П Р О Т О К О Л
№ 27




На 27.05.2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 11.01.2010 г. – второ гласуване – продължение.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването

П Р О Т О К О Л
№ 27

На 27.05.2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 11.01.2010 г. – второ гласуване – продължение.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Лъчезар Иванов.

ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър Борисова, уважаеми колеги. Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 11.01.2010 г. – второ гласуване – продължение.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред?
Предлагам да гласуваме предложения от мен дневен ред.
Моля, гласувайте.
“За” – 16, “против” и “въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема с пълно единодушие.
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 11.01.2010 г. – второ гласуване - продължение.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 11.01.2010 г. – второ гласуване - продължение.

На предишното заседание отложихме § 2, за да вземем становището на Министерството на труда и социалната политика. Има ли тук представител на това министерство?
Заповядайте, имате думата.
ЛЮДМИЛ ДИМИТРОВ: Казвам се Людмил Димитров и съм началник отдел “Социално подпомагане” в Министерството на труда и социалната политика.
Становището на Министерството на труда и социалната политика е, че подкрепяме не само по цитирания § 2, чл. 5 разнообразуването на социалните услуги, а нашата принципна позиция е, че всички социални услуги, които ще се извършват в лечебните заведения, трябва да бъдат по реда на Закона за социалното подпомагане. Това означава да се спазват всички принципи, които произтичат от Закона за социалното подпомагане по отношение спазването на стандартите за финансиране, по отношение на стандартите за социалните услуги като такива, които се извършват. Има и едно принципно положение. При услугите, които ще се извършват, да има едно разграничение в чисто медицинската част и в частта на социалните услуги.
Нашата принципна позиция е, че ние заставаме зад идеята в лечебните заведения действително да се предоставя един комплекс от интегрирани услуги – здравни, медицински и социални.
Благодаря. ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз Ви благодаря, господин Димитров.
Обръщам внимание на народното представителство, че именно в § 2, ал. 4 е записано следното:
“(4) Лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ могат да предоставят социални услуги по реда на Закона за социалното подпомагане.”
Това беше изричното искане на доктор Адемов и затова ние искахме всъщност да чуем вашето становище. Имате думата, доктор Дариткова. Заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз исках само да припомня една редакционна бележка. Аз предложих “лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ” да се заменят с “центровете”.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Не може!
Заповядайте, госпожо Атанасова, за процедура. Имате думата.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Не процедура, а изказване, господин председател, и не по същия текст, а по предложението на колегите Адемов и Сахлим.
В предходното заседание – в момента чета част от стенограмата от това заседание – те поставиха въпроса, че съгласно Закона за социално подпомагане субектите, които предоставят социални услуги, са различни и не са посочени лечебните заведения. Поради тази причина текстовете не биха могли да бъдат приложими.
Тъй като чл. 18 от Закона за социално подпомагане дава конкретика точно кой извършва тези социални услуги, между тях са и юридически лица. Всички лечебни заведения са юридически лица съгласно Търговския закон.
Така че аз мисля, че тук не е необходимо да посочваме, че и лечебните заведения или определен вид лечебни заведения трябва да бъдат изписани и конкретизирани. В Закона за социално подпомагане достатъчно точно са посочени, че и те биха могли да ги предоставят, каквото е и становището на Министерството на труда и социалната политика. То е в същата посока.
Мисля, че можем да го приемем.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря ви, госпожо Атанасова.
От Министерството на здравеопазването поискаха думата. Заповядайте.
МИРЕЛА АТАНАСОВА: Наистина общият закон не дава разграничение. Там се казва “юридически лица”. Но ние смятаме, че трябва изрично да бъде посочено в специалните закони, че лечебните заведения могат да извършват социални услуги, защото на практика към този момент те не се регистрират според специалния закон.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, доктор Николай Шарков. Имате думата.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, госпожо министър, колеги! Искам да подчертая, че в денталната медицина, доколкото има отношение към този член, има лечебни заведения, които се водят като свободни професии. Те нямат съдебна регистрация и се водят като свободни професии. Така е по закон, това е позволено от закона.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Тук говорим специално за социални услуги.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Мога ли да дам един пример? Преди много време аз се опитах да внуша, че примерно социална дейност на Министерството на труда и социалната политика би могло да бъде осигуряването на възрастното население с протези. Давам го само като пример.
Защо го казвам? Защото, представете си, че се появи една такава социална дейност в закона, а той няма да позволява на тези заведения, които са като свободни професии, да извършват тези социална дейност.
Давам го само като пример, господин председател! Както намерят за добре народните представители, но се сетих, че трябва да го спомена. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Заповядайте, госпожо Атанасова. Имате думата.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председател! Само една корекция към това, което каза доктор Николай Шарков. Бих казала, че тук има представител на Министерството на труда и социалната политика и по-скоро на Агенцията за социално подпомагане. В Закона за социално подпомагане много ясно е казано какво е социална услуга, какво е социална дейност.
Може би господинът – съжалявам, че не чух името му в началото – би разграничил за народните представители тези понятия, за да не остане някой с погрешно впечатление.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Атанасова.
Господин Димитров, имате думата. Заповядайте.
ЛЮДМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Аз не мога да разбера какво притеснение може да има, тъй като чл. 18 от Закона за социално подпомагане ясно и точно регламентира кой може да извършва социални услуги: държавата, общини, български физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица, физически лица, извършващи търговска дейност и юридически лица, възникнали съгласно законодателството на друга държава.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народните представители Хасан Адемов и Нигяр Сахлим – в § 2 т. 2 да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение.
“За” – 1, “против” – 1, “въздържали се” – 12.
Предложението на народните представители Хасан Адемов и Нигяр Сахлим не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2.
Моля, гласувайте.
"За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 2 се приема.

Преминаваме към § 8.
Заповядайте, господин Петров, имате думата.
КРАСИМИР ПЕТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Смятам, че в този параграф има ситуация, която трябва много добре да се обмисли и тя се отнася до 24-часовото непрекъснато изпълнение на лечебната дейност или на оказването на спешна медицинска помощ.
Ако приемем предложението по този начин, по който е формулирано, ще поставим отново много от лечебните заведения в затруднена финансова ситуация, тъй като те, от една страна, няма да имат право да отказват спешна медицинска помощ, а, от друга страна, в много от случаите тази спешна медицинска помощ може да бъде извършвана по клинични пътеки, за които те не са сключили договор по здравната каса.
Именно поради това смятам, че трябва внимателно да обсъдим евентуалното финансиране на тази дейност и предлагам този параграф засега да се отложи.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Петров.
Колеги, направено е процедурно предложение от доктор Петров за отлагане обсъждането и гласуването на § 8.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Процедурното предложение на доктор Петров се приема.

Преминаваме към § 11, който е следващият отложен.
За процедура давам думата на госпожа Десислава Атанасова. Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председател, колеги! В § 10, ако си спомняте предходното заседание, господин Адемов беше направил бележка относно думата “подпомагащи”, касаеща дейността на специалистите по анестезиология и реанимация.
Предлагам да заместим думата “подпомагащи” с думата “осигуряващи” или “осигуряваща”, тъй като си направих труда да погледна медицинския стандарт по анестезиология и интензивно лечение. Там именно е разписано адекватната анестезия какво означава. Затова го предлагам.
Това е абсолютно редакционна бележка.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова..
Министерството на здравеопазването приема ли тази редакционна бележка на народния представител Десислава Атанасова?
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Да, приемаме го.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има предложение в § 10 в ал. 3 да бъде направена тази редакционна поправка.
Ще подложа на гласуване предложението на народния представител Десислава Атанасова, което беше направено като редакционна забележка.
Моля, госпожо Атанасова, да го прочетете, за да стане ясно на всички.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: “Чл. 23. (3) В специализирана болница могат да се откриват структури и по специалности с преобладаваща хирургична, терапевтична, клинико-диагностична или друга насоченост и по анестезиология и интензивно лечение, осигуряващи осъществяването на специалността, по която болницата е специализирана.”
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Десислава Атанасова.
Моля, гласувайте това предложение.
"За" - 13, "против"- няма и "въздържал се" - 1.
Предложението на народния представител Десислава Атанасова се приема.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, искам само да попитам. Това означава ли, че предишния път сте отклонили нашето предложение? Не съм в течение за отпадане на ал. 5, която гласувахме.
Искам да знам, ако това е гласувано, да не повдигам въпросите.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Вие отсъствахте от заседанието, господин Стоилов. Ние не го подкрепихме. Господин Желев си оттегли предложението по този текст.

Преминаваме към § 11.
Тук имаше предложение на доктор Ваньо Шарков да се добави “и здравен мениджмънт” и в ал. 5 да се запише “център за психично здраве”.
Има ли желание за изказване?
Заповядайте, доктор Ваньо Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми, колеги! Предложението ми е свързано с текста, който приехме в предишните, така наречените “онкологични диспансери”. На предишното заседание сменихме наименованието им във връзка с ръководството на дейността. В ал. 2 е казано:
“(2) Лечебната дейност в центъра за психично здраве се ръководи от лекар с призната специалност по психиатрия и квалификация по здравен мениджмънт.”
Тоест, предложението ми е да се допълни “и квалификация по здравен мениджмънт”.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване предложението на народния представител Ваньо Шарков.
Моля, гласувайте.
“За” – 12, “против” – няма, “въздържали се” – 3.
Предложението на народния представител Ваньо Шарков се приема.
Тук има предложение на народните представители Хасан Адемов и Нигяр Сахлим – в § 11 ал. 5 да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение на народните представители Хасан Адемов и Нигяр Сахлим.
НИГЯР САХЛИМ: Оттеглям това наше предложение.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви. Госпожа Нигяр Сахлим оттегля предложението им.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 11 с приетите корекции.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 11 с приетите редакции.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 11 заедно с приетите редакции се подкрепя.

Преминаваме към § 14, който също отложихме на предишното заседание.
Сега ще подложа на гласуване предложението на народните представители Даниела Дариткова и Десислава Атанасова за § 14.
Заповядайте, госпожо Атанасова. Имате думата.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председател! На предишното заседание на комисията отложихме този текст, за да могат всички народни представители да се запознаят с текста. Всъщност имаше въпрос от доктор Шарков защо не е разписан регламентът, по който ще бъдат избирани тези представители на общините.
Точно затова е разписан чл. 61 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Благодаря на техническите експерти, че са го приложили и тук, в текста. Защото само в този текст на чл. 61 от Закона за местното самоуправление и местната администрация има някакви правила и това е т. 7: Правила за конституиране, вземане на решение за прекратяване на междуобщински съвети и/или комисии, както и техни компетенции, когато общините са постигнали съгласие за създаване на такива органи.
Имаме и становище от Сдружението на общините в Република България, които не подкрепят нашия текст. Смятам, че двама представители в тази комисия са малко. Ние сме го предложили единствено със съзнанието, че би станала една много тромава комисия, защото има области в България с по 30 общини на места или 22.
Затова смятаме, че предложението ни е коректно и моля да го подложите на гласуване.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Сега, уважаеми народни представители, в § 14 ще подложа на гласуване ал. 2 и 3.
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз предлагам да не влошаваме текста повече от този на вносителя. Там поне е запазено представителството на всички заинтересовани лица. Според мен тук не може да се вземе предвид аргумента за числеността на общините, защото най-голямата област, която не е и показателна, е София – област, с 22 общини. Но това е област без естествен център. Повечето области съдържат между осем, девет, до десет – дванадесет, рядко по 13 – 14 общини.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Пловдив-област?!
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Пловдив-област също не е типичната област, защото там има един център – Пловдив-град – и област Пловдив. Това не е характерен случай и по-добре, ако за такива случаи трябва да има някакво изключение, а не да се лишава всяка една община от поне един представител. Защото, какво значи двама представители на общините и каква е сравнимостта между една община, в която има сегашната многопрофилна или общинска болница, и друга община, в която няма нищо. Те нямат никакъв общ интерес, за да се очаква, че двама души ще изразят цялата специфика и разнообразието на интересите на територията на областта.
Затова аз ви призовавам да се придържаме към идеята на вносителя, а вече в коя от предложените редакции – това е отделен въпрос. Говоря за това, което се предлага по ал. 2.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Думата поиска народният представител Нигяр Сахлим. Заповядайте, госпожо Сахлим.
НИГЯР САХЛИМ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Аз наистина мисля, че текстът, който е предложен от Министерския съвет, е най-добрият. Освен това съм склонна например да подкрепя текста по тази алинея, който Вие, господин председател, сте предложили, защото поне предлагате брой, не по-голям от половината от броя на общините в областта, докато най-рестриктивен в този смисъл е текстът, предложен от колегите Дариткова и Атанасова, защото двама представители в цялата област на общините според мен е нонсенс. В момента всяка община има по един представител, като областният управител председателства тази комисия, която се занимава с проблемите на здравеопазването и здравната карта в региона.
Мисля, че трябва да подкрепим и да се съгласим със становището на Националното сдружение на общините в Република България, защото не виждам как ще се справим с едно напрежение, което ще се създаде в много области. Общините са различни, в случая имат различни интереси.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, и аз, госпожо Сахлим.
Има думата доктор Дариткова като вносител. Заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз бих искала да припомня текста на вносителя, който е написан – че министърът на здравеопазването назначава комисията, която включва представители. Защо не допускате, че тази комисия може да бъде в още по-рестриктивен състав по текста на вносителя, ако се определя от министъра на здравеопазването? Ние регламентираме в текста колко да бъдат представителите, като допускаме, че както в Националното сдружение на общините те постигат консенсусни решения, така и в рамките на дадена област представителите на общините ще представят консенсусното мнение на всички представители на общините в областта за разпределението и достъпността на лечебните заведения за всички хора от региона.
Освен това, в нашето предложение сме включили и представители на партньорските организации, което смятам, че отразява и мнението на потребителите на медицински услуги и смятам, че това все пак е постижение. Една комисия, за да бъде мобилна и да взима оперативни решения, като численост наистина не трябва да надвишава определено количество представители, защото иначе се затруднява работата й.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
За реплика има думата доктор Сахлим. Заповядайте, доктор Сахлим.
НИГЯР САХЛИМ: Благодаря Ви, господин председател! Имам реплика към Вас, уважаема доктор Дариткова. Аргументирайте обаче защо предлагате от десет представители – точно фиксирани кой кого представлява – само двама представители на общините, при положение, че държавата ще има седем души представители, ако изключим и представител на пациентските организации, който е един-единствен в дадената комисия? Тоест, седем срещу десет. Така сте ги изброили и така съм ги изчислила.
Мисля, че действително това ще създаде напрежение.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Сахлим.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Българският лекарски съюз, Българският стоматологичен съюз представители на държавата ли са? Нека да преброим правилно бройката на пациентските организации.
НИГЯР САХЛИМ: Представителите на държавата са прекалено много в комисията.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
Има думата заместник-председателят на комисията господин Пламен Цеков. Доктор Цеков, имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз подкрепям предложението на доктор Дариткова и Десислава Атанасова. Ние създаваме един работен орган и представителите на общините във варианта, който е на вносителя, ако са половината, пак другата половина ще остане непредставена в тази комисия. Ние искаме органът да е работещ. Двамата представители на общините ще представляват всички останали общини. Тяхната роля ще бъде да координират мнението на останалите общини, да ги представляват пред комисията, да подпомагат дейността на комисията.
Като имаме предвид, че е включен Българският лекарски съюз, специалисти по дентална медицина, пациентските организации, тук логично възниква въпросът: ако ще търсим количество, защо ще има само един представител на пациентските организации? Не може ли да включим 100 човека, защото пациентите са много повече от броя на общините, да речем.
Целта на тази комисия е тя да е работеща, да е максимално обективна и представителна и да обхваща широк кръг от обществените слоеве, включително и държавните институции. Аз смятам, че е излишен спорът за броя на представителите на общините. В крайна сметка ние знаем, че във всяка една област - в болшинството, не говорим за изключенията – имаме един, максимум два преобладаващи центъра, в които има и лечебни заведения най-вече за болнична помощ. В останалите общини проблемът със здравните заведения не стои така остро, за да смятаме, че те трябва да натоварват комисията със своето присъствие.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Има ли желаещи за изказване?
Давам думата първо на госпожа Десислава Атанасова като вносител. Имате думата, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председател! Колеги, не бива този текст да го разглеждаме отделно от текста за създаването и оценката на областните здравни карти. Защото, ако погледнете по-нататък – в § 15 – всъщност тези областни експерти преценяват съответствието на дейността на лечебното заведение с медицинските стандарти, осигуреността на лечебното заведение със специалисти, технически изправна и нормативно определена медицинска апаратура и възможност за това осигуряване на 24-часов прием на пациенти от лечебното заведение.
На практика тук няма да има някакъв субективизъм. Смятам, че броят на членовете на областната комисия не е от кой знае какво значение, защото те всъщност преценяват има ли наличие по този критерий или няма.
Освен това предполагам, че всички сте се запознали с предложението на Националното сдружение на общините в Република България. Но все пак аз ще акцентирам върху него, защото те предлагат: “Членовете на комисията от страна на общините са представители на общината – областен център, както и на общините, собственици на лечебни заведения”.
Ще дам пример с област Русе, защото съм оттам. Центърът на община Русе е с едно лечебно заведение и в Бяла има едно лечебно заведение. Пак стават двама представители.
Това е предложението на Националното сдружение на общините в Република България.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте, доктор Сахлим, имате думата за реплика.
НИГЯР САХЛИМ: Само напомням, че всъщност всички общини на територията на дадена област имат някакво участие в съответните лечебни заведения. Давам ви пример. Акционери с различни дялове има в областните болници. Например в Разград са Лозница, Цар Калоян, Завет, Разград. Те имат някакви дялове.
Така че това, че са юридически лица, мисля, че просто не издържа. Те, всички тези общини имат различни интереси.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Сахлим.
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз имам възражения. Тук се дава пример с Русе, но той според мен не е показателен. Точно за Русенска област този вариант може би е удачен, защото има две общини със собствени болници. Но за Ловешка област от осем общини в четири има болници. Само техните интереси ще са различни, защото ще обсъждат кои от тези болници ще продължат да съществуват и кои ще се преобразуват. В Монтанска област има три болници, които също са твърде различни.
Давам тези примери, за да се разбере, че тук тези двама представители няма как да покрият разнообразието от проблеми и интереси на територията на повечето области. Аз не виждам защо тук се поставя ударението върху някаква оперативна дейност. Това не е оперативна дейност. Тази комисия трябва да е представителна, защото, след като веднъж се приеме картата, тя ще се събира най-много веднъж годишно, за да внася някакви корекции. Тя няма да заседава постоянно. След като вече имаме областната и националната карта, какво ще прави тази комисия? Тя ще внася корекции най-много един път в годината.
Затова трябва да се съберат хората, които могат да представят всички проблеми и интереси.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Госпожа Маркова отдавна искаше думата. Тя беше първа. Заповядайте, госпожо Маркова.
СТАНКА МАРКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Аз много Ви моля Вас и всички народни представители да не забравяме, че има още една асоциация освен на лекари, стоматолози и пациенти, която е законово регламентирана и има значение – и сега я има – а в бъдеще ще има много повече заведения, които ще се ръководят от магистри по управление на здравни грижи.
Затова много ви моля, нека, където има участие Българският лекарски съюз и специално тук, в § 3, да се има предвид и Българската асоциация на съсловната организация на медицинските сестри и акушерките, защото в закона изобщо не се споменават изобщо. Пренебрежителното отношение към това съсловие знаете с какви последици е.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема проф. Маркова. Веднага ще се направи предложение.
Имате думата, госпожо Атанасова. Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председател! С извинение към асоциацията, че е пропусната в изброените. Предлагам да има и член на комисията от Българската асоциация на специалистите по здравни грижи. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Много благодаря.
Мисля, че това е връщане веднага на жеста. Тъй като колегата не е лекар, а юрист, затова неволно е пропуснал. Сега вече ще помоля да бъде допълнено това в записа.
Давам думата на председателя на Българския лекарски съюз. Имате думата господин Райчинов. Заповядайте.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! По принцип Българският лекарски съюз приема предложението на доктор Дариткова и госпожа Атанасова. Удовлетворени сме от току-що направената поправка. Аз щях да предложа същата поправка – добавянето на специалистите по здравни грижи.
Има съвсем дребни неща, които ме притесняват. Едното е за по един представител на РЦЗ и РИОКОЗ. Според мен един представител на РЦЗ е достатъчен. РИОКОЗ няма отношение към самата здравна карта. Също така двама представители на Националната здравноосигурителна каса не е нещо, което може да намери някаква обосновка. Според мен един представител – в случая директорът на касата – е напълно достатъчен. В същото време се предвижда един представител на районната лекарска колегия, а 90 процента от тази карта е лекарска дейност.
Понеже има вече доста сериозно разграничение на доболнична и болнична помощ, мисля, че двама представители на лекарската колегия е оправдано и ще улесни работата на комисията. Няма да я затрудни.
Това са нашите предложения.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: И аз Ви благодаря.
Има ли желания за още изказвания?
Заповядайте, госпожо Кръстева. Имате думата.
ИВАНКА КРЪСТЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Поднасям извинения от името на доктор Нешева, която не успя да присъства на днешното заседание.
Казвам се Иванка Кръстева и съм юрист на Националната здравноосигурителна каса.
По отношение на двамата представители на Националната здравноосигурителна каса бих искала да кажа, че все пак Националната здравноосигурителна каса ще заплаща за оказана медицинска помощ от лечебни заведения, включени в здравната карта. Така че все пак институцията, която ще финансира тази дейност, би следвало да бъде представлявана от поне двама представители.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Кръстева.
Заповядайте, доктор Райчинов. Имате думата.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Колежката много точно каза: касата е финансираща институция.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Райчинов.
Уважаеми народни представители, чухме мнения и становища. Най-напред ще подложа на гласуване предложението на народните представители Даниела Дариткова и Десислава Атанасова за § 14, ал. 2.
Моля, гласувайте това предложение.
“За” – 12, “против” – 1, “въздържали се” – няма.
Предложението на народните представители Дариткова и Атанасова за § 14, ал. 2 се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Даниела Дариткова и Десислава Атанасова в § 14, ал. 3.
Моля, гласувайте това предложение.
“За” – 12, “против” – няма, “въздържал се” – 1.
Предложението на народните представители Дариткова и Атанасова за § 14, ал. 3 се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Даниела Дариткова и Десислава Атанасова в § 14, ал. 4 и 5 по принцип.
Моля, гласувайте това предложение.
“За” – 13, “против” и “въздържали се” – няма .
Предложението на народните представители Дариткова и Атанасова за § 14, ал. 4 и 5 по принцип се приема.
Тук има предложение на народния представител Лъчезар Иванов за § 14, ал. 1, т. 1.
Уважаеми народни представители, тук оттеглям предложението си в частта за “център за кожно-венерически заболявания”.
Моля, гласувайте това предложение на народния представител Лъчезар Иванов.
“За” – 12, “против” – няма, “въздържал се” – 1.
Предложението на народния представител Лъчезар Иванов за § 14, ал. 1, т. 1 се приема.
Предложението за ал. 3 се оттегля.
Сега ще подложа на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Иванов за § 14, ал. 4, ал. 5 и ал. 6.
Моля, гласувайте това предложение.
"За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на народния представител Лъчезар Иванов за § 14, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 се приема.
Заповядайте, доктор Николай Шарков. Имате думата.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! В ал. 5, господин председател, има една грешка. Ал. 5 казва следното:
“(5). Областните здравни карти се изготвят от комисията по ал. 3 при осигуряване на задължително медицинско обслужване на населението, …”
Може би трябва да се каже:
“(5). Областните здравни карти се изготвят от комисията по ал. 3 при задължително осигуряване на медицинско обслужване на населението, …”
Тоест, осигуряването е задължително, а не медицинското обслужване. Мисля, че това е грешка, която трябва да бъде коригирана. Това визира задължителното здравно осигуряване, а медицинското обслужване не може да бъде задължително, защото може да има отказ.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Николай Шарков.
Д-р Дариткова, имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз искам да поясня, че ние по смисъл приехме предложението на доктор Иванов и предлагам в окончателната редакция да влезе нашето предложение за ал. 4, а то е:
„(4) При изработването на областните здравни карти комисията по ал. 2 е длъжна да съобрази достъпа до медицинско обслужване на населението, живеещо в труднодостъпните и отдалечените райони.”
Мисля, че така е по-точно формулирана алинеята.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Затова исках да дам думата да се прочете окончателният текст, тъй като казах, че по принцип се гласува.
Сега ние ще предоставим на вашето внимание обобщения текст.
Имате думата, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председател! Ще прочета §14:
„§ 14. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата „диспансерите” се заменя с „център за психично здраве и комплексните онкологични центрове”.
2. Създават се ал. 3 – 6:
„(3) За изработване на областната здравна карта министърът на здравеопазването назначава комисия, включваща областния управител, един представител на регионалния център по здравеопазване, един представител на регионалната инспекция „Здравеопазване и контрол на общественото здраве”, двама представители на районната здравноосигурителна каса, един представител на районната колегия на Българския лекарски съюз, районната колегия на Българския зъболекарски съюз, районната колегия на специалистите по здравни грижи, един представител на представителните организации за защита правата на пациентите и двама представители на общините в съответната област.
(4) Представителите на общините по ал. 3 се определят по реда на чл. 61 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Представителите на представителните организации за защита правата на пациентите се избират и освобождават от организациите, признати по реда на чл. 86в от Закона за здравето.
(5) Областните здравни карти се изготвят от комисията по ал. 3 при осигуряване на задължителното медицинско обслужване на население, живеещо в труднодостъпните и отдалечените райони.”
Това беше първият текст, който коригирахме, и той се превърна в:
„(5). При изработването на областните здравни карти комисията по ал. 2 е длъжна да съобрази достъпа до медицинско обслужване на населението, живеещо в труднодостъпните и отдалечени райони.”
(6) Всяка областна комисия представя на министъра на здравеопазването изготвената областна здравна карта и цялата първична информация, използвана за създаването й, както и предложения за преструктуриране на лечебните заведения за болнична помощ.”
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Уважаеми народни представители, чухте окончателната редакция на § 14.
Моля, гласувайте така прочетения текст.
"За" - 11, "против"- 2 и "въздържали се" - 1.
Текстът на комисията за § 14, който става § 16, се приема.
Госпожо министър, заповядайте. Имате думата.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа! Позволете ми да взема думата затова, защото бих искала в § 16 да се добави т. 5 и 6 и това аз искам да стане по причина на факта, че с изработената в момента национална здравна карта, респективно областни здравни карти, те ще ни послужат на нас като инструмент, за да направим преструктурирането на здравната система и по-специално на болничните лечебни заведения.
Основната мерна единица за измерване на болнична активност това е болничното легло. Това е параметър, който е усвоен в целия свят. По тази причина аз бих искала да коментирам какво се крие зад понятието „минимален брой” и зад понятието „максимален брой болнични легла”.
„Минимален брой болнични легла” всяка страна осигурява за своето население, за да може да се осигури екзистенцминимумът, бих казала, за медицинско обслужване на населението, за да се съхрани неговият живот, неговият здравословен статус в желаните граници.
Що се отнася до максималния брой болнични легла, това е най-мощният инструмент, който пази обществения ресурс, който ще осигури лечението на този максимално допустим за дадената страна и в дадения момент статус на населението.
Така че аз бих предложила да чуете моите сътрудници-юристи, които да ви поднесат тези текстове и да ги изслушате.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Заповядайте, госпожо Атанасова. Имате думата.
МИРЕЛА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз съм от Министерството на здравеопазването.
Предлагаме в § 16 в текста на вносителя – Министерския съвет – чл. 31 да стане ал. 1, като в т. 2 накрая да се добави изразът: „без тези по чл. 32, ал. 2, т. 2”. Да се създадат т. 5 и 6 със следното съдържание:
„5. „минимален и максимален брой легла за активно лечение (терапевтични, хирургични, педиатрични, акушеро-гинекологични и легла за интензивно лечение) и за долекуване и продължително лечение.
6. лечебните заведения, с които Националната здравноосигурителна каса задължително сключва ежегодни договори по смисъла на Закона за здравното осигуряване.”
В същия параграф предлагаме ал. 2 със следното съдържание:
„(2) Разпределението на броя на леглата по ал. 1, т. 5 се определя съобразно броя на населението в областта по реда на методика, утвърдена от министъра на здравеопазването.”
Аналогично в § 17 във връзка с националната карта предлагаме текстовете...
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Извинявайте, трябва да спрете дотук, тъй като в момента сме на § 16. По § 17 ще Ви дам думата малко по-късно, тъй като още не сме завършили с Вашите съждения по § 16. Тук сега народното представителство трябва да изкаже мнения и становища по този параграф.
МИРЕЛА АТАНАСОВА: В този смисъл само исках да кажа, че ако наистина се приемат, обсъдят се, разгледат се тези, би трябвало това да залегне в националните здравни карти.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Да, дотук Ви разбрахме много добре.
Заповядайте, госпожо Десислава Атанасова. Имате думата.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председател! Исках думата, за да кажа, че подкрепяме така предложените от Министерството на здравеопазването допълнителни текстове. Предлагам да ги гласуваме.
Благодаря
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Заповядайте, госпожо Сахлим. Имате думата.
НИГЯР САХЛИМ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, току-що министър Анна-Мария Борисова направи една от най-сериозните крачки към преструктуриране и реформа всъщност, въвеждайки понятието „максимален брой легла”, както и предложението, което беше направено с т. 6, да се определят лечебните заведения, с които НЗОК задължително сключва договор, което знаете, че предполага, че ще има един определен брой лечебни заведения, с които касата съответно няма да сключи договор.
Моят въпрос е следният. Какво според вас ще се случи тогава, когато максималният брой легла в съответната област въз основа на областната здравна карта, определена от тази комисия, която беше гласувана – какво ще се случва оттам нататък: ще се закриват ли тези лечебни заведения, каква ще бъде тяхната съдба. Това е въпрос, който вълнува голяма част от хората, които са засегнати.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Преди да дам думата на министър Анна-Мария Борисова само ще кажа, че беше споменато от нея „минимален и максимален брой легла”, а не беше фиксиран само „максимален брой”.
Сега ще дам думата на народния представител Янаки Стоилов. Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Моят въпрос е подобен. Вие предлагате да се посочат в здравната карта и лечебните заведения, с които касата задължително ще сключва договор. Ако приемем, че някъде това са лечебни заведения, които са единствени, които трябва да гарантират достъпа на населението, това е една защитна мярка и тя може да изиграе положителна роля.
Но какво значи упражняване на същото правомощие от касата примерно в един голям градски център, където има няколко лечебни заведения и касата избира едно от тях. В случая би трябвало да има друга разпоредба, която да предвижда определени правила на конкуренция, за да може касата да избере най-добрите условия, с които тя ще сключи договор. Иначе така административно посочена тази разпоредба като че ли дава твърде голяма власт на касата, което няма да е в интерес нито на пациентите, в много случаи нито на изпълнителите на медицинските дейности.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Госпожа Анна-Мария Борисова – министър на здравеопазването – има думата. Заповядайте.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Касата няма да избира нищо. В националната здравна карта ще влязат болниците, които съществуват в момента и, както вече няколко пъти заявих, болница няма да бъде закрита. Ще се регулира броят на леглата. Касата нищо няма да избира. Тези, които влязат в националната здравна карта, респективно в отделните областни здравни карти, те, ако желаят, могат да си сключат договор. Това е тяхно решение. Но тези, които са извън здравната карта, не биха могли.
Така че е необходимо да влязат в тази здравна карта всички лечебни заведения, които желаят да сключат договор със здравната каса и това е тяхно решение. Това е абсолютно свободно тяхно решение.
В момента ние имаме материал, съществуващите в страната болници и лечебни заведения. Този материал се обработва и аз ще го докладвам подобаващо. Никой лекар, никоя сестра няма да остане без работа, никое лечебно заведение няма да бъде закрито. Повтарям го многократно. Но трябва да има регулиращи механизми, повярвайте ми. Трябва да има – както минимум, така и максимум. Това са регулиращи механизми, които ще ни позволят да се вместим във финансовия ресурс, който имаме.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Само на моя въпрос не отговорихме.
Ако се запише в картата лечебното заведение, с което касата задължително сключва договор, как ще се определят правилата, когато няколко лечебни заведения могат да претендират за това, което се предоставя?
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: В какъв смисъл „да претендират”? Какво точно Ви интересува?
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз ще поясня, проф. Борисова, ако разрешите, ще разясня.
Първо, ще има определени критерии, изисквания, които лечебните заведения трябва да изпълнят, да покрият, за да могат да сключат договор със здравната каса. Те са изброени.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Те са по-нататък в закона.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Да, точно това поясних.
По въпроса на доктор Сахлим. В лечебни заведения, които са за активно лечение, леглата ще бъдат преобразувани в лечебни заведения за долекуване и продължително лекуване. Това е нещото, върху което исках да акцентирам, защото мисля, че не стана ясно. Така че проблемът, заради който Вие се притеснявате, че лечебни заведения ще бъдат закривани с лека ръка, не съществува. Просто ще има трансформация на вида – от активни, тъй като ние надхвърляме европейските критерии за лечебни заведения за активно лечение, но не изпълваме критериите за лечебни заведения за долекуване и продължително лекуване. Тоест, за да влезем в европейската норма, ние ще трансформираме тези легла от легла за активно лечение, в легла за долекуване и продължително лекуване. Мисля, че вече стана ясно на всички.
Има ли други желания за изказвания?
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, това, на което искам да ви обърна внимание, е, че в тази алинея никъде не става дума, че става въпрос за лечебни заведения за болнична помощ. Става въпрос за всички лечебни заведения.
В този смисъл, като разписваме текста на закона, че това са лечебните заведения, с които НЗОК задължително ще сключва договори, какво се случва с тези, които не пожелаят да сключат договор с Националната здравноосигурителна каса, работейки в извънболничната помощ? Тогава ще накажем ли касата, че не е сключила договор с тях?
Разписано е „лечебни заведения”. Не става въпрос само за доболничната помощ. Ако беше само за лечебни заведения за доболнична помощ, става ясно.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Шарков.
За лечебни заведения, които не желаят да сключат договор с касата, мисля че е ясно.
Доктор Райчинов, имате думата. Заповядайте.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа, народни представители! Малко съм притеснен от това, което чувам – точна карта, съществуващи болници, задължителен договор с Касата. В закона просто накрая трябва да добавим един поименен списък за кои болници става въпрос, с които касата ще сключва договори и никакви нови оттук нататък. Ако две болници отговарят изцяло на всички изисквания, коя от двете ще сключи договор? Ако утре се отвори нова, по-добра болница, тя няма да може да сключи договор, защото вече е фиксирана предишната.
Национална здравна карта може да има само за държавни лечебни заведения. Всичко друго е в противоречие с европейските стандарти.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Райчинов.
Сега ще Ви кажа за противоречията. Първо, относно лечебните заведения и сключването на договорите. Никой не забранява на лечебните заведения да работят. Друг е въпросът лечебните заведения с какъв финансов ресурс ще работят – дали ще работят с бюджетни средства, дали ще работят с Националната здравноосигурителна каса, дали ще работят с фонд и дали те ще работят на свободен пазарен принцип.
Ние тук, доктор Райчинов, не определяме това. Всяко лечебно заведение, отговарящо на критериите – понеже попитахте за случая при две лечебни заведения, които отговарят изцяло на изискванията – искам да Ви кажа, че в провинцията две лечебни заведения, които да осигурят необходимия брой специалисти, необходимия брой апаратура, необходимата 24-часова норма за работа, специалисти на основен трудов договор – две лечебни заведения в провинцията много трудно могат да се поместят във всички тези критерии. Много е трудно, тъй като липсват специалисти, липсват специалисти по медицински грижи и да не изреждам още всички онези изисквания, които ние поставяме. Много трудно би могло да се получи така.
А що се отнася до нарушения на европейските критерии, ние сме се съобразили именно с това, че в Европейския съюз могат да се създават лечебни заведения с разрешение на министъра и, ако те изпълнят критериите – примерно разполагат с по-добра апаратура, разполагат с повече специалисти – веднага на следващата година ще бъде сключен договор с лечебното заведение, което съответно дава по-добра обществена услуга на пациентите и на гражданите в България.
Има думата доктор Николай Шарков. Заповядайте, доктор Шарков.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Доктор Ваньо Шарков каза нещо много важно за т. 6. Тук аз искам да обърна внимание, че ако се каже по този начин:
„6. лечебни заведения, с които Националната здравноосигурителна каса сключва задължително ежегодно договори”,
в тези лечебни заведения попадат и всичките дентални практики. Следователно – проф. Борисова тук ми помага – трябва да се добави „и лечебни заведения за болнична помощ”.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Николай Шарков.
Заповядайте, госпожо Кръстева. Имате думата.
ИВАНКА КРЪСТЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Бих искала да дам малко конкретика по отношение на думите „задължително сключва ежегодни договори”. Тя по-скоро е относима към ангажимент, който е вменен на НЗОК. Тоест, касата е задължена да сключи договори с включените в здравна карта лечебни заведения. Тоест, касата няма да има опция да откаже сключването на договор с лечебно заведение, което отговаря на критериите за включване в здравна карта. Тогава няма да се налага изборът между две лечебни заведения, тъй като те ще бъдат предварително филтрирани на ниво комисия, която включва лечебните заведения в здравна карта.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Кръстева.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, госпожо Атанасова Имате думата.
МИРЕЛА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председател! Само да добавим, че Министерството на здравеопазването приема в т. 6 след „лечебни заведения” да се допълни „за болнична помощ”.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Тъй като народният представител Десислава Атанасова подкрепи предложенията, те се превръщат в предложения на комисията. Затова аз в момента ги подлагам на гласуване като допълнение към текста на комисията.
Моля, гласувайте.
„За” – 13, „против” – няма, „въздържали се” – 3.
Предложението се приема и ще бъде добавено в окончателната редакция на комисията.

Преминаваме към § 17.
Давам думата на представителя на Министерството на здравеопазването. Заповядайте, госпожо Атанасова. Вие преди малко искахте да изложите вижданията си по § 17.
МИРЕЛА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председател! Тъй като това рефлектира в националната здравна карта, затова предлагаме в § 17 в текста на вносителя – Министерския съвет – следните корекции:
В ал. 2, т. 1 думите „т. 1, 2 и 3” да се заменят с „ал. 1”.
Предлагаме и нова редакция на т. 2:
„2. необходимият брой центрове за спешна медицинска помощ, центрове за трансфузионна хематология, лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ, лечебни заведения за лечение на онкологични заболявания (без комплексните онкологични центрове), лечебни заведения за лечение на инфекциозни болести, включително особено опасни инфекциозни болести и домовете за медико-социални грижи, в които се осъществява медицинско наблюдение и специфични грижи за деца.”
Предлагаме да се създадат нови т. 4 и 5, както следва:
„4. лечебните заведения за болнична помощ, с които Националната здравноосигурителна каса задължително сключва ежегодни договори по смисъла на Закона за здравното осигуряване, за осигуряване на достъпна медицинска помощ.
5. минимален и максимален брой легла за активно лечение (терапевтични, хирургични, психиатрични, акушеро-гинекологични и за интензивно лечение) и за долекуване и продължително лечение на лечебните заведения по т. 1 и т. 2.”
Точка 4 предлагаме да стане т. 6.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Заповядайте, доктор Цеков. Имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз подкрепям предложението, направено от Министерството на здравеопазването, и предлагам така прочетените редакции да станат предложения на комисията.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, имам само един въпрос. Тъй като правите предложение в текста да бъде записано „лечебни заведения за лечение на онкологични заболявания (без комплексните онкологични центрове)”, искам да попитам следното. Комплексните онкологични центрове вече са старите онкодиспансери. А кои са лечебните заведения за лечение на онкологични заболявания?
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Това са специализираните болници.
Заповядайте, госпожо Ташева. Имате думата.
ЕМИЛИЯ ТАШЕВА: Аз съм от Министерството на здравеопазването.
Не отпадат, просто стават елемент на планиране на областно ниво, а в националната здравна карта влизат също като елемент на областните след това.
Но тук е обърнато специално внимание на онкологичните лечебни заведения в националната карта, защото те трябва да бъдат ангажимент на държавата и се планират на национално ниво. Вие виждате, че на областните власти и на широк кръг представители от областта се дава право да се планира областната карта и потребностите в областта. Тези онкологични центрове ще бъдат планирани в областната карта. Тоест, те веднага стават елемент на националната.
ВАНЬО ШАРКОВ: Това е съвсем различно. Извинявайте, но Вие казахте нещо, което е абсолютно различно от текста. В текста изрично е записано, че онкологичните центрове не влизат в картата, а Вие казахте, че влизат. Казахте, че влизат лечебните заведения за лечение на онкологични заболявания, без комплексните онкологични центрове. Това е предложението, а сега казаха, че онкологичните центрове влизат.
Какво точно влиза, кои са тези болници за лечение на онкологични заболявания, които влизат в областните карти, като тя е само една такава болница?
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Заповядайте, госпожо Ташева. Имате думата.
ЕМИЛИЯ ТАШЕВА: Онкологичните центрове, които са в областите, ще бъдат елемент на областните карти. А тук в т. 2 е казано какво планира на национално ниво в националната карта министърът. Тук визираме предимно националната онкологична болница, защото тя не може да бъде планирана в областната карта, доктор Шарков. Тук заради националната онкологична болница, която е елемент на националната здравна политика, и министърът я планира на национално ниво.
Тя е приоритет и затова министърът я планира. А на областно ниво влизат онкологичните центрове.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Ташева.
Проф. Каранов, аз ще Ви помоля да вземете отношение по въпроса.
СТРАШИМИР КАРАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Мисля, че в тази дискусия се очертаха различни ъгли на говорене по един и същи проблем с различни думи.
Не мога да не се съглася с доктор Ташева и с проф. Борисова, тъй като става въпрос за различна аранжировка на лечебни заведения за онкологични заболявания. Аз не се чувствам смутен от този текст, тъй като националната онкологична болница ще участва в националната здравна карта.
Смущава ме друго обаче. Досегашната практика на националната онкологична болница беше да сключва договор с касата, на чиято територия е столицата. Просто да бъде синхронизирано.
А колкото до областните онкологични центрове, те наистина са елемент от областните здравни карти.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, проф. Каранов.
След това разяснение има ли някой от народните представители въпроси?
Заповядайте, госпожо Кръстева. Имате думата.
ИВАНКА КРЪСТЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! По отношение на въпроса, зададен от проф. Каранов, ще кажа, че не би следвало да има проблем, тъй като Националната здравноосигурителна каса сключва договори чрез съответните си районни здравноосигурителни каси. Така че няма проблем.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте, проф. Каранов. Имате думата.
СТРАШИМИР КАРАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Напълно задоволително е от моя гледна точка такова едно решение. Не намирам нищо смущаващо.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, проф. Каранов.
Заповядайте, доктор Цеков. Имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Не чух точно предложението, но в § 11, т. 5 е записано:
„5. максималният брой....”
Да добавим „минимален и максимален брой”.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Уважаеми народни представители, след направеното предложение от народния представител Пламен Цеков предложението на Министерството на здравеопазването да стане текст на комисията, подлагам го на гласуване като допълнение към текста на комисията.
Моля, гласувайте.
„За” – 12, „против” – няма, „въздържали се” – 3.
Предложението се приема и ще бъде включено в окончателната редакция на комисията.
Заповядайте, доктор Николай Шарков. Имате думата.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Извинявайте, господин председател. На предишното заседание § 18а мина много бързо и Вие веднага след това закрихте заседанието поради падащ кворум и аз не можах да отреагирам.
Предлагам в § 18, т. 2 допълнение. Досегашният текст гласи:
„(4) Националната здравна карта по ал. 1 е задължителна за разпределението на лечебните заведения по чл. 29, ал. 1 и за финансирането на заплащането от Националната здравноосигурителна каса медицински дейности.”
Предлагам накрая да се добави: „с изключение на лечебните заведения по чл. 8, създадено от лекари по дентална медицина по реда на този закон”.
Веднага мога да направя обосновка. По принцип говорим за два аспекта на промените в Закона за лечебните заведения. Единият аспект е преструктурирането, а другият аспект е бюджетирането.
При нас преструктурирането премина преди повече от десет години, а относно бюджетирането няма никаква опасност за нарушаване бюджета на Националната здравноосигурителна каса в развоя на денталната медицина по простата причина, че има може би едни от най-добрите регулаторни механизми за този бюджет да бъде запазен такъв, какъвто е гласуван от вас.
Затова е тази добавка.
Освен това искам да добавя, че, ако не бъде приета тази добавка и се въведат критерии специално за денталната медицина, моментално около 3 000 лечебни заведения ще отпаднат по принцип. Това веднага го казвам, тъй като държавата все още няма изработена ясна и точна политика както за производството на кадри за денталната медицина, така и за производството на специалисти. От друга страна, това означава закриване на определен брой заведения от територията на цяла България.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Николай Шарков.
Бих искал да се обърна към Министерството на здравеопазването, за да чуем все пак и тяхното мнение.
Заповядайте, госпожо Атанасова. Имате думата.
МИРЕЛА АТАНАСОВА: Ние нямаме бележки по така направените предложения.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви. Това исках да чуя от Вас, за да направя от мое име предложение – предложенията на председателя на Българския зъболекарски съюз Николай Шарков да станат част от редакционната поправка от името на комисията.
Така че предлагам да гласуваме § 18а, текста, който беше прочетен от доктор Николай Шарков като допълнение към текста на комисията.
Моля, гласувайте.
"За" – 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема и ще бъде включено в окончателния текст на комисията.

Преминаваме към § 19.
Тук няма постъпили предложения.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 19.
"За" - 13, "против"- няма , "въздържал се" - 1.
Текстът на вносителя за § 19 се приема.

Преминаваме към § 20.
Тук има предложение от народния представител Лъчезар Иванов.
От моето предложение в т. 1, 2, 3 и 4 оттеглям това, което и преди направих – „центрове за кожно-венерически заболявания”.
Моля, гласувайте останалата част от предложението на народния представител Лъчезар Иванов.
„За” – 13, „против” – няма, „въздържали се” – 2.
Предложението на народния представител Лъчезар Иванов се приема. Моля, гласувайте текста на вносителя за § 20 заедно с приетото предложение на народния представител Лъчезар Иванов.
„За” – 13, „против” – няма, „въздържали се” – 2.
Предложението на комисията за § 20 се приема.

Преминаваме към § 21.
Тук има предложение от народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов.
Има предложение, направено от народните представители Даниела Дариткова и Десислава Атанасова.
Има предложение и от народния представител Лъчезар Иванов.
Има ли желание от вносителите да се изкажат?
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Съвсем накратко ще кажа, че целта на нашето предложение е да могат вносителите да отстранят несъответствията, които са с оглед направените предписания, за да могат да изпълнят изискванията, които предвижда законът.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има ли други желания за изказвания? Няма.
Уважаеми народни представители, ще поставя на гласуване предложенията, които преди малко прочетох.
Започваме с предложението на народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов.
Моля, гласувайте това предложение.
„За” – 2, „против” – няма, „въздържали се” – 12.
Предложението на народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов не се приема.
Преминаваме към предложението на народните представители Даниела Дариткова и Десислава Атанасова.
Моля, гласувайте това предложение.
„За” – 12, „против” и „въздържали се” – няма.
Предложението на народните представители Дариткова и Атанасова се приема.
Преминаваме към предложението на народния представител Лъчезар Иванов. Заповядайте, госпожо Атанасова. Имате думата.
МИРЕЛА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председател! Имаме само една техническа корекция в този текст. Ние предлагаме така, както е прието вече предложението на народните представители Дариткова и Атанасова, в следващия текст да отпадне изразът „и за лицата, които представляват лечебните заведения”.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Аз оттеглям този израз. МИРЕЛА АТАНАСОВА: Да, това е така, тъй като представляващите са в управителните органи.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване по принцип предложението на народния представител Лъчезар Иванов.
Моля, гласувайте това предложение.
„За” – 13, „против” и „въздържали се” – няма,
Предложението на народния представител Лъчезар Иванов се приема по принцип.
Подлагам на гласуване текста на § 21 заедно с приетите предложения.
Моля, гласувайте.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 21 заедно с приетите предложения се подкрепя. Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател, ако разрешите, Може би да разбираме да се въздържаме да правим предложения за второ четене, тъй като нашето предложение, което отклонихте, почти съвпада с втората точка по предложението на двамата народни представители от ГЕРБ.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ако държите, господин Стоилов, нека да бъде записано в доклада, че т. 2 съвпада.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако само това ще е критерият, да не си правим усилия да правим предложения.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Коректни сте. Нека да се запише.

Преминаваме към § 22.
Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов – в § 22, т. 1 да се измени така:
„1. В текста преди т. 1 думата „общодостъпен” се заменя с „публичен”.
Съответно съм направил предложение на основание чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание - § 22, т. 2 думата „данни” да се замени с „трите имена”. Това е в унисон с другите текстове.
Други предложения по § 22 няма. Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията, които са направени от народния представител Лъчезар Иванов в т. 1 и т. 2.
Моля, гласувайте тези предложения.
Отменете гласуването. Ще поясня предложението си. Предлагам вместо думата „данни” да се запише „трите имена”.
Заповядайте, госпожо Георгиева. Имате думата.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Терминът „име” означава трите имена. „Трите имена” е по-скоро разговорен термин. Правилният термин е „име”, защото името на човека включва трите му имена.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Нека да се произнесат юристите, защото вече има с четири имена, има и с пет.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: „Име” означава всичките имена на човека.
МИРЕЛА АТАНАСОВА: Ние предлагаме все пак да се запише „трите имена”.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Трябва да искате повишаване на правната квалификация на отдела, защото физическите лица имат име, а юридическите лица имат наименование и това е много ясно какво включва.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря. Разбрахме се.
Подлагам на гласуване в § 22, т. 2 да се запише „име”.
Моля, гласувайте това предложение.
"За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване § 22 на вносителя с измененията, които прогласувахме.
Моля, гласувайте текста на § 22.
"За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Текста на вносителя за § 22 заедно с гласуваните и приети предложения се подкрепя.

Преминаваме към § 23.
По § 23 има направено предложение от народните представители Даниела Дариткова и Десислава Атанасова.
Има направено предложение и от народния представител Лъчезар Иванов.
Ако разрешите, като вносител искам да направя едно редакционно предложение – в т. 1 след думите „в срока” да се добави „определен”. Това просто е пропуснато.
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Само един въпрос имам. Защо въвеждате такива ограничения? Това беше част от инерцията на правната система преди 20 – 30 години, че, ако едно лице е осъждано за умишлено престъпление, е едва ли не нещо като гражданска смърт. Ако това лице, да речем, като непълнолетно е осъждано за някаква телесна повреда, защо то да не може да бъде след определен период ръководител на лечебно заведение. Каква връзка има това с неговата работа? Тоест, този модел, че лечебните заведения ще се управляват от някакви лица с идеални характеристики във всички отношения, отива много далеко.
Не ви възразявам, ако искате да го наложите, но според мен е лишено от основание.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Ще бъде коректно вносителите на законопроекта да отговорят.
Заповядайте, госпожо Атанасова. Имате думата.
МИРЕЛА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председател! Смятам, че лице, което представлява лечебното заведение, би трябвало да има и чисто съдебно минало. Това е моето предложение. Подложете го на гласуване. Ако народните представители не го одобрят, само ще кажа, че предложението на Министерството на здравеопазването и на Министерския съвет е същото. Аз само съм дала една правно-техническа редакция.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте, госпожо Георгиева. Имате думата.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: „Чисто съдебно минало” е много общ термин. Ако искате, по-добре да го ограничим до стопански престъпления. Защото като ръководител в крайна сметка това не бива да се допуска.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Обръщам внимание, че в предложението на вносителя е поставено условието „освен, ако не е реабилитирано”. А реабилитацията може да настъпи както по закон, така и със специална процедура. Затова призовавам и вносителите на това предложение, ако искат да подобрят редакцията, да я съобразят с това разумно предложение.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Заповядайте, госпожо Атанасова. Имате думата.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председател! Абсолютно коректна е забележката. Благодаря. Предлагам като част от нашето предложение и като предложение на комисията да се запише след „общ характер” изразът „освен, ако не е реабилитирано”.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Тъй като моето предложение е почти идентично на Вашето, аз също подкрепям това. Мисля, че по този начин и вносителят в лицето на Министерския съвет ще се съгласи. Министерството на здравеопазването има ли възражения, мнения, съображения?
МИРЕЛА АТАНАСОВА: Ние сме съгласни с това допълнение. То е включено и в текста на Министерския съвет.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря ви.
В такъв случай ще подложа на гласуване предложението на народните представители Дариткова и Атанасова с предложението им за редакция.
Моля, гласувайте това предложение.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Иванов, заедно с редакционната поправка, която аз направих в унисон с предложенията на колегите.
Моля, гласувайте това предложение.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема.
Сега подлагам на гласуване текста на § 23 със съответните корекции.
Моля, гласувайте.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 23 се приема.

Преминаваме към § 24.
Няма постъпили предложения по този текст на вносителя.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 24.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 24 се приема.

Преминаваме към § 25.
Заповядайте, доктор Николай Шарков. Давам Ви думата, но просто бъдете коректен към народните представители.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Разбирам Ви напълно, за което се извинявам. Но много бързо преминахте на § 25. За § 24 казахте, че го гласувате в редакцията на вносителя.
В момента имам един въпрос и едно допълнение. Говоря за чл. 45, т. 6:
„6. при настъпване на обстоятелствата по чл. 44, ал. 1, т. 2;”
Трябва да има някакъв срок, за замяна с друг представител на лицето, което е осъждано, за да може да има регистрация на лечебното заведение. Хубаво, този човек е осъден, лечебното заведение не може да бъде регистрирано. Но това лице може да бъде заменено с друго лице – лекар или лекар по дентална медицина.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, разбрах Ви.
Какво е становището на Министерството на здравеопазването по този въпрос?
Заповядайте, госпожо Атанасова. Имате думата.
МИРЕЛА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председател! Ние смятаме, че в този случай не е необходимо да се дава срок, за да се представи този документ. В този случай може да се откаже и новото лице, новият представител да подаде изрядните документи за разрешение. Това ще бъде вече в друго качество.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.

Преминаваме към § 25.
Тук има направено предложение от народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов. Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов.
Господин Стоилов, имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Нашето предложение е правомощието, което е възложено на министъра на здравеопазването във връзка с регистрацията на лечебните заведения, да може да бъде преотстъпвано възлагане на упълномощен от министъра на здравеопазването негов заместник, а не просто на длъжностно лице от администрацията на министерството. Това е една твърде важна дейност, тя иска определена публичност и постоянство, включително и ясна отговорност. Така че може този заместник-министър, който е специализиран в тази област на управлението, да получи чрез упълномощаване тези функции. Това според нас е една по-висока отговорност на осъществяване на дейността.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
И тук, в § 25 оттеглям „центровете по кожно-венерически заболявания” и нека така да бъде записано оттук нататък – навсякъде, където има този израз „центрове за кожно-венерически заболявания” - ги оттеглям.
Сега подлагам на гласуване предложението на народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов.
Моля, гласувайте това предложение.
„За” – 4, „против” – няма, „въздържали се” – 11.
Предложението на народните представители Желев, Манолова и Стоилов не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Иванов.
Моля, гласувайте това предложение.
„За” – 14, „против” – няма, „въздържали се” – 1.
Предложението на народния представител Лъчезар Иванов се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 25 заедно с приетите корекции.
Моля, гласувайте.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 25 се приема.

Преминаваме към § 26.
Има предложение на народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов. Има предложение на народните представители Даниела Дариткова и Десислава Атанасова. Има предложение и от народния представител Лъчезар Иванов.
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: По т. 7 ние предлагаме това изискване да отпадне, защото неговото включване означава, че ръководител на лечебно заведение може да бъде само лице с медицинско образование, което респективно е член на Българския лекарски съюз. Има лечебни заведения, които вероятно биха могли да посочат ръководител, който е с друга квалификация и образование. Тогава те естествено, че няма как да бъде вписан и няма защо да бъде вписан като член на Лекарския съюз.
С този текст вие всъщност разрешавате един общ модел на ръководството и управлението на лечебните заведения.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
За реплика давам думата на госпожа Десислава Атанасова. Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председател! Господин Стоилов, не е така, защото в т. 7 е записано, че удостоверението се представя за членовете на изпълнителните или контролните органи, които са лекари или лекари по дентална медицина. Не става въпрос за всички, които управляват лечебни заведения, да представят такива удостоверения.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Кои са тези по чл. 5, ал. 1”
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, ако са лекари. Иначе звучи безумно тези, които са икономисти, да представят удостоверение за членство в Българския лекарски съюз.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата за дуплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако това наистина е идеята, аз съм готов да оттегля нашето предложение, но останах с впечатление, че за всички се изисква такова удостоверение.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Да, това е идеята, господин Стоилов, което поясни госпожа Атанасова.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тъй като сега не мога да направя справка дали съвпада изцяло мотивацията и за чл. 5, ал. 1, ако то покрива всички случаи, мога да го оттегля.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ако искате, да направим така. Мога веднага да Ви дам да го прочетете. Имаме текста на чл. 5, ал. 1.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Всъщност тук са изброени различните видове лечебни заведения. Добре, оттеглям предложението ни.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов. Оттегляте Вашето предложение.
Заповядайте, господин Найденов. Имате думата.
ТОДОР НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Аз съм от Българския фармацевтичен съюз.
Българският фармацевтичен съюз внесе следното предложение. В т. 7 да се направи следната промяна: “7. удостоверението за вписване в регистъра на Българския лекарски съюз, съответно на Българск8ия зъболекарски съюз, на Българския фармацевтичен съюз – за членовете на изпълнителните или контролните органи, които са лекари или лекари по дентална медицина и магистър-фармацевти, както и за ръководителите на лечебни заведения по чл. 5, ал. 1;”
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Найденов.
От Министерството на здравеопазването някой ще вземе ли отношение?
Заповядайте, госпожо Атанасова. Имате думата.
МИРЕЛА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председател! Идеята на т. 7 е във връзка с членовете на изпълнителните органи, а в закона само лекари и икономисти да бъдат в изпълнителните органи на лечебните заведения. Така че смятаме, че не е необходимо да бъдат добавяни фармацевтите. Това ще бъде в разрез с изискванията.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Заповядайте, госпожо проф. Маркова. Имате думата.
СТАНКА МАРКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Понеже и сега има например хосписи, които са лечебни, които се ръководят от магистри по здравен мениджмънт или по управление на здравни грижи, аз мисля, че законът трябва да допуска това. Колко ще бъде в бъдеще, не мога да кажа. Но така се ограничава изобщо.
Аз не искам да ви губя времето, за да се обосновавам, но не знам защо един икономист може да е ръководител, а един магистър по здравен мениджмънт с медицинско образование няма да може да е ръководител.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Разбрахме Ви, проф. Маркова. Благодаря.
Заповядайте, госпожо Атанасова. Имате думата.
МИРЕЛА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Само искам да обърна внимание, че тук става въпрос за лечебни заведения. За тези, за които говори госпожа Маркова, тези се регистрират в РЦЗ. Те не са с този разрешителен режим.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Режимът на регистрация е различен, проф. Маркова. Те са на регистрационен, а не на разрешителен режим.
Заповядайте, господин Найденов, искахте отново да вземете думата.
ТОДОР НАЙДЕНОВ: Само искам да отбележа, че по силата на чл. 183, ал. 1 от Закона за здравето медицинската професия се упражнява от лица, притежаващи диплома за завършено висше образование по специалностите и професионални направления “медицина”, “дентална медицина”, “фармация” и “здравни грижи”.
Следователно магистър-фармацевтите са медицински специалисти и имат равнопоставен статус спрямо денталните лекари и лекарите. По силата на чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България нормативното въвеждане на неравноправно третиране следва да е обосновано. В случая няма основание за неравноправно третиране, като магистър-фармацевтите имат същата образователна квалификационна степен както и магистрите по медицина и дентална медицина и са определени от Закона за здравето като медицински специалисти.
Затова ние си позволихме да предложим няколко промени както в § 26, така и в следващите параграфи.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Вие не можете да си позволите да правите промени.
ТОДОР НАЙДЕНОВ: Съжалявам, да, прав сте.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Бих искал отново да чуя становището на Министерството на здравеопазването.
Заповядайте, госпожо Атанасова. Имате думата.
МИРЕЛА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Тук се прави една голяма грешка, като се казва това. Да, медицински специалисти с такива специалности могат да упражняват съответната професия, но тук говорим за изпълнителните органи на лечебните заведения и тези лечебни заведения подават документи за разрешение за упражняване на медицинска дейност.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Нуждая се от уточнение, защото в чл. 63 на действащия текст на закона е казано, че “управител, съответно изпълнителен директор на лечебно заведение може да бъде само лице с образователно-квалификационна степен “магистър по медицина”, съответно “дентална медицина”, и с квалификация по здравен мениджмънт.”
А тук ние никъде не искаме документ за квалификация по здравен мениджмънт. Тоест, няма го в изброените документи.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За да стане ясно, ще обобщя. Тук се прави предложение от народния представител доктор Ваньо Шарков. Това, което предложи досега, за да има синхрон, да се добави “с квалификация здравен мениджмънт”.
А отговорът, който се даде на Българския фармацевтичен съюз, мисля, че беше много ясен. Така че мисля, че претенциите ви отпадат.
А Министерството на здравеопазването мисля, че са последователни.
МИРЕЛА АТАНАСОВА: Да, това може да се добави. Това е и изискването на закона.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Един закон трябва да бъде синхронизиран и, за да бъдем синхронизирани, и тук ще го добавим.
МИРЕЛА АТАНАСОВА: Да, но само за лицата, които представляват и са в изпълнителните органи.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Естествено. Това беше прочетено от Закона за здравето.
Ще подложа на гласуване последователно направените предложения.
Първо ще подложа на гласуване предложението на народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов.
Всъщност господин Янаки Стоилов оттегли това тяхно предложение.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Даниела Дариткова и Десислава Атанасова по принцип.
Моля, гласувайте това предложение.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на народните представители Дариткова и Атанасова се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Иванов, като в т. 5 – “и за лицата, които представляват лечебното заведение” – го оттеглям.
Моля, гласувайте останалата част от предложението на Лъчезар Иванов.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на народния представител Лъчезар Иванов се приема.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 26 с приетите предложения.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 26 се приема.
Това, което предложи доктор Ваньо Шарков, ще бъде синхронизирано в целия текст до края на закона.

Преминаваме към § 27.
Тук има направени предложения от народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов, от народните представители Десислава Атанасова и Даниела Дариткова, както и предложение от народния представител Лъчезар Иванов.
Има ли желаещи за изказвания, въпроси, мнения? Няма.
Моля, гласувайте предложенията на народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов.
“За” – няма, “против” – няма, “въздържали се” – 11.
Предложението на народните представители Желев, Манолова и Стоилов не се приема.
По предложението на народните представители Даниела Дариткова и Десислава Атанасова давам думата на госпожа Атанасова. Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Както и в предходния текст, предлагам да се добави изразът “освен, ако не е реабилитирано”.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви. Това също ще бъде изчистено до края на закона.
Моето предложение е аналогично. Така че и аз правя такова предложение. Подлагам на гласуване предложението на народните представители Даниела Дариткова и Десислава Атанасова.
Моля, гласувайте това предложение.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на народните представители Дариткова и Атанасова се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Иванов. Моля, гласувайте това предложение.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на народния представител Лъчезар Иванов се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 27 заедно с приетите предложения. Моля, гласувайте.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 27 се приема.

Преминаваме към § 28.
Тук също има предложение от народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов. Има предложение от народните представители Даниела Дариткова и Десислава Атанасова. Има предложение и от народния представител Лъчезар Иванов.
Има ли желаещи за изказвания, мнения, въпроси? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов.
“За” – няма, “против” – няма, “въздържали се” – 11.
Предложението на народните представители Желев, Манолова и Стоилов не се приема.
По предложението на народните представители Дариткова и Атанасова давам думата на госпожа Атанасова. Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председател! Нашето предложение е средствата по ал. 3, които постъпват в Министерството на здравеопазването, да се разходват за създаване, поддържане и водене на регистъра по ал. 1, както и за обучение на служители от централната администрация на Министерството на здравеопазването.
В законопроекта предложението на Министерството на здравеопазването е тези средства да се разходват и за допълнително материално стимулиране на служителите. Заявяваме позиция, че сме категорично против, особено на фона на финансовата и икономическата криза в България. Благодаря. ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
По моето предложение ще кажа, че оттеглям израза “и за лицата, които ги представляват”.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Даниела Дариткова и Десислава Атанасова.
Моля, гласувайте това предложение.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на народните представители Дариткова и Атанасова се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Иванов с отпадането на израза, който споменах преди малко.
Моля, гласувайте това предложение.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на народния представител Лъчезар Иванов се приема. Моля, гласувайте текста на вносителя за § 28 заедно с приетите предложения.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 28 се приема.
Преминаваме към § 29.
Тук няма постъпили предложения. Има ли желаещи за изказвания, въпроси, становища? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 29. "За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 29 се приема.

Преминаваме към § 30.
Тук има предложение на народните представители Хасан Адемов и Нигяр Сахлим. Има предложение на народния представител Лъчезар Иванов.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Хасан Адемов и Нигяр Сахлим.
Моля, гласувайте това предложение.
“За” – няма, “против” – няма, “въздържали се” – 11.
Предложението на народните представители Адемов и Сахлим не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Иванов.
Моля, гласувайте това предложение.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на народния представител Лъчезар Иванов се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 30 заедно с приетото предложение.
Моля, гласувайте.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 30 се приема.

Преминаваме към § 31.
Тук няма постъпили предложения. Има ли въпроси, мнения, становища?
Заповядайте, господин Найденов, за мнение на Българския фармацевтичен съюз.
ТОДОР НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Аз отново ще си позволя да предложа след “дентална медицина” да се добави “и фармация”. Мисля, че тук го няма този казус, както беше в предишното предложение.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Веднага давам думата на представителите на Министерството на здравеопазването.
Заповядайте, госпожо Атанасова. Имате думата.
МИРЕЛА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председател! Тъй като става въпрос за ликвидатори и става въпрос все пак за органи, които ще управляват лечебното заведение в определена процедура, ние смятаме, че не следва да се добавя това, което предлага господин Найденов.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 31.
Моля, гласувайте този текст.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 31 се приема.
Уважаеми народни представители, закривам заседанието на Комисията по здравеопазването. Благодаря ви за активното участие.
(Закрито в 17,00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(д-р Лъчезар Иванов)