ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването

П Р О Т О К О Л
№ 41

На 27.10.2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения, № 054-01-83, внесен от Янаки Стоилов, Корнелия Нинова и Валентина Богданова на 20.10.2010 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 002-01-69, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2010 г. – второ четене – продължение.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването

П Р О Т О К О Л
№ 41

На 27.10.2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения, № 054-01-83, внесен от Янаки Стоилов, Корнелия Нинова и Валентина Богданова на 20.10.2010 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 002-01-69, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2010 г. – второ четене – продължение.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Десислава Атанасова.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги и гости! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам извънредното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам на вашето внимание следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения, № 054-01-83, внесен от Янаки Стоилов, Корнелия Нинова и Валентина Богданова на 20.10.2010 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 002-01-69, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2010 г. – второ четене.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на дневния ред? Няма.
Предлагам да гласуваме така предложения дневен ред.
Моля, гласувайте.
“За” – 12, “против” и “въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения, № 054-01-83, внесен от Янаки Стоилов, Корнелия Нинова и Валентина Богданова на 20.10.2010 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 002-01-69, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2010 г. – второ четене.

Преди да преминем към точка първа от дневния ред изключително ми е приятно да приветстваме с добре дошли учениците от 127-мо СОУ – гр. София. Те бяха днес и в пленарната зала. Радвам се, че са гости на нашата комисия. Явно предизвикваме голям обществен интерес даже и сред най-младото поколение.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения, № 054-01-83, внесен от Янаки Стоилов, Корнелия Нинова и Валентина Богданова на 20.10.2010 г. – първо гласуване.
Давам думата на вносителите. Заповядайте, господин Стоилов и госпожо Богданова.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, госпожи и господа народни представители! Законопроектът, който предлагаме на вашето внимание е много кратък, но по много важна тема.
Както знаете, в края на този месец изтича срокът за пререгистрация на диспансерите. Употребявам това популярно наименование, без да навлизам в усложнената лексика на сегашния закон, който все пак допуска преобразуването на съществуващите диспансери в различен вид лечебни заведения.
От нашия преглед на хода на този процес, от редица запитвания се оказва, че поне в половината области на страната той не е приключил и засяга няколко десетки диспансера от различни области, най-вече такива, които имат за предмет пневно-фтизиатрична дейност, кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве, тоест, почти целия спектър на дейността.
Разбира се, трябва да отбележим, че някои от адресатите на закона са успели в рамките на предвидения срок от края на м. юли до сега да извършат тази дейност. Но мисля, че по независещи от общините и от лечебните заведения обстоятелства на много места този процес е усложнен. Аз само ще посоча какви са най-често срещаните трудности при прилагане на закона. Част от тях бяха изяснени в резултат на проведената среща в Комисията по здравеопазването с представители на ръководствата на диспансери в края на м. септември. Затова не е необходимо подробно да ги обяснявам, само ги систематизирам.
Наредбата на Министерство на здравеопазването, която детайлизира тези условия, е приета едва на 18 октомври 2010 г. Тоест, тези, които би трябвало да се съобразят с всички нормативни законови и подзаконови изисквания, естествено, че не са могли да направят това. В някои от големите областни центрове има по няколко диспансера. Решенията за тях не са еднозначни. Това изисква анализ на структурата на лечебните заведения, на тяхната дейност и различните форми за тяхното преобразуване или вливане в други такива. Тоест, общините не биха могли с едно свое решение да решат по един и същи начин съдбата на съществуващите диспансери.
Много от общинските съвети по правило не заседават през летния месец август и по същество това е съкратило допълнително срока, с който разполагат.
Трябва да отбележа и едно друго забавяне, което не е в здравната област, а в регистрацията към Търговския регистър. Искам да отбележа, че въпреки нашите многократни усилия в течение на няколко години да се ускори регистрацията на търговските дружества, тя беше сведена преди около две години до 15 – 20 дни от момента на подаване на документите до регистрация на дружеството, въпреки че този процес трябваше да става почти в реално време, буквално на следващите дни след подаване на документите, тъй като се премина към електронна регистрация. Но за последните две години нищо повече не беше направено по този въпрос от Министерство на правосъдието. Тоест, и там има още няколко седмици, в които от подаването на документите до излизането на регистрацията се губят. А без тази юридическа регистрация те не могат да отговорят на изискванията, за да се приключи процедурата на подаването на документите в изрядно състояние, за да може процесът да приключи пред Министерството на здравеопазването.
Разбира се, не трябва да подценяваме и възникнали различни преценки, разногласия в процеса на създаването на областните здравни карти, тъй като това е предмет и на дискусия, за да се оформят тези карти.
По повод на внесения законопроект стана ясно, че дори той може да бъде повод да се направят и някои необходими, съпътстващи промени, като например да се даде възможност на пневмо-фтизиатричните диспансери да стават както другите специализирани центрове. Това вероятно е пропуск на действащия закон, тъй като едва ли е имало умисъл в неговите вносители. А този проблем не е бил забелязан при окончателното му приемане.
Необходимо е също да се обсъди промяна в Националния рамков договор, за да не се допускат откази за заплащане на лечебната дейност. Такива случаи – дано да са изолирани – има в страната, тъй като те не са включени като наименование в сегашния рамков договор и някъде това е послужило като формално основание да им се отказва заплащане на извършените дейности.
Центровете за кожно-венерически заболявания не са включени в наредбата за лечебните заведения. Това сигурно също е друг пропуск. Центровете за психично здраве би следвало да се финансират като делегирана от държавата дейност, финансирана чрез общинските бюджети. Смятаме че, това се отнася за голяма част от дейността, която засяга кожно-венерическите заболявания по отношение на извънлечебната дейност, защото става дума за заболявания, които засягат не само отделния болен, а и са в обществен интерес и те би трябвало да получават държавно финансиране, което да гарантира по-добрата профилактика и други действия, които не са свързани само с лечението им.
И най-накрая, за да не вземам, ако не се наложи, думата след становищата, които ще бъдат изразени, ще кажа, че смятам, че даденото от министъра на здравеопазването становище е твърде формално, а смятам и до голяма степен необосновано не просто заради това, че то отхвърля законопроекта, а се позовава единствено на това, че удължаването на срока до края на годината, което ние предлагаме, ще съвпадне и с другите срокове, които изтичат.
Така че, в това отношение мисля, че могат да се преодолеят тези неудобства. Едното е, дори и да се удължи с по-кратък от искания от нас период срокът за пререгистрацията, това може да даде възможност на тези, които вече са предприели действия, успешно да завършат пререгистрацията си.
На второ място, според мен това не пречи там, където има заявена готовност за запазване на диспансерите, дискусиите по здравната карта да продължават, защото ние все пак трябва да отделим формалните основания от дискусията по същество за това какви са необходимите лечебни заведения.
Допълнителен мотив за това наше искане и направеното отстъпление от ръководството на Министерство на здравеопазването по отношение на промяната в изискванията за болниците – многопрофилни и специализирани – за които се казва, че ще им се отпусне още около една година срок, за да могат да преструктурират своята дейност, а не просто една седмица. А за диспансерите, които са утвърдени и необходими структури в системата, ще се окаже, че те са поставени дори пред един по-голям натиск, оказващ се правно-организационен, а не толкова медицински и финансов.
Мисля, че това не трябва да се допуска и аз апелирам към вас за подкрепа на законопроекта, което да даде възможност за неговото обсъждане, за намиране на най-сполучливото решение, за да не се окаже Комисията по здравеопазването орган, който ще окуражи парламента да съдейства за ликвидацията на такива важни и необходими структури от здравеопазването на България.
Затова разчитаме на вашето сериозно, непредубедено отношение за отговор на този чувствителен, но не толкова сложен за решаване проблем.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Госпожо Богданова, желаете ли думата? Не, благодаря.
Даваме думата на Министерство на здравеопазването да изрази становище. След това ще дам думата на народните представители.
Заповядайте, господин министър. Имате думата.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин Стоилов, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на здравеопазването не подкрепя внесения законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения, внесен от народните представители Янаки Стоилов, Корнелия Нинова и Валентина Богданова на 20 октомври тази година.
Причините са, че срокът по § 70, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за лечебните заведения за преобразуване и/или пререгистриране на диспансерите е съобразен със срока по § 67, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за лечебните заведения за изработване и приемане на областните здравни карти и националната здравна карта със срокове по чл. 40 и по чл. 48, ал. 1 от Закона за лечебните заведения за регистрация, съответно за издаване на разрешения за лечебна дейност, както и със сроковете по чл. 59а и чл. 59б от Закона за здравното осигуряване за подаване на документи и за сключване на договор между Националната здравноосигурителна каса и изпълнителите на медицинска помощ.
Удължаването на срока по този параграф и по тези членове ще възпрепятства изработването и приемането на областните здравни карти и националната здравна карта в срока по § 67, ал. 2 от Закона за лечебните заведения, който също е края на м. декември 2010 г., тъй като за изработването и приемането на тези карти е необходима предварителна яснота за броя и вида на лечебните заведения на територията на областта, респективно в страната.
Смятаме че, с действащата разпоредба на § 70, ал. 1 от Закона за лечебните заведения се обезпечава нормалното протичане на процедурите по преобразуване на диспансерите и на договарянето между Националната здравноосигурителна каса и изпълнителите на медицинска помощ.
От своя страна, удължаването на срока по § 70, ал. 1 от Закона за лечебните заведения само по себе си няма да способства за разрешаването на противоречията между решенията на собствениците на диспансери и на комисиите за изработването на областните здравни карти, каквито съображения са изложени в мотивите на проекта за закон за изменение на Закона за лечебните заведения.
Общо взето, това, което казахте, господин Стоилов, е вярно. Както определени диспансери са намерили начин да се пререгистрират, това са могли да сторят и всички останали. Пряка връзка с Наредба № 49, която наистина със закъснение ние публикувахме миналия петък, няма, тъй като тя директно не се занимава с диспансерите, а урежда работата на болниците. Нещо повече, тези диспансери, които ще се преобразуват като болници, просто трябва да подадат заявлението си за регистрация. В едномесечния срок ще имат възможност при промяна на някои обстоятелства да допълват документите. В събота и неделя Регионалните центрове по здравеопазване ще работят, като това сме взели предвид. Малко ще се получи ситуацията, както става с данъците – колкото и да удължаваме сроковете, винаги в последните два-три дни има опашки.
Не виждам също така и някаква пряка връзка с компромисния вариант, който дадохме на малките частни лечебни заведения, да отговорят на изискванията, тъй като там въпросът стоеше много радикално – наистина в рамките на една седмица, докато законът мисля, че не е влязъл преди една седмица и всеки е могъл да си направи сметката какво го очаква.
Ние с удължаването няма да решим проблема на някоя община, ако не знае какво да си направи диспансера и има вътрешни спорове.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Богданова, заповядайте, имате думата.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Колеги, аз по никакъв начин не се каня да повтарям аргументите, твърде пространно изложени от колегата Стоилов.
Но съм провокирана от становището на Министерство на здравеопазването, защото ние с господин министъра нямаме спор по това, че сроковете, когато са законово уредени, трябва да се спазват. Можем обаче да имаме спор по това дали една законова норма тогава, когато пречи или създава проблеми, е добра законова норма. Аз твърдя, че когато тя не решава проблема, е лоша законова норма и право – не, а е задължение на законодателя да я променя.
Казвам това, защото аз съм съгласна, че до края на годината би следвало процедурата да приключи, както е уредил законът и да приключи изграждането на областните здравни карти.
Но ви питам. Днес сме 27 октомври. Формално диспансерите, които по една или друга причина, в многото случаи, независещи от управата на диспансерите, не са произвели целия процес на пререгистрация, защото законът, ако ще го спазваме, предвижда да бъде извървяна цялата процедура по пререгистрация. Това означава вписване в регистъра. Това не означава депозиране на документи. Ако ще говорим сериозно за това как се спазват законовите норми, то това значи.
След като в рамките на идните два дни, в които една очевидно немалка част от съществуващите такива лечебни заведения няма да приключат този процес на пререгистрация, какво правим ние с вас и какви здравни карти правим? Защото тук не е въпросът в нечий каприз, включително и на общинските съвети, независимо от това какви са местните настроения, а от това как ние си представяме здравните карти, които би трябвало в края на краищата да обхващат възможностите на всички съществуващи лечебни заведения, независимо от формалните, чисто правни или организационните причини, за които говори колегата Стоилов.
В този смисъл аз не съм съвсем съгласна, че Наредба № 49 и годишната отсрочка не е част от разговора. Тя не е част от разговора за диспансерите, но тя е част от разговора за физиономията на нашите здравни карти и за възможностите, които различните лечебни заведения предлагат на населението.
Казвам това, защото само записът в закона, който е приет от Народното събрание и който аз си признавам, че не съм подкрепила, защото и тогава ние твърдяхме, че срокът е кратък, не може да получи отговор. Имаме само следващ срок, ако трябва ще преразгледаме сроковете, стига те да сработят.
За мен това е поводът да коментираме сериозно това удължаване на срока и аз ви предлагам в тази посока да работим, защото иначе трябва да кажем днес какво правим с тези диспансери, които няма да успеят да свършат тази процедура, пак повтарям, по очевидно независещи само от тях причини, в рамките на идните два дни. Здравните карти ги няма в правния мир. Какво следва от всичко това? Кому е нужно? Това е разговорът. Днес той не е друг.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Богданова.
Имате думата за реплики. Няма. Други изказвания от народни представители има ли?
Доктор Желев, заповядайте. Имате думата.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Въпреки че не съм част от вносителите, искам да взема отношение.
Госпожо председател, господин министър! Законопроектът, който внесохме за изменение на Закона за лечебните заведения, с недостатъците, които има, общо взето отговаря на този етап на желанията на всички нас да оптимизираме здравната мрежа и законодателството в тази област. Това е основното. Всичко друго са формалности.
Аз смятам, че доста бързо навлязохте в работата и се ориентирахте в сложността на процесите, които текат в здравеопазването, в системата. Вчерашните решения, които взехте, са в добра посока. Не виждам защо трябва да пресилваме и да пресираме нещата.
Това, че ще дадем възможност, ако сте съгласни или сме съгласни да удължим срока на регистрацията, това няма фактически да промени нещата в здравеопазването. То ще даде възможност за едно по-плавно преминаваме към това, което целим. Това, първо.
Второ, не виждам как ще направите областните и националната карта до 1 януари 2011 г. Това няма как да стане. Добре е и да не стане, според мен, защото има тежки несъответствия между Закона за лечебните заведения и стандартите, които са направени.
Колеги, така ли е? Като е така, защо бързаме?
Самият премиер каза: бърза работа няма. Особено в здравеопазването най-накрая го разбрахте. Греша ли нещо? Не греша и това го повтаряме от година и половина.
Нека да дадем възможност на министъра с екипа си да прецени добре нещата, да дадем възможност на лечебните заведения да се преструктурират, защото в Закона за лечебните заведения е написано, че болницата е заведение, което е съставено от клиники и отделения и никъде не съществува секторът като възможност. В стандартите пише, че определени дейности се вършат в сектора. Каква карта ще правим ?
Вие нямате никаква вина в случая. То е резултат от действия на предшественици. А то е, защото те бързаха. Защо бързаха, и аз не знам.
Ако се обединим, че е необходимо да правим промени, но в разумен, реален срок, във финансово подплатен и обезщетен, добре. Мисля, че това е добра стъпка. Но всъщност вие имате думата.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Желев.
Господин министър, заповядайте. Имате думата.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Абсолютно прав сте, доктор Желев. Аз не съм участвал в изработването на законопроекта и в залагането на сроковете по този закон. Но хубав или лош, законът трябва да се спазва.
Що се касае да стандартите, ще кажа, че в последните два дни сме работили много усилено и мисля, че ще внесем малко ред и спокойствие в системата, защото всичките лобирания и безумия – аз и друг път съм го казал – стандартът е метод за оценка на качеството, а не за преструктуриране и насилствено затваряне на болници.
Мен това, което ме притеснява, е, че отлагането на срока не знам до каква степен ни гарантира, че нещата ще се случат и че няма пак да се окажем, че дори с един месец да го отложим, ето, пак някой няма да е стигнал навреме и ще се постави така въпросът. Но всичко това е в правомощията на Народното събрание, тоест, каквото Вие кажете, аз просто си изразих мнението.
Мисля, че при добра организация нещата мотат да се случат. Те ще отговорят на стандартите и чрез тази здравна карта ще получим някаква реална картинка на здравеопазването чрез тази здравна карта, а не такава, каквато на някой администратор от Министерство на здравеопазването му се е искало да бъде.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Тогава аз бих искала да взема думата и всъщност да обърна внимание на няколко неща.
Първото е това, което каза и госпожа Богданова, и господин Стоилов – че днес е 27 октомври и наистина днес разглеждаме законът за първо четене и де факто той докато влезе в пленарна зала, срокът по настоящия действащ закон ще е изтекъл. Това, първо.
Второ, аз бих задала риторичния въпрос на вносителите. Защо на 20 октомври са входирали този законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения? Ако е имало действителни проблеми и преди това, е можело това по-рано да се случи, за да можем да го обсъдим и да реагираме наистина по-адекватно.
Трето, не знам дали разполагате с информация относно това кои диспансери в страната не са успели да се пререгистрират, но информацията, която са ни изпратили в комисията, е, че това са само няколко диспансера. Има взети решения на общинските съвети, но не са успели да направят регистрацията в Агенцията по вписванията. Затова те не могат да подадат документите.
Мисля, че това, което каза господин министърът, организацията, която са направили с РЦЗ-тата – и в събота, и в неделя да се приемат заявления и да приемат документи, за да имат заведенията входящи номера, а си допълват документите в срока, който е разписан за разглеждане и за допълване и за неточности в документите – ще е достатъчен на всички и ще могат да си организират работата на всички диспансери по пререгистрацията и да се осъществи и изработването на областните здравни карти.
Благодаря.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Да Ви отговоря ли, госпожо Атанасова? Вие сте юрист, аз не съм. Като юрист много добре знаете какво означава „приключва пререгистрация”. Нали сме наясно, че не става дума за подаване на документи.
От тази гледна точка аз сигурно трябва да се чувствам виновна за това, че ние поне сме се сетили да поискаме удължаването на сроковете, докато никой друг не го поиска. Не съм готова да кажа днес, че два, три, пет диспансера са в повече и поради формални причини ние казваме, че медицинската услуга на това население не се полага. Ако вие сте готови, го кажете! Ако не сте, удължете срока във вид, в който вие смятате, че той може да бъде нужен и да приключим тази процедура, ако тя според вас следва да бъде приключена по закон. Ако не, ще приключи по друг ред, който аз не приемам за особено реден, но това е разговор за друг тип отношения.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Богданова.
Ще Ви направя дуплика и ще Ви кажа, че Законът за лечебните заведения беше приет и влезе в сила на 31 юли тази година, а днес сме 27 октомври, което показва, че са изминали три месеца.
Може би тук ще е резонно да зададем въпроса: кой не си е свършил работата – дали управителите на диспансерите, дали общинските съвети по места? Кой не си е свършил работата? Мисля, че някои от диспансерите са успели да се пререгистрират и това е видно от становищата и справките, които са ни изпратили, а други – не. Няма двойствен режим в България относно вземането на решенията на общинските съвети.
Така че мисля, че нелогично е да се задава въпросът кой ще отговаря, когато хората са лишени от достъп до медицинска помощ. Мисля, че за това трябва да отговарят управителите и общинските съвети като собственици на капитала в тези търговски дружества.
Заповядайте, доц. Алексиева. Имате думата.
ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми гости, добре дошли, младежи. Днес се видяхме с вас, сега – пак.
Аз лично ще подкрепя предложението на министъра и изказването на госпожа Атанасова, защото това отлагане, което вие искате, това всъщност е поощряване на хора, които са неглижирали отговорността, която е стояла пред тях. Тези, които са постъпили отговорно към това, което изисква законът, са го направили. Тези, които са намерили една или друга форма, за да не го направят, те ще я търсят и ще я намерят и, ако ние продължим да им съдействаме да не си свършат работата.
Така че, аз категорично ще защитя обратното на вашето предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доц. Алексиева.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение?
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз всъщност няма да навлизам допълнително в дискусията по същество. Мисля, че най-неуместният въпрос е защо законопроектът е внесен на 20 октомври. Това е така, тъй като ние самите се нуждаехме да анализираме ситуацията. Очаквахме след дискусията тук проблемите, които са очертани, да бъдат решени.
Така че, вероятно сме могли да го внесем няколко дни по-рано. Но това, че внасянето на законопроекта е само дни преди изтичане на срока, съвсем не е пречка за намиране на необходимото решение.
Няма по-нататък да поставям ударението върху това, че въпросът е, че срокът е за преобразуване, а не за подаване на документите. Сега едва разбираме, че ще се правят компромиси да се подадат документите, а те могат да се допълват и в хода на тази процедура.
Но решението е ваше. Вие самите сте искали да се проявява конструктивен подход. Мисля, че точно този законопроект е проява на такъв конструктивизъм, защото оттук нататък на всички тези, които са искали и са смятали, че трябва да продължат своята дейност, им се отнема правото по една или друга причина и ще трябва да се обърнат към вас, защото това може да създаде впечатлението, че използването на тези съкратени срокове и част от процедурите, които са текли, всъщност е било, за да се ликвидират част от съществуващите лечебни заведения.
Този въпрос остава открит и това е нашата най-голяма тревога. Защото аз не бих искал ние да печелим подкрепа от ликвидиране на някаква част от здравната система. Затова сме предложили това решение. Но в крайна сметка то зависи от вашата воля и вие ще го приемете така, както смятате за необходимо.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Доктор Дариткова заяви желание за изказване. Заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! С риск да удължим дебата по темата, но съм провокирана от изказването на господин Стоилов, където отново се използват едни и същи термини, които опитват да легализират в обществото темата за ликвидацията.
Искам да припомня, че този законопроект ние го обсъждахме почти шест месеца. Той наистина влезе преди три месеца в сила. Предишният екип на Министерство на здравеопазването обиколи почти всички населени места, като предложи варианти според наличието на съществуващите структури, специалисти и апаратура, какво може да бъде бъдещето на тези лечебни заведения.
Ние всички се обединихме около идеята, че Националната здравна карта трябва да влезе в действие в края на годината и че тази реформа е абсолютно необходима затова, защото ние трябва да знаем колко лечебни заведения ще черпят от обществения ресурс, от фонда на Националната здравноосигурителна каса.
За съжаление на много места темата за преструктурирането се използваше с чисто политическа цел, включително и в региона, който представлявам. Там продължава месеци наред да заседава общинският съвет на тема: бъдещето на тубдиспансера в Смолян. Все още не се е взело решение, въпреки че е ясно, че тубдиспансерът и тази година няма договор с касата, защото няма достатъчно специалисти.
Смятам че, темата за политизирането на здравеопазването е във вреда на пациентите затова, защото навсякъде общинските съвети като принципали трябваше да вземат решение в интерес на гражданите от съответната община. Защото ние не предлагаме ликвидация, ние предлагаме окрупняване на дейността, което да гарантира достъпа на гражданите именно до този вид лечебна помощ, която предлагат диспансерите.
Така че в този смисъл сроковете бяха достатъчни като месеци и лечебните заведения, техните собственици трябваше да вземат своето решение. Те бяха наясно какво трябва да се случи с тях. Смятам че, това отлагане няма да бъде полезно в никакъв случай за промените и няма да реши проблемите. Напротив, те ще се нагнетят още повече.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Заповядайте, доктор Сахлим.Имате думата.
НИГЯР САХЛИМ: Благодаря Ви, госпожо председател! Доктор Дариткова, няма да се въздържа да Ви направя реплика, защото Вие сама заявихте, че на Вас ви трябваха пет-шест месеца да изясните текстовете по този закон, да решите в какво точно ще превърнете диспансерите, как да ги наречете.
Обаче останаха открити въпроси и Вие много добре го знаете. Аз съм убедена в това. Остава открит въпросът например с пневмо-фтизиатричните диспансери – дали те се превръщат в специализирани болници и раздуват щата, който имат, или се превръщат в някакви центрове, които имат до десет легла.
Има изключително сериозни въпроси. Аз не виждам каква е трагедията, след като вие обсъждахте това нещо пет – шест месеца, вкарахте за обнародване текстовете в последния ден преди ваканцията. Август месец не работят и общинските съвети, както и Народното събрание.
Какъв е проблемът сега на тези хора да им дадем вместо три месеца още един, за да могат наистина по някакъв начин да се съобразят с крайния текст, който приехте в края на краищата?
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Сахлим.
Заповядайте, доктор Дариткова. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Искам да кажа, че някои общински съвети са информирани за този закон и успяха да организират извънредни сесии през месец август и да вземат решение. Това е въпрос на воля и желание те да осигурят своите граждани откъм такова здравно обслужване. Всички варианти за преструктуриране на диспансерите са съобразени – пак повтарям – с наличните специалисти, структури, апаратура и в никакъв случай те не бяха такива, че да лишат гражданите от обслужване. Напротив, в повечето случаи проблемите са инспирирани именно от работещите в тези диспансери и от желанието им те по един или друг начин да продължат да съществуват по начина, по който бяха и досега.
В този смисъл аз пак бих казала, че ще гласувам против този законопроект затова, защото смятам, че наистина ние не трябва да бавим повече промените в сферата на здравеопазването.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря ви, доктор Дариткова.
Заповядайте, доктор Цеков. Имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Изслушах внимателно мотивите на господин Стоилов и останах с впечатлението, че всеки закон, който приемаме, трябва след месец или два да удължаваме сроковете му, защото някой не иска да спазва законите в тази държава. Ние затова сме я докарали дотук, че всяка заповед в България и всеки закон е предпоследен и се съобразяваме с всеки.
Който искаше да се пререгистрира, направи това още до края на месец септември и на първите диспансери документите пристигнаха в средата на месец октомври. Тоест, не са имали никакъв проблем. Наистина имаше диспансери, които бяха изпразнени от съдържание още преди приемането на закона или промяната в Закона за лечебните заведения и част от тези промени, които бяха заложени в Закона за лечебните заведения бяха именно за тези диспансери – да преустановят агонията си и да се преструктурират, да се влеят в държавни лечебни заведения, които са около тях и да престанем с такива „кухи” форми, които хранят само някои или дават мотив на някои политически партии да злоупотребяват с доверието и със страховете на хората.
Така че хубаво е да се удължават сроковете, но тогава, когато това се налага реално. В случая аз не виждам сериозен мотив от гледна точка на администриране на процеса това да се случи, защото Министерството на здравеопазването декларира готовност да работи и извънредно, да даде възможност и на тези, които са закъснели по някакви причина, да се включат в посочените срокове.
От уважение към вносителите и тяхната загриженост за тези диспансери аз ще се въздържа при гласуването на този законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Реплики? Няма.
Заповядайте, госпожо Богданова. Имате думата.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз ще направя реплика към колегата Цеков. Вижте, колеги, аз ви предлагам, когато говорим по сериозни въпроси, да си спестим говорене от типа „на някои политически партии” и всичко останало.
Ние ще правим кампания за местните избори, колега, Иванов, догодина по това време или малко преди това. Днес ще говорим за това какви отговорности носим ние като законодатели. От тази гледна точка аз държа да е ясно – виновни общинските съвети, невиновни, ние носим отговорност за това кой решава и задоволява потребностите на хората.
От тази гледна точка оценката ще я прави друг. А в края на краищата разговорът за това какво се случва или не се случва, е свързан с вашите гласувания. Така че, направете ги.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Богданова.
Заповядайте, доктор Цеков. Имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Когато казах „някои политически партии”, не съм имал предвид БСП. А що се отнася до това дали населението ще остане без определен вид медицинска помощ, аз ви гарантирам като лекар, че това няма да се случи, защото най-тежките диспансери, тези, които извършват лечението в сферата на онкозаболяванията, вече са извършили своята пререгистрация и всички необходими действия, които са регламентирани от закона, те са ги извършили. Всички останали диспансери – белодробни, кожни, които ще се трансформират в центрове по дерматология, те имат своите дубльори в областните лечебни заведения. Така че не е никакъв проблем за населението да се осигури с този вид медицинска помощ.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Има ли други изказвания? Няма.
Закривам дебата по законопроекта.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение на Закона за лечебните заведения, № 054-01-83, внесен от народните представители Янаки Стоилов, Корнелия Нинова и Валентина Богданова на 20 октомври 2010 г. за първо четене.
Моля, гласувайте.
"За" - 6, "против" – 6, "въздържали се" -5.
Законопроектът за изменение на Закона за лечебните заведения, № 054-01-83, внесен от народните представители Янаки Стоилов, Корнелия Нинова и Валентина Богданова на 20 октомври 2010 г. за първо четене, не се приема.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 002-01-69, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2010 г. – второ четене – продължение.
Колеги, на предходното заседание гласувахме отлагането на следните параграфи: § 9, § 16, § 21, § 35а и § 38. Поради тази причина предлагам да започнем обсъждането на текстовете по тези параграфи.
Преди това обаче искам да направя някои уточнения, свързани с вече гласувани текстове. Например § 58, който касае направлението „медицина” или „здравни грижи” при фелдшерите – само припомням – и бъдещото им обучение.
При звуковия запис не се чува гласуването на текста на Министерски съвет. Затова ще подложа отново на гласуване текста на Министерски съвет за § 58, като припомням, че комисията подкрепи моето предложение за § 58, което е различно от текста на вносителя. Надявам се, че всички си спомняте какво се случи тогава.
Сега стана ли ясно какво ще гласуваме?
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 58.
Заповядайте, доктор Адемов. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Извинявайте, госпожо председател, господин министър! Аз съм много учуден от начина, по който искаме да прегласуваме този текст.
Искам да попитам следното нещо. Ние сме приели Вашето предложение, госпожо председател. Ако приемем сега текста на вносителя, тогава какво ще се случи, след като двата текста са несъвместими.
Аз съм чел правилника, но искам да ми отговорите на конкретния въпрос.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Доктор Адемов, въпреки че предложихте да не Ви четем правилника, все пак той е за работата и дейността на Народното събрание и на комисиите. Може би си спомняте чл. 59 от нашия правилник – по какъв начин се извършва гласуването и в какъв ред. Има ли нужда да Ви го припомням? Там пише как се гласува предложение за отхвърляне, за отлагане, за заместване, за поправки, обсъждан текст, който може да съдържа одобрени вече поправки, предложения за допълнение и основното предложение.
Благодаря Ви, доктор Адемов.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 58.
Моля, гласувайте.
„За” – 2, „против” – няма, „въздържали се” – 15.
Текстът на вносителя за § 58 не се приема.
Благодаря.
Тъй като при предходното гласуване миналия път по параграфи, по които е нямало постъпили предложения, в реда, в който съм ги изчела, съм пропуснала § 12. Можете да погледнете и да видите, че по него няма постъпили предложения. Аз съм предложила да се гласува ан блок, а всъщност не съм го прочела впоследствие при самото гласуване.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 12.
Моля, гласувайте.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 12 се приема.
Бих искала да обърна внимание на параграфите, които бяха гласувани на предходното заседание, касаещи възможността за обмен на документи по електронен път. Във връзка с това и с цел прецизиране на текстовете предлагам следното допълнение, което да бъде отразено в окончателната редакция от комисията за следните текстове: в текстовете на § 22, § 36, § 45, § 47а и § 55 след думите „електронен път” да се добави „при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис и Закона за електронното управление”.
Има ли някакви обратни становища? Поправката е чисто редакционна. Няма такива.
Подлагам на гласуване предложената редакционна поправка към § 22, § 36, § 45, § 47а и § 55.
Моля, гласувайте тази редакционна поправка.
"За" - 12, "против"- няма, "въздържал се" - 1.
Редакционната поправка в § 22, § 36, § 45, § 47а и § 55 се приема.
В § 33 отново с цел по-прецизна редакция предлагам следното допълнение, което да бъде отразено в окончателната редакция на комисията. В § 33, т. 2, в ал. 4 след думата „лекар” да се добави „или”.
Има ли обратни становища? Няма.
Моля, гласувайте това предложение.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението за корекция в § 33, т. 2, ал. 4 се приема.
Преминаваме към § 44.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: По § 44 аз оттеглям предложението си, което направих по време на заседанието, защото в чл. 105, ал. 1 от действащия текст на закона са отразени правоприемниците на бившите вече диспансери.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Преминаваме към отложените параграфи - § 9, § 16, § 21, § 35а и § 38а, като на някои от тях вносител е доктор Ваньо Шарков.
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Искам да кажа няколко неща в подкрепа на този текст и следващите, тъй като те са обединени поради факта, че ги отложихме. Четенето им ще върви едно след друго, а няма да се изчитат параграфите, които вече сме приели.
Затова предпочитам да направя едно изказване, а след това, ако има въпроси, ще отговоря, за да не взимам думата по отделните параграфи, тъй като законът е важен и не трябва да губим време.
„Защитата на човека от нейонизиращи лъчения е изключително важен процес, който е включен сред приоритетите на европейската политика за защита на населението от вредните фактори на околната и работната среда. Тези изисквания са залегнали в основата на политиката за опазване на общественото здраве – чл. 152 от Договора за Европейската общност – както и много документи на Европейския съюз, третиращи проблема, като европейският план за действие в областта на околната среда и здравето, като Бялата книга „Заедно за здраве”, Стратегически подход на Европейския съюз – 2008 – 2013 г., резолюциите на Европейския съюз за политиката на общността за опазване здравето на населението от нейонизиращи лъчения.
За да се изработи тази политика Европейската комисия се основава на решенията и препоръките на Световната здравна организация, Международната комисия за защита от нейонизиращи лъчения и Международната агенция за изследване на рака.
Законодателството в нашата страна не отговаря на изискванията на Европейския съюз и Световната здравна организация, още повече, че няма национално законодателство, обхващащо целия честотен спектър на нейонизиращите лъчения. Изискването към България е да се създаде законодателство и по отношение на защита на работещите и населението от въздействието на нейонизиращите лъчения в съответствие с тези на Европейския съюз.
С цел въвеждане на европейските изисквания за защита на човека от нейонизиращите лъчения и за добри лабораторни практики, което ще доведе до осигуряване на здраве на населението, на работещите и изграждане на доверие към институциите, отговарящи за процеса, е необходимо да се хармонизира стандартът в областта на опазването на здравето на населението и работещите от нейонизиращи лъчения с тези на Европейския съюз. Това може да бъде постигнато чрез създаване на национална политика за законодателство съгласно изискванията на Европейския съюз. Тази политика предполага създаване на закон за защита на човека от нейонизиращите лъчения и/или включването на такива изисквания в Закона за здравето в последващи промени в законодателството.”
Това, което ви чета, е докладът на Министерство на здравеопазването за здравето на нацията, приет от Министерския съвет и внесен в Народното събрание за одобрение.
Това, което ние сме направили с нашите предложения – не знам защо така е написано в анализа, а пък не е отразено или не е имало законодателна инициатива за промяна на тези текстове, но ние сме се опитали това нещо да го направим. Казано е, че нашето законодателство – пак повтарям – не отговаря на изискванията на Европейския съюз и Световната здравна организация, още повече че нямаме национално законодателство, обхващащо целия честотен спектър на нейонизиращите лъчения.
Това е едното.
Другото, което искам да споделя с вас е, че още през 1990 г. доктор Нийл Чери е направил анализ на вредите от електромагнитното лъчение и е публикувал доклад, според който ниските електромагнитни честоти са най-вероятния причинител на рак, а високите честоти са само възможен канцероген.
През юли 2001 г. Здравният отдел на Калифорния предоставя публично доклад, в който като рискове за здравето от такова облъчване са посочени левкемия при децата, където ефектът е много по-силен, тъй като при тях костите на черепа и нервната система са още недоразвити, а при възрастни – рак на мозъка, склероза, опасност от спонтанен аборт.
Други проучвания пък показват, че електромагнитните полета повишават вероятността от импотентност при мъжете. Според лекари от Университетската болница в Оребро, Швеция открива, че рискът от тумор на мозъка се увеличава с 30 процента при хора, които говорят повече от 1 час по мобилния телефон. Освен това те са установили връзка между разположението на тумора и телефона.
В израелския град Наталия през 2004 г. е проведено изследване относно връзката между заболяванията от рак и облъчванията от антените на операторите. Резултатите от него показват, че случаите на тумори са 4,15 пъти повече при хората, живеещи в близост до базовата станция, в сравнение със средното ниво за целия град.
Изследване е проведено и през последните пет години във Франция, Испания, Египет, Полша и Австрия и са установили по-леки здравословни проблеми като главоболие, гадене, безсъние, високо кръвно налягане и дори при хора, живеещи до 100 м. от базови станции на операторите.
И последното, с което искам да ви запозная, е нещо, което ме впечатли от становището на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, където се казва: „Да се има предвид, че в международен мащаб няма окончателно заключение от гледна точка на степента на вредното въздействие на тези полета” – а не за това дали са вредни или безвредни, а за степента на вредното въздействие на тези полета.
В заключение мога да ви покажа и учебник, в който пише, че единственото средство за защита е разстоянието при тези облъчвания.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Доктор Иванов, имате думата за изказване. Заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин министър, уважаема госпожо председател!Аз слушах внимателно изказването на доктор Шарков.
Първо, длъжен съм да заявя, че нямам конфликт на интереси.
Мога да кажа, че в момента действащата нормативна уредба въвежда строг контрол както при изграждането на тези съоръжения, а също така е предвиден контрол при издаването на разрешения за строеж, така и при разрешения за ползване. При издаването на тези разрешения се осъществява контрол, включително и по отношение на допустимите излъчвания на базовите и релейни станции.
В така предложения законопроект не се прави разлика нито между базовите, нито релейните станции. Тук искам да заостря вниманието на това, което каза преждеговорившия.
Аз също се постарах да извадя някои неща от Интернет, а именно, че говорим за честоти. Първо, в предложения законопроект никъде не се говори за какви честоти става въпрос. Аз ще отговоря конкретно. GSM900 означава честотите 4,5 вата/метър. В наредбата, която е упомената, е издадена на 03.05.1991 г., след което имаме друга наредба, издадена през 2002 г., която е още по-строга.
И тук няма да се съглася с доктор Шарков, защото нормите са 45 пъти по-строги за GSM900. Повтарям, 45 пъти са по-строги, отколкото в Европейския съюз. При GSM1800 са 9 мана/метър, където са 90 пъти по-строги.
И тук ще кажа нещо, което също не виждам в законопроекта на доктор Шарков. Това са последните постижения в областта на тази техника при Уаймакс, които са 100 пъти по-занижени, по-строги, отколкото в Европейския съюз.
Тъй като не мога да се съглася и по втората точка, където той говори за голяма част от заболяванията и цитираните от него изследвания през 1991 г. Там никъде не се споменава за какъв тип честоти става дума.
Само ще припомня на тук присъстващите, че включително телевизора, който ние гледаме, включително компютрите, преди да излязат плазмените екрани, имат достатъчно облъчвания на ниски честоти, както и – беше отбелязано преди малко – ползването на мобилните телефони, които с напредването на техниката те се усъвършенстват и тяхното облъчване е далеч по-малко, когато е в пряк досег с тялото на всеки един от нас, когато говори по GSM.
Така че аз не мога да се съглася с доктор Шарков.
Освен това искам да предложа също на вашето внимание, че не са посочени обстоятелства и аргументи за определяне на хигиенна и защитна норма. Преди малко беше цитирана Гърция. Говорим съответно за отстояние, говорим за зона на лъчение. В Наредба № 9 са взети предвид всички факти за тези обстоятелства.
Относно предложенията, които се дават в § 114. Не следва да приемем тези предложения на доктор Шарков, тъй като те противоречат на закона, уреждащ тази материя, е именно Закона за управление на етажната собственост.
Мога да дам още много примери.
Аз ще гласуваме против предложенията на доктор Шарков, тъй като не съм съгласен с тях.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Иванов.
Има думата за реплика доктор Шарков. Заповядайте, доктор Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Ще Ви дам възможност да гласувате против законопроекта, защото пак ще го внеса, след като мине сега гласуването, защото имам това право да го направя.
Няма да коментирам това, което беше казано, защото то е за друга комисия, не за здравната. Нека другаде да се говорят тези неща.
Но това, което искам да кажа, ще го прочета:
„В изпълнение на заповед № РД 75/03.09.2009 г. на министър-председателя господин Борисов междуведомствена група извърши анализ на европейските практики при изграждане и експлоатация на базови станции от наземни подвижни мрежи и изготви доклад, в който залегнаха следните предложения:
1. Да бъдат изготвени конкретни предложения за промяна в действащото законодателство с цел осигуряване на по-стриктен контрол върху базовите станциите и процеса на тяхното проектиране, изграждане и функциониране.
2. Да се въведе изискването мобилните оператори да извършват собствен мониторинг, като се монтират мониторингови станции на определени чувствителни места с цел изграждане на доверие сред населението.
3. Мобилните оператори да бъдат задължени да ползват съвместно инфраструктурата за предоставяне на електронен съобщител.
4. Създаване и поддържане на публично достъпна електронна база данни към Министерството на здравеопазването.”
А това, което ние сме предложили, е да има достъп до тези данни. Това, което ви прочетох, е разписано със заповед на министър-председателя господин Борисов. Нещо от тези неща да е изпълнено?!?
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Желаете ли думата за дуплика, доктор Иванов? Не.
Доктор Желев, заповядайте. Имате думата.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Уважаема госпожо председател, господин министър, дами и господа, уважаеми господин Шарков. Оценявам загрижеността за здравето на населението, но предлагам да не изпадаме в такива крайности.
Аз също се постарах да прегледам европейското законодателство. Трябва да кажа, главният държавен инспектор тук ще потвърди, че нашите норми са с десетки пъти по-строги, отколкото европейските. Имам предвид честотните. Няма такава практика и никъде Световната здравна организация не е установила такъв тип действия.
Второ, комисията, назначена със заповед на министър-председателя, много добре си е свършила работата. Но тя никъде не казва, че тези неща са вредни за здравето. Говори се за обща прозрачност и най-вече за доверие сред населението. Само че, ако ние си позволим да тръгнем в другата крайност и да насаждаме страхове, в по-голямата си част необосновани, то тогава дайте да забраним GSM-ите, телевизорите, радиата, полицейските станции и каквото ви дойде на ум, защото има честотно облъчване.
Аз обаче бих ви предложил, ако приемете, колеги, тъй като действително има разумни предложения, аз лично не приемем това определение „500 м. от базовата станция”. Защо не е 1000 м.?
Предлагам вместо това „500 м.” да запишем, че върху или на територията на тези здравни заведения да не се допуска изграждането на такъв тип станции.
Когато бях кмет на Стара Загора, този въпрос много пъти сме го разглеждали в общинския съвет. Тогава направихме такава наредба с решение на общинския съвет – на територията на лечебни заведения, на здравни заведения, на детски градини, на образователни сгради не допускахме изграждането на такива базови станции.
Това според мен е добър вариант, който би дал определено спокойствие в гражданите. А тези апокалиптични картини, които рисувате, според мен са далеч, далеч от действителността.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Желев.
Думата за реплика има доктор Шарков. Заповядайте, доктор Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Аз ще кажа две изречения. Казахте, че в този доклад на междуведомствената комисия никъде не е казано, че тези лъчения са вредни. А вие тогава в Стара Загора защо взехте такова решение? Нали не са вредни?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Заповядайте, доктор Сахлим. Имате думата.
НИГЯР САХЛИМ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, аз всъщност имам въпрос към Правната дирекция и към Отдела по европейско право.
Има ли директива на Европейския съюз, какви са нейните изисквания и България синхронизирала ли е своето законодателство с изискванията на директивата?
Трябва да ви кажа, че много по-разумно ми се струва едно предложение, което днес беше разпространено из кулоарите на парламента. Между впрочем разбрах, че е от всички групи. Например да се помисли за забраняването ползването на телефони от деца в предучилищна възраст и въобще до една възрастова граница, отколкото подобни например изисквания. Но нека първо да получим отговор има ли директива, какви са българските изисквания.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Сахлим.
Колегите от отдела „Европейско право” ще дойдат всеки момент. А междувременно има изготвено становище от отдела „Европейско право”, което би трябвало да е приложено към материалите и което би трябвало да е раздадено може би за предходното заседание. Пуснато е по пощенските ви кутии.
Има и доклад на Европейската комисия, който е в ръката ми. Той е от 2008 г., където са описани стойностите в целия Европейски съюз и стойностите, където се намира България. Всъщност е ясно, че тя е много рестриктивна към стойностите на електромагнитните вълни и нивата на плътност. Не знам дали се изразявам правилно.
НИГЯР САХЛИМ: Тоест, българското законодателство и правилата, въведени в България, са по-строги от изискванията, въведени с директивата?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, да.
НИГЯР САХЛИМ: Това е една резолюция, една директива от 2002 – 2007 и анализът през този период?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, точно така. Мисля, че около 40 пъти са завишени българските стойности.
Това беше реплика на доктор Сахлим.
За втора реплика давам думата на доктор Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: А какво означава 40 – 50 пъти по-строги правила в България? Нека да изясним това нещо. Това означава, че числата са 40 – 50 пъти по-строги, или има някакви ограничения. Всички говорим, че има строг режим, че има регистрация, че има не знам какво си. Вие бяхте ли свидетели на тази обиколка из София, където на една карта се обозначаваха всички тези антени и се оказа, че има такива, за които въобще няма разрешение, че има такива, които са върху сгради на детски заведения и училища.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
НИГЯР САХЛИМ: Отговарям Ви, доктор Шарков.
При гласуването по първа точка Вие гласувахте по-особено, защото казахте, че изключенията не могат да променят сроковете и те трябва да се спазват от всички. Сега давате пример с някакви изключения за антени, които нямали разрешения. Това обаче е ангажимент на други институции. Те трябва да следят да се спазва законът.
ВАНЬО ШАРКОВ: Къде са разписани тези неща?
НИГЯР САХЛИМ: Спомняме си, че Иван Иванов, депутат от Вашата парламентарна група, пет пъти пита поредица от здравни министри в предишни и настоящия парламент относно тези електромагнитни лъчения. Отговорът беше, че няма данни. Вие ни представихте едни емпирични данни в момента. Аз изразих своето съображение за това, което наистина реално може да се направи за опазване на детското здраве. Защото, ако наистина електромагнитните вълни проникват на 8 – 10 см. в детския мозък и има доказани научни данни, публикувани в научни списания и сериозни четива и е сигурно, че това е така, проблемът е сериозен.
А оттук нататък, що се отнася до директива и правила в България, ние не трябва да истеризираме нещата. Това е моето мнение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Сахлим.
Заповядайте, госпожо Георгиева. Имате думата.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! От така чутото, което в момента се дискутира, според мен пак стигаме до един според мен много важен момент, който се нарича просвета на народа. Въпросът с това дали родителите ще позволяват на децата си до предучилищна възраст – има такова предложение – да не ползват GSM – и, си е техен въпрос. В крайна сметка предложения се правят и устно.
Не е въпросът обаче какви забрани ще бъдат наложени. Въпросът е дали те могат да се контролират, дали те могат да се спазват. При сега съществуващата нормативна уредба имаме всички основания да смятаме, че законово и на книга нещата са уредени. Това, че определени недобросъвестни лица изграждат такива инсталации в противоречие с наредбите, не е предмет на този закон. Не е предмет на тази наредба. Има си прокуратура, има си лица, които могат да сезират прокуратурата и да се търси такава отговорност от инсталиралите тези станции, които са го направили в разрез с наредбата.
Просто в момента този текст е ненужен. Даже си мисля, че като законов текст би създал повече проблеми, отколкото да облекчи действащата към този момент нормативна уредба.
Това е моето мнение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, доктор Желев. Имате думата.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Имам едно предложение. В § 35а се създава чл. 64а, ал. 2, т. 7.
„7. не се допуска монтирането на излъчватели на нейонизиращи лъчения на разстояние по-малко от 500 м....”
Предлагам да добие следната форма:
„(7). Не се допуска монтирането на излъчвател на нейонизиращи лъчения на територията на детски градини, училища, лечебни заведения, домове за възрастни хора и хосписи”.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Доктор Желев, в ал. 7 предлагате този текст?
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Прощавайте, но категорична съм, че с 500-те метра уредбата е по-строга, отколкото, ако кажем просто „на територията”. Уверявам ви, че няма такива заведения, които в радиус от 500 м. са все територия на съответното заведение. По този начин кръгът е много по-голям.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Давам думата на доктор Иванов. Реплика ли имате?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Да, имам реплика.
Аз по принцип искам да се изкажа относно забраната за монтиране на излъчватели върху детски градини и училища. Ще кажа следното. По този начин ние даваме сигнал към обществото, че те в една или друга степен са вредни. Защото веднага ще ви попитам: ами в блоковете, в които живеят малки деца, живеят болни хора. Какво правим ние? От една страна, казваме, не, няма проблеми от нискочестотните йонизиращи лъчения, а, от друга страна, казваме: не, няма да разрешаваме да ги слагат, защото видите ли имаме притеснения.
Или ние ще вземем една последователна позиция, принципна, или това е точно игра със страховете на хората. Трябва да заявим ясна позиция по въпроса.
Аз преди малко неслучайно цитирах и то доклад не на комисия, която е създадена от София, Пазарджик или Стара Загора, а цитирах комисия, която е международна комисия за защита от йонизиращи лъчения, която е направила проверка на България. Не цитирам някакви отнесени твърдения или документи. Те направо са се изразили, че тук, в България, нашите норми, които са въведени, са много по-строги от изискванията, които са въведени в Европейския съюз.
Така че или ще сме последователни в нашата позиция, или ще си играем на политика.
Другото, което искам да кажа, нека да не прозвучи персонално към доктор Шарков. Тази тема на СДС и съответно на вносителя Иван Иванов не я разглеждаме за първи път. Тя е внасяна и в предишни парламенти. За какво се прави? Дали се прави в името на хората и грижа за хората и подрастващото население или се прави само за това, за да се прави политика. Тук мисля, че в един момент, когато ти не можеш да дадеш точни и конкретни факти за йонизиращите лъчения, да се играе с това, че някой бил казал, че имало аномалии в мозъка на детето. Тук почти всички присъстващи сме лекари и когато говорим, трябва да говорим конкретно, с конкретни факти и данни.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Иванов.
Думата за реплика има доктор Шарков. Заповядайте, доктор Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Моята реплика е към госпожа Георгиева.
Аз пак повтарям. Господин Иванов, аз прочетох доклад за здравето на нацията, внесен от Министерски съвет. Там ги пише нещата. Има заповед на министър-председателя. За какво говорим? Какво съм искал аз да направя?!? Най-обичам думичката „подрастващите”. Защо не вземете някоя друга думичка?
Това, което искам да кажа, госпожо Георгиева, тъй като репликата ми е към Вас, когато говорим за това, че трябва да има някаква защита на населението, трябва да видим това, което е написано в учебниците, че най-добрата защита е разстоянието от базовите станции. Това е записано в учебника, по който се преподава на студентите за нейонизиращите лъчения, електромагнитни полета и т.н. А в някои европейски държави като във Франция има такова отстояние и то е 300 м. В други държави като съседната на нас Гърция път има задължение антените, които са в близост до училищата и детски заведения, да работят с половината от мощността си.
Ако всички са толкова убедени, както каза доктор Иванов, че всичко това е абсолютно безвредно, можем да си живеем както си искаме. Но, ако толкова е безвредно, защо са ни толкова строги правилата – питам аз?
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Госпожо Георгиева, желаете ли думата за дуплика? Не, благодаря.
Господин министърът заяви желание за изказване. Но преди това ще дам думата на доктор Иванов за лично обяснение
Заповядайте, доктор Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Първо, когато говорих за закона, имах предвид само точна фактология.
Второто, което искам да кажа, е, че тук в момента се играе на принципа за страхове. Защо се създават норми за отстояние? Защо има конкретни правила? Преди малко ние казахме, че нямаме закони и една от нашата слабост била това, че ние нямаме законова база.
Когато аз цитирам, че имаме строга законова база от изграждането до експлоатацията и пускането на дадения обект, говори за това, че ние в България имаме точни и конкретни правила.
Другото, което казах и цитирах, това са точно честотите – няма пак да ги повтарям. Казах, че нормите в България са завишени.
Нека – пак казвам – да не спекулираме с Гърция и с Франция, тъй като пак акцентирам: нашите норми са от 45 до 100 пъти по-строги за „уаймах”.
Завърших.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Иванов.
Давам думата на министър Константинов. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми народни представители, дебатите тук много се разгорещиха.
Като министър ще ви кажа, че ние не подкрепяме това предложение, направено от народния представител Ваньо Шарков и народния представител Иван Иванов. В интерес на истината моите хора от Министерство на здравеопазването бяха подготвили около две страници, които да го заменят, навлязоха на ниво микровълнови фурни и т.н. Аз казах, че това просто подменя смисъла на целия закон.
Ще ви кажа, че навлизайки в такива дебати – дали да има ограничения за детски заведения и т.н. – след като човек, на който радиотехниката и електрониката му беше хоби до една определена възраст, ще кажа, че това е доста специфична материя. Всяка антена има поле на излъчване, така че тя на покрива на една сграда може да е много по-безобидна за хората, които живеят в сградата и обратно – ако отсреща на съседната сграда е насочена към някого, може да е по-опасна и т.н.
Да не навлизаме в тези неща, те са много специфични и не бързайте тук да ги решавате. Това са доста технически понятия и не си губете времето. Това е моят съвет към вас.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Вече тук присъстват експерти от отдела „Европейско право”. Ще им дам думата относно директивата и въпроса, който беше зададен от доктор Сахлим.
Заповядайте, госпожо Каменарова.
ЙОАНА КАМЕНАРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители!Изготвената справка от отдел „Европейско право” се позовава на Директива 2004/40 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните изисквания за здраве и безопасност, свързани с експозицията на работниците и на рисковете, дължащи се на физически агенти.
Съответната директива е изменена с Директива 2008/46 на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 23.04.2008 г.
Накратко ще ви запозная с текста на директивата, която определя минималните изисквания на защита на работниците срещу рискове за тяхното здраве и безопасност, които са резултат или могат да бъдат резултат от експозиция на електромагнитни полета по време на работа.
В директивата се предвиждат разпоредби за информиране и обучение на работниците, които имат за цел да се избягват или да се намалят съответните рискове. При всички положения работниците не могат да бъдат експонирани над граничните стойности на експозицията.
Тук трябва да се отбележи, че директивата установява минимални изисквания за здраве и безопасност на работниците, като по този начин се предоставя възможност на държавите-членки да запазят или да приемат по-благоприятни разпоредби в тази насока.
Стойностите за разпределяне на действията, посочени в изрична таблица № 2 към съответната Директива 2004/40, се получават въз основа на граничните стойности на експозиция в съответствие с принципите, установени от Международната комисия за защита срещу нейонизирани лъчения и в нейните препоръки, които имат за цел да ограничат експозицията на нейонизиращи лъчения.
Само да отбележа, че в изменящата Директива 2008/46 на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 23.04.2008 г. за изменение на Директива 2004/40 относно минималните изисквания за здраве и безопасност се посочва срокът за транспониране на директивата, като се предвижда, че държавите-членки трябва да приведат в сила законовите или подзаконовите административни разпоредби не по-късно от 30.04.2011 г.
Съответната таблица на Директива 2004/40 е транспонирана в законодателствата на Чехия, Естония, Италия, Латвия, Литва, Австрия и Словакия, като в Италия и Латвия разпоредбите са само на ниво закон, а в останалите държави-членки са въведени чрез няколко нормативни акта.
Също така разполагаме с препоръка на съвета от 1999 г. № 519, в която се забелязва, че единствено в Белгия и в Гърция са въведени по-рестриктивни мерки от посочените в препоръката на Съвета. България е сред страните, които въвежда същите изисквания, посочени в препоръката.
Имаме справка за държави, които въвеждат по-малко рестриктивни мерки от тези, които се изискват в самото решение. Само да отбележа, че страните, които въвеждат същите мерки, които въвежда и България, са Чехия, Австрия, Естония, Финландия, Гърция, Унгария, Италия, Литва, Латвия, Румъния е сред тези държави-членки, Великобритания.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви и аз.
Доктор Сахлим, мисля, че стана ясно, че има директива.
НИГЯР САХЛИМ: Аз в един момент се притесних, че след толкова дълги обяснения на колегите им стана още по-неясно точно къде сме и какво правим.
Въпреки всичко чухме половин изречение как се съотнася нашето законодателство към изискванията на директивите. Бихме искали обаче наистина да кажете по-строги ли са нашите правила или са по-либерални в сравнение с изискванията.
ВАНЬО ШАРКОВ: Казано беше, че са същите. Няма такива, които да са 45 пъти по-строги.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Колеги, предлагам да прекратим дискусиите по този въпрос, тъй като вече се чуха най-различни становища.
Предлагам да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване постъпилото предложение на народните представители Ваньо Шарков и Иван Иванов за § 9, а именно в чл. 15 ал. 2 да се измени.
Моля, гласувайте това предложение.
„За” – 1, „против” – няма, „въздържали се” – 14.
Предложението не се приема.
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаеми колеги, не знам дали разбрахте, но тук, в това предложение няма никакви рестриктивни мерки, няма никакви отстояния. Тук се казва, че министърът на здравеопазването възлага на еди кой си да извършва проверката.
По-нататък има още един параграф, който пропуснахме предишния път, по който вносителят, Министерството на здравеопазването казва, че министърът на здравеопазването ръководи националната система за анализ, оценка и контрол на нейонизиращите лъчения.
Е, тогава защо не подкрепяте нашето предложение? Това не мога да разбера.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Доктор Шарков, въпреки че няма реплика на процедурата, само ще си позволя да Ви обърна внимание, че текстът, който сте предложили, на практика касае държавния контрол за спазване на изискванията – че се възлага от министъра на избрани от него здравни структури.
Ние вече в гласувания § 13 приехме, че Регионалните здравни инспекции извършват контрола на йонизиращите и нейонизиращите лъчения. Така че ще бъдем в явно противоречие, ако сега подкрепим Вашето предложение. Може би затова всички колеги гласуваха единодушно „въздържали се”.
Благодаря.
Въпреки това подлагам на прегласуване Вашето предложение.
ВАНЬО ШАРКОВ: Не, отказвам се.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 9.
Моля, гласувайте.
"За" – 14 "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 9 се приема.
Преминаваме към § 16, който беше отложен.
За процедура давам думата на доктор Иванов. Заповядайте, доктор Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Госпожо председател, тъй като темата, която в момента разгледахме, а това са именно предложенията на народните представители Ваньо Шарков и Иван Иванов за изменение и допълнение на приетия на първо четене Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, да прогласуваме § 35а, тъй като те са в обекти и ние досега водехме дебат по тези въпроси. Предлагам го, тъй като в момента дискутирахме тези въпроси, да ги гласуваме днес, за да не се връщаме пак с дискусия по тези параграфи. Да направим гласуванията днес, тъй като темата беше изключително дискусионна.
Така че това е моето процедурно предложение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Иванов.
След § 16, който беше отложен от предишното заседание, следва § 21. Така че няма да се забавим. Ще го гласуваме днес.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Госпожо председател, предишния път отложихме § 16. Аз искам да поставя на вашето внимание предложението, което ще направя, а именно в § 16 в чл. 26а се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 1 след думата „зрението” се добавя „осъществявана от лекар с призната специалност по очни болести или от лекар с професионална квалификация, определена в утвърдения по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения съответен медицински стандарт.”
2. Създава се ал. 4:
„(4) Здравните консултации по ал. 1, т. 1 могат да се осъществяват само в оптиката, която се ръководи от лекар с призната специалност по очни болести или която има сключен договор с лечебно заведение, което осъществява дейност по очни болести.”
Това е моето предложение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Иванов.
Аз като вносител на предложение за отпадане на § 16 го оттеглям.
Подлагам на гласуване предложението на доктор Лъчезар Иванов, който той направи току-що по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от нашия правилник за окончателна редакция.
Моля, гласувайте това предложение.
„За” – 12, „против” – няма, „въздържал се” – 1.
Предложението на доктор Иванов за § 16 се приема.
Подлагам на гласувате текста на вносителя за § 16.
Моля, гласувайте.
„За” – няма, „против” – няма, „въздържали се” – 13.
Текстът на вносителя за § 16 не се приема.
Преминаваме към гласуване на отложения § 21. Той беше отложен във връзка с текста на доктор Шарков, но няма постъпили предложения.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 21.
„За” – 13, „против” и „въздържали се” – няма.
Текстът на вносителя за § 21 се приема.
Следва отложеният § 35а.
Тук има предложение на народния представител Ваньо Шарков и народния представител Иван Иванов.
Моля, гласувайте това предложение.
„За” – 1, „против” – няма, „въздържали се” – 13.
Предложението на народните представители Ваньо Шарков и Иван Иванов за § 35а не се приема.
Доктор Желев, поддържате ли предложението си? Но тук отпадна целият параграф?.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Отказвам се.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване текста на § 38а, който е отложен поради становище на Министерството на финансите. Това е мое предложение и ставаше въпрос дали общините могат със собствени приходи да подпомагат дейности по профилактика и лечение на социално слаби, безработни и други лица, които имат постоянна регистрация и постоянен адрес в съответната община.
От Министерството на финансите са ни отговорили, че това е правна възможност, която ние можем да създадем със закона и че всичко зависи от финансовото състояние на общините. Така че от нашата воля зависи дали ще подкрепим това предложение или не.
Моля, гласувайте § 38а съгласно направеното предложение от народния представител Десислава Атанасова.
„За” – 12, „против” – няма, „въздържал се” – 1.
Предложението на народния представител Десислава Атанасова за § 38а се приема.
Приключихме с отложените текстове.
Сега вече сме на § 61, до който приключихме предишното заседание на комисията.
Предлагам на членовете на комисията днес да работим до 17,30 ч. Надявам се, че няма да има обратни становища.
По § 61 предложение има народния представител доктор Дариткова. Заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: По реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттеглям предложението си за отпадане на § 61 и правя следното предложение за редакция на този параграф.
Припомням, че това касае регистрите, които трябва да поддържат съсловните организации и възможността тези регистри да бъдат в унифициран вид и те да представят определена информация на Министерство на здравеопазването, която ще му е необходима по отношение на планирането на кадрите на територията на страната.
Предложението е доста дълго. Ще трябва да го прочета.
„В чл. 185 се правят следните допълнения:
1. Създава се нова алинея 3:
„(3) Българският лекарски съюз, Българският зъболекарски съюз, Българският фармацевтичен съюз и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи предоставят на хартиен и електронен носител на Министерството на здравеопазването информация за:
1. вписване и заличаване на лица от регистъра на съответната съсловна организация в 30-дневен срок от вписването на промените в регистъра;
2. наложените административни наказания на членовете на съответната съсловна организация в седемдневен срок от влизането в сила на наказателното постановление.
2. Създават се ал. 4, 5 и 6:
„(4) Съсловните организации по ал. 3 предоставят при поискване информация на Министерство на здравеопазването относно придобита от членовете на съответната съсловна организация специалност по реда на чл. 178, ал. 2.
(5) Всяка година до 31 януари, както и при поискване Министерството на образованието, младежта и науката и висшите училища предоставят на Министерство на здравеопазването информация за завършилите през предходната година студенти по специалностите по професионални направления медицина, дентална медицина, фармация, обществено здраве и здравни грижи и за лицата, изпълнили условията на чл. 186, ал. 3.
(6) Всяка година до 31 януари, както и при поискване институциите в системата на професионалното образование и обучение изпращат в Министерство на здравеопазването информация за лицата, придобили професионална квалификация по медицинска специалност.”
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Доктор Шарков, заповядайте. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Тъй като не разполагаме текста, може ли още веднъж да прочетете онова, което се отнасяше за студентите? Това ми направи впечатление.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Тези текстове са взети от текстовете на Министерския съвет – ал. 3 и ал. 4. Те бяха предложени за вида на регистъра, който поддържа Министерският съвет.
Ще прочета още веднъж текста:
„2. наложените административни наказания на членовете на съответната съсловна организация в седемдневен срок от влизането в сила на наказателното постановление.”
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Имам процедурно предложение, доктор Дариткова.
Предлагам текстът с току-що прочетеното предложение от доктор Дариткова да бъде копиран и раздаден на народните представители. § 61 отново да бъде отложен, за да могат народните представители да се запознаят с текста.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
"За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Процедурното предложение се приема. § 61 се отлага.
По § 62 няма постъпили предложения. Становища? Мнения? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 62.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 62 се приема.
Преминаваме към § 63.
Постъпило е предложение от народния представител Даниела Дариткова. Има ли становища, мнения, въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Даниела Дариткова.
Моля, гласувайте.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на народния представител Даниела Дариткова се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 63. Но ще предложа той да бъде гласуван разделно, тъй като част от предложението на доктор Дариткова променя философията на текста на вносителя.
Подлагам на гласуване т. 1 на § 63 по текста на вносителя.
Моля, гласувайте.
"За" - 2, "против" – няма, "въздържали се" - 11.
Текстът на вносителя по т. 1 от § 63 не се приема.
Подлагам на гласуване т. 2 от § 63 по текста на вносителя с приетите предложения.
Моля, гласувайте.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на т. 2 от § 63 на вносителя с приетите предложения се приема.
Преминаваме към § 64.
Няма постъпили предложения по § 64. Но във връзка с гласуваното предложение на доктор Дариткова по предходния параграф и на основание чл. 73, ал. 2, т. 2 от правилника правя следното предложнеие за редакция на § 64, а именно:
§ 64 да се измени така:
„В чл. 193 се създава ал. 3:
„(3) Министерството на здравеопазването изпраща на съответната съсловна организация и на съответната регионална здравна инспекция заверено копие от влязлата в сила заповед по ал. 1.”
Тъй като отложихме текстовете по § 61 и има логическа връзка, но пък приехме тези по § 63, предлагам все пак моето предложение да бъде гласувано.
Моля, гласувайте това предложение.
"За" - 13 "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на народния представител Десислава Атанасова за § 64 се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя с приетото току-що предложение.
Моля, гласувайте.
"За" - 13 "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 64 се приема.
По § 65 и § 66 няма постъпили предложения. Има ли становища и мнения по тях? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за § 65 и § 66.
Моля, гласувайте.
"За" - 14 "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за § 65 и § 66 се приемат.
Преминаваме към § 67.
Постъпило е предложение от народния представител Десислава Атанасова. Няма други постъпили предложения.
Аз правя следното редакционно предложение по § 67.
В чл. 208б, ал. 2 думите “негов роднина” да се заменят с “едно от лицата”.
В чл. 208б, ал. 3 думите “при условията и по реда на ал. 2, поради липса на установени роднини” да се заменят “по законоустановения ред поради липса на установени лица по ал. 2.”
В чл. 208в ал. 2 да се измени така:
“(2) Висшите медицински училища извършват организацията и поемат разходите по погребението на починалото лице в следните случаи:
1. когато има изразено съгласие по чл. 208б, ал. 1 и няма установени лица по смисъла на чл. 208б, ал. 2 или
2. при наличие на условията на чл. 208б, ал. 3.”
Други становища, мнения, коментари? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Десислава Атанасова с редакциите, които прочетох току-що.
Моля, гласувайте.
"За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на народния представител Десислава Атанасова за § 67 се приема.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 67 заедно с приетите вече редакционни поправки.
Моля, гласувайте.
"За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за § 67 се приема.
По § 68, § 69, § 70, § 71, § 72, § 73 и § 74 няма постъпили предложения.
Има ли становища, мнения, коментари по тези текстове на вносителя? Няма.
Заповядайте, госпожо Йорданова. Имате думата.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Само едно допълнение искам да направя по § 69. В ал. 1 да се допише, че думите “РИОКОЗ” се заменят с “РЗИ”.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Йорданова. Разбира се, това е редакционна поправка.
Подлагам на гласуване § 68, § 69, § 70, § 71, § 72, § 73 и § 74 на вносителя с редакционната поправка, предложена от Правния отдел.
Моля, гласувайте.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на комисията за § 68, § 69, § 70, § 71, § 72, § 73 и § 74 се приемат.
Постъпило е предложение от народния представител Лъчезар Иванов да се създаде § 74а за промяна на чл. 229а, където думите “чл. 130, 131, 132, 132а, 132б, 133, 135 и 136” се заменят с “чл. 223, ал. 1 и ал. 2”.
На основание чл. 73, ал. 2, т. 2 от нашия правилник правя предложение за създаване на нов параграф 74а, в който да се направят промени в чл. 229, а именно:
Да се създаде нов параграф 74а:
“В чл. 229 думата “чл. 228б” се заменя с “чл. 228в”
С оглед това мое предложение предложението на народния представител Лъчезар Иванов следва да се номерира като § 74б.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Лъчезар Иванов за създаване на § 74а.
Моля, гласувайте.
ХАСАН АДЕМОВ: Не ни стана ясно.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Ще поясня, доктор Адемов.
Доктор Лъчезар Иванов е направил процедурно предложение за създаване на § 74а. В момента на заседанието аз правя процедурно предложния § 74а да бъде с друго съдържание, а предложеният от доктор Лъчезар Иванов § 74а да се преномерира в § 74б.
Съжалявам, че стана толкова сложно.
ХАСАН АДЕМОВ: Искам да се обърна към колегите от съсловните организации. Тези наказания с тях коментирани ли са, консултирани ли са, вие участвали ли сте, защото става въпрос за административни наказания, става въпрос за глоби.
Чл. 135, чл. 136, чл. 223 – на мен това нищо не ми говори. Затова питам.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Ще прочета отново предложението, ако е необходимо.

ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Само да се четат имена на параграфи няма смисъл.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: На колегите не е ясно, не е ясно и на доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: А на някого ясно ли му е какво пише в чл. 135, чл. 136, в чл. 223, в чл. 130, чл. 131, чл. 132?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Доктор Адемов, това предложение е направено по реда между първото и второто четене. Така че народните представители са имали възможност да проверят текстовете по чл. 135, 136 и чл. 223 на кои текстове отговарят.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Иванов да се създаде § 74а.
Моля, гласувайте това предложение.
"За" - 11, "против"- няма, "въздържал се" - 1.
Предложението на народния представител Лъчезар Иванов за създаване на нов параграф - § 74а, се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Десислава Атанасова за създаване на нов параграф § 74а със съдържанието:
“§ 74а. В чл. 229 думата “чл. 228б” се заменя с “чл. 228в”.
Моля, гласувайте това предложение на народния представител Десислава Атанасова.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на народния представител Десислава Атанасова за § 74а се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Десислава Атанасова предложението на народния представител Лъчезар Иванов за § 74а да се преномерира и да стане § 74б.
Моля, гласувайте това предложение на народния представител Десислава Атанасова.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението на народния представител Десислава Атанасова за преномериране на предложения от народния представител Лъчезар Иванов и приет от комисията § 74а се приема.
Заповядайте, проф. Станилов. Имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Моят опит в парламента ми показва, че след определено време работа в пленарна зала и в комисията умората надделява и по-нататъшната работа става неефективна.
Затова предлагам да прекратим за днес заседанието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Станилов. Аз ще се доверя на Вашия парламентарен опит и пет минути преди края на обявеното предварително време за заседанието ще закрия заседанието на комисията.
Закривам заседанието на Комисията по здравеопазването.
(Закрито в 17,25 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Десислава Атанасова)

Стенограф:
(Божидарка Бойчева)