Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
15/03/2011
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 51
На 15.03.2011 г. се проведе заседание на Комисията по здравеопазването при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Работна среща на Комисията по здравеопазване с представители на Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието, младежта и науката, Българската асоциация по безопасност на храните, Националното сдружение на общините в Република България и във връзка с обсъждане на законодателни инициативи за уредбата на ползването на храните и напитките с различни стойности на биологично активни вещества или така наречените енергийни напитки от малките деца и подрастващите.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 51
На 15.03.2011 г. се проведе заседание на Комисията по здравеопазването при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Работна среща на Комисията по здравеопазване с представители на Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието, младежта и науката, Българската асоциация по безопасност на храните, Националното сдружение на общините в Република България и във връзка с обсъждане на законодателни инициативи за уредбата на ползването на храните и напитките с различни стойности на биологично активни вещества или така наречените енергийни напитки от малките деца и подрастващите.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Срещата беше открита в 12,35 ч. и ръководена от председателя на комисията госпожа Десислава Атанасова.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги и гости! Добър ден на всички!
Благодаря ви, че се отзовахте да присъствате при разглеждането на тази важна тема.
Ние, провокирани от изнесените от медиите данни за въздействието на енергийните напитки и храни върху подрастващите предимно, организирахме тази работна среща за обсъждане на законодателни инициативи или промяна в подзаконовата нормативна уредба, касаеща именно уредбата на храните и напитките с различни стойности на биологично активни вещества или така наречените енергийни напитки.
По отношение на приложимите европейски норми легалната дефиниция съществува единствено в Регламент 1224/2003 г. на Комисията на европейските общности относно класирането на определени стоки в комбинираната номенклатура, приет въз основа на Регламент 2658 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа.
Там е дадена дефиниция на безалкохолна напитка – какво съдържание има. Но, имайки предвид регламента и дадената от него дефиниция, тя едва ли би могла да ни послужи, тъй като е във връзка с регулиране на съвсем друг вид обществени отношения, а именно митническия контрол, а не здравеопазването, каквато е нашата цел на въпросната среща днес.
През 2009 г. европейският орган по безопасност на храните е представил свое становище относно две биологично активни вещества, които често се включват в състава на енергийните напитки. Това е тауринът и d-глюкоронолактон. Това по данни на специалисти – тук предполагам, че и доц. Петрова ще ме подкрепи – те са естествени съставки на храната и са нормални метаболици на обмяната на веществата в организма при едни нормални стойности. Експертите са се произнесли, че тези стойности са 1000 мг/кг на телесно тегло дневно, количества, които многократно надвишават обичайния им прием с енергийните напитки.
Основното във вредното въздействие на енергийните напитки е високия прием на кофеин с тях, както и възможно неблагоприятния ефект при комбинацията им с алкохол, наркотични вещества и т.н.
Целта на тази работна среща е предимно да обърнем внимание на значителното нарастване на тази консумация от деца и от подрастващи, от млади хора.
Бих искала да кажа, че в българското законодателство липсва текст, ограничаващ или забраняващ употребата от страна на подрастващите на енергийни напитки и бонбони. Единствено такава регламентация създава Наредба № 37/2009 г. за здравословно хранене на учениците, издадена от министъра на здравеопазването. С нея се уреждат изискванията за осигуряване на здравословното хранене в столовете, бюфетите и автоматите за закуски и напитки на територията на училища, общежития, бази за отдих и т.н.
Съгласно тази наредба във въпросните ученически столове и бюфети се предлагат само следните напитки: бутилирани минерални води, натурални зеленчукови и плодови сокове, мляко, шоколад, чай и т.н., като използвайки думата „само” смятам, че това означава, че никаква друга напитка освен изброените не се предлага в училищата.
Така или иначе, смятам, че с тази Наредба № 37 децата са защитени на територията на училищата от достъп до тези енергийни храни и напитки. Но пред нас стои предизвикателството да предложим ефективни мерки, за да се защити здравето на подрастващите извън територията на училищата.
Мисля, че няма смисъл да давам аз някакви определения за енергийни напитки, тъй като всички тук сте експерти в сферата и сте наясно какви активни биологични вещества съдържат и колко би могла да бъде допустимата стойност в храните и напитките. Така или иначе, в нормативната база липсва такова изискване.
Затова аз смятам, че би следвало първи вие като представители на институциите, имащи отношения към този проблем, по-скоро да набележите бъдещи мерки за забраняване, недопускане или ограничаване до някаква степен на продажбата на тези напитки и храни на подрастващите.
Заповядайте, доц. Петрова. Имате думата.
СТЕФКА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Вие представихте изчерпателно проблема с регулирането на енергийните напитки, с възможните неблагоприятни ефекти върху детския организъм.
Така че аз мисля, че е излишно да се спирам на този въпрос.
Бих искала да допълня само няколко данни, които ние в последния момент успяхме да изчислим специално, за да мога да ги представя пред парламентарната Комисия по здравеопазване, които данни да подкрепят вече получените тревожни сигнали от родители и от учители, които са и база за тази среща.
През ноември и декември миналата година Националният център по опазване на общественото здраве заедно с педиатрите от Педиатричната клиника към Медицинския университет проведохме едно национално представително проучване на храненето, на свръхтеглото и затлъстяването, на физическата активност на децата от първи до дванадесети клас в цяла България. Получените данни в момента се внасят докрай, за да може да бъде направена статистическа обработка.
Вчера всъщност успяхме да внесем данните за консумация на енергийни напитки. Такова проучване за пръв път се прави в България и наистина данните са много тревожно, те направо са стряскащи. Ние не очаквахме наистина проблемът да е толкова сериозен.
Оказа се, че такива напитки се консумират от деца още от първи клас. При децата от първи до четвърти клас 5,7 процента консумират пет пъти по-често на седмица енергийни напитки, като 4,7 процента от момчетата на тази възраст пият повече от веднъж дневно енергийни напитки. Децата от пети до седми клас пият още по-големи количества и по-често. Деветнадесет процента от тях пият пет пъти повече. Ние това го приемаме за по-голяма честота. Иначе сме ги дефинирали – по-малко, да кажем, един път седмично, един-два пъти седмично и т.н. Но „пет пъти повече” смятаме, че е една сериозна честота.
От пети до седми клас такава честота имат 19 процента от децата. Децата в гимназиалния курс с такава висока честота са 20,8 процента, като особено голяма е консумацията на момчетата в гимназиалния курс – 24,5 процента консумират повече от пет пъти седмично енергийни напитки, а 9,1 процента консумират такива напитки повече от веднъж дневно.
Тези данни наистина очертават един много сериозен проблем и са база за предприемане на допълнителни регулаторни мерки.
Вие казахте, госпожо председател, какъв е към този момент принципът на регулиране на консумацията на енергийните напитки в България. В момента само няколко държави-членки на Европейския съюз са предприели такива регулаторни мерки и аз съм ги представила в експертното становище, което е при вас. Така че няма да ги повтарям.
Но принципно те са насочени към етикетирането на енергийните напитки и към ограничаване на достъпа на децата на територията на училищата. Ограничението на достъпа на територията на училищата до тези напитки вече е реализирано в България.
По отношение обаче на етикетирането, както Вие казахте, ние нямаме ограничителни мерки, нямаме задължителни текстове. Такива бяха въведени от Министерството на здравеопазването, когато имаше разрешителен режим. По-голяма част от нашите вносители и производители продължават да спазват тези изисквания, но, така или иначе, те не са регламентирани, не са задължителни и това може да бъде един аспект на по-нататъшна регулация като база за една адекватна информация и на децата, и на родителите.
Освен това има едно предложение, един разработен код за тези енергийни напитки от Европейската асоциация на производителите на безалкохолни напитки. Аз съм ви предложила копие от този код, той е съвсем нов, с предложения и за неговото внедряване. Този код също е насочен към етикетирането и към ограничаването на достъпа на деца. Производителите на напитки обаче предлагат не само ограничаване на достъпа до енергийни напитки в училищата, но и в един определен периметър около училищата, тъй като в момента наблюдаваме, че павилиони около училищата използват тази ситуация, която съществува от няколко години, че забраната е само за училищата и по този начин правят един голям бизнес.
Моето предложение е да се направи една работна група от експерти, която да направи вече едно предложение към нашата парламентарна Комисия по здравеопазване и оттам нататък вече предложенията да бъдат коментирани и да бъде взето окончателно решение.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доц Петрова.
Аз мисля, че работната група е налице, като виждам присъстващите тук, в тази зала.
Заповядайте, госпожо Микушинска. Имате думата.
НЕЛИЯ МИКУШИНСКА: Аз съм от Министерството на здравеопазването.
Вие действително представихте проблема, госпожо председател. Доц. Петрова допълни някои неща. Аз също съвсем накратко бих искала да кажа това, че в някои европейски страни са извършени проучвания по въпроса сред широк кръг от населението. Изготвени са доклади кои групи консумират по-големи количества, какви количества горе-долу се консумират. Данните са горе-долу такива, каквито са и съгласно нашите проучвания, които Националният център е провел,
Действително в европейското законодателство няма прието определение какво представляват тази група храни или по-скоро напитки, защото напитките също са към групата храни. Тези страни, които са провели проучвания, са си дали едно свое определение, но то в никакъв случай не може да бъде прието на европейско ниво.
Това, което тези страни също са направили, това е да предприемат някаква регулация на национално ниво, защото такова действително на европейско ниво в европейското законодателство липсва.
Ако се премине към предложения за гласуване на някаква регулация на европейско ниво, то тази регулация дори и да бъде включена като национално законодателство – казвам „законодателство”, а не просто някакви препоръки или други подобни – те обикновено се гласуват от всички европейски страни, които присъстват на специален постоянен комитет в тази област. Това е специален постоянен комитет по храните, здравеопазване в областта на общото законодателство по храните.
На този етап такива предложения не са представени от срани-членки, които да се обсъждат и гласуват в този постоянен комитет, което показва, че всякакви мерки, които се приемат, действително не са на ниво законодателство, а са на друго ниво и касаят само съответната страна, която е решила по някакъв начин да се опита да предпази чувствителната част от населението в своята страна, което, разбира се, не означава, че ние не бихме могли да предложим дори и някаква законодателна мярка, ако действително ситуацията го налага. Голяма е консумацията, има необходимост да се предпази здравето най-вече на подрастващите, защото те са най-силно застрашени, бихме могли дори и някаква законодателна мярка да предложим, която, разбира се, не пречи да бъдем първи, да я предложим да се гласува и в постоянния комитет.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожа Микушинска.
В проучването, което аз съм направила, виждам, че във Франция е била забранена една от тези енергийни напитки. Не знам сега дали е удачно да кажа коя е. Това става след смъртен случай със спортист. За 12 години тази напитка е била забранена за продажба. В Англия съществуват препоръки за ограничаване на приема, както и забрана за продажба на енергийните напитки в училищата, което всъщност при нас също е регламентирано. В Германия се обсъжда включването на текст за етикетиране на енергийните напитки също с евентуално предупреждение, не забрана, за бременни жени и за деца, а през 2010 г. Дания е предложила на Европейската комисия да бъдат регламентирани специфични изисквания относно етикетирането на тези напитки, както и ограничението на количеството за дневен прием на лица до 18 годишна възраст. Но все още няма предприети такива регулаторни мерки с тотална забрана наистина.
Аз искам да поставя и следва да обсъдим дали е удачно в Закона за здравето, където има забрана за алкохола и тютюнопушенето да предприемем законодателна инициатива относно забрана за продажба на такива напитки на лица – може би – до 16 или до 14 години, защото в много от безалкохолните напитки съществуват тези вещества, но в някакви много минимални стойности, което означава, че ние, ако на тази база направим забраната, би могло да попаднат и други, дори много известни търговски марки, които на практика съвсем свободно се продават и на деца дори и под 7-годишна възраст, каквото е и вашето изследване. Масово децата и на три години пият кола, която също съдържа някои стойности на такива вещества.
Но тотална забрана аз мисля, че е невъзможно да бъде въведена. Може би трябва да се мисли за някакви ограничителни мерки. Наистина от вас очаквам идеи по този въпрос.
Заповядайте, господин Николов. Имате думата.
КАМЕН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз съм от Българската агенция по безопасност на храните.
Както каза и доц. Петрова, в училищата нещата са регламентирани. България има опит в това отношение. Преди години съществуваше такава забрана в радиус от 200 м. около училища да не се предлагат тютюневи изделия и алкохол.
Така че според мен не е голям проблем това отново да се обсъди като вариант, за да можем да предпазим тази група, наистина най-рискова, от въздействието на тези високоенергийни напитки. Мисля, че 200 м. е една разумна зона, макар и в нашите урбанизирани градове. Децата едва ли ще могат повече от 200 м. да се отдалечат, за да си закупят напитката.
Сега Наредба № 37 регламентира нещата до оградата на училищата. Ние сме получавали много сигнали на разтревожени родители, на гневни търговци, които, бидейки наематели на обекти в самите училища, изпълняват разпоредбите на Наредба № 37, но на 1 м. от оградата търговецът не е задължен да я спазва.
Тук можем тази граница да я направим по-голяма. Мисля, че една дискусия по този въпрос е наложителна.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Заповядайте, господин Тенев. Имате думата.
ТЕНЧО ТЕНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател на Комисията по здравеопазване, уважаеми народни представители! Българската агенция по безопасност на храните приветства вашата инициатива, че един такъв проблем, за който тук-там научаваме за него, но все още не му е дадена необходимата гласност, вие се заемате да го решавате. Ние ви приветстваме за това.
Това, което доц. Петрова каза, е изключително важно и можем да стъпим върху него. Наистина трябва да бъдат предприети някакви мерки, независимо от това, че в Европа никой не е предприел нещо радикално в тази област.
Възможностите са това да се регламентира или в Закона за здравето, или в някой подзаконов нормативен акт – в случая наредба. Ако въведем такива текстове в закона, трябва да дадем определение на това какво е високоенергийна напитка. Там вече съвсем конкретно да опишем точно кои попадат в тази група, за да може наистина да не започнат да реагират и други производители, чиито напитки имат ниско съдържание на кофеин и да бъдат ощетени от тази норма.
Но е възможно и в Наредба № 37, която е за здравословното хранене на учениците, да бъдат уредени тези неща. Тоест, не е казано, че храненето се разглежда само на територията на училището. Може там да направим раздел, който да включва малко по-широк аспект с включване на някои храни и напитки и там също да се развие тази теза със забранителен характер за напитката до определена възраст. Защото от проучването на доц. Петрова виждаме, че някои страни, примерно, до 10-годишна възраст забраняват ползването на високоенергийни напитки, а до 18-годишна възраст се ограничава използването им. За бременните жени също ги забраняват.
Освен това трябва да променим и наредбата за етикетирането и там изрично да изискаме текстове специално за тези високоенергийни напитки. По този начин можем да урегулираме нещата. Въпросът е дали този въпрос да се включи в закона или в подзаконовите нормативни актове.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Тенев.
Освен в Наредба № 37, в която обаче в общите си положения третира здравословното хранене в ученическите столове, бюфети и т.н., може би да бъде разширена дефиницията. Има и Наредба № 23 за физиологичните норми за хранене на населението, където – не знам, вие като експерти може да кажете – дали е възможно и в тази наредба да бъдат уредени тези въпроси.
СТЕФКА ПЕТРОВА: Извинявайте, че Ви прекъсвам, госпожо председател. Но тъй като ние сме автори на тези физиологични норми, те касаят съвсем друг аспект. Това са стойности, които са регламентирани като подходящи за прием, референтни стойности, които са за различните възрастови групи, които осигуряват растежа при децата и доброто здраве във всички възрасти.
Така че съвсем различен е характерът на тази наредба.
Аз напълно подкрепям идеите на колегите, които се изказаха.
Ако ми позволите, ще предложа още една идея. Ако имате една картинка на храните, предназначени за деца, които имат нездравословен характер, които включват снаксовете, високоенергийни храни – пържени, без хранителна стойност – чипсовете и т.н., тук се включват и енергийните напитки, които са обект на специална регулация вече от страните-членки на Европейския съюз и на специално внимание от Европейската комисия.
Много страни на Европейския съюз започнаха да разработват законодателни мерки, които да ограничават рекламата и маркетинга на високоенергийни храни, които са богати на енергия, богати на захар, богати на мазнини, включително енергийните напитки. Такъв положителен опит има в скандинавските страни, където вече са въведени такива регулаторни мерки.
Така че аз бих предложила да се предприеме обща мярка по отношение на рекламата и маркетинга на всички такива храни, които имат нездравословен ефект срещу здравето на децата и да има специално внимание към енергийните напитки.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: И аз Ви благодаря, доц. Петрова.
Заповядайте, госпожо Владиславова. Имате думата.
СВЕТЛАНА ВЛАДИСЛАВОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз съм от Националното сдружение на общините в Република България.
Аз бих искала да кажа, първо, че общините приветстват едно такова регулиране за забрана за консумация на такива храни и напитки от децата.
От това, което чух тук, си мисля, че може би все пак е добре в закона да се предвиди определение на енергийните напитки и храните, които да бъдат забранени за консумация от децата. Защото наредбата все пак се ограничава единствено само до училищата. А всички вие казахте, че става дума и за други групи деца.
Така че, ако оставим този въпрос единствено в наредбата, има вероятност да ограничим периметъра.
Освен това по повод едно предложение да се изброят може би напитките, които да се забранят за консумация от деца. Ако изброяваме конкретни напитки, не рискуваме ли да пропуснем някои от тях или впоследствие да се появят нови марки, нови напитки, които в такъв случай ще останат извън обсега на регулацията. Може би трябва просто съдържанието на вредните вещества и нивото да се посочат. Тогава би било всеобхватно и би действало по отношение на всички напитки, които ще се появят на пазара на храните.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви и аз, госпожа Владиславова.
Аз искам да направя нещо като реплика.
Смятам, че в закон не е удачно, дори е невъзможно да бъдат посочени и изброени определени търговски марки, защото това са търговски марки.
Относно съдържанието или стойностите по-скоро – може би могло да бъде посочено като приложение или като подзаконов нормативен акт, но това вече експертите, които работят само с тази материя, биха били компетентни да кажат е ли удачно да бъдат посочени: забранени са еди какви си напитки, чиито стойности на еди кои си вещества надхвърлят еди какъв си процент. Защото аз наистина – а предполагам и колегите – не съм в състояние да кажа в момента каква е стойността, която е в норма и на каква целева група от населението как влияе.
Така че може би наистина е удачно да бъдат включени, ако се вземе решение за такава частична забрана, да бъдат посочени самите стойности, които не бива да се надхвърлят.
Благодаря ви.
Доктор Лъчезар Иванов, заповядайте. Имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз не съм специалист в тази зона, но ще изкажа едно мое предложение към вас.
За да има някакъв ефект от днешното събиране, аз мисля – горе-долу, слушайки внимателно – нещата се обединиха в три посоки. Първата е рекламата и етикетирането на съответните напитки. Второто, което тук трябва да се реши, защото според мен ограничаването на периметъра на продажба на напитки около училището не решава проблема. Абсолютно не решава проблема, тъй като в този динамичен свят, примерно, ще изтича един от учениците, ще отиде в първия супермаркет и ще напазарува за всички съученици. Така че тези, които искат, ще консумират.
Така че тук според мен второто много важно нещо е да се обединим, ако има съгласие. За да има ефект, трябва примерно ограничението да е до 14-годишна възраст за продажбата на напитки. Тук има педиатри, те ще се изкажат.
Тук трябва да бъдем изключително внимателни. Не мога да се съглася с изказването на представителя на Националното сдружение на общините в Република България, тъй като тук във всяко хранително вещество, във всяка напитка ние трябва да посочваме количеството на веществата, които участват. Веднага ще ви дам един пример. Ние забраняваме енергийните напитки. Какво ще кажем тогава за кафетата, които се продават – не знам дали сте консумирали – включително и в България – кафета, които са готови, в кутии, в които съдържанието на кофеин е по-високо от 1,5 г/100 мл, тоест, надхвърлят 2 гр.
Не знам дали сте запознати, но във всички енергийни напитки, като започнете от „Редбул”, да не изброяваме всички напитки, съдържанието на кофеин е около 2 г. Тук има експерти, те знаят какво означава това.
Като добавим още един проблем, че в определени храни също има вещества, които са енергийни вещества, които подсилват дадената храна, нещата стават сериозни.
Така че моето предложение към експертите е да се посочат в количество, примерно в 100 г количеството на кофеин. Да има някаква граница, защото ние не можем да бъдем откриватели в целия Европейски съюз, където няма единна нормативна база. Нещо повече, предполагам, че всички от вас знаят, че „Редбул” освен от 250 мл има и в кутии от 330 мл, включително мога да кажа, че в България се произвеждат енергийни напитки. Има няколко завода, които ги продават в разфасовки по 1,5 л.
Това са трите момента, върху които исках да се спра.
Така че тук аз обръщам внимание на вас, хората, които сте експерти, действително да се изгради една нормативна уредба, която всъщност много ясно да дава нашата позиция, защото една цялостна забрана води до повишен интерес. Мисля, че за да има необходимия ефект, то до 14-годишна възраст трябва да бъде забранена консумацията на напитки – естествено, че никога няма да се цитират търговски марки, защото, ако аз съм производител на „Редбул”, утре ще бъде „Питбул” или ще бъде някакъв друг „бул” – и пак ще се намери начин.
Така че тук това са акцентите: концентрация на веществата в 100 г, както е в медикаментите, за да може действително ние да можем да направим един контрол. Всичко останало примерно ще бъде едно събиране, защото освен бонбони, има вафли, аз също съм консумирал, има близалки. Еукаметинът – предполагам, че тук всички сте запознати – се използва изключително много при девойките, за да намаляват теглото си. Знаете как въздейства еукаметин в различни напитки и храни. Така че, ако тръгнем да изброяваме, те са много и не е възможно.
Пак казвам, на първо място поставям рекламата, второ, етикетирането и на трето място изготвянето на една нормативна уредба. Дали тя ще бъде облечена в закон или ще бъде облечена с наредба на министъра на здравеопазването или на Агенцията или съвместно – това вече е един друг проблем. Но мисля, че в тези три посоки би трябвало да се концентрираме.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Иванов.
Да чуем и становището на Министерството на образованието, младежта и науката.
Заповядайте, госпожо Иванова. Имате думата.
ПЕНКА ИВАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на образованието, младежта и науката подкрепя всички инициативи, които са насочени към опазване здравето на децата, както и инициира множество такива.
Всички вие знаете, че въпреки натоварения график и многото предстоящи събития в рамките на учебната година, предстоящите държавни зрелостни изпити, външно оценяване и т.н., само преди няколко дни заместник-министър Дамянова и госпожа Фандъкова, кметът на Столична община, дадоха старта на първата олимпиада по здравословно хранене, нещо, което ще стане традиция в рамките на учебната година.
В този смисъл Министерството на образованието, младежта и науката е готово със своите експерти да участва, за да се промени нормативната уредба по посока опазване здравето на децата.
Разбира се, може да се мисли в посока на промяна на закона за ограничаване употребата на енергийни напитки на принципа на алкохола и на цигарите. Това, което казва доктор Иванов за периметъра на търговските обекти като отстояние от училищата, това също можем да коментираме и също можем да обсъждаме. Защото действително е така, че едно дете може да излезе от час и да не присъства в един час, да отиде и да си закупи такава напитка от друго място. Но също е важно и това, че когато пък един търговски обект е на една крачка разстояние, той е още по-достъпен.
Истина е и това, че от 2002 г. е променена нормативната уредба и вече търговците не са на разрешителен режим, а са на уведомителен в смисъл, че когато един търговец би искал да открие търговски обект, той има ангажимента само да уведоми кмета на района или на общината, а всъщност не да иска разрешение, за да разкрие този обект.
По отношение на Наредба № 37. Моля да ме извините, ако бъркам, но мисля, че така е по отношение на разрешителния режим и уведомителния за търговските обекти.
А по отношение на Наредба № 37, наистина там много конкретно и ясно е разписано какво може и какво не може да се продава в ученическите бюфети и столове. Но смятам, че действително трябва да обединим усилията си за повече проверки, защото не навсякъде тези разпоредби за съжаление се спазват и мисля, че всички ние това го знаем.
Министерството на образованието, младежта и науката ще участва в следващите срещи на работната група и ще подкрепи всички инициативи в тази посока, както и във всички онези инициативи, които ние инициираме и подкрепяме, ще работим в посока на информиране на децата и родителите за енергийните напитки и за вредата от тяхното използване.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожа Иванова.
Ясно е становището на всички, че е в подкрепа на една такава подобна инициатива.
В такъв случай, тъй като тази тема предполага и едно обществено обсъждане, както и вземане на становището на производителите на тези енергийни напитки, тази среща е първа такава по рода си. По наша инициатива – на Комисията по здравеопазване – ще свикаме и следваща работна среща и с тяхно участие и ще искаме и тяхното писмено становище. Предполагам, че има такава асоциация на производител на безалкохолни напитки.
Така че благодаря за участието на всички.
Аз смятам, че тук трябва да се вземе и политическо решение относно една евентуална забрана за употреба на такива напитки за лица до 14-годишна възраст, което вероятно ще стане в рамките на тези седмица, защото е понятно, че политическата воля следва да изразява след това и експертните становища, които ще подготвим всички ние в бъдеща работна група.
Доц. Петрова, нещо искате да кажете допълнително? Заповядайте.
СТЕФКА ПЕТРОВА: Аз, както и всички тук споделиха, съм изключително щастлива, че един проблем, който е спорен, веднага намира отражение в работата на Комисията по здравеопазване.
За мен е много важен аспект, че тези напитки се консумират в по-голямо количество при по-големите ученици и всъщност най-големият риск идва от това сваляне на годините на консумация на енергийни напитки, висока консумация на алкохол и всъщност инцидентите са в резултат на това съчетание на тези три основни неблагоприятни фактора, което предполага освен това, което вече говорихме, наистина медийни и въобще всякакви информационни кампании за това какво отражение върху здравето имат тези напитки.
Затова подкрепата на Министерството на образованието, младежта и науката е много ценна. Информацията трябва да стига до децата. Според мен те не са наясно какво рискуват, употребявайки тези напитки.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доц. Петрова.
Заповядайте, господин Тенев. Имате думата.
ТЕНЧО ТЕНЕВ: Само искам да кажа, че тази употреба на високоенергийни напитки обяснява и голямата агресия сред учениците, която се наблюдава напоследък. Така че и този аспект трябва да се има предвид и върху това трябва да се мисли.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Тенев.
Благодаря на всички, че взехте участие в срещата.
Закривам работната среща и ще бъдете уведомени за бъдещи инициативи на Комисията по здравеопазване.
Благодаря ви.
(Закрита в 13,15 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Десислава Атанасова)
Стенограф:
(Божидарка Бойчева)
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 51
На 15.03.2011 г. се проведе заседание на Комисията по здравеопазването при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Работна среща на Комисията по здравеопазване с представители на Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието, младежта и науката, Българската асоциация по безопасност на храните, Националното сдружение на общините в Република България и във връзка с обсъждане на законодателни инициативи за уредбата на ползването на храните и напитките с различни стойности на биологично активни вещества или така наречените енергийни напитки от малките деца и подрастващите.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 51
На 15.03.2011 г. се проведе заседание на Комисията по здравеопазването при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Работна среща на Комисията по здравеопазване с представители на Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието, младежта и науката, Българската асоциация по безопасност на храните, Националното сдружение на общините в Република България и във връзка с обсъждане на законодателни инициативи за уредбата на ползването на храните и напитките с различни стойности на биологично активни вещества или така наречените енергийни напитки от малките деца и подрастващите.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Срещата беше открита в 12,35 ч. и ръководена от председателя на комисията госпожа Десислава Атанасова.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги и гости! Добър ден на всички!
Благодаря ви, че се отзовахте да присъствате при разглеждането на тази важна тема.
Ние, провокирани от изнесените от медиите данни за въздействието на енергийните напитки и храни върху подрастващите предимно, организирахме тази работна среща за обсъждане на законодателни инициативи или промяна в подзаконовата нормативна уредба, касаеща именно уредбата на храните и напитките с различни стойности на биологично активни вещества или така наречените енергийни напитки.
По отношение на приложимите европейски норми легалната дефиниция съществува единствено в Регламент 1224/2003 г. на Комисията на европейските общности относно класирането на определени стоки в комбинираната номенклатура, приет въз основа на Регламент 2658 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа.
Там е дадена дефиниция на безалкохолна напитка – какво съдържание има. Но, имайки предвид регламента и дадената от него дефиниция, тя едва ли би могла да ни послужи, тъй като е във връзка с регулиране на съвсем друг вид обществени отношения, а именно митническия контрол, а не здравеопазването, каквато е нашата цел на въпросната среща днес.
През 2009 г. европейският орган по безопасност на храните е представил свое становище относно две биологично активни вещества, които често се включват в състава на енергийните напитки. Това е тауринът и d-глюкоронолактон. Това по данни на специалисти – тук предполагам, че и доц. Петрова ще ме подкрепи – те са естествени съставки на храната и са нормални метаболици на обмяната на веществата в организма при едни нормални стойности. Експертите са се произнесли, че тези стойности са 1000 мг/кг на телесно тегло дневно, количества, които многократно надвишават обичайния им прием с енергийните напитки.
Основното във вредното въздействие на енергийните напитки е високия прием на кофеин с тях, както и възможно неблагоприятния ефект при комбинацията им с алкохол, наркотични вещества и т.н.
Целта на тази работна среща е предимно да обърнем внимание на значителното нарастване на тази консумация от деца и от подрастващи, от млади хора.
Бих искала да кажа, че в българското законодателство липсва текст, ограничаващ или забраняващ употребата от страна на подрастващите на енергийни напитки и бонбони. Единствено такава регламентация създава Наредба № 37/2009 г. за здравословно хранене на учениците, издадена от министъра на здравеопазването. С нея се уреждат изискванията за осигуряване на здравословното хранене в столовете, бюфетите и автоматите за закуски и напитки на територията на училища, общежития, бази за отдих и т.н.
Съгласно тази наредба във въпросните ученически столове и бюфети се предлагат само следните напитки: бутилирани минерални води, натурални зеленчукови и плодови сокове, мляко, шоколад, чай и т.н., като използвайки думата „само” смятам, че това означава, че никаква друга напитка освен изброените не се предлага в училищата.
Така или иначе, смятам, че с тази Наредба № 37 децата са защитени на територията на училищата от достъп до тези енергийни храни и напитки. Но пред нас стои предизвикателството да предложим ефективни мерки, за да се защити здравето на подрастващите извън територията на училищата.
Мисля, че няма смисъл да давам аз някакви определения за енергийни напитки, тъй като всички тук сте експерти в сферата и сте наясно какви активни биологични вещества съдържат и колко би могла да бъде допустимата стойност в храните и напитките. Така или иначе, в нормативната база липсва такова изискване.
Затова аз смятам, че би следвало първи вие като представители на институциите, имащи отношения към този проблем, по-скоро да набележите бъдещи мерки за забраняване, недопускане или ограничаване до някаква степен на продажбата на тези напитки и храни на подрастващите.
Заповядайте, доц. Петрова. Имате думата.
СТЕФКА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Вие представихте изчерпателно проблема с регулирането на енергийните напитки, с възможните неблагоприятни ефекти върху детския организъм.
Така че аз мисля, че е излишно да се спирам на този въпрос.
Бих искала да допълня само няколко данни, които ние в последния момент успяхме да изчислим специално, за да мога да ги представя пред парламентарната Комисия по здравеопазване, които данни да подкрепят вече получените тревожни сигнали от родители и от учители, които са и база за тази среща.
През ноември и декември миналата година Националният център по опазване на общественото здраве заедно с педиатрите от Педиатричната клиника към Медицинския университет проведохме едно национално представително проучване на храненето, на свръхтеглото и затлъстяването, на физическата активност на децата от първи до дванадесети клас в цяла България. Получените данни в момента се внасят докрай, за да може да бъде направена статистическа обработка.
Вчера всъщност успяхме да внесем данните за консумация на енергийни напитки. Такова проучване за пръв път се прави в България и наистина данните са много тревожно, те направо са стряскащи. Ние не очаквахме наистина проблемът да е толкова сериозен.
Оказа се, че такива напитки се консумират от деца още от първи клас. При децата от първи до четвърти клас 5,7 процента консумират пет пъти по-често на седмица енергийни напитки, като 4,7 процента от момчетата на тази възраст пият повече от веднъж дневно енергийни напитки. Децата от пети до седми клас пият още по-големи количества и по-често. Деветнадесет процента от тях пият пет пъти повече. Ние това го приемаме за по-голяма честота. Иначе сме ги дефинирали – по-малко, да кажем, един път седмично, един-два пъти седмично и т.н. Но „пет пъти повече” смятаме, че е една сериозна честота.
От пети до седми клас такава честота имат 19 процента от децата. Децата в гимназиалния курс с такава висока честота са 20,8 процента, като особено голяма е консумацията на момчетата в гимназиалния курс – 24,5 процента консумират повече от пет пъти седмично енергийни напитки, а 9,1 процента консумират такива напитки повече от веднъж дневно.
Тези данни наистина очертават един много сериозен проблем и са база за предприемане на допълнителни регулаторни мерки.
Вие казахте, госпожо председател, какъв е към този момент принципът на регулиране на консумацията на енергийните напитки в България. В момента само няколко държави-членки на Европейския съюз са предприели такива регулаторни мерки и аз съм ги представила в експертното становище, което е при вас. Така че няма да ги повтарям.
Но принципно те са насочени към етикетирането на енергийните напитки и към ограничаване на достъпа на децата на територията на училищата. Ограничението на достъпа на територията на училищата до тези напитки вече е реализирано в България.
По отношение обаче на етикетирането, както Вие казахте, ние нямаме ограничителни мерки, нямаме задължителни текстове. Такива бяха въведени от Министерството на здравеопазването, когато имаше разрешителен режим. По-голяма част от нашите вносители и производители продължават да спазват тези изисквания, но, така или иначе, те не са регламентирани, не са задължителни и това може да бъде един аспект на по-нататъшна регулация като база за една адекватна информация и на децата, и на родителите.
Освен това има едно предложение, един разработен код за тези енергийни напитки от Европейската асоциация на производителите на безалкохолни напитки. Аз съм ви предложила копие от този код, той е съвсем нов, с предложения и за неговото внедряване. Този код също е насочен към етикетирането и към ограничаването на достъпа на деца. Производителите на напитки обаче предлагат не само ограничаване на достъпа до енергийни напитки в училищата, но и в един определен периметър около училищата, тъй като в момента наблюдаваме, че павилиони около училищата използват тази ситуация, която съществува от няколко години, че забраната е само за училищата и по този начин правят един голям бизнес.
Моето предложение е да се направи една работна група от експерти, която да направи вече едно предложение към нашата парламентарна Комисия по здравеопазване и оттам нататък вече предложенията да бъдат коментирани и да бъде взето окончателно решение.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доц Петрова.
Аз мисля, че работната група е налице, като виждам присъстващите тук, в тази зала.
Заповядайте, госпожо Микушинска. Имате думата.
НЕЛИЯ МИКУШИНСКА: Аз съм от Министерството на здравеопазването.
Вие действително представихте проблема, госпожо председател. Доц. Петрова допълни някои неща. Аз също съвсем накратко бих искала да кажа това, че в някои европейски страни са извършени проучвания по въпроса сред широк кръг от населението. Изготвени са доклади кои групи консумират по-големи количества, какви количества горе-долу се консумират. Данните са горе-долу такива, каквито са и съгласно нашите проучвания, които Националният център е провел,
Действително в европейското законодателство няма прието определение какво представляват тази група храни или по-скоро напитки, защото напитките също са към групата храни. Тези страни, които са провели проучвания, са си дали едно свое определение, но то в никакъв случай не може да бъде прието на европейско ниво.
Това, което тези страни също са направили, това е да предприемат някаква регулация на национално ниво, защото такова действително на европейско ниво в европейското законодателство липсва.
Ако се премине към предложения за гласуване на някаква регулация на европейско ниво, то тази регулация дори и да бъде включена като национално законодателство – казвам „законодателство”, а не просто някакви препоръки или други подобни – те обикновено се гласуват от всички европейски страни, които присъстват на специален постоянен комитет в тази област. Това е специален постоянен комитет по храните, здравеопазване в областта на общото законодателство по храните.
На този етап такива предложения не са представени от срани-членки, които да се обсъждат и гласуват в този постоянен комитет, което показва, че всякакви мерки, които се приемат, действително не са на ниво законодателство, а са на друго ниво и касаят само съответната страна, която е решила по някакъв начин да се опита да предпази чувствителната част от населението в своята страна, което, разбира се, не означава, че ние не бихме могли да предложим дори и някаква законодателна мярка, ако действително ситуацията го налага. Голяма е консумацията, има необходимост да се предпази здравето най-вече на подрастващите, защото те са най-силно застрашени, бихме могли дори и някаква законодателна мярка да предложим, която, разбира се, не пречи да бъдем първи, да я предложим да се гласува и в постоянния комитет.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожа Микушинска.
В проучването, което аз съм направила, виждам, че във Франция е била забранена една от тези енергийни напитки. Не знам сега дали е удачно да кажа коя е. Това става след смъртен случай със спортист. За 12 години тази напитка е била забранена за продажба. В Англия съществуват препоръки за ограничаване на приема, както и забрана за продажба на енергийните напитки в училищата, което всъщност при нас също е регламентирано. В Германия се обсъжда включването на текст за етикетиране на енергийните напитки също с евентуално предупреждение, не забрана, за бременни жени и за деца, а през 2010 г. Дания е предложила на Европейската комисия да бъдат регламентирани специфични изисквания относно етикетирането на тези напитки, както и ограничението на количеството за дневен прием на лица до 18 годишна възраст. Но все още няма предприети такива регулаторни мерки с тотална забрана наистина.
Аз искам да поставя и следва да обсъдим дали е удачно в Закона за здравето, където има забрана за алкохола и тютюнопушенето да предприемем законодателна инициатива относно забрана за продажба на такива напитки на лица – може би – до 16 или до 14 години, защото в много от безалкохолните напитки съществуват тези вещества, но в някакви много минимални стойности, което означава, че ние, ако на тази база направим забраната, би могло да попаднат и други, дори много известни търговски марки, които на практика съвсем свободно се продават и на деца дори и под 7-годишна възраст, каквото е и вашето изследване. Масово децата и на три години пият кола, която също съдържа някои стойности на такива вещества.
Но тотална забрана аз мисля, че е невъзможно да бъде въведена. Може би трябва да се мисли за някакви ограничителни мерки. Наистина от вас очаквам идеи по този въпрос.
Заповядайте, господин Николов. Имате думата.
КАМЕН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз съм от Българската агенция по безопасност на храните.
Както каза и доц. Петрова, в училищата нещата са регламентирани. България има опит в това отношение. Преди години съществуваше такава забрана в радиус от 200 м. около училища да не се предлагат тютюневи изделия и алкохол.
Така че според мен не е голям проблем това отново да се обсъди като вариант, за да можем да предпазим тази група, наистина най-рискова, от въздействието на тези високоенергийни напитки. Мисля, че 200 м. е една разумна зона, макар и в нашите урбанизирани градове. Децата едва ли ще могат повече от 200 м. да се отдалечат, за да си закупят напитката.
Сега Наредба № 37 регламентира нещата до оградата на училищата. Ние сме получавали много сигнали на разтревожени родители, на гневни търговци, които, бидейки наематели на обекти в самите училища, изпълняват разпоредбите на Наредба № 37, но на 1 м. от оградата търговецът не е задължен да я спазва.
Тук можем тази граница да я направим по-голяма. Мисля, че една дискусия по този въпрос е наложителна.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Заповядайте, господин Тенев. Имате думата.
ТЕНЧО ТЕНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател на Комисията по здравеопазване, уважаеми народни представители! Българската агенция по безопасност на храните приветства вашата инициатива, че един такъв проблем, за който тук-там научаваме за него, но все още не му е дадена необходимата гласност, вие се заемате да го решавате. Ние ви приветстваме за това.
Това, което доц. Петрова каза, е изключително важно и можем да стъпим върху него. Наистина трябва да бъдат предприети някакви мерки, независимо от това, че в Европа никой не е предприел нещо радикално в тази област.
Възможностите са това да се регламентира или в Закона за здравето, или в някой подзаконов нормативен акт – в случая наредба. Ако въведем такива текстове в закона, трябва да дадем определение на това какво е високоенергийна напитка. Там вече съвсем конкретно да опишем точно кои попадат в тази група, за да може наистина да не започнат да реагират и други производители, чиито напитки имат ниско съдържание на кофеин и да бъдат ощетени от тази норма.
Но е възможно и в Наредба № 37, която е за здравословното хранене на учениците, да бъдат уредени тези неща. Тоест, не е казано, че храненето се разглежда само на територията на училището. Може там да направим раздел, който да включва малко по-широк аспект с включване на някои храни и напитки и там също да се развие тази теза със забранителен характер за напитката до определена възраст. Защото от проучването на доц. Петрова виждаме, че някои страни, примерно, до 10-годишна възраст забраняват ползването на високоенергийни напитки, а до 18-годишна възраст се ограничава използването им. За бременните жени също ги забраняват.
Освен това трябва да променим и наредбата за етикетирането и там изрично да изискаме текстове специално за тези високоенергийни напитки. По този начин можем да урегулираме нещата. Въпросът е дали този въпрос да се включи в закона или в подзаконовите нормативни актове.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Тенев.
Освен в Наредба № 37, в която обаче в общите си положения третира здравословното хранене в ученическите столове, бюфети и т.н., може би да бъде разширена дефиницията. Има и Наредба № 23 за физиологичните норми за хранене на населението, където – не знам, вие като експерти може да кажете – дали е възможно и в тази наредба да бъдат уредени тези въпроси.
СТЕФКА ПЕТРОВА: Извинявайте, че Ви прекъсвам, госпожо председател. Но тъй като ние сме автори на тези физиологични норми, те касаят съвсем друг аспект. Това са стойности, които са регламентирани като подходящи за прием, референтни стойности, които са за различните възрастови групи, които осигуряват растежа при децата и доброто здраве във всички възрасти.
Така че съвсем различен е характерът на тази наредба.
Аз напълно подкрепям идеите на колегите, които се изказаха.
Ако ми позволите, ще предложа още една идея. Ако имате една картинка на храните, предназначени за деца, които имат нездравословен характер, които включват снаксовете, високоенергийни храни – пържени, без хранителна стойност – чипсовете и т.н., тук се включват и енергийните напитки, които са обект на специална регулация вече от страните-членки на Европейския съюз и на специално внимание от Европейската комисия.
Много страни на Европейския съюз започнаха да разработват законодателни мерки, които да ограничават рекламата и маркетинга на високоенергийни храни, които са богати на енергия, богати на захар, богати на мазнини, включително енергийните напитки. Такъв положителен опит има в скандинавските страни, където вече са въведени такива регулаторни мерки.
Така че аз бих предложила да се предприеме обща мярка по отношение на рекламата и маркетинга на всички такива храни, които имат нездравословен ефект срещу здравето на децата и да има специално внимание към енергийните напитки.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: И аз Ви благодаря, доц. Петрова.
Заповядайте, госпожо Владиславова. Имате думата.
СВЕТЛАНА ВЛАДИСЛАВОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз съм от Националното сдружение на общините в Република България.
Аз бих искала да кажа, първо, че общините приветстват едно такова регулиране за забрана за консумация на такива храни и напитки от децата.
От това, което чух тук, си мисля, че може би все пак е добре в закона да се предвиди определение на енергийните напитки и храните, които да бъдат забранени за консумация от децата. Защото наредбата все пак се ограничава единствено само до училищата. А всички вие казахте, че става дума и за други групи деца.
Така че, ако оставим този въпрос единствено в наредбата, има вероятност да ограничим периметъра.
Освен това по повод едно предложение да се изброят може би напитките, които да се забранят за консумация от деца. Ако изброяваме конкретни напитки, не рискуваме ли да пропуснем някои от тях или впоследствие да се появят нови марки, нови напитки, които в такъв случай ще останат извън обсега на регулацията. Може би трябва просто съдържанието на вредните вещества и нивото да се посочат. Тогава би било всеобхватно и би действало по отношение на всички напитки, които ще се появят на пазара на храните.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви и аз, госпожа Владиславова.
Аз искам да направя нещо като реплика.
Смятам, че в закон не е удачно, дори е невъзможно да бъдат посочени и изброени определени търговски марки, защото това са търговски марки.
Относно съдържанието или стойностите по-скоро – може би могло да бъде посочено като приложение или като подзаконов нормативен акт, но това вече експертите, които работят само с тази материя, биха били компетентни да кажат е ли удачно да бъдат посочени: забранени са еди какви си напитки, чиито стойности на еди кои си вещества надхвърлят еди какъв си процент. Защото аз наистина – а предполагам и колегите – не съм в състояние да кажа в момента каква е стойността, която е в норма и на каква целева група от населението как влияе.
Така че може би наистина е удачно да бъдат включени, ако се вземе решение за такава частична забрана, да бъдат посочени самите стойности, които не бива да се надхвърлят.
Благодаря ви.
Доктор Лъчезар Иванов, заповядайте. Имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз не съм специалист в тази зона, но ще изкажа едно мое предложение към вас.
За да има някакъв ефект от днешното събиране, аз мисля – горе-долу, слушайки внимателно – нещата се обединиха в три посоки. Първата е рекламата и етикетирането на съответните напитки. Второто, което тук трябва да се реши, защото според мен ограничаването на периметъра на продажба на напитки около училището не решава проблема. Абсолютно не решава проблема, тъй като в този динамичен свят, примерно, ще изтича един от учениците, ще отиде в първия супермаркет и ще напазарува за всички съученици. Така че тези, които искат, ще консумират.
Така че тук според мен второто много важно нещо е да се обединим, ако има съгласие. За да има ефект, трябва примерно ограничението да е до 14-годишна възраст за продажбата на напитки. Тук има педиатри, те ще се изкажат.
Тук трябва да бъдем изключително внимателни. Не мога да се съглася с изказването на представителя на Националното сдружение на общините в Република България, тъй като тук във всяко хранително вещество, във всяка напитка ние трябва да посочваме количеството на веществата, които участват. Веднага ще ви дам един пример. Ние забраняваме енергийните напитки. Какво ще кажем тогава за кафетата, които се продават – не знам дали сте консумирали – включително и в България – кафета, които са готови, в кутии, в които съдържанието на кофеин е по-високо от 1,5 г/100 мл, тоест, надхвърлят 2 гр.
Не знам дали сте запознати, но във всички енергийни напитки, като започнете от „Редбул”, да не изброяваме всички напитки, съдържанието на кофеин е около 2 г. Тук има експерти, те знаят какво означава това.
Като добавим още един проблем, че в определени храни също има вещества, които са енергийни вещества, които подсилват дадената храна, нещата стават сериозни.
Така че моето предложение към експертите е да се посочат в количество, примерно в 100 г количеството на кофеин. Да има някаква граница, защото ние не можем да бъдем откриватели в целия Европейски съюз, където няма единна нормативна база. Нещо повече, предполагам, че всички от вас знаят, че „Редбул” освен от 250 мл има и в кутии от 330 мл, включително мога да кажа, че в България се произвеждат енергийни напитки. Има няколко завода, които ги продават в разфасовки по 1,5 л.
Това са трите момента, върху които исках да се спра.
Така че тук аз обръщам внимание на вас, хората, които сте експерти, действително да се изгради една нормативна уредба, която всъщност много ясно да дава нашата позиция, защото една цялостна забрана води до повишен интерес. Мисля, че за да има необходимия ефект, то до 14-годишна възраст трябва да бъде забранена консумацията на напитки – естествено, че никога няма да се цитират търговски марки, защото, ако аз съм производител на „Редбул”, утре ще бъде „Питбул” или ще бъде някакъв друг „бул” – и пак ще се намери начин.
Така че тук това са акцентите: концентрация на веществата в 100 г, както е в медикаментите, за да може действително ние да можем да направим един контрол. Всичко останало примерно ще бъде едно събиране, защото освен бонбони, има вафли, аз също съм консумирал, има близалки. Еукаметинът – предполагам, че тук всички сте запознати – се използва изключително много при девойките, за да намаляват теглото си. Знаете как въздейства еукаметин в различни напитки и храни. Така че, ако тръгнем да изброяваме, те са много и не е възможно.
Пак казвам, на първо място поставям рекламата, второ, етикетирането и на трето място изготвянето на една нормативна уредба. Дали тя ще бъде облечена в закон или ще бъде облечена с наредба на министъра на здравеопазването или на Агенцията или съвместно – това вече е един друг проблем. Но мисля, че в тези три посоки би трябвало да се концентрираме.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Иванов.
Да чуем и становището на Министерството на образованието, младежта и науката.
Заповядайте, госпожо Иванова. Имате думата.
ПЕНКА ИВАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на образованието, младежта и науката подкрепя всички инициативи, които са насочени към опазване здравето на децата, както и инициира множество такива.
Всички вие знаете, че въпреки натоварения график и многото предстоящи събития в рамките на учебната година, предстоящите държавни зрелостни изпити, външно оценяване и т.н., само преди няколко дни заместник-министър Дамянова и госпожа Фандъкова, кметът на Столична община, дадоха старта на първата олимпиада по здравословно хранене, нещо, което ще стане традиция в рамките на учебната година.
В този смисъл Министерството на образованието, младежта и науката е готово със своите експерти да участва, за да се промени нормативната уредба по посока опазване здравето на децата.
Разбира се, може да се мисли в посока на промяна на закона за ограничаване употребата на енергийни напитки на принципа на алкохола и на цигарите. Това, което казва доктор Иванов за периметъра на търговските обекти като отстояние от училищата, това също можем да коментираме и също можем да обсъждаме. Защото действително е така, че едно дете може да излезе от час и да не присъства в един час, да отиде и да си закупи такава напитка от друго място. Но също е важно и това, че когато пък един търговски обект е на една крачка разстояние, той е още по-достъпен.
Истина е и това, че от 2002 г. е променена нормативната уредба и вече търговците не са на разрешителен режим, а са на уведомителен в смисъл, че когато един търговец би искал да открие търговски обект, той има ангажимента само да уведоми кмета на района или на общината, а всъщност не да иска разрешение, за да разкрие този обект.
По отношение на Наредба № 37. Моля да ме извините, ако бъркам, но мисля, че така е по отношение на разрешителния режим и уведомителния за търговските обекти.
А по отношение на Наредба № 37, наистина там много конкретно и ясно е разписано какво може и какво не може да се продава в ученическите бюфети и столове. Но смятам, че действително трябва да обединим усилията си за повече проверки, защото не навсякъде тези разпоредби за съжаление се спазват и мисля, че всички ние това го знаем.
Министерството на образованието, младежта и науката ще участва в следващите срещи на работната група и ще подкрепи всички инициативи в тази посока, както и във всички онези инициативи, които ние инициираме и подкрепяме, ще работим в посока на информиране на децата и родителите за енергийните напитки и за вредата от тяхното използване.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожа Иванова.
Ясно е становището на всички, че е в подкрепа на една такава подобна инициатива.
В такъв случай, тъй като тази тема предполага и едно обществено обсъждане, както и вземане на становището на производителите на тези енергийни напитки, тази среща е първа такава по рода си. По наша инициатива – на Комисията по здравеопазване – ще свикаме и следваща работна среща и с тяхно участие и ще искаме и тяхното писмено становище. Предполагам, че има такава асоциация на производител на безалкохолни напитки.
Така че благодаря за участието на всички.
Аз смятам, че тук трябва да се вземе и политическо решение относно една евентуална забрана за употреба на такива напитки за лица до 14-годишна възраст, което вероятно ще стане в рамките на тези седмица, защото е понятно, че политическата воля следва да изразява след това и експертните становища, които ще подготвим всички ние в бъдеща работна група.
Доц. Петрова, нещо искате да кажете допълнително? Заповядайте.
СТЕФКА ПЕТРОВА: Аз, както и всички тук споделиха, съм изключително щастлива, че един проблем, който е спорен, веднага намира отражение в работата на Комисията по здравеопазване.
За мен е много важен аспект, че тези напитки се консумират в по-голямо количество при по-големите ученици и всъщност най-големият риск идва от това сваляне на годините на консумация на енергийни напитки, висока консумация на алкохол и всъщност инцидентите са в резултат на това съчетание на тези три основни неблагоприятни фактора, което предполага освен това, което вече говорихме, наистина медийни и въобще всякакви информационни кампании за това какво отражение върху здравето имат тези напитки.
Затова подкрепата на Министерството на образованието, младежта и науката е много ценна. Информацията трябва да стига до децата. Според мен те не са наясно какво рискуват, употребявайки тези напитки.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доц. Петрова.
Заповядайте, господин Тенев. Имате думата.
ТЕНЧО ТЕНЕВ: Само искам да кажа, че тази употреба на високоенергийни напитки обяснява и голямата агресия сред учениците, която се наблюдава напоследък. Така че и този аспект трябва да се има предвид и върху това трябва да се мисли.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Тенев.
Благодаря на всички, че взехте участие в срещата.
Закривам работната среща и ще бъдете уведомени за бъдещи инициативи на Комисията по здравеопазване.
Благодаря ви.
(Закрита в 13,15 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Десислава Атанасова)
Стенограф:
(Божидарка Бойчева)
