ПРОТОКОЛ
№ 2

На 10 септември 2009 г., четвъртък, се проведе заседание на Комисията по здравеопазването.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на Годишен отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г., № 902-03-10, внесен от Министерския съвет на 30 май 2009 г.
2. Обсъждане на Годишен отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г., № 902-03-11, внесен от Министерски съвет на 30 май 2009 г.
3. Разни

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването



ПРОТОКОЛ
№ 2

На 10 септември 2009 г., четвъртък, се проведе заседание на Комисията по здравеопазването.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на Годишен отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г., № 902-03-10, внесен от Министерския съвет на 30 май 2009 г.
2. Обсъждане на Годишен отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г., № 902-03-11, внесен от Министерски съвет на 30 май 2009 г.
3. Разни
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от господин Лъчезар Иванов – председател на комисията.

* * *
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли предложения за включване на нова точка към дневния ред? Не виждам.
Моля да гласуваме така предложения дневен ред за днешното заседание. За – 13, против и въздържали се няма.
Преминаваме към обсъждане на точка първа от дневния ред, а именно Годишен отчет за дейността на НЗОК за 2008 г., внесен от Управителния съвет на НЗОК чрез Министерския съвет на 30 май 2009 г. и предоставен с писмо от председателя на Народното събрание с изх. № 950-06-46 от 31 август 2009 г. за обсъждане и приемане на решение от Народното събрание в изпълнение на разпоредбите на чл. 30, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване.
Давам думата на вносителите за представяне на Отчета на Управителния съвет на НЗОК, на председателя д-р Евгени Душков.
ЕВГЕНИ ДУШКОВ: Благодаря, господин председател. Ще прочета така представения отчет и съответните мотиви към отчета за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г.

„МОТИВИ
към отчета за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г.

През 2008 г. усилията на НЗОК бяха насочени към решаване на няколко основни задачи, като: стабилизиране на финансовото състояние, изпълнение на европейските изисквания и регламенти за свободно движение и лечение на хора, изграждане на интегрирана информационна система на НЗОК. Националната здравноосигурителна каса създаде всички необходими прозрачни механизми за сключване на договори и управление на средства от здравни вноски съгласно и при спазване на нормите на Закона за бюджета на НЗОК, Закона за държавния бюджет, Закона за здравното осигуряване и наредбите на министъра на здравеопазването. По този начин се създаде равнопоставеност на всички изпълнители на медицинска и дентална помощ в цялата страна. Постигна се еднакво лечение и обслужване на пациентите на територията на цялата страна. Значително се подобри достъпът на здравноосигурените лица до системата на първичната, специализираната и болничната медицинска помощ. Осигурени са и са разпределени по справедлив начин повече направления за специалисти и средства за медико-диагностични изследвания. Отделени са средства за стимулиране на работата на общопрактикуващите лекари и денталните лекари в населените места с неблагоприятни условия на работа. Предвидени са и изразходвани повече средства за работа на лекарите с хронично болните. Специално внимание се отделя на работата на лекарите с приоритетни контингенти по програмите: детско здравеопазване, майчино здравеопазване, както и ежегодните профилактични прегледи на деца и възрастни. Дадена е възможност на децата и бременните да бъдат наблюдавани и да извършват профилактичните си прегледи при специалист.
Ефективно функционираше и системата за финансово управление и контрол в Централното управление на НЗОК и районните здравноосигурителни каси, системата за предварителен контрол относно законосъобразността на всички действия и документи, свързани с финансовата дейност. Така се постигна редовно водене и съхранение на счетоводната и другата документация на НЗОК. Сертифицирането на институцията с международен сертификат за качество ИСО 9001-2000 е още един знак за постигнатите положителни резултати.”
Зад тези кратки мотиви, господин председател, се крие една огромна дейност, по която може да има, разбира се, много дебати и дискусии и да се отговаря на различни въпроси. Тук съвсем кратко е синтезирана една дейност за цяла година и това са основните направления, по които се е работило. Политиката е в цифрите в отчета, които са ви представени.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, д-р Душков.
Давам думата на д-р Румяна Тодорова – директор на НЗОК.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател. Бих искала да представя институцията извън схемата на доклада, тъй като всички са се запознали с доклада, той е изключително подробен и отразява дейността по дирекции. За 2008 г. по отношение на дейността на НЗОК нашето внимание беше концентрирано главно в две насоки. Първо, изграждането на информационната система, тъй като през 2007 г. беше подписан договор между Консорциум „Бул” и Министерството на здравеопазването за изграждане на интегрирана информационна система – един проблем, по който се говори от десет години, откакто съществува НЗОК. В Касата има вече натрупана огромна информация, която трябваше да бъде групирана, така че да служи както на лекарите, така и на пациентите, така и на институцията, която финансира. Сроковете, за които трябваше да се изгради системата, бяха изключително кратки и това изискваше невероятна концентрация и пълно участие от страна на служителите, тъй като се изгражда от чужденци, а един човек, който не познава системата, много трудно влиза в логиката на нещата.
Тук мога да кажа, че системата беше изградена в срокове, цялата документация беше предадена. Имаме пет одита, два от които са на Световната банка, тъй като тя финансира проекта. Другите са вътрешни – от Министерството на здравеопазването. Успешно бе приета системата, така че информационната база е изградена. Но това не означава, че работата по информационната система спира дотук. Тази база трябваше да стане, за да можем оттук нататък да настрояваме. В момента сме готови със здравното досие на всеки един здравно осигурен, готови сме със Здравния портал. Следващата стъпка ще бъде изработване на електронна здравноосигурителна карта.
Добре е да се запознаят народните представители с това.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Това е изключително важно, така че не по две приказки, просто да разкриете до каква степен са качени електронните досиета.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Проектът по договора е изпълнен сто процента, извършени са плащанията, системата е в гаранция три години. Това означава, че на практика само румънците, които са подизпълнител на договора – фирмата „Сивеко”, само те имат правата, те държат паролите и могат да бъркат из информационната система. Оттук нататък изградихме здравното досие на базата на данните, които са получени за всеки един здравноосигурен, който се е докоснал по някакъв начин до здравноосигурителната система. Тези досиета са готови. В момента се довършва здравният портал, а това, най-просто казано, е входът към системата. Всеки един от нас, който е здравноосигурен, да може по всяко време със своя единен граждански номер да влиза и да вижда каква информация се крие зад неговия номер.
Тук малко се забавихме, тъй като законите и особено постановлението, което излезе в края на 2007 г. за сигурност на информацията, ни задължава да предприемем някои мерки, така че личните данни и особено здравната информация, да бъдат защитени. Първото нещо, което ще направим, ще бъде отчитането и лекарите онлайн, преди здравноосигурените да имат възможност за достъп до своите данни. В момента тази система се тества. Имаме няколко пилотни болници и след това още другия месец лекарите ще могат да се отчитат онлайн, тоест лекарите вече няма да идват в Касата да си носят информацията. За съжаление пак ще трябва да идват в Касата, защото фактурите не могат да бъдат подадени онлайн, тъй като това е въпрос, който още не е решен от нашето законодателство.
Изключително се улеснява работата на лекарите. Не искам да припомням, че само преди няколко години в касите и в нашите архиви се изсипваха тонове хартия. Сега вече лекарите ще могат да се отчитат и от бюрото.
Втората стъпка е вече достъпът на самия пациент до своята информация. Това за нас като финансираща институция е изключително важно, тъй като по този начин ще можем да включим пациента вече и като контролиращ елемент – във всеки един момент да вижда какво е правено с неговото здраве и да търси сметка – примерно защо срещу моето ЕГН има операция от апандисит, а аз никога не съм опериран – неща, които се случваха доста често, смея да твърдя, че вече тези изкривявания на информацията не са толкова чести. Това е по отношение на информационната система.
В момента Касата по закон е задължена да издава на всички здравноосигурени европейска карта, в която единствената информация е осигурителният статус. Така че когато излизаме в Европейския съюз и когато се наложи някой от нас да ползва спешна или неотложна помощ, тази карта дава информация дали пациентът е осигурен или не. Тази карта трябва да стане електронна, това го изисква и един регламент на Европейския съюз. В момента имаме наши представители експерти в работни групи. Работи се върху задължителните реквизити на тази карта. Картата ще бъде единна за целия Европейски съюз и в нея трябва да има някои задължителни елементи. Когато това се реши, ще пристъпим към изработване на тази карта, като нашата идея е тя да бъде и национална, тоест, с тази карта пациентът, влизайки в кабинета на лекаря, да може да бъде визуализиран, да го виждаме – имам предвид Касата, в момента на прегледа, което допълнително ще завиши контрола, тъй като сега нашият контрол е постфактум.
Друг въпрос е за защитата на информацията. В постановление 279 от края на 2007 г. изискванията към всички администрации, които работят с подобен род информация, са изключително високи. Това изисква доста финансов ресурс, затова ще го правим постепенно.
И в момента информацията е защитена до известна степен, но това не е достатъчно, поне не отговаряме до край на изискванията на постановлението. Това беше един голям проект, завършен с много нерви. Не искам да се връщам към началото на 2007 г., когато имаше идея румънската информационна система да бъде механично пренесена в България. Това се прави за 2-3 месеца и готово. Само че при нас нещата са организирани по друг начин, всичките тези бизнес процеси трябваше да бъдат описани и след това да бъде изработен самият софтуер.
Другата важна работа, която свършихме миналата година, е след сертифицирането на институцията по ИСО 9001-2000, което е сертификат за управление на качеството. Защо тръгнахме към тази идея? Ако институцията само по себе си не е подредена и не работи като един механизъм, според мен нямаме право да изискваме такова управление на качеството от нашите договорни партньори. Цялата информация, която пристига в Касата, се обработва електронно, целият документооборот. Във всеки един момент, във всеки час може да се каже какви документи влизат и излизат от институцията. Това е направено само в централното управление, амбицията е да се сертифицират и 28-те поделения на Касата, но, пак казвам, това изисква ресурс.
Сигурно в следващата точка 2, двете точки винаги са свързани, ще стане ясно, че всяка година икономисваме от административните разходи между 5 и 6 милиона и ги насочваме към здравноосигурителните плащания. Така че повече от 2% административни разходи институцията не употребява за подобен тип дейности.
Другата важна задача на Касата, основната според мен, според Закона за здравното осигуряване, е контролната дейност на Касата. Всичко това, за което говорих дотук, е част от контролната дейност. Само като цифри от контролната дейност за миналата година е икономисала около 15 млн. лв. Десет милиона лева са от предварителния контрол и около 5 млн. лв. от последващия медицински контрол. Информационната система работи пълноценно от м. април, тъй като дотогава се подписваха договорите с договорните партньори. Само за тримесечие системата е икономисала над 10 млн. лв. Така че ефектът от тази електронна обработка с правилното написване на бизнес процесите е изключително важен и дава своите резултати.
По отношение на контролната дейност – системата работи на изключително високи обороти, поне така, както е разписано в Рамковия договор, тъй като Глава „Контрол и санкции” не е променяна - това са правилата, които са записани в Рамков договор 2006., с всичките възможности и невъзможности, пред които се изправят контролните органи. Освен, че контролира договорните партньори, институцията се и самоконтролира. Правим одити и на нашите 28 каси и за миналата година този контрол и покачен пет пъти. Тоест, периодично проверяваме нашите поделения и следим как се управляват средствата. Контролът е изключително интензивен по отношение на болничната помощ, тъй като там е и най-голямото потребление на финанси. Около 58,5, даже вече 59% от бюджета на Касата са за болнична помощ.
Непрекъснатото нарастване на броя на лечебните заведения за болнична помощ ни поставя пред допълнителни предизвикателства. Затова в Дирекция „Контрол на болничната помощ” екипите работят всеки ден от месеца без събота и неделя.
По отношение на извънболничната помощ нещата са доста по-спокойни, регулирани. Това проличава и от санкциите, и от вида санкции, които се налагат, има едно спокойствие.
Другият ни проблем по отношение на дейността беше денталната помощ, където средствата миналата година бяха доста ограничени. В края на годината, когато имаше преизпълнение в преходната част в бюджета на Касата, една част от ресурса беше за покриване на преизпълнението в разходите на денталната помощ.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми д-р Душков, уважаема д-р Тодорова! Не може да не се съгласим, че Националната здравноосигурителна каса има стабилност по отношение на това, че има една приходна и една разходна част, която е осигурена със защитни механизми, стабилност по отношение на бизнес процесите. За мен обаче тези бизнес процеси са до голяма степен несъвършени. По-нататък с редица законодателни предложения, които имаме възможност да направим, ще дадем такива конкретни предложения за подобряване на тези бизнес процеси.
Бих искал да допълня и да задам два въпроса по отношение на бюджета на Касата. Има ли неизпълнение в преходната част на бюджета за 2009 г.?
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин министър, извинявайте, че Ви прекъсвам, но това е по т. 2. Тогава пак ще имате възможността да вземете отношение.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Тези законодателни предложения, които ще направим, са обвързани както със Закона за здравното осигуряване, така и със Закона за лечебните заведения, така и в частта за Закона за здравното осигуряване за механизмите за сключване на договор с отделните лечебни заведения. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: И аз Ви благодаря.
Заповядайте, д-р Тодорова.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Само едно изречение във връзка с това, което д-р Нанев каза. Системата е абсолютно отворена и позволява корекции. Не е необходимо пренаписване на тези бизнес процеси отначало. Всяка една корекция, която настъпи в законодателството, може да бъде коригирана и то в много кратки срокове.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми колеги народни представители, откривам дискусията. Имате думата за мнения по изнесения доклад.
Заповядайте, д-р Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаема госпожо Тодорова, имам само един въпрос. Това е стандартен доклад, който се внася всяка година. Новото, което беше казано тук, но не беше дискутирано, беше за информационната система. Това е едно нещо, което от дълги години го чакаме да се случи – да има информационна система в Здравноосигурителната каса. Доколкото разбрах от Вашите думи, системата е готова, но не работи, защото няма вход, тоест няма го порталът.Като го няма порталът, значи системата не работи.
Стана ясно, че няма и изход, защото в същото време няма защита на личните данни, които са в тези както Вие ги наричате досиета, сигурно може да се намери по-добра дума. Когато се сключваше договорът с румънците за изграждането на тази информационна система, те не дадоха ли начина и гаранцията за защита на тези данни?
Второ, Вие казахте, че сумите са изплатени. Ако може да ни кажете за каква сума е договорът и дали всичко е изплатено, защото в отчета – този и другия за бюджета, никъде не го пише това нещо. Ако може да ни кажете кога ще заработи системата?
РУМЯНА ТОДОРОВА: Виждам много лекари от практиката. Ако системата не работи, те не могат да си получат парите. Така че системата работи, д-р Шарков. (Реплика от народния представител Ваньо Шарков.) Системата работи. Този портал, както казах, е съвсем различен вход, чрез който пациентите ще могат със своя единен граждански номер да влизат в системата – това, което за момента е невъзможно и то не влиза в договора – изработването на този портал. Отделно лекарите и в момента вече се отчитат само електронно, защото не е възможно по друг начин, никой не може на ръка да им вкарва данните.
От друга страна, защо не е включена в договора защитата на информацията не мога да кажа, договорът е подписан между Министерството на здравеопазването и Консорциум „Бул”. Ние сме бенефициент по договора, тоест ползвател на този партньор и на тази система. Договорът е на стойност 3 млн. евро. Специалистите твърдят, че това е една изключително ниска цена за изработване на такъв проект. Спазват се плащанията така, както са записани по договора. Мисля, че последното плащане беше сега по време на гаранцията, ако не се лъжа. Затова няма да видите в нашите отчети цифри по плащанията на този договор, тъй като, пак казвам, Касата е бенефициент по договора. А защитата на информацията сме я предприели, тя е защитена, пак казвам, достатъчно защитена, за да работи, но ние искаме да изпълним изискванията на постановлението и, още повече, да изпълним изискванията на едно ISO, което е специално в тази връзка – за защита на информацията, мисля, че беше № 27 005, което касае само защита на информацията. Изискванията са изключително високи.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Казвам се Десислава Атанасова и съм от Парламентарната група на ГЕРБ.
Уважаеми господин председател, колеги, въпросът ми е към господин Душков като председател на Управителния съвет. Вече има изготвени няколко доклада и наистина този е доста обемен. Имам няколко препоръки.
На първо място, считам, че не е много уместно в рамките на 60 страници да бъдат описани и управителните органи на Националната каса, както и цялата нормативна база, която е в пряк досег с дейността на Касата. Това са общоизвестни факти, които ние всички добре знаем.
На следващо място, погледнах Отчета на дейността за 2006, 2007 и 2008 г., които в своето заключение са почти идентични. Сочат се проблемите в текущата работа, възможните решения и така нататък. Един от основните проблеми е квалификацията на кадрите и тяхното мотивиране да работят. В продължение на тези три години и в тези три доклада това е един от основните сочени проблеми. Защо три години подред не се решава проблемът с квалификацията на кадрите, защото той наистина е много съществен, когато отидат лекари-контрольори или финансови контрольори, икономисти, напишат съответните констатации в индивидуални административни актове и те са оспорени в съда?
И още един въпрос. В резюмето за дейността на Касата относно процента на неправомерно получените суми ни интересува колко от тях наистина остават в Касата, а не се връщат на изпълнителите след съдебни решения?
ЕВГЕНИ ДУШКОВ: Относно първия Ви въпрос за структурата на Отчета, макар че не съм бил когато е подписан, но, така или иначе, той е изработен от колегите, това, което казвате, е практика поради това, че се дава структурата на нормативната база, по която работи Касата. Касата не може и не трябва да прави политика, тя работи върху изградена нормативна база, която е създадена тук. Това го казвам, защото в момента Касата изпълнява един списък с лекарства, който по същите закони трябва да влезе в рамките на Закона за бюджета, той не влиза, но ние пак го изпълняваме, защото сме длъжни да го правим. Такава е нормативната база и тя трябва да се познава.
Относно квалификацията на колегите лекари-контрольори, това е един огромен проблем поради текучеството в Националната здравноосигурителна каса, а и не само за тях. В касата от години наред съществува огромно текучество. То съществува в IT-отдела. Там има огромни проблеми с национално ниво и в регионалните каси. Лекари-контрольори да намерите за това заплащане, което е в Касата, е изключително трудно. Представете си един прекрасен, много добър лекар с доходите, които получава – в момента средната заплата в болниците с държавно участие за последния период е 1345 лв., тоест около два пъти и нещо над средната заплата на лекаря, който отива да проверява колегата си, да не говоря за доболничната помощ, за частните практики, какви са доходите. Как да намерим добри лекари-контрольори и когато го обучиш, след една-две години напуска и застава от другата страна, привлечен от частните болници и центрове, за да обработва информацията и да посрещне новия си колега-контрольор. Разбирате какво се получава. И заплащането е много по-добро, разбира се. Това е истината. Няма как да мотивираме тези хора и благодаря на тези, които все още стоят в системата при това заплащане. Чухте, че нямаме повече от 2% административна издръжка, не сме достигнали дори тавана и тези пари ги насочваме за здравноосигурителни плащания.
Наблюдава се 14% увеличение на проверките с неправомерно взети суми, които подлежат на възстановяване. Техният брой е 697 или при всяка трета от десетте извършени проверки в лечебните заведения за болнична помощ. Парите, установени неправомерно получени суми в лева, са 1 млн. 527 хил. 571 лв.
Ако искате, бих направил едно допълнение от вчерашния ден, тъй като започнахме реални преговори с Лекарския съюз. Мисля, че се договорихме, има техни представители. Когато се санкционира договорен партньор и съдът докаже, че сумите са взети неправилно, неправомерно, ще му бъдат върнати с лихва, но ще си търсим контрольорите да видим как се извършва дейността.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, д-р Душков.
Доктор Тодорова, по темата.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Бих искала да добавя, че тези суми, които чувате, са минали всички етапи – арбитраж, ако има едно заведено дело, и е приключило, тоест те са влезли в бюджета на Касата, минали са през отделните параграфи на бюджета, факт са, по-просто казано. Там, където се водят дела и където не знаем какъв ще бъде изходът от делото, просто не фигурират в нашите разчети. Така че това са реални суми, които са се върнали обратно в Касата.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Може би беше важно уточнение, защото в Отчета всъщност пише, че са установени по време на проверките, а не реално върнати. Беше важно да уточним това, видях, че другите колеги се интересуват.
Въпросът ми не беше дали кадрите са квалифицирани или не или дали заплащането е високо или ниско, защото всички в тази зала знаем, че има огромни проблеми в здравеопазването и в квалификацията на кадрите, които пък работят в Касата и заплащането на техния труд. Въпросът ми беше дали имате някакво решение как да задържите тези хора. Защото ние три години подред четем доклади, че това е проблем, но какво правим?
РУМЯНА ТОДОРОВА: Такова решение много трудно се взема, тъй като в Закона за бюджета е фиксирана както числеността на Касата, така и средната брутна заплата. Доктор Иванов знае, също и д-р Шарков от старите депутати, че тук имаше специален дебат по отношение изтичането на кадри и по едно време – през 2007 г. Касата беше изправена пред опасността да нямаме лекари вътре. Ние сме взели съответните мерки и за последните три години възнаграждението е качено с около 25%. Ще ми позволите да благодаря на синдикатите. Без тях, без тяхното рамо не можехме това да го направим. Използвахме всичките възможности, които законът позволява, за да се качат възнагражденията на хората, въпреки че в районните каси, заплащането е пак малко по-ниско, отколкото на служителите в Централното управление. Както каза и д-р Душков, най-голям е проблемът при специалистите, които работят в областта на информационните технологии. Те са изключително добре обучени при нас и фирмите ги вземат веднага. Икономистите също. Добрите лекари, когато научат как се работи в администрацията, също напускат Касата, защото са безупречни в своите практики. Така че Касата е една невероятна школа. Жалко наистина, че не можем да ги задържим.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Думата има д-р Красимир Петров.
КРАСИМИР ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Ясно ми е, че става дума за един стандартен доклад, който, предполагам, всяка година звучи по подобен начин. Според мен проблемът е, че този доклад по същество представя състоянието на нещата в един твърде розов вид. Всички в тази зала знаем за огромните проблеми, които стоят в здравеопазването. Считам, че немалка част от тези проблеми са и заради проблемите в Националната здравноосигурителна каса по отношение на нормативната уредба, ако щете и на недобре направените и остойностени клинични пътеки. Мисля, че Вие самата ще се съгласите с мен.
Нямаше да вземам думата, но чух една цифра от д-р Душков, която много ме заинтересува.
Доктор Душков, средната заплата според Вашите думи на лекарите в болниците с държавно участие е 1300 лв., така ли е?
ЕВГЕНИ ДУШКОВ: Хиляда триста четиридесет и пет.
КРАСИМИР ПЕТРОВ: Откъде са тези данни, извинете? (Реплики.)
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Доктор Петров, извинявам се, но Вие имате право да зададете въпрос, да дадем възможност за отговор и после, ако имате дуплика...
КРАСИМИР ПЕТРОВ: Искам да кажа, че до преди два месеца бях заместник-директор на Окръжна болница във Варна. За такава заплата могат да мечтаят много от лекарите, които са там, при това при извършването на обем дейност, който е страшно голям. Това е болницата, която приема цялата хирургична помощ на Варна и в която заплатата, която се дава, в никакъв случай не е в тези размери.
Считам, че с подобни данни, които се изнасят, заблуждаваме обществото. Лекарите в България не получават такива пари! (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Думата има д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател, но аз искам да ме чуе и д-р Душков.
Господин министър, д-р Тодорова! Поздравления за избора, д-р Душков! По моему това е един добър избор, който стъпва на традициите, защото д-р Душков е живата история на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса. От него можете да чуете всички новини, и архивни материали. Мисля, че той е човекът, който е подходящ на този етап за тази длъжност.
Вземам думата да се опитам да внеса малко яснота, ако приемете, че това е редно, защо в първа и втора точка се разглеждат Годишният отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса и Годишният отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса? Отговорът е много ясен – защото така е записано в Закона за здравното осигуряване. Въпросът обаче е защо е записано така. Това е по волята на един от бившите колеги на д-р Иванов, който смяташе, че Касата си позволява, и по-точно Управителният съвет, в разрез със закона да прави политика. Аз обаче още не мога да разбера може ли да има дейност без да има бюджет, без да има финансиране. За какво ще бъде това финансиране, ако няма дейност? Това означава, че тези две точки и това, което е написано в Закона за здравното осигуряване, трябва да бъдат едно и също нещо. Няма как да отделиш дейността от финансирането, респективно финансирането от дейността. Но това е тема от малко по-общ характер. Няма лошо в крайна сметка, че се разглеждат и Отчетът за дейността на Касата, но, уважаеми колеги, по Конституция Министерският съвет е институцията, която прави политиката в сектора! Така е записано в Конституцията.
От друга страна, министърът на здравеопазването е отговорен за провеждането на тази политика. Националната здравноосигурителна каса, включително и с основния финансов инструмент, с който разполага, включително и с Националния рамков договор изпълнява само това, което се приема тук, в тази и другата сграда. Тоест политиката, доколкото може да я прави – лимит, ограничения и така нататък, поощрения, всичко това се прави, за да може Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса да изпълни бюджета такъв, какъвто е приет. За съжаление това, което се задава за следващата година, също не е от най-добрите варианти и очакванията от всички бюджети, но това е друга тема.
Пак се връщам на факта, че за каквото и да обвиняваме Касата, тя изпълнява бюджет. Знам, че това е трудна работа, знам, че очакванията на всички са огромни, знам, че има огромно разминаване между това, което е желано, и това, което е възможно да се постигне. Контрата, както се казва на наш език, остава винаги в Касата, защото винаги смятаме, че тя прави някаква политика в най-честите случаи рестриктивна както за българските лекари, така и за българските пациенти. От тази гледна точка трябва да сме наясно кой на какви позиции е. Ние сме тези, които решаваме с нашето гласуване какъв да бъде бюджетът на Касата, каква да бъде политиката в областта на сектор здравеопазване – такава, каквато Министерският съвет сметне за необходимо да я реализира. Всички останали са подвластни на тази верига от приети законопроекти.
Съжалявам, че казвам всичко това, но не всички проблеми са единствено и само в Касата, не че там няма проблеми. Касата, който и да е управителен съвет, не иска да влиза в пленарната зала да актуализира бюджета, защото няма по-тежка задача, на която и да е публична институция, каквато е Националната здравноосигурителна каса, от това да актуализира бюджета. Затова Управителният съвет на Касата, в какъвто и състав да е, който и да влезе в Управителния съвет, винаги ще се стреми да изпълнява този бюджет, защото иначе има Сметна палата, прокуратура и други институции. Благодаря, господин председател.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: И аз благодаря.
Доктор Душков, имате думата.
ЕВГЕНИ ДУШКОВ: Справката, която имаме за лечебните заведения – държавна собственост, е доста подробна. Подадена е съгласно чл. 6 от Закона за бюджета на Касата, тоест това са официални счетоводни справки, подадени от самите болнични заведения и обработени. Разбира се, имаме и по болнични заведения. Мога да ви кажа и десетте болнични заведения, които харчат почти 1/3 от целия бюджет на болниците и на Касата, техните задължения, структура на задължения и така нататък.
Но конкретно за заплатите. Сравнено спрямо 2008-2009 г. за лекари по трудов договор през 2008 г. е била 1142 лв. средна работна заплата по категория персонал, за 2009 г. към 6 юни – 1354 лв., или ръст от 18,56%; лекари със специалност от 1123 на 1395 лв., или ръст от 24%; има за стоматолози и медицински сестри, ако ви интересува. Това са справки, подадени от самите лечебни заведения. Говоря за средна брутна заплата, обобщена за цялата страна. Тук не влизат общинските лечебни заведения, както разбирате. Макар че има общински болници, които са и на печалба, и имат дори по-високи заплати от много други държавни големи болници, макар че цената на клиничните пътеки е еднаква. Не искам да казвам защо вероятно мениджмънтът и редица други фактори влияят на това нещо, но при еднакви цени на касата имаме различни баланси на болниците, включително и печалба, както и болници с много дългове. Но това са техните данни, това мога да ви кажа. Иначе средната месечна работна заплата в лечебните заведения е била 758 лв. Това е средната заплата за целия персонал.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Заповядайте за реплика.
КРАСИМИР ПЕТРОВ: Репликата е, че просто Варна изглежда е извън България, или поне Окръжна болница. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин министър, имате думата!
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, тъй като влязохме и в конкретни цифри и факти, преди малко стана дума за управление на бизнес процеси и методики, по които се извършва разплащането на Националната здравноосигурителна каса, тоест клиничните пътеки.
Много добре знаем какво представляват те, че се използват и като методика за разплащане. Какви бяха критериите през тези няколко години, какви бяха начините за формиране на цена на клинична пътека, защо се получи един голям дисбаланс в това съотношение между цените на клиничните пътеки, което доведе до една диспропорция по отношение на провеждането на политика на съответните области и региони, които се насочиха в дейности, които са добре остойностени от Националната здравноосигурителна каса като цени? Какви бяха критериите на това ценообразуване?
ЕВГЕНИ ДУШКОВ: Тъй като в закона е регламентирано, че цените на пътеките могат да бъдат изработени само договаряне с Лекарския съюз, единствено в преговорния процес бяха постигнати договорните цени, които действат в момента. Тук има една историческа обусловеност какво се е заварило през годините и оттук може би има известно изкривяване в някои клинични пътеки в зависимост от това кои са били участниците в преговорния процес. В дадени години е имало превес в едни клинични пътеки, в други –други, за сметка на други, но, повтарям, в зависимост от състава на преговарящите. Казвам го съвсем отговорно, присъствал съм на почти всички преговори. Ако говорим за истинско ценообразуване, трудно би се казал такъв термин. Затова винаги, когато кажат „реалната цена”, питам коя е реалната цена.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Заповядайте за реплика, господин министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Имах намерение за реплика, но д-р Душков отговори. Въпросът ми беше точен критерий, методика за ценообразуване, коя методика е избирана, как е изготвена самата цена. Доктор Душков отговори.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Думата поиска госпожа Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър, госпожи и господа народни представители! На днешното заседание на Комисията по здравеопазването представлявам омбудсмана на нашата страна господин Гиньо Ганев и това, което ще кажа, е от името на институцията. Ще положа усилия да представя един малко по-различен поглед и това е съвсем естествено, като се има предвид смисълът на институцията омбудсман, върху темата, която днес се дискутира, а именно правата на пациента.
Само една скоба ще отворя: някой отбеляза ли колко пъти се спомена „пациент” днес или не?
Както казва господин Ганев, едни от най-лошите практики по отношение на правата на гражданите са именно в сферата на здравеопазването. Много сериозни проблеми са свързани с нарушаването на правата на пациентите, а тъй като говорим за Здравната каса, и правата на здравно осигурените лица. Тази тема за правата на пациентите присъства много отчетливо в докладите на омбудсмана, в това число и доклада, който утре предстои Народното събрание да разгледа в пленарното си заседание. Много ясни и категорични са заключенията на омбудсмана на нашата страна, които са направени не само от неговите експерти, даже бих казала не толкова от неговите експерти, а с участието на широко представителство от различни съсловни и други неправителствени организации, експерти. Може да се приеме, че тези заключения представляват обективно общественото мнение. Би било добре всички да отчетат именно този факт. Тези нарушени права са свързани с достъпа до медицинската помощ, качеството й, ограничен достъп до лекарства, ако трябва по-надълбоко да навлезем, дори има такива ограничения по отношение на правото на жалба. Те са описани не един и два пъти.
Но тъй като днес става въпрос за работата на Касата, както каза господин министърът, в противовес до известна степен на това, което каза д-р Адемов, не можем да изключим Националната здравноосигурителна каса от правенето на политика, защото всичко, което се прави е политика. Имам много такива аргументи.
Омбудсманът не може да възприеме, възприема като много смущаващо това, че Касата се грижи единствено за разхода на средства. Още повече, че по закон тя управлява средствата на здравноосигурените лица, а не само ги разходва. Добре е в такива доклади да присъства именно това какво се прави, за да се подобрят услугите, които са насочени към гражданите, в това число и здравите, ако приемем профилактичните прегледи.
Искам да подкрепя това със следния цитат от Доклада за 2008 г. На стр. 177 пише следното: „В перспективен план ще се търси отговор на въпроса до каква степен оказваните медицински услуги по обем и вид задоволяват изискванията на пациентите, кои недостатъци в работата на институцията предизвикват най-често недоволства сред пациентите”.
Моето изумление се породи от това, че този цитат съществува в докладите за дейността от 2006 г. Един и същи цитат, едно и също нещо, което се записва, непрекъснато търсим някаква перспектива, а решенията са необходими днес. Затова Националната здравноосигурителна каса има много пряко отношение към правата на пациентите и по никакъв начин не трябва да отклонява въпросите, които се отправят към нея поради това, че това били нормативни въпроси, тоест могат да бъдат уредени по нормативен път. Нормите се пишат за хората и трябва всички институции, които имат отношение към тях, да бъдат част от намирането на тези верни решения.
Пред новия председател на Управителния съвет, пред новото ръководство на комисията и на Министерството на здравеопазването стоят много сериозни и тежки въпроси, защото омбудсманът отчита, в това число и в доклада си, че през последните години няма напредък в защитата на правата на пациентите в здравната система. Очакването от името на гражданите е голямо. Искам да ви пожелая успех по този много труден път, който просто трябва да се извърви. Вярваме, че вие имате този кураж. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: И аз Ви благодаря.
ДАНИЕЛА ДАРИДКОВА: Уважаеми колеги, искам да ви върна към въпроса на министър Нанев, като прочета един абзац на стр. 57 от Годишния отчет. Смятам, че в този доклад трябва да има само достоверни данни. Тук, на тази страница, чета, че се е усъвършенствал моделът за заплащане на болничната помощ и определяне за всеки регион лечебни заведения на финансови параметри и така нататък. По какъв начин се е усъвършенствал моделът за заплащане на болничната помощ, тъй като не съм чула да има някаква промяна от 2006 г.? По какъв начин това е допринесло за подобряване на достъпа на гражданите? Накрая даже се цитира, че се постига по-голяма автономност на регионите и лечебните заведения при управление на средствата.
И още една забележка: отново за достоверност ще си позволя да изпреваря колегите стоматолози, но от тях разбрах, те ще потвърдят, че няма задължително електронно отчитане за стоматолозите. Това е фиксирано на стр. 58 от 1 юли 2008 г. Нека колегите да кажат така ли е. Иначе се оказва, че в доклада има неверни данни.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Има съвсем нова методика за заплащане. При нас всичко е разписано в методики, мога да ви предоставя. От две години наистина, тъй като средствата в здравеопазването са крайно недостатъчни, особено по отношение на болничната помощ, за три години болниците са се увеличили със 100. Така че Касата е принудена, както и омбудсманът е забелязал, да налага някакви ограничения. Нашата първа задача е точно да спазим бюджета. Ние сме финансова институция в края на краищата. Ще се опитам съвсем накратко да ви разкажа каква е новата методика. Законът за бюджета на Касата е разделил по параграфи парите. За болнична помощ имаме известна сума. Когато тази сума се раздели на броя на здравноосигурените в България, се получава едно число от порядъка на 120 лв. В област Смолян има толкова здравноосигурени, числото се умножава по броя на осигурените в Смолян, и примерно 500 млн. лв. са за болнична помощ за област Смолян. Това са едни начални отправни цифри. На всяко тримесечие – вече при наличието на тази информационна система, можем да следим движението на пациентите - колко пациенти от Смолян са излезли и са отишли в София, колко пациенти от област Кърджали са отишли в Смолян.
Стриктно спазваме правилото, че пациентите идват с парите си, тоест всеки един от нас носи тези 120 лв. Така че нито има изтичане от област Смолян, нито има влизане, ако тези две цифри са еднакви. Но от област Перник около 49% ги откриваме в София. Какво се случва с парите, които са дадени за болнична помощ на област Перник? Те са изтекли от София, пациентът ги е занесъл в София.
Използва се един термин, че отделните области получават различни пари. Когато всеки един от нас носи 120 лв., те не могат да бъдат различни. Всяка област е получила тези 120 лв. Разликата идва от видовете дейности, които се изпълняват. Средната цена на една клинична пътека в София е с около 300 лв. по-висока от средната цена на клиничната пътека във Видин, например. Това означава, че в София се работят високотехнологични и скъпи дейности, каквито във Видин не могат. Мисля, че методиката е изключително честна и всеки един от нас получава това, което му се полага за болнична помощ.
Защо в едни райони се създават високотехнологични болници? Ако отворите справката, ще видите, че те са частни. Частникът има право да търси нишата в пазара и в това няма нищо лошо. Въпросът е как е разпределено, дали тази област има нужда точно от тази болница или ще ги караме с автобуси от другия край на България. Това са въпроси, на които Касата не може и не трябва да отговаря.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Виждате как се задават различни въпроси. Невинаги може да се даде отговор, невинаги отговорът задоволява тези, които са го задали.
Искам да се върна към изказването на д-р Адемов и да го подкрепя изцяло – че трябва изцяло да насочим нашето мислене към фундаментални, концептуални позиции кой за какво отговаря, кой с какво е отговорен пред обществото и кой споделя тази отговорност или в крайна сметка отговорността се размива. Трябва да има ясно разписани правила кой носи отговорност за политиката в здравеопазването, кой носи отговорност за изпълнението на тази политика, кой е здравноосигурителна институция, има ли право тя на самостоятелна политика или не. Доктор Душков преди малко каза, че Касата не е политически орган, но в същото време изпълнява един позитивно реимбурсен списък, който води до натоварване на бюджета, за което не са предвидени средства.
Знаете много добре, че в министерството на предното правителство имаше ресорен заместник-министър, който отговаряше ресорно за лекарствената политика, който управляваше тази комисия за позитивно реимбурсен списък и после контрола върху нея чрез Комисията за прозрачност. Знаете много добре обаче, че той беше и председател на Управителния съвет на Касата. Какво става с тази отговорност за този списък, къде е тя, къде остана?
Затова изключително съм впечатлен и подкрепям позицията на д-р Адемов за това, което каза – че трябва да има ясно разписани правила за това кой носи отговорност, кой определя политиката, кой какво изпълнява.
Преди малко стане ясен и примерът с ценообразуването. Няма такава методика, но това води до политически решения, защото така се преразпределят средства. И тук затова бих ви помолил, уважаеми дами и господа народни представители, когато разглеждаме всичко, което е свързано със здравното законодателство, да изхождаме от тези позиции на ясна концепция за носене на отговорност и за разписване на функции. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Имате думата, господин Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря, господин председател.
Господин министър, дами и господа народни представители, ще подкрепя краткия отчет, както е наименован, въпреки че въпреки това име той беше достатъчно подробен и показателен за дейността на Касата. Доволен съм от дискусията, която възникна тук, защото, действително, както и господин министърът каза, тепърва предстоят да се направят уточнения и да се промени нормативната база. Това зависи от нас. Още повече, че предстои бюджетната процедура на парламента за формиране на бюджета. Там ще има действително доста дебати и трябва да се обединяваме около общи позиции, така че да можем да изчистим нещата, да ги регулираме, да направим възможното законодателство за по-добра дейност на Касата, и всеки да си знае и отговорностите, и мястото. Така че въпросите, които бяха повдигнати тук от колегите народни представители до господин министъра, смятам, че ще намерят решение и това може и трябва да стане до края на годината.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ще дадем думата на съсловните организации в лицето на Лекарския съюз.
ПРЕДСТАВИТЕЛ НА БЛС: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, господа депутати, колеги от Касата! Някои уточнения.
Доктор Душков каза, че се формирали цени и се ценообразувало заедно с Лекарския съюз. НРД в последните три години няма, има индивидуален административен акт на Касата. Така че ценообразуване с Лекарския съюз няма, на нито една цена, не само на пътеките. През 2006 г. беше за последен път, но през 2007 г. беше изготвена една методика, приета и от експертите на Касата. Тогава излязоха реалните цени, на които би трябвало да се плащат пътеките. Когато обаче се видяха тези реални цени, в същата тази зала се гласува съвсем друго. Малко съм изненадан от господин Адемов. Тогава се гласува Касата да прави политика и Вие гласувахте “за”. Така беше. Със Закона за бюджета беше променен Законът за здравното осигуряване, нали така, д-р Шарков? Оттам нататък Касата започна да прави самостоятелна индивидуална политика до ден днешен. От вчера мисля, че вече не е така.
Така че нека да говорим истината! Наистина бюджет, отчет, доклад – твърде добре, цифри – стабилен е бюджетът на Касата, тя не е в дефицит, стабилна институция. Но да се говори, че се подобрява здравето на нацията, не е честно. Ако поне една статистика има, която да показва някакво подобрение в здравето на нацията, бих я приел с удоволствие. Така че имаме великолепен бюджет, великолепна стабилност на Националната здравноосигурителна каса, но нямаме здраве. Благодаря.
ИВАН КОКАЛОВ: Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа депутати, колеги, дами и господа! Ще се изкажа като представител в Касата на суверенните лица, на работещите, на тези, които внасят вноски, защото аз съм там да защитавам и техните интереси, въпреки че от м. декември м.г. съм член на Управителния съвет и участвам във вземането на решения. Държа да кажа, че тези решения са в рамките на Народното събрание, което със Закона за държавния бюджет взема и Касата сама по себе си, поне досега, не съм видял да формира политика. Това, че вътре в управлението има политически лица, е факт, но се изпълняват решенията, които са взети в парламента. За мен е важно, слушайки този доклад и от името на институцията хората, които представлявам, да направя анализ на това, което се случва.
Първо, опонирам на съсловната организация, че никога не сме смятали, че този бюджет е бил идеален. За нас досега идеален бюджет на здравеопазване няма и в сравнение с всички страни от Европейския съюз, от Централна и Стара Европа знаете какъв е процентът от брутния вътрешен продукт, това, което се заделя. Как се управляват средствата, какви са законите? Ние много отдавна сме искали мониторинг на тези закони, за да се види кое работи и кое не. Съгласен съм и с представителя на омбудсмана. В същото време няма страна в Европа, която да няма регулация. Нямаме такава листа на чакащи, каквато е да кажем във Великобритания и други страни, независимо че има ограничения – това е факт. Касата работи в рамките на този бюджет и ако битката при нас е била за по-голям бюджет и за по-ясното изразходване на тези средства.
Хората, които внасят тези средства, които са представители в Управителния съвет, макар и не на трипартитна основа или в рамките на това, което внасят и може би трябва да се помисли и за това управление, за да има яснота в обществото как се харчат тези пари...
Но, уважаеми дами и господа депутати, решенията ги вземате вие и скоро сигурно с бюджета за 2010 г. ще го вземете. В дебата, който водих вчера и в преговорите с Лекарския съюз, аз им благодаря, че материална оценка на обстановката... Но в края на краищата има решения, които зависят от вас и те са направени в предложението на Касата за проектобюджет.
Много от решенията всъщност по отношение на количество пари и как да се изразходват, са във ваши ръце. Ако трябва да си направите някакъв извод, много съм доволен от тази дискусия, макар че винаги има тенденция други неща да се разглеждат и да се разводнява, направете анализ на това, което се случва, включено в Бюджет 2008, вижте в 2010 г. какво може да се поправи. Ние с удоволствие ще участваме в дебата за модернизиране на системата на здравеопазване и в тази част на финансирането, и в частта преструктуриране и предоставяне на здравни грижи, защото всички сме убедени, че както гражданите, осигурените лица, така и работещите имат своите критики и са недоволни. Това недоволство не може да бъде сведено само към една институция. Не Касата с всичките й постижения и грешки е виновна за това, което се случва. Може би сме виновни всички заедно.
Затова направете действително един правилен анализ на това, което се поднася като отчет за 2008 г., вижте какво се предлага и се надявам, че действително за Бюджет 2010 ще вземете възможните правилни решения, за да направим стъпка в добрата посока, защото гражданите на България и тези, които отдават здравната грижа, да получат малко по-голямо удовлетворение.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми колеги, докато слушах дебата си мислех през цялото време какво би се случило, ако днес нашата комисия не приеме този доклад и какво произтича юридически от това, ако бъде приет или не. Ето тук също се отваря една юридическа врата, през която до момента, включително и днес, видяхме пленарната зала. Видяхте, че Докладът за защита на конкуренцията не бе приет в пленарната зала.
Слушайки внимателно дебата се връщам и на дебата, който водехме миналата година, когато имаше същия този отчет и почти едни и същи неща, с изключение на информационната система, си ги говорехме – кое се е подобрило и кое не. Отправям апел към всички, които имат желание да се изкажат по т. 1 от дневния ред, да бъдат по-кратки и да се ориентираме към закриване.
Думата поиска отново министър Нанев.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Исках да попитам д-р Кокалов след неговото изказване – той е представител на тези, които осигуряват вноските. Вноските, които постъпват в Здравноосигурителната каса, какви предложения направихте, за да може да има събираемост? Защо се стигна до неосигуреност на над милион души в страната? Защо тази приходна част не се изпълнява в бюджета на Националната здравноосигурителна каса?
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Обещах думата на представител на Българската стопанска камара на търговците на лекарства.
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: Дами и господа народни представители! Може би с д-р Душков съм един от доайените на Общото събрание на здравно осигурените в Здравната каса.
По първия въпрос, който министър Нанев постави – как се остойностяват клиничните пътеки, от първия ден, откакто съм в Касата, предлагам да се изгради математически модел за остойностяването на Касата, на отделните пътеки. До ден днешен това не е направено.
В бюджета на Касата 7% от денталната помощ се полага за зъботехнически услуги. До ден днешен такава сума не е отделена от Касата.
Един друг, по-маловажен проблем. Управителният съвет на Касата не изпълнява законите на Република България. Съюзът на фармацевтите два пъти осъжда Касата за неправомерно вземане на процент от тяхната дейност. ВАС ги осъди един път за 30 хил. лв., един път за 100 хил. лв. и аз съм предложил на Общото събрание Дечо Дечев да внесе втората сума, а за втората членовете на Управителния съвет да извадят от джобовете си...
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ще Ви помоля да не правите персонални... Тук не присъства господин Дечо Дечев, нека да бъдем коректни!
ВЛАДИМИР НАЙДЕНОВ: Не, аз говоря по същество – да платят от джоба си, тъй като здравно осигурените с нищо не са виновни за неправилните решения на Управителния съвет на Касата.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: По повод казаните цифри като глоби от съда или санкции – да, такива са, но в същото време пациентите не са виновни, но вследствие на тези мерки, за които Касата беше осъдена, получиха 10 млн. лв. повече здравноосигурителни плащания и ние бяхме съгласни да платим тези 30 хил. лв.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Последно давам думата на господин Ненчев като представител на Фармацевтичния съюз.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Мислех да се изкажа по т. 2 от дневния ред, а по тази не, но последната реплика на новия председател на Управителния съвет на Касата сериозно ме предизвика, защото точно той би трябвало да знае, че както изпълнителният директор, така и Управителният съвет на Касата и председателят му трябва да работят по законодателството на страната. Ако работят по целесъобразност и в нарушение на законите реализират определени приходи, мисля, че на 19-и е последното заседание на петчленния състав на Върховния административен съд. Мисля, че лично изпълнителният директор в момента ще трябва да плати 100-те хиляди лева. А това колко са спестили и колко не са спестили в нарушение на закона, е съвсем друго нещо.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Помолих да направя справка в Юридическия отдел какво би произтекло юридически, ако докладът не е приет.
Преди да чуя становището на Юридическия отдел, бих искал да ви кажа какво казаха юристите по темата. Ако ние тук днес, за да гласуваме “против” или не – не искам да сугестирам, кой както е решил по съвест да подкрепи доклада, трябва да намерим сериозни противоречия в текста. Ако сме намерили такива, трябва да дадем аргументирано предложение за връщане на доклада. Но ако няма фактологически такива...
Затова искам да направя ще една юридическа справка. „Годишните отчети се приемат с решение на Народното събрание”, поради което сега ще предложа на вашето внимание по чл. 30, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване този проект на решение по Годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г.:

„РЕШЕНИЕ
по Годишния отчет за дейността на
Националната здравноосигурителна каса за 2008 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване...”
Бих искал да чуя мнението на Юридическия отдел.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Казвам се Маргарита Йорданова и съм от Дирекция „Законодателна дейност”. Процедурата е уредена в чл. 30, доколкото е уредена, защото има малко празнота. Управителният съвет чрез Министерския съвет внася в Народното събрание Годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса. Няма задължение Народното събрание да приеме този отчет. Ако има съществени възражения и препоръки към доклада, Народното събрание и народните представители са в правото си да решат дали да приемат или не Отчета. Може изцяло да не се приеме, възможно да се приеме по принцип, а в някои части да се направят препоръки и да се каже, че не се приема в тази част. В “Държавен вестник” ще се публикува решение с това съдържание и евентуално, въпреки че не е разписано, по пътя на тълкуването да се дадат указания какво трябва да се преработи и в какъв срок да се внесе наново Отчетът.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: След това изяснение на юридическата основа на казуса, което имахме тук, бих искал да се обърна към народните представители за фактологически нарушения или отклонения в доклада.
ВАНЬО ШАРКОВ: Тъй като нямах възможността да се запозная с всичките страници на доклада, запознах се само с късата му част. Искам да попитам дали в този доклад съществува информацията за сключените шест договора за медийно обслужване? На каква сума са сключените шест договора и тъй като в одита на Сметната палата пише, че тогава е извършвано явно нарушение на Закона за обществените поръчки, дали това фигурира в отчета, който имаме?
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Имате думата, д-р Тодорова.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Господин председател, това е по другия доклад.
КРАСИМИРА СИМЕОНОВА: На стр. 4, а иначе в отчета на стр. 58, пише: „въведено е задължително електронно отчитане, считано от 1 юли 2008 г. за евентуална помощ”. Това като грешка от преписването на докладите през годините ли е или...?
РУМЯНА ТОДОРОВА: Не знам дали има представители на Зъболекарския съюз.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Имаме народен представител, който е член.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Миналата година имахме уговорка от 1 юли и стоматолозите да започнат да се отчитат електронно. Нашият софтуер е готов, само че стоматолозите трябва също да подготвят своя, за което Касата няма задължения, а имаме доброто намерение да им помагаме. Имаме споразумение с д-р Николай Шарков, че имаме споразумение, че ще помогнем на техните фирми за изработването му. От наша страна е проявено известно търпение, за да не бъдат притискани стоматолозите с отчети, които не могат да подадат към момента. Щеше да се получи едни да са готови да се отчитат електронно, а други да носят отчетите си на хартия.
КРАСИМИР ПЕТРОВ: Понеже ставаше дума за фактологични неточности в мотивите на решението на Народното събрание, на първата страница е написано изречението „ефективното разходване на финансовите средства на Касата се постигна чрез въведената система за вътрешен ведомствен контрол”. Ако приемем подобно решение, това означава, че ще сме съгласни с всички тези по същество неуредици, които коментира и министър Нанев. Ставаше дума за дисбаланса при заплащането на клиничните пътеки, за абсолютно всички тези неуредици, за които досега той си приказваше. Аз поне го разбирам по този начин.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Приключваме дебата по т. 1.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване т. 1 от дневния ред:

„Годишен отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване реши ...”
Моля, гласувайте. За 4, против 9, въздържали се 4.
Докладът по т. 1 не се приема.

Преминаваме към втора точка:
Годишен отчет за изпълнение на бюджета на националната здравноосигурителна каса за 2008 г., внесен от управителния съвет чрез министерския съвет за обсъждане и приемане на решение на народното събрание в изпълнение на разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от закона за здравното осигуряване.
Внесен е и Проект на решение на Народното събрание по Годишния отчет за изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г.
Давам думата на вносителите за представяне на отчета на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса - д-р Евгени Душков.
ЕВГЕНИ ДУШКОВ:
„ДОКЛАД
за изпълнение на бюджета на Националната
здравноосигурителна каса за 2008 г.

Структура на приходите по изпълнение на бюджета на
Националната здравноосигурителна каса за 2008 г.
Структурата на приходите по изпълнение на бюджета на НЗОК за 2008 г. се запазва относително постоянно, отнесена към предишните отчетни периоди. През 2008 г. общият размер на събраните приходи и трансфери възлиза на 1 млрд. 793 млн. и 800 хил. лв. От тях най-голям е делът на здравноосигурителните приходи, които възлизат на 1 млрд. 560,7 млн. лв. Общо получените трансфери през 2008 г. са в размер на 209,9 млн. лв., от които 206,4 млн. лв. са получени от Централния бюджет.

Структура на разходите по изпълнение на бюджета на
Националната здравноосигурителна каса за 2008 г.
Структурата на разходите по изпълнение на бюджета на НЗОК за 2008 г. показва запазване на положителната тенденция, отчетена от предишните отчетни периоди. И през 2008 г. се отчита нарастване на здравните разходи и оперативния резерв на НЗОК. Разходите за здравноосигурителни плащания представляват 97,6 на сто от всички разходи и трансфери на институцията. Административните и капиталови разходи представляват 2,3 на сто от всички разходи и трансфери на институцията.

Структура на разходите на
здравноосигурителните плащания
В структурата на разходите на здравноосигурителните плащания най-голям дял заемат разходите за болнична помощ – 59%. Лекарствените средства за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели заемат 17,3 на сто. Специализираната извънболнична помощ – 8,2 на сто; първичната извънболнична медицинска помощ – 7,7 на сто; денталната помощ – 4,5 на сто; медико-диагностичната дейност – 3,1 на сто и медицинската помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност – 0,1 на сто.

Изплатени средства по видове дейност за 2008 г.
Всички основни видове здравни разходи на Националната здравноосигурителна каса нарастват през 2008 г. С най-висок темп нарастват разходите за болнична помощ, които се увеличават с 16,1 на сто.
На второ място са разходите за първична и изпълнители на медицинска помощ, които нарастват с 15,1 на сто. Следват разходите за специализираната извънболнична помощ, които нарастват с 13,3 на сто. Разходите за дентална помощ са 11,2 на сто и разходите за медико-диагностични дейности се увеличават с 4,5 на сто.

Първична извънболнична медицинска помощ
Броят на общопрактикуващите лекари, работили по Договора с Националната здравноосигурителна каса през 2008 г., е 4894. За извършената от тях дейност през отчетната година НЗОК е заплатила 131,2 млн. лв. Средно през 2008 г. един лекар е извършил 3709 броя прегледи. За сравнение през 2007 г. един лекар в първичната извънболнична медицинска помощ средно извършва 3473 броя прегледи. Увеличението на средногодишния брой прегледи на един общопрактикуващ лекар може да се обясни с увеличението на броя на задължително здравноосигурените лица с непрекъснати здравноосигурителни права през 2008 г. Също така причина може да бъде и намаляването на общопрактикуващите лекари, сключили договори с Националната здравноосигурителна каса.

Специализирана извънболнична медицинска помощ
Броят на лекарите, работили в лечебни заведения за СИМП през 2008 г. е 8293. За извършената от тях дейност през отчетната година НЗОК е заплатила 140,3 млн. лв. Дневната натовареност на лекар-специалист с платени прегледи от НЗОК през 2008 г. е средно шест прегледа, което се дължи на нарастване на ролята на доболничното лечение.

Дентална помощ
За денталната помощ през отчетната година НЗОК е заплатила 77 млн. лв. През 2008 г. беше подобрен достъпът до системата и са извършени 5,4 млн. дентални дейности, от които 1,8 млн. лв. прегледи.

Медико-диагностична дейност
За извършената медико-диагностична дейност през отчетната година НЗОК е заплатила 53,5 млн. лв. През 2008 г. е реализирана възможността за по-големи обеми за високотехнологични изследвания, както и възможността за профилактични изследвания на рискови контингенти и други. За лекарства и консумативи през 2008 г. НЗОК е заплатила 295,5 млн. лв. Тези разходи заемат второ място от общо направените разходи за здравноосигурителни плащания през 2008 г. Със средствата са заплатени лекарствата, отпуснати през периода ноември 2007 г. – 2008 г., както и неразплатените задължения от 2007 г. в размер на 12,9 млн. лв. Средномесечният разход за 2008 г. е 24,6 млн. лв. и надвишава този за 2007 г. с 1,1 млн. лв.

Болнична помощ
За болничната помощ през 2008 г. НЗОК е заплатила 1 млрд. и 6,8 млн. лв. От общо изплатените 970,5 млн. лв. са разходвани за заплащане на дейност по клинични пътеки, 0,6 млн. лв. за високоспециализирана дейност, 35,7 млн. лв. за заплащане на имплантанти. Средномесечният разход за болнична медицинска помощ през 2008 г. е 76,4 млн. лв. и е нараснал спрямо 2007 г. в размер на 69,3 млн. лв., тоест с 10,3 на сто. Средната стойност на един случай, лекуван по клинична пътека, нараства на 566 лв. спрямо 539 лв. през 2007 г.
В заключение бюджетът се планира и изразходва при строго съблюдаване на принципите за единство на приходите и разходите, универсалност на бюджета, времеви интервал и специфичност на разходите, съобразно конкретната задача. Действащите механизми за регулация на разходите са въведени в съответствие със законовите изисквания за предпоставка за гарантиране на прозрачност на всички бюджетни процедури и на отчитане изпълнението на бюджета. Правилното решение за извършване на промени в размера на средствата за здравноосигурителни плащания, както и повишеният контрол и изискване на НЗОК към изпълнителите на медицинска помощ са дали възможност за обезпечаване на дейността с необходимите средства. Заплатени са в пълен размер договорените стойности. Повишени са изискванията на финансовия контрол и е подобрена системата за финансово управление.
В заключение НЗОК е изразходвала събраните средства при съблюдаване на принципите на равнопоставеност на всички осигурени лица и финансова устойчивост.”
В допълнение Управителният съвет на НЗОК може да отчете, че Законът за бюджета е изпълнен и допълнително приходите, които бяха получени като допълнителни приходи поради преизпълнение на приходите, бяха гласувани и заплатени чрез медицински дейности, тоест всички тези пари бяха дадени за здравноосигурителни плащания, които бяха повече по приходите на Здравноосигурителната каса. Така че ние сме изпълнили своето задължение и всички тези пари са за здравноосигурителни плащания.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, имате възможност да изкажете вашите становища относно т. 2 – Годишния отчет на бюджета.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, имам един въпрос. Тъй като има разминаване в цифрите между мотивите и проекта на решение, който ни е раздаден. На стр. 2 на Мотивите т. 2.1 „Изпълнение на бюджета по здравноосигурителни плащания” е записано, че отчетът на разходите за здравноосигурителни плащания за 2008 г. възлиза на 1 млрд. 705 млн. лв. приблизително. В таблицата накрая в решението такова число няма никъде. Предполагам, че причината е в това, че тук е записано, че в това число трансфер към бюджетни предприятия в размер на 49,6 млн. лв., но в графата трансфери няма никъде 49,6 млн. лв., има 51 млн. 507 хил. лв.
Там, където е сумата, която е изразходвана за болнична медицинска помощ, е записано, че са изразходвани 1 млрд. и 6 млн. и приблизително 800 хил. лв. Такова число в проекта за решение също няма. Предполагам, че отново поради причината 49,6 млн. лв. предоставени трансфери към бюджетни предприятия, сключили договори с НЗОК за извършване на медицински услуги... Според мен текстът е некоректен, защото извършване на медицински услуги не е болнична помощ. Не знам какво точно имате предвид за да записвате това число 49,6 млн. лв. два пъти – един път тук, веднъж нататък, само за да увеличавате общия вид на числата, тъй като кажеш, че си дал над 1 млрд. лв. за болнична помощ и хората си мислят, че е много добре.
ЖЕНИ НАЧЕВА: Прав е д-р Шарков за това, което прочете. Начинът на отразяване на средствата в болничната помощ и оттам това дава отражение върху общата сума на разходите и трансферите, се съгласува с Министерството на финансите. С тяхно разпореждане заплащанията към лечебните заведения, които са по чл. 5, така наречените лечебни заведения, се извършват централизирано чрез министерствата и ведомствата, а не чрез районните здравноосигурителни каси от Касата към лечебните заведения, а от Касата към съответните министерства и ведомства. Затова тези средства се отразяват като дейност в болничната медицинска помощ, защото се заплаща за клинични пътеки. Там няма разлика по отношение на начина на заплащане спрямо останалите лечебни заведения, но като финансов разход след това се прави корекция и те се отчитат като трансфери.
Освен това в параграфа за трансфери, освен плащанията към тези болници, които са по чл. 5, с които се разплащаме чрез централизираните бюджети на министерствата, към които те принадлежат, отчитаме и трансферите, които са направени на Националната агенция по приходите в съответствие с изискванията на Закона за здравното осигуряване, където е казано, че за събирането на приходите привеждаме такси. От тях 1 млн. 861 хил. лв., от трансферите, които са в размер на 55 хил. 112 хил. лв. са за трансфери към Националната агенция по приходите. Това няма как да бъде по друг начин отразено в структурата на бюджета, тъй като това са указанията, които имаме от Министерството на финансите.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Дали разбрах правилно – извършвали сте плащания със средствата от НЗОК по дейности, които трябва да ги финансира Министерството на здравеопазването по чл. 5?
ЖЕНИ НАЧЕВА: Тези лечебни заведения имат договор с Националната здравноосигурителна каса, както и всички останали лечебни заведения, за работа по клиничните пътеки. Имат договори с нас при условията и правилата на всички останали лечебни заведения за болнична помощ. Касата им заплаща за работа по клинични пътеки. Но средствата не ги получават директно от нас, чрез бюджетите на съответните министерства, към които принадлежат.
НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! И аз като Вас, господин председател, съм си задавала въпроса какъв е смисълът от обсъждането на тези отчети, защото винаги го правим, макар и по закон година или две след като вече разходите са направени. За мен смисълът в случая ще бъде не да се вгледам в структурирането на даден абзац или изречение и да се захвана за това, а бих искала принципно да погледнем на този отчет, който е пред нас. Смисълът за мен е да се проследи тенденцията и да се направят изводите и анализите за следващите бюджети и разходи в здравеопазването, какво показват тези тенденции. Друг е въпросът колко са достоверни към днешна дата.
Бюджетът за 2008 г. е бюджет, който ние приехме в условията на липса на рамков договор. Това е едната отличителна черта със съсловните организации. Другата много важна отличителна черта на този отчет тук е, че това е един отчет, при който се показва излишък. Тоест, в края на 2008 г. Касата отчита излишък и той е в рамките на 46 млн. лв.
Друга много характерна черта на този отчет и на този бюджет, която отчита документът, е, че сме имали около 900-950 хил. неосигурени. Това са данни, които могат да се получат от друга институция, не от Здравната каса. Това за мен е сериозната тенденция, изводите, които трябва да се направят. Ако тук сме имали повече събираемост от здравни вноски със 107 млн. лв. в този бюджет, най-вероятно тази година заради кризата и заради други фактори тази тенденция на несъбиране ще се задълбочи. Това са важните изводи, които трябва да направим.
По другото, което стана въпрос, което за мен е основният проблем: дали този бюджет е можел да бъде удържан в тези рамки без лимитите, за които стана въпрос и които са основна тема на дискусиите около омбудсмана и въпросите, които той постави. Нека да не забравяме едно основополагащо правило – за приходите по този бюджет на Касата отговаря Националната агенция по приходите. За разходната част отговаря действително ръководството на Националната здравноосигурителна каса в рамките на този бюджет, който ние сме гласували.
Тук стана въпрос кой формира политиката, дали са необходими законодателни промени в областта на формирането и отговорността за здравната политика. Нещата са пределно ясни. Този дебат сме го водили и аз също съм обвинявала Касата, че формира политиката в здравната сфера, в един момент, когато на всички ни се струваше, че ръководството на Министерството на здравеопазването беше прекалено слабо и не го правеше, беше оставено в ръцете на Здравната каса. Това беше в други години. Ето защо нещата са ясни. Законодателният орган – парламентът, дава законодателната рамка, но за здравната политика и за това какво да се случва в сферата на здравеопазването отговаря Министерството на здравеопазването. Това е пределно ясно.
Вие знаете, д-р Иванов, и с Вас сме спорили на тази тема, макар че сме били единомишленици, че Касата е платец – финансовият орган, който изпълнява здравната политика, формирана от Министерството на здравеопазването. Това са важните неща, върху които трябва и си струва да дебатираме.
Разпределението на малкия резерв или оперативния резерв е много важен принципен въпрос, който трябва да бъде решен. Обвиненията, които сме отправили към ръководството на Здравната каса, винаги са били, че този оперативен резерв в рамките на 270 млн. лв. за тази година се разпределя в края на годината, за нас понякога по неясни критерии. Знаете, че само за последните два месеца на миналата година – 2008 г., бяха дадени средства за 500 хил. повече направления допълнително.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Два милиарда за два месеца? Вие бяхте управляващи, кажете как са били...
НИГЯР ДЖАФЕР: Не 2 млрд. лв., бяха разпределени... Два милиарда лева е целият бюджета, нека да не бъркаме!
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Сто милиона!
НИГЕР ДЖАФЕР: Това е разписано законодателно. Дали е правилно това решение да става само с решение на Управителния съвет, защото и тази година бюджетът е така разпределен...
Друг е въпросът, за мен също принципен въпрос, за онези средства в така наречения голям резерв. Тук искам наистина да се опираме на цифрите. Чух по медиите хвърлени едни цифри...
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Нека да се придържаме все пак към темата!
НИГЕР ДЖАФЕР: Придържам се към документа.
Чух едни цифри, че имало 1 млрд. лв. резерв в Българската народна банка. Това не отговаря на истината по разчетите, които виждаме. Ние знаем, че действително като буфер... (Шум и реплики.)
Дебатът е засега, защото влязохме в принципни въпроси – кой е определил клиничните пътеки, защо, кой ги е остойностил и така нататък. Винаги дебатите за отчетите в областта на здравеопазването се разрастват в дебат за в дебат за всички проблеми в здравната система.
Нека да напомня по въпроса на господин министъра, защото не чух адекватен отговор – ако се върнем ретроспективно назад, клиничните пътеки бяха стартирани като алгоритъм за поведение и диагностично-лечебен процес. Те нямат финансово изражение, но в течение на годините се превърнаха в такъв инструмент. Това са също основните проблеми.
Затова имам едно предложение. Предлагам на едно следващо заседание, по Ваша преценка, понеже 6-месечието мина, да изслушаме един отчет за приходите и разходите за първото 6-месечие на тази година, защото това е големият проблем. Наистина смисълът на разглеждането на тези отчети е само за да се направят изводите. Тези разходи са вече направени. Дали ще приемем тези отчети или не, не е от съществено значение, нека да си признаем. Хващайки се за формални поводи да връщаме отчета, няма да изиграе никакво положително отражение върху проблемите на здравеопазването, ако не се потърси решение на тези проблеми – нарастващият брой на неосигурените, повишаването на финансовия ресурс във формално изражение за здравеопазването, липсата на качествено здравеопазване...
За мен това са основните проблеми, но предложението ми е да изслушаме ръководството на Здравната каса за отчета им за първото 6-месечие на тази година, както и едно предложение за позитивния реимбурсен списък – да изслушаме, както правехме предния мандат, на 15 дни изслушвахме доц. Узунова, председател на тази комисия. Да чуем какви бяха мотивите отново за актуализация с нови лекарства, какво е тяхното виждане и как това ще се отрази на бюджетните параметри. Ръководството на Касата отново ще разпредели този оперативен резерв и ние трябва да знаем къде трябва да ги насочат. Петдесет и девет процента от този отчет са разходите по всички средства за болнична помощ.
Какво правим обаче с профилактиката, с доболничната помощ? Навсякъде в света здравните системи дават тежест на доболничната помощ, включително специализираната такава. Какво правим с разходите за дентална помощ, защото това е една тема, която също сме обсъждали много пъти? На тях гледаме като на едва ли не част, която е извън здравната система, някакви трохички получават всяка година.
ВАНЬО ШАРКОВ: Започнахме да си говорим за политика.
РЕПЛИКА: Не за първи път.
ВАНЬО ШАРКОВ: Да, не за първи път. В този смисъл съм изумен – вие осем години управлявате и решихте, че ще решаваме проблемите на здравеопазването, когато сте в опозиция. Седемстотин седемдесет и седем милиона лева има в БНБ, които са преходен остатък или така наречения голям резерв. Триста седемдесет и шест бяха в края на 2008 г., прибавихте 401 милиона и станаха 777. Вие гласувахте в тази зала това нещо да се случи! Вие го гласувахте! Двеста и четиридесет са оперативен резерв, който се харчи с решение на Управителния съвет – това, което съм казвал и пак го казвам – до м. октомври над 1 милиард не влизат в системата на здравеопазването! Над 1 милиард! Двеста и четиридесет и седемстотин седемдесет и седем колко са – повече от 1 милиард!
По повод на това, което и одеве беше казано – с цялото ми уважение към омбудсмана, но регулативните стандарти бяха въведени 2003 или 2004 г. Омбудсманът е омбудсман от 2004 или 2005 г. Сега сме 2009 г.! С цялото ми уважение към омбудсмана, тогава, когато гласувахме против тези текстове в закона, когато се обръщахме към Конституционния съд, той сега ли се сети, че има ограничение за пациентите до специализирана и доболнична помощ? Сега ли стигнахме до този извод? Малко късно, според мен.
Смятам, че Националната здравноосигурителна каса през последните години формираше политиката в българското здравеопазване, не заради това дали един министър е бил слаб или не, а поради простата причина, че финансирането на цялата система по здравеопазването е съсредоточено в ръцете на Националната здравноосигурителна каса. Тогава, когато отиваш и глобяваш една болница заради това, че примерно има грешки в дейността й или нещо друго, я глобяваш със 100 хил. лв., формираш политика. Когато определяш какви да бъдат цените на клиничните пътеки, макар и променени от 2006 г., тъй като и миналата година имаше увеличение от 10%, го правиш еднолично, без преговори от три години, без национален рамков договор, тогава еднолично определяш политиката в здравеопазването. Това прави касата изключително силна. За съжаление обаче не независима. Аз съм за това касата да е силна, но да е независима, а тя е изключително зависима. Когато имаш двама заместник-министри от Министерството на здравеопазването в управителния съвет на касата, тя е зависима, няма как да бъде другояче. Обаче когато формираш 46 млн. лв. излишък, когато допълнително в края на годината ти дават 100 млн. лв. и ти дори не можеш да ги изхарчиш, защото по отчет са изхарчени 78, тъй като има само два месеца, и когато в края на годината ти дойде така изведнъж да изхарчиш 240 милиона за два месеца, формираш сериозна политика, вярвайте ми!
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз имам втора реплика към Вас. Бих искал да се изкажа в продължение на д-р Шарков, тъй като доста задълбочено направихте една бърза дисекция на това какво трябва да се случи и какво предлагате, как да подобрим здравеопазването. Мисля, че д-р Шарков много ясно каза, че осем години управлявахте и подкрепяхте всичко в политиката на Здравната каса. Нещо повече, преди малко д р Шарков каза, че съдът се произнесе за нарушенията на Здравната каса, когато формираме 46 милиона излишък, а знаете, че от лимитите както за болниците, така и за талоните и гражданите, от което най-много страдат, някак си е неморално. Тук пак се припокриваме с изказването на д-р Шарков.
Сега казвате, че отчетът е един прекрасен отчет и че не формира политика. Кой подкрепи този модел на управление на Здравната каса в управителния съвет?
Изобщо ред неща. Това беше първото заседание, предложено от мен, да формираме по-малко политика, защото когато се заговори за политика, здравеопазването започва да страда. Затова се обръщам към всички представители на различни политически партии тук, в момента, да не се правят политически изказвания, защото във Вашето изказване имаше много политика и затова получихте тези две реплики.
Имате право на дуплика.
НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря, господин председател. Не казах никъде, че това е един прекрасен отчет. Напротив, казах, че също сме обвинявали касата в определени периоди, че формира здравната политика, не говорих за политика в онзи смисъл на думата, поради ред други причини. Касата беше този орган, защото се чувстваше силен орган, който да формира определени принципи в здравеопазването. Но аз съм против това фриволно да хвърляме едни цифри в публичното пространство – 1 милиард повече или по-малко... Нека действително да видим цифрите, каквито са. Поне в момента, когато има излишък в този отчет, не говорим за дефицит, както става напоследък. Хайде да се уточним! Да видим цифрите – дефицит ли има или излишък, или какво! Това са неща, които не можем да заобиколим.
А че проблемите в здравеопазването са много сериозни, с това съм съгласна. Проблемите са толкова изкристализирали през много години на преход и решенията им са ясни. Дано вие да имате политическата воля да направите реформата в здравеопазването – това, което не достигна на предишните правителства.
Но призивът за повече морал и други неща – погледнете всички стенограми, в предишния мандат така започваха и завършваха изказванията на всички. Всеки от нас си носи вината за това, което е направил, основно за това, което не е направил в дадена сфера. Пожелавам ви да имате политическата воля да свършите нещата, защото проблемите в здравеопазването са изкристализирали. Само призовах за малко повече анализ на това, което ни се дава, а не е важно дали ще приемем или не нещо, особено един отчет.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Доктор Душков заяви желание за изказване.
ЕВГЕНИ ДУШКОВ: Искам само да внеса някои уточнения по повод на дебата и поставените въпроси от господата и дамите народни представители. Получените допълнителни приходи през 2008 г. в основната си част са получени през втората 15-дневка на м. декември. С това уточнение искам също да обясня, че касата плаща за извършената дейност през отчетен период и няма как да усвои парите през същата тази 15-дневка на м. декември, защото трябва да се отчете дейност по голяма част от средствата, не всички. След като се отчете, тогава я заплащаме и част от парите, естествено, трябваше да се усвоят през следващата година.
Относно това как върви в момента изпълнението на бюджета, както и за 2008 г. ще ви кажем данните, тъй като разполагаме с тях, и се надявам, че ви интересуват. За 2009 г. приходи и трансфери всичко 2 млрд. 473, отчет към 31 август 2009 г. – 1 млрд. 450 милиона; процентно изпълнение – 58,6%; разходи и трансфери всичко по закон – по различните пера здравноосигурителни плащания. Мисля, че тези цифри са достатъчни накъде върви тенденцията.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Адемов, имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
Приемам всички аргументи, които казаха управляващите за това, че носим основната вина. Ние си я получихме на изборите. Затова си има система на сертифициране на това, което си направил, и ние получихме своя вот. Какъвто и да е той, ние го разчитаме правилно. Оттук нататък разчитаме в рамките на правомощията, които ни е дал избирателят, да се опитаме да бъдем коректив. Ако приемете това наше поведение като нормално – приемате. Ако не, правете каквото сметнете за необходимо, каквато програма имате. Казахте, че ще актуализирате бюджета, не го актуализирате.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Само ще вметна, че актуализацията невинаги минава през Народното събрание. Има и други форми на актуализация. Така че в момента не сте точен. Това е заради журналистите.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря за забележката, господин председател. Само на тема актуализации не ми развивайте тези, защо аз съм много добре запознат с тези неща, знаете прекрасно.
Искам, за разлика от предния път, да се опитам да задам малко повече въпроси. Искам и да кажа няколко думи за това, за което не стана въпрос поне в досегашната дискусия. По така наречените правила за координация на системите за социална сигурност в бюджета за 2008 г. бяха приети 5 млн. лв. Искам да разбера по какъв начин са изразходвани тези пари и какъв е ефектът от това, че имаме такива заделени пари, още повече че в бюджета за 2009 г. за тази цел са заделени четири или пет пъти повече – 20 милиона.
Вторият ми въпрос е: тук чета един пасаж „времеви интервал на бюджета: бюджетните операции отразяват резултатите от 12 месечната финансова дейност на касата”. Тоест, бюджетът на касата е за 12 месеца – от януари до декември. Здравноосигурителните приходи към края на годината в абсолютен размер са със 122 милиона повече, а иначе за края на годината остават в повече 46 милиона – към 31 декември 2008 г. Четиридесет и шест милиона са парите, които остават за бюджета за следващата година.
Това го казвам, защото в бюджета сме записали нещо много интересно, дали сме възможност – според управляващите неправилно, ние тогава също го критикувахме това, но няма значение, в Заключителните разпоредби на § 2: „Преизпълнението на здравните приходи на чл. 1, ал. 1 до 100 на сто се разпределят за здравноосигурителни плащания по ред, определен от Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, с изключение на здравноосигурителните плащания за лекарства за домашно лечение”, това, което го няма за 2009 г. Защо наблягам на това „до 100%”? Защото са останали 46 милиона.
Уважаеми колеги, 2008 г. беше година, в която приходите надвишаваха – и това беше ясно и към м. юли, когато министър Евгений Желев беше казал, че иска да увеличи цените на клиничните пътеки с 20%, а твърдението на управителния съвет беше, че парите за 20% няма да стигнат, после там се завъртяха някакви цифри - 12-15 и т.н. Знам, че в условия, в които приходите са повече, и в условия, при които трябва да се изпълни точно бюджетът, е трудно да се предвиди, но затова има понятия от рода на „планиране”, „прогнози”, „анализи”, „рисков мениджмънт”, „управление на финансовия ресурс”. Всички тези неща можеха да ви доведат до извода, че тези 46 милиона... Още повече че с решението от м. октомври и декември имаше за всекиго по нещо – и за първичната, за доболничната помощ, за специализираната... Имаше пари за всички.
А това, което беше казал министър Желев, че трябва да се помогне на болничната помощ, която всъщност традиционно страда от дефицит на финансови средства, не беше направено. Нещо повече: с тези 46 милиона авансово се платиха дейности, които са за 2009 г. По този начин на практика от бюджета за 2009 г. се отбременява част от финансовия ресурс с пари от 2008 г.
И още нещо за този прословут 1 милиард. 2 млрд. 472 млн са предвидени като приходи в бюджета за 2009 г. Забележете, че разходите са 2 милиарда. Тези 400 милиона, които отиват в преходния остатък, за да оформят трите символични седмици, не е казано, че ще влязат в преходния остатък, защото изпълнението на бюджета, както се вида от първите шест месеца, не е такова, каквото е предвидено в приходната част. Така че този 1 милиард няма да го достигнем, д-р Шарков, но това е друга тема.
Благодаря на д-р Райчинов за това, което каза. Не се отказвам от това, което сме правели, от това, което сме гласували. Затова получихме политическа оценка на последните избори през м. юли.
На д-р Райчинов обаче му предстои да отговаря на неговия избор или на изборите на Лекарския съюз за това като член на Управителния съвет на Българския лекарски съюз защо доведе доверието в тази съсловна организация до това ниво, което е в момента.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Мисля, че това не е тема на разговора.
ХАСАН АДЕМОВ: Знам, че не е тема...
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Много Ви моля!
ХАСАН АДЕМОВ: Ще искам със същото усилие и усърдие, с които се опитваха да налагат един бюджет и не искаха да сключат национален рамков договор, да се справят сега. Ако не го правят, ще продължа да казвам това, което казвам сега.
ВАНЬО ШАРКОВ: Аз имах въпрос...
Преди 45 минути зададох един въпрос, на който казахте, че ще ми отговорите по втората точка. Затова чакам отговор – какво представляват тези шест медийни договора за 85 хил. лв.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За да не се бавим, предлагам в писмен вид до комисията да бъде даден отговор на зададения въпрос от народния представител Ваньо Шарков.
Прецених, че накрая ще дам думата на Сметната палата, тъй като в крайна сметка справката, която направих по чл. 70 – контролът по изпълнение на бюджета на НЗОК се осъществява от Сметната палата. Мисля в заключение на Вас да дам думата, за да може да се оформи мнението на уважаемите народни представители преди гласуването.
Заповядайте.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Щях да питам Сметната палата спазен ли е Законът за бюджета на Здравноосигурителната каса и ако е спазен, какво е основанието да не го приемем?
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Доктор Желев, мисля, че много ясно обявих регламента, за да може да чуем изказванията и накрая като заключение да дадем думата на Сметната палата, тъй като тя е принципалът, който контролира средствата на Националната здравноосигурителна каса.
Давам думата на представителите на съсловните организации.
АДЕЛИНА ЛЮБЕНОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, аз съм Аделина Любенова и представлявам Българския фармацевтичен съюз, член съм на управителния съвет. Моето питане е свързано с една конкретика. Тъй като Вашият отчет, д-р Душков, завърши със заключението, че е подобрена системата за ефективен контрол, искам да ви попитам смятате ли, че Наредба № 10, която има за цел да контролира ефективното разходване на бюджета, е добре написана и действително през последните шест месеца подобрява тази система за ефективен контрол? Като че ли недостатъчно добре се корелира между съсловията, между бизнеса, дори най-вече между пациентите тази наредба и нейното приложение. Смятате ли, че трябва да има някакви нормативни промени, внесени ли са те и по какъв начин може действително да се подобри тази система?
ЕВГЕНИ ДУШКОВ: Наредбата, която цитирате, действа за 2009 г., а не за 2008 г. Мисля, че в момента обсъждаме 2008 г. Това е първо.
Второ, какви промени и какво трябва да се направи, не че не мога да кажа, но не бих се ангажирал в тази зала. Касата не прави политика, а изпълнява наредбите и законите, които са й предоставени от министерството и парламента.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Думата има д-р Райчинов от Българския лекарски съюз.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Относно излишъка, който се е явил в края на миналата година. В предни години, когато е имало рамкови договори, такова чудо не се е случвало – да има излишък в края на годината в касата. Току-що направих изчисление – излишъкът излиза около 3 млн. първични прегледа в доболничната помощ. Имало е случаи да намалим цени на пътеки, подписано от Лекарския съюз поради недостиг на бюджет. Имало е случаи да откажем, имало е случаи на актуализация на бюджет, но излишък при дефицит на здравни услуги не се е случвало. Това ме притесни от това, което чух в отчета.
Доктор Адемов, когато Лекарският съюз поиска нещо нереалистично, аз напуснах Управителния съвет на Лекарския съюз, така че не знам за какво да дам отчет.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля ви, не искам да има никакви словесни дебати извън темата.
АДЕЛИНА ЛЮБЕНОВА: Ще си позволя съвсем експертно да обясня за този излишък, защото вероятно е необходимо. Касата, както знаем, планира и осъществява дейностите си единствено в рамките на Закона за бюджета, който е приет от Народното събрание. Това става в началото на годината. Когато знаем окончателните финансови параметри, още в края на предходната година, дефинираме с Лекарския съюз или по определени правила цените и обемите на медицинските дейности, така че да постигнем равномерно заплащане на тези дейности.
През 2008 г. спецификата в ситуацията поради определени макроикономически обстоятелства доведе до това, че през м. декември имаше неочакван ръст в приходната част, който съгласно методиката, съгласувана с Националната агенция по приходите и Министерството на финансите за преразпределение на преизпълнението на приходите, не можехме да заплатим и разпределим във видове медицински дейности. За разлика от други институции, които заплащат общ обем дейности или авансово могат да заплатят дейности, които не са извършени, касата не може през м. декември да заплати дейности, които няма как да е планирала, договорила и да са отчетени извършени реално на пациентите. Самите приходи са постъпили втората 15-дневка на м. декември. Затова тези средства от 46 милиона, които са постъпили в преизпълнение на приходите, отиват за завишение на преходния остатък в Българска народна банка.
А по отношение на ръста в цените от 10%, решението за увеличаване на цените от 1 октомври е взето във връзка с това, че ще даде отражение и върху равнището на параметрите по бюджета на касата за 2009 г. Когато водихме разговори с Министерството на финансите за параметрите по бюджета на касата за 2009 г., най-голямото притеснение беше ако цените се завишат с по-голям процент от възможностите на бюджета за 2009 г., това да не доведе до дефицит в здравната система от невъзможност за заплащане. Тогава касата прогнозира, както д-р Адемов отбеляза, че трябва да се планира и прогнозира 150 милиона по-висок разходен таван от този, който парламентът в крайна сметка прие и одобри. Ако пък цените на клиничните пътеки и останалите медицински дейности бяха завишени с по-голям от 10-те процента размер, това щеше да доведе до още по-голям дефицит в бюджета за тази година и до неизпълнение не само на приходната, но и на разходната част.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за други изказвания? Не виждам.
Давам думата на представителя на Сметната палата за представяне на доклада на Сметната палата по отчета на изпълнението на бюджета на НЗОК за 2008 г.
ЕКАТЕРИНА ПЕРЧЕВА: Благодаря Ви.
Сметната палата тази година е направила три одита на Националната здравноосигурителна каса. Първият одит е на финансовото управление на Касата за 2008 г. Докладът с резултатите на нашия одит е изпратен във вашата комисия м. август. Това, което беше споменато за шестте договора за медийното обслужване е там като информация. Този доклад е изпратен и на министъра на финансите още през м. август. Но това е друг доклад, който е във връзка с наш одит за финансовото управление.
Вторият одит, който сме направили, е одит за заверка на годишния финансов отчет.
Третият одит е одитът за отчета на изпълнението на бюджета на НЗОК за 2008 г., по който също има доклад, който е внесен в Народното събрание и по който в момента ще докладвам.
Този одит, който е за отчета за изпълнението на бюджета, го правим на основание на Закона за Сметната палата и нашата програма за одитна дейност. Целта на одита ни е да изразим независимо становище за законосъобразността на отчета за изпълнението на бюджета на Касата. При одита е установено следното: изпълнени са законово определените процедури по съставянето, приемането и представянето в Народното събрание на отчета. Отчетът е структуриран в съответствие с показателите на Закона за бюджета на НЗОК за 2008 г. Бюджетът е изпълнен в съответствие със Закона за бюджета. Отчетените приходи са законосъобразни и са отразени вярно. Отчетените разходи за здравноосигурителни плащания са в съответствие с нормативните изисквания, като средствата за здравноосигурителни плащания са изразходвани по предназначение в рамките на бюджета и са отчетени правилно. Ефективно и икономично са изразходвани средствата за административна издръжка при спазване на принципите за законосъобразност и целесъобразност при извършване на разходите. Формираният резерв по бюджета на Касата е изразходван законосъобразно и отчетен правилно в съответствие с извършените разходи. Решенията на органите на управление на Касата са в съответствие с правомощията, дадени им със Закона за здравното осигуряване и Закона за бюджета на Здравната каса за 2008 г. Осигурени са необходимите условия за изпълнение, вярно и точно отчитане на приходите и разходите по бюджета в съответствие с планираните параметри.
Становището на Сметната палата е, че отчетът за изпълнението на бюджета е законосъобразен. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: И аз Ви благодаря.
Уважаеми народни представители, по отчета за изпълнение на бюджета на НЗОК през 2008 г. Комисията по здравеопазването е съпътстваща комисия. Водеща комисия по доклада е Бюджетната комисия.
Подлагам на гласуване съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване проект на решение на Народното събрание по годишния отчет за изпълнение на бюджета на НЗОК за 2008 г., внесен от Министерския съвет на 30 май 2009 г. и предоставен с писмо от председателя на Народното събрание с изх. № 950-06-45 от 31 август 2009 г., което е приложено към раздадените ви материали.
Моля, гласувайте. За – 4, против – няма, въздържали се – 12.
Не се приема.

Преминаваме към точка трета – РАЗНИ.
Не виждам мнения или предложения.
Уважаеми народни представители, уважаеми д-р Душков, уважаема д-р Тодорова, закривам днешното заседание. Благодаря.

(Закрито в 17,26 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Лъчезар Иванов