Ч Е Т И Р И Д Е С Е Т И П Ъ Р В О Н А Р О Д Н О С Ъ Б Р А Н И Е
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО


П Р О Т О К О Л
№ 7


На 29.10.2009 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния дневен ред

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 954-01-35, внесен от народния представител Лъчезар Иванов и група народни представители на 23 октомври 2009 г. – първо гласуване
2. Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване:
- № 954-01-25, внесен от народните представители Ваньо Шарков и Мартин Димитров на 30 септември 2009 г. – първо гласуване (продължение);
- № 954-01-29, внесен от народния представител Лъчезар Иванов на 08 октомври 2009 г. – първо гласуване (продължение).

---

Ч Е Т И Р И Д Е С Е Т И П Ъ Р В О Н А Р О Д Н О С Ъ Б Р А Н И Е
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО


П Р О Т О К О Л
№ 7


На 29.10.2009 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния дневен ред

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 954-01-35, внесен от народния представител Лъчезар Иванов и група народни представители на 23 октомври 2009 г. – първо гласуване
2. Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване:
- № 954-01-25, внесен от народните представители Ваньо Шарков и Мартин Димитров на 30 септември 2009 г. – първо гласуване (продължение);
- № 954-01-29, внесен от народния представител Лъчезар Иванов на 08 октомври 2009 г. – първо гласуване (продължение).

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Лъчезар Иванов.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Добър ден на всички колеги и гости!
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазване.
Предлагам следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 954-01-35, внесен от народния представител Лъчезар Иванов и група народни представители на 23 октомври 2009 г. – първо гласуване (продължение).
2. Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване:
- № 954-01-25, внесен от народните представители Ваньо Шарков и Мартин Димитров на 30 септември 2009 г. – първо гласуване (продължение);
- № 954-01-29, внесен от народния представител Лъчезар Иванов на 08 октомври 2009 г. – първо гласуване (продължение).
Има ли предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, уважаеми народни представители, да гласувате така предложения дневен ред.
„За” – 15, „против” и „въздържали се” – няма.

Дневният ред се приема:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 954-01-35, внесен от народния представител Лъчезар Иванов и група народни представители на 23 октомври 2009 г. – първо гласуване (продължение).
2. Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване:
- № 954-01-25, внесен от народните представители Ваньо Шарков и Мартин Димитров на 30 септември 2009 г. – първо гласуване (продължение);
- № 954-01-29, внесен от народния представител Лъчезар Иванов на 08 октомври 2009 г. – първо гласуване (първо гласуване).

Колеги, на основание чл. 27, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам продължителността на днешното заседание да бъде до 17 ч.
Има ли други предложения? Не виждам.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
“За”- 13, “против” – 0, “въздържали се” – 2.
Процедурното предложение се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 954-01-35, внесен от народния представител Лъчезар Иванов и група народни представители на 23 октомври 2009 г. – първо гласуване.
По тази точка от дневния ред аз като вносител ще изнеса мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в лекарствената медицина.
С приемането на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и неговите изменения и допълнения беше създадена нова правна уредба по отношение на регистрацията на лицата, които могат да извършват дейност по търговия на дребно с лекарствени продукти. В съответствие с новата уредба този вид дейност могат да извършват само лица, регистрирани по реда на Търговския закон, които са осигурили съответните условия по отношение на съхранението и отпускането на лекарствени продукти, както и при условие, че дейността по продажба се извършва под ръководството на правоспособен магистър по фармация или помощник-фармацевт.
С оглед на така приетата регулация на тези обществени отношения, в § 66, ал.3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина за магистър фармацевти, които са получили разрешение за откриване на аптека, по реда на отменения Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина в качеството им на физически лица, бе определен гратисен период за привеждане на дейността им в съответствие с изискванията на закона. Срокът за извършване на пререгистрацията бе едногодишен и изтече на 12 август 2009 г. Голяма част от лицата, извършващи дейност по търговия на дребно с лекарствени продукти приведоха дейността си в съответствие с новите изисквания и подадоха заявления за пререгистрация в законоустановения срок. Поради различни причини някои от аптеките не успяха да изпълнят в този срок посочените изисквания, като не са подали документи за пререгистрация или са кандидатствали след 12 август 2009г. Предвид това, след изтичането на преклузивния законов срок, тези аптеки следва да преустановят своята дейност.
Една голяма част от тези аптеки се намират в малки или трудно достъпни селища, находящи се в райони, отдалечени от големите градове. Преустановяването на дейността на аптеките в тези населени места на практика ще остави населението им без достъп до лекарствени продукти или в голяма степен ще го затрудни. Снабдяването на населението с лекарства е проблем със социално значение, пряко свързан със задълженията на държавата за закрила здравето на гражданите, прогласено в чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република България.
Целта на предлагания законопроект е да осигури възможност за задоволяване на потребностите от лекарствени продукти в малките, планинските и гранични населени места, като се предвижда откриването на аптеки в тези населени места да става при облекчен ред и условия и при заплащане на по-ниска такса за обезпечаване на административната услуга.
С разпоредбата на § 4 се предлага по смисъла на този закон “малки населени места” да са градове и села с население под 10 000 жители.
Уважаеми народни представители, имате думата за мнения, коментари.
Заповядайте.
Преди това ще дам думата на институциите за изказване на становище.
Най-напред давам думата на заместник-министъра по здравеопазването госпожа Мила Власковска. Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛА ВЛАСКОВСКА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние от Министерството на здравеопазването сме предоставили становище по законопроекта и това, което твърдим, е, че Министерството на здравеопазването подкрепя законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина с оглед на изложената аргументация, която чухте при обсъждането на законопроекта, като се смята, че по този начин наистина се постига един социален ефект, който е от значение за хората.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на заместник-министър Власковска.
Давам думата на Изпълнителната агенция по лекарствата. Заповядайте, госпожо Пейчева. Имате думата.
МЕРИ ПЕЙЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Казвам се Мери Пейчева и съм директор на Дирекция “Правно и нормативно осигуряване” в Изпълнителната агенция по лекарствата.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Изпълнителната агенция по лекарствата подкрепя внесения законопроект, чиято цел е да се предоставят по-облекчени условия за разкриване на аптеки в някои населени места, като в нашето писмено становище сме предложили да се обсъди възможността дали тези критерии следват да бъдат трите критерия, дадени кумулативно – малки, планински и гранични населени места. Дали аптеките и съответните населени места трябва да изпълняват и трите условия с оглед на това, ако едно населено място е малко, но не е в планината, то няма да може да се възползва от тези условия.
Като цяло ние подкрепяме законопроекта.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви за Вашето становище.
Смятам, че в част от Вашето изказване имаше изключително важен момент. Едва ли тук някой от колегите го пропусна. Но аз пак ще акцентирам върху него. Вие направихте много разумно предложение – това да не бъде само за планинските, а да бъде и за другите малки населени места, които са под 10 000 жители.
Благодаря Ви, това е разумно предложение и аз ще го взема предвид и може би между първо и второ четене ние ще направим тази корекция. Благодаря Ви.
Давам думата на представителя на Националната здравноосигурителна каса господин Глинка Комитов. Заповядайте, господин Комитов.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители и гости! Националната здравноосигурителна каса подкрепя законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, внесен от народния представител Лъчезар Иванов.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви. Много делови, много ясно изказване.
Уважаеми народни представители, имате възможност за мнения, становища по законопроекта, който преди малко предоставих на вашето внимание. Имате думата.
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Само един въпрос, ако може.
Аз споделям мотивите и съдържание на законопроекта, но въпросът ми се, след като този срок е изтекъл на 12 август 2009 г., предприети ли са действия по закриване на тези аптеки?
Какъв е мотивът за въпроса ми. Ние приемаме много закони, които, общо взето, имат пожелателен характер, тъй като те не се изпълняват винаги.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов, много точен въпрос.
Давам думата на представителя на Министерството на здравеопазването, тъй като това е въпрос от компетенцията на Министерството на здравеопазването.
Заповядайте, госпожо заместник-министър, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛА ВЛАСКОВСКА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Аз мисля, че на едно от предишните заседания ние четохме едно подробно становище колко аптеки не са пререгистрирани в законовия срок. Оказа се, че наистина броят е малък. Това вече го знаем.
По законосъобразност те се считат за закрити и евентуално с тези промени ще се даде възможност да се възползват след време от облекчения режим, ако са в тези райони, за които стана въпрос.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Значи те са работили досега в нарушение и така и продължават.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛА ВЛАСКОВСКА: Не, те са закрити съгласно закона.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Те са закрити по закон, но фактически работят ли или не работят?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛА ВЛАСКОВСКА: Не, не работят. Прекратена е дейността на тези от тях, които не са пререгистрирани в срок.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля да не влизаме в реплики помежду си. Нека да спазваме добрия тон. Мисля, че проф. Власковска отговори точно. В предишната справка, господин Стоилов, имаше данни колко от аптеките не са подновили своите договори. Точно затова имаше и питане към Министерството на здравеопазването.
Има ли други въпроси, мнения, становища?
Заповядайте, д-р Желев. Имате думата.
ЕВГЕНИ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Аз само искам да кажа, че ще подкрепя законопроекта. Той е добър. Той предвижда действително облекчаване на условията и дава възможност да се откриват аптеки или да продължат да работят там, където в момента няма такива. Особено се присъединявам към мотивите на Министерството на здравеопазването, където доста точно е описано какво трябва да се свърши.
Така че твърдо съм “за” законопроекта.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, д-р Желев.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Прекратявам дебата по законопроекта.
Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 954-01-35, внесен от народни представител Лъчезар Иванов на 23 октомври 2009 г. за първо четене.
Д-р Адемов, за Ваше пояснение съобщавам, че д-р Ваньо Шарков е оттеглил своя законопроект. Той е съвносител с мен, подписа под моя е именно на д-р Шарков.
ХАСАН АДЕМОВ: Оттеглянето на внесен законопроект става по определен ред.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Определеният ред е спазен и това е обявено в пленарна зала от водещата госпожа Цецка Цачева точно преди да започне дебата по вчерашния дневен ред. Може би не сте бил внимателен.
Моля, гласувайте законопроекта.
“За” – 14, “против и въздържали се” – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 954-01-35, внесен от народни представител Лъчезар Иванов на 23 октомври 2009 г. се приема за първо четене.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
2.1.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 954-01-25, внесен от народните представители Ваньо Шарков и Мартин Димитров на 30 септември 2009 г. – първо гласуване (продължение);
2.2.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 954-01-29, внесен от народния представител Лъчезар Иванов на 08 октомври 2009 г. – първо гласуване (продължение).
Започваме с първия от двата законопроекта. На предходното заседание беше гласувано решението на Комисията по здравеопазването Министерството на финансите да предостави становище относно възможностите спрямо средносрочната фискална рамка промяната в чл. 40.
Във връзка с това давам думата на представителя на Министерството на финансите госпожа Ката Паракозова да представи съдържанието на тяхното становище.
Имате думата, госпожо Паракозова. Заповядайте.
КАТЯ ПАРАКОЗОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Аз ще ви представя становището на нашето министерство по този въпрос, разбира се с подписа на министъра на финансите.
Във връзка с поставения и отправен към Министерството на финансите въпрос относно възможността за увеличаване на размера на средствата за лицата, осигурявани от републиканския бюджет, с промяна в ал. 4 от чл. 40 от Закона за здравното осигуряване за 2011 г. и следващите години ви информираме за следното.
Потвърждаваме изразеното вече от нас становище, че на този етап не бихме могли да подкрепим предлаганата промяна на ал. 4 от чл. 40, тъй като това би означавало и промяна на допусканията по средносрочната фискална рамка и поемане на допълнителни финансови ангажименти.
С промяната на размера на минималния осигурителен доход се увеличават съществено и трансферите за здравно осигуряване за тази категория здравноосигурени лица както за 2010, така и за следващите години в рамките на бюджетните прогнози.
Позволяваме си накрая да отбележим, че по същество разходите за здравноосигурителни вноски за децата, което е най-голямата тежест в конкретния случай, се финансират от данъци и следва да се разглеждат като израз на солидарност на обществото, а не като здравноосигурителни вноски.
Това е становището, подписано от министъра на финансите.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: И аз Ви благодаря.
Преди да дам думата за мнения и изказвания бих искал да направя едно изявление от името на народния представител господин Ваньо Шарков, който, след като днес разговаряхме, даде своето потвърждение за това законът да влезе в сила от 2013 г.
Бързам да кажа, защото някои се притесниха, че тогава може да не са народни представители, точно тези, които се смеят, сигурно ще бъдат. Става въпрос за следното. Това винаги би могло да се промени, вие това добре го знаете. Това е неговото предложение. Той може да го промени във времето, но сега това е неговото предложение. Затова аз съм длъжен да известя вас, народните представители за неговото мнение.
Имате думата, колеги. Има ли желаещи за изказвания? Не виждам у народните представители желание за изказване.
Подлагам на гласуване законопроекта на д-р Ваньо Шарков, № 954-01-25, внесен на 30 септември 2009 г. за първо четене, с корекцията, направена от господин Ваньо Шарков.
Моля, гласувайте законопроекта.
“За” – 9, “против” – 1, “въздържали се” – 3.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 954-01-25, внесен от народните представители Ваньо Шарков и Мартин Димитров на 30 септември 2009 г., се приема на първо гласуване.

Преминаваме към втория законопроект:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 954-01-29, внесен от народния представител Лъчезар Иванов на 08 октомври 2009 г. – първо гласуване.
Тъй като на предходното заседание бяха представени становищата на институциите и съсловните организации, сега се обръщам към вас, колеги, можем да започнем дискусията. На това заседание нямаше възможност народните представители да изкажат своите мнения, предложения, становища. Затова сега започваме с това.
Така че, уважаеми народни представители, имате думата. Мисля, че в медиите и въобще извън комисията бяха изказани толкова много мнения, предложения, становища. Затова сега имате думата.
Заповядайте, госпожо Джафер. Имате думата.
НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Съобразявайки се с това, че сме на първо четене, ще се опитам да кажа нашето мнение по отношение на философията или принципите, заложени в предлаганите промени с надеждата те все пак да не влязат 2013 г., а за добро или пък за лошо – може пък да е за добро, ако ги отложим във времето.
Основният въпрос е с какво ще се подобри ситуацията в здравеопазването вследствие на тези промени, които разглеждаме и са обект на дебат от няколко седмици.
Може би трябва да започна с това, което ние бихме били склонни да подкрепим. На първо място, това е подкрепата за повишаване на събираемостта на здравните вноски и мисля, че тук почти няма спор. Ние обаче сме скептично настроени дали с мерките, които се предлагат, ще се постигне резултатът, който се декларира, че трябва да се постигне, защото внасянето на 35 здравни вноски ще доведе до оттегляне на голяма част въобще от хората, които сега се опитват да внасят здравни вноски. Освен това мерките няма действително да доведат до сумите, за които беше подхвърлено, че се очаква да се съберат.
Интересен е обаче един друг въпрос. Всичко това, тези промени, които се предлагат, се прави с цел да се повиши събираемостта. Днес получихме законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за следващата година. Там се предвижда да се намали събираемостта с около 6 – 7 процента, ако не се лъжа, на пръв прочит. Тоест, да разбираме ли, че вие сами не вярвате, че мерките, които предлагате, ще доведат до по-добра събираемост?
На второ място, частта, която касае смяната на управителните органи и философията на управление на Националната здравноосигурителна каса. Предлаганите промени всъщност са в посока на това да се мине към управление, което е по подобие на управлението на НОИ. Разбираме и тези промени, които се предлагат. Имаме сериозни възражения срещу съотношението на представителите на държавата и представителите на осигурените лица и смятаме, че те касаят по-скоро смяна на ръководството на Националната здравноосигурителна каса. Мисля, че това можеше да стане по много по-лесен начин, без Народното събрание под воала на по-голяма демократичност да прави едно чисто политическо назначение.
Ясно е, че създаването на Агенция „Медицински одит” е само прекръстване на онази агенция „Медицински инспекторат”, която беше приета със Закона за здравето в края на предишния мандат на Народното събрание.
Санкциите! Това е една изключително коментирана тема от съсловни организации, от пациенти и пациентски организации и от всички слоеве на обществото. Няма да навлизам в конкретиката, но мисля, че те така, както са предложени, имат страхотен корупционен заряд. Защото е нонсенс да се предлага за едно и също нарушение, без ясно да са определени критериите, кой и как решават например дали за една санкция да се наложи санкция от 500 лв. или от 5 000 лв. Голямата ножица между минималния и максималния размер на всякакъв вид санкции неаргументирано води точно до корупция.
Изключително притеснително е това, което се предлага като правомощие на Регионалните здравноосигурителни каси – да сключват споразумения с изпълнителни на медицински дейности, отговарящи – забележете – „в най-голяма степен” на условията. Кой определя кои лечебни заведения и кои изпълнители на медицински дейности отговарят в най-голяма степен на условията и коя е тази най-голяма степен?
Също така буди недоумение формулировката „касата може да отказва договори при достатъчен брой лечебни заведения”. Докато няма здравна каса, никой, дори шеф на Регионална здравноосигурителна каса, не може да определя кой е достатъчният брой лечебни заведения. Как при 10 лечебни заведения на територията на Смолянска област или 20 заведения на Пловдивска област шефът на касата ще определи с кои 10 да сключи договори и на кои 10 да откаже такива и по какви критерии? .
Категорично смятам, че предложението финансовият министър - нещо, подобно на Комисията по цените от едно време – да определя цените, обемите и методите за остойностяване също е нонсенс.
Трябва да ви кажа, че ние в предишния мандат сме обсъждали дали остойностяването, защото има нужда от такова остойностяване, не трябва да се прави действително с участието на икономисти и финансисти, и лекари, разбира се, с оглед организацията. Но цени и обеми, тоест, колко души да боледуват от дадена нозологична единица за една година, колко да струва това, колко души да получат инфаркти, какво ще правим, ако се надвиши бройката – най-баналният и разбираем пример – наистина е парадокс и се учудвам, че въобще може това предложение да бъде внесено, още повече, че тези цени, обеми и остойностяване или методики на остойностяване „да се приемат ежегодно с постановление на Министерския съвет по предложение на министъра на финансите”.
Предлага се също така санкциите, които са изброени подробно в предложението, да се изнесат от договарянето – след малко ще стане въпрос дали остава нещо за договаряне – в закона, отделно, че самият инспекторат ще прави проверките. Тоест, възниква въпросът какво ще договарят съсловните организации. Дотук мисля, че не остана нищо за договаряне. Аргументът, че три години не е имало договаряне, не може да бъде причина въобще за премахване на националните рамкови договори и за това да се търси диалог. Да, нямаше в края резултат от договарянето, но имаше разговор. Страните не се разбраха, защото едните искаха с 500 – 600 млн. лв. повече от възможното, но имаше диалог, който вие въобще предлагате да се премахне.
Абсолютно недоразумение според мен и от юридическа гледна точка е предлагането на национални рамкови условия, някакъв си нормативен административен акт, който ще важи на територията на цялата страна. Всичко обаче, и неюристите тук, знаем, че нито „условия” и „споразумение” е равно на „договор”, нито имат еднаква юридическа тежест.
Ще отмина, защото сигурно други колеги след мен ще вземат отношение, за това какво се предлага да се случи, когато примерно изпълнителят и касата не са съгласни по част от своите взаимоотношения. Как всъщност те само на една инстанция могат да обжалват? Това дори не е обжалване. Кой и по какъв начин налага наказанието. Всъщност то си влиза в сила още с констатирането, без да има възможност за обжалване. Премахва се арбитражът, което наистина е прецедент.
Множеството съдебни дела, които сега съществуват в правния мир и са обект на недоразумения между Националната здравноосигурителна каса и изпълнителите, са ползвани като аргумент за премахване въобще възможността за обжалване. Това наистина според мен не трябва да се случва. И тук юристите трябва да се произнесат.
В заключение всъщност трябва да кажа, че това, което се предлага, е административно ценообразуване, администриране в областта на здравеопазването и в крайна сметка одържавяване с премахване въобще на Националния рамков договор. Плюс това тези национални рамкови условия или споразумения няма да се променят пет години, което категорично е премахване на договорното начало.
Аз ще завърша с това, връщайки се към нещо, което д-р Николай Шарков каза. Понеже той във времето доразвива този свой художествен образ за лекарите, които като едни нестинари ходят по жарава, направи ми впечатление, че вашият художествен образ достигна до неимоверни нюанси, защото Вие виждате българския лекар като човек, разпънат на кръст. А не знам дали пироните вече някой успя да забие или не, с примка на шията и т.н.
Не знам, уважаеми колеги, какъв е отговорът на въпроса, който зададох в началото – с какво ще се подобри здравеопазването. Аз мисля, че повече ще бъдат проблемите, които ще бъдат следствие от тези промени и те ще бъдат част от проблемите, а не част от решението на тези проблеми.
Ето защо, не знам кои ще са светците, д-р Шарков, но мъчениците ми се струва, че ще бъдат пациентите преди всичко. А това е жалко и няма да ни бъде простено, струва ми се.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на госпожа Джафер.
Аз имам реплика към Вас. По отделно на така зададените въпроси ще направя реплика.
По първата тема, а именно за 35-те вноски и за дисциплинирането на системата за увеличаване на средствата в здравната каса. Вие казахте, че сте съгласна. Каква е философията? Философията към днешна дата е, че, ако един пациент, който не си е плащал вноските за здраве и влезе в болница, той внесе 90 лв., той продължава и има право да продължи лечението в болницата. Това е така, нали? Чудесно.
Продължавам нататък. Когато ние определяме, че трябва да се внесат 35 вноски, няма да бъде така лесно да се влиза и излиза от системата, тоест, да плащаш 9 вноски, когато имаш нужда от лечение. Ползваме и след това забравяме да плащаме!?!
Така че тук ние целим едно дисциплиниране на пациентите да си внасят вноските и всеки внимателно да съблюдава дали си е платил. Защото, когато не си платиш определения брой вноски, тогава излизаш от системата.
По втория въпрос – за бюджета. Тъй като това не е обект на днешната тема, а ще имаме специално заседание за разглеждане на бюджета, така че по този въпрос ще каже, че това, че ние искаме да се намали събираемостта е просто в противоречие на цялата философия на законопроекта, който сме внесли, в първата му част.
Що се отнася до санкциите, обръщам внимание, че там много ясно е казано и няма никаква корупционна схема. А в Закона за административните нарушения ясно е разписано как става това. Тук мисля, че искате да тласнете народните представители в една друга посока на нарушението. При нас има и юристи, които биха потвърдили това.
Що се отнася до петата Ви забележка – за районните здравни каси – в чл. 59 „Директорът на РЗОК в срок от 30 дни от подаване на заявлението сключва споразумение” – и тук е това, което Вас Ви смущава – „в най-голяма степен на условията по чл. 55, ал. 2”. Бързам да Ви кажа, че забележката Ви е основателна и между първо и второ четене ние ще направим нужната корекция, както и в т. 2 – „достатъчен брой лечебни заведения” – това също ще бъде коригирано между първо и второ четене.
Що се отнася до забележката ви – седмата Ви забележка – към финансовия министър. Искам да кажа, че желанието за преминаване към делегирани бюджети дава възможност именно в тази година да се направи един плавен преход с въвеждането на информационната система, на електронната информационна система, за която имаме пълното уверение, че тя до края на годината вече ще заработи с пълен обем и в началото на годината ще влязат и така наречените електронни досиета. Тоест, ние ще дисциплинираме цялата система по разходването, приемането на средства.
Тук се връщаме пак към финансовата дисциплина. Ще има една стриктна финансова дисциплина. В нормалните държави, когато говорим за диагностично свързани пътеки и, забележете, за делегирани бюджети, там, когато се говори за делегирани бюджети, това не става чрез споразумение на лекар с лекар, а на базата на обемите, които са регистрирани в електронната информационна система, се дава определения делегиран бюджет на лечебното заведение.
Така че мисля, че това, което тук Вие искате да направите като упрек, ще бъде една бариера, една насока в следващата година, когато ние ще направим вече генералните промени. Те ще се случат в следващата година, където ще преминем именно към така мечтаните от всички тук присъстващи лекари делегирани бюджети и диагностично свързани групи.
Тук също ще направим една корекция, която Вие добре забелязахте, че това няма да става по предложение на финансовия министър. Ние ще го обмислим между първо и второ четене. Виждам ирония в усмивката Ви, но нещата стоят по този начин.
Минавам към следващата Ви забележка – за арбитража – това също мисля, че е едно разумно предложение, което между първо и второ четене съответно ще си отиде на мястото.
Още едно нещо, по което искам да бъда ясен пред цялата аудитория. Това е нещото, което Вие може би пропуснахме в многото на брой забележки, които направихте, съгласен съм с част от тях, това е въпросът за санкциите. Бързам да направя изказване в насока, че санкциите ще претърпят драстична промяна между първо и второ четене. Аз правя официално изявление, че тази част не е написана от народните представители и това, което е написано там, е написано от юриста господин Гайдов. Това трябва да е ясно на всички, за да няма тук търсене на някакви подводни камъни. Размерът на санкциите ще бъде намален. Мисля, че ме разбрахте
Благодаря ви.
Заповядайте, госпожо Атанасова. Имате думата.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа! Всъщност моето изказване по-скоро е като реплика на изказването на колежката Джафер.
Бих казала, че всички доводи, които чухме, са по-скоро като говорител на съсловните организации – така ми прозвучаха, защото всички тези становища сме ги получили писмено и ми се струва, че като че ли Вие ги обединихте и просто ги изказахте тук.
Смятам, че ще поработим, както каза господин Иванов, по забележките, които смятаме, че са основателни. Между първо и второ четене ще внесем корекции и предполагам, че ще стане един по-добър законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Давам думата на д-р Адемов. Имате думата, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа! Господин председател, имах огромното притеснение да се изкажа, защото единственото хубаво нещо, което ще кажа, и то от уважение към труда, който сте положили, е, че е трябвало да направите всичко възможно да се позовете на чл. 75 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. А той казва, че трябва да го оттеглите преди първото четене.
Сега ще се опитам да се аргументирам защо трябва да го направите.
Първо, защото публичната дискусия, предхождаща днешната дискусия в комисията, доказва, че този законопроект вместо да решава проблеми, създава нови, задълбочава съществуващите проблеми.
На второ място, искам да кажа, че съгласно Закона за нормативните актове – чл. 11, ал. 1 – когато са направени многобройни, важни, съществени, а Вие твърдите, че правите фундаментални промени в Закона за здравното осигуряване, по-добре е да се тръгне към нов закон, а не към законопроект за изменение и допълнение. Вие променяте, ако не се лъжа, 85 члена и параграфа от 111, действащи по Закона за здравното осигуряване.
Това означава, че по-добрият стил в законотворчеството е да се напише нов закон. Но Вие така сте преценили, въпреки че влизате в драстично противоречие със Закона за нормативните актове.
На следващо място, чл. 69, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание казва, че председателят на Народното събрание може да изисква от Националния съвет за тристранно сътрудничество становище по законопроекти, които касаят жизненото равнище – така, както е записано в чл. 3 от Кодекса на труда. Вие това не сте го направили, тоест, опитвате се да заобиколите Кодекса на труда, Закона за нормативните актове, Правилника за организация и дейността на Народното събрание.
На следващо място- няколко думи по философията на така предложения ни законопроект. Аз знам, че по Конституция народните представители имат право на законодателна инициатива. Но, когато става въпрос за фундаментални, важни законопроекти, Министерският съвет е институцията, която е отговорна по Конституция за правенето на политика в сектор „Здравеопазване”. И понеже правителството не иска или не може да се ангажира с предложените промени, за мен остава разбирането, че Министерският съвет не подкрепя предложението, което правите Вие. Аз стигам до този извод, защото Вие заобикаляте съгласувателните процедури, които са задължителни по правилника на Министерския съвет. Ако например този законопроект мине през отделните министерства по съгласувателната процедура, аз съм сигурен, че ще бъдат направени страшно много бележки и това ще бъде в интерес на закона.
Казвам всичко това, не за да омаловажавам усилията, които са положени, а затова, защото на мен лично не ми е ясно кой е вносител на законопроекта, защото аз знам, че има и други варианти на този законопроект преди да се стигне до него. Има вариант на Министерството на здравеопазването, има вариант, написан от Ваши експерти, и накрая има един вариант, който ни се представя тук за дискусия и за гласуване от Комисията по здравеопазване. Но това са подробности.
По-важното е, че моите очаквания към политиката на политическа партия ГЕРБ в сектор „здравеопазване” трябваше да бъде по-цялостно изразена. Например Вие като народен представител и в предишния – 40-ия – парламент, многократно сте заявявали, че трябва да има национална здравна стратегия. Моят въпрос сега е: Вие съгласен ли сте със здравната стратегия, която е приета от предишното правителство, или ще я смените? Вие съгласен ли сте, че трябва да пристъпим към фундаментални промени в сектор „здравеопазване”, в здравното осигуряване в България, при положение, че няма национална здравноосигурителна каса?
За мен по-важният и по-правилният подход е интегрираният подход. Вие трябваше да представите досега, понеже твърдяхте в предизборната кампания, че сте готови с всички законопроекти и с вашите идеи, един интегриран вариант за промени в сектор „здравеопазване”, които да включват промени в Закона за здравното осигуряване, в Закона за здравето, в Закона за лечебните заведения в хуманната медицина, в Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина и т.н. Но Вие сте избрал този вариант, имате право, няма никакъв проблем.
На следващо място, искам да кажа защо аз и нашата парламентарна група няма да подкрепим този законопроект. Очакванията от политическа партия ГЕРБ за ограничаване на държавната регулация и намеса – това, което правихме и ние, признавам си го чистосърдечно – вие сега го доразвивате в максимална степен. Очакванията към вас бяха в посока на това да се ограничи държавната регулация и намеса в сектора, да се стимулира конкуренцията, да се стимулира пазарът, да се търсят възможности за конкуренция между лечебните заведения, между финансиращите органи, да се търсят възможности за подобряване на качеството. Вместо това вие доусъвършенствате това, което правихме и ние – засилвате държавната и политическа намеса, нещо, което води до свръхрегулация в сектора.
Аз няма да продължа да се изказвам. Вероятно ще направя едно малко по-пространно изказване в пленарна зала, още повече, че колежката пред мен се произнесе по отделните части от законопроекта, но няма как да не се спра на структурата на управителните органи на Националната здравноосигурителна каса, защото това е изключително важно.
Господин председател, Вие подменяте тристепенната структура на управление с двустепенна. Имате право да го правите. Вие предлагате Надзорен съвет и по този начин засилвате политическата намеса и одържавявате касата напълно. Защо? Оставям настрана факта, че директорът на Националната здравноосигурителна каса ще се избира от парламента. Парламентът има адекватно, пропорционално представителство на политическите настроения в обществото. Така че можем да допуснем и приемем като правилна тази мярка – директорът на касата да бъде еманация на обществените настроения и нагласи.
От друга страна обаче, у мен буди недоумение фактът, че половината от Надзорния съвет се назначава от Министерския съвет. Нещо повече. Вие твърдите, че търсите връзка между Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса и Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Само че пропускате да отбележите, че управителят на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт се сменя на ротационен принцип всяка година. Всяка година, а тук се назначава. А върхът на държавната намеса и одържавяването на касата, срещу което Вие толкова много претендирахте и такива сериозни аргументи излагахте, с които аз се съгласявам и тогава съм се съгласявал, е правото на глас на директора на Националната здравноосигурителна каса.
Повярвайте ми, ако този законопроект се приеме – а аз нямам съмнение, че ще се приеме на първо четене – между двете четения аз ще предложа при положение, че гласовете в Надзорния съвет са равни, гласът на директора на касата да се удвои, за да няма никакви проблеми.
Господин председател, в т. 5 на чл. 11, ал. 1 са описани какви са ангажиментите на Надзорния съвет – „осъществява контрол върху оперативната дейност на директора по изпълнение на бюджета на националните рамкови условия и по дейността на Националната здравноосигурителна каса”. Директорът на Надзорния съвет, като гласува, как така ще контролира самия себе си като човек, който има право на глас?
Така че моята гореща молба е да ревизирате, ако е възможно, и да промените това.
Аз знам, че Вашата цел и това е Ваше право, да централизирате системата. В условия на криза не искате да рискувате, не искате да има децентрализация. Изборът е Ваш. Това го правите във всички сектори – очевидно това е Вашият стил. Направете го, но господин Божинов преди няколко заседания в Народното събрание каза нещо по отношение на централизацията – не го забравяйте това.
На следващо място по отношение на цените на медицинските услуги. Това е като че ли върхът на всичко, върхът на централизацията. Уважаеми колеги, не забравяйте, че цените са пазарно понятие. Цената се определя на базата на търсенето и предлагането. Цената трябва да се определя от лечебните заведения. Ако тази цена, която предлагат лечебните заведения, не е адекватна, търсенето ще намалее, съответно лечебното заведение ще бъде принудено да свали цената. Така че не се месете по този начин в ценообразуването, защото според мен се връщате към времето на Комитета по цените, както каза преди малко колежката, нещо, което беше характерно преди 1989 г.
Следващото нещо, което искам да кажа, е по отношение на директорите на регионалните здравноосигурителни каси и тяхното право да избират с кого да сключват договори. Уважаеми колеги, това е нещото, което предизвика най-големи смущения и притеснения у мен. Защо? На какви основания се отказва подписване на договор? Каквито и аргументи да бъдат изброени, след като едно лечебно заведение отговаря на стандартите, които се изискват от министъра на здравеопазването, след като то е получило акредитационна оценка, това означава, че отговаря на определените изисквания, при това – законови, и кой е този директор, дори и най-добрият, дори и най-съвестният, който ще откаже регистрация? Лечебното заведение има акредитационна оценка, колкото и лоша да е тя, колкото и да е оспорвана. Лечебното заведение е регистрирано като такова от министъра на здравеопазването или е регистрирано в Регионалния център по здравеопазване. Как така ще се намери някой да откаже подписването на договор? Вие допускате ли, че може да има и политически мотиви? Да се надявам, че няма, защото знам, че вие сте назначили и сте избрали най-добрите директори на регионални здравноосигурителни каси. Не съм убеден, че ще има такава намеса, но при всички положения да се даде в ръцете на монополист, както казва д-р Стойчо Кацаров, е все едно на „Водоснабдяване” да дадеш възможност на избор с кого да сключва договор дали да пусне вода или да дадеш на „Енергоснабдяване” да дадеш възможност за избор на кого да даде ток. Няма такова нещо, това е монополист.
Затова ние сме записали – д-р Петков се усмихва, защото той подсказа тази идея на доц. Щерев - в Закона за здравното осигуряване в онези години, че директорът на Националната здравноосигурителна каса няма право да отказва, при положение, че лечебното заведение отговаря на стандарти, заложени в закон.
Аз мисля да спра дотук. Не искам да говоря за другите неща.
Завършвам с нещо, което няма как да изпусна. Уважаеми колеги, в България 4,5 млн. български граждани се осигуряват за сметка на държавния бюджет. Близо 3 млн. са работещите, има и една група самоосигуряващи се лица – около 280 хиляди. Как така, при положение, че ви плащат здравноосигурителните вноски, една част ще ги наказвате – от самоосигуряващите се лица – ако не платят три осигурителни вноски, отделно, че ги задължавате да подават декларации, задължение, което го имат те и сега, а вие казвате, че това е нещо ново – вие ги глобявате между 500 и 1000 лв., а при повторно нарушение глобата е по-голяма.
Аз мисля, че тук има явна дискриминация. Ще има наказания само за една част от българските граждани.
Така че всички тези неща – особено за наказанията, макар че разбирам от Вашето изказване, че Вие не сте написал тази част от законопроекта – Ще Ви помоля да ги коригирате, защото в Комисията по труда и социалната политика политическа партия ГЕРБ внася законопроект за промяна на Кодекса на труда, с който се намаляват санкциите, защото имало криза. Сега веднъж увеличаваме минималния осигурителен доход, втори път – увеличаваме санкциите. Аз не мога да намеря каква е логиката. Нека правителството да каже каква е тя.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на д-р Адемов.
За реплика давам думата на госпожа Джема Грозданова. Заповядайте, госпожо Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа! Аз ще бъда по-кратка. Ще кажа какво ме притеснява.
Ще започна с това, че по принцип подкрепям становището на Българския зъболекарски съюз и на Българския лекарски съюз, които са добре направени. Според мен, за да върви законопроектът напред, между първо и второ четене трябва да се направят сериозни корекции. Няма да цитирам критиките, основно на Българския лекарски съюз, но за мен те са основателни, аргументирани добре.
Другото, което много ме притеснява – аз съм трето поколение лекар – е чл. 55 – обеми, цени, методики за остойностяване и заплащане на медицинската помощ да се изработват от Изпълнителна агенция за икономически анализи и прогнози към министъра на финансите.
Аз искам да попитам: тази агенция съществува ли в момента, тепърва ли ще се създава, колко ще струва създаването на тази агенция и дали няма да е по-добре екипи от експерти – дали на Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз или експерти-лекари – да извършват това? В крайна сметка, за да се създаде методика за остойностяване на дейностите, трябва първо да се приемат правилата за добра медицинска практика, които трябва да се изработят от някого. Кой ще ги изработи, в какви срокове? Как ще стане това нещо?
Мен ме притеснява това, че лекарите като експерти са малко пренебрегнати в законопроекта. В крайна сметка решението се взима в Министерството на финансите. Финансовата рамка нека да бъде дадена от министъра на финансите, но дали той може да навлезе в проблематиката на здравеопазването?
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз.
Само за пояснение ще кажа, тъй като тук има неяснота. Тази агенция съществува от 1999 г. Казвам го, тъй като може би тук присъстващите не знаят това. Така че тази агенция съществува.
Аз ще взема думата като вносител. Взимам думата, тъй като господин Адемов искаше тук да смае нашите народни представители със своите познания. Това е така. Той е един от най-рутинираните. Но аз искам да му отговоря. Затова взимам думата.
В чл. 69 се казва: „По законопроекти, регулиращи трудови и осигурителни отношения, председателят на водещата комисия може да изисква становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество” или казано по друг начин, това е диспозиция. Така че, недейте тук да манипулирате нашите народни представители.
Продължавам по-нататък. В чл. 87: „Право на законодателна инициатива има всеки народен представител и Министерския съвет”. Казвам това, защото попитахте кой има право. Аз Ви припомням член от Конституцията, който регулира този въпрос.
Що се отнася до това, за което Вие споменахте – за управлението, за директора и за Надзорния съвет – че не сте съгласни с управлението, при сега съществуващото управление от 65 души, които фигурират като управителен орган, ето всички от присъстващите да кажат колко пъти са се събрали в годината и какви решения са взели. Колко оперативно могат да вземат решение и в какъв срок?
Но аз тук правя изявление, че утре в Народното събрание, тъй като от Националната здравноосигурителна каса казаха, че са направили един прекрасен отчет и че в този отчет всичко е идеално, минал е одит, утре ще направя една специална пресконференция, за да покажа нарушенията в Националната здравноосигурителна каса точно в графата „финансиране и финансова дисциплина”. Д-р Адемов, утре всъщност ще изложа тези показатели.
Що се отнася до управителното тяло, знаете, както и досега, държавата какъв процент внася в бюджета на здравната осигурителна каса за всички онези граждани, които преди малко Вие упоменахте, които не участват в изработването на брутния вътрешен продукт на държавата. Ето, 42,7 на сто от размера на предвидените здравноосигурителни приходи, д-р Адемов.
Продължавам по-нататък за новия оперативен орган. В този орган е създаден и запазен трипартитния принцип, за който никой от тук присъстващите не може да каже, че отсъства. А що се отнася до НОИ, до омбудсмана и до всички онези институции, които се считат за независими в България, няма установен правилник в Народното събрание, а винаги омбудсманът и съответно управителят на НОИ се предлагат от парламентарна група. Забележете, една парламентарна група. Тук ние сме се опитали по най-демократичен път всяка една от политическите сили да предложи свой представител. По никакъв начин аргументът, който Вие представихте, не може да бъде взет като форма на някаква привилегия или плюс на държавата. По-демократичен избор на директор на Националната здравноосигурителна каса мисля, че няма начин как да бъде предложен.
Относно следващата Ви забележка. Мисля, че вие са дублирахте с изказването на госпожо Джафер, но това е нормално, и двамата говорехте от името на партията, това го приемаме всички за нормално. А що се отнася до цените, когато имаме една икономическа криза и когато наследството, което получаваме – аз утре ще ви покажа точно в Националната здравноосигурителна каса, тъй като казаха, че одитът, всичко е перфектно и вие гласувахте тук в залата и казахте, че нещата са прекрасни, аз искам всичко да е ясно. Когато говорим за цени, ценообразуване, когато говорим за финанси, д-р Адемов, всичко е пари в медицината. Мисля, че Вие, анестезиолозите и реаниматорите най-добре го знаете и затова, когато говорим за здравеопазване, ние трябва да спазваме някаква финансова дисциплина. Тоест, дисциплина, която се определя от брутния вътрешен продукт, който е произвел обществото, и нуждите на обществото. Тоест, трябва да бъде намерен балансът и този баланс трябва да бъде намерен съответно от професионалисти. Защо казвам това нещо? Защото, когато се определят цените, тук го казвам за всички, които присъстват, как се определяха цените на клиничните пътеки, д-р Адемов, и как съответно се определяше финансирането за всяка година? Всички ние знаем как се определяше това нещо.
Но след като искаме да преминем към DRG и искаме да преминаваме към по-съвременни методи, затова през тази година не стартирахме огромните реформи. Вие бързате. Имайте търпение, д-р Адемов, всички реформи, които обществото очаква от толкова години, ще ги получи, но ще ги получи постепенно и бавно, когато стабилизираме икономическата почва в България. Виждате в момента, че наследството, което ни оставихте, не е приятно за никого в момента да прави бюджет, колкото и да Ви харесва или не Ви харесва. Но то беше заложено от вас, от тройната коалиция и не бива да бягате от тази отговорност. Ще ви го припомням винаги и по всякакъв път, когато ми дадете възможност. Задавате въпроси, все едно вие сега сте новите депутати, сега влизате в този парламент.
Другото, което искам да кажа. Да, законопроектът не е съвършен. Казах, че между първо и второ четене ще бъдат нанесени корекции и тези корекции мисля, че ще го подобрят.
Но в никакъв случай няма да го оттеглим. Тук ще Ви кажа, че за да се изтегли законопроектът, това, което прозвуча във Вашето изказване, пропуските не са такива и не са многобройни, не са кумулативни, за да бъде оттеглен законопроектът, д-р Адемов. Така че, когато Вие правите тези предложения, Вие сте изключително добре запознат, изключително опитен и манипулативен политик, когато искате да защитите една теза...
ХАСАН АДЕМОВ: Само че в моето изказване никого не съм обидил.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз също никого не съм обидил. Казах, че правите манипулативно изказване, а не личността, има разлика.
Това са моите отговори на отправените към нас забележки.
За реплика има думата д-р Адемов. Заповядайте, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Въобще нямам никакви намерения да влизам в какъвто и да е спор с Вас. Толкова години сме спорили с Вас и винаги Вие сте бил прав. За съжаление този път Вие не сте прав. Ще Ви кажа защо. Защото аз никога не съм казвал, че народен представител няма право на законодателна инициатива. Никога не съм казвал, че е задължително да искате становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество. Ако си спомняте, когато се приемаше Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, аз направих предложение точно в тази част от правилника, защото аз познавам и стария правилник, познавам, както Вие преди малко казахте, дейността на Народното събрание и знам, че това са тънките и слабите места.
Вие заобикаляте Националния съвет за тристранно сътрудничество. Вие заобикаляте съгласувателната процедура на Министерския съвет, с всички министерства, нищо, че не е задължителна. Аз Ви казвам как е редно. Какъв е проблемът, че не е задължително? Какво ви пречеше да поискате едно становище от НСТС? Питайте синдикатите дали са съгласни с това, което предлагате и ми кажете една публична обществена институция, която е съгласна с този законопроект и тогава аз ще Ви кажа, че съм съгласен с това, което говорите Вие.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Взимам думата като председател да уточня, че на предишното заседание, д-р Адемов, бяха прочетени 13 становища, включително и на КНСБ. Така че мисля, че 13 становища, включително и на КНСБ – аз оставям без коментар.
Само исках като председател на комисията да напомня, че бяха прочетени.
Заповядайте, д-р Желев. Имате думата.
ЕВГЕНИ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги - народни представители! Аз ще се съглася с това, което каза доктор Иванов – че няма бърза работа, реформите се правят премислено и финансово обезпечени. Ние защо бързаме?
Аз мисля, че всички тук на тази маса сме достатъчно ангажирани, достатъчно отговорно относно здравето и здравеопазването на нацията. То е елемент от националната сигурност. И, ако бързаме нещо да направим - с няколко грешни хода да поправим вече предварително направени грешки - нищо добро не ни чака.
Прочетох внимателно законопроекта и се опитвам да схвана философията. Тя е съвсем нова. Според мен е философия на отношенията вътре в сектора, повече държава, одържавяване и като управление на Националната здравноосигурителна каса, и като начин на договаряне, ако има изобщо такова, и като ценообразуване, и като санкции. Нищо лошо в това. В състояние на криза аз съм „за”. Така съм казвал и по време на предизборната кампания. Но, кажете ясно: искаме да променим отношенията в сектора. С тези промени, които се предлагат в законопроекта, се опитвате една нова философия да я вкарате в една стара. Според мен няма да стане така.
Може би целият пакет от закони в здравеопазването – и промяната в Закона за лечебните заведения в хуманната медицина, и промяна в Закона за здравето, защото се налага, и този нов законопроект евентуално трябва да вървят в пакет в едно малко по-разтеглено време според мен. Защото, ако искаме само да променим управлението на Националната здравноосигурителна каса, това може да стане по съвсем елементарен начин и вие вече го направихте.
Иначе, бюджетът е внесен. Той е с ясни параграфи, той не предполага съществена промяна в отношенията в сектора. Просто тази година няма какво повече да се направи. Това, което се прави, е на базата на ситуацията, която съществува в момента и това, което държавата може да си позволи. Това трябва да го кажем. Бюджетът за 2010 г. се прави от приходи, които ще дойдат през 2010 г., а не на база заварена от предишното правителство финансова ситуация.
Така че за наследството в бюджета за 2010 г. няма как да говорим. Ситуацията е коренно различна. Кризата все ни удря. Ние трябва да си дадем сметка за това какво искаме, ще получим ли, ще направим ли национален консенсус за здравеопазването като цяло и политически, или ще се опитваме на парче да променяме управлението на Националната здравноосигурителна каса.
Аз бих се съгласил с разделите и ще гласувам евентуално за събираемостта на вноските, въпреки че е под въпрос какво може и как ще се събере. И ние навремето мислехме да ги изкараме от НРД и да ги вкараме в закон, защото има логика това да се случи. Но нека да не бързаме. Вие самият казахте, че между първо и второ четене ще поправим целия законопроект. Защо го вкарваме тогава? Нека помислим.
Аз ще подкрепя всяко едно отношение, в което предлагате разумни и действени промени в законодателството, касаещо здравеопазването, защото знам какво означава да управляваш при доста размита и разминаваща се нормативна база. Съвсем другарски ви съветвам. Нямаме бърза работа в този момент, касаеща здравеопазването в ситуация на криза. Нека да се поогледаме, нека всички да решаваме, да разглеждаме – казвам още веднъж – пакета закона за здравеопазването и да вземем правилното решение, защото здравеопазването е много чувствителна сфера.
Има и добри неща в този законопроект, но общо и от всички мнения, които събрахме от неправителствения сектор, от синдикатите, той не се подкрепя в този му вид. Нека помислим малко.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви за това изказване, д-р Желев.
Само бих искал да направя едно разяснение. Към днешна дата в ръководството на Националната здравноосигурителна каса имаше двама заместник-министри и държавата беше повече държава. А тук в това, което предлагаме, няма.
Има ли желание за изказване някой от обществените организации, за да уважим и тяхното мнение? Заповядайте, доктор Кокалов. Имате думата.
ИВАН КОКАЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Тъй като знаем, че нашето становище вече е четено, аз няма да се спирам на него.
Само искам да взема отношение по един повдигнат въпрос по отношение на възможността да се иска мнението на Националния съвет по тристранно сътрудничество, тъй като той се председателства от вицепремиера и министър на финансите господин Дянков.
На предпоследното заседание на Националния съвет той каза, че след дебата по държавния бюджет ще има специален дебат по законодателството, по предложените промени. Тогава аз също го репликирах дали няма да закъснеем, тъй като такъв законопроект вече има в Народното събрание.
Според мен тази възможност да се иска мнението на социалните партньори не бива да се изпуска, тъй като, както и Вие тук цитирахте, те са голяма част от платците, от тези, които внасят осигурителни вноски повече, отколкото държавата, както и Вие казахте.
Използвам възможността, тъй като тук не чух реплика по този въпрос – по отношение на управлението – да кажа, че Общото събрание не е този оперативен управителен орган, който трябва да взима решения, а всъщност това е Управителният съвет. Аз съм член на Управителния съвет от декември миналата година, много пресен член.
От тази гледна точка според нас не бива да се гледа на Общото събрание като на някакъв орган, който е спъвал дейността. По-скоро там трябва да се търси паритетност в представителството и разширяването на функциите.
Що касае предложеното управление с Надзорен съвет, ние сме го подкрепили. Само че за нас е странно какво правят в управлението на тези финансови средства едни представители - вие знаете много добре, в нашето становище го има – на така наречените пациентски организации. Ние нямаме нищо против тях, но многократно, включително и във вашата програма има такъв текст, че тяхното място е в контрола, в най-различните форми на контрол, тъй като ние не знаем всъщност в Надзорния съвет те кого представляват. Те са осигурени, осигурители, неосигурени лица – тоест, те кого представляват, тъй като всеки един от нас в определен момент от живота си може да стане пациент. Ако не е регистриран в тази организация, тя ли ще го представлява?
Помислете по отношение на това. Иначе в противен случай задавам въпроса защо в НОИ няма представители на пенсионерските организации, реципрочно на това, което вие предлагате.
Мисля, че има време да се консултира този законопроект, много бързо и оперативно да се иска мнението на НСТС, защото ние сме си дали мнението като организация, тъй като вие го поискахте и ние винаги сме давали становища по предложени законопроекти. Но там има и работодателски организации и затова там се търси консенсус.
Аз действително завършвам с това, че по особено чувствителна материя, каквато е реформата в здравеопазването и предоставянето на здравните грижи, трябва да се търси повече консенсус, трябва да се търси това, което всъщност ни сближава, а не, което ни раздалечава. Само че от диалога, който чувам тук, и от начина, по който се води, звучи повече конфронтационно. Аз не съм политик и не разсъждавам политически. Аз търся възможността действително с промените, които се предлагат, да се достигне до ново качество и в управление на средствата, и в предоставянето на услугите.
Има много рационални неща, но ми се струва, че има много неща, които биха могли да бъдат направени вероятно между първо и второ четене. Но пак апелирам, използвайте възможността, която ви дава и Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, да искате писменото становище на НСТС. Нашето виждане също е, че реформата трябва да върви вкупом заедно с останалите закони, тъй като те са взаимно свързани. Но не пречи, разбира се, някои от тези промени, които вие предлагате, да бъдат направени в интерес на това, че ние сме в състояние на криза и затова, че трябва да бъде подобрено управлението на финансовите средства.
Благодаря ви, че ми дадохте възможност да се изкажа.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Кокалов.
Аз мисля, че тук беше направено едно много рационално предложение. Предвид изказването на д-р Адемов, искам да направя едно процедурно предложение. Да се обърнем към НСТС за мнение и предложения.
Така че тази процедура ще я подложа на гласуване.
Моля, гласувайте процедурното ми предложение.
„За”- 13, „против” и „въздържали се” – няма.
Процедурното предложение се приема с единодушие.
Думата за изказване искаше д-р Райчинов, председател на Българския лекарски съюз. Заповядайте, господин Райчинов.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Искам да взема отношение във връзка с това, което Вие казахте относно образуване цените на клиничните пътеки, как е ставало досега. Искам да дам едно пояснение.
Това ставаше спрямо спуснатия бюджет и от лобизма на националните консултанти – кой по-успешно ще го направи. За съжаление, в предложения законопроект се предлага същото. Националните консултанти са предвидени като участници в тази комисия, която ще работи към финансовия министър.
Но във връзка с това и понеже господин Дянков непрекъснато цитира доклада за медицинските услуги, който е изготвила Европейската комисия, и казва, че Холандия е на чело. Той цитира само една извадка от доклада, която не знам защо пропуска. Тук идва и предположението. Един важен нетен ефект на структурата на системата за здравни грижи на Холандия би бил фактът, че оперативните решения в здравните грижи се вземат с необичайно висока степен от медицински професионалисти в сътрудничество с пациентите. Финансови агенции и непрофесионалисти в здравните грижи като политици и бюрократи изглеждат изключени от оперативните решения в здравните грижи много повече, отколкото в почти всяка друга европейска страна.
В този смисъл искам да се обърна към колегите от Комисията по здравеопазване, които са лекари. Доскоро бяхте в мрежата, колеги. Излязохте от там, знаете как се работи в условия на договор, без договор и т.н. Сега, когато се гласува такъв закон, молбата ми е следната: мислете, че сте на работните си места и ще гласувате нещо, което ще касае всеки един български лекар и пациент.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: И аз Ви благодаря.
Заповядайте, госпожо Антонова. Имате думата.
ВИОЛЕТА АНТОНОВА: Председател съм на Конфедерация „Защита на здравето”.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми дами и господа! Преди всичко искам за отговоря на господина, който говори преди мен – господин Кокалов, който спомена за пациентите. Конфедерация „Защита на здравето” е национално представителна организация, призната от Министерството на здравеопазването и обединява до този момент 24 неправителствени пациентски организации. Имаме още кандидати за членове на нашата конфедерация. Само шест от организациите, членове на конфедерация „Защита на здравето” са и национално представителни организации към Министерския съвет със своите структури във всяка една от тях в 28-те области в страната.
Така че ние сме национално представителна организация.
Очакването ни на всички нива, това, което ние искаме в управление, контрол, изготвяне на законодателни уредби и закони, е именно затова, защото ние сме част и ние сме тази част от обществото, която плаща за здравеопазването, внася своите вноски редовно и държим здравеопазването да отговаря на нашите изисквания и качество.
Исках да се изкажа преди всичко, с което да заявя нашето желание за участие и в по-нататъшната работа по законите, които касаят пациентите, и да кажа своето мнение относно наистина тази висока вноска, наречена глоба или както искате, от 35 здравни вноски.
Има една голяма част от населението, която гледа болно дете или болен член от семейството си и не може да се осигурява, тъй като се вдигна и прагът на осигуряване за здраве от 260 на 420 лв. Направете сметка за 35 вноски. Това ще са непосилни плащания за едни такива семейства.
Така че може би още от сега трябва да помислим точно по този въпрос.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте, господин Хасърджиев. Имате думата.
СТАНИМИР ХАСЪРДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми д-р Иванов, дами и господа, народни представители! Бих искал да кажа освен това, което вече нашият председател сподели, че за първи път в този законопроект в крайна сметка е отделено специално внимание на пациента и пациентските организации. Дали това едно място е достатъчно? За всички е ясно, че не е достатъчно да се влияе пряко върху всички процеси, но важното е, че има сериозен напредък в законодателството на Република България и ние няма как да не оценим този факт.
Освен това за първи път пациентът ще има възможност да участва пряко в изработването на националните рамкови условия. Това, разбира се, няма как да не ни накара да не подкрепим подобна инициатива и да застанем зад този законопроект.
Разбира се, много неща тепърва трябва да бъдат дискутирани и при добър консенсус и с останалите организации да бъдат коригирани. Но като цяло пациентите приветстват усилията в този законопроект да бъдат направени първи крачки за по-добро пациентско представителство.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз Ви благодаря, господин Хасърджиев.
Заповядайте, господин Цеков. Имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа – гости! Слушах дебата и съм доволен, че се получава дебат.
На въпроса дали е можело да стане през Министерския съвет или член на Комисията по здравеопазване да инициира входирането на този законопроект – е въпрос на избор. Аз мисля, че тук на второ поредно заседание провеждаме разширена дискусия, най-вероятно ще има още една преди да се гласува законопроектът.
Смея да кажа, че голяма част от изказванията, които, ако ги водим, че са на опозицията, не ни изненадаха с нищо. Както се каза, господин Адемов, не ни вкарахте нито един гол. Голяма част от всички тези съмнения, които вие ги имате, ги имаме и ние. В началото на м. Септември, когато ставаше въпрос да се подготви законодателната програма в областта на здравеопазването, имахме два варианта. Единият беше изключително радикален и по мое мнение беше много добър. Предвиждаше нещо от вида на шоковата терапия на Балцерович, ако си спомняте в миналото, която трябваше по най-бързия начин да демонополизира касата, да ангажира всеки един български гражданин много активно да се занимава със здравето си. Вторият вариант беше този, не точно в този му вид, разбира се. В резултат на икономическата ситуация, която съществува в България, в резултат на приетите политически решения в управлението на касата и въобще на здравеопазването като цяло в последните четири години, имаше заложени постановки, които не можеха да бъдат избегнати. В корабоплаването, когато капитанът каже „Стоп на машини” или на машиниста, товарният кораб продължава да се движи 1 км по инерция, въпреки че е казано „стоп на машините”.
В случая, ако ние бяхме казали „стоп” на вашите закони, това означаваше да се разпадне системата, която, добра или лоша, функционира години наред. Затова ние избрахме един по-мек вариант – не да кажем „стоп на машините” от веднъж, а да забавим хода на тази система, в която има много държава. И Вие сте прав, има много елементи в законопроекта, които продължават инициативите, които бяха залегнали в предишните постановки предвид управлението на касата, предвид ограниченията по отношение на изпълнителите на медицинска помощ, с делегираните бюджети, които бяха наложени от предходното правителство по един категоричен начин и там държавата просто иззе всички функции на всички останали участници и в договорния процес, и в управлението.
Поемайки към един нов начин на управление, какъвто ние смятаме, че ще наложим много скоро, ние решихме, че първо трябва да дисциплинираме системата и да приемем такива мерки, с които ясно да кажем на хората, че те трябва да изпълняват задълженията си към солидарната система на здравеопазването.
Да, има разпоредби и в сега действащото законодателство – мисля, че беше в АПК – където има третиране на неосигурените лица, които имат административна отговорност. Това нещо го има. Ние решихме, че трябва да го извадим оттам, защото в момента там се размива с останалите задължения на гражданите – не само към здравните им осигуровки – да ги вкараме в отделен закон, така че да акцентираме на важността и значимостта на това здравно осигуряване.
Вторият пункт, който за нас е съществен, е следният. Не можем ние да искаме от хората пари да се осигуряват и в същото време тези, които изразходват парите – това са изпълнителите на всякакъв вид медицинска помощ, да бъдат привилегировани. Затова ние въведохме контрола. Друг е въпросът дали мястото на самия контрол е точно тук, в този законопроект, дали не трябва да отиде в Закона за здравето заедно с Агенцията за Медицински одит и акредитация. Имаме два, три варианта като решение. Държахме да влезе в този вид и, както се казва, да провокираме общественото мнение. Стана много жив и интересен дебат.
Вие питате кой ни подкрепи. Всички ни подкрепиха в смисъл, че дадоха своето становище и виждане и ние сега много по-лесно ще можем да направим промените и да сме убедени, че това, което правим, няма да срещне след това съпротива. Чухме Вашето мнение, на господин Желев мнението, на БЛС, на БЗС, на синдикати и т.н.
А що се отнася до критериите за сключване на договори с определени лечебни заведения, категорично беше и нашето становище, че това е директна покана. Аз искам да ви кажа, че всичко това ние не го правим самоцелно с някаква ограничена, изолирана мисъл, просто да направим нещо. Най-вероятно, след като сме убедени, че трябва да има ограничаване в изпълнителите най-вече на болничната помощ – там са сериозните разходи – ние трябва да имаме адекватни, обективни критерии така че, да не остава никакво съмнение, когато на един изпълнител на болнична помощ или на всякакъв вид помощ му бъде отказано да се сключи договор.
И тук имаме становища. Със сигурност и в това отношение законопроектът ще претърпи развитие. Н о ние сме убедени, че няма време кога да изтегляме законопроекта. Този законопроект се направи в подкрепа на изпълнението на бюджета на здравната каса за следващата година и той ще е прелюдия към следващите промени, които подготвяме в Закона за здравето, в Закона за лечебните заведения, така че да можем да обезпечим следващите реформи със средства.
Ако сте имали възможност да прочетете законопроектът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, там е предвиден един огромен резерв, който ще влезе като буфериращ механизъм, за да осигури следващите реформи. Защото не можеш да правиш реформа, без да има паричен еквивалент. И наистина следващата година ще бъде тежка, но на следващите заседания ще стане въпрос за бюджета и тогава ще го дебатираме.
Така че в общи линии законопроектът като цяло има дисциплиниращ характер от наша страна, иска да изчисти някои елементи, които спъват системата, не й дават достатъчно възможност за оперативност, най-вече по отношение на ръководството на касата. В никакъв случай не съм съгласен, че това го правим, за да сменим някого или друг. До момента всички нови шефове на РЗОК са назначени с конкурси, които са организирани от госпожа Тодорова. Имам едно писмо в чантата си от бившия шеф на касата в Търговище, който шест години е бил заместник шеф, три години шеф и сега е загубил конкурса от един човек, който е член на БСП и е с политическа протекция. Така той е написал.
Така че не търсим политически момент с този законопроект. В този ред на мисли със сигурност ще вземем предвид доста от бележките, които са направени към нас, и ще можем в следващите седмици между първото и второто четене да изчистим нещата и наистина да се подготвим към написването на един нов закон. Но това няма да се случи тази година.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Има думата председателят на Българския зъболекарски съюз д-р Николай Шарков. Заповядайте, господин Шарков.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми колеги! Аз имам само един въпрос – точно да ми формулирате ролята на двете съсловни организации в целия този процес. Каква роля ще играят те в целия този процес на задължително, на доброволно и евентуално, ако има трети стълб, осигуряване?
Има две съсловни организации – Българския зъболекарски съюз и Български лекарски съюз. Няма да намесвам другите организации. Питам само за двете организации, които досега играеха ролята и на коректив на всички тези моменти, за които тук се каза, че са безобразия. Ние бяхме коректив. Ако някой тук смята, че Българският зъболекарски съюз не е бил коректив и не е давал правилните насоки в задължителното здравно осигуряване, касаещо денталната помощ, аз ще стана и ще си тръгна наистина. Искам да знам каква ще е ролята на тези две съсловни организации или на Българския зъболекарски съюз, за да не намесвам Българския лекарски съюз, след като се приеме този законопроект с всички тези забележки. Каква е нашата роля?
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Шарков.
Заповядайте, господин Цеков. Имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Мога ли да отговоря на д-р Шарков, господин председател? Със сигурност Вие визирате тук ситуацията, че едва ли не се елиминира участието на Българския зъболекарски и Българския лекарски съюз в начина на договаряне. В законопроекта е записано, че остава договарянето за следващата година. Това него го има в законопроекта, няма място за съмнение.
От друга страна, с предстоящите промени, които се визират дори с ценообразуването, за което аз съм съгласен в едната му част, че това трябва да става от икономисти, защото медицинската услуга не може да се подчинява на свободния пазар, тя е многокомпонентна. И, за да достигнем до нея, влияят страшно много фактори. Няма страна, дори и САЩ, където здравеопазването е изцяло на пазарен принцип, цената да се образува на свободния пазар. Винаги има една базова цена, а от тази базова цена наистина има пазарен коректив, но той е твърде малък, а не в този аспект, в който сме свикнали например да коригираме хляба. Тоест, цената на хляба да се формира на пазарна цена.
Идеята, когато бъдат оформени обективни начини за оценяване на медицинските услуги, автоматично се очаква да отпадне този голям и тежък процес на договаряне, който сега е между лекари, стоматолози и касата, от една страна, така наречените диагностично свързани групи, като отварям една малка скоба – не можем да очакваме чудеса от това нещо. Трябва да сме подготвени, че това може да не се случи в най-добрия вариант и да има вратичка, през която ние отново да участваме заедно в донатамъняването на системата, така да се каже. Моето виждане е, че БЛК и БЗС заедно с Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването ще трябва да се движат в пакет непрекъснато, но обемът на техните задължения просто ще бъде различен във времето.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Има ли желания за други изказвания. Не виждам такива.
Пред нас стоят две възможности. Едната възможност е сега да не гласуваме законопроектът, и да изчакаме становището, както преди малко казахме, на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Другата възможност е НСТС да даде своите предложения и между първо и второ четене съответно да бъдат направени корекции.
Ако има обратно предложение, моля народните представители да го направят.
Заповядайте, д-р Желев. Имате думата.
ЕВГЕНИ ЖЕЛЕВ: Вие направихте едно процедурно предложение, което ние приехме – да изчакаме становището на НСТС и да го вземем предвид.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Д-р Желев, ние прогласувахме процедурното предложение, че ще искаме становището на НСТС по законопроекта. Тук то беше прието. Аз затова попитах, ако народните представители желаят да изчакаме тяхното становище, сега няма да подложа законопроекта на гласуване. Затова съвсем по демократичен път дадох възможност да изкажете вашето становище.
Ако това е абсолютно задължително условие, въпреки че правилниците не ме задължават, обсъждането не спира. Така че мисля, че няма юридическа пречка да поставим на първо гласуване законопроекта.
Преди това искам да ви прочета решението на доц. Геновева Алексиева, която подкрепя законопроекта. Тя е оставила своето писмено становище.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 954-01-29, внесен от народния представител Лъчезар Иванов на 8 октомври 2009 г.
„За” – 9, „против” – 2, „въздържал се” – 1.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 954-01-29, внесен от народния представител Лъчезар Иванов на 8 октомври 2009 г., се приема на първо гласуване.
Благодаря Ви, уважаеми народни представители, гости.
Искам да направя едно съобщение. През следващата седмица ще имаме две заседания. Едното - извънредно заседание – ще бъде в сряда, а редовното в четвъртък.

Благодаря Ви. Хубава вечер!
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,45 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Д-р Лъчезар Иванов)