Гражданско- процесуалния кодекс пише, че съдът отказва издаване на заповед за изпълнение, ако длъжникът няма постоянен адрес или поне обичайно местопребиваване в Република България. Тоест абсолютно практически е невъзможно по реда на действащия Гражданско-процесуален кодекс банката да се снабди с изпълнителен лист по реда на чл. 418 от ГПК срещу гражданин, който не е български гражданин и няма постоянен адрес в Република България.
Остава хипотезата за изпълнение въз основа на Регламент 18-96 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане – не го познавам много добре, има го в ГПК така или иначе, но това не е изпълнителен лист. Той няма да бъде изпълнителен лист по реда на чл. 418 от ГПК.
Като се има предвид, че все пак тези граждани се насочват към скъпи специалности, примерно от рода на такси за обучение 50 000 лв., приемането на този текст категорично няма да позволи въобще на банките да претендират тези вземания, въпреки че са държавно гарантирани.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, колега Стоилов.
РУМЕН СТОИЛОВ: Господин председател, благодаря. Аз съм съгласен с Вашето становище, господин Методиев. Но ми е много интересно като представител на търговска банка примерно за последната година – да не се връщаме назад – имате ли повече от пет чуждестранни студенти, които са кандидатствали във вашата банка? Защото според моите сведения и според хората, с които работя, студентите, които идват от чужбина, дори и да имат кредит за обучение, повече те са от външни банки. Защото Вие много добре знаете, че търговските банки дори в Турция и Гърция дават много по-добри условия на своите студенти, независимо дали следват в български университет. В това съм абсолютно убеден. И Вие като човек, работещ в банка, сигурно го знаете.
Съгласен съм с постановката. Но ми беше интересно. Да, законът трябва да е чист, но не виждам чуждестранен студент, който ще вземе кредит от българска търговска банка. Сигурен съм.
МЕТОДИ МЕТОДИЕВ: Неслучайно това, което ви го казвам сега, не сме го написали в нашето становище, защото нещата ги извличаме от практиката. Конкретният случай се появи на следващия ден, след като изпратихме нашето становище по повод на студент от Холандия, който получи кредит от 50 000 лв. за обучение в Американския университет. Тогава към мене като юрист се обърнаха от ръководството на банката и попитаха о’кей ли сме да го финансираме и ще можем ли да си го съберем. Ей богу, ще могат да ги съберат, но не по линия на държавната гаранция.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, Росица Велкова.
РОСИЦА ВЕЛКОВА: Аз съм директор на Дирекция „Управление на продукти за граждани” в Банка ДСК.
Искам да отговоря как стоят при нас нещата. До момента ние имаме 15 човека, които са чуждестранни студенти, финансирани за образованието им. Това не е малко. Максималният размер на кредита е около 40-50 хил. лв.
РЕПЛИКА: Избягал имате ли?
РОСИЦА ВЕЛКОВА: Слава богу, досега избягал нямаме.
Искам само да допълня, че за съжаление вече са налице студентите, за които ние предявяваме държавната гаранция. С въвеждането на този текст в чл. 14, ал. 2 това означава, че ще правим допълнително разходи, които няма как да си покрием, защото държавната гаранция не покрива тези разходи нито заповедно, нито в изпълнително производство.
Прав сте, че банката е търговско дружество, но не можем да си позволим разход, който е необоснован. Това е причината да претендираме този текст в ал. 2 да не се приема.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Един малко по-страничен въпрос. Колко беше таксата за снабдяване с изпълнителен лист?
МЕТОДИ МЕТОДИЕВ: Два процента е таксата.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И тя е после в тежест на длъжника.
МЕТОДИ МЕТОДИЕВ: Искам да обърна внимание, че тази такса ще се включи в изпълнителния лист, но банката ще го даде на държавата. Държавата не отговаря за тези разходи по силата на закона.
Същевременно обаче в ал. 5, която се появи заедно с това предложение, пише, че държавата се суброгира, забележете, изцяло в правата по издадения изпълнителен лист. Тоест държавата ще се суброгира в нещо, което няма да го плати. Тя някак ще направи възражение, че се обогатява с тези 2 процента.
Въобще нещата са се появили в последния момент и не са добре догледани.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Вълчев, заповядайте.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Да, действително в първоначалния проект, който ние съгласувахме с банките, подписали типов договор, това го нямаше като предложение. Още веднъж казвам, че то беше предложено от колегите от Националната агенция по приходите в хода на съгласувателната процедура. Това може би ни лиши от възможност да го съгласуваме повторно с колегите от банките.
Ние имаме наистина две причини, въпреки че сме вносители, да подкрепим евентуално отпадане. Едната е от гледна точка на разходите. Действително в единия случай разходите са на Националната агенция по приходите, в другия са предбюджетен разход от бюджета на министерството.
Втората причина е, че това е въпрос, който може да се уреди на ниво типов договор и да се разгледа в комплекс с всички останали финансови взаимоотношения - таксата, която се плаща въз основа на типовия договор за администриране на проектите. В този смисъл не е фатално дори да отпадне тази разпоредба, тъй като тя може да бъде предмет на типовия договор, който урежда детайлните отношения с търговските банки. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник-министър! Аз предлагам да подкрепим този законопроект. Мисля, че между първо и второ четене ще имаме възможност да се съобразим с бележките, които са направени от банките партньори, и този текст, който господин Методиев сега визира – в § 5, чл. 14, можем да направим предложение да отпадне. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз положих старание, което явно не е достатъчно, уважаеми господин председателю и госпожо заместник-министър.
Записано е: „Целта на предложените изменения и допълнения е да се усъвършенства системата за студентско кредитиране”. И след това пише: „Предложените изменения и допълнения в закона имат за цел да усъвършенстват системата за осъществяване на взиманията на държавата срещу кредитополучатели, възникнали при прилагане на закона”.
Ако аз бях получил от експертите такива мотиви, щях да им ги върна. Човек и няколко пъти да ги чете, трудно намира в себе си аргументи защо да ги подкрепи. Тъй като разговорът, който възникна тук през банковите експерти, показва, че ако системата се нуждае от усъвършенстване, тя се нуждае от усъвършенстване, да кажем, от гледна точка на държавата, че тя е гарант на всичките тези пари.
От друга страна, ако слушаме студентското представителство, тя се нуждае от усъвършенстване, защото кризата е толкова дълбока, че трябва да се разшири кръгът.
Но от това, което дотук чета и по-скоро чувам, има някои неща, които са написани, които е хубаво да се поправят при второ четене. Нещо такова разбрах. Мотивирам защо ще се въздържа, за да бъдат съвсем конкретен.
Не получавам аргументи защо практиката през тези две години е наложила да се сменят тези и тези правила или да се усъвършенстват тези и тези, това и това – две, три. При условие, че целият стремеж на студентското кредитиране и цялата идеология, която аз познавам от годините, беше да се стигне дотам, че в един момент студентите да получават наистина възможност, тази възможност да ги вкарва в изискуемост, при условие, че те намерят работа над определен праг и всичко останало да бъде поето от държавата. Фактически това беше целият замисъл.
Аз съм се противопоставил тогава, когато държавата нямаше възможност да поеме тези ангажименти. Впоследствие държавата каза: да, мога да поема донякъде – и започна този експеримент.
Защото ще кажа в числа. Разбира се, те са се сменили малко, но не много в последните години, имам предвид това, което аз съм проверявал. В Англия е 40 000 паунда това, което трябва да получаваш годишно като доход, за да можеш да си възстановяваш студентския си кредит. Ако ти работиш и си под тези 40 000 паунда, ги възстановява държавата. Точка. Толкова е просто и ясно, че няма накъде. И е много социално, бих казал.
Така че ако е така, о’кей, в смисъл, ясно е накъде вървим. А ние в момента някак си седим около някакви за мене дребни неща, не толкова важни – не са в очите на хората, не са в очите на студентската общност като проблем. Затова казвам, че ще се въздържа.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Други изказвания? – Не виждам. Закривам дискусията.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2012 г.
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 7.
Законопроектът се подкрепя. Благодаря ви за участието по точка 2. Благодаря и на банките за участието.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА МЛАДЕЖТА (2012 – 2020) № 202-03-19, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 21.12.2012 Г.
Постъпили са становища в комисията от:
Националното сдружение на общините – предлага се да се преработи и излагат бележки;
Министерството на труда и социалната политика – подкрепя проекта;
Министерството на здравеопазването – подкрепя проекта и предлага конкретни терминологични уточнения;
Министерството на регионалното развитие и благоустройството – дават положително становище, заедно с Министерството на физическото възпитание и спорта;
Национален младежки форум – предлагат преразглеждане и оптимизиране на стратегията;
Младежкото движение на ДПС – критични бележки;
Сдружение „Знам и мога” – подкрепят стратегията;
Националното представителство на студентските съвети – подкрепят стратегията;
Младежки форум „Двадесет и първи век” – принципно подкрепят с предложения за допълнения и преработка на текста.
От името на вносителя стратегията ще бъде представена от заместник-министър Петя Евтимова. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЯ ЕВТИМОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на вашето внимание Националната стратегия за младежта.
Националната стратегия за младежта (2010 – 2020) беше приета от Министерския съвет. Но впоследствие Законът за младежта, който Народното събрание прие през месец април 2012 г., предвижда тази стратегия да бъде одобрена и от Народното събрание. Това е правното основание, въз основа на което представяме пред вас днес Националната стратегия за младежта. Но това е от формална гледна точка.
По същество стратегията очертава основните цели и приоритети в младежката политика. Един от основните ни мотиви точно сега да се налага приемането на тази стратегия е свързан, от една страна, с очертаването на една дългосрочна визия за инвестиране в младежите.
От друга страна, сега е моментът на преговори по Многогодишната финансова рамка. И в проектите на регламенти за финансиране на програмния период до 2020 г. изрично е записано, че няма да се финансират дейности, които изрично не са записани в националните стратегически документи.
Въпреки че в предходния програмен период (2007 – 2013 г.) в европейските регламенти нямаше такъв изричен запис, и в момента младежките организации рядко присъстват като бенефициенти в оперативните програми, именно защото не са били планирани за финансиране нито като потенциален бенефициент, нито самите младежки дейности са били разписани като допустими за финансиране дейности през този програмен период.
Целта ни е чрез приемането на този документ да бъде гарантирано до 2020 г. тези младежки дейности, изрично посочени като приоритетни цели в стратегията, да залегнат в съответните оперативни програми и да получат своето гарантиране финансиране до 2020 г.
Вие разполагате с текста на стратегията. Ние сме на разположение за отговори по въпросите.
Тъй като Вие, господин председател, споменахте някои от бележките и предложенията, ще си позволя сега съвсем накратко да кажа, че от страна на младежките организации още през 2010 г. многократно бяха организирани форуми и обсъждания. Сега този проект не е същият, разбира се, но той само е актуализиран, тоест в него са включени в анализа в началото на документа данните до края на 2012 г., които взехме от наблюденията на ЕВРОСТАТ, така че анализът да е актуален, а от самите мерки са отпаднали само онези, които вече са били изпълнени и не е целесъобразно да бъдат включвани за следващ период, след като вече са се осъществили.
Така че широко обсъждане е било направено, през 2012 г. стратегията беше публикувана за обществено обсъждане, от някои от организациите сме получили навреме бележки и предложения, а други, които са направени сега в становищата, представени пред вас, има възможност да бъдат отразени в годишните планове по изпълнение на стратегията, така че да бъдат действително посрещнати нуждите на младежките организации, които са ги направили. Благодаря.
ПРЕД ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Колеги, откривам дискусията. Имате думата. Заповядайте, колега Христова.
ЛИЛИЯ ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник-министър! Аз искам да се спра само на един въпрос, който на пръв поглед е детайлен, но според мене е много важен за развитието на младежката стратегия – това е статутът на младежкия работник.
В едно от становищата е подчертано, че липсва система за обучение и визия за интеграция на професията „младежки работник”, която фигурира в Закона за младежта. За да се изпълнят тези цели, всичките, които са в стратегията, пък и в Закона за младежта, си мисля, че наистина трябва да има младежки работници, които са наясно с тази материя, и те да бъдат един вид част от двигателя на този процес.
Аз съм водила разговори с един от варненските университети. Университетите проявяват интерес за обучение по такава специалност. Доколкото знам, в Министерството на труда и социалната политика вече в класификатора го има „младежкият работник”. Какво предвиждате в тази посока? Аз мисля, че без такива специализирани работници, без да правим аналогия с миналото, трудно ще се осъществят тези цели.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Подготовката на една стратегия от сегашното правителство е до известна степен изненада. Аз го признавам, защото по отношение на тактиката управляващите са далеч-далеч по-добре, отколкото при подготовката на такъв стратегически документ, защото той обхваща един далечен хоризонт. Това изисква съвършено различен подход, подход най-напред на прогнозиране на социално-икономически явления, тоест какво ще се случи през тези години.
Основният недостатък обаче на подобни стратегически документи е съгласуваността. Тоест в момента в България има няколко стратегически документа. Първият е Национална програма за развитие на България 2020. Има вече първи вариант. Аз го гледах вчера, той е публикуван в Интернет. Вероятно ще има и втори. Там има приоритети – 7 или 8, няма значение колко са.
Приоритет № 1 на тази програма е – цитирам „Повишаване на достъпа и подобряване на качеството на образованието и на работната сила”.
Вторият стратегически документ е Национална програма за реформи, която стриктно се следи от Европейския съюз.
Третият стратегически документ е Конвергентната програма на Република България, която също стриктно се следи от Европейския съюз.
Основният ми въпрос е: до каква степен тази стратегия е съгласувана с тези стратегически документи? Моето усещане е по-скоро негативно, но искам да чуя от вас информация по този въпрос.
Що се отнася до текста, действително има много данни, тези данни са актуализирани в сравнение с предходния им вариант. Но анализът според мене си остава описателно констативен, тоест констатира се състоянието на младежта в този момент по най-различни показатели.
Липсват конкретни цели. Знам, че някой ще възрази на това заключение, защото има специален раздел ІV – „Стратегически цели”. Обърнете внимание, там е направен опит за дефиниране и диференциране на тези цели. Говори се за стратегически цели, след това – за оперативни цели, след това – за подцели, за задачи и т.н. Това само по себе си е добра идея, но не е реализирана добре, защото няма субординация и няма някаква йерархия между отделните цели.
Когато говорим за подцели, трябва тази подцел да е част от основната цел, а не да я дублира или да става дума за нещо съвършено различно. В това отношение мисля, че нещата не са изпипани.
Даже ми идва на ум да сравня този подход с едни тезиси на Тодор Живков от едно време, който на всеки конгрес ги представяше като общи формулировки за това как трябва да действаме в бъдеще.
Нещо повече – спомена се за това, че липсва финансово обезпечение на стратегията. Ние очакваме от управляващите в следващия период да коригират грешката за финансиране на младежките дейности, тоест те да бъдат включени в тези програми. Това зависи от тях в момента, когато се подготвя новата финансова рамка.
И нещо друго, на което съм обръщал внимание и миналия път, когато обсъждахме тази стратегия. В нея няма ясно дефинирани конкретни показатели, уважаеми дами и господа. Какво имам предвид?
В Стратегията 2020 на Европа - аз нося със себе си един материал, който го ползвах при друг случай, сега ще го използвам като демонстрация – има залегнали ясно дефинирани конкретни показатели. Ето първия: относителен дял на населението на възраст 30-34 навършени години със завършено висше образование. Според тази програма през 2020 г. този процент трябва да бъде 36. Това е цел, ясна цел на една стратегическа програма. Казано е, че през 2011 г. процентът е 27,3, но през 2020 г. трябва да бъде 36 процента.
По отношение на инвестициите за научноизследователска и развойна дейност: през 2011 г. процентът е 0,57, а през 2020 г. в резултат на прилагането на тази стратегия той трябва да стигне 1,5 процента. В тази стратегия няма такива конкретни цели. А трябва да ги има, защото това дава практически конкретен смисъл на целия този документ. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Имамов. Заповядайте, колега Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Това наистина е един актуализиран вариант на стратегията, която имахме възможност да обсъждаме през 2010 г., независимо от това, че тя не подлежеше на приемане от Народното събрание. И ако си спомняте, ние тогава я подкрепихме, въпреки многото критики и слабости, които подчертахме.
Няма да се връщам към тогавашната дискусия. Само искам да кажа, че този документ е по-добър от това, което обсъждахме тогава. Не казвам – достатъчно добър, но казвам – по-добър. Той наистина има елементите на стратегия, наистина има конкретни очаквани резултати. Той е разписан по-добре от това, което обсъждахме през 2010 г.
Вярно е, че в първия раздел са включени статистически данни за това какво се е случило. Но на мене поне в мотивите ми липсва реален анализ все пак как е изпълнявано това, което беше прието през 2010 г., през тези три години.
Още повече, още тогава казахме, че тя е ресурсно неосигурена. Всеки един от вас си спомня дискусиите и около Закона за младежта, и приемането на законите за държавните бюджети през съответните години, помни каква дискусия се проведе по отношение на реда за така наречената младежка политика или, както би било по-добре да се нарича, политика за младежта. Да не говорим за тази година какъв е ресурсът, който се отделя за политика за младежта в Закона за държавния бюджет.
Първото, което искам да кажа, е, че ние по принцип подкрепяме необходимостта от актуализацията на тази стратегия, която беше приета през 2010 г. Още повече за добро или лошо, има законово изискване българският парламент да се произнесе по такава стратегия.
Но има някои неща, които наистина са сериозен пропуск. Аз само две-три ще цитирам, но мога да говоря много повече като илюстрация, че още в стратегическите цели, да кажем, в първата стратегическа цел, целяща създаване на среда за професионална реализация, липсва задачата за подобряване на качеството на неформалното образование. Неформалното образование наистина го няма като конкретна задача. И би могло още в първата оперативна цел да се постави такава задача.
За да не давам повече примери с този раздел, ще се спра на предпоследния раздел – „Изпълнението и мониторинга”. Според мене не може ролята на Народното събрание да се свежда само до приемането на закон. В един стратегически документ Народното събрание трябва да има задача, свързана с необходимото актуално законодателство. Ако ние решим да изпълняваме тази стратегия, Народното събрание има ли задача да приема необходимите закони, свързани с младежката безработица? Трябва да има такава задача, а не да ги отхвърля на принципа кой ги внася, а не защото са лоши. И по отношение на корпоративното подоходно облагане, ако щете, и Закона за студентското кредитиране, който гледахме преди малко. Той пак е свързан с тази стратегия.
В същото време за ролята на министерството. Отбелязана е добре ролята на министерството. Но ако всички сме съгласни, че тук става въпрос за една хоризонтална политика, министерството има свои задължения по отношение на работата с всички представители на изпълнителната власт, които липсват в тази стратегия.
В този раздел хубаво се говори за ролята на младежките организации, ролята на мрежите от младежки организации. Ако ние нямаме в България национален младежки съвет и не се очертава скоро да имаме, все пак имаме достатъчно сериозни мрежи на младежки организации, които не са отделени, които представляват вече законово признати младежки организации в България. И не само това.
На последно място, по ресурсното осигуряване господин Имамов каза някои неща. Не може този ред от държавния бюджет да е най-малък – това първо, и второ, там най-бедна да е стратегията откъм идеи. Има някои хубави идеи – за мрежата от младежките информационно-консултантски центрове. Сигурно тя трябва и да се усъвършенства.
Какво става с финансирането на националните проблеми за младежта? Там парите от година на година стават все по-малко. Ако ние разчитаме само на Европейския център да има пари за политика за младежта, това означава, че е несериозно отношението към финансирането.
Спирам дотук. Ще имаме възможност да обсъждаме тази стратегия в пленарната зала. Лошото на стратегическите документи е, че там няма две четения. И колегите няма да коригират това, за което говорим в момента, защото тогава тя трябва пак да ходи в Министерския съвет.
От тази гледна точка, за разлика от това, че миналия път изразихме подкрепа, този път не виждаме основание и ще се въздържим да подкрепим този проект. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Колегата Хамид поиска думата.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря. Господин председател, колеги! Аз не вземам думата за изказване. Искам да задам един въпрос първо към вас, а после към вносителите. При моите документи не видях становище на вицепремиера Дянков и на Министерството на финансите. Да не би аз да не съм го получил или такова не е постъпило? За мене е обидно по такава стратегия Министерството на финансите да не изрази становище. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря, господин председател. Уважаема госпожо Евтимова, уважаеми колеги и гости! За мене пък стратегията, която се прави две години по-късно след стратегията през 2010 г., вече има капацитета на документ, който очертава наистина пътя, по който вървим, разбира се, съобразен с Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз. Според мене тя не просто е стратегия, която очертава или преповтаря приоритетите на Европейския съюз, тя дава и характеристиките на дългогодишно финансово обезпечаване.
Сами разбирате, че финансовите измерения не могат да бъдат категорично оценени тук в цифри, но те биха могли да бъдат очертани през програмите и през инициативите, както и през ангажиментите, които поема държавата. Нека да си спомним, че през 2010 г., когато приехме стратегията, имахме заложени национални средства. Разбира се, госпожа Евтимова ще ни каже как бяха остойностени до този момент. Същото важи и за стратегията в момента. Имаме няколко начина за финансиране.
Но преди това нека да кажа, че аз виждам не само хоризонталното, а и вертикалното преподреждане на политики. Защото виждаме съвсем ясно, че тук отговорности имат областните управители, кметовете, младежките организации, младежкото представителство.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Това е по закон.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Естествено, че е по закон. Законът е основният документ, който би следвало да бъде инструмент и на стратегията. Всъщност аз виждам, че и становищата на младежките организации потвърждават това.
Струва ми се, че през националната програма, която приехме преди две години, това, което видяхме и като оценка впоследствие, беше, че приоритетите така, както бяха заложени, имаха своето финансово и дейностно измерение. Тук виждам, че приоритетите са разширени с още два. Всъщност имаме активност по отношение на здравната политика за младите хора, както и превенция на противообществени прояви, извън останалите седем приоритета, които бяха зададени.
Може би ако припомним най-напред, че 2012 г. беше Година на доброволчеството, 2013 е Година на гражданското участие. Така, както и в момента се предлагат възможностите за финансиране, най-малко по „Младежта в действие” има толкова много възможности, че аз се надявам административният капацитет и на младежките организации, и на донорските организации, и на младежките движения да умеят да остойностят предлаганите средства.
Само ще ви припомня, че по Развитието на мрежата от младежки информационно-консултативни центрове по подпрограма 1, по подпрограма 2 – Национални младежки инициативи в кампании, подпрограма 3 – Младежко доброволчество и участие в доброволчески инициативи, подпрограма 4 – Развитие и признаване на младежката работа, всичко това беше насочено към повишаване на капацитета на младите хора и това бяха дейности, финансирани през програмите, които предложихме.
Това, което бих искала да кажа, е, че представянето на стратегията в момента е документът, който е с изключително важно измерение по отношение на Многогодишната финансова рамка. Освен това решението на Народното събрание за одобряване на тази стратегия ще гарантира и осигуряването на европейските средства, които са за 2014 – 2020.
Всички държави членки предлагат стратегии за развитие на младежта. И аз мисля, че по-добрите възможности за младите хора не стоят в това да бъдат раздадени директивно разпределенията. Както знаете, следващият финансов период ще се обезпечава през индикативни списъци, които трябва да бъдат заложени още отсега. Но това не предполага раздаване на пари единствено и само. Индикативните списъци са заложени с програми и дейности, които сега се поднасят, и след това биват финансирани.
Сещам се за това, че „Еразъм за всички” е програма, която отваря възможности пред младите хора. „Младежта в движение” е програма, която отваря възможности пред младите хора. И е достатъчно Стратегията за младежко развитие на България да може да даде възможност не само на национално представителните организации, разбира се, а на всички организации да могат да кандидатстват, те да имат капацитета за това, така че да могат да развиват и младежките си дейности. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте за реплика, колега Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Уважаеми колеги, госпожо Соколова! Аз искам да кажа, че всичко, което казахте, е вярно в общи линии. Още повече, трябва да имаме такава стратегия, най-малкото заради битката за тази оперативна програма и за индикативните показатели. Това ми е ясно. Проблемът е, че можеше да се напише по-добре и да се напише така, че да има вътре неща, които да са ясни и държавата да поеме ангажимент. Защото като прочетем ресурсното осигуряване, виждаме, че то е три вида. На последно място, но не по важност, е поставено осигуряването на подкрепа от европейските средства, заради което приемаме стратегията. Имаме да научим организациите да привличат външни финансови ресурси. И където е записано за бюджета, било то държавен или общински, пише „Осигуряване на средства”.
Ако колегите от министерството го бяха пробутали, Дянков нямаше да се усети – извинявам се, че го казвам.
Повишаване или увеличаване на средствата? Не може да имаш 6 млн. лв. за година за младежка политика, които държавата отделя от бюджета си. Да не съпоставяме с всякакви други редове от държавния бюджет. Защото „осигуряване на средства” означава, че догодина, през 2014 г. може в държавния бюджет някой да напише 200 хил. лв., че по-лесно ще мине през Министерството на финансите. Да не говорим за общините, където не навсякъде гражданският контрол е най-силното нещо, където могат да си напишат, че ще осигурят за догодина 1000 лв. за младежка политика. Това също е осигуряване на средства.
За такива неща говорим, а не че не трябва да приемем стратегията. Ако не я приемем, ще изпаднем в положението и да има оперативна програма, да не може да се кандидатства по нея. Това ми е ясно.
Аз не виждам механизъм… Да бяхте я дали на специалистите. Знам, че е имало обсъждане с младежките организации. знам, че са дали много становища, но повечето от тях не са отразени. Да допълнят така нещата, че да стане работеща стратегия.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Валентина Богданова поиска думата.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз ще бъда кратка, уважаеми господин председателю, госпожо заместник-министър, и няма да повтарям аргументите на колегите. За мене обаче тази стратегия е важна. Казах и в Социалната комисия, в която първо се видяхме със заместник-министър Евтимова.
Но ние приемаме стратегия за 7 години, не за 10, не за 15, не за 20, а за 7. Затова всички претенции, включително и моите към нея, са, че тя трябва да носи по-висока степен на конкретност. Защото аз изключително добросъвестно видях позицията и на Националния младежки форум, защото тя е най-обемна.
На нас всички ни е ясно, че освен аргументите, които правилно припозна колегата Николов, за приемането на стратегията, младите хора искат отговор на един набор от въпроси, които стратегията следва да даде. В противен случай ние ще бъдем изправени пред необходимостта да подкрепяме един хубаво звучащ документ, който обаче в малкия срок на действие, който му е предоставен, няма как като идея да реши същностни проблеми.
Защото вижте, ние сме извадили в стратегията – и аз подкрепям това – един много важен въпрос, който е същностен. Това е въпросът какво правим с развитието на младите хора в малките населени места и в селските райони. Същностен е този въпрос. Ние можем да направим една България от пет града. И пишем – да стигнем все пак до икономическата активност, като преди това ще им дадем възможност да участват в ръководството, да бъдат допуснати до образование: „Насърчаване на микропредприятия и малки предприятия от млади хора за повишаване на заетостта в малките населени места”.
Хора, кой го прави? Кой насърчава – питам, след като гледам каква е ролята на областните управители, ролята на общините? Значи тяхната работа е да осигуряват отчетност, публичност, прозрачност на общинските политики за развитие на младежта. Чудна работа е. Но от нея малки предприятия не се раждат.
След като имаме очевиден проблем – това е проблемът на младежката безработица, това е проблемът на емиграцията от България, проблем има не само с хората, които изпадат от системата на образованието, но и с висококвалифицираните младежи, които нямат реализация в България, това е проблем на българската държава, тази стратегия трябва да предпоставя отговор. В противен случай аз пак ще повторя идеята да се отхвърлят законопроекти, които тук са предвидени, които да ангажират бизнеса, които да дадат възможност за стажове, практики, подготовка, за първо работно място, да отидат някъде другаде, включително и тези училища „Втори шанс”, които вие от сърце не желаете да подкрепите, включително и съгласуване на учебните програми за професионалните гимназии с бизнеса, които вие отново не подкрепихте. Най-накрая ще се окаже, че ние стоим зад думичките, зад идеята за някаква практическа реализация в рамките на малкото време от 7 години, която не сме се заявили.
Така че със симпатия към всички, които искат да пишат хубави думи за младежта, аз оставам с резерви, че имаме ясното разбиране, механизъм, идея, ако щете, законови промени и как ще ги свършим. Това ражда и моето отношение да се въздържа.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. За реплика заповядайте, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Моята реплика е по отношение на това, че младежите имаха тези изисквания и винаги са имали тези изисквания през всичките години досега. Но единствено преди година и половина беше приет Законът за младежта, който всъщност е онзи национален документ, който предпоставя конкретните параметри на възможностите.
Освен това всички знаем, че стратегията е основният стратегически документ. Няма как в една стратегия да бъдат разписани детайлите. Всички знаете, че планът за действие е този, който е гъвкавият документ, който се прилага към стратегията, и се прави съответно за по-малък брой години. Госпожо Богданова, Вие го знаете това. Стратегията не може да очертае конкретиката, дори и цифри. Тя може да даде приоритетите и да даде насоките, а планът за действие е този, който гъвкаво се съотнася към всеки период и към всяко изискване, което е на днешния ден.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: За дуплика заповядайте, колега Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Ние приехме една стратегия. Между другото това беше Стратегията за интеграция на ромите. И тя беше съпроводена с план за изпълнението. И колкото и аз да имам спорове по начина, по който са предвидени вътре текстовете или идеите, имаше идея за действие.
Това, че ние се крием зад думички „гъвкави планове”, „гъвкави решения”, нашите законодателни предложения са от последните три месеца. И без някаква алтернатива те са отхвърлени. Няма пречка, предложете ваши. Но дайте идеи, че ние не сме в ролята само на хора, санкциониращи думи, а като хора с идеи за решения пребиваваме в това Народно събрание. Иначе седете години ще си минат, младите хора ще си отиват.
Тук сте дали една прогноза в цифри, която е изключително тревожна. И ответната реакция на хората, упражняващи власт и представляващи държавата, я няма.
Това е моето притеснение. И никой от тези млади хора не ще да ни слуша думичките. И във всеки документ, който следва държавните институции да приемат, трябва да има идея за надежда, включително за конкретно действие.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Други изказвания? Има думата представителят на младежката организация на ДПС.
ИЛХАН КИЧУК: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо заместник-министър! Тази Национална стратегия (2013 – 2020) не е консултирана, не е обсъждана публично с младежките организации. Но коректността изисква да се каже, че основната стратегия 2010 – 2020 е може би най-обсъжданият младежки политически документ.
Още когато ние подкрепихме Стратегия 2010-2020, изразихме нашите опасения, нашите резерви и казахме нещо много важно: ние сме изключително обезпокоени от липсата на финансова обезпеченост на стратегията.
Втори момент: ние сме изключително разтревожени от това, че предложенията на младежките организации не се приемат.
Но основният аргумент, с който подкрепихме стратегията, беше идеята да се приеме Закон за младежта. Девет месеца по-късно ние питаме: какво е реалното приложение на Закона за младежта?
Второ, колко и кои са национално представителните младежки организации? Кога ще бъде готов така нареченият регистър за тях, кога ще бъде издаден правилник за дейността на Националния консултативен съвет и кога ще заработи?
В заключение, и тази Национална стратегия не дава отговор на големия въпрос: как държавата се бори с един от най-големите бичове, а именно младежката безработица?
Оценяваме проекта като поредния документ без конкретика, без ясна философия и технология за осъществяване на декларираните цели. Неминуемо тези цели са много добри, но са в сферата на пожеланията.
Молбата ми е министерството да не възприема като чисто формална разпоредбата на текста на Закона за младежта, а именно Народното събрание да одобрява всяка една следваща стратегия. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте от Младежки форум „Двадесет и първи век”.
ДАНИЕЛА АЛЕКСИЕВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Евтимова! Аз съм председател на Младежки форум „Двадесет и първи век”. Имате пред вас становището на нашата младежка организация. Не мисля да влизам в подробности по него. Просто искам да акцентирам върху няколко важни за нас моменти. Някои от тях вече бяха споменати от колегите от младежката организация на ДПС.
Аз лично, когато подготвях от името на младежката организация становището по тази национална стратегия, се чудех дали има смисъл от това да го пиша, повярвайте ми. Вие всички знаете, че ние бяхме много активни, присъствахме тук по време на обсъжданията на Закона за младежта. Но много малка, дори незначителна част от нашите предложения бяха чути и приети.
Опасявам се, че и тази така наречена актуализирана Стратегия за младежта ще бъде приета ей така, без да бъдат взети отново мненията и въобще да бъде консултирана с младите хора. Да, тя е била консултирана някога, през 2009 – 2010 г. Но днес ситуацията се променя.
Аз бих аплодирала Министерството на образованието, младежта и науката, ако направят едно проучване, един анализ, една дискусия – отворена, публична, по този въпрос и да пита младите хора какви са техните интереси, предизвикателства и проблеми. А не да каже, че са го качили някъде след три седмици консултации. Това е несериозно за нас. Защото повярвайте ми, не всички млади хора следят какво се случва в интернет пространството, което е констатирано и във вашите документи.
Да, така е. Аз лично си направих труда да сравня текст по текст и мога да ви покажа в тази стратегия какво е променено, точни данни за това какви промени са направени. Мога да кажа, че може би само една трета от нещата са променени. Много от констатациите са същите, както преди. Може би не са се променили. Но с един анализ на това какво е изпълнено през периода 2010 – 2012 г. може би ще се даде отговор на тези въпроси, както беше споменато, че именно поради тази причина някои от мерките не са повторени.
Така че напълно подкрепям колегите, които казаха, че е важно да има някакъв кратък анализ за изпълнението на тази стратегия.
Съгласна съм и с това, че наистина липсват много конкретни показатели, които да следваме и да видим как ще изпълним през предстоящите няколко години до 2020 г. Тук има наистина някои конкретни показатели. Но категорично апелирам голяма част от данните, които са посочени, и очакваните резултати да бъдат съгласувани със съществуващи към момента вече стратегически документи, както сподели и колегата.
Примерно ще ви кажа това, което ми направи впечатление. В Стратегията по заетостта на България (2012 – 2020) това, което е заложено, е да има намаление на коефициента на безработица сред младите хора и той да бъде до 7 процента през 2020 г. Това никъде не го виждаме в актуализираната стратегия. Питам се: какво е актуализираното в тази част на стратегията?
Има много въпроси, които си задаваме, и вие ще ги видите в становището. Но един от може би наистина най-големите проблеми е финансирането и то финансирането на общините. Неслучайно е това негативно становище, което е получено от тяхна страна.
Нека да спрем с говоренето за външните финансирания, за финансирането от Европейския съюз. Нека да погледнем какво ние като държава правим за младите хора. Това е, което исках да споделя. Извинявайте, че бях малко емоционална. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, госпожо Алексиева. Колеги, други изказвания? – Не виждам. Ако може, няколко думи и от мене.
Първо, съвсем формално, не от първостепенно значение, но все пак прави впечатление, че Министерският съвет на 21 декември 2012 г. приема стратегия за 2012 г.
Второ. Съгласно чл. 4, както беше казано от колегите, които говориха преди мене, държавната политика за младежта се провежда не от Министерството на образованието, младежта и науката, а се провежда от Министерския съвет.
Действително ми се искаше да видя повече отговорности на останалите министерства, които с конкретни цели и задачи да се ангажират, да докладват пред Министерския съвет, за да може Министерският съвет да докладва пред Народното събрание, съгласно Раздел V – „Изпълнение и мониторинг”,.
В т. 2,2 – „Ролята на Министерския съвет”, кратко и съвсем пестеливо е казано, че ролята на Министерския съвет се изчерпва с представяне на годишен план за действие в Народното събрание. Този годишен план за действие съдържа ли конкретни показатели за конкретни министерства и как мога да го видя в Националната стратегия?
По принцип, когато чуя думите „стратегия” и „приоритет” - може да звучи прекалено прагматично, когато някой ми каже: Това ми е стратегически важно и приоритетно – въпросът, който задавам, е: А колко пари си готов да дадеш за това?
Безспорно младежките политики са нещо, което е изключително важно за държавната политика за в бъдеще. Но не виждам държавата колко пари е готова да даде за младежките политики. Като съм съгласен с колегата Соколова, че не можем да изброим дефинитивно конкретни числа, конкретен показател за различни младежки политики, но бихме могли да следваме според мене един добър метод, който възприехме в Националната стратегия за развитието на физическото възпитание и спорта до 2020 г. Там в комисията през главата на Министерството на финансите, ако мога така да се изразя, записахме, че бюджетът на Министерството на физическото възпитание и спорта ще се увеличи пет пъти до 2020 г. – от 0,1 на сто от брутния вътрешен продукт, както е в момента, поне до 0,5 процента от брутния вътрешен продукт.
Това е стратегическа цел, която следва всичко останало. Защото ако Законът за младежта дава организацията – кой какъв е, стратегията трябва да даде най-вече финансирането на тази организация. Така поне възприемам полезността от този стратегически документ – колко държавата е готова да отдели от брутния вътрешен продукт, кои министерства какви ангажименти поемат, за да може Министерският съвет да си напише надлежно годишния доклад и Народното събрание да има какво да следи и да изисква. Защото догодина, живот и здраве, следващото Народно събрание ще разгледа годишния план за действие от Министерския съвет, но какво от това?
Понеже казах за хоризонталните политики и понеже сме и спортна комисия, не виждам каква е корелацията между Националната стратегия за физическо възпитание и спорт и тази стратегия, в която се говори за детски спорт, за младежки спорт. Защото в стратегията на Спортното министерство говорим за ученически и за студентски спорт, а тук говорим за детски и за младежки спорт. Това трета и четвърта категория спорт ли е или е част от ученическия и студентския спорт?
Знам, че Министерството на физическото възпитание и спорта подкрепя стратегията. Знам, че и останалите министерства подкрепят стратегията. Но те не виждат конкретни техни ангажименти. Поне аз не виждам това в тази стратегия. А това според мене е от изключително важно значение и за тях, и за следващото Народно събрание, което ще разгледа този годишен план за действие. Благодаря за вниманието.
Заповядайте за реплика, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Искам думата, ако е възможно, извън правилника. Много Ви благодаря. Все пак имаме достатъчно на брой прецеденти, на които мога да се позова.
Моето уточнение тук е по повод на европейското финансиране, за което някак си винаги говорим, все едно, че идва някакво финансиране ей така, по силата на това, че изобщо сме членове на Европейския съюз.
Колеги, нека да уточним, че изборът на определени програми и назоваването на определени програми с таргет група, която е младеж, това означава ,че това е национален приоритет и той е избрал програмите му да се казват така. Ние можем по силата на нашето решение да нямаме финансиране на никакви младежки дейности. Ние можем да изберем да финансираме селските райони, аквакултурите, биоразнообразието и всичко, което държавата реши, че е неин приоритет. Само че държавата е избрала да обособи отделни направления и програми, които изцяло да бъдат с фокус младежката заетост, младежката мобилност, младежкото доброволчество и младежкото участие.
С това искам да кажа ,че ако държавата ни беше достатъчно богата, за да не се възползва от европейските пари, то тогава тя щеше да има свое национално обезпечаване на тези програми. Но когато ние всички участваме солидарно в Европейския съюз със съответното европейско финансиране, то тогава ние можем да избираме като страна къде да насочваме парите си.
Нека да ви дам една статистика във връзка с „Младежта в движение”, която финансира възможности за учене в чужбина на младите хора, младежките работници, организациите, насърчава гражданското участие, солидарността между младите хора, дава им възможност да придобият умения посредством младежка заетост. Само за 2011 г. от нея са се възползвали 185 хил. участници спрямо 111 хил., които са през 2007 г., усилия за подобряване на пригодността, за учебната мобилност, за участие на младите хора и подкрепа в настоящата програма „Учене през целия живот”, „”Еразъм”, „Леонардо да Винчи”.
Всъщност Европейската комисия финансира 280 хил. стажа в рамките на тези програми. Това е избор за национален приоритет. Тогава, когато имаме възможност да изберем къде да насочим парите, дори били те европейски, били национални, ние избираме тази група.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте за процедура, колега Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Процедурата ми е свързана с бъдещия ни начин на работа. Ние днес няма какво да направим.
Първо, всичко, което каза госпожа Соколова, е вярно и ние го знаем отдавна все пак. Да не забравяме с какво сме се занимавали години наред. С изключение на това, че е хубаво и държавата да може да отдели средства и да си помагаме с това.
Въпросът е към министерството. Дайте когато наистина ще има документи, да си измислим начин да седнем и да работим така ,че те да могат да бъдат коригирани. Защото да, сега ще го изгласуваме, ние сме длъжни да си кажем мнението, но не можем да променим и една запетайка.
Аз искрено съчувствам на министър Десислава Атанасова, която иска терминът „полово предаване на болести” да се замени със „сексуално предавани инфекции”, но не можем да го променим. От тази гледна точка поне колегите, които са работили по документи, знаят кои са експертите и ако не ги е страх, да направим публични обсъждания и да седнем да направим по-добра тази стратегия. Ако искате за годишните планове, преди да влязат в Министерския съвет, дайте да поработим.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: А процедурното предложение какво беше?
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Да прекратим дискусията.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Защото това, което казвате, съвсем сериозно -ще чуем, разбира се, и Министерството на образованието, - в Комисията по образованието и в другите комисии има позната техника за внасяне на редакции, на поправки, също и в Народното събрание, в пленарната зала, но там по-скоро се правят редакционни поправки, които не са по същество. Разбира се, ако мнозинството приеме и ако Министерството на образованието, младежта и науката приеме, би могло да се отложи на едно следващо заседание да се направят конкретни бележки и тези бележки само и единствено със съгласие на вносителя могат да намерят място в един усъвършенстван текст на Националната стратегия. Това са техниките, които, пак казвам, по волята на мнозинството и на вносителя биха могли да бъдат изработени при едно отлагане за следващо заседание на комисията.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Това като предложение ли го правите?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Не мога да го направя в момента. Като възможност го казвам. Най-малкото коректно е да чуем и Министерството на образованието дали приема или не приема тези бележки. Заповядайте, госпожо Евтимова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЯ ЕВТИМОВА: Аз не мога веднага да реагирам така инцидентно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Отговорете на поставените въпроси, на бележките, дали ги приемате.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЯ ЕВТИМОВА: С удоволствие ще отговоря.
Започвам с най-често поставения въпрос – относно плановете за действие на стратегията. Те са качени на нашата интернет страница и представляват едни таблици, в които са конкретните годишни ангажименти на всяко едно министерство, бюджетът, който отделя съответното министерство, източникът на финансиране за тези средства, колко средства от тях са от държавния бюджет, колко са от други източници на финансиране, казано най-общо, оперативни програми и други и колко млади хора са целевата група, която трябва да бъде обхваната. Тези планове за действие са действително публични.
По мои спомени, без да претендирам за абсолютна коректност, общото годишно финансиране по тези планове надвишава 130 млн. лв. по различните дейности и тези таблици са подредени по приоритетите на стратегията, така, както са заложени тук. Може да ги видите. Те се приемат от Министерския съвет. След като Министерският съвет през 2010 г. прие стратегията, ежегодно за 2011 и за 2012 г. е приел такива планове за действие, по които ние следим и, казано жаргонно, гоним министерствата да си изпълняват ангажиментите.
Не само това, но в тези планове подават и като свои ангажименти много общини или областни управи информация също с конкретните инициативи, които те предприемат на територията на областта или общината.
Така че това е по отношение на тези планове за действие. Те са публични. Ако искате, можем допълнително да предоставим информация по тях и по тяхното изпълнение.
Освен това министерството започва тази година изпълнение на проект по оперативна програма „Административен капацитет”, в който основната дейност ще бъде оценка на въздействието върху изпълнението на стратегията за първите две години. Конкретна оценка на въздействието, в която ще бъде предвидено и анкетиране на много голям брой младежки организации и отделни млади хора по отношение на това какво се е променило в техния живот вследствие на изпълняване на тези мерки по тези два плана за действие. В тях се включват – като пример мога да дам – и големите проекти на Министерството на труда и социалната политика, свързани с осигуряване на първо работно място, възможности за стаж на онези младежи, които нямат никакъв професионален опит. Там влизат и проектите на Министерството на образованието, младежта и науката, на всички министерства по всички възможни програми и финансирания.
Относно младежкия работник, в Националната програма за младежта, която е приета от Министерския съвет за финансиране, е включена тема като допустима дейност „Финансиране на обучение за младежки работници”. Единият от основните ни аргументи, ако си спомняте, за определянето на младежкия работник като професия беше да могат да се ползват финансирания и по линия на Съвета на Европа. Това е една институция, която отделя средства за такива обучения. Така че ние ще се възползваме от техните програми в максимална степен, след като професията е включена и в националната класификация.
Няколко пъти беше поставен въпросът дали е съгласувана стратегията с други стратегически документи и основно с проекта на Стратегията „България 2020”. Да, в този проект, който вече стана публичен, първия проект на „България 20202”, бяха приети всички предложения на министерството за финансиране на младежки дейности, както и за подобряване на младежката инфраструктура, нещо, което също рядко се споменава.
Националната програма за реформи обаче е друг вид процедура, свързана с Европейския семестър. При нея се следят определени показатели, които ни се подават от Европейската комисия. Показателите, които следим за младежта, по Националната програма за реформи, това е делът на преждевременно напусналите образователната система и завършилите висше образование във възрастта 30-34 години, индикатори, които тук изрично са заложени на 25-а страница, както беше поставен въпросът.
Беше поставен въпросът какво се случва с национално представителните младежки организации. Има изключителна слаба активност към министерството, не само по отношение на национално представителните младежки организации, а и по отношение на онзи член от закона, с който се приканват младежките организации да се регистрират в Националната система за младежта, тоест като организации, които работят с млади хора или се състоят от млади хора, изобщо да ни подадат информация, че съществуват, че упражняват такава дейност. Изключително слаба активност. Два пъти вече за последните няколко месеца публикуваме покана на младежкия портал, на страницата на министерството към младежките организации да бъдат по-активни в това отношение.
Иначе ние имаме разработен правилник за работа на Националния младежки съвет, който обаче трябва да бъде приет на свикване на първото заседание на този съвет. Към настоящия момент поради слабата активност ние не сме в състояние да свикаме такъв съвет.
Въпреки това имаме индикации от няколко младежки организации, че приключват процедурата си по събиране на документите, които са необходими, и очакваме до края на февруари да имаме възможност министърът да утвърди списък на национално представителните младежки организации. Няколко младежки организации имаха, тъй като това са млади хора, чисто административни пропуски, за които им дадохме срок да ги отстранят в процедурата, така че да бъдат допуснати по-нататък до участие в Националния съвет за младежта към министъра на образованието, младежта и науката.
За неформалното образование ще отговоря на господин Николов. Това е изрично определена оперативна цел 2.2.3. Тя е озаглавена така – „За неформалното образование”, така че не сме я пропуснали. Освен това изпълняваме и проект по оперативната програма за валидиране, на който очакваме реално дейността да започне съвсем скоро.
Това е съвсем накратко най-важното. Действително конкретика съвсем детайлно относно обхванатите млади хора и средствата се намира в тези планове за действие, които ежегодно сме приемали досега.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте, колега Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Аз няма да правя пространно изказване по никакъв начин. Мисля, че колегите достатъчно изразиха становища и според мене верни и точни. Получихме добри отговори от заместник-министър Петя Евтимова. Аз лично съм страшно удовлетворена.
Ще кажа само следното. Разбира се, че няма съвършен документ и аз не си спомням такъв, за който да няма обструкции във всички направления. Разбира се, че са важни и съществени темите, които поставиха колегите, и аз съм съгласна с много от тях.
Но това, за което искам да адмирирам и да поздравя представителите на младежките организации, които са тук днес, е да им благодаря за изключителните професионални мнения, които те споделиха, и тази загриженост за младежта. Но тези документи не биха били знакови, не биха се осъществили по никакъв начин, ако няма тяхната активност, тяхната оперативна и структурна подготовка и участие във всичките тези програми. Те са за тях, но без тяхно участие нищо няма да се случи.
Аз искам да ги поздравя за тази изключителна активност и да ги призова да участват в изпълнението на тези програмни, бих казала, документи, важни и съществени, при всичките дефицити, които колегите окачествиха, че има в тях. Наистина ви благодаря и мисля, че с вашето активно участие нещата ще се получат.
Призовавам да прекратим обсъжданията и да преминем към гласуване, господин председателю.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други изказвания? – Не виждам. Обявявам дискусията за закрита.
Подлагам на гласуване проект за решение за приемане на Национална стратегия за младежта (2012-2020). Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 6.
Стратегията се подкрепя. Благодаря за участието. Закривам заседанието.
(Закрито в 17,20 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ОГНЯН СТОИЧКОВ