ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването

П Р О Т О К О Л
№ 15


На 04.02.2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния дневен ред

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 954-01-52, внесен от Яне Янев и група народни представители на 04 декември 2009 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програмата „Укрепване на Националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, 002-02-1, внесен от Министерския съвет на 04.01.2010 г.
3. Проект за решение за приемане на Годишния доклад за младежта за 2008 г., № 902-00-38, внесен от Министерския съвет на 29.12.2009 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването

П Р О Т О К О Л
№ 15

На 04.02.2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния дневен ред

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 954-01-52, внесен от Яне Янев и група народни представители на 04 декември 2009 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програмата „Укрепване на Националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, 002-02-1, внесен от Министерския съвет на 04.01.2010 г.
3. Проект за решение за приемане на Годишния доклад за младежта за 2008 г., № 902-00-38, внесен от Министерския съвет на 29.12.2009 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Лъчезар Иванов.

ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми дами и господа, уважаеми гости. Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам днешното редовно заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам следния дневен ред.
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, 954-01-52, внесен от Яне Янев и група народни представители на 04 декември 2009 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програмата „Укрепване на Националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 002-02-1, внесен от Министерския съвет на 04.01.2010 г.
3. Проект за решение за приемане на Годишния доклад за младежта за 2008 г., № 902-00-38, внесен от Министерски съвет на 29.12.2009 г.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
“За” – 17, “против” и “въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, 954-01-52, внесен от Яне Янев и група народни представители на 04 декември 2009 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програмата „Укрепване на Националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 002-02-1, внесен от Министерския съвет на 04.01.2010 г.
3. Проект за решение за приемане на Годишния доклад за младежта за 2008 г., № 902-00-38, внесен от Министерски съвет на 29.12.2009 г.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, 954-01-52, внесен от Яне Янев и група народни представители на 04 декември 2009 г. – първо гласуване.
В Комисията по здравеопазване по законопроекта са постъпили становища от Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието, младежта и науката, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и Националната агенция за оценяване и акредитация към Министерския съвет.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости, ако в залата има журналисти, обръщам се също и към тях,искам преди да започнем разглеждането на законопроекта да ви информирам, че днес от 13,30 ч. се проведе среща между мен като заместник-председател на Народното събрание и председател на Комисията по здравеопазване, министър Нанев – министър на здравеопазването, заместник-министър проф. Власковска и съответно избраното ръководство и контактна група на фелдшерите. На тази среща проведохме един изключително ползотворен и полезен разговор. Ние достигнахме до споразумение, което споразумение се изразява в следното: изготвяне съответно на решение за компетенциите и дейността на фелдшерите в България, като не се спряхме до тук, а продължихме с това, че решихме в наредба точно ще бъде разписано именно каква е тяхната функция, какво е тяхното действие. Нещо повече, ние достигнахме до споразумение за бъдещето на тази професия като такава, тъй като в реформата, която ние осъществяваме, няма да скрия от вас, ние разчитаме и ще разчитаме занапред на тяхната същностна помощ. В това число ние разгледахме и перспективата за обучението на заварените към днешна дата фелдшери. Предполагам, че тук присъстващите знаят, че преди 14 години, тоест, от 1996 г. е преустановен приемът и обучението на фелдшери в България.
Нещо повече, очертахме и перспектива за бъдещото решаване на професията „фелдшер” със създаването на ново законодателство и съответно тяхното обучение.
Така че правя това изявление преди изчитането на всички доклади и становища, за да спестим процедурата, да спестим и времето на всички тук присъстващи колеги и гости!
Това беше и обръщение към журналистите, за да няма политически спекулации относно внесения доклад, тъй като проблемите, които именно ние решаваме с внесения законопроект от народния представител Яне Янев, имат изключително важно значение за реформата в здравеопазването.
Ако нямате нищо против, след това, което аз казах, бих искал да дам думата на председателя на Съсловната организация на фелдшерите, за да може да изкаже своето становища и ако аз съм допуснал фактическа или фактологическа грешка или израз, който по някакъв начин не е в синхрон с тяхното поведение и решение, моля да го изрази.
Имате думата, господин Александров. Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми дами и господа народни представители! Казвам се Александър Александров и съм председател на Сдружението на медицинските фелдшери в България. Представлявам една медицинска професия, която се е наложила от десетилетия вече в България и е доказала своето значение за българското здравеопазване не само в малките и отдалечени населени места, а и в системата на спешната медицинска помощ и в най-разнопосочни нива и посоки на здравеопазната система в страната ни.
Както подчерта доктор Иванов, преди около половин час завърши срещата между Сдружението на медицинските фелдшери и министъра и заместник-министъра на здравеопазването, на която среща се установи, че са необходими още малко и допълнителни законови и нормативни уредби, за да се осъществи така направения от нас законопроект.
В този смисъл искам да ви кажа, че от срещата ни стана ясно, че Сдружението на медицинските фелдшери е организацията, която защитава правата и интересите на това съсловие в България и Министерството на здравеопазването в лицето на господин министър Нанев се задължи да кореспондира с нас и ние да разпишем евентуалните компетенции и наредба за функциите и дейностите на медицинските фелдшери в България.
Това, разбира се, ще бъде първата стъпка към излизане на – така да го кажем – нелегалност на тази професия и за формирането й по-нататък като професия, наречена „лекарски асистент” както е в света и както е в европейските страни.
Лекарският асистент практикува както във Великобритания, Холандия, Ирландия, така и в Литва, Латвия, Естония и други страни. Това е една медицинска професия, която не влиза в регулация по европейските стандарти, но не е забранена и европейските директиви не забраняват съществуването на тази професия в която и да е държава в Европейския съюз.
В този смисъл ние подкрепихме идеите на доктор Иванов и на министър Нанев за първично определяне с наредба на функциите и компетенциите на фелдшерите. Втората стъпка ще бъде дообучение и специализация на наличния капацитет и кадрови ресурс в България от фелдшери, който е доста голям. Той ще бъде обучаван и дообучаван в медицински университети, разбира се, защото ние сме специалност, създадена и обучавана по медицински модел, а не по модел на здравни грижи. Това трябва дебело да се подчертае и да се знае.
Третата стъпка пък ще бъде вече отварянето и обучаването на такива специалисти, които са изключително важни за здравеопазването на една държава като рентабилност във финансово отношение и като гъвкавост на професията, като интердисциплинарност и използване на тези медицински специалисти в широк спектър в здравеопазването.
В такъв смисъл ние временно за сега оттегляме или задържаме нашето предложение за този законопроект, който фактически – пак подчертавам – е наше предложение, като го отлагаме със съответното време, което, надяваме се, ще бъде не много години, за да се реализира всичко това.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: И аз Ви благодаря, господин Александров.
Госпожо Маркова, преди да Ви дам думата, искам да Ви помоля да не се засегнете, тъй като проблемът касаеше законопроекта именно що се отнася до фелдшерите. Затова си позволих първо да дам думата на господин Александров. Знам, че по протокол тя се полагаше на Вас. Но тъй като те участваха в преговорите, исках това, което аз казах в началото, да намери и в случая намери пълно потвърждение.
Затова сега давам думата на госпожа Маркова. Заповядайте, госпожо Маркова.
СТАНКА МАРКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Аз само искам да изразя учудването си, че ние не сме поканени на тази среща, защото – право или не – по закон ние представляваме фелдшерите в България сега, независимо какви промени ще настъпят в бъдеще. Поради това искам на уважаемите членове на Комисията по здравеопазване да е ясно, че господин Александров е регистрирал в Перник Асоциация на фелдшерите.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Госпожо Маркова, моля Ви да говорите по законопроекта.
СТАНКА МАРКОВА: Само искам да кажа това изречение. Това е Асоциация на фелдшерите – бакалаври по медицина. Искам да кажа, че сега в България бакалаври по медицина няма, не съществува такава образователна степен.
Благодаря Ви за това, че ми разрешихте да завърша изречението.
Искам обаче да кажа, че всеки може да членува където иска извън мястото, където го задължава законът.
По този законопроект аз съм написала нашето становище и няма да го повтарям. Съвсем накратко само искам да обобщя, че в този законопроект има два проблема. Единият е статутът на фелдшерите в системата на здравеопазването, който е приоритет на тази комисия, а вторият проблем е дали ще произвеждаме отново медицински специалисти в някакъв вид – дали ще се наричат фелдшери – което е приоритет на Комисията по образование, младежта и науката. Тя си е дала становището за това.
Аз моля да ми разрешите с пет-шест изречения само да дам все пак информация по проблема. От 1993 г. по европейска програма ФАР стана реформа на бившите ПМИ – полувисши медицински институти – в колежи. Тогава европейските ни партньори наложиха да се спре приемът на фелдшери по две причини. Първата причина беше, че основният принцип в здравеопазването в европейските страни е равен достъп. Те казаха: не може селското население да няма равен достъп с градското и да се обслужва от фелдшери, а не от лекари. Вторият им принцип беше, че в директивите – вие знаете кои са големите професии, да не ги изреждам, за да не ви бавя – не можем да напишем нещо за професия, която я има в една или в две страни в европейските страни. В България обаче това е регулирана професия.
Искам да подчертая, че ние като Асоциация във всички наши ръководни структури и нива има фелдшери и още преди повече от две години по Закона за съсловията министерството трябваше да съгласува с нас наредба за професионалните компетенции на всички професионалисти, и на фелдшерите.
Частта за фелдшерите е разработена от фелдшерите в нашата асоциация. Наредбата се обсъди в работна група към Министерството на здравеопазването и стигна до юристите. Беше консултирана по искане на доктор Валери Цеков – тогава заместник-министър ....
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Госпожо Маркова, да се ориентираме към конкретиката. Вие говорите за неща, които не са по законопроекта.
СТАНКА МАРКОВА: Само още две изречения. Ако ние ще произвеждаме нови специалисти, трябва да имаме предвид, че лекарски асистенти са всички наши професии – и сестрите са лекарски асистенти, и акушерките са лекарски асистенти де факто. В регистъра на България има термин „медицински асистент” или „помощник”, което дава по-голяма самостоятелност и свобода. Бихме могли и така да ги наречем, а не лекарски асистенти.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, за отношението. Аз казах, че давам думата по законопроекта, а вие в момента намесихте други неща. Законопроектът на господин Яне Янев не разглежда проблемите, на които Вие в момента се спирате така подробно.
Искам само да направя едно обобщение на това, което казахте. Ако Вие действително бяхте настоятелна в предишното Народно събрание, знаете много добре, че имаше отново такова питане, и ако бяхте настоятелна, щеше да бъде изградена тази наредба. До този момент наредбата не е факт. Ние сме поели конкретни ангажименти от страна на Комисията по здравеопазване и Народното събрание, и от страна на министъра на здравеопазването. Така че, след като ние сме се заели, наредбата ще бъде факт.
Аз благодаря за Вашето отношение. По законопроекта знам какво е Вашето отношение. Аз ще го изразя.
СТАНКА МАРКОВА: Едно изречение само, ако може. Предложили сме най-удачното – фелдшерите да получат специалност.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Госпожо Маркова, аз Ви благодаря.
Има ли представители на вносителите на законопроекта? Не виждам представител. В такъв случай, тъй като няма кой да представи законопроекта, аз ще помоля само в заключение Министерството на здравеопазването да прочете становището си само в едно изречение, за да пестим времето на народните представители и на всички, които присъстват тук.
Заповядайте, госпожо заместник-министър Власковска. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛА ВЛАСКОВСКА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! След обсъжданията, които проведохме, този законопроект се оттегля, изготвя се в динамичен порядък наредбата с правомощията и възможностите за равен труд и се обсъжда възможността – тук е мястото и на заместник-ректора по учебната дейност на Медицинския университет – за обучение при нужда, като се направят съответните, разбира се, проучвания за нуждите и прочее от кадри, които са лекарски асистенти.
Между другото, аз съм направила също доста справки, ние ги обсъждахме, няма да ви губя времето.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля Ви да кажете заключението.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛА ВЛАСКОВКА: Законопроектът се оттегля. Това, което Вие казахте, няма защо да го повтарям.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Това становище съвпада с останалите становища, които са дадени – на Министерството на образованието, младежта и науката и на другите, да не ги чета всички.
Уважаеми народни представители, след като чухте всичко това, има ли желаещи да вземат отношение по законопроекта?
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Взимам думата по-скоро във връзка със законопроекта, тъй като той няма да има развитие, но тук са представителите на изпълнителната власт.
Според мен има два въпроса, на които по-нататък в работата и в тези консултации, които сте провеждали, трябва да се отговори ясно. Единият е: ще се въведе ли дейността на тези специалисти, които досега се наричат „фелдшери”, и ще има ли в бъдеще обучение на такъв тип кадри, както и да се наричат?
Вторият въпрос е, че това според мен не може да стане само с наредба, а трябва и промяна в закона, която да определи функциите на тази особена категория лица, които ще изпълняват някои дейности.
Така че това мисля, че засяга и част от съдържанието на действащото законодателство, освен, разбира се, подзаконовия акт, в който ще бъде регламентирано.
Това са моите притеснения. Те съществуват като някаква бланкета разпоредба.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ако разрешите, господин Стоилов, да Ви отговоря.
В чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Закона за съсловните организации точно е посочено:
„Чл. 7. (1) Професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти могат да извършват по назначение или самостоятелно, се определят с наредба, издадена от министъра на здравеопазването, след съгласуване с БАПЗГ.
(2) В наредбата по ал. 1 се определят изискванията за упражняването на професиите и за придобиването на професионалните степени от медицинските сестри и акушерките в съответствие с нивото на професионалната им квалификация и трудов стаж.”
Тук точно е разписано какво се случва. Но аз бих искал да дам и малко повече яснота, тъй като искаме всичко да бъде абсолютно прозрачно. Затова тук обявих и пред журналистите: да, ние се ангажирахме, съществува такава наредба, но ще бъде изготвена съвместно една специална наредба, която всъщност ще регламентира и ще даде възможност в бъдеще, за което се споразумяхме, че това ще става стъпаловидно, стъпка по стъпка. Какво имам предвид? Най-напред ще се изготви наредбата. След като тя бъде направена, ще се даде възможност за реализация на вече завършилите медицинските колежи да могат да надградят обучението си и съответно да се направят постъпки в Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието, младежта и науката, за да се види възможността за създаването и обучението на тези кадри, тъй като в сегашните университети, които са висши медицински училища, няма възможност за една по-висока квалификация. Именно тук ние вече ще изискваме петгодишно образование. Тук искам добре да бъда чут – петгодишно образование. Всичко това ще се обмисли и съгласува с Министерството на образованието, младежта и науката. Ще се разговаря с ректорите и едва тогава ще се премине именно към решаването на всички проблеми. А вече как ще бъдат наречени, дали ще бъдат помощник-асистенти на лекари или нещо друго, това предстои да се обсъжда.
Така че аз искам да кажа, че това ще бъде съгласувано и изчистено. И тъй като това са предварителни разговори, аз исках да ви информирам за тях. Нека тук присъстващите да не водим сега някакви дискусии и разговори. Само исках да ви информирам върху какви теми днес беше разсъждавано и в каква насока ще върви диалогът. Когато имаме проект за закон, тогава ще го поставя на вашето внимание и вие ще имате възможност да изразите вашето становище. Това го дадох само за информация на народните представители, за да бъде всичко прозрачно по процедурата, да няма политически спекулации. Много държа на това, да няма съмнения, че тук има някакви политически договаряния. Такива неща не съществуват.
Тъй като сме спазили процедурата, сега предлагам на уважаемите народни представители да преминем към гласуване.
Заповядайте, доктор Адемов. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Много накратко ще кажа, че след като има такова споразумение или намерение по някакъв начин да се решат проблемите, аз приветствам едно такова решение. Но имам известни съмнения, че това може да се случи единствено и само с наредба. Искам да споделя всички тези неща, защото в Закона за висшето образование фелдшерите са приравнени на образователно-квалификационна степен „професионален бакалавър”. И не само това, а те са в направление „здравни грижи”, а не в направление „медицина”.
Всички тези неща не съм убеден, че могат да се променят единствено и само с наредба, ако не се пипне Законът за висшето образование по някакъв начин.
Нека да видим какво ще се предложи и тогава да коментираме, защото сега е безсмислено.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Заповядайте, госпожо Алексиева. Имате думата.
ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Искам, като се предвиждат тези промени, които да касаят този вид медицинска дейност, да се има предвид, че касата, ако все още съществуват тези пътеки, сега не сключва договори с хора, които са учили шест години. Иска още четири години да учат, за да получат специалност и едва тогава тя ще сключи договор с тях.
Нека да се има предвид, че тези специалисти ще се обучават пет години. Какви ще бъдат отношенията с здравноосигурителната каса, с договорите с тези хора.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Последно давам думата на доктор Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР: Мисля, че юристите в комисията, пък и „Правният отдел” се опитаха да дадат отговори на въпросите от чисто юридическа гледна точка и те предстоят да бъдат уточнявани. Това е много важно.
Има обаче един въпрос и той е много съществен, ние не можем да избягаме от него. Ще продължаваме ли да се правим, че не съществуват фелдшери в България? Това е принципният въпрос. Явно е, че не можем да продължаваме, защото те са в системата. Има цели сфери, които се градят на фелдшерите – спешната помощ, на която ще разчитаме много оттук нататък, училищното здравеопазване и т.н. Има много отдалечени райони, които разчитат само на фелдшерите.
Така че това е принципният въпрос и трябва да се търси решение на този въпрос.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Веднага Ви отговарям.
Първо, ние сме „за” това, което Вие казвате. И веднага даваме възможност на юристите да се изкажат по въпроса, който по същество зададе и доктор Адемов, и Вие, госпожо Джафер. Това е един и същи въпрос и затова нека юристите на Народното събрание да се произнесат.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Взимам думата по въпроса, който госпожа Джафер постави относно правото на фелдшерите да работят.
Това е законодателно уредено. То е уредено обаче в Закона за съсловните организации – за медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, където е дадено право на тези от тях, които са завършили своята професия „фелдшер” преди да придобият квалификацията „професионален бакалавър”, да упражняват професията си. Така че всички заварени случаи са решени – имат право да упражняват професията си.
Относно обучението. Минавам на втория въпрос. Действително в момента липсва наредбата за държавните изисквания за придобиване на квалификация по специалността фелдшер. Това е, което доктор Иванов каза, че съвместно с Министерството на образованието, младежта и науката е поет ангажимент да се направи тази наредба и оттам вече ще има възможност да се завърши обучението. Друг е въпросът дали ще бъде четири или пет години курсът на обучение. Това вече е въпрос от компетенциите на Министерството на образованието, младежта и науката. Законовата делегация, доктор Адемов, е в чл. 183 и в чл. 177, където е записано, че тези, които се обучават в професионално направление „здравни грижи”, се обучават съгласно държавни изисквания, приети с Постановление на Министерски съвет.
По въпроса, който постави господин Стоилов – относно компетенциите. Тук също няма нужда от нова законова наредба и допълнение, защото в чл. 7, ал. 1 от Закона за съсловните организации относно медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти още в Тридесет и деветото Народно събрание се записа, че медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти извършват дейности по назначение и самостоятелно с наредба, която трябва да се издаде от министъра на здравеопазването. Де факто те в момента не могат да работят поради липсата на тази наредба.
Доктор Иванов каза, че именно тази наредба ще бъде издадена, за да се определи точно какво могат да извършват те и да имат статут в правния мир.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Тоест, в предишното Народно събрание министрите не са издали наредба, а хората очакваха тази наредба. Това да го кажем ясно на всички.
Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 954-01-52, внесен от народния представител Яни Янев и група народни представители за първо гласуване.
Моля, гласувайте.
„За” – 2, „против” – няма, „въздържали се” – 15.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 954-01-52, внесен от народния представител Яни Янев и група народни представители на 04.12.2009 г., не се подкрепя на първо гласуване.

Аз благодаря на гостите, на представителите на фелдшерите за участието и се надявам за тяхното активно съдействие за това, за което се договорихме.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програмата „Укрепване на Националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 002-02-1, внесен от Министерския съвет на 04.01.2010 г.

По т. 2 от дневния ред давам думата на госпожа Тонка Върлева от Министерството на здравеопазването. Заповядайте, госпожо Върлева.
ТОНКА ВЪРЛЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Позволете ми да ви представя Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма „Укрепване на Националната програма по туберкулоза в България”, което беше подписано от министъра на здравеопазването на 19 ноември 2009 г. в изпълнение на Решение № 880 на Министерски съвет, което по-късно с Решение № 997 на Министерски съвет от 30.12.2009 г. бе предложено да се ратифицира със закон от Народното събрание.
Националната програма „Укрепване на Националната програма по туберкулоза в България” е за петгодишен период на изпълнение – от 2010 до 2014 г., като общата стойност на целия период възлиза на 9 470 376 евро. Съгласно процедурите на фонда подписаното споразумение е за първите две години от изпълнението. Това важи за всички държави в света. Периодът 2010 – 2014 г. се счита за фаза 1 на програмата, като общата стойност за първите две години възлиза на 3 286 695 евро.
Основната цел на тази програма е да понижи заболеваемостта от туберкулоза в страната, която през 2008 г. е оценена на 38 на 100 000 човека, като се очаква благодарение на това финансиране заболеваемостта да спадне до 27 на 100 000 души, като това е основният индикатор съответно на програмата.
Как ще се постигне това? Чрез висококачествена диагностика, за което държавата ни ще получи финансиране, така също лечение, подобряване на контрола и на обикновената, и на мултирезистентната туберкулоза.
Съгласно клаузите на това споразумение – те са представени на вашето внимание – анекс А на споразумението на практика регламентира вътрешното финансиране. Това са разходите за митни сборове, такси, данъци от внос или други подобни вземания и такси, включително ДДС, което се оценява между 800 000 и 900 000 лева годишно.
Какво трябва да кажем още? Основните целеви групи на това споразумение, на първо място, са общото население и седем уязвими групи, които са идентифицирани от Националната програма и съответно Световната здравна организация, като към действащото споразумение са добавени две нови уязвими групи. Те са представени, като на първо място това са лицата, лишени от свобода, хората от ромска общност, инжекционно употребяващите наркотици, бежанци и лица, търсещи убежище, емигранти, младежи в риск и деца на улицата.
На практика индиректни целеви групи това са контактните с болните с активна туберкулоза, медицинския персонал в лечебните и здравни заведения и персонала в местата за лишаване от свобода.
Само с едно изречение искам да кажа, че Глобалният фонд е създаден по предложение на Генералната асамблея на ООН през 2002 г. и в момента след оценка, че СПИН, туберкулоза и малария са най-големите здравни социални проблеми на света, е решено да се отпускат на конкурсен принцип средства за държавите, които, на първо място, имат национална стратегия и програма с ясно разписани дейности и съответно с ясно разписано финансиране.
Тези програми се контролират от Национален координационен комитет, който към момента в България е създаден на базата на съществуващия Национален комитет по СПИН, който е към Министерски съвет. Съответно има условия относно председателя, заместник-председателите и членовете, които на ротационен принцип по специална процедура се избират на всеки две години.
На практика това е нашето пето споразумение. Първо беше подписано споразумение по програма „СПИН”. Оценката на това споразумение беше висока. Благодарение на това беше възможно и подписването и на новите споразумения, което допринесе и за реално кофинансиране на дейностите по Националната програма по туберкулоза.
Другото, което е важно за този тип програми, това е, че Глобалният фонд във всяка държава избира така наречения местен представител на фонда, който за България е голямата одиторска фирма „KPMG”. Тоест, четири човека ежедневно отговарят за финансовото и мониторинговото изпълнение на тази програма.
По отношение на структурата, която управлява програмата, мога да кажа, че тя е изградена съгласно процедурите на Глобалния фонд и на този етап са изпълнени абсолютно всички условия както на местния представител на Фонда – „KPMG”- така и на секретариата на фонда.
Казах какъв е основният индикатор – намаляване на заболеваемостта. Другото, което на практика се очаква, това е да се разшири обхватът на препоръчваната от Световната здравна организация стратегия. На практика във връзка с тази стратегия са утвърдени от министъра на здравеопазването 28 областни лечебни заведения – 6 специализирани болници за активно лечение на белодробни болести, 13 областни диспансери по пневмофтизиатрични заболявания, 9 областни многопрофилни болници за активно лечение, като бяха сключени договори между Министерството на здравеопазването и тези лечебни заведения. На практика с изпълнението и на действащата програма за пръв път в България беше възможно с подкрепата на Глобалния фонд да получим медикаменти за лечение на пациентите с мултирезистентна туберкулоза, които в следващите години коинфекцията мултирезистентна туберкулоза – СПИН – ще бъде един от основните здравно-социални проблеми на света.
Освен това по действащата програма са сключени договори с 26 неправителствени организации, които работят с уязвимите групи. В 17 областни центъра с това финансиране на практика трябва да се сключат договори и да се изберат неправителствени организации във всичките 28 региона в страната.
Освен това трябва да се увеличи броят на патронажните медицински сестри. В момента по действащата програма са назначени 83 патронажни сестри и техният брой трябва да се увеличи.
Много са дейностите по това споразумение. Ясни са индикаторите и съответно финансирането, като те са заложени в приложените анекси.
Това са накратко дейностите, като основната част от средствата ще бъде насочена към съответно утвърдените вече 28 лечебни заведения в страната и ще бъдат насочени към подобряване на лабораторната диагностика, към подобряване на лечението, реновиране на действащите лечебни заведения. Освен това има отделен компонент, който е насочен към 13-те места за лишаване от свобода и най-вече към двете специализирани болници в тези места – в София и съответно в Ловеч.
С всички тези дейности и с така създадената организация и изпълнените условия от Министерството на здравеопазването към Секретариата на Глобалния фонд и към „KPMG” предлагам на уважаемите народни представители да ратифицират това Споразумение, което с това финансиране на практика директно се кофинансира изпълнението на Националната програма по туберкулоза в страната.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: И аз Ви благодаря.
Заповядайте, госпожо Парушева за становище на Министерството на външните работи.
ДЕСИСЛАВА ПАРУШЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Няма да ви отделям много от вниманието и от времето.
Министерството на външните работи още на етапа на междуведомствено съгласуване изрази своята подкрепа за това споразумение, още повече, че това е споразумение, което продължава една практика от 2003 г.
Чрез Дирекция „Права на човека” и постоянното ни представителство в гр. Женева, Швейцария, активно работим в подпомагане на Министерството на здравеопазването в сътрудничеството му с международните организации в областта на здравеопазването.
Това, което бих искала да кажа, е, че сътрудничеството с Глобалния фонд е изключително важно за нас, тъй като то е един от основните инвеститори в общественото здравеопазване в международен план и само за 7 – 8 години се превърна в основната донорска организация в борбата с тези три болести, които се третират. Мога да ви дам и данни, но е излишно. Все пак ще кажа, че те са впечатляващи: 25 процента се събират от средствата в годишен план, с които се финансира борбата със СПИН-епимедията, 2/3 от средствата за туберкулоза и 44 процента от средствата за борба с маларията.
Високо оценяваме сътрудничеството, което Министерството на здравеопазването осъществява с Глобалния фонд. Мисля, че и тяхната оценка е такава, след като вече България вече като член на Европейския съюз получи финансиране през 2008 г., което е много трудно и мисля, че няма да има проблеми от страна на Европейския съюз.
Подкрепяме предложението за ратифициране на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програмата „Укрепване на Националната програма по туберкулоза в България”.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: И аз Ви благодаря.
Бих искал преди да обявя началото на дискусията, тъй като съм поел ангажимент, тук да дам малко информация за Националната програма за превенция и контрол върху туберкулозата в България от 2007 до 2011 г. Тази програма се състои от седем компонента, като за тях се отделят 84 807 889 лв. безвъзмездна помощ за Програмата „Укрепване на Национална програма по туберкулоза в България”. Тя е в размер на 3 282 695 лв. за период от две години.
По данни на Световната здравна организация за 2007 г. по света са регистрирани 511 000 болни от мултирезистентна туберкулоза. Сред тях смъртността е 150 000 души. Тази форма на туберкулоза е сериозен здравен и социален проблем, защото изисква продължително лечение и сериозни финансови средства.
В резултат на кампанията, проведена от Министерството на здравеопазването в рамките на Седмицата на отворените врати през октомври, ноември и декември 2009 г. в 28-те областни градове са открити 101 нови случая на туберкулоза от 9 702 души анкетирани, а за 330 души е установено, че са с латентна форма на туберкулоза. Над 500 души ще бъдат изследвани за мултирезистентна туберкулоза в рамките на първото Национално проучване за лекарствена резистентност, което се финансира изключително от Глобалния фонд.
Смятам, че изпълнението на всички етапи от споразумението ще доведе до ограничаване разпространението на туберкулозата в страната, което ще намали разходите, отделяни за лечението на тези пациенти. Само за информация ще кажа, че за лечението на пациент с активна туберкулоза в болнични условия годишно се предоставят по 3 700 000 лв. Около 1 000 лв. месечно е необходимо за един болничен престой на лице с мултирезистентна туберкулоза. Разбирате какви огромни средства са необходими, които за наша радост имаме възможност да получим от Глобалния фонд.
Уважаеми народни представители, аз апелирам към вас това предложение да приемем с пълно единодушие, тъй като мисля, че от това цялото общество ще спечели.
Имате думата за изказвания, мнения, становища.
Заповядайте, д-р Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Разбира се, че ще подкрепим споразумението.
Искам само да попитам следното. Отчитайки движението на заболеваемостта от туберкулоза през последните години, смятате ли, че тази силно амбициозна цел – снижаване на заболеваемостта от 38 на 100 000 на 27 на 100 000 души за две години – е достижима? Според мен това е твърде амбициозно на фона на всичко онова, което се случва у нас, но, ако го направим, идеално!
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Въпросът Ви е към госпожо Върлева. Заповядайте, госпожо Върлева.
ТОНКА ВЪРЛЕВА: Аз благодаря за този въпрос. Този въпрос повече от един месец дискутирахме със Световната здравна организация и, както подчертах, това е основният индикатор.
До 2014 г. заболеваемостта трябва да стане 27 на 100 000 души. Но, доктор Шарков, съгласете се, че като член на европейската общност, където средната заболеваемост в Западноевропейските държави е 17 на 100 000, а туберкулозата е заболяване, което се предава по дихателен механизъм, за да получим това финансиране, ние проведохме дискусия със Световната здравна организация. За разлика от други програми на всеки шест месеца ние каним експертен екип от Световната здравна организация и Европейското СиДиСи, за да мониторират процеса.
Много са международните политики, които трябва да се спазват по отношение на СПИН и туберкулозата. Освен това тук тези индикатори се обсъждат от 12 човека, които са международни експерти. Трябва да се справим. Не, че не е много амбициозна целта. Но това, което пък направихме, е, че изградихме за пръв път може би по отношение на инфекциозните заболявания един национален регистър на пациентите с туберкулоза по 52 индикатори и така наречените боксмениджъри, които ние съответно наехме, са на директен граждански договор с министъра на здравеопазването, идват при нас, в нашето звено по „Мониторинг” и всеки болен в активната и продължителната фаза се наблюдава. Това е реален контрол на заболеваемост. На всеки три месеца те са поканени тук и дават отчет за наблюдаваните пациенти, за изхода от терапията.
Освен това беше издадено едно методично указание за лечение на туберкулозата при децата и при възрастните. Който от лекуващите лекари не се съобразява, съответно му се търси отговорност, тъй като става въпрос за социалнозначимо заболяване и за много средства. Защо? Защото на практика лечението на туберкулозата се финансира от бюджета на Министерството на здравеопазването от Националната програма по туберкулоза. Същото е и с диагностиката. Те са безплатни за пациентите, независимо дали са здравноосигурени или неосигурени.
Така че наистина въведохме много добър контрол. Разбира се, това е продължителен процес. Не казваме, че всичко е идеално, но се стремим най-вече във връзка с този регистър.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Върлева.
Има думата господин Янаки Стоилов. Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз също имам няколко въпроса.
Какъв е критерият за участие на страните в тази програма? Всички ли, които са над тази индикативна цел – 27 на 100 000 души – могат да участват или има и някакви други изисквания и колко страни се ползват от тази програма освен България?
Какво е било нивото на заболеваемост в България преди 20 години? И последно, казахте, че 26 са неправителствените организации или представители на такива организации, които трябва да бъдат страни по програмата. Как се предвижда да се разпределят средствата, да речем, между диспансерите, между специализираните заведения, които се занимават с тази дейност, и между неправителствения сектор?
Въпросът ми има подтекста: каква част от тях отиват реално за медицинска дейност и каква част за обществена, съпътстваща дейност?
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Заповядайте, госпожо Върлева. Имате думата.
ТОНКА ВЪРЛЕВА: Благодаря Ви за тези три въпроса.
Първо, по отношение на критериите. Два са критериите за финансиране от Глобалния фонд. На първо място, това е така наречения дизиис бърдън. Това е заболеваемостта в съответната страна. Една страна се смята, че е в епидемия, когато има заболеваемост – специално при туберкулозата – 50 на 100 000 души.
Вторият критерий е така нареченият критерий на Световната банка. Това е нивото на брутен вътрешен продукт. България от 2008 г. на практика е одър мидъл инкан кънтрис. Тоест, това са критериите за легитимност. Колкото по-висок е брутният вътрешен продукт, толкова по-ниска е възможността държавата да получава съответно финансиране. Най-важното условие е държавата да има добре разработен проект, който да е съобразен с международните правила. Какви са международните правила? Това са на Световната здравна организация и съответно на информационните системи според изискванията на Центъра за контрол на заболяванията.
Екипът, който разработи програмите, които се финансират по отношение на СПИН, покани експерти по туберкулоза и разработихме и тези програми.
Тук е много важно да има национална политика, са се следват съответно международните стандарти и да се осъществят механизми за контрол на заболяването. Последните две години на практика работихме в тази посока, извървяхме дълъг път и това беше оценено от международните донори.
Заболеваемостта през 1998 г. беше 48 на 100 000 души. Тоест, преди 1998 г. имахме една тенденция към увеличаване, а след като направихме контрол от Инспекцията на национално ниво и съответно на регионално ниво. В момента сме, така да се каже, на ниво плато, когато с тези отворени врати, както посочи доктор Иванов, ние открихме много хора, които не са знаели, че са болни от туберкулоза. Тоест, те бяха, първо, анкетирани от тези неправителствени организации, съвместно с патронажните сестри – такъв е смисълът – в местата там, където се намират. След това от тези 9 700 души 6 500 бяха заведени в лечебните заведения, подкрепени. Беше им направено манту, беше направено микробиологично изследване.
Всичко това е алгоритъм, който се следва и виждате, че от тези хора, на които бяха направени допълнителни изследвания, беше открито, че 101 от тях са с туберкулоза и 330 с латентна туберкулоза, на които беше направена профилактика.
Много важно е наистина тези неправителствени организации да работят в синхрон.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Моят въпрос беше през 1990 г. какво е било нивото на заболеваемост.
ТОНКА ВЪРЛЕВА: Спомням си, че през 1998 г. показателите бяха най-високи. Ще Ви направя справката и ще Ви я изпратя. Ако отворите на общия бюджет за година – едно и две – това е много подробен бюджет. По отношение на компонентите най-голям дял има компонент две. Това е компонентът, който е насочен към подобряване на диагностиката и лечението на туберкулозата. Бюджетът за този компонент, тоест, това, което ще отиде към лечебните и здравни заведения, е 61 процента.
Към неправителствените организации ще отидат 28 процента и 9 процента, както казах, това е третият компонент, който е насочен към местата за лишаване от свобода.
Повярвайте ми, с тази програма на практика ние изградихме стаи за вземане на храчки, предстои да се създаде отрицателно налягане във всички лечебни заведения. Сега бяха закупени хепафилтри. Защото условията и в лабораториите, и съответно в лечебните заведения не отговаряха на международните стандарти.
Благодарение на това финансиране ще направим престоят на болните, който особено в активната фаза е три години, добър за пациентите, доколкото може това да се осъществи на практика.
По отношение на бюджета освен това мога да ви дам справка и за това, което ще бъде дадено за медицински продукти и медицинско оборудване. Това са 39 процента от бюджета.
Едно от основните финансови условия е всички дейности по доставка на медикаменти и оборудване да бъде освободено от мита, данъци и такси. Затова това се покрива от бюджета на Министерството на здравеопазването и министерството като първичен разпоредител с финансови средства съответно може да изпълни това условие.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви за изчерпателния отговор.
Заповядайте, доктор Желев. Имате думата.
ЕВГЕНИ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз само искам да призова колегите да гласуваме и то единодушно, както казахме, господин председател, за тази програма, защото това е една от хубавите програми за България. Аз я познавам в основи, още повече съм подписал няколко споразумения. Заедно бяхме, господин председател, в ООН, когато защитавахме позицията на България заедно с доктор Върлева. Така че това е едно добро нещо, едно добро начало, добре приемано, добре развиващо се, добре действащо. Би трябвало да се подкрепи от всички ни и аз смятам, че ще го направим.
Само искам да кажа – д-р Върлева е много скромна – че тя е представител на Глобалния фонд на Югоизточна Европа и Централна Азия. Това само по себе си вече говори за тежестта на България и лично на доктор Върлева, респективно и на здравната организация в България.
Така че дано да има повече такива програми в България, за да можем да им даваме ход. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря много на доктор Желев за тези думи.
Заповядайте, господин Петров. Имате думата.
КРАСИМИР ПЕТРОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Аз мисля, че няма смисъл да убеждаваме който и да е от колегите около тази маса, а да гласуваме положително. Мисля, че е пределно ясно, че това е нещо полезно, което ще допринесе за борбата срещу туберкулозата.
Имам обаче един въпрос, уточняващ към доктор Върлева. Вие, госпожо Върлева, споменахте, че изследванията, които се правят в момента, са безплатни или по-скоро, че се поемат от средства, които са от този фонд. Така ли е?
ТОНКА ВЪРЛЕВА: На практика диагностиката на туберкулозата са поема от Националната програма по туберкулоза и тя се разпределя на всички 28 лечебни заведения, които в съответните области имат отношение към тази диагностика. На всички тези лечебни заведения се предоставят по националната програма по Наредба № 34 медикаментите за лечение на туберкулоза. От Глобалния фонд получаваме медикаментите за лечение на мултирезистентна туберкулоза. Това са шест медикамента и лечението на мултирезистентната туберкулоза искам да кажа, че е 35 пъти по-скъпа, отколкото лечението на обикновената туберкулоза.
От Глобалния фонд на практика получихме финансиране за реновирането на Националната референтна лаборатория, стартирали сме процедурата и съответно тази лаборатория с тази подкрепа беше и международно сертифицирана. Изградени бяха три нива лаборатории за диагностика на туберкулозата, тъй като третите нива са там, където ще се прави изследване за лекарствена резистентност.
Всичко това мога да го дам като съответна справка.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Върлева.
Заповядайте, господин Петров. Имате думата.
КРАСИМИР ПЕТРОВ: Да уточним нещо. Всъщност моят въпрос беше за всички тези болни, които минават през диспансерите, информацията ми е, че пари по принцип не се получават. В диспансерите – пак повтарям – според моята информация се получават пари изрично за болните, които са с доказана туберкулоза. За всички останали, които преминават и им се правят изследвания, всъщност финансиране няма. Това са данни, които са от Варненския диспансер, който между другото, беше в абсолютно тежко състояние и все още продължава да бъде в такова.
Всъщност точно това беше и причината през последните три – четири години общинският съвет на Варна да финансира всяка година диспансера със средно около 500 000 лв.
Ако в момента аз задавам този въпрос, то той е точно в подкрепа на това, което и господин Стоилов запита – какъв процент от тези пари, които сега ще дойдат от фонда, трябва да отидат в неправителствени организации и какъв процент трябва да отидат за реална дейност. Това е всъщност основното.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Заповядайте, госпожо Върлева, да отговорите на господин Петров.
ТОНКА ВЪРЛЕВА: Още веднъж повтарям. За лечебните заведения ще отидат 61 процента от средствата по това споразумение, което предстои да бъде ратифицирано. Имам справка за всички диспансери и как съответно са финансирани и дейностите по отворените врати и какво получава всяко лечебно заведение, специализирана болница, съответно диспансер като диагностика по националната програма, като медикаменти и по методиката.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Петров, после ще уточните подробностите.
КРАСИМИР ПЕТРОВ: Господин председател, мисля, че това в момента е много по-важно.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Заповядайте, господин Петров.
КРАСИМИР ПЕТРОВ: Благодаря. В момента през един диспансер средно преминават около 15 000 човека годишно. От тези 15 000 човека се оказва, че не повече от 150 са с доказана активна туберкулоза, за които съответно диспансера получава пари. Въпросът е с какви пари се покриват останалите неприети болни, на които се правят изследвания. Защото се оказва, че всички изследвания, които се правят – рентгенова снимка, преглед, посявка – всичко това в крайна сметка остава за сметка на диспансерите. Точно затова някои от тях не могат да издържат финансово, поради което се налага да сключват договори със здравната каса и за допълнителни пътеки, за така наречените .......заболявания.
ТОНКА ВЪРЛЕВА: Извинявайте, сега Ви разбрах. Първоначално не разбрах въпроса Ви. Именно, оценявайки тази ситуация, затова ние поискахме допълнително финансиране от Глобалния фонд и това е разпределението, което споменах и как ще бъдат насочени средствата.
КРАСИМИР ПЕТРОВ: Това означава, че всеки един преглед, който ще се извършва, ще бъде пак платен от тези пари?
ТОНКА ВЪРЛЕВА: Ние ще направим оценка във всички диспансери. В момента ние правим такава справка.
КРАСИМИР ПЕТРОВ: Можа би тогава и трябва да се преразгледа и процентът за неправителствените организации.
ТОНКА ВЪРЛЕВА: С това финансиране това е постигнато като споразумение.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, има ли други въпроси, мнения? Няма. В такъв случай закривам дискусията.
Моля да гласувате законопроекта за ратифициране на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програмата „Укрепване на Националната програма по туберкулоза в България”
„За” – 17, „против” и „въздържали се” – няма.
Законопроектът за ратифициране на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по Програмата „Укрепване на Националната програма по туберкулоза в България” между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България, № 002-02-1, внесен от Министерския съвет на 04.01.2010 г., се подкрепя единодушно.
Още от сега искам да кажа, уважаеми народни представители, че през предстоящата работна седмица ще внесем законопроекта и ще го предложа съответно и за второ гласуване. Има ли някой нещо против това предложение, за да нямаме след това обструкции в пленарна зала? Не виждам възражения. И тук достигнахме до единомислие.
Благодаря ви.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
Проект за решение за приемане на Годишния доклад за младежта за 2008 г., № 902-00-38, внесен от Министерския съвет на 29.12.2009 г.

Давам думата на представителя на Министерството на образованието, младежта и науката, за да представят законопроекта.
Заповядайте, госпожо Каракачанова. Имате думата.
ИРЕНА КАРАКАЧАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Казвам се Ирена Каракачанова и съм директор на Главна дирекция „Политика за младежта” в Министерството на образованието, младежта и науката.
Годишният доклад за младежта представя най-общо извършеното от всички институции, които имат отношение към политиката за младите хора в страната и всяка дейност дава отражение върху живота на младите хора пряко или косвено. Освен това Годишният доклад отразява промените в живота на младежта, както и най-важното – набелязва въз основа на всички тези данни основните политики за развитие и промяна в сектора за следващия едногодишен период.
Така че той най-общо е структуриран в три основни глави.
Годишният доклад за младежта се изготвя за седма поредна година след решение на Народното събрание от 2002 г. Координационната дейност по неговото изготвяне е дело на специализираната администрация в Министерството на образованието, младежта и науката. За изготвянето на Годишния доклад всяка година се свикват няколко заседания на междуведомственият експертен съвет, специално конституиран за целта на доклада. В Съвета участват представители на всички институции и ведомства. Всяка дейност има отношение към политиката за младите хора. В този доклад – искам да отбележа – участват и представители на неправителствения сектор в страната.
Във втората основна част на доклада промените в живота на младежта всъщност са представени от социологическото изследване, което се възлага всяка година за нуждите на доклада. Изследването, което беше извършено през 2009 г. бе изготвено от Агенция „Медиана” в периода 3 – 11 март. Социологическото проучване изследва две основни възрастови групи – подрастващи: между 15 и 18 години, и втората група – млади хора – между 18 и 35 години. Това дава възможност да се проследят и анализират освен състоянието и промените в живота на децата и подрастващите, които са бъдещите млади, а така и съответно да се формират съответните краткосрочни и дългосрочни политически решения за тях.
Докладът се базира освен на данните от социологическото проучване на Агенция „Медиана”, на данни от официалната статистика, други международни изследвания, както и на всички досегашни доклади през годините. Социологическото проучване е лонгитюдно. То продължава във времето, има и сравнителен характер.
Искам само да отбележа, за да не бъда прекалено детайлна, в третата глава на Годишния доклад са визирани политиките за развитие и промяна в сектора въз основа на изготвената дългосрочна визия за развитието на сектора. Това е Националната стратегия за развитието на младежта в десетгодишен период – от 2010 – до 2020 г.
Тъй като материалът е доста обширен, само ще визирам с няколко изречения главното в него. Широкият обхват на проблемите, които засягат младите хора, налага прилагането на многосекторен подход. В националната политика за младежта това е и в основата на стратегията – многосекторен подход, интегриране между всички секторни политики и младежката политика, междуинституционално сътрудничество. Също така, може би вече казах, изследването е неразделна част от доклада.
Това е най-накратко по доклада. С удоволствие бих отговорила, ако има някакви въпроси.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на госпожа Каракачанова.
Заповядайте, госпожо Костадинова.
СОНЯ КОСТАДИНОВА: Само да кажа за протокола, че тук има представител на Министерството на труда и социалната политика, аз съм другият представител от Министерството на образованието, младежта и науката.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Димитрова, да изкажете становището на Министерството на труда и социалната политика по доклада.
ЕЛКА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Казвам се Елка Димитрова и съм директор на Дирекция „Политика на пазара на труда”.
Ние подкрепяме Годишния доклад за младежта за 2008 г. Това е последната предкризисна година и всички показатели в областта на заетостта и безработицата са много добри. За съжаление вече през 2009 г. има промяна в ситуацията и сега вече през 2010 г. има ръст на безработицата сред младежите. Но в европейски план тя е около 19,5 процента, като у нас е по-ниска от редица други държави, но е по-висока от общата безработица, която се наблюдава в страната.
В доклада нещата са описани за 2008 г. Ние вече работим по Националния план за 2010 г. и сме определили като приоритетна група на програмите за заетост и на обучението именно групата на младежите, тъй като те са най-засегнати от кризата.
Също така няма големи възможности за субсидирана заетост, но в нашите програми приоритетни са именно младежите. Бих искала да кажа, че сега пък с въвеждането на ваучерната система за обучение те ще имат възможност да се обучават безплатно по различни професии, а също така и по ключови компетенции, които са нещо ново и които също са много важни. Това е обучението по компютър, по чужди езици и различни други умения – комуникативност, работа в екип – всичко това се осигурява безплатано и с финансиране от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, тоест, с европейски средства, тъй като средствата от държавния бюджет са ни по-малко през тази година. Но има големи възможности за обучение. Тоест, младежите да използват кризата за обучение, за да станат по-конкурентни. Като приключи кризата, ще се търсят нови работници, специалисти, но няма да бъдат същите тези, които са били преди това. Тоест, хората трябва да имат предвид, че новите работни места ще имат нови изисквания. Затова даваме сега тези възможности.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Димитрова.
Има ли желаещи народни представители за изказвания?
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Този доклад винаги е предизвиквал моето внимание. Миналата година имаше „уникални” неща в него. Виждам, че Агенция „Медиана” не е пропуснала отново възможността да ги напише. Въпреки всичко онова, което си говорихме миналата година при обсъждането на доклада, сега пак са написали, че демокрацията е мръсна дума, пак са написали, че младите хора, видите ли, нямат никакъв спомен за онова, което е било преди 10 ноември 1989 г. и не изпитвали носталгия по онова време, защото така им разказвали бабите и дядовците.
Много се радвам, като чух, че тази агенция повече няма да прави проучванията. Хубаво е наистина да сменяте агенциите всяка година, за да се получава и различна информация.
В интерес на истината докладът е значително по-добър от предишния. Ако не беше „Медиана”, щеше да бъде много по-добър от миналата година, защото в изводите, които са направени накрая, не е ясно дали по социологически или по статистически метод е получен изводът, че всеки четвърти в България не завършва средно образование, а половината от тези, които са без средно образование, са и без основно образование.
Ако това е статистически вярно, а не социологически, това е страшно. Аз не вярвам в това, че всеки четвърти няма дори средно образование в България. Това не може да е вярно. Въпросът е дали са верни тези данни, че всеки четвърти в България няма средно образование.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Иванов.
Заповядайте, госпожо Димитрова, да отговорите на доктор Шарков.
ИРЕНА КАРАКАЧАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Благодаря на господин Шарков, че винаги отделя толкова голямо внимание на годишния доклад за младежта.
Що се отнася до социологическите данни, аз не съм социолог и не искам да коментирам данните, които са получени. Това са данни от национално представително социологическо проучване.
Искам само да уточня за ваша информация, че методиката на изследване е двустепенна представителна извадка. Анкетираните са търсени на стартов адрес и са 1 135 млади хора, които са изследвани и са участвали в проучването.
Що се отнася до конкретните данни, за които питахте, да, изводите са социологически. Те не са данни от националната статистика. Така че има разлика между официалните статистически данни и данни от социологическо проучване. За тази година още в края на миналата изследването беше възложено на Националния център за изучаване на общественото мнение към Народното събрание. Това е агенцията с голям опит в младежките изследвания. Дори скоро в тези дни очакваме вече от тях и резултатите от проучването за 2009 г.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Димитрова.
Доц. Алексиева, имате думата. Заповядайте.
ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, в Комисията по труда и социалната политика ние приехме този доклад и там най-вече акцентирахме върху социалната част на доклада.
След като аз го прочетох основно, се убедих колко политически отговорно е да знаем състоянието на младежта за определени периоди от време. Всяка година от 2002 г. се изработват и обсъждат такива доклади.
Сега в този доклад за състоянието на младежта има доста неща, които могат да ни разтревожат, но други пък, които звучат доста оптимистично. Аз ще се спра на тази част, която касае нашата комисия.
Например какво ме впечатли мен? Впечатли ме, че регистрираният брой живородени през 2008 г. е най-голям за последните 14 години. Това е впечатляващо и малко ме поуспокои. Но въпреки това ние пак не можем да достигнем 2,1 дете на жена, за да можем да репродуцираме нашето население, да запазим нашето население. Пак не сме достигнали нивата, които ни трябват. Но след като за 14 години това е най-добрият прираст, това е оптимистично.
Освен това ще отбележа, че това, което е добре, е, че намаляват стойностите на детската смъртност. По едно време бяхме с някакви страхотни проценти, които просто говореха за геноцид. Сега обаче и това е намаляло.
В изводите кое ме впечатли? Впечатли ме едно, че раждаемостта е нараснала, но и, че средната възраст на майките се качва, което малко ме успокоява. Това значи, че образованите жени раждат, че жените най-напред се образоват и след това раждат, а не раждат на 12, 13, 14 години. Това го има, но тази тенденция на раждане в по-късната възраст, а не в ранна възраст, също е малко успокояващо. Защото ние се стремим към тези държави, където възрастта на майките е малко по-голяма. Да не обяснявам по какви причини, всички го знаете.
Така че и това е малко оптимистично.
Освен това малко се успокоих, че раждаемостта сред етническите групи малко намалява и вече те са на двудетен модел. Има някаква такава тенденция.
На образованието и на здравеопазването няма да се спирам.
Другото добро е, че 90 процента от младите хора имат личен лекар и само малък процент – около 6 процента – нямат личен лекар. Но има една група от 30 процента, в която са предимно хора от етническите групи, които не ходят на зъболекар, нямат личен лекар, никаква профилактика не правят. Ето, тази група искам ние, когато вече имаме тази възможност, да я намалим.
Един от изводите е, че младите хора могат да се разделят на две големи групи. Едната е групата, в която хората ходят на почивки, ходят на лекари, които се грижат за зъбите си, грижат се за образованието си и т.н. Това са 70 процента. Но 20 процента са тези, които да долу, ниско в стандарта и са противоположно на тези, които са добре.

Нашата цел – мисля, че трябва да си го поставим като едно желание да го постигнем – трябва да бъде тези 20 процента да ги намалим.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз.
Уважаеми народни представители, има ли други желаещи за изказваня? Няма.
Закривам дебата по Годишния доклад за младежта за 2008 г.
Подлагам на гласуване решение за приемане на Годишния доклад за младежта за 2008 г., № 902-00-38, внесен от Министерски съвет на 29.12.2009 г.
Моля, гласувайте.
„За” – 17, „против” и „въздържали се” – няма.
Решението за приемане на Годишния доклад за младежта за 2008 г., № 902-00-38, внесен от Министерски съвет на 29.12.2009 г., се приема с пълно единодушие.
Закривам днешното заседание.
Благодаря на всички народни представители за участието. Хубав ден ви желая.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Лъчезар Иванов)

Стенограф:
(Божидарка Бойчева)