Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
18/03/2010
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 21
На 18.03.2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния дневен ред
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 054-01-14, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 26 февруари 2010 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасното използване на ядрена енергия, 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 02.03.2010 г. – първо гласуване.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 21
На 18.03.2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния дневен ред
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 054-01-14, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 26 февруари 2010 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасното използване на ядрена енергия, 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 02.03.2010 г. – първо гласуване.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Лъчезар Иванов.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги. Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам днешното редовно заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 054-01-14, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 26 февруари 2010 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасното използване на ядрена енергия, 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 02.03.2010 г. – първо гласуване.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Няма.
Подлагам на гласуване дневния ред, който ви прочетох.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
“За” – 18, “против” и “въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема с пълно единодушие.
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 054-01-14, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 26 февруари 2010 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасното използване на ядрена енергия, 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 02.03.2010 г. – първо гласуване.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 054-01-14, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 26 февруари 2010 г. – първо гласуване.
Най-напред давам думата на вносителите.
Заповядайте, доктор Желев, имате думата.
ЕВГЕНИ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Основният вносител действително го няма, но аз съм един от групата народни представители!
Дами и господа, уважаеми колеги! Мотивите са ясни, съвсем ясно са написани, вие сте ги прочели, запознали сте се.
Аз само бих искал да допълня и да повторя една своя стара теза, че реформите според мен трябва да се правят, когато са финансово обезпечени, още повече че всички ние тук сме се убедили и обединили около една теза, че клиничните пътеки са недофинансирани, както и плащанията в системата на здравеопазването. Самият финансов министър Дянков е казвал и казва, че се иска много пари, за да се направи реално остойностяване. Това е така, още повече, ако тръгнем с намеренията, които вие, управляващите, няколко пъти показахте – желанието си за въвеждането на диагностично свързани групи. А там е доказано, че ако те се въведат, с около 30 процента ще се увеличи стойността на плащането. И самата каса има такива разработки.
Така че, ако действително искаме да направим един безболезнен преход и една сериозна реформа и преструктуриране на сектора в болничната помощ, според мен би трябвало да осигурим достатъчно финансиране, за да може системата да работи спокойно, за да избегнем напреженията както в самото съсловие, така и най-вече напрежението върху тези, които ползват услугата.
Затова си позволихме да направим тази промяна и да я предложим в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Целта ни е да се опитаме с общи усилия да успокоим напрежението и да дадем възможност за нормално функциониране на системата, като се опитаме действително да преструктурираме реално сектора.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Желев.
Колеги, чухме мнението на вносителите.
Сега предлагам да дадем думата на представителите на Министерството на здравеопазването и на Националната здравноосигурителна каса за становище по законопроекта.
Заповядайте, госпожо Мандаджиева. Имате думата.
ВЕСЕЛИНА МАНДАДЖИЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Министерството на здравеопазването не подкрепя внесения законопроект. С него се предвижда увеличаването на разходите за здравноосигурителни плащания с 450 млн. лв. за сметка на излишъка по бюджета на касата за 2010 г.
Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса е част от консолидирания държавен бюджет и всички промени във финансовите параметри по този бюджет не следва да се реализират без обсъждането им в контекста на цялостната финансова политика на правителството.
Това е становището на Министерството на здравеопазването.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Мандаджиева.
Доктор Комитов, Вие ще вземете ли отношение като заместник-председател на Националната здравноосигурителна каса? Да, заповядайте. Имате думата.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Предлаганото увеличение е за сметка на намаление в планираното равнище на излишъка в бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. с 450 лв. Тук съм длъжен да отбележа, че бюджетът на Националната здравноосигурителна каса се изпълнява така, че текущите приходи да покриват равнището на текущите разходи за съответния отчетен период.
Така че планирането на по-голямо равнище на приходите от реално събраните ще доведе до дефицит и невъзможност за реализирането на плащанията. Това естество, че ще постави в риск изпълнението на бюджета на касата и няма да осигури наличие на необходимия резерв за покриване на неотложни и спешни разходи.
Съгласен съм с това, което каза представителят на Министерството на здравеопазването – че тези промени естествено не могат да се реализират, без да се вземе предвид и консолидирания държавен бюджет и промените във финансовите параметри на бюджета.
Във връзка с дотук казаното Националната здравноосигурителна каса не може да подкрепи направеното предложение за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Комитов.
Давам думата на представителя на Министерството на финансите. Има ли представител на Министерството на финансите? Няма.
В такъв случай, уважаеми народни представители, имате думата за мнения и становища относно предлагания законопроект.
Заповядайте, доктор Цеков. Имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Въпреки че не смятах да вземам отношение по въпроса, защото при приемането на бюджета на Националната здравноосигурителна каса миналата година доста подробно беше дискутиран въпросът. За мен е странно това внасяне на промени в закона още в началото на годината. В последните петнадесет или поне десет години, откакто има Национална здравноосигурителна каса, няма такъв прецедент.
Наистина първите три месеца на годината, особено януари и половината на месец февруари бяха изключително трудни за събираемостта на вноските, но това не ни дава основания да смятаме, че бюджетът на Националната здравноосигурителна каса няма да издържи и няма да може да изпълни задълженията, които са му вменени със закона.
Наистина е хубаво да има повече пари в касата. Но всички ние добре знаем, че системата страда от редица недостатъци, най-вече системата на болничната помощ. Години наред са ставали натрупвания, наслагвания, които са се отразявали негативно върху разходната част на средствата за болнична помощ и в крайна сметка се стигна до парадокса, в който независимо че парите за здравеопазване в последните три години – специално в болничната част – са нараснали със 70 процента, ние нямаме реално подобряване на качеството на болничната помощ. Декларирали сме, че искаме да извършим такива реформи в болничната помощ, които да осигурят ефективност и прозрачност при разходването на средствата и в същото време да осигурят по-високо качество и надеждност на болничната помощ.
Затова ние не смятаме, че в момента е необходимо да наливаме пари, въпреки че ги има спестени. Не съм съгласен с тезата, че реформи се правят с пари. Реформи се правят в името на това парите да се използват ефективно. Ако ще увеличаваме парите, те трябва да отидат точно там, където ще дадат най-добър ефект и ще са от полза на данъкоплатеца, а няма да са от полза на различни субекти, които осигуряват здравеопазването.
Така че аз няма да подкрепя този законопроект с ясното съзнание за ситуацията, в която се намира държавата в момента независимо от стагнацията в икономиката, нарушените и намалени приходи в хазната. Ние искаме да извършим определени действия, които ще последват в следващите месеци. Вече сме готови за тях. Това ще доведе до стабилизиране на болничната помощ, оптимизиране на разходите и се надявам в края на годината да може с определения първоначален бюджет на Националната здравноосигурителна каса ние да се справим със задълженията, които сме поели.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Има ли желание за реплики към изказването на доктор Цеков? Няма.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Обявявам дебата за закрит.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 054-01-14, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 26 февруари 2010 г.
Моля, гласувайте законопроекта.
Уважаеми народни представители, тъй като народната представителка Цвета Георгиева не е в залата, тя е оставила писмено заявление как гласува по законопроекта. По този законопроект тя гласува “против”. Моля, това да се отрази.
“За” – 5, “против” – 13, “въздържали се” – 2.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 054-01-14, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 26 февруари 2010 г., не се приема на първо гласуване.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасното използване на ядрена енергия, 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 02.03.2010 г. – първо гласуване.
Давам думата на господин Красимир Коцев от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за представяне на становище по законопроекта.
Заповядайте, господин Коцев. Имате думата.
СЕРГЕЙ ЦОЧЕВ: Добър ден! Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Казвам се Сергей Цочев и съм председател на Агенцията за ядрено регулиране, която е вносител на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия.
Предлаганите със законопроекта изменения и допълнения са в няколко направления, описани в мотивите към законопроекта, най-важните от които са отчитане на новоприети изменения и основополагащи международни договори и обвързващи документи, изменения в лицензионните и разрешителни режими по отношение на ядрените съоръжения и обектите с дейности и източници на йонизиращи лъчения, отчитане на предложения на постоянни експертни работни групи към управителните съвети на фондовете за извеждане от експлоатация на радиоактивни отпадъци и, разбира се, редица редакционни промени, свързани с изменения в наименованията на министерства и ведомства, изчистване на терминологията и т.н.
Предложени са изменения и допълнения, отчитащи специфични задължения на Република България по Конвенцията за физическа защита на ядрения материал, ратифицирана от Народното събрание през 2006 г.
Предложени са изменения във връзка с присъединяването на България към Споразумението за прилагане на гаранциите за неразпространение на ядреното оръжие между страните-членки, ЕВРАТОМ и Международната агенция за атомна енергия.
Със законопроекта се осигурява трайна правна регламентация на изискванията на Директивата за надзор и контрол на превоза на радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво.
С проекта на закон се въвеждат изискванията на Директивата 2009/71 на Съвета за установяване на общностна рамка за ядрена безопасност на ядрените инсталации от 2009 г.
Във връзка с опита от прилагане на досегашния закон със законопроекта се въвежда лицензия за извеждане от експлоатация на ядрено съоръжение вместо досегашния режим, който изискваше и лицензия, и серия от разрешения.
В резултат на обстоен анализ на съществуващия лицензионен и разрешителен режим в областта на използване на източници на йонизиращи лъчения е проведено обсъждане с професионални сдружения, асоциации, с Министерството на здравеопазването като цяло. Със законопроекта се дава правна възможност за отпадане на лицензионния режим на източници на йонизиращи лъчения с нисък радиологичен риск, използвани в медицината и индустрията. Тези обекти и дейности ще останат под регулаторен контрол.
Със законопроекта се предлага цялостно отпадане на лицензионния и разрешителен режим за части на източници на йонизиращи лъчения, като например държатели за рентгенови тръби, кабели, усилващи екрани и други, които не представляват радиологичен риск.
Със законопроекта се предлага и удължаване на максималния срок на издаваната лицензия за използване на източници от пет до десет години, като се цели облекчаване на лицензионния режим и намаляване на икономическото бреме на лицензиантите.
Направен е и опит за намаляване на броя на безстопанствените източници, както и намаляване на източниците, погребвани като отпадък на територията на Република България чрез въвеждане на изискване за връщане на определени категории радиоактивни източници на производителя след прекратяване на използването им.
В законопроекта са отчетени в максимална степен и направените предложения от експертните работни групи към двата фонда – за радиоактивни отпадъци и извеждане от експлоатация.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз.
Има ли желания за отношения и мнения по този законопроект?
Заповядайте, имате думата, доктор Голчев.
ЯВОР ГОЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Аз съм заместник-председател на Българския зъболекарски съюз. Тъй като го няма доктор Шарков, си позволявам да повторя донякъде вчерашното му изказване пред Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Ние подкрепяме този законопроект, тъй като той за нас в някои от пунктовете, които се изменят, решава важни проблеми, свързани с качеството на нашия труд, с изпълнение на стандартите и донякъде дава възможност в сравнително кратки срокове да достигнем някои европейски параметри по оборудване на нашите кабинети.
Не трябва да се забравя, че в момента само между 1 и 4 процента от нашите кабинети са оборудване с рентгенови апарати, които могат да гарантират качество на нашия труд, при 95 процента стандартно оборудване на денталните кабинети в Европа с рентгенова апаратура. Говорим за такива с ниска мощност – до 70 киловолта, които са вече като битова апаратура в Европейски съюз.
Така че ние ще подкрепим на всички нива, където е възможно, този законопроект и сме поели ангажимента да представим в Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм нашите виждания. Работим усилено по този проблем с две наши комисии.
Така че за нас това е може би най-належащия проблем – да изчисти една историческа несправедливост в нашата професия.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Голчев.
Аз бих искал да Ви споделя, че в тази връзка съм подготвил, почти е готов законопроект, който именно ще даде възможност на стоматолозите или по-точно на лекарите по дентална медицина да могат действително да извършват една съвременна медицинска услуга.
Аз се запознах със законодателството, което е от 60-те години, където кугелът и рентгеновите апарати навремето са изисквали необходима площ. Вие знаете, че се изискваше специално помещение и т.н.
Така че можете да предадете на доктор Шарков, че може би другата седмица законопроектът ще бъде напълно готов и в синхрон и като едно продължение ще внеса именно такъв законопроект, който да може да даде право всеки един доктор по дентална медицина да притежава в кабинета си такава апаратура, това да не бъде лукс и пациентите да не бъдат разкарвани по съответните лаборатории.
Мисля, че това ще бъде един допълнителен акт, който ще допринесе за по-високото качество на вашата работа.
Има ли желания за изказвания от народни представители?
ЯВОР ГОЛЧЕВ: Бих искал само да благодаря за това нещо и се надявам, че в рамките на тази седмица ще получим някакъв вариант, тъй като ние също работим по тази тема и не е коректно да се разминаваме.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз ще помоля моите сътрудници от Комисията по здравеопазването и юристите да Ви изпратят един вариант. Ако имате забележки, да си ги кажете, за да може да синхронизираме действията си. Всичко, което правим тук, го правим в крайна сметка за благото на хората, на пациентите. Така че няма нищо да бъде скрито-покрито. Вие знаете, че всички законопроекти ги изпращам на страните, които са заинтересовани или имат отношение по дадената тема.
Благодаря Ви и аз.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Закривам дебата по законопроекта.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасното използване на ядрена енергия, 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 02.03.2010 г.
Моля, гласувайте този законопроект.
“За” – 18, “против” и “въздържали се” – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за безопасното използване на ядрена енергия, 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 02.03.2010 г., се приема с пълно единодушие на първо гласуване.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
Благодаря ви за участието, уважаеми гости и народни представители.
(Закрито в 15,25 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Д-р Лъчезар Иванов)
Стенограф:
(Божидарка Бойчева)
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 21
На 18.03.2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния дневен ред
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 054-01-14, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 26 февруари 2010 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасното използване на ядрена енергия, 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 02.03.2010 г. – първо гласуване.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 21
На 18.03.2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния дневен ред
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 054-01-14, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 26 февруари 2010 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасното използване на ядрена енергия, 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 02.03.2010 г. – първо гласуване.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Лъчезар Иванов.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги. Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам днешното редовно заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 054-01-14, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 26 февруари 2010 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасното използване на ядрена енергия, 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 02.03.2010 г. – първо гласуване.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Няма.
Подлагам на гласуване дневния ред, който ви прочетох.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
“За” – 18, “против” и “въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема с пълно единодушие.
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 054-01-14, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 26 февруари 2010 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасното използване на ядрена енергия, 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 02.03.2010 г. – първо гласуване.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 054-01-14, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 26 февруари 2010 г. – първо гласуване.
Най-напред давам думата на вносителите.
Заповядайте, доктор Желев, имате думата.
ЕВГЕНИ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Основният вносител действително го няма, но аз съм един от групата народни представители!
Дами и господа, уважаеми колеги! Мотивите са ясни, съвсем ясно са написани, вие сте ги прочели, запознали сте се.
Аз само бих искал да допълня и да повторя една своя стара теза, че реформите според мен трябва да се правят, когато са финансово обезпечени, още повече че всички ние тук сме се убедили и обединили около една теза, че клиничните пътеки са недофинансирани, както и плащанията в системата на здравеопазването. Самият финансов министър Дянков е казвал и казва, че се иска много пари, за да се направи реално остойностяване. Това е така, още повече, ако тръгнем с намеренията, които вие, управляващите, няколко пъти показахте – желанието си за въвеждането на диагностично свързани групи. А там е доказано, че ако те се въведат, с около 30 процента ще се увеличи стойността на плащането. И самата каса има такива разработки.
Така че, ако действително искаме да направим един безболезнен преход и една сериозна реформа и преструктуриране на сектора в болничната помощ, според мен би трябвало да осигурим достатъчно финансиране, за да може системата да работи спокойно, за да избегнем напреженията както в самото съсловие, така и най-вече напрежението върху тези, които ползват услугата.
Затова си позволихме да направим тази промяна и да я предложим в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Целта ни е да се опитаме с общи усилия да успокоим напрежението и да дадем възможност за нормално функциониране на системата, като се опитаме действително да преструктурираме реално сектора.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Желев.
Колеги, чухме мнението на вносителите.
Сега предлагам да дадем думата на представителите на Министерството на здравеопазването и на Националната здравноосигурителна каса за становище по законопроекта.
Заповядайте, госпожо Мандаджиева. Имате думата.
ВЕСЕЛИНА МАНДАДЖИЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Министерството на здравеопазването не подкрепя внесения законопроект. С него се предвижда увеличаването на разходите за здравноосигурителни плащания с 450 млн. лв. за сметка на излишъка по бюджета на касата за 2010 г.
Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса е част от консолидирания държавен бюджет и всички промени във финансовите параметри по този бюджет не следва да се реализират без обсъждането им в контекста на цялостната финансова политика на правителството.
Това е становището на Министерството на здравеопазването.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Мандаджиева.
Доктор Комитов, Вие ще вземете ли отношение като заместник-председател на Националната здравноосигурителна каса? Да, заповядайте. Имате думата.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Предлаганото увеличение е за сметка на намаление в планираното равнище на излишъка в бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. с 450 лв. Тук съм длъжен да отбележа, че бюджетът на Националната здравноосигурителна каса се изпълнява така, че текущите приходи да покриват равнището на текущите разходи за съответния отчетен период.
Така че планирането на по-голямо равнище на приходите от реално събраните ще доведе до дефицит и невъзможност за реализирането на плащанията. Това естество, че ще постави в риск изпълнението на бюджета на касата и няма да осигури наличие на необходимия резерв за покриване на неотложни и спешни разходи.
Съгласен съм с това, което каза представителят на Министерството на здравеопазването – че тези промени естествено не могат да се реализират, без да се вземе предвид и консолидирания държавен бюджет и промените във финансовите параметри на бюджета.
Във връзка с дотук казаното Националната здравноосигурителна каса не може да подкрепи направеното предложение за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Комитов.
Давам думата на представителя на Министерството на финансите. Има ли представител на Министерството на финансите? Няма.
В такъв случай, уважаеми народни представители, имате думата за мнения и становища относно предлагания законопроект.
Заповядайте, доктор Цеков. Имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Въпреки че не смятах да вземам отношение по въпроса, защото при приемането на бюджета на Националната здравноосигурителна каса миналата година доста подробно беше дискутиран въпросът. За мен е странно това внасяне на промени в закона още в началото на годината. В последните петнадесет или поне десет години, откакто има Национална здравноосигурителна каса, няма такъв прецедент.
Наистина първите три месеца на годината, особено януари и половината на месец февруари бяха изключително трудни за събираемостта на вноските, но това не ни дава основания да смятаме, че бюджетът на Националната здравноосигурителна каса няма да издържи и няма да може да изпълни задълженията, които са му вменени със закона.
Наистина е хубаво да има повече пари в касата. Но всички ние добре знаем, че системата страда от редица недостатъци, най-вече системата на болничната помощ. Години наред са ставали натрупвания, наслагвания, които са се отразявали негативно върху разходната част на средствата за болнична помощ и в крайна сметка се стигна до парадокса, в който независимо че парите за здравеопазване в последните три години – специално в болничната част – са нараснали със 70 процента, ние нямаме реално подобряване на качеството на болничната помощ. Декларирали сме, че искаме да извършим такива реформи в болничната помощ, които да осигурят ефективност и прозрачност при разходването на средствата и в същото време да осигурят по-високо качество и надеждност на болничната помощ.
Затова ние не смятаме, че в момента е необходимо да наливаме пари, въпреки че ги има спестени. Не съм съгласен с тезата, че реформи се правят с пари. Реформи се правят в името на това парите да се използват ефективно. Ако ще увеличаваме парите, те трябва да отидат точно там, където ще дадат най-добър ефект и ще са от полза на данъкоплатеца, а няма да са от полза на различни субекти, които осигуряват здравеопазването.
Така че аз няма да подкрепя този законопроект с ясното съзнание за ситуацията, в която се намира държавата в момента независимо от стагнацията в икономиката, нарушените и намалени приходи в хазната. Ние искаме да извършим определени действия, които ще последват в следващите месеци. Вече сме готови за тях. Това ще доведе до стабилизиране на болничната помощ, оптимизиране на разходите и се надявам в края на годината да може с определения първоначален бюджет на Националната здравноосигурителна каса ние да се справим със задълженията, които сме поели.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Има ли желание за реплики към изказването на доктор Цеков? Няма.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Обявявам дебата за закрит.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 054-01-14, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 26 февруари 2010 г.
Моля, гласувайте законопроекта.
Уважаеми народни представители, тъй като народната представителка Цвета Георгиева не е в залата, тя е оставила писмено заявление как гласува по законопроекта. По този законопроект тя гласува “против”. Моля, това да се отрази.
“За” – 5, “против” – 13, “въздържали се” – 2.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., № 054-01-14, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 26 февруари 2010 г., не се приема на първо гласуване.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасното използване на ядрена енергия, 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 02.03.2010 г. – първо гласуване.
Давам думата на господин Красимир Коцев от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за представяне на становище по законопроекта.
Заповядайте, господин Коцев. Имате думата.
СЕРГЕЙ ЦОЧЕВ: Добър ден! Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Казвам се Сергей Цочев и съм председател на Агенцията за ядрено регулиране, която е вносител на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия.
Предлаганите със законопроекта изменения и допълнения са в няколко направления, описани в мотивите към законопроекта, най-важните от които са отчитане на новоприети изменения и основополагащи международни договори и обвързващи документи, изменения в лицензионните и разрешителни режими по отношение на ядрените съоръжения и обектите с дейности и източници на йонизиращи лъчения, отчитане на предложения на постоянни експертни работни групи към управителните съвети на фондовете за извеждане от експлоатация на радиоактивни отпадъци и, разбира се, редица редакционни промени, свързани с изменения в наименованията на министерства и ведомства, изчистване на терминологията и т.н.
Предложени са изменения и допълнения, отчитащи специфични задължения на Република България по Конвенцията за физическа защита на ядрения материал, ратифицирана от Народното събрание през 2006 г.
Предложени са изменения във връзка с присъединяването на България към Споразумението за прилагане на гаранциите за неразпространение на ядреното оръжие между страните-членки, ЕВРАТОМ и Международната агенция за атомна енергия.
Със законопроекта се осигурява трайна правна регламентация на изискванията на Директивата за надзор и контрол на превоза на радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво.
С проекта на закон се въвеждат изискванията на Директивата 2009/71 на Съвета за установяване на общностна рамка за ядрена безопасност на ядрените инсталации от 2009 г.
Във връзка с опита от прилагане на досегашния закон със законопроекта се въвежда лицензия за извеждане от експлоатация на ядрено съоръжение вместо досегашния режим, който изискваше и лицензия, и серия от разрешения.
В резултат на обстоен анализ на съществуващия лицензионен и разрешителен режим в областта на използване на източници на йонизиращи лъчения е проведено обсъждане с професионални сдружения, асоциации, с Министерството на здравеопазването като цяло. Със законопроекта се дава правна възможност за отпадане на лицензионния режим на източници на йонизиращи лъчения с нисък радиологичен риск, използвани в медицината и индустрията. Тези обекти и дейности ще останат под регулаторен контрол.
Със законопроекта се предлага цялостно отпадане на лицензионния и разрешителен режим за части на източници на йонизиращи лъчения, като например държатели за рентгенови тръби, кабели, усилващи екрани и други, които не представляват радиологичен риск.
Със законопроекта се предлага и удължаване на максималния срок на издаваната лицензия за използване на източници от пет до десет години, като се цели облекчаване на лицензионния режим и намаляване на икономическото бреме на лицензиантите.
Направен е и опит за намаляване на броя на безстопанствените източници, както и намаляване на източниците, погребвани като отпадък на територията на Република България чрез въвеждане на изискване за връщане на определени категории радиоактивни източници на производителя след прекратяване на използването им.
В законопроекта са отчетени в максимална степен и направените предложения от експертните работни групи към двата фонда – за радиоактивни отпадъци и извеждане от експлоатация.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз.
Има ли желания за отношения и мнения по този законопроект?
Заповядайте, имате думата, доктор Голчев.
ЯВОР ГОЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Аз съм заместник-председател на Българския зъболекарски съюз. Тъй като го няма доктор Шарков, си позволявам да повторя донякъде вчерашното му изказване пред Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Ние подкрепяме този законопроект, тъй като той за нас в някои от пунктовете, които се изменят, решава важни проблеми, свързани с качеството на нашия труд, с изпълнение на стандартите и донякъде дава възможност в сравнително кратки срокове да достигнем някои европейски параметри по оборудване на нашите кабинети.
Не трябва да се забравя, че в момента само между 1 и 4 процента от нашите кабинети са оборудване с рентгенови апарати, които могат да гарантират качество на нашия труд, при 95 процента стандартно оборудване на денталните кабинети в Европа с рентгенова апаратура. Говорим за такива с ниска мощност – до 70 киловолта, които са вече като битова апаратура в Европейски съюз.
Така че ние ще подкрепим на всички нива, където е възможно, този законопроект и сме поели ангажимента да представим в Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм нашите виждания. Работим усилено по този проблем с две наши комисии.
Така че за нас това е може би най-належащия проблем – да изчисти една историческа несправедливост в нашата професия.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Голчев.
Аз бих искал да Ви споделя, че в тази връзка съм подготвил, почти е готов законопроект, който именно ще даде възможност на стоматолозите или по-точно на лекарите по дентална медицина да могат действително да извършват една съвременна медицинска услуга.
Аз се запознах със законодателството, което е от 60-те години, където кугелът и рентгеновите апарати навремето са изисквали необходима площ. Вие знаете, че се изискваше специално помещение и т.н.
Така че можете да предадете на доктор Шарков, че може би другата седмица законопроектът ще бъде напълно готов и в синхрон и като едно продължение ще внеса именно такъв законопроект, който да може да даде право всеки един доктор по дентална медицина да притежава в кабинета си такава апаратура, това да не бъде лукс и пациентите да не бъдат разкарвани по съответните лаборатории.
Мисля, че това ще бъде един допълнителен акт, който ще допринесе за по-високото качество на вашата работа.
Има ли желания за изказвания от народни представители?
ЯВОР ГОЛЧЕВ: Бих искал само да благодаря за това нещо и се надявам, че в рамките на тази седмица ще получим някакъв вариант, тъй като ние също работим по тази тема и не е коректно да се разминаваме.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз ще помоля моите сътрудници от Комисията по здравеопазването и юристите да Ви изпратят един вариант. Ако имате забележки, да си ги кажете, за да може да синхронизираме действията си. Всичко, което правим тук, го правим в крайна сметка за благото на хората, на пациентите. Така че няма нищо да бъде скрито-покрито. Вие знаете, че всички законопроекти ги изпращам на страните, които са заинтересовани или имат отношение по дадената тема.
Благодаря Ви и аз.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Закривам дебата по законопроекта.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасното използване на ядрена енергия, 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 02.03.2010 г.
Моля, гласувайте този законопроект.
“За” – 18, “против” и “въздържали се” – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за безопасното използване на ядрена енергия, 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 02.03.2010 г., се приема с пълно единодушие на първо гласуване.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
Благодаря ви за участието, уважаеми гости и народни представители.
(Закрито в 15,25 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Д-р Лъчезар Иванов)
Стенограф:
(Божидарка Бойчева)
