Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
16/02/2010
    ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Комисия по здравеопазването

    П Р О Т О К О Л
    № 17

    На 16.02.2010 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазването при следния дневен ред

    Д Н Е В Е Н Р Е Д:

    1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 11.01.2010 г. – първо гласуване.

    ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Комисия по здравеопазването

    П Р О Т О К О Л
    № 17

    На 16.02.2010 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазването при следния дневен ред

    Д Н Е В Е Н Р Е Д:

    1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 11.01.2010 г. – първо гласуване.

    Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
    Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Лъчезар Иванов.

    ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги. Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
    Откривам днешното извънредно заседание на Комисията по здравеопазването.
    Предлагам една-единствена точка в дневния ред:
    1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 11.01.2010 г. – първо гласуване.
    Има ли други предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
    Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
    “За” – 13, “против” и “въздържали се” – няма.
    Дневният ред се приема с пълно единодушие.
    1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 11.01.2010 г. – първо гласуване.


    Преминаваме към първа точка от дневния ред:
    Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 11.01.2010 г. – първо гласуване.
    Давам думата на вносителя за представяне на законопроекта и мотивите към него.
    Заместник-министър Митрев, имате думата. Заповядайте.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИЙ МИТРЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения се предлагат промени в следните три основни направления.
    Първо, промени, свързани със статута и дейността на лечебните заведения.
    Разширява се правно-организационната форма на лечебните заведения - индивидуални практики за първична и специализирана извънболнична помощ. Предвижда се тези лечебни заведения да могат да се учредяват като еднолични търговски дружества от лекари и лекари по дентална медицина. В момента тези лечебни заведения могат да се учредяват само от физически лица - лекари и лекари по дентална медицина, както и от учредени от тях еднолични търговци. С промяната се цели създаване на възможност посочените лечебни заведения да могат да се учредяват и като юридически лица – търговски дружества.
    Отпада определянето на видовете лечебни заведения за болнична помощ като районни, областни, междуобластни и национални - в зависимост от териториалния обхват на обслужваното население, поради несъответствие с принципа на свободния достъп на пациентите до медицинска помощ, определен в чл. 4 от Закона за здравното осигуряване.
    Предлага се ново определение на болница и на специализирана болница поради необходимостта от съобразяването им с новата номенклатура на специалностите, в сила от 1 януари 2007 г., съгласно която отпадна разграничаването на специалностите на основни и на профилни. Създава се възможност в специализираната болница да се откриват структури и по специалности с преобладаваща хирургична, терапевтична, клинико-диагностична или друга насоченост и по анестезиология и интензивно лечение, подпомагащи осъществяването на специалността, по която болницата е специализирана. По този начин ще се преодолее досега съществуващото ограничение, създаващо редица практически затруднения - клиниките и отделенията в специализираната болница да са само по една специалност.
    Предлага се отпадането на диспансера като вид лечебно заведение. Създава се нов вид лечебно заведение – център за психично здраве, който ще извършва диагностика, лечение, регистрация, рехабилитация, социална и експертна дейност на лица с психични и поведенчески разстройства, както и промоция, превенция и подобряване психичното здраве на населението.
    Дейностите по активно издирване, диагностика, лечение и периодично наблюдение на болните с определени заболявания ще се извършват от лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ. Целта на тази промяна е осигуряване на по-добра организация и условия за лечение на лицата с онкологични, пневмо-физиатрични, психични и кожно-венерически заболявания.
    Или, ако трябва да обобщя, дава се възможност на диспансера като структура, която съществува единствено в старите руски учебници по здравен мениджмънт, да се приведат в съответствие с еврореалностите, с определенията в Закона за лечебните заведения и като типове лечебни заведения, като се запазва диспансерната им дейност. Искам да подчертая това дебело.
    Предлага се ново определение на хосписа като лечебно заведение с цел разграничаване на дейността му като вид лечебно заведение от дейността на хосписа, предоставящ единствено социални услуги за възрастни хора. Дейността на хосписа като вид лечебно заведение се уеднаквява с дейността на хосписите в други държави - членки на Европейския съюз - лечебно заведение за терминално болни независимо от лекуваната нозология. Това е определение на Световната здравна организация и са еврореалности, към които се стремим.
    Регламентира се изрично и възможността лечебните заведения да създават обединения по глава осемнадесета, раздел I от Търговския закон с цел сключване на договор за оказване на медицинска помощ по чл. 20, ал. 1, т. 4 от Закона за здравното осигуряване. Съответно в Закона за здравното осигуряване се предвижда тези обединения на лечебни заведения да могат да сключват договори само като обединения, като всеки участник в тях отговаря на изискванията на Националния рамков договор за изпълнител на медицинска помощ.
    Втората група промени са свързани с гарантиране на качеството и достъпността на медицинската помощ.
    Предвиждат се промени в съдържанието на областните здравни карти и на Националната здравна карта. Променят се и критериите, въз основа на които ще се разработват областните здравни карти, като предлаганите критерии са една рамка от четири основни параметра - съответствие на дейността на лечебното заведение с утвърдените по реда на чл. 6, ал. 1 от този закон медицински стандарти, като се предвижда един период от шест месеца за привеждане в съответствие с медицинските стандарти, за да имат време лечебните заведения да се подготвят за това нещо; осигуреност на лечебното заведение за болнична помощ с медицински кадри на основен трудов договор; наличната и изправната медицинска апаратура в лечебното заведение, не се коментира собствеността им; възможността за осигуряване лечение в заведението на 24-часов прием при спешни състояния на пациенти от лечебното заведение. Покриването от лечебните заведения за болнична помощ с тези критерии е условие за получаване на финансиране със средства от републиканския бюджет или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. По този начин ще се осигурят гаранции за качеството на медицинската помощ и ликвидиране на така наречения псевдодостъп или застрашен достъп до медицински услуги.
    Премахва се досега съществуващата забрана към лечебните заведения за болнична помощ по чл. 5, ал. 1 от закона да се създават болнични настоятелства. С промяната се цели привличане на общественици, дарители и неправителствени организации, които да подпомагат дейността на този вид лечебни заведения с оглед техния специфичен предмет на дейност.
    Отпада задължителната акредитация на лечебните заведения за болнична помощ – няма да ги изброявам всички, от всички видове, които по досегашните правила преминаваха. Тези лечебни заведения ще подлежат на доброволна акредитация, освен когато искат да извършват обучение на студенти, докторанти и специализанти. В този случай ще се извършва акредитация на цялостната медицинска дейност, на отделните медицински дейности и на възможностите за обучение. Съответно в Закона за здравното осигуряване се предвижда в Националния рамков договор да се съдържат финансови стимули или бонуси – не бих претендирал за точна редакция на това стимулиране - за изпълнителите на медицинска помощ, които са се акредитирали доброволно по реда на Закона за лечебните заведения и имат определена акредитационна оценка, която е добра или много добра. Целта е да се преодолее неефективността на задължителната акредитация и да се стимулира максимално обективното извършване на оценката на качеството на дейността на лечебното заведение.
    Въпросните промени са продиктувани от редица факти, единият от тях е, че около милион и половина са дадени от лечебни заведения за акредитация в един кратък период от време. Заведенията с най-висока акредитационна оценка за най-дълъг период са едни от най-големите длъжници в системата, с редица ъндърграунд-мениджърски малпрактики.
    Третата група промени са свързвани с облекчаване на регистрационните режими и промени, свързани с увеличаване контрола върху осъществяване от лечебните заведения на лечебна дейност. Облекчават се режими като регистрация на лечебните заведения за извънболнична помощ от регионалните центрове по здравеопазване и по издаване на разрешение за осъществяване на лечебна дейност на болници, диализните центрове, домовете за медико-социални грижи от Министерството на здравеопазването.
    Регламентират се изрично основанията за издаване на отказ за регистрация на лечебно заведения от директорите на РЦЗ и се създават допълнителни основания за заличаване на получена регистрация при неосъществяване на дейността повече от шест месеца и при осъществяване на дейност в нарушение на утвърдените медицински стандарти и здравни изисквания.
    Актуализират се и основанията за отнемане на разрешение за осъществяване на лечебна дейност от министъра. Предлага се отнемане на разрешението за осъществяване на лечебна дейност по немедицински специалности и при повторно нарушение на медицинския стандарт по специалността и отнемане на разрешението за цялостна дейност при незапочване или спиране на извършване дейността на болниците за период от шест месеца.
    Последната група промени са свързани с два основни параметъра.
    Регламентира се поемането на разходите на лечебните заведения за болнична помощ за извършване на съдебномедицински експертизи със средства от бюджета на съдебната власт. Разширява се обхватът на наредбата по чл. 403, ал. 1 от Закона за съдебната власт, като се създава възможност с посочената наредба да се регламентират условията и редът за заплащане на разходите на лечебните заведения при извършване на съдебномедицински експертизи
    Втората група промени - предлагат се промени в Закона за здравето и в Кодекса за социално осигуряване (КСО) с, които се цели да се преодолеят противоречията с нормативната уредба в областта на медицинската експертиза на работоспособността и проблемите по прилагането й.
    С предлаганите промени в чл. 98 от КСО се постига съответствие между сроковете за обжалване по КСО и сроковете по чл. 112 от Закона за здравето, които от своя страна са в съответствие с Административнопроцесуалния кодекс.
    Благодаря за вниманието.
    ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на заместник-министър Митрев.
    Откривам дискусията по законопроекта.
    Ако народните представители още не са подготвени, да дадем думата на съсловните организации.
    Да започнем с Българския лекарски съюз.
    Заповядайте, господин Ставракев, имате думата.
    ГЕОРГИ СТАВРАКЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги, уважаеми гости! Българският лекарски съюз ще представи становището си по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Ние имаме няколко съображения. Нашите забележки и препоръки не са в голям обем. Затова ще си позволя да ги прочета все пак, за да няма неточности в представянето на нашето становище.

    По принцип законопроектът има много положителни промени, които могат да се групират основно като промени, свързани със статута и дейността на лечебните заведения, промени, свързани с облекчаване на регистрационните режими, промени, свързани с гарантиране на качеството и достъпността на медицинската помощ и други промени.
    Поради това подкрепяме изцяло по принцип законопроекта със следните по-съществени забележки, които могат лесно да бъдат коригирани на второ четене.
    По § 4. В чл. 9, ал. 3 е заложено ниво на компетентност на лечебното заведение. Следва да се изясни обаче от вносителя какво точно означава това в Допълнителните разпоредби, а не да се прехвърля това в наредба, още повече, че е редно това да бъде предмет на медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика.
    Второ – по § 5. Заложената минимална бройка за специализанти по чл. 9а, ал. 2, т. 2, буква “в” е добро решение с оглед гарантиране на специализациите, но 5 процента е доста ниска бройка и смятаме, че процентът трябва да е поне 10 до 15.
    По § 8. Предложеният текст на чл. 19, ал. 2 ще създаде проблеми с разбирането на 24-часовото изпълнение на лечебната дейност, което се тълкува едва ли не като 24-часово наличие на специалист по всяка специалност в болницата. Поради това приемаме следния текст на ал. 2:
    “(2) Лечебното заведение за болнична помощ осигурява непрекъснато изпълнение на лечебната дейност според разрешението си за дейност, осигурявайки необходимия персонал в болницата на разположение или на повикване.”
    А в Преходните разпоредби се регламентират понятията “разположение” и “повикване”.
    По § 9. Не сме съгласни със създадените ал. 2 и ал. 3 на чл. 20. В болниците за активно лечение не следва да могат да се създават структури за долекуване, продължително лечение и рехабилитация. Това следва да са отделни лечебни заведения.
    По § 14. Текстът на чл. 29, ал. 4 е некоректен. Комисията като такава не може да осигури медицинско обслужване на населението. Затова трябват кадрови, материални и финансови ресурси.
    По § 16. В чл. 31, т. 2 след “лечебните заведения” следва да се добави “за болнична помощ”, тъй като за извънболничната помощ в т. 3 се регламентират не лечебни заведения, а минимален брой лекари по специалности.
    По § 33. Аналогично на § 5 заложената минимална бройка за специализанти следва да е поне 10 – 15 процента.
    По § 34. Категорично против сме ал. 2 и ал. 3 на чл. 60а. Не може да се създава възможност болници да съществуват без консултативни кабинети, а да извършват дейността им с дъщерни дружества в доболничната помощ. Това ще доведе до източване на ресурси от специализираната извънболнична медицинска помощ. Доводът, че по този начин се създава възможност на специалисти от болницата да работят в СИНК и пациентите да имат достъп до тях, е несъстоятелен. Те и досега си работят с медицинските центрове, ДКЦ и индивидуални групови практики.
    По § 55. Следва изрично да се регламентира, че преобразуваните диспансери ще продължат да получават досегашното финансиране от държавата и общините, поради което предлагаме да се създаде ал. 3 със следното съдържание:
    “(3) Финансирането на дейността от републиканския и общинските бюджети на лечебните заведения по ал. 1 се запазва и се урежда с договор с техните правоприемници.”
    Последно, изрично държим да се запазят промените в Закона за здравето в § 49 в този вид, касаещи нетрудоспособността, тъй като имаме информация за натиск от други институции да бъдат променени.
    Накрая, тъй като получихме още едно становище, касаещо отпадането на преференциалните наемни цени за ползване от общопрактикуващите лекари в общински здравни лечебни заведения, имаме становища, внесени като добавка на нашето становище. Затова съвсем накратко ще ги представя.
    ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Не, представете ги в писмен вид. Днес сте го раздали на народните представители. Те дали са успели да се запознаят?
    ГЕОРГИ СТАВРАКЕВ: Не, съжалявам. Ще ви го представим. То е адресирано лично до Вас, господин председател.
    ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: На второто четене ще го имаме предвид.
    Това са забележки за второ четене. Ние ще имаме възможност да се запознаем. Днес приемаме законопроекта на първо четене. Днес се обсъжда философията на законопроекта.
    Благодаря Ви.
    Аз сега ще дам думата на доктор Митрев по това, за което говорехме.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИЙ МИТРЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Във връзка с изказаното становище от доктор Ставракев ще кажа, че има логическа последователност и технологична необходимост, тъй като в доста напреднала фаза е Законът за висшето образование, всички текстове, касаещи университетските болници, да бъдат в отделен ЗИД, за да не може да има несъответствие между двата закона или липса на синхронизация.
    Затова приемете, че тези текстове ще бъдат синхронизирани.
    ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Да, исках само да направите това уточнение за академичния състав. Решихме, че Законът за университетските болници ще влезе като самостоятелен закон, за да може двата законопроекта да се синхронизират, а не да имаме разминаване.
    Така че за информация на народните представители ще кажа, че законът е в изключително напреднала фаза. След като той влезе за разглеждане, тогава именно ние ще уредим условията, реда и начина, по който ще работят университетските болници и там съответно ще разпишем съотношенията на хабилитираните лица, както и всички проблеми, с които голяма част от тук присъстващите са запознати.
    Затова счетохме за необходимо да направим така, че да имаме една последователност.
    Сега се намираме на първо четене на законопроекта. Така че ще дам думата на проф. Маркова, която ще помоля също в едно кратко резюме да изложи становището си.
    Имате думата, проф. Маркова. Заповядайте.
    СТАНКА МАРКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Ние сме дали в писмен вид преди повече от две седмици нашите мотиви и ново допълнение. Затова аз ще прочета само част от мотивите ни.
    Първо, приветствам внасянето за разглеждане на закона, защото ние смятаме, че това е основният инструмент на реформата и без той да бъде приет, информацията ще се обогати и неяснотите за населението и за изпълнителите на медицински дейности ще станат по-малко. Ще стане по-ясно какви възможности им дава законът за регистриране на различни видове заведения.
    Смятаме, че Законът за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения трябва да регламентира много по-голямо разнообразие от структури за стационарна и извънболнична медицинска помощ и здравни грижи освен структури за долекуване и хосписи.
    Затова ние предлагаме да се добави и домашния стационар като възможно най-евтината форма за лечение в дома, Център за здравни грижи, който освен в центъра да обслужва и по домовете, дом за здравни грижи – денонощен или дневен, индивидуална или групова практика по здравни грижи.
    Искам дебело да подчертая, че това е въпрос на избор. Това не означава, че всички видове структури ще се разкриват в една община. Но трябва да има варианти за избор според структурата на населението, болестността, особено след трансформиране на диспансерите, състоянието, отдалечеността от стационарна помощ.
    Освен това ще дава по-голяма яснота, ако в третия стълб хората се осигуряват за здравни грижи. Ще дава яснота какви са възможностите, какво могат да избират.
    Най-кратко това искам да кажа, а конкретните предложения ще дадем на второто четене.
    Благодаря ви.
    ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Много Ви благодаря, проф. Маркова.
    Има ли представител на КНСБ? Няма.
    Давам думата на представителя на Българския зъболекарски съюз – доктор Шарков. Заповядайте, д-р Шарков.
    НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Искам да кажа, че ние нямаме писмено становище, защото в много добра колаборация с Министерството на здравеопазването в лицето на министър Нанев и заместник-министър Митрев участвахме в подготовката на законопроекта и всички наши забележки до момента са включени в този законопроект.
    Така че си запазваме правото между първо и второ четене, ако има някаква специфика, характеризираща денталната медицина, да я внесем по надлежния ред.
    Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз.
    Има ли желание от народните представители или някой друг от присъстващите за изказване на становище?
    Доктор Спиридонов, заповядайте. Имате думата.
    СТАЙКО СПИРИДОНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Националната асоциация на частните болници подготви свое становище по този законопроект.
    По принцип смятаме, че промените, залегнали в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, на този етап от реформата в здравеопазването съответстват на здравните нужди на населението.
    Имаме, разбира се, по няколко параграфа предложения за корекции, които бихме искали да бъдат разгледани на второто четене и да влязат в коментара на Министерството на здравеопазването и източниците на законопроекта.
    Едно от тези предложения е в § 16 по отношение на определянето на здравната карта. С цел гарантиране качеството и достъпността на медицинската помощ предлагаме в чл. 31, ал. 2 думите “вида и броя” да отпаднат. Мотивите ни за това са, че всяко демократично общество се бори за качество и конкурентноспособност. Потребностите и свободният достъп на пациентите до всяко лечебно заведение би следвало да бъдат определящи за броя и вида на същите.
    В този смисъл въвеждането на “вида и броя” на лечебните заведения като елемент на областните здравни карти би довело до администрирането им, а не до въвеждане на най-обективни критерии за съществуването на лечебните заведения. Тоест, потребността и достъпът на пациентите трябва да е водещият критерии.
    Имаме предложение и по отношение на регистрационния режим на новите лечебни заведения за болнична помощ. Общо взето, вместо съкращаване, да има и спестяване на времето от три на пет месеца. Ако разгледате подробно законопроекта, това се вижда. Би могло да се върнем обратно на три месеца – двата месеца, които ще се загубят в РЦЗИ, дава възможност след това още три месеца на Министерството на здравеопазването.
    Мисля, че законопроектът е успешен и тези точки биха могли да се разгледат и допълнително.
    Благодаря.
    ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на доктор Спиридонов.
    Заповядайте, доктор Адемов. Имате думата.
    ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, уважаеми господин заместник-министър, колеги! Аз ще се опитам да формулирам няколко въпроса, защото става въпрос за първо четене.
    На първо място, похвална е идеята специализанти, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност, да бъдат осигуряване от работодателя по Кодекса за социално осигуряване. Тоест, времето, през което те ще специализират, ще се счита за осигурителен стаж.
    Понеже тези, които са по държавна поръчка, са едната категория, а тези, които не са – са друга категория, този текст отнася ли се и за едните, и за другите? Второ, ако се отнася, трябва да има малко по-различен текст. Това, първо.
    Второ, кой ще плаща осигурителните вноски на тези хора, защото те получават минимална работна заплата. Ако платят и личната си осигурителна вноска плюс другото, защото вероятно работодателят ще плати 60 процента от осигурителната вноска – виждам, че те се осигуряват за всички осигурителни рискове, и ако те платят 40 процента от вноската, тогава от тези 240 лв. на тях ще им останат пари, с които знаете оттам нататък какво следва.
    По-важният въпрос беше дали този текст ще важи и за тези, които не са по държавна поръчка.
    На следващо място за четирите вида диспансери, съществуващи към влизането в сила на този закон. Те се преобразуват от собственика в рамките на една календарна година. За различни диспансери преобразуването и по различен начин. Както е известно, досега диспансерите са 100 процента общинска собственост. Една голяма част от общините са инвестирали в тези диспансери, включително и със скъпо струваща апаратура, техника и вероятно и квалификация на персонала, който работи в тях. Сега какво ще стане със собствеността? Защото един от вариантите е това да станат специализирани болници, медицински центрове и т.н., но за някои от диспансерите има варианти те да се превърнат в структури на многопрофилните болници за активно лечение. Тоест, тъй като при тях собствеността е 51 процента държавна, възможни са няколко варианта.
    Нека, като няма проблеми, да бъдат изписани тези неща в закона. Така, както са изписани, аз виждам проблеми. Моля да ми отговорите, ако сте информирани за това. Тоест, какво ще стане със собствеността на тези диспансери? Ако се превърнат в многопрофилни болници за активно лечение, ще се увеличи ли капиталът на общините, които са извън областния център? Не съм наясно и затова питам какво ще стане с капитала на общините, какво ще стане с тяхната собственост.
    Имам и други въпроси, но тези са по-важни.
    Благодаря за вниманието.
    ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
    Веднага давам думата на доктор Митрев, за да Ви отговори.
    Заповядайте, господин заместник-министър Митрев.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИЙ МИТРЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Аз не искам да коментирам по втория въпрос. Несъмнено принципалът решава какво и как да се преобразува лечебното заведение. Търговският закон ясно разписва какво се случва – дали ще се намалят или ще се увеличат дяловете.
    Така или иначе, казваме, че не диференцираме лечебните заведения по тип собственост, важни са функциите, които то изпълнява за задоволяване на потребностите. С това, че стават специализирани болници се увеличава пазарната ниша на много онкодиспансери. Знаем, че има силни онкодиспансери, които са много сериозен конкурент в пазарната среда. Мисленето ни е в тази посока, че конкуренцията дава по-добро качество.
    По първия въпрос бих помолил да дадете думата на юристите, тъй като той е по-специфичен.
    ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Заповядайте, госпожо Василева. Имате думата.
    ЛЮДМИЛА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Действително съгласно нормативната уредба имаме две категории специализанти. Едните са тези, за които държавата заплаща, а другите са тези, които сами заплащат обучението си. Но и в двата случая е предвидено те да получават възнаграждение. В първия случай те получават възнаграждение в размер от една до три минимални работни заплати, а във втория случай получават възнаграждение, което е определено в договора им с лечебното заведение за извършваната от тях медико-диагностична дейност и друга медицинска дейност в рамките на обучението.
    Затова нашето предложение се отнася за всички категории специализанти и смятаме, че двете категории трябва да са равнопоставени в това отношение.
    Благодаря.
    ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желание за изказвания?
    Заповядайте, доктор Желев. Имате думата.
    ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, дами и господа, уважаеми колеги! Действително този закон е необходим, тъй като той би трябвало да обосновава и всички онези промени, които предстоят да се случват или поне да даде основа за по-голямата част от тези тежки промени.
    Тъй като сега сме на първо четене, действително трябва да се концентрираме върху философията на закона. Аз имам само няколко въпроса на този етап.
    Първо, тук стана въпрос за диспансерите. Без значение как ще се наричат, според мен е разумно да запазим тези добре функциониращи структури и е по-лесно те да се пререгистрират, отколкото да караме собственика да извършва една тежка процедура.
    Проблемът там – всички знаете – е в двойното финансиране. Може би целта на заниманието така, както е предложено, е да се избяга от този начин на финансиране. Но бихме сбъркали според мен, ако направим една тежка стъпка в тази посока.
    Така че нека да им дадем възможност, може да се запише да се пререгистрират като специализирани болници – специално за онкодиспансерите и тубдиспансерите. Добре е разгледан въпросът за тифдиспансерите. Мисля, че техният статус е уреден.
    Това е едната ми забележка.
    Другото, което искам да кажа, е, че някак си основанието за изработването на областните и националната здравна карта като че ли описа единствено и само до това колко болници има в дадена област, какви са те и дали отговарят на определени критерии, което е важно. Но с промяната на чл. 30 отпада основанието или не се държи сметка – поне никъде няма записано – че областната карта, според мен както е и досега – трябва да се основава на определени критерии, като географски показатели, здравни показателни, социални и т.н. Като че ли бягаме от нуждите по този начин. Може би аз не съм го видял някъде да е описано, а директно се минава към това “що е болница” и на какви критерии трябва да отговаря.
    Това трябва да се уточни и да се събере на едно място.
    Освен това действително с чл. 60а се смесват първичната и болничната помощ. Колегите от Българския лекарски съюз казаха за това. Там трябва да се направи добра преценка дали трябва и дъщерните дружества да извършват приема в болниците или да се даде възможност чрез приемно-консултативните кабинети, които, така или иначе, са обусловени тук, те да вършат тази дейност, което би било добре според мен.
    Въпросът с акредитацията е един доста спорен въпрос. Не е приеман еднозначно от всички и вие знаете защо беше така. Защото акредитацията беше “вързана” и с възможността да се сключват договори за определено време или след определено време със здравната каса. Светът познава и акредитация и неакредитация. Но може би трябва да помислим още малко. Защо трябва да се отказваме от този начин на оценка на функцията на една болница.
    Би било добре според мен да има една независима комисия или агенция по акредитация, както в началото и Вие споменавахте и твърдяхте, че ще го направите, защото все пак една болница трябва да бъде оценявана и по това каква е нейната дейност.
    Това е засега, което исках да кажа. Има време между двете четения за конкретни предложения.
    ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Желев.
    Заповядайте, господин заместник-министър Митрев. Имате думата.
    ЗАМЕСТНИК-МИИСТЪР ВАЛЕРИЙ МИТРЕВ: Уважаеми доктор Желев, Вие повдигнахте един изключително важен въпрос за здравната карта като регулаторен механизъм.
    Има различни практики в световната действителност. Има две неща, които до голяма степен обезсмислиха някои нейни текстове в предишния вариант. Думите “здравни потребности” останаха в историята преди да започне да действа Националната здравноосигурителна каса, тъй като освен здравните потребности за тях съдим по хоспитализираната заболеваемост, а тя бе дълбоко извратена, толкова дълбоко, че на базата на нея не можем да съдим за реални потребности от нозологията на клиничните пътеки, от различни лобистки цени в нея и от различни ъндърграунд-мениджърски практики.
    Националната здравна статистика до голяма степен е променена и не съответства на реалностите пак по финансови причини на цените на пътеките, които не бяха съобразени и се различават значително от относителните тегла на диагностично свързаните групи.
    Другият момент, който ни накара да погледнем по този начин на философията на здравната карта, е световното движение на пациента и е трудно на регионално ниво да говорим за потребности, тъй като човек, ако има някакви потребности, ги търси на най-високо ниво на качество. Има естествен ход и концентрация към университетски центрове.
    В този аспект може би от преди осем години реално, ако трябва да си говорим истината, здравните потребности се замениха с предлагането на медицински услуги и пазарният натиск на някои лечебни заведения. За да се съобразим с тази действителност, сме избрали следната философия – да очертаем държавно рамката, на която трябва да отговаря една субструктура в лечебно заведение и, ако една болница с три свои субструктури отговаря на условията, друга – с една, трета – с четири, публичният ресурс да го допуснем там, където има условия за достъп. Пак казвам, не за псевдодостъп, а за достъп. За качество ни трябват много повече ресурси и да извървим един нелек път, пак казвам и отговарям изключително откровено, това е свързано и с думите на доктор Спиридонов, че това е една отворена система. А всеки, който има лудостта да инвестира в здравеопазването – като мъжа на годината за тази година, знаете една инвестиция в Бургаско – нека да може да го направи. Нека системата да е отворена. Лекарите в България са в такива параметри, че за да се отговори на условията, трябва да привлечеш качествените кадри. А те станаха възелчето на промените, на реформите.
    Ето затова това е една отворена система. Ако някой изпадне от нея и вече не отговаря на качествените параметри, той не получава достъп до публичния ресурс. Ако се появи нов играч, той влиза. Но, така или иначе, старият пациент определя къде ще си занесе парите. Тоест, тук имаме явна държавна регулация на четири принципа и пазарен принцип, на който изключително държим в екипа на Министерството на здравеопазването.
    Благодаря ви.
    По втория въпрос аз ще помоля, господин председател, да дадете думата на юристите да вземат отношение.
    ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
    Заповядайте, госпожо Василева. Имате думата.
    ЛЮДМИЛА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Действително с новата разпоредба на чл. 60а има известно смесване на функциите на болничната и извънболничната помощ. Но това предложение, което сме направили, отразява едно действително фактическо положение, което съществува в практиката. Ние сме се опитали да го регламентираме и да му придадем някакви рамки, тоест, да кажем, че може да се извършва такъв прием на пациенти в болница, но само от лечебни заведения за извънболнична помощ, които са открити от самото лечебно заведение за болнична помощ.
    Съображенията ми за това са били, че тази регламентация е изцяло в полза на пациента. Тази регламентация изцяло облекчава достъпа на пациента до лечебно заведение за болнична помощ.
    Благодаря.
    ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Василева.
    Заповядайте, доктор Желев. Имате думата.
    ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа , колеги! Понеже сме в положение на диалог със заместник-министър Митрев, ще кажа, да, действително така системата и досега беше изключително открита и затова сега се чудим защо има 350 болници.
    Мисля, че трябва доста повече да се замислим дали и по какъв начин да регулираме самото откриване на едно здравно заведение. Защото, ако няма нужда и оставам всичко изключително на самия пазарен принцип, виждате какво става. И сега законът разрешава и болница се открива по-лесно от кебапчийница, с извинение за израза. След това си задаваме въпроса защо има толкова болници и има ли нужда от тях.
    Според мен е необходимо да видим и да преценим как, кога, защо, на кое място, кой, по какви критерий ще открива болница. Може би много регулативно звучи, но иначе какъв е смисълът от всичко това, което правим.
    Благодаря.
    ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
    Заповядайте, доктор Сахлим. Имате думата.
    НИГЯР САХЛИМ: Благодаря Ви, господин председател! Необходимо са промените, които ни се предлагат в Закона за лечебните заведения. Освен положителните моменти, които вече някои от колегите, отбелязаха, свързани с консорциумите, с опита да се уреди статута на структурите за долекуване, хосписите, бих отбелязала също като положителен момент опита да се уреди плащането на съдебно-медицинските експертизи от бюджета на съдебната власт, макар че това е отложено за 2011 г., както и редица промени, свързани с медицинската експертиза. Знаем, че там има проблеми, които създават усложнения в работата с редица други органи.
    Но имам два въпроса към вносителите. Това е фундаментален законопроект и закон въобще. Разглежда го не от Висшия медицински съвет, както изисква Законът за здравето, а освен това се иска съгласуване с Националния съвет за тристранно сътрудничество. Имате ли съгласието на тези два важни органа?
    И още един конкретен въпрос. Заместник-министър Митрев, бихте ли пояснили как точно ще се повиши конкурентноспособността на диспансерите, преобразувани по този начин! Как например онкодиспансери, 12 на брой в момента, обслужващи по три – четири области, ще повишат своята конкурентноспособност, ако ги преобразувате във вариантите, които предлагате специално за онкодиспансерите! Защото за четирите вида диспансери вие предлагате различни подходи.
    Моля да се обосновете и да кажете как точно ще се повиши тяхната конкурентноспособност.
    Благодаря.
    ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Сахлим.
    Заповядайте, господин заместник-министър, да отговорите на въпросите. Имате думата.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИЙ МИТРЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Изключително точен въпрос.
    Диспансерът в сегашния му вид има ограничения да влезе на пазара във вида, в който иска да се разгърне. Ако се превърне в специализирана болница и то предвид новото определение за специализирана болница, което аз прочетох доста подробно при мотивацията на законопроекта, то би могъл да привлече още кадри и да поеме още повече дейности, тъй като болните са намерили доста добра услуга там. Базата е доста добра и исторически, тъй като е финансирана от няколко източника, доста е инвестирано в тях, в момента те имат възможността да станат много сериозен пазарен играч, което е и нашата цел.
    Ако позволите, господин председател, искам и още нещичко да кажа за новооткриващите се лечебни заведения в смисъл, че диспансерите във вида преобразуване, който може да се получи, появявайки се като нов играч, хубаво е да бъде улеснен достъпът за излизане на пазара. Но пазарът не казва, че всеки, който е в него, има достъп до публичния ресурс. А изключително не сме стеснили блендата за достъпа на публичния ресурс до вече излезлите на пазара в техните субструктури. Може с две отделения да имаш достъп до публичния ресурс, с другите да се храниш от частен, защото има хора, които си плащат за раждане, да кажем.
    Тоест, дали сме възможност, опитали сме се да разчупим нормативната среда, догмите в нея и да дадем възможност на мениджъра да се приспособи към условията на реформи в период на финансова криза.
    Благодаря Ви.
    Може би не отговорих на един въпрос. Моля да ме подсетите, извинете.
    НИГЯР САХЛИМ: Другият ми въпрос беше дали е съгласувано с Националния съвет за тристранно сътрудничество и с Висшия медицински съвет?
    ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Специално за Висшия медицински съвет, ще кажа, че първо, неговата функция е съгласувателна и, второ, има право да я свика министърът. Така че това е негово право. Може да я свика, може и да не я свика. Няма никъде, в никаква нормативна уредба не е посочено, че е задължително да бъде свикано.
    Що се отнася до останалите, ако се направи предложение, би могло да се обсъди и да се гласува и да се приеме. Така че мисля, че в момента не е пречка, че не е направено. Аз не бях сигурен и убеден – трябваше да го проверя – че ние сме задължени да извършим това. Такова задължение не ни е разписано в закона.
    Давам думата на министър доктор Нанев. Заповядайте, господин министър.
    МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Аз предполагам, че въпросът е дали има официално становище на тези институции. В неформален план е обсъждано, включително и представители от Висшия медицински съвет е имало и в работните групи. Законовият ред е публикуван, имало е възможност да бъде обсъден. Но формални решения на практика не са вземани, но не е и необходимо по закон.
    Благодаря.
    ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Това е правна норма, с която не сме задължени. Казвам това, за да бъдем още по-ясни за доктор Сахлим.
    Има ли други желания за изказване?
    Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
    ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Имам два съвсем кратки, бързи въпроси, които явно интересуват хората, които се намират днес в тази зала.
    Всички знаем начина, по който се финансират диспансерите. Това е може би един от съществените въпроси. При положение, че тази година гласувахме 60 млн. лв. в бюджета повече за онкоболните, ще бъде ли променен по някакъв начин видът на финансиране на бившите вече диспансери, които ще променят статута си след промяната на закона.
    Вторият ми въпрос е следният. По европейските програми, мисля, че програма ФАР със средствата, които минаваха през Министерството на труда и социалната политика, бяха създадени поредица от хосписи в страната, които включиха в себе си като задължение за тригодишен период включително и грижа по домовете за болни пациенти. Това ще бъде ли запазени за тях като дейност при положение, че дейността минава към друга структура?
    Благодаря.
    ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на доктор Шарков.
    Заповядайте, господин заместник-министър Митрев, да отговорите на въпросите на доктор Шарков. Имате думата.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИЙ МИТРЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз ще отговоря на втория въпрос.
    Изключително адекватен момент е да има структури за домашна грижа. Но там не говорим толкова за структури, колкото за административен капацитет, подготовка на хора по програми с остойностяване в реално време, за да осигурим, да предвидим в държавния бюджет финансирането, за да се осигури устойчивост на проекта, което пък е условие за разкриването на хосписите по проекти и програми.
    Предвидени са такива стъпки в програмата на Министерството на здравеопазването по едни швейцарски проекти за създаването на тип медико-социален патронаж, където Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика с помощта на специалистите по здравни грижи да осъществяват, да изработят алгоритъма по нозология.
    Но тъй като говорим за проектна готовност, не сме отразили конкретиката тук. Може би това е наша слабост и грешка поради това, че трудно бихме могли да дадем финансови параметри за нещо, което ще разпишем и регламентираме нормативно, а финансовите параметри в момента отсъстват и като възможност.
    Ето защо може би това между първо и второ четене, когато текстовете се гледат параграф по параграф, може да се реши, но трябва да се вземе мъдро решение, за да не направим нещата като с позитивния списък – страшно много услуги, пък финансирането за тях го нямаме.
    Това е била презумпцията, която ни е карала да не включим това на този етап, да го отложим за по-късен етап.
    По първия въпрос ще помоля, господин председател, да дадете думата юристката да отговори.
    ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър Митрев.
    Заповядайте, госпожо Василева. Имате думата.
    ЛЮДМИЛА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Относно финансирането на диспансерите ще кажа, че това е предмет на друг закон. Принципно миналата година беше уредено в Закона за държавния бюджет, а тази година е заложено в Постановлението за изпълнение на Закона за държавния бюджет. Там е заложено финансирането и съответно парите, които са предвидени за държавните диспансери, ще бъдат пренесени към структурите, в които ще се преобразува съответният диспансер, тоест, към съответните правоприемници.
    Благодаря.
    ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Василева.
    Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам.
    В такъв случай закривам дебата по законопроекта.
    Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 11.01.2010 г.

    Моля, гласувайте.
    “За” – 12, “против” – 1, “въздържали се” – 3.
    Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 11.01.2010 г., се приема на първо четене.
    С това дневният ред е изчерпан.
    Благодаря ви за участието.
    Закривам днешното заседание.





    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    (Д-р Лъчезар Иванов)





    Стенограф:
    (Божидарка Бойчева)
    Форма за търсене
    Ключова дума