Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
01/07/2010
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 32
На 01. 07.2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 002-01-50, внесен от Министерски съвет на 03.06.2010г., -първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 054-01-56, внесен от Лъчезар Богомилов Иванов на 15.06.2010 г., - първо гласуване.
3. Изслушване на д-р Мария Екимова-Пенева и доц. Христо Желев във връзка със задълбочаващите се кадрови и организационни проблеми в управлението на Специализирана болница за активно лечение по детски болести – ЕАД по предложение на народния представител Ваньо Шарков.
` ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 32
На 01. 07.2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 002-01-50, внесен от Министерски съвет на 03.06.2010г., -първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 054-01-56, внесен от Лъчезар Богомилов Иванов на 15.06.2010 г., - първо гласуване.
3. Изслушване на д-р Мария Екимова-Пенева и доц. Христо Желев във връзка със задълбочаващите се кадрови и организационни проблеми в управлението на Специализирана болница за активно лечение по детски болести – ЕАД по предложение на народния представител Ваньо Шарков.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,08 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Лъчезар Иванов.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми г-н министър, уважаеми народни представители, уважаеми гости!
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазване, която ще протече при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване под № 002-01-50, внесен от Министерски съвет на 03.06.2010г., -първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия под № 054-01-56, внесен от Лъчезар Богомилов Иванов на 15.06.2010г., - първо гласуване.
3. Изслушване на д-р Мария Екимова-Пенева и доц. Христо Желев във връзка със задълбочаващите се кадрови и организационни проблеми в управлението на Специализирана болница за активно лечение по детски болести по предложение на народния представител Ваньо Шарков.
Има ли предложения за включване в програмата на нови точки в дневния ред? Няма.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, „против” и „въздържали се” – няма. Приема се.
Преминаваме към обсъждане Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване под № 002-01-50 , внесен от МС на 3.06.2010 г. – първо гласуване.
Давам думата на вносителите за представяне на законопроекта и мотивите към него и представителите на Министерство на здравеопазването. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК - МИНИСТЪР ИВАН МИЛАНОВ: Уважаеми г-н председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Аз накратко ще изложа мотивите, тъй като сме ги представили писмено. Нашите предложения касаят основно две промени.
Едната промяна касае промяната във формата на управление, която идеята е да бъде подобна на формата на управление на НОИ, а именно: вместо директор да имаме управител с един подуправител, вместо досегашните четирима зам.-директори, които са отговаряли до този момент за различни аспекти от дейността на касата - финансов, информационен и медицински, което по наше наблюдение не е бил удачен подход в управлението.
Втората промяна, която предвиждаме – това е възможността да се приемат заявления и документи по реда на Закона за здравното осигуряване по електронен път. Накратко казано това са двете основни наши предложения. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви много за така ясно и кратко представения законопроект.
Уважаеми народни представители, имате думата за мнения и становища.
Има ли желание за изказване? Заповядайте д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Г-н председател, г-н зам.-министър!
Мотивите, с които внасяте промените в Закона за здравното осигуряване съвсем спокойно можехте да ги внесете, когато обсъждахме големите промени в Закона за здравното осигуряване в края на миналата година. Това първо.
Второ, има разлика между управлението на НОИ и на здравната каса, тъй като подуправител на НОИ се избира от Народното събрание, а тук се предлага да бъде назначен. Така че не е едно и също управлението на здравната каса и на НОИ.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря. Реплики към д-р Адемов? Няма. Желание за други изказвания?
Г-жа Богданова, имате думата.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Ще се изкажа съвсем накратко и в този стил. Аз зная, че идеята за промяна в структурата на управление на Националната здравноосигурителна каса ще бъде приета, но си давам сметка, че проблемите, които изискват дебати по здравноосигурителната каса не са тези. И в този смисъл не съм убедена, че промяната в структурата й на управление ще даде някакъв значителен принос в решаването на проблемите, които касата има. И в този смисъл ще се въздържа от подкрепа на закона с разбиране, че няма нищо лошо в това документите в касата да бъдат приемани по електронен път. И това е разумно и нормално.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря. Други желания за изказване? Няма.
Тъй като и други становища от различни ведомства, до които ние изпратихме законопроекта няма, закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване под № 002-01-50, внесен от МС на 3.06.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува.
„За” – 9, „против” – няма, „въздържали се” – 4.
Законопроектът се приема.
Преминаваме към втора точка от дневния ред, а именно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия под № 054-01-56, внесен от народния представител Лъчезар Иванов на 15.06.2010 г. - първо гласуване.
Уважаеми народни представители!
Ще изложа мотивите към законопроекта. Предложените изменения и допълнения на Закона за тютюна и тютюневите изделия касаят рекламирането на тютюна и тютюневите изделия, които са в изпълнение на ангажиментите на България към Европейския съюз и хармонизирането на законодателството на България към Европейския съюз. С предлагания законопроект се въвежда ограничение за рекламиране на тютюна и тютюневите изделия, а именно рекламата да се извършва само на територията на предприятията, където се обработват и произвеждат и във вътрешността на обектите за търговия, без рекламата да е видима отвън. С предлаганата нова разпоредба на чл. 35, ал. 7 се въвежда изискване за поставяне на здравни предупредителни надписи и върху рекламата, така както се изисква и наличието на здравни предупреждения върху опаковките на тютюневите изделия.
Предлаганите изменения и допълнения изцяло съответстват в духа на целите на Рамковата конвенция за контрол на тютюна на европейските директиви.
Опитът с използването на търговски марки за външна реклама в действащото законодателство доказва наличието на многобройни случаи на нарушение на закона чрез показване на изображения, които наподобяват или само напомнят за регистрирана търговска марка, показване на комбинация от две или повече търговски марки, комбинация от елементи и др. Предлага се въвеждането на по-рестриктивен режим относно изключенията от общата забрана за реклама на тютюневи изделия, което е в съответствие с целите на общественото здраве - от тютюнопушенето при млади хора и ограничаването на общото ниво на тютюнопушенето в страната, имайки предвид, че страната ни е на едно от първите места по консумация на тютюн, особено при малолетните.
Извършва се промяна в административно-наказателните разпоредби, като административните наказания се диференцират в съответствие с видовете нарушения по чл. 35 и се синхронизират с определените в Закона за радиото и телевизията. Тава са съвсем накратко моите мотиви.
Уважаеми народни представители, имате думата за мнения, становища, позиция.
Заповядайте г-н Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми г-н председател, уважаеми г-н министър, уважаеми колеги!
Когато в предния парламент приемахме промените в Закона за закрила на детето и онези текстове, които бяха свързани с налагането на наказания и глоби по отношение на допускането на нарушения, които касаят продажбата на цигари на лица под 18 години и т.н, тогава разписахме, че финансовите средства, събирани от тези глоби, ще отидат във фонда за лечение на деца. Когато приемахме промените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, гласувахме принципно едно решение, което беше единодушно подкрепено от всички членове на нашата комисия, с което взехме решение, че ще направим промяна в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, с което всички финансови средства, събирани като глоби по този закон, да отиват за борба с наркоманиите.
Според мен тук, г-н председател, можем да направим същото. Финансовите средства, събирани по глобите от този закон между първо и второ четене, да направим съответно предложение, за да насочим средствата да отиват директно за здравеопазване, а не да чакаме да бъдат преразпределяни по-нататък.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, д-р Шарков. Все пак сме на първо четене. Вие, като народен представител, имате възможността между първо и второ четене да направите Вашето предложение.
Други желания за изказване?
Докато се систематизират изказванията на народните представители, да дадем думата на Министерството на земеделието и храните за тяхното становище.
ЕВГЕНИЯ МИТРОВА: Официалното становище на Министерството на земеделието и храните е, че подкрепяме така предложения законопроект. Нямаме забележки. Тъй като аз като представител на министерството съм и председател на работната група за промяна на Закона за тютюна и тютюневите изделия в частта, която касае Министерството на земеделието и храните, искам да попитам. Тъй като тук става въпрос за реклама и рекламни дейности, а законопроектът, който е предложен да влезе в сила от 2011 година. Така ли е? Няма ли да се получи така, че ако има примерно предварително сключени договори... Все ми се струва, че един закон не би трябвало да следва след себе си някакви санкции за тези, които вече имат някакви сключени договори. Възможно ли е примерно от и 2012 г. да се заложи в този законопроект, да влезе в сила?
Това ми е въпросът.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Много Ви благодаря! Действително тук малко сме се ръководили преди всичко от интереса на гражданите и здравето на хората. Този въпрос действително ще го обмислим. Т.е., тук става въпрос откога да влезе в действие. Действително може да се получат такива санкции и да се плащат неустойки. Между първо и второ четене действително ще обмислим и ще прецизираме срока от кога да влезе в сила, тъй като вероятно тези договорености, за които казвате, те се осъществяват една година. Или заварените случаи. От юридическия отдел ми подсказват, че заварените случаи ще бъдат уредени.
ЕВГЕНИЯ МИТРОВА: Да, тук колега казва, че евентуално може да се заложи в закона, „заварени положения” да не ги хваща, но ми се струва, че по-изчистено ще бъде.. Не зная...това е мое предложение...
ПРЕДС.ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви. Разбрах. Много ценно предложение. Ще го обмислим между първо и второ четене.
Д-р Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ: Г-н председател, уважаеми колеги!
Тук има една сериозна опасност обаче. Като започнем да разсъждаваме по този начин, смятайте, че докато приемем закона, те ще подпишат договори за 5 години. И това веднага ще ни постави в положение, че все едно нищо не сме свършили.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Много добра насока дадохте. Вероятно ще видим, ще обмислим. Ако е за следващата година, те няма как да сключат за 5 години. Така че ще го обмислим. Нека да не взимаме прибързани решения. Имаме юридически отдел, имаме юристи. Аз благодаря много за това подсещане. Много благодаря!
Желание на други народни представители за изказвания? Заповядайте д-р Сахлим.
НИГЯР САХЛИМ: Почти като покана приех това Ваше изявление, г-н председател! Уважаеми колеги!
Аз честно да ви кажа, много съм раздвоена по отношение на това какво трябва да разписваме между първо и второ четене на този законопроект специално. След като Народното събрание, включително и Комисията по здравеопазване, подкрепиха либерализацията на тютюнопушенето на обществени места, сега отиваме естествено на принципа на махалото, т.е. към другата крайност – забрана. Аз ще подкрепя това предложение. Приветствам го и това е принципната позиция.
Много обаче ми се иска да насочим в удобно и по-свободно време, в дневния ред на комисията да включим наистина едно запознаване с това колко пари от санкции влизат в бюджета. Правилно и редът е да влизат в държавния бюджет. И какво Министерството на здравеопазването всъщност е получило досега от тези пари, които трябваше да получи? Да, отговорът е точно такъв. Нищо! И ние, като здравна комисия, трябва да направим възможното наистина тези пари да отиват за промоция на здравето. За профилактика. Защото, съгласете се, не сме забравили нито опозиция, нито управляващи, твърденията пък на финансовия министър, че повишавайки акциза на тютюневите изделия ще доведе до повишени приходи отново за здравеопазване точно в тези сфери. И това не се случва, разбира се. Друга тема е, че въобще, въпреки повишението на акциза не се събира и приходите намаляват. Така че темата е много сериозна. Иначе ще подкрепим този текст.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви. Реплика или изказване?
Изказване. Заповядайте!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Имам нещо към това, което каза д-р Сахлим. Моят опит в различни комисии, в различни подобни структури с подобни решения, където правим нещо и след това от него ще има някакви приходи, които ще отидат за, така да се каже богоугодни или цели, угодни за здравеопазването, на културата, на образованието и прочие. Никога не се случва, защото всички финансови министри, които аз зная досега, се стремят да приберат всичко в държавния бюджет и след това да го разпределят както те намерят за целесъобразно. Аз мисля, че това може да стане само при положение, че ние вземем такова решение и след това комисията проследява, има тази воля и проследява действията на финансовите министри да спазват закона. Те не спазват този закон. Подобни закони, законови мерки и постановления не ги спазват и след това нищо не може да им направиш. Трябва да ги даваш на съд. Това е единственият начин да стане нещо. Това исках само да кажа.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря! Желание за изказване на други народни представители? Няма.
Становище на Министерството на здравеопазването.
ЗАМ. МИНИСТЪР ИВАН МИЛАНОВ: Уважаеми г-н председател, дами и господа народни представители!
Министерството на здравеопазването подкрепя по принцип законопроекта. Но моли между първо и второ четене да бъдат взети предвид някои предложения, които сме дали и които са във връзка с чл. 35 и с Рамковата конвенция за контрол на тютюна.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Много Ви благодаря! Ще ги имаме предвид между първо и второ четене.
Становища, които са на други министерства, няма. Последно питам, има ли желания за изказване преди да подложа на гласуване?
Няма. В такъв случай закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия под № 054-01-56, внесен от народния представител Лъчезар Иванов на 15.06.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува.
„за” – 15, „против” и „въздържали се” – няма.
Законопроектът се приема.
Уважаеми народни представители!
Преминаваме към трета точка от днешната ни работна програма, а именно: Изслушване на д-р Мария Екимова-Пенева и доц. д-р Христо Желев във връзка със задълбочаващите се кадрови и организационни проблеми в управлението на Специализирана болница за активно лечение по детски болести по предложение на народния представител Ваньо Шарков.
Моля, заповядайте.
Да, заповядайте, г-н Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Така квалифициран като процедурен, не зная, в началото може би не е бил повдиган. Аз не съм запознат със съдържанието на тези спорове както тук са описани. Но ще се ангажирате ли с такъв род дейности и в бъдеще, защото в България има стотици лечебни заведения, вярно някои от тях са по-големи, по-важни. Но ние тук едва ли можем да изиграем ролята на помирителна комисия, на някакъв решаващ орган, след като тези въпроси са отправени и до компетентните органи на изпълнителната власт, под чието разпореждане се намира болницата. Това е моят въпрос.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ако разрешите, г-н Стоилов, Вие сте получили писмото. Вероятно сте се запознали с него. По принцип това не е прецедент. Предполагам знаете в Комисията по здравеопазване, когато се получат сигнали, когато има предложение от зам.-председател на Комисията по здравеопазване в лицето на д-р Ваньо Шарков, при проблеми в лечебни заведения сме канили и в предния парламент, ако си спомняте, всъщност Вие тогава не бяхте в тази комисия, сме имали изслушвания на ръководства на различни лечебни заведения. Така че, не е прецедент. А що се отнася до решение, Вие добре знаете, че Народното събрание като законодателен орган не може да се намесва и да взима решение, но в случая ние просто искаме да покажем нашето отношение към създадените проблеми.
Д-р Шарков, давам Ви думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, г-н председател!
Единственото нещо, което искам да кажа на г-н Стоилов е, че ръководството на това лечебно заведение, заедно с Министерството на здравеопазването бяха в Комисията по здравеопазване и в предното Народно събрание. Когато има проблем и особено, когато има въпроси, които касаят развитието на детското здравеопазване в България, комисията и в предния парламент е подхождала с особено внимание. Разбира се, че ние не сме принципал и не можем да вземем решение. Единственото нещо, което можем да препоръчаме е евентуално от страна на Министерството на здравеопазването да предприемат мерки за подобряване на състоянието в този дух. Иначе, ако не го правим, бихме се дистанцирали...
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители!
Бих искал да заостря вашето внимание, когато има такива изслушвания е редно да има и съответно процедура, за да бъдат в равнопоставено отношение изказващите се. Така че моето предложение е в рамките на 5 минути да чуем становището на доц. Христо Желев, който всъщност ни информира с това писмо и всъщност от това писмо се предизвика именно и изслушването съответно на д-р Пенева. Така че, ако нямате нищо против, и ако има други предложения за формата и времето на изслушване, моля народните представители да си кажат. Пет минути смятам, че са достатъчни. Няма да го подлагам на гласуване. Разбирам, че се обединяваме около това предложение.
Доц. Желев, давам Ви думата в рамките до 5 минути да изложите Вашето становище.
ДОЦ. ХРИСТО ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, г-н председател! Уважаеми народни представители, г-н министър!
Позволете да припомня в началото, че болницата, която представям е най-голямата университетска детска болница в страната. Като същевременно е и най-съществената част от най-голямата катедра в рамките на Медицинския университет в София. Повод за сигналното писмо са задълбочаващите се проблеми в последните години, които са от кадрово и организационно естество.
Позовавам се на следните факти. Последните пет години болницата са напуснали 250 служители на различно служебно ниво. Двадесет от тях са асистенти и хабилитирани лица. Средната възраст на учебно-преподавателския състав на болницата е 58 години, като едва двама асистенти са под 35 и един е под 30 години. Така се оформя тежка диспропорция между лекарите с достатъчна квалификация в своята област и тези, които тепърва трябва да усвояват професията. Нараства тенденцията на свободните места да се назначават ординатори, някои от които са в процес на обучение...
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Доц. Желев, извинете ме, че си позволявам да Ви прекъсна. Вие четете писмото, а ние сме запознати с писмото. Ние сме прочели писмото. Очакваме по-скоро да дадете някакви мотиви - това, което народните представители не знаят, тъй като ние писмото сме го прочели.
ДОЦ. ХРИСТО ЖЕЛЕВ: Разбирам, да!
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Вие четете части от писмото.
ДОЦ. ХРИСТО ЖЕЛЕВ: В крайна сметка целта на това обръщение е необходимостта да обърнем внимание на всички институции, че общият тревожен въпрос за нас е, че формулата Университетска болница-търговско дружество не дава очевидно очакваните резултати. Подчиняването на университетската болница на два закона – този за търговските дружества и този за лечебните заведения, както и фактът, че университетската болница трябва да се съобразява и със Закона за висшето образование. Всичко това според нас пречи за доброто функциониране и управление на тези болници. Разбира се, даваме си сметка, че решаването на този въпрос е труден и продължителен процес, но също така сме убедени, че поставянето му и дискутирането му и на парламентарно ниво е необходимо.
Ние предлагаме да бъдат обсъдени и възможности за увеличаване на финансирането на клиниките в рамките на Катедрата по педиатрия, било по линия на целево държавно дофинансиране, което да мотивира задържането на квалифицираните специалисти в болницата, както и да привлече млади кадри.
Има и една втора възможност, чрез преосмисляне на стойностите на педиатричните клинични пътеки, които са едни от най-ниско оценените. Специално за университетската болница да бъдат преоценени като се вземе предвид, че те се ангажират с най-трудните и най-скъпо струващите за диагностика и лечение случаи от цялата страна. Убедени сме, че държавните институции, към които се обръщаме, ще приемат нашата добронамереност, с която поставяме тези проблеми. И нека да подчертая още веднъж, че тази болница в очите на детските лекари от цялата страна все още има също и стойността на институционална болница. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря. За ваша информация доц. Желев, искам да кажа, че предстои Законът за университетските болници, тъй като в изказването си Вие засегнахте именно организацията, съответно действието и реда, на който се подчиняват университетските болници. Предстои закон, който закон, предполагам знаете, в предното Народно събрание мина на първо гласуване (Закон за университетските болници). Сега предстои именно внасянето му пак в Народното събрание, където голяма част от това, което вие изброихте, ще намери своята законодателна реализация. Сега, позволете ми да дам думата и на д-р Мария Екимова-Пенева да изрази своето становище. Имате думата.
Д-Р МАРИЯ ЕКИМОВА-ПЕНЕВА: Аз не зная какво бих могла да отговоря на доц. Желев, защото той всъщност отправя своите въпроси към законодателя всъщност. Аз съм тук в качеството си на изпълнител, на изпълнителен директор на болница и бих могла само много накратко по 9-те точки, които е описал доц. Желев, да кажа няколко думи, ако имате малко време и търпение.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Слушаме Ви, затова сме се събрали.
Д-Р МАРИЯ ЕКИМОВА-ПЕНЕВА: Първо, исках да представя болницата, която всъщност не е в плачевно състояние, както някой би могъл да си помисли от изложението. А напротив, годината е приключена с положителен финансов резултат, т.е. с мъничка печалба и с много добри медицински показатели.
Смея да твърдя, че тя не е от многото болници в държавата, които са приключили по този начин - нямат просрочие и нямат дългове. Ние нямаме една стотинка дълг. Годишният отчет ни беше приет от министъра на здравеопазването, за което нося и документ.
В същото време се наблюдава устойчиво покачване на приходите и на намаляване на ненужните разходи в болницата през целия този период – от 2007 до 2009 г. Като в болницата брутните заплати, говоря средно за болницата, са нараснали от 2007 година от близо 500 лева, по-малко от 500 лева, на близо 775 лева. Това е средната брутна заплата за болницата. На това ниво са предимно заплатите на сестрите. На началник клиниките и на колегите са над 1000 лева. Не казвам, че това са големи заплати за здравеопазване. Защото всички знаем какви са клиничните пътеки в детското здравеопазване и това беше признато и от министъра на финансите. Смятам, че тук няма различия.
По конкретните предложения и забележки на доц. Желев относно сектора по кардиология. Да, действително аз си спомням времето, аз съм повече от 20 години в тази болница, когато там имаше една доста голяма кардиологична клиника, която за съжаление с годините започваше да се топи и сега е свита до сектор с 5 легла към клиниката по ревматология. Това е факт. Само че, това е станало при предишното ръководство през 2004 година. Има заповед, има и мотиви за тази заповед, за да се превърне клиниката в сектор поради ниска използваемост и променен начин на финансиране в здравеопазването. В момента използваемостта на този сектор е 33 процента. Не е кой знае колко. И затова допринася до голяма степен, разбира се, наличието на националната кардиологична болница, която просто поема детския контингент и това е нормално. Това са обективни неща. Ръководството на болницата няма как да им се противопостави.
Разбирам тревогата на доцента, но всъщност освен доц. д-р Томова, която е в момента там, има млада колежка, д-р Василева. Тя е асистент, докторант по кардиология. Тригодишната й докторантура изтича, която тя ще защити, ще си вземе и специалността, и ще защити дисертационен труд. Заместник-директорката на болницата също е кардиолог. Няма да остане болницата без кардиологична консултация.
По втора точка. Клиниката по детска неврология.
Там също напускат хора, има и междуличностни взаимоотношения. Няма как да ги спрем. В момента има две колежки, които работят там. Едната е с две специалности, но не е неврология. Травматолог и педиатър е тя. Записала се е за трета специалност, а другата колежка д-р Родопска, на нея й предстои полагане на изпит по детска неврология. Така че се опитваме и този проблем да решим.
Със сектора по хематология. Какво да ви кажа?! С таласемии много малко болници се занимаваха до преди десетина години. В нашата болница традиционно с таласемиите при децата се занимаваме повече от 20 години. И цитираната д-р Стоянова, моите уважения, тя освен всичко друго ми беше и много добра приятелка, беше поредният лекар, който работеше в сектора по таласемии. Тя напусна по конюнктурни съображения. В момента тя взимаше изпит за специалност по хематология в ИСУЛ. Пациентите я познават. Тя работеше няколко години с тях и част от тях отидоха с нея.
Но не само това е причината част от пациентите ни да отидат и към други здравни заведения. Това е просто, защото те се занимават с този проблем и то от сравнително скоро. Смея обаче да твърдя, че децата с таласемия в нашата болница намират консултации с абсолютно всички детски специалисти. При нас има ендокринолози, гастроентеролози, кардиолози и т.н., всичко, от което децата с таласемия се нуждаят, защото не само хематологичният проблем е важният. Те имат много усложнения. При нас това нещо се контролира абсолютно стриктно.
Относно кадровото състояние на отделението по образна диагностика. Да, там имаше моментен проблем. И проблемът дойде от това, че единият колега се пенсионира, след това го преназначихме, разбира се. Но в момента той е в няколко месечен отпуск, три или четири месеца, до края на лятото няма да бъде на работа. А другият колега, за съжаление млад човек, получи инсулт. На мястото и на двамата са назначени колеги по заместване и то опитни рентгенолози, които работят в момента. Не е имало разстояние между тези периоди. И абсолютно веднага колежката, която се занимава с ехографии пое децата на болницата и прави ехографии. Ако е имало някакви неблагополучия, те не са били в повече от една седмица. През това време не са останали без рентгенолози болните.
Относно текучеството на висши медицински кадри. В болницата има 12 хабилитирани лица. Искам само да подчертая, че 8 от тях се хабилитираха в периода 2007-2009 г., когато аз съм директор. От 12 хабилитирани – 8. Не разбирам каква е вината на директора на болницата защо няма повече хабилитирани. Това е въпрос между катедрата и университета в крайна сметка. Даже в отделенията по неврология се опитахме да проведем конкурс за асистенти и никой не се яви. Направихме конкурса. Аз съм дала съгласието си и подписът ми е под всички тези предложения. Никога не съм отказала предложение за хабилитация. Но това е положението - 12 хабилитирани лица, 24 преподаватели асистенти и 24 души ординатори. Това е лекарският състав на болницата. Готова съм, за всяко предложение съм за и да вметна още, няколко от доцентките, които станаха през миналата година, седяха 5 минути преди пенсионирането им и не съм се възпротивила, за да има доценти, за да има хабилитирани лица. Не бих го и направила защото си давам сметка, че това е университетска болница и освен лечебната дейност в нея се развива доста сериозна учебна дейност. И аз виждам каква е натовареността на колегите.
Има още няколко точки. По всички имам отговор. Мога да ги внеса и писмено. Опасявам се, че губя излишно времето ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви! Не е необходимо. Предполагам, че за всички народни представители стана ясно. Има ли от народните представители въпроси? От народните представители няма въпроси. Давам думата на ректора проф. Митев. Имате думата.
ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: Уважаеми г-н председател, уважаеми колеги!
Искам да попитам д-р Екимова. Повишихте ли заплащането за малък доктор и голям, както се бяхме разбрали с Вас преди една година?
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Проф. Митев, извинете, че Ви прекъсвам. Мисля, че тук въпроси по повод писмото, а „малък” или „голям” доктор, това си е ваш...
ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: Точно във връзка с писмото искам да Ви кажа. Искам да кажа, че ние повишихме заплащането за „малък” и за „голям” доктор в Медицинския университет на 150 и на 220 лв. именно, за да стимулираме развитието на научния процес в университетските болници. Това е смисълът на това повишение. Защото казахте, че има 12 хабилитирани лица в тази болница, аз мога да ви кажа, че навремето там имаше само 7-8 професори, а сега в момента няма нито един професор. И от моя гледна точка на ректор положението там е трагично. Трагично! И това не е от днес, не е от вчера и аз не виждам какво правите Вие, за да се подобри това състояние. Говорите тук, че щяло да има кардиологична консултация в тази болница. Вие давате ли си сметка каква кардиологична клиника е имало там?! Името проф. Иван Митев, говори ли ви нещо? Авторът на шести... На мен ми се свива сърцето, като чувам, че тук се говори за консултации при положение, че това е била водещата кардиологична детска болница в България. Не Трета градска болница, а вашата болница е била водеща. И сега в момента това изчезва.
Д-Р МАРИЯ ЕКИМОВА-ПЕНЕВА: Тази тенденция...
ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: .. ами като тази тенденция...
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Професор Митев. Тук има правила и регламент. Тук народният представител Десислава Атанасова иска думата по процедура.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Г-н председател!
Всъщност още в началото преди да започнат разговорите и взаимните обвинения се разбрахме, че ние единствено може да изслушаме позициите на двете страни. Не мисля, че е удачно да се задават въпроси, да се отговаря и в момента да присъстваме на някакъв ваш диалог и нападки между ректора и изпълнителния директор. Може би мястото не е в тази зала за проблемите, които трябва да решавате, а е в болницата. Така че аз предлагам да прекратим изобщо дебатите или как да го нарека диалога между вас. Смятам че законодателят би трябвало да си насочи енергията към друга тема. Има по-важни неща от това да се запознава с конфликтите в един колектив. Благодаря!
ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: Най-важното е приемането, както каза г-н председателят, на закона за университетските болници. Той ще реши тези проблеми автоматично, когато ние, академичното ръководство, имаме решителна дума за назначаването на изпълнителните директори на болниците. Сега в момента нашата дума е просто консултативна. Миналата година аз ви казах, не случайно, 150 лв. и 220 лв. повишихме. Именно, за да стимулираме науката, за да стимулираме развитието на кадрите. ..
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Извинете ме, проф. Митев!Не ми е удобно, но Вие не може да направите реплика в момента към народен представител. Освен това имаше процедура, а по процедура реплика няма как. Извинете. Благодаря Ви!
Д-р Шарков по процедура.
ВАНЬО ШАРКОВ: Единственото нещо, което искам да кажа, явно е, че има болка, явно, че има опити да се подобрят нещата. Но мога ли да помоля министър Миланов да поемете ангажимента, просто този разговор да продължи при Вас като принципал. Защото ние не сме органът, който може да ви задължи с поемането на ангажименти и т.н. Но ако вие помете този ангажимент да продължите този разговор, защото действително тук не е мястото да се отправят нападки. Идеята беше да се поставят проблемите. Това ми е молбата. Разбрахте ме.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Проф. Миланов, зам.-министър на здравеопазването за отношение по трета точка.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ИВАН МИЛАНОВ: Уважаеми г-н председател, уважаеми дами и господа народни представители!
На практика ние вече сме взели отношение. През другата седмица доц. Желев е поканен на среща при мен, тъй като аз бих искал поотделно да изслушам страните, за да не стават такива дебати. Според мен в това писмо се цитират три вида проблеми. Едните са законодателни, те са ваша грижа, вероятно ще бъдат решени.
Вторите са кадрови проблеми, които са проблеми на цялата държава и на всички университетски болници. Защото за съжаление тези проблеми не стоят само пред тази болница. Аз доскоро бях директор на една болница, в която като обявим конкурс за асистент не се явява никой. Затова има много причини. Вероятно има и законодателни причини. Много са, различни са. Мисля, че не му е мястото да ги тълкуваме.
Вероятно има допуснати и някои организационни слабости. Тук бяха цитирани някои проблеми с интензивния сектор, за които ние ще поговорим с изпълнителния директор и се надявам, че ще се намери воля да бъде решено.
Всъщност това, което ние вече сме направили, без да знаем за това писмо е, че подменихме, в борда на директорите назначихме, вероятно вече имате заповед, назначихме хабилитирано лице, един много опитен човек проф. Гладилов, който мисля, че може съвместно с изпълнителния директор да коригира именно тези проблеми. Така че, аз поемам задължението да продължим дискусията при мен. Благодаря ви!
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз много Ви благодаря за добрия отговор, който очаквахме да чуем. Принципалът ще си влезе в действие.
Уважаеми народни представители, поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието. Благодаря ви!
Закрито в 15.48 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Д-р Лъчезар Иванов, д.м.н.)
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 32
На 01. 07.2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 002-01-50, внесен от Министерски съвет на 03.06.2010г., -първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 054-01-56, внесен от Лъчезар Богомилов Иванов на 15.06.2010 г., - първо гласуване.
3. Изслушване на д-р Мария Екимова-Пенева и доц. Христо Желев във връзка със задълбочаващите се кадрови и организационни проблеми в управлението на Специализирана болница за активно лечение по детски болести – ЕАД по предложение на народния представител Ваньо Шарков.
` ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 32
На 01. 07.2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 002-01-50, внесен от Министерски съвет на 03.06.2010г., -първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 054-01-56, внесен от Лъчезар Богомилов Иванов на 15.06.2010 г., - първо гласуване.
3. Изслушване на д-р Мария Екимова-Пенева и доц. Христо Желев във връзка със задълбочаващите се кадрови и организационни проблеми в управлението на Специализирана болница за активно лечение по детски болести – ЕАД по предложение на народния представител Ваньо Шарков.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,08 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Лъчезар Иванов.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми г-н министър, уважаеми народни представители, уважаеми гости!
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазване, която ще протече при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване под № 002-01-50, внесен от Министерски съвет на 03.06.2010г., -първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия под № 054-01-56, внесен от Лъчезар Богомилов Иванов на 15.06.2010г., - първо гласуване.
3. Изслушване на д-р Мария Екимова-Пенева и доц. Христо Желев във връзка със задълбочаващите се кадрови и организационни проблеми в управлението на Специализирана болница за активно лечение по детски болести по предложение на народния представител Ваньо Шарков.
Има ли предложения за включване в програмата на нови точки в дневния ред? Няма.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред. Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, „против” и „въздържали се” – няма. Приема се.
Преминаваме към обсъждане Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване под № 002-01-50 , внесен от МС на 3.06.2010 г. – първо гласуване.
Давам думата на вносителите за представяне на законопроекта и мотивите към него и представителите на Министерство на здравеопазването. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК - МИНИСТЪР ИВАН МИЛАНОВ: Уважаеми г-н председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Аз накратко ще изложа мотивите, тъй като сме ги представили писмено. Нашите предложения касаят основно две промени.
Едната промяна касае промяната във формата на управление, която идеята е да бъде подобна на формата на управление на НОИ, а именно: вместо директор да имаме управител с един подуправител, вместо досегашните четирима зам.-директори, които са отговаряли до този момент за различни аспекти от дейността на касата - финансов, информационен и медицински, което по наше наблюдение не е бил удачен подход в управлението.
Втората промяна, която предвиждаме – това е възможността да се приемат заявления и документи по реда на Закона за здравното осигуряване по електронен път. Накратко казано това са двете основни наши предложения. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви много за така ясно и кратко представения законопроект.
Уважаеми народни представители, имате думата за мнения и становища.
Има ли желание за изказване? Заповядайте д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Г-н председател, г-н зам.-министър!
Мотивите, с които внасяте промените в Закона за здравното осигуряване съвсем спокойно можехте да ги внесете, когато обсъждахме големите промени в Закона за здравното осигуряване в края на миналата година. Това първо.
Второ, има разлика между управлението на НОИ и на здравната каса, тъй като подуправител на НОИ се избира от Народното събрание, а тук се предлага да бъде назначен. Така че не е едно и също управлението на здравната каса и на НОИ.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря. Реплики към д-р Адемов? Няма. Желание за други изказвания?
Г-жа Богданова, имате думата.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Ще се изкажа съвсем накратко и в този стил. Аз зная, че идеята за промяна в структурата на управление на Националната здравноосигурителна каса ще бъде приета, но си давам сметка, че проблемите, които изискват дебати по здравноосигурителната каса не са тези. И в този смисъл не съм убедена, че промяната в структурата й на управление ще даде някакъв значителен принос в решаването на проблемите, които касата има. И в този смисъл ще се въздържа от подкрепа на закона с разбиране, че няма нищо лошо в това документите в касата да бъдат приемани по електронен път. И това е разумно и нормално.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря. Други желания за изказване? Няма.
Тъй като и други становища от различни ведомства, до които ние изпратихме законопроекта няма, закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване под № 002-01-50, внесен от МС на 3.06.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува.
„За” – 9, „против” – няма, „въздържали се” – 4.
Законопроектът се приема.
Преминаваме към втора точка от дневния ред, а именно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия под № 054-01-56, внесен от народния представител Лъчезар Иванов на 15.06.2010 г. - първо гласуване.
Уважаеми народни представители!
Ще изложа мотивите към законопроекта. Предложените изменения и допълнения на Закона за тютюна и тютюневите изделия касаят рекламирането на тютюна и тютюневите изделия, които са в изпълнение на ангажиментите на България към Европейския съюз и хармонизирането на законодателството на България към Европейския съюз. С предлагания законопроект се въвежда ограничение за рекламиране на тютюна и тютюневите изделия, а именно рекламата да се извършва само на територията на предприятията, където се обработват и произвеждат и във вътрешността на обектите за търговия, без рекламата да е видима отвън. С предлаганата нова разпоредба на чл. 35, ал. 7 се въвежда изискване за поставяне на здравни предупредителни надписи и върху рекламата, така както се изисква и наличието на здравни предупреждения върху опаковките на тютюневите изделия.
Предлаганите изменения и допълнения изцяло съответстват в духа на целите на Рамковата конвенция за контрол на тютюна на европейските директиви.
Опитът с използването на търговски марки за външна реклама в действащото законодателство доказва наличието на многобройни случаи на нарушение на закона чрез показване на изображения, които наподобяват или само напомнят за регистрирана търговска марка, показване на комбинация от две или повече търговски марки, комбинация от елементи и др. Предлага се въвеждането на по-рестриктивен режим относно изключенията от общата забрана за реклама на тютюневи изделия, което е в съответствие с целите на общественото здраве - от тютюнопушенето при млади хора и ограничаването на общото ниво на тютюнопушенето в страната, имайки предвид, че страната ни е на едно от първите места по консумация на тютюн, особено при малолетните.
Извършва се промяна в административно-наказателните разпоредби, като административните наказания се диференцират в съответствие с видовете нарушения по чл. 35 и се синхронизират с определените в Закона за радиото и телевизията. Тава са съвсем накратко моите мотиви.
Уважаеми народни представители, имате думата за мнения, становища, позиция.
Заповядайте г-н Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми г-н председател, уважаеми г-н министър, уважаеми колеги!
Когато в предния парламент приемахме промените в Закона за закрила на детето и онези текстове, които бяха свързани с налагането на наказания и глоби по отношение на допускането на нарушения, които касаят продажбата на цигари на лица под 18 години и т.н, тогава разписахме, че финансовите средства, събирани от тези глоби, ще отидат във фонда за лечение на деца. Когато приемахме промените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, гласувахме принципно едно решение, което беше единодушно подкрепено от всички членове на нашата комисия, с което взехме решение, че ще направим промяна в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, с което всички финансови средства, събирани като глоби по този закон, да отиват за борба с наркоманиите.
Според мен тук, г-н председател, можем да направим същото. Финансовите средства, събирани по глобите от този закон между първо и второ четене, да направим съответно предложение, за да насочим средствата да отиват директно за здравеопазване, а не да чакаме да бъдат преразпределяни по-нататък.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, д-р Шарков. Все пак сме на първо четене. Вие, като народен представител, имате възможността между първо и второ четене да направите Вашето предложение.
Други желания за изказване?
Докато се систематизират изказванията на народните представители, да дадем думата на Министерството на земеделието и храните за тяхното становище.
ЕВГЕНИЯ МИТРОВА: Официалното становище на Министерството на земеделието и храните е, че подкрепяме така предложения законопроект. Нямаме забележки. Тъй като аз като представител на министерството съм и председател на работната група за промяна на Закона за тютюна и тютюневите изделия в частта, която касае Министерството на земеделието и храните, искам да попитам. Тъй като тук става въпрос за реклама и рекламни дейности, а законопроектът, който е предложен да влезе в сила от 2011 година. Така ли е? Няма ли да се получи така, че ако има примерно предварително сключени договори... Все ми се струва, че един закон не би трябвало да следва след себе си някакви санкции за тези, които вече имат някакви сключени договори. Възможно ли е примерно от и 2012 г. да се заложи в този законопроект, да влезе в сила?
Това ми е въпросът.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Много Ви благодаря! Действително тук малко сме се ръководили преди всичко от интереса на гражданите и здравето на хората. Този въпрос действително ще го обмислим. Т.е., тук става въпрос откога да влезе в действие. Действително може да се получат такива санкции и да се плащат неустойки. Между първо и второ четене действително ще обмислим и ще прецизираме срока от кога да влезе в сила, тъй като вероятно тези договорености, за които казвате, те се осъществяват една година. Или заварените случаи. От юридическия отдел ми подсказват, че заварените случаи ще бъдат уредени.
ЕВГЕНИЯ МИТРОВА: Да, тук колега казва, че евентуално може да се заложи в закона, „заварени положения” да не ги хваща, но ми се струва, че по-изчистено ще бъде.. Не зная...това е мое предложение...
ПРЕДС.ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви. Разбрах. Много ценно предложение. Ще го обмислим между първо и второ четене.
Д-р Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ: Г-н председател, уважаеми колеги!
Тук има една сериозна опасност обаче. Като започнем да разсъждаваме по този начин, смятайте, че докато приемем закона, те ще подпишат договори за 5 години. И това веднага ще ни постави в положение, че все едно нищо не сме свършили.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Много добра насока дадохте. Вероятно ще видим, ще обмислим. Ако е за следващата година, те няма как да сключат за 5 години. Така че ще го обмислим. Нека да не взимаме прибързани решения. Имаме юридически отдел, имаме юристи. Аз благодаря много за това подсещане. Много благодаря!
Желание на други народни представители за изказвания? Заповядайте д-р Сахлим.
НИГЯР САХЛИМ: Почти като покана приех това Ваше изявление, г-н председател! Уважаеми колеги!
Аз честно да ви кажа, много съм раздвоена по отношение на това какво трябва да разписваме между първо и второ четене на този законопроект специално. След като Народното събрание, включително и Комисията по здравеопазване, подкрепиха либерализацията на тютюнопушенето на обществени места, сега отиваме естествено на принципа на махалото, т.е. към другата крайност – забрана. Аз ще подкрепя това предложение. Приветствам го и това е принципната позиция.
Много обаче ми се иска да насочим в удобно и по-свободно време, в дневния ред на комисията да включим наистина едно запознаване с това колко пари от санкции влизат в бюджета. Правилно и редът е да влизат в държавния бюджет. И какво Министерството на здравеопазването всъщност е получило досега от тези пари, които трябваше да получи? Да, отговорът е точно такъв. Нищо! И ние, като здравна комисия, трябва да направим възможното наистина тези пари да отиват за промоция на здравето. За профилактика. Защото, съгласете се, не сме забравили нито опозиция, нито управляващи, твърденията пък на финансовия министър, че повишавайки акциза на тютюневите изделия ще доведе до повишени приходи отново за здравеопазване точно в тези сфери. И това не се случва, разбира се. Друга тема е, че въобще, въпреки повишението на акциза не се събира и приходите намаляват. Така че темата е много сериозна. Иначе ще подкрепим този текст.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви. Реплика или изказване?
Изказване. Заповядайте!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Имам нещо към това, което каза д-р Сахлим. Моят опит в различни комисии, в различни подобни структури с подобни решения, където правим нещо и след това от него ще има някакви приходи, които ще отидат за, така да се каже богоугодни или цели, угодни за здравеопазването, на културата, на образованието и прочие. Никога не се случва, защото всички финансови министри, които аз зная досега, се стремят да приберат всичко в държавния бюджет и след това да го разпределят както те намерят за целесъобразно. Аз мисля, че това може да стане само при положение, че ние вземем такова решение и след това комисията проследява, има тази воля и проследява действията на финансовите министри да спазват закона. Те не спазват този закон. Подобни закони, законови мерки и постановления не ги спазват и след това нищо не може да им направиш. Трябва да ги даваш на съд. Това е единственият начин да стане нещо. Това исках само да кажа.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря! Желание за изказване на други народни представители? Няма.
Становище на Министерството на здравеопазването.
ЗАМ. МИНИСТЪР ИВАН МИЛАНОВ: Уважаеми г-н председател, дами и господа народни представители!
Министерството на здравеопазването подкрепя по принцип законопроекта. Но моли между първо и второ четене да бъдат взети предвид някои предложения, които сме дали и които са във връзка с чл. 35 и с Рамковата конвенция за контрол на тютюна.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Много Ви благодаря! Ще ги имаме предвид между първо и второ четене.
Становища, които са на други министерства, няма. Последно питам, има ли желания за изказване преди да подложа на гласуване?
Няма. В такъв случай закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия под № 054-01-56, внесен от народния представител Лъчезар Иванов на 15.06.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува.
„за” – 15, „против” и „въздържали се” – няма.
Законопроектът се приема.
Уважаеми народни представители!
Преминаваме към трета точка от днешната ни работна програма, а именно: Изслушване на д-р Мария Екимова-Пенева и доц. д-р Христо Желев във връзка със задълбочаващите се кадрови и организационни проблеми в управлението на Специализирана болница за активно лечение по детски болести по предложение на народния представител Ваньо Шарков.
Моля, заповядайте.
Да, заповядайте, г-н Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Така квалифициран като процедурен, не зная, в началото може би не е бил повдиган. Аз не съм запознат със съдържанието на тези спорове както тук са описани. Но ще се ангажирате ли с такъв род дейности и в бъдеще, защото в България има стотици лечебни заведения, вярно някои от тях са по-големи, по-важни. Но ние тук едва ли можем да изиграем ролята на помирителна комисия, на някакъв решаващ орган, след като тези въпроси са отправени и до компетентните органи на изпълнителната власт, под чието разпореждане се намира болницата. Това е моят въпрос.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Ако разрешите, г-н Стоилов, Вие сте получили писмото. Вероятно сте се запознали с него. По принцип това не е прецедент. Предполагам знаете в Комисията по здравеопазване, когато се получат сигнали, когато има предложение от зам.-председател на Комисията по здравеопазване в лицето на д-р Ваньо Шарков, при проблеми в лечебни заведения сме канили и в предния парламент, ако си спомняте, всъщност Вие тогава не бяхте в тази комисия, сме имали изслушвания на ръководства на различни лечебни заведения. Така че, не е прецедент. А що се отнася до решение, Вие добре знаете, че Народното събрание като законодателен орган не може да се намесва и да взима решение, но в случая ние просто искаме да покажем нашето отношение към създадените проблеми.
Д-р Шарков, давам Ви думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, г-н председател!
Единственото нещо, което искам да кажа на г-н Стоилов е, че ръководството на това лечебно заведение, заедно с Министерството на здравеопазването бяха в Комисията по здравеопазване и в предното Народно събрание. Когато има проблем и особено, когато има въпроси, които касаят развитието на детското здравеопазване в България, комисията и в предния парламент е подхождала с особено внимание. Разбира се, че ние не сме принципал и не можем да вземем решение. Единственото нещо, което можем да препоръчаме е евентуално от страна на Министерството на здравеопазването да предприемат мерки за подобряване на състоянието в този дух. Иначе, ако не го правим, бихме се дистанцирали...
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми народни представители!
Бих искал да заостря вашето внимание, когато има такива изслушвания е редно да има и съответно процедура, за да бъдат в равнопоставено отношение изказващите се. Така че моето предложение е в рамките на 5 минути да чуем становището на доц. Христо Желев, който всъщност ни информира с това писмо и всъщност от това писмо се предизвика именно и изслушването съответно на д-р Пенева. Така че, ако нямате нищо против, и ако има други предложения за формата и времето на изслушване, моля народните представители да си кажат. Пет минути смятам, че са достатъчни. Няма да го подлагам на гласуване. Разбирам, че се обединяваме около това предложение.
Доц. Желев, давам Ви думата в рамките до 5 минути да изложите Вашето становище.
ДОЦ. ХРИСТО ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, г-н председател! Уважаеми народни представители, г-н министър!
Позволете да припомня в началото, че болницата, която представям е най-голямата университетска детска болница в страната. Като същевременно е и най-съществената част от най-голямата катедра в рамките на Медицинския университет в София. Повод за сигналното писмо са задълбочаващите се проблеми в последните години, които са от кадрово и организационно естество.
Позовавам се на следните факти. Последните пет години болницата са напуснали 250 служители на различно служебно ниво. Двадесет от тях са асистенти и хабилитирани лица. Средната възраст на учебно-преподавателския състав на болницата е 58 години, като едва двама асистенти са под 35 и един е под 30 години. Така се оформя тежка диспропорция между лекарите с достатъчна квалификация в своята област и тези, които тепърва трябва да усвояват професията. Нараства тенденцията на свободните места да се назначават ординатори, някои от които са в процес на обучение...
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Доц. Желев, извинете ме, че си позволявам да Ви прекъсна. Вие четете писмото, а ние сме запознати с писмото. Ние сме прочели писмото. Очакваме по-скоро да дадете някакви мотиви - това, което народните представители не знаят, тъй като ние писмото сме го прочели.
ДОЦ. ХРИСТО ЖЕЛЕВ: Разбирам, да!
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Вие четете части от писмото.
ДОЦ. ХРИСТО ЖЕЛЕВ: В крайна сметка целта на това обръщение е необходимостта да обърнем внимание на всички институции, че общият тревожен въпрос за нас е, че формулата Университетска болница-търговско дружество не дава очевидно очакваните резултати. Подчиняването на университетската болница на два закона – този за търговските дружества и този за лечебните заведения, както и фактът, че университетската болница трябва да се съобразява и със Закона за висшето образование. Всичко това според нас пречи за доброто функциониране и управление на тези болници. Разбира се, даваме си сметка, че решаването на този въпрос е труден и продължителен процес, но също така сме убедени, че поставянето му и дискутирането му и на парламентарно ниво е необходимо.
Ние предлагаме да бъдат обсъдени и възможности за увеличаване на финансирането на клиниките в рамките на Катедрата по педиатрия, било по линия на целево държавно дофинансиране, което да мотивира задържането на квалифицираните специалисти в болницата, както и да привлече млади кадри.
Има и една втора възможност, чрез преосмисляне на стойностите на педиатричните клинични пътеки, които са едни от най-ниско оценените. Специално за университетската болница да бъдат преоценени като се вземе предвид, че те се ангажират с най-трудните и най-скъпо струващите за диагностика и лечение случаи от цялата страна. Убедени сме, че държавните институции, към които се обръщаме, ще приемат нашата добронамереност, с която поставяме тези проблеми. И нека да подчертая още веднъж, че тази болница в очите на детските лекари от цялата страна все още има също и стойността на институционална болница. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря. За ваша информация доц. Желев, искам да кажа, че предстои Законът за университетските болници, тъй като в изказването си Вие засегнахте именно организацията, съответно действието и реда, на който се подчиняват университетските болници. Предстои закон, който закон, предполагам знаете, в предното Народно събрание мина на първо гласуване (Закон за университетските болници). Сега предстои именно внасянето му пак в Народното събрание, където голяма част от това, което вие изброихте, ще намери своята законодателна реализация. Сега, позволете ми да дам думата и на д-р Мария Екимова-Пенева да изрази своето становище. Имате думата.
Д-Р МАРИЯ ЕКИМОВА-ПЕНЕВА: Аз не зная какво бих могла да отговоря на доц. Желев, защото той всъщност отправя своите въпроси към законодателя всъщност. Аз съм тук в качеството си на изпълнител, на изпълнителен директор на болница и бих могла само много накратко по 9-те точки, които е описал доц. Желев, да кажа няколко думи, ако имате малко време и търпение.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Слушаме Ви, затова сме се събрали.
Д-Р МАРИЯ ЕКИМОВА-ПЕНЕВА: Първо, исках да представя болницата, която всъщност не е в плачевно състояние, както някой би могъл да си помисли от изложението. А напротив, годината е приключена с положителен финансов резултат, т.е. с мъничка печалба и с много добри медицински показатели.
Смея да твърдя, че тя не е от многото болници в държавата, които са приключили по този начин - нямат просрочие и нямат дългове. Ние нямаме една стотинка дълг. Годишният отчет ни беше приет от министъра на здравеопазването, за което нося и документ.
В същото време се наблюдава устойчиво покачване на приходите и на намаляване на ненужните разходи в болницата през целия този период – от 2007 до 2009 г. Като в болницата брутните заплати, говоря средно за болницата, са нараснали от 2007 година от близо 500 лева, по-малко от 500 лева, на близо 775 лева. Това е средната брутна заплата за болницата. На това ниво са предимно заплатите на сестрите. На началник клиниките и на колегите са над 1000 лева. Не казвам, че това са големи заплати за здравеопазване. Защото всички знаем какви са клиничните пътеки в детското здравеопазване и това беше признато и от министъра на финансите. Смятам, че тук няма различия.
По конкретните предложения и забележки на доц. Желев относно сектора по кардиология. Да, действително аз си спомням времето, аз съм повече от 20 години в тази болница, когато там имаше една доста голяма кардиологична клиника, която за съжаление с годините започваше да се топи и сега е свита до сектор с 5 легла към клиниката по ревматология. Това е факт. Само че, това е станало при предишното ръководство през 2004 година. Има заповед, има и мотиви за тази заповед, за да се превърне клиниката в сектор поради ниска използваемост и променен начин на финансиране в здравеопазването. В момента използваемостта на този сектор е 33 процента. Не е кой знае колко. И затова допринася до голяма степен, разбира се, наличието на националната кардиологична болница, която просто поема детския контингент и това е нормално. Това са обективни неща. Ръководството на болницата няма как да им се противопостави.
Разбирам тревогата на доцента, но всъщност освен доц. д-р Томова, която е в момента там, има млада колежка, д-р Василева. Тя е асистент, докторант по кардиология. Тригодишната й докторантура изтича, която тя ще защити, ще си вземе и специалността, и ще защити дисертационен труд. Заместник-директорката на болницата също е кардиолог. Няма да остане болницата без кардиологична консултация.
По втора точка. Клиниката по детска неврология.
Там също напускат хора, има и междуличностни взаимоотношения. Няма как да ги спрем. В момента има две колежки, които работят там. Едната е с две специалности, но не е неврология. Травматолог и педиатър е тя. Записала се е за трета специалност, а другата колежка д-р Родопска, на нея й предстои полагане на изпит по детска неврология. Така че се опитваме и този проблем да решим.
Със сектора по хематология. Какво да ви кажа?! С таласемии много малко болници се занимаваха до преди десетина години. В нашата болница традиционно с таласемиите при децата се занимаваме повече от 20 години. И цитираната д-р Стоянова, моите уважения, тя освен всичко друго ми беше и много добра приятелка, беше поредният лекар, който работеше в сектора по таласемии. Тя напусна по конюнктурни съображения. В момента тя взимаше изпит за специалност по хематология в ИСУЛ. Пациентите я познават. Тя работеше няколко години с тях и част от тях отидоха с нея.
Но не само това е причината част от пациентите ни да отидат и към други здравни заведения. Това е просто, защото те се занимават с този проблем и то от сравнително скоро. Смея обаче да твърдя, че децата с таласемия в нашата болница намират консултации с абсолютно всички детски специалисти. При нас има ендокринолози, гастроентеролози, кардиолози и т.н., всичко, от което децата с таласемия се нуждаят, защото не само хематологичният проблем е важният. Те имат много усложнения. При нас това нещо се контролира абсолютно стриктно.
Относно кадровото състояние на отделението по образна диагностика. Да, там имаше моментен проблем. И проблемът дойде от това, че единият колега се пенсионира, след това го преназначихме, разбира се. Но в момента той е в няколко месечен отпуск, три или четири месеца, до края на лятото няма да бъде на работа. А другият колега, за съжаление млад човек, получи инсулт. На мястото и на двамата са назначени колеги по заместване и то опитни рентгенолози, които работят в момента. Не е имало разстояние между тези периоди. И абсолютно веднага колежката, която се занимава с ехографии пое децата на болницата и прави ехографии. Ако е имало някакви неблагополучия, те не са били в повече от една седмица. През това време не са останали без рентгенолози болните.
Относно текучеството на висши медицински кадри. В болницата има 12 хабилитирани лица. Искам само да подчертая, че 8 от тях се хабилитираха в периода 2007-2009 г., когато аз съм директор. От 12 хабилитирани – 8. Не разбирам каква е вината на директора на болницата защо няма повече хабилитирани. Това е въпрос между катедрата и университета в крайна сметка. Даже в отделенията по неврология се опитахме да проведем конкурс за асистенти и никой не се яви. Направихме конкурса. Аз съм дала съгласието си и подписът ми е под всички тези предложения. Никога не съм отказала предложение за хабилитация. Но това е положението - 12 хабилитирани лица, 24 преподаватели асистенти и 24 души ординатори. Това е лекарският състав на болницата. Готова съм, за всяко предложение съм за и да вметна още, няколко от доцентките, които станаха през миналата година, седяха 5 минути преди пенсионирането им и не съм се възпротивила, за да има доценти, за да има хабилитирани лица. Не бих го и направила защото си давам сметка, че това е университетска болница и освен лечебната дейност в нея се развива доста сериозна учебна дейност. И аз виждам каква е натовареността на колегите.
Има още няколко точки. По всички имам отговор. Мога да ги внеса и писмено. Опасявам се, че губя излишно времето ви.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви! Не е необходимо. Предполагам, че за всички народни представители стана ясно. Има ли от народните представители въпроси? От народните представители няма въпроси. Давам думата на ректора проф. Митев. Имате думата.
ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: Уважаеми г-н председател, уважаеми колеги!
Искам да попитам д-р Екимова. Повишихте ли заплащането за малък доктор и голям, както се бяхме разбрали с Вас преди една година?
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Проф. Митев, извинете, че Ви прекъсвам. Мисля, че тук въпроси по повод писмото, а „малък” или „голям” доктор, това си е ваш...
ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: Точно във връзка с писмото искам да Ви кажа. Искам да кажа, че ние повишихме заплащането за „малък” и за „голям” доктор в Медицинския университет на 150 и на 220 лв. именно, за да стимулираме развитието на научния процес в университетските болници. Това е смисълът на това повишение. Защото казахте, че има 12 хабилитирани лица в тази болница, аз мога да ви кажа, че навремето там имаше само 7-8 професори, а сега в момента няма нито един професор. И от моя гледна точка на ректор положението там е трагично. Трагично! И това не е от днес, не е от вчера и аз не виждам какво правите Вие, за да се подобри това състояние. Говорите тук, че щяло да има кардиологична консултация в тази болница. Вие давате ли си сметка каква кардиологична клиника е имало там?! Името проф. Иван Митев, говори ли ви нещо? Авторът на шести... На мен ми се свива сърцето, като чувам, че тук се говори за консултации при положение, че това е била водещата кардиологична детска болница в България. Не Трета градска болница, а вашата болница е била водеща. И сега в момента това изчезва.
Д-Р МАРИЯ ЕКИМОВА-ПЕНЕВА: Тази тенденция...
ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: .. ами като тази тенденция...
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Професор Митев. Тук има правила и регламент. Тук народният представител Десислава Атанасова иска думата по процедура.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Г-н председател!
Всъщност още в началото преди да започнат разговорите и взаимните обвинения се разбрахме, че ние единствено може да изслушаме позициите на двете страни. Не мисля, че е удачно да се задават въпроси, да се отговаря и в момента да присъстваме на някакъв ваш диалог и нападки между ректора и изпълнителния директор. Може би мястото не е в тази зала за проблемите, които трябва да решавате, а е в болницата. Така че аз предлагам да прекратим изобщо дебатите или как да го нарека диалога между вас. Смятам че законодателят би трябвало да си насочи енергията към друга тема. Има по-важни неща от това да се запознава с конфликтите в един колектив. Благодаря!
ПРОФ. ВАНЬО МИТЕВ: Най-важното е приемането, както каза г-н председателят, на закона за университетските болници. Той ще реши тези проблеми автоматично, когато ние, академичното ръководство, имаме решителна дума за назначаването на изпълнителните директори на болниците. Сега в момента нашата дума е просто консултативна. Миналата година аз ви казах, не случайно, 150 лв. и 220 лв. повишихме. Именно, за да стимулираме науката, за да стимулираме развитието на кадрите. ..
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Извинете ме, проф. Митев!Не ми е удобно, но Вие не може да направите реплика в момента към народен представител. Освен това имаше процедура, а по процедура реплика няма как. Извинете. Благодаря Ви!
Д-р Шарков по процедура.
ВАНЬО ШАРКОВ: Единственото нещо, което искам да кажа, явно е, че има болка, явно, че има опити да се подобрят нещата. Но мога ли да помоля министър Миланов да поемете ангажимента, просто този разговор да продължи при Вас като принципал. Защото ние не сме органът, който може да ви задължи с поемането на ангажименти и т.н. Но ако вие помете този ангажимент да продължите този разговор, защото действително тук не е мястото да се отправят нападки. Идеята беше да се поставят проблемите. Това ми е молбата. Разбрахте ме.
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Проф. Миланов, зам.-министър на здравеопазването за отношение по трета точка.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ИВАН МИЛАНОВ: Уважаеми г-н председател, уважаеми дами и господа народни представители!
На практика ние вече сме взели отношение. През другата седмица доц. Желев е поканен на среща при мен, тъй като аз бих искал поотделно да изслушам страните, за да не стават такива дебати. Според мен в това писмо се цитират три вида проблеми. Едните са законодателни, те са ваша грижа, вероятно ще бъдат решени.
Вторите са кадрови проблеми, които са проблеми на цялата държава и на всички университетски болници. Защото за съжаление тези проблеми не стоят само пред тази болница. Аз доскоро бях директор на една болница, в която като обявим конкурс за асистент не се явява никой. Затова има много причини. Вероятно има и законодателни причини. Много са, различни са. Мисля, че не му е мястото да ги тълкуваме.
Вероятно има допуснати и някои организационни слабости. Тук бяха цитирани някои проблеми с интензивния сектор, за които ние ще поговорим с изпълнителния директор и се надявам, че ще се намери воля да бъде решено.
Всъщност това, което ние вече сме направили, без да знаем за това писмо е, че подменихме, в борда на директорите назначихме, вероятно вече имате заповед, назначихме хабилитирано лице, един много опитен човек проф. Гладилов, който мисля, че може съвместно с изпълнителния директор да коригира именно тези проблеми. Така че, аз поемам задължението да продължим дискусията при мен. Благодаря ви!
ПРЕДС. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз много Ви благодаря за добрия отговор, който очаквахме да чуем. Принципалът ще си влезе в действие.
Уважаеми народни представители, поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието. Благодаря ви!
Закрито в 15.48 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Д-р Лъчезар Иванов, д.м.н.)
