ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването

П Р О Т О К О Л
№ 29

На 10.06.2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51, внесен от Министерския съвет на 04.06.2010 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 11.01.2010 г. – второ гласуване – продължение.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването

П Р О Т О К О Л
№ 29

На 10.06.2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51, внесен от Министерския съвет на 04.06.2010 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 11.01.2010 г. – второ гласуване – продължение.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Лъчезар Иванов.

ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър Борисова, уважаеми колеги. Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51, внесен от Министерския съвет на 04.06.2010 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 11.01.2010 г. – второ гласуване – продължение.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред?
Предлагам да гласуваме предложения от мен дневен ред.
Моля, гласувайте.
“За” – 17, “против” и “въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51, внесен от Министерския съвет на 04.06.2010 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 11.01.2010 г. – второ гласуване – продължение.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51, внесен от Министерския съвет на 04.06.2010 г. – първо гласуване.

Уважаеми народни представители, най-напред ще дам думата на вносителите – представителите на Министерството на финансите.
Заповядайте, госпожо Спасова. Имате думата.
РОСИЦА СПАСОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Позволете ми съвсем накратко да ви запозная с причините, довели до необходимостта от актуализация на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г.
На база изготвените от приходните агенции оценки за очакваното изпълнение на параметрите по приходите се очертава сериозно изоставане в изпълнението им спрямо първоначално планираните. Основните фактори за очакванията за по-песимистично развитие на приходите се свързват с произтичащите промени в структурата на брутния вътрешен продукт, които произтичат от преструктуриране на икономиката и ориентирането й към растеж, основан на експорта.
Спадът в износа се отразява в намаление на постъпленията от ДДС от внос, а плавното увеличение на износа води до постепенно нарастване на декларирания за възстановяване данъчен кредит от износителите.
Това се свърза с рискове за изпълнението на приходната част на бюджета не само през 2010 г., но и в средносрочен план въпреки консервативното планиране. Тези рискове налагат внимателен анализ и плавна пренастройка на фискалната политика и бюджетното планиране към променящата се икономическа структура с цел осигуряване на стабилност за фискалната позиция.
Оценките за дългоочакваните постъпления от ДДС през 2010 г. на годишна база очертават неизпълнение на разчетите на бюджета за 2010 г. с около 940 млн. лв.
Освен при приходите от ДДС сериозно изоставане от разчета се очертава и при постъпленията от акцизи. Отчита се намаление във физическия обем на обложените с акциз цигари и горива. Очакваните оценки за неизпълнение на годишните разчети на приходите от акцизи са за около 680 млн. лв.
Вследствие световната икономическа криза и отражението й върху финансовите резултати на фирмите за финансовата 2009 г. се отразиха в спад на декларираните печалби и съответно се очаква приходите от корпоративни данъци на годишна база да останат с 280 млн. лв. под разчетите.
В резултат на тези ефекти и изготвени оценки за изпълнението на консолидираните параметри приходите на консолидирана основа за 2010 г. очертават неизпълнение в размер на 2 млрд. лв., което наложи изготвянето на проект на закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., който да приеме ограничаване на нелихвените разходи и трансферите, субсидиите по републиканския бюджет за 2010 г.
Предвидено е ограничаване с до 20 на сто на нелихвените разходи на държавните органи, министерствата и ведомствата и ограничаване на разходите и трансферите и субсидиите от централния бюджет за 2010 г.
С това принципно се изпълнява една от одобрените от Националния съвет за тристранно сътрудничество мерки, като правителството предлага разходите за 2010 г. да се съкратят по-категорично.
Подходът при изготвянето на разчетите за предложеното ограничаване на разходите е диференциран. В същото време сериозен натиск върху разходите оказват възникналите необезпечени задължения от предходни години, както и други разходи, неразчетени със Закона за бюджета на Република България за 2010 г.
Допълнителен ресурс за обезпечаване на такива разходи се предвижда в резерва за непредвидени и неотложни разходи в частта му за структурни реформи и допълнителни фискални мерки. Основната част от тази разходи е предназначена за разплащане на задължения от предходни години в размер на около 660 млн. лв., финансиране на инфраструктурни обекти с национално значение в размер на 180 млн. лв., премиране на тютюнопроизводителите, като предвидените средства са в размер на 116 млн. лв., допълнителни средства за текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата, изплащани от бюджета на Министерството на труда и социалната политика в размер на 142 млн. лв. и допълнителна субсидия за Националната компания “Железопътна инфраструктура” в размер на 45 млн. лв.
В проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. не се предвижда промяна на трансферите за държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса.
Също така в резултат на намалението на разходите на бюджетите на ведомствата и министерствата е предвидено и осигуряване на допълнителни разходи в размер на 220 млн. лв. по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за сметка на средствата от преходния остатък. За целта ще бъде внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., с което дебатът за здравеопазване ще продължи и неговото разглеждане и внасяне.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз.
За становище на Министерството на здравеопазването давам думата на министър Анна-Мария Борисова.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Ние подкрепяме така предложеното изменение и допълнение в Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Уважаеми народни представители, имате думата за мнения, становища по така предложения законопроект.
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз ще подкрепя актуализацията на Бюджет 2010, защото безспорно е необходима актуализация на бюджета, защото в тази актуализация няма онова, за което се говореше, а именно увеличение на данъците, което би било сериозен проблем и лично мен би ме накарало да не го подкрепя.
В крайна сметка обаче ние сме Комисия по здравеопазването и макар наистина да гласуваме актуализация на целия бюджет, а не само бюджета на здравеопазването, нас ни интересува преди всичко бюджета за здравеопазването.
Затова аз имам няколко въпроса. Всъщност искам да изкажа едно становище пред представителите на Министерството на финансите. Не знам какво е основанието Министерството на здравеопазването да е с най-силно намален бюджет. Всъщност бюджетът на Министерството на здравеопазването в графа “разходи” е намален със 160 млн. лв. или това са 23 процента. Нито едно друго министерство няма подобно намаление с 23 процента. Това е особено драстично на фона на всичко онова, което се случва в сферата на здравеопазването към момента – забавените плащания, натрупаните задължения на лечебните заведения за болнична помощ, напрежението, което съществува и сред колегите, и сред пациентите.
В този смисъл искам да кажа, че това, за което аз си направих труда да направя като изчисления по отношение на бюджета на Министерството на здравеопазването така, както е отразен във внесения законопроект, излиза така, че за политиката в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве средствата са намалени с 13 543 000 лв. или това е намаление с 16 процента. В областта на диагностиката и лечението намалението е със 115 млн. лв. или това са 25 процента, една четвърт намаление. В областта на лекарствените продукти и медицинските изделия намалението е с 26 860 000 лв. или намалението е с 19 процента.
Аз разбирам, че е изключително трудно, но смятам, че и на нас в сферата на здравеопазването, господа финансисти, също ни е изключително трудно.
Затова аз завършвам с това, че ще подкрепя актуализацията на бюджета, защото безспорно е необходима. Но при второто четене на законопроекта тези числа не мога да ги подкрепя и няма да ги подкрепя.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря на доктор Шарков.
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, госпожо министър, дами и господа народни представители! Ние от Коалиция за България няма да подкрепим бюджета, не просто защото сме опозиция, а защото се опитваме да направим преценка на това, което се предлага в областта на здравеопазването. Няма да говоря за другите мотиви от фискален и икономически характер.
Причината не е и в това, че вие неотдавна отхвърлихте наше предложение за актуализация на бюджета, за увеличаване на средствата. Защото вие също предлагате, но по-скоро една по-малка сума не само от тази, която беше внесена като предложение, но и от тази, която би дала възможност да се достигне нивото на разходите в здравеопазването в сравнение с миналата, 2009 г.
На трето място, дори тези 220 млн., за които тук е записано, че ще бъдат предложени в бъдеща актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, а сега са дадени в общата фискална рамка, са средства под условие, които могат да бъдат предоставени, но могат и да не бъдат предоставени в зависимост от решението на министър-председателя, защото тези средства не отиват от сега или в зависимост от предстоящия закон директно към бюджета на касата, а те са, да ги наречем, условни средства, които биха могли да се ползват в хода на бюджетната година.
Дори в сравнителен план, ако сравним ставащото в здравеопазването с други области, тъй като говорим за солидарни тежести в кризата не само по социални групи, но и по сектори на управлението, ще забележите, че в областта на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на отбраната, на Конституционния съд, на Националната служба за охрана - забележете, това са институциите, които гарантират най-голяма сигурност на която и да е власт - те са почти непокътнати в бюджетно отношение въпреки кризата, но хората могат да платят най-висока цена, включително със средствата за здравеопазване.
Това издава този подход, който се предлага. Разбира се, трябва да признаем, че няма съкращения и в областта на социалните разходи и средствата за средното образование, ако все пак трябва да потърсим един социален щрих, който е реален. Но в областта на здравеопазването, пак казвам, ние не можем да си позволим такова отстъпление, което, както беше и посочено, да не повтарям, значително намалява средствата за профилактика, лечение и лекарства.
Към това най-накрая трябва да посочим като препоръка, че можете да говорите за реформата в здравеопазването като ваш приоритет, но не би следвало да говорите за здравеопазването като приоритет на управлението при тази финансова картина. Даже аз нямам отговор защо Министерството на здравеопазването се е съгласило и, доколкото разбирам, е предложило такова драстично съкращение на собствения си бюджет. А сега получавам и едно писмо, в което се казва, че те подкрепят бюджета, но искат да се ревизира намалението, тоест, допълнителни средства.
Аз споделям това, че за ваксина от морбили, а сигурно има и други потребности, които трябва да бъдат отчетени, но този двойствен подход не е и чак толкова нов, но тук съвсем очевидно проличава това, че ние предлагаме едни съкращения, а после искаме те да бъдат намалени.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има ли реплики към господин Стоилов? Няма.
Заповядайте, доктор Сахлим. Имате думата.
НИГЯР САХЛИМ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Поради изброените от доктор Шарков причини ние няма да подкрепим този бюджет. Ние казваме нашето мнение и то е по причина, че с едни и същи аргументи може да се подкрепя нещо или да не се подкрепя.
Основният ни аргумент наистина е в това, че Министерството на здравеопазването е министерството с най-голямо намаление на бюджета така, както е приет с бюджет 2010. Нека да припомним обаче какви са фактите.
Първо, здравеопазването за 2010 г. получи с 460 млн. лв. по-малко в сравнение с 2009 г. по принцип. Отделно сега се предлага намаление с 23 процента от това, което беше гласувано. Странни са тези становища на министрите на здравеопазването. Между впрочем, винаги министрите на здравеопазването се борят за повече средства, като дават едни положителни становища на предложението на министрите на финансите, като казват, че подкрепят предложенията поради глобалната икономическа и финансова криза.
Бих помолила министър Борисова, понеже предлага да преразгледаме намалението на бюджета на Министерството на здравеопазването, да каже по какъв начин тя си представя това преразглеждане и какво точно предлага.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Сахлим.
Има ли реплики към доктор Сахлим. Няма.
Заповядайте, доктор Адемов. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз разбирам деликатната позиция, в която е министърът на здравеопазването, не само сегашният, а всеки един министър, когато трябва да се пребори за повече средства и когато министърът на финансите, който и да е той, през което и да е управление, казва: няма достатъчно средства.
Това е типична ситуация. Тук и други ваши колеги, които са били в тази ситуация, могат да го кажат. Но аз сега ще се опитам да се позова на аргументите, с които доктор Шарков подкрепи бюджета. С абсолютно същите аргументи ще кажа защо ние не трябва да го подкрепяме.
Защото, първо, на мен не ми е ясен принципът защо с най-високия процент – 22,72 процента – са намалени парите на Министерството на здравеопазването и защо в рамките на тези точно 164 млн. лв., с които са намалени парите в системата на здравеопазването, …
РЕПЛИКА: Не са 164 млн., а те са 160 млн. лв.
ХАСАН АДЕМОВ: Добре, 160 млн., но, ако прочетем внимателно, цифрите са толкова, господин председател – 164 млн. Но въпросът ми е защо с 26 860 хил. лв. са намалени парите за лекарства, които по дефиниция никога не достигат. Става въпрос за лекарства за домашно лечение.
Мисля, че в тази посока могат да се търсят и други решения на второ четене, защото това е изключително чувствителна тема за българските граждани. И да се намалят парите точно в това перо – за лекарствата за домашно лечение – забележете, тук става въпрос за лекарства за онкозаболявания, за редки болести, за хемодиализа и т.н., да не изброявам всички групи, за които плаща Министерството на здравеопазването.
На следващо място прави впечатление, че с 90 процента са намалени капиталовите разходи. Изобщо не съм сигурен дали са 90, защото тези 15 млн. лв., които са предвидени в бюджет 2010 г. като капиталови разходи, сега се намаляват на 1 500 хил. лв. Ами, ако досега са направени останалите разходи? Това е един казус, който трябва по някакъв начин да намери своето решение.
На следващо място, тук в мотивите са записани тези 220 млн. лв., които отиват в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Но аз искам да попитам дали с тези пари е намален фискалният резерв и отразено ли е това в актуализирания вариант на бюджета, защото аз съм сигурен, че с бюджета на Националната здравноосигурителна каса или с актуализирания вариант на този бюджет ще бъдат намалени онези 827 млн. лв. с тези 220 млн., които се предлагат. Ако това е техниката, разбирам, че може и по този начин да се случи. Но след като в мотивите към законопроекта ги има тези 220 млн. лв., по някакъв начин те трябва да намерят своето отражение в намаляването на фискалния резерв с толкова лева.
Мисля, че това са достатъчно аргументи, с които ние да не подкрепим актуализацията на бюджета на първо четене. А що се отнася до второто четене, ако има разумни предложения в позициите, за които вече споменах, мисля, че няма да има проблем да подкрепим такива решения.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Заповядайте, доктор Желев. Имате думата.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо министър, дами и господа, уважаеми колеги! Аз съм бил и на двете места – и на това, което сега заема министър Борисова, и сега като народен представител. Трябва да ви кажа, че борбата на всеки министър на здравеопазването с финансовия министър е много тежка и неравна. Неуспехът, общо взето, е предначертан, ако ние като комисия не помогнем на който и да е министър.
Бих искал да се опитаме да помогнем на Министерството на здравеопазването и специално на министър Борисова, като я подкрепим в тази част от това писмо, което току-що получихме и четем, че трябва да преразгледаме и да дадем някакво предложение между двете четения за промяна на намалението на бюджета на Министерството на здравеопазването. Защото не е нормално здравеопазването да понася най-голямата тежест от цялата актуализация на бюджета. Аз не смятам, че силовите министерства са по-важни отколкото здравето на хората. Още повече, че става въпрос за намаляване на ресурс за лекарства, което толкова много всички защитавахме и от които има огромни нужди и не покриват огромните нужди на населението и болните – имам предвид онкоболните, болните от редки заболявания, хемодиализа и т.н., вие ги знаете.
Така че не виждам защо трябва резервът за непредвидени и неотложни разходи на Министерския съвет да е 1 230 млн. лв. Мисля, че оттам ние спокойно можем да свалим някакви си 100 млн. лв. и да облекчим Министерството на здравеопазването.
Между двете четения ние ще направим такива предложения, но смятам, че в този си вид това предложение за актуализация на бюджета е неразумно.
Аз също няма да го подкрепя естествено.
Единственото хубаво нещо са тези 220 млн. лв. за Националната здравноосигурителна каса, но това е за другия бюджет – на Националната здравноосигурителна каса. Те също са недостатъчни, но все пак е нещо. Но тук изобщо не става въпрос за тях.
Така че моето предложение е да мислим между двете четения как да помогнем на министъра и на самото министерство, а всъщност това е помощ за хората в България.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Желев.
Заповядайте, госпожо Атанасова. Имате думата.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо министър, колеги! Аз ще направя изказване, че поддържам актуализацията на бюджета не само по мотив, че съм член на парламентарната група на Партия ГЕРБ, а защото наистина е необходимо преразпределението на наличния финансов ресурс и това може би е най-съществената дума.
Само че смятам и искам да обърна вниманието и на всички колеги, че не само бюджетът на Министерството на здравеопазването, а и бюджетът на общините, субсидията за делегираната от държавата дейност, са сериозно орязани. В парламентарната Комисия по здравеопазването и конкретно до мен и до доктор Дариткова постъпи едно обръщение, с което бих искала да ви запозная. То касае рестрикцията по отношение на диспансерите за психични заболявания, които единствено се издържат именно от тези пари на преминал пациент по стандарт, подаван от Министерството на здравеопазването, и без да работят по клинични пътеки и без да имат доставки на лекарства по централизирана доставка.
Затова смятам, че между първо и второто четене бих искала да чуя мнението и на Министерството на финансите какво е възможно да се направи като корекция, защото всъщност се касае за 2 млн. лв. в годишен размер. До момента сумата, която е определена със закона за настоящия, действащия бюджет, е 14 млн. лв. и тя се разпределя за 12 психиатрични диспансера в страната. Всъщност се предвижда намалението от 15 процента на годишна база, което би реализирало икономии от 2 100 хил. лв., грубо казано. Смятам, че това намаление би довело до невъзможност за изпълняване на някои от основните и съществени функции на тези диспансери.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз.
Към Министерството на финансите бяха отправени доста въпроси. Бихте ли взели отношение?
РОСИЦА СПАСОВА: Аз мога само, завършвайки мотивите, с които обявих причините, поради които се предлага актуализацията на бюджета, че дебатът за функция “здравеопазване” ще продължи именно, имайки предвид, че действително разходите на Министерството на здравеопазването са най-силно намалени – с 22,7 процента – спрямо другите министерства и ведомства. Но именно трябва да се има предвид, че като цяло за функция “здравеопазване” разходите не се намаляват, защото 220 млн. лв. се прехвърлят в Националната здравноосигурителна каса. И това е в контекста на политическото решение.
Предстои приемането на проекта, с който ще бъдат увеличени разходите за здравеопазване в Националната здравноосигурителна каса. Но общите консолидирани параметри на разходите за здравеопазване не се намаляват.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Проф. Анна-Мария Борисова иска думата. Заповядайте, госпожо министър. Имате думата.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа! Искам само да направя следното изявление и е добре да се чуе. Каквото и да е намалението на нашия бюджет, то не е за сметка на лекарствата. Аз също се обезпокоих, когато прочетох това, което счетоводството е написало. Аз не разбирам от счетоводство и начин на изразяване в тяхната наука “счетоводство” и също в първия момент силно бях обезпокоена, когато прочетох тези клаузи и цифрите срещу тях. Но, когато ми дадоха подробности, се оказа – вероятно и доктор Желев ще си спомни – че в различните клаузи те имат разбивки на лекарства и всъщност те се крият навсякъде.
Мисля, че тук аз съм една жена, която поне за момента има достойнство и име, което никога не бих си позволила да проиграя за нищо. Уверявам ви в следното нещо. Специално съм проверила всички клаузи, лично, съвместно с моите заместник-министри. За лекарства са 228 млн. лв. и те стоят там независимо от 160-те млн. лв. Но въпреки всичко всеки министър се бори да си получи това, което в началото му е дадено и ние нямаме нищо против вие да го направите.
Но това, което искам добре да се чуе, е, че за лекарствата са предвидени 228 млн. лв. и те се крият в онези клаузи отзад: консумативи, лекарства и т.н., всичко, както е заявено. Имаме официално писмо, на базата на което е направена тази разбивка. Това е официално писмо, което доктор Нанев на 29 март е написал, и там пише: 228 млн. лв. за лекарства. Същото сме го спазили.
Искам да ви уверя и в момента нека да не се разпространява погрешна информация. Затова си позволих да взема думата.
Благодаря.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, министър Борисова.
Доктор Адемов, имате думата. Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Разбира се, че Вие трябва да сте информирана, госпожо министър. Аз не искам да Ви репликирам, искам просто да стане ясно.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Аз също се впечатлих и притесних. Аз не съм счетоводител.
ХАСАН АДЕМОВ: Аз разбирам, че трябва да Ви вярваме и няма как да не Ви вярваме, нямаме основание да не Ви вярваме. Но трябва да вярваме и на публикувания в Държавен вестник Закон за държавния бюджет на Република България, където е записано, че парите за лекарства са 144 692 500 лв. Това, което се предлага като разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването в актуализирания вариант, това четем и е с 26 860 хил. лв. по-малко. Записано е: “разходи в хил. лв. – 117 832 хил. лв.”
Разбирам, че има разминаване и искам да изчистим това разминаване, защото какво да направим друго ние освен да четем това, което е написано.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Разбира се, доктор Адемов, Вие сте съвършено прав, но аз Ви дадох моята честна дума.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Има ли желание за други изказвания? Няма.
Закривам дебата по законопроекта.
Подлагам на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51, внесен от Министерския съвет на 04.06.2010 г.
Моля, гласувайте.
“За” – 13, “против” – 5, “въздържали се” – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 002-01-51, внесен от Министерския съвет на 04.06.2010 г., се приема на първо четене.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 11.01.2010 г. – второ гласуване – продължение.

Продължаваме с § 45, който бяхме отложили.
Предложението, което беше направено от мен по § 45, го оттеглям.
Други предложения няма. Има ли желаещи да се изкажат по § 45? Няма.
Подлагам на гласуване § 45. Моля, гласувайте.
“За” – 3, “против” – няма, “въздържали се” – 12.
Текстът на § 45 не се приема.
Преминаваме към § 47а.
Отложихме § 47а, за да бъде направена съответната редакция. Давам думата на представителя на Министерството на здравеопазването.
Заповядайте, госпожо Анастасова. Имате думата.
МИРЕЛА АНАСТАСОВА: Благодаря Ви, господин председател! Предлагаме следната редакция на чл. 106, ал. 3:
“(3) Държавата може да предоставя субсидии на учредени от общините лечебни заведения за болнична помощ по предложение от Националното сдружение на общините в Република България в труднодостъпни и отдалечени райони по критерий и ред, утвърдени с методика на министъра на здравеопазването, съгласувано с министъра на финансите, в рамките на средствата, предвидени в бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната календарна година.”
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Това е по отложения § 47а. Бяхме възложили на Министерството на здравеопазването да направи съответната редакция на текста.
Тук искам само да се чуе по-ясно: “и/или отдалечени”, а не “и отдалечени”. Става въпрос за “труднодостъпните и/или отдалечените” или за “труднодостъпните и отдалечени”? Ако не сте го прочели така, аз предлагам да бъде “и/или отдалечени райони”.
МИРЕЛА АНАСТАСОВА: Да, нямаме възражения да бъде “и/или”.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: В такъв случай ще поставя на гласуване § 47а, чл. 106 с така направеното редакционно предложение, което преди малко чухме.
Моля народните представители да гласуват.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на § 47а се приема.
Продължаваме с § 48.
Тук има предложение от народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов. Има предложение от народните представители Даниела Дариткова и Десислава Атанасова. Съответно има предложение и от народния представител Лъчезар Иванов.
По § 48 въз основа на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам следната редакция на § 48:
“1. Точка 4 се изменя така:
“4. “Терминално болни пациенти” са лица с прогресиращи и неизлечими заболявания, при които прилагането на лечение не може да променя неблагоприятната медицинска прогноза по отношение на продължителността на живота.”
2. Точка 5 да се измени така:
“5. “Труднодостъпен район” е район с неблагоприятен географски терен, планински, полупланински и/или неблагоприятна пътна инфраструктура и времето за достъп до най-близкото лечебно заведение за болнична помощ е над 60 минути със специализиран медицински автомобилен транспорт.”
3. Точки 6, 7 и 9 се изменят така:
“6. “Отдалечен район” е район с отдалеченост от най-близкото лечебно заведение за болнична помощ над 60 минути със специализиран медицински автомобилен транспорт;
7. “Основен трудов договор” е трудовият договор, сключен за определен или неопределен период от време на пълно работно време, установено за съответната длъжност;
9. “Капацитетът” е максималният обем медицински дейности, които се осъществяват от съответните клиники и отделения при спазване на изискванията за осигуреност за медицински специалисти по основен трудов договор, наличие на нормативноопределената и технически изправна медицинска апаратура и техника и в съответствие с утвърдените от министъра на здравеопазването медицински стандарти.”
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! От това, което успях да чуя, нашето предложение по т. 4 и 5 като идея съответства на прочетеното. Тоест, те дават едно по-хуманно звучене на текста за терминално болните лица, без да фиксират някакъв определен срок, както и за труднодостъпните райони.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Вие предлагате т. 4 да отпадне, господин Стоилов. ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, нашето предложение е т. 4 да отпадне. Но от това, което чух да четете, тя вече звучи хуманно и мисля, че може да остане в този й вид. ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Значи ли това, че подкрепяте моето предложение и оттегляте вашето?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: По-скоро идеята на нашето предложение се съдържа в сега предложения текст. Ако искате, да го оттеглим. Тук е фиксиран един срок, което звучи много фатално и не би следвало да е така. При Вашето предложение той отсъства.
Затова казвам, ако и доктор Желев прецени, че идеята ни се съдържа в това предложение.
По отношение на определението за труднодостъпни райони. Труднодостъпните райони се измерват във време за достъп и това е правилно. А отдалечените райони се измерват в разстояние. Но останах с впечатление, че и в определението за отдалечени райони отново заменяте разстоянието с време. Не е логично. Може би трябва да се съединят двете неща, а не да се разделят, ако те са в една и съща мерна единица.
Това са ми бележките.
Благодаря. ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, доктор Желев. Имате думата.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Въвеждаме ново понятие в закона що е то “терминално болен”. Тук трябва да бъдем много точни. Анестезиолозите и реаниматорите ще кажат, че терминално болен е този, който е с доказана мозъчна смърт.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Не, не е така. Не е задължително.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Колеги, по този вариант, който давате, може да е в това състояние в разстояние на 6, 7 месеца или една година. Никой не може да каже кога ще почине един човек. В такъв случай ще дадем възможност за злоупотреба на онези, които искат да трансплантират. Трябва да се определи кога е починал болният, кога е терминален. Дайте да внесем яснота.
Терминално болен е този, който е с доказана мозъчна смърт.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Желев.
Първо, искам да направя едно уточнение. Във Вашето предложение за § 48 предлагате т. 4 да отпадне. За яснота, доктор Желев, ще го прочета отново. Ако Вие одобрявате текста за т. 4, ще бъде редно да оттеглите Вашето предложение. Но това е Ваше право.
“4. “Терминално болни пациенти” са лица с прогресиращи и неизлечими заболявания, при които прилагането на лечение не променя неблагоприятната медицинска прогноза по отношение продължителността на живота.”
Никъде няма срокове. Затова именно аз правя тази редакционна промяна.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз оставям на Вашето решение, защото навлизаме в една много медицинска тематика. Разбрах, че има различно тълкуване за терминално болни. На мен това определение, което прочетохте, ми звучи приемливо, но не искам аз да бъда арбитърът между двама лекари по отношение на това кой е терминално болен.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Добре, оттегляме нашето предложение.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Предложението на народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов в § 48 за т. 4 е оттеглено.
Сега ще прочета още веднъж предложението за определение на “труднодостъпен район”, за да се изчисти и това.
“5. “Труднодостъпен район” е район с неблагоприятен географски терен, планински, полупланински и/или с неблагоприятна пътна инфраструктура и време за достъп до най-близкото лечебно заведение за болнична помощ над 60 минути със специализиран медицински автомобилен транспорт.”
Тоест, фиксираме понятието “най-близко лечебно заведение”.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз приемем това определение.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Преминаваме към определението за “отдалечен район”.
“Отдалечен район” е с отдалеченост от най-близкото лечебно заведение за болнична помощ над 60 минути със специализиран медицински автомобилен транспорт.”
Тоест, двете – и едното, и другото – комуникират.
Най-близкото съответно е заложено като отдалеченост и съответно заложено с време, тъй като пътят е лош и тук залагаме елемента време, защото, както се казва, търсим “златния час”. Вторият ми аргумент е, знаете, че в първите минути при инциденти и катастрофи, първите десет минути обикновено са най-важните.
Приемате ли го? Да, благодаря.
Давам думата на народния представител Десислава Атанасова. Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председател! Тъй като ние с колегата Дариткова имаме предложение за § 48, оттегляме това предложение.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви. Народните представители Даниела Дариткова и Десислава Атанасова оттеглят предложението си за § 48.
Има ли желания да прочета още веднъж текста, има ли неяснота?
Доктор Желев, Вие казахте, че оттегляте т. 4 от предложението си за § 48 или цялото предложение?
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Цялото го оттегляме.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Заповядайте, господин Душков. Имате думата.
ЕВГЕНИ ДУШКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, дами и господа народни представители, колеги! Искам да взема отношение по това, което сте записали и се надявам да го приемете, тоест, пояснението за “основен трудов договор” в приложението му в Закона за лечебните заведения и в частност в медицината.
Когато беше поставен този термин, идеята и презумпцията на касата тогава и на народните представители беше да се работи на пълно работно време – било на седем, било на осем часа – в зависимост от вредностите.
Тъй като досега имаше различни тълкувания от Министерството на труда и социалната политика или по-скоро тълкуването даваше повече приоритет на определението, че основен трудов договор е този, който е първи по време, получи се така, че много колеги си промениха трудовите договори и от осем часа отидоха на друго място на осем или седем, а на първото останаха на четири часа. Но към момента им считат за основен трудов договор този, който е на четири часа и това създава огромен проблем в системата.
Исках да взема думата неслучайно, тъй като тук присъства министърът на здравеопазването, тъй като от министерството са спуснали такива инструкции и указания за спазване на основния трудов договор като първи по време. В момента това създава наистина напрежение хората да си променят отново трудовите договори. А целта е наистина те да работят на седем или осем часа, както вие сте го направили сега – на пълно работно време.
Това ще внесе една яснота. Нека Министерството на здравеопазването чрез РЦЗ-тата да задържи този процес до приемането на закона, за да не настъпи хаос с промяна на трудовите договори. Сега се мислят какви ли не практики – за един ден да напусна, за да ме назначат на другия ден и т.н.
Нека да се успокои системата, че поправката, ако евентуално вие я гласувате днес, ще влезе скоро в сила и да не се изисква да бъде основен онзи договор, който е първият по време.
Благодаря ви много. Текстът наистина ще внесе ред в системата.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Душков.
С една дума, вие подкрепяте текста?
ЕВГЕНИ ДУШКОВ: Не само го подкрепяме, но той е съвсем необходим.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Душков.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Казвам се Емил Мирославов и съм директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика.
Не искам да защитя целта на Министерството на труда и социалната политика. Ние никога не сме давали различни тълкувания. Чисто и просто в Кодекса на труда понятието “основен трудов договор” е това, което доктор Душков изказа – онзи, който е сключен първи по време.
На запитването на министър Нанев до министър Тотю Младенов ние отговорихме, че това е точно така. Ако трябва все пак да се вложи друго съдържание, то това съдържание трябва да се вложи в Закона за лечебните заведения или в Закона за здравното осигуряване, тъй като те са специални по отношение на Кодекса на труда и биха могли да си позволят друго определение така, както го има в Закона за висшето образование.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Аз мисля, че след като чухме мнението на специалистите, мога да подложа за гласуване това определение в § 48.
Преди това госпожа Йорданова поиска думата. Заповядайте, госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Само да кажа, че в § 48 в т. 3 вместо “повторно установено нарушение” да запишем “повторно нарушение”. Това е терминът, който се използва в законите.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: От Министерството на здравеопазването има ли забележки по това предложение? Не. Благодаря.
Най-напред ще поставя на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Иванов с редакционните промени, които прочетох преди малко съвсем надлежно.
Моля, гласувайте.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на народния представител Лъчезар Иванов се приема.
Подлагам на гласуване целия § 48 с приетото предложение и корекциите, които направихме като решение на комисията.
Моля, гласувайте.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на § 48 се приема.
Преминаваме към заглавието “Преходни и заключителни разпоредби”.
Има ли желание за промяна? Няма.
Уважаеми народни представители, моля да гласуваме наименованието.
"За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Наименованието “Преходни и заключителни разпоредби” се приема.
Сега има направено предложение от народния представител Лъчезар Иванов да се създаде нов параграф - § 48а. Имате раздаден текстът.
Има ли желание за изказване? Въпроси? Няма.
Има думата госпожа Йорданова от Правния отдел. Заповядайте, госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! По така направеното предложение имам две допълнения. Първо, да се създаде нова т. 1:
“1. В чл. 1, ал. 4 думата “управителният” се заменя с “надзорният”.
Предлагам още една точка за чл. 5, където също се среща думата “управителни”.
“В чл. 5 думата “управителният” се заменя с “надзорният”.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 48а, предложен от народния представител Лъчезар Иванов с корекцията на Правния отдел.
Моля, гласувайте.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на § 48а се приема.
Преминаваме към § 49.
По този параграф има предложение от народния представител Лъчезар Иванов. Имате го раздаден. Има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Иванов за § 49.
Моля, гласувайте.
"За" – 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на народния представител Лъчезар Иванов за § 49 се приема.
Сега подлагам на гласуване целия параграф с текста на вносителя и приетото предложение от народния представител Лъчезар Иванов.
Моля, гласувайте текста на комисията за § 49.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 49 се приема.
Преминаваме към § 50.
По § 50 има предложение от народните представители Даниела Дариткова и Десислава Атанасова. Има предложение и от народния представител Лъчезар Иванов. Имате ги пред вас.
И тук на основание чл. 73, ал.2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя следното предложение за допълнение на предложението, което съм направил по § 50:
„§ 50. В Закона за здравното осигуряване се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 45, ал. 1, т. 9 думите „и зъботехническа” се заличават;
2. В чл. 59а се създават нови ал. 4 – 6:
„(4) Контролните органи на РЗОК и Министерството на здравеопазването извършват проверка за съответствие на дейността на изпълнителите на медицинска помощ – лечебни заведения за болнична помощ с критериите за достъпност и качество на медицинската помощ по чл. 59в най-малко веднъж годишно.
(5) Лечебните заведения за болнична помощ се финансират със средства от републиканския бюджет или от бюджета на НЗОК само за дейността на клиники и отделения, за които е установено съответствие с критериите по чл. 59в.
(6) При установяване на несъответствие с критериите по чл. 59в, промяната във финансирането на дейността на изпълнителите на медицинска помощ – лечебни заведения за болнична помощ се извършва чрез изменение и допълнение на договора по ал. 1.
3. Досегашните ал. 4 – 12 стават съответно ал. 7 – 15.
4. В § 77, т. 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване се отменя.”
Има ли желание за изказване?
Заповядайте, доктор Сахлим. Имате думата.
НИГЯР САХЛИМ: Благодаря Ви, господин председател! Позволете ми един въпрос към вносителите на предложението в § 50 да отпадне чл. 55, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване – т. 7.
Разбрах, че доктор Дариткова има някакви аргументи защо трябва да отпаднат финансовите стимули за изпълнителите на медицинска помощ, които са се акредитирали доброволно? Нали, когато приемахме акредитацията да е доброволна, казахме, че трябва да има някакви стимули, за да правят всичко това, да изживеят всичко това лечебните заведения и да тръгнат да се акредитират. Защо сега предлагате отпадане на тези финансови стимули. Кое ще стимулира всъщност лечебните заведения да се акредитират?
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Преди да дам думата просто искам да Ви кажа, че с моите предложения това отпада тотално. Така че не се налага да отговаряте.
Заповядайте, доктор Дариткова. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Нашият мотив, за да предложим отпадане на финансовите стимули за акредитацията, това, че приехме тя да бъде доброволна и основно да касае възможността лечебното заведение да обучава специализанти. А в този смисъл тази дейност се финансира по други параграфи. Смятаме, че наистина трябва в този момент да се ограничат възможностите средства за здравноосигурителни плащания да се дават по други параграфи, а да отиват основно за плащане на медицински дейности.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Има ли желание у народните представители за изказване? Няма.
Заповядайте, госпожо Кръстева. Имате думата.
ИВАНКА КРЪСТЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Добър ден, уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Казвам се Иванка Кръстева и съм от Националната здравноосигурителна каса.
Бих искала да изразя следното мнение, което е в подкрепа на доктор Дариткова. Финансовите стимули са извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Паричните средства, които се набират и се изразходват по чл. 22 са парични средства на задължителното здравно осигуряване, които са регламентирани със Закона за бюджета на НЗОК и няма начин как касата да изразходва парични средства извън рамките на предвиденото в закона. Това дори е извън предмета на дейност на касата. А тук е предвидено да влезе в чл. 55 – в националните рамкови договори. А страна по националния рамков договор е НЗОК.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Какво предлагате, за да бъде ясно за народните представители?
ИВАНКА КРЪСТЕВА: Предлагаме да отпадне т. 7.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ако се приеме предложението, което аз съм направил, тя ще отпадне.
ИВАНКА КРЪСТЕВА: Да, поддържам Вашето предложение за нова редакция.
Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, доктор Дариткова. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин председател! От Правния отдел ме убедиха, че понеже смисълът на предложението на доктор Иванов включва и това да отпаднат финансовите стимули, аз оттеглям нашето предложение, за да бъде облекчено гласуването, тъй като това, което сме предвидили с колежката Десислава Атанасова, всъщност се реализира.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря ви.
Заповядайте, доктор Адемов. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Изглежда, че нещо не съм разбрал. Вижте ал. 4 какво пише: „Лечебните заведения за болнична помощ се финансират със средства от републиканския бюджет или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса само за дейността на клиники и отделения, за които е установено съответствие с критериите по чл. 59в.”
Хубаво, но лечебните заведения могат да се финансират и от други източници, например от доброволни фондове.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Става въпрос за лечебни заведения за болнична помощ, които се финансират със средства от републиканския бюджет. Но тук пишем: или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Нали за това става въпрос?
ХАСАН АДЕМОВ: Финансиране може да става и от доброволни фондове.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Не, това е уредено в доброволното здравно осигуряване. Това е за публичните средства.
Заповядайте, доктор Цеков. Имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Доктор Адемов, тук става въпрос наистина само за публичните средства. За да могат да се консумират от болничните заведения, е казано: „за които е установено съответствие с критериите по чл. 59в”. Тоест, държавата ще дава пари на тези лечебни заведения, само ако отговарят на тези критерии. А частните структури, частните финансирания – който, както иска, така да си сключва договори с болничните заведения и да им плаща. Това най-вероятно ще бъде по други критерии, които те изработват помежду си като контрагенти.
Тук става въпрос единствено и само за обществените средства.
ХАСАН АДЕМОВ: Това означава, че частните здравноосигурителни фондове не могат да сключват договори с клиники, които не отговарят на тези условия.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Не, не означава това.
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! За да бъда прецизен, има известно двусмислие. Тогава трябва да се промени ударението на текста. Ал. 4 трябва да бъде:
„(4) Средства от републиканския бюджет или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса се предоставят само на лечебни заведения, за които е установено съответствие с критериите по чл. 59в.”
Дори и да изпускам нещо, това е смисълът. Тоест, ударението трябва да се постави къде отиват средствата, а не, че не могат да се използват други средства.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Заповядайте, госпожо министър. Имате думата.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Съгласни сме.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване най-напред редакционното предложение на народния представител Янаки Стоилов за ал. 4.
Моля, гласувайте това предложение.
"За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на народния представител Янаки Стоилов за ал. 4 се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Иванов заедно със съответно направените корекции по чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Моля, гласувайте.
„За” – 11, „против” – няма, „въздържали се” – 2.
Предложението на народния представител Лъчезар Иванов се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя.
„За” – 1, „против” – няма, „въздържали се” – 13.
Текстът на вносителя не се подкрепя.
Преминаваме към § 51.
Няма постъпили предложения. Има ли желание за изказвания?
Заповядайте, доктор Петров. Имате думата.
КРАСИМИР ПЕТРОВ: Извинявайте, господин председател, искам да взема думата не по § 51, а по-скоро за предишния. Мисля, че изпуснахме нещо. Ако мога, да поясня.
В сега действащия текст погледнете чл. 59, ал. 12:
„(12) Лечебните заведения за болнична помощ, които не отговарят на условията по ал. 10, могат да сключат трудов договор за допълнителен труд по Кодекса на труда с медицински специалисти, осъществяващи дейност в болнични структури без легла за следните специалности:
1.вирусология;
2.клинична микробиология;
3.клинична паразитология;
4.клинична патология;
5.нуклеарна медицина.”
Смятам, че по този начин не става ясно къде всъщност тези специалисти ще извършват тази дейност. Би трябвало да включим или лечебни заведения-лаборатории.
Според мен текстът не е коректен.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Какво предлагате Вие, доктор Петров?
КРАСИМИР ПЕТРОВ: „....да сключат трудов договор за допълнителен труд по Кодекса на труда с медицински специалисти или лечебни заведения....”
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Тук Вие, господин Петров, правите предложение за изцяло нов текст. Вие променяте изцяло философията на закона. В такъв случай тук трябва да се предложи нова алинея, защото Вие влагате съвършено нова философия – при липса в едно лечебно заведение на такива отделения да могат да бъдат сключвани договори. Това е съвършено различно. Вие поставяте въпроса за един съвършено нов дебат в момента.
Аз мисля, че тук най-вече трябва да вземе отношение Министерството на здравеопазването.
Заповядайте, госпожо Анастасова. Имате думата.
МИРЕЛА АНАСТАСОВА: Ние поддържаме текста такъв, какъвто е тук и така, както беше гласуван.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ние сме гласували текста, проф. Борисова, но тук в момента има предложение.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Не желаем да се променя текста. Не желаем да се дебатира и да се разширява.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Заповядайте, госпожо Алексиева. Имате думата.
ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз смятам, че този текст, който съществува, е достатъчно коректен – „...да сключват трудов договор за допълнителен труд по Кодекса на труда с медицински специалисти, осъществяващи дейност в болнични структури без легла...” ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Алексиева.
Заповядайте, господин Райчинов. Имате думата.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Само две думи искам да кажа. Така, както е текстът в момента, означава, че в болницата ще има вирусолог, нает по допълнителен договор към дадена болница, в която няма такъв, без лаборатория, без нищо. Той ще е един фигурант там.
Мисля, че за болницата е важно да сключи договор с лечебно заведения – лаборатория, с достатъчно оборудване и имащо договор с Националната здравноосигурителна каса. В противен случай това е текст, който няма да работи. Ще си наемат по договор вирусолог и той няма да работи. Просто ще има трудов договор. Това е смисълът на промяната и мисля, че така схванах предложението на колегата Петров.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Райчинов.
За да бъда коректен към колегата, тъй като се намираме на второ четене, искам да Ви обърна внимание, че, ако Вие държите на това Ваше предложение, можете да изготвите един ЗИД към съществуващия към днешна дата закон, за да може да бъде обсъден детайлно, да бъде обмислен.
Продължаваме по-нататък с § 51.
Няма предложения по този текст.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 51.
"За" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 51 се приема.
Преминаваме към предложение за създаване на нов параграф - § 51а до § 51д.
Имате раздадени текстовете.
На основание чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се прави следното предложение за изменение на предложенията, които съм направил:
§ 51б да се измени така:
„§ 51 б. В чл. 34а, ал. 1 от Закона за кръвта, кръводаряването и кръвоприливането думите „диспансери с легла” да се заменят с „центрове за трансфузионна хематология”.
Заповядайте, доктор Адемов. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз предлагам предложенията от § 51а до § 51д да ги гласуваме ан блок, защото става въпрос за технически корекции.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов. Това е правилно. В § 51в „центровете за психично здраве” – това, което казахме, да бъде коригирано и „комплексни онкологични центрове” – остава. Тоест, оттук отпадат думите „центрове за кожно-венерични заболявания”. Тогава го коментирахме, тук да бъде изчистено.
В § 51г съм оттеглил предложението си.
Заповядайте, госпожо Йорданова. Имате думата.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Искам да предложа само една малка техническа корекция във Вашето предложение, господин Иванов, за създаване на § 51а.
Вместо „чл. 89, ал. 3, т. 3 да се чете „чл. 89, ал. 1, т. 14 и вместо думите „диспансери за психиатрична помощ” законодателят използва понятието „диспансери за психиатрични заболявания”. Тоест, текстът да стане”
„Думите „диспансери за психиатрични заболявания” се заменят с „центрове за психично здраве”.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Йорданова.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на народния представител Лъчезар Иванов заедно с редакционните корекции, които бяха направени от Правния отдел.
Моля, гласувайте.
"За" – 14, „против” и „въздържали се” – няма.
Предложенията на народния представител Лъчезар Иванов заедно с редакционните корекции се приемат.
Преминаваме към § 52.
По § 52 има направено предложение от народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова и Янаки Стоилов.
Има направено предложение от народния представител Юлиана Колева.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Уважаеми колеги, това е едно много важно предложение, на което моля да обърнете внимание. То засяга десетки, не знам дали не са и повече от лекарите, които работят в областта на медицинската експертиза във връзка ас освидетелстването за нетрудоспособност.
Нашето предложение запазва възможността тези лица да носят отговорност, но само при ясни условия, а именно, когато те са извършване на осигурителни разходи в резултат на техните решения, както и когато са издадени документи се невярно съдържание. Защото имаше няколко случаи, където е установено, че медицинската експертиза не отговаря на действителното състояние и след като валидността на този документ е била оспорена по съответния ред, тогава има основание тези лица да понесат финансовите тежести от отмяната на техните актове.
Но в другите случаи, когато, да речем, ТЕЛК е издал едно решение, Националната лекарска комисията го е променила, няма логика след това да се удържат от възнагражденията на тези лица средствата за променената медицинска експертиза, тъй като този принцип не се прилага в никоя друга област от нашето право. Ако разширим тази аналогия, която сега се съдържа в действащата разпоредба на Кодекса на труда, би трябвало да означава, че когато решението на един първоинстанционен съдия бъде отменено от по-горния съд, той би трябвало да плати това, което се следва от решението. За административните органи, да речем, финансови или други, резултатът трябва да е същият. Ако такава философия се възприема от нашето право, би имало логика към нея да се присъединят и тези длъжностни лица от сферата на здравеопазването. Но след като този принцип не действа, смятам, че ние не трябва да подлагаме тези хора на такива тежести, което кара някои от тях да бъдат твърде разколебани да осъществяват своята досегашна дейност.
Така че нашето предложение според мен внася решение, поне в бъдеще, на тези случаи и ограничава до едни обективни предели – казвам „обективни” – правноустановими предели тяхната юридическа отговорност.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Давам думата за становище на Министерството на труда и социалната политика. Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми народни представители! Ние подкрепяме изцяло текста на вносителя. Тези текстове, които са пред вас, на чл. 4, ал. 1, на чл. 98 и чл. 110, са съгласувани предварително с Министерството на труда и социалната политика, с Министерството на здравеопазването, с Националния осигурителен институт. Те отговарят изцяло на интересите на двете министерства и на Националния осигурителен институт.
Предложението на народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова и господин Стоилов, както и следващото – на народния представител Юлиана Колева, просто ампутира идеята на Министерството на здравеопазването и на Министерството на труда и социалната политика.
Позволете ми да прочета целия текст:
„1. за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване, от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание или от отменени актове по медицинската експертиза” – и продължаваме с предложението на вносителя за т. 3 – „поради неспазване на нормативните актове при издаването им”.
Това означава, че лекарят носи тази отговорност единствено и само, когато се отмени този акт поради неспазване на нормативния акт по издаването му. Тук не се касае нито за документ с невярно съдържание, нито нищо и едва ли може да се твърди, че с лека ръка се хвърля отговорност върху всички.
Затова ви моля да приемете предложението на вносителя. Казвам още един път, че то е изцяло съгласувано между трите ведомства и да не приемете предложенията на народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова и Янаки Стоилов и на Юлиана Колева.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз, господин Мирославов. Заповядайте, госпожо Анастасова. Имате думата.
МИРЕЛА АНАСТАСОВА: Благодаря Ви, господин председател! Ние подкрепяме предложението на народните представители, тъй като и двете предложения касаят един и същи резултат.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: На кои народни представители подкрепяте предложението?
МИРЕЛА АНАСТАСОВА: Предложенията на народните представители. Ако се гласува, се получава едно и също от правна гледна точка. Искам да кажа мотивите защо ги подкрепяме.
Подкрепяме ги, защото причиняването на щети, които са в актовете за начет, предполага нарушение на конкретни законови разпоредби, докато при отмяната на експертното решение не е налице нарушаването на конкретни законови разпоредби. Това по-скоро е въпрос на медицинска наука и практика. В основата на отмяната на тези актове стои строго специфична медицинска експертна оценка.
Немаловажен е и фактът на значително отдалечаване във времето между експертната оценка на ТЕЛК и експертната оценка на НЕЛК. В този период на отдалеченост във времето има състояние на подобряване или влошаване и промени в състоянието на пациентите.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Заповядайте, доктор Адемов. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател, госпожо министър, колеги! Този текст е много важен и ще ви кажа защо. Може би си спомняте случая с колегите от ТЕЛК – Варна, които преди две или повече години отказаха изобщо да издават експертни решения. Тоест, ТЕЛК отказа да работи точно по тази причина. За какво ставаше въпрос. Ставаше въпрос за случаи, за които преди малко от Правния отдел на Министерството на здравеопазването госпожа Анастасова заяви. Става въпрос за случаи, при които има издадено едно експертно решение. Господин Мирославов, ще Ви моля да ме чуете. Аз гледам Вашите аргументи.
Аз не казвам, че този текст, който е предложен, е най-добрият. Но нека да направим като философия това, за което говорим в момента. Има експертни решения на ТЕЛК тази година. В НЕЛК идват след две години – имаше такива случаи. В това време има подобрение в състоянието и експертизата на НЕЛК вече е различна от експертизата на ТЕЛК от преди две години. И заради това, че се намалява процентът на загубена работоспособност колегите от ТЕЛК ги наказват да платят онези суми, които са платени в рамките на тези две години.
Въпросът е да излезем от тази ситуация. Не казвам, че този текст, който е предложен, е най-добрият.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Доктор Адемов, аз имам предложение за излизане от ситуацията.
Уважаеми народни представители, тъй като текстът действително е с изключителна важност, аз ще отложа този текст за допълнително съгласуване между двете ведомства, които да ни предложат окончателна редакция. В момента двете министерства дават различни позиции. Затова текстът ще бъде прецизиран и ще го гласуваме на следващото редовно заседание на Комисията по здравеопазване.
Преминаваме към текста на § 53.
Тук има предложение от народните представители народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов - § 53 да отпадне. Има предложение на народния представител Лъчезар Иванов § 53 да се измени.
Има ли желания за изказвания от народните представители?
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Съобразно предложението на вносителя всички лечебни заведения трябва да стартират нови процедури за разрешение. Те вече няма да се наричат „по акредитация”, но на практика отново ще вървят по този дълъг път, който според нас не е задължително да бъде изминаван в случаите, когато те отговарят на изискванията.
Затова ние сме предложили § 53 да отпадне.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има ли желания за други изказвания?
Заповядайте, госпожо Йорданова. Имате думата.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Искам да уточня нещо във връзка с гласуването. Тъй като едното предложение е текстът на § 53 да отпадне, Вашето предложение по същество е същото – да отпадне текстът на § 53. Но Вие предлагате и заместващ текст.
За да е по-ясно за доклада, ако е възможно Вашето предложение да го направите като § 53a, който да се гласува отделно.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: За да стане ясно на народното представителство, ще повторя, че тук Правният отдел препоръчва предложението, което аз правя, за яснота да стане § 53а, за да няма объркване.
Доктор Шарков, имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Имам един бърз въпрос към Министерството на здравеопазването. Реалистичен ли е срокът от два месеца, защото сме се нагледали как ги приемате такива срокове, после ги удължаваме и т.н. Ако е реален, да го гласуваме.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Срокът е реалистичен.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря ви, госпожо министър.
Сега, народни представители, ще подложа на гласуване предложението на от народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов за отпадане на § 53.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на § 53 отпада.
Сега ще подложа на гласуване предложението, което съм направил аз, за § 53а. Моля, гласувайте.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на народния представител Лъчезар Иванов за § 53а се приема.
Преминаваме към § 54.
По този параграф има предложение от народния представител Лъчезар Иванов. Има ли желаещи за изказвания по § 54? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Лъчезар Иванов за § 54.
"За" - 12, "против"- няма и "въздържал се" - 1.
Предложението на народния представител Лъчезар Иванов се приема.
Текстът на вносителя не се подкрепя.
Преминаваме към § 54а.
На основание чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се правят следните предложения.
“§ 54а. (1) Лечебните заведения за болнична помощ, които не са привели дейността си в съответствие с изискванията на този закон и не са подали документи за промяна на издадените разрешения за лечебна дейност в срока по § 54, ал. 1, се преобразуват в същия срок в лечебни заведения за извънболнична помощ.
(2) След изтичане на срока по ал. 1 министърът на здравеопазването отнема разрешението за лечебна дейност в лечебните заведения, независимо дали са се преобразували.”
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Искам да кажа, че това, което гласувахме преди малко, при което гласуване аз “се въздържах”, беше даването на срок от само два месеца на лечебните заведения да преустроят дейността си. Убеден съм, че срокът от два месеца е изключително кратък и че след този срок от два месеца действията, които предвиждат веднага да стават лечебни заведения за извънболнична помощ, ще доведат до хаос. Два месеца е пределно кратък срок.
Ако има желание и готовност в комисията, да се върнем и да помислим за един нормален срок. Но смятам, че след двата месеца ще настъпи голям хаос.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Уважаема проф. Борисова, тук ние говорихме не за стандартите, а за пререгистрацията на лечебните заведения. Отново се обръщам към Вас. Според мен, ако позволите, проф. Борисова, смятам, че два месеца е твърде нереален срок, като знаем как работи администрацията.
Обръщам се към Вас да помислим дали не е по-добре да сложим срок от четири месеца. Но Вие преценете. Аз знам какви са подбудите, те са чисто икономически. Но да помислим.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Господин председател, уважаеми народни представители, ние говорихме дълго по този въпрос и се чудехме какво да приемем. Проблемът е в това, че много ще се удължи срокът и влизането на здравната карта ще стане много, много бавно във времето, което не е добре. Аз не казвам, че трябва да стане едномоментно, но може би да приемем нещо компромисно. Нямам против това, обсъждали сме го и ние също се чудим. Вярно е, че това е един кратък срок. Абсолютно съгласна съм с доктор Шарков. Знаете колко трудно и извършването на всичко това. Но все пак нека да не го и провлачваме много във времето, тъй като това ще се отрази на влизането в сила на здравната карта.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Само да припомня, че срокът от два месеца съвпада със срока от 15 юли до септември, когато съдът излиза в отпуск. Това горе-долу са два месеца. Как юридически това ще се извърши, когато съдът е в почивка? Този срок ще спре ли да тече?
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Ние няма да стартираме през юли. Първо, сегашният закон го очакваме в края на този месец – надяваме се да сме готови. Записано е, че с влизането на закона до два месеца трябва да са готови стандартите. Така че ще мине лятото. Така че аз реалистично на практика го виждам това да се случва през септември.
Принципно аз останах с впечатление при своите сметки, че лятото тъй и тъй ще мине в изчакването. В никакъв случай през лятото не трябва да се правят процедури. Това е мъртъв сезон, особено август.
Ако искате, да удължим малко срокът, нямам нищо против. Това го дебатирахме, вие знаете.
Ако запишем “до четири месеца” срок?
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: По-добре е да бъде “до четири месеца”. Тоест, да не е “два месеца”, а да бъде “до четири месеца”. Според мен това е по-разумно.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: То и първоначалният вариант беше за четири месеца.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Но нека да запишем “до четири месеца”.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Мисля, че това е коректно.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, предлагам процедура на прегласуване.
Заповядайте, госпожо Анастасова. Имате думата.
МИРЕЛА АНАСТАСОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Ако позволите, тъй като някои от лечебните заведения ще се пререгистрират, няма да се преобразуват в някаква друга търговска форма, би трябвало в § 54а след думата “преобразува” да се добави “и/или пререгистрират”.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Господин председател, правя процедурно предложение за прегласуване, за да променим срока по § 54а.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Първо ще подложа на гласуване предложението за процедурно предложение.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
"За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Процедурното предложение на доктор Шарков се приема.
Уважаеми народни представители подлагам на гласуване текста на § 54а с текста “до четири месеца” и редакционната бележка “и/или пререгистрират”.
Моля, гласувайте това предложение.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване текстът на § 54а заедно с приетите редакционни корекции от народния представител Лъчезар Иванов.
Моля, гласувайте.
"За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на § 54а заедно с редакционните корекции се приема.
Преминаваме към § 55.
По този текст има предложение от народния представител Цвета Георгиева. Има предложение от народните представители от народните представители Евгений Желев, Мая Манолова и Янаки Стоилов. Има предложение от народния представител Евгений Желев. Има предложение и от народния представител Лъчезар Иванов за § 55.
На основание чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника и организацията на Народното събрание народният представител Лъчезар Иванов прави редакционно предложение. Вие не разполагате с този текст, ще трябва а го прочета.

Ҥ 55:
1.В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думата “съществуващите” да се замени със “заварените”.
б) в т. 3 думите “в центрове за кожно-венерически заболявания или се вливат” да се замени с “вливат се”.
в) т. 4 да се измени така:
“4. диспансерите за онкологични заболявания в комплексни онкологични центрове или в специализирана болница за онкологични заболявания.”
2.В ал. 2 думата “съществуващите” да се замени със “заварените”.”
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, госпожо Анастасова. Имате думата.
МИРЕЛА АНАСТАСОВА: Благодаря Ви, господин председател! Ние предлагаме в ал. 1 същата корекция след “преобразува” да бъде направена и тук – “и/или пререгистрират”. По-нататък навсякъде в текстовете след “преобразува” да се допише “и/или пререгистрират”.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря. Това е редакционна промяна.
Има ли желаещи за други изказвания?
Заповядайте, доктор Райчинов. Имате думата.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Относно диспансерите за кожно-венерически заболявания “вливат се” в лечебно заведение. Диспансерите навсякъде са общински структури, а повечето болници са държавни, особено големите.
Така че по отношение на собствеността мисля, че ще има затруднения при преминаване от общинска в държавна.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Райчинов. Разбрах Ви. Единствено с Вас не мога да се съглася, защото в България има частни болници, общински и с преобладаващо държавно участие.
Давам думата на доктор Адемов за мнение по този въпрос.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Искам да помогна на доктор Райчинов с аргументи. Говорехме за диспансерите за кожно-венерически заболявания.
Ако активът на кожните диспансери е такъв, че да не надвишава актива на държавата, в един момент държавната собственост може да се превърне в общинска.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Давам думата на Министерството на здравеопазването за отношение по така поставения въпрос.
Заповядайте, госпожо Анастасова. Имате думата.
МИРЕЛА АНАСТАСОВА: Благодаря Ви, господин председател! В предложението на Министерския съвет ние сме дали варианта кожно-венерическите диспансери да се преобразуват само в медицински центрове.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Вие явно не чухте правната забележка за това, че, ако собствеността е общинска и те преминат или се присъединят към лечебно заведение, което е държавно с 51 процента от капитала, тук имаме конфликт. Затова Ви дадох думата, за да вземете отношение.
МИРЕЛА АНАСТАСОВА: Това е решение на Общото събрание. Ще имаме смесено участие – държавно и общинско участие – на лечебното заведение.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители, аз смятам, че тук действително има конфликт и предлагам да отложим този текст, за да бъде обмислен още малко.
Уважаеми народни представители, смятам, че дотук свършихме добра работа. За да не претупваме текстовете, ще продължим на следващото заседание.
Закривам днешното заседание.
Благодаря ви за активното участие.
(Закрито в 16,55 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Д-р Лъчезар Иванов)