ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 51




На 24.03.2011 г. се проведе заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 102-01-6, внесен от Министерския съвет на 31.01.2011 г.
2. Проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 200 на Международната организация на труда относно ХИВ/СПИН, приета на 99-тата сесия на Международната конференция на труда на 17 юни 2010 г. в Женева, № 102-03-6, внесен от Министерския съвет на 07.03.2011 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2011 г., № 154-01-33, внесен от Светлана Ангелова Найденова и група народни представители на 21.03.2011 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването




П Р О Т О К О Л
№ 51




На 24.03.2011 г. се проведе заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 102-01-6, внесен от Министерския съвет на 31.01.2011 г.
2. Проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 200 на Международната организация на труда относно ХИВ/СПИН, приета на 99-тата сесия на Международната конференция на труда на 17 юни 2010 г. в Женева, № 102-03-6, внесен от Министерския съвет на 07.03.2011 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2011 г., № 154-01-33, внесен от Светлана Ангелова Найденова и група народни представители на 21.03.2011 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Десислава Атанасова.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги и гости! Добър ден на всички!
Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам днешното заседание да протече при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 102-01-6, внесен от Министерския съвет на 31.01.2011 г.
2. Проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 200 на Международната организация на труда относно ХИВ/СПИН, приета на 99-тата сесия на Международната конференция на труда на 17 юни 2010 г. в Женева, № 102-03-6, внесен от Министерския съвет на 07.03.2011 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2011 г., № 154-01-33, внесен от Светлана Ангелова Найденова и група народни представители на 21.03.2011 г.
Има ли предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 102-01-6, внесен от Министерския съвет на 31.01.2011 г.
2. Проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 200 на Международната организация на труда относно ХИВ/СПИН, приета на 99-тата сесия на Международната организация на труда на 17 юни 2010 г. в Женева, № 102-03-6, внесен от Министерския съвет на 07.03.2011 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2011 г., № 154-01-33, внесен от Светлана Ангелова Найденова и група народни представители на 21.03.2011 г.

Преминаваме към точка първа от приетия дневен ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 102-01-6, внесен от Министерския съвет на 31.01.2011 г.
Давам думата на вносителите.
От страна на Министерството на здравеопазването тук присъства госпожа Гергана Павлова – заместник-министър на здравеопазването. От страна на Министерството на финансите присъства госпожа Милена Бойкова.
Заповядайте, госпожо Бойкова. Имате думата.
МИЛЕНА БОЙКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
От името на Министерството на финансите и в качеството си на директор на Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” бих искала съвсем накратко да представя на вашето внимание предлагания законопроект и същевременно успоредно с това бих искала да предам личните извинения на ресорния заместник-министър Боряна Пенчева за невъзможността й да се яви на днешното заседание лично предвид присъствието й на заседание на Съвета на Европейския съюз на 24 и 25 март в Брюксел.
Ако ми позволите, ще кажа, че законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване цели преди всичко отстраняване на посочени от Европейската комисия нарушения. С тази цел сме предложили дружествата по доброволно здравно осигуряване да бъдат лицензирани като застрахователи по застраховка „заболяване” или по застраховка „злополука и заболяване”.
Понастоящем доброволното здравно осигуряване се извършва на търговски принцип от самостоятелни стопански субекти, каквито са здравноосигурителните акционерни дружества, и при настъпване на предвидените в здравноосигурителните договори случаи дружествата възстановяват разходите за здравно обслужване на осигурените лица или съответно осигуряват предоставянето на определени здравни услуги и стоки на осигурените при тях лица чрез определени изпълнители на медицинска помощ, с които тези дружества са сключили договор и чиито услуги се заплащат от здравноосигурителните дружества.
Европейската комисия подчертава, че дейността на тези предприятия, които предлагат допълнителни здравни осигуровки, включвани обикновено и осигуряващи здравно покритие, което вече е включено в здравноустановената система на държавното социално осигуряване, трябва да бъде регламентиран в съответствие с европейските директиви по общото застраховане, различно от животозастраховането.
С предлагания проект здравноосигурителните дружества придобиват статут на застрахователи и за тях ще се прилагат всички изисквания към застрахователите.
Проектът цели отстраняването на посочените от Европейската комисия нарушения на европейското законодателство с оглед получените до момента три писма от Комисията, с които е поставено началото на досъдебната фаза на процедурата за нарушение на правото на Европейския съюз и на практика съществува изключително реална опасност да бъде сезиран Съдът на Европейския съюз за решаване на този проблем.
Размерът на глобата, която може да бъде присъдена в случай, че България загуби делото, е доста сериозен. Дейността по доброволното здравно осигуряване, което се предвижда чрез предлагания законопроект за изменение и допълнение на закона, ще се извършва от застрахователи, които имат право да извършват дейност по застраховка „заболяване” или по застраховка „злополука и заболяване”.
Съществуващите здравноосигурителни дружества се предвижда да получат възможност да бъдат лицензирани и по други видове застраховки, като по този начин икономически ще оползотворят увеличения на 4,6 млн. лв. собствен капитал.
Съществуващите здравноосигурителни дружества също така ще могат да се ползват от Единния европейски пазар, като ще имат възможност да извършват дейност при свободата на предоставяне на услуги или правото на установяване в други държави-членки.
Разпоредбите на закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, нарушаващи свободното движение на капитали, ще се отменят.
Също така се предлага и нова уредба на здравното застраховане, като се въвеждат характеристиките на стандартизиран застрахователен продукт, а именно договор за медицинска застраховка.
В едногодишен срок заварените здравноосигурителни дружества трябва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на Кодекса на застраховането и да подадат заявление за издаване на лиценз за застраховател по застраховка „заболяване” или „злополука и заболяване”.
Дружествата, които не приведат дейността си в съответствие с изискванията на Кодекса за застраховането, преминават в процедура по ликвидация съгласно Кодекса за застраховането.
И на последно място, с предлагания законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване ще бъдат направени някои изменения в други закони, които произтичат пряко от основните изменения на Закона за здравното осигуряване.
Това е в най-общи линии така предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Откривам дебата.
Давам думата първо на народните представители, които да вземат становище, а след това ще дам и на съсловните организации и т.н.
Заповядайте, доктор Иванов. Имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми колеги! На днешното заседание ние разглеждаме законопроект, който ние сме гледали и в предишното Народно събрание, по-точно сме гледали предложения за промени в Закона за здравното осигуряване, който законопроект беше предложен – само да припомня – от народния представител Антония Първанова и група народни представители.
Имах възможността да се запозная детайлно с директивите, пет на брой, които директиви посочват, че България трябва да изправи своето законодателство.
След като направих един обстоен преглед на директивите, достигам до следния извод, че, първо, здравноосигурителните дружества в България чакат своята законодателна реформа вече десет години. Един от основните проблеми, които се поставят, това е всъщност каква реализация и каква законова норма ще намерят здравноосигурителните фондове. Това, от една страна.
Второто много важно нещо е, че във всички тези директиви, пет на брой, се казва, че България ще претърпи санкции. Но в така изброените директиви аз не видях директивата от 2009 г. № 138 ЕО/25.11.2009 г., която се нарича „Платежоспособност ІІ”. Тя просто е пропусната. А мисля, че един от първите моменти, на който аз бих искал да заостря вашето внимание в моето изказване, е именно, че в тази директива се казват следните важни неща.
Ще бъда съвсем кратък. В чл. 4 на директивата се дават изключенията от приложното поле – говорим за здравноосигурителните фондове, където годишният брутен приход трябва да бъде 5 млн. евро. Мисля, че за всички тук присъстващи е ясно, че здравноосигурителните фондове в България нямат такива финансови размери.
На следващо място, задължителното и доброволното здравно осигуряване са взаимно допълващи се и те не могат да бъдат изключени – нещо, изключително важно.
Няма да се спирам подробно на тази директива, тъй като мисля, че всички, които се интересуват от тази материя, са добре запознати. Но не мога да не направя няколко важни акцента именно за здравното осигуряване, за здравноосигурителните фондове и съответно за застрахователните компании.
За здравноосигурителните фондове в България е изключително важно да се знае, че те, първо, осигуряват и правят 38 млн. лв., вкарват в държавата 22 млн. лв – нещо, много важно. Второто много важно нещо за здравноосигурителните фондове е, че към днешна дата има 200 хиляди българи, които се осигуряват допълнително.
В тази тежка икономическа система, в която се намираме, една промяна на модела – а моделът в България, както знаем, е солидарният модел, и ще дам малко история, че този солидарен модел е въведен в Европа от Бисмарк поради причина и невъзможност гражданите в Европа да могат да поемат самостоятелно своите финансови ангажименти към здравето си.
Затова, ако ние днес приемем този законопроект, ние ще разклатим из основи фундаменталния принцип, а именно принципът на солидарността.
Виждаме, че финансовите средства на Националната здравноосигурителна каса са недостатъчни и всички ние тук присъстващи го знаем това. Знаем какво ще се получи и какъв сигнал ние ще дадем, ако приемем днес този законопроект. Ще кажем: въвеждаме застрахователния модел. И тук веднага отиваме - специално, когато говорим за застраховане – към изясняване на това какво правят застрахователните компании.
Малко информация. Четири дружества, които осъществяват общо застраховане, 41 000 лв. е прекият доход на обезщетяване и 21 000 лв. без лев за държавата, животозастраховане – 6 млн., от които постоянно здравно застраховане правят 2 млн., а се връщат 1,100 млн. и нито лев не влиза в държавата.
Застрахователите нямат лицензни пакети за здраве, имат общи условия. Има един за вас любопитен момент. В тези общи условия влизат – давам за пример – мозъчен удар. Разбирате за какво става дума, а цената е 20 лв. Нещото, с което аз не мога да се съглася, това е, че застрахователите не се интересуват от това как се осъществява самата медицинска услуга, дали тази услуга е качествена, какво получава пациентът. Тук всичко се свежда до това, че има върху дадения човек инцидент, събитие, както те го наричат, плащат всъщност събитието.
Оттук логично-следствената връзка, която искам да направя, е, че с доброволното здравно осигуряване ние всъщност въвеждаме именно тези пропуски и именно корекцията в сега съществуващата система, която именно се основава на това, че първо, пациентът, който е здравно осигурен, всъщност получава услугата, следи се за изпълнението на тази услуга, за качеството на услугата, включително и при необходимост, при недофинансиране от страна на Националната здравноосигурителна каса за дадени медикаменти, консумативи и други, здравноосигурителните фондове осигуряват това чрез посредник.
И тук се избягва пак нещо много важно – директното плащане. Защото българският народ е беден и той не може да си позволи директни плащания. Именно това е една от най-важните функции – да се избегнат директните плащания.
Няма да продължавам дълго, за да не ви отегчавам, но мисля, че така предложеният законопроект няма как да бъде приет, тъй като, ако ние днес подкрепим този законопроект, това означава тази десетгодишна история на здравното осигуряване да бъде закрита. Ние в момента нямаме реален коректор, в момента ние нямаме институция – така да я наречем – която да следи за качеството на тази услуга, която непосредствено е предоставяна.
Да, тук ще кажат някои, че има медицински одит и т.н. Мога да бъда репликиран с това, но тук в случая гражданите имат възможността да се подсигурят в сферата на здравеопазването именно чрез тези доброволни здравноосигурителни фондове.
Завършвайки, ще кажа, че нямам никакъв конфликт на интереси в случая, защото може би тук някой ще помисли, че е така. Декларирам, че нямам такъв конфликт на интереси.
Специално при гласуването аз ще се въздържа в подкрепата на този законопроект.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Иванов.
Има ли реплики? Няма.
Доктор Сахлим заяви желание за изказване. Заповядайте, доктор Сахлим.
НИГЯР САХЛИМ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми гости, уважаеми колеги! Ние няма да подкрепим предложените и внесените предложения.
Учудващо е, че 18 души работна група са работили върху този материал, който ние получихме. 18 души със заповед на министъра на здравеопазването са умували от м. август 2009 до сега, за да измислят ето това, което ни е предложено.
Само се връщам в предишния мандат, в края на предишния мандат, когато комисията концептуално е обсъждала модел, предложен от народния представител Антония Първанова и Йордан Цонев. Но поради липсата на политически консенсус този модел въобще не влезе за гласуване както в Комисия по здравеопазването, така и в пленарна зала.
Това, което ни се предлага от тези 18 души, може би част от тях са тук, в тази зала днес, е още по-лош вариант на това, което ние обсъждахме тогава. Ще ви кажа защо.
Първо, има един много сериозен аргумент, който въобще не може да се пренебрегне. Тук с тези промени всъщност се прави окончателен отказ от каквато и да е форма наистина на демонополизация на касата. Нещо повече, утвърждава се монополът на тази Каса, която вие знаете, че управлява към този момент над 2,5 млрд. лв., зачеркват се доброволните фондове – около двадесетина на брой – и с малки промени във времето, управляващи едни 20 млн. лв. поради това, че не могат, а и поради може би законодателни проблеми, да разгърнат дейност, а и заради манталитета на българина да се осигурява допълнително.
Така или иначе, ефектът от тези предложения ще бъде недопустимо смесване на две различни системи – от една страна, на остатъци от здравноосигурителен модел, който в никакъв случай вече няма да е солидарен, той и сега е малко относителен солидарен при наличие на огромна група неосигурени български граждани, и принципи на застраховане – нещо абсолютно несъвместимо. Аз не знам някъде по света дали има подобно нещо.
Чисто застрахователният модел сигурно е чудесен, макар че има данни в обратната посока в американски условия, изисква много пари и просто няма как да се случи при тези български условия.
Давам ви само един, ето този аргумент, и той е според мен основният, за да бъде отхвърлено това, което ни се предлага.
Най-вероятно колегите ми ще разгърнат въобще тезата защо трябва да се гласува против. И мисля, че тук сме на път да постигнем – ще видим какво ще бъде гласуването – но ще постигнем може би политически консенсус за несъстоятелността на това, което е внесено за разглеждане днес в комисията.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Сахлим.
Има ли реплики към доктор Сахлим? Не виждам. Има ли други народни представители, желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Госпожи и господа, ние няма да подкрепим законопроекта.
Давам си сметка, че сме поставени в сложна ситуация, тъй като постоянно се променя европейското законодателство и България е поставена пред този проблем и това предизвикателство. Но смятам, че много по-задълбоченото тълкуване на целите на посочената обобщаваща директива дава възможност да се намерят гъвкави решения, които да бъдат съобразени с организацията на здравеопазването в България.
Освен това вие сте ни помогнали, прилагайки тук към документацията запитванията, постъпили от редица други страни, които задават въпроси, които са и от наш интерес. Това показва, че при много по-активна позиция от страна на българските власти, на правителството и на парламента могат да се постигнат по-гъвкави решения, имайки предвид крайния срок за въвеждането на тази директива, а именно края на 2012 г.
Тук трябва да направя една по-критична забележка в областта на здравеопазването. Виждаме, че министрите се сменят, но политиката си остава. Тази дейност, която е започнала при предишния министър, сега в нейния завършен вид тя се предлага при настоящия. Подобно е положението и по отношение на структурата на лечебните заведения, ако визираме общинското здравеопазване, където в предишните близки години откровено се заявяваше намерението за закриване на значителна част от общинските болници. Сега, без това да се афишира, действията, които се предприемат, водят към същия резултат – знаете по какви причини.
Мисля, че поради тази причина Комисията по здравеопазването трябва много по-задълбочено и критично да погледне на тези въпроси, защото има една обективна разлика, която аз до сега не съм видял и чул да бъде обяснена – това е между застраховането и осигуряването.
Застраховането винаги изисква реализацията на застрахователното събитие, тоест, конкретен резултат, който да бъде компенсиран, докато здравното осигуряване по своята природа е нещо повече, особено, ако вземем не само лечебните дейности, а всички други, които трябва да водят към укрепване и защита на здравето на гражданите и специално на пациентите.
Това чрез модела на осигуряването няма как да бъде решено, защото в здравеопазването трябва да се извършват дейности и да се плащат преди да настъпи това събитие, за което е застраховано лицето.
Освен това, ако вие не снемате като ваш ангажимент и като наш общ ангажимент развитието на системата на доброволното здравно осигуряване в определен сегмент, тогава също трябва да се помисли – не толкова терминологично, тъй като терминологично и като капиталова адекватност – ние можем да намерим някакви решения, които да устройват както българската действителност, така и да бъдат приемливи и на европейско ниво. Но аз говоря за запазване на тази специфика на здравното осигуряване в частта на доброволната част, която няма как да бъде постигната, поне в голяма степен, чрез прехвърлянето на тази дейност към другите застрахователни дружества.
Най-накрая според мен ние трябва да се стремим здравното застраховане или осигуряване – както и да го наричаме – да бъде един изключителен предмет, който изисква специфична квалификация, който изисква специфична организация, който изисква специфичен контрол. Това не може да бъде направено през системата на общото застраховане, което, разбира се, не изключва, ако някой иска да се занимава с такова застраховане, да намери тази полоса, която законово ще бъде определена, без да влиза в противоречие с всички тези специфични изисквания.
Другото според мен е продиктувано повече от финансово-икономически интереси. Не казвам, че те в много случаи не са водещи на нивото на европейските институции, но в това е призванието на парламента и на правителството – да намерят най-малкото баланс, ако не превес в полза на интересите на гражданите, на пациентите в тази деликатна материя.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Госпожо Манолова, заповядайте. Имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз моля за извинение, че не чух встъпителните думи на вносителите, но, така или иначе, всеки един от нас, който се е запознал подробно с европейските директиви и с предлагания законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, няма как да не си зададе въпроса защо и в чий интерес се предлага приемането на този законопроект – дали е в интерес на пациентите, дали в интерес на изпълнителите на медицинска помощ, дали в интерес на здравноосигурителните дружества и даже дали е в интерес на съществуващия застрахователен пазар. Защото според мен това не се прави в интерес на нито един от тези субекти и тотално се променя ей така, на парче самата философия на модела, който е възприет в България.
Може би той не е най-съвършеният, но след като, така или иначе, едновременно се прилагат и здравното осигуряване по Закона за здравното осигуряване, и застраховане, би следвало авторите на този законопроект, които са представители на правителството, да се опитат да обяснят евентуално на съответните европейски институции спецификата на българския модел и най-малкото да поискат или отлагателен период, или да минем в графата „изключения”, както между другото са направили страни, които са далеч по-напред от нас и в здравното осигуряване, и в застраховането, точно в здравната помощ. Имам предвид Франция, Холандия, Германия, които са образец в тази посока, още повече, че за всеки един от юристите – може би греша, тъй като много са директивите и не успяхме да се запознаем съвсем подробно – но това, което следва като извод е, че първо, те вече са отменени с една последваща директива от 2009 г., която ще започне да действа от 2012 г. и която допуска изключения, например, в частта, която касае капитала на тези дружества, не се отнася до тези, които са на българския пазар, тъй като те нямат изискуемия капитал.
Така че аз не виждам никакви аргументи – нито правни, нито произтичащи от европейското законодателство, нито с цел подобряване на здравните грижи за пациентите, нито с оглед интересите на изпълнителите на медицинска помощ, които да предполагат приемането на такъв законопроект.
Може би наистина тук ще стигнем до консенсус, при който всички парламентарни групи няма да подкрепят един законопроект, който се внася от Министерския съвет, по простата причина, че най-малкото не е ясно защо се прави това.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Заповядайте, господин Адемов. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо заместник-министър, госпожо Митрева, колеги, гости! Аз ще бъда съвсем кратък и ще се опитам да кажа няколко неща, които са важни – поне според мен.
Първо, мисля, че е много лесно сега да се нахвърлим върху вносителите и да ги обвиним в нещо, в което според мен те не са виновни. Ще кажа защо! Защото тези петте директиви, за които говори доктор Иванов, ние сме задължени да ги транспонираме в нашето законодателство по силата на договора, който сме подписали с Европейския съюз.
От 1 ноември 2012 година влиза другата директива, която позволява изключения.
Големият проблем е какво правим до датата 1 ноември 2012 г., как се справяме с проблема. Точно затова във връзка с писмото на Европейската комисия от 13 август 2009 г. е подготвен този законопроект от Министерство на здравеопазването. Защото, ако те не подготвят този законопроект, попадат под ударите на Европейската комисия. Това е изключително важно да се знае.
Тоест, задачата, която имаме ние, Министерството на здравеопазването, в момента е какво правим в периода до 1 ноември 2012 г., защото в този период действат тези петте директиви, които ни задължават да приведем изискванията на дейността на дружествата за допълнително здравно осигуряване в съответствие с директивите по общо застраховане. Тоест, дружествата за доброволно здравно осигуряване да бъда прелицензирани като общозастрахователни компании.
Това в общи линии казват онези пет директиви, за които говорим. Ако се справим с този проблем, мисля, че няма да има никакви проблеми по-нататък. Знаем спецификите на българското законодателство, знаем неуредените през всичките тези 20 години проблеми на сектора. Затова трябва да направим всичко възможно да помогнем и на Министерство на здравеопазването в неговите контакти с Европейската комисия, за да можем да защитим българския модел.
А иначе новата Директива № 138/ЕО/2009 г. относно започването, упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност от гледна точка на консолидиране на правната рамка ние ще имаме достатъчно сериозни аргументи.
Въпросът е сега какво правим, как ще обясним на Европейската комисия и точно затова отговорът на Министерство на здравеопазването е най-лесният – да внесе конкретните промени. Само че тези конкретни промени създават изключително големи трудности.
Само с няколко думи ще кажа, понеже тук господин Янаки Стоилов преди малко зададе въпроса каква е разликата между застраховане и осигуряване и има ли такава разлика. Много важен въпрос.
Огромната разлика според официалните твърдения е, че здравното осигуряване управлява не само финансов риск, а организира и доставя медицински и здравни услуги, включително и лекарства – плаща лекарства при определени условия чрез посредници. Нещо повече. Доброволното здравно осигуряване контролира изпълнението на медицинската помощ. Това е класически тип разходо-покривна система – осигуряващ се, солидарна система, настъпило е осигурителното събитие, плаща се на принципа на основния пакет, както е възприето в българското законодателство. Това е здравното осигуряване, включително доброволното здравно осигуряване.
Какво представлява застраховането? Класически тип капитало-натрупваща система. Натрупват се определени пари и стойността на обезщетението е според това какво имаш в индивидуалната партида и според договора, който си сключил. Плаща се по принцип, след като има налично заболяване, тоест, след като имаш щета. По-голямата част от средствата се изплащат като обезщетение, а не покриват изцяло финансово направените разходи.
Това е в общи линии разликите между едното и другото.
Доктор Иванов, аз излязох за малко, за което съжалявам, не успях да чуя това, което казахте за този проект – колежката преди малко ми каза – но тогава нещата бяха малко по-различни. Тази директива, която дава възможности за друг тип поведение за нашите по-малки дружества, не съществуваше и това, което бяха предложили тогава колегите и което тогавашното управляващо мнозинство на практика отхвърли още във фаза обсъждане на законопроекта преди да влезе в комисиите и в пленарна зала на Народното събрание. А нещата бяха в съвсем друга посока.
Така че това, което сега според мен трябва да направим ние, е да въоръжим Министерство на здравеопазването с аргументи и те пред Европейската комисия да могат да аргументират нашия здравноосигурителен модел. Дано ние да имаме волята по-нататък да го развиваме. Дали ще го демонополизираме, дали ще го надграждаме – това е друга тема, която я „въртим” – съжалявам за израза – вече доста години.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Доктор Иванов, заповядайте. Имате думата за реплика.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Моята реплика ще бъде за яснота. Доктор Адемов е много пунктуален и точен. Затова аз тук бих искал да обърна внимание точно на кореспонденцията. И понеже Вие казахте, че Министерството на здравеопазването е длъжно да вземе някаква мярка относно изпратените писма. Ето тук е един от големите проблеми. Аз си направих усилията да проверя въпросната кореспонденция. Има изпратено през 2009 г. писмо от Бойко Коцев до министъра на финансите на 31 август с входящ номер. На 13 август е получено писмо от господин Лукаш и оттук нататък господин Лукаш не участва в кореспонденция с България. Тук вече навсякъде се занимава и пише писма Джонатан Фонд. Той води кореспонденцията и пише, че на 7 май 2009 г. е изпратил писмо, но такова писмо въобще не е получавано в Министерство на външните работи. Респективно не е достигнало до Министерство на здравеопазването.
По-късно той препраща писмо от месец май без промяна. Джонатан Фонд изпраща ново писмо при положение, че писмото от 13 август 2009 г. и отговорът от 19 октомври 2009 г. той въобще не коментира и пуска ново становище. И оттук тръгва процедурата.
Така че, ако се заемем специално с писмата, ще видим, че нещата не са съвсем изчистени от гледна точка на администрацията, що се отнася до водене на една прецизна кореспонденция.
Така че в това отношение мисля, доктор Адемов, че правя репликата само за яснота, за да се знае, че тези писма, които получаваме от Европейския съюз, трябва доста надлежно и навреме да бъдат разглеждани, както и да се види дали отговорът на това писмо дали е влязъл в съображения на институциите, респективно на конкретната личност, защото всяка институция има конкретна личност за контакти. Аз нарочно цитирах Джонатан Фонд, който е в едни преки отношения с един народен представител, на когото няма да кажа името. И оттам всъщност произтича един от големите проблеми.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Иванов.
Доктор Адемов, желаете ли думата за дуплика?
ХАСАН АДЕМОВ: Да, желая да отговоря, че ми е трудно да се ориентирам в кореспонденцията, с която е запознат в детайли доктор Иванов. Признавам си, че ме затрудни изключително много.
Само че това по никакъв начин не отменя задължението на Народното събрание и на Министерство на здравеопазването, респективно на Министерския съвет, респективно на държавата България да се справи с този проблем.
Дали има кореспонденция или няма кореспонденция, след като има регламенти, след като има директиви, ние сме задължени да ги преведем като част от нашето законодателство.
В този смисъл кореспонденцията във вида, в който ни я представихте, доктор Иванов, не знам дали върши работа. Има ли, няма ли кореспонденция – има директива, има регламент. Независимо от това дали ние сме ги транспонирани или не, ние сме задължени да ги изпълняваме.
Така че тук нещата са ясни и мисля, че всички се обединяваме около това да помогнем на Министерство на здравеопазването да се справи с проблема. А, ако няма проблем, е още по-добре. Но аз не съм сигурен, че няма такъв.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Заповядайте, доктор Цеков. Имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги и гости! Радвам се все пак, че Министерският съвет е внесъл този законопроект, най-вече заради това, че ние имаме възможност сега да дебатираме по него и да изчистим евентуалните неясноти не само в кореспонденцията, но и в последното, към което ни препраща директивата на Европейския съюз.
Лично аз смятам, че доброволните здравноосигурителни дружества са част от здравноосигурителната система, макар че по смисъла на европейското законодателство те не са задължителна част от осигурителната система. Аз смятам, че те бавно и сигурно се превръщат като една задължителна част от осигурителната ни система. Може би това ще бъде един от аргументите, с които изпълнителната власт ще трябва да обоснове нашата позиция, която надявам се вече се обединяваме около нея, че ще отхвърлим това предложение.
А позицията ни е именно, че ние трябва да запазим доброволните здравноосигурителни дружества в този им вид, още повече, ако проследим тяхното развитие, ще видим, че в последните две и половина години те набират значителна скорост, в обществото все повече се затвърждава убеждението, че парите от основната здравноосигурителна вноска не са достатъчни да покрият техните медицински нужди и трябва да мислят за друга алтернатива.
В момента доброволните здравноосигурителни дружества, макар и не на 100 процента, дават тази възможност и въпрос на инициатива от изпълнителната власт е да може тези здравноосигурителни дружества в следващите една – две години да заработят на максимални обороти така, че да оправдаят надеждите, които им се възлагат.
Що се отнася до това дали да бъдат застрахователи или осигурители, на мен ми е трудно да дебатирам на тази тема, защото нямам никаква подготовка в тази област. Но моето вътрешно убеждение е, че е много по-добре една отделна система на здравно осигуряване, която е насочена директно да осигурява потребностите на населението с медицинска помощ. Това е много по-удачно, отколкото тя да бъде влята в системата на общото застраховане и там да се размият нейните предназначения и функции.
Аз не намирам, пак казвам, нищо лошо в това, че ни е предложен този законопроект. Да, господин Стоилов, най-вероятно приемствеността не е лошо нещо, независимо че търпи критика начинът, по който са предложени и поднесени тези промени към нас. Но все пак са сформирани работни групи, дебатирали са, работено е върху тях и мисля, че е много по-честно към всички нас да видим резултатите от тези труд и в крайна сметка ние трябва да знаем, че изпълнителната власт има определени правомощия и нива на отговорност, над които тя не може да поеме ангажименти.
Това, че ни предоставя на нас да вземем тежкото решение дали да се съобразим с директивата или да намерим други аргументи – мисля, че е правилният подход.
Аз приветствам доктор Адемов за неговото изказване, че наистина намираме общи теми, намираме неща, които могат да ни обединяват. Защото очевидно имаме неща, които ни разединяват. Но в случая нашата задача е да намерим онези неща, които ще ни обединят.
Не смятам, че нашето въздържание или гласуване „против” този законопроект е някакво противопоставяне на изпълнителната власт. Напротив, аз смятам, че ние с това помагаме да се изясни един проблем и да дадем спокойствие на здравноосигурителната система, която е страшно необходима в тези трудни времена.
Лично аз ще се въздържа при гласуването на този законопроект.
Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата? Няма.
В такъв случай аз ще си позволя да кажа няколко думи. Ще бъда съвсем кратка, защото почти всички от колегите споделиха мотивите си „против” или „въздържал се” по отношение на този законопроект.
Аз бих искала да кажа само няколко неща. Искам да обърна внимание, че именно тези текстове на отменените директиви е следвало да бъдат транспонирани в България години преди изобщо България да е приета за член на Европейския съюз. Всъщност тези текстове са от тогава.
Сега се появява въпросната директива „Платежоспособност ІІ”, която влиза в сила от 1 ноември 2012 г.
В мотивите на вносителите е посочено, че на 25 ноември 2010 г. Европейската комисия е изпратила специално уведомително писмо за евентуално нарушение, с което е поставено всъщност началото на досъдебната фаза. Разбира се, този факт и за нас е доста обезпокоителен. Затова и аз си позволих да изпратя писмо до Европейската комисия, за да проследя хода на процедурата.
Явно това е било катализатора две години преди крайния срок изобщо Министерският съвет да започне да обсъжда и да внесе в Народното събрание подобен законопроект. Само че, от мотивите към законопроекта не виждам по никакъв начин и не мога да направя категоричен извод, че е извършен анализ на българските здравноосигурителни дружества – дали не попадат именно в изключенията на въпросната директива.
Затова имам и конкретен въпрос и предполагам, че от Комисията за финансов надзор ще ми отговорят дали българските здравноосигурителни дружества не попадат в тези изключения. Вие разполагане, надявам се, с тези данни, защото здравноосигурителните дружества са длъжни да ви представят периодични годишни отчети.
Ако се окаже, че тези дружества или по-голяма част от тях не надвишават праговете по § 1 на чл. 4, не бихме могли всички ние да намерим разумни аргументи, обосноваващи необходимостта за увеличаване на капитала, което всъщност аз предполагам, че ще бъде непосилно за по-голяма част от здравноосигурителните дружества.
Освен това, както вече и колеги преди мен отбелязаха, по-голяма част от нас споделяме идеята, че е нужно законодателството да бъде променяно, но в посока за създаване на правни субекти, които да конкурират националната здравноосигурителна каса, а не обратното.
Освен това аз смятам, че и огромната справка, която са ми представили от Дирекция „Европейско право” за уредбата на този въпрос в другите европейски страни, би могло да намери достатъчно доводи така, че нашето правителство да отстоява едно изключение или някакъв междинен период, за да се проведе наистина един достатъчно сериозен обществен дебат накъде ще се променя здравноосигурителната система.
Освен това аз смятам, че механичното приравняване на здравноосигурителните услуги към здравната застраховка, ще бъде и в ущърб и на ползвателите на тези услуги – това, което каза и доктор Адемов, за разликата между здравно осигуряване и здравно застраховане. Например не се предвижда в застрахователния договор като задължителен реквизит да бъде включен здравноосигурителният пакет, видът, обхватът и условията на предоставените здравни услуги. Не са предвидени в общите условия задължения да се посочват и реда и условията за ползване на тези здравни услуги. По този начин смятам, че ще бъдат засегнати значителни обществени интереси и то предимно ще бъдат в ущърб на ползвателите на тези услуги.
Аз също, както и колегите ми, ще се въздържа от подкрепа на този законопроект.
Бих искала да получа отговор на въпроса от Комисията за финансов надзор.
Заповядайте, господин Богоев. Имате думата.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители! В качеството ми на заместник-председател на Комисията по финансов надзор, ръководещ Управление „Застрахователен надзор” моят отговор ще бъде изключително кратък.
Дори и да попадат здравноосигурителните дружества в изключенията, които предвижда директивата „Платежоспособност ІІ”, ние все пак имаме година и осем месеца, които за нас са вакуум и ние трябва да изпълним изискванията на Европейската комисия.
Така че, ако те не направят необходимия „премиум приход”, наистина ще попаднем в изключенията. Но за година и осем месеца ние трябва да реагираме.
На Вашия въпрос отговарям така: въпреки, че Комисията по финансов надзор не е адресат на кореспонденцията, ние сме регулатор, който изпълнява това, което народните представители приемат като текстове в съответните закони. В крайна сметка имаме година и осем месеца, в които българската държавата трябва да отговори по някакъв начин на Европейската комисия.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Богоев, но моят въпрос беше друг – дали след представянето на годишните и на периодичните отчети на тези здравноосигурителни дружества вие наблюдавате тенденция към увеличаване на приходите им.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Да, ще Ви отговоря конкретно с цифри. За 2009 г. премийният приход на всички здравноосигурителни фондове беше 38 млн. лв. Тази година – тоест, за 2010 г. – премийният ни приход беше 42 млн. лв. А що се отнася до сумата на собствените капитали, наблюдаваме тенденция към леко повишение. Но, така или иначе, тя е достатъчно изпреварваща над премийните приходи.
Ще се опитам да намеря някои от цифрите, ако в момента ги имам, за да ви ги съобщя.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Богоев.
От името на съсловните организации някой желае ли да вземе думата?
Заповядайте, доктор Ленков. Имате думата.
ДИМИТЪР ЛЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, госпожо заместник-министър! Тук на нас ни се обясняват европейски изисквания, директиви и това, че трябва да се промени здравноосигурителния модел в България.
Ние определено смятаме, че едва ли някакъв проблем е да се разяснят особеностите на нашата система и да се поиска един отлагателен период, през което време да се пристъпи към една внимателна демонополизация на системата.
Искам само да кажа, че преминаването към чисто застрахователен модел ще сложи край на каквото и да било синхронизиране на пакетите, които се оформят от осигурителите, най-малкото защото дейността по здравното осигуряване и здравното застраховане ще се извършва по два отделни закона.
Съвсем накратко ще кажа, че Българският лекарски съюз няма да се съгласи българските лекари да бъдат принуждавани да изпълняват претенциите на всякакви финансиращи субекти, да попълват отделни бланки, формуляри и т.н., вместо да се занимават – казано накратко – с лечение на българските граждани.
В този вид промените променят изцяло философията на модела и са във вреда най-вече на пациентите, но са неприемливи и за изпълнителите на медицинска помощ, както и за съществуващите вече повече от десет години дружества с изграден информационен и кадрови потенциал.
Така че нашата преценка за предложените промени е негативна.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Ленков.
Заповядайте, господин Богоев. Имате думата.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Ето, тази таблица отговаря на Вашия въпрос. Мога да прочета съответните цифри. Ако искате Вие, Вие го направете.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Току-що беше представена таблица за собствения капитал на здравноосигурителните дружества, изброени поименно, 20 на брой. Всъщност се наблюдава промяна, която като процентно изражение е 11,3 процента увеличение на капитала спрямо 30 септември 2009 г. към 30 септември 2010 г.
Аз ще я предоставя на народните представители, за да се запознаят с нея.
Сега давам думата на доктор Кокалов, който изрази желание за становище. Заповядайте, доктор Кокалов.
ИВАН КОКАЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми народни представители, дами и господа! Аз ще се присъединя към няколкото изказани мнения, които всъщност не визират дали този законопроект е добър, дали не е добър и с какво би допринесъл той сега.
Ясно е, че при условията на нашия, несъществуващ пазар на здравни услуги, той ще действа зле. Тук проблемът е от гледна точка на това, че ние сме длъжни да хармонизираме нашето законодателство с това на европейското.
Тук едно – две мнения мисля, че бяха изказани в правилната посока и мисля, че натам навежда и нашето предложение – трябва да се действа. Защото Германия е поискала четиригодишен отлагателен период, в който ще хармонизира системата и ще я направи пригодна така, че тези промени да не доведат до сътресения и да са в интерес както на гражданите, преди всичко, така и в интерес на съществуващите дружества, които предоставят тази услуга.
Аз мисля, че в тази посока би трябвало да работи и парламентът, и Министерството на здравеопазването. Аз не искам да навлизам в дебата колко нерешени проблеми имаме. Проведоха се много „кръгли маси”, много дебати за това каква е ролята, къде е мястото на доброволното здравно осигуряване, мястото на задължителното и т.н.
Но тук трябва да се вземе политическото решение. Може би, притиснати точно от тази директива „Платежоспособност ІІ”, трябва вече да се вземе това решение. Но, тъй като периодът, който визира колегата от Комисията за финансов надзор, е твърде малък, той може би е достатъчен за дружествата, но не е достатъчен, за да се пригоди системата ни. А механичното прехвърляне на тези норми е ясно, че няма да доведе в полза на никой от тук защитаващи каквито и да са интереси.
Така че, според мен, взимайки пример и от това как Германия постъпва, защото моделите са различни, как една Белгия действа, където дружествата пък са взаимноспомагателни и т.н.
Мисля, че ако Министерството на здравеопазването аргументира ситуацията на нашата система и поиска отлагателния период, за да се довърши реформата, за да може тя да отговори на тези изисквания, може би е най-доброто политическо поведение, пък и ще бъде добре за всички, които стоим около тази маса.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви и аз, господин Кокалов.
Има ли други желаещи да вземат думата? Не виждам.
Смятам, че дебатът е изчерпан, имаме достатъчно становища, европейска практика се цитира и т.н.
Затова може би е необходимо да преминем към гласуване на законопроекта.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 102-01-6, внесен от Министерския съвет на 31.01.2011 г., за първо гласуване.
Моля, гласувайте.
„За” – няма, „против” – 5, „въздържали се” – 10.
Колегата Цвета Георгиева е заявила писмено как гласува.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 102-01-6, внесен от Министерския съвет на 31.01.2011 г. , не се приема за на първо гласуване.



Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 200 на Международната организация на труда относно ХИВ/СПИН, приета на 99-тата сесия на Международната организация на труда на 17 юни 2010 г. в Женева, № 102-03-6, внесен от Министерския съвет на 07.03.2011 г.
По тази давам думата на представителя на Министерство на труда и социалната политика. Моля за съвсем кратко представяне на проекта за решение.
Заповядайте, госпожо Парапунова. Имате думата.
СТАНИМИРА ПАРАПУНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Казвам се Станимира Парапунова, Министерство на труда и социалната политика, Дирекция „Европейски въпроси и международно сътрудничество”.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Позволете ми накратко да ви запозная с процедурата по вземане на акт, както и с новите моменти от препоръката.
Съгласно чл. 19, ал. 5, буква „б” от Устава на Международната организация на труда всяка държава членка на Международната организация на труда е длъжна в едногодишен срок да представя пред своите национални законодателни органи международните документи, приемани на ежегодните конференции на Международната организация на труда.
Целта на тази процедура е всички институции да бъдат информирани за приемането на нови международни документи и да ги имат предвид в по-нататъшните си действия по тяхна преценка.
В този смисъл Министерският съвет е приел решение, с което предлага на Народното събрание да вземе акт, тоест, да се информира и приеме за сведение Препоръка № 200 на Международната организация на труда относно ХИВ/СПИН, приета на последната сесия на Международната организация на труда през юни 2010 г.
Тази процедура по взимане на акт е определена с Решение № 25 на Конституционния съд на Република България по Конституционно дело № 22/98 и е определена като процедура за сведение.
Основните моменти от препоръката са:
- борбата с ХИВ/СПИН следва да бъде призната за фактор, допринасящ за спазване на правата на човека и основните свободи и за равенство между половете;
- не трябва да има дискриминация и заклеймяване на работниците, кандидатстващи за работа, които имат реален или предполагаем ХИВ-статус;
- работниците, техните семейства и близки следва да имат достъп до превенция, лечение и грижи.
Държавите-членки на Международната организация на труда следва да разработят национални политики и програми относно ХИВ и СПИН в света на труда и относно безопасността и здравето на работното място, когато това все още не е направено.
Също така те трябва да интегрират своите политики и програми за ХИВ и СПИН в света на труда в плановете си за развитие и в стратегиите за намаляване на бедността.
Препоръката обхваща всички работници, които работят под някаква форма или договореност и на всички работни места, както и във всички сектори на икономиката, включително частния, публичния, формалния и неформалния, въоръжените сили.
Текстът на препоръката не влиза в противоречие с българското законодателства – Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за здравето, Националната здравна стратегия 2008 – 2013 и други.
България вече има сключено споразумение между Министерство на здравеопазването и Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария, съгласно който получава безвъзмездна помощ за реализиране на дейностите по програмата „Превенция и контрол на ХИВ и СПИН”.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви и аз, госпожо Парапунова.
Първо, искам да попитам народните представители имат ли въпроси, становища, които искат да изразят по повод разглеждания проект за решение? Не виждам.
Доктор Кокалов, заповядайте. Имате думата.
ИВАН КОКАЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Тъй като този документ е в областта на труда, а аз представлявам тук труда, бих искал да кажа няколко думи, тъй като съм взимал участие в много от мероприятията на Международната организация на труда, включително и първия документ, който беше изработен на времето.
Бих искал да подкрепя проекта за решение на Министерския съвет за одобряване на Препоръка № 200 на Международната организация на труда.
Изразяваме нашето съгласие с насърчаването на социалния диалог между социалните партньори във връзка с решаването на този проблем. Няма да навлизам в подробностите за съществуващата пандемия и проблемите, включително и за признаването в някои страни на това заболяване за професионално.
Единствената препоръка, която може да се направи, тъй като вие чухте, че включително се ползват средства и от Глобалния фонд за борба със СПИН, туберкулоза, малария и т.н., има една препоръка за включване на организациите на социалните партньори по-активно в участието в различните програми по превенция, които касаят и работното място, тъй като до този момент, въпреки диалога с Министерство на здравеопазването, препоръките от страна на Международната организация на труда, няма такива индикации за активно включване на работодателските и синдикалните организации в борбата със СПИН, особено на работното място.
Това е всъщност нашата препоръка – да бъдат по-активно включени организациите на социалните партньори и да се развива социалният диалог в полза на превенцията.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Кокалов.
Доктор Върлева, заповядайте. Имате думата.
ТОНКА ВЪРЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители! На практика Министерството на здравеопазването подкрепя проекта за решение на Министерския съвет за одобряване на Препоръка № 200 на Международната организация на труда относно ХИВ и СПИН, която е приета на 99-та сесия на Международната конференция на труда.
По отношение на ХИВ и СПИН Министерството на здравеопазването действително е изпълнило и изпълнява регулярно всички препоръки на Световната здравна организация и на Глобалната програма по СПИН, а така също и на Европейския център за контрол на заболяванията.
В момента се изпълняват две програми. Едната е Националната програма по СПИН, която е одобрена от Министерския съвет, с която се гарантира безплатно лечение на всички хора, живеещи с ХИВ и СПИН, постекстезационна профилактика, а така също и профилактика на всички ХИВ-позитивни бременни жени, както и всички медицински мерки, които са необходими по отношение на ХИВ и СПИН съответно в лечебните заведения.
Глобалната програма по СПИН на практика работи с 47 неправителствени организации, които работят с най-уязвимите групи и действително ние трябва да направим следващи стъпки по отношение превенцията и контрола на самите работни места.
Вече имаме няколко добри модела. Големи работодатели се обръщат към програмата за оказване на съответните услуги, най-вече по анонимно и доброволно изследване и консултиране, а така също и за информационни кампании.
Министерството на здравеопазването ще направи всички стъпки по разширяване дейността и на съответните работни места.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Върлева.
Не виждам други желаещи за изказвания и становища. Ще преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване Проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 200 на Международната организация на труда относно ХИВ/СПИН, приета на 99-тата сесия на Международната конференция на труда на 17 юни 2010 г. в Женева, № 102-03-6, внесен от Министерския съвет на 07.03.2011 г.
Моля, гласувайте.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Проектът за решение за вземане на акт от Препоръка № 200 на Международната организация на труда относно ХИВ/СПИН, приета на 99-тата сесия на Международната организация на труда на 17 юни 2010 г. в Женева, № 102-03-6, внесен от Министерския съвет на 07.03.2011 г. се приема.

Преминаваме към точка трета от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2011 г., № 154-01-33, внесен от Светлана Ангелова Найденова и група народни представители на 21.03.2011 г.
Давам думата на доктор Анатолий Йорданов като вносител да представи законопроекта.
Заповядайте, доктор Йорданов.
АНАТОЛИЙ ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Митрева, гости! От началото на година възникна проблем при прилагането на минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии за 2011 г. за някои наети лица.
Съгласно Националната квалификация на професиите и длъжностите – 2011 г., редица длъжности, в съответствие с изискванията на ЕВРОСТАТ, преминават в по-висок клас, което води съответно и до по-висок минимален осигурителен доход.
Това обстоятелство в някои случаи не е било отчетено при договарянето на минималния осигурителен доход за 2011 г. – например при медицинските сестри, лаборантите и др.
За икономическите дейности, в които са констатирани проблеми, породени от преминаването в по-горен клас, вече е постигнато споразумение между социалните партньори в сферата на здравеопазването за определянето на по-нисък минимален осигурителен доход за лицата, при които е установено значително несъответствие между получаваните от тях трудови възнаграждения и минималния осигурителен доход, върху които следва да бъдат осигурявани.
Приети са и някои предложения на Българската православна църква.
Предвид гореизложеното и на базата на постигнатите споразумения предлагаме да бъдат направени и съответните промени в Приложение № 1 към чл. 8 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г.
Ще помоля всички колеги да подкрепите това наше предложение. Не искам да сугестирам, само ще споделя, че вчера на заседание на Комисията по труда и социалната политика този законопроект беше единодушно подкрепен.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Йорданов.
Пръв заяви желание за изказване доктор Адемов.
Заповядайте, доктор Адемов. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожа Митрева, колеги! Вчера на заседание на Комисията по труда и социалната политика ние подкрепихме, както каза и доктор Йорданов, този законопроект с една малка подробност.
Параграф 2 влиза в сила не от 1 януари, както е по вносител, а от 1 април. Ако трябва да бъда максимално откровен, отвътре ми идва да подкрепим датата 1 януари. Но това няма как да се случи, защото вече са платени обезщетения върху по-високия осигурителен доход и са изчислени и размери на пенсии, болнични – да не изброявам всички обезщетения.
Затова ми се струва, че е по-редно, така, както настояват и от Националната агенция за приходите, законопроектът да влезе в сила от 1 април 2011 г.
В хода на дискусията вчера в Комисията по труда и социалната политика представители на Министерство на здравеопазването имаха някои забележки. Мисля, че това не е проблем. Той може да бъде решен между първо и второ гласуване, ако има такова проблеми. Но аз лично не смятам, че има такива проблеми.
Ние ще подкрепим този законопроект, защото той е необходим.
А иначе нас ни блазни разбирането и усещането, че всички трябва да се осигуряваме върху по-високи осигурителни доходи, за да получаваме по-високо обезщетение. Но, когато има драстично разминаване между средната работна заплата или размера на работната заплата и минималния осигурителен доход, който се предлага, тогава нещата стигат до такъв тип проблеми, които ги решаваме в по-спешен порядък.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Подкрепа, разбира се, ще има и от нас. Явно на днешното заседание на комисията опозиция и управляващи ще подкрепим всички внесени точки в дневния ред на заседанието.
Давам думата на госпожа Митрева, управител на Националния осигурителен институт. Заповядайте, госпожо Митрева.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Ще бъда съвсем кратка. Вчера представител на Министерство на здравеопазването направи предложение за стоматолозите, но те съществуват в сегашната таблица. При тях няма никаква промяна, те не са преминавали от по-нисък клас в по-висок клас. Имаше неразбиране, което беше изгладено. Същото беше и по отношение на фелдшерите.
Така че се уточнихме, просто имаше някакво неразбиране от представителите на Министерство на здравеопазването.
Искам да кажа, че не само за изплатените обезщетения датата може да влияе. По-скоро в Агенцията по приходите ще има затруднения, тъй като, знаете, че там с данъчно-осигурителната сметка напоследък се прави прихващане от ДДС, когато не са внесени осигурителни вноски. Де факто това ще създаде по-големи затруднения за НАП, отколкото преизчисляването на парични обезщетения от смяната на минималния осигурителен доход.
Последното нещо, което искам да кажа, е следното. Всъщност средният осигурителен доход по икономически дейности и групи професии е около 50 - 60 процента по-висок от средния минимален доход за тази икономическа дейност. Тоест, това са задължителните минимални доходи, под които работодателят не може да осигурява наетите при него лица. Но би трябвало всички да бъдат осигурявани на реалните възнаграждения, които получават. Пример за това – господин Адемов знае, защото ние много такава информация сме предоставили – е, че винаги средният осигурителен доход по дейности и по групи професии е доста по-висок, отколкото минималния осигурителен доход.
Но, така или иначе, възникна напрежение. Разбра се, че това са само тези категории лица, за които има по-висок доход от този, върху който могат да бъдат осигурявани, и нещата са изчистени.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Митрева.
Заповядайте, доктор Цеков. Имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Доктор Адемов каза част от моите думи.
Молбата ми е следващата година нещата да бъдат прецизирани, защото наистина възниква напрежение в системата и ние сигнализирахме още на 3 януари за тези пропуски. Забавихме се доста. Надявам се, че сега във водещата комисия нещата ще бъдат придвижени максимално бързо, така че да можем да въведем ред в системата.
Не е нормално една медицинска сестра да бъде осигурявана на минимален осигурителен праг, на какъвто се осигурява лекарят в здравеопазването. Смея да твърдя, че всички се осигуряват на действително получените пари, защото иначе няма как. Деветдесет процента от здравеопазването е регулирано. Осигуряването под праговете трудно може да падне.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Заповядайте, господин Кокалов. Имате думата.
ИВАН КОКАЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Тъй като аз съм част от тези, които са договаряли праговете и понеже разбирам тук, че някой иска ние да сме най-виновните от всички, това не е вярно.
Първо, искам да кажа, че следващите минимални осигурителни доходи ще бъдат договаряни още през тази година за следващата, което правим и всяка година. Тук всъщност неудачите дойдоха от това, че трябваше новият класификатор да отговори на изискванията на ЕВРОСТАТ. Но, така или иначе, се проспа това уеднаквяване.
Но искам да кажа и следното. Госпожа Митрева е и права, и не е права, защото има медицински сестри, работещи в някои части от България, които получават брутно възнаграждение в рамките на около 280 - 300 лв. Така че това е далеч под средния осигурителен доход.
Всъщност тук става въпрос, действително, от една страна, всички да се осигуряват на действителните си доходи, но, от друга страна, и за повишаване на доходите. Защото договарянето на минималните осигурителни прагове не означава осигуряване на по-високи доходи. Така че тук нещата са по-различни.
Но аз благодаря за това, че все пак в кратък срок ще се реши проблемът. Присъединявам се към казаното, че действително промяната не може да стане със задна дата. Но пък съм давал съвет на някои мениджъри как могат да излязат от тази ситуация, без да нарушават закона.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Кокалов.
Предлагам да минем към гласуване, тъй като имаме положителни становища и от съсловните организации.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2011 г., № 154-01-33, внесен от Светлана Ангелова Найденова и група народни представители на 21.03.2011 г. за първо гласуване.
Моля, гласувайте.
"За" - 15, "против" и "въздържали се" - няма.
Отчетени са гласовете на колегите, оставили писмени бележки, в които са се подписали и писмено са заявили как гласуват.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2011 г., № 154-01-33, внесен от Светлана Ангелова Найденова и група народни представители на 21.03.2011 г., се приема на първо гласуване.

С това изчерпахме дневния ред.
Благодаря на всички за участието.
Хубава вечер.
(Закрито в 16,15 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Десислава Атанасова)




Стенограф:
(Божидарка Бойчева)