Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
11/03/2010
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 20
На 11.03.2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния дневен ред
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 054-01-12, внесен от Иван Димитров Иванов и група народни представители на 18 февруари 2010 г. –първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, 054-01-13, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 24.02.2010 г. – първо гласуване.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 20
На 11.03.2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния дневен ред
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 054-01-12, внесен от Иван Димитров Иванов и група народни представители на 18 февруари 2010 г. –първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, 054-01-13, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 24.02.2010 г. – първо гласуване.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Лъчезар Иванов.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми колеги. Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам днешното редовно заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 054-01-12, внесен от Иван Димитров Иванов и група народни представители на 18 февруари 2010 г. –първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, 054-01-13, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 24.02.2010 г. – първо гласуване.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред?
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Моето мнение, ако искате, ще го формулирам като въпрос към дневния ред.
Другата седмица ли се очаква да обсъждаме предложенията за промени в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса? Тъй като няма постъпили предложения, предполагам, че и предложението на Министерския съвет ще бъде налице, защото наред с важните проблеми за регулиране на тютюнопушенето мисля, че има и по-актуални задачи.
Затова, без да настоявам сега да го включим като точка от дневния ред, очаквам да ми кажете какви са вашите планове.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Да, абсолютно прав сте, господин Стоилов. Точно моите намерения са да бъде включен този въпрос в програмата за другата седмица. Даже, ако имаме и желание, това може да бъде направено и на извънредно заседание на комисията.
Така че можете да бъдете напълно спокоен, че това ще бъде включено в дневния ред за другата седмица.
Има ли други предложения по дневния ред? Няма.
В такъв случай ще подложа на гласуване дневния ред, който ви прочетох.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
“За” – 14, “против” и “въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема с пълно единодушие.
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 054-01-12, внесен от Иван Димитров Иванов и група народни представители на 18 февруари 2010 г. –първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, 054-01-13, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 24.02.2010 г. – първо гласуване.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 054-01-12, внесен от Иван Димитров Иванов и група народни представители на 18 февруари 2010 г. –първо гласуване.
Постъпили са становища от Министерството на здравеопазването, от Българския лекарски съюз.
Затова най-напред ще дам думата на представителя на Министерството на здравеопазването – заместник-министър Мила Власковска. Имате думата, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛА ВЛАСКОВСКА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Първо, искам да ви прочета становището на Министерството на здравеопазването по този законопроект.
Министерството на здравеопазването подкрепя внесения законопроект за изменение и допълнение на чл. 56 от Закона за здравето, който предвижда въвеждане на изключения за допускане на тютюнопушене в обособени самостоятелни помещения към някои закрити обществени места.
Министерството на здравеопазването ще работи за осигуряване на ефективни мерки за гарантиране високо ниво на здравна защита на всички хора и предпазване от излагане на тютюнев дим, а в дългосрочен план – и за въвеждане на пълна забрана за тютюнопушене на обществени места.
Това е становището, подписано от министъра на здравеопазването.
Тъй като предполагам, че няма много време, ще кажа, че общата визия е, че наистина в дългосрочен план ние стоим твърдо зад това да се въведе пълно ограничение, тъй като е важно за здравето.
А към настоящия момент аз пак си поставям въпроса от преди, когато обсъждахме наркотиците – акцизите, които ще дойдат от цигарите, да се използват за програмите за лечение на зависими, тъй като никотинът е една от сериозните зависимости, които съществуват. Това е неофициално.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, Това, което казахте, също е много важно.
Има ли желание за изказване от името на вносителите?
От Българския лекарски съюз искат да оттеглят становището си.
Заповядайте, господин Петров. Имате думата.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! На среща с ръководството на касата бях упълномощен да кажа, че Управителният съвет на Българския лекарски съюз оттегля внесеното становище. Моля то да не бъде взето предвид при гласуването. Оттеглянето е вследствие на гласуване на Управителния съвет вчера.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Бихте ли формулирали все пак становището. Аз знам становището, което е положително становище.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Становището се оттегля. Моля да не го вземате предвид.
Това съм упълномощен да кажа.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Хубаво е да знаят народните представители, че те подкрепят законопроекта. Това е добре да се знае.
Но понеже тук, пред мен в момента има становище, което е на Българския лекарски съюз, внесено под № 93 от 26.02.2010 г. и е влязло в Народното събрание с вх. № 053-10-17 на 01.03.2010 г., където се казва: “Управителният съвет на Българския лекарски съюз подкрепя внесения от народните представители Иван Димитров Иванов и група народни представители законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 054-01-12 от 18.02.2010 г. Присъединява се към изложените от вносителите мотиви, като допълнително бихме искали да изложим следното в подкрепа на законопроекта.”
Накрая следва подпис на председателя на Българския лекарски съюз – господин Райчинов.
За да мога да приема Вашето мнение, Вие трябва да ми поднесете писмено становище по надлежния ред. Това, което казвате сега, няма абсолютно никаква стойност.
Благодаря Ви.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Господин Иванов, само съм упълномощен. Нямам отношение към това становище. Това е мнение на ръководството на Българския лекарски съюз.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: В случая това, което Вие казвате, няма никаква юридическа тежест, тъй като има надлежен ред, по който документите се придвижват и се предават в Народното събрание.
Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Заповядайте, госпожо Атанасова. Имате думата.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз като един от вносителите, който се е подписал под този законопроект, искам да кажа, че с предлаганото допълнение в чл. 56 от Закона за здравето се определя категорична забрана за тютюнопушене в определени категории закрити обществени места.
В предложението също са въведени изключения за допускане на тютюнопушене в обособени самостоятелни помещения и в някои закрити обществени места – ресторанти, заведения.
С наредба е предвидено да бъдат регламентирани условията и реда и техническите изисквания и характеристики за вентилация, начина за обозначаване на помещенията, в които ще се допуска тютюнопушене. Много се изговори вече по тази тема.
Това е накратко.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз.
Има ли реплики към изказването на госпожа Атанасова? Няма.
Има ли желаещи за изказване от народните представители?
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Аз смятам, че когато се регулира въпросът за тютюнопушенето, трябва да се съобразим с това да се създадат здравословни условия за всички, които искат да се ползват от тях. Другият принцип е да не се достига до крайности по отношение на избора на отделните лица, защото в края на краищата този въпрос има и икономическо значение.
Но това отклонение, което е направено от вносителите, е един палиатив, който допуска компромиси, които могат да се окажат в полза на определени притежатели на заведения в отклонение от правилата на конкуренцията. Според мен трябва да се изисква всеки, който допуска тютюнопушене в определени заведения – тук не говорим за служебните, а тези, които са свързани с консумация, с посещения и т.н. – трябва да осигури поне равностойно по големина помещение за непушачи, което да бъде напълно обособено от другото. По този начин ще накараме тези, които искат да се ползват от възможността да разкриват заведения за пушачи, да влагат необходимите средства за устройване и на други, които са за непушачи.
Тоест, правилото да бъде: всеки е в правото си да осигурява заведения с възможност за тютюнопушене при положение, че е осигурил не по-малко по размери и като брой места заведение за непушачи, а не както беше досега – привидността с разделяне на масите – а те да бъдат напълно обособени, така че, който желае да посети едното, който желае – другото. А не да има заведения, на които да се разрешава изключения, защото по този начин тези заведения ще се окажат с по-благоприятен режим на дейност отколкото много други. Мисля, че тогава вече ще се упражнява влияние и натиск кои да получат такива разрешения.
Аз предлагам, ако имаме идея, да се въведе един такъв ясен принцип и да действаме по този начин. Не знам какво е мнението на вносителите, но те правят един палиативен опит в тази посока, който обаче не почива на съвсем ясно въвеждане на правилото, на принципа, по който да се разрешава тютюнопушенето.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: И аз Ви благодаря, господин Стоилов. Вие вероятно добре сте прочели законопроекта. Там става въпрос за това, че за заведения с площ до 100 кв. м. е въпрос на избор от собственика да го определи. Тук ние няма как да вменим на един собственик на заведения с площ под 100 кв. м. задължението да направи заведението за пушачи или за непушачи.
Втората опция е за заведения, които са с площ над 100 кв. м. Вие приемате презумпцията, че местата в заведението трябва да бъдат разделени 50:50 процента за пушачи и за непушачи. Тогава възниква въпросът дали в обществото броят на пушачите е равен на броя на непушачите. Оттук ще влезем в една много тежка полемика, тъй като ще има противопоставяне. При възрастните хора, имам предвид хората, които са над 18-годишна възраст, които именно посещават заведенията, дали броят на пушачите е равен на броя на непушачите. Вие предлагате ние да задължим, както Вие обяснихте, да има пълно преграждане със съответните необходими инсталации за вентилации и осигуряването на чист въздух в помещенията. Разбира се, понятието “чист въздух” е малко относително, но смисълът е да има нужната вентилация, която да се осигурява от заведението и тя да отговаря на хигиенните норми и изисквания.
Така че аз мисля, че няма как ние да вменим на собствениците на заведения такива задължения, тъй като на един частник да му вменяваш такова нещо със закон – да определи места, които са за пушене и места, които да бъдат за хора, които не пушат.
Аз искам да се обърна към всички вас със следното. В крайна сметка заведенията, които са питейни заведения, заведения за хазарт, не са задължителни за посещения на хората. Като изходим от тази презумпция, там влизат тези, които желаят. Човек избира и знае примерно, че влиза в хазартно заведение. Друг е въпросът колко възпитателен е хазартът и т.н. По това може да се говори много. По същия начин мога да кажа следното. В заведения, в които се пуши и, когато човек не пуши, знае, че заведението е такова, ще си помисли дали да влезе или дали да не влезе.
Въпросът е да има избор в обществото, да не бъдат противопоставяни пушачи на непушачите. Да има разделност и в крайна сметка да има избор.
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имам две-три бележки в отговор на Вашето становище.
Първото е, че държавата е в пълното си право да регулира тези неща и тя не може да каже: ние не можем да задължим собствениците. Не, можем да ги задължим, след като стремежът по принцип е изключване на тютюнопушенето в закрити помещения. Вие много добре знаете, че в редица страни в заведенията може да се пуши само в тази част, която е извън тях.
Но аз не предлагам това крайно решение. Аз предлагам да се обособят самостоятелни помещения. Това не значи, че ние трябва да търсим равенство на броя на пушачите и непушачите. А това вече е едно икономическо правило, което определя условията на дейност на хората, които имат заведения и които създават тези условия за тютюнопушене. Така че тук трябва да се изхожда от принципа на равнопоставеност, а не от равенството на броя едните или другите.
Вторият въпрос. Аз даже не бих претендирал за някакви строги хигиенни изисквания по отношение на заведенията за пушачи, ако това не засягаше персонала, който работи в тях. За този, който избира дали да отиде в такива заведение или не, може да няма и никаква вентилация. Но хората, които са принудени да работят там, трябва да имат сравнително благоприятна среда, тъй като за тях това е свързано с място, където те изпълняват своите трудови задължения.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Заповядайте, доктор Шарков, за изказване. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Единственото нещо, което искам да кажа, е, че между двете четения в текста по § 1, където са изброени помещенията, в които не се допуска изключения от забраната за тютюнопушене, смятам, че трябва да добавим и спортните зали. Не, че те са толкова много в България, но съм бил свидетел как във Варна на мачовете от Световната лига по волейбол, пушейки се в коридорите и фоайетата, мирише и на самия терен, на който се играе мачът, което не е добро по отношение на самите спортисти. Мисля, че това трябва да го добавим в текста.
Предлагам да помислим между двете четения, имаме достатъчно време, да изключим всякакви други възможности. Може би и някой друг ще има някакви идеи.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Прекрасно предложение.
Има ли други изказвания, реплики към доктор Шарков? Няма.
Заповядайте, господин Петров. Имате думата.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Искам да изложа някои факти, които медицинското съсловие няма как да знае и не е длъжно да знае.
Аз ще започна с това, че ние сме на път да променяме закон. Аз не виждам една причина, която да налага промяна в закона или поне в така посочените половин страничка мотиви няма изложена нито една причина, която да казва: поради това че, като се въведе тази забрана, половината от населението ще получи инфаркт, от което разходите за здравеопазване ще нараснат с еди колко си процента. Това налага да се промени законът. Такова нещо няма. Имам три параграфчета, които, извинете, но въобще не третират мотивите. Те въобще не са мотиви, това не е сериозно. Ние искаме да променим закона. Въз основа на какво? Никакви факти! Там се споменава едно мъничко нещо – грижа за бизнеса.
Вносителите аргументират ли се с някакви факти, с някакви изследвания, с някаква статистика, че внасянето на пълна и строга забрана за тютюнопушенето се отразява върху ресторантьорския, върху туристически, върху кръчмарския бизнес? Дават ли някакви факти? Не, няма!
Въпросът е защо не дават. Или просто не им се е занимавало да ги търсят, или просто такива няма.
Аз като човек, който се занимава не със здравеопазване, а съм по-близо до икономическата част на въпроса, мога да ви кажа категорично следното. В САЩ, където тези забрани започват да се налагат от 1990 г., са проведени десетки изследвания, резултатите от които са недвусмислени, категорични и еднозначни. Забраните върху тютюнопушенето въобще не се отразяват негативно нито на кръчмарския бизнес, нито на ресторантьорския бизнес, нито на туристическия бизнес. До едно, всички изследвания показват това. И това са изследвания не от рода на зададен един въпрос в уеб-сайта: одобрявате или не, а са правени такива изследвания, които разглеждат въпроса от всевъзможни сечения, от всевъзможни аспекти на проблема.
Тоест, ако това е мотив, той въобще не съществува. Това е мит. Нещо повече. Оказва се, че в редица случаи тази забрана води до увеличаване оборота на заведенията. Нещо повече. Оказва се, че започва да нараства броят на издаваните лицензии за откриване на заведения, просто защото повече хора искат да посещават заведенията.
Тоест, ако това е мотив, извинете, но това е несериозно. Абсолютно несериозно. Това, първо.
Второ, има и още един аспект на забраната за тютюнопушенето. Обществото е осъзнало колко скъпо му струва то – тютюнопушенето. Поради тази причина предприема мерки, всякакви, включително и законодателни, с които да ограничи тютюнопушенето. Този закон цели именно това – репресия.
Тоест, няма как да се вслушаме в оплакването от страна на пушачите, че, виждате ли законът ни репресира. Да, репресира. Замисълът на този закон е такъв – лека по лека да изтласка тютюнопушенето и то да изчезне.
Между другото, откакто аз се помня в съзнателния живот, непрекъснато се въвеждат палиативни мерки, които казват: дайте сега лекичко да направим тук това и с течение на времето в необозримото бъдеще, в далечното бъдеще лека по лека ще отидем към пълната забрана, което никога не се случва. Факт е, доказан факт е, че внасянето на такива полумерки всъщност въобще не решава проблема, а го задълбочава.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз Ви благодаря, господин Петров, но регламентът за изказване е до пет минути. Вашите пет минути изтекоха.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Мога да покажа данни на когото пожелае.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Рагин. Имате думата.
БЛАГОЙ РАГИН: Казвам се Благой Рагин и съм председател на Българската хотелска и ресторантьорска асоциация.
Тук съм по ваша покана да споделя виждането на бизнеса по обсъждания въпрос. Искам да кажа като гражданин, като физическо лице, че с двете ръце подкрепям това предложение. Но като бизнесмен, като човек, който отговаря за гилдията и за 500 000 семейства, икономически не мога да го направя и заставам за предложението за промените, предложени от народните представители.
Няма по-неподходящ момент от сега да направим това нещо. Аз не съм пушач. Никога през живота си не съм запалил цигара и затова отстоявам обратната теза. Но отговарям за балканските страни. В момента, ако някои иска, да отиде в Македония и да види какво произвеждат. Тридесет процента са заети в трудовата сфера, 70 процента са на улицата. Америка си е Америка. Аз бях в Америка. Ще станем и ние американци, но ни трябва време.
Според мен тръгнали сте в най-неподходящия момент, господин Иванов, да правите промени. Тези шест месеца ще бъдат фатални за нашата икономика да поеме 30 процента безработни, които очакваме за първите шест месеца. Виждате в момента как вървят нещата в световен и вътрешен мащаб. Трябва да се измисли нещо. Моите уважения към Българския лекарски съюз. Но те стачкуват, вие знаете, не за цигарите. Те стачкуват за пари. Когато в хазната нямат пари, ще питам моите колеги и приятели какво ще направят. Ще излязат на улицата и ударът ще бъде насочен пак, където не трябва.
Според мен трябва да подкрепим предложението. Ако трябва, след някоя година пак ще го променим, както казваше навремето Тодор Живков. Обаче сега в момента се налага да бъдем малко по-гъвкави. Две напред, една назад, както Ленин ни е учил. (Смях в залата)
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Рагин.
Заповядайте, госпожо Георгиева. Имате думата.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! По отношение на изследванията, за които съм сигурна, че са автентични дотолкова, доколкото са взети от официален източник…..
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Не се съмнявайте, аз също знам за тези данни.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Мисълта ми е, че ние повече от 30 години слушахме мита за несъществуващия парников ефект, подкрепен от не по-малко изследвания и от не по-малко сериозни доказателства, тестове и всичко останало.
Аз също като господина не съм пушач, но смятам, че пушачите трябва да имат равни права с непушачите, щом държавата е създала условия те да съществуват. Или трябва да забраним тютюнопушенето и цигарите въобще и нито да се произвеждат, нито да се продават, нито да се употребяват. Тогава радикално ще решим въпроса, както казват зъболекарите: като боли един зъб, ще го извадим и ще решим радикално въпроса.
Всъщност даже тук мога да заявя, че даже не е въпрос на отделни помещения, а по-скоро е въпрос на това как се поддържа хигиената на въздуха. Защото с една добра вентилация, ние знаем много такива места, стига тя да е монтирана и да работи, въобще цигареният дим не се разпространява.
Така че всичко останало е опит да се ликвидира един сектор от икономиката.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 054-01-12, внесен от Иван Димитров Иванов и група народни представители на 18.02.2010 г.
Моля, гласувайте законопроекта.
„За” – 11 „против” – 2, “въздържали се” – 3.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 054-01-12, внесен от Иван Димитров Иванов и група народни представители на 18.02.2010 г., се подкрепя за първо четене.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, 054-01-13, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 24.02.2010 г. – първо гласуване.
Давам думата на вносителя за представяне на законопроекта.
Доктор Шарков, имате думата. Заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник-министър!
Законопроектът, който сме внесли, касае хранителни продукти, които са произведени или в съдържанието на които има генномодифицирани организми, или са произведени с продукти, съдържащи генномодифицирани организми, получени в резултат на преработка на продукти с генномодифицирани организми.
Предложението ни е свързано със стремежа към запазване на здравето, тъй като всички ние сме наясно, че ефектът от генномодифицираните организми все още не е известен какъв е за първото поколение от населението, а какво остава за всяко следващо поколение. Има направени изследвания и спрени генномодифицирани храни в Съединените американски щати заради предизвикани обриви върху деца и възрастни в резултат от консумация на мляко, което е получено от животни, хранени с генномодифицирани организми. Има изследвания, проведени в редица институти в различни страни единствено върху мишки, защото при тях може да се изследва ефекта от генномодифицираните организми върху популацията, при които при второто поколение се появяват дефекти – намаление на теглото и т.н.
За съжаление ние не можем да си позволим на пазара да се пускат хранителни продукти и особено, без да има никаква идентификация за тях, за които не е доказано, че те са безопасни.
Ние сме Комисия по здравеопазването и нашата грижа трябва да бъде безопасността и здравето на хората.
Аз благодаря на Дирекцията по европейски въпроси, която дава становище, че няма никакво противоречие с европейското законодателство. Това, което предлагаме, е на практика българският гражданин да има право на информиран избор, ако желае да консумира продукти, в които има съдържание на генномодифицирани организми. Човек трябва да бъде предварително информиран за това. Това касае етикетирането на такива продукти, както и забрана на използването на геонномодифицирани организми за производство на детски храни.
Искам само да ви кажа, че вероятно на всички вас е раздадено – ако не е раздадено, ще го раздадат – информацията от лабораторията, която пет години подред изследва хранителни стоки със съдържание на генномодифицирани организма. Искам да кажа, че законът казва, че тези хранителни продукти трябва да получават разрешение, за да бъдат пуснати на пазара, първо, от Европейската комисия, а после от Министерството на здравеопазването. За съжаление не нося отговора на министъра на здравеопазването, който казва, че досега няма поискано нито едно разрешение за пускане на пазара на генномодифицирани храни. Нито едно! А всички си даваме сметка и справката от лабораторията показва, че е пълно с такива храни.
Едва ли някой може да се пребори с това да ги има на пазара и дали е необходимо да бъдат тотално забранени, но поне да има информация за такова съдържание и хората да са информирани.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на доктор Шарков.
Има ли реплики към доктор Шарков? Няма.
Давам думата на представителя на Министерството на здравеопазването за становище по законопроекта.
Заповядайте, госпожо заместник-министър Власковска. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНСТЪР МИЛА ВЛАСКОВСКА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги!
Във връзка с проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за храните, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители Министерството на здравеопазването изразява следното становище:
Първо, Министерството на здравеопазването е готово да подкрепи всяко предложение за изменение на законодателството, което е насочено към осигуряване на безопасност на храните с оглед защита на здравето и интересите на потребителите.
Смятаме обаче, че въвеждането на забрани и ограничения в областта на производството, етикетирането и пускането на пазара на продукти и съставки, съдържащи ГМО, следва да стане при спазване на европейското законодателство и при съблюдаване на принципа на свободно движение на стоки в рамките на Единния европейски пазар.
Изискванията към пускането на пазара, етикетирането и представянето на генномодифицирани храни са установени в Регламент (ЕО) на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи. Има и друг Регламент на Европейския парламент, както има и директива за продуктите от генетично модифицирани организми.
Посочените регламенти са задължителни и директно приложими за всички държави-членки. В тази връзка е недопустимо създаването на национална уредба, която да урежда по различен начин уредените с регламент на общностно ниво обществени отношения.
По отношение на т. 1 от правно-техническа гледна точка с цел уеднаквяване използваната в областта на храните терминология предлагаме думите “детски храни” да се заменят с “детски храни, предназначени за кърмачета и малки деца”. Това го имате.
По т. 2 подкрепяме предложението.
По т. 3 подкрепяме предложението.
По т. 4 подкрепяме предложението.
По т. 5 по отношение на предложението за създаване на нова алинея 2 в чл. 23з не поддържаме предложението, тъй като изискванията за етикетирането на храни, които съдържат или се състоят от ГМО или са произведени от или съдържат съставки, произведени от ГМО, се съдържат в чл. 13 от Регламент (ЕО) на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи, разпоредбите на посочения регламент не дават възможност за директно приложение.
Подкрепяме предложението по т. 6.
Това е становището на Министерството на здравеопазването. То е насочено изцяло към подкрепа на здравето, но не можем да ограничим това, което идва отвън.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър Власковска.
Сега давам думата на представителя на Министерство на земеделието и храните госпожа Силвия Бакърджиева.
Заповядайте, госпожо Бакърджиева, имате думата.
СИЛВИЯ БАКЪРДЖИЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за дадената ми дума.
Предложеният проект за изменение и допълнение на Закона за храните, внесен от господин Ваньо Шарков и група народни представители, може да се разглежда като пояснение на националните мерки и подходи в Република България за прилагането на Регламент (ЕО) № 1829/2003 г. относно оторизирането на генетично модифицираните храни и фуражи и Регламент (ЕО) № 1830/2003 г. за проследяването и етикетирането на генетично модифицираните организми.
Направените предложения са в пълно съответствие с формираната в гражданското общество нагласа по въпросите на ГМО в Република България и отразяват законодателните инициативи, предприети с обсъждания Закон за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми.
В тази връзка Министерството на земеделието и храните подкрепя предложените изменения и допълнения в Закона за храните.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Бакърджиева.
Колеги, след като чухме и становищата, народните представители имат думата за изказвания.
Доктор Цеков, имате думата. Заповядайте.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Първо, искам да кажа, че аз ще подкрепя внесения от доктор Шарков и група народни представители законопроект. Наистина е необходим изричен регламент за детските храни, защото децата са най-ценното богатство на един народ. В това няма две мнения по въпроса.
Що се отнася до етикетирането, в Закона за генномодифицираните организми има ясно разписан регламент как трябва да бъдат обозначени продуктите, съдържащи генномодифицирани организми. Така че това, което ние ще приемем, ще бъде може би като част и допълнение към Закона за генномодифицираните организми, който утре ще гледаме на първо четене в Парламента.
Още веднъж казвам, че подкрепям внесения законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам.
В такъв случай закривам дебата по законопроекта и подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните, № 054-01-13, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 24.02.2010 г.
Моля, гласувайте този законопроект.
“За” – 17, “против” и “въздържали се” – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за храните, № 054-01-13, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 24.02.2010 г., се приема с пълно единодушие.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
Благодаря ви за участието, уважаеми гости и народни представители.
(Закрито в 15,45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Д-р Лъчезар Иванов)
Стенограф:
(Божидарка Бойчева)
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 20
На 11.03.2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния дневен ред
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 054-01-12, внесен от Иван Димитров Иванов и група народни представители на 18 февруари 2010 г. –първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, 054-01-13, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 24.02.2010 г. – първо гласуване.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 20
На 11.03.2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния дневен ред
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 054-01-12, внесен от Иван Димитров Иванов и група народни представители на 18 февруари 2010 г. –първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, 054-01-13, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 24.02.2010 г. – първо гласуване.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Лъчезар Иванов.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми колеги. Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам днешното редовно заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 054-01-12, внесен от Иван Димитров Иванов и група народни представители на 18 февруари 2010 г. –първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, 054-01-13, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 24.02.2010 г. – първо гласуване.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред?
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Моето мнение, ако искате, ще го формулирам като въпрос към дневния ред.
Другата седмица ли се очаква да обсъждаме предложенията за промени в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса? Тъй като няма постъпили предложения, предполагам, че и предложението на Министерския съвет ще бъде налице, защото наред с важните проблеми за регулиране на тютюнопушенето мисля, че има и по-актуални задачи.
Затова, без да настоявам сега да го включим като точка от дневния ред, очаквам да ми кажете какви са вашите планове.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Да, абсолютно прав сте, господин Стоилов. Точно моите намерения са да бъде включен този въпрос в програмата за другата седмица. Даже, ако имаме и желание, това може да бъде направено и на извънредно заседание на комисията.
Така че можете да бъдете напълно спокоен, че това ще бъде включено в дневния ред за другата седмица.
Има ли други предложения по дневния ред? Няма.
В такъв случай ще подложа на гласуване дневния ред, който ви прочетох.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
“За” – 14, “против” и “въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема с пълно единодушие.
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 054-01-12, внесен от Иван Димитров Иванов и група народни представители на 18 февруари 2010 г. –първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, 054-01-13, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 24.02.2010 г. – първо гласуване.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 054-01-12, внесен от Иван Димитров Иванов и група народни представители на 18 февруари 2010 г. –първо гласуване.
Постъпили са становища от Министерството на здравеопазването, от Българския лекарски съюз.
Затова най-напред ще дам думата на представителя на Министерството на здравеопазването – заместник-министър Мила Власковска. Имате думата, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛА ВЛАСКОВСКА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Първо, искам да ви прочета становището на Министерството на здравеопазването по този законопроект.
Министерството на здравеопазването подкрепя внесения законопроект за изменение и допълнение на чл. 56 от Закона за здравето, който предвижда въвеждане на изключения за допускане на тютюнопушене в обособени самостоятелни помещения към някои закрити обществени места.
Министерството на здравеопазването ще работи за осигуряване на ефективни мерки за гарантиране високо ниво на здравна защита на всички хора и предпазване от излагане на тютюнев дим, а в дългосрочен план – и за въвеждане на пълна забрана за тютюнопушене на обществени места.
Това е становището, подписано от министъра на здравеопазването.
Тъй като предполагам, че няма много време, ще кажа, че общата визия е, че наистина в дългосрочен план ние стоим твърдо зад това да се въведе пълно ограничение, тъй като е важно за здравето.
А към настоящия момент аз пак си поставям въпроса от преди, когато обсъждахме наркотиците – акцизите, които ще дойдат от цигарите, да се използват за програмите за лечение на зависими, тъй като никотинът е една от сериозните зависимости, които съществуват. Това е неофициално.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, Това, което казахте, също е много важно.
Има ли желание за изказване от името на вносителите?
От Българския лекарски съюз искат да оттеглят становището си.
Заповядайте, господин Петров. Имате думата.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! На среща с ръководството на касата бях упълномощен да кажа, че Управителният съвет на Българския лекарски съюз оттегля внесеното становище. Моля то да не бъде взето предвид при гласуването. Оттеглянето е вследствие на гласуване на Управителния съвет вчера.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Бихте ли формулирали все пак становището. Аз знам становището, което е положително становище.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Становището се оттегля. Моля да не го вземате предвид.
Това съм упълномощен да кажа.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Хубаво е да знаят народните представители, че те подкрепят законопроекта. Това е добре да се знае.
Но понеже тук, пред мен в момента има становище, което е на Българския лекарски съюз, внесено под № 93 от 26.02.2010 г. и е влязло в Народното събрание с вх. № 053-10-17 на 01.03.2010 г., където се казва: “Управителният съвет на Българския лекарски съюз подкрепя внесения от народните представители Иван Димитров Иванов и група народни представители законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 054-01-12 от 18.02.2010 г. Присъединява се към изложените от вносителите мотиви, като допълнително бихме искали да изложим следното в подкрепа на законопроекта.”
Накрая следва подпис на председателя на Българския лекарски съюз – господин Райчинов.
За да мога да приема Вашето мнение, Вие трябва да ми поднесете писмено становище по надлежния ред. Това, което казвате сега, няма абсолютно никаква стойност.
Благодаря Ви.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ: Господин Иванов, само съм упълномощен. Нямам отношение към това становище. Това е мнение на ръководството на Българския лекарски съюз.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: В случая това, което Вие казвате, няма никаква юридическа тежест, тъй като има надлежен ред, по който документите се придвижват и се предават в Народното събрание.
Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Заповядайте, госпожо Атанасова. Имате думата.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз като един от вносителите, който се е подписал под този законопроект, искам да кажа, че с предлаганото допълнение в чл. 56 от Закона за здравето се определя категорична забрана за тютюнопушене в определени категории закрити обществени места.
В предложението също са въведени изключения за допускане на тютюнопушене в обособени самостоятелни помещения и в някои закрити обществени места – ресторанти, заведения.
С наредба е предвидено да бъдат регламентирани условията и реда и техническите изисквания и характеристики за вентилация, начина за обозначаване на помещенията, в които ще се допуска тютюнопушене. Много се изговори вече по тази тема.
Това е накратко.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз.
Има ли реплики към изказването на госпожа Атанасова? Няма.
Има ли желаещи за изказване от народните представители?
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Аз смятам, че когато се регулира въпросът за тютюнопушенето, трябва да се съобразим с това да се създадат здравословни условия за всички, които искат да се ползват от тях. Другият принцип е да не се достига до крайности по отношение на избора на отделните лица, защото в края на краищата този въпрос има и икономическо значение.
Но това отклонение, което е направено от вносителите, е един палиатив, който допуска компромиси, които могат да се окажат в полза на определени притежатели на заведения в отклонение от правилата на конкуренцията. Според мен трябва да се изисква всеки, който допуска тютюнопушене в определени заведения – тук не говорим за служебните, а тези, които са свързани с консумация, с посещения и т.н. – трябва да осигури поне равностойно по големина помещение за непушачи, което да бъде напълно обособено от другото. По този начин ще накараме тези, които искат да се ползват от възможността да разкриват заведения за пушачи, да влагат необходимите средства за устройване и на други, които са за непушачи.
Тоест, правилото да бъде: всеки е в правото си да осигурява заведения с възможност за тютюнопушене при положение, че е осигурил не по-малко по размери и като брой места заведение за непушачи, а не както беше досега – привидността с разделяне на масите – а те да бъдат напълно обособени, така че, който желае да посети едното, който желае – другото. А не да има заведения, на които да се разрешава изключения, защото по този начин тези заведения ще се окажат с по-благоприятен режим на дейност отколкото много други. Мисля, че тогава вече ще се упражнява влияние и натиск кои да получат такива разрешения.
Аз предлагам, ако имаме идея, да се въведе един такъв ясен принцип и да действаме по този начин. Не знам какво е мнението на вносителите, но те правят един палиативен опит в тази посока, който обаче не почива на съвсем ясно въвеждане на правилото, на принципа, по който да се разрешава тютюнопушенето.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: И аз Ви благодаря, господин Стоилов. Вие вероятно добре сте прочели законопроекта. Там става въпрос за това, че за заведения с площ до 100 кв. м. е въпрос на избор от собственика да го определи. Тук ние няма как да вменим на един собственик на заведения с площ под 100 кв. м. задължението да направи заведението за пушачи или за непушачи.
Втората опция е за заведения, които са с площ над 100 кв. м. Вие приемате презумпцията, че местата в заведението трябва да бъдат разделени 50:50 процента за пушачи и за непушачи. Тогава възниква въпросът дали в обществото броят на пушачите е равен на броя на непушачите. Оттук ще влезем в една много тежка полемика, тъй като ще има противопоставяне. При възрастните хора, имам предвид хората, които са над 18-годишна възраст, които именно посещават заведенията, дали броят на пушачите е равен на броя на непушачите. Вие предлагате ние да задължим, както Вие обяснихте, да има пълно преграждане със съответните необходими инсталации за вентилации и осигуряването на чист въздух в помещенията. Разбира се, понятието “чист въздух” е малко относително, но смисълът е да има нужната вентилация, която да се осигурява от заведението и тя да отговаря на хигиенните норми и изисквания.
Така че аз мисля, че няма как ние да вменим на собствениците на заведения такива задължения, тъй като на един частник да му вменяваш такова нещо със закон – да определи места, които са за пушене и места, които да бъдат за хора, които не пушат.
Аз искам да се обърна към всички вас със следното. В крайна сметка заведенията, които са питейни заведения, заведения за хазарт, не са задължителни за посещения на хората. Като изходим от тази презумпция, там влизат тези, които желаят. Човек избира и знае примерно, че влиза в хазартно заведение. Друг е въпросът колко възпитателен е хазартът и т.н. По това може да се говори много. По същия начин мога да кажа следното. В заведения, в които се пуши и, когато човек не пуши, знае, че заведението е такова, ще си помисли дали да влезе или дали да не влезе.
Въпросът е да има избор в обществото, да не бъдат противопоставяни пушачи на непушачите. Да има разделност и в крайна сметка да има избор.
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имам две-три бележки в отговор на Вашето становище.
Първото е, че държавата е в пълното си право да регулира тези неща и тя не може да каже: ние не можем да задължим собствениците. Не, можем да ги задължим, след като стремежът по принцип е изключване на тютюнопушенето в закрити помещения. Вие много добре знаете, че в редица страни в заведенията може да се пуши само в тази част, която е извън тях.
Но аз не предлагам това крайно решение. Аз предлагам да се обособят самостоятелни помещения. Това не значи, че ние трябва да търсим равенство на броя на пушачите и непушачите. А това вече е едно икономическо правило, което определя условията на дейност на хората, които имат заведения и които създават тези условия за тютюнопушене. Така че тук трябва да се изхожда от принципа на равнопоставеност, а не от равенството на броя едните или другите.
Вторият въпрос. Аз даже не бих претендирал за някакви строги хигиенни изисквания по отношение на заведенията за пушачи, ако това не засягаше персонала, който работи в тях. За този, който избира дали да отиде в такива заведение или не, може да няма и никаква вентилация. Но хората, които са принудени да работят там, трябва да имат сравнително благоприятна среда, тъй като за тях това е свързано с място, където те изпълняват своите трудови задължения.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Заповядайте, доктор Шарков, за изказване. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Единственото нещо, което искам да кажа, е, че между двете четения в текста по § 1, където са изброени помещенията, в които не се допуска изключения от забраната за тютюнопушене, смятам, че трябва да добавим и спортните зали. Не, че те са толкова много в България, но съм бил свидетел как във Варна на мачовете от Световната лига по волейбол, пушейки се в коридорите и фоайетата, мирише и на самия терен, на който се играе мачът, което не е добро по отношение на самите спортисти. Мисля, че това трябва да го добавим в текста.
Предлагам да помислим между двете четения, имаме достатъчно време, да изключим всякакви други възможности. Може би и някой друг ще има някакви идеи.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Прекрасно предложение.
Има ли други изказвания, реплики към доктор Шарков? Няма.
Заповядайте, господин Петров. Имате думата.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Искам да изложа някои факти, които медицинското съсловие няма как да знае и не е длъжно да знае.
Аз ще започна с това, че ние сме на път да променяме закон. Аз не виждам една причина, която да налага промяна в закона или поне в така посочените половин страничка мотиви няма изложена нито една причина, която да казва: поради това че, като се въведе тази забрана, половината от населението ще получи инфаркт, от което разходите за здравеопазване ще нараснат с еди колко си процента. Това налага да се промени законът. Такова нещо няма. Имам три параграфчета, които, извинете, но въобще не третират мотивите. Те въобще не са мотиви, това не е сериозно. Ние искаме да променим закона. Въз основа на какво? Никакви факти! Там се споменава едно мъничко нещо – грижа за бизнеса.
Вносителите аргументират ли се с някакви факти, с някакви изследвания, с някаква статистика, че внасянето на пълна и строга забрана за тютюнопушенето се отразява върху ресторантьорския, върху туристически, върху кръчмарския бизнес? Дават ли някакви факти? Не, няма!
Въпросът е защо не дават. Или просто не им се е занимавало да ги търсят, или просто такива няма.
Аз като човек, който се занимава не със здравеопазване, а съм по-близо до икономическата част на въпроса, мога да ви кажа категорично следното. В САЩ, където тези забрани започват да се налагат от 1990 г., са проведени десетки изследвания, резултатите от които са недвусмислени, категорични и еднозначни. Забраните върху тютюнопушенето въобще не се отразяват негативно нито на кръчмарския бизнес, нито на ресторантьорския бизнес, нито на туристическия бизнес. До едно, всички изследвания показват това. И това са изследвания не от рода на зададен един въпрос в уеб-сайта: одобрявате или не, а са правени такива изследвания, които разглеждат въпроса от всевъзможни сечения, от всевъзможни аспекти на проблема.
Тоест, ако това е мотив, той въобще не съществува. Това е мит. Нещо повече. Оказва се, че в редица случаи тази забрана води до увеличаване оборота на заведенията. Нещо повече. Оказва се, че започва да нараства броят на издаваните лицензии за откриване на заведения, просто защото повече хора искат да посещават заведенията.
Тоест, ако това е мотив, извинете, но това е несериозно. Абсолютно несериозно. Това, първо.
Второ, има и още един аспект на забраната за тютюнопушенето. Обществото е осъзнало колко скъпо му струва то – тютюнопушенето. Поради тази причина предприема мерки, всякакви, включително и законодателни, с които да ограничи тютюнопушенето. Този закон цели именно това – репресия.
Тоест, няма как да се вслушаме в оплакването от страна на пушачите, че, виждате ли законът ни репресира. Да, репресира. Замисълът на този закон е такъв – лека по лека да изтласка тютюнопушенето и то да изчезне.
Между другото, откакто аз се помня в съзнателния живот, непрекъснато се въвеждат палиативни мерки, които казват: дайте сега лекичко да направим тук това и с течение на времето в необозримото бъдеще, в далечното бъдеще лека по лека ще отидем към пълната забрана, което никога не се случва. Факт е, доказан факт е, че внасянето на такива полумерки всъщност въобще не решава проблема, а го задълбочава.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз Ви благодаря, господин Петров, но регламентът за изказване е до пет минути. Вашите пет минути изтекоха.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Мога да покажа данни на когото пожелае.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Рагин. Имате думата.
БЛАГОЙ РАГИН: Казвам се Благой Рагин и съм председател на Българската хотелска и ресторантьорска асоциация.
Тук съм по ваша покана да споделя виждането на бизнеса по обсъждания въпрос. Искам да кажа като гражданин, като физическо лице, че с двете ръце подкрепям това предложение. Но като бизнесмен, като човек, който отговаря за гилдията и за 500 000 семейства, икономически не мога да го направя и заставам за предложението за промените, предложени от народните представители.
Няма по-неподходящ момент от сега да направим това нещо. Аз не съм пушач. Никога през живота си не съм запалил цигара и затова отстоявам обратната теза. Но отговарям за балканските страни. В момента, ако някои иска, да отиде в Македония и да види какво произвеждат. Тридесет процента са заети в трудовата сфера, 70 процента са на улицата. Америка си е Америка. Аз бях в Америка. Ще станем и ние американци, но ни трябва време.
Според мен тръгнали сте в най-неподходящия момент, господин Иванов, да правите промени. Тези шест месеца ще бъдат фатални за нашата икономика да поеме 30 процента безработни, които очакваме за първите шест месеца. Виждате в момента как вървят нещата в световен и вътрешен мащаб. Трябва да се измисли нещо. Моите уважения към Българския лекарски съюз. Но те стачкуват, вие знаете, не за цигарите. Те стачкуват за пари. Когато в хазната нямат пари, ще питам моите колеги и приятели какво ще направят. Ще излязат на улицата и ударът ще бъде насочен пак, където не трябва.
Според мен трябва да подкрепим предложението. Ако трябва, след някоя година пак ще го променим, както казваше навремето Тодор Живков. Обаче сега в момента се налага да бъдем малко по-гъвкави. Две напред, една назад, както Ленин ни е учил. (Смях в залата)
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Рагин.
Заповядайте, госпожо Георгиева. Имате думата.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! По отношение на изследванията, за които съм сигурна, че са автентични дотолкова, доколкото са взети от официален източник…..
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Не се съмнявайте, аз също знам за тези данни.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Мисълта ми е, че ние повече от 30 години слушахме мита за несъществуващия парников ефект, подкрепен от не по-малко изследвания и от не по-малко сериозни доказателства, тестове и всичко останало.
Аз също като господина не съм пушач, но смятам, че пушачите трябва да имат равни права с непушачите, щом държавата е създала условия те да съществуват. Или трябва да забраним тютюнопушенето и цигарите въобще и нито да се произвеждат, нито да се продават, нито да се употребяват. Тогава радикално ще решим въпроса, както казват зъболекарите: като боли един зъб, ще го извадим и ще решим радикално въпроса.
Всъщност даже тук мога да заявя, че даже не е въпрос на отделни помещения, а по-скоро е въпрос на това как се поддържа хигиената на въздуха. Защото с една добра вентилация, ние знаем много такива места, стига тя да е монтирана и да работи, въобще цигареният дим не се разпространява.
Така че всичко останало е опит да се ликвидира един сектор от икономиката.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 054-01-12, внесен от Иван Димитров Иванов и група народни представители на 18.02.2010 г.
Моля, гласувайте законопроекта.
„За” – 11 „против” – 2, “въздържали се” – 3.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 054-01-12, внесен от Иван Димитров Иванов и група народни представители на 18.02.2010 г., се подкрепя за първо четене.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, 054-01-13, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 24.02.2010 г. – първо гласуване.
Давам думата на вносителя за представяне на законопроекта.
Доктор Шарков, имате думата. Заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник-министър!
Законопроектът, който сме внесли, касае хранителни продукти, които са произведени или в съдържанието на които има генномодифицирани организми, или са произведени с продукти, съдържащи генномодифицирани организми, получени в резултат на преработка на продукти с генномодифицирани организми.
Предложението ни е свързано със стремежа към запазване на здравето, тъй като всички ние сме наясно, че ефектът от генномодифицираните организми все още не е известен какъв е за първото поколение от населението, а какво остава за всяко следващо поколение. Има направени изследвания и спрени генномодифицирани храни в Съединените американски щати заради предизвикани обриви върху деца и възрастни в резултат от консумация на мляко, което е получено от животни, хранени с генномодифицирани организми. Има изследвания, проведени в редица институти в различни страни единствено върху мишки, защото при тях може да се изследва ефекта от генномодифицираните организми върху популацията, при които при второто поколение се появяват дефекти – намаление на теглото и т.н.
За съжаление ние не можем да си позволим на пазара да се пускат хранителни продукти и особено, без да има никаква идентификация за тях, за които не е доказано, че те са безопасни.
Ние сме Комисия по здравеопазването и нашата грижа трябва да бъде безопасността и здравето на хората.
Аз благодаря на Дирекцията по европейски въпроси, която дава становище, че няма никакво противоречие с европейското законодателство. Това, което предлагаме, е на практика българският гражданин да има право на информиран избор, ако желае да консумира продукти, в които има съдържание на генномодифицирани организми. Човек трябва да бъде предварително информиран за това. Това касае етикетирането на такива продукти, както и забрана на използването на геонномодифицирани организми за производство на детски храни.
Искам само да ви кажа, че вероятно на всички вас е раздадено – ако не е раздадено, ще го раздадат – информацията от лабораторията, която пет години подред изследва хранителни стоки със съдържание на генномодифицирани организма. Искам да кажа, че законът казва, че тези хранителни продукти трябва да получават разрешение, за да бъдат пуснати на пазара, първо, от Европейската комисия, а после от Министерството на здравеопазването. За съжаление не нося отговора на министъра на здравеопазването, който казва, че досега няма поискано нито едно разрешение за пускане на пазара на генномодифицирани храни. Нито едно! А всички си даваме сметка и справката от лабораторията показва, че е пълно с такива храни.
Едва ли някой може да се пребори с това да ги има на пазара и дали е необходимо да бъдат тотално забранени, но поне да има информация за такова съдържание и хората да са информирани.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на доктор Шарков.
Има ли реплики към доктор Шарков? Няма.
Давам думата на представителя на Министерството на здравеопазването за становище по законопроекта.
Заповядайте, госпожо заместник-министър Власковска. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНСТЪР МИЛА ВЛАСКОВСКА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги!
Във връзка с проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за храните, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители Министерството на здравеопазването изразява следното становище:
Първо, Министерството на здравеопазването е готово да подкрепи всяко предложение за изменение на законодателството, което е насочено към осигуряване на безопасност на храните с оглед защита на здравето и интересите на потребителите.
Смятаме обаче, че въвеждането на забрани и ограничения в областта на производството, етикетирането и пускането на пазара на продукти и съставки, съдържащи ГМО, следва да стане при спазване на европейското законодателство и при съблюдаване на принципа на свободно движение на стоки в рамките на Единния европейски пазар.
Изискванията към пускането на пазара, етикетирането и представянето на генномодифицирани храни са установени в Регламент (ЕО) на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи. Има и друг Регламент на Европейския парламент, както има и директива за продуктите от генетично модифицирани организми.
Посочените регламенти са задължителни и директно приложими за всички държави-членки. В тази връзка е недопустимо създаването на национална уредба, която да урежда по различен начин уредените с регламент на общностно ниво обществени отношения.
По отношение на т. 1 от правно-техническа гледна точка с цел уеднаквяване използваната в областта на храните терминология предлагаме думите “детски храни” да се заменят с “детски храни, предназначени за кърмачета и малки деца”. Това го имате.
По т. 2 подкрепяме предложението.
По т. 3 подкрепяме предложението.
По т. 4 подкрепяме предложението.
По т. 5 по отношение на предложението за създаване на нова алинея 2 в чл. 23з не поддържаме предложението, тъй като изискванията за етикетирането на храни, които съдържат или се състоят от ГМО или са произведени от или съдържат съставки, произведени от ГМО, се съдържат в чл. 13 от Регламент (ЕО) на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи, разпоредбите на посочения регламент не дават възможност за директно приложение.
Подкрепяме предложението по т. 6.
Това е становището на Министерството на здравеопазването. То е насочено изцяло към подкрепа на здравето, но не можем да ограничим това, което идва отвън.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър Власковска.
Сега давам думата на представителя на Министерство на земеделието и храните госпожа Силвия Бакърджиева.
Заповядайте, госпожо Бакърджиева, имате думата.
СИЛВИЯ БАКЪРДЖИЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за дадената ми дума.
Предложеният проект за изменение и допълнение на Закона за храните, внесен от господин Ваньо Шарков и група народни представители, може да се разглежда като пояснение на националните мерки и подходи в Република България за прилагането на Регламент (ЕО) № 1829/2003 г. относно оторизирането на генетично модифицираните храни и фуражи и Регламент (ЕО) № 1830/2003 г. за проследяването и етикетирането на генетично модифицираните организми.
Направените предложения са в пълно съответствие с формираната в гражданското общество нагласа по въпросите на ГМО в Република България и отразяват законодателните инициативи, предприети с обсъждания Закон за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми.
В тази връзка Министерството на земеделието и храните подкрепя предложените изменения и допълнения в Закона за храните.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Бакърджиева.
Колеги, след като чухме и становищата, народните представители имат думата за изказвания.
Доктор Цеков, имате думата. Заповядайте.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Първо, искам да кажа, че аз ще подкрепя внесения от доктор Шарков и група народни представители законопроект. Наистина е необходим изричен регламент за детските храни, защото децата са най-ценното богатство на един народ. В това няма две мнения по въпроса.
Що се отнася до етикетирането, в Закона за генномодифицираните организми има ясно разписан регламент как трябва да бъдат обозначени продуктите, съдържащи генномодифицирани организми. Така че това, което ние ще приемем, ще бъде може би като част и допълнение към Закона за генномодифицираните организми, който утре ще гледаме на първо четене в Парламента.
Още веднъж казвам, че подкрепям внесения законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам.
В такъв случай закривам дебата по законопроекта и подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните, № 054-01-13, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 24.02.2010 г.
Моля, гласувайте този законопроект.
“За” – 17, “против” и “въздържали се” – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за храните, № 054-01-13, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 24.02.2010 г., се приема с пълно единодушие.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
Благодаря ви за участието, уважаеми гости и народни представители.
(Закрито в 15,45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Д-р Лъчезар Иванов)
Стенограф:
(Божидарка Бойчева)
