Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
13/07/2010
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 34
На 13.07.2010 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане на проект за допълнителен доклад към внесения за разглеждане в пленарна зала доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 11.01.2010 г.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 34
На 13.07.2010 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане на проект за допълнителен доклад към внесения за разглеждане в пленарна зала доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 11.01.2010 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 ч. и ръководено от заместник-председателя на комисията господин Пламен Цеков.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър Борисова, уважаеми колеги и гости! Първо, благодаря, че се отзовахте на поканата за това извънредно заседание на Комисията по здравеопазването. Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Първо искам да ви прочета дневния ред:
1. Обсъждане на проект за допълнителен доклад към внесения за разглеждане в пленарна зала доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 11.01.2010 г.
Преди да го подложа на гласуване ще се опитам да ви кажа с няколко думи мотивите ни за това извънредно заседание.
Във връзка с така вече подготвения доклад за разглеждане на второ четене на Закона за лечебните заведения в пленарна зала през седмицата получихме много обаждания от собственици на лечебни заведения, най-вече – общините, които се притесняваха от неясните клаузи по отношение на преструктурирането на лечебните им заведения, както и от лечебни заведения, които се притесняваха по отношение на някои неясноти в сроковете, които сме посочили за преобразуване на лечебните заведения.
Затова комисията реши, че трябва да бъде свикано извънредно заседание, за да можем заедно с вас да подложим на вниманието ви тези предложения и евентуално всички ние да стигнем до един ясен вариант на тези неща, които притесняват хората.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Предлагам да гласуваме така предложения дневен ред.
Моля, гласувайте.
“За” – 12, “против” и “въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Обсъждане на проект за допълнителен доклад към внесения за разглеждане в пленарна зала доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 11.01.2010 г.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
Обсъждане на проект за допълнителен доклад към внесения за разглеждане в пленарна зала доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 11.01.2010 г.
Има проект към Допълнителния доклад към внесения за разглеждане в пленарна зала Доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 11 януари 2010 г.
Имаме предложение за създаване на ал. 3 в § 16, който става § 18, със следната редакция:
“(3) При изработването на методика по ал. 2 министърът на здравеопазването е длъжен да съобрази достъпа до медицинско обслужване на населението.”
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, от чие име се внасят тези предложения, тъй като те са по вече гласувани текстове и дори не спадат към тази категория, които са предизвикани по инициатива на общините във връзка с диспансерите, а това са предложения по обсъждани и гласувани текстове?
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Това ще бъдат допълнения към вече гласуваните текстове. Това не са нови предложения, а просто ще ги уточни с вас сега.
Заповядайте, госпожа Сахлим. Имате думата.
НИГЯР САХЛИМ: Уважаеми колеги от управляващата партия! Действително аз искам да чуя от вас много сериозни и категорични аргументи защо се налага този допълнителен доклад.
Поне юристите, а ние имаме честта да сме комисия, в която има и юристи освен лекари, са наясно, че това, което правите в момента, е абсолютен нонсенс и прецедент. Много рядко се е случвало да се разглеждат два пъти гласувани и обсъждани текстове, дори това да е само в комисия, с изключение на някакви много редки случаи, когато става въпрос наистина за чисто редакционна поправка. Вие предлагате много съществени изменения, които касаят областните здравни карти – какво съдържат те и как се изработват, с какъв принцип допълнително се съобразяват – важни аргументи наистина. Но кажете защо ние днес трябва да ги подкрепим? Защото възразявам по начина, по който това се прави. Имате важни текстове, които касаят медицинските стандарти, които касаят разрешителните на лечебните заведения и отнемането им и т.н.
Несериозно звучи, че общините са се обадили и затова трябва да направим поправки и допълнителен доклад. Общините се обаждат за какво ли не, но вие разбирате, че не може вече приети текстове по този начин да бъдат коригирани.
Имам една препоръка, много добронамерена, към бъдещото ръководство на Комисията по здравеопазването – наистина за един по-сериозен подход и наистина да се преустанови практиката да бъдат раздавани работни материали преди заседанието. Изключвам това, което днес се получи – получихме материалите по електронен път. Но голяма част от нас пътуваха и малко успяха да ги видят. Трябва да се прекрати практиката, първо, да се правят корекции по този начин, и, второ – сериозна забележка към Министерството на здравеопазването – да се раздават материали в момента, когато се провежда самото заседание. Нарушава се Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание и в едни други времена ставаха сериозни скандали само по такива дребни поводи, защото народните представители трябва да бъдат запознати обстойно. Те трябва да имат време да се запознаят с предлаганите промени.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Да, напълно резонно е това Ваше становище. Аз се надявам с новото ръководство на Комисията по здравеопазването, което най-вероятно изцяло ще бъде подменено, всички тези натрупвания и наслагвания във времето по отношение на организацията и координацията на работата да бъдат избегнати и да не се случват. Именно затова правим и извънредно заседание заедно с всички вас, за да намерим общ език по отношение на един изключително важен закон, какъвто е Законът за лечебните заведения, който ще регламентира една дълго очаквана и отлагана реформа. Ние не искаме да я правим набързо, без да са информирани народните представители. Затова правим и днешното заседание.
Разбира се, ние съзнаваме, че има някои пропуски по отношение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Но аз се надявам юристите да изчистят до влизането в пленарна зала на този допълнителен доклад, да изчистят проблемите така, че ние да спазим закона и да не влизаме в противоречие с възприетите правила за работа.
По ал. 3 някой иска ли да вземе думата?
Заповядайте, доктор Дариткова. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Аз винаги съм заявявала, че реформата, с която сме се заели, се нуждае от широк обществено-политически консенсус и именно на това разчитаме сега, когато искаме да променим някои от детайлите във вече гласуваните текстове.
Тук става въпрос за добавянето на една нова алинея, която да регламентира наличието на методика, която почива на здравно-демографски характеристики - коефициенти съобразно раждаемост, смъртност и заболеваемост – а в същото време тази методика да не е една голя статистика, а да бъде наистина във връзка с достъпа на населението до мадицинска помощ. И това се видя от практическото приложение, опитите за реализация на проектите за областни и здравни карти, които се разиграват на този етап.
Смятам, че това ще бъде изключително полезно, защото това ще даде шанс наистина при разработването на здравните решенията да не се основават единствено на статистическите показатели като брой операции, брой преминали пациенти и населението в България да бъде спокойно, че достъпът му за медицинска помощ ще бъде осигурен.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, доктор Дариткива.
Има ли други мнения?
Заповядайте, проф. Борисова. Имате думата.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Благодаря Ви, господин председател! Моята работа през последните две седмици пряко с областните и общинските представители на лечебните заведения показва, че всъщност аз наистина не мога да се уповавам само на тези механични показатели и че трябва да се проявява в някои случаи и държавническо мислене. В тези райони, където не отговарят на тези изисквания, въпреки всичко аз трябва да поема отговорността. Всъщност в тази алинея, която е добавена, е добавена моята лична отговорност въпреки някои несъответствия аз да взема това решение и в тези райони населението да има достъп, независимо, че те по някои от критериите не отговорят и формално погледнато, аз трябва да затварям отделения, а не трябва.
Тази алинея това показва. Аз това споделих с колегите и затова аз тръгнах, за да видя как стоят тактически нещата. Нещата стоят така, че не може само да се използва методиката сама по себе си като цифрово изражение, а че трябва в отделни моменти да взимам държавническо решение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Аз също Ви благодаря, проф. Борисова.
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо министър, аз ще подкрепя тази алинея, защото тя е известен отглас на реалните проблеми, които съществуват, и които, както споменахте не могат да бъдат съвместени само във формалните показатели. Отделен въпрос е ,че когато поставихме тези въпроси, и по тях имаше конкретни предложения за съобразяване на структурата на лечебните заведения. В рамките на здравните каси трябва да се отчитат освен чисто медицинските и социално-демографски, а не само транспортни показатели, които по-нататък са заложени в закон.
Затова според мен не е необходимо да се отиде сега , за да се разбере проблема. Поне ние сме се сблъсквали с него от години и това беше идеята да ги наречем условно защитени лечебни заведения. Дори, ако трябва да говорим, това може да са лекарски практики, които работят при по-трудни условия. Така че този текст ви дава възможност да отчетете тази идея макар и в идно по-обща форма.
Но пак казвам: това беше въпрос, който ние разисквахме, по който имаше предложения и същите хора, които го отхвърляха, сега ще подкрепят това нещо.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Само, ако мога, да вметна нещо. Нашето виждане също беше, че трябва да има една методика и тя да намери място в Закона за лечебните заведения така, че ни, народните представители, да можем да мониторираме това, което ще бъде направено от Министерството на здравеопазването, а не да остане една анонимна методика, която да бъде изработена в Министерството на здравеопазването, без ние да имаме възможност да въздействаме върху нея по начина, който вие виждате нещата.
Благодаря ви.
Има думата доктор Сахлим. Заповядайте, доктор Сахлим.
НИГЯР САХЛИМ: Благодаря Ви, господин председател! Имам един въпрос към министър Борисова, защото разбрах, че това е предложение на част от колегите от ГЕРБ.
Госпожо министър, да разбираме ли, че Вие подкрепяте този текст, който е предложен, и всъщност очакваме един гъвкъв подход, който да Ви бъде даден като възможност, за да определяте, че могат да съществуват например отделения, в които има под 1000 хирургични интервенции или 300 раждания по места?
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Заповядайте, госпожо министър, да отговорите на въпроса на доктор Сахлим.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Относно 300-та раждания – вече са 100. Когато се срещнах с хората по места, аз разбрах, че има райони, където аз ще поставя под риск раждащите. Аз реших на своя глава и съм променила отношението си и, когато имат над 100 – между 100 и 200 раждания – ние правим родилно отделения. Аз вече съм направила доста родилни отделения.
Аз искам благодарение на този текст да имам базата, на която да стъпя това да го правя. Иначе без тази база това е мое фриволно решение, което бих казала, че дори е противозаконно.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Поздравления, проф. Борисова, защото и аз съм удовлетворен от това, че сте направила значителна крачка към намаляване броя на ражданията.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Аз правя реверанс към родилките. Тези жени са решили да ни дарят с деца и ние ще им подарим удобства.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, проф. Станилов. Имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Благодаря Ви, господин председателстващ. Взимам думата само да кажа нещо на госпожа министъра на здравеопазването нещо много важно.
За пръв път в България от 20 години се прави целесъобразна реформа. Тази реформа е целесъобразна. Тя има за цел, доколкото аз разбирам и съм го видял, да накара структурите да работят. Досега всички реформи целяха да унищожат структурите и те сами по себе си да се появят отново и да заработят. Затова бяхме на това дередже. Ако всички реформи се правят по този начин, по целесъобразния начин, ще имаме голям успех.
Това само исках да кажа на госпожа министъра на здравеопазването.
Аз също като доктор Цеков Ви поздравлявам.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодваря Ви, проф. Станилов. Надявам се наистина, че началото на реформата е стъпило на принципни основи и заедно трябва да го доведем докрай.
Заповядайте, д-р Дариткова. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз правя формално процедурно предложение за допълнение към окончателната редакция на текстовете с една нова ал. 3:
“(3) При изработването на методиката по ал. 2 министърът на здравеопазването е длъжен да съобрази достъпа до медицинско обслужване на населението.”
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Приемаме, че това е Ваше предложение и ще го подложим на гласуване и това ще стане предложение на комисията.
Моля, гласувайте направеното от доктор Дариткова предложение за създаване на нова алинея – ал. 3.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на доктор Дариткова за създаване на ал. 3 се приема.
По този начин предложението на доктор Дариткова ще бъде включено в окончателната редакция в доклада на комисията.
Има предложение за редакция на § 53а, който става § 67:
“67. (1). Медицинските стандарти по чл. 6, ал. 1 и методиката по чл. 31, ал. 2 се утвърждават в срок до един месец от влизането в сила на този закон.
(2) Областните здравни карти се изработват и националната здравна карта се приема по реда на този закон в срок до четири месеца от утвърждаване на медицинските стандарти по чл. 6, ал. 1.”
Имате думата за мнения и изказвания по предложението.
Заповядайте, госпожа Атанасова. Имате думата.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, като формален вносител отново предлагам този текст да стане предложение на комисията. Имаме уверение, предполагам, че ще бъде потвърдено от министър Борисова, че медицинските стандарти са почти готови в цялост и има възможност този срок да бъде спазен – срок от един месец от влизането на закона в сила.
Същото се отнася и за ал. 2 относно областните здравни карти и националната здравна карта, които да се приемат в срок до четири месеца от утвърждаването на медицинските стандарти.
Смятаме, че до края на годината биха могли всички лечебни заведения да се преобразуват, да се пререгистрират и да бъдат спазени сроковете.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Заповядайте, проф. Борисова. Имате думата.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Тъй като отново трябва да бъда чута и публично да направя уверението в това, че аз съм прегледала ситуацията в министерството и знам следното. Всички нови стандарти са излезли с трите нива на компетентност. От старите, тъй като България от 2004 г. създава стандарти, ние се приравняваме от 2003 г. с Европа, а от 2004 г. насам се издават стандарти. Някои от старите стандарти си имат нивата на компетентност и много лесно ще бъдат допълнени със сегашните три нива, които те и без това си ги имат. Някои обаче от старите не са си написали нивата и те ще бъдат преработени.
Това е една малка част, за която ние – смея да твърдя – ще спазим този срок и затова взех думата.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, проф. Борисова.
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин председателстващ. Имам въпрос към госпожа министър Борисова. В рамките на стандартите – ще използвам по-конкретен пример, за да ми е ясен отговорът – за хирургия означава ли, че според тези стандарти ще се определи в различните болници какви операции могат или не могат да се правят?
Вторият ми въпрос е следният. В рамките на критериите или на стандартите ще влезе и броят на операциите, които се изискват и тези бройки съобразени ли са също с различните нива на компетентност, които се предвиждат за съответните болници, тъй като те според мен в никой случай не могат да бъдат в еднакви количествени измерения – да речем, за една специализирана клиника и за една многопрофилна болница, където просто характерът на случаите не позволява надвишаването на някаква бройка.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Заповядайте, министър Борисова, да отговорите на въпросите на господин Стоилов.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Благодаря Ви, господин председател! Господин Стоилов, веднага ще Ви обясня.
Тези стандарти се правят от научните дружества на съответната специалност. Те са ни дадени на нас за корекция от юридическа гледна точка, след което се публикуват в “Държавен вестник”. Това е техният път.
С други думи, научните дружества са тези, които определят трите нива на квалификация, което сме възприели в България.
За Ваше сведения във Франция са шест нива, в Германия са четири нива, но ние сме приели три нива, тъй като нашата здравеопазна система от години така е конструирана.
Понеже дадохте пример с хирургията, ще кажа, че ние имаме първо ниво на общинска болница, където изискването съгласно хирургичния стандарт е да има най-малък брой специалисти по хирургия, да се правят леките, малките операции. Могат ли да правят средни? Могат! Ако са обучени, ако са подготвени, могат да правят. Могат ли да правят големи операции? Рядко се наемат, само в изключителни случаи, когато няма накъде.
Но на тях им се иска да правят малките операции. Апандиситът, хернията - това е пример за малка операция. На второ ниво в стандарта на хирургията е нивото на областната болница. Там се изисква да има по-голям брой хирурзи, тъй като ще извършват средни по тежест и сложност операции. В този случай екипът, който обслужва пациента около хирургичната намеса, трябва да е по-голям.
Освен това се съгласете, че хирурзите са хора. Представете си, че по време на операция пациентът получи инфаркт. Трябва да има подготвени хора, които да могат веднага да продължат. Това се е случвало.
Могат ли да извършват леки операции на второто ниво? Да, могат. Могат ли да правят големи операции? Да, могат, ако са подготвени, ако са преминали съответно обучение. Но на тях не им се изискват големите операции като задължение. Изискват се средните по обем и тежест операции.
Третото ниво е нивото на университетските болници. Там броят на специалистите е най-голям, защото там се изисква половината от операциите да са големи и сложни. Там вече трябват големи екипи. Това са сложните операции. Но на тях им се разрешава да правят и малки, и средни операции. Защо? Защото те имат задължението да обучават другите хирурзи, които са дошли при тях да специализират и ще се върнат по-късно в общинската болница. Те трябва да научат как се прави операция от апандисит, как се прави операция на херния и т.н. Същото се отнася и за другите, които ще отидат в областните болници, за да правят средните операции.
Така че съотношението е такова – 50 процента са големи, а другите са за обучаване. Така е написано в стандарта по хирургия.
Ще ми позволите още един детайл, тъй като аз съм професионалист, а вие не знаете тези подробности и аз ще ви ги подскажа.
Вътре в хирургията има урология, има ортопедия, има съдова хирургия, има пластична хирургия. За всяка една от тези подспециалности си има своите изисквания и една конкретика за трите нива, които – съжалявам – не мога да ви ги цитирам наизуст.
Така че всичко това е разгледано изключително прецизно и точно от научните дружества по съответната специалност - специалност урология, ортопедия и т.н., всичките.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: А по отношение на бройките?
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Точно това искам да Ви кажа по отношение на бройката. За първото ниво изискването е всички хирургични специалности в една общинска болница да направят 1000 операции за една година. Кои са хирургичните специалности? Веднага започвам да броя: общ хирург, уролог, ортопед, ако има, съдов, пластичен, очен, ушен и гинеколога за гинекологичните операции. Тоест, осем специалиста в годината трябва да са оперирали и всичките осем да докарат цифрата 1000, което не е непостижимо. Това са осем възможни специалности.
Това е на първото ниво.
На второто ниво – вече тук ще ме извините, но мисля, че няма да бъдат точна – струва ми се, че беше 150 операции на година за хирург средно и средни по тежест. Мисля, че е така, но не съм напълно сигурна.
Вече на последното ниво изискването е половината операции да бъдат сложни. При ортопедите си спомням, че на третото ниво са 200 операции годишно. Те са големи операции. Това е трето ниво.
И така, в табличен вид са дадени брой специалисти – какъв брой операции за съответното ниво. Всичко е написано точно.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, проф. Борисова.
Само едно уточнение. Като хирург ще кажа, че всъщност изискванията за минимален брой операции натоварва повече областните и университетските болници, защото покачва изискванията за вида и обема на сложност на операциите. Там се отива към средни и големи операции, докато малките болници според мен са привилегировани, защото могат да извършват преимуществено лека хирургия, малка хирургия.
По медицинските стандарти е казано какво означава “операция”. Това обикновено е операция с обща анестезия.
Заповядайте, министър Борисова. Имате думата.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Извинявам се, че за втори път взимам думата. Само едно изречение искам да кажа. Навсякъде, където ходя, а вече обиколих 23 – 24 области и се чувствам ужасно уморена, това било много тежка работа, навсякъде обяснявам, че тези изисквания към хирурзите са не за друго, а защото ние трябва да защитим пациента. Ние трябва да оставим пациента в опитни ръце. Привеждам примера с цигуларя, който всеки ден свири по осем часа, за да има концерт след шест месеца. Затова ние смятаме, че и хирургът, и гинекологът трябва да тренират, за да поддържат квалификация. Това е единствено и само за поддържане на квалификация.
Повярвайте ми, ние трябва да вземем изключително важното решение – пациентите да бъдат в опитни ръце. Това е основата на решението ни.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ще ми позволите и на мен две изречения. Това аз го споделям, но тук трябва да се намери компромиса между баланса, защото често в една малка болница тези хора се налага да вършат не по-малък брой операции, независимо, че абсолютният брой е по-малък, отколкото там, където са много лекари. Като се разделят операциите на броя на лекарите, включително и там, където те асистират или само участват по друг начин в този процес, ще се окаже, че някои от тях са по-натоварени.
Затова тази бройка трябва да се съобрази, защото просто абсолютният брой на случаите често не достига тази бройка дори и от цялото население, което има нужда да се обърне към такива хора, които имат нужната компетентност.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Извинете, но в големите болници ние броим хирурзите и ги умножаваме по 150 операции. Става дума за 2000 – 3000 операции – в зависимост от броя на хирурзите.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Аз затова казах, че тежестта в реформата пада особено върху областните и университетските болници именно поради факта, че в университетските болници има много лекари, а на края на годината, когато се направи ревизия на оперативния журнал, на практика са оказва, че са работили двама – трима, а другите петнадесет или са асистирали, или са давали дежурства.
Затова сега се акцентира на човек определена бройка операции, за да може там да се поддържа високо ниво на квалификация и в същото време да се гарантира на населението, че ще има адекватна и качествена тежка хирургия, ако мога така да се изразя.
Благодаря.
Има ли други мнения по така предложения текст?
Заповядайте, доктор Дариткова. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Аз искам само да уточня, че промените, които правим в този и в следващите параграфи, касаят единствено сроковете. Тоест, те са редакционни. Ние напълно съзнаваме, че това можеше да се направи и в пленарна зала, но пак повтарям, че се нуждаем от консенсусно решение по въпроса.
Също искам да уточня, че сроковете, които променяме, са свързани с това, което сме заложили в Закона за здравното осигуряване, а именно, че новите договори трябва да се сключат от 1 януари. Тоест, ние трябва да сме готови със здравната карта, която е задължителна, и само лечебните заведения, които присъстват в нея, ще имат право на достъп до касата или договори с касата.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Има ли други мнения, въпроси?
Ако няма, ще подложа текста, предложен от госпожа Атанасова, на гласуване.
Моля, гласувайте това предложение.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на госпожа Атанасова се приема.
Това ще стане добавка към окончателния текст в доклада на комисията.
Има предложение за редакция на § 54, който става § 68:
“§ 68. (1) Многопрофилните и специализираните болници, които не отговарят на изискванията на чл. 9, чл. 19, ал. 2 и 3 и чл. 23, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на този закон и подават документи за промяна на издадените разрешения за лечебна дейност до министъра на здравеопазването в срок до три месеца от влизането в сила на този закон.
(2) Контролните органи на РЗОК и на Министерството на здравеопазването в срок до 1 декември 2010 г. извършват проверка за съответствие на дейността на изпълнителите на медицинска помощ – лечебни заведения за болнична помощ с изискванията по чл. 19, ал. 2 и 3 и чл. 23.
(3) При установяване на несъответствие с изискванията по ал. 2, промяната във финансирането на дейността на изпълнителите на медицинска помощ – лечебни заведения за болнична помощ, се извършва чрез изменение и допълнение на договора по чл. 59, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване.
(4) Лечебните заведения за болнична помощ се финансират със средства от републиканския бюджет или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса само за дейността на клиники и отделения, за които е установено съответствие с изискванията по ал. 2.”
Заповядайте, госпожо Атанасова, да мотивирате предложението.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председател! Тук всъщност единствената промяна е отново в сроковете. Това, което обоснова преди малко доктор Дариткова, важи и тук. Друга промяна в § 68 няма. Мисля, че на всички колеги е ясно.
Ако има някакви становища, тогава ще взема отношение отново.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам предложение в ал. 1 да се запази срокът от четири месеца, тъй като един малко по-продължителен период е по-подходящ, за да се даде възможност на болниците да приведат своята дейност в съответствие с изискванията. До края на годината оставащото време е достатъчно според ме по този сгъстен график, който като цяло се предлага, Министерството на здравеопазването да прецени съответствието.
Освен това по-нататък в закона се обезсмисля акредитацията. Сега тази дейност се прехвърля като административна дейност на министерството. Така или иначе, някой трябва да се занимава с преценка на съответствието на изискванията на лечебните заведения и дейността става по-строго администрирана. Но, така или иначе, това е вече приетият модел. Но аз настоявам да остане срокът от четири месеца в ал. 1.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Заповядайте, доктор Дариткова. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз имам реплика – обяснение.
Този срок сме го заложили три месеца от гледна точка на това, че очакваме в най-добрия случай законът да влезе в сила от 1 август. А в срок от един месец трябва да бъдат приети медицинските стандарти. След това вече три месеца тече срокът за пререгистрация и преобразуването на лечебните заведения, след което Министерството на здравеопазването трябва да направи проверка за съответствие на декларираното състояние на лечебните заведения по истинските стандарти в продължение на още един месец.
Поради тази причина се налага да намалим срока на три месеца, за да може до 1 ноември лечебните заведения да са готови, да може през м. ноември да тече проверката и след това през м. декември вече ние да имаме готова национална здравна карта.
И тъй като вече тече формалното разглеждане на лечебните заведения и всъщност сме наясно с това какви възможности имат за преобразуване, акредитацията е пожелателна само за лечебните заведения, които ще осъществяват обучителна дейност, смятам, че тези срокове са оптимални и наистина ще бъдат реализирани успешно.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Проф. Борисова, Вие искате нещо да добавите. Заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Аз не съм компетентна и бих искала да ми се обясни дали това няма да промени срока в ал. 2 и от 1 декември няма ли да стане 31 декември в такъв случай, след като отиваме с един месец напред?
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Точно обратното. Връщаме се с един месец назад. Изтегляме срока по-рано. Скъсяваме срока, проф. Борисова.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Господин Стоилов нали каза, че иска срокът в ал. 1 да бъде четири месеца?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз искам четири месеца и не предложих промяна на срока по ал. 2, като единствената промяна в моето предложение би съкратила срока за Министерството на здравеопазването на един месец, за да може да прецени това съответствие. По този начин и договорите могат да се сключат, за да действат от 1 януари, тоест, с началото на годината.
Така че според мен единствената промяна би дала малко по-голяма възможност на самите болници да приведат своята дейност в съответствие с изискванията на закона и би накарало Министерството на здравеопазването в един по-съкратен срок да прецени това съответствие.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Така, както са разписани сроковете, всъщност се дава срок само от един месец на Министерството на здравеопазването да извърши проверката. Август, септември и октомври е времето за пререгистриране, а ноември до 1 декември е срокът за министерството да извърши проверката за съответствие. Иначе двата срока ще съвпаднат и ще остане само един ден на министерството, за да извърши проверката.
Аз така го разчитам този текст.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Проф. Борисова, заповядайте. Имате думата.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Моля ви се, кога ще се извадят разрешителните? Преди или след проверката за съответствие?
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: След проверката, разбира се.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: След проверката? Значи след 1 декември, до 31 декември.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Ако мога само да добавя – успоредно с издаване на разрешенията за дейност вие ще трябва да попълвате и здравната карта, така че към 31 декември вие да имате и националната здравна карта, и лечебните заведения, които ще могат да сключват договор с касата, за да може касата от 1 януари да знае кои ще са партньорите й насреща.
Представителят на Националната здравноосигурителна каса искаше да вземе отношение. Заповядайте.
ИВАНКА КРЪСТЕВА: Добър ден. Благодаря Ви, господин председател. Бих искала да вляза в дискусията и да ви кажа, че не следва да допускаме изпадане в хипотезата издаване на разрешително за осъществяване на дейност, например, на 5 декември, което ще съдържа нов регистрационен номер, респективно договорният партньор на касата ще бъде променен. Тогава няма да има възможност да се сключи анекс, а направо трябва да се сключва нов договор за периода до края на годината. Защото нали разсъжденията са в хипотезата на нов договор. Но да не допуснем една или две седмици без договор с касата.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Да, до края на годината се запазва старата регистрация, така че няма да има проблем от такова естество. Новото разрешение за дейност влиза в сила от 1 януари 2011 г.
ИВАНКА КРЪСТЕВА: Да, благодаря. Това е много важно.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Заповядайте, господин Шарков. Вие имате една основателна забележка по отношение на разрешението за дейност. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател. В разрешението за дейност, което се издава от Министерството на здравеопазването, в края се записва, че влиза в сила от 1 януари 2011 г. Това решава проблема касата да не е в двоен статут по един договор.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Други мнения, въпроси, становища? Няма.
Подлагам на гласуване това предложение относно сроковете в § 68.
Моля, гласувайте.
"За" - 12, "против" – няма, "въздържал се" - 1.
Предложението за § 68 се приема.
Следва предложение за редакция на § 54а, който става § 69.
Госпожо Атанасова, ще вземете ли отношение по Вашето предложение?
Заповядайте, имате думата.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, ще взема отношение, като тук предложението е да се добавят нови алинеи – ал. 2 и ал. 3, с които се внася яснота в така гласуваните от нас вече текстове на § 69, ал. 1 и ал. 2.
Добавената ал. 2 е относно реда, по който се извършва преобразуването и пререгистрацията на лечебните заведения, както и правото на министъра на здравеопазването да отнеме издадените разрешения за лечебна дейност не непреобразуваните лечебни заведения.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо Атасанова.
Доктор Шарков иска думата. Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Смятам, че новите текстове са по-коректни от приетите преди, първо, поради факта, че има една малка, но съществена промяна в ал. 1. Преди сме записали, че тези лечебни заведения за болнична помощ, които не са привели дейността си в съответствие с изискванията на този закон едва ли не задължително се преобразуват в лечебни заведения за болнична помощ. А сега казваме, че те могат да се преобразуват в лечебни заведения за болнична помощ, което е по-коректно по отношение на тези лечебни заведения, които не могат да изпълнят критериите и стандартите за болнична помощ.
Ал. 2 и ал. 3, ако ги бяхме изпуснали, вероятно щяха да бъдат вкарани в някаква наредба, но е по-добре да бъдат записани в закона.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Наистина редът е разписан по-ясно тук и смятам, че корекцията е добра.
Има ли други мнения, становища? Министерството на здравеопазването?
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Нямам какво да допълня. Мисля, че така стават по-ясни възможностите, които предстоят пред нас и аз имам карт бланш да действам по всичките параграфи. Ясно ми е разписано какво да правя.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Други мнения, въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 54а, който става § 69.
Моля, гласувайте.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема като окончателен текст в доклада на Комисията по здравеопазването.
Следва предложение за редакция на § 55, който става § 70.
Заповядайте, доктор Дариткова, да обосновете предложението.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Понеже става въпрос за сроковете, аз искам да припозная това предложение. Тук отново синхронизираме преобразуването и подаването на документи за разрешение за лечебна дейност на преобразуваните диспансери. Това да става в срок от три месеца от влизането в сила на този закон.
Това вече го обяснихме от какво се налага. Смятам, че би трябвало и тук да постигнем същото консенсусно решение, както в досегашните параграфи.
В ал. 4, която касае прекратяването на дейността на диспансерите, които не са се преобразували, предлагам една добавка, че се извършва и ликвидация по реда на чл. 54, чл. 55 и чл. 56 от сега действащия текст, за да може да бъде ясно по какъв начин се прекратява дейността на непреобразуваните диспансери.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Има ли мнения по така направеното предложение? Министерството на здравеопазването ще изрази ли становище?
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Не, нямаме забележка.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря.
Ако няма други мнения, ще подложа на гласуване предложението на доктор Дариткова.
Моля, гласувайте това предложение.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на доктор Дариткова се приема и става окончателна редакция в доклада на Комисията по здравеопазването и ще бъде включено в Допълнителния доклад.
Следва предложение за създаване на нов параграф - § 71.
Заповядайте, госпожо Атанасова. Имате думата да го аргументирате.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председателстващ! Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Предложението е за създаване на нов параграф - § 71, в случаите, когато касаят единствено диспансерите, които не са се преобразували. По решение на собственика или на съответния общински съвет в повечето случаи като принципал е общинското търговско дружество и на собственика на лечебното заведение за болнична помощ да се даде възможност дейността на закрития диспансер, без недвижимото имущество, да премине към съществуваща или новосъздадена клиника или отделения на лечебното заведения за болнична помощ.
Както и по-нататък, в ал. 2 и ал. 3 са описани възможностите, ако се стигне до такова преминаване на дейността, как се уреждат трудовите правоотношения с лекарите и медицинските специалисти и как се променят разрешенията за дейност на лечебното заведение-правоприемник.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо Атасанова.
Госпожо министър, ще вземете ли отношение по това предложение?
Заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Да, ще взема отношение.
Бих споделила моите преки наблюдения. Има кожен диспансер с 10 легла, който се обслужва от седем души администрация. Има кожен диспансер, в който работят 63 служители, а обслужват 20 легла. Има кожен диспансер – това са преки факти, аз мога да ви цитирам градовете, местата и случаите – има три диспансера в една сграда. И трите диспансера са с три входа, с три администрации, три групи от технически сътрудници. Всичко по три.
Аз смятам, че държавническото поведение и мислене трябва да бъде това нещо да влезе в клиниките, в болниците, в отделенията, които имат възможност – това не е приложимо повсеместно и навсякъде – тоест, само там, където имат тази възможност и държавата има интерес да брани своите прекомерни разходи.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, проф. Борисова.
Има думата доктор Шарков. Заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ: Само едно уточнение, госпожо министър.
Надявам се, че собственикът на трите диспансера е един, защото, ако са различни, ще стане голям проблем. Говоря за примера, който давате.
Тъй като в текста трябва да има съгласие от страна на собственика на закриващия се диспансер и на принципала на лечебното заведение за болнична помощ. Ако собственикът на закриващия се диспансер е общината, а болницата е с над 51 процента собственост на държавата, тогава как се взима решението?
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Заповядайте, проф. Борисова, да отговорите на въпроса на доктор Шарков.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Благодаря Ви, господин Ние само изместваме дейността. Ние по собствеността нямаме отношение.
ВАНЬО ШАРКОВ: Да, тук става въпрос за собствеността. Заради това е въпросът ми.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Да, нямаме отношение към собствеността.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Има думата госпожа Атанасова. Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председателстващ. Бих искала да взема думата за едно доуточняване.
Когато се създаваше този текст, забелязвате, че в третото изречение това преминаване касае само дейността на закрития диспансер и сме записали “без недвижимото имущество”, тъй като си даваме сметка, че в настоящия момент почти всички диспансери са собственост на общинските съвети. При прехвърляне и на собствеността на практика се прехвърлят и сгради, и земи, и всичко налично.
Смятаме, че не е необходимо да се прехвърлят недвижимите имущества, а само дейността. Затова е записано така. Сега може би трябва да го дискутираме известно време и да чуем мнението поне на господин Стоилов – дали това е коректен запис или да бъдат записани “дълготрайни материални активи”. Обаче те включват и апаратура.
Аз смятам, че ще бъде необмислено от наша страна, ако запишем без “дълготрайни материални активи” и на практика ще прехвърлим една дейност само на лекари и медицински персонал без никаква апаратура. Съгласете се, че зад един кожен диспансер, който притежава може би някакви микроскопи, лампи за облъчване и т.н. – не съм специалист в тази област. Смятам, че този запис би бил по-коректен и по този начин с оглед на оценката на това движимо имущество не би се вдигнала и апортната вноска в капитала на приемащото дружество.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря на госпожа Атанасова.
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Има някои въпроси, на които аз нямам отговор, защото, ако собственикът на диспансера е общината, а болницата, към която преминават тези дейности, е преимуществено държавна, тогава могат да възникнат редица спорове – безвъзмездно или възмездно ще се прехвърли това имущество. Тоест, общината може да е готова да го прехвърли на държавната болница, но сигурно ще иска някаква компенсация, тъй като тя няма да иска да е дарител на другото лечебно заведение, с което вече няма нищо общо.
Така че от гледна точка на населението сигурно общината ще е готова да го прехвърли, но не и при всякакви условия. Тоест, тя най-вероятно няма да направи дарение.
Вторият въпрос е дали пък болницата може да бъде задължена да поеме тази дейност, защото там тези, които я управляват или които работят, могат да сметнат за ненужно тяхната дейност да бъде обвързана с дейността на предишното заведение, тоест, диспансера.
На тези два въпроса аз нямам отговор според разпоредбите, които са изписани тук.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има думата доктор Шарков. Заповядайте, доктор Шарков, искахте да вметнете нещо.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Всъщност аз се извинявам, защото смятам, че аз подведох дискусията.
Тук става въпрос само за прехвърляне на дейността, наистина не става въпрос за прехвърляне на никакво имущество.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: В ал. 1 точно за това става думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: В ал. 1 пише “дейността на закрития диспансер без недвижимото имущество може да премине…”. Значи движимото може да премине.
Но има и още нещо, за което нямам яснота. Тогава, когато се закрива един диспансер, който е собственост на общината, а общините в 90 на сто от случаите са собственици на диспансерите. А в същото време при закриването на дейността общинският съвет решава какво да направи с този сграден фонд, с тази земя и т.н. А общината е собственик освен на диспансера и на лечебно заведение за болнична помощ.
Не можем ли с текст в закона – поставям го само като въпрос – да разпишем, че средствата от тази подялба отиват единствено и само за нуждите на лечебното заведение за болнична помощ или изобщо за здравеопазването. А не да продават сграден фонд и с това да финансират дейността.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Заповядайте, госпожо Атанасова. Имате думата.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Аз имам реплика към господин Шарков. Тук изобщо не говорим за продажба. Така или иначе, в момента общинският съвет като принципал може да се разпорежда с тази собственост. И в този момент, без да ги има тези норми в закона, той може да закрие един диспансер и може да се разпореди с имуществото по всякакъв начин. Никой не е записал “продажба”. Записали сме “по решение на собственика на диспансера и на лечебното заведение”.
ВАНЬО ШАРКОВ: Въпросът ми е парите да отидат за здравеопазването.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Аз мисля, че не можем да задължим собственика, в случая – общинския съвет – такова нещо. Има едно дело от 2001 г. пак по същия закон – Закона за лечебните заведения – и решение на Конституционния съд относно такова вменяване на задължение от държавата към общините.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо Атасанова.
Госпожо Маркова, имате думата. Заповядайте.
СТАНКА МАРКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Трудовите правоотношения на лекарите и на медицинските сестри изискват образователно-квалификационна степен “специалист” или “бакалавър по здравни грижи”.
Аз предлагам тук да се запише “образователно-квалификационна степен “бакалавър или за завършилите до 2007 г. професионален бакалавър по Закона за съсловните организации и по Закона за висшето образование”.
Предлагам това, защото няма “специалисти”. Сега виждам текста за първи път и формулировката ми може да не е екзактна, но няма “специалисти”. Всички, завършили преди 2007 г. са с призната степен по два закона – “професионален бакалавър”.
Затова предлагам да отпадне “специалист” и да остане “бакалавър” или “професионален бакалавър (за завършилите преди 2007 г.) по Закона за висшето образование и по Закона за съсловните организации.” Но “специалисти” няма.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, проф. Маркова.
Има думата доктор Дариткова. Заповядайте, госпожо Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз искам да направя само едно пояснение, ако е удобно. Понеже ние извадихме тези текстове от Раздел ІІІ на действащия Закон за лечебните заведения, където е описан персоналът в лечебните заведения. Вероятно и тук има остарели термини, защото тук е описано “медицинските специалисти с образователно-квалификационна степен “специалист” или “бакалавър по здравни грижи”.
Това е в действащите текстове на закона, където е описан персоналът на лечебните заведения. Ние сме ползвали тези текстове.
СТАНКА МАРКОВА: Тогава трябва да се поправи и в закона. Няма “специалисти”. Специалист е само вече придобилият специалност.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо Маркова.
Давам думата на представителя на Правния отдел на Народното събрание за становище. Заповядайте, госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да попитам госпожа Маркова – не става ли ясно, че това са двата вида бакалаври по чл. 42 от Закона за висшето образование, тоест, бакалаврите, които са с четиригодишния срок на обучение и професионалните бакалаври, които са с тригодишния срок на обучение? Възможно е да добавим “по чл. 42, буква “а” и “б” – не е пред мен законът и не съм сигурна дали го цитирам точно – за да стане ясно, че това са двата вида бакалаври. А по отношение на “специалист” това са заварените случаи, проф. Маркова.
СТАНКА МАРКОВА: Те са приравнени. Има специален текст в Закона за съсловните организации, че независимо каква степен имат, ако имат в последните пет години три години стаж, се приравняват към “професионален бакалавър”.
Така че нека да се огледа текстът, защото “специалист” вече няма. Това се употребява само за вече придобилия специалност.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, проф. Маркова. Текстът ще бъде огледан и евентуално, ако се налага, ще бъде коригиран.
Заповядайте, госпожо министър Борисова. Имате думата.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Аз исках само да допълня картината, която я виждам пред очите си. Всъщност с този текст аз имам просто опция там, където има взаимно съгласие, да бъдат приети …. Трябва да ви уверя, че много от областните болници, тъй като там се намират диспансерите, гледат да ги приберат, защото ние им взимаме легло в момента, определяйки оптимизация в тяхната дейност, тъй като в момента има пропуски и ние ги констатираме. Има си и методика за това нещо.
Така че те имат интерес и те с голямо удоволствие взимат диспансерите, с които те увеличават мощността си и те се чувстват по-стабилни. Това е процес, който го виждам повсеместно. Има желание от страна на областните болници да вземат тези структури. Това не може да стане навсякъде, това може да стане на отделни места. Но това ми дава възможността, ако го има този параграф, да го реализирам.
Аз мога да ви дам едни конкретни примери. Например, Шумен, белодробната болница я гледаме от прозорците на болницата, тя е в двора. Тя просто юридически ще си се води към основната болница. Нищо повече. Ще избягаме от десетина души административен персонал и ще оптимизираме работата. Нали правим и административна реформа. А тези примери са многобройни.
Всъщност само там, където позволява ситуацията, и там, където хората имат желание това да се случи, ще се случи.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, проф. Борисова. Имате изключително добри намерения. Надявам се, че ще ги подкрепим със законотворчество.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Един момент, да допълня. Тези в Шумен, които са в двора, само административно преминават към болницата и стават с една администрация. Нищо повече.
ВАНЬО ШАРКОВ: И със задълженията си?!?
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Белодробните болници нямат задължения, защото те имат две майки, а освен това имат и Глобален фонд. Те са печеливши структури.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, проф. Борисова.
Проф. Маркова, реакцията на сътрудниците ни е светкавична. Имаме текст в § 43 в доклада на комисията, който гласи:
“§ 43. В чл. 79, ал. 1, т. 2 думите “сестринските кадри в лечебните заведения” се заменят с “медицинските специалисти в лечебното заведение с образователно-квалификационна степен “бакалавър” и “професионален бакалавър”.”
Устройва ли Ви това да бъде формулировката в предложението?
СТАНКА МАРКОВА: Говорим за ал. 3? Не ми се искаше да бъде “специалисти”, защото специалисти са само придобилите специалност.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Проф. Маркова, Вие просто не ме изслушахте. Там “специалисти” са заменени с “бакалавър и професионален бакалавър”.
СТАНКА МАРКОВА: Да, така е добре. Съгласна съм. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Тази корекция ще бъде извършена в доклада по предложение на проф. Станка Маркова.
Заповядайте, госпожо Атанасова. Имате думата.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Нека предложението да бъде от мое име. Предлагам “специалист” да се замени с “бакалавър по здравни грижи” и “професионален бакалавър”.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Ако няма други мнения, да подложим на гласуване този параграф - § 71 с направената от госпожа Атанасова корекция.
Моля, гласувайте това предложение.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема.
Преминаваме към предложение за редакция в § 56, който става § 72.
Има думата доктор Дариткова. Заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, аз правя предложение за редакция на § 56, който става § 72. Отново става въпрос за срокове за преобразуването на хосписите, които подават документи за разрешения за лечебна дейност до министъра на здравеопазването. Предлагаме този срок да бъде три месеца от влизането в сила на този закон.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Да, това вече го дискутирахме. Ако сте съгласни, колеги, да го подложим на гласуване.
Думата поиска доктор Шарков. Заповядайте, доктор Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Наистина не сме го доогледали при първото четене. Наистина предложението е само за промяна в срока. Но в ал. 2 пише:
“(2) Пациентите в хосписите по ал. 1, които не се нуждаят от грижите по чл. 28, ал. 1, продължават лечението си в домове за медико-социални грижи.”
Предлагам да запишем “могат да продължат лечението си в…”. Иначе все едно ги задължаваме да отидат там.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Да, коректно е предложението на доктор Шарков.
Има ли възражения по това предложение? Няма.
В ал. 2 след думите “чл. 28, ал. 1” да се добавят “могат да”.
Моля, гласувайте така предложените корекции.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема.
Следващото предложение на комисията е да се създаде § 56а, който ще стане § 73 със следната редакция. Става въпрос само за преномериране на параграфа с оглед създаването на нов параграф. Следващите параграфи ще претърпят корекция в номерирането.
Моля, гласувайте тази корекция.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема.
Има предложение за редакция на §56б, който ще стане §74. Тук отново става въпрос само за правно-техническа корекция – преномериране на параграфа и добавяне на § 72 в ред трети на ал. 1. Тоест, вместо “§ 71” се записва “§ 72”.
Моля, гласувайте това предложение.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема.
Комисията предлага да се създаде § 56в, който става § 75 със следната редакция. Отново става въпрос за преномериране на параграфа.
Моля, гласувайте тази корекция.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема.
Комисията предлага да се създаде § 56г, който да стане § 76 със следната редакция. Отново става въпрос за преномериране.
Моля, гласувайте това предложение.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема.
И последното предложение, което комисията предлага, е да се създаде §57, който да стане §77 със следната редакция. Отново става въпрос за преномериране в т. 2 на § 77: “2. параграф 75”.
Моля, гласувайте това предложение.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема.
С това е изчерпан и дневният ред. Благодаря на всички колеги и гости за участието в това извънредно заседание. Дискусията беше наистина ползотворна. Подкрепата на опозицията беше впечатляваща.
Благодаря ви.
Закривам извънредното заседание.
Благодаря ви за активното участие.
(Закрито в 15,45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ:
(Д-р Пламен Цеков)
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 34
На 13.07.2010 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане на проект за допълнителен доклад към внесения за разглеждане в пленарна зала доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 11.01.2010 г.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 34
На 13.07.2010 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане на проект за допълнителен доклад към внесения за разглеждане в пленарна зала доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 11.01.2010 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 ч. и ръководено от заместник-председателя на комисията господин Пламен Цеков.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър Борисова, уважаеми колеги и гости! Първо, благодаря, че се отзовахте на поканата за това извънредно заседание на Комисията по здравеопазването. Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Първо искам да ви прочета дневния ред:
1. Обсъждане на проект за допълнителен доклад към внесения за разглеждане в пленарна зала доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 11.01.2010 г.
Преди да го подложа на гласуване ще се опитам да ви кажа с няколко думи мотивите ни за това извънредно заседание.
Във връзка с така вече подготвения доклад за разглеждане на второ четене на Закона за лечебните заведения в пленарна зала през седмицата получихме много обаждания от собственици на лечебни заведения, най-вече – общините, които се притесняваха от неясните клаузи по отношение на преструктурирането на лечебните им заведения, както и от лечебни заведения, които се притесняваха по отношение на някои неясноти в сроковете, които сме посочили за преобразуване на лечебните заведения.
Затова комисията реши, че трябва да бъде свикано извънредно заседание, за да можем заедно с вас да подложим на вниманието ви тези предложения и евентуално всички ние да стигнем до един ясен вариант на тези неща, които притесняват хората.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Предлагам да гласуваме така предложения дневен ред.
Моля, гласувайте.
“За” – 12, “против” и “въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Обсъждане на проект за допълнителен доклад към внесения за разглеждане в пленарна зала доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 11.01.2010 г.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
Обсъждане на проект за допълнителен доклад към внесения за разглеждане в пленарна зала доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 11.01.2010 г.
Има проект към Допълнителния доклад към внесения за разглеждане в пленарна зала Доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 11 януари 2010 г.
Имаме предложение за създаване на ал. 3 в § 16, който става § 18, със следната редакция:
“(3) При изработването на методика по ал. 2 министърът на здравеопазването е длъжен да съобрази достъпа до медицинско обслужване на населението.”
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, от чие име се внасят тези предложения, тъй като те са по вече гласувани текстове и дори не спадат към тази категория, които са предизвикани по инициатива на общините във връзка с диспансерите, а това са предложения по обсъждани и гласувани текстове?
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Това ще бъдат допълнения към вече гласуваните текстове. Това не са нови предложения, а просто ще ги уточни с вас сега.
Заповядайте, госпожа Сахлим. Имате думата.
НИГЯР САХЛИМ: Уважаеми колеги от управляващата партия! Действително аз искам да чуя от вас много сериозни и категорични аргументи защо се налага този допълнителен доклад.
Поне юристите, а ние имаме честта да сме комисия, в която има и юристи освен лекари, са наясно, че това, което правите в момента, е абсолютен нонсенс и прецедент. Много рядко се е случвало да се разглеждат два пъти гласувани и обсъждани текстове, дори това да е само в комисия, с изключение на някакви много редки случаи, когато става въпрос наистина за чисто редакционна поправка. Вие предлагате много съществени изменения, които касаят областните здравни карти – какво съдържат те и как се изработват, с какъв принцип допълнително се съобразяват – важни аргументи наистина. Но кажете защо ние днес трябва да ги подкрепим? Защото възразявам по начина, по който това се прави. Имате важни текстове, които касаят медицинските стандарти, които касаят разрешителните на лечебните заведения и отнемането им и т.н.
Несериозно звучи, че общините са се обадили и затова трябва да направим поправки и допълнителен доклад. Общините се обаждат за какво ли не, но вие разбирате, че не може вече приети текстове по този начин да бъдат коригирани.
Имам една препоръка, много добронамерена, към бъдещото ръководство на Комисията по здравеопазването – наистина за един по-сериозен подход и наистина да се преустанови практиката да бъдат раздавани работни материали преди заседанието. Изключвам това, което днес се получи – получихме материалите по електронен път. Но голяма част от нас пътуваха и малко успяха да ги видят. Трябва да се прекрати практиката, първо, да се правят корекции по този начин, и, второ – сериозна забележка към Министерството на здравеопазването – да се раздават материали в момента, когато се провежда самото заседание. Нарушава се Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание и в едни други времена ставаха сериозни скандали само по такива дребни поводи, защото народните представители трябва да бъдат запознати обстойно. Те трябва да имат време да се запознаят с предлаганите промени.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Да, напълно резонно е това Ваше становище. Аз се надявам с новото ръководство на Комисията по здравеопазването, което най-вероятно изцяло ще бъде подменено, всички тези натрупвания и наслагвания във времето по отношение на организацията и координацията на работата да бъдат избегнати и да не се случват. Именно затова правим и извънредно заседание заедно с всички вас, за да намерим общ език по отношение на един изключително важен закон, какъвто е Законът за лечебните заведения, който ще регламентира една дълго очаквана и отлагана реформа. Ние не искаме да я правим набързо, без да са информирани народните представители. Затова правим и днешното заседание.
Разбира се, ние съзнаваме, че има някои пропуски по отношение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Но аз се надявам юристите да изчистят до влизането в пленарна зала на този допълнителен доклад, да изчистят проблемите така, че ние да спазим закона и да не влизаме в противоречие с възприетите правила за работа.
По ал. 3 някой иска ли да вземе думата?
Заповядайте, доктор Дариткова. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Аз винаги съм заявявала, че реформата, с която сме се заели, се нуждае от широк обществено-политически консенсус и именно на това разчитаме сега, когато искаме да променим някои от детайлите във вече гласуваните текстове.
Тук става въпрос за добавянето на една нова алинея, която да регламентира наличието на методика, която почива на здравно-демографски характеристики - коефициенти съобразно раждаемост, смъртност и заболеваемост – а в същото време тази методика да не е една голя статистика, а да бъде наистина във връзка с достъпа на населението до мадицинска помощ. И това се видя от практическото приложение, опитите за реализация на проектите за областни и здравни карти, които се разиграват на този етап.
Смятам, че това ще бъде изключително полезно, защото това ще даде шанс наистина при разработването на здравните решенията да не се основават единствено на статистическите показатели като брой операции, брой преминали пациенти и населението в България да бъде спокойно, че достъпът му за медицинска помощ ще бъде осигурен.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, доктор Дариткива.
Има ли други мнения?
Заповядайте, проф. Борисова. Имате думата.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Благодаря Ви, господин председател! Моята работа през последните две седмици пряко с областните и общинските представители на лечебните заведения показва, че всъщност аз наистина не мога да се уповавам само на тези механични показатели и че трябва да се проявява в някои случаи и държавническо мислене. В тези райони, където не отговарят на тези изисквания, въпреки всичко аз трябва да поема отговорността. Всъщност в тази алинея, която е добавена, е добавена моята лична отговорност въпреки някои несъответствия аз да взема това решение и в тези райони населението да има достъп, независимо, че те по някои от критериите не отговорят и формално погледнато, аз трябва да затварям отделения, а не трябва.
Тази алинея това показва. Аз това споделих с колегите и затова аз тръгнах, за да видя как стоят тактически нещата. Нещата стоят така, че не може само да се използва методиката сама по себе си като цифрово изражение, а че трябва в отделни моменти да взимам държавническо решение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Аз също Ви благодаря, проф. Борисова.
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо министър, аз ще подкрепя тази алинея, защото тя е известен отглас на реалните проблеми, които съществуват, и които, както споменахте не могат да бъдат съвместени само във формалните показатели. Отделен въпрос е ,че когато поставихме тези въпроси, и по тях имаше конкретни предложения за съобразяване на структурата на лечебните заведения. В рамките на здравните каси трябва да се отчитат освен чисто медицинските и социално-демографски, а не само транспортни показатели, които по-нататък са заложени в закон.
Затова според мен не е необходимо да се отиде сега , за да се разбере проблема. Поне ние сме се сблъсквали с него от години и това беше идеята да ги наречем условно защитени лечебни заведения. Дори, ако трябва да говорим, това може да са лекарски практики, които работят при по-трудни условия. Така че този текст ви дава възможност да отчетете тази идея макар и в идно по-обща форма.
Но пак казвам: това беше въпрос, който ние разисквахме, по който имаше предложения и същите хора, които го отхвърляха, сега ще подкрепят това нещо.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Само, ако мога, да вметна нещо. Нашето виждане също беше, че трябва да има една методика и тя да намери място в Закона за лечебните заведения така, че ни, народните представители, да можем да мониторираме това, което ще бъде направено от Министерството на здравеопазването, а не да остане една анонимна методика, която да бъде изработена в Министерството на здравеопазването, без ние да имаме възможност да въздействаме върху нея по начина, който вие виждате нещата.
Благодаря ви.
Има думата доктор Сахлим. Заповядайте, доктор Сахлим.
НИГЯР САХЛИМ: Благодаря Ви, господин председател! Имам един въпрос към министър Борисова, защото разбрах, че това е предложение на част от колегите от ГЕРБ.
Госпожо министър, да разбираме ли, че Вие подкрепяте този текст, който е предложен, и всъщност очакваме един гъвкъв подход, който да Ви бъде даден като възможност, за да определяте, че могат да съществуват например отделения, в които има под 1000 хирургични интервенции или 300 раждания по места?
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Заповядайте, госпожо министър, да отговорите на въпроса на доктор Сахлим.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Относно 300-та раждания – вече са 100. Когато се срещнах с хората по места, аз разбрах, че има райони, където аз ще поставя под риск раждащите. Аз реших на своя глава и съм променила отношението си и, когато имат над 100 – между 100 и 200 раждания – ние правим родилно отделения. Аз вече съм направила доста родилни отделения.
Аз искам благодарение на този текст да имам базата, на която да стъпя това да го правя. Иначе без тази база това е мое фриволно решение, което бих казала, че дори е противозаконно.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Поздравления, проф. Борисова, защото и аз съм удовлетворен от това, че сте направила значителна крачка към намаляване броя на ражданията.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Аз правя реверанс към родилките. Тези жени са решили да ни дарят с деца и ние ще им подарим удобства.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, проф. Станилов. Имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Благодаря Ви, господин председателстващ. Взимам думата само да кажа нещо на госпожа министъра на здравеопазването нещо много важно.
За пръв път в България от 20 години се прави целесъобразна реформа. Тази реформа е целесъобразна. Тя има за цел, доколкото аз разбирам и съм го видял, да накара структурите да работят. Досега всички реформи целяха да унищожат структурите и те сами по себе си да се появят отново и да заработят. Затова бяхме на това дередже. Ако всички реформи се правят по този начин, по целесъобразния начин, ще имаме голям успех.
Това само исках да кажа на госпожа министъра на здравеопазването.
Аз също като доктор Цеков Ви поздравлявам.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодваря Ви, проф. Станилов. Надявам се наистина, че началото на реформата е стъпило на принципни основи и заедно трябва да го доведем докрай.
Заповядайте, д-р Дариткова. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз правя формално процедурно предложение за допълнение към окончателната редакция на текстовете с една нова ал. 3:
“(3) При изработването на методиката по ал. 2 министърът на здравеопазването е длъжен да съобрази достъпа до медицинско обслужване на населението.”
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Приемаме, че това е Ваше предложение и ще го подложим на гласуване и това ще стане предложение на комисията.
Моля, гласувайте направеното от доктор Дариткова предложение за създаване на нова алинея – ал. 3.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на доктор Дариткова за създаване на ал. 3 се приема.
По този начин предложението на доктор Дариткова ще бъде включено в окончателната редакция в доклада на комисията.
Има предложение за редакция на § 53а, който става § 67:
“67. (1). Медицинските стандарти по чл. 6, ал. 1 и методиката по чл. 31, ал. 2 се утвърждават в срок до един месец от влизането в сила на този закон.
(2) Областните здравни карти се изработват и националната здравна карта се приема по реда на този закон в срок до четири месеца от утвърждаване на медицинските стандарти по чл. 6, ал. 1.”
Имате думата за мнения и изказвания по предложението.
Заповядайте, госпожа Атанасова. Имате думата.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, като формален вносител отново предлагам този текст да стане предложение на комисията. Имаме уверение, предполагам, че ще бъде потвърдено от министър Борисова, че медицинските стандарти са почти готови в цялост и има възможност този срок да бъде спазен – срок от един месец от влизането на закона в сила.
Същото се отнася и за ал. 2 относно областните здравни карти и националната здравна карта, които да се приемат в срок до четири месеца от утвърждаването на медицинските стандарти.
Смятаме, че до края на годината биха могли всички лечебни заведения да се преобразуват, да се пререгистрират и да бъдат спазени сроковете.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Заповядайте, проф. Борисова. Имате думата.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Тъй като отново трябва да бъда чута и публично да направя уверението в това, че аз съм прегледала ситуацията в министерството и знам следното. Всички нови стандарти са излезли с трите нива на компетентност. От старите, тъй като България от 2004 г. създава стандарти, ние се приравняваме от 2003 г. с Европа, а от 2004 г. насам се издават стандарти. Някои от старите стандарти си имат нивата на компетентност и много лесно ще бъдат допълнени със сегашните три нива, които те и без това си ги имат. Някои обаче от старите не са си написали нивата и те ще бъдат преработени.
Това е една малка част, за която ние – смея да твърдя – ще спазим този срок и затова взех думата.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, проф. Борисова.
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин председателстващ. Имам въпрос към госпожа министър Борисова. В рамките на стандартите – ще използвам по-конкретен пример, за да ми е ясен отговорът – за хирургия означава ли, че според тези стандарти ще се определи в различните болници какви операции могат или не могат да се правят?
Вторият ми въпрос е следният. В рамките на критериите или на стандартите ще влезе и броят на операциите, които се изискват и тези бройки съобразени ли са също с различните нива на компетентност, които се предвиждат за съответните болници, тъй като те според мен в никой случай не могат да бъдат в еднакви количествени измерения – да речем, за една специализирана клиника и за една многопрофилна болница, където просто характерът на случаите не позволява надвишаването на някаква бройка.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Заповядайте, министър Борисова, да отговорите на въпросите на господин Стоилов.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Благодаря Ви, господин председател! Господин Стоилов, веднага ще Ви обясня.
Тези стандарти се правят от научните дружества на съответната специалност. Те са ни дадени на нас за корекция от юридическа гледна точка, след което се публикуват в “Държавен вестник”. Това е техният път.
С други думи, научните дружества са тези, които определят трите нива на квалификация, което сме възприели в България.
За Ваше сведения във Франция са шест нива, в Германия са четири нива, но ние сме приели три нива, тъй като нашата здравеопазна система от години така е конструирана.
Понеже дадохте пример с хирургията, ще кажа, че ние имаме първо ниво на общинска болница, където изискването съгласно хирургичния стандарт е да има най-малък брой специалисти по хирургия, да се правят леките, малките операции. Могат ли да правят средни? Могат! Ако са обучени, ако са подготвени, могат да правят. Могат ли да правят големи операции? Рядко се наемат, само в изключителни случаи, когато няма накъде.
Но на тях им се иска да правят малките операции. Апандиситът, хернията - това е пример за малка операция. На второ ниво в стандарта на хирургията е нивото на областната болница. Там се изисква да има по-голям брой хирурзи, тъй като ще извършват средни по тежест и сложност операции. В този случай екипът, който обслужва пациента около хирургичната намеса, трябва да е по-голям.
Освен това се съгласете, че хирурзите са хора. Представете си, че по време на операция пациентът получи инфаркт. Трябва да има подготвени хора, които да могат веднага да продължат. Това се е случвало.
Могат ли да извършват леки операции на второто ниво? Да, могат. Могат ли да правят големи операции? Да, могат, ако са подготвени, ако са преминали съответно обучение. Но на тях не им се изискват големите операции като задължение. Изискват се средните по обем и тежест операции.
Третото ниво е нивото на университетските болници. Там броят на специалистите е най-голям, защото там се изисква половината от операциите да са големи и сложни. Там вече трябват големи екипи. Това са сложните операции. Но на тях им се разрешава да правят и малки, и средни операции. Защо? Защото те имат задължението да обучават другите хирурзи, които са дошли при тях да специализират и ще се върнат по-късно в общинската болница. Те трябва да научат как се прави операция от апандисит, как се прави операция на херния и т.н. Същото се отнася и за другите, които ще отидат в областните болници, за да правят средните операции.
Така че съотношението е такова – 50 процента са големи, а другите са за обучаване. Така е написано в стандарта по хирургия.
Ще ми позволите още един детайл, тъй като аз съм професионалист, а вие не знаете тези подробности и аз ще ви ги подскажа.
Вътре в хирургията има урология, има ортопедия, има съдова хирургия, има пластична хирургия. За всяка една от тези подспециалности си има своите изисквания и една конкретика за трите нива, които – съжалявам – не мога да ви ги цитирам наизуст.
Така че всичко това е разгледано изключително прецизно и точно от научните дружества по съответната специалност - специалност урология, ортопедия и т.н., всичките.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: А по отношение на бройките?
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Точно това искам да Ви кажа по отношение на бройката. За първото ниво изискването е всички хирургични специалности в една общинска болница да направят 1000 операции за една година. Кои са хирургичните специалности? Веднага започвам да броя: общ хирург, уролог, ортопед, ако има, съдов, пластичен, очен, ушен и гинеколога за гинекологичните операции. Тоест, осем специалиста в годината трябва да са оперирали и всичките осем да докарат цифрата 1000, което не е непостижимо. Това са осем възможни специалности.
Това е на първото ниво.
На второто ниво – вече тук ще ме извините, но мисля, че няма да бъдат точна – струва ми се, че беше 150 операции на година за хирург средно и средни по тежест. Мисля, че е така, но не съм напълно сигурна.
Вече на последното ниво изискването е половината операции да бъдат сложни. При ортопедите си спомням, че на третото ниво са 200 операции годишно. Те са големи операции. Това е трето ниво.
И така, в табличен вид са дадени брой специалисти – какъв брой операции за съответното ниво. Всичко е написано точно.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, проф. Борисова.
Само едно уточнение. Като хирург ще кажа, че всъщност изискванията за минимален брой операции натоварва повече областните и университетските болници, защото покачва изискванията за вида и обема на сложност на операциите. Там се отива към средни и големи операции, докато малките болници според мен са привилегировани, защото могат да извършват преимуществено лека хирургия, малка хирургия.
По медицинските стандарти е казано какво означава “операция”. Това обикновено е операция с обща анестезия.
Заповядайте, министър Борисова. Имате думата.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Извинявам се, че за втори път взимам думата. Само едно изречение искам да кажа. Навсякъде, където ходя, а вече обиколих 23 – 24 области и се чувствам ужасно уморена, това било много тежка работа, навсякъде обяснявам, че тези изисквания към хирурзите са не за друго, а защото ние трябва да защитим пациента. Ние трябва да оставим пациента в опитни ръце. Привеждам примера с цигуларя, който всеки ден свири по осем часа, за да има концерт след шест месеца. Затова ние смятаме, че и хирургът, и гинекологът трябва да тренират, за да поддържат квалификация. Това е единствено и само за поддържане на квалификация.
Повярвайте ми, ние трябва да вземем изключително важното решение – пациентите да бъдат в опитни ръце. Това е основата на решението ни.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ще ми позволите и на мен две изречения. Това аз го споделям, но тук трябва да се намери компромиса между баланса, защото често в една малка болница тези хора се налага да вършат не по-малък брой операции, независимо, че абсолютният брой е по-малък, отколкото там, където са много лекари. Като се разделят операциите на броя на лекарите, включително и там, където те асистират или само участват по друг начин в този процес, ще се окаже, че някои от тях са по-натоварени.
Затова тази бройка трябва да се съобрази, защото просто абсолютният брой на случаите често не достига тази бройка дори и от цялото население, което има нужда да се обърне към такива хора, които имат нужната компетентност.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Извинете, но в големите болници ние броим хирурзите и ги умножаваме по 150 операции. Става дума за 2000 – 3000 операции – в зависимост от броя на хирурзите.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Аз затова казах, че тежестта в реформата пада особено върху областните и университетските болници именно поради факта, че в университетските болници има много лекари, а на края на годината, когато се направи ревизия на оперативния журнал, на практика са оказва, че са работили двама – трима, а другите петнадесет или са асистирали, или са давали дежурства.
Затова сега се акцентира на човек определена бройка операции, за да може там да се поддържа високо ниво на квалификация и в същото време да се гарантира на населението, че ще има адекватна и качествена тежка хирургия, ако мога така да се изразя.
Благодаря.
Има ли други мнения по така предложения текст?
Заповядайте, доктор Дариткова. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Аз искам само да уточня, че промените, които правим в този и в следващите параграфи, касаят единствено сроковете. Тоест, те са редакционни. Ние напълно съзнаваме, че това можеше да се направи и в пленарна зала, но пак повтарям, че се нуждаем от консенсусно решение по въпроса.
Също искам да уточня, че сроковете, които променяме, са свързани с това, което сме заложили в Закона за здравното осигуряване, а именно, че новите договори трябва да се сключат от 1 януари. Тоест, ние трябва да сме готови със здравната карта, която е задължителна, и само лечебните заведения, които присъстват в нея, ще имат право на достъп до касата или договори с касата.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Има ли други мнения, въпроси?
Ако няма, ще подложа текста, предложен от госпожа Атанасова, на гласуване.
Моля, гласувайте това предложение.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на госпожа Атанасова се приема.
Това ще стане добавка към окончателния текст в доклада на комисията.
Има предложение за редакция на § 54, който става § 68:
“§ 68. (1) Многопрофилните и специализираните болници, които не отговарят на изискванията на чл. 9, чл. 19, ал. 2 и 3 и чл. 23, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на този закон и подават документи за промяна на издадените разрешения за лечебна дейност до министъра на здравеопазването в срок до три месеца от влизането в сила на този закон.
(2) Контролните органи на РЗОК и на Министерството на здравеопазването в срок до 1 декември 2010 г. извършват проверка за съответствие на дейността на изпълнителите на медицинска помощ – лечебни заведения за болнична помощ с изискванията по чл. 19, ал. 2 и 3 и чл. 23.
(3) При установяване на несъответствие с изискванията по ал. 2, промяната във финансирането на дейността на изпълнителите на медицинска помощ – лечебни заведения за болнична помощ, се извършва чрез изменение и допълнение на договора по чл. 59, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване.
(4) Лечебните заведения за болнична помощ се финансират със средства от републиканския бюджет или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса само за дейността на клиники и отделения, за които е установено съответствие с изискванията по ал. 2.”
Заповядайте, госпожо Атанасова, да мотивирате предложението.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председател! Тук всъщност единствената промяна е отново в сроковете. Това, което обоснова преди малко доктор Дариткова, важи и тук. Друга промяна в § 68 няма. Мисля, че на всички колеги е ясно.
Ако има някакви становища, тогава ще взема отношение отново.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам предложение в ал. 1 да се запази срокът от четири месеца, тъй като един малко по-продължителен период е по-подходящ, за да се даде възможност на болниците да приведат своята дейност в съответствие с изискванията. До края на годината оставащото време е достатъчно според ме по този сгъстен график, който като цяло се предлага, Министерството на здравеопазването да прецени съответствието.
Освен това по-нататък в закона се обезсмисля акредитацията. Сега тази дейност се прехвърля като административна дейност на министерството. Така или иначе, някой трябва да се занимава с преценка на съответствието на изискванията на лечебните заведения и дейността става по-строго администрирана. Но, така или иначе, това е вече приетият модел. Но аз настоявам да остане срокът от четири месеца в ал. 1.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Заповядайте, доктор Дариткова. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз имам реплика – обяснение.
Този срок сме го заложили три месеца от гледна точка на това, че очакваме в най-добрия случай законът да влезе в сила от 1 август. А в срок от един месец трябва да бъдат приети медицинските стандарти. След това вече три месеца тече срокът за пререгистрация и преобразуването на лечебните заведения, след което Министерството на здравеопазването трябва да направи проверка за съответствие на декларираното състояние на лечебните заведения по истинските стандарти в продължение на още един месец.
Поради тази причина се налага да намалим срока на три месеца, за да може до 1 ноември лечебните заведения да са готови, да може през м. ноември да тече проверката и след това през м. декември вече ние да имаме готова национална здравна карта.
И тъй като вече тече формалното разглеждане на лечебните заведения и всъщност сме наясно с това какви възможности имат за преобразуване, акредитацията е пожелателна само за лечебните заведения, които ще осъществяват обучителна дейност, смятам, че тези срокове са оптимални и наистина ще бъдат реализирани успешно.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Проф. Борисова, Вие искате нещо да добавите. Заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Аз не съм компетентна и бих искала да ми се обясни дали това няма да промени срока в ал. 2 и от 1 декември няма ли да стане 31 декември в такъв случай, след като отиваме с един месец напред?
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Точно обратното. Връщаме се с един месец назад. Изтегляме срока по-рано. Скъсяваме срока, проф. Борисова.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Господин Стоилов нали каза, че иска срокът в ал. 1 да бъде четири месеца?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз искам четири месеца и не предложих промяна на срока по ал. 2, като единствената промяна в моето предложение би съкратила срока за Министерството на здравеопазването на един месец, за да може да прецени това съответствие. По този начин и договорите могат да се сключат, за да действат от 1 януари, тоест, с началото на годината.
Така че според мен единствената промяна би дала малко по-голяма възможност на самите болници да приведат своята дейност в съответствие с изискванията на закона и би накарало Министерството на здравеопазването в един по-съкратен срок да прецени това съответствие.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Така, както са разписани сроковете, всъщност се дава срок само от един месец на Министерството на здравеопазването да извърши проверката. Август, септември и октомври е времето за пререгистриране, а ноември до 1 декември е срокът за министерството да извърши проверката за съответствие. Иначе двата срока ще съвпаднат и ще остане само един ден на министерството, за да извърши проверката.
Аз така го разчитам този текст.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Проф. Борисова, заповядайте. Имате думата.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Моля ви се, кога ще се извадят разрешителните? Преди или след проверката за съответствие?
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: След проверката, разбира се.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: След проверката? Значи след 1 декември, до 31 декември.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Ако мога само да добавя – успоредно с издаване на разрешенията за дейност вие ще трябва да попълвате и здравната карта, така че към 31 декември вие да имате и националната здравна карта, и лечебните заведения, които ще могат да сключват договор с касата, за да може касата от 1 януари да знае кои ще са партньорите й насреща.
Представителят на Националната здравноосигурителна каса искаше да вземе отношение. Заповядайте.
ИВАНКА КРЪСТЕВА: Добър ден. Благодаря Ви, господин председател. Бих искала да вляза в дискусията и да ви кажа, че не следва да допускаме изпадане в хипотезата издаване на разрешително за осъществяване на дейност, например, на 5 декември, което ще съдържа нов регистрационен номер, респективно договорният партньор на касата ще бъде променен. Тогава няма да има възможност да се сключи анекс, а направо трябва да се сключва нов договор за периода до края на годината. Защото нали разсъжденията са в хипотезата на нов договор. Но да не допуснем една или две седмици без договор с касата.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Да, до края на годината се запазва старата регистрация, така че няма да има проблем от такова естество. Новото разрешение за дейност влиза в сила от 1 януари 2011 г.
ИВАНКА КРЪСТЕВА: Да, благодаря. Това е много важно.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Заповядайте, господин Шарков. Вие имате една основателна забележка по отношение на разрешението за дейност. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател. В разрешението за дейност, което се издава от Министерството на здравеопазването, в края се записва, че влиза в сила от 1 януари 2011 г. Това решава проблема касата да не е в двоен статут по един договор.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Други мнения, въпроси, становища? Няма.
Подлагам на гласуване това предложение относно сроковете в § 68.
Моля, гласувайте.
"За" - 12, "против" – няма, "въздържал се" - 1.
Предложението за § 68 се приема.
Следва предложение за редакция на § 54а, който става § 69.
Госпожо Атанасова, ще вземете ли отношение по Вашето предложение?
Заповядайте, имате думата.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, ще взема отношение, като тук предложението е да се добавят нови алинеи – ал. 2 и ал. 3, с които се внася яснота в така гласуваните от нас вече текстове на § 69, ал. 1 и ал. 2.
Добавената ал. 2 е относно реда, по който се извършва преобразуването и пререгистрацията на лечебните заведения, както и правото на министъра на здравеопазването да отнеме издадените разрешения за лечебна дейност не непреобразуваните лечебни заведения.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо Атасанова.
Доктор Шарков иска думата. Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Смятам, че новите текстове са по-коректни от приетите преди, първо, поради факта, че има една малка, но съществена промяна в ал. 1. Преди сме записали, че тези лечебни заведения за болнична помощ, които не са привели дейността си в съответствие с изискванията на този закон едва ли не задължително се преобразуват в лечебни заведения за болнична помощ. А сега казваме, че те могат да се преобразуват в лечебни заведения за болнична помощ, което е по-коректно по отношение на тези лечебни заведения, които не могат да изпълнят критериите и стандартите за болнична помощ.
Ал. 2 и ал. 3, ако ги бяхме изпуснали, вероятно щяха да бъдат вкарани в някаква наредба, но е по-добре да бъдат записани в закона.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Наистина редът е разписан по-ясно тук и смятам, че корекцията е добра.
Има ли други мнения, становища? Министерството на здравеопазването?
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Нямам какво да допълня. Мисля, че така стават по-ясни възможностите, които предстоят пред нас и аз имам карт бланш да действам по всичките параграфи. Ясно ми е разписано какво да правя.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Други мнения, въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 54а, който става § 69.
Моля, гласувайте.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема като окончателен текст в доклада на Комисията по здравеопазването.
Следва предложение за редакция на § 55, който става § 70.
Заповядайте, доктор Дариткова, да обосновете предложението.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Понеже става въпрос за сроковете, аз искам да припозная това предложение. Тук отново синхронизираме преобразуването и подаването на документи за разрешение за лечебна дейност на преобразуваните диспансери. Това да става в срок от три месеца от влизането в сила на този закон.
Това вече го обяснихме от какво се налага. Смятам, че би трябвало и тук да постигнем същото консенсусно решение, както в досегашните параграфи.
В ал. 4, която касае прекратяването на дейността на диспансерите, които не са се преобразували, предлагам една добавка, че се извършва и ликвидация по реда на чл. 54, чл. 55 и чл. 56 от сега действащия текст, за да може да бъде ясно по какъв начин се прекратява дейността на непреобразуваните диспансери.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Има ли мнения по така направеното предложение? Министерството на здравеопазването ще изрази ли становище?
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Не, нямаме забележка.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря.
Ако няма други мнения, ще подложа на гласуване предложението на доктор Дариткова.
Моля, гласувайте това предложение.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на доктор Дариткова се приема и става окончателна редакция в доклада на Комисията по здравеопазването и ще бъде включено в Допълнителния доклад.
Следва предложение за създаване на нов параграф - § 71.
Заповядайте, госпожо Атанасова. Имате думата да го аргументирате.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председателстващ! Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Предложението е за създаване на нов параграф - § 71, в случаите, когато касаят единствено диспансерите, които не са се преобразували. По решение на собственика или на съответния общински съвет в повечето случаи като принципал е общинското търговско дружество и на собственика на лечебното заведение за болнична помощ да се даде възможност дейността на закрития диспансер, без недвижимото имущество, да премине към съществуваща или новосъздадена клиника или отделения на лечебното заведения за болнична помощ.
Както и по-нататък, в ал. 2 и ал. 3 са описани възможностите, ако се стигне до такова преминаване на дейността, как се уреждат трудовите правоотношения с лекарите и медицинските специалисти и как се променят разрешенията за дейност на лечебното заведение-правоприемник.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо Атасанова.
Госпожо министър, ще вземете ли отношение по това предложение?
Заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Да, ще взема отношение.
Бих споделила моите преки наблюдения. Има кожен диспансер с 10 легла, който се обслужва от седем души администрация. Има кожен диспансер, в който работят 63 служители, а обслужват 20 легла. Има кожен диспансер – това са преки факти, аз мога да ви цитирам градовете, местата и случаите – има три диспансера в една сграда. И трите диспансера са с три входа, с три администрации, три групи от технически сътрудници. Всичко по три.
Аз смятам, че държавническото поведение и мислене трябва да бъде това нещо да влезе в клиниките, в болниците, в отделенията, които имат възможност – това не е приложимо повсеместно и навсякъде – тоест, само там, където имат тази възможност и държавата има интерес да брани своите прекомерни разходи.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, проф. Борисова.
Има думата доктор Шарков. Заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ: Само едно уточнение, госпожо министър.
Надявам се, че собственикът на трите диспансера е един, защото, ако са различни, ще стане голям проблем. Говоря за примера, който давате.
Тъй като в текста трябва да има съгласие от страна на собственика на закриващия се диспансер и на принципала на лечебното заведение за болнична помощ. Ако собственикът на закриващия се диспансер е общината, а болницата е с над 51 процента собственост на държавата, тогава как се взима решението?
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Заповядайте, проф. Борисова, да отговорите на въпроса на доктор Шарков.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Благодаря Ви, господин Ние само изместваме дейността. Ние по собствеността нямаме отношение.
ВАНЬО ШАРКОВ: Да, тук става въпрос за собствеността. Заради това е въпросът ми.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Да, нямаме отношение към собствеността.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Има думата госпожа Атанасова. Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин председателстващ. Бих искала да взема думата за едно доуточняване.
Когато се създаваше този текст, забелязвате, че в третото изречение това преминаване касае само дейността на закрития диспансер и сме записали “без недвижимото имущество”, тъй като си даваме сметка, че в настоящия момент почти всички диспансери са собственост на общинските съвети. При прехвърляне и на собствеността на практика се прехвърлят и сгради, и земи, и всичко налично.
Смятаме, че не е необходимо да се прехвърлят недвижимите имущества, а само дейността. Затова е записано така. Сега може би трябва да го дискутираме известно време и да чуем мнението поне на господин Стоилов – дали това е коректен запис или да бъдат записани “дълготрайни материални активи”. Обаче те включват и апаратура.
Аз смятам, че ще бъде необмислено от наша страна, ако запишем без “дълготрайни материални активи” и на практика ще прехвърлим една дейност само на лекари и медицински персонал без никаква апаратура. Съгласете се, че зад един кожен диспансер, който притежава може би някакви микроскопи, лампи за облъчване и т.н. – не съм специалист в тази област. Смятам, че този запис би бил по-коректен и по този начин с оглед на оценката на това движимо имущество не би се вдигнала и апортната вноска в капитала на приемащото дружество.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря на госпожа Атанасова.
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Има някои въпроси, на които аз нямам отговор, защото, ако собственикът на диспансера е общината, а болницата, към която преминават тези дейности, е преимуществено държавна, тогава могат да възникнат редица спорове – безвъзмездно или възмездно ще се прехвърли това имущество. Тоест, общината може да е готова да го прехвърли на държавната болница, но сигурно ще иска някаква компенсация, тъй като тя няма да иска да е дарител на другото лечебно заведение, с което вече няма нищо общо.
Така че от гледна точка на населението сигурно общината ще е готова да го прехвърли, но не и при всякакви условия. Тоест, тя най-вероятно няма да направи дарение.
Вторият въпрос е дали пък болницата може да бъде задължена да поеме тази дейност, защото там тези, които я управляват или които работят, могат да сметнат за ненужно тяхната дейност да бъде обвързана с дейността на предишното заведение, тоест, диспансера.
На тези два въпроса аз нямам отговор според разпоредбите, които са изписани тук.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има думата доктор Шарков. Заповядайте, доктор Шарков, искахте да вметнете нещо.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Всъщност аз се извинявам, защото смятам, че аз подведох дискусията.
Тук става въпрос само за прехвърляне на дейността, наистина не става въпрос за прехвърляне на никакво имущество.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: В ал. 1 точно за това става думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: В ал. 1 пише “дейността на закрития диспансер без недвижимото имущество може да премине…”. Значи движимото може да премине.
Но има и още нещо, за което нямам яснота. Тогава, когато се закрива един диспансер, който е собственост на общината, а общините в 90 на сто от случаите са собственици на диспансерите. А в същото време при закриването на дейността общинският съвет решава какво да направи с този сграден фонд, с тази земя и т.н. А общината е собственик освен на диспансера и на лечебно заведение за болнична помощ.
Не можем ли с текст в закона – поставям го само като въпрос – да разпишем, че средствата от тази подялба отиват единствено и само за нуждите на лечебното заведение за болнична помощ или изобщо за здравеопазването. А не да продават сграден фонд и с това да финансират дейността.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Заповядайте, госпожо Атанасова. Имате думата.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Аз имам реплика към господин Шарков. Тук изобщо не говорим за продажба. Така или иначе, в момента общинският съвет като принципал може да се разпорежда с тази собственост. И в този момент, без да ги има тези норми в закона, той може да закрие един диспансер и може да се разпореди с имуществото по всякакъв начин. Никой не е записал “продажба”. Записали сме “по решение на собственика на диспансера и на лечебното заведение”.
ВАНЬО ШАРКОВ: Въпросът ми е парите да отидат за здравеопазването.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Аз мисля, че не можем да задължим собственика, в случая – общинския съвет – такова нещо. Има едно дело от 2001 г. пак по същия закон – Закона за лечебните заведения – и решение на Конституционния съд относно такова вменяване на задължение от държавата към общините.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо Атасанова.
Госпожо Маркова, имате думата. Заповядайте.
СТАНКА МАРКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Трудовите правоотношения на лекарите и на медицинските сестри изискват образователно-квалификационна степен “специалист” или “бакалавър по здравни грижи”.
Аз предлагам тук да се запише “образователно-квалификационна степен “бакалавър или за завършилите до 2007 г. професионален бакалавър по Закона за съсловните организации и по Закона за висшето образование”.
Предлагам това, защото няма “специалисти”. Сега виждам текста за първи път и формулировката ми може да не е екзактна, но няма “специалисти”. Всички, завършили преди 2007 г. са с призната степен по два закона – “професионален бакалавър”.
Затова предлагам да отпадне “специалист” и да остане “бакалавър” или “професионален бакалавър (за завършилите преди 2007 г.) по Закона за висшето образование и по Закона за съсловните организации.” Но “специалисти” няма.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, проф. Маркова.
Има думата доктор Дариткова. Заповядайте, госпожо Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз искам да направя само едно пояснение, ако е удобно. Понеже ние извадихме тези текстове от Раздел ІІІ на действащия Закон за лечебните заведения, където е описан персоналът в лечебните заведения. Вероятно и тук има остарели термини, защото тук е описано “медицинските специалисти с образователно-квалификационна степен “специалист” или “бакалавър по здравни грижи”.
Това е в действащите текстове на закона, където е описан персоналът на лечебните заведения. Ние сме ползвали тези текстове.
СТАНКА МАРКОВА: Тогава трябва да се поправи и в закона. Няма “специалисти”. Специалист е само вече придобилият специалност.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо Маркова.
Давам думата на представителя на Правния отдел на Народното събрание за становище. Заповядайте, госпожо Йорданова.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да попитам госпожа Маркова – не става ли ясно, че това са двата вида бакалаври по чл. 42 от Закона за висшето образование, тоест, бакалаврите, които са с четиригодишния срок на обучение и професионалните бакалаври, които са с тригодишния срок на обучение? Възможно е да добавим “по чл. 42, буква “а” и “б” – не е пред мен законът и не съм сигурна дали го цитирам точно – за да стане ясно, че това са двата вида бакалаври. А по отношение на “специалист” това са заварените случаи, проф. Маркова.
СТАНКА МАРКОВА: Те са приравнени. Има специален текст в Закона за съсловните организации, че независимо каква степен имат, ако имат в последните пет години три години стаж, се приравняват към “професионален бакалавър”.
Така че нека да се огледа текстът, защото “специалист” вече няма. Това се употребява само за вече придобилия специалност.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, проф. Маркова. Текстът ще бъде огледан и евентуално, ако се налага, ще бъде коригиран.
Заповядайте, госпожо министър Борисова. Имате думата.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Аз исках само да допълня картината, която я виждам пред очите си. Всъщност с този текст аз имам просто опция там, където има взаимно съгласие, да бъдат приети …. Трябва да ви уверя, че много от областните болници, тъй като там се намират диспансерите, гледат да ги приберат, защото ние им взимаме легло в момента, определяйки оптимизация в тяхната дейност, тъй като в момента има пропуски и ние ги констатираме. Има си и методика за това нещо.
Така че те имат интерес и те с голямо удоволствие взимат диспансерите, с които те увеличават мощността си и те се чувстват по-стабилни. Това е процес, който го виждам повсеместно. Има желание от страна на областните болници да вземат тези структури. Това не може да стане навсякъде, това може да стане на отделни места. Но това ми дава възможността, ако го има този параграф, да го реализирам.
Аз мога да ви дам едни конкретни примери. Например, Шумен, белодробната болница я гледаме от прозорците на болницата, тя е в двора. Тя просто юридически ще си се води към основната болница. Нищо повече. Ще избягаме от десетина души административен персонал и ще оптимизираме работата. Нали правим и административна реформа. А тези примери са многобройни.
Всъщност само там, където позволява ситуацията, и там, където хората имат желание това да се случи, ще се случи.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, проф. Борисова. Имате изключително добри намерения. Надявам се, че ще ги подкрепим със законотворчество.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Един момент, да допълня. Тези в Шумен, които са в двора, само административно преминават към болницата и стават с една администрация. Нищо повече.
ВАНЬО ШАРКОВ: И със задълженията си?!?
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Белодробните болници нямат задължения, защото те имат две майки, а освен това имат и Глобален фонд. Те са печеливши структури.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, проф. Борисова.
Проф. Маркова, реакцията на сътрудниците ни е светкавична. Имаме текст в § 43 в доклада на комисията, който гласи:
“§ 43. В чл. 79, ал. 1, т. 2 думите “сестринските кадри в лечебните заведения” се заменят с “медицинските специалисти в лечебното заведение с образователно-квалификационна степен “бакалавър” и “професионален бакалавър”.”
Устройва ли Ви това да бъде формулировката в предложението?
СТАНКА МАРКОВА: Говорим за ал. 3? Не ми се искаше да бъде “специалисти”, защото специалисти са само придобилите специалност.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Проф. Маркова, Вие просто не ме изслушахте. Там “специалисти” са заменени с “бакалавър и професионален бакалавър”.
СТАНКА МАРКОВА: Да, така е добре. Съгласна съм. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Тази корекция ще бъде извършена в доклада по предложение на проф. Станка Маркова.
Заповядайте, госпожо Атанасова. Имате думата.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Нека предложението да бъде от мое име. Предлагам “специалист” да се замени с “бакалавър по здравни грижи” и “професионален бакалавър”.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Ако няма други мнения, да подложим на гласуване този параграф - § 71 с направената от госпожа Атанасова корекция.
Моля, гласувайте това предложение.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема.
Преминаваме към предложение за редакция в § 56, който става § 72.
Има думата доктор Дариткова. Заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, аз правя предложение за редакция на § 56, който става § 72. Отново става въпрос за срокове за преобразуването на хосписите, които подават документи за разрешения за лечебна дейност до министъра на здравеопазването. Предлагаме този срок да бъде три месеца от влизането в сила на този закон.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Да, това вече го дискутирахме. Ако сте съгласни, колеги, да го подложим на гласуване.
Думата поиска доктор Шарков. Заповядайте, доктор Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Наистина не сме го доогледали при първото четене. Наистина предложението е само за промяна в срока. Но в ал. 2 пише:
“(2) Пациентите в хосписите по ал. 1, които не се нуждаят от грижите по чл. 28, ал. 1, продължават лечението си в домове за медико-социални грижи.”
Предлагам да запишем “могат да продължат лечението си в…”. Иначе все едно ги задължаваме да отидат там.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Да, коректно е предложението на доктор Шарков.
Има ли възражения по това предложение? Няма.
В ал. 2 след думите “чл. 28, ал. 1” да се добавят “могат да”.
Моля, гласувайте така предложените корекции.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема.
Следващото предложение на комисията е да се създаде § 56а, който ще стане § 73 със следната редакция. Става въпрос само за преномериране на параграфа с оглед създаването на нов параграф. Следващите параграфи ще претърпят корекция в номерирането.
Моля, гласувайте тази корекция.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема.
Има предложение за редакция на §56б, който ще стане §74. Тук отново става въпрос само за правно-техническа корекция – преномериране на параграфа и добавяне на § 72 в ред трети на ал. 1. Тоест, вместо “§ 71” се записва “§ 72”.
Моля, гласувайте това предложение.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема.
Комисията предлага да се създаде § 56в, който става § 75 със следната редакция. Отново става въпрос за преномериране на параграфа.
Моля, гласувайте тази корекция.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема.
Комисията предлага да се създаде § 56г, който да стане § 76 със следната редакция. Отново става въпрос за преномериране.
Моля, гласувайте това предложение.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема.
И последното предложение, което комисията предлага, е да се създаде §57, който да стане §77 със следната редакция. Отново става въпрос за преномериране в т. 2 на § 77: “2. параграф 75”.
Моля, гласувайте това предложение.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема.
С това е изчерпан и дневният ред. Благодаря на всички колеги и гости за участието в това извънредно заседание. Дискусията беше наистина ползотворна. Подкрепата на опозицията беше впечатляваща.
Благодаря ви.
Закривам извънредното заседание.
Благодаря ви за активното участие.
(Закрито в 15,45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ:
(Д-р Пламен Цеков)
