Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
11/11/2010
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 43
на 11.11.2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 054-01-69, внесен от Мартин Димитров и Ваньо Шарков на 01.09.2010 г. – второ гласуване.
2. Обсъждане на Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите за 2009 г. и изпълнението на Националната здравна стратегия.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 43
На 11.11.2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 054-01-69, внесен от Мартин Димитров и Ваньо Шарков на 01.09.2010 г. – второ гласуване.
2. Обсъждане на Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите за 2009 г. и изпълнението на Националната здравна стратегия.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16,05 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Десислава Атанасова.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги и гости! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам дневният ред на днешното заседание да бъде следният:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 054-01-69, внесен от Мартин Димитров и Ваньо Шарков на 01.09.2010 г. – второ гласуване.
2. Обсъждане на Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите за 2009 г. и изпълнението на Националната здравна стратегия.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Няма.
Предлагам да гласуваме така предложения дневен ред.
Моля, гласувайте.
“За” – 11, “против” – няма, “въздържал се” - 1.
Дневният ред се приема.
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 054-01-69, внесен от Мартин Димитров и Ваньо Шарков на 01.09.2010 г. – второ гласуване.
2. Обсъждане на Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите за 2009 г. и изпълнението на Националната здравна стратегия.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 054-01-69, внесен от Мартин Димитров и Ваньо Шарков на 01.09.2010 г. – второ гласуване.
Има ли мнения и становища по наименованието на закона? Няма.
В такъв случай аз ще направя предложение на основание чл. 73, ал.2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание наименованието да се измени така: „Закон за допълнение на Закона за здравното осигуряване”.
Има ли други мнения, становища? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Десислава Атанасова за наименованието на закона.
Моля, гласувайте.
"За" - 14, "против" и "въздържал се" - няма.
Наименованието на закона, предложено от народния представител Десислава Атанасова, се приема.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя заедно с приетото току-що предложение от народния представител Десислава Атанасова.
Моля, гласувайте.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема.
Преминаваме към § 1.
Постъпило е предложение от народните представители Ваньо Шарков и Мартин Димитров.
Има ли други предложения? От името на вносителите някой иска ли думата?
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, колеги! Не знам дали има смисъл да обосновавам предложението след тежките и подробни дебати в пленарна зала.
Има ли някой, който да не е разбрал какво точно предлагаме? Ако има, тогава да го обяснявам. Но мисля, че няма нужда.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Има ли други предложения, мнения и становища на колегите? Няма.
Колеги, може би сте забелязали, че на всеки от вас е раздаден един работен материал с едно писмено предложение, което аз ще направя по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. То беше раздадено предварително, за да можете да се запознаете с него.
Сега ще го прочета. Правя предложение по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предложеният от вносителя текст на чл. 44а да се измени така:
“Параграф Единствен. В Глава втора, раздел V се създава чл. 44а:
“Чл. 44а. Набраните от здравноосигурителни вноски по раздел V приходи по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година се разходват само за осъществяване на дейностите, посочени в чл. 24.”
Има ли други мнения, становища, въпроси, изказвания?
ВАНЬО ШАРКОВ: Чл. 24 от кой закон?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Ние сме в Закона за здравното осигуряване, доктор Шарков. Затова е написано само “чл. 24” от действащия в момента закон.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Ваньо Шарков.
Моля, гласувайте.
Предварително искам да обявя, че има народен представител, които писмено е дал своя вот и се е подписал. Това е проф. Станилов.
“За” – 3, “против” –1, “въздържали се” – 10.
Предложението на народните представители Мартин Димитров и Ваньо Шарков не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Десислава Атанасова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, с което ви запознах току-що.
Моля, гласувайте.
“За” – 12, “против” – няма, “въздържали се” – 2.
Предложението на народния представител Десислава Атанасова за чл. 44а се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по принцип заедно с подкрепеното предложение на народния представител Десислава Атанасова.
Моля, гласувайте.
“За” – 12, “против “- няма, “въздържали се” – 2.
Текстът на комисията се приема.
Благодаря ви.
С това изчерпахме точка първа от дневния ред.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Обсъждане на Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите за 2009 г. и изпълнението на Националната здравна стратегия.
Давам думата на Министерството на здравеопазването като вносители да ни запознаят с материала.
Заповядайте, господин министър. Имате думата.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Материалът е изключително обемен и няма начин как сега да го представя. Той включва различни компоненти, като се започне от динамиката на основните показатели, демография, начин на живот, рискови фактори – сериозна база данни, която заслужава да бъде прочетена и по нея да се правят дискусии и коментари.
Разбира се, има и оценка за изпълнението на Националната здравна стратегия, която беше приета през 2008 г.
Така че, повече представяне няма как да направя. Нещата са твърде детайлни и, ако има някакви въпроси, ще се опитам аз или сътрудниците ми, хората, които реално са писали части от този доклад, сме готови да отговорим.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Откривам дискусията. Давам думата на народните представители, които желаят, да направят изказвания по Годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите за 2009 г.
Заповядайте, доктор Дариткова. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, колеги! Материалът наистина е изключително обемен, но в същото време е важен, защото би трябвало, след като се запознаем с тенденциите в здравето на нацията, да очертаем и приоритетите, които би трябвало да съобразим с финансовата рамка, която гласувахме вчера и днес за бюджета на Министерство на здравеопазването, защото предполагам, че целта на инвестирането на ресурси в здравеопазването е да се подобри здравето на нацията.
За съжаление негативните тенденции, които са факт през последните години, са налични и в този доклад, които отразяват състоянието на здравето на нацията, тоест, несъответствието между раждаемост и смъртност, несъответствието между относително добре развитата педиатрична и акушерска помощ и високата детска смъртност, особено перинаталната. За съжаление имаме и една повишена тенденция за смърт в икономически активната възрастова група.
В този смисъл имаме тук отражения на някои от негативните показатели в структурата на тази смъртност. Факт е, че през 2009 г. България се нареди на едно от първите места по обща смъртност в европейските страни и основно водещо място в тази смъртност има сърдечно-съдовата заболеваемост, като на първо място това са мозъчно-съдовата болест и исхемичната болест на сърцето.
Знаем, че като процент на инвестиция по отношение на пътеките по инвазивна кардиология ресурсът, който се влага в тези заболявания, е значителен. Знаем, че и програмата за профилактика на сърдечно-съдовите заболявания е важен елемент от профилактичните прегледи при общопрактикуващите лекари и би следвало в този доклад да намери отражение според мен този скрининг, който се провежда от общопрактикуващите лекари вече няколко години наред с изследване на липидния профил и оттам сърдечно-съдовия риск при пациентите над 18-годишна възраст.
За съжаление, прочитайки материала – може и да не съм се справила с всички подробности – не намерих отражение, особено в главата, в която се трактуваше нивото на холестерола. Смятам, че има много добра база данни в това отношение, която е събрана в Националната здравноосигурителна каса и могат да се направят много съществени, важни изводи за състоянието, да кажем, на обмяната на веществата сред нацията и от това да се изведат важни принципи и приоритети за това как бихме могли по-добре да профилактираме сърдечно-съдовата заболеваемост.
Много тревожно явление, започнало през 2009 г., беше епидемията от морбили, която също е намерила много бегло отражение в този доклад. Смятам, че това е сериозно предизвикателство за системата на здравеопазване затова, защото при една добре организирана система за имунопрофилактика, един календар, приет през миналата година, който съответства вече на добрите европейски практики, ние трябва да направим съществени изводи от тази епидемия – защо се случи все пак – така че един голям контингент от населението се оказа непокрит и достигнахме такива значителни разходи за ликвидирането на тази епидемия.
Мисля, че това може би ще се случи в доклада за 2010 г. затова, защото с епидемията все пак се справихме през тази година и там регистрирахме доста добри практики по отношение на възможността да се стигне до тези общности, които се оказаха резистентни на общата профилактика в страната.
Това бяха моите основни бележки. Смятам, че наистина този доклад е изключително важен, за да може да се очертаят стратегията и приоритетите на здравеопазването през следващата година.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Заповядайте, господин министър. Имате думата.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Искам да взема отношение по конкретно зададения въпрос от доктор Дариткова.
Всъщност тази профилактика и информация, която се извършва от общопрактикуващите лекари, тя е от една или две години. Така че, е много трудно да се направи анализ какво е реалното отражение от нея.
Все пак искам да кажа, че като казваме “повишена смъртност от сърдечно-съдови заболявания”, това не е директен израз на лошо здравеопазване, тъй като това са комплексни фактори, които влияят върху продължителността на живота и заболяванията. Ако един човек много пуши, пие непрекъснато, шефът му го тормози и той е под непрекъснат стрес, има опасност да си загуби работата – това са фактори на околната среда, които е известно, че влияят върху здравето на хората и ние не можем да ги компенсираме с лекарства.
По отношение на конкретната профилактика, която се извършва, аз имам дори известни резерви към нея, тъй като чисто медицински няма доказателства, че изследването на холестерола на двадесетгодишен мъж е нещо, което ще доведе до по-добро лечение или профилактика. Но това е обект на специализирани изследвания, които този доклад, примерно, виждайки, че хората боледуват често от сърдечно-съдови заболявания, могат да бъдат насочвани и извършвани.
Глобалните неща там потвърждават неща, които всъщност всеки ги знае. Какво виждаме? Виждаме, че общопрактикуващите лекари намаляват, че общопрактикуващите стоят, общо взето, всеки сам, няма групови практики, че помощта не е достатъчно ефикасна. Те трябва непрекъснато да покриват здравеопазването, като първите хора, с които се среща пациента, на практика не винаги работят. Вижда се какво се случва с болниците, как са се увеличили.
В доклада се показва как е нараснала цената на клиничната пътека от, ако не се лъжа, 120 или 140 лв. в началото, преди десет години, сега тя е 600 и повече лева, а за следващата година има още по-голяма вероятност да стане по-висока, което не казвам, че е нещо лошо. Това е съвсем нормално, навсякъде разходите за здравеопазване се качват, но не виждаме пряка връзка с подобряване удовлетвореността на населението от здравните грижи.
Тоест, този доклад за здравето на нацията е един огромен материал, който трябва да се използва в бъдеще за изработване на концепции за развитие на здравеопазването. Поне аз и ние в момента в Министерство на здравеопазването правим това. Използваме данни от него и това може да е отправна точка за бъдещи проучвания по много конкретни въпроси, които са засегнати в него.
Напълно съм съгласен, че трябва да работим усилено в тази насока.
По въпроса за епидемията от морбили. Ето, написано е, че от 2008 и 2009 г. имаме сериозен ръст. Мисля, че добре е направен докладът и са засегнати доста теми.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Има ли други желаещи за изказвания? От съсловните организации някой иска ли да вземе думата?
Доктор Николай Шарков, заповядайте. Имате думата.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър, уважаеми колеги! Аз се радвам, че навременната реакция на доктор Константинов – министър на здравеопазването, допълни доклада за здравето на нацията, защото беше изпусната единствената програма, която касае оралното здраве на децата в България до 18-годишна възраст.
Впоследствие с известно бюрократично закъснение тя ви бе предадена като допълнителен материал към съответната обемиста материя.
Искам да ви кажа, че програмата върви, тази седмица приключваме прегледите на 21 000 деца, което е от 2009 г. През 2009 г. се състоя нейното конституиране, нейното администриране. Създадена бе съответната вертикална и хоризонтална структура. Тоест, програмата работи, програмата е резултативна, нещата се виждат в действие.
Отсега искам да ви кажа, че е окаяно състоянието на децата до 18-годишна възраст от гледна точка на заболяване на твърдите зъбни тъкани – визирам зъбния кариес – и от гледна точка на заболявания на гингивата и пародонта. Поне тези деца, които аз самият съм прегледал по тази програма, налагат този извод.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Николай Шарков.
Заповядайте, доктор Ленков. Имате думата.
ДИМИТЪР ЛЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители, колеги! Аз искам да заостря вашето внимание върху един въпрос – късната откриваемост на онкологични заболявания.
Аз се радвам, че доктор Константинов е акушер-гинеколог и се надявам най-накрая и с помощта на вас, народните представители, да съумеем в България да направим една програма за ранна откриваемост на онкозаболяванията.
РЕПЛИКА: Има такава програма.
ДИМИТЪР ЛЕНКОВ: Има ли? Но няма средства за тях.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Има и средства, тя се развива. Надявам се да постигне и резултати.
ДИМИТЪР ЛЕНКОВ: Развива се, надявам се по най-бързия начин да се развие, защото това “развива се” го чувам от трети министър.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Аз не съм виновен.
ДИМИТЪР ЛЕНКОВ: Далеч съм от тази мисъл, господин министър. Казвам това, защото болните трябва да се лекуват сега. Всяко отлагане коства човешки живот.
А ние българските лекари сме доказали, че можем да се преборим и профилактиката на тези заболявания ще струва много по-евтино на държавата. Болестта да не се открива в трети и четвърти стадий, а още в първи и втори стадий.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Ленков.
Има ли други желаещи за изказвания, мнения, становища? Не виждам.
Колеги, тъй като докладът за здравето на нацията се представя съгласно Закона за здравето от министъра на здравеопазването в Народното събрание, а не се гласува, ще подготвим доклад с бележките и критиките, които бяха изразени и ще бъде внесен в Народното събрание.
Давам думата на доктор Джема Грозданова да направи съобщение.
Заповядайте, доктор Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги! На 14 ноември е Международният ден за борба с диабета.
Утре в 9,30 ч в Народното събрание под патронажа на Комисията по здравеопазването ще дойдат четири деца с доц. Коприварова и ще се измерва кръвна захар на народни представители, разбира се, които желаят, за да покажем, че в това няма нищо страшно и да подпомогнем профилактиката на заболяването.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Ще се радваме Комисията по здравеопазването да няма проблеми с диабета и да покаже добри резултати.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
Благодаря на всички колеги за активното участие.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Десислава Атанасова)
Стенограф:
(Божидарка Бойчева)
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 43
на 11.11.2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 054-01-69, внесен от Мартин Димитров и Ваньо Шарков на 01.09.2010 г. – второ гласуване.
2. Обсъждане на Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите за 2009 г. и изпълнението на Националната здравна стратегия.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 43
На 11.11.2010 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 054-01-69, внесен от Мартин Димитров и Ваньо Шарков на 01.09.2010 г. – второ гласуване.
2. Обсъждане на Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите за 2009 г. и изпълнението на Националната здравна стратегия.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16,05 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Десислава Атанасова.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги и гости! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам дневният ред на днешното заседание да бъде следният:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 054-01-69, внесен от Мартин Димитров и Ваньо Шарков на 01.09.2010 г. – второ гласуване.
2. Обсъждане на Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите за 2009 г. и изпълнението на Националната здравна стратегия.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Няма.
Предлагам да гласуваме така предложения дневен ред.
Моля, гласувайте.
“За” – 11, “против” – няма, “въздържал се” - 1.
Дневният ред се приема.
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 054-01-69, внесен от Мартин Димитров и Ваньо Шарков на 01.09.2010 г. – второ гласуване.
2. Обсъждане на Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите за 2009 г. и изпълнението на Националната здравна стратегия.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 054-01-69, внесен от Мартин Димитров и Ваньо Шарков на 01.09.2010 г. – второ гласуване.
Има ли мнения и становища по наименованието на закона? Няма.
В такъв случай аз ще направя предложение на основание чл. 73, ал.2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание наименованието да се измени така: „Закон за допълнение на Закона за здравното осигуряване”.
Има ли други мнения, становища? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Десислава Атанасова за наименованието на закона.
Моля, гласувайте.
"За" - 14, "против" и "въздържал се" - няма.
Наименованието на закона, предложено от народния представител Десислава Атанасова, се приема.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя заедно с приетото току-що предложение от народния представител Десислава Атанасова.
Моля, гласувайте.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема.
Преминаваме към § 1.
Постъпило е предложение от народните представители Ваньо Шарков и Мартин Димитров.
Има ли други предложения? От името на вносителите някой иска ли думата?
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, колеги! Не знам дали има смисъл да обосновавам предложението след тежките и подробни дебати в пленарна зала.
Има ли някой, който да не е разбрал какво точно предлагаме? Ако има, тогава да го обяснявам. Но мисля, че няма нужда.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Има ли други предложения, мнения и становища на колегите? Няма.
Колеги, може би сте забелязали, че на всеки от вас е раздаден един работен материал с едно писмено предложение, което аз ще направя по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. То беше раздадено предварително, за да можете да се запознаете с него.
Сега ще го прочета. Правя предложение по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предложеният от вносителя текст на чл. 44а да се измени така:
“Параграф Единствен. В Глава втора, раздел V се създава чл. 44а:
“Чл. 44а. Набраните от здравноосигурителни вноски по раздел V приходи по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година се разходват само за осъществяване на дейностите, посочени в чл. 24.”
Има ли други мнения, становища, въпроси, изказвания?
ВАНЬО ШАРКОВ: Чл. 24 от кой закон?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Ние сме в Закона за здравното осигуряване, доктор Шарков. Затова е написано само “чл. 24” от действащия в момента закон.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Ваньо Шарков.
Моля, гласувайте.
Предварително искам да обявя, че има народен представител, които писмено е дал своя вот и се е подписал. Това е проф. Станилов.
“За” – 3, “против” –1, “въздържали се” – 10.
Предложението на народните представители Мартин Димитров и Ваньо Шарков не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Десислава Атанасова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, с което ви запознах току-що.
Моля, гласувайте.
“За” – 12, “против” – няма, “въздържали се” – 2.
Предложението на народния представител Десислава Атанасова за чл. 44а се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по принцип заедно с подкрепеното предложение на народния представител Десислава Атанасова.
Моля, гласувайте.
“За” – 12, “против “- няма, “въздържали се” – 2.
Текстът на комисията се приема.
Благодаря ви.
С това изчерпахме точка първа от дневния ред.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Обсъждане на Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите за 2009 г. и изпълнението на Националната здравна стратегия.
Давам думата на Министерството на здравеопазването като вносители да ни запознаят с материала.
Заповядайте, господин министър. Имате думата.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Материалът е изключително обемен и няма начин как сега да го представя. Той включва различни компоненти, като се започне от динамиката на основните показатели, демография, начин на живот, рискови фактори – сериозна база данни, която заслужава да бъде прочетена и по нея да се правят дискусии и коментари.
Разбира се, има и оценка за изпълнението на Националната здравна стратегия, която беше приета през 2008 г.
Така че, повече представяне няма как да направя. Нещата са твърде детайлни и, ако има някакви въпроси, ще се опитам аз или сътрудниците ми, хората, които реално са писали части от този доклад, сме готови да отговорим.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Откривам дискусията. Давам думата на народните представители, които желаят, да направят изказвания по Годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите за 2009 г.
Заповядайте, доктор Дариткова. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, колеги! Материалът наистина е изключително обемен, но в същото време е важен, защото би трябвало, след като се запознаем с тенденциите в здравето на нацията, да очертаем и приоритетите, които би трябвало да съобразим с финансовата рамка, която гласувахме вчера и днес за бюджета на Министерство на здравеопазването, защото предполагам, че целта на инвестирането на ресурси в здравеопазването е да се подобри здравето на нацията.
За съжаление негативните тенденции, които са факт през последните години, са налични и в този доклад, които отразяват състоянието на здравето на нацията, тоест, несъответствието между раждаемост и смъртност, несъответствието между относително добре развитата педиатрична и акушерска помощ и високата детска смъртност, особено перинаталната. За съжаление имаме и една повишена тенденция за смърт в икономически активната възрастова група.
В този смисъл имаме тук отражения на някои от негативните показатели в структурата на тази смъртност. Факт е, че през 2009 г. България се нареди на едно от първите места по обща смъртност в европейските страни и основно водещо място в тази смъртност има сърдечно-съдовата заболеваемост, като на първо място това са мозъчно-съдовата болест и исхемичната болест на сърцето.
Знаем, че като процент на инвестиция по отношение на пътеките по инвазивна кардиология ресурсът, който се влага в тези заболявания, е значителен. Знаем, че и програмата за профилактика на сърдечно-съдовите заболявания е важен елемент от профилактичните прегледи при общопрактикуващите лекари и би следвало в този доклад да намери отражение според мен този скрининг, който се провежда от общопрактикуващите лекари вече няколко години наред с изследване на липидния профил и оттам сърдечно-съдовия риск при пациентите над 18-годишна възраст.
За съжаление, прочитайки материала – може и да не съм се справила с всички подробности – не намерих отражение, особено в главата, в която се трактуваше нивото на холестерола. Смятам, че има много добра база данни в това отношение, която е събрана в Националната здравноосигурителна каса и могат да се направят много съществени, важни изводи за състоянието, да кажем, на обмяната на веществата сред нацията и от това да се изведат важни принципи и приоритети за това как бихме могли по-добре да профилактираме сърдечно-съдовата заболеваемост.
Много тревожно явление, започнало през 2009 г., беше епидемията от морбили, която също е намерила много бегло отражение в този доклад. Смятам, че това е сериозно предизвикателство за системата на здравеопазване затова, защото при една добре организирана система за имунопрофилактика, един календар, приет през миналата година, който съответства вече на добрите европейски практики, ние трябва да направим съществени изводи от тази епидемия – защо се случи все пак – така че един голям контингент от населението се оказа непокрит и достигнахме такива значителни разходи за ликвидирането на тази епидемия.
Мисля, че това може би ще се случи в доклада за 2010 г. затова, защото с епидемията все пак се справихме през тази година и там регистрирахме доста добри практики по отношение на възможността да се стигне до тези общности, които се оказаха резистентни на общата профилактика в страната.
Това бяха моите основни бележки. Смятам, че наистина този доклад е изключително важен, за да може да се очертаят стратегията и приоритетите на здравеопазването през следващата година.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Заповядайте, господин министър. Имате думата.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Искам да взема отношение по конкретно зададения въпрос от доктор Дариткова.
Всъщност тази профилактика и информация, която се извършва от общопрактикуващите лекари, тя е от една или две години. Така че, е много трудно да се направи анализ какво е реалното отражение от нея.
Все пак искам да кажа, че като казваме “повишена смъртност от сърдечно-съдови заболявания”, това не е директен израз на лошо здравеопазване, тъй като това са комплексни фактори, които влияят върху продължителността на живота и заболяванията. Ако един човек много пуши, пие непрекъснато, шефът му го тормози и той е под непрекъснат стрес, има опасност да си загуби работата – това са фактори на околната среда, които е известно, че влияят върху здравето на хората и ние не можем да ги компенсираме с лекарства.
По отношение на конкретната профилактика, която се извършва, аз имам дори известни резерви към нея, тъй като чисто медицински няма доказателства, че изследването на холестерола на двадесетгодишен мъж е нещо, което ще доведе до по-добро лечение или профилактика. Но това е обект на специализирани изследвания, които този доклад, примерно, виждайки, че хората боледуват често от сърдечно-съдови заболявания, могат да бъдат насочвани и извършвани.
Глобалните неща там потвърждават неща, които всъщност всеки ги знае. Какво виждаме? Виждаме, че общопрактикуващите лекари намаляват, че общопрактикуващите стоят, общо взето, всеки сам, няма групови практики, че помощта не е достатъчно ефикасна. Те трябва непрекъснато да покриват здравеопазването, като първите хора, с които се среща пациента, на практика не винаги работят. Вижда се какво се случва с болниците, как са се увеличили.
В доклада се показва как е нараснала цената на клиничната пътека от, ако не се лъжа, 120 или 140 лв. в началото, преди десет години, сега тя е 600 и повече лева, а за следващата година има още по-голяма вероятност да стане по-висока, което не казвам, че е нещо лошо. Това е съвсем нормално, навсякъде разходите за здравеопазване се качват, но не виждаме пряка връзка с подобряване удовлетвореността на населението от здравните грижи.
Тоест, този доклад за здравето на нацията е един огромен материал, който трябва да се използва в бъдеще за изработване на концепции за развитие на здравеопазването. Поне аз и ние в момента в Министерство на здравеопазването правим това. Използваме данни от него и това може да е отправна точка за бъдещи проучвания по много конкретни въпроси, които са засегнати в него.
Напълно съм съгласен, че трябва да работим усилено в тази насока.
По въпроса за епидемията от морбили. Ето, написано е, че от 2008 и 2009 г. имаме сериозен ръст. Мисля, че добре е направен докладът и са засегнати доста теми.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Има ли други желаещи за изказвания? От съсловните организации някой иска ли да вземе думата?
Доктор Николай Шарков, заповядайте. Имате думата.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър, уважаеми колеги! Аз се радвам, че навременната реакция на доктор Константинов – министър на здравеопазването, допълни доклада за здравето на нацията, защото беше изпусната единствената програма, която касае оралното здраве на децата в България до 18-годишна възраст.
Впоследствие с известно бюрократично закъснение тя ви бе предадена като допълнителен материал към съответната обемиста материя.
Искам да ви кажа, че програмата върви, тази седмица приключваме прегледите на 21 000 деца, което е от 2009 г. През 2009 г. се състоя нейното конституиране, нейното администриране. Създадена бе съответната вертикална и хоризонтална структура. Тоест, програмата работи, програмата е резултативна, нещата се виждат в действие.
Отсега искам да ви кажа, че е окаяно състоянието на децата до 18-годишна възраст от гледна точка на заболяване на твърдите зъбни тъкани – визирам зъбния кариес – и от гледна точка на заболявания на гингивата и пародонта. Поне тези деца, които аз самият съм прегледал по тази програма, налагат този извод.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Николай Шарков.
Заповядайте, доктор Ленков. Имате думата.
ДИМИТЪР ЛЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители, колеги! Аз искам да заостря вашето внимание върху един въпрос – късната откриваемост на онкологични заболявания.
Аз се радвам, че доктор Константинов е акушер-гинеколог и се надявам най-накрая и с помощта на вас, народните представители, да съумеем в България да направим една програма за ранна откриваемост на онкозаболяванията.
РЕПЛИКА: Има такава програма.
ДИМИТЪР ЛЕНКОВ: Има ли? Но няма средства за тях.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Има и средства, тя се развива. Надявам се да постигне и резултати.
ДИМИТЪР ЛЕНКОВ: Развива се, надявам се по най-бързия начин да се развие, защото това “развива се” го чувам от трети министър.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Аз не съм виновен.
ДИМИТЪР ЛЕНКОВ: Далеч съм от тази мисъл, господин министър. Казвам това, защото болните трябва да се лекуват сега. Всяко отлагане коства човешки живот.
А ние българските лекари сме доказали, че можем да се преборим и профилактиката на тези заболявания ще струва много по-евтино на държавата. Болестта да не се открива в трети и четвърти стадий, а още в първи и втори стадий.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Ленков.
Има ли други желаещи за изказвания, мнения, становища? Не виждам.
Колеги, тъй като докладът за здравето на нацията се представя съгласно Закона за здравето от министъра на здравеопазването в Народното събрание, а не се гласува, ще подготвим доклад с бележките и критиките, които бяха изразени и ще бъде внесен в Народното събрание.
Давам думата на доктор Джема Грозданова да направи съобщение.
Заповядайте, доктор Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги! На 14 ноември е Международният ден за борба с диабета.
Утре в 9,30 ч в Народното събрание под патронажа на Комисията по здравеопазването ще дойдат четири деца с доц. Коприварова и ще се измерва кръвна захар на народни представители, разбира се, които желаят, за да покажем, че в това няма нищо страшно и да подпомогнем профилактиката на заболяването.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Ще се радваме Комисията по здравеопазването да няма проблеми с диабета и да покаже добри резултати.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
Благодаря на всички колеги за активното участие.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Десислава Атанасова)
Стенограф:
(Божидарка Бойчева)
