ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 52




На 31.03.2011 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Обсъждане на проблеми в системата на спешната помощ и бъдеща концепция за развитие на спешната помощ в Република България.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 52




На 31.03.2011 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Обсъждане на проблеми в системата на спешната помощ и бъдеща концепция за развитие на спешната помощ в Република България.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисия по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Десислава Атанасова.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги и гости! Добър ден на всички!
Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисия по здравеопазването.
Предлагам днешното заседание да протече при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 154-01-31, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители на 09.03.2011 г.
2. Обсъждане на проблеми в системата на спешната помощ и бъдеща концепция за развитие на спешната помощ в Република България.
Има внесено писмено предложение от народните представители Нигяр Сахлим и Хасан Адемов за обсъждане и изслушване на министъра на здравеопазването.
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Предлагам да отложим т. 1 от дневния ред за следващото заседание, тъй като втората точка, която се предлага, е доста сериозна и важна в настоящия момент.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря ви, доктор Шарков.
Има ли предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте предложения дневен ред с изменението, предложено от доктор Шарков.
"За" - 12, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
1. Обсъждане на проблеми в системата на спешната помощ и бъдеща концепция за развитие на спешната помощ в Република България.



Преминаваме към точка първа от приетия дневен ред:
Обсъждане на проблеми в системата на спешната помощ и бъдеща концепция за развитие на спешната помощ в Република България.
Тъй като смятам, че е редно вносителите на предложението да споделят с нас становището си по въпроса.
Бих искала да дам думата на доктор Сахлим или доктор Адемов.
Заповядайте, доктор Сахлим. Имате думата.
НИГЯР САХЛИМ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър, проф. Раденовски, уважаеми гости!
Предложихме като точка от дневния ред тази тема, не защото концепцията е в готов вид – доколкото разбрахме от отговор на питане към министъра на здравеопазването в петък – а защото проблемът е толкова важен, че ние сме свидетели на това как медиите ежедневно поставят конкретни въпроси, конкретни примери.
Идеята обаче за концепция за толкова важна област наистина е много належаща. Оказва се, че идейният проект на концепцията, въз основа на който функционира сега системата на спешната помощ, е от 1994 г. Някои от нас имат спомени, че тогава проф. Миланов и екип всъщност по Програма ФАР започнаха да реализират една реформа в спешната помощ.
През 1999 г. е променена частично наредбата и оттам нататък има някакви козметични промени. Всъщност истина е, че над 50 процента от случаите, които се обслужват от спешната помощ, не са спешни. Това безспорно отнема времеви, кадрови и финансов ресурс. Друг е въпросът, че толкова са се променили финансовите параметри през тези години, само цените на горивата са един такъв факт, както и на другите консумативи, разбира се, че проблемът за финансирането на системата е изключително сериозен.
В този смисъл в Националната програма за реформи, между впрочем, приета вчера във връзка със Стратегия 20-20, има – аз поне намерих - едно или две изречения за спешната помощ. Там пише: усъвършенстване механизмите на заплащане и изискванията към работата на спешните портали в болниците с оглед повишаване на тяхната ефективност и равнището на контрол върху дейността им.
В този смисъл бих искала да получим коментар на следните въпроси: какво налага приемане на нова концепция за спешната помощ, какво драстично ще промени тя в сега съществуващата система?
Моля за коментар на два основни, според нас, проблема, а и според много от работещите в системата. На първо място е финансовият проблем и респективно проблемът със заплащането на хората. На второ място е кадровият проблем на хората, които работят в системата.
Моля отново за коментар на идеята, може би наистина откъслечна, несвързана с концепцията или свързана с тази концепция, която се обсъжда и върху която се работи, за ролята на парамедиците, както и за стимулите за хората, които работят в системата като специализация, както и за регламент на работещите фелдшери.
В този смисъл бих искала да се коментира дали ще говорим отново за една пирамидална структура, каквато във времето теза имаше, и как въобще в основни линии се виждат нещата, защото във всяка една концепция, дори и да не е готова, има основни опорни моменти. А времето за обсъждане на важните опорни точки е преди да се приеме тя, а не след като се публикува на един сайт и се каже: тя вече е факт и няма място за коментари.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Сахлим.
Заповядайте, доктор Адемов. Имате думата.

ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Господин министър, проф. Раденовски, доктор Гелев, колеги! Целта на това изслушване е да се опитаме да дискутираме тук, в Комисия по здравеопазването, какво трябва да направи законодателният орган.
Ако се върнем назад във времето, преди малко доктор Сахлим ви каза, че през годините стартирахме с една концепция, която по линията на Програма ФАР беше реализирана – за тези, които си спомнят – от доктор Пиер Тодоров, който дойде от Брюксел. Аз лично имах възможността да участвам тогава в такива курсове по квалификация. Тогава действително се говореше за пирамидална структура, изградена структура на бързата помощ, на спешната помощ в България, върхът на която пирамида институционално да бъде изградена от Института за спешна помощ „Пирогов” – тогава. Дали така се казваше, това не е най-важното, но „Пирогов” беше върхът на тази структура, наречена бърза помощ.
Защо споменавам това? Споменавам го, защото е изключително важно сега, когато очевидно ще трябва да се промени по някакъв начин и структурата, и функционалните й характеристики, разбира се, и начинът на финансиране, за да може спешната помощ на практика да бъде адекватна на очакванията на българските граждани, от една страна, и, от друга страна, тази структура трябва да отговаря на критериите за достъпност и то в най-отдалечените региони.
Направих си труда да намеря в българското законодателство определение на това какво означава „спешно състояние”. Има такова определение в Закона за здравето. Там сме казали, че „спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна помощ”. Това е единственото определение, което го има в законите.
Аз знам, че може да има страшно много определения и когато има такава опция за много определения, ясно е, че няма точно определение. Това е единственото, което е дадено в чл. 99, ал. 2 на действащия Закон за здравето. Там е записано това.
Освен структурата и функционалните характеристики на тази система очевидно е, че следващият елемент или следващият модул от дейността на тази структура трябва да бъдат кадрите и екипировката, най-общо казано. За кадрите и за тяхната подготовка много се е говорело през годините. Аз знам, че има и една операция на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”, която признавам, има много хубаво име. Казва се „Пулс”. Това е електрически уред в лечението на спешните състояния. Така се казва тази програма, която е за подобряване на качеството на медицинската помощ чрез подобряване на знания и умения на персонала на спешната медицинска помощ. С други думи това означава квалификация на кадрите в системата на спешната помощ.
Този проект трябва да бъде реализиран в рамките на 29 месеца, ако ми е точна информацията – до 2013 г. По този проект Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” дава възможност за усвояване на 6 200 хиляди лева.
Аз много искам в рамките на тази дискусия, ако някой има информация за този проект с много хубавото име „Пулс”, да даде информация докъде е стигнало това обучение и по какъв начин кадрите в спешната помощ ще се възползват, каква е процедурата за участие в тази програма по квалификация. Това е изключително важно.
На следващо място, много ми се ще, когато говорим за концепция, защото много пъти сме говорили за такива концепции, да видим по какъв начин ще се реализира финансирането. Стигаме до един етап, до един период, в който очевидно е, че възможностите на държавата не са достатъчни, за да може да се финансира спешната помощ. Това, от една страна като констатация.
От друга страна обаче, в нашето законодателство категорично е заявена законодателната воля финансирането на спешната помощ да бъде единствено и само от държавата. Това е големият въпрос: ние можем ли да си позволим други форми на финансиране, разбирайки чрез промяна на законодателството и търсенето на възможности за допълнително финансиране, или ще останем на позицията финансиране единствено и само от държавния бюджет, така, както е сега.
Аз си позволих да направя коментар на някои – макар и в разхвърлян вид – от идеите за преструктуриране на сектора, но според мен – пак повтарям – е важно по какъв начин ще бъде организирана или преустроена, или преорганизирана тази структура, какви ще бъдат функционалните й характеристики, какви ще бъдат възможностите за квалификация на персонала, в това число и възможностите за следдипломна квалификация и продължаващо обучение, защото е ясно, че кадрите в тази система или не се задържат продължително време, или заради ниското заплащане напускат много бързо, което е същото.
Пак повтарям, абсолютно добронамерени сме към това, което искате да направите. Въпросът е в рамките – както каза и колежката Сахлим – в рамките на тази дискусия да се опитаме да помогнем тази концепция да изглежда по по-добър начин и да свърши повече работа, отколкото всички концепции досега. Защото, пак повтарям, концепции в България колкото искате, най-често те стигат до екшън-план и след това до възможността за финансиране. Там спира абсолютно всичко.
Затова си позволих да направя този коментар, госпожо председател.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Други народни представители желаят ли да вземат думата сега или ще направят това впоследствие в дебата? Не виждам желаещи.
Давам думата на министъра на здравеопазването да отговори на поставените въпроси. Заповядайте, господин министър. Имате думата.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, гости на това заседание! Много правилно доктор Сахлим каза, че през 1994 г. е правен проектът. Тоест, имаме време от 17 години, през което на практика не са се променяли много нещата, а същевременно всички знаем колко напредна обществото, колко напреднаха технологиите.
Поради тази причина сметнах, че е съвсем резонно пет месеца, след като съм бил вече на този пост, да идентифицирам проблемите в спешната помощ и да търсим тяхното решение.
Аз в петък на питане в Народното събрание ясно отговорих, че в момента тече работа на работна група, която пише текстовете. Нормалният път, по който трябва да се случат нещата според мен, е тази група да завърши работата си с някакъв продукт, да го разгледаме на политическо ниво и да видим докъде е стигнало, след това да бъде приет този продукт на ниво ръководство на Министерство на здравеопазването и чак тогава можем да имаме някакъв продукт, който да наречем концепция, на базата на която може да се правят всевъзможни дискусии, а след това вече да се стигне евентуално до законови промени.
Това го казвам, за да подчертая на колко ранен етап се поставят много от въпросите, което обаче може да се погледне и от хубавата страна, защото аз очаквам не просто тук да докладвам и да кажа аз какво мисля и какви са моите решения, защото още и аз си мисля на този етап, но да чуя и вие какво мислите, да чуя какви предложения имате. Разбира се, хората, които имат опит, били са във властта и са управлявали държавата, би било добре да кажат защо не са ги направили евентуално.
Така че аз честно това имам като представа за днес. Предполагам, че по този начин трябва да се развиват нещата.
Веднага ще премина към това да кажа всъщност какво наложи да мислим за нова концепция. Не просто, защото отдавна не е правено такова нещо, не защото не е разсъждавано по тези проблеми, а защото наистина в нашето здравеопазване, в спешната помощ се явяват определени проблеми.
Един от проблемите, когато говорим за спешност, това е въпросът „време”. По света обикновено се поставят някакви критерии, за които линейката трябва да достигне до спешния случай и това в различните страни е различно. Обикновено се движат между 20 и 30 минути.
Каква е картината в България? В 58 процента от случаите от населените места спешните пациенти са били обслужени до 20-та минута, 27 процента са били обслужени до 30-та минута, а 15 процента всъщност надвишават този времеви интервал. Местата, където всъщност имаме затруднения с достъпа, това са или отдалечените места с труден терен, като Смолян, Добрич, Бургас, или големите градове като София, Варна и Пловдив.
Като цяло имаме една сравнително добра наситеност с филиали на спешна помощ. Но другият въпрос, който се постави, е всъщност тя осъществява ли спешна помощ или не. В числа мога да кажа, че 832 000 са били повикванията за спешна помощ за година. Това, между другото, не е малко. По статистика се казва, че 76 процента от тях са били спешни. Това обаче искам да го уточня с едни скоби, защото те са маркирани като такива, но всъщност далеч не съм убеден, че са били спешни. Просто останалият процент – около 25 процента – са били повиквания, които са били чисто за транспорт било то на диализно болни, било за обслужване на възрастни хора, повикване на републикански консултанти, пренасяне на различни проби, пренасяне на трупове - неща, които всъщност не са директно свързани със спешната помощ.
А защо казвам, че и в 76-те процента, които са маркирани като такива, се поставя въпросът дали наистина са спешни? Защото от тях всъщност много малък процент са били последвани от хоспитализации. Около 25 процента от възрастните и 38 процента от децата са били хоспитализирани.
Що се касае до кадровата обезпеченост, в структурата работят 6 887 души. Медицинските специалисти са 3 759, 1 146 са лекарите, 1 508 са фелдшерите, 1 103 са медицински сестри. Имаме 354 мобилни екипа, които се формират на базата на тези кадри.


Големият проблем е, че всеки четвърти медик в спешната помощ е на възраст между 55 и 65 години. Това ясно трябва да ни покаже, че в следващите години ще имаме сериозен недостиг на кадри. Това вече се вижда в големите градове, а там се вижда най-вече, защото в големите градове средната работна заплата е висока, а средната работна заплата в спешната помощ е 630 лв.
Естествено имаме проблем и с квалификацията. Половината работещи лекари в спешната помощ нямат специалност „спешна медицина”.
Мисля, че всичко това, което ви казах дотук, е достатъчно основание да мислим, да си задаваме въпроса как трябва да развиваме спешната помощ, в какви посоки, какво трябва да се случва и точно това е работата на групата, в която са включени много медицински специалисти и хора от Министерство на здравеопазването.
Така че аз спирам дотук. Конкретните въпроси бяха зададени. Доктор Сахлим зададе въпроса какво налага създаването на нова концепция – ето кое налага, всички тези неща, за които споменах.
Какво ще промени концепцията? Няма как преди да е написана да кажа какво ще промени, нито мога да кажа финансовият проблем, кадровият проблем, идеята за парамедиците и т.н. как ще бъдат решени. Но мога да кажа примерно какво ще правят фелдшерите. Поне с това можем да се похвалим – че имаме наредба за медицинските специалисти – професионалисти по здравни грижи, където ясно е казано какво могат да правят фелдшерите. Те в момента са изявили също желание да се направят някои допълнителни промени. Така че и това ще го свършим.
Но по всички въпроси, които имате, моля да изчакате малко повече. Иначе можем да си говорим по принцип, но не мога да се ангажирам, че това е концепция на Министерство на здравеопазването, или че това е концепция на ГЕРБ или на когото и да било, без още да е готов текстът.


Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, госпожо Манолова. Имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Проблемите в спешната помощ са ясни. Те коректно бяха очертани тук и от народните представители, и от министъра на здравеопазването и са свързани с финансирането, с недобрата организация на функциониране, с кадрите, с квалификацията.
Ако ще говорим за това кой дотук какво е направил, безспорно материално-техническата база, апаратурата, линейките не са толкова сериозен проблем в спешната помощ, защото в предишния мандат сериозно беше инвестирано в тази посока. Това е така, цитирам и отговор на министъра в рамките на парламентарния контрол в петък.
В същото време в публичното пространство вероятно с редицата случаи от последните месеци, наистина стана ясно, че спешната помощ не функционира добре, че тези проблеми, които очертахме, в крайна сметка се отразяват на нейната дейност.
Очевидно са необходими промени. Но това, което мен лично ме притеснява, е, че като че ли не само с този министър, но и с предишните двама от това управление, промените се правят на парче. Според мен нормално е концепцията за спешната помощ да бъде част от цялата концепция. Имаше една такава на ГЕРБ, наистина злополучна, за по-добро здравеопазване.
Но ще кажа защо. Тенденцията към закриване – тук не искам в случая да премествам центъра на дебата – но, така или иначе, за всички поне около тази маса е ясно, че през тази година предстоят фалити на общински болници, че така или иначе, иначе добре изградената мрежа от болници ще намалее поне с 40 – 50 предвид очертаващото се финансиране за тях.
Тъй като системата на здравеопазването е така структурирана в България, че болниците се явяват гръбнакът на цялото здравеопазване, няма как този процес да се разглежда отделно от темата с концепцията за функционирането на спешната помощ. Какво имам предвид? Ще дам конкретни примери, даже от моя регион, но всеки го знае във всяко едно населено място, в което предстои да се закрие или по някакви причини да няма съответната общинска или друга болница. Това веднага създава проблеми и за функционирането на доболничната помощ за лекарите-специалисти в доболничната помощ, а оттук и за джипитата, оттук и за спешната помощ, при която така или иначе спешният център разчита и на специалистите, и на лабораториите, и на всичко, с което разполага съответната болница.
Така че, ако ще вървим или по-точно, ако ще вървите вие към редуциране на броя на болниците в България, това във всички случаи трябва да бъде съобразено в концепцията за спешната помощ, защото вариантите са два – или трябва да извършва предимно транспортни функции, която може би е предпочитаната от вас идея предвид лансираното предложение за парамедиците, които да са основните фигури в спешната помощ, или ще трябва да се предвидят други функции, включително диагностични, предвид на това, че ще намалее броят на болниците и, така или иначе, медиците в спешната помощ ще трябва да изпълняват и функции, които досега са изпълняваха от съответния спешен център, от съответната болница.
Така че според мен някак си двата процеса трябва да бъдат свързани, просто фигурките да се наредят така, че да се получи крайната картина за това как хората от населените места и най-вече тези от малките населени места ще имат достъп до здравна помощ, до медицинска помощ предвид процеса на закриване на болници и предвид процеса на преструктуриране на спешната помощ.


Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Заповядайте, министър Константинов. Имате думата.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Концепцията за по-добро здравеопазване беше наречена злополучна. Аз се учудвам защо се нарича така при положение, че многократно исках среща с БСП, защото за мен е важно да чуя всички политически партии какво мислят. Все още го предлагам. Вероятно няма да получа покана и да дискутираме нещата.
Но на мен например ми е много интересно, като се казва, че ще се редуцират с 40 процента болниците, какво е мнението на БСП – много ли са ни болниците или не, трябва ли да се намаляват, трябва ли да се увеличават или трябва да ги оставим? Трябва ли да ги оставим на пазарен принцип или трябва държавата да ги регулира? Не бягайте от въпросите, отговорете. Аз съм давал многократно отговори.
Това е за „злополучната” концепция.
Не можете да кажете, че концепцията за спешна помощ ще бъде на парче, след като още не я знаем, тоест, ние дискутираме нероден Петко в момента. Това правим, но, ако искате, ще продължим да го вършим.
Що се касае до болниците – дали трябва да са гръбнакът на здравеопазването? Здравеопазването е толкова сложна система, че аз не бих се нагърбил да кажа, че болниците са гръбнакът или че лекарите са гръбнакът, или че пациентите са гръбнакът. Всичко трябва да се развива. Трябва да имаме спешна помощ, трябва да имаме добра извънболнична помощ, трябва да имаме болници. Нещата на всичко отгоре са много закачени едно за друго. Не можеш да имаш добра спешна помощ, ако не ти функционира добре първичната.


Но понеже тук се каза и може би погрешно се смята, че в резултат от някакъв медиен натиск и някакви изключително големи проблеми в спешната помощ сме стигнали до идеята, че трябва да я подобряваме, искам да ви кажа, че наистина имаше един период, в който в новините започваха да се надпреварват да дават случаи. Някои от тях бяха наистина такива, някои от тях определено бяха преувеличени. Казвам защо, защото правихме проверки. Всъщност се оказа, че в някои от показаните случаи колегите от спешната помощ и медицинските фелдшери и сестри нямаха абсолютно никаква вина за случилото се. Беше просто едно малко надпреварване кой ще каже по-бързо лошата новина.
Това е една доста по-различна дискусия, в която няма защо да се влиза. Така че, пак ви казвам, очаквайте да видите материала, да го прочетете, да го дискутираме и, ако искате, го кажете.
Между другото, голяма спекулация е да се твърди, че парамедици са равни на транспортни функции. Транспортна функция изпълнява шофьор, линейка и завеждаш болния в болница. И от това има нужда. От това абсолютно има нужда, защото много болни винаги са питали: искаме линейка да отидем от провинцията до София и т.н. Това е част от спешната помощ. В развитите държави те са си степенували нещата. Има си транспортна линейка, има си линейка с парамедик, има си линейка с реанимационен екип. Ето това е нещото, по което може да се мисли и ние мислим в тази насока.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря ви, министър Константинов.
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Разбира се, в последните няколко минути дебатът малко се поизмести. Целта на точката от дневния ред е не само да се запознаем с концепцията за спешната помощ, а да видим какво и ние като законодателен орган би било необходимо да направим, за да бъде подобрена системата на спешната помощ.
Защото можем да си говорим колко линейки са купени, колко са оборудвани. Между другото, не знам, има ли необходимост в момента от закупуването на нови линейки? Моля за отговор и после ще продължа.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Не, в момента нямаме. Но след две – три години тези ще направят необходимия брой километри и тогава ще имаме нужда.
ВАНЬО ШАРКОВ: Това, което искам да кажа, е, че има безкрайна необходимост от един нов подход. Определено е проблем обезпечаването със спешна помощ за населението в труднодостъпните райони. Лично аз нямам конкретно решение в момента. Навремето чувах да се говори за едни джетове, за едни шейни и т.н. Това е друго.
Но безспорно при положение, че в София е съсредоточена голяма част от населението на България, може би трябва да се помисли как на първо време по най-бързия начин да бъде решен въпросът за София.
Затова конкретното ми питане е има ли мислене в Министерство на здравеопазването в посока на децентрализиране на спешната медицинска помощ в столичния град? Давам ви само един пример. Във Великотърновска област живеят 300 000 души, има един център за спешна медицинска помощ и седем или шест филиала. В София има един център.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Има заявено желание за изказване от доктор Цеков. Заповядайте, доктор Цеков. Имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! От диспута, който върви вече доста интересно, става ясно, че промени в спешна помощ са необходими.

Преди няколко месеца, тоест, в края на миналата година с доктор Ленков, с доктор Георгиева от Министерство на здравеопазването, аз и доктор Дариткова присъствахме на една среща в Центъра по хигиена на тема „Спешната помощ в България” с представители на всички центрове за спешна помощ в България. Още тогава си казахме, че са необходими спешни мерки по отношение реорганизацията и работата на спешната помощ.
Горе-долу това го казвам в контекста на това защо сега трябва да дебатираме тази тема. Това не е нещо като приумица на Министерство на здравеопазването, а това е част от темите и проблемите, които са поставени от работещите в едната спешна помощ, а ние самите сме убедени, че трябва да има някаква промяна и, ако се върнем още назад във времето, през 1995 – 1995 г., когато беше разрушена старата система на спешна помощ, сега можем да кажем, че виждаме недостатъците на тогавашната реформа. Сега трябва да я коригираме по някакъв начин, защото системата на спешната помощ, която функционираше в България до 1995 г., в същия вид функционира в редица западни държави и то доста успешно. Така че може би трябва да се върнем по отношение на някои елементи от спешната помощ към добре забравените стари практики.
Интересен ми е дебатът, защото, когато става въпрос за една сериозна тема, каквото и да се прави, винаги се върти, имам усещането, че дори да говорим за подземния живот на къртиците, ще го докараме до фалита на общинските болници, което е абсолютно парадоксално. В крайна сметка общинските болници си имат собственици, имат си управители и те трябва да отговарят защо са стигнали до това положение, а не ние да отговаряме, защо някой не си е следил състоянието на предприятията.
Що се отнася до спешната помощ, наистина доктор Шарков е прав, че сериозните проблеми на спешната помощ в този им вид на първо място са в големите градове и най-вече в София – град, и които са породени най-вече от ужасния трафик, при който линейките не могат да стигат навреме там, където трябва да пристигнат.
Ще е пресилено, ако кажем, че в другите държави го нямат този проблем, тоест, линейката да пристига, когато вече е твърде късно. Има състояния в човешкия живот, които се нуждаят от реакция в разстояние на 3 – 5 – 7 – 9 минути. Няма в света система, която да може да покрие такъв стандарт, тоест, да има екип до всеки един човек, за да се грижи за здравето му при спешни състояния.
Очевидно е, че тази дискусия трябва да се проведе. Очевидно е, че трябва да намери някакво решение и тези инциденти, които се случват, в бъдеще да ги минимизираме и да си дадем ясна сметка, че ние не можем да избегнем подобни ситуации, каквото и да направим в крайна сметка, но ние трябва да положим всички усилия да осигурим такава помощ, която да докаже на гражданите, че е в готовност да се отзове на всеки един случай независимо от трафика, независимо от кадровите проблеми, независимо от финансовия недостиг, защото финанси мисля, че никога няма да достигат.
Така че за мен темата, която повдига Министерството на здравеопазването, е навременна. Тя е търсена, желана е и хората, които имаха амбицията да повдигнат този дебат, явно си вършат добре работата и, както каза и доктор Шарков – извинявам се, че го цитирам за втори път – но каквото е необходимо от нас, ние ще го подкрепим със законодателни промени. Ние го правим доста по-успешно от Вас, госпожо Манолова.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Заповядайте, госпожо Георгиева. Имате думата.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! В хода на цялата дискусия на мен ми направи впечатление една дума от Вашето изказване – за фелдшерите. Те са изчезващ вид в България поне. Направихте един опит през миналата година нещо да се направи за този вид, да бъде възстановен като обучение, като квалификация, като титла дори, независимо точно каква. Но това нещо умря в началния си стадий.
При тази тежка кадрова криза в здравеопазването аз мисля, че е изключително важно час по-скоро Министерството на здравеопазването и управляващите да предприемат действия за възстановяване на тази специалност, независимо под какво име. Естествено, то ще трябва да бъде съобразено с европейските норми за квалификация и дипломи, и названия, и да се уреди статутът на фелдшерите. Защото ние знаем, вие също, че те в момента работят нито като рак, нито като риба. Те не са лекари, не са медицински сестри, членуват в една организация за здравни грижи, без да е ясно какви са. Те са изчезващ вид. Затова повтарям това.
Във всеки случай обаче не може да се пренебрегне фактът, че те бяха опората на едно здравеопазване по малките населени места, което в предишните години вършеше значителна работа. Фелдшерите вършеха и добра работа като асистенти на лекарите в основните кабинети.
Затова си мисля, че имаме ресурса и потенциала хора от малки населени места, които биха искали да се образоват точно в тази специалност или подобна, да се върнат да работят в своето малко населено място. При тази демографска криза, която се очертава, смятам, че добре би било Министерството на здравеопазването, Министерският съвет, парламентарната група на ГЕРБ да се замисли за едно обличане в законова форма и даване на правилна квалификационна степен на тези хора, да се възстанови тази специалност и те да намерят правилното си място в служебния класификатор, ако правилно се изразявам.
Това, че те не съществуват вече, не е добра практика според мен при условие, че в другите държави те имат някакъв еквивалент. Те никъде не се наричат фелдшери, не се хващайте за името. Нямах името предвид.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.

За реплика има думата доктор Шарков. Заповядайте, доктор Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Проблем са лекарите. Не достигат лекарите. Проблем не са фелдшерите. В поредица от години има нула кандидати да учат въобще за фелдшери. Какво да възстановяваме? Какви фелдшери да възстановяваме. Ние се занимаваме с нещо, съвсем различно от реалните нужди.
Проблем е, господин министър, че в предишния мандат, когато се направиха спешните приемни, се направи една декапитация на кадрите в центровете за спешна медицинска помощ. В Габрово останаха без лекари, защото отидоха в Спешното приемно на болницата. Госпожа Мая Манолова си излезе, но те го направиха това.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Има ли други народни представители, които да желаят да вземат думата?
Давам думата на проф. Раденовски. Имате ли какво да споделите с парламентарната Комисия по здравеопазването? Заповядайте.
ДИМИТЪР РАДЕНОВСКИ: Благодаря Ви, госпожо председател! Само няколко думи искам да кажа, защото наистина ние се намираме в една фаза все още на изследване. Вложени са огромни средства по направлението за спешната медицина. По този въпрос се работи почти от 20 години. Може би нищо ново не е направено, но имаше и добре забравени неща, които са съсипани, както е с поликлиниките, след това се появиха джипитата и т.н. Сега всички не сме доволни от днешното състояние.
Въпросът е много сериозен. Сега в момента не коментираме само транспортната част – има ли линейки, как ще се движат и т.н. Но нещата, що се касае до въпроса, че нямаме кадри, ще кажа, че пред нас стои един въпрос: да създадем ли факултет по спешна медицина към Медицинска академия или Висшия медицински институт? Какви ще бъдат катедрите към него, кой ще обучава? Защото ние сега ще хвърлим един ресурс да обучим известно количество парамедици, да създадем профил „спешна медицина”, медицински сестри. Но оттук нататък нещата отново заглъхват.
Ние трябва да имаме една много сериозна дискусия с всички вас и да преценим трябва ли ни такъв факултет или не ни трябва. С министъра тези неща тепърва ще се коментират. Нещата са много по-обемни и не става въпрос за това дали ще има фелдшери или няма да има фелдшери, дали ще има сестри или няма да има сестри.
Нещата не се решават с това колко е бройката, какви пари са необходими. Сега всичко отива за заплати и нищо кой знае какво не се прави там. А там има иновации, образование, наука и т.н. Аз ви казвам, че проблемът в момента в болничната помощ не е толкова сериозен, колкото доболничната помощ, която се възприема от всички като лице на медицината едва ли не и, ако някой реши да извади някакъв политически дивидент, ето, застанете там, на кръстовището, и ще видите, че линейката ще се забави, защото на светофарите никой не я пропуска. Веднага ще се появи конфликт.
Тоест, този елемент на глобализация на градовете, на това, че се събират огромни маси от хора и т.н. – всички тези неща ще доведат до промяна и на организацията на самата станция – да кажем „спешна помощ”. Тук е и директорът на Бърза помощ. Трябва да решим дали ще ги дислоцираме в различни точки на София. За това трябва да се изходи от изследване на информационната система, чрез която да се определят конфликтните точки и да се реши как точно да бъдат разположени линейките и как ще бъдат дислоцирани. В момента говорим за София, но това касае и цялата страна.
Така че подготовката на кадрите няма да се реши само с една такава дискусия, която се движи само по повърхността на проблема, който е изключително сериозен. Защо? Защото спешната медицина е един от основните приоритети на цялата здравна реформа, защото тя е онзи буфер, който ще ни даде възможност ние наистина да изградим една концепция за цялата здравна система – как ще функционира, на какъв принцип ще бъде изградена и т.н.
Другият проблем е финансирането. Отдавна трябва да се помисли за това, че трябва да се излезе от домейна на държавата. Държавата плаща за всичко. Но как точно ще се организира това? Тръстове ли ще правим? Ще се обединяваме в някакви холдинги ли? Как ще обединим държавна, частна, кооперативна и друга собствености?
Има много неща, които не могат да се решат за 24 часа.
Освен това, разработвайки концепцията, тя трябва да обхване следващите 20 години. Тя трябва така да се изработи, така да се съчетаят елементите на всички нас, които участваме в тази система, че в следващите 20 години това, което е начертано като концепция, този Надзорен съвет, който ще управлява финансите и всичко онова, което става, той не би трябвало да променя концепцията. Всички тези промени не трябва да зависят от това кой е на власт, кой дава парите, какво става и т.н. Защото спешната помощ и националната сигурност са вързани и вървят ръка за ръка.
Така че, пак ви казвам, хубаво е да има такива дискусии, но е хубаво и да се раздадат и материали, които да влязат в определени направления. Затова министърът е информиран. Имаме и неговата подкрепа и толеранс, защото нещата не стават толкова бързо.
Тази програма „Пулс”, която се появява сега на терена, защо преди известно време, когато програмата беше направена, след това се спря. Сега си говорим за нещо друго. Какъв е смисълът на цялото това нещо? Дали шапката трябва да бъде наистина за пирамидална структура и отгоре да има една структура, като този институт, който решава 80 процента от спешната помощ?
Аз не знам дали вие всички знаете, че при нас имаме 45 000 хоспитализации, 300 000 пациенти имаме в годината. От тях 5 процента идват с линейки на бърза помощ. Трябва да го имате предвид това.
Аз съм от Северозападна България и трябва да ви кажа, че едва ли ще има хора в цялата тази част на Стара планина, защото селата са абсолютно обезлюдени. Какво правим сега? Ще хвърлим огромен ресурс, който ще отиде там във вид на линейки, всички моторетки и т.н., които вече ги има под ръка и се дискутира кой къде ще ги наеме и как ще се разположат. Дали наистина инфраструктурата на България е толкова лоша, че трябва непременно да има няколко хеликоптера, за които пък трябват специални летища и т.н.
За всичко това има готови алгоритми, има протоколи. Ние не излизаме от рамките на това, което иска Европейският съюз. Ние имаме наши, типични неща, с които трябва да се съобразяваме и трябва да ги направим удобни за нас. Не можем да направим една спешна медицина като неудобна дреха и да се чудиш после защо не ми отива, защо не ми върви и някой някъде да търси нещичко.
Политическият елемент трябва да отпадне. Всеки, който говори срещу спешната помощ, срещу спешната медицина, говори срещу националната сигурност и това не може да се оцени като добър тон. Това трябва да ви кажа.
Ако някой иска наистина да прави някакви дивиденти, трябва да се замисли. Затова нека да има следващо събиране. Министърът ще ви информира, ще се извадят всички концепции, които не са една и две. Но има различни предложения, ще се обсъдят. Има едно мощно звено от Министерство на здравеопазването, което също е компетентно, има огромно количество материали. Всичко това е в рамките на това, което искаме от Европейския съюз. Нещо е направено в определена посока, след това е замръзнало, защото някой някъде лобира средствата да се отклонят в една или друга посока. Ето, този елемент трябва да се избегне, трябва да се излезе от този порочен кръг.


Трябва да има общ политически консенсус. Медиите не са добрият вариант да коригират онова, което става със спешната помощ. Аз мога да ви кажа, че не са се увеличили проблемите в спешната помощ. Аз съм от 35 години в „Пирогов” и мога да ви кажа, че не виждам нещо да се е увеличило или да се е намалило. Проблемите са една константа. Горе – долу спешните случаи при нас се движат между 35 000 – 45 000 в продължение на вече 40 години.
Тоест, има една константа, има някакви протоколи. Дайте да ги използваме. Няма какво да измисляме и да казваме: сега ще въвеждаме бърза помощ да мери пулс или ще води само до „Пирогов”. Не, има 19 университетски болници, има структура в Министерство на здравеопазването. Трябва да се види кой ще бъде онзи, който ще купи манекените, кой ще купи компютрите, от коя фирма ще се купи. Нека всичко това да се обмисли. Това са 6 млн. лв. в края на краищата.
Трябва да се прецени какви пари ще отидат за лекциите. Ето, за парамедиците сключихме договор с Червения кръст. Колко е един час за този, който ще обучава. Отговарят ни: 2,50 лв. Аз ви казвам, че няма доктор в моята болница, който ще отиде за 2,50 лв. да чете лекции. Казвам ви го съвсем сериозно. Това е обидно.
Онзи, който ще обучава парамедиците, също трябва да бъде възнаграден. Това е елемент от спешната помощ. Ще има и парамедици, ще има и сестри, ще има и фелдшери, ще има и лекари. Всичко онова, което можем да използваме като ресурс, трябва да се използва за това нещо. Тенденцията е всички да се събират в големите градове. Виждате, че в София се съсредоточава 1/3 от населението на страната.
Много са въпросите. Те не могат да се изчерпят с една дискусия. Министърът е в течение на проблемите. Ежеседмично се провеждат по две срещи. Ако вие искате, на определени етапи ние можем да даваме някаква информация.

Ако мога да отговоря на конкретен въпрос, съм на разположение. Но аз пак предлагам, че ще решим проблема със София, ако вкараме всички собствености – и частни, и държавни, и кооперативни, и общински, и т.н. Всички трябва да участват в проблема с финансирането на спешната помощ. Всеки един би могъл да свърши някаква работа.
Ние ще предоставим тези материали за вас, трябва да ги дискутирате и да решим какво да направим.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, проф. Раденовски.
Доктор Петров поиска думата. Заповядайте, доктор Петров.
КРАСИМИР ПЕТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Господин министър, уважаеми колеги! Аз съжалявам за закъснението, но бях на заседание в друга комисия.
Всъщност от досегашната дискусия ми се струва, че когато говорим за спешна помощ, говорим по-скоро за помощта, която е до приемането в приемно спешно отделение. А всъщност не бива да забравяме, че основната помощ се дава именно в спешните отделения.
Тук чух от проф. Раденовски нещо изключително важно – евентуално за разкриването на факултет по спешна медицина, което, разбира се, е великолепно. Само че Вие много добре знаете, че и четири факултета да разкрием, ако лекарите, които работят в тези приемни спешни направления, получават същите пари, ние просто ще подготвим кадри за Европа. Истината е тази. Истината е, че в тези отделения трудът е много тежък, знаете много добре, че там се работи на смени, знаете много добре, че е свързан с голям стрес и, ако там не се осигурят едни прилични възнаграждения, ние нямаме абсолютно никакъв шанс да запазим тези хора и то да запазим квалитетни специалисти, които впоследствие да стават и гръбнак на въпросната спешна помощ.

Така че, първото според мен, за което трябва да помислим и това би трябвало да залегне в концепцията, е точно по какъв начин да запазим кадрите, които в момента имаме и съответно в бъдеще, които ще бъдат обучени за тези специалности. Оттук трябва да тръгнем.
Проф. Раденовски много правилно каза, че и според мен проблемът не е толкова в транспорта до спешното отделение, колкото в работата в самите спешни отделения. Абсолютно навсякъде, във всяка една държава по света има проблеми с транспортирането на болните до въпросното спешно отделение. Дори и в Израел, в болницата в Рандам, която е в Хайфа, която е една от най-добрите в света, даже според някои е най-добрата по отношение на спешната помощ, имат абсолютно същите проблеми. Невинаги могат да спазват нормативите.
Въпросът е, че в момента, когато пристигне човекът, той има на разположение действително екип от добри специалисти с добра апаратура, с които може да се направи необходимото. Според мен това е най-същественото.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Петров.
Доктор Константинов, ще Ви дам думата. Но преди това искам да попитам от съсловните организации някой желае ли да вземе думата? Няма желаещи.
Доктор Константинов, заповядайте. Имате думата.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Искам да взема думата, тъй като ще мога да съм тук още петнадесетина – двадесет минути.
Виждам представители на медиите и понеже така се казва: не ги слушайте медиците. Аз си направих сметката при 832 000 повиквания годишно, ако приемем, че при 1 процент има някакви неблагополучия, това прави 23 случая на ден с някакви неблагополучия. Представяте си какъв обем работа и хора е минало от там.
Така че, говорейки, че нещо страшно се случва в спешната помощ, все пак да сме малко реалисти и да знаем реално колко хора са минали и че винаги, когато се работи, може да има някакви грешки и проблеми. Един от проблемите, които идентифицирахме, беше например, че слагаха линейките в края на областта и след това ги прекачваха на друга – абсолютна глупост – и за това е издадена заповед от Министерство на здравеопазването повече да не се случва. Ето, нещо дребно, но когато хората го виждаха, го намираха за безумно.
Понеже тук сега са и медиите, ние говорим за факултети и т.н., аз се притеснявам утре да не излезе съобщение, че Министерството на здравеопазването готви факултет с еди какви си специалности. Това са теми, които се дискутират, обменят се мнения, за да сме наясно. Както виждате, не е повдигната завесата, геройски отстояваме мълчание по темата на концепцията.
Но, за да бъде нашата среща по-продуктивна, всъщност аз ще направя следното. Първо, правилно цитира Закона за здравето доктор Адемов, където определението за спешна помощ е малко хлъзгаво, малко се бяга от отговорност, че спешно е състояние, което трябва да доведе до неотложна помощ.
Но след това пък е написано които са неотложните състояния, които пък могат да са основа на едно много хубаво определение. Това е състояние, което води до заплаха за живота на човека и може да доведе до трайни необратими увреждания на здравето, каквото определение – между другото – има в някои страни.
Тоест, нашият закон не е толкова лош. Просто е нямало тази смелост у законотвореца към момента да фиксира по-ясно нещата.
Тук определено Народното събрание има място да разгледа този въпрос и аз мисля, че не е лошо да се фиксираме и да знаем наистина какво е това „спешна помощ”.


Ето мястото, където Народното събрание може да бъде полезно.
Но, още по-открито трябва да търсим консенсус, а не само да се изказваме и да правим впечатление колко много знаем и как можем да поставим проблемите.
Аз например бих се заинтересувал има ли някой примерно от тук присъстващите, който да смята, че държавата не трябва да организира, да финансира спешната помощ и да бди за нейното правилно функциониране. Аз предполагам, че няма. Но, ако има, би ми било интересно да го чуя.
Следващият въпрос, който също така бих задал, ако разбира се, смятате за удачно да отговорят някой от тук присъстващите – извинявам се, може би не е точно този редът, поканен министър да задава въпроси – но все пак сме на тема дискусии и трябва да направим документ, който да е консенсусен.
Смятате ли, че има нещо лошо, ако в една система, където винаги казваме, че парите са недостатъчни, освен държавата намерим начин и за друго финансиране. И още един подвъпрос: а смятате ли, че ако имаме каквото и да е финансиране, държавата, осъществявайки контрола, би могла да делегира някакви права или част от извършването на спешната помощ на частни структури?
Ето теми за разговор, които не са предрешени от Министерство на здравеопазването, но ми е много интересно да намерим консенсус по тях и да разбера какво мислят народните представители.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин министър. Аз мисля, че добре зададохте въпросите, но отговорите може би ще получите на следващи такива дискусии, когато и Вие ни представите някаква концепция. Тогава може би ще ги обсъдим, защото не всеки от нас – предполагам – има готов отговор на въпросите, които зададохте.
Заповядайте, доктор Сахлим. Имате думата.


НИГЯР САХЛИМ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Министър Константинов, всъщност този въпрос, който току-що зададохте, естествено е с ясен отговор поне за голяма част от присъстващите тук.
Спешната помощ и осигуряването на тази спешна помощ е конституционно право и ангажимент на държавата. Така поне пише в законите на България и в Конституцията, понеже е конституционно право.
Друг е въпросът, че напоследък се лансираха тези, че могат да участват частни фондове, примерно. Те могат да участват във финансирането и осигуряването на спешната помощ. Друг е въпросът, че по света има редица неправителствени организации, които участват под някаква форма. Германия е най-добрият пример. Това го казвам във връзка с проекта на БЧК, с парамедиците и т.н. Тогава някой подхвърли в общественото пространство такива тези.
Понеже навсякъде по света неправителствени, религиозни организации обучават някакви хора, групи от обществото за даване на първа помощ, само напомням, как 20 и няколко души скоро в Америка спасиха един човек, паднал на улицата, защото се редуваха да му правят изкуствено дишане. Това е нещо съвсем различно. Правиха го, докато дойде бърза помощ там.
Неслучайно тук се подхвърля за парамедиците. Това е част от дискусията, а не защото звучи екзотично.
Нека някой да даде отговор на въпроса всъщност като какви ги виждаме тези парамедици? Като сандружинничките, които участваха преди време в едни дружинки, които се подготвяха за оказване на някаква помощ. Защото тук, включително в списания със сериозна тематика на здравни теми, се говори как те в Германия работят видите ли без пари. Едва ли не очакваме по този начин да осигурим част от спешната помощ, но тук, в България.

Някой трябва категорично да каже как виждаме ето тези идеи в една обща концепция. Има много въпроси, на които трябва да се даде отговор. Мисля, че е резонно, когато обсъждаме една цялостна концепция. Ясно е, че всяка концепция се състои от идеи.
Може би за радост от това, което изложи проф. Раденовски, разбрах, че наистина м. април концепцията няма да е готова. Може би ще ме опровергаете. Темата е много сериозна. Ние говорим все още за обсъждане на части и няколко концепции може би или части от тях – няма значение – важното е наистина да се дискутира проблемът.
Хубаво е да чуем доктор Гелев между впрочем, защото тази Комисия по здравеопазването е обсъждала и други проблеми, свързани със столичното здравеопазване, макар и не в този мандат. Една част от тези проблеми стоят и сега. Например, конкретният въпрос: какво да се промени в подзаконовата нормативна уредба, например, свързана със специализацията на лекарите. Там безспорно бяха направени стъпки, но например много малко са бройките по държавна поръчка за специализация на хората, които работят и искат да специализират, дори и специалностите, които могат да специализират.
Можем и категорично ще подкрепим например премахването на несвойствените дейности, които извършваше спешната помощ. Това са все консенсусни стъпки, които задължително трябва да се предприемат. Но има и основни въпроси, на които действително Вие, работната група трябва да даде отговор.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Сахлим.
Доктор Райчинов, имате думата. Заповядайте.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Българският лекарски съюз от доста време се занимава с този проблем и нашето категорично становище е, че не може да има реформа в здравеопазването в България, без да бъде решен проблемът със спешната помощ.
Всички стъпки след това трябва да са последващи. Това е най-важният и първият въпрос по простата причина, че той гарантира достъпа на пациента – бърз, гарантиран – до добро място за лечение. Така че в този смисъл това е първата и най-важна стъпка.
Наистина проведохме няколко срещи по този въпрос, включително и инициирахме едно посещение в Германия, за да се запознаем с техния модел на спешна помощ. Но ми се иска да се върна на думите на доктор Шарков за центровете за спешна и неотложна помощ, които съществуваха преди години, които бяха разрушени и които действаха твърде добре. Те обхващаха всички възможни случаи независимо от това за какво пациентът е поискал да му бъде оказана помощта.
Тогава нямаше никакъв проблем, че там работеха доста голямо число фелдшери. Наистина те не влизат сега и не кандидатстват, просто защото по никакъв нормативен документ нямат работно място. Нямат права, нямат задължения, няма за какво да учат професия, която не им дава работно място.
В този смисъл, разбира се, длъжен съм да кажа, че ние днес научаваме, че има такава концепция за спешна помощ и че нещо се работи, че има някакви комисии. Към момента нито сме информирани, нито участваме някъде в такава дейност. Поне не официално!
Не смятам, че една такава реформа и такава стъпка може да се осъществи без съсловната организация на лекарите.
Нашето категорично становище е, че първо, деление между спешна и неотложна помощ не бива да има. Ако ще има някаква форма на такава помощ, то тя трябва да обхваща и двете дейности, тъй като границата е тънка и понякога много трудно се намира.


ВАНЬО ШАРКОВ: Извинявайте, че Ви прекъсвам. Неотложна помощ няма. Има спешна и планова.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Това е първото нещо. Защото да продължаваме да се заблуждаваме, че джипитата ще осъществяват този вид помощ или полулегалните структури, които в момента работят по някакви договори със семейните лекари, това е абсурд. Не бива да продължава или поне да се съкрати срокът на действие на такова нещо.
Нашите виждания са, че този въпрос трябва да се раздели на три съставни части: материална база, имаме предвид сгради, оборудване, помещения, шокови зали или каквото е необходимо, следващият проблем наистина са автомобилите – санитарните коли, които наистина трябва да бъдат три вида: транспортни, стандартна линейка, реамобили и т.н., тъй като това са все дейности, които са в структурата на този вид медицинска помощ.
По-лесен, разбира се, е въпросът с линейките. Само за пример ще кажа, че в Румъния са сключили договори с големи петролни компании, които са закупили линейки срещу дългосрочен договор за зареждане от определена компания с гориво. По този начин колите на практика – поне на първия етап – са безплатни.
Най-трудният и най-важният въпрос остава този с кадрите. Да се заблуждаваме, че този въпрос може да бъде решен за по-малко от три години, не е сериозно, ако не стартира още сега, още веднага.
В този смисъл факултет, училища – всичко, което е необходимо, трябва да се направи по най-бързия начин. Засега може да се мине с наличните кадри, но те наистина са на изчерпване. Разбира се, тук трябва да включим и Министерство на финансите, защото аз не смятам, че някой друг може да го даде, трябва да даде един ясен разчет кога, какво и с какви средства ще бъде финансирано. Ако тази дейност остане да се финансира от държавата, дали тя ще има достатъчно събираемост, дали не трябва да се търси друг подход, примерно, през касата, като се увеличи здравната вноска, защото това си е вид помощ, независимо от това, че Конституцията гарантира нещо към момента.
Все пак това, което каза министърът, разбира се, под контрола и надзора на държавата, това е ясно, но конкретният изпълнител не е задължително да бъде държавата. По света са известни достатъчно форми и за съжаление всички са по-добри и работещи от нашата към момента. Мисля, че и това също е ясно. Ние все още имаме дискутабилен модел.
Това е мнението на съсловната организация.
Гарантирам, че ние като лекари ще се включим с целия си експертен потенциал в разработването на такава концепция, в нейната бърза реализация. Тя е необходима на всички ни.
В заключение ще отправя само една молба към всички. Нека поне този въпрос да не се политизира. Няма човек в тази страна, който да не е засегнат от тази дейност. Затова, колкото по-малко политика – поне тук – има, а има конкретни действия, ще бъде по-добре.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Райчинов.
Доктор Гелев, желаете ли да вземете думата? Имаше въпрос към Вас.
ГЕОРГИ ГЕЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
Най-напред да ви отговоря за това, което попитахте – за специализацията. Когато министър беше доктор Нанев, лично отидох при неговия заместник – проф. Власковска – с която договорихме една промяна в Наредбата за специализация. Но за съжаление я направихме малко куца. Там с едно изречение някой експерт от Министерство на здравеопазването добави след моето изречение нещо със запетайка и се получи следното. От Спешна помощ може да се специализира без конкурсен изпит по всички клинични специалности, ако има свободни места за държавна поръчка. Е, никога няма да има свободни места, след като има по три бройки на година за най-важните специалности, а при някои специалности има на пет години една бройка. Така няма да стане.
Затова сега вече на доктор Константинов съм предложил ясно и точно да бъде фиксирано, ако го одобри Министерството на здравеопазването, като, разбира се, държавата не плаща на тези специализиращи лекари, а плаща Центърът. Този човек ще специализира малко по-дълго, не четирите години, които му се полагат, а, да кажем, пет и или шест, а после, ако иска да отиде не в Европа, в Азия, ако иска да отиде, но шест години тези млади хора ще работят в Бърза помощ. Убеден съм, че поне в големите градове, което е много важно, ще има кандидати да постъпят на работа заради това, че няма да се явяват на конкурсен изпит. Защото конкуренцията е много страшна, когато има едно място, а десет души искам да изкарат тази специализация. Примерно визирам кардиолог, като знае, че примерно след това ще взима минимум 5 000 заплата.
Ако ми позволите, само едно – единствено нещо ще ви кажа, което е най-важното, за да има насищане с кадри в спешната помощ. В момента наистина това е най-големият проблем. Не са проблем линейките, не е апаратурата, не са условията на труд.
След като за мерната единица за възнаграждение на труда ние сме единицата, след което на второ, трето и четвърто място няма никой и започва от пето място и нататък, за да стигне до 300 – така ще бъде. Ако императивно парламентът не вземе решение по въпроса, не изведе на отделен ред в бюджет спешната помощ, отделен ред, а не функция „здравеопазване”, не министъра на здравеопазването, а на отделен ред – 100 млн. лв. ли ще са, 200 млн. – колкото прецените, толкова, но на отделен ред само за това, с ясна и точна стратегия и плановост кога на коя година какво трябва да се купува, колко трябва да бъде пробегът на една линейка. Примерно гр. София е пълен с дупки и пробегът ще е различен от една линейка, която се движи само по магистралите. Тя може и 20 години да изкара, ако се поддържа както трябва и т.н.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Гелев.
Представиха се изключително важни въпроси за дискусия. Аз смятам, че това е само първата подобна среща, на която всички заинтересовани лица следва да изкажат мнението си, както и съсловните, организации, така и държавата в лицето на Министерство на здравеопазването, работещите всеки ден в системата на спешната помощ.
А наистина ние като законодатели ще преглътнем всякаква политическа украса – смея да го заявя от името на всички – и наистина ще приемем необходимите и работещи текстове в Закона за здравето, в Закона за лечебните заведения. Където е необходимо нормативната база да бъде променена, ще бъде променена.
Мисля, че това би могло наистина от една подобна дискусия да се родят идеи за бъдещата концепция за спешната помощ в България.
Благодаря на всички, че се отзоваха на поканата ни.
Довиждане.
(Закрито в 16,20 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Десислава Атанасова)




Стенограф:
(Божидарка Бойчева)