ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването




П Р О Т О К О Л
№ 53


На 07.04.2011 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 154-01-31, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители на 09.03.2011 г.
2. Обсъждане на проблемите, свързани с финансирането на специализираните лечебни заведения по онкология.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването




П Р О Т О К О Л
№ 53




На 07.04.2011 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 154-01-31, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители на 09.03.2011 г.
2. Обсъждане на проблемите, свързани с финансирането на специализираните лечебни заведения по онкология.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Десислава Атанасова.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги и гости! Добър ден на всички!
Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисия по здравеопазването.
Предлагам днешното заседание да протече при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 154-01-31, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители на 09.03.2011 г.
2. Обсъждане на проблемите, свързани с финансирането на специализираните лечебни заведения по онкология.
Има ли предложения за изменение или допълнение на така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля, гласувайте предложения дневен ред.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 154-01-31, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители на 09.03.2011 г.
2. Обсъждане на проблемите, свързани с финансирането на специализираните лечебни заведения по онкология.

Преминаваме към точка първа от приетия дневен ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 154-01-31, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители на 09.03.2011 г.
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата да представите законопроекта като негов вносител.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Ще кажа няколко думи по мотивите на законопроекта. Голяма част от тях са ви познати от предишния път, когато бяха предложени повечето от промените между първо и второ четене на Закона за здравето.
И на предишното заседание стана дума, че настоящата нормативна база, която се отнася до защита на населението от вредното въздействие на нейонизиращите лъчения, е остаряла и не отразява фактическото състояние на нещата, което е причината в Министерство на здравеопазването в момента да тече дискусия по необходимите промени в наредбата, която третира въпроса.
Този проблем не е само български, той е и световен, за което и Световната здравна организация на основание на резултатите от Международния проект за изследване на влиянието на електромагнитните полета върху човешкото здраве препоръчва на страните-членки на тази организация да регламентират здравната закрила на населението от тези полета чрез национални закони, като беше предложен дори образец на такъв закон.
За здравния ефект от облъчването на хората с нейонизиращо лъчение в рамките на Европейския съюз са проведени изследвания по осем програми. Резултатите потвърждават безпокойството на Световната здравна организация.
Тревожни факти се описват и същевременно се дават указания и от Комисията на европейските общности в Брюксел от 01.09.2008 г. в доклад на комисията за прилагане препоръките на Съвета от 12 юли 1999 г. за определяне нивата на облъчване на населението с електромагнитни полета.
Вторият доклад е за 2002 – 2007 г.
Също така в Европейската комисия има Главна Дирекция за защита на здравето и потребителите, Дирекция „Обществено здраве и оценка на риска”, и Дирекция „Оценка на риска”. Има и научен комитет по въпросите на появата на нови идентифицирани рискове за здравето.
Същите позиции са изразени и в Резолюция на Европейския парламент от 02.04.2009 г., които се намират тук, в тази дебела папка и също могат да ви бъдат предоставени на вашето внимание.
Същевременно световният научен свят изобилства от публикации, в които се съобщават силно тревожни факти за вредното въздействие на нейонизиращите лъчения върху различните човешки органи.
В българските учебници е казано, че единствената защита е разстоянието от въздействието на йонизиращите електромагнитни лъчения.
В редица доклади се казва, че наднормените продължителни облъчвания отключват заболявания, които в нормална среда биха били в латентен период на развитие, равен на цял човешки живот.
Тревожни са фактите от така нареченото нетермично въздействие върху човешкия организъм. В същото време френски специалисти са установили, че вредното лъчение от мобилните телефони и антените за тях предизвиква по-голяма агресивност у хората, особено у подрастващите. Шведски експерти посочват, че всяка от тези антени има електромагнитно поле и хората, чиито жилища или офиси попадат в пресечните точки на тези полета, са с така наречената свръхчувствителност и страдат от главоболие, слаба памет, сърцебиене и други прояви. Има данни, че могат да се стимулират и други заболявания, включително и онкологични и болест на Алцхаймер.
В много страни като Германия, Франция, Финландия, Русия се предприемат специални мерки за защита на подрастващите от въздействието на нейонизиращите лъчения.
До преди известно време в Гърция всички антени на телекомуникационните оператори, монтирани в близост до училища, болници, работят с 60 процента намалена мощност. Доколкото имам информация, последните изисквания са да бъдат отдалечени на отстояние не по-малко от 300 м. от същите тези училища или лечебни заведения.
В различни страни от Европейския съюз са предприети различни периодики на мониторинг на излъчвателите на нейонизиращи лъчения и при това те се спазват безусловно.
Предложеното в закона изискване всеки гражданин на страната да има правилен и непосредствен достъп до техническите показатели на излъчвател на нейонизиращи лъчения, отговаря на постановките в Закона за защита на околната среда и се гарантира практически с настоящите допълнения към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето.
Трябва да се има предвид, че в закона са предвидени само две зони за определяне допустимите нива на облъчване – достъпна и недостъпна, поради това, че вредният ефект върху здравето от този вид излъчване има акумулативен характер, тъй като един човешки индивид целодневно преминава в различен вид жизнена среда и не разполага с дозиметър, който да измерва облъчването му в дома.
Не е необходимо да има повече доводи за необходимостта от ниво на промени, а именно нива на закон за защита на населението от облъчването с нейонизиращи лъчения. Извършваните през годините спорадични нарочни проверки, както от Министерство на регионалното развитие и благоустройството в предишния и в този мандат, показва, че този контрол е силно занижен, даже е напълно липсващ поради брутално рушене на съществуващите норми в страната.
При последната проверка, която беше извършена от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, се установи, че дори има излъчватели, чиято собственост не може да бъде установена, тоест, не е ясно на кого са. За редица други има издадени предписания да бъдат премахнати поради нарушения на законите.
В годишни доклади на Министерство на здравеопазването също се цитира липсата на подготвен персонал за тези измервания, както и липсата на необходима апаратура за съответните измервания.
В доклада на бивши министри – вече казах – се твърди за масово нарушение на Закона за регионалното развитие от инвеститорите на такива обекти.
В тази връзка са и предложените от нас промени в закона.
Между другото, за да не взимам думата отново, искам да кажа само, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството са дали изключително ценни препоръки за изменение на предложените от нас текстове, което ни дава основание да смятаме, че при положение, че законопроектът срещне подкрепа на първо четене, бихме могли да гарантираме сигурността на българските граждани, особено на децата с предложените от тях изменения на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Има ли народни представители, които желаят думата? Заповядайте, господин Лъчезар Иванов. Имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Законопроектът под № 154 – 01 – 31 е внесен на 09.03. 2011 г. от народния представител Ваньо Шарков. Предложенията, внесени от горепосочения проект, са идентични с тези, които бяха обсъждани във връзка с предложението с вх. № 054-04 от 24.09.2010 г. на народните представители Ваньо Шарков и Иван Иванов за изменение и допълнение на приетия на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето № 002-01-69 от 20.07.2010 г.
Тези предложения вече бяха отхвърлени в края на 2010 г. Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, може да бъде внесен повторно само след осъществяване на съществени промени в основните му положения, което се отразява в мотивите, не по-рано от три месеца след отхвърлянето му.
Настоящият проект не се различава от цитираното предходно законодателство като предложения, доктор Шарков. Не са налице промени в основните положения, нито в мотивите, които да обосновават повторното предлагане на идентични текстове нито в съществуващите обществени отношения.
Първо, по отношение на предложенията за изменения в Закона за здравето и създаването на нов параграф - § 64а.
Действащата в момента нормативна уредба въвежда строг контрол при изграждане на електронни съобщителни мрежи, което е предвидено както при издаване на разрешение за строеж, така и при издаване на разрешение за ползване. При издаването на тези разрешения се осъществява контрол включително и по отношение на допустимите излъчвания на базовите релейни станции, както за техния контрол за спазване на нормите за излъчване от компетентните органи от Министерство на здравеопазването, които дават становище от сертифицирана лаборатория за съответствие съгласно чл. 19 от Закона за здравето, които извършват и измервания при въвеждане на обектите в експлоатация.
Изискванията по отношение на стойностите на пределно допустимите нива на плътност и мощност са определени в Наредба № 9 от 1991 г. за пределно допустими нива на електромагнитни полета в населени места и територии и определяне на хигиенно-защитни зони около изгражданите обекти, издадени от министъра на здравеопазването и министъра на околната среда, публикувани в Държавен вестник бр. 35 от 03.05.1991 г., както и в брой № 38 от 14.05.1991 г., изм. и доп. бр. № 8 от 22.01.2002 г. Наредбата е изменена през 2002 г., като въведените стойности на пределно допустими нива на плътност и мощност са 100 пъти по-ниски от посочените от Международната комисия за защита на йонизиращите лъчения.
Препоръчителните стойности на пределно допустими нива на електромагнитно въздействие се определят от Световната организация за международен контрол на йонизиращите лъчения. За GSM 900 са 45 пъти по-строги в България, за GSM 1800 са 90 пъти по-строги и за последните най-съвременни технологии са 100 пъти по-ниски в България. Това са официално признати от Световната здравна организация, както и приетите от нея пределно допустими норми са въведени в Препоръката на Съвета на Европа на 12 юли 1999 г. и в Резолюция на Европейския съюз № 99/519.
Европейската комисия е изготвила доклад за изпълнение на препоръките от 12 юли 1999 г., в който е включена и Република България. Видно от включените в доклада данни, нормите в българското законодателство са съобразени с европейските препоръчителни норми, дори са много по-строги, както аз преди малко прочетох.
Вносителите на предложението не са посочили обосновани аргументи за определяне на хигиенно-защитната зона като определено отстояние 500 м. от конкретни видове обекти. Хигиенно-защитната зона трябва да бъде изчислявана конкретно за отделна базова станция в съответствие с изискванията на Наредба № 9, като се вземат предвид фактори като видът на антената и нейната конфигурация, мощност на антената и различни размери и обекти.
Определянето на защитна зона от 500 м. ще направи технически невъзможно функционирането на мрежите на операторите в границите на населените места, като мрежите няма да могат да обслужват трафика на потребителите. Това ще застраши интересите на гражданите, като ще ги лиши от качествени достъпни съобщителни услуги.
Въвеждането на подобно ограничение ще доведе до негативни финансови последици както за хората, така и за фирмите.
Предложенията и измененията ще имат непосредствен ефект върху възможността за въвеждане на нови технологии, включително на широколентови услуги, които са пряко свързани с плановете на Европейския съюз и на Република България за развитие на икономиката, основана на знанието и развитието на електронното правителство, както и на осигуряване на равни възможности за работни места.
По отношение на разполагането на станциите на стълбове, предназначени за улично осветление, това е допустимо на базата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 21 от 01.05.2007 г. за правила за изграждане на мобилни далекосъобщителни мрежи и съоръжения и при спазване на изискванията за мониториране на захранващите и проводни станции.
Не е налице основание за отпадане на тази възможност при положение, че са спазени изискванията на Наредба № 21, която е издадена съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройство и от председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, която в момента е част от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
По отношение на предложените промени в Закона за устройството на територията, които се включват в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравето, предложените нови алинеи ал. 2, 3, 4 на чл. 186 от ЗУТ не следва да се приемат. Предложенията по ал. 2 касаят получаване на съгласие от собствениците в режим на етажна собственост за инсталиране на апаратура върху сгради и режим на етажна собственост. Инсталирането на такава апаратура е свързано с предоставяне на право на ползване на съответната част от общи части от страна на собствениците в етажната собственост. А това може да стане с разрешение, взето по реда, посочен в Закона за управление на етажната собственост. Приемането на подобни разпоредби в Закона за устройство на територията би довело до противоречия с разпоредбите.
Освен това предложението за мониторирането на излъчвател на йонизиращи лъчения да става чрез разрешение с нотариално заверен подпис от всеки собственик е изключително затрудняващо и дори невъзможно за реализиране на тези искания. Приемането на едно такова изискване би блокирало напълно възможността за изграждане на такива съоръжения. Не е налице и законово основание за изискване на съгласие от страна на собствениците на сградите.
Предложенията по ал. 3 също следва да бъдат отхвърлени. Тя е формулирана по абсолютно неясен начин, без да се посочи кой държавен орган констатира нарушения, кой ще наложи предвидената мярка за принуда, способи за възражения и защита от страна на собственика на излъчвателя, кой е административният ред за реализиране на това производство.
Предложенията по ал. 4 на практика повтарят текста на забрана за инсталиране на апаратура върху стълбове от уличната инфраструктура, подобно на предвидения нов чл. 64а, ал. 8 от Закона за здравето, както и в този текст формулировката е разширена и се отнася до всички видове стълбове, част от уличната инфраструктура.
По изложени в т. 1 причини това предложение също следва да бъде отхвърлено.
По отношение на предложените промени в Закона за опазване на околната среда, които да се включат в Преходните разпоредби на Закона за здравето, предложените изменения в чл. 17 и чл. 144 от Закона за опазване на околната среда следва също да не се приемат. С измененията на чл. 17 се дава възможност на всеки, без да доказва правен интерес, да има достъп до информация за техническите данни на излъчвател на йонизиращи лъчения.
Предложеното допълнение е прекалено разширително, което дава право на неограничен кръг лица да изискват такава информация. Освен това разширява значително обема на информация, до която те ще имат достъп. В допълнение, предложението не се прави на конкретното му систематично място, нещо повече. Също не би следвало въобще да се предвижда в Закона за опазване на околната среда.
На следващо място препратката в чл. 55а, ал. 5 от Закона за здравето е неправилна. Такъв текст не фигурира към сега действащия Закон за здравето, доктор Шарков. Предложението и изменението в чл. 144, ал. 1 предвижда добавяне на буква „и” и буква „л” относно извършване на радиологичен мониторинг и мониторинг на йонизиращите лъчения.
Аз мисля, че дотук мога да спра. Направил съм доста задълбочен анализ на вашия законопроект и, ако го внесете след три месеца, мисля, че доклада ми може да стане десет страници.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Иванов.
Преди да дам думата на следващия оратор само бих помолила колегите, които смятат да правят изказвания, да се придържат към Вътрешните правила за организация и дейността на Комисия по здравеопазването, които ние сме приели на второто си заседание, откакто заседаваме, през 2009 г. Според тези правила изказванията са с продължителност до седем минути.
Заповядайте, господин Стоилов, за процедура.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Госпожи и господа, аз предлагам да се ориентираме за начина, по който действаме. В началото на мотивите на господин Иванов се сочеха процедурни основания за недопустимост на разглеждането по същество на законопроекта. Ако всички тези обстоятелства са налице, то тогава трябва да решим този въпрос и да не го смесваме с дискусията по същество, в каквато той премина в останалата по-голяма част от изказването си, което предполагам, че напълно би изразило неконсолидираното мнение на мобилните оператори, а не толкова нашата гледна точка от гледна точка на здравеопазването. Но това е друг въпрос.
Затова аз предлагам наистина да решим дали да прекратяваме засега тази дискусия или, ако тя се води по същество, тогава вече да се допуснат и други изказвания.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов. Правите процедура за прекратяване разглеждането на внесения законопроект?
ВАНЬО ШАРКОВ: Те са внесени за второ четене.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тогава няма пречка законопроектът да се разглежда по същество.
ВАНЬО ШАРКОВ: Иначе председателят на Народното събрание нямаше да го разпредели на комисиите за разглеждане.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Има ли желание за реплика от страна на доктор Иванов? Няма.
За изказване заяви желание доктор Шарков. Заповядайте, доктор Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз предлагам не само да се придържаме към седемте минути, а и да оповестяваме кой е написал съответното изказване.
Аз например имам следния въпрос, но ще го задам накрая. Той е във връзка с изказването на доктор Иванов.
Аз искам само да прочета резолюцията на Европейския парламент от 02.04.2009 г. относно опасенията във връзка с въздействието на електромагнитните полета върху здравето на хората.
За да се вместя в седемте минути, отивам на буква „М” т. 2:
„т. 2. Призовава при оценяването на потенциалното въздействие на електромагнитната радиация” – така е казано, може би е въпрос на превод – „върху здравето да се обърне особено внимание на биологичното въздействие, особено като се има предвид, че резултатите от някои изследвания сочат, че най-вредни са въздействията на най-ниските равнища. Призовава за активна изследователска дейност, за да се разрешат потенциалните здравни проблеми при разработване на решения, които отхвърлят или намаляват пулсирането на амплитудната модулация на честотите, използвани за предаване.
т. 4. Отбелязва, че заинтересованите представители на промишлеността, както и съответните ръководители в областта на инфраструктурата и компетентните органи могат вече да въздействат върху определени фактори, например, като установят разпоредби относно разстоянията между дадено място на излъчващото устройство, височината на мястото по отношение на височината на предавателната антена или посоката на излъчващата антена по отношение на обитаемите места и да позволят по-добра защита на хората, живеещи в близост до такива съоръжения.
Призовава за оптимално разполагане на антенните маси и предавателите и допълнително призовава доставчиците да ползват съвместно така разположените антенни мачти и предаватели с цел да се ограничи броят на лошо разположените антенни мачти и предаватели. Призовава комисиите и държавите-членки да съставят подходящи насоки.
5. Призовава държавите-членки и местните и териториалните власти да създадат единна система за издаване на разрешения за инсталиране на антени и ретранслатори и да включат в своите градоустройствени планове териториален план на антените.
6. Настоятелно призовава органите, отговорни за разполагането на антени за мобилна телефония да постигнат споразумение заедно с операторите от този сектор относно съвместно ползване на инфраструктурата и специално намаляване на техния брой и на експозицията на гражданите на електромагнитни полета.”
Накрая доктор Иванов, ако може, да ми отговори какво означава „широколентови услуги”. Само това не разбрах от цялото изказване.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: „Широколентови услуги” означава различните честоти на различните апарати.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Доктор Иванов, реплика ли е това?
ВАНЬО ШАРКОВ: Всъщност, отказвам се от въпроса си.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Има ли реплики към изказването на доктор Шарков? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят думата? Няма.
В такъв случай моля институциите, имащи отношение към предложения законопроект – Министерството на здравеопазването и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията - да вземат думата.
Заповядайте, госпожо Серафимова. Имате думата.
ЕЛЕНА СЕРАФИМОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Казвам се Елена Серафимова, главен експерт в Дирекция „Обществено здравеопазване” в Министерство на здравеопазването.
Госпожо председател, нашето становище е следното.
Министерството на здравеопазването не подкрепя проекта на закона за изменение и допълнение на Закона за здравето под № 154-01-31, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители на 09.03.2011 г.
Смятаме, че голяма част от въпросите, които са предмет на законопроекта, като процедура по осъществяване на контрола по спазване на максимално допустимите нива на въздействие върху човека на електрически магнитни и електромагнитни полета, както и на методиката за изчисляване на стойностите на тези полета около стационарни източници, условията и реда за регистрация, обработка и съхранение на данните в публичната база данни, необходимата документация за съгласуване от главния държавен здравен инспектор на изчислената хигиенно-защитна зона за стационарни източници на електрически, магнитни и електромагнитни полета следва да се уредят с подзаконов нормативен акт, с наредба на министъра на здравеопазването на основание чл. 34, ал. 2 от Закона за здравето.
Във връзка с чл. 64а, ал. 9 от законопроекта следва да се отбележи, че принципите за осъществяване на държавния здравен контрол и санкциите при нарушение на изискванията са определени в Закона за здравето в чл. 15, ал. 1, т. 1 и 4 във връзка с § 1, т. 9, б.”ф” и т. 12, б. “г” от Допълнителните разпоредби, чл. 23, ал. 1, т. 6, чл. 32, ал. 3 и 4, чл. 34, ал. 2 и чл. 210, чл. 212 и чл. 212в.
В този смисъл контролът на стационарните източници на електрически, магнитни и електромагнитни полета….
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Серафимова, извинявайте, че Ви прекъсвам. Извинявам се, но всички ние имаме становището на Министерство на здравеопазването, което е раздадено на всички народни представители предварително и съм убедена, че те са се запознали с него. Аз исках в резюме да представите становището на Министерство на здравеопазването за протокола, а и всички гости да го чуят.
ЕЛЕНА СЕРАФИМОВА: С две изречения ще кажа, че нашето становище е, че искаме да ви уведомим, че в Министерство на здравеопазването има работна група, която е назначена със заповед на министъра, в която работна група действително вече доста сме напреднали. Работим по подзаконовата нормативна уредба, тоест, изготвя се наредба, която ще определя тази материя и, разбира се, ще се наложат някои промени в Закона за здравето.
Смятаме, че, ако така вървят нещата и ако така добре се движат, защото действително сме напреднали, до към месец, месец и половина ще можем да предложим за обсъждане подготвените нови нормативни документи.
Ние също смятаме, че предишната Наредба № 9 е остаряла и, че трябва да се предприеме нещо по този въпрос. Това, което предприемаме, е това, което вършим в момента, тоест, работната група с помощта на хора от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с хора от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с представители на Софийския университет и на Софийския общински съвет разработваме новата наредба.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви. Все пак имайте предвид, че при промяна на нормативната база е редно първо да бъде променен Законът за здравето, а след това – наредбата като подзаконов нормативен акт.
Благодаря Ви, госпожо Серафимова.
Давам думата на представителите на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Моля ви за кратко становище.
Заповядайте, госпожо Атанасова. Имате думата.
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Аз съм Андреана Атанасова, директор на Дирекция “Съобщения” в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Както се вижда в нашето становището, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията по принцип смята, че предложеният законопроект не съответства на действащата в момента нормативна уредба в България и в европейски мащаб също. Но същевременно смятаме, че за тази нормативна уредба е необходимо да има актуализация.
От тази гледна точка, тъй като все пак не сме водещо министерство по Закона за здравето, смятаме, че Министерството на здравеопазването би следвало да продължи работата си по вече изготвения проект за изменение на Наредба № 9, която урежда не само излъчванията и определянето на нормите за електромагнитните излъчвания, не само за радиосъоръженията на мобилните оператори, а по отношение на всички обекти, които имат излъчвания.
Поради тази причина смятаме, че най-коректно е да се довърши работата по тази наредба съвместно с Министерство на здравеопазването и експерти от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и, ако е необходимо регламентиране и уреждане на тези норми, които ще залегнат в наредбата, промяна в Закона за здравето, то Министерството на здравеопазването да предложи такива изменения в Закона за здравето.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Аз имам само един въпрос и той е съвсем кратък. Казахте, че принципно не подкрепяте този законопроект, а в същото време предлагате редакционни промени. Как да разбирам това?
АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Както казах, господин Шарков, ние не сме водещи и компетентни по този закон.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви и аз.
Постъпили са становища от Министерство на регионалното развитие и благоустройството и от Министерство на околната среда и водите, както и от Българския зъболекарски съюз.
Първите две институции не подкрепят законопроекта, а Българският зъболекарски съюз и Националното сдружение на общините в Република България подкрепят по принцип законопроекта, но предлагат нови редакции и допълнителни текстове за по-голяма яснота.
Има ли други желаещи от народните представители и от институциите за изказване? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето № 154-01-31, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители на 09.03.2011 г. за първо гласуване.
Моля, гласувайте.
"За" - 2, "против" – няма, "въздържали се" - 12.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравето № 154-01-31, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители на 09.03.2011 г., не се приема на първо гласуване.



Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Обсъждане на проблемите, свързани с финансирането на специализираните лечебни заведения по онкология.
Поводът за формиране на втора точка в дневния ни ред е писмо, получено от Националното сдружение на лечебните заведения по онкология.
Ще помоля представителите им да заемат местата около масата, за да могат да вземат отношение по темата.
Уважаема госпожо Рачева, заповядайте. Тъй като в Комисия по здравеопазването вече за пореден път се случва да обсъждаме и да изслушваме проблемите на различни видове лечебни заведения, моля госпожа Рачева да постави проблема на специализираните лечебни заведения по онкология пред Комисия по здравеопазването в рамките на няколко минути, както ще помоля и колегите, които ще вземат отношение, представителите на институциите също да се ограничат в изказванията си в рамките до седем минути, какъвто е регламентът съгласно нашите Вътрешни правила за организация и дейността на Комисия по здравеопазването.
Заповядайте, госпожо Рачева. Имате думата
МАРИЯ РАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Първо, честит празник на всички.
Искам да кажа, че ние представляваме едни много особени лечебни заведения от затворен тип. Това са комплексните онкологични центрове или бившите онкологични диспансери, които за съжаление бяха приемани много години като едни едва ли не само поликлиники, където хората минават и заминават, правят едни прегледи, които не са нещо сериозно като лечебно заведение за болнична помощ.
Затова си позволявам да кажа в много кратък вид, че ние представляваме лечебни заведения, които включват диагностично-консултативен блок с всички диагностични отделения, включват клинични лаборатории, образна диагностика, отделение по нуклеарна медицина с гамакамера, патологоанатомични отделения, всички отделения, каквито има в останалите лечебни заведения, които са собствени на съответните комплексни онкологични центрове.
Към тези отделения ние имаме стационари. В стационарите имаме съответните отделения, които, отговаряйки на стандарта от миналата година, имат и разрешителни за дейности. По-голяма част от лечебните заведения от комплексните онкологични центрове или специализираните болници за активно лечение по онкология представляват стационарни отделения с второ и трето ниво. Почти няма отделения, където да има първо ниво на компетентност, независимо че това не е записано в разрешителното, а е записано в съответните доклади на регионалните центрове по здравеопазване или сега преименувани в регионални здравни инспекции.
Това нещо съществува в Министерство на здравеопазването, прикрепено към съответната документация за разрешително за дейност.
Към всички тези комплексни онкологични центрове има същевременно и канцер регистър, в който се регистрират онкологично болните и тази информация от канцер регистъра се представя на националния канцер регистър, обработва се и се изпраща в Световната здравна организация, което е един паспорт за нашата дейност в европейски мащаб.
През тази година ние преминахме на друг начин на финансиране. Досега бяхме финансирани като държавни дейности, тъй като лекуваме социалнозначими заболявания, какъвто е ракът, каквато е туберкулозата, какъвто е сифилисът, какъвто е СПИН-ът, ние бяхме финансирани до миналата година по друг начин. Тоест, освен тази дейност, която извършваме и за която има клинични пътеки и за пациенти, които минават през отделенията, ние имахме и допълнителна държавна субсидия, която се използваше за всички останали дейности, които ние имаме: за диагностика, за лечение, за профилактика, за диспансеризация, за проследяване, за наблюдение на пациентите.
Сега имаме само един-единствен начин на финансиране и той е само през здравноосигурителната каса, тоест, за заболяванията, за които съществуват клинични пътеки. За всички останали заболявания, за които не съществуват пътеки, тоест, за пациентите за долекуване, за пациентите, за които няма пътеки като саркоми, като други заболявания, които са над десет на брой, за пациентите, които са здравно неосигурени, а при нас съществуват много пациенти, които са здравно неосигурени, на практика ние нямаме достъп до системата. Тоест, тези пациенти не могат да влязат в системата, защото те нямат здравни осигуровки. Тоест, те няма как да влязат при нас, защото ние няма как да покрием техните разходи.
До момента ние продължаваме да вярваме, че това нещо ще бъде финансирано и не отказваме помощ на тези пациенти. Но разходите ни са големи и ще достигнем до една невъзможност за финансиране на лечебните заведения по онкология и ще трябва да затворим тези лечебни заведения по онкология, независимо какво ще последва от това по-късно, още повече, че специалистите при нас са най-малкото с две специалности, висококвалифицирани, работят от години и, ако загубим тези специалисти, а знаете, че в събота и в неделя имаше борса за лекари както в София, така и в Пловдив, и голяма част от тези хора са подписали договори за напускане на страната. При това положение аз не виждам ние как ще се справим особено за специалистите по лъчетерапия, където са по двама в отделение.
Наистина апелираме към вас за малко повече разбиране. Тук съм ви донесла информация за една пациентка, която е минала през нас, приета е по спешност. Изпратила съм даже писмо до Агенцията за социално подпомагане с молба за финансиране. Обяснили сме нуждите ни с фактури, с всичко. Пациентката пристигна с рак на гърдата. Оказа се, че има и сифилис, ние я лекувахме около десетина дена, тя почина. Тази жена не само нямаше осигуровки, но нямаше и лична карта от 2001 г., няма близки. Изпратихме писмо до Агенцията за социално подпомагане, оттам ни го върнаха, защото тя не е подписала молба. Тя отказваше да подпише абсолютно всичко, защото няма лични документи. След това се оказа, че ние имахме затруднения да погребем тази жена, защото тя нямаше близки.
Аз искам само да попитам следното. Ако ние продължим по тази методика, по която сме започнали, какво да казваме на пациентите, които нямат осигуровки и когато линейката докара такива пациенти, които нямат осигуровки, ние къде да ги изпращаме?
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря ви, госпожо Рачева.
Аз не мога да Ви репликирам. Бих казала, че разбиране в Комисия по здравеопазването очевидно има, след като сме организирали тази среща. Може би въпросите не са правилно насочени към Комисия по здравеопазването, защото методиката е разработена от Министерство на здравеопазването и предполагам, че те могат да отговорят на вашите въпроси най-точно и пълно.
Преди да дам думата на следващия оратор, господин Стоилов заяви желание за изказване.
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател, колеги! Смятам, че напълно уместно този въпрос е включен в дневния ред на заседанието на комисията. Неговото възникване беше напълно очаквано още с приемането на промените в Закона за лечебните заведения.
Затова искам да припомня нашата позиция. Тя тогава беше против тази част от промените, защото ние изтъкнахме, че най-важният практически резултат от преобразуването на диспансерите, в частност – на онкодиспансерите – ще бъде значително намаляване на държавното, на бюджетното финансиране и вкарването им до голяма степен за финансиране през Националната здравноосигурителна каса така, както това се отнася и за останалите болници.
Така че този проблем е логично следствие от промените. Затова, за разлика от лекарите, които отправят този апел, аз не съм носител на такава вяра в случая, че той може да бъде задоволително решен. Ако има решения, вероятно те ще са палеативни в тази схема.
Искам само още едно нещо да кажа. Преобладаващата част от промените в здравния сектор в България през последните години са всъщност насочени към деградиране на една, общо взето, съвременна система, изграждана в България, която вместо да се доразвива, финансово да се рационализира и да догонва развитите страни, ние всъщност се връщаме десетилетия назад.
Така че това е големият въпрос и докато се движим в обратната посока, решенията ще бъдат с обратен резултат. Това е моето искрено и дълбоко убеждение.
Накрая, тъй като аз трябва да отида на друго заседание, използвам само случая преди финалната част най-искрено да поздравя всички лекари, които са в тази зала и всички да си пожелаем, ако може, по-добро и по-хуманно здравеопазване в България.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Аз съжалявам, че излизате, но бих искала да Ви направя кратка реплика. Първо, лично аз не виждам никаква връзка между промяната в Закона за лечебните заведения и обособяването на комплексните онкологични центрове като такива, тъй като на заседанието на Комисия по здравеопазването, когато приемахме именно тези текстове, беше заявено и от националния консултант по онкология, и от много други специалисти в тази сфера, че именно те са разработили текстовете относно организацията и дейността на комплексните онкологични центрове. Това е записано в стенограмата, а тези стенограми се пазят. Дори ни аплодираха за положителната промяна в тази посока в Закона за лечебните заведения.
Тук действително проблемът според мен се оказва Законът за бюджета и по-скоро именно методиката за финансиране на този вид лечебни заведения.
Благодаря.
За дуплика давам думата на господин Стоилов. Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз не знам къде е този национален консултант в момента. Но аз не мога да отговарям нито за чуждата наивност, нито може би за компромисите, които се правят с принципни въпроси.
И пак казвам, че всъщност този модел на дейност и на финансиране на преобразуваните диспансери сам по себе си предполага намаляване на държавното участие. Дали тази методика, която ще бъде преправена, допълвана, изменяна, ще намали до голяма степен създадените проблеми е отделен въпрос. Но вие тези проблеми ги чухте и те всъщност са заложени в модела, в това универсализиране на диспансерите заедно с другите лечебни заведения от болничен тип. Аз не знам защо се правим, че не виждаме това, което обсъждахме. То беше достатъчно оживено и беше само преди няколко месеца.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Доктор Рачева, по организацията и дейността на диспансерите ли искате да се изкажете?
МАРИЯ РАЧЕВА: Искам да допълня нещо.
Ние не възразяваме срещу методиката, която действа в момента. Но според тази методика ние сме получили субсидия последно на 7 декември 2010 г. От 7 декември ние нямаме средства, но продължаваме да работим.
Ние не възразяваме срещу методиката. Тя може да стане чак до есента. До есента ние какво ще правим без финансиране? По тази методика няма пари за пролежали болни, има само за проследяване, има само за изследвания, които средства също са недостатъчни.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нали не възразявате срещу методиката?
МАРИЯ РАЧЕВА: Не възразяваме, но тя трябва да се развие.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Значи я поддържате?!
МАРИЯ РАЧЕВА: Поддържаме я, за да се доразвие. Възразяваме върху това, че няма средства, предвидени по тази методика.
Колеги, искам да кажа това, че ние искаме да помогнем тази методика да стане, но тя за тази година не може да стане. Това искам да обясня.
РЕПЛИКА: Защо да не може да стане?
МАРИЯ РАЧЕВА: Не може да стане толкова бързо това нещо. А вече сме почти средата на годината. Аз смятам, че тази методика не може да стане за тази година.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Рачева.
Заповядайте, доктор Сахлим. Имате думата.
НИГЯР САХЛИМ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги, уважаеми гости! Не знам доколко е празничен тонът. Той всъщност не е празничен и в цялото съсловие и особено сред пациентите.
Но по темата за тези специализирани лечебни заведения. Хайде да си отговорим честно какво постигнахме до този момент с промяната на названието „онкодиспансери” в „комплексен онкологичен център”. Променихме името и всъщност се стигна до драстично намаление на финансирането. Това е, което сме постигнали като комисия до този момент и не трябва да се гордеем с това.
Аз не знам кой как ще определи като последица от какво е този резултат. Според мен има проблем в Закона за лечебните заведения. Има проблем основно във финансирането, има проблем и в методиката. Лечението на големи пациентски групи всъщност е поставено под въпрос.
Обърнете внимание на хората, които са на амбулаторна химиотерапия, на хората, които са в терминален стадии за палеативно лечение, на хората, които провеждат хоспитализация за лъчетерапия извън специализираните заведения, за цели нозологични единици от раковите заболявания като саркомите, за които стана въпрос. И това е много сериозен проблем.
Всъщност не искам да злорадствам, но това, което опозицията ви казваше, че не е проблемът в промяната на названието от диспансер на комплексен онкологичен център. Проблемът е, че се търси промяна във финансирането и тя се постигна. Дали ще наречем това финансиране, че се извършва по някаква методика, дали работни групи и подгрупи работят – не е важно. Важното е, че - давам пример с един онкодиспансер, не знам дали е тук директорът, говорихме за това, когато обсъждахме проблема с общинските болници – в гр. Шумен. Извинявайте, но 2009 г. субсидирането намалява с 50 хил. лв., 2010 – с 200 хиляди лева, тази година с 30 процента върху тази ниска база. Е, как да работят тези хора? Оказва се, че няма никакво финансиране.
Проблемът е много сериозен, още повече, че част от лекарствата прехвърлихме на Националната здравноосигурителна каса. Аз виждам тук ръководството на Националната здравноосигурителна каса и го моля да отговори на следния въпрос: след като обслужването на здравно неосигурените в онкологичната сфера е поставено под въпрос в онкодиспансерите – така ги наричам със стария термин – вие ще се справите ли и как мислите, че ще се справите със здравно неосигурените лица и лечението им в областта на терапията, която вие поемате, от бюджета, за който аз изразявам съмнение, че ще ви стигне.
Видяхме едно прехвърляне на задължения на Министерство на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса и вземане на едни средства от здравни осигуровки, които отидоха като трансфер към Министерство на здравеопазването. Ще ме извинява заместник-министър Павлова, съжалявам, че днес тя е тук, на топа на устата, чакаме отговори от нея какво смятате да промените в тази ситуация, защото тя е тревожна в цялата страна.
Големите онкологични заведения, включително Националната онкологична болница в София имат пък друг тип проблеми, с които те не могат да се справят. Вие сте хората, които трябва да дадете отговори на тези въпроси.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Сахлим.
Има ли желания за реплики? Няма.
Госпожо заместник-министър Павлова, сега ли искате да отговорите или след изказването на доктор Желев и доктор Цеков? Може би по-късно ще е по-добре.
Заповядайте, доктор Желев. Имате думата.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа, колеги! Проблемът, както винаги, опира до пари. Това, че променихме наименованието на лечебните заведения, то беше със съгласието на диспансерите. Така или иначе, дебатът беше воден, но това не е толкова важно.
Според мен важното е, че с приемането на бюджета на държавата, на Националната здравноосигурителна каса и на Министерство на здравеопазването всъщност възникнаха всички тези проблеми. Има едни 350 млн. лв., доколкото си спомням, трансфер от касата към Министерство на здравеопазването, които трябва да покрият цялата онази палитра от държавно делегирани дейности и парите за скъпоструващи медикаменти. И просто няма как да се покрият.
Затова Министерството на здравеопазването направи тази методика. Тя може и да е добра, само че финансовото й изражение е неприемливо.
Проблемът сега е какво и как трябва да се направи, за да се вмести Министерството на здравеопазването в тези 340 млн. лв. или какви вътрешни компенсирани бюджетни промени трябва да се направи в самия бюджет, за да даде шанс на диспансерите да работят нормално.
Според мен след консултация с доста колеги от този бранш, от диспансерите, този начин на плащане на диспансерен преглед може да съществува, но не за 80 лв., а някъде от порядъка на 300 лв. или методиката да се промени и да се пресмятат парите на преминал през консултативните центрове на диспансерите пациент при около 100 лв. на преглед. При тази ситуация ще бъде достигнато някъде от 70 до 80 процента от предишното финансиране през държавата, което ще даде възможност на диспансерите да работят що годе нормално.
Трябва според мен да се направят добри сметки, да се види Министерството на здравеопазването е ли в състояние да осигури тези пари. Другото са общи приказки и трябва да кажа, че всичко това ще е на гърба на пациентите.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Желев.
Има ли реплики към изказването на доктор Желев? Няма.
Заповядайте, доктор Цеков. Имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, гости! Трудно ми е да взема някакво конкретно становище, когато нямаме доказателствен материал от страна на онкодиспансерите, една сравнителна характеристика на първото тримесечие от 2010 г. с получен бюджет – независимо откъде, дали от Националната здравноосигурителна каса, дали от Министерство на здравеопазването – и тази година получени пари от Министерство на здравеопазването, от Националната здравноосигурителна каса, за да можем ние реално да проследим къде има проблем евентуално и дали проблемите се пораждат от методиката, да видим пари за кои пациенти не достигат. Дали за тези, които са онкоболни и подлежат на хирургично лечение, защото за тях се заплаща от Националната здравноосигурителна каса.
На всички е ясно, че преди да стигне един такъв болен до онкологичните болници и да бъде опериран, той бива връщан, за да бъде извършена предоперативната подготовка от семейния лекар и в извънболничната помощ. Тоест, това са едни пари, които са включени в цената на клиничната пътека и би трябвало да бъдат направени там, където ще се окаже основното лечение.
От друга страна тук чуваме, че методиката давала 80 лв. за диспансерно болен. Тук трябваше да имаме пред нас подробна разбивка какво включва наблюдението на диспансерно болен – терапия, изследвания, контролни прегледи, колко пъти се случва това в годината, на какви периоди, за да можем да оценим дали наистина тези 80 лв. са малко. Защото в извънболничната помощ за един специализиран преглед при специалист се плащат по 20 лв. при вторичен преглед. Така ли е, доктор Райчинов? Толкова – 24 лв. Това е за един амбулаторен преглед.
Тоест, ако допуснем, че за един пациент се дават по 80 лв., както е по методиката, има за повече от три или четири прегледа при специалист.
Все пак ми се струва, че когато се поставя такъв сериозен проблем, някак си е удобно да се говори за общи думи и цифри, че сме били преименували диспансерите. Ние ги преименувахме, защото през годините те са се развивали като лечебни заведения не само за диспансерно наблюдение, но и за болнична помощ.
Затова презумпцията, която заложихме тогава в законопроекта и вече е облечено във формата на закон, беше това, че трябва да останат лечебни заведения и за болнична помощ. Затова бяха така обединени, по този начин. Въпреки че моето мнение е, че отдавна хирургичната дейност от онкодиспансерите трябва да бъде прехвърлена към държавните болници, общините да бъдат освободени от този вид, вече неприсъща за тях дейност, защото казваме, че онкозаболяванията са социално значими и най-вече са грижа на държавата. Виждаме, че основният упрек е отправен към държавата, че тя трябва да осигури парите. Държавата разполага с достатъчно материална база, за да може да поеме хирургичното лечение. Разбира се, лъчелечението и химиотерапията са друга тема. Но и химиотерапията, доколкото знам, се плаща от държавата. Дадена е възможност вие да използвате първо тези скъпоструващи медикаменти. Информацията ми е, че до момента там, където са проведени търговете, са достигнати същите ценови равнища, каквито са били и миналата година за договорените цени с Министерство на здравеопазването.
Все пак се връщам на първоначалната тема. Ние нямаме пред себе си нито една цифра, за да сравним минало и настояще и тогава да правим някакви изводи. Напротив, чуваме директни изводи за някакъв апокалипсис. Правя една скобичка и се връщам на това, че миналата година се говореше същото за лечебните заведения за болнична помощ – трагедия, няма пари, не стигат, умират хора, връщаме ги. В крайна сметка се оказа, че повечето болници, когато беше извършено окончателното касово плащане, са получили повече пари през 2010 г. отколкото през 2009 г. Сега в момента тече разплащането дори и на онези случаи за университетските болници – това стана факт – и за областните болници – също – и сега тече и за общинските болници изплащането на онези средства, които останаха неразплатени над лимитите.
Тоест, цялата апокалиптична картина, която беше обрисувана през миналата година, не се състоя. Но това го знаят малко хора. Широката общественост остава с убеждението, че едва ли не нищо не е свършено и сякаш това е целта – да насаждаме песимизъм и негативизъм сред хората по отношение на финансирането в здравеопазването.
В крайна сметка аз имам един въпрос директно към онкодиспансерите. Увеличиха ли се тази година цените по клиничните пътеки, които заплаща Националната здравноосигурителна каса и с колко? Имате ли сравнителна характеристика на парите, които са получени за първото тримесечие по клинични пътеки от Националната здравноосигурителна каса спрямо същия период за миналата година? Ако ги имате, каква е тази характеристика? Ако ги имате тези цифри, ще бъде любопитно да ги чуем.
Трето, искам да ми кажете случвало ли се е пациенти, които влизат за химиотерапия при вас, да бъдат записвани с усложнения и да бъдат водени няколко дни – питам само дали се е случвало, не казвам, че това нещо е правено – и те да бъдат отчитани като преминали болни и да влизат за една процедура като химиотерапия и излизат като болни с някакво усложнение, за да бъдат получени повече пари на преминал болен и да се вземат пари от бюджета на Министерство на здравеопазването?
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение по този въпрос?
Заповядайте, доктор Рачева, да отговорите на въпросите, поставени от доктор Цеков.
МАРИЯ РАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз искам да отговоря на доктор Цеков.
Влизането за една химиотерапия не е процедура. Това са тежко увредени пациенти с ниски кръвни показатели, с ниски левкоцити, които искат много гледане и много внимание. Химиотерапията не е наливане на един антибиотик, а това е тройна комбинация на много високо технологични медикаменти и това е много рискова манипулация за всички пациенти. Нека да не се изразяваме по този начин, ако не сме стигнали до химиотерапията, защото тя наистина е нещо ужасно като процедура. Съжалявам.
Химиотерапията си е сериозно лечение и тя не се прави от вратата, да хвърлим болния на леглото и да го налеем, защото ето сега ще повикаме болните да ви разкажат как изглеждат по време на химиотерапията, как се чувстват и как една седмица не могат да се възстановят от нея и това не става за три часа.
Така че нека да не говорим така за тези хора, които имат тази съдба. Никой не е отишъл да си прави химиотерапия по собствено желание, за да изпомпва пари от касата, както се казва обикновено, или да злоупотребява. С това се злоупотребява с такива дребни манипулации на друго място, но не и в онкологията, още повече, че в онкологията нито един пациент не може да злоупотреби с отчета към касата, защото всички пациенти трябва да имат хистологична диагноза. Това е микроскопска диагноза на пациента, която е взета задължително. Няма пациент, който да няма микроскопска диагноза, което значи, че няма злоупотреба. Това не е една херния, която може и да я е имало, можело и да я е нямало. Това не е една пневмония, която може да я е имала, може да я е нямала дадена пациентка и т.н. Но нека да не се спирам повече на това.
Искам да кажа, че ако говорим за това, което Националната здравноосигурителна каса дава, да, ние сме благодарни тази година на доктор Нешева, защото тя вкара ред в касата, защото тази година наистина има точни разчети за разлика от миналата година, където ние наистина имахме безкрайно много трудности. Ние лично във Велико Търново сме получавали не повече от 50 процента от това, което сме изработили.
Да, вярно, сега ще ни дадете тези пари от миналата година. Но те са от лятото на миналата година. А ние какво сме правили през това време без тези пари? Но това няма значение. Ние сме свикнали да ни тъпчат, защото лекарите в България винаги са били неглижирани, но сме от старото поколение, което може да издържи на всичко. Няма страшно, и това ще издържим.
Въпросът е друг. Не трябва само по този начин да се говори. Не може да кажете: да отидат хирургиите към многопрофилните болници. Къде да отидат, като хирургиите в комплексните онкологични центрове са на второ и трето ниво на компетентност, а МБАЛ-ите са на първо ниво? Къде да отидат? Там нещата са в много по-лошо състояние.
Освен това искам да ви кажа и нещо друго. Ако искате нещата да вървят, до времето на министър Виткова ние бяхме държавни лечебни заведения. Да, и се финансирахме от държавата. Защото, пак казвам, това са социално значими заболявания и трябва да има ангажимент на държавата, защото има и такъв регламент на Европейския парламент, който е приет още месец април 2008 г. и, ако нямате нищо против, нашият парламент го е прегласувал през 2008 г. през месец юни за лечението на онкологичните болни в разширена Европа. Така че това нещо трябва да се има предвид. Ако искате, обратното. Това бяха бившите окръжни болници, които вие ги направихте държавни, а нас, които се занимавахте с държавна дейност и за които държавата имаше ангажимент, защото това са специални пациенти, ги направихте общински болници, за да може някой да се дезангажира от тези неща.
Сега, ако искате, направете ги държавни. Но наистина вижте нивото на компетентност на едните и на другите, отидете да видите как изглеждат комплексните онкологични центрове, защото в сравнение с тях ще ви кажа, че другите болници изглеждат като боклучарници и недейте да ми казвате, че едното ще го вземем от едното място и ще го преместим. Е, как ще го преместите? С лекаря ли, защото пациентите не отиват в болницата заради болницата, те отиват заради специалистите. Не е както е във фабриката – ще купите нови машини и ще ги преместите. Няма да можете да ги преместите.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Рачева.
Доктор Цеков, заповядайте. Имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Въпреки че имах конкретни въпроси и не получих отговор на нито един от тях, защото все пак цифрите са важни, може би Вие сте по концепцията, а друг е по цифрите. Така да го разбирам.
Що се отнася до пациентите, които са раковоболни, никой не си прави илюзиите, че това е нещо хубаво или че някой желае това нещо. Никой от нас не е употребил такива квалификации. А, колкото до това как изглеждат пациентите след химиотерапия, това се дължи не на финансирането, а на това, че са употребени определени химични вещества, които покрай туморните клетки убиват и здравите клетки. Ние всички го знаем това, че последствията и усложненията от една химиотерапия са жестоки. В крайна сметка, за да оцелее доброто, трябва да се борим по този начин.
Вие твърдите, че не сте получили финансиране, достатъчно за химиотерапия. Имате достатъчно средства да извършвате терапевтичните процедури в операционните зали. Имате достатъчно оборудване за лъчетерапията. Може би не всичко, което желаете и което трябва да имате, го имаме в момента, но факт е, че казвате, че онкологичните центрове изглеждат супер, означава, че през годините са влагани значителни средства, за да се достигне това ниво и ангажимента на държавата, независимо кой управлява и как е управлявал, е бил категорично изразен. И въпреки че са останали общинска собственост, са наливани пари не толкова от общините, въпреки че знам, че и общините са давали средства, но всички апарати, голямата част от оборудването, от тежкото оборудване е заделено от държавата и Вие го знаете много добре това, включително и средствата, които сега се отпускат по линия на Европейския съюз, вие бяхте едни от първите, които бяхте включени да получите оборудване – линейни ускорители и т.н. Вие получихте 66 млн. лв., които са отделени за онкологичните болници. Това е факт. За МБАЛ-ите има отделно, за вас има отделно. Вие сте в общинското финансиране, предвидени са 100 млн. лв. за големи общински болници, от които 100 млн. лв. вие взимате 66 млн. лв. Тези пари са определени и Вие го знаете много добре.
Все пак аз искам да чуя конкретни цифри. Да чуя това, което се случи с приемането на новия рамков договор, с новите цени по клиничните пътеки – какво сте изработили за същия период за миналата година, съпоставено с първо тримесечие на тази година. Нека да го чуем и да разберем колко пари изработихте, колко ви се платиха, колко трябва да ви се доплащат и къде ви е спряла дейността. Казвам го конкретно.
Вие не ми давате този отговор. Ако някой друг може да го даде в цифри, да заповяда.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Аз мисля, че институциите, които заплащат на изпълнителите на медицинска помощ, биха могли да ни дадат най-точната и коректна информация.
Затова сега ще дам думата на заместник-министър Павлова и на госпожа Нешева, директор на Националната здравноосигурителна каса, да ни предоставят такава информация.
Заповядайте, госпожо Павлова. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕРГАНА ПАВЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо бих искала да започна с това да поздравя всички здравни работници с професионалния им празник и да отговоря по отношение на методиката – за финансирането.
Това, което е предприето, Министерството на здравеопазването естествено, че е запознато с притесненията на колегите от онкодиспансерите. Имаше серия от срещи, и писмена, и устна комуникация. В крайна сметка имаме официално тяхно становище, в което те настояват да има глобален бюджет за преминал болен. В крайна сметка методиката на Министерство на здравеопазването е преработена и колегите ме информираха, че в петък е качена актуалната методика на сайта, съобразена е с това да има глобален бюджет на преминал болен точно от гледна точка на това, че колегите, които са експерти в медицинската част, отчетоха това, че има необхванати диагнози, има не до там обхванати процедури.
С мен е директорът на Дирекция „Медицински дейности” доктор Маринов, който може в детайли да развие тази част. Но методиката е проверена на базата и на последната среща, която проведе министър Константинов с представители на Сдружението на онкодиспансерите. Факт е, че онкодиспансерите до момента не са получавали финансиране, защото, за да се получи финансиране, трябва или да има като основание подписан договор, а точно поради тези проблеми с методиката нямаше подписан договор. Доколкото знам от колегите, представителите на онкодиспансерите не са се съгласили да подпишат някакви предварителни документи, за да им се изплати финансово финансиране. Това е информация от нашата Дирекция „Бюджет и финанси”.
Така че факт е, че реално от Министерство на здравеопазването до момента онкодиспансерите за тази година не са получавали финансиране, но не защото не е предвидено, а защото няма правно основание. Иначе договорите и съответно анексите пък с променената методика са подготвени и са подписани от министъра на здравеопазването. Това е информацията, която имаме.
Факт е, че единствено от всички онкодиспансери към момента, към 15 март 2011 г. договорите си бяха подписали три онкодиспансера, които на следващия ден си получиха субсидията по действащата методика.
Така че това са фактите към настоящия момент, които са като развитие на проблема. Може би има някакъв пропуск с комуникацията и колегите от онкодиспансерите не са информирани за това, че е актуализирана методиката. Ако има такова нещо, се извинявам предварително от името на администрацията на Министерство на здравеопазването, затова, защото наистина методиката е актуализирана от миналата седмица, както ми казаха, и е качена на сайта на министерството.
Тоест, вече има правно основание. Ако това, което те са предложили и което е прието от Министерство на здравеопазването, ги задоволява, вече могат да си подпишат договорите и да се преведат парите.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър Павлова.
Заповядайте, госпожо Манолова. Имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател!
Аз наистина недоумявам как работи Министерството на здравеопазването в частта, която касае финансиране на дейностите, за които отговаря. Все пак днес сме 7 април. От началото на миналата година това е четвъртия месец. Няма как да не сте на ясно, че не се разплащате с диспансерите и това се отнася не само за онкодиспансерите, а и за другите диспансери. И там проблемите са глобални.
Освен това има проблеми и с общинските болници. Там единственият проблем беше що годе своевременното финансирането на държавните болници. Как си представяте, че едно лечебно заведение може да осъществява нормална дейност без пари?!?
Освен това аз като юрист с удивление наблюдавам еквилибристиките, които се правят в Министерство на здравеопазването и безумните решения, които се вземат. За справка само ще припомня записите на заповед, които бяха накарани да подпишат шефовете на общински болници, за да получат някакви пари и някои от тях, притиснати до стената, че трябва да се разплащат с персонала и с доставчиците, подписаха тези заповеди.
Не знам тук защо не се измисли някакъв такъв правен фокус, но в крайна сметка вие би следвало да знаете, че без пари няма как друго да се върши. А примерно, ако сте готови с новата методика, аз също така не мога да приема, че четири месеца след началото на годината не могат да се изготвят договорите, още повече че за общинските лечебни заведения там проблемите бяха други. Какво е нужно, за да се напише един договор от министерството с една болница? Какво толкова е нужно, за да се коригира една методика?!? Това са неща, които се правят в края на предишната година, за да функционира нормално здравеопазването.
Ако наистина сте готови от миналата седмица, аз недоумявам как не сте започнали процедура за съгласуване с шефовете на диспансери, за да подпишете договорите и да им превеждате парите. Просто вашето спокойствие ме изумява.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Заповядайте, госпожо заместник-министър Павлова. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕРГАНА ПАВЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Има две неща, които искам да кажа във връзка с Вашето изказване, госпожо Манолова.
Първо, Законът за държавния бюджет се приема в края на годината. Това беше някъде около Коледа. Там е разписано, че ПМС-то за изпълнение на Закона за бюджета се приема след това в някакъв срок. Не искам да си позволявам да цитирам срокове, защото не ги знам наизуст. След което това е правно основание да се изработи методиката в едномесечен срок от приемането на ПМС-то. След като се изработи методиката, тогава има правно основание да се подписват договорите.
Тази година Министерството на здравеопазването съумя един месец по-рано да изработи договорите. Тези договори, между другото, не се изработват само от Министерство на здравеопазването, а те се изпращат за съгласуване с Министерство на финансите и самите договори бяха готови още в края на месец февруари, когато беше готова и методиката и беше качена на сайта на Министерство на здравеопазването. Просто имаше отказ от подписване заради несъгласие с методиката.
А по отношение на това, че няма правно основание да се превеждат пари, без да има подписан договор, може би ние имаме юрист от Министерство на здравеопазването, който може по-адекватно да го обясни. Но колегите ни уведомиха, че, тъй като собствеността специално на диспансерите е общинска, ние не можем да им превеждаме пари, ако нямаме подписан договор или някакъв документ. Нямаме основание и сме уязвими от страна на Сметната палата.
За решенията, които са били предложени от Министерство на здравеопазването точно, за да се скъси този период, който за съжаление е свързан с нормативно разписаните срокове – дали са най-добрите или не, също не мога да коментирам, това вече е въпрос на юридически становища – но договорите са готови от момента, в който методиката е качена на сайта, подписана е от министъра. Може би колегите от онкодиспансерите няма да отрекат факта, че те бяха поканени да бъдат подписани договорите. Те отказаха да подпишат договорите точно заради несъгласието си с методиката. Това предизвика серия от срещи и в крайна сметка това предизвика и промяната в методиката.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър Павлова.
Бих искала да чуя доктор Нешева по отношение на въпросите, които зададе доктор Цеков, както и доктор Сахлим, за финансирането, за бюджетите на тези комплексни онкологични центрове. Госпожо Нешева, ако имате готовност с отговорите на тези въпроси, бихме искали да Ви чуем. Заповядайте.
НЕЛИ НЕШЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател!Уважаеми дами и господа народни представители, присъстващи! Тъй като Националната здравноосигурителна каса е институция, която борави с точни мащаби на средствата, точно бюджетите на онкодиспансерите, които са сключили договори по клинични пътеки с Националната здравноосигурителна каса, ще ви бъдат предоставени, да кажем, за следващото заседание на Комисия по здравеопазването, тъй като на този етап въпросите не касаеха касата и никой не ме беше предупредил да дойда с точните финансови разчети.
Но иначе по същество аз мога да кажа следното. Ние сме провеждали срещи с онкодиспансерите във времето, в което предстоеше сключване на договорите по клинични пътеки, както с тях, така и с другите типове лечебни заведения, с които сме сключили договори. От страна на онкодиспансерите към нас до този етап ние нямахме някакви основни искания, тъй като пътеки, за които сме сключили договори, средствата, които сме разпределили, бюджетът, който те получават в края на всеки месец редовно, не е предизвикал от тяхна страна някакви основни въпроси към нас.
Така че аз на този етап мога да кажа, че освен единични случаи, които могат да съществуват и които винаги могат да съществуват, по единични клинични пътеки или жалби, както и от всички лечебни заведения, а не само от диспансерите, то други оплаквания от страна на тях към нас няма. Ние на този етап сме поели само това перо за изплащане на средства, което е поемано всяка година. Всички, тези, които работим в здравеопазването, много добре знаем, че онкодиспансерите, както и другите диспансери бяха финансирани по три пътя, така да се каже. Нашият път от Националната здравноосигурителна каса си остана същият, даже във финансово отношение е малко по-добър. Другите два пътя – от Министерство на финансите през общините към диспансерите и от Министерство на здравеопазването – това са средства, които те са получавали досега в годините и които са сформирали техните общи средства, които те са имали в представите си, когато са ръководили лечебните заведения.
Най-вероятно това в момента им липсва и това е тяхната болка и тяхното търсене на пътища за финансиране. Пак ви казвам, аз повече от това не бих могла да кажа. Ние финансираме само клинични пътеки по договор с лечебните заведения, а консултативно-диагностичната дейност, която досега е била държавно задължение при онкоболните и която по принцип е държавно задължение в страните от Европейския съюз, на този етап ние не бихме могли да финансираме.
Имаше питане за това как ние осигуряваме средствата при прехвърляне на лекарства за онкоболни, за тези пациенти, които не са здравноосигурени.
Ние с нашата информационна система проверяваме всяко здравноосигурено лице дали е такова, дали е здравно осигурено и само тогава по Наредба № 38 за домашно лечение на този етап ние плащаме на пациентите. Не сме имали момент, в който да е имало искане от лице, което не е здравноосигурено. Това е на този етап, може да възникнат такива моменти. До сега не сме имали такива.
Малко беше притеснително дали ще успеем, но мисля, че ние успяхме. Имаме критерии за прехвърляне на тези три вида лекарствени групи към нас, качени са на сайта, имаме указания към пациентите, имаме протоколи от Комисиите в лечебните заведения. Протоколите вече идват към нас, започваме да плащаме.
Така че на този етап да благодаря на тези, които работят толкова усилено в касата и на това, че ние успяваме да се справяме.
Иначе информация за средствата бих могла да предоставя на следващото заседание на Комисия по здравеопазването.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Нешева.
От Националното сдружение на онкологичните лечебни заведения искаха думата. Заповядайте, господин Караниколов. Имате думата.
СОТИР КАРАНИКОЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Бих искал да отговоря на някои въпроси, където се касаеше за повечко цифри.
За да се получи едно сравнение с миналата година, ще ви кажа какво е било финансирането тогава и какви бяха очакванията за тази година. Те не са се реализирали, разбира се.
Миналата година ние сме получавали – специално говоря за онкодиспансера в Шумен – средно по 250 000 лв. месечен бюджет. Говорим за януари, февруари, март, тоест, за първото тримесечие.
Съгласно новата методика, която беше предложена, трябваше да получим за месец януари 47 000 лв., за месец февруари – 48 000 лв., за месец март още 48 000 лв. Това е съгласно методиката.
Изчисленията, които ние направихме, след като проиграхме тази методика, показаха, че тя допуска само 20 процента от средствата, които са необходими за нашата дейност. Извън обхвата на дейността остават поне 14 – 15 пункта, 14 – 15 дейности, които ние извършваме за онкологично болни. Мога да ви ги прочета, но ще ви обременя прекалено много с това нещо, защото методиката визира само диспансерно наблюдавани лица. За сведение месец януари ние сме прегледали 2 800 души в консултативно-диагностичния си блок, а методиката иска да заплати само за 500 човека от тях. Останалите 2 300 души какво правим? С какво ще финансираме прегледите, разходите по лабораторните изследвания, по инструментални изследвания и т.н.? Откъде да вземем тези пари? Няма откъде да ги вземем.
Затова не подписахме договорите и не приехме тази методика, тъй като тя силно ограничава финансовия ресурс – 14 – 15 пункта. Консултативно-диагностичният блок на лечебното заведение, какъвто имат всички лечебни заведения, се финансираше по-рано от финансите на преминал болен. Той не се финансира от касата. Касата финансира дейността на стационарния блок. Стационарният блок се финансира в 85 процента от касата. Останалите 15 процента са за болни, които не са здравно осигурени, за болни с доброкачествени тумори, за тежкоболни, които лежат в тези отделения и трябва да им се правят изследвания на легло.
Парите за тези дейности по-рано се вземаха пак от това финансиране на преминал болен. Сега няма откъде да ги вземем вече. Тоест, 15 процента от дейността на стационара остава недофинансирана, 80 процента от дейността на консултативно-диагностичния блок остава недофинансирана, за третия блок, който е аптека, знаем, че ще трябва да получим пари за закупуване на лекарства, но пари за персонала, който работи там, откъде ще вземем – не е ясно. Остава четвъртият блок – административно-стопанският, който се храни от парите на другите блокове. Когато там ги няма, кажете ни откъде да вземем тези пари.
Освен това за преместването на хирургиите се спомена нещо – че хирургиите могат да бъдат изведени в многопрофилните болници. Ние работим по така наречената онкологична доктрина и на онкологични принципи. Извеждането на хирургиите от онкологичните центрове нарушава онкологичната доктрина. Къде отиваме? Това вече не е комплексен онкологичен център. Това е някаква, и аз не знам каква форма на лечебно заведение. Те са свързани в така наречения тилов подход при лечението на онкоболния. Там трябва да има онкохирург, онкогинеколог, химиотерапевт и лъчетерапевт, които в една комисия решават съдбата на пациента. Когато тези хора ги няма, какво правим?
Аз, разбира се, съм предоставил на определени хора информация за тези 15 пункта, които не се финансират от методиката. Затова ние предлагаме да бъде променено финансирането или на брой диспансерно болни, каквито има всеки диспансер, или на брой преминали пациенти през консултативно-диагностичния блок по определен стандарт.
Ако това се има предвид и се направи така, мисля, че ще се достигне до един консенсус, за да можем и ние да си вършим работата.
В края на краищата искам да заявя, че онкологично болните са ангажимент на държавата и държавата не може да абдикира чрез методики, които плащат 20 процента само от лечението на болния.
Освен това, говорим за държавни лечебни заведения и за общински лечебни заведения. Да, държавата ни финансираше в предходните години, но общините – искам да го заявя най-отговорно – се оказаха по-добри стопани. В нашия диспансер община Шумен е инвестирала 3,5 млн. лв. само за сграда. Отделно е инвестирала 2 млн. лв. за специализирана апаратура и други необходими за дейността неща.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Караниколов.
Доктор Цеков, за процедура ли искате думата? Заповядайте, доктор Цеков.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Все пак не чух нито една конкретна цифра за приходите и за разходите за първото тримесечие в сравнение с миналата година и тази година. Няма да изпадаме в полемика, защото времето напредна.
Аз имам предложение, госпожо председател. Понеже онкодиспансерите наистина са изключително важни за лечението на социалнозначимите заболявания в България, моето предложение е следното. Да сформираме работна група с представители от Министерство на здравеопазването, от Националната здравноосигурителна каса, от Сметната палата и от представители на Комисия по здравеопазването, да отидем на гости на тези онкологични диспансери и да се запознаем наистина в детайли с тяхната работа, защото наистина има неща, които ние не можем да разберем и не ги знаем, понеже не сме профилирани в тази област. Да се изготви подробен доклад за дейността на тези онкологични центрове, включително да се направи анализ на средствата – приходите, разходите – и тогава, след два месеца да коментираме още веднъж състоянието на онкодиспансерите.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Заповядайте, доктор Сахлим. Имате думата.
НИГЯР САХЛИМ: Благодаря Ви, госпожо председател! Моля ви някой да преброи колко работни групи има създадени към този момент, какво те са свършили. Разбрахме, че има и подработни групи на работните групи.
Искаме в Комисия по здравеопазването някой да даде отговор от управляващите колко работни групи има с конкретни предложения и какво са свършили. Например работната група за остойностяване на клиничните пътеки или консултативната група, която работи по методиката за бюджетите на болниците, какво са направили и какво са допринесли.
Няма да ви напомням за работната група за Фонда за зависимости и какви ли не още работни групи. Моля Ви се, това звучи несериозно.
Ето директорите на онкодиспансерите. Има хора от Министерство на здравеопазването. Има ясно идентифицирани проблеми. Те трябва да намерят своето решение.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Сахлим.
Доктор Желев, имате думата. Заповядайте.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Само една реплика, ако ми позволите. Може и като процедура да се приеме.
Когато Министерството на финансите даваше 600 лв. на преминал болен, то сигурно не го правеше „на калпак”, а имаше специален начин, по който се изчисляваше тази сума. Да поискаме тяхната методика за определяне на тази стойност и ще разберем за какво са плащали.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Желев.
Аз бих искала да взема повод от думите на доктор Сахлим. Аз също смятам, че не е необходимо създаването на работна група, доктор Цеков, тъй като бихме могли да получим информацията наистина и от Министерство на здравеопазването, и от Националната здравноосигурителна каса, и от общините, ако трябва, защото всички тези лечебни заведения представят отчет за изпълнението на бюджетите си пред общинските съвети.
Това може да се случи в рамките на две седмици, не са необходими два месеца ние да чакаме. Дори в рамките на една седмица може това да стане, до следващото заседание на Комисия по здравеопазването можем да имаме тези разчети.
На доктор Сахлим само искам да кажа, че Комисията по здравеопазването до момента е сформирала една-единствена работна група по Закона за правата и задълженията на пациентите.
Благодаря.
Доктор Рачева, вече Ви давах думата. Доктор Райчинов от известно време чака да вземе думата.
МАРИЯ РАЧЕВА: Госпожо председател, искам да кажа само, че съм прочела методиката, която е качена на сайта и вътре пак е същото и пак няма пари за преминал болен, пак няма пари за болните от стационара.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Рачева, но не бях Ви дала думата.
Давам думата на доктор Райчинов. Заповядайте, доктор Райчинов.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Радвам се, че доктор Цеков се завръща, тъй като ще започна с неговото изказване. Дали е била апокалиптична картината през миналата година. За апокалиптична не знам, но беше съвсем реалистична. Ако не беше натискът на Българския лекарски съюз и съдействието на Националната здравноосигурителна каса, близо 400 и няколко милиона лева нямаше да влязат допълнително в системата и това успокои системата – парите. Нека да бъдем реалисти, плюс 100-те милиона лева, които са в тазгодишния бюджет и които решиха проблема с миналогодишните плащания, чрез които на практика се ликвидираха делегираните бюджети. Това успокои системата.
Но сега тази миналогодишна история и този проблем, вече, слава Богу, решен в другите видове лечебни заведения, пак казвам, заедно с Националната здравноосигурителна каса, аз искрено се радвам, че намерихме толкова общ език в последно време. Това нещо се прехвърля върху диспансерите и то идва от същия проблем, който породи в цялата мрежа проблеми през миналата година, като започнем от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, където има текст, съжалявам, че по-рано не бях го видял, че в тези 340 млн. лв. влизат и трансферите от държавата към този тип заведения.
Ако днес говорим за онкодиспансери, следващите две заседания ще бъдат за кожния и за пневнофтизиатричните, защото те имат същите проблеми. И там е същото. И това, че този въпрос се обсъжда в Комисия по здравеопазването, това за мен е административен дефицит, че не се случва.
Тези средства – 340 млн. лв., както е записано в Закона за бюджета, една голяма част от тях ще отидат за здравно неосигурените лица. Дали това е нарушение на Конституцията, на Закона за здравното осигуряване – не съм аз човекът, който ще каже.
Но според мен е нарушение определено и този текст не е трябвало да фигурира в закона, защото това са близо между 200 и 300 млн. лв., които диспансерите получаваха ежегодно през Министерство на финансите и общините. Сега тези пари са вкарани в тази същата сума. Но в същото време за мен е непонятно защо миналата година Министерството на здравеопазването имаше 500 и нещо милиона. Толкова беше бюджетът на Министерството на здравеопазването. Този проблем с плащанията към диспансерите го нямаше. Тази година има 700 млн. лв. заедно с тези 340 млн. лв., а има проблем с диспансерите. Аз не знам точно как и къде си разпределя Министерството на здравеопазването парите и много бих искал да видя едно разпределение на цялостния бюджет на министерството, тъй като и според мен средства има. Явно нещо в разпределението не е наред и това е чисто административен проблем и той просто трябва да се реши.
Иначе, че ще имаме сериозни проблеми с този вид лечебни заведения, ако те изчезнат, това е гарантирано. Няма как онкоболните да са всички здравноосигурени. Тези, които са на стационарно лечение, на химио, на лъчетерапия, те обикновено са минали през ТЕЛК и вече са здравноосигурени. Но понеже доктор Цеков питаше кои не влизат, в становището, което сме представили от името на Българския лекарски съюз, са изредени дейностите, които не са включени в тези суми и за които тези 80 лв. няма как да покрият. А и не виждам какъв е бил проблемът, като не е готова методиката и договорите, да има текст, че до тогава получават 1/10 или 1/12 от предходната година. Защо трябва хората да стоят три – четири месеца без пари? Това за мен не е обяснимо.
Това са проблеми, които въобще не трябваше да стигат до тази зала. Те просто трябваше да бъдат решени в ход.
Съжалявам, че съм малко по-остър. Рядко си го позволявам, но за мен това е един изкуствено създаден проблем и на тяхно място и аз не бих си подписал договора, защото те отговарят както за дейността, така и за персонала и съвсем правилно са постъпили. Доколкото знам, и другите видове диспансери също не са подписали договорите си. Кожният диспансер в Русе има 9 хиляди лева за годината. Кое по-напред да платиш с тези пари? Разбирате ме за какво говоря.
Смятам, че никаква работна група не трябва да се създава, ами който трябва, трябва да седне и да си свърши работата и то в най-късия възможен срок. А дотогава да се плащат съответните суми – било с анекс, било с разпоредба. Това не е нещо, трудно за изпълнение.
Така е било в предишни години, когато договорът с касата е закъснявал, се е плащало 1/12 от предходната година и не е имало проблем до подписване на новия договор. Винаги този въпрос е можел да се реши. Това е все едно, като имахме срокове по НРД на кой януари беше, а от касата да кажат, че не са готови с методиката четири месеца и да не плащат на болниците. Може ли да ги оставим без пари?
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Райчинов.
Доктор Адемов заяви желание за изказване. Заповядайте, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател, госпожо заместник-министър, колеги! Не знам защо се чувствам объркан в цялата тази история. По принцип знам за какво става въпрос, но откъде идва объркването не ми е ясно. Защо?
Преди малко чух от доктор Павлова, че нямало нормативно основание за сключване на договорите. Веднага ви го казвам: Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет, чл. 51 или 52 – може да сбъркам – където е казано, че Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения, държавна общинска собственост – не мога да кажа изречението нататък. Отдолу има една друга алинея, която казва, че министърът на здравеопазването определя методика със съответните критерии и т.н.
Къде е липсата на законово основание, питам аз, след като в Закона за държавния бюджет има съответният текст. Законово основание има ли? Доктор Павлова, наредбата или методиката е подзаконов нормативен акт. Вижте Закона за нормативните актове. Наредбата не е закон. Вие казвате: нямаме законово основание. Няма такова понятие като „нямаме законово основание” защото нямаме методика. Друг е въпросът защо нямате методика. Няма да коментирам това. Законът за държавния бюджет е приет в началото на месец декември. Нещо повече, бюджетната процедура за закона за държавния бюджет за всяка година стартира в края на м. февруари и началото на м. март. За следващата година вече е стартирала бюджетната процедура. Има няколко етапа, вие прекрасно знаете за какво става въпрос. Това, първо.
Сега аз питам как е възможно миналата година да са получавани тези пари, а сега казваме, че няма нормативни основания. Къде са били нормативните основания миналата година? В Закона за държавния бюджет или къде са били? В методиката?
На следващо място, ако досега съществуват комплексните онкологични центрове с купешката нова терминология да ги нарека, те съществуват, защото получават пари от Националната здравноосигурителна каса – единствените пари, които получават в момента.
Преди една седмица тук чухме, че има един диспансер, направо го казвам кой е – в Благоевград – който заради проблеми с двама от химиотерапевтите или с един, не са успели да сключат навреме договор с Националната здравноосигурителна каса, което означава, че са нямали никакво финансиране. Вие смятате ли, че кредиторите на тези лечебни заведения могат да изчакват? Вие смятате ли, че хората, които работят в тези болници, могат да не получават заплати? Откъде мениджърите на тези лечебни заведения ще превеждат тези пари?
Така че тук странните идеи, които чувам, за работни групи, които след два месеца да донесат информация... Кажете им тогава: ние не сме подготвили методиката като Министерство на здравеопазването, искаме да направим работна група, уважаеми колеги, вие не преглеждайте във вашите диагностични блокове, вие не приемате във вашите лечебни заведения за болнична помощ! Кажете им го ясно.
В противен случай другото е игра на думи. Затова казвам, че съм объркан. Поправете ме, ако греша някъде.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Има още един въпрос – от госпожа Манолова. Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Вярно е, че проблемът формално не е създаден от Комисия по здравеопазването, а в случая от Министерство на здравеопазването. Като че ли формално погледнато, имаше някакво основание госпожа Атанасова, като каза, че това не е законов проблем.
Но истината е друга. А всъщност кашата се забърка точно в законодателния орган с приемането на двата закона – Закона за лечебните заведения и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, която прехвърли финансирането, което досега се случваше по друг начин, през Министерство на здравеопазването.
Така че, след като участвахме в забъркването на проблема, имаме ангажимент да проследим кога и как той ще бъде решен.
Давам само пример. Тук проблемът беше изложен от общинските болници във връзка с проблеми с касата преди две седмици. Макар и да не се получи някакъв категоричен отговор, но получихме покана от заместник-шефа на касата към всички болници, които имат проблеми, да отидат и да си коригират определените им бюджети, което означава, че има някаква светлина. Дали ще се случи и как ще се случи, но, така или иначе, се стигна до някакво решение.
Тук проблемът е ясен. Проблемът е в методиката. Оказа се, че тя вече е готова. Моят въпрос към заместник-министър Павлова е дали методиката, която са качили на сайта и са изработили, отговаря на проблемите, които бяха поставени тук в тези 15 позиции, които би трябвало да са ви известни, които не включват финансиране. В крайна сметка кой участва в изработването на тези методики, как ги съгласувате с диспансерите и имате ли основания да считате, че тази нова методика ще бъде приета от здравните заведения или така ще си играете до края на тази година, докато болните не изпитат целия удар на тази несъгласуваност върху собствения си гръб?
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Заповядайте, доктор Адемов. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Съжалявам много, искам да кажа само едно изречение.
Пропуснах да кажа според мен най-важното. Най-важното е, че не вярвам на методики. Съжалявам, че го казвам, но го казвам съвършено откровено, защото, колеги, имам огромен опит и знам, че критериите в методиките се правят според парите, според бюджета.
Затова не искам изцяло и само да обвинявам Министерство на здравеопазването, защото те са принудени да се вместят в този бюджет и понякога измислят критерии, от които долу в системата на хората им се завива свят.
Само това исках да кажа. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов. На Вашата реплика ще направя моя реплика и ще дам думата на заместник-министър Павлова.
Искам само да кажа, че имаше отправена покана към министъра на финансите, който отговори, че е в чужбина и не може да присъства. Заместник-министър на финансите също няма сред нас. Така че ръководството на Комисия по здравеопазване е положило всички усилия да се чуят всички гледни точки. Дори аз съжалявам, че тук е заместник-министър Павлова, която може би има най-малко отношение към поставения проблем, а би било редно тук да присъства министърът на здравеопазването.
Госпожо заместник-министър Павлова, заповядайте.
Колеги, след това смятам, че следва да се ориентираме към приключване на дискусията.
Имате думата, госпожо Павлова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕРГАНА ПАВЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Ако ми разрешите, бих искала да отговоря.
Първо, едно уточнение. Аз не казах, че нямаме правно основание да сключваме договори. Казах, че нямаме основание да използваме механизма за авансово плащане, който използва Националната здравноосигурителна каса, по простата причина, че основанието, по което колегите от здравната каса имат възможност да плащат – доктор Райчинов ще го потвърди – е 1/10 за съществуващи договорни партньори. Така ли е, доктор Райчинов? За нови договорни партньори те не заплащат.
До момента големият проблем наистина дойде от прехвърлянето на финансиране от Министерство на здравеопазването за този луфт. Проблемът с луфта е, че финансирането се прехвърли от Министерство на финансите чрез бюджетите на общините към Министерство на здравеопазването. Това генерира луфта от 1 януари до края на февруари. Това е факт. Не е било отчетено, когато е направено това прехвърляне. Факт е, че включително и от нас не е отчетено и не е съобразено това нещо, което генерира невъзможността за авансово превеждане на средства в този период.
По отношение на другото – за методиката – ще помоля да ми позволите да прочета нещо. Тук колегите ми дадоха редакцията, която е направена на методиката, която е качена на сайта. Ако ми позволите, ще я прочета.
Ако мога да направя предложение, то е колегите от онкологичните диспансери, които се занимават с медицински дейности, да поемат ангажимент да уговорят среща, за да дискутират този вариант, който е направен по тяхното предложение. Все пак, ако има нещо, което ги притеснява, е добре може би в оперативен план да го дискутират.
Сега аз ще прочета това, което ми дадоха колегите.
„Промяната е за амбулаторно проследяване на болни с онкологично заболяване на база общ финансов ресурс съгласно Приложение № 21а и при спазване на критерии, определени в Приложение № 21а.”
Приложение № 21а казва: „По преценка на лечебното заведение в съответствие с нуждите на диагностично-лечебния процес в рамките на определения общ финансов ресурс могат да се изпълняват и други диагностични и лечебни дейности”, което позволява да се открият тези дейности, за които колегите споменаха, че не могат да бъдат покрити. Изрично се говореше само за диагностика.
Тук са ми подчертали колегите и това, че размерът на общия финансов ресурс може да се разгледа след всяко тримесечие и да се актуализира. Това е въведено в методиката, защото за първи път Министерството на здравеопазването прави финансирането и ние отчитаме факта, че може прогнозите или разчетите да не са коректни. От тази гледна точка сме предвидили на всяко тримесечие възможност за актуализация на бюджетите.
Другото, което пише, е, че настоящото влиза в сила от 1 януари с изключение на част І, тоест, това, което е промяната, която влиза в сила от 1 януари. Тоест, за да можем и за първо тримесечие да плащаме не по стария начин, което е било само за диспансерно наблюдение 80 лв. на преминал болен, а да се калкулира общият финансов ресурс и да се плаща за първото тримесечие. Това е на база всички болни, които са преминали през лечебните заведения.
Това е каченото на сайта на Министерство на здравеопазването. Заповедта е от 4 април 2011 г. на министъра на здравеопазването.
Така че това е актуализацията и може би наистина в оперативен вариант, ако това не е на 100 процента нещото, което колегите имат предвид, може би наистина е по-добре в Министерство на здравеопазването да се уговори в най-кратък срок, в рамките на тази седмица, за тази седмица няма време вече може би, но в началото на следващата седмица да се уговори някаква уточняваща среща.
Пак казвам, договорите са подготвени много отдавна. Така че няма пречка и да се подписват в момента, в който са изчистени всички тези притеснения.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря ви, госпожо заместник-министър Павлова.
МАЯ МАНОЛОВА: Нека да чуем мнението за методиката. Нали това беше целта?!
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, току-що беше поет ангажимент да има среща с директора на „Медицински дейности” и с ресорния заместник-министър, с Националното сдружение на лечебните заведения по онкология.
Аз мисля, че колкото и в тази зала да дебатираме какво ни харесва от старата методика и какво не ни харесва от новата или обратното, ние може би не сме хората, които ще я променим в момента. Смятам, че това е приоритет на изпълнителната власт.
ХАСАН АДЕМОВ: Но контролът е от парламента.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, точно така, доктор Адемов. Контролът е от парламента и ние ще го осъществим в рамките на парламентарния контрол.
МАЯ МАНОЛОВА: След като изгубихме два часа да изясняваме проблема, сега да чуем дали това, което се предлага, решава проблема, защото той е със заповед и е на сайта. Тоест, това вече е прието.
Да чуем дали това решава проблема, поне да знаем защо се спираме на този проблем и дали той има решение, дали ще върши работа по същество. Все пак мен лично ме интересува как ще приключи всичко това.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Доктор Рачева, заповядайте. Имате думата.
МАРИЯ РАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз всеки ден гледам сайта на Министерство на здравеопазването и съм си направила труда да сваля това, което е на сайта. Има заповед на министъра на здравеопазването от 4 април. Аз съм си свалила новата методика. Всеки ден гледам сайта на министерството, свалям си, каквото ми трябва, чета го, подчертала съм го. Няма кой знае какво в методиката. Пак няма нищо за болните, които в стационара.
Приемаме, че това ще го уточним. Ще се съберем с ресорния заместник-министър, ще го уточним.
Аз питам нещо друго, което юридически много ме притеснява, защото аз не съм собственик на капитала. Има ли право министърът да сключи договор с мен, като аз съм само един управител в един общински магазин. Може ли министърът да ми даде всички тези пари, като аз не съм собственик на капитала? Собственик на капитала е общината. Ние затова винаги досега сме имали пари, които са постъпвали през общините, защото трябва общината да получи парите и да ни ги даде на нас. И тя оказва контролът.
Изслушайте ме, защото след това контролът кой ще го осъществява? Кой ще ни контролира нас дали ние правилно сме си разходвали средствата, които те са ни дали? Кой ще осъществява този контрол?
Трябва да има някаква финансова институция, която може да поеме този ангажимент. Ние не сме финансова институция. А РЦЗ-то или РЗИ-то не са финансова институция. Хари Грива, Националният институт също не е финансова институция. По какъв начин ние ще отчитаме средствата и няма да влезем в нарушения, като ние не сме собственик на капитала? Аз съм само управител.
Това е, което ме притеснява.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Рачева.
Бих искала да Ви прочета § 51 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г.
„§ 51. Министерството на здравеопазването субсидира преобразуваните държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ и лечебните заведения за болнична помощ с държавно и/или общинско участие в капитала въз основа на едногодишни договори за дейности, за които е предвидено със закон или друг нормативен акт да се финансират от държавния бюджет или чрез трансфер от бюджета на Националната здравноосигурителна каса по ред и методика, определени от министъра на здравеопазването.”
Аз мисля, че това е достатъчно основание да не се притеснявате от Сметна палата или от Държавен финансов контрол, тъй като това е предвидено в Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г.
Уважаеми дами и господа, смятам, че се чуха почти всички гледни точки. Надявам се да сме били полезни на Национално сдружение на лечебните заведения по онкология. Надявам се действително да бъде осъществена такава среща в бъдеще с Министерство на здравеопазването, както и моля от Министерство на здравеопазването и от Националната здравноосигурителна каса до следващата седмица до вторник да ни бъде предоставена информацията за всички средства, които са изплатени на комплексните онкологични центрове и на специализираните онкологични болници. Ние информация за техните отчети за изпълнението на бюджетите им ще получим от общините, където има общински онкологични лечебни заведения.
Благодаря на всички за активното участие в заседанието.
В края на заседанието на Комисия по здравеопазването въпреки многото емоции е не дотам положителния тон, бих искала да поканя всички на по чаша вино да се почерпим за празника.
Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 17,05 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Десислава Атанасова)




Стенограф:
(Божидарка Бойчева)