ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването

П Р О Т О К О Л
№ 68

На 19.01.2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния


Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 102-01-84, внесен от Министерския съвет на 09.12. 2011 г. – първо гласуване.
2. Обсъждане на проект на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020 г.), № 202-03-1, внесен от Министерския съвет на 06.01.2012 г. – първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването


П Р О Т О К О Л
№ 68

На 19.01.2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния


Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 102-01-84, внесен от Министерския съвет на 09.12. 2011 г. – първо гласуване.
2. Обсъждане на проект на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020 г.), № 202-03-1, внесен от Министерския съвет на 06.01.2012 г. – първо гласуване.


Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Десислава Атанасова.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги и гости! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисия по здравеопазването.
Предлагам то да протече при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 102-01-84, внесен от Министерския съвет на 09.12. 2011 г. – първо гласуване.
2. Обсъждане на проект на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020 г.) № 202-03-1, внесен от Министерския съвет на 06.01.2012 г. – първо гласуване.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на дневния ред? Няма.
Предлагам да гласуваме така прочетения дневен ред.
Моля, гласувайте.
“За” – 14, “против” и “въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 102-01-84, внесен от Министерския съвет на 09.12. 2011 г. – първо гласуване.
2. Обсъждане на проект на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020 г.) № 202-03-1, внесен от Министерския съвет на 06.01.2012 г. – първо гласуване.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 102-01-84, внесен от Министерския съвет на 09.12. 2011 г. – първо гласуване.
Господин министърът е тук, предполагам, че той ще ни запознае със законопроекта. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми народни представители, всички гости и слушатели, които сте тук.
Да ви честитя Новата година на тези, с които не сме се виждали. Надявам се тя да е по-добра за здравеопазването, включително и като законови промени, които трябва да се направят.
Законът за лечебните заведения е един от трите главни закона, на които се гради законодателството в здравната сфера заедно със Закона за здравето, със Закона за здравното осигуряване. Това е сърцевината, основата на модела, на начина, по който функционира нашето здравеопазване. Затова всички промени в тези закони са много важни.
Какво предлагаме от Министерския съвет и от Министерство на здравеопазването като промени? Ще ги изброя съвсем накратко, тъй като в мотивите са описани, а вероятно ще има и много въпроси и становища.
Една от промените е да дадем възможност на общопрактикуващите лекари да участват и да работят в медицински центрове. Изхожда се от идеята, че общопрактикуващите лекари всъщност са вид специалисти – специалисти по обща медицина. Безсмислено е да се разделя и да се фрагментира по този начин здравеопазването, като се отделят от останалите специалисти.
Предвижда се премахване на Центровете за кожно-венерически заболявания. Причината това да се предлага е фактът, че те всъщност са изиграли своята роля. Бяха трансформирани преди повече от една година от бившите кожни диспансери. Факт е, че по този начин се дублират структури. Доколкото не желаем да има особени сътресения, им даваме възможността, без да заплащат някакви по-големи разноски, да се трансформират в центрове или могат просто да прекратят своето участие в зависимост от решението на принципала.
Много важно нещо е идеята за въвеждане на дневен стационар в закона. Съвременната медицина предлага все по-модерни начини на лечение, които предполагат по-кратък престой. Дефинирането на дневните стационари заедно с промяната на начина на финансиране на болничната помощ, със смяната на модела на финансиране със сигурност ще окаже благоприятно влияние. Имайте предвид, че класическото лечение в болница със задължителен минимален престой е продължително. Освен че излиза по-скъпо на самата болница и на самото общество, това води до значителни разходи, защото това означава отсъствие от работа.
Тоест, ние по всякакъв начин трябва да стимулираме еднодневното лечение и това е един от начините да го правим – като ясно дефинираме къде могат да се разкриват подобни структури.
Въвежда се и изискването за минимален брой на специализирани многопрофилни болници – 30 и 60 легла респективно. Причината това да се прави, че сме свидетели на едно значително фрагментиране на здравната мрежа и появата на множество структури, които се специализират точно в определени области, точно в определени диагнози. Но, когато пациентът има нужда от по-комплексно лечение, те не могат да го окажат. Пациентът е бил препращан до други лечебни заведения, а това води до неудовлетворение и между другото това е една от причините, въпреки увеличаващия се практически брой болници в последните десет години в България, да няма увеличение в усещането за подобряване на качеството на предлаганите здравни услуги.
Минималният брой от 30 и 60 за класически лечебни болнични заведения е може би възможно най-малкият минимум. Дълбоко съм убеден, че модерна многопрофилна болница изисква значително повече легла. Същевременно има специалности, в които естеството на работата не изисква пренощуване на пациента, не изисква толкова голям брой легла. Затова се дава възможност да има подобни болници предимно за еднодневно лечение. Мога веднага да дам за пример – най-яркият – това са очните клиники, където практически в някои от тях отиват хора в сравнително добро общо здравно състояние по много специфичен проблем. Там естествено не е нужно да ги обременяваме с подобни изисквания – да поддържат определен брой легла, които няма да ползват. Но те ще бъдат за еднодневно лечение.
Може би една от най-важните части в законопроекта са промените, които предлагаме в Националната здравна карта. Темата за Националната здравна карта фигурира още от създаването на този Закон за лечебните заведения. С нея се твърди, че би трябвало да се планират лечебните заведения в страната и тяхното равномерно разпределение. Практиката обаче показва, че през годините много силно се изкриви разпределението на болничната помощ в страната. Тя започна да се концентрира в няколко области и трудно може да се обясни, въпреки че приемаме, че в тези области наистина живеят доста хора, но ние все пак, като съпоставим брой население и брой болници, се оказва, че наистина в големите градове те стават страшно много, а съответно в периферията на страната започват да липсват.
Поради тази причина въвеждаме обвързаността на броя на болнични лечебни заведения със средното осигуряване на легла за страната. Така че там, където имаме свръхпредлагане на болнични услуги, предлагаме този процес да бъде спрян.
Обръщам особено внимание, че не става въпрос поименно да определяме болници и да казваме по списък с кого Националната здравноосигурителна каса да сключва договор. Ние просто слагаме максимален брой лечебни заведения, който не би трябвало да бъде по-голям от предходната – там, където имаме прекалено много. По този начин реално касата, при положение, че се появят повече лечебни заведения, ще има възможността да прави избор между тях.
Много важно нещо е, че въвеждаме така наречените високо технологични методи на диагностика и лечение, които също трябва да бъдат планирани на национално ниво. Защо трябва да се случи това? Причините не са само икономически – че те изразходват огромно количество средства, а причините са, че за някои от тях, всъщност за почти всички, за да се поддържа добро качество на услугата, която предоставят. Затова трябва да има необходимият брой пациенти, които да преминават през лечебното заведение.
Практиката показва, че за определени дейности, които са сравнително добре платени, следва бурно развитие точно в тези сектори на дейности, на центрове, на болници, които осъществяват подобна дейност, без това обаче да е свързано реално с необходимостта от лечение на пациентите.
Ако приемем варианта примерно да намалим цената, с което досега се опитваха да решават подобни проблеми, това не е добрият вариант, тъй като ние всъщност ще ограничим и качественото лечение.
Нашата идея е, че подобни центрове – за пример давам инвазивната кардиология – трябва да бъдат сериозно натоварени. Има международни проучвания на какъв брой население трябва да има подобни центрове. И предлагам ние да въведем възможността да бъдат описани в Здравната карта.
Пак повтарям, че тук няма да посочваме конкретните центрове, които ще извършват това, а да покаже по региони от каква бройка се нуждае нашата държава.
Разбира се, има и множество други промени като изискването да се събира информация за разходите на лечебното заведение, работещо с публични средства. Това е абсолютно задължително условия и то трябва да става по унифициран начин за всички, за да може да изчисляваме разходите и да се прилага методът на диагностично-свързаните групи за заплащането му.
Други неща като въвеждането на термина „ръководител на лаборатория”, който е свързан с факта, че в България имаме поне два пъти по-голям брой клинични лаборатории от броя на лабораторните лекари, които водят всъщност до оказване всъщност на недостатъчно добра услуга на населението. Има и множество други по-дребни промени, с които предполагам всички сте се запознали.
С това смятам да приключа, тъй като се надявам, че дебатът ще е по-интересен от моето експозе.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Колеги, откривам дебата и давам думата за изказвания.
Доктор Сахлим първа заяви желание. Заповядайте, госпожо Сахлим.
НИГЯР САХЛИМ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Удовлетворена съм от това, което заявихте в началото на вашето изложение – че Законът за лечебните заведения заедно с още два основополагащи закона са най-важните за здравеопазването
Това твърдим и ние от две години и нещо – тогава, когато се опитвахте през закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса в преходните разпоредби да променяте важни сектори в тази закони. Стигна се до там да променим философията на тези основополагащи закона.
Започвам с това, че това, което ни предлагате днес обаче, също няма да свърши кой знае каква работа, освен да създаде още проблеми в системата.
Първо, това, което сте написали в самото начало като предложение - § 1 е абсолютен нонсенс. Конституцията на България е записано, че собствеността - независимо дали е частна, общинска или държавна, е равнопоставена. Кое налага – нека юристите да ми обяснят – да се впише отделно в този закон тази констатация – нещо, което е безспорно.
Или вие не сте били убедени досега в това, за да го разпишете в изричен текст – това, че Министерството на здравеопазването провежда една политика против общинските частни болници.
Не сме съгласни с опита Ви отново да прокарате това решение за изискването от 30 и 60 легла съответно като минимален брой легла, след като има решение на Административния съд, който отмени това изискване - вярно в текст, написан досега в наредба. Защо сега се опитвате отново в закон да прокарате текст, който беше отхвърлен като предложение по времето на вашата колежка Анна-Мария Борисова?
Преценяваме, че това, което предлагате по отношение на Националната здравна карта, е нов курс за административно унищожение на следващите лечебни заведения. През предходните години десетина общински болници отидоха в небитието. Но това, което сега предлагате - да се фиксира максимален брой болници и това да се решава само на национално ниво, като областните карти имат само информативен характер – е абсолютно неприемливо.
Всъщност другата важна точка, важен момент в това, което ни предлагате, е узаконяване на ликвидацията на кожно-венерическите диспансери. Всъщност отменяте текстове, които преди една година ни предложихте и бяха приети в този закон. Сега предлагате тяхното отменяне и всъщност ние ще вървим към ликвидация на тази диспансери.
Единственото нещо, което лично аз бих подкрепила, но след спорове и след ясна регламентация, е предложението за дневни стационари. Но трябва да е ясно кой и как финансира тези дневни стационари. Съгласни сме като лекари за това, че бъдещето е в тази насока, за да се намалят разходите за болните за друга хоспитализация в болницата, както и примерно и еднодневната хирургия.
Завършвам с това, че ние няма да подкрепим вашите предложения. Това са част от нашите аргументи. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Сахлим.
Има ли други желаещи за изказвания? Има ли желаещи за реплики? Не виждам. Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова. Имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, ние от Коалиция за България, няма да подкрепим този законопроект, като най-сериозният ни аргумент е, че с този законопроект правителството продължава политиката за редуциране на болници. А тези болници, които оцеляха след геноцида, наложен от Министерство на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса, да бъдат ликвидирани по административен начин, по една абсолютно субективна преценка на шефовете на регионалните здравноосигурителни каси.
Няма никаква логика болнични заведения, които са успели да покрият високите изисквания на медицинските стандарти, на нивата на компетентност, на изискванията за оборудване с техника, с медицински специалисти, по субективната преценка на директорите на регионалните здравноосигурителни каси да бъдат лишени от възможността за сключване на договори с касата.
Наистина тук се казва, че това ще става по определени критерии. Но какви ще бъдат тези критерии и доколко ще бъдат прилагани обективно, това никой не може да гарантира и да каже предварително.
Аз не виждам никаква причина досегашният ред, който задължаваше шефовете на регионалните каси да сключват договори по клинични пътеки с всички болнични заведения, които отговарят на съответните изисквания, да бъде променян и всичко това да се остави на субективната преценка на лица, които изпълняват административни функции, при това лица, които са назначени от управляващите. Остава подозрението, че аршинът ще бъде различен за едни болници и за едни медицински управители, които са по-близки до управляващите и „секирата ще падне” върху останалите.
Също така не виждам никаква логика да се връща отново изискването за минимален брой легла в болничните заведения, след като след подробен дебат, след атакуване пред Върховния административен съд тези текстове бяха отменени в съществуващата наредба. Ако господин министърът не е успял да се запознае с мотивите на съда, с мотивите на административния прокурор, който се е явил по делото, ние разполагаме с тези документи. Между другото, те са публични и са качени на сайта на Върховния административен съд и там можете подробно да се запознаете с мотивите на българския съд защо едно подобно изискване противоречи не само на закона, тъй като там става дума за наредба, но и на Българската Конституция.
Според никой критерий броят легла не осигурява по-високо качество на медицинската помощ и на болничните заведения или поне такива аргументи не се съдържат нито в мотивите на внесения законопроект, нито се потвърждават от практиката.
Така че аз поддържам изразеното становище, че всъщност тези текстове са включени в Закона за лечебните заведения с една единствена цел – да бъде намален броят на болничните заведения и са част от политиката, която води това правителство и Министерството на здравеопазването за ликвидиране на болници, което също е в противоречие с прогласения от Конституцията принцип за свободен достъп до медицинска помощ и свободен избор на лечебни заведения.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Има ли реплики към изказването на госпожа Манолова? Не виждам.
Други народни представители желаят ли думата?
Заповядайте, доктор Адемов. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Господин министър, колеги, уважаеми гости!
Аз искам да започна с нещо, с което да обърна внимание на вносителите, че това, което правят с този законопроект, е впрягане на каруцата пред коня. Защо казвам това? Защото в края на миналата година приехме Закона за държавния бюджет, приехме и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Тоест, определихме финансовата рамка, в която се позиционират дейностите в здравеопазването.
Сега със Закона за лечебните заведения, който вие предлагате, искаме да адаптираме структурата на здравеопазването към предварително зададения финансов ресурс.
Защо казвам това? Защото аз смятам, че логиката е точно обратната. Първо трябваше да внесете Вие, господин министър, тъй като Закона за здравето Ви задължава три месеца преди края на годината да внесете доклад за здравето на нацията или нещо подобно се казва, с който доклад да стане ясно кои са приоритетните области, в които трябва да се развива системата на здравеопазването през следващата година. С този доклад и на базата на този доклад трябваше да бъдат предложени промени в Закона за лечебните заведения, които да адаптират структурата към онези проблемни области, които изникват от изводите от този доклад за здравето на нацията.
Опитвам се да свържа тези неща, защото нито едно правителство досега не го е правило по начина, по който казвам – трябва да си го признаем. Но аз мисля, че нормалната логика и нормалния път е нещата да се случват по този начин. Защото който и министър на здравеопазването да заеме този пост, той е изправен пред една и съща ситуация. Министерството на финансите му задава едни рамки на бюджета и ресорният министър започва да моделира структурата, функциите на системата, за да може да се включи в рамките на бюджета, за да не генерира дефицит. Защото актуализацията на бюджета на Националната здравноосигурителна каса е черна точка в полето на министъра на здравеопазването. За никого не е тайна това.
Затова нещата се случват по този начин и затова започнах с това, че поставяме каруцата пред коня.
Следващото нещо, което искам да кажа – тук колегите казаха доста неща – но аз съм впечатлен от някои изводи, от някои текстове, които ги виждам в законопроекта, като например „планирането и разпределението на лечебните заведения за болнична помощ се извършва чрез Националната здравна карта, посредством която се осъществява националната здравна политика.
Господин министър, четете Конституцията, чл. 105:
„Чл. 105. Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика.”
Тоест, политиката се прави от Министерския съвет.
Същото нещо задължава и чл. 3 от Закона за здравето:
„Чл. 3. Държавната здравна политика се ръководи и осъществява от Министерския съвет.”
Тук е записано, че се прави държавна политика за здравната каса. Не знам как да си го обясня това.
И още нещо – за прословутите медико-диагностични лаборатории. „Началникът на лаборатория не може да бъде ръководител на самостоятелна медико-диагностична лаборатория”.
Доколкото знам по информация от Националния център за здравна информация, броят на лекарите със специалност „клинична лаборатория” е 342, а лабораториите са около 700 – Вие правилно казахте, че са два пъти повече. Само че знаете ли какво ще направите с този текст – „Началник на лаборатория не може да бъде ръководител на самостоятелна медико-диагностична лаборатория”? Няма да намерите оттук нататък нито един началник за лечебните заведения и това ще им попречи да сключват договори. Всички няма да бъдат началници. Просто няма да искат, защото Вие им ограничавате правото на стопанска инициатива.
Защо един ортопед, извинявайте, доктор Йорданов е срещу мен, може да бъде началник на клиника и след това да работи почасово в извънболничната помощ, а един лабораторен лекар да не може? Обяснете ми кое налага всичко това.
Ако искате в лечебните заведения да няма началници и това да не им позволи да сключат договори с касата, което да обърка цялата система, оставете го този текст.
За мен този текст е ограничителен текст и не върши работа на никого. Казвам го съвършено добронамерено. Ако искате да ограничите тези лаборатории да консумират малък финансов ресурс, ето, пак стигаме до същия извод, с който започнах в началото. Има едни пари за медико-диагностична дейност. Малко или много, там има пари. Миналата година, доколкото си спомням, доктор Райчинов, ако бъркам, ме поправете, те дори не можаха да изхарчат всички тези пари, които ги имаха.
Сега кое налага тази ограничителна мярка? Много е съмнителен този момент, за който казахте, че качеството в частните лаборатории е по-лошо, отколкото в държавните. Просто не знам как да реагирам на всичко това.
И на последно място, господин министър, ако си спомняте, ние променихме – а може да бъде по времето на проф. Борисова – Закона за лечебните заведения – тук колегите могат да Ви кажат – с който дадохме възможност на Министерство на здравеопазването да направи регистър, като отнехте част от правата на съсловните организации. Тогава ние не бяхме съгласни, защото отнемахте тези права. Сега вие имате ли регистър на всички лекари или нямате? Ако имате регистър, откъде накъде искате с тези текстове при откриване на лечебни заведения от съсловните организации информация за членство в съответната организация? Вземете ги от вашия регистър!
Същото се отнася и за регионалните колегии.
Следващо нещо. Това смесване на извънболничната първична и извънболничната специализирана помощ ще доведе до такава размяна на талони, до такова свободно движение на талони ха насам, ха натам, че ще ограничи правото на пациента на избор на специалист. Ако аз съм в списъка на този общопрактикуващ лекар, който е в съответния медицински център, то трябва да се е объркал нещо, за да не ме изпрати при специалисти в съответното ДКЦ. Значи аз няма да имам право на избор, защото той ще ме изпрати в това звено, в което работят заедно, където печелят заедно, ако трябва така да го кажа.
Така че с всички тези неща, които ги казах, има и други аргументи, няма как да намерим основание, колкото и да искаме да подкрепим Закона за лечебните заведения, защото той е основополагащ, както каза преди малко колежката. Пак повтарям, за други години нека да се обединим, ако трябва, като комисия и съвсем добронамерено ви съветвам от опозиция, защото и ние сме допускали същите грешки. Първо, трябва да се промени структурата, трябва да се промени функционалната характеристика на лечебните заведения и след това да се търси финансирането, а не както правим винаги през всичките тези години: ето ви бюджета, оправяйте се сами след това и измисляйте чудеса.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Има ли желаещи за реплики? Няма.
Други народни представители желаят ли думата? Доктор Шарков заяви желание за изказване.
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Когато се внасят проекти за промяна на законодателството в сферата на здравеопазването, всеки, който ги внася, трябва да бъде ръководен от принципа, че с тези промени се подобрява по някакъв начин българското здравеопазване и става по-достъпно и по в полза на българските пациенти и на хората, които работят в системата на здравеопазването.
За съжаление в този законопроект не мога да видя подобни мотиви с изключение на дневния стационар, за който обаче не съм убеден, че има осигурен механизъм на финансиране, на осигуряване на пари през Националната здравноосигурителна каса.
Ще започна с това, с което започна в началото доктор Сахлим - § 1, който казва, че формата на собственост на лечебните заведения не може да бъде основание за неравнопоставеност между тях. Стария, досегашният текст гласи, че лечебните заведения са равноспоставени независимо от собствеността им. Каква е разликата между двата текста и защо го записваме, след като е записано и в Конституцията. Само че, когато се каже, че формата на собственост не може да бъде основание за неравнопоставеност, тогава остава впечатлението, че има нещо друго, което може да бъде основание за неравнопоставеност.
Но това е най-малкият проблем.
Това, за което се говори вече, за смесването на първичната извънболнична и специализираната извънболнична помощ, е сериозен проблем и той е сериозен проблем точно поради факта, че ще ограничи правото на пациента на избор и при този избор няма да има свободно движение на талони, както каза доктор Адемов, напротив, ще бъде много конкретно регламентиран. Много конкретно и в една много тясна сфера ще се движат всички направления, всички възможни консултации. Дори пациенти може и да не се движат, но талони и направления сто процента ще се движат.
Друго. Вижте, само преди няколко месеца, не знам дали има и година, разписахме в закона центровете за кожно-венерически болести. Сега ги махаме от закона. Само преди няколко месеца, в края на 2010 г. разписваме текстовете в закона, които касаят лечебните заведения за болнична помощ, и там не разписваме броя на леглата. Сега записваме броя на леглата. Ами какво правят лечебните заведения, които в момента имат по-малък от записания сега в предложението за изменението на закона брой легла? Те трябва да ги увеличат, за да влязат в рамките на тези три месеца в изискванията на закона, за да могат да работят по договор с Националната здравноосигурителна каса.
Тоест, ние ги караме да увеличат броя на леглата и след това те ще отчитат по-слаби показатели като използваемост и оборот на същите тези легла. Какъв е смисълът да се прави това нещо изобщо?
Аз съм съгласен с това, което каза министърът на здравеопазването в едно свое интервю – че всеки опит за реформиране на системата среща отпор от институции, среща отпор от съсловие, от пациентски организации и т.н. Но реформирането не е процес, който винаги ще среща одобрение.
Всъщност този законопроект, който в момента разглеждаме, предизвиква един абсолютно ненужен – според мен – дебат, който можеше наистина да бъде сериозен и съществен, ако по някакъв начин допринасяше за подобряване на здравеопазването. Единственото нещо, с което допринася, е подобряване и увеличаване на правомощията и възможностите на администрацията да направи Националната здравна карта така, както тя я вижда, и при това, забележете, становището на хората, на местната власт, на областните управители и т.н. за Областните здравни карти е, че те имат само информационен характер.
Това според мен няма да направи по-добро българското здравеопазване и затова мисля, че днес можеше да гледаме един много по-сериозен и много по-добър законопроект при цялото ми уважение към хората, които са работили по тестовете, които ни предлагате.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Има ли реплики към изказването на доктор Шарков? Няма.
Други народни представители желаят ли думата?
Заповядайте, проф. Станилов. Имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз искам само да кажа, че от всичко, което чухме от досега изказалите се и най-вече, като прочетох заключението на Българския лекарски съюз, аз ще се въздържа от гласуването на законопроекта.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря ви, проф. Станилов.
От представителите на съсловните организации някой иска ли да вземе отношение?
Заповядайте, доктор Райчинов. Имате думата.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, колеги!
Мисля, че становището на Българския лекарски съюз го имате всички. Надявам се наистина да го погледнете и да видите кои са нашите принципни, но в същото време и категорични възражения срещу някои от текстовете.
Няма да ги повтарям. Доста от тях бяха вече казани. Но наистина и нашите притеснения започват още с § 1 – промяната в едно изречение. На пръв поглед тя е безобидна, но с много голямо съдържание и с много рискове.
Искането да се дава пълен финансов отчет за разходите за нас е почти неизпълнимо, особено в доболничната помощ. А там е и безсмислено. Аз не виждам какъв е смисълът в доболничната помощ всяко джипи да дава отчет за практиката си и за разходите, които е направило. Това просто ще ги затрупа с една абсолютно ненужна информация.
Ако имате предвид само медицински дейности и то в болнични заведения с оглед въвеждане на ДСГ – тогава да, но това трябва да се прецизира.
Относно премахването на възможността на центровете до 48 часа наблюдение. Това означава фактически невъзможност да се изпълняват каквито и да е пътеки в центровете, само в дневен стационар, чието пък място в болниците изобщо не мога да разбера къде е и какви ще са тези болници на дневен стационар. По-скоро според мен в този закон трябваше да намери най-после регламентация дейността на хосписите, която изобщо не виждам да е тук. А това е нещо, което от години се мъчим да въведем и наредбата, която регламентира тази година - една пътека да може да се изпълнява – въобще не решава техните проблеми, нито пък им дава някаква възможност да съществуват, тъй като това е болнична пътека, а не за хоспис.
Джипитата в центровете е повече от рисково. Първо, самите ДКЦ-та най-вероятно ще започнат да изнудват джипитата да стават част от центъра, вместо наематели, което е логично, защото по този начин, както каза и доктор Шарков, джипитата ще са принудени да пращат за всичко пациентите само в този център.
Това е едно смесване на две взаимно зависими структури. Едната би трябвало да е пазач на портата, да намали разходите в следващите нива, а тук се получи тъкмо обратното. Просто ще се получи обратното.
По въпроса за леглата в болниците. Като резултат може да се яви само едно: всички монопрофилни болници към момента, особено по по-тесните специалности – очни, ушни – за които и бях съгласен много, но дневният стационар не решава проблема, тъй като там има наистина и случаи, които изискват поне до три дни наблюдение. Те ще направят по 30 легла и ще стане като в казармите – ще ги сложат по едно – две нагоре, на три етажа, ако трябва, и ще броят легла и ще отчетат легла.
Според мен много по-важно е да има 10 примерно, но ефективни легла и останалите структури, необходими за дейността на една такава клиника, болница или каквото е, а не броят легла да е решаващ.
За здравните карти категорично не сме съгласни и такава практика в Европа няма – едно единствено ведомство, в случая Министерството на здравеопазването, ще прави здравната карта и еднолично ще решава като каква да е, с какъв брой, колко заведения, колко специалисти, колко семейни лекари. Просто такава практика в Европа няма. Регулация има навсякъде, но никъде не е еднолична. Това е абсурд.
Това за нас е една сериозна насока към едно корупционно законодателство, ако такъв текст бъде приет, и особено що се касае до частни и общински болници, а пък и да се прехвърля разрешението за дейности на тези болници, защото на практика, спирайки финансирането от касата, която е монополист, още повече, че имаме само една каса, да се забрани финансирането на тези болници, е все едно да се отнеме разрешително.
Съгласен съм да има много по-строги мерки, много по-строги изисквания и критерии при издаване на разрешителни. Но не касата като монополист, която е и финансираща институция, да определя на кого ще плаща и на кого не. Защото там твърди критерии повече от трудно ще се изработят. Затова картата би трябвало наистина да се съставя от доста институции, да се съгласува на регионално и на национално ниво и тогава да влиза в сила и не на брой лечебни заведения, защото може да има 50 очни болници в дадена област и нито една в друга. Теоретично всичко е възможно.
Затова казвам, че броят болници не решава нуждите от здравеопазване. Решава ги броят на леглата в отделните специалности. Това е важното и мисля, че това сме го говорили достатъчно пъти, за да бъде то критерий, а не брой лечебни заведения. Броят е без никакво значение.
Така че и тук сме категорично несъгласни с такова нещо.
Имаме и още възражения относно регистрацията на лечебните заведения, служебно искане на информация от съответните съсловни организации.
Доктор Адемов, искам само да направя едно пояснение. Министерството на здравеопазването води регистър на всички лекари, ние водим имащите право да практикуват. Има разлика в това и затова се изисква това удостоверение за членство от съответната съсловна организация.
РЕПЛИКА: В регистъра е дадено.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Ако си плащате членския внос, ще ви има в регистъра. И, ако ви трябва удостоверение, ще получите. Ако не ви трябва, няма да бъде предоставено, но членството в нашата организация е индивидуално. Става със заявка и няма как да се издават групови удостоверения. Издават се по искане на съответния член на организацията. Така че това някак си не съответства със Закона за съсловните организации и устава на организацията и нямаше да е лошо, ако предварително беше съгласувано с нас. Може би щяхме да намерим по-добър вариант.
За лабораторията се каза. Честно казано, не мога да намеря смисъл и какво ще промени това, ако управителят не може да има и частна лаборатория. Няма да го прави, той ще бъде редови лекар в лабораторията на болницата и пак ще си има частна. Значи редовият лекар в болница има право на частна, шефът на отделение – няма. Така излиза. Няма логика в това.
Общо взето, завършвам, това е причината за нашето предложение законопроектът да бъде върнат или, ако бъде приет на първо четене, спорните текстове да отпаднат за второто четене.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Райчинов.
Доктор Николай Шарков, заповядайте. Имате думата.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми гости! Позволете ми от името на Българския зъболекарски съюз и лично от мое име да ви честитя Новата година и освен здраве, да ви пожелая много ползотворна и плодотворна работа и дай, Боже, това да се случи през 2012 и годините след нея.
Аз не бих искал да се изказвам общо върху законопроекта. Не че не мога и че не съм компетентен, а по простата причина, че съм представител на зъболекарското съсловие и ще се огранича единствено и само в сектора на денталната медицина в България.
Доктор Райчинов спомена един от моментите, който е смущаващ за Българския зъболекарски съюз. Това са § 20 и § 23 на законопроекта, където се създават нови алинеи, с които се иска служебно документ – уверение, за вписване в регистъра на съответната организация.
Мен не ме притеснява думата „служебно”, в никакъв случай, но вписване в регистъра нищо не означава. И ще ви кажа защо нищо не означава. Защото наш член, член на съсловните организации, не само на Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз, а и на останалите две съсловни организации може да се впише в регистъра, но въобще да не е редовен член. Защото единствено и само редовните членове могат да упражняват професията си на територията на Република България.
А що се отнася до „служебното” изискване, няма нищо лошо в това, защото Българският зъболекарски съюз, а предполагам и останалите съсловни организации, имат опит в подобна дейност. С Женерал дентал кансъл или преведено на български – с Денталния съвет на Великобритания, с Камарата на зъболекарите в Германия и в Австрия ние редовно обменяме кореспонденция на тази тема – дали дадено лице е редовен член – повтарям – редовен член на Българския зъболекарски съюз, защото то иска да упражнява практика в тези страни, които споменах.
Но, ако остане този текст, тук би трябвало да се добави „редовен член на съответната съсловна организация”.
И още нещо бих споменал. Винаги ме притесняват Преходните и заключителните разпоредби на дадени законопроекти, защото в тях се случват много неща, а понякога минават и неща, които след това много трудно ги реставрираме.
В нашето становище, което сме ви предали, сме пропуснали този момент и благодаря на Господ, че има будни лица, които са го засекли, което е нещо много странно.
Обръщам внимание на народните представители за един мъничък текст в § 45 – „Параграф” липсва, изпуснат е, явна печатна грешка – пише: „В Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина”.
Незнайно защо – поради невнимание, поради недоброжелание или поради някакви користни цели някой е решил в една алинея да премахне ролята на денталните центрове в неинтервенционалните проучвания, които могат да бъдат извършвани в лечебни заведения. Ние можем да участваме в клинични проучвания, но хайде да ги наречем – извинявам се за вулгарния израз – в по-малко опасните, неинтервенционални проучвания. Някои включват денталните центрове.
Аз се надявам, че това не е недоброжелание, не е и поръчка – извинявам се за грубия израз, но съм бил свидетел на такива.
Обръщам внимание на следващата алинея от закона, където има противоречие. Ако ме изключат по ал. 4, то по ал. 5 в тези проучвания могат да участват и лекари по дентална медицина. Няма никаква логика в това и категорично възразявам срещу подобен текст в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря на доктор Николай Шарков.
Заповядайте, госпожо Василева. Имате думата.
МИЛКА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Също така от името на Управителния съвет на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи искам да ви пожелая здраве и да ни обръщате по-голямо внимание.
Ние уважаваме намерението на Министерство на здравеопазването с промяната в Закона за лечебните заведения да направи така, че да предостави по-добри условия на българските граждани за достъп до здравни грижи и медицинска помощ.
За съжаление обаче за пореден път установяваме, че професионалистите по здравни грижи не съществуват в този закон. Ние наистина се надяваме да бъдат преразгледани някои текстове така че в домовете за медико-социални грижи, в извън болничната помощ и в болничната помощ наистина да бъдат регламентирани правата на професионалистите по здравни грижи, които са регламентирани с наредба на Министерство на здравеопазването.
Ние сме дали нашите предложения по отделните текстове. Надяваме се да се запознаете с тях и между двете четения се надяваме на диалог.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Заповядайте, доктор Спиридонов. Имате думата.
СТАЙКО СПИРИДОНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! За тези, които не ме познават, аз съм доктор Спиридонов, председател на Националната асоциация на частните болници в България.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Ние щателно разгледахме законопроекта и, разбира се, единственото, което искам да споделя, е по-практично. За да не ви губя времето, ще го прочета и всички останали неща от законопроекта, които не представляват такъв особен проблем в здравеопазването, ние не сме обърнали внимание в настоящото становище.
По отношение на чл. 4, ал. 2. Считаме, че освен редакционно старият текст е по-добър и по-ясен. Предложеният нов текст дава възможност чрез административни и нормативни актове да се създадат други основания за неравнопоставеност между лечебните заведения. Става въпрос за чл. 4 от § 1.
По § 2 относно създаването на новата ал. 4. Създаденият нов текст не дава яснота и формулировка на кого ще се дава информацията за извършените от лечебните заведения разходи и какви са мотивите за това.
Считаме, че информацията за приходите и разходите на лечебните заведения може да бъде видяна и анализирана в регистрите на Агенцията по вписванията. И към момента годишните отчети на лечебните заведения, осъществяващи дейността си като търговски дружества, са публични.
По отношение на т. 2 на ал. 5. Новият текст задължава да се създадат информационни звена. Това от своя страна би довело до създаването на нови структури и допълнителни разходи. Поради това предлагаме да се запази старият текст.
По § 3 от законопроекта. Премахва се възможността диагностично-консултативните и медицинските центрове да откриват легла за наблюдение и лечение до 48 часа. Това е свързано с § 8, чл. 17, където се предвижда възможността да се открива дневен стационар с до десет легла.
Мнението ни е следното. В настоящия момент все още не е изяснено, дори и в световен мащаб, кой е часовият пояс на дневния стационар. Считаме, че понятието „еднодневна терапия” или „дневен стационар” не е медицински, а е икономически термин.
Вероятно вносителят на предложението има предвид краткотрайно лечение на пациенти, които да обхванат една дежурна смяна, един обем от преки и непреки разходи, като целта вероятно е да се създаде икономическа ефективност.
Ако приемем, че едно дежурство в лечебното заведение е с продължителност от 12 часа, то тогава логично възниква въпросът защо да няма и нощен стационар, също с продължителност 12 часа. Става дума за пациентите, постъпили за рамките на дневния стационар.
Второ, ако леглата в дневния стационар ги наричаме „болнични”, то тогава би трябвало да се осигури 24-часово наблюдение, дежурен персонал и цялостна болнична инфраструктура.
Трето, в случаите, когато леглата са разкрити в диагностично-консултативен център или медицински център, които сградово функционират като самостоятелни структури, възможностите за хоспитализация на болния в добре обезпечено с апаратура и медицински лечебно заведение за болнична помощ се ограничава, защото съвсем логично възниква въпросът какво се случва с болен, чието състояние се усложнява по време на престоя му в дневния стационар, тъй като без съмнение такива случаи са доста чести. Казвам ви го от практиката.
Със създаването на дневен стационар с 10 легла се създава възможност и за преразход на средства в Националната здравноосигурителна каса. Причината за това е, че в дневния стационар ще бъдат приемани случаи, на които не им се налага еднодневна терапия. От друга страна, при случаи на пациенти с усложнения, същите ще бъдат препращани, което крие риск от двойно заплащане на определен вид медицинска дейност. Ето ви отново начин за източване на касата.
Ето затова считаме, че дневен стационар би трябвало да бъде разкриван единствено и само в лечебни заведения за болнична помощ. Това гарантира цялостно обслужване на пациента и при евентуален по-продължителен престой.
По § 7. Считаме, че е неуместно смесването на специализираната с първичната извънболнична помощ. Причините за това са следните. Първо, по този начин се ограничава свободният избор на пациентите за специализирана медицинска помощ поради икономическа зависимост и предполагаем натиск от страна на специалисти към изпълнителите на ПИМП. А вероятно тук се прокрадва и възможността някои общопрактикуващи лекари с две специалности да се опитат да бъдат и специализирана медицинска помощ.
Специализираната и първичната извънболнична помощ са две отделни юридически лица. Относно предложението за нерегламентирани юридически взаимоотношения между двете търговски дружества опитът показва, че и към момента няма пречка специализираната помощ и ПИМП да се помещават в една сграда.
По § 10. Регламентирането на минималния брой легла в многопрофилна болница 60 и в специализирана болница 30 е неприемливо. Всяка болница има своя инфраструктура. В зависимост от пазара и икономическата си гледна точка болницата сама би трябвало да решава колко легла са необходими и, разбира се, всички те трябва да бъдат над десет.
Въвеждането на това изискване води до ограничаване на възможностите за разкриване на болници в малки населени места. Създава се и реална предпоставка сега съществуващите такива да фалират и да бъдат закрити, а новосъздадените не могат да получат разрешение за дейност.
Предложените промени не решават и свободния избор на пациентите, които имат право да се лекуват на територията на цялата страна. Ще бъдат необходими допълнителни финансови ресурси за някои болници за достигане на определен брой легла. В същото време съществува риск използваемостта им да не може да достигне ефективния приход от средства за издръжка, което от своя страна ще принуди специалистите да хоспитализират мними болни и отново ще има източване на касата.
Считаме, че е необходимо Областните здравни карти да съдържат само минималния брой легла, необходими за дадена област, тъй като е крайно време да престанем да броим болниците в България. Най-накрая трябва да преброим леглата и да определим минималния брой, който е необходим. А колко болници ще съдържат тези легла, няма никакво значение. Ако в един регион ние определим минимален брой легла.... болниците работят в свободен пазар. При предварително извършено епидемиологично и демографско проучване, ако се определи броя на леглата в дадена област, то тогава болниците, които ще заемат тези легла нямат никакво значение. Важна е инфраструктурата на една болница, а не броят на леглата и хоспитализация. Това е наше категорично мнение.
От друга страна, това дава възможност за развитие на свободния пазар на медицински услуги и конкуренция между лечебните заведения за болнична помощ. Така ще се повиши и качеството на предлаганите медицински услуги.
Благодаря за вниманието. Предполагам, че бях кратък.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Спиридонов.
Има ли желание за други изказвания?
Доктор Петров, заповядайте. Имате думата.
КРАСИМИР ПЕТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз искам да взема отношение само по една от точките.
А това е за прословутия минимален брой легла или максимален брой легла в лечебните заведения. Аз мисля, че поне веднъж трябва да престанем да бъдем демагози и да си кажем съвсем ясно, че ние нямаме ясни правила за конкуренция между здравните лечебни заведения, защото не може да става дума за някаква конкуренция тогава, когато една болница лекува в пълен обем спешните състояния, които, както всички ние добре знаем, гълтат най-много средства, и когато една частна болница лекува само определени състояния, които са добре платени. При това положение те не могат да бъдат равнопоставени.
И тук не става дума за конкуренция. Просто нека да бъдем достатъчно обективни и да кажем, че при всички случаи трябва да намерим някакъв механизъм, за да запазим добрите лекари и в тези здравни заведения, които в крайна сметка оказват най-важния вид медицинска помощ – спешната, тези, в които се извършват животоспасяващи манипулации.
Аз нямам абсолютно нищо против частните лечебни заведения. Напротив, там също работят наши колеги. Между другото, в 90 процента от случаите там работят същите лекари, с които работим и в държавните лечебни заведения. Но трябва да бъдем пределно наясно, че не може да става дума за лоялна конкуренция при тези условия. Или ще се работи с нормален обем, с еднакъв обем и на двете места и ще се поемат еднакви рискове, или не би трябвало да споменаваме думите „лоялна конкуренция”.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Петров.
Има ли желание за реплики?
Заповядайте, доктор Спиридонов. Имате думата.
СТАЙКО СПИРИДОНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз напълно разбирам колегата. Това витае в нашия ефир доста отдавна – че, видите ли, леките случаи са в частните болници, пък тежките са в държавните. Не е съвсем така. Трябва да ви кажа, че добрите частни болници, които са добре развити, добре оборудвани, те поемат изцяло и разчитат на спешността. Гарантирам ви това. Те разчитат на спешността.
Друг е въпросът, че във всяко стадо си има и малко мърша. Има и частни болници, а има и общински болници, а има и държавни болници, които избягват някои спешни случаи.
Така че в този момент на мен би трябвало да ми се дадат много сериозни аргументи за доказателство, тъй като вече в момента ние можем да представим чрез приемането на достатъчно пациенти и чрез приетите пациенти по спешност в цяла България един добър прием по спешност в частните болници.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Спиридонов.
Заповядайте, доктор Петров. Имате думата.
КРАСИМИР ПЕТРОВ: Искам само да попитам следното. Можете ли да ми изброите няколко частни болници, които действително поемат спешността в пълен обем така, както я поема, да речем, една областна болница.
СТАЙКО СПИРИДОНОВ: Мога да ви изброя болници: Токуда, Хигия приемат в пълен обем спешните случаи. Даже държавната болница не приема някои спешни случаи.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Много моля да не навлизаме в реплики по между си.
Думата има доктор Цеков. Заповядайте, доктор Цеков.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Изслушах търпеливо и внимателно изказването на преждеговорившите. Малко встрани от темата беше употребена думата от един от изказващите, надявам се да влезе в залата, че упражнява геноцид върху българското население.
Съжалявам, но когато човек употребява такива силни думи, трябва да знае какво се крие под думата геноцид – че това е планирано, целенасочено унищожаване на огромни маси от хора, плод на държавна политика. Ако тук някой в тази зала може да каже, че това наистина е така, нека да стане и да го заяви ясно и категорично, защото ГЕРБ провежда изключително разумна политика по отношение на здравеопазването и всячески се стреми да осигури качествено здравеопазване на българския народ.
А що се отнася до законопроекта, наистина ние сме го разглеждали, дискутирали сме го и сега с изненада научавам, че не е взето становището на Българския лекарски съюз в предварителни консултации. Наистина има доста моменти, които едва ли не са двусмислени, но ние трябва да знаем, че има области в България, в които има пренасищане на предоставяне на болнична помощ. Категорично го казвам, можем да изредим областите: София, Пазарджик, Пловдив, Варна, Плевен, Бургас. Това са градове, в които имаме пренасищане с болнични лечебни заведения и всички са на мнение, че трябва да има някаква регулация там. Не може да се разширява до безкрай. Само вселената може би се разширява до без край.
И предвид възможностите на българската икономика и на данъкоплатците ние знаем, че трябва да има регулация.
От друга страна изниква въпросът дали регулацията, която ние предлагаме в момента, е най-адекватната и дали тази регулация няма да засегне конкуренцията в области, в които няма развитие на частна медицинска помощ.
Надявам се между първо и второ четене ние да можем да си отговорим на този въпрос и да намерим такъв регулаторен механизъм, който да не е субективен, който да не дава възможност на министъра самостоятелно да решава къде да се разкриват или не лечебни заведения, но в същото време да дава достатъчно възможности на министъра на здравеопазването да осъществява здравната политика на територията на Република България. В крайна смета това е основното задължение на Министерство на здравеопазването.
Що се отнася до това дали да се работи в частни и държавни лечебни заведения, лично моето становище е, че ние трябва да кажем категорично: или работиш в държавно, или в частно лечебно заведение. Министърът на здравеопазването предлага изключително мек вариант – да ограничи шефовете на лаборатории да не работят извън болниците, ако са шефове. Да, чухме тук от изказващите, че има начин да бъде заобиколено това изискване.
Надявам се, пак казвам, между първо и второ четене някои от тези неща, които сега изникват като въпроси, да бъдат изчистени, защото, когато ние разсъждаваме самостоятелно е едно, но когато чуем мнението и становището на различните институции и най-вече на опозицията, тогава нещата придобиват други измерения.
Моето становище, пак казвам, и преди, и сега е било, че трябва да има ясно разграничение, както казва Конституцията, че са равнопоставени частната и държавната предприемаческа дейност или въобще предприятия, така да е ясно: или работиш на едно държавно, или на едно частно лечебно заведение. Не може да играеш и в „Реал – Мадрид”, и в „Барселона” едновременно. Няма как да се случи това нещо. Сравнението може би не е съвсем точно, но горе-долу така се получават нещата.
Съгласен съм и с колегата Петров, че много от лекарите, които работят в държавни лечебни заведения, пренасочват леките случаи към частни лечебни заведения и там работят под различна форма – по трудово правоотношение – и по този начин изместват или по-скоро обезсмислят социалната и солидарна система на здравното осигуряване, при което заплащането е разчетено на средна цена на случай. Когато едно лечебно заведение преимуществено работи леки случаи, за другото остават тежките случаи. Тогава сметките не се връзват.
Има много въпроси, на които трябва да си отговорим допълнително, да дебатираме и да постигнем консенсус. Като цяло аз смятам, че има какво още да свършим по този законопроект.
Аз ще гласувам „за” законопроекта. Надявам се да намерим достатъчно допирни точки, така че този законопроект в крайна сметка да стане и реалност.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря на доктор Цеков.
Има ли реплики към доктор Цеков? Не виждам желаещи за реплика.
От Центъра за защита правата в здравеопазването поискаха думата. Заповядайте, господин Георгиев. Имате думата в рамките на няколко минути само.
АСЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз съм от Център за защита правата в здравеопазването и от Българския пациентски форум.
По двата очертаващи се най-проблемни текста – за броя легла и за Националната здравноосигурителна каса.
Нашето становище е, че не би трябвало Комисията по здравеопазването да подкрепи тези тестове. Понятието „брой легла” и „болнични легла” изобщо не съществува никъде. Това обаче води след себе си помещения, персонал и оборудване.
В този момент си представете, че сте инвеститор, който е направил нещо като болница, и в един момент се оказва, че тази сграда не отговаря на тези изисквания, независимо дали ще сключите договор дори с Националната здравноосигурителна каса или няма да сключите договор със здравна каса. Вие трябва да затворите заведението.
Наредба № 49 я нарекохме наредба за закриване на малките болници. Когато съпоставиш тази идея с тези легла, с Националната здравна карта, какво установяваш? Примерно Варненска област може да е пренаситена с болници. Но, ако влезе в сила изискването за 60 легла, това означава, че само във Варна ще останат болници. И, ако там се редуцират болниците, никой няма да открие болница в Балчик и Каварна, защото няма да има такава възможност при изискването за толкова легла. Той на практика няма да може да си покрие разходите по този начин.
И така, като ликвидираме общинската болница, това означава, че покрай нея – предполагам, че може да прецените – че покрай нея ще „замине” и доболничната помощ, и джипитата. Ако вие сте, да кажем, от гр. Никопол и имате, примерно, майка, която е останала там да живее, и се налага всеки път, когато има проблеми със здравето, да ходите, да я взимате и да я водите в Плевен, може би тогава ще прецените наистина ли има смисъл от тези текстове.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам.
Господин министър, имате думата да отговорите на всички въпроси, които Ви зададоха народните представители и представители на съсловни организации.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Честно казано, не ме учудват никак тезите, които бяха развити тук, както и негативните становища, които масово се дадоха най-вече от опозицията, от съсловни организации. Това е много проста илюстрация на факта защо се задълбочава усещането и искането от обществото за реформи, а всъщност някак си промени в здравната система всъщност не стават.
Аз съм сигурен, че много от хората, които обясниха колко са погрешни текстовете и как еди какво си не може да се случи, след това ще излязат и ще кажат: ама ние искаме да направим реформи.
Аз ще започна точка по точка да говоря въз основа на най-важните изказвания, които се направиха. Ще започна с изказването на доктор Сахлим, която правилно забеляза промяната в члена, който регламентира равнопоставеността на болниците. Загатна го и доктор Петров.
Нека да бъдем честни. Къде виждате равнопоставеността между болниците. Едни болници наистина селектират пациенти, други болници трябва да лекуват всичко. Едни болници получават финансиране от държавата, други трябва да се борят сами.
Темата за равнопоставеността, оставена така, е ясно, че не работи. Ясно е, че имаме Конституция и там е казано за равнопоставеността на различните видове собственост. Това е и идеята да се акцентира върху собствеността – че тя не може да бъде критерий, по който да се разграничават болниците. Но аз бих бил съгласен, ако този текст изобщо отпадне, като се базираме на това, че вече подобен има записан в Конституцията и нещата са ясни.
Но сегашната идея е повод за сериозна спекулация и за липса на реформиране на здравната система, защото на нас наистина ни трябва да се каже кой с какво се занимава. Това, че сме записали в закон, че всички оказват спешна помощ, съвсем не значи, че е така.
Така че с този текст искаме да обърнем внимание, че законите трябва да отразяват реалното състояние на нещата и да се мъчат да го подобряват. Само по себе си, записано нещо, може да е много хубаво, но категорично не го прави факт, ако няма реално как да се осъществи.
Относно броя на леглата. Броят на леглата беше отменен от съда не поради друга причина, а поради причината, че не е записан в закон. Съдът не е казал, че това е много лошо и че не може да се направи или че е нещо погрешно. Просто се каза, че това нещо трябва да бъде записано в по-висш акт. И, ако висшият акт – законът – не го е предвидил, няма как наредба да го фиксира.
Каква е идеята на това нещо? Да, наистина целта не е намаляване на броя на болниците, не убийство на болниците, а окрупняването им и предоставянето на качествени услуги. Абсолютно умозрителни заключения се правят. Тук се казва: ами, ако някой в Балчик иска да направи малка болница и т.н. Знаете ли къде са малките болници? Никой не строи в периферията болници с пет или с десет легла. Те се строят там, където има множество хора, където могат да се селектират пациентите и някои от тях вече лекуват само една специалност. Ама не само това, а от едната специалност лекуват и само едно заболяване. Мисля, че това нещо е погрешно. Да, за собствениците им може би е много добро и печелившо, но за здравеопазването фрагментирането и разделянето на финансовите потоци по този начин не води до качествена услуга. Повярвайте ми.
Казва се, че Националната здравна карта е административно унищожение на малките болници и трябва по някакъв начин да спасим общинското здравеопазване. Точно в тази си форма законът, който дефинира в кои области трябва да имаме сериозни ограничителни мерки, ще спаси общинското здравеопазване, защото парите са една константна величина в нашето здравеопазване, независимо кой е министър на здравеопазването, независимо кой е министър на финансите. Те са толкова, колкото са. Те трябва да се преразпределят. Когато в София се появят десет болници повече от предходната година, значи че парите, за да работят те, ще трябва да се вземат отнякъде. Откъде се взимат? Взимат се от периферията. А там живеят също българи.
Така че този закон по никой начин не може да убива периферните болници. Той по-скоро ги пази.
Що се касае до кожните диспансери, съжалявам, ако бях сред вас във времето, когато се гласуваше предишната поправка, аз още тогава щях да предложа просто да ги няма. Нямаме нужда от толкова на вид лечебни заведения, което не означава, че ние унищожаваме грижата за кожните болести. Те спокойно могат да минат към многопрофилни болници като отделения. Поне това, което зависи от Министерство на здравеопазването, е да помогне на всички тези болници да имат такава инфраструктура. Така че болните няма да пострадат по никакъв начин.
За дневните стационари – резонен въпрос. Само, ако ги запишем така, без финансиране, съм съгласен, че ще свършим половината работа, която обаче всъщност няма да доведе до някакъв положителен ефект.
Искам да ви кажа, че в класификационната система за диагностично-свързаните групи има кодове за лечение, за еднодневно лечение и т.н. И, да, ако останем с пътеките, със сигурност няма кой знае какво да се промени. Но в комбинация с метода на финансиране мисля, че може да се получи добра система.
Уважаемата госпожа Манолова, която за съжаление в момента отсъства, също изрази тезата, че продължава политиката на редуциране на общинските болници. Аз пак казвам, че точно този законопроект протяга ръка на общинските болници.
За леглата имах възможността да обясня, че нашата цел е единствено да направим по-големи лечебни заведения.
Що се касае до изказването на доктор Адемов – за финансовата рамка на 2012 г. Честно казано, не схванах тук точно логиката, защото този законопроект, ако стане факт, ще касае здравната система за 2013 г. На всичко отгоре не виждам как точно сега би повлияло. Ако ние всъщност имаме ясна представа колко са ни болниците, финансовата рамка по-лесно се запазва, отколкото, ако непрекъснато те търпят промени и се увеличава техният брой. Ясно е, че тогава за финансовата рамка ще има огромен натиск тя да се разширява. Което не е лошо. Аз ще съм най-щастливият човек, ако финансирането на здравеопазването стане още по-голямо. Но трябва да бъдем реалисти.
Що се касае за доклада за здравето на нацията, той е внесен. Да, съжалявам, със закъснение! Но от него директно за болниците и всички неща, които решаваме тук, не можем да направим някакви кой знае какви заключения от това, че имаме еди каква си смъртност или раждаемост. Директно това няма да ни помогне кой знае колко, защото това са известни тенденции. Да не говорим, че здравеопазването, като болници, лекари, лекарства – знаете много добре, че върху здравето на нацията влияе само в определен процент. Много други неща – ниво на безработица, ниво на стрес, вредни навици – в по-голяма степен влияят примерно върху продължителността на живота, отколкото дали ще имаме много добри лекари.
Текстът за лабораториите, който се коментира тук, мисля, че доста едностранчиво се цитира, че не касае само началниците на лаборатории. Текстът буквално е записан по следния начин: един лекар не може да управлява повече от една самостоятелна медико-диагностична лаборатория. Ние не спираме хората да притежават много лаборатории. Могат да имат много, но един лекар ще управлява една лаборатория. Идеята е в тази лаборатория наистина да се знае, че се предлага качествена услуга. Защото, извинете, много се съмнявам, че българските граждани, които се доверяват на качеството на услугата, която получават, ще са много доволни да разберат, че всъщност в лабораторията няма лекар и това, което му се дава, не е сигурно – бил ли е калибриран инструментът, били ли са правилно разчетени изследванията, всичко ли е както трябва.
Така че това е една прелюдия защо само лабораторните лекари. Наистина трябва да се запитаме по какъв модел трябва при нас да работят. Лекари, които работят на сто места и се водят всъщност, че работят, защото физически някои от тях няма как да работят и е крайно време да започнем да слагаме някакви ограничения и хората да се насочват и да знаят точно какво искат да работят – в частния сектор, в държавния, такъв бизнес или друг.
Доктор Адемов също се възмути от това как можем да прокарваме политика със здравната карта.
Доктор Адемов, аз ще ви върна на 9 юли 1999 г. Тогава за първи път се е появила в „Държавен вестник” на бял свят този Закон за лечебните заведения и там в чл. 29, ал. 2 е записано:
„Планирането и разпределението на лечебните заведения по ал. 1 се извършва чрез Националната здравна карта и областните здравни карти, посредством които се осъществява националната здравна политика.”
Това нещо 13 години стои в този закон. И аз смея да твърдя, че с Националната здравна карта в момента нищо не се осъществява. Благодарение на последните промени поне можахме наистина да разберем какво е състоянието на нещата, заложиха се легла, направила се някакви анализи, прогнози, коти ни позволяват да минем сега на следващата стъпка. Но ако стои в този си текст, мога да ви кажа, че съвсем спокойно ние тогава, ако се приеме, че са неправилни тези, ние просто можем да махнем тази здравна карта, защото ние нямаме нужда от това. Аз винаги мога да направя справка в РЗИ колко са болниците, с колко легла са и т.н. Но, ако искаме държавата да има здравна политика,бих казал предимно на болниците – мен не ме притесняват толкова лекарските практики, зъболекарски практики, дори и лабораториите, но болниците наистина са изключително болна тема на нашето общество и на нашето здравеопазване.
Така че този текст стоя по времето на неговите създатели – Съюзът на демократичните сили, стоя по времето на НДСВ, стоя по време на Тройната коалиция и сега, в момента с управление и модификации стои. Идеята е да го напълним със съдържание, защото той 13 години не работи.
Следващият въпрос е за регистъра. Мисля, че това се изясни. Регистър не водим ние. Дори трябва да ви кажа по тази тема, че това, че ние нямаме възможност да водим регистър е една от големите пречки за осъществяването на един европроект, който има Министерството на здравеопазването, защото просто нямаме основание ние да направим регистър и се чудим как да го наречем. База данни ли, списък ли и нещо от този род.
Смесването на извънболнична и болнична помощ. Вижте, който е несъзнателен, винаги може да влезе в неправомерни договорни отношения. Тук се изтъкна колко е лошо... А какво да кажа за ситуациите, при които болници, да речем, дават безплатно на общопрактикуващи лекари помещения. Вероятно обяснението ще бъде, че се прави от чисто човешки и топли колегиални чувства. Аз обаче си мисля, че се прави от съвсем други идеи естествено. Е, тогава защо да не дадем възможността да бъдат съучредители в едно заведение? Как си мислите, че ще окажем комплексно лечение на хората, защото общопрактикуващите лекари са хора, като всички нормални останали и работят по осем часа. След това някой трябва да се грижи в тази насока. И положителната форма, с която започнахме от миналата година с кабинетите, кой се оказа, че работи там? Специалисти? Защо те да не се разберат и да не могат да се укрупнят практиките, да имаме едни мощни центрове с комплексно лечение и да вървим в посока след това те да указват 24-часово дежурство. Къде е тук лошото?!?
Аз по никакъв начин не виждам това разделение – погрешно – в много страни по света болниците имат поликлиники и оказват специализирана помощ и това е само хубаво. Лекарят не се разкарва, да тича сутринта в болницата и след това да ходи в частния си център. Той може да си прегледа пациентите, може да има общопрактикуващи лекари, които да работят заедно със специалисти. Какъв е проблемът? Проблемът по никакъв случай не е този, който казахте, и че е изключително корупционен.
РЕПЛИКА: Да, точно така е и защо трябва сега да го вкарваме в законопроекта?
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Не, сега не е дадена тази възможност. Ясно е казано, че можеш да бъдеш само практика за първична помощ, практика за специализирана помощ, медицински център, ДКЦ. Знаете, че в дискусиите, които имахме, аз дори предвиждам малко по-радикални неща – да опростим лечебните заведения, да са по-малко, да не са такива медицински центрове, пък диагностично консултативни и т.н. Но, както и да е, там взех препоръките на колегите.
За неравнопоставеността – споделих. Доктор Шарков го каза.
На колегите от Българския лекарски съюз, които се обявяват срещу болничната информационна система – тук също и други го споделиха – за информацията, която се предава. Категорично трябва да знаем разходите на болниците. Не от любопитство. Просто как ще изчисляваме наистина кое колко струва в здравеопазването и то всеки трябва да го дава по унифициран начин.
На притесненията за какво ще се използва и какъв, отговаряме: това ще стане по наредба и тази информация ще се предава в Министерството на здравеопазването и тя е абсолютно необходима, за да можем да изчислим базова стойност, за да може все пак поне да се умножат относителни тегла и да се плати. Това е всъщност метода на финансиране, който искаме да наложим.
За хосписите. Доктор Райчинов, да ме извините, обаче точно Българският лекарски съюз не трябваше да зачеква тази тема, защото много по-лесно щеше да бъде в приложенията на Рамковия договор, надявам се да сте го направили и да предвидите финансирането им, и нещата щяха да си дойдат на мястото. А тук сега да им пишем с какво да се занимават, мисля, че не е сериозно.
Не ми направи хубаво впечатление толкова, че акцентирахте пак на пътеките. Но в светлината на едно интервю, което дадохте тези дни, разбирам, че това е основната теза на Българския лекарски съюз и не се търси смяна на модела на финансиране.
Сподели се, че при условията на каса е монопол да избираш с кои лечебни заведения да работиш. Това е лошо. Може би по-добрият вариант е да заложим много високи критерии. Кой ще ги заложи? Министерството на здравеопазването! Ами това е пак форма на монопол. Само че, разберете, че като заложим високи критерии, лечебните заведения в България са различни. На различните места, колкото и да си затваряме очите и да си мислим, че всичко е равнопоставено, различните хора имат различна нужда от помощ.
Ако поставим ултрависоки критерии, много вероятно в големите градове определени модерни болници да останат и да трябва да затворим такива в малките населени места.
Трябва да се стремим към унифициране и към равномерно разпределение на лечебните заведения в цялата страна, но това не действа с високите критерии. Между другото, това се игра с медицинските стандарти и се видя, че не е много удачно. Слагайки много високи критерии и брой изпълнители – кой пострада? Пострадаха най-ранимите и най-лишените от добро обслужване.
По отношение на информационните звена. Категорично трябва да има такива в болниците. Аз не мога да си представя как ще развиваме електронно здравеопазване, каква ще е тази болница, ако тя не може да си позволи да има информационно звено. По сегашния закон то е препоръчително. Ние искаме да стане задължително.
По темата болнични легла или болници. Мисля, че животът показа какъв е правилният извод. В момента здравната карта има минимален и максимален брой болнични легла. И питам аз: какво от това? В България отдавна не се плаща на брой болнични легла. Този показател може да ни е някакъв ориентир за сравнение между региони, между болници, между държави, но по никой начин ние не плащаме за болничните легла и това не може да бъде някакъв критерий.
Поради тази причина за нас са важни болниците и болниците ние ги делим на многопрофилни, специализирани, по различни профили, за да има равномерност.
Извинявам се, че навлязох в детайли. Но всяка една от тези тези може би заслужава по два – три часа най-различен коментар. Аз съм убеден, че аз и Министерството на здравеопазването можем да дадем правилните аргументи.
Накрая искам само нещо да кажа за успокоение, защото не е министърът този, който ще определя болниците. В крайна сметка да не забравяме, че здравната карта се гласува от Министерство на здравеопазването. Когато хората търсят и искат добро здравеопазване, явяват се на избори, гласуват, избират някакви хора да ги управляват, те носят отговорност. Но не само отговорност да им кажат: вие защо не правите еди какво си, а когато взимат решения, когато е хубаво, да кажат – да, добро е, когато е лош – да кажат – лошо е.
Така че абсурд е да се мисли, че министърът на здравеопазването еднолично, корупционно или така, както се изразиха съмнения, ще определя броя на болниците и други такива неща.
Разбира се, детайли могат да бъдат променяни и мисля, че това може да стане между първо и второ четене с разумни предложения, които са добре дошли.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Думата поиска доктор Шарков. Заповядайте, доктор Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Искам съвсем набързо да се спра на някои неща, които каза министър Константинов.
Първото е това, което накрая казахте, че в националната здравна карта има минимален и максимален брой легла и попитахте какво от това. Ами като е „какво от това”, тогава защо го пишем в закона?
На второ място, Вие казахте, че съдът е отменил наредбата поради факта, че в нея е записан брой легла, а това го няма записано в по-висшите нормативни актове, какъвто е законът. Но аз ще Ви прочета какво казва прокурорът и какво казва решението на съда. Това, което казвате, не отговаря на истината, защото прокурорът казва:
„Въведеното допълнително изискване относно минималния брой на леглата за двата вида болнични заведения несъмнено ще затрудни осъществяването на лечебната им дейност и то до степен част от тях да бъдат закрити, защото не всички ....” и т.н.
Това, което казва съдът в своето решение, е не, че има проблем с по-висшите нормативни актове, а казва:
„Поставянето за първи път в наредбата на конкретен брой легла ограничава възможността за дейност на тези субекти. За достигане на определения брой минимални легла са необходими не само допълнителни финансови средства, но и сграда, както и технически и човешки ресурси....” и т.н.
Тоест, мотивът на съда е съвсем различен. Мотивът на съда е в съответствие с Конституцията, че това създава проблем за работата на лечебните заведения.
Второто, което казахте по отношение на ограничението за шефове на лаборатории. Вижте § 32, с който се създаде изречение второ в чл. 68, ал. 4:
„Началникът на лаборатория не може да бъде ръководител на самостоятелна медико-диагностична лаборатория по чл. 18, ал. 1.”
Това означава, че в едно малко населено място, в което е болницата, има един човек, това означава, че или ще има лаборатория в болницата, или ще има лаборатория в извънболничната помощ. Тоест, двете не могат да съществуват съгласно написания текст.
Така че, господин министър, аз съм съгласен, че трябва да се прави реформа. В Комисията по здравеопазването не може да виждате само противници за осъществяването на реформата. Но аз пак не намирам отговор на въпроса: с какво става по-добро здравеопазването в тази система?
Вие казахте по отношение на смесването на първичната и специализираната извънболнична помощ, че недобросъвестни колеги винаги могат да участват в нерегламентирани контакти и да извършват нерегламентирана дейност. Само че с този текст в закона ние им казваме, че тази нерегламентирана дейност вече е законна. Ами защо не ги съберем заедно с болниците, да бъдат на едно място и всички да си въртят вътре?!?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Заповядайте, доктор Райчинов. Имате думата.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Пак ще се върнем малко назад във времето. Много добър пример даде доктор Шарков – обединена болница. Това беше навремето областната болница. Това беше обединена болница. Там имаше една болница, към нея имаше пет поликлиники и вътре са участъкови специалисти.
Всички предложения в този текст и вместо здравна карта могат да се сведат до това: връщане на положението от преди време. И така решаваме проблема. Стават си ОРБ-та – Обединена районна болница. Така бяха преди. ДКЦ – тата отиват обратно към болниците, вътре джипитата стават участъкови лекари и проблемът е решен. Нищо ново наистина не виждам тук да се предлага.
А дали ще има зависимост, със сигурност ще има. Ако ми е подчинен семейният лекар и работи при мен, чии нареждания ще изпълнява? Много интересно чии нареждания ще изпълнява.
Защо зачекнах въпроса за хосписите? Вие упорито продължавате да твърдите, че това не е обект на законодателство. Точно там му е мястото. С наредба хосписът няма как да бъде решен, още по-малко с една пътека. Хоспис не означава оказване помощ на терминално болни в смисъл на онкологични случаи – това, което е в момента пътека № 290 и коя беше.
Хосписът има много по-широка дейност и тя трябва да бъде регламентирана, както трябваше да бъде регламентирана и в Закона за бюджета на касата, за да може да се финансира. Тя не може да изникни отникъде и без предвидени средства да започне да работи.
Затова неслучайно го повдигам този въпрос и смятам, че точно тук му е мястото и точно в този закон – към видове лечебни заведения, регламентиране на видовете дейности. Това трябва да е тук. А какво сте чели в пресата – не знам.
Становището на Българския лекарски съюз винаги е било едно и също и не се е променяло отдавна: финансиране чрез диагностично-консултативни групи, по-добро няма. Тогава, когато има финансова и икономическа възможност за това. Да говорим сега, че със същите пари ще въведем диагностично-свързани групи и да продължаваме да го внушаваме на хората, е просто несериозно. Не е сериозно. Вие ги твърдите тези работи по пресата: как за всяка дейност щяло да се плаща. Ако е по 2 ст., при тези пари може и да се плаща. А не, че ние имаме желание точно този модел да се запази. Колкото за вас, толкова и за нас – моделът за финансиране на болничната помощ не е добър. Но при тези пари не виждам какво друго можем да направим. Когато станат 6 процента, когато станат поне 4 млрд. лв., от които поне 80 процента са публични средства, ще говорим сериозно. Дотогава няма лошо да направим една цялостна подготовка, но тя се прави с лекарите, със сестрите, със зъболекарите, не се прави едностранно.
А сега за мен си е чиста демагогия да ми обяснявате как Министерският съвет щял да прави здравната карта. Извинявайте, но кой точно министър ще седне и ще прави здравната карта извън вас? Недейте да правите такива изказвания и да снемате отговорност. Същото е това, което се вижда в законопроекта – прехвърляне на тази отговорност на монополната каса, тя да решава. Ако имаме пет каси – да, да си избират с кои болници ще сключват договори. Но при една каса, по какви критерии да прави тя избор, след като вие сте дали разрешение на тези болници да работят. Не им давайте! Не им давайте разрешения и касата няма да сключи договор с тях. Но монополната каса да решава с кого ще си сключва договори, с кого – няма, няма как да не е корупционно, каквото и да ми кажете.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Райчинов.
Господин министър, имате думата. Заповядайте, давам думата вече за последно и това да е закриване на дебата.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз благодаря, че доктор Райчинов с израза „Не давайте разрешения” ми напомни нещо, което забравих да кажа.
Ние говорим за болниците, които ще работят със здравната каса и ще ползват публични средства. Ние не искаме да ограничим свободната инициатива на болници, които искат да работят срещу заплащане в брой или сключване на договор с допълнителни фондове. В това е разковничето. Нека да стане ясно. По никакъв начин не се отменя тази възможност.
За другите неща мисля, че не трябва да сваляме прекалено много нивото, да отговоря на всички упреци, които бяха отправени. Но подобна практика да се регулира болничната помощ почти няма държава, която да не я прави и ние трябва да намерим добрия механизъм. Предлагаме го със здравната карта. Да, Министерският съвет няма да я изработи, но той я приема и там много хора я гледат, много юристи и се ангажира вече цялото правителство.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Тъй като вече няма заявени други изказвания, закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 102-01-84, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
„За” – 9, „против” – 4, „въздържали се” – 5.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 102-01-84, внесен от Министерския съвет, не се приема на първо гласуване.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
Обсъждане на проект на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020 г.) № 202-03-1, внесен от Министерския съвет на 06.01.2012 г. – първо гласуване.

Стратегията ще се представи от госпожа Росица Иванова от Министерския съвет. Заповядайте, госпожо Иванова.
РОСИЦА ИВАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! С Решение № 1/2012 г. на Министерския съвет беше одобрена Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020) и беше приет план за действие към нея.
В свое съобщение Европейската комисия изпрати рамка на национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г. до следните институции: до Европейския парламент, до Европейския съвет, до Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите.
В рамката на Европейския съюз на национални стратегии за интегриране на ромите основният акцент беше поставен върху това всяка държава-членка на Европейския съюз, да изработи своя национална стратегия за интегриране на ромите, ако няма такава, или, ако има програмни и стратегически документи, да ги адаптира към тази рамка до края на 2011 г.
За целта на всяка държава беше изпратен един нонпейпър. Това са практически насоки за подготовка на тези национални стратегии, от които най-важният елемент беше, че трябва да се покрият четири основни приоритета в стратегията, като целите в националните стратегии трябва да реферират към Националната програма за реформи на Република България.
Това е така, защото целите, които са формулирали в стратегията, не са цели сами за себе си. Това са част от общонационалните цели, които са залегнали във всяка една от сферите, във всяка една от областите на Националната програма за реформи за развитие на България до 2020 г.
Със заповед на министър-председателя от 12 юли 2011 г. се създаде работна група от 51 члена, в която влизаха представители на държавни институции и неправителствени организации със следната задача: до 28 ноември да бъде изготвен проект на Национална стратегия и проект на план към нея.
Работната група в срок изработи тези два документа и ги изпрати до Министерския съвет за разглеждане.
Националната стратегия за интеграция на ромите, която ви предлагаме в момента за разглеждане и гласуване, не е абсолютно нов документ. Националната стратегия обединява в един стратегически документ изработените документи през последните десет години, които касаят интеграционната политика, а те са основно: Рамкова програма за интегриране на ромите в българското общество – първата, която е създадена през 1999 г. и актуализирана на 12 май 2010 г., Стратегия за образователна интеграция, която е създадена през 2004 г., Здравна стратегия за деца в неравностойно положение, която е създадена 2005 г., Жилищна програма, която е от 2005 г.
Тоест, Националната стратегия, която сега ви представяме, обединява всички тези документи.
В този смисъл националната стратегия е израз на политическата ангажираност на правителството на европейското развитие на България в съответствие с неговата програма 2009 – 2013 г., с Националната програма за реформи, както отбелязах, изключително ключов момент, и с Националния план за действие по инициативата „Десетилетие за ромското включване”.
Много е важно да се отбележи, че стратегията е изработена така, че тя не представлява стратегия сама за себе си. Стратегията представлява един целенасочен подход в рамките на по-общата стратегия за борбата с бедността и социалното изключване.
Това, върху което тук искам да акцентираме, е, че тя не изключва предоставянето на подкрепа и за други етнически уязвими групи в неравностойно положение, живеещи в сходна ситуация на ромите. Това е изключително важно, защото в последно време чухме всякакви „упражнения”, че едва ли не стратегията е изключително и само за ромите.
Стратегията има своя визия, своя стратегическа цел, хоризонтални аспекти. Много важен акцент от стратегията е анализ по всеки от приоритетите, който се базира на изключително актуални данни, които са взети от преброяването на населението и жилищния фонд през 2011 г.
В минималните изисквания в рамката бяха посочени четири приоритета: образование, здравеопазване, жилищни условия и заетост. Нашата стратегия включва още два приоритета: върховенство на закона и недискриминация, култура и медии.
Искам също така да отбележа, че всяка изготвена стратегия ще бъде оценявана от Европейската комисия. Вероятно това ще се случи през месец април тази година.
Целите, както казах, са заложени в стратегията, но оперативното изпълнение на стратегията ще се извършва чрез план за действие към нея.
Искам само да се спра на три много важни момента, които действително отличават този стратегически документ от всички изготвени до момента документи в този сектор.
Първият изключително ключов момент е, че абсолютно всички политики, които са разписани по приоритети, са финансово обезпечени. Те са финансово обезпечени от бюджетите на съответните министерства.
Втората изключително важна точка, която не е предвидена в другите стратегически документи, това е възможност за анализ на правната рамка. Предвидено е да се създаде работна група, която в рамките на хода и периода, тъй като периодът е до 2020 г., да прави анализ и съответно да предлага, променя или отменя част от дадени разпоредби.
Другото, което може би е изключително ценно за стратегията, е, че е предвидена специална глава за отразяване на всички проекти и програми, които касаят интеграционните процеси. Тази рамка, която е зададена, ще включва втория период – 2014 – 2020 г., в която във всеки един период ще може да бъде зададена бюджетната линия, дадения проект, източникът на финансиране и точното финансиране.
По този начин, когато се зададе въпросът колко средства са изразходени за тази политика, упражнения от рода „от хиляда до милиарди левове, които се чуват в различни изказвания, няма да се правят. Ще има изключителна публичност, прозрачност и във всеки един момент ще може да се получи подобна справка.
И последното, което искам да кажа, тъй като е дълъг период от време – 2012 – 2020 г. – планът за действие е направен в две части. Първата част покрива Националния план за действие по международната инициатива „Десетилетие на ромското включване”, която е до 2014 г., а вторият период е от 2014 – 2020 г., която покрива програмният период на Европейския съюз за оперативните програми за България.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Иванова.
Откривам дебата. Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, проф. Станилов. Имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Искам да кажа, че най-напред е направен един опит за анализ за състоянието на циганската общност, който опит всъщност е излишен. Ние всички знаем нейното жалко състояние.
Би трябвало в доклада да се сети тази огромна работна група от 51 човека, както каза госпожата тук, че преди да се предлага такова нещо трябва да се направи анализ на направеното досега. И не само анализ на направеното досега, но и на резултатите от това, което е направено. Защото наистина за 20 години тук се изредиха една камара документи. Аз съм запознат с всички и се занимавам с проблема. Даже съм писал по проблема студия. От всички тези документи досега нито един не ги е отчитал, не е отчитал тяхното въздействие.
През 2007 г. не си спомням по какви източници се оказа, че от външни фактори са налети около половин милиард лева за интеграцията на циганската общност и от това няма никакви резултати и никой не показа къде са отишли тези пари.
Ето тук е написано, че в оперативен порядък всички мерки по изпълнение на стратегията, включително мерките по ресурсно осигуряване, се координират, съгласуват и утвърждават от заместник-министър председателя и председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси и националния координатор по международната инициатива „Десетилетие на ромското включване 2005 – 2015 г.”
Минали са седем години, тоест, две трети от този срок за ромското включване и тук не става ясно какви пари са дадени, къде са дадени, за какво са дадени и най-важното – какви са техните резултати, с какво е подобрен животът на циганското население в България, здравеопазването им, образованието им, жилищното им състояние. Не е казано например досега колко пари са дадени, за да им се строят жилища, колко от тези жилища се стопанисват и колко са погромени от техния бит, от техния начин на живот.
Много пъти съм изказвал моето мнение и много колеги, които са били в парламента, знаят моята теза за културния модел на циганите и че той по този начин не може да бъде унищожен и, че тези пари, които се дават, се дават на хаос и точно по тази причина в този документ не е казана нито една дума какво е изразходвано досега и най-важното какви са резултатите. Има ли ги изобщо тези резултати, защото според мен ги няма.
Циганите са социални номади. Когато аз го казах от трибуната, след това юристите казаха, че такова понятие нямало в правния мир. Това го няма в правния мир, но го има в науката, което е по-реално, и те не могат да бъдат интегрирани по този начин. Трябва да се смени подходът, да се пререже така наречената социално-генетична връзка, за да могат да бъдат интегрирани. Това обаче става не само с даване на пари, а и с други мерки, които никой не иска да вземе.
Затова аз няма да взимам никакво отношение по този въпрос и няма да участвам в обсъждането. Ще си кажа думата от парламентарната трибуна.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, проф. Станилов.
Други народни представители, желаят ли думата? Не виждам.
Госпожо Иванова, моля Ви в рамките на една – две минути да отговорите на поставените въпроси.
РОСИЦА ИВАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Ще бъда съвършено кратка.
Стратегията е документ, който изразява визията и стратегическата цел на дадена политика. На стратегията не й е работа да прави анализи и да отчита средства. В този смисъл аз не съм съгласна с Вашите аргументи. Има хиляди други документи, в които биха могли да се направят тези анализи. Това, първо.
Второ, има изречение в стратегията, в съвсем самото начало, където се казва: „Стратегията надгражда постигнатото в десетгодишния период на действие на Рамковата програма”.
Трето, не съм съгласна, че са налети половин милиард лева. Ако бъркаме финансиране в частния и държавен сектор, тук може действително да настъпи объркване. Аз работя в този сектор от седем години. През мен са минали всички предприсъединителни програма ФАР и мога да ви кажа, че се знае до стотинка всичко, което е изразходвано по линия на държавна политика. По линия на държавна политика в последните десет години са изразходвани не повече от 50 млн. евро по предприсъединителни програми ФАР. Говоря за десетгодишен период, за което има отчет, който е в Европейската комисия.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз не говоря за отчета, госпожо. Аз искам да кажете какви са резултатите от даването на тези 50 млн. евро. Подобрило ли се е положението на циганите в България или не се е подобрило? С какво се е подобрило тяхното образование, техния живот? Намаляла ли е престъпността, защото едното следва другото, или не? Нищо не е станало, нищо не се е случило и няма да се случи.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, проф. Станилов.
Доктор Шарков, заповядайте. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз имам един съвсем кратък въпрос, който касае т. 8 – по отношение мониторинга на изпълнението.
Има ли период на междинно отчитане на изпълнението? Какъв е той и пред кого се прави?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте, госпожо Иванова, да отговорите на поставения от доктор Шарков въпрос.
РОСИЦА ИВАНОВА: Планът за действие е изпратен до абсолютно всички комисии и предполагам, че ще бъде разпечатан и ще ви бъде предоставен.
Планът за действие обхваща периода 2012 – 2020 г. и, както казах, това е съвършено дълъг период и затова е разделен на две. Първият период е до 2015 г., който съвпада с международната инициатива „Десетилетие на ромско включване” не просто, защото така сме поискали, а защото България е страна по изключително голям брой международни актове, с които е задължена да изпълнява тази инициатива.
Тоест, 2015 г. свършва първият период и се прави междинен анализ. Тъй като инициативата е до 2 февруари 2015 г., съвсем в началото на годината, затова и ние сме заложили 2014 г.
Вторият период е от 2014 – 2020 г., за който период в момента ние сме дали само рамката със съответните разпределения и глави, които трябва да бъдат включени. Но той не е попълнен по разбираеми причини, тъй като всяка дейност и мярка трябва да бъдат финансово обезпечени и това, което наистина до момента не е направено и тези спекулации, които вървят „дадени са пари, а нищо не е направено”, стратегията и планът за действие за първи път събират всичко, което е направено до момента в тази политика, като се слага в рамка, която е подчинена на европейски изисквания, като се слага в рамка, която е подчинена на Националната програма за реформи, и като е поставена в рамка, която касае изискванията на националното законодателство на Република България.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря ви, госпожо Иванова.
Доктор Шарков, имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Извинявайте, пред кого се прави отчетът за междинното изпълнение?
РОСИЦА ИВАНОВА: В главата „Мониторинг” е записано:
„Оценката на изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите ( 2012 – 2020 ) се осъществява чрез мониторинг на изпълнението на Националния план за действие по инициативата „Десетилетие на ромското включване 2005 – 2015 г.” до 2014 г. и Плана за действие за изпълнение на Стратегията до 2020 г. Напредъкът се отчита в административен доклад и не изключва прилагане на други форми за наблюдение и оценка.”
Напредъкът по изпълнението се прави от Секретариата, който аз представлявам, и това е Секретариат на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси. Той координира и обобщава получената информация в доклад. Този доклад се представя пред Комисията за интеграция на ромите във ведомствата, които вземат участие в изпълнението на Националния план за действие, след което се представя за одобрение пред Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционни въпроси, след което се представя и се приема от Министерския съвет.
В Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси членуват абсолютно всички министерства, всички държавни агенции и неправителствени организации.
В този аспект има много широко представителство.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Иванова.
Заповядайте, доктор Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Съжалявам, че влизаме така в диалог, но мисля, че все пак има някакво значение.
Неслучайно поставям въпроса, защото все пак Народното събрание приема тази стратегия. А когато Народното събрание приема една стратегия, е нормално да има отчет пред него за това, което се върши по време на изпълнението на плана за действие. Не е нормално ние да приемаме една стратегия и да не знаем какво се случва с нея и да узнаваме чак тогава, когато трябва да приемаме стратегията за следващия период, така, както и в момента има въпрос: какво е направено до момента. Това е смисълът и затова и в Националната стратегия по здравеопазване записахме и отчети пред Народното събрание.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Други народни представители желаят ли думата? Не виждам.
Закриваме дебата и преминаваме към гласуване. Колегите-народни представители, на които се наложи да излязат по-рано от заседанието, са заявили как ще гласуват.
Моля, гласувайте Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), внесена от Министерския съвет.
„За” – 10, „против” – 1, „въздържали се” – 1.
Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 202-03-1, внесена от Министерския съвет, е приета.
За процедура давам думата на доктор Шарков. Заповядайте, доктор Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, във връзка с този доклад, който е изпратен до нас като Комисия по здравеопазването от Изпълнителна агенция „Медицински одит” и доклада от проверката, който ни е предоставен от министър Константинов и тъй като това писмо завършва с думите „Очакваме вашата обективна преценка и компетентна намеса”, предлагам като първа точка за следващото заседание на комисията да бъде разгледан докладът, тъй като не сме запознати с него, и да бъдат поканени представители на Министерство на здравеопазването и на Изпълнителна агенция „Медицински одит”.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Тъй като в момента нямаме необходимия кворум да гласуваме това процедурно предложение – девет човека сме – то ще бъде включено като точка в дневния ред, която отделно ще подложа на гласуване и тогава колегите ще отразят вота си.

Благодаря Ви.
Закривам заседанието на Комисията по здравеопазването.
(Закрито в 17,00 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Десислава Атанасова)



Стенограф:
(Божидарка Бойчева)