законопроект за евтаназията, № 154-01-68, внесен от Любен Корнезов на 27 юни 2011 г.

---

Д О К Л А Д
за първо гласуване


Относно: законопроект за евтаназията, № 154-01-68, внесен от Любен Корнезов на 27 юни 2011 г.

На свое редовно заседание, проведено на 7 юли 2011 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди законопроект за евтаназията, № 154-01-68, внесен от Любен Корнезов на 27 юни 2011 г.

На заседанието присъстваха представители на Министерството на здравеопазването и неправителствени и съсловни организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител Любен Корнезов. Той информира присъстващите, че в чл. 1 от законопроекта е предложил дефиниция на понятието „евтаназия”, която обхваща и четирите й форми. Вносителят обърна внимание, че като гаранция срещу злоупотреби е предвидил молбата, с искане за евтаназия да бъде нотариално заверена, след това петчленна комисия, да взема решението си единодушно и последната степен на защита да е Върховният касационен съд, с участието на прокурор в производството. В законопроекта е предвидена възможност органите на евтаназирания да се използват за трансплантация.
В хода на дискусията, в която активно участие взеха и представителите на неправителствени и съсловни организации се изразиха становища, че евтаназията поставя не само юридически въпроси, а и философски, морални, етични, религиозни, медицински, деонтологични.
Обсъдено бе, че законопроектът не кореспондира с чл. 28 от Конституцията на Република България, който гарантира правото на живот и определя като най-тежко престъпление - посегателството върху човешкия живот. Дискутирани бяха и въпросите, дали евтаназията не включва в себе си самоубийство и убийство от страна на извършващия я, както и дали е допустимо човек или някой друг да се разпорежда със субективното му право на живот, като се има предвид, че Европейската конвенция за защита правата на човека защитава по-скоро правото на живот пред правото на избор.
Присъстващите се обединиха около становището, че е недопустимо близки и роднини да имат право да вземат решение за евтаназия на болния.
Констатирано бе, че използваното понятие „неизлечимо болен” в законопроекта не е точно, тъй като то обхваща огромен брой хора, на които такова заболяване не пречи да водят активен и пълноценен начин на живот. От друга страна има нелечими заболявания, като например някои психични разстройства и детската церебрална парализа, но това не може да бъде основание за прилагане на евтаназия спрямо тях.
Дискутирано бе предвиденото участие на лекар при извършването на евтаназията, което противоречи на положената от него Хипократова клетва. Призванието на лекарската професия е да се бори за човешкия живот, да го спасява, а не да го отнема, независимо какви са мотивите за това.
Обърнато бе внимание, че в Закона за здравето е предвидена възможност пациентът да откаже лечение, но ръководителят на лечебното заведение, въпреки надлежен отказ, може да вземе решение за осъществяване на лечение, когато е застрашен животът на пациента.
Посочена бе възможността да бъде поставена неправилна диагноза, а всъщност заболяването да е лечимо. Освен това е твърде вероятно заболяване, което е било определено като нелечимо и е било основание за извършване на евтаназия, с оглед бързите темпове на развитие на медицината да открито подходящото лечение.
Изказано бе становище, че предвидената възможност за трансплантиране на органите на евтаназирания може да доведе до злоупотреби и незаконна търговия с органи, както и че трансплантация на органи от труп е невъзможна от медицинска гледна точка, тъй като тя се извършва при настъпила мозъчна смърт.
Отбелязано бе, че вероизповеданията не приемат евтаназията, защото тяхното виждане е, че животът е даден от Бог и никой друг не може да се разпорежда с него.
Обсъдено бе, че моментът за дебатиране по въпроса за евтаназията не е подходящ за българското общество, но от друга страна това е вечната тема за живота и смъртта, за достойнството да умреш по определен начин и да живееш по определен начин. Тази тема е подходяща за обсъждане в развитите общества, където са осигурени в достатъчна степен грижите за болните, както от медицинска гледна точка, така и от социална. В България все още са в процес на развитие хосписите и болниците с отделения за продължително лечение, където тежко болните да изживеят достойно своите дни. Здравната и социалната система трябва да са достигнали такова ниво на развитие и финансиране, че да гарантират адекватни грижи за всеки български гражданин, за да се избегне вземане на решение за евтаназия по социални и финансови причини.
Присъстващите се обединиха около становището, че е необходим продължителен обществен дебат по темата, като се има предвид, че в страните, в които е разрешена евтаназията обществената дискусия се е водила десетки години, преди да намери своето законодателно решение.

Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати „За” – няма, „Против”- 12, „Въздържал се”- 1, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме законопроект за евтаназията, № 154-01-68, внесен от Любен Корнезов на 27 юни 2011 г.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО:

ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА