Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
25/03/2010
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 22
На 25.03.2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния дневен ред
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Определение на Конституционния съд от 04.03.2010 г. с приложено искане на 54 народни представители от 41-то Народно събрание, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 4/2010 г., за установяване противоконституционността на чл. 59, ал. 12 и чл. 59в от Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 101 от2009 г.).
2. Законопроект за изменение на Закона за здравното осигуряване, № 054-01-1, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и Мартин Димитров Димитров на 19.01.2010 г. – първо гласуване.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 22
На 25.03.2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния дневен ред
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Определение на Конституционния съд от 04.03.2010 г. с приложено искане на 54 народни представители от 41-то Народно събрание, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 4/2010 г., за установяване противоконституционността на чл. 59, ал. 12 и чл. 59в от Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 101 от2009 г.).
2. Законопроект за изменение на Закона за здравното осигуряване, № 054-01-1, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и Мартин Димитров Димитров на 19.01.2010 г. – първо гласуване.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,15 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Лъчезар Иванов.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми колеги. Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам днешното редовно заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам следния дневен ред:
1. Определение на Конституционния съд от 04.03.2010 г. с приложено искане на 54 народни представители от 41-то Народно събрание, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 4/2010 г., за установяване противоконституционността на чл. 59, ал. 12 и чл. 59в от Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г., посл. изм., ДВ, бр. 101 от2009 г.), създадени с § 38, т. 3 и § 39 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 101 от 2009 г.).
2. Законопроект за изменение на Закона за здравното осигуряване, № 054-01-1, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и Мартин Димитров Димитров на 19.01.2010 г. – първо гласуване.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Няма.
Подлагам на гласуване дневния ред, който ви прочетох.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
“За” – 13, “против” и “въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема с пълно единодушие.
1. Определение на Конституционния съд от 04.03.2010 г. с приложено искане на 54 народни представители от 41-то Народно събрание, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 4/2010 г., за установяване противоконституционността на чл. 59, ал. 12 и чл. 59в от Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г., посл. изм., ДВ, бр. 101 от2009 г.), създадени с § 38, т. 3 и § 39 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 101 от 2009 г.).
2. Законопроект за изменение на Закона за здравното осигуряване, № 054-01-1, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и Мартин Димитров Димитров на 19.01.2010 г. – първо гласуване.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
Определение на Конституционния съд от 04.03.2010 г. с приложено искане на 54 народни представители от 41-то Народно събрание, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 4/2010 г., за установяване противоконституционността на чл. 59, ал. 12 и чл. 59в от Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г., посл. изм., ДВ, бр. 101 от2009 г.), създадени с § 38, т. 3 и § 39 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 101 от 2009 г.).
Уважаеми колеги, съгласно чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, когато Конституционният съд е определил Народното събрание като заинтересована страна по конституционно дело за оспорването на закон или решение, водещата комисия може да приеме становище до Конституционния съд.
В тази връзка на вашето внимание предоставям проект за становище.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията по здравеопазването да се излезе със становище до Конституционния съд по к.д. № 4/2010 г.
Има ли обратно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение за приемане на такова становище на Комисията по здравеопазването.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: На “такова” или на “това”? Защото, ако е на “това”, означава да се гледа по същество становището.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Сега по същество предлагам приемането принципно на становище до Конституционния съд, тоест, дали да се приеме становище или не. Затова попитах и дали има обратно становище на предложеното. Мисля, че съвсем точно и ясно го формулирах.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
“За” – 11, “против” – 1, “въздържали се” – 3.
Процедурното предложение се приема.
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Искам да обясня мотивите за моето гласуване “против”.
Ясно е, че когато един законопроект е приет от дадено мнозинство и той е оспорен на основание за неговата конституционност, едва ли може в такъв период мнозинството да промени своето мнение. Тоест, парламентът вече е изразил своето мнение с гласуването на закона. Вярно е, че вие сте в правото си да приемете такова становище. Но според мен то ще възпроизведе една дискусия, която предварително е известна.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви за пояснението, господин Стоилов. Аз затова си направих усилието да прочета чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Такъв е Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание. Всъщност исках всичко да бъде съвсем демократично и подложих на гласуване дали това становище да бъде прието и гласуване. То се прие.
Така че, уважаеми народни представители, имате възможност за мнения, изказвания, становища върху така предложения ви текст за становище. Това е предварителен проект на становището.
Имате думата.
Ако желаете, да направим представяне на становището?
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да кажа само няколко думи, без да навлизам по същество.
Аз поддържам мотивите, които сме подготвили със съответното искане до Конституционния съд, защото смятаме, че те противоречат на основния принцип за равенството на гражданите пред закона, който не допуска, включително и по такъв род на професия образователна степен да се въвеждат различия в правата. В случая става дума дори за хора, които имат еднакво образование и единствено разграничението е в това, че те имат медицински специалности – едните да могат, а другите да не могат да сключват такива договори.
Видях мотивите на вносителите. Вероятно те ще бъдат поддържани от комисията, но не опровергават този водещ мотив.
Така че Конституционният съд в крайна сметка е органът, който по валиден начин може да се произнесе кои от тях имат своето конституционно основание.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Аз ще си позволя само една – приемете го като – реплика, така че ще имате право на дуплика.
Аз ще кажа, че когато говорим за медицина и когато говорим за квалификация, именно квалификацията е тази, която дава право на един или на друг лекар да извършва една или друга интервенция. Така че мисля, че тук, когато говорим за всички други професии, ако цензът е еднакъв, то, когато говорим за здравеопазване и съответно за извършването на даден тип дейности в различните области на здравеопазването, то именно специализацията и квалификацията е тази, която дава право на един лекар да извършва една или друга процедура. Мисля, че е излишно да казвам, че примерно един общопрактикуващ лекар не може да отвори черепа на един пациент при положение, че той няма специалност по неврохирургия. Мога да дам още по-фрапантни примери.
Така че мисля, че нуждата от квалификация в областта на здравеопазването е абсолютно необходима. Нещо повече, държавата е тази, която трябва да се грижи и да поставя условията за качеството на медицинската услуга, за да гарантира тази услуга, за да гарантира здравето и живота на всеки български гражданин, което апропо е записано и в Конституцията на Република България.
Така че държавата е в пълното си право да наложи именно критерии, за да пази здравето и живота на всеки български гражданин.
Благодаря ви.
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Но всъщност не това са нашите мотиви, защото Вие във Вашето изказване аргументирате необходимостта от специална квалификация за извършване на определени действия. Ние въобще не третираме този въпрос. Ние поставяме един правен въпрос за това, че една категория специалисти могат да сключват трудови договори, а друга категория не могат. Това няма никакво отношение към това какво може да прави или не може да прави даден медицински специалист.
Аз дори приемам, че има някаква обществено целесъобразност, защото тук са посочени по-редки медицински специалности, но целесъобразността е едно, а критериите за равенство по отношение на трудово-правния статус са друго.
Така че нашето оспорване е на друга плоскост и мисля, че то не губи своето значение от мотивите, които казахте.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Аз мисля, че се видя, че тук действително се оформят двете становища, двете позиции.
Има ли желания за други изказвания?
Заповядайте, госпожо Йорданова. Имате думата.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
Само накрая доктор Адемов направи една много уместна забележка. Искам да кажа, че редакционно завършекът би следвало да звучи по следния начин. Ако приемете мотивите на предварително раздаденото становище, то трябва да завърши така:
“С оглед на гореизложеното се проведе дискусия. Комисията по здравеопазването не подкрепя искането на 54-мата народни представители за установяване противоконституционност на посочените текстове.”
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Това беше важна забележка. Моля след това да бъде изправена.
Тъй като не виждам желание за изказване, ще подложа на гласуване именно това становище, което е раздадено, с редакционната забележка, която току-що бе изтъкната от представителя на Правния отдел на Народното събрание.
Моля, гласувайте становището относно внесеното под № 4/2010 г. искане на 54 народни представители за установяване противоконституционност на текстове от Закона за здравното осигуряване.
“За” – 11, “против” – 1, “въздържали се” – 4.
Предложението се приема.
Копие от становището се прилага към протокола.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за здравното осигуряване, № 054-01-1, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и Мартин Димитров Димитров на 19.01.2010 г. – първо гласуване.
Думата има вносителят доктор Шарков. Заповядайте, доктор Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Най-напред честит празник на всички, защото днес е един от най-големите християнски празници.
Това, което ние сме внесли като законопроект, предвижда една малка, но съществена промяна в Закона за здравното осигуряване, която касае задължителния характер или по-скоро отмяната на задължителния характер на европейската здравна карта.
Преди да ви представя мотивите, мога да ви кажа, че това, което направихме всъщност с тази промяна в закона, доведе до безспорния факт, че вече огромната част от българските граждани знаят, че съществува европейска здравна карта и знаят какви права им дава европейската здравна карта. В този смисъл постигнахме някакъв успех, макар и според мен с нарушение на редица нормативни актове.
С промените в Закона за здравното осигуряване, който всъщност е в сила от 18.12.2009 г., тъй като нито един от текстовете, които ние гласувахме, не влиза в сила от месец април, се въведе задължителност на европейската здравноосигурителна карта при пътуване и пребиваване на български гражданин в държавите-членки на Европейския съюз. Съгласно тази разпоредба на чл. 80г, ал. 2 обаче всеки здравноосигурен български гражданин задължително трябва да притежава такава карта при напускане на страната.
Така с въведената задължителност на европейската здравна карта при напускане на страната обаче се нарушава правото на свободно придвижване на българските граждани и техните права и свободи, гарантирани от Конституцията на Република България и международните актове, по които Република България е страна.
Правото на свободно придвижване е установено и гарантирано в разпоредбата на чл. 35 от Конституцията на Република България. Същността на това право се изразява в свободния избор на всеки гражданин, когато прецени, да напуска територията на Република България при условия и ред, определени със закон. Въз основа на конституционната разпоредба е предвиден административен ред за напускане и за връщане на територията на Република България. Единствените ограничения съгласно конституционния текст са допустими само в изключителни случаи, когато се застрашава националната сигурност, народното здраве – всъщност терминът е стар – и правата и свободите на другите граждани.
Съгласно чл. 23, ал. 2 от Закона за българските лични документи всеки български гражданин има право да напуска страната само с основния идентификационен документ за самоличност – лична карта, и да се завръща с нея през вътрешните граници на Република България от държавите-членки на Европейски съюз. Българските граждани могат да напускат и да се завръщат на територията на страната и с валиден паспорт.
Принципите, които са заложени в тази разпоредба на чл. 23, ал. 2 от Закона за българските лични документи, са получили своето развитие и конкретизация в нормите на членове 75 и 76 от същия закон, уреждащи случаите на налагане на забрани за напускането на страната.
Всеки друг документ, въведен като задължителен за напускане на страната, без изрично да е предвиден в административния ред от Закона за българските документи за самоличност, прави и противоречи на упражняване правото на свободно движение на хора.
С разпоредбата на чл. 80г, а. 2 от Закона за здравното осигуряване, чиято промяна предлагаме ние, се влиза в противоречие с правото за свободно движение на хора, закрепено в Договора за създаване на европейската общност, заменен с Лисабонския договор, което е една от четирите основни свободи на Европейски съюз.
Съгласно чл. 45 от Хартата за основните права на Европейски съюз всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава на територията на държавите-членки.
Всеобщата декларация за правата на човека – чл. 13 – и Международният пакт за граждански и политически права – чл. 12 – гарантират и защитават правото на свободно придвижване на всички лица. Принципите за свободно придвижване са доразвитие и регламентирани в Директива 2004/38 на Европейската общност относно правото на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки.
Съгласно чл. 4 от Директивата всички граждани на Съюза с валидна карта за самоличност или паспорт имат правото да напускат територията на държавата-членка, и да пътуват до друга държава-членка.
В заключение, смятам, че малко прекомерно и необосновано ограничихме правото на българските граждани с въвеждането на задължителност на документ за напускане на страната, което по своята същност има препоръчителен характер.
И точно поради тази причина ние предлагаме в текста на закона думата “задължително” да се замени с “препоръчително”.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Давам думата на министъра на здравеопазването доктор Нанев. Заповядайте, господин министър, за Вашето становище.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Европейската здравноосигурителна карта, както знаете, разбира се, удостоверява правото на неотложна медицинска помощ за сметка на Националната здравноосигурителна каса на български граждани, временно пребиваващи в държава-членка на Европейски съюз.
Съществуващата към момента разпоредба на чл. 80г, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване гарантира в максимална степен правата на българските граждани за неотложна медицинска помощ при пътуването им извън пределите на Република България в границите на Европейски съюз.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на министър Нанев.
Има ли желание за изказвания? Тъй като не виждам желаещи за изказване, аз искам да се изкажа по темата.
Уважаеми колеги, смятам, че проблемът с европейската здравна карта, с която нашите български граждани напускат пределите на страната, има изключително много предимства, а именно това, че напускайки страната, те могат да бъдат сигурни, че в случай на необходимост и показвайки своята европейската здравна карта на територията на страните от Европейски съюз, те ще могат да имат достъп до медицински услуги, който достъп няма да се отрази върху тяхното финансово състояние.
Искам да кажа нещо от писмата, които получихме в Комисията по здравеопазването. Към днешна дата има много български граждани, които са ползвали медицински услуги. Когато ползват медицинска услуга в страна-членка на Европейски съюз, непритежавайки карта, няма как да се установи, че те са редовни примерно платци на здравната каса. Това само по себе си създава проблем, тъй като мястото и страната, в която пребивават, трябва да установи по съответния път дали тези граждани са плащали своите здравни осигуровки в страната. Но, за да получат тази медицинска услуга, от тях се изисква да заплатят медицинската услуга, когато нямат европейската здравна карта. Едва, когато се докаже, че те са съответно здравно осигурени, могат да си получат парите.
Разбирате какво огромно неудобство е това за българските граждани. Ще ви кажа и за други случаи. Когато български граждани са ползвали медицински услуги и тези медицински услуги след това бъдат прехвърлени към държавата, а тези хора не са осигурени, те се изплащат за сметка на бюджета на българската държава.
Освен това мога да дам още ред случаи. Последният случай беше изпратен от Атина за един пациент, който лежи там в безсъзнание, където сметката му е огромна. Когато те са поискали съответно да покаже, че той е здравно осигурен, те не могат да установят това веднага. Накарали са близките му да заплатят сума от 30 000 евро, парична сума, която да гарантира именно това, че пациентът е здравно осигурен. Когато се докаже това, ще бъде върната сумата.
Така че аз искам да се обърна към всички вас. Това, че ние определяме на българските граждани да притежават европейската здравна карта, пускайки ги с такава карта, ние всъщност гарантираме на всеки български гражданин, който напуска страната, че той ще бъде обслужен и че този български гражданин всъщност ще получи медицинска услуга, показвайки тази европейска здравна карта.
Затова бих искал да се обърна към всички вас. Предполагам, че вие вече имате своята изчистена позиция как ще гласувате. Но искам да помислите за това, че нещата имат двояк характер. Единият вариант е това, че, от една страна, на гражданите може да им бъдат поискани средства, а от друга страна, примерно, че хора, които не са плащали здравните си осигуровки и отиват да работят в Европейски съюз, да ги накараме да си платят тук вноските за здравно осигуряване, за да може действително при необходимост те да доказват и да показват, че те са солидарни с модела, който съществува в България.
Така че с лека ръка много лесно може да бъде отхвърлено едно или друго предложение. Затова в случая мисля, че въвеждането на европейската здравна карта има и още едно предимство – тя има дисциплиниращ характер за всички онези, които всъщност не са плащали здравните си осигуровки и сега, излизайки в чужбина да работят, да бъдат така добри да си възстановят участието в здравната система на България. Това ще даде възможност и за дисциплиниране на Националната здравноосигурителна каса, за да може да прецени и да види до каква степен колко от хората са плащали или не са плащали здравните си вноски.
Нещо повече, във време на икономическа криза виждате, че здравните услуги поскъпват, а постъпленията намаляват. Така че трябва да мислим и като държавници, трябва да мислим и като хора, отговорни за здравеопазването в България.
Благодаря ви.
Заповядайте, доктор Сахлим. Имате думата.
НИГЯР САХЛИМ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Мисля, че имаме нужда да отграничим две неща.
Първо, тази здравна карта дава право на спешна помощ в рамките на Европейски съюз. Едва ли има член на комисията, който да не знае това, нека да не създаваме илюзии – спешна и част от неотложната помощ. Въобще не може да се говори, че ако си здравно осигурен и имаш такава карта, някой ще ти гарантира планова помощ. Не става въпрос за това, защото останахме с такова впечатление.
Имаме обаче един голям проблем. Става въпрос за свободното движение на хора, стоки и услуги и т.н. Това е право. Право е да имаш такава карта. Тя ти дава право на неща, но не може да има задължителен характер. Не може да вменим нещо, което го няма нито в една директива. Показателно е становището на Отдел “Европейско право” в Народното събрание. Нещо, което е право, не може да стане задължение.
Казваме, че в рамките на Европейски съюз може да се пътува само с лична карта или паспорт. Не може да въвеждаме някакви допълнителни условия. Това няма да има дисциплиниращия ефект, който целите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз имам реплика към Вас, доктор Сахлим.
Първо, искам да Ви кажа, както се казва, че Евангелието се чете по различен начин от различните хора.
Но ще Ви кажа, че здравето и живота на всеки български гражданин трябва да бъде гарантирано където и да се намира по света.
Така че искам да Ви кажа следното. Понеже Вие не ме репликирахте по същество, а направихте изказване, но аз искам да Ви задам въпросите по случаите, които аз дадох като пример, за да ми отговорите Вие. Кой ще носи отговорността, когато един пациент изпадне в беда и не може да докаже, че той е бил съвестен данъкоплатец, че той си е платил здравната вноска и го карат да плати за спешна или неотложна помощ.
Искам да ми отговорите конкретно. Защото аз ще Ви дам цифри колко пари държавата дължи към страни от Европейски съюз, които пари трябва да бъдат изплатени. Така че, когато ние говорим конкретно, никой не говори за правото. Защо тогава не ги пуснем да пътуват без лични карти?
Затова ви казвам: нека да бъдем коректни, когато говорим.
Освен това тази директива никъде не се упоменава. Защо тогава, когато примерно се наложи оказването на спешна или неотложна помощ, искат на европейските граждани наличието на тази карта?
Това ми е репликата?
Отговорете ми!
НИГЯР САХЛИМ: Благодаря за репликата.
Уважаеми господин председател, имате проблем. Трябва да изясните по какъв ред изплаща касата тези услуги през последните две години, откакто сме членове на Европейски съюз? Имаме специални средства, отделени от бюджета, за хора, лекувани с разрешението на Националната здравноосигурителна каса, когато става въпрос за нещо извън спешната и част от неотложната помощ. Бъркате нещата. Изяснете си ги за себе си, за да не подвеждате и колегите.
Както в Конституцията на Република България е записано, че всеки български гражданин има право на спешна помощ, така и граждани на Европейски съюз имат право на спешна помощ, където и да се намират на територията и в рамките на Европейски съюз. Картата, да, улеснява удостоверяването на това право. Но е право. Не може да бъде изрично записано като задължение и да бъде атрибут към личната карта или паспорта.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на доктор Сахлим.
Заповядайте, господин Йорданов. Имате думата.
АНАТОЛИЙ ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Аз сега се сещам, че в България здравнонеосигурените лица също ползват спешна помощ.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми колеги, дебатът по законопроекта не тръгва в правилната посока и по правилния начин. Не тръгва по правилния начин, защото попадаме в излишни спорове, които са породени, от една страна, от това, че де факто и в становището на омбудсмана е казано, че са нарушени и Конституцията на Република България, и европейски закони, и директиви, и т.н., и международно право. От друга страна, се опитваме да докажем колко важно е наличието на европейската здравна карта. Да, абсолютно така е, много е важна европейската здравна карта за всеки български гражданин, който се намира в Европа. Разбира се, това не важи за нито една от другите страни, освен тази 27.
По същия начин всеки български гражданин има право да избере начина, по който да напусне страната. Ако има достатъчно средства, не се интересува от никакви здравни осигуровки. Той в България не си ги плаща, камо ли да ги плаща само, защото трябва да излезе в чужбина.
Второ, имайте предвид, че тогава, когато българските граждани, за да получат европейската здравна карта, трябваше да си платят здравните вноски за последните три месеца, сега, за да получат европейска здравна карта, трябва да платят за последните три години здравните си вноски. Не за последните три месеца!
Аз съм съгласен с това, че донякъде, да, има дисциплиниращ ефект. Вероятно благодарение на този документ или на тази промяна в закона някои хора са си възстановили здравното осигуряване. Но разберете един безспорен факт. Както на всеки един от нас като народен представител му се налага да пътува в чужбина и понякога това става от тази седмица за другата, не можете да получите европейската здравна карта за една седмица. Няма кой да ви я издаде за толкова късо време. Това става за не по-малко от един месец. Разбира се, това е за първото пътуване, но тя се подновява всяка следваща година.
Ние сме законодателният орган на държавата и не можем да нарушаваме Конституцията на Република България и европейското право. Ако ние го правим, какво остава за всички останали граждани в България!?! Извинявайте.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на доктор Шарков.
Има ли други желания за изказване?
Заповядайте, доктор Адемов. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Имам един много важен въпрос. Само че защо си мисля, че не сме достатъчно подготвени в момента да отговорим за нещо, което всички искаме да бъде уредено по най-добрия начин. Господин Ваньо Шарков иска правото да не го превръщаме в задължение, за да не нарушаваме според него и според омбудсмана Конституцията и свободното движение на хора, стоки и услуги в Европейски съюз.
От друга страна, тук искаме дисциплиниращ ефект – хората, които излизат, да си плащат здравните вноски. Но има един друг момент. Излизайки днес, те нямат задължението да плащат здравноосигурителни вноски в България. Започва едно объркване у мен лично, тъй като, ако информираш Националната агенция за приходите, когато излизаш в чужбина, ти преставаш да си плащаш здравните вноски в България. Отивайки в чужбина, ако си спешно болен, самият факт, че ти си част от Европейски съюз, което удостоверяваш с документа за самоличност, означава, че ти имаш право на тази спешна помощ по дефиниция. Спешната помощ обаче е ангажимент не на осигурителната система, а не държавата според нашето законодателство.
Ето защо казвам всичко това на глас – за да се опитаме да намерим някакво решение, за което и точно сега нямаме време. Срокът е 1 април.
Това, което искам да попитам, е следното. В рамките на Европейски съюз дали всички лечебни заведения, всички болници предоставят спешна помощ без заплащане? Аз изобщо не съм сигурен дали това е така. Това е първият ми въпрос.
Вторият въпрос е следният. Означава ли това, че нямаше разрешение от Националната здравноосигурителна каса, нямаш право да ползваш две опции. Едната опция е спешна помощ, втората опция е неотложната помощ. Защото касата ще плати само, ако тя ти е разрешила да се лекуваш някъде в чужбина.
ХАСАН АДЕМОВ: Няма нищо общо, обаче, ако имаш европейска здравна карта, не всички знаят, че трябва да се лекуват само за спешните случаи, което означава, че болните там ще ги предупредят.
Тоест, тази дискусия не е в черно и в бяло. Това искам да кажа.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Уважаеми колеги, имате думата.
Заповядайте, госпожо Георгиева. Имате думата.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Аз в известен смисъл споделям мнението на господин Адемов, че нашите пациенти не знаят много неща. На мен много често ми се е налагало да обяснявам разликата между ДКЦ, болница, стационар и т.н. Трябва да си признаем, че хората не са добре просветени в някои такива неща.
По-скоро, вместо да се опитваме да дисциплинираме хората по трудния начин, по-добре е да им разясним нещата. Аз смятам, че една разяснителна кампания за ползата от това колко по-добре е да си вземеш европейска здравна карта и да пътуваш с нея, е по-доброто нещо, отколкото вменяването на някакво задължение. Защото средностатистически човек, като го накараш да си извади още един документ задължително, това веднага поражда негативи сред обществото.
Мисля, че определено има резон в предложението на колегата Ваньо Шарков, защото също смятам, че правото не трябва да бъде вменявано като задължение.
Аз бих коментирала, че бихме могли да приемем това предложение на колегите и всъщност да задължим самите себе си да направим една добра разяснителна кампания за пълзите от здравната карта, дори така, както го прави омбудсманът на Републиката. Всяка сутрин по всички радия звучи една – аз не бих казала – реклама, но това е разяснителна кампания, която той със своя бюджет плаща, за да могат хората да знаят.
Ние можем да направим същото. Тогава да дадем на хората право сами да разберат нуждата от това да имат европейска здравна карта.
Това е моето мнение.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на госпожа Георгиева.
Има ли други желания за изказвания? Няма.
В такъв случай закривам дебата и ще поставя на гласуване законопроекта за изменение на Закона за здравното осигуряване, № 054-01-1, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и Мартин Димитров Димитров на 19.01.2010 г. – първо гласуване.
Моля, гласувайте законопроекта.
“За” – 13, “против” и “въздържали се” – няма.
Законопроектът за изменение на Закона за здравното осигуряване, № 054-01-1, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и Мартин Димитров Димитров на 19.01.2010 г., се приема на първо гласуване.
Колеги, тъй като законопроектът е приет с единодушие, аз предлагам законопроектът да мина и на второ гласуване.
Ако членовете от комисията имат нещо против, моля да го изразят.
Заповядайте, госпожо Йорданова. Имате думата.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
Господин председател, Вашето предложение е удачно. Въпросът е в редакцията, предложена от народния представител Ваньо Шарков, която не е в съответствие с юридическите норми. Необходимостта от нова редакция ще възпрепятства приемането на законопроекта и на второ гласуване.
Имам едно предложение, ако сте съгласни. Тъй като днес изтича срокът за внасяне на предложения по Закона за лечебните заведения, с който се правят промени в Закона за здравното осигуряване, това предложение може да направено и този текст да бъде инкорпориран и да бъде разгледан в най-скоро време със Закона за лечебните заведения.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на госпожа Йорданова.
Заповядайте, доктор Адемов. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, ако срокът е 1 април, това, което предложи представителят на Правния отдел, това може да се случи. Никакъв проблем няма като правна техника. Но като време, ако искаме да се включим във времето до 1 април, трябва да се направят две неща.
Първото нещо е още следващата седмица този законопроект да влезе в дневния ред на Народното събрание, да се гласува и евентуално да се публикува в Държавен вестник. Това са неща, които могат да бъдат съобразени. Ако това стане, ще можем да се включим в срока. Иначе това, което предлага госпожа Йорданова, правно-технически е правилно, но във времето ще се проточи след 1 април.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Заповядайте, доктор Шарков, за процедура. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, тъй като срокът за правене на предложения по Закона за лечебните заведения изтича в 17 ч., тъй като огромната част от българското население не знам поради каква причина знае, че това влиза в сила от 1 април, аз ви предлагам наистина да приемем предложението на председателя на Комисията по здравеопазването. То другата седмица да бъде прието, а технически новият вариант да бъде внесен след две седмици, когато ще приемаме Закона за лечебните заведения.
Тоест, това, което аз предлагам, е сега да го приемем на двете четения сега и следващата седмица, за да знаят българските граждани, че от 1 април няма такова ограничение. А след това, когато приемаме Закона за лечебните заведения, да направим текста грамотен, както вие го казвате.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на доктор Шарков.
Оформиха се две предложения. Народните представители са тези, които взимат решенията тук. Аз единствено искам да попитам следното. Ако текстът бъде прочетен тук за второ четене, както го е дал доктор Шарков, да бъде записан по този начин, какво ще стане?
Вие сте вносител, доктор Шарков, редно е Вие да го прочетете.
ВАНЬО ШАРКОВ: Текстът, който е записан в момента, гласи така:
“Европейската здравна карта е задължителна за българските граждани, които напускат страната и пребивават в чужбина.”
Нашето предложение е този текст да се измени така:
“Европейската здравноосигурителна карта е препоръчителна за българските граждани, които напускат страната и пребивават в чужбина.”
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Министър Нанев поиска думата. Заповядайте, министър Нанев.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Аз бих искал, ако има възможност за един редакционен текст, че европейската здравна карта е задължителна и толкова.
Тя е задължителна по принцип за всеки български гражданин, да я има, тъй като е здравноосигурен. Но оттам нататък да не се обвързва с пътуването. Това не е необходимо. Знаете много добре каква беше целта – за да може българските граждани, които не се осигуряват, които ползват медицински услуги, а всъщност не плащат здравни осигуровки, да може да се подобри събирането на вземанията на Националната здравноосигурителна каса. Тя е задължителна по Закона за здравното осигуряване. Така или иначе, щом сме длъжни да сме здравноосигурени, сме длъжни да имаме и европейска здравна карта.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, министър Нанев.
Колеги, имате думата за изказване и по това предложение.
Заповядайте, госпожо Георгиева . Имате думата.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз се безспокоя, че това ще направи проблема още по-голям. Ако по този начин разпишем текст, ще започнат вече да ни искат европейската здравна карта и в банките, защото ще бъде изцяло въпрос на тълкуване къде и за какво е задължителна тази карта. Тогава наистина могат примерно да ни отказват кредити, ако нямаме здравна карта. Нищо чудно. Оттам нататък влизаме в хипотезата за това, че тя става задължителна за всичко. Давам само пример с банките.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам.
Уважаеми колеги, намираме се в една сложна юридическа ситуация. Ние приехме законопроекта на първо четене. О, кей, ще го включим следващата седмица в програмата на Народното събрание в пленарна зала. Проблемът е, че вие знаете, че от 1 април излизаме във ваканция. Тоест, времето за приемане за второ четене, ще бъде едва след ваканцията. Първият ни работен ден е на 14 април.
Аз като се замисля, в най-добрия случай ние ще можем да приемем законопроекта на второ четене и напълно да бъде готов за обнародване едва в края на месец април.
Заповядайте, доктор Адемов. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Ако възприемете, господин председател, следващата седмица законопроектът да влезе в пленарна зала за първо четене. Предлага се да се гласува на едно заседание и за второ четене. Преди гласуването на второ четене, може да бъде предложена редакционна бележка в текста. С тази редакционна бележка може да се приеме законопроектът на второ четене.
Ако искаме да спечелим малко време до другата седмица, да измислим точния текст. Мисля, че така ще бъде най-добре. Тъй като ще се направи редакционна поправка, сменяме една дума или каквото решим, това може да стане в пленарна зала при гласуването на второ четене.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
В такъв случай аз ще попитам, за да бъде най-демократично, следното.
Уважаеми колеги, съгласни ли сте сега да гласуваме това, което аз направих като предложение – да гласуваме законопроекта на второ четене тук, в комисията, а всъщност следващата седмица в пленарна зала да бъде направено предложение за редакционната бележка и да го приемем на второ четене.
Ако сте съгласни с процедурата, бих искал да я гласуваме, за да няма утре упреци.
Моля, гласувайте това процедурно предложение, което току-що направих пред вас – да гласуваме законопроекта на второ четене и следващата седмица да предложим редакционната бележка.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
“За” – 13, “против” и “въздържали се” – няма.
Процедурното предложение се приема.
Сега ще подложа на второ гласуване законопроекта за изменение на Закона за здравното осигуряване, № 054-01-1, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и Мартин Димитров Димитров на 19.01.2010 г.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
“За” – 13, “против” и “въздържали се” – няма.
Законопроектът за изменение на Закона за здравното осигуряване, № 054-01-1, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и Мартин Димитров Димитров на 19.01.2010 г., се приема на второ гласуване.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
Благодаря ви за участието, уважаеми гости и народни представители.
(Закрито в 15,55 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Д-р Лъчезар Иванов)
Стенограф:
(Божидарка Бойчева)
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 22
На 25.03.2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния дневен ред
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Определение на Конституционния съд от 04.03.2010 г. с приложено искане на 54 народни представители от 41-то Народно събрание, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 4/2010 г., за установяване противоконституционността на чл. 59, ал. 12 и чл. 59в от Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 101 от2009 г.).
2. Законопроект за изменение на Закона за здравното осигуряване, № 054-01-1, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и Мартин Димитров Димитров на 19.01.2010 г. – първо гласуване.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 22
На 25.03.2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния дневен ред
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Определение на Конституционния съд от 04.03.2010 г. с приложено искане на 54 народни представители от 41-то Народно събрание, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 4/2010 г., за установяване противоконституционността на чл. 59, ал. 12 и чл. 59в от Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 101 от2009 г.).
2. Законопроект за изменение на Закона за здравното осигуряване, № 054-01-1, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и Мартин Димитров Димитров на 19.01.2010 г. – първо гласуване.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,15 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Лъчезар Иванов.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми колеги. Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам днешното редовно заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам следния дневен ред:
1. Определение на Конституционния съд от 04.03.2010 г. с приложено искане на 54 народни представители от 41-то Народно събрание, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 4/2010 г., за установяване противоконституционността на чл. 59, ал. 12 и чл. 59в от Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г., посл. изм., ДВ, бр. 101 от2009 г.), създадени с § 38, т. 3 и § 39 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 101 от 2009 г.).
2. Законопроект за изменение на Закона за здравното осигуряване, № 054-01-1, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и Мартин Димитров Димитров на 19.01.2010 г. – първо гласуване.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Няма.
Подлагам на гласуване дневния ред, който ви прочетох.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
“За” – 13, “против” и “въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема с пълно единодушие.
1. Определение на Конституционния съд от 04.03.2010 г. с приложено искане на 54 народни представители от 41-то Народно събрание, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 4/2010 г., за установяване противоконституционността на чл. 59, ал. 12 и чл. 59в от Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г., посл. изм., ДВ, бр. 101 от2009 г.), създадени с § 38, т. 3 и § 39 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 101 от 2009 г.).
2. Законопроект за изменение на Закона за здравното осигуряване, № 054-01-1, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и Мартин Димитров Димитров на 19.01.2010 г. – първо гласуване.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
Определение на Конституционния съд от 04.03.2010 г. с приложено искане на 54 народни представители от 41-то Народно събрание, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 4/2010 г., за установяване противоконституционността на чл. 59, ал. 12 и чл. 59в от Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г., посл. изм., ДВ, бр. 101 от2009 г.), създадени с § 38, т. 3 и § 39 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 101 от 2009 г.).
Уважаеми колеги, съгласно чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, когато Конституционният съд е определил Народното събрание като заинтересована страна по конституционно дело за оспорването на закон или решение, водещата комисия може да приеме становище до Конституционния съд.
В тази връзка на вашето внимание предоставям проект за становище.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията по здравеопазването да се излезе със становище до Конституционния съд по к.д. № 4/2010 г.
Има ли обратно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение за приемане на такова становище на Комисията по здравеопазването.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: На “такова” или на “това”? Защото, ако е на “това”, означава да се гледа по същество становището.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Сега по същество предлагам приемането принципно на становище до Конституционния съд, тоест, дали да се приеме становище или не. Затова попитах и дали има обратно становище на предложеното. Мисля, че съвсем точно и ясно го формулирах.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
“За” – 11, “против” – 1, “въздържали се” – 3.
Процедурното предложение се приема.
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Искам да обясня мотивите за моето гласуване “против”.
Ясно е, че когато един законопроект е приет от дадено мнозинство и той е оспорен на основание за неговата конституционност, едва ли може в такъв период мнозинството да промени своето мнение. Тоест, парламентът вече е изразил своето мнение с гласуването на закона. Вярно е, че вие сте в правото си да приемете такова становище. Но според мен то ще възпроизведе една дискусия, която предварително е известна.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви за пояснението, господин Стоилов. Аз затова си направих усилието да прочета чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Такъв е Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание. Всъщност исках всичко да бъде съвсем демократично и подложих на гласуване дали това становище да бъде прието и гласуване. То се прие.
Така че, уважаеми народни представители, имате възможност за мнения, изказвания, становища върху така предложения ви текст за становище. Това е предварителен проект на становището.
Имате думата.
Ако желаете, да направим представяне на становището?
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да кажа само няколко думи, без да навлизам по същество.
Аз поддържам мотивите, които сме подготвили със съответното искане до Конституционния съд, защото смятаме, че те противоречат на основния принцип за равенството на гражданите пред закона, който не допуска, включително и по такъв род на професия образователна степен да се въвеждат различия в правата. В случая става дума дори за хора, които имат еднакво образование и единствено разграничението е в това, че те имат медицински специалности – едните да могат, а другите да не могат да сключват такива договори.
Видях мотивите на вносителите. Вероятно те ще бъдат поддържани от комисията, но не опровергават този водещ мотив.
Така че Конституционният съд в крайна сметка е органът, който по валиден начин може да се произнесе кои от тях имат своето конституционно основание.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Аз ще си позволя само една – приемете го като – реплика, така че ще имате право на дуплика.
Аз ще кажа, че когато говорим за медицина и когато говорим за квалификация, именно квалификацията е тази, която дава право на един или на друг лекар да извършва една или друга интервенция. Така че мисля, че тук, когато говорим за всички други професии, ако цензът е еднакъв, то, когато говорим за здравеопазване и съответно за извършването на даден тип дейности в различните области на здравеопазването, то именно специализацията и квалификацията е тази, която дава право на един лекар да извършва една или друга процедура. Мисля, че е излишно да казвам, че примерно един общопрактикуващ лекар не може да отвори черепа на един пациент при положение, че той няма специалност по неврохирургия. Мога да дам още по-фрапантни примери.
Така че мисля, че нуждата от квалификация в областта на здравеопазването е абсолютно необходима. Нещо повече, държавата е тази, която трябва да се грижи и да поставя условията за качеството на медицинската услуга, за да гарантира тази услуга, за да гарантира здравето и живота на всеки български гражданин, което апропо е записано и в Конституцията на Република България.
Така че държавата е в пълното си право да наложи именно критерии, за да пази здравето и живота на всеки български гражданин.
Благодаря ви.
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Но всъщност не това са нашите мотиви, защото Вие във Вашето изказване аргументирате необходимостта от специална квалификация за извършване на определени действия. Ние въобще не третираме този въпрос. Ние поставяме един правен въпрос за това, че една категория специалисти могат да сключват трудови договори, а друга категория не могат. Това няма никакво отношение към това какво може да прави или не може да прави даден медицински специалист.
Аз дори приемам, че има някаква обществено целесъобразност, защото тук са посочени по-редки медицински специалности, но целесъобразността е едно, а критериите за равенство по отношение на трудово-правния статус са друго.
Така че нашето оспорване е на друга плоскост и мисля, че то не губи своето значение от мотивите, които казахте.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Аз мисля, че се видя, че тук действително се оформят двете становища, двете позиции.
Има ли желания за други изказвания?
Заповядайте, госпожо Йорданова. Имате думата.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
Само накрая доктор Адемов направи една много уместна забележка. Искам да кажа, че редакционно завършекът би следвало да звучи по следния начин. Ако приемете мотивите на предварително раздаденото становище, то трябва да завърши така:
“С оглед на гореизложеното се проведе дискусия. Комисията по здравеопазването не подкрепя искането на 54-мата народни представители за установяване противоконституционност на посочените текстове.”
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Това беше важна забележка. Моля след това да бъде изправена.
Тъй като не виждам желание за изказване, ще подложа на гласуване именно това становище, което е раздадено, с редакционната забележка, която току-що бе изтъкната от представителя на Правния отдел на Народното събрание.
Моля, гласувайте становището относно внесеното под № 4/2010 г. искане на 54 народни представители за установяване противоконституционност на текстове от Закона за здравното осигуряване.
“За” – 11, “против” – 1, “въздържали се” – 4.
Предложението се приема.
Копие от становището се прилага към протокола.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за здравното осигуряване, № 054-01-1, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и Мартин Димитров Димитров на 19.01.2010 г. – първо гласуване.
Думата има вносителят доктор Шарков. Заповядайте, доктор Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Най-напред честит празник на всички, защото днес е един от най-големите християнски празници.
Това, което ние сме внесли като законопроект, предвижда една малка, но съществена промяна в Закона за здравното осигуряване, която касае задължителния характер или по-скоро отмяната на задължителния характер на европейската здравна карта.
Преди да ви представя мотивите, мога да ви кажа, че това, което направихме всъщност с тази промяна в закона, доведе до безспорния факт, че вече огромната част от българските граждани знаят, че съществува европейска здравна карта и знаят какви права им дава европейската здравна карта. В този смисъл постигнахме някакъв успех, макар и според мен с нарушение на редица нормативни актове.
С промените в Закона за здравното осигуряване, който всъщност е в сила от 18.12.2009 г., тъй като нито един от текстовете, които ние гласувахме, не влиза в сила от месец април, се въведе задължителност на европейската здравноосигурителна карта при пътуване и пребиваване на български гражданин в държавите-членки на Европейския съюз. Съгласно тази разпоредба на чл. 80г, ал. 2 обаче всеки здравноосигурен български гражданин задължително трябва да притежава такава карта при напускане на страната.
Така с въведената задължителност на европейската здравна карта при напускане на страната обаче се нарушава правото на свободно придвижване на българските граждани и техните права и свободи, гарантирани от Конституцията на Република България и международните актове, по които Република България е страна.
Правото на свободно придвижване е установено и гарантирано в разпоредбата на чл. 35 от Конституцията на Република България. Същността на това право се изразява в свободния избор на всеки гражданин, когато прецени, да напуска територията на Република България при условия и ред, определени със закон. Въз основа на конституционната разпоредба е предвиден административен ред за напускане и за връщане на територията на Република България. Единствените ограничения съгласно конституционния текст са допустими само в изключителни случаи, когато се застрашава националната сигурност, народното здраве – всъщност терминът е стар – и правата и свободите на другите граждани.
Съгласно чл. 23, ал. 2 от Закона за българските лични документи всеки български гражданин има право да напуска страната само с основния идентификационен документ за самоличност – лична карта, и да се завръща с нея през вътрешните граници на Република България от държавите-членки на Европейски съюз. Българските граждани могат да напускат и да се завръщат на територията на страната и с валиден паспорт.
Принципите, които са заложени в тази разпоредба на чл. 23, ал. 2 от Закона за българските лични документи, са получили своето развитие и конкретизация в нормите на членове 75 и 76 от същия закон, уреждащи случаите на налагане на забрани за напускането на страната.
Всеки друг документ, въведен като задължителен за напускане на страната, без изрично да е предвиден в административния ред от Закона за българските документи за самоличност, прави и противоречи на упражняване правото на свободно движение на хора.
С разпоредбата на чл. 80г, а. 2 от Закона за здравното осигуряване, чиято промяна предлагаме ние, се влиза в противоречие с правото за свободно движение на хора, закрепено в Договора за създаване на европейската общност, заменен с Лисабонския договор, което е една от четирите основни свободи на Европейски съюз.
Съгласно чл. 45 от Хартата за основните права на Европейски съюз всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава на територията на държавите-членки.
Всеобщата декларация за правата на човека – чл. 13 – и Международният пакт за граждански и политически права – чл. 12 – гарантират и защитават правото на свободно придвижване на всички лица. Принципите за свободно придвижване са доразвитие и регламентирани в Директива 2004/38 на Европейската общност относно правото на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки.
Съгласно чл. 4 от Директивата всички граждани на Съюза с валидна карта за самоличност или паспорт имат правото да напускат територията на държавата-членка, и да пътуват до друга държава-членка.
В заключение, смятам, че малко прекомерно и необосновано ограничихме правото на българските граждани с въвеждането на задължителност на документ за напускане на страната, което по своята същност има препоръчителен характер.
И точно поради тази причина ние предлагаме в текста на закона думата “задължително” да се замени с “препоръчително”.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Давам думата на министъра на здравеопазването доктор Нанев. Заповядайте, господин министър, за Вашето становище.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Европейската здравноосигурителна карта, както знаете, разбира се, удостоверява правото на неотложна медицинска помощ за сметка на Националната здравноосигурителна каса на български граждани, временно пребиваващи в държава-членка на Европейски съюз.
Съществуващата към момента разпоредба на чл. 80г, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване гарантира в максимална степен правата на българските граждани за неотложна медицинска помощ при пътуването им извън пределите на Република България в границите на Европейски съюз.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на министър Нанев.
Има ли желание за изказвания? Тъй като не виждам желаещи за изказване, аз искам да се изкажа по темата.
Уважаеми колеги, смятам, че проблемът с европейската здравна карта, с която нашите български граждани напускат пределите на страната, има изключително много предимства, а именно това, че напускайки страната, те могат да бъдат сигурни, че в случай на необходимост и показвайки своята европейската здравна карта на територията на страните от Европейски съюз, те ще могат да имат достъп до медицински услуги, който достъп няма да се отрази върху тяхното финансово състояние.
Искам да кажа нещо от писмата, които получихме в Комисията по здравеопазването. Към днешна дата има много български граждани, които са ползвали медицински услуги. Когато ползват медицинска услуга в страна-членка на Европейски съюз, непритежавайки карта, няма как да се установи, че те са редовни примерно платци на здравната каса. Това само по себе си създава проблем, тъй като мястото и страната, в която пребивават, трябва да установи по съответния път дали тези граждани са плащали своите здравни осигуровки в страната. Но, за да получат тази медицинска услуга, от тях се изисква да заплатят медицинската услуга, когато нямат европейската здравна карта. Едва, когато се докаже, че те са съответно здравно осигурени, могат да си получат парите.
Разбирате какво огромно неудобство е това за българските граждани. Ще ви кажа и за други случаи. Когато български граждани са ползвали медицински услуги и тези медицински услуги след това бъдат прехвърлени към държавата, а тези хора не са осигурени, те се изплащат за сметка на бюджета на българската държава.
Освен това мога да дам още ред случаи. Последният случай беше изпратен от Атина за един пациент, който лежи там в безсъзнание, където сметката му е огромна. Когато те са поискали съответно да покаже, че той е здравно осигурен, те не могат да установят това веднага. Накарали са близките му да заплатят сума от 30 000 евро, парична сума, която да гарантира именно това, че пациентът е здравно осигурен. Когато се докаже това, ще бъде върната сумата.
Така че аз искам да се обърна към всички вас. Това, че ние определяме на българските граждани да притежават европейската здравна карта, пускайки ги с такава карта, ние всъщност гарантираме на всеки български гражданин, който напуска страната, че той ще бъде обслужен и че този български гражданин всъщност ще получи медицинска услуга, показвайки тази европейска здравна карта.
Затова бих искал да се обърна към всички вас. Предполагам, че вие вече имате своята изчистена позиция как ще гласувате. Но искам да помислите за това, че нещата имат двояк характер. Единият вариант е това, че, от една страна, на гражданите може да им бъдат поискани средства, а от друга страна, примерно, че хора, които не са плащали здравните си осигуровки и отиват да работят в Европейски съюз, да ги накараме да си платят тук вноските за здравно осигуряване, за да може действително при необходимост те да доказват и да показват, че те са солидарни с модела, който съществува в България.
Така че с лека ръка много лесно може да бъде отхвърлено едно или друго предложение. Затова в случая мисля, че въвеждането на европейската здравна карта има и още едно предимство – тя има дисциплиниращ характер за всички онези, които всъщност не са плащали здравните си осигуровки и сега, излизайки в чужбина да работят, да бъдат така добри да си възстановят участието в здравната система на България. Това ще даде възможност и за дисциплиниране на Националната здравноосигурителна каса, за да може да прецени и да види до каква степен колко от хората са плащали или не са плащали здравните си вноски.
Нещо повече, във време на икономическа криза виждате, че здравните услуги поскъпват, а постъпленията намаляват. Така че трябва да мислим и като държавници, трябва да мислим и като хора, отговорни за здравеопазването в България.
Благодаря ви.
Заповядайте, доктор Сахлим. Имате думата.
НИГЯР САХЛИМ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Мисля, че имаме нужда да отграничим две неща.
Първо, тази здравна карта дава право на спешна помощ в рамките на Европейски съюз. Едва ли има член на комисията, който да не знае това, нека да не създаваме илюзии – спешна и част от неотложната помощ. Въобще не може да се говори, че ако си здравно осигурен и имаш такава карта, някой ще ти гарантира планова помощ. Не става въпрос за това, защото останахме с такова впечатление.
Имаме обаче един голям проблем. Става въпрос за свободното движение на хора, стоки и услуги и т.н. Това е право. Право е да имаш такава карта. Тя ти дава право на неща, но не може да има задължителен характер. Не може да вменим нещо, което го няма нито в една директива. Показателно е становището на Отдел “Европейско право” в Народното събрание. Нещо, което е право, не може да стане задължение.
Казваме, че в рамките на Европейски съюз може да се пътува само с лична карта или паспорт. Не може да въвеждаме някакви допълнителни условия. Това няма да има дисциплиниращия ефект, който целите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз имам реплика към Вас, доктор Сахлим.
Първо, искам да Ви кажа, както се казва, че Евангелието се чете по различен начин от различните хора.
Но ще Ви кажа, че здравето и живота на всеки български гражданин трябва да бъде гарантирано където и да се намира по света.
Така че искам да Ви кажа следното. Понеже Вие не ме репликирахте по същество, а направихте изказване, но аз искам да Ви задам въпросите по случаите, които аз дадох като пример, за да ми отговорите Вие. Кой ще носи отговорността, когато един пациент изпадне в беда и не може да докаже, че той е бил съвестен данъкоплатец, че той си е платил здравната вноска и го карат да плати за спешна или неотложна помощ.
Искам да ми отговорите конкретно. Защото аз ще Ви дам цифри колко пари държавата дължи към страни от Европейски съюз, които пари трябва да бъдат изплатени. Така че, когато ние говорим конкретно, никой не говори за правото. Защо тогава не ги пуснем да пътуват без лични карти?
Затова ви казвам: нека да бъдем коректни, когато говорим.
Освен това тази директива никъде не се упоменава. Защо тогава, когато примерно се наложи оказването на спешна или неотложна помощ, искат на европейските граждани наличието на тази карта?
Това ми е репликата?
Отговорете ми!
НИГЯР САХЛИМ: Благодаря за репликата.
Уважаеми господин председател, имате проблем. Трябва да изясните по какъв ред изплаща касата тези услуги през последните две години, откакто сме членове на Европейски съюз? Имаме специални средства, отделени от бюджета, за хора, лекувани с разрешението на Националната здравноосигурителна каса, когато става въпрос за нещо извън спешната и част от неотложната помощ. Бъркате нещата. Изяснете си ги за себе си, за да не подвеждате и колегите.
Както в Конституцията на Република България е записано, че всеки български гражданин има право на спешна помощ, така и граждани на Европейски съюз имат право на спешна помощ, където и да се намират на територията и в рамките на Европейски съюз. Картата, да, улеснява удостоверяването на това право. Но е право. Не може да бъде изрично записано като задължение и да бъде атрибут към личната карта или паспорта.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на доктор Сахлим.
Заповядайте, господин Йорданов. Имате думата.
АНАТОЛИЙ ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Аз сега се сещам, че в България здравнонеосигурените лица също ползват спешна помощ.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми колеги, дебатът по законопроекта не тръгва в правилната посока и по правилния начин. Не тръгва по правилния начин, защото попадаме в излишни спорове, които са породени, от една страна, от това, че де факто и в становището на омбудсмана е казано, че са нарушени и Конституцията на Република България, и европейски закони, и директиви, и т.н., и международно право. От друга страна, се опитваме да докажем колко важно е наличието на европейската здравна карта. Да, абсолютно така е, много е важна европейската здравна карта за всеки български гражданин, който се намира в Европа. Разбира се, това не важи за нито една от другите страни, освен тази 27.
По същия начин всеки български гражданин има право да избере начина, по който да напусне страната. Ако има достатъчно средства, не се интересува от никакви здравни осигуровки. Той в България не си ги плаща, камо ли да ги плаща само, защото трябва да излезе в чужбина.
Второ, имайте предвид, че тогава, когато българските граждани, за да получат европейската здравна карта, трябваше да си платят здравните вноски за последните три месеца, сега, за да получат европейска здравна карта, трябва да платят за последните три години здравните си вноски. Не за последните три месеца!
Аз съм съгласен с това, че донякъде, да, има дисциплиниращ ефект. Вероятно благодарение на този документ или на тази промяна в закона някои хора са си възстановили здравното осигуряване. Но разберете един безспорен факт. Както на всеки един от нас като народен представител му се налага да пътува в чужбина и понякога това става от тази седмица за другата, не можете да получите европейската здравна карта за една седмица. Няма кой да ви я издаде за толкова късо време. Това става за не по-малко от един месец. Разбира се, това е за първото пътуване, но тя се подновява всяка следваща година.
Ние сме законодателният орган на държавата и не можем да нарушаваме Конституцията на Република България и европейското право. Ако ние го правим, какво остава за всички останали граждани в България!?! Извинявайте.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на доктор Шарков.
Има ли други желания за изказване?
Заповядайте, доктор Адемов. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Имам един много важен въпрос. Само че защо си мисля, че не сме достатъчно подготвени в момента да отговорим за нещо, което всички искаме да бъде уредено по най-добрия начин. Господин Ваньо Шарков иска правото да не го превръщаме в задължение, за да не нарушаваме според него и според омбудсмана Конституцията и свободното движение на хора, стоки и услуги в Европейски съюз.
От друга страна, тук искаме дисциплиниращ ефект – хората, които излизат, да си плащат здравните вноски. Но има един друг момент. Излизайки днес, те нямат задължението да плащат здравноосигурителни вноски в България. Започва едно объркване у мен лично, тъй като, ако информираш Националната агенция за приходите, когато излизаш в чужбина, ти преставаш да си плащаш здравните вноски в България. Отивайки в чужбина, ако си спешно болен, самият факт, че ти си част от Европейски съюз, което удостоверяваш с документа за самоличност, означава, че ти имаш право на тази спешна помощ по дефиниция. Спешната помощ обаче е ангажимент не на осигурителната система, а не държавата според нашето законодателство.
Ето защо казвам всичко това на глас – за да се опитаме да намерим някакво решение, за което и точно сега нямаме време. Срокът е 1 април.
Това, което искам да попитам, е следното. В рамките на Европейски съюз дали всички лечебни заведения, всички болници предоставят спешна помощ без заплащане? Аз изобщо не съм сигурен дали това е така. Това е първият ми въпрос.
Вторият въпрос е следният. Означава ли това, че нямаше разрешение от Националната здравноосигурителна каса, нямаш право да ползваш две опции. Едната опция е спешна помощ, втората опция е неотложната помощ. Защото касата ще плати само, ако тя ти е разрешила да се лекуваш някъде в чужбина.
ХАСАН АДЕМОВ: Няма нищо общо, обаче, ако имаш европейска здравна карта, не всички знаят, че трябва да се лекуват само за спешните случаи, което означава, че болните там ще ги предупредят.
Тоест, тази дискусия не е в черно и в бяло. Това искам да кажа.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Уважаеми колеги, имате думата.
Заповядайте, госпожо Георгиева. Имате думата.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Аз в известен смисъл споделям мнението на господин Адемов, че нашите пациенти не знаят много неща. На мен много често ми се е налагало да обяснявам разликата между ДКЦ, болница, стационар и т.н. Трябва да си признаем, че хората не са добре просветени в някои такива неща.
По-скоро, вместо да се опитваме да дисциплинираме хората по трудния начин, по-добре е да им разясним нещата. Аз смятам, че една разяснителна кампания за ползата от това колко по-добре е да си вземеш европейска здравна карта и да пътуваш с нея, е по-доброто нещо, отколкото вменяването на някакво задължение. Защото средностатистически човек, като го накараш да си извади още един документ задължително, това веднага поражда негативи сред обществото.
Мисля, че определено има резон в предложението на колегата Ваньо Шарков, защото също смятам, че правото не трябва да бъде вменявано като задължение.
Аз бих коментирала, че бихме могли да приемем това предложение на колегите и всъщност да задължим самите себе си да направим една добра разяснителна кампания за пълзите от здравната карта, дори така, както го прави омбудсманът на Републиката. Всяка сутрин по всички радия звучи една – аз не бих казала – реклама, но това е разяснителна кампания, която той със своя бюджет плаща, за да могат хората да знаят.
Ние можем да направим същото. Тогава да дадем на хората право сами да разберат нуждата от това да имат европейска здравна карта.
Това е моето мнение.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на госпожа Георгиева.
Има ли други желания за изказвания? Няма.
В такъв случай закривам дебата и ще поставя на гласуване законопроекта за изменение на Закона за здравното осигуряване, № 054-01-1, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и Мартин Димитров Димитров на 19.01.2010 г. – първо гласуване.
Моля, гласувайте законопроекта.
“За” – 13, “против” и “въздържали се” – няма.
Законопроектът за изменение на Закона за здравното осигуряване, № 054-01-1, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и Мартин Димитров Димитров на 19.01.2010 г., се приема на първо гласуване.
Колеги, тъй като законопроектът е приет с единодушие, аз предлагам законопроектът да мина и на второ гласуване.
Ако членовете от комисията имат нещо против, моля да го изразят.
Заповядайте, госпожо Йорданова. Имате думата.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
Господин председател, Вашето предложение е удачно. Въпросът е в редакцията, предложена от народния представител Ваньо Шарков, която не е в съответствие с юридическите норми. Необходимостта от нова редакция ще възпрепятства приемането на законопроекта и на второ гласуване.
Имам едно предложение, ако сте съгласни. Тъй като днес изтича срокът за внасяне на предложения по Закона за лечебните заведения, с който се правят промени в Закона за здравното осигуряване, това предложение може да направено и този текст да бъде инкорпориран и да бъде разгледан в най-скоро време със Закона за лечебните заведения.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на госпожа Йорданова.
Заповядайте, доктор Адемов. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, ако срокът е 1 април, това, което предложи представителят на Правния отдел, това може да се случи. Никакъв проблем няма като правна техника. Но като време, ако искаме да се включим във времето до 1 април, трябва да се направят две неща.
Първото нещо е още следващата седмица този законопроект да влезе в дневния ред на Народното събрание, да се гласува и евентуално да се публикува в Държавен вестник. Това са неща, които могат да бъдат съобразени. Ако това стане, ще можем да се включим в срока. Иначе това, което предлага госпожа Йорданова, правно-технически е правилно, но във времето ще се проточи след 1 април.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Заповядайте, доктор Шарков, за процедура. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, тъй като срокът за правене на предложения по Закона за лечебните заведения изтича в 17 ч., тъй като огромната част от българското население не знам поради каква причина знае, че това влиза в сила от 1 април, аз ви предлагам наистина да приемем предложението на председателя на Комисията по здравеопазването. То другата седмица да бъде прието, а технически новият вариант да бъде внесен след две седмици, когато ще приемаме Закона за лечебните заведения.
Тоест, това, което аз предлагам, е сега да го приемем на двете четения сега и следващата седмица, за да знаят българските граждани, че от 1 април няма такова ограничение. А след това, когато приемаме Закона за лечебните заведения, да направим текста грамотен, както вие го казвате.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на доктор Шарков.
Оформиха се две предложения. Народните представители са тези, които взимат решенията тук. Аз единствено искам да попитам следното. Ако текстът бъде прочетен тук за второ четене, както го е дал доктор Шарков, да бъде записан по този начин, какво ще стане?
Вие сте вносител, доктор Шарков, редно е Вие да го прочетете.
ВАНЬО ШАРКОВ: Текстът, който е записан в момента, гласи така:
“Европейската здравна карта е задължителна за българските граждани, които напускат страната и пребивават в чужбина.”
Нашето предложение е този текст да се измени така:
“Европейската здравноосигурителна карта е препоръчителна за българските граждани, които напускат страната и пребивават в чужбина.”
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Министър Нанев поиска думата. Заповядайте, министър Нанев.
МИНИСТЪР БОЖИДАР НАНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Аз бих искал, ако има възможност за един редакционен текст, че европейската здравна карта е задължителна и толкова.
Тя е задължителна по принцип за всеки български гражданин, да я има, тъй като е здравноосигурен. Но оттам нататък да не се обвързва с пътуването. Това не е необходимо. Знаете много добре каква беше целта – за да може българските граждани, които не се осигуряват, които ползват медицински услуги, а всъщност не плащат здравни осигуровки, да може да се подобри събирането на вземанията на Националната здравноосигурителна каса. Тя е задължителна по Закона за здравното осигуряване. Така или иначе, щом сме длъжни да сме здравноосигурени, сме длъжни да имаме и европейска здравна карта.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, министър Нанев.
Колеги, имате думата за изказване и по това предложение.
Заповядайте, госпожо Георгиева . Имате думата.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз се безспокоя, че това ще направи проблема още по-голям. Ако по този начин разпишем текст, ще започнат вече да ни искат европейската здравна карта и в банките, защото ще бъде изцяло въпрос на тълкуване къде и за какво е задължителна тази карта. Тогава наистина могат примерно да ни отказват кредити, ако нямаме здравна карта. Нищо чудно. Оттам нататък влизаме в хипотезата за това, че тя става задължителна за всичко. Давам само пример с банките.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам.
Уважаеми колеги, намираме се в една сложна юридическа ситуация. Ние приехме законопроекта на първо четене. О, кей, ще го включим следващата седмица в програмата на Народното събрание в пленарна зала. Проблемът е, че вие знаете, че от 1 април излизаме във ваканция. Тоест, времето за приемане за второ четене, ще бъде едва след ваканцията. Първият ни работен ден е на 14 април.
Аз като се замисля, в най-добрия случай ние ще можем да приемем законопроекта на второ четене и напълно да бъде готов за обнародване едва в края на месец април.
Заповядайте, доктор Адемов. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Ако възприемете, господин председател, следващата седмица законопроектът да влезе в пленарна зала за първо четене. Предлага се да се гласува на едно заседание и за второ четене. Преди гласуването на второ четене, може да бъде предложена редакционна бележка в текста. С тази редакционна бележка може да се приеме законопроектът на второ четене.
Ако искаме да спечелим малко време до другата седмица, да измислим точния текст. Мисля, че така ще бъде най-добре. Тъй като ще се направи редакционна поправка, сменяме една дума или каквото решим, това може да стане в пленарна зала при гласуването на второ четене.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
В такъв случай аз ще попитам, за да бъде най-демократично, следното.
Уважаеми колеги, съгласни ли сте сега да гласуваме това, което аз направих като предложение – да гласуваме законопроекта на второ четене тук, в комисията, а всъщност следващата седмица в пленарна зала да бъде направено предложение за редакционната бележка и да го приемем на второ четене.
Ако сте съгласни с процедурата, бих искал да я гласуваме, за да няма утре упреци.
Моля, гласувайте това процедурно предложение, което току-що направих пред вас – да гласуваме законопроекта на второ четене и следващата седмица да предложим редакционната бележка.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
“За” – 13, “против” и “въздържали се” – няма.
Процедурното предложение се приема.
Сега ще подложа на второ гласуване законопроекта за изменение на Закона за здравното осигуряване, № 054-01-1, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и Мартин Димитров Димитров на 19.01.2010 г.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
“За” – 13, “против” и “въздържали се” – няма.
Законопроектът за изменение на Закона за здравното осигуряване, № 054-01-1, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и Мартин Димитров Димитров на 19.01.2010 г., се приема на второ гласуване.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
Благодаря ви за участието, уважаеми гости и народни представители.
(Закрито в 15,55 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Д-р Лъчезар Иванов)
Стенограф:
(Божидарка Бойчева)
