ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването


П Р О Т О К О Л
№ 73

На 23.02.2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Изслушване на отговорните институции и органи относно държавната политика по ценообразуването и реимбурсиране на лекарствените продукти в България.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването


П Р О Т О К О Л
№ 73

На 23.02.2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Изслушване на отговорните институции и органи относно държавната политика по ценообразуването и реимбурсиране на лекарствените продукти в България.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Десислава Атанасова.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, колеги и гости! Добър ден на всички!
Имаме необходимия кворум за провеждане на редовно заседание на Комисията по здравеопазването.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам то да протече при следния дневен ред:
1. Изслушване на отговорните институции и органи относно държавната политика по ценообразуването и реимбурсиране на лекарствените продукти в България.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на дневния ред? Няма.
Предлагам да гласуваме така предложения дневен ред.
Моля, гласувайте.
“За” – 14, “против” и “въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Изслушване на отговорните институции и органи относно държавната политика по ценообразуването и реимбурсиране на лекарствените продукти в България.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
Изслушване на отговорните институции и органи относно държавната политика по ценообразуването и реимбурсиране на лекарствените продукти в България.
В началото на заседанието бих искала да кажа, че председателят и членовете на Комисията по цени и реимбурсиране са длъжни да не разгласяват факти и обстоятелства, станали им известни при или по повод изпълнение на задълженията им по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Ако има казус, който налага изнасянето на такива факти и данни, аз ще моля всички останали външни лица да напуснат залата и моля преди това да се заявява този факт.
Виждам, че председателят на Комисията по цени и реимбурсиране е сред нас. Така че, госпожо Спасова, имайте го предвид.
Тъй като съгласно Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и чл. 14 от него лекарствената политика е част от държавната здравна политика в Република България и се осъществява от министъра на здравеопазването, господин министър, давам първо на Вас думата.
Преди това думата за процедура поиска госпожа Манолова.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо председател, тъй като има институции и органи, които отговарят също така за лекарствената политика, аз Ви моля да представите присъстващите, за да придобием информация дали всички, които се занимават с лекарства и с определяне на техните цени, са тук.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
До доктор Стефан Константинов е госпожа Димитрина Апостолова от Дирекция „Лекарствена политика” на Министерството на здравеопазването. Госпожа Росица Спасова е председател на Комисията по цени и реимбурсиране, госпожа Мирела Анастасова е заместник-председател на Комисията по прозрачност.
Моля останалите гости да се представят, за да не объркам нечие име.
БОРЯНА ЗИДАРОВА: Казвам се Боряна Зидарова, член на Комисията по цени и реимбурсиране от квотата на Министерството на здравеопазването.
ВЕНЦИСЛАВА МАРИК: Венцислава Марик от Дирекция „Лекарствени продукти и медицински изделия”.
МЕРИ ПЕЙЧЕВА: Мери Пейчева, Изпълнителна агенция по лекарствата, директор на Дирекция „Правно нормативно осигуряване”.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Аз бих допълнила, че доктор Николай Шарков присъства не само в качеството си на представител на съсловната организация на Българския зъболекарски съюз, но и като член на Комисията по цени и реимбурсиране от квотата на Българския зъболекарски съюз.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Доколкото разбирам, липсва само представител на Националната здравноосигурителна каса?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, само да Ви отговоря, че това не е поради нежелание да присъстват. Долу, на „Пропуски” има огромна опашка от хора, които чакат да получат пропуски за заседанието на Комисията по здравеопазването и това ги забавя. Предполагам, че ще дойдат в рамките на няколко минути. Всички са уведомени.
Уважаеми господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като виждам, че интересът към работата на днешното заседание на Комисията по здравеопазването, към това изслушване е изключителен, ще си позволя да направя един малък увод към дискусията с неща, която вероятно част от вас знаят, но биха били интересни за хората, които не са специалисти в областта.
Първо, ще започна със законовия регламент за дейността на комисиите, извършващи дейности по ценообразуване и реимбурсиране. Редът и условията на режимите по ценообразуване и реимбурсиране на лекарствените продукти са уредени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. До създаване на настоящия модел на ценообразуване и реимбурсиране, приет с промените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина през месец август 2011 г., функционираха две комисии – Комисията по цени и лекарствени продукти и Комисия по позитивен лекарствен списък.
Съгласно действащата до м. август 2011 г. нормативна уредба тези две комисии бяха създадени към Министерския съвет, който определяше техния състав, както и всички промени в него. Независимо че двете комисии се създаваха към Министерския съвет, фактическото осъществяване на дейността им се извършваше в сградата и рамките на администрацията на Министерството на здравеопазването. Контролът върху законосъобразността на актовете на двете комисии се осъществяваше от Комисията по прозрачност, която също беше създадена към Министерския съвет.
Едновременно с това в нормативната уредба не съществуваха правила, които изрично да разписват механизми за контрол по отношение на текущата и оперативна работа на комисиите както по отношение на органа на тяхното назначаване – Министерският съвет – така и по отношение на органа, при който практически те осъществяваха своята текуща работа, а именно Министерството на здравеопазването.
Това от своя страна създаваше много сериозни затруднения по отношение на оперативния контрол върху дейността на двете комисии, тъй като, макар и ситуирани в Министерството на здравеопазването и подпомагани от администрацията му, на практика тези органи можеха да бъдат контролирани единствено от Министерския съвет – органът, който ги е създал.
В резултат на натрупания опит в механизмите на ценообразуване и реимбурсиране Министерството на здравеопазването изготви и внесе в Министерския съвет проект на закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, който след одобряването му бе внесен в Народното събрание. С този проект бе предложено създаването на една комисия, която да поеме целия процес по ценообразуване и реимбурсиране – Комисия по цени и реимбурсиране.
Проектът предвиждаше тази комисия да бъде към министъра на здравеопазването, като дейността се подпомага и обезпечава от специализираната администрация на Министерството на здравеопазването. Бе предвиден и механизъм за осъществяване на обществен контрол върху дейността й, като в нейните заседания участват със статут на наблюдатели представители на съсловните организации на лекарите, зъболекарите и фармацевтите, на пациентски организации, на неправителствени организации на производителите или притежателите на разрешения за употреба на лекарствени продукти.
Проектът предвиждаше на всеки шест месеца комисията да се отчита за дейността си чрез изготвянето на доклад до министъра на здравеопазването, който се публикува в интернет-страницата на комисията.
Това предложение целеше освен оптимизиране дейността по ценообразуване и реимбурсиране в един орган – въпросната комисия – и подобряване на контрола предвид ясното дефиниране на органа, който следи за дейността на комисията, а именно министърът на здравеопазването.
След проведените обсъждания в Народното събрание бе приет Закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, който бе обнародван в „Държавен вестник” на 5 август 2011 г. С този закон се въведе създаването на една комисия по цени и реимбурсиране към министъра на здравеопазването, чийто състав обаче се определя от Министерския съвет.
Законът предвиди дейността на комисията да се обезпечава от специализираната администрация на Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса.
По отношение на контрола законът въведе изискване комисията да изготвя на всеки шест месеца доклад за дейността си до Министерския съвет, който се публикува на интернет-страницата на Министерството на здравеопазването.
Както в уредбата до 5 август 2011 г., така и към момента, Комисията по цени и реимбурсиране е със състав, определян от Министерския съвет. Административното обезпечаване на дейността й се осъществява от администрацията на Министерството на здравеопазването.
При този смесен модел на функциониране остава неизяснен въпроса относно администрацията - Министерството на здравеопазването или Министерския съвет - в която се подават сигналите, касаещи работата на комисията, компетентния орган, който следва да ги разглежда и да предприема действия по тях.
Що се касае до уредбата на режима по ценообразуване и реимбурсация в подзаконовите нормативни актове, ще кажа следното. До влизането в сила на промените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина от 5 август миналата година и издаването на нова наредба режимът на образуване на цени за позитивен лекарствен списък се уреждаше от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, приет с Постановление на Министерския съвет от 2007 г.
До 2010 г. този нормативен акт действа, без да бъде изменян. Единственото изменение и допълнение е от 2010 г. по предложение на Министерството на здравеопазването, с което се въвеждат следните промени.
Променят се две от основните страни в референтната кошница на държавите, към чиито листи се реферират цените на лекарствените продукти – Чехия и Унгария се замениха с Франция и Словакия.
Промяната е въз основа на направения анализ. Новите две страни са с фиксиран курс на еврото, по-широки продуктови листи и по-ниски цени. Разшири се определението на същия лекарствен продукт, въз основа на което се извършва външното рефериране при ценобразуването с цел да бъдат обхванати и български производители, които преопаковат лекарствени продукти и по този начин стават единствен производител, вписан в разрешението за употреба и се избягва външно рефериране.
Въведе се и ново рефериране към окончателната опаковка, най-близка до заявената, при липсата на цена на лекарствения продукт в осемте основни и петте допълнителни референтни държави. По този начин се предотврати практиката на някои производители да произвеждат специално за българския пазар опаковки, които да не бъдат реферирани.
Въведе се възможност за служебно утвърждаване на цени на лекарствени продукти, при които има промяна в референтната цена на производител и бездействие от страна на притежателя на разрешението за употреба.
В Приходните и заключителните разпоредби към Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на наредбата се предвиди извършване на служебна преоценка на цените на лекарствените продукти в Позитивния лекарствен списък с цел актуализирането им, тъй като по-голяма част от притежателите на разрешението за употреба не подаваха изискуемите декларации за наличие или липса на промяна в цената на производител, която е ценообразуваща.
След приетите изменения и допълнения в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина беше приета с Постановление на Министерския съвет от 14 декември 2011 г. и обнародвана в „Държавен вестник”, бр. № 100/20.12.2011 г., Наредба за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, условията, правилата и критериите за включване на промени и/или изключване на лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък и условията и реда на Комисията по цени и реимбурсиране.
Проектът на наредба преди да бъде приет от Министерския съвет е съгласуван с Комисията за защита на конкуренцията за съответствието му с правилата за конкуренция на пазара. С новата наредба се запазиха двата действащи до момента режима на ценообразуване и реимбурсиране, като се доразвиха и въведоха някои допълнителни елементи, а именно:
- в режима на ценообразуване – доразвито е реферирането към окончателна опаковка, най-близка до заявената, въведени са конкретни граници в понятието „най-близка опаковка”, въведен е стриктен режим за деклариране наличието или липсата на промени в цените на производител на лекарствените продукти, включени в позитивния лекарствен списък, и са засилени служебните правомощия на Комисията по цени и реимбурсиране на една година и има засилени правомощия на Комисията за служебно намаляване на цената от комисията с ясно разписани срокове.
- по отношение на режима на реимбурсиране – въведе се действащ режим на извършване на фармако-икономически анализ и оценка на лекарствените продукти при включването им в Позитивния лекарствен списък, доразвити са конкретните оценки, които се извършват на лекарствените продукти при включването им в Позитивния лекарствен списък, като са въведени оценъчни таблици, приложение към наредбата, които се попълват от експертите, извършващи оценката.
С цел по-голяма прозрачност подробно е разписан редът за работа на Комисията по цени и реимбурсиране и е качена подробна информация за дейността на комисията и хода на процедурите на сайта на Министерството на здравеопазването.
Бих могъл само да спомена още в завършек, че през миналата година Комисията по цени и реимбурсиране е направила проверка на цените на 1 624 лекарства от Приложение 1 и 3 на Позитивния лекарствен списък, в резултат на което са намалели цените на 842 медикамента.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми колеги, откривам дебата.
Аз бих искала да кажа, че и днес стана известно, а и от Вашето интервю тази сутрин, че при ценообразуването на лекарствените продукти в България се взима най-ниската цена на производител от осем референтни държави и върху нея се начисляват различни надценки, като за причини за по-високите цени в България спрямо другите държави уточнихте, че това са различния обем на пазара, различните по размер надценки на търговците на едро, различни по размер надценки на търговците на дребно, диференцирани ставки на ДДС и т.н.
Аз бих искала да задам първия си въпрос. Преди малко в експозето, което направихте, казахте, че са били променени две от държавите, с които ние се реферираме през миналата година. По какви критерии и кой определя държавите, реферетни, посочени в наредбата при определяне на най-ниска референтна цена на лекарствените продукти?
Може би и колегите имат други въпроси. Нека да ги зададат и тогава да преминете към отговорите.
Доктор Шарков, заповядайте, имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги? Съгласно Наредбата за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, която е приета с Постановление на Министерския съвет № 340/14.12.2011 г., не знам доколко има променени неща в сравнение с предходните, обаче цената на лекарствен продукт, който е включен в Позитивния лекарствен списък и е заплащан с публични средства, се образуват няколко елемента. Всъщност част от нещата бяха казани. Само че т. 1 е: „цена на производител, която не може да бъде по-висока от левовата равностойност на най-ниската цена за същия лекарствен продукт, заплащан от обществените здравноосигурителни фондове на страните”, които бяха изброени.
По каква причина окончателната цена, която заплащат обществените здравноосигурителни фондове в тази страни, се приема за цена на производител? Защото при това положение излиза, че след всички надценки, които са сложени в тези страни, в крайна сметка това се приема в България за цена на производител.
След това към нея има надценки от 9, 8 и 6 на сто – не е казано „в размер до”, а в „размер 9, 8 и 6 на сто за търговец на едро”. Към тази надценка има още една надценка, която пък е за търговец на дребно и е в размер 22, 20 или 18 на сто или средно 20 на сто”. Не знам дали има друго производство, което да се ползва с надценка 1/5 от стойността на един продукт. Накрая, като сложим и 20 процента данък добавена стойност, излиза – аз правих сметката – ако се приеме, че касата или фондовете в някоя от държавите, които са изброени тук, заплаща 5 евро или 10 лв., приемаме като цена на производител, излиза, че в България цената на медикамента става 15,70 лв. Ако, не дай си, Боже, струва 300 лв., цената му става 414 лв.
При тази система на ценообразуване как се оцелява? При положение, че всички европейски държави с изключение на Германия и Норвегия и всички балкански – включително Македония и Сърбия – имат диференцирана ставка на ДДС – до кога ние ще се правим на най-хитрите и ще се получава така, че ако един медикамент струва 20 лв., търговецът на едро ще слага надценка 1,80 лв., търговецът на дребно – 4,40 лв. и най-много печели държавата – 5,24 лв. от ДДС.
Ако това нещо бъде променено, за което ние сме внасяли законопроекти няколко пъти, а и отново внесохме за данък добавена стойност с риск да станем досадни на Министерството на финансите, ако това нещо не бъде променено, на практика няма да направим нито една крачка към различни цени на медикаменти от тези, които са в момента.
В този смисъл въпросът ми е особено към Комисията по цени и реимбурсиране, тъй като тя се председателства от представител на Министерството на финансите, ще продължи ли Министерството на финансите да държи тази висока ставка на данък добавена стойност, която беше въведена през 2001 г. До 2001 г. ставката беше нула процента за лекарствата.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Аз моля доктор Стефан Константинов да отговори, както и представителят на Министерството на финансите и едновременно председател на Комисията по цени и реимбурсиране, и след това да преминем към останалите въпроси от колегите.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Тъй като въпросът е изключително експертен, мисля, че най-добрият отговор ще ви дадат хората, които работят това нещо. Затова моля да дадете думата на госпожа Марик да отговори на въпросите, които знае, а и другите експерти също могат да се включат. Това предлагам.
ВЕНЦИСЛАВА МАРИК: Благодаря Ви, госпожо председател! Ще отговоря по отношение на въпроса, който беше поставен за избора на страни, към които да бъдат реферирани българските цени на производител.
Цените са избрани през 2007 г., тъй като до 2007 г. притежателите на разрешение за употреба само декларативно показваха каква е тяхната цена на производител и не се правеше проверка на тези цени. От 2007 г. със Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина се въведе едно информационно аналитично звено в Министерството на здравеопазването, което се занимава с анализа и поддържа база данни за цените в европейските страни и най-вече за цените в референтните страни по смисъла на Наредбата за цените.
Избрали сме цените в страни, в които имаме по данни на Австрийския институт за здравна икономика най-ниско ниво на цени. Това са съседни на България страни като Гърция и Румъния, а от старите европейски членки – Португалия и Испания. Унгария и Чехия сега са в допълнителната листа. Преди бяха в основната. На тяхно място влезе Словакия, която поддържа изключително ниско ниво на цените, и Франция – с доста ниски цени и широка листа на реимбурсни продукти и от балтийските страни проверяваме Естония и Литва, Латвия е допълнителна страна.
Защо се наложи промяната на две от страните? Мисля, че доктор Константинов каза, това беше, за да не привнасяме промените във валутните курсове на Чехия и Унгария, тъй като знаете, че особено унгарската валута има много сериозни сривове на курса си и това при проверка на цените понякога водеше до голямо изкривяване в ценообразуването. По тази причина се въведоха Словакия и Франция с еврови цени.
По отношение на това какви цени сравняваме, ще кажа, че в Министерството на здравеопазването, в отдела, в който работя аз, работят икономисти, има изработена методика за сравнение на цените в референтните страни. В тази методика за всяка от страните е описано законодателството и как от крайна цена в съответния здравноосигурителен фонд ние стигаме до цена на производител. Тоест, ние чистим тази цена от надценки, от ДДС и намираме цената на производител, която е без тези утежнявания, без надценки и данък добавена стойност и сравняваме сравними величини. Тоест, сравняваме цена на производител в България и цена на производител в съответните страни.
Тази методика е утвърдена от министъра на здравеопазването. Тя е разработена от работна група, в която са участвали специалисти. Така че, който има интерес и желае, може да се запознае с методиката. А публичността и трансперентността е гарантирана от това, че в сайта на Министерството на здравеопазването има списък със страните, които са референтни за България, със съответните линкове към техните здравноосигурителни фондове или институции, които поддържат списъка с цените на лекарствените продукти и всеки, който желае, може да направи справка откъде ние черпим информация за цените.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Марик.
Само имам един допълнителен въпрос. Тоест, Вие получавате информация от останалите държави-членки, по които се реферираме, и след това, тъй като наредбата казва, че се взема цената, заплащана от фонда, това звено започва да намалява цената съобразно методиката?
ВЕНЦИСЛАВА МАРИК: Аз искам да обясня. В единия случай заявителят, който заявява образуване на цена, когато това е процедурата, предоставя в комисията декларация, в която декларира цената на своя продукт в съответните страни. Това звено проверява дали тази цена на производител, която е декларирана, съответства на тази чиста цена, за която аз ви казвам. И това се налага, защото, да речем, има фондове, като в Португалия и Испания, които публикуват единствено крайните цени. Ние не можем да сравняваме крайната цена с цената на производител. Затова се налага това нещо и този анализ, който се прави от това звено.
Това е част от икономическото становище, което се представя в Комисията по цени и реимбурсация.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Марик.
Има думата доктор Шарков за уточняващ въпрос. Заповядайте, доктор Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Тоест, доколкото аз разбирам, в комисията нарушавате наредбата, защото в наредбата не е казано, че трябва да се правят тези неща. Но това е в рамките на шегата.
Не знам за коя методика говорите, защото аз такава методика не можах да намеря никъде. Вероятно я има, щом я цитирате, но на сайта на Комисията по цени и реимбурсиране успях да разпечатам ето тези правила за работата на комисията, които обаче завършват ето по този начин, с поставен лист отгоре, за да не се виждат горните текстове. Ако искате, да ви го дам това от сайта на комисията.
Въпросът ми е: какво има след тези текстове, които са заличени, и това ли са правила, които не са разписани от никого?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Моля представителя на Министерството на здравеопазването първо да отговори и след това ще дам думата на госпожа Спасова.
Заповядайте, госпожо Зидарова.
БОРЯНА ЗИДАРОВА: Уважаеми дами и господа, уважаеми доктор Шарков! Правилата са качени и така просто колегите са закрили отдолу имената на всички членове на комисията с техните имейли и телефони. Това е информацията, която е закрита в долната част на правилата, за да нямат достъп останалите граждани до техните лични контакти. Това представлява закритата част.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: А бихте ли отговорили на въпроса, който доктор Шарков зададе относно това с методиката, по която се работи, дали има нарушения на наредбата.
БОРЯНА ЗИДАРОВА: Не, няма никакво нарушение на наредбата, тъй като тук е предвидено, че всъщност се взема цената на производител. Така че колегите стигат до цена на производител. Когато има крайна цена, тя е с надценките. Те по тази методика всъщност стигат до чистата цена на производител, както е предвидено в наредбата – чл. 8, ал. 1, т. 1.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Всъщност бих искала да уточня, че текстът на наредбата е пред всеки нас и текстът на наредбата е следният:
„Цена на производител, която не може да бъде по-висока от левовата равностойност на най-ниската цена за същия лекарствен продукт, заплащан от обществените здравноосигурителни фондове на страните, посочени в справката по чл. 31, ал. 2.”
Тоест, има ли противоречие между този текст и това, което каза госпожа Зидарова, за методиката? Това е въпросът?
БОРЯНА ЗИДАРОВА: Не, няма противоречия. Търси се цена на производител и се сравнява с цени на производител.
ВАНЬО ШАРКОВ: Много се извинявам, но защо го правим толкова сложно?!? Когато влезете в сайта на всеки производител, има една листа, която се казва „ценова листа” и този производител си е качил там цените и по този начин търгува. Ние правим някакви сметки, изчисления, сваляме надценки и т.н.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря ви, доктор Шарков.
Господин министър, заповядайте. Имате думата.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Извинявайте, но тук мисля, че се бърка цена, по която се продава лекарството, с цена на производител, които са различни неща. Аз мисля, че няма нищо лошо една специална комисия да проверява дали това, което декларира даден производител, е точно така. Ние точно това правим: един път производителят декларира, втори път проверяваме на базата на друг независим източник. В противен случай, ако се доверяваме само на производителите, мисля, че наистина ще имаме много по-сериозни поводи за изслушване.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Манолова, заповядайте. Имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, като Ви слушаме и Вас, и представителите на другите органи, които имат отношение към формиране цените на лекарствата, бихме си помислили, че всичко е наред в лекарствената политика и че няма никакъв проблем.
Но очевидно не е така, след като Вие сте тук и от разговора, който тече около тази маса и от отговорите, които давате, можем да направим един извод, че основният проблем при формирането на цените на лекарствата е пълната липса на прозрачност, на яснота как точно се формират те.
Бих казала, че причините за това са както на законодателно ниво, така и на кадрово ниво и на ниво решение на изпълнителната власт.
Всичко това, което Вие обяснихте, свързано с промените в законодателната база, аз бих казала, че е именно в обратната посока, от която Вие твърдите - ликвидиране на каквато и да е прозрачност и граждански контрол върху тези процеси.
Защото Вие сте този, който внесохте предложения за обединяване на двете комисии – Комисията по Позитивния лекарствен списък и Комисията по цените на лекарствата. Вие всъщност сте този, който прави предложение пред Министерския съвет какъв да бъде конкретният състав на тази обединена Комисия по цени и реимбурсиране.
А що се касае до кадровите решения, ако госпожа Гергана Павлова не беше уволнена, тук присъствието на всички тези хора щеше да бъде излишно и можеше да е само тя. Защото тя отговаряше за лекарствата в Министерството на здравеопазването, отговаряше за лекарствата в Националната здравноосигурителна каса като председател на нейния Надзорен съвет и беше председател на Комисията по прозрачност – тоест, три в едно, тоест, тя представляваше всички органи, които имат отношение към формиране цените на лекарствата.
От друга страна, извинявайте, но от методиката, която всъщност не е публикувана, и от правилата за формиране цените на лекарствата ние разбираме само едно: че подходът е абсолютно субективен, защото основният компонент при определяне цените на лекарствата е достатъчно неясно формулиран и той не може да бъде проверен.
Така че, като казвам „липса на прозрачност”, имам предвид и обединяване на органите в едно и факта например, че ако един гражданин иска да се поинтересува какъв е пълният списък на лекарствата, които се плащат с публични пари, така наречения „позитивен лекарствен списък”, няма къде да го открие, нито какви са цените на тези лекарства, нито как са формирани. Няма го пълният списък с пълните цени на всички тези лекарства.
Ако някой поиска да провери как се формира цената на едно или друго лекарство, също няма къде да го види на сайтовете на Националната здравноосигурителна каса или на Министерството на здравеопазването.
Според мен има необходимост и ние обмисляме законодателни предложения именно в тази посока – да се разделят двете комисии, да има възможност за присъствие на неправителствения сектор и на гражданските структури на заседанията на всички тези органи, които определят цените на лекарствата, и цялата тази информация да бъде публична, да бъде качена на сайтовете, за да може всеки един гражданин да се информира за това как точно сте постигнали цената на едно или друго лекарство.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Други народни представители желаят ли думата?
Доктор Шарков, заповядайте. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз имам един много кратък въпрос, който обаче поражда сериозни дискусии сред обществото и някой някога трябва да отговори на този въпрос.
Каква е причината Националната здравноосигурителна каса да заплаща по-скъпо един медикамент, който струва по-евтино в аптечната мрежа на страната? Откъде се поражда този парадокс. Моля някой да даде смислен отговор.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Доктор Дариткова, заповядайте. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Понеже моят въпрос е също във връзка с възможностите Националната здравноосигурителна каса да осъществява договаряне на по-ниски цени на лекарствените продукти и на диетичните храни, които тя предлага в Позитивната лекарствена листа, дадена в чл. 45, ал. 10 от Закона за здравното осигуряване, които ние приехме със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса в края на 2010 г.
В подзаконовия нормативен акт – наредбата, която трябваше да регламентира по какъв начин ще става това договаряне, има текст, който според мен ограничава волята на законодателя, а именно, че това договаряне касае само лекарствата, които са на 100 процента реимбурсирани или имат уникално активно вещество.
Дали това е така? Дали и през миналата година се е реализирало намаляване на цените на някои от лекарствените продукти в касата във връзка с тази дадена законова възможност?
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Колеги, предлагам първо да се отговори на поставените въпроси и след това да бъдат задавани нови.
На доктор Шарков на въпроса кой ще отговори?
Доктор Константинов, заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Бих ли могъл да стана и лично да покажа на госпожа Манолова мястото, от където може да изтегли нужната информация, тъй като мобилните таблети предлагат изключителни функционалности?
(Министър Константинов показва на госпожа Манолова информацията на таблета си.)
Мисля, че вече имах възможност по темата да кажа поради каква причина се получава така, че някои медикаменти могат да бъдат закупени на цена, по-ниска от тази, по която Националната здравноосигурителна каса ги заплаща.
Причината е много проста: защото към аптеките могат да бъдат направени отстъпки. Това до момента не можеше да се случи, но тази година имаме възможност касата да договаря по-ниски цени. Те са регламентирани в Наредба № 10, за която стана дума.
Така че аз се надявам касата като голям купувач на лекарства да упражни това свое право. Нека не забравяме, че всички тези промени, за които говорим, са съвсем скорошни и едва ли е имало техническа възможност да се случи нещо, произтичащо от тях. Ето, вие ще кажете, ако не е така.
Първо, трябва да се направи едно договаряне, да се смъкнат цените и по този начин ще действаме. Разбира се, има и много други фактори.
По конкретните въпроси – единият беше защо това се получава с цените – това е обяснението.
Също имаме лекарства, където, да речем, се заплаща от касата 1 или 2 лв. Това също подлежи на дискусия, защото знаете, че само потребителската такса за отиването при лекар струва повече. Това също е проблем, по който мисля, че може да се разисква – дали е редно да се поемат такива малки суми. Но това са доста експертни дискусии, които не променят принципите на политиката.
Няколко пъти се говори за прозрачност. Аз не искам да говоря за прозрачност. Тук има двама представители на неправителствени организации, на Българския лекарски съюз и на Българския зъболекарски съюз. Те участват в работата на тези комисии. Нека те да кажат дали има прозрачност. За каква липса на прозрачност може да говорим, след като виждате, че има Министерството на финансите, Министерството на здравеопазването – хайде, ще кажете, че ние сме един отбор, правителство, а има и неправителствени организации. Нека по-добре те да дадат мнението си дали наистина това е така.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин министър.
На въпроса на доктор Дариткова може ли да отговорите?
Заповядайте, доктор Дариткова, да уточните въпроса си.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Въпросът ми беше за наредбата, която се издава за реализация на методиката, по която Националната здравноосигурителна каса може да преговаря за отстъпки от цените.
В закона ние не сме поставили ограничения за кои цени ще се преговаря. А в наредбата има едно допълнително уточнение, че става въпрос за лекарствените продукти, които са с ниво на заплащане на 100 процента или са единствен лекарствен продукт по INN и не участват в определянето на референтна стойност с други лекарствени продукти.
В този смисъл не е ли ограничила наредбата волята на законодателя, защото ние сме искали по-широк кръг на възможности за договаряне или нещо друго, експертно е наложило това.
Има и един факт, който може би ще облекчи касата - защо не е правила преговори миналата година. Тази наредба е от август миналата година. Законът е приет декември 2010 г. Има едно голямо закъснение, което можеше да спести средства на българските граждани.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Заповядайте, госпожо Пенчева, да отговорите на въпроса на доктор Дариткова.
КАЛИНА ПЕНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Действително наредбата е публикувана в „Държавен вестник” на 31.08.2011 г. На 26.09.2011 г. Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса приема методиката за договаряне или процедурата за договаряне на отстъпки от стойността на лекарствените средства, които се заплащат 100 процента по Приложение № 1 на Позитивния лекарствен списък и са сами в група. Иначе казано, това са оригиналните медикаменти.
В действителност това противоречи на разписания в чл. 45, ал. 10 текст, който казва, че може да договаря отстъпки от стойността на медикаментите, които заплаща.
Причината за това е, че договаряйки отстъпка от стойността на медикаментите, които не са сами в група, ние променяме референта, носителя на референта, което означава, че това е в противоречие с наредбата за Позитивния лекарствен списък.
Това становище беше изразено на работна група в Министерството на здравеопазването и поради това не се прие предложението за проекта на наредба № 10 на Националната здравноосигурителна каса - да бъдат всички продукти, които са 100 процента. Затова Надзорният съвет прие текста на Наредба № 10 с текст, който гласи, че само продуктите, които са сами в група.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Пенчева.
Госпожо Пенчева, бихте ли повторила още веднъж на кое противоречи Наредба № 10.
КАЛИНА ПЕНЧЕВА: Ако в Наредба № 10 бъде разписано, че ние договаряме отстъпки от стойността на продукти, които касата заплаща на 100 процента, но не са сами в група, тоест, това са няколко продукта, от които един е носител на референта, и, ако ние договорим отстъпка от цената на носителя на референта, ние променяме стойността на референта в цялата дадена група за този INN.
Това беше становището на работната група. Може би госпожа Марик участваше в тази работна група и може също да го потвърди.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Тоест, Наредба № 10 е в противоречие с наредбата за цени и реимбурсиране. Така ли е?
КАЛИНА ПЕНЧЕВА: Чл. 45, ал. 10 предполага ние да договаряме отстъпки и той влиза в противоречие с Наредбата за Позитивния лекарствен списък.
МАЯ МАНОЛОВА: Наредбата за Позитивния лекарствен списък кой я е подготвил?
КАЛИНА ПЕНЧЕВА: Наредбата за Позитивния лекарствен списък се подготви от Министерския съвет. Националната здравноосигурителна каса няма право на законодателна инициатива, така че се подготвя от Министерския съвет.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Стоилов, имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми госпожи и господа! Позволете ми така общо да се обърна за краткост към всички.
Аз ще задам два въпроса, които могат да бъдат възприети като предложение за дискусия. Но преди това искам да направя едно сравнение, което според мен не е случайно.
Забелязвате ли колко сложно се определят в България лихвите по кредитите и колко сложно се определят цените на лекарствата? Това наистина са сложни дейности, но те според мен са усложнени до крайност, за да не може нито да се разбира точно какво става, нито от страни да се контролира тази дейност.
Всички хора, които се занимават с нея, все повече трябва да си дадат тази равносметка, ако искаме да бъде внесен ред, който е в интерес – в крайна сметка – на тези, които потребяват и лекарствата, и другите продукти.
С оглед на това, господин министър, защо не преминете към централизирани поръчки за лекарства, като се започне поне от онколекарствата, които са общи, които се предписват на всички пациенти, които се покриват от Националната здравноосигурителна каса и постепенно да се види докъде тази практика да бъде разширена така, че тя да не се извършва от множество субекти, тъй като тази дейност, колкото е по-децентрализирана, толкова по-трудно може да се контролира, а както знаем, цената на децентрализираната корупция е доста по-висока от тази на централизираната. Нека да говорим съвсем откровено.
Освен това, ако се централизира тази дейност, около много по-малко лица ще си фокусира вниманието и професионалният, и общественият контрол. Така че ще стане ясно или по-ясно всичко това, което се случва.
Вторият ми въпрос и предложение е следният. Обмисляте ли да се дадат по-сполучливи отговори срещу вертикалната и хоризонталната концентрация на субектите, които участват в пазара на лекарства във всичките измерения, включително – да не навлизаме в една стара дискусия, това е само един фрагмент – върху наличието на фиктивни текстове в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, които знаем, че не действат, но си фигурират така за някакво обществено успокоение.
По отношение на това, че вътре съществуват представители на различни съсловия и затова има контрол. Съсловните организации не могат да бъдат контролиращи организации, тъй като техният интерес не е да са по-ниски цените на лекарствата. Не е такъв интересът, защото много от тези съсловия по необходимост работят и с предлагащите лекарства. Така че пациентите не могат да разчитат на този вид контрол. Отделен е въпросът дали пък пациентските организации по същите мотиви не могат и те да бъдат част от една такава мрежа.
Но при всички случаи е необходимо участието на повече страни, които да наблюдават този процес. Не се усмихвайте и не ме репликирайте с някакви звуци, защото тази система наистина съсредоточава големи интереси и няма защо да се изненадваме, че всеки в нея търси своя интерес. Но сумата от различните частни интереси не е равна на обществения интерес, тоест, на интереса на гражданите като пациенти.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение, ще направят ли изказвания?
Аз имам въпрос към госпожа Спасова, която е председател на Комисията по цени и реимбурсиране.
Съгласно Преходните и заключителни разпоредби на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина в срок до три месеца от влизането в сила на закона Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването е трябвало да определи състава на Комисията по цени и реимбурсиране, както и да бъде издадена наредбата.
Така или иначе, са оказа, че този срок не е спазен. Но въпросът ми към Вас е следният. От сформирането на новата комисия до сега колко заседания са проведени и какви по характер са тези заседания – относно цени на лекарствените продукти или относно промени в Позитивния лекарствен списък?
Имам и още един въпрос. Има ли закъснение в сроковете, посочени в закона, за разглеждане на цените на лекарствените продукти и за включването в Позитивния лекарствен списък именно поради закъснението за издаването на наредбата и за сформирането на комисията?
Доктор Джафер има още един допълнителен въпрос. Заповядайте, доктор Джафер.
НИГЯР САХЛИМ ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо председател! Моля ви да получим отговор на въпроса дали са верни твърденията, които се чуха в публичното пространство, че всъщност две години не са регулирани цени?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Джафер.
Заповядайте, госпожо Спасова, имате думата да отговорите на въпросите на народните представители.
РОСИЦА СПАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин министър, колеги и гости! Искам да кажа, че по отношение на комисията като административен орган тя има експертни функции. Тя има задължението стриктно да спазва и да прилага законите и съответните нормативни актове, които определят начините за постигане целите, заложени в провежданата политика за регулиране на цените на лекарствените продукти.
За краткия период, от който е определен съставът на комисията – началото на м. декември с решение на Министерския съвет – 08.12.2011 г.- до събирането на комисията, която на практика стартира своята работа наистина в средата на м. януари тази година и една от причините е забавянето на излизането на наредбата, която регламентира и реда и условията за работа на самата комисия.
Фактически в рамките на периода от месец – месец и половина, комисията е провела шест заседания, на които са разгледани и са взети решения по заявления, основно по заявления, преписки и жалби, които са започнати и недовършени от предишните две комисии. Тоест, предимно по Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата.
За сведение само мога да кажа, че от времето на спирането на предходните две комисии до стартиране работата на настоящата комисия старите преписки, заявления и жалби са над 390. Паралелно с това усилията на членовете на комисията и на експертите от специализираната администрация на министерствата, които подпомагат членовете на комисията и дейността на комисията, са насочени към преодоляване на този значителен натрупал се обем от процедури и производства, за които – за значителна част от тях – да, сроковете по всяка вероятност ще бъдат просрочени.
Но можете да имате моите уверения, че се полагат усилия, подпомогнати сме и от администрацията на Министерството на здравеопазването това нещо да бъде преодоляно и комисията да може да влезе в крак в най-скоро време.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Спасова.
А на доктор Джафер на въпроса кой ще отговори? Нейният въпрос беше за реферирането на цените в последните две години.
РОСИЦА СПАСОВА: Аз бих помолила по-скоро колегите от специализираната администрация да отговорят, тъй като на това не мога да отговоря, тъй като съм само от месец и половина в комисията.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Господин министър, заповядайте. Имате думата.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Има нещо, което казах още в началните си думи, че през миналата година е направена проверка на 1624 лекарства и на 842 от тях са намалени цените.
Така че категорично не е вярно. Да, не мога да кажа за предишните години, но аз съм виждал затлачени записки още доста преди това правителство.
Така че стремим се да изчистим всичко и сме стигнали в много прилични граници, за да се покаже, че наистина за нас е важно хората да знаят какво се случва. Не само списъкът, който показах, го има на сайта, но и движението на преписките го има. Така че всеки може да узнае кога е подал документите си и какво ще се случи.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, тъй като аз не чух отговор на моите въпроси, а в правото се смята, че мълчанието не е израз на съгласие, да смятам ли, че Министерството на здравеопазването отклонява необходимостта от дискусия по тези въпроси като част от решението на проблема?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте, господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: По никакъв начин. Напротив, ние сме тук, за да дискутираме.
Казвате „централизирана доставка на лекарства”. Централизирана доставка имаше до миналата година. С какво здравната система беше по-хубава? Кога бяха делата срещу министерството, кога бяха четири – пет – шестмесечните липси на лекарства? Не защото е лошо нещо централизирания търг! Погледнато само така, да, чудесно, той може наистина да доведе до по-ниски цени.
Но нека да помислим как можем да комбинираме гъвкавостта. Но той е много региден, не можем да предвидим заболявания, по които имат по 10 – 15 или 100 човека, които годишно се разболяват, а страшно много скъпи медикаменти се купуват. Ние това нещо не можем да го предвидим и точно там ставаха големите пробойни, точно там беше недоволството на пациентите, точно там бяха и опитите нещо да се направи. Един – бих казал – много злополучен опит е информационната система за скъпите лекарства. Но да не навлизаме, там има компетентни органи, които ще си кажат мнението.
Така че, прехвърляйки извън Министерството на здравеопазването, ние скъсяваме пътя на лекарството до пациента. А що се касае до това да намерим пък механизма на големите отстъпки при големите купувачи, точно за това е този механизъм, който пък дадохме на Националната здравноосигурителна каса.
Така че ще ползваме и двата варианта – бързо лекарство при пациента и голям купувач – ниски цени. Мисля, че това е съвсем постижимо да се случи през тази година.
И още нещо. Пак се връщам към контрола. Наистина, когато човек не е професионалист и не се занимава с тези работи, някои от темите са толкова специфични, че трудно може за първи пък, като го чува човек, да си каже: о, колко е усложнено.
Аз пак казвам, ако има съмнения в Българския лекарски съюз, в Българския зъболекарски съюз за работата, изпратили сме в момента писма и до пациентски организации, но апелирам и към народните представители, ако не те лично, с техни представители и експерти, които смятат, че са компетентни, нека заповядат и всяко едно лекарство да бъде разгледано.
Лично аз мога да кажа, че наистина винаги ме е притеснявал дългият период от време, в който при този динамичен пазар могат да претърпят в тези референтни страни намаления на стойността, вносителят или производителят да не е толкова добросъвестен, че веднага да го заяви.
Затова за нас е изключително важно да се проверява периодически дали наистина няма в нашите референтни страни появило се намаление на цената, за да можем ние бързо да реагираме.
Но пак ви казвам, ако имате сигнали или дори да нямате сигнали, а искате нещо да научите, изпратете експерти, Министерството на здравеопазването е отворено, те могат да се запознаят с конкретната работа.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Доктор Адемов, имате думата. Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз все пак искам да се върна на най-важния въпрос, който зададе доктор Шарков. Защо в аптечната мрежа при търговия на дребно с лекарствени продукти има лекарствени продукти, които са с по-ниски цени отколкото лекарствените продукти от Позитивния лекарствен списък?
Забележете, по тази наредба те се договарят, тоест, търсят се възможности за намаляване на цените.
Аз сега ще ви прочета Наредбата за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, където е казано, че за търговец на едро, когато се продават лекарствени продукти за 10 лв., надценката е до 9 процента, между 10 и 30 лв. – 8 процента, над 30 лв. е 6 процента, но не повече от 15 лв.
При търговията на дребно, когато се продават лекарствени продукти за 10 лв., надценката е 22 процента, между 10 и 30 лв. е 20 процента, а над 30 лв. надценката е 18 процента, но не повече от 30 лв.
Забележете, към тези надценки, когато се търгува на дребно, се прибавя и ДДС – още 20 процента. И въпреки всичко тези лекарствени продукти на свободния пазар са по-евтини, отколкото цените от Позитивния лекарствен списък на лекарствените продукти, които – забележете, чл. 258 казва – ги регулира държавата. Държавата регулира цените на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък.
Тези регулирани цени още веднъж подлежат на договаряне в Националната здравноосигурителна каса. И въпреки тези надценки, които прочетох, в аптечната мрежа има лекарствени продукти, които са с по-ниска цена.
Много ясен отговор трябва да има на този въпрос. Аз не съм съгласен с това, което каза госпожа Мая Манолова за три в едно. Три в едно няма в чл. 14. Там е написано: лекарствената политика е част от държавната политика в Република България и се осъществява от министъра на здравеопазването. За какво „три в едно” става въпрос? Кой за какво отговаря – това са си вътрешни правила на всяко едно ведомство. Законът е един, още повече, че тази Комисия по цени и реимбурсиране е към министъра на здравеопазването, а не към Министерския съвет.
Вярно е, че Министерският съвет определя състава на комисията или, както се казва, по предложение на министъра на здравеопазването с решение се определя състава на Комисията по цени и реимбурсиране.
Тоест, всички тези неща няма как да се случат без министърът на здравеопазването да ги контролира. И не случайно въпросите са точно към него.
Накрая, най-важният въпрос според мен зададе доктор Шарков: защо има лекарствени продукти на свободния пазар с по-ниски цени въпреки тази наредба за регулираните и регистрирани цени?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Госпожо Манолова, заповядайте за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Господин Адемов, не мога да се съглася с Вас, че за лекарствената политика в Министерството на здравеопазването е отговарял министър Константинов, а не госпожа Павлова, че не тя е отговаряла за лекарствената политика в Националната здравноосигурителна каса и че не тя е председател на Комисията по прозрачност. Защото в крайна сметка, след като гръмна скандалът с лекарствата, беше освободена точно госпожа Павлова. Това е лицето, което отговаря за лекарствената политика в трите институции.
Министърът, както всички се убеждаваме, е на мнение, че всичко в системата е о’кей, всичко работи по закон, по правила, по наредби, всичко е публично и прозрачно и, ако приемем, че той отговаря за целия този процес, то не трябва да се занимаваме с това и госпожа Павлова не трябваше да е уволнена.
Но очевидно това не е така. Така че моето разбиране, че нещата са се съчетавали три в едно в едно лице, са по-основателни и по-защитими, и по-потвърждаеми в това, което се случва в момента.
Ето, министърът казва, че всичко е о’кей и с лекарствата, и с цените на лекарствата.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Доктор Адемов, желаете ли думата за дуплика? Не, благодаря.
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Искам само да допълня думите на доктор Адемов и да направя едно предложение.
Господин министър, готов ли сте да допълните наредбата и да запишете, че Националната здравноосигурителна каса не заплаща медикаменти, които са договорирани, при условие, че се докаже, че в аптечната мрежа се продават на по-ниски цени?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Заповядайте, господин министър и моля да отговорите и на останалите въпроси, които бяха поставени.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Готов съм. Всяко конструктивно предложение ще бъде разгледано и малко по-късно ще ви дадем отговор. Това са изключително важни неща и ще е несериозно сега да кажа „да” или „не”, защото трябва да огледаме всички хипотези.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Доктор Николай Шарков има думата. Заповядайте, доктор Шарков.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! В качеството си на член на настоящата Комисия по цени и реимбурсиране искам да кажа, че може би съм един от доайените в тази комисия, независимо как се нарича тя. Но надявам се отново да не се стовари гневът Божи върху бедния брат – зъболекаря.
Тук искам да поема подадената реплика от господин Янаки Стоилов, когото аз безкрайно уважавам като професионалист. Но самият факт, че в изречението „Съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, техните представители имат интереси”, граничи с хипотеза за виновност, която аз категорично отхвърлям по простата причина, че, да, ние сме лекари, лекари по дентална медицина и нашите интереси са в друга сфера и това се наричат дентални материали, но няма да се спирам сега на тази сфера.
Относно това, което съм видял и изпитал като член на предишни комисии, още от проф. Йорданка Узунова, която беше председател, значи това са четири или пет комисии, вече не ги броя, толкова е динамична промяната на тази комисия, че няма накъде повече.
Искам да кажа следното. Винаги съм заявявал и винаги съм бил подкрепян в това свое изявление от представителя на Българския лекарски съюз за следната моя реплика. Двете съсловни организации са в тези две комисии да пречат. „Пречат” – в благородния смисъл на думата. Ние сме коректив, уважаеми дами и господа народни представители и присъстващи!
Имайте предвид, че, когато нямаме интереси, то ние отстояваме правата и на тези, за които тези медикаменти отиват, на пациентите.
Настоящата наредба, колкото и сложна да изглежда, по моя гледна точка е прекалено либерална, защото, ако внимателно прочетете текстът, ще видите, че се допускат и срещи между комисията и пациентски организации, между комисията и фармацевтични компании, които според моя гледна точка е безкрайно недопустимо.
Тази комисия ще се превърне в най-скоро време – помнете ми думата, в бюро „Жалби” и другарски жалейки непрекъснато ще има, защото това правило, което не съществуваше в предишни наредби, бе нарушено от една от комисиите и ви е бедна фантазията, в какво ще се превърне едно такова заседание.
Спирам дотук. Емоционален съм и мисля, че ние като представители на двете съсловни организации се грижим именно за прозрачността, за това което се случва.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Само едно пояснение, тъй като към мен се обърна господин Шарков.
Благодаря Ви за Вашата позиция, която тук изразихте.
Това, което казах, трябва да се разбира в смисъл, че не би трябвало върху съсловните организации да се стоварва главно очакването какъв контрол върху цените на лекарствата ще се упражнява, тъй като вие се оказвате в двойственото положение - като лекари да се грижите за пациентите и условията, при които те могат да ползват медикаменти. А в другия случай като представители на едно съсловие, което пък вече е водено от други мотиви, както всяко едно съсловие.
Затова не го възприемайте като персонален упрек, а просто за отчитане на тази двойственост, в която се оказват в много случаи изпълнителите на такива дейности.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Заповядайте, госпожо Манолова. Имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Господин Шарков, искам само да Ви напомня, че Вие сте изобщо в тази комисия благодарение на предложенията на опозицията и на Комисията по здравеопазването. Министърът не Ви искаше в тази комисия и в първоначалния проект Вие бяхте изключен като присъствие в нея.
Но това, което ни смущава и във Вашата позиция, е, че като сглобяваме пъзела от всички страни, в крайна сметка се оказва, че всичко е наред – и от гледна точка на законодателство, и от гледна точка на кадри и от гледна точка на контрол, и от гледна точка на прозрачност.
Но в крайна сметка фактът си е факт. Лекарствата в България са нереално скъпи. Ето това е мистерията.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря ви, госпожо Манолова.
Заповядайте, доктор Шарков.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Госпожо Манолова, Вие сте права. Аз бях свидетел на подготовката на текстовете на наредбата и знам как се избираше кои да бъдат и кои да не бъдат и за неправителствени организации.
Но искам да Ви кажа, че тази комисия прави прощъпулник. Имала е шест заседания, нещата потръгнаха. Нещата тръгнаха така, както ние – съсловните организации и неправителствени организации правехме забележки пред тези комисии и настоявахме да бъдат точно по този начин – и със списък на постъпилите документи на фирмите по дати, и с редовност, и със срокове и т.н.
И това бъдете сигурни, че го правеха именно съсловните организации.
Аз не съм адвокат на никого в момента. Аз съм представител на комисията и изразявам моето мнение такова, каквото е. Може някой да не е съгласен с него. Това си е лично негово мнение и становище. Но аз изразявам мнението си такова, каквото е и трябва да бъде.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Николай Шарков.
Доктор Ваньо Шарков поиска думата за кратко уточнение. Заповядайте, доктор Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Искам да кажа, че с последните два разговора, които се водят тук с доктор Манолова, се измести темата.
Въпросът и проблемът не е в това как работи комисията, защото комисията работи в едни рамки, които са създадени от друг, не са създадени от самата комисия.
РЕПЛИКА: Има си хас да работи по други рамки.
ВАНЬО ШАРКОВ: Да, страшно щеше да работи по други рамки. Но тези рамки са създадени от друг орган и ние затова питаме другия орган защо са такива рамките, защото благодарение на тези рамки са такива цените. Това е моето твърдение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Доктор Йорданов, имате думата. Заповядайте.
АНАТОЛИЙ ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз тук се натъквам на още един парадокс, който откривам. В тази комисия има представители на Българския зъболекарски съюз, на Българския лекарски съюз, а няма точно представители на Българския фармацевтичен съюз.
Хората, които са най-големите експерти в областта на лекарствата, тях ги няма.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Йорданов.
Мисля, че въпросът беше риторичен.
Проф. Станилов, заповядайте. Имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Вече най-сетне някой трябва да каже, че царят е гол. Веднага ще ви обясня какво казвам с тази притча.
За да има високи цени на лекарствата, значи, че някъде се бърка пазарният принцип за конкуренцията. Това означава, че има монопол. Как е формиран този монопол, всички тези твърде сложни вариации трябва да седна да ги проучвам, да ги чета из основи, за да си обясня как стоят нещата.
Но това е безспорно. Това е един закон на капиталистическия пазар. Там, където се вдигат цените, има монопол. Там, където има конкуренция, те падат.
Когато в миналото Народно събрание гласувахме закона, ние от „АТАКА” много спорехме, че не бива да има вериги от аптеки. Не знам дали там е нещастието. Ние сочехме Германия, където един аптекар има право само на две аптеки. Ние сочехме Швеция, където всички аптеки в капиталистическата Швеция са държавни и просто фармацевтите ги наемат и пак търгуват на свободен пазар.
Обаче, за да стане това нещо в България, значи е формиран някакъв монопол. Дълг е на господин министъра, като е дошъл тук като нов министър – сравнително искам да кажа – да го разчопли този монопол и ако има добро желание, да го ликвидира.
Ние от комисията можем само да помагаме. Но от това, което чух дотук, е насечено на различни сектори и всеки говори за различно нещо, а е ясно само едно – единствено нещо – че има някакъв монопол.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, проф. Станилов.
Заповядайте, госпожо Георгиева. Имате думата.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! В допълнение ще се повторя за „n”-ти път, когато казвам, че причината за този монопол, който реално съществува в аптечната мрежа, е, че беше премахнат от закона етичният модел за аптеките, това, че човек не може да притежава повече от четири аптеки като свързани лица.
Вследствие на всичко това всеки един може да си направи „n” броя фирми и като такава структура може винаги да притежава още четири аптеки и още четири аптеки и по този начин да направи една верига, която практически е монополът.
Това ние го говорим с колегата Янаки Стоилов, който го постави още преди мен, разбира се, и това е един много сериозен проблем, който, ако не се ликвидира, ще става все по-лошо и монополът ще расте като октопода, за който говорим. Това, първо.
Второ, миналата година, ако се отворят стенограмите от дискусиите по промяната на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, ще видите как от много страни имаше коментар, че промените в закона ще доведат до това положение, което стана фактически в момента.
И ето, че това наистина се случи. В крайна сметка редно е и законодателят – ние – да погледнем точно къде сме сбъркали при създаването на закона, с което сме дали възможност тази лекарствена политика да се води по този начин. Не само наредбата е сбъркана, доктор Йорданов. Сигурна съм, че ние сме дали една хубава законодателна основа, за да може наредбата да бъде сбъркана.
Аз бих препоръчала както на Министерството на здравеопазването, така и на Комисията по здравеопазването, отново да разгледаме този закон и да видим кои текстове в него позволяват да се случва това. Защото, не забравяйте, че всеки се простира според чергата си. Министерството на здравеопазването винаги ще се възползва, за да направи онова, което му е позволено по закон.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Думата има господин Цветан Райчинов. Той вдигна ръка преди Вас, господин Ненчев. Съжалявам.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Първо, да кажа, че напълно подкрепям това, което каза доктор Шарков. Нашето желание да имаме представител в комисията беше по тази единствена причина – да се търси възможност за намаляване на цените на лекарствата.
В интерес на лекарите е цените на лекарствата да са ниски. Това е така по две основни причини: първо, болниците, ако плащат по-малко за лекарства, ще могат да плащат по-високи заплати и ще могат да правят повече инвестиции. Мисля, че това е ясно и логично. Същото се отнася и до интереса на пациента, за нас, за да даваме по-добри лекарства на по-ниските цени и по-бързо да лекуваме своите пациенти.
Така че мисля, че по това спор няма.
Искам да ви дам съвсем малко история.
До 2006 г. тези комисии, търгове, процедури по определяне цени на лекарства бяха към Националната здравноосигурителна каса и тогава цените бяха що годе нормални. След това тази дейност се прехвърли към Министерството на здравеопазването и от тогава до сега цените нараснаха в пъти. Значи нещо нередно има. Не съм аз човекът, който може да го назове. Но, за да нараснат за шест години шест – седем пъти цените, явно има нещо нередно.
Да не говорим за опитите да бъдат отстранени съсловните организации. Още през 2009 г. при сформиране състава на първата комисия в нея от името на Българския лекарски съюз от тогавашния министър беше посочен човек, за когото ние не знаехме нищо – нито кой е, нито от къде е, нито защо е там. Нали така, доктор Шарков, ще потвърдите?
Явно е че интерес у съсловните организации въобще от прозрачност в тези процедури няма. Сега бяха направени всякакви възможни опити отново да бъдат изхвърлени съсловните организации от участие в комисията и наистина ние сме задължени и благодарим на цялата Комисия по здравеопазването за това, че всеки от нас има по половин човек в тази комисия, защото така беше прието – да се редуваме.
Мисля, че тогава ние казахме същите доводи. Сега резултатите са ясни - днешната ситуация, която обаче засега като че ли не се очертава да има изход.
Две неща се казаха, които са повече от важни, от които явно е една от основните причини за по-високата цена на медикаментите. Мисля, че е редно Комисията по здравеопазването да се обърне към министъра на финансите с конкретни предложения за n-ти път, защото аз за поне три на доктор Шарков, за ДДС на лекарствата.
Второ, не приемам като довод, че пазарът в България бил малък. Току-що преди малко чухме, че референтната страна с най-ниски страни е Словакия. Аз не знам Словакия колко по-голяма е от България като население и пазар. Явно е по-голяма, щом там цените са по-ниски. Явно и пазарът е по-голям, и търговете са по-добре организирани.
Има и нещо друго, колеги, което е много важно да бъде съобразено. Цената на лекарствата трябва да е съотносима към покупателните възможности на българското население. Мисля, че това трябва да е основен ръководен фактор при формиране на цените. И никак не е малък пазарът, защото аз не знам фирма, която да не желае да вземе 1110 млн. евро – 1 200 млн. евро годишно, защото горе-долу това е консумацията в страната.
Така че, да се говори за малки пазари и други фактори, не е логично. Други фактори има, но не са тези.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Райчинов.
Господин Ненчев, заповядайте. Имате думата.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги!
Бях решил да не се изказвам днес, обаче като виждам политическа воля у всички парламентарно представени партии да променят положението, в което се намираме в момента, мисля, че трябва да се чуе и едно експертно мнение, което по един или друг начин дълго време не се чува.
Няма да изпадам в политическо говорене, защото Българският фармацевтичен съюз никога не го е правил. Няма да изпадам в ролята – ние ви казахме още месец март миналата година, че всичко това ще се случи. Още тогава имаше декларация на Обществения съвет в здравеопазването, в което всички съсловни и пациентски организации са представени. Тази декларация беше отправена до Народното събрание, Министерския съвет, Президентството и т.н.
Още тогава.... Доктор Шарков, мога ли да Ви помоля да не излизате, защото ще отговоря на един от Вашите въпроси. Досега никой не Ви отговори?!
Още тогава ние подчертахме, че в България няма национална лекарствена политика. Аз сега слушам за цените. Да, но една национална лекарствена политика включва и това дали ще има вертикални, хоризонтални структури, какво ще е ДДС-то на лекарството, на кого ще е собствеността на аптеката и т.н. Една година по-късно ние нямаме национална лекарствена политика, нямаме и ефективен механизъм за контрол на ценообразуването и аз това нещо го твърдя.
Цените в България не са по-високи, защото има надценка – специално в Позитивния лекарствен списък. В момента при 500 млн. лв. бюджет 400 млн. лв., доктор Шарков – затова ви помолих да се върнете – са с нула надценка за аптеките. Ако това нищо не Ви говори, аз няма да продължавам.
При всички експертни становища, които ние давахме с най-добра воля, нищо от това не се случи. Проблемът не е в комисията. Твърдо го заявявам. Комисията може да работи в рамките, които законът й е определил, както и наредбата. Докато не бъде променен законът, докато не бъде променена наредбата, докато експертният потенциал на Българския фармацевтичен съюз не се използва, резултатите по никакъв начин не могат да бъдат различни от тези, които са в момента.
Няма да крия, че след като сезирахме всички възможни органи в България и всички заинтересовани институции за проблемите в наредбата, накрая ни се наложи да сезираме и Европейската комисия по защита на конкуренцията. И това не сме го направили конюнктурно вчера или днес, не и анонимният сигнал, за който се говори в медиите. Направили сме го достатъчно навреме.
Отново потвърждавам волята на Българския фармацевтичен съюз при желание и политическа воля на всички парламентарно представени партии, защото националната лекарствена политика включва всичко това, плюс съсловните организации, плюс изпълнителната власт, плюс академичната общност България най-после да има национална лекарствена политика, да не решаваме въпросите на парче, защото, ако сега една комисия направи одит на това, което казва господин министърът, ще излезе, че абсолютно всичко е законно, защото не е нарушен законът, не е нарушена наредбата. Но фактът си е факт.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Ненчев.
Доктор Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз, без да влизам в диалог, ще кажа, че нали се сещате, че имам обяснение и за нулата процента надценка. Ако аптеката е на търговец на едро, той си избира коя надценка да си вземе – или на търговец на едро, или на търговец на дребно. Така че този проблем въобще не съществува. А, ако е и производител – съвсем!
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Госпожо Георгиева, заповядайте. Имате думата.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Искам да направя само една реплика. Само че не бива да забравяме, че теоретично поне в България трябва да няма вертикална интеграция в разпространението на лекарства. Очевидно е, че там някъде се чупи връзката, когато става възможно един производител на лекарства да има предпочитан дистрибутор и да има предпочитана верига от аптеки, които да дистрибутират неговите лекарства. И така се ограничава и конкуренцията, защото при създаването на една такава скрита вертикална интеграция практически производителят може да ограничи достъпа до лекарството до други дистрибутори и да работи с предпочитан дистрибутор.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Има ли други народни представители, които желаят думата?
Заповядайте, доктор Кърджалиев. Имате думата.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз нямам претенциите да обобщя дискусията, още повече съм най-младият член на тази комисия. Но понеже много и в различни посоки се говори, много се отклонихме от темата, засегнахме и такива теми, които нямат нищо общо с лекарствената политика, дори и с ценообразуването.
Причината е там, че ние като политици задаваме различен модел на интерпретация, различна парадигма точно на тези теми, а експертите имат съвсем друго обяснение за всичко, което се случва на този пазар и може би това е приемливо и за двете страни.
Според мен има един рационален алгоритъм за поведение, за да се влезе в темата. Не казвам в час, за да не засегна някои хора. Първо, трябва да се запознаем с може би между 8 и 10 закона, от които три – четири определят и в които се говори за цени, които са в тази сфера, между 15 и 20 са наредбите, които засягат тази тема, 6 – 8 от тях са такива, в които пряко се говори за цените на лекарствата.
След това според мен трябва да се осмисли и да се направи паралел между всичко това и то непременно в един дидактичен план, защото признавам, аз следя тази сфера от над 10 години, заради това се и изказвам всъщност, тази тема е актуална за мен. Това е сложна система, но трябва политиците да кажем и да признаем, чистосърдечно, че няколко мандата управление са също причина точно за това статукво.
Второ, трябва да признаем, че тази тема има много широк обществен резонанс, което е логично, защото в тази сфера очевидно няма дори и жалоните на кризата, не можем да ги пренесем. Тоест, криза няма. Напротив, виждаме дори в абсолютен дял нарастване на оборота по отношение на лекарствата.
Трето, не отричам, има интерес на корпоративно ниво, най-общо казано. Само тази тема е достатъчна обаче за отделна тема за заседание на Комисията по здравеопазването.
И не на последно място има за съжаление политически пристрастия, умение от страна на политиците, изкушени от тази тема, да говорят в различни посоки съобразно идеологията на самата партия, програмата и користния дивидент, който извличат от тази тема.
Ако генералната цел на тази дискусия на това заседание е да дадем отговор на следния въпрос: по какъв начин могат да се смъкнат цените на лекарствата в Република България, аз ги виждам в две посоки, имайки предвид актуалното законодателство. Всичко друго е свързано с промяна и то драматична промяна в няколко основополагащи за сферата закони.
Първо, това е диференцирана ставка на лекарствата. Преди две и половина години имаше един дебат, на който с цифри доказахме, че ако се смъкне на тези нива, то реалният ефект за последния потребител, за терминалния клиент ще е между 7 и 11 процента снижение на цената. Опозиция имаше по отношение на лоялността и коректността на дистрибуторите на едро и търговците на дребно, но това може лесно да се преодолее.
Другото е демонополизация на Националната здравноосигурителна каса, ако говорим за сферата на лекарствените продукти, които се реимбурсират от държавата.
Всичко друго на този етап, с това законодателство ще противоречи на икономическите закони, ще противоречи на актуалния предприемачески дух и мисля, че е излишно говорене в тази посока.
Разбира се, с това искам да приключа, че отговорността, главният прерогатив в това отношение е на управляващите. Народът е избрал тях, те носят главната отговорност по отношение на следващи стъпки в лекарствената политика, за която говорихме. Ние можем да сме само коректив.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Кърджалиев.
Доктор Дариткова, заповядайте. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! За да се върнем наистина към смисъла на тази дискусия, искам да спомена, че Комисията по здравеопазването като законодателен орган искаше да изслуша реалната ситуация с ценообразуването във връзка с приетия променен Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Ако обобщя всичко изказано, за да разсея някои инсинуации, този закон реално действа от един месец, защото разбрахме, че Комисията по цени и реимбурсиране функционира в рамките на тази законодателна рамка и съответните подзаконови нормативни актове от един месец.
От това, което чухме от съсловните организации като представители на тази комисия, разбираме, че в рамките на експертността там нещата са ситуирани добре и предвид на лошите практики от годините, когато един поръчваше, а друг плащаше, когато касата беше изключена от възможност да договаря цените, които касаят именно позитивната листа, ние тази несправедливост я премахнахме, защото комисията заседава в два подсъстава във връзка с това дали обсъжда цени, плащани от фонда, или цени, плащани от другите възможни източници на средства за осигуряване на лекарства за населението.
В този смисъл касата има възможност да участва и се съобразява с бюджетните рамки, в които е поставена. Към законодателните промени, които сме направили, разбира се, има и възможности за прозрачност, защото Комисията по прозрачност е факт. Тя функционира. Тя би следвало да следи работата на Комисията по цени и реимбурсиране и в рамките на тази Комисия по прозрачност имаме широко представителство и на пациентските организации, и на различни министерства, на фармацевтичната индустрия, на Българския фармацевтичен съюз, разбира се, и се използва неговият експертен потенциал.
Може би тук е добре да чуем мнението и на Комисията по прозрачност, защото би следвало да знаем колко пъти е била сезирана, дали има впечатления от работата на комисията.
Има и законови постановки, които гарантират информираност на населението за това какво се случва в Комисията по цени и реимбурсиране. Тя е длъжна да публикува информация за работата си на интернет-сайта, без да има за това посочени срокове, а на шест месеца да прави доклад към министъра на здравеопазването по отношение на това какво е свършено за дадения период.
Така че законовата рамка е ясна. И наистина нашият ангажимент като законодатели е да видим какви са дефектите от функционирането на този закон. Но за този кратък период това едва ли може да се случи.
Моето по-голямо притеснение е, че има различни несъответствия между законодателната рамка и подзаконовите нормативни актове, които се надявам във времето да се изгладят, за да може наистина да видим ефекта от това, което се е случило.
Настоящата ситуация с цените явно е резултат от досегашното функциониране на системата, защото за един месец едва ли може кой знае какво грандиозно да се случи въпреки промените.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
За реплика има думата госпожа Манолова. Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Да, формално е така. Новата комисия функционира от един месец, но тук по-важният въпрос, ако ще очакваме някаква промяна в посока формиране цените на лекарствата, е дали методиката, по която е работила предишната комисия, е същата с методиката, по която ще работи тази нова комисия.
В такъв случай, ако приемем всичко, което чухме около тази маса, за чиста монета, а именно, че досегашната комисия е спазвала стриктно изискванията на подзаконовите нормативни актове, спазвала е правилата за определяне цените на лекарствата, които се плащат с публични средства, и, ако приемем, че новата комисия също ще спазва същите правила, ще се получи същият резултат, а именно няма да има корекция в цените на лекарствата. Нали в това всъщност е проблемът?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
За втора реплика има думата доктор Адемов. Заповядайте, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Много накратко. Доктор Дариткова, когато се приемаше този закон – в края на месец юли – тогава аргументите на вносители бяха, че са спазени всички директиви, най-последните, които трябва да бъдат транспонирани в нашето законодателство.
Сега от това, което чувам от Вас, излиза, че приложението на закона и на подзаконовата нормативна база създават проблеми. Това така ли е или неправилно съм разбрал?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
За трета реплика има ли желаещи? Не виждам.
Доктор Дариткова, заповядайте, да отговорите.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз казах, че приложението на закона все още не може да бъде ефективно оценено, защото реално той функционира от един месец. Не смятам, че за толкова кратък период може да се направят някакви обобщения и изводи.
Но в рамките на това, което чухме, разбрахме, че законовата рамка не създава проблем за функционирането на комисията.
Оттук нататък вече наистина практическите резултати ще чуем от изпълнителната власт след първия, примерно, шестмесечен доклад.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Тъй като доктор Дариткова зададе въпрос относно Комисията по прозрачност – дали тя се е произнасяла по жалби и дали е получавала такива, давам думата на заместник-председателя й госпожа Анастасова.
Заповядайте, госпожо Анастасова.
МИРЕЛА АНАСТАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Комисията по прозрачност е сформирана през 2009 г. Оттогава до този момент е заседавала на 59 заседания. Комисията по прозрачност се е произнасяла относно контрола по решенията на Комисията на цени и на Комисията по Позитивния лекарствен списък до декември 2011 г. От 2012 г. не са постъпвали решения на новата сформирана комисия с изменението на закона.
Общо в комисията са постъпили за тези години 221 жалби. Жалбите са от различно естество и от различни адресати. Имало е адресати, които са физически лица, имало е адресати, при които заявителите, недоволни от решение на съответната комисия – по цени или на тази по Позитивния лекарствен списък, имало е и адресати асоциации, които са засегнати от цената на съответното лекарство, което е утвърдено или в Комисията по цени, или в Комисията по Позитивния лекарствен списък.
Общо 144 са жалбите, подадени от фармацевтични фирми, 76 от физически лица и има една жалба от пациентска организация.
Към момента във връзка с решенията, които основно са били на Комисията по цени, Комисията по прозрачност преглежда дали са спазени процедурите по произнасянето на съответната комисия и дали са спазени изискванията на материалния закон, тоест, закона или съответната наредба, по която се иска отмяна или съответно потвърждаване на решение на съответната комисия.
Общо взето, по-голямата част от жалбите са насочени към Комисията по Позитивния лекарствен списък. Само девет от жалбите са насочени към Комисията по цени и по-скоро са във връзка с неспазване на процедурни въпроси относно това дали комисията е уведомила или не съответния заявител или е допуснала някаква техническа грешка. Това е само за Комисията по цени.
Останалите жалби са към Комисията по Позитивния лекарствен списък. Там се касае преди всичко за това дали комисията е отказала включване в Позитивния лекарствен списък на съответното лекарство. Това е единият тип от жалбите. Другият тип от жалбите това са във връзка с намаляване на процента на реимбурсация на съответното лекарство. В други случаи има технически пропуски и грешки, които е допускала самата Комисия по Позитивния лекарствен списък.
Общо взето се спазват разпоредбите на материалния закон. Ние имаме наблюдения върху това дали комисията изцяло прилага съответната наредба, ако говорим общо за Комисията по цени или Комисията по Позитивния лекарствен списък. Но на нас ни направи впечатление, че до 2011 г. много малко се използват анализите или пък в преписките, които се представят към Комисията по прозрачност, не са представени подробните анализи за съответната комисия – дали това ще е икономически, фармако-икономически анали. Тези анализи не са така подробно разработени в комисиите и не се прилагат към преписките, които ние получаваме от съответната комисия.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
Доктор Цеков, заповядайте. Имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, уважаеми гости! Ще се опитам да бъда кратък след многото говорене.
Очевидно за нас проблемът с цените на лекарствата е стоял на дневен ред и още преди година и половина ние сме взели необходимите мерки със законодателните промени, които са извършени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Приели сме също така промени и в Закона за здравното осигуряване. Създали сме необходимите предпоставки от наша гледна точка да дадем възможност на институциите, които договарят необходимите лекарства, да търсят начин и пътища да намалят чрез субективни методики цените на лекарствата.
Дадохме законодателна възможност на Националната здравноосигурителна каса да договаря директно цените на медикаментите, които тя заплаща. Обаче впоследствие виждаме, че в Наредба № 10, чл. 20 въпреки нашето желание да дадем възможност на касата да договаря цени, тоест, да търси по-ниски цени от реферираните, се оказа, че имаме законодателна причина – това, което каза колежката Дариткова. Ето, за един месец от приложението на закона ние виждаме, че има нещо, което може би трябва да променим, защото в момента имаме две процедури – едната е за рефериране, другата е за договаряне. Оказа се, че едната процедура изключва другата. Ние сме заложили рамка, че трябва да има референтни цени. Ако има референтни цени, не може да има пряко договаряне. Така разбрах ситуацията.
За лекарства, които заплаща Националната здравноосигурителна каса, наистина трябва да намерим механизъм, в който да има пряко договаряне, защото до 2006 г., когато е съществувала такава опция, цените на медикаментите са били значително по-ниски. Изключвам сега другите възможности – дали да се коригира ДДС. След 2007 г., когато се използва новата методология, когато цените започват да растат. Може би е имало обективни причини – предполагам, че законодателни. Предполагам, че тогава законодателят е търсил също възможност да намали цените още повече, но очевидно това нещо не се е случило. Затова ние трябва да намерим механизъм, по който това нещо да се случи.
Със законодателните промени, които ние сме извършили преди една година, смятаме, че това щеше да даде възможност да се случват нещата.
По отношение на останалите възможности, както казах – дали да намалим ДДС, защо да не разсъждаваме и в друга посока – да ограничим и търговските надценки на производителите и на търговците на едро и на дребно, защото това е един двустранен процес. Не можеш да намаляваш от едната страна, когато другата не прави отстъпка. Това е само една хипотеза, едно предположение. Не казвам, че това може да се случи. Аз не съм специалист в сферата на търговията с лекарства и с производството им, но това е само хипотеза.
Аз като един потребител бих искал цената на лекарството да ми е ниска и, ако тя бъде намалявана, да бъде за сметка на всички участници в този процес, а не само за сметка на държавата.
Обсъждали сме въпроса с ДДС многократно в Комисията по здравеопазването. Знаем становищата и на доктор Шарков, и на Министерството на финансите. Ние също сме на мнение, че ДДС може да окаже положителен ефект върху намаляване цените на лекарствата, но тогава нямахме убедителна гаранция, че производителите ще се съобразят с този акт – намаляване на ДДС – за да не се възползват от това и да си вдигнат цените. Значи да намалим с пет процента ДДС, производителят да си вдигне с пет процента собствената печалба и по този начин няма да има никакъв краен ефект на пазара на лекарствата.
Завършвам с това, че наистина, след като комисията е започнала работа, може би трябва още веднъж да прегледаме нормативната база и, ако има пропуски, които са направени, или установим несъвършенства, да ги отстраним в следващите месеци, така че да дадем възможност на Националната здравноосигурителна каса да плаща по-малко, тоест, да плаща лекарства на по-ниски цени и в по-голям обем.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Господин Ненчев, имате думата за реплика. Заповядайте.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Репликата ми е конкретно към доктор Пламен Цеков.
Както той би искал да плаща по-малко за дадено лекарство, аз бих искал всички да се изказват експертно, защото преди малко репликирах доктор Шарков, че от 500 млн. лв. 80 процента или 400 млн. лв. са без никаква надценка за аптеките.
Именно за това сме сезирали Европейската комисия по конкуренцията и сме ги сезирали точно заради това, че ако ще се намаляват цените, ще се намаляват за всички, а не само за аптеката. Всъщност за аптеката е нула, то не е намалено.
И още нещо, за да довърша.
От последни изследвания от пет години насам при средноевропейските цени от крайната цена на дадено лекарство процентът на производителя е равен на средноевропейските или един – два процента отгоре.
Високата цена на ДДС, високата ставка горе – долу в съотношение едно към четири е поета от аптеките и от дистрибуторите, като голямата част от високата ставка на ДДС е поета от аптеките.
Мисля, че бях изчерпателен.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Ненчев.
Желаете ли думата за дуплика, господин Цеков? Заповядайте, имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз мисля, че ясно казах. Не съм експерт в търговията с лекарства, нито пък в производството. Но смятам, че ако има искане и търсим намаление цената на лекарствата, то не трябва да става едностранно, да речем, да бъде само за сметка на ДДС. Нека да бъде за сметка на всички участници по цялата верига – производител, търговец на едро, търговец на дребно, защото, когато имаме фондове, които ти гарантират един гарантиран обем от средства, тогава не можеш да казваш: твоят бизнес е непредвидим, затова трябва да търсим максималната надценка, за да можеш да си подсигуриш бизнеса.
Когато търговията ти е предвидима, тоест, реализацията на продукцията ти е гарантирана, тогава се работи на различни ставки от максимално допустимите. Защото имаме надценки на търговец на дребно и на търговец на едро, които могат да достигнат до 30 процента, а ДДС е 20 процента. Значи ние се целим непременно в ДДС, но не говорим нищо за надценките на търговците. Това е.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Други народни представители желаят ли думата за изказвания? Не виждам.
Закривам дебата.
Доктор Шарков искаше думата за процедурен въпрос. Заповядайте, доктор Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Уважаема госпожо председател, за да не остане висящо във въздуха днешното заседание, предлагам проект за решение:
„Комисията по здравеопазване към 41-то Народно събрание възлага на министъра на здравеопазването в срок от една седмица да представи в комисията анализ на ценообразуването на лекарства, дейността на Комисията по цени и реимбурсиране и възможните механизми за намаляване цените на лекарствените продукти, заплащани с публични средства и тези в аптечната мрежа. А в един по-късен етап, след месец, отново да имаме дискусия, която да проследи ефекта от действието на комисията.”
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Има ли други предложения за допълване или изменение на проекта на решение на Комисията по здравеопазването? Не виждам.
Господин министър, заповядайте. Имате думата.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, аз дойдох тук с идеята да видим как може така да стане, щото цените на лекарствата в България да станат по-ниски.
Непрекъснато се повтаряше, че цените са много по-високо – от кого, така и не стана ясно, и с колко – пак не стана ясно. На едно място само се спомена, че са шест – седем пъти по-високи, но от кого – и то не стана ясно.
Ясно ми е едно, че имаше предложения, някои от тях – разумни, но пак не видях консенсус, който да застане зад гърба на Министерството на здравеопазването и да каже: хайде да намалим цените на големите производители, да се борим с монополите. Аз това очаквах да стане, да получим една такава подкрепя. Но не я чух.
Сега разбирам, че ще трябва да направим един задълбочен анализ за една седмица и след няколко седмици пак да говорим по тези въпроси.
Моля ви за задълбочения анализ да дадете малко повече време, защото всичко това, което искате и което явно всички видяхме, че никак не е проста тема, изисква повече време.
Това е моята голяма молба.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: А колко време ще Ви е необходимо, господин министър?
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Както сами казахте, досега се говореше, че законът не работел, че имал еди какво си. Добре, че доктор Дариткова се сети да каже, че той на практика действа от един месец. Нека да мине поне един месец, за да можем да направим тези неща, а и за да има някакъв смисъл от един нов закон, трябва определено време ние да го анализираме. Нормативната база е променена съвсем наскоро, а ние вече трябва да правим анализ върху това как се използва.
Аз не виждам това за много логично.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Господин министър, ще се възползвам от правото си на реплика, за да Ви отговоря, че думите на госпожа Дариткова касаеха срока на действие на закона – един месец – от момента, в който Министерският съвет е приел наредбата, по-точно двете наредби, изготвени от Министерството на здравеопазването, тоест, Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина влезе в сила на 5 август 2011 г. Той не действа от един месец, но формално се прилага чрез тези наредби, с които Министерството на здравеопазването е закъсняло с подготовката им.
Кажете колко време е необходимо за този анализ – две седмици ли, месец ли, за да можем формално да гласуваме решение, което ще ви даде възможност за този анализ.
Благодаря.
Доктор Шарков иска думата. Заповядайте, доктор Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз предложих една седмица срок, господин министър, понеже навсякъде в медиите казахте, че до дни на българската общественост ще стане ясен въпросът с цените на лекарствата в страната.
Ако Вие наистина търсите нашата подкрепа, ние не можем да застанем зад нещо, което не сте ни го казали. Кажете какви са идеите ви, обсъждаме ги и заставаме зад Вас, зад всяка една идея, която ще доведе както до по-добро регулиране на пазара на лекарствата, по-добър контрол, борба с монополите и съответно намаление на цените на лекарствата в страната.
Вие казвате, че искате да има консенсус в една такава битка. Съгласни сме и ние сме готови на този консенсус, но нека да обсъдим тези предложения и все пак изпълнителната власт е тази, която може да предложи конкретните мерки.
Ние сме приели закон. Той е започнал да действа от един месец. Само че парламентарната Комисия по здравеопазването не носи и грам вина за това, че законът е започнал да действа преди един месец.
Затова аз мисля, че има и Комисия по цени и реимбурсиране, има и Дирекция „Лекарствена политика”, има хора, които са от години вътре в нещата и мисля, че една седмица едва ли е някакъв кой знае колко кратък срок, за да бъде представен един такъв – не казвам чак толкова – задълбочен анализ. Въпросът беше за ценообразуването, а не за пазара на лекарствата.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Господин министър, формалното Ви предложение за срока, който устройва Министерството на здравеопазването за изработването на анализа?
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: С оглед на това, че са включени и други министерства, че много хора ще бъдат ангажирани, има работни групи, трябва отвсякъде да се огледат нещата, мисля, че едномесечният срок е съвсем приличен.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Колеги, правя формално предложение срокът за изготвяне на анализа да бъде двуседмичен.
Има ли други предложения?
АНАТОЛИЙ ЙОРДАНОВ: Другото предложение е предложението на министъра на здравеопазването за едномесечен срок.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Доктор Йорданов, правите ли формално предложение?
Заповядайте, доктор Йорданов. Имате думата.
АНАТОЛИЙ ЙОРДАНОВ: Правя формално предложение за срок от един месец. Мисля, че две седмици разлика ще гарантира по-задълбочено представяне на нещата и по-задълбочен анализ, от който ще направим по-добри и по-верни изводи.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Йорданов.
Формално има постъпили три предложения от народни представители.
ВАНЬО ШАРКОВ: Аз оттеглям предложението си за една седмица срок. Нека да бъдат две седмици.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
В такъв случай ще подложа на гласуване предложението на народния представител Десислава Атанасова – срокът за изготвяне на анализ на ценообразуването на лекарства в дейността на Комисията по цени и реимбурсиране и възможните механизми за намаление на цените на лекарствените продукти, заплащани с публични средства в аптечната мрежа, да бъде четиринадесет дни.
Моля, гласувайте това предложение на народния представител Десислава Атанасова.
„За” – 12, „против” – няма, „въздържали се” - 2.
Предложението се приема.
Смятам, че няма нужда да подлагам на гласуване предложението на народния представител Анатолий Йорданов за един месец.
Срокът е четиринадесет дни.
Благодаря на всички гости за участието в днешното заседание.
Бих искала членовете на Комисията по здравеопазването да останат за кратко да обсъдим въпрос, касаещ създаването на работна група, която да подготви промени между първо и второ четене в Закона за лечебните заведения.
Колеги, всички заявихме волята си, че промени в този законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения трябва да са консенсусни.
Аз ви призовавам от всяка парламентарна група да бъде излъчен представител или представители, които да участват при изготвяне на промените между първо и второ четене.
От парламентарната група на политическа партия ГЕРБ моля за предложения за участници в работната група.
Госпожа Десислава Атанасова
Доктор Джема Грозданова
Доктор Даниела Дариткова
Доктор Пламен Цеков.
Предлагам, където има възможност, да излъчим по повече от един представител, за да има все пак някаква ротация в случай, че колегите не могат да присъстват.
От парламентарната група на Коалиция за България:
Доктор Евгений Желев
Янаки Стоилов
От парламентарната група на Движението за права и свободи:
Доктор Хасан Адемов
Доктор Нигяр Джафер
От парламентарната група на „Синята коалиция”:
Доктор Ваньо Шарков
От парламентарната група на „Атака”?
Колеги, аз смятам, че колкото повече хора участват, толкова по-добре, защото повече мнения биха се чули. Така че изобщо не възразявам и госпожа Петрова, и госпожа Георгиева да участват в работната група.
Колеги, предлагам във вторник, 28 февруари 2012 г., да бъде първото заседание на работната група. Мисля, че до вторник има достатъчно време за обмисляне на предложенията.
Предлагам заседанието да започне в 14,00 ч. в зала 130 на Народното събрание.
Благодаря на всички участници в днешното заседание на Комисията по здравеопазването.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17,05 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Десислава Атанасова)




Стенограф:
(Божидарка Бойчева)