Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
01/03/2012
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 74
На 01.03.2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане на Позицията на Република България относно предложение за Решение на Европейския парламент и на Съвета относно сериозните трансгранични заплахи за здравето, т. 14 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011г.), № 202-00-6, внесен от Министерски съвет на 16.02.2012г.
2. Обсъждане на Проект за решение за приемане на Доклад за младежта за 2009-2010г., № 202-03-7, внесен от Министерски съвет на 10.02.2012г.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 74
На 01.03.2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане на Позицията на Република България относно предложение за Решение на Европейския парламент и на Съвета относно сериозните трансгранични заплахи за здравето, т. 14 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011г.), № 202-00-6, внесен от Министерски съвет на 16.02.2012г.
2. Обсъждане на Проект за решение за приемане на Доклад за младежта за 2009-2010г., № 202-03-7, внесен от Министерски съвет на 10.02.2012г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16,10 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Десислава Атанасова.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Добър ден на всички!
Имаме необходимия кворум за провеждане на редовно заседание на Комисията по здравеопазването.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам то да протече при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Позицията на Република България относно предложение за Решение на Европейския парламент и на Съвета относно сериозните трансгранични заплахи за здравето, т. 14 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011г.), № 202-00-6, внесен от Министерски съвет на 16.02.2012г.
2. Обсъждане на Проект за решение за приемане на Доклад за младежта за 2009-2010г., № 202-03-7, внесен от Министерски съвет на 10.02.2012г.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на дневния ред? Няма.
Предлагам да гласуваме така предложения дневен ред.
Моля, гласувайте.
“За” – 11, “против” и “въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Обсъждане на Позицията на Република България относно предложение за Решение на Европейския парламент и на Съвета относно сериозните трансгранични заплахи за здравето, т. 14 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011г.), № 202-00-6, внесен от Министерски съвет на 16.02.2012г.
2.Обсъждане на Проект за решение за приемане на Доклад за младежта за 2009-2010г., № 202-03-7, внесен от Министерски съвет на 10.02.2012г.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
Обсъждане на Позицията на Република България относно предложение за Решение на Европейския парламент и на Съвета относно сериозните трансгранични заплахи за здравето, т. 14 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011г.), № 202-00-6, внесен от Министерски съвет на 16.02.2012г.
От Министерството на здравеопазването ще ни бъде представен проектът от господин Димитър Добрев.
Заповядайте, господин Добрев.
ДИМИТЪР ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, членове на комисията!
Министерството на здравеопазването изготви рамкова позиция по проект на решение на Европейския парламент и на Съвета за сериозните трансгранични здравни заплахи по силата на чл. 10а от Постановление на Министерския съвет за координация по въпросите на Европейския съюз.
Позицията изготвихме съвместно с работна група „Гражданска защита” към Министерството на вътрешните работи, тъй като проектът на решение засяга различни сфери.
Позицията е съгласувана с работна група „Околна среда” към Министерството на околната среда и водите и е съгласувана в рамките на Съвета по европейските въпроси на Министерския съвет.
В позицията сме посочили, че подкрепяме проекта на решение, тъй като чрез решението ще се даде възможност на държавите-членки, да не останат сами при извънредни ситуации и да си сътрудничат активно както помежду си, така и със структурите на Европейския съюз, което ще позволи свеждането до минимум на отрицателните последици от извънредни ситуации в областта на общественото здраве.
В позицията сме включили кратка информация за ползите за страната ни от приемането на едно такова решение. Например включването на държавите-членки в колективни действия при управлението и оценката на риска на всички – подчертавам „на всички” – трансгранични заплахи за здравето.
Друг пример е предимството на европейския механизъм за възлагане на обществени поръчки съгласно чл. 5 от проекта на решение, който ще позволи на страната ни да си набави превантивно желаното количество медицински мерки.
Участието в този механизъм ще бъде на доброволна основа.
Разбира се, остават някои отворени въпроси по темата, които ще бъдат изяснявани в процеса на обсъждане на проекта на решение в рамките на работната група по обществено здраве към Съвета на Европейския съюз в Брюксел.
В Рамковата позиция сме направили и кратък анализ доколко, ако решението бъде прието, то ще окаже въздействие върху българската нормативна база.
Ние смятаме, че съществуващите към момента закони отговарят на изискванията в настоящия проект на решение, като визираме Закона за здравето и Закона за защита при бедствия.
Това е накратко позицията.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Добрев.
Уважаеми колеги, откривам дебата. Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Аз ще си позволя само няколко въпроса, на които моля да ми отговорите.
Казвате, че позицията е съобразена с нашето законодателство по отношение на Закона за здравето и Закона за защита при бедствия. Въпросът ми е по отношение на Закона за обществените поръчки, тъй като в чл. 5 от проекторешението има разписано съвместно възлагане на обществени поръчки.
По какъв механизъм ще се провежда това съвместно възлагане на обществени поръчки? Определен ли е националният орган или наднационалният орган по-скоро, отговорен за това възлагане на обществени поръчки? Кой ще е отговорен за мониторинга след това и контрола по възлагане изпълнението на тази съвместна процедура? Как ще бъдат разпределени медицинските мерки за противодействие при едно бъдещо възлагане на такава съвместна обществена поръчка?
Заповядайте, господин Добрев, да отговорите на въпросите.
ДИМИТЪР ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Доктор Радосвета Филипова, която е началник отдел „Надзор на заразните болести” би искала да предостави отговор на тези въпроси.
Моля да й дадете думата.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте, госпожо Филипова.
РАДОСВЕТА ФИЛИПОВА: Добър ден на всички. Аз ще отговоря, надявам се, ако не на всички, поне на част от въпросите, които зададохте.
За съжаление на този етап по тях няма яснота. Тоест, предложените текстове наистина не дават яснота.
Но искам да дам малко яснота върху процеса на обсъждане на тази инициатива за общи обществени поръчки, който тече в комисията повече от три години. Свързан е първоначално със заплахата от свински грип.
Става дума за едно съвместно възлагане на обществени поръчки, което на този етап - това, което имам от последното протекло обсъждане в работната група – няма да задължава никого, то е само споразумение между държавите-членки, което не води до никакви задължения от тяхна страна за закупуване независимо на какво, на всички неща, които включват евентуално медицинското противодействие, нито заплащане на членски вноски.
Това е едно доброволно споразумение, което се сключва с оглед на бъдеща възможност при наличие на заплаха държавите, които са се включили първоначално, да имат първи достъп до съответните медикаменти или вещества, или каквото е необходимо.
Така че на този етап по-голяма яснота по въпросите няма.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Филипова.
А източникът на финансиране на тези медикаменти кой ще бъде. Това ми беше основният въпрос. Но няма яснота по него? Така ли е?
РАДОСВЕТА ФИЛПОВА: Източникът на финансиране остава съответната държава-членка. Това, което комисията би предоставила, това е възможност, като се съберат заявките от повече държави-членки, за съответното вещество или медикамент, да бъде закупено на преференциална цена и съответно по процедура, която би облекчила времето за закупуване.
Това е, което до момента имаме като яснота.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте, доктор Дариткова. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Без да бъда юридически особено грамотна, искам да попитам все пак дали цялата тази сложна процедура, която обяснихте, няма ли да забави реакцията? Тук все пак става въпрос за трансгранични заплахи.
Всяка страна има отделно законодателство, което регламентира възлагането на обществени поръчки. Търсенето на някакви общи позиции и принципи за намаляване на цените, няма ли да създаде проблеми?
Искам да припомня, че когато имаше заплаха от свински грип, ние даже предприехме една законова промяна, която позволяваше по-бързо да се реагира в такива ситуации в рамките на нашето законодателство. А тук за съжаление имам притеснение за една усложнена процедура. Идеята е чудесна, но дали това ще стане така наистина?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте, госпожо Филипова. Имате думата.
РАДОСВЕТА ФИЛИПОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Повечето държави-членки имат такива притеснения и затова всъщност работната група фактически три години работи по проблема и няма яснота до момента, тъй като всички държави-членки са заявили пречки в националното законодателство, които да дадат възможност да се явяват на такива общи търгове, да ги наречем.
Така че и аз не съм юрист, но наистина следя това през цялото време. Това имаме до момента.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Филипова.
Господин Добрев, заповядайте да допълните.
ДИМИТЪР ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Бих искал да допълня това, което каза доктор Филипова, че идеята е да се създаде комитет за съвместни обществени поръчки, в който ще има представители както на държавите-членки, така и на Европейската комисия.
Те искат да направят следното. Да подпишат споразумение за възлагане на обществени поръчки, като самият подпис вече означава, че съответната държава, която е подписала това споразумение, ще има достъп до определен брой и съответните медицински мерки. Това може да бъдат например ваксини. Но това се прави превантивно. Тоест, не е нужно да има някакво възникнало събитие, някакъв инцидент. Това се прави превантивно и вече, когато настъпи съответното събитие, съответната държава разполага със съответните медицински мерки.
Това е идеята на комисията – превантивно да се действа. Тоест, не, когато възникне събитието и тогава вече да започва целият процес на подписване на споразумение, възлагане на обществени поръчки, а предварително това да е сторено. Това е идеята.
Държавите-членки не са сигурни това доколко ще се осъществи, но до момента продължава самото обсъждане на предложението. Въпросът е всичко да се направи превантивно. Тоест, възниква свински грип, ние имаме необходимите ваксини. Подписваме споразумение, да, и много е важно това, което каза доктор Филипова – подписването на споразумение не означава, че ние трябва да заплатим тези ваксини. Ние ще заплатим тях едва, когато вече ги поръчаме и дойдат при нас.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Извинявам се, но всъщност какво решение се очаква от нас да вземем, след като няма никаква яснота по тази позиция.
Аз чета т. 4, която се нарича „Отправни елементи на предложението”, която се казва „отражение върху бюджета”.
В тази позиция ясно е заявено, че възлагането на обществени поръчки за медицински мерки за противодействие на гражданите на отделните държави-членки, остава отговорност на държавите-членки.
Тоест, ако ние сега подкрепим тази позиция и тя стане впоследствие официална за Европейския съюз, ние трябва да сме предвидили тези средства в нашия бюджет. Но ние не можем да знаем какви са. От кой фонд се гарантира това финансиране?
Вие казахте, че още не е ясно, но става ясно, че всяка държава-членка трябва да си го гарантира чрез определени средства в държавния бюджет. Тоест, ние за тази година такива средства не сме предвидили.
Заповядайте, госпожо Филипова. Имате думата.
РАДОСВЕТА ФИЛИПОВА: Може ли още малко яснота да внеса?
Става дума за принципно споразумение. Тук въобще не се говори за средства. Всяка държава-членка има законодателство, което определя с какви средства разполага и при какви условия. Споразумението е принципно дотолкова, доколкото, ако възникне някакво събитие – да речем, пандемия с някакъв определен щам – държавите, които са се включили в първоначалното споразумение, които имат такова сключено споразумение, на тях ще им бъде предложено първи да закупят съответната ваксина.
Тук въобще не става дума за нещо друго. Поне до този момент това е, което мога да поясня. Не става дума за средства, които да се влагат. Няма никакви задължения – това изрично е казано в последното събиране на работната група – че няма никакви задължения относно заплащане и относно такси. Тоест, има едно принципно съгласие - да.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Филипова.
Доктор Сахлим, заповядайте. Имате думата.
НИГЯР САХЛИМ: Благодаря Ви, госпожо председател! Разбира се, че ние сме притеснени, когато има някакви неясноти, а от нас се очаква да подкрепим едно такова предложение, каквото вие правите в момента.
Обаче да се върнем две години назад, когато министър Божидар Нанев си отиде, защото имаше едно решение на Народното събрание, че препотвърждавайки един текст от закона, който му позволяваше без обществена поръчка да закупи едни медикаменти, които се оказаха на едни високи цени. Но той по закон действаше така, както му беше позволено в текст от закона.
Искате ли сега да ни убедите например, че ако подкрепим това, което трябва днес да гласуваме със „за”, ако имаше такова примерно споразумение между няколко европейски страни за едни препарати? Ако вследствие на това, че евентуално бихме поръчали по-голям обем продукти, може да се стигне до по-ниски цени и страните, които участват в тази обществена поръчка, освен че с предимство биха получили продуктите, биха се възползвали, сами плащайки, разбира се, тези продукти на някакви преференциални цени, защото и в момента говорим по една друга актуална тема как, ако се споразумеем с някакви доставчици заради обемите, които се поръчват, цените могат да са по-ниски, смятате ли, че тогава, ако действаше подобно споразумение – за да е по-ясно на всички, които тук обсъждаме и слушаме дискусията – тогава България би имала интерес да участва.
Разбира се, че никой не може да каже, примерно, ако тогава проблемът е бил със свински грип, какво друго ни очаква, не дай си, Боже, с размерите на пандемия.
Но и все пак, националните бюджети не трябва ли някъде, в някакъв резерв, в някакво перо да имат някакви предвидени средства за евентуално такива случаи?
Не може при толкова много неясноти и въпроси, на които нямате ясен отговор, да искате еднозначно да кажем „да, подкрепяме някаква позиция, защото тя е предложена от някакви европейски партньори и други във връзка с трансгранични проблеми”.
Ние си имаме достатъчно проблеми с обществените поръчки в България, включително някои от тези проблеми са в съдебните зали, включително и на ниво министри, заместник-министри и други на много високо ниво служители, за да се включваме в подобни неща при толкова много неясноти и то вече на друго – трансгранично ниво.
Затова ви молим за конкретни отговори на нашите въпроси, а не „не можем да отговорим, не знаем, има неясноти”.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Сахлим.
Госпожа Петрова има думата. Заповядайте, госпожо Петрова.
БИСЕРКА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, уважаеми гости, аз всъщност искам да попитам, защото последно между вас двамата господинът каза, че това е превантивна мярка, а дамата до Вас каза, че става дума при възникване на проблем. Последно: преди да възникне проблемът или при възникване на проблема?
Дадохте пример с пандемия. При пандемия или при епидемия? Това също е много важно.
Освен това никъде не се казва какво количество се предвижда за дадена страна. Ако може малко повече яснота да внесете. Разбирам, че сигурно задаваме въпроси, които ви затрудняват, по физиономията просто го виждам.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Заповядайте, госпожо Филипова. Имате думата.
РАДОСВЕТА ФИЛИПОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Хубаво е, че задавете въпроси, но в момента текстовете, които са обсъждани в работната група, която е към Европейската комисия, там държавите-членки задават същите въпроси и те нямат отговори. Така че аз няма как да ви отговоря. Това, което имам като документ, е, че става дума за принципно споразумение, което ще бъде сключено доброволно от всички държави-членки, и което ще даде възможност при евентуално възникване на някаква ситуация, те да се ползват с предимство при търга, който ще бъде по националното им законодателство. Тук нищо повече не се говори. Така че аз не мога да отговоря на доктор Сахлим, за съжаление, тъй като не може да се прави връзка с предишната ситуация, тъй като по това, което сега предлага Европейската комисия, няма яснота.
Чух въпрос: защо го приемаме? На този етап ние нямаме никакви задължения, подкрепяйки го. Това е моето експертно становище. Можем само да се ползваме в бъдеще. Можем и да се откажем. Това е още в процес на обсъждане.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Господин Добрев, заповядайте. Дано да внесете някаква яснота.
ДИМИТЪР ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз подкрепям становището на доктор Филипова, но ще се опитам да обясня нещата по-ясно.
Това на този етап е само проект на решение. Той ще се изменя. Тоест, на база на това, което е предложила комисията, и това, което не е уточнено, държавите-членки имат възможност да задават въпроси. Има представител в работната група по обществено здраве към Съвета на Европейския съюз и също можем да му зададем тези конкретни въпроси, които вие задавате най-вече по отношение на това какви ще бъдат условията за възлагане на тези обществени поръчки, дали при всички положения държавите-членки ще трябва да предвидят бюджет или комисията би могла да предвиди някакви средства за това и освен това какви ще бъдат задълженията на държавите членки. Това можем да го поискаме.
Но много е важно да разберете, че това е само проект на решение и той ще се изменя. Комисията предлага нещо, държавите-членки коментират и казват: да, това можем да приемем, не, това не го приемаме и не, това не го разбираме, моля да внесете яснота.
Но понеже говорихме за обществените поръчки, този текст в предложението на чл. 5 наистина е много кратък. С това сме съгласни. Той допълнително ще се изменя по отношение на съвместните обществени поръчки.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, доктор Дариткова, за допълнителен въпрос. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз не можах за себе си да изясня, ако ние принципно приемем тук с гласуване тази добра идея, после ние не можем да контролираме процеса на промяна на конкретиката. Ние сме се съгласили. А какво те ще променят, как ще отговорят – можем ли да го следим и да го контролираме?
Принципно това звучи добре, но ако се попълни със съдържание, което би ангажирало повече бюджета на държавата или нещо друго, което сега не можем да предвидим, защото има толкова много неясноти, че не може всички детайли да предвидим, ние сме отговорни все пак за това, което гласуваме.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Заповядайте, господин Добрев, имате думата. Аз ще имам след това едно процедурно предложение към колегите.
ДИМИТЪР ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Съгласни сме с вашето становище. Това, което трябва да стане ясно, е, че проектът за решение в момента се обсъжда на възможно най-ниското ниво. Тоест, на вашите притеснения, че това е единственият ни шанс да направим промени, не са основателни. В момента сме в работна група, после продължаваме нагоре, на следващи етапи, защото в момента се обсъжда от Съвета на Европейския съюз досието в рамките на работна група „Обществено здраве”, след което комисията ще изпрати проект на решение заедно с бележките на Съвета до Европейския парламент. Ще се разглежда на първо четене и тогава всъщност националните парламенти могат да предоставят своето становище.
Тоест, това не е единствената възможност да внесем промени в проекта на решение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Доктор Сахлим, заповядайте. Имате думата.
НИГЯР САХЛИМ: Тук е записано изрично: „Крайният срок за разглеждането на предложението от националните парламенти съгласно новата процедура по субсидиарност, въведена с Договора от Лисабон, е 07.03.2012 г.”
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Сахлим.
Това беше първият въпрос, който и аз бих искала да задам.
А вторият ми е следният. Ние бихме ли могли да формулираме допълнителни въпроси, несъгласие в цялост с тази позиция, които на по-късен етап могат да се обсъждат и да бъдат взети под внимание?
Всъщност искам да направя едно процедурно предложение. Понеже виждам, че отговорен за формулиране на позицията е доктор Ангел Кунчев, предлагам на всички колеги да отложим гласуването по тази точка и да го поканим следващата седмица. Надявам се, че той ще внесе повече яснота.
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз приемам предложението Ви.
Но, за да можем да решим окончателно въпроса следващата седмица, да използваме тук присъствието на експертите, за да могат те по-конкретно да се ориентират в материята.
Аз смятам, че има основание да се изрази принципна подкрепа към тази идея, защото тя се опитва да централизира процеса, отнасящ се към целта, която е формулирана – за предотвратяване на разпространението на тези сериозни трансгранични заплахи за здравето на гражданите. И всъщност, така, както могат държавите да правят това на национално ниво, то може да се прави и на наднационално, на европейско ниво, защото става дума за трансграничен проблем, защото това може да се окаже едно по-ефективно решение, по-евтино решение от гледна точка на централиризирането на тази дейност.
Въпросът, който обаче според мен не е изяснен още на този етап от страните-вносители, нямам предвид от българска страна, а на инициаторите, дали всъщност това ще бъдат съвместни обществени поръчки или европейски поръчки, тъй като не е ясна и ролята на Комитета по обществените поръчки на Европейския съюз. Може би даже по-логично е това да са европейски поръчки, тъй като, ако страните са дали някакви индикативни показатели, тогава вече те могат да бъдат обобщени и европейските институции да обявят поръчката. Защото съвместните поръчки като че ли са още по-тромавата процедура да се съгласуват и по същество, и по процедура националните действия.
Така че може би този въпрос трябва от българска страна да бъде повдигнат – дали този въпрос в рамките на ясно определени цели, тоест, за да не се изземва националната компетентност, при определени случаи да се даде възможност на Европейския комитет по обществените поръчки той да организира тези процедури и страните да могат след това да ползват вече доставените медикаменти.
Този въпрос според мен подлежи на обсъждане и той трябва да е част от българската позиция.
Така че, ако принципно идеята заслужава внимание, трябва да се изясни вече нейната реализация, защото тя на този етап като че ли от самите инициатори не е изяснена, за да могат и хората, които са тук, да кажат нещо по-конкретно.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Колеги, има ли други желаещи за изказвания? Не виждам.
Бихте ли искали да вземете думата отново, господин Добрев? Не! Благодаря.
В такъв случай подлагам на гласуване процедурното предложение за отлагане гласуването по т. 1 за следващата седмица, когато моля в комисията доктор Ангел Кунчев да представи позицията и дотогава всъщност ще имате срок и да дадете разяснения по тези въпроси, които поставихме.
Подлагам на гласуване процедурното предложение.
Моля, гласувайте.
„За” – 11, „против” и „въздържали се” – няма.
Процедурното предложение се приема.
Отлага се за следващото заседание гласуването по тази точка от дневния ред.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Обсъждане на Проект за решение за приемане на Доклад за младежта за 2009-2010г., № 202-03-7, внесен от Министерски съвет на 10.02.2012г.
Проектът за решение ще бъде представен от госпожа Евтимова, заместник-министър на Министерство на образованието, младежта и науката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЯ ЕВТИМОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Дами и господа народни представители, представям на вашето внимание Доклад за младежта за 2009-2010 г.
Представяме доклада на основание Решение на Народното събрание от 3 април 2002 г.
Целта на изработването на такъв доклад е постигане на прогнозируемост в развитието на младежката политика, както и постигане на измерими резултати в младежкия статус на базата на дългосрочна визия за развитието на младежта в страната и синхронизиране на усилията на отговорните институции.
Методиката, която сме използвали при изработването на този доклад, за първи път използваме такава методика, тя е съобразена и с основните приоритети на политиката за младите хора, залегнали в Националната стратегия за младежта 2010 – 2020 г., като са проследени 21 конкретни индикатори за идентифициране и анализ на състоянието на младежта, както и обвързаните с тях задачи и предприети мерки.
Това е и причината да представим един доклад за двете календарни години – 2009 и 2010 г., именно съобразявайки структурата на доклада със структурата на Националната стратегия за младежта, която беше приета от Министерския съвет през 2010 г.
Източниците на информация, които сме използвали, са две национално представителни социологически проучвания с лонгитюден характер за 2009 и 2010 г., информация от отговорните държавни институции и местни власти, както и други специализирани национални и международни изследвания, данни на ЕВРОСТАТ, Програмата за развитие на ООН и УНИЦЕФ.
Може би интерес за вашата комисия представлява Приоритет № 3 в доклада, а това е именно здравословния начин на живот. Вече казах, че сме използвали две социологически проучвания.
Искам само за информация на комисията да споделя, че по стратегията, която споменах, приета през 2010 г. от Министерския съвет, се разработват планове за действие. За 2011 г. също в Плана за действие имаше приоритет „здравословен начин на живот”. Така че в момента сме в процес на изготвяне на доклада за 2011 г., който след няколко месеца ще представим отново на вниманието на вашата комисия и представеният днес доклад заедно с изготвяния в момента за 2011 г. ще послужат за сравнение и анализ, както и за подпомагане на отговорните институции от страна на парламента като законодателна власт, от страна на изпълнителната власт в лицето на Министерство на здравеопазването, както и на всички други, заинтересовани от този сектор, за предприемане на специфични мерки, които дават съответния резултат в тази област.
Благодаря за вниманието. На разположение сме за въпроси.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Евтимова.
Уважаеми колеги, имате ли въпроси, коментари? Не виждам. Тук всичко е ясно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЯ ЕВТИМОВА: За съжаление картината не е много хубава. Но целта ни беше да покажем адекватна картина, за да можем да планираме мерки и за първи път успяхме да съберем от всички местни власти и неправителствени организации какво реално са изпълнявали през тези две години, за да можем, когато сравним с изпълненото и за 2011 г., да видим кои от мерките действително са дали резултат – положителен или отрицателен, и кои би следвало да продължат да се насърчават от държавата, в това число и да се финансират, и кои няма смисъл да се финансират, тъй като не дават исканите резултати.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви и аз.
Подлагам на гласуване Проект за решение за приемане на Доклад за младежта за 2009-2010г., № 202-03-7, внесен от Министерски съвет на 10.02.2012г.
Моля, гласувайте.
„За” – 11, „против” и „въздържали се” – няма.
Проектът за решение за приемане на Доклад за младежта за 2009-2010г., № 202-03-7, внесен от Министерски съвет на 10.02.2012г., се приема.
Благодаря на всички участници в днешното заседание на Комисията по здравеопазването.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Десислава Атанасова)
Стенограф:
(Божидарка Бойчева)
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 74
На 01.03.2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане на Позицията на Република България относно предложение за Решение на Европейския парламент и на Съвета относно сериозните трансгранични заплахи за здравето, т. 14 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011г.), № 202-00-6, внесен от Министерски съвет на 16.02.2012г.
2. Обсъждане на Проект за решение за приемане на Доклад за младежта за 2009-2010г., № 202-03-7, внесен от Министерски съвет на 10.02.2012г.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 74
На 01.03.2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане на Позицията на Република България относно предложение за Решение на Европейския парламент и на Съвета относно сериозните трансгранични заплахи за здравето, т. 14 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011г.), № 202-00-6, внесен от Министерски съвет на 16.02.2012г.
2. Обсъждане на Проект за решение за приемане на Доклад за младежта за 2009-2010г., № 202-03-7, внесен от Министерски съвет на 10.02.2012г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазване, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16,10 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Десислава Атанасова.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Добър ден на всички!
Имаме необходимия кворум за провеждане на редовно заседание на Комисията по здравеопазването.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам то да протече при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Позицията на Република България относно предложение за Решение на Европейския парламент и на Съвета относно сериозните трансгранични заплахи за здравето, т. 14 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011г.), № 202-00-6, внесен от Министерски съвет на 16.02.2012г.
2. Обсъждане на Проект за решение за приемане на Доклад за младежта за 2009-2010г., № 202-03-7, внесен от Министерски съвет на 10.02.2012г.
Има ли други предложения за изменение или допълнение на дневния ред? Няма.
Предлагам да гласуваме така предложения дневен ред.
Моля, гласувайте.
“За” – 11, “против” и “въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Обсъждане на Позицията на Република България относно предложение за Решение на Европейския парламент и на Съвета относно сериозните трансгранични заплахи за здравето, т. 14 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011г.), № 202-00-6, внесен от Министерски съвет на 16.02.2012г.
2.Обсъждане на Проект за решение за приемане на Доклад за младежта за 2009-2010г., № 202-03-7, внесен от Министерски съвет на 10.02.2012г.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
Обсъждане на Позицията на Република България относно предложение за Решение на Европейския парламент и на Съвета относно сериозните трансгранични заплахи за здравето, т. 14 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011г.), № 202-00-6, внесен от Министерски съвет на 16.02.2012г.
От Министерството на здравеопазването ще ни бъде представен проектът от господин Димитър Добрев.
Заповядайте, господин Добрев.
ДИМИТЪР ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, членове на комисията!
Министерството на здравеопазването изготви рамкова позиция по проект на решение на Европейския парламент и на Съвета за сериозните трансгранични здравни заплахи по силата на чл. 10а от Постановление на Министерския съвет за координация по въпросите на Европейския съюз.
Позицията изготвихме съвместно с работна група „Гражданска защита” към Министерството на вътрешните работи, тъй като проектът на решение засяга различни сфери.
Позицията е съгласувана с работна група „Околна среда” към Министерството на околната среда и водите и е съгласувана в рамките на Съвета по европейските въпроси на Министерския съвет.
В позицията сме посочили, че подкрепяме проекта на решение, тъй като чрез решението ще се даде възможност на държавите-членки, да не останат сами при извънредни ситуации и да си сътрудничат активно както помежду си, така и със структурите на Европейския съюз, което ще позволи свеждането до минимум на отрицателните последици от извънредни ситуации в областта на общественото здраве.
В позицията сме включили кратка информация за ползите за страната ни от приемането на едно такова решение. Например включването на държавите-членки в колективни действия при управлението и оценката на риска на всички – подчертавам „на всички” – трансгранични заплахи за здравето.
Друг пример е предимството на европейския механизъм за възлагане на обществени поръчки съгласно чл. 5 от проекта на решение, който ще позволи на страната ни да си набави превантивно желаното количество медицински мерки.
Участието в този механизъм ще бъде на доброволна основа.
Разбира се, остават някои отворени въпроси по темата, които ще бъдат изяснявани в процеса на обсъждане на проекта на решение в рамките на работната група по обществено здраве към Съвета на Европейския съюз в Брюксел.
В Рамковата позиция сме направили и кратък анализ доколко, ако решението бъде прието, то ще окаже въздействие върху българската нормативна база.
Ние смятаме, че съществуващите към момента закони отговарят на изискванията в настоящия проект на решение, като визираме Закона за здравето и Закона за защита при бедствия.
Това е накратко позицията.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Добрев.
Уважаеми колеги, откривам дебата. Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Аз ще си позволя само няколко въпроса, на които моля да ми отговорите.
Казвате, че позицията е съобразена с нашето законодателство по отношение на Закона за здравето и Закона за защита при бедствия. Въпросът ми е по отношение на Закона за обществените поръчки, тъй като в чл. 5 от проекторешението има разписано съвместно възлагане на обществени поръчки.
По какъв механизъм ще се провежда това съвместно възлагане на обществени поръчки? Определен ли е националният орган или наднационалният орган по-скоро, отговорен за това възлагане на обществени поръчки? Кой ще е отговорен за мониторинга след това и контрола по възлагане изпълнението на тази съвместна процедура? Как ще бъдат разпределени медицинските мерки за противодействие при едно бъдещо възлагане на такава съвместна обществена поръчка?
Заповядайте, господин Добрев, да отговорите на въпросите.
ДИМИТЪР ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Доктор Радосвета Филипова, която е началник отдел „Надзор на заразните болести” би искала да предостави отговор на тези въпроси.
Моля да й дадете думата.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте, госпожо Филипова.
РАДОСВЕТА ФИЛИПОВА: Добър ден на всички. Аз ще отговоря, надявам се, ако не на всички, поне на част от въпросите, които зададохте.
За съжаление на този етап по тях няма яснота. Тоест, предложените текстове наистина не дават яснота.
Но искам да дам малко яснота върху процеса на обсъждане на тази инициатива за общи обществени поръчки, който тече в комисията повече от три години. Свързан е първоначално със заплахата от свински грип.
Става дума за едно съвместно възлагане на обществени поръчки, което на този етап - това, което имам от последното протекло обсъждане в работната група – няма да задължава никого, то е само споразумение между държавите-членки, което не води до никакви задължения от тяхна страна за закупуване независимо на какво, на всички неща, които включват евентуално медицинското противодействие, нито заплащане на членски вноски.
Това е едно доброволно споразумение, което се сключва с оглед на бъдеща възможност при наличие на заплаха държавите, които са се включили първоначално, да имат първи достъп до съответните медикаменти или вещества, или каквото е необходимо.
Така че на този етап по-голяма яснота по въпросите няма.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Филипова.
А източникът на финансиране на тези медикаменти кой ще бъде. Това ми беше основният въпрос. Но няма яснота по него? Така ли е?
РАДОСВЕТА ФИЛПОВА: Източникът на финансиране остава съответната държава-членка. Това, което комисията би предоставила, това е възможност, като се съберат заявките от повече държави-членки, за съответното вещество или медикамент, да бъде закупено на преференциална цена и съответно по процедура, която би облекчила времето за закупуване.
Това е, което до момента имаме като яснота.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте, доктор Дариткова. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Без да бъда юридически особено грамотна, искам да попитам все пак дали цялата тази сложна процедура, която обяснихте, няма ли да забави реакцията? Тук все пак става въпрос за трансгранични заплахи.
Всяка страна има отделно законодателство, което регламентира възлагането на обществени поръчки. Търсенето на някакви общи позиции и принципи за намаляване на цените, няма ли да създаде проблеми?
Искам да припомня, че когато имаше заплаха от свински грип, ние даже предприехме една законова промяна, която позволяваше по-бързо да се реагира в такива ситуации в рамките на нашето законодателство. А тук за съжаление имам притеснение за една усложнена процедура. Идеята е чудесна, но дали това ще стане така наистина?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Заповядайте, госпожо Филипова. Имате думата.
РАДОСВЕТА ФИЛИПОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Повечето държави-членки имат такива притеснения и затова всъщност работната група фактически три години работи по проблема и няма яснота до момента, тъй като всички държави-членки са заявили пречки в националното законодателство, които да дадат възможност да се явяват на такива общи търгове, да ги наречем.
Така че и аз не съм юрист, но наистина следя това през цялото време. Това имаме до момента.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Филипова.
Господин Добрев, заповядайте да допълните.
ДИМИТЪР ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Бих искал да допълня това, което каза доктор Филипова, че идеята е да се създаде комитет за съвместни обществени поръчки, в който ще има представители както на държавите-членки, така и на Европейската комисия.
Те искат да направят следното. Да подпишат споразумение за възлагане на обществени поръчки, като самият подпис вече означава, че съответната държава, която е подписала това споразумение, ще има достъп до определен брой и съответните медицински мерки. Това може да бъдат например ваксини. Но това се прави превантивно. Тоест, не е нужно да има някакво възникнало събитие, някакъв инцидент. Това се прави превантивно и вече, когато настъпи съответното събитие, съответната държава разполага със съответните медицински мерки.
Това е идеята на комисията – превантивно да се действа. Тоест, не, когато възникне събитието и тогава вече да започва целият процес на подписване на споразумение, възлагане на обществени поръчки, а предварително това да е сторено. Това е идеята.
Държавите-членки не са сигурни това доколко ще се осъществи, но до момента продължава самото обсъждане на предложението. Въпросът е всичко да се направи превантивно. Тоест, възниква свински грип, ние имаме необходимите ваксини. Подписваме споразумение, да, и много е важно това, което каза доктор Филипова – подписването на споразумение не означава, че ние трябва да заплатим тези ваксини. Ние ще заплатим тях едва, когато вече ги поръчаме и дойдат при нас.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Извинявам се, но всъщност какво решение се очаква от нас да вземем, след като няма никаква яснота по тази позиция.
Аз чета т. 4, която се нарича „Отправни елементи на предложението”, която се казва „отражение върху бюджета”.
В тази позиция ясно е заявено, че възлагането на обществени поръчки за медицински мерки за противодействие на гражданите на отделните държави-членки, остава отговорност на държавите-членки.
Тоест, ако ние сега подкрепим тази позиция и тя стане впоследствие официална за Европейския съюз, ние трябва да сме предвидили тези средства в нашия бюджет. Но ние не можем да знаем какви са. От кой фонд се гарантира това финансиране?
Вие казахте, че още не е ясно, но става ясно, че всяка държава-членка трябва да си го гарантира чрез определени средства в държавния бюджет. Тоест, ние за тази година такива средства не сме предвидили.
Заповядайте, госпожо Филипова. Имате думата.
РАДОСВЕТА ФИЛИПОВА: Може ли още малко яснота да внеса?
Става дума за принципно споразумение. Тук въобще не се говори за средства. Всяка държава-членка има законодателство, което определя с какви средства разполага и при какви условия. Споразумението е принципно дотолкова, доколкото, ако възникне някакво събитие – да речем, пандемия с някакъв определен щам – държавите, които са се включили в първоначалното споразумение, които имат такова сключено споразумение, на тях ще им бъде предложено първи да закупят съответната ваксина.
Тук въобще не става дума за нещо друго. Поне до този момент това е, което мога да поясня. Не става дума за средства, които да се влагат. Няма никакви задължения – това изрично е казано в последното събиране на работната група – че няма никакви задължения относно заплащане и относно такси. Тоест, има едно принципно съгласие - да.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Филипова.
Доктор Сахлим, заповядайте. Имате думата.
НИГЯР САХЛИМ: Благодаря Ви, госпожо председател! Разбира се, че ние сме притеснени, когато има някакви неясноти, а от нас се очаква да подкрепим едно такова предложение, каквото вие правите в момента.
Обаче да се върнем две години назад, когато министър Божидар Нанев си отиде, защото имаше едно решение на Народното събрание, че препотвърждавайки един текст от закона, който му позволяваше без обществена поръчка да закупи едни медикаменти, които се оказаха на едни високи цени. Но той по закон действаше така, както му беше позволено в текст от закона.
Искате ли сега да ни убедите например, че ако подкрепим това, което трябва днес да гласуваме със „за”, ако имаше такова примерно споразумение между няколко европейски страни за едни препарати? Ако вследствие на това, че евентуално бихме поръчали по-голям обем продукти, може да се стигне до по-ниски цени и страните, които участват в тази обществена поръчка, освен че с предимство биха получили продуктите, биха се възползвали, сами плащайки, разбира се, тези продукти на някакви преференциални цени, защото и в момента говорим по една друга актуална тема как, ако се споразумеем с някакви доставчици заради обемите, които се поръчват, цените могат да са по-ниски, смятате ли, че тогава, ако действаше подобно споразумение – за да е по-ясно на всички, които тук обсъждаме и слушаме дискусията – тогава България би имала интерес да участва.
Разбира се, че никой не може да каже, примерно, ако тогава проблемът е бил със свински грип, какво друго ни очаква, не дай си, Боже, с размерите на пандемия.
Но и все пак, националните бюджети не трябва ли някъде, в някакъв резерв, в някакво перо да имат някакви предвидени средства за евентуално такива случаи?
Не може при толкова много неясноти и въпроси, на които нямате ясен отговор, да искате еднозначно да кажем „да, подкрепяме някаква позиция, защото тя е предложена от някакви европейски партньори и други във връзка с трансгранични проблеми”.
Ние си имаме достатъчно проблеми с обществените поръчки в България, включително някои от тези проблеми са в съдебните зали, включително и на ниво министри, заместник-министри и други на много високо ниво служители, за да се включваме в подобни неща при толкова много неясноти и то вече на друго – трансгранично ниво.
Затова ви молим за конкретни отговори на нашите въпроси, а не „не можем да отговорим, не знаем, има неясноти”.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Сахлим.
Госпожа Петрова има думата. Заповядайте, госпожо Петрова.
БИСЕРКА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, уважаеми гости, аз всъщност искам да попитам, защото последно между вас двамата господинът каза, че това е превантивна мярка, а дамата до Вас каза, че става дума при възникване на проблем. Последно: преди да възникне проблемът или при възникване на проблема?
Дадохте пример с пандемия. При пандемия или при епидемия? Това също е много важно.
Освен това никъде не се казва какво количество се предвижда за дадена страна. Ако може малко повече яснота да внесете. Разбирам, че сигурно задаваме въпроси, които ви затрудняват, по физиономията просто го виждам.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Заповядайте, госпожо Филипова. Имате думата.
РАДОСВЕТА ФИЛИПОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Хубаво е, че задавете въпроси, но в момента текстовете, които са обсъждани в работната група, която е към Европейската комисия, там държавите-членки задават същите въпроси и те нямат отговори. Така че аз няма как да ви отговоря. Това, което имам като документ, е, че става дума за принципно споразумение, което ще бъде сключено доброволно от всички държави-членки, и което ще даде възможност при евентуално възникване на някаква ситуация, те да се ползват с предимство при търга, който ще бъде по националното им законодателство. Тук нищо повече не се говори. Така че аз не мога да отговоря на доктор Сахлим, за съжаление, тъй като не може да се прави връзка с предишната ситуация, тъй като по това, което сега предлага Европейската комисия, няма яснота.
Чух въпрос: защо го приемаме? На този етап ние нямаме никакви задължения, подкрепяйки го. Това е моето експертно становище. Можем само да се ползваме в бъдеще. Можем и да се откажем. Това е още в процес на обсъждане.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Господин Добрев, заповядайте. Дано да внесете някаква яснота.
ДИМИТЪР ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз подкрепям становището на доктор Филипова, но ще се опитам да обясня нещата по-ясно.
Това на този етап е само проект на решение. Той ще се изменя. Тоест, на база на това, което е предложила комисията, и това, което не е уточнено, държавите-членки имат възможност да задават въпроси. Има представител в работната група по обществено здраве към Съвета на Европейския съюз и също можем да му зададем тези конкретни въпроси, които вие задавате най-вече по отношение на това какви ще бъдат условията за възлагане на тези обществени поръчки, дали при всички положения държавите-членки ще трябва да предвидят бюджет или комисията би могла да предвиди някакви средства за това и освен това какви ще бъдат задълженията на държавите членки. Това можем да го поискаме.
Но много е важно да разберете, че това е само проект на решение и той ще се изменя. Комисията предлага нещо, държавите-членки коментират и казват: да, това можем да приемем, не, това не го приемаме и не, това не го разбираме, моля да внесете яснота.
Но понеже говорихме за обществените поръчки, този текст в предложението на чл. 5 наистина е много кратък. С това сме съгласни. Той допълнително ще се изменя по отношение на съвместните обществени поръчки.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, доктор Дариткова, за допълнителен въпрос. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз не можах за себе си да изясня, ако ние принципно приемем тук с гласуване тази добра идея, после ние не можем да контролираме процеса на промяна на конкретиката. Ние сме се съгласили. А какво те ще променят, как ще отговорят – можем ли да го следим и да го контролираме?
Принципно това звучи добре, но ако се попълни със съдържание, което би ангажирало повече бюджета на държавата или нещо друго, което сега не можем да предвидим, защото има толкова много неясноти, че не може всички детайли да предвидим, ние сме отговорни все пак за това, което гласуваме.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Заповядайте, господин Добрев, имате думата. Аз ще имам след това едно процедурно предложение към колегите.
ДИМИТЪР ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Съгласни сме с вашето становище. Това, което трябва да стане ясно, е, че проектът за решение в момента се обсъжда на възможно най-ниското ниво. Тоест, на вашите притеснения, че това е единственият ни шанс да направим промени, не са основателни. В момента сме в работна група, после продължаваме нагоре, на следващи етапи, защото в момента се обсъжда от Съвета на Европейския съюз досието в рамките на работна група „Обществено здраве”, след което комисията ще изпрати проект на решение заедно с бележките на Съвета до Европейския парламент. Ще се разглежда на първо четене и тогава всъщност националните парламенти могат да предоставят своето становище.
Тоест, това не е единствената възможност да внесем промени в проекта на решение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Доктор Сахлим, заповядайте. Имате думата.
НИГЯР САХЛИМ: Тук е записано изрично: „Крайният срок за разглеждането на предложението от националните парламенти съгласно новата процедура по субсидиарност, въведена с Договора от Лисабон, е 07.03.2012 г.”
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, доктор Сахлим.
Това беше първият въпрос, който и аз бих искала да задам.
А вторият ми е следният. Ние бихме ли могли да формулираме допълнителни въпроси, несъгласие в цялост с тази позиция, които на по-късен етап могат да се обсъждат и да бъдат взети под внимание?
Всъщност искам да направя едно процедурно предложение. Понеже виждам, че отговорен за формулиране на позицията е доктор Ангел Кунчев, предлагам на всички колеги да отложим гласуването по тази точка и да го поканим следващата седмица. Надявам се, че той ще внесе повече яснота.
Заповядайте, господин Стоилов. Имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз приемам предложението Ви.
Но, за да можем да решим окончателно въпроса следващата седмица, да използваме тук присъствието на експертите, за да могат те по-конкретно да се ориентират в материята.
Аз смятам, че има основание да се изрази принципна подкрепа към тази идея, защото тя се опитва да централизира процеса, отнасящ се към целта, която е формулирана – за предотвратяване на разпространението на тези сериозни трансгранични заплахи за здравето на гражданите. И всъщност, така, както могат държавите да правят това на национално ниво, то може да се прави и на наднационално, на европейско ниво, защото става дума за трансграничен проблем, защото това може да се окаже едно по-ефективно решение, по-евтино решение от гледна точка на централиризирането на тази дейност.
Въпросът, който обаче според мен не е изяснен още на този етап от страните-вносители, нямам предвид от българска страна, а на инициаторите, дали всъщност това ще бъдат съвместни обществени поръчки или европейски поръчки, тъй като не е ясна и ролята на Комитета по обществените поръчки на Европейския съюз. Може би даже по-логично е това да са европейски поръчки, тъй като, ако страните са дали някакви индикативни показатели, тогава вече те могат да бъдат обобщени и европейските институции да обявят поръчката. Защото съвместните поръчки като че ли са още по-тромавата процедура да се съгласуват и по същество, и по процедура националните действия.
Така че може би този въпрос трябва от българска страна да бъде повдигнат – дали този въпрос в рамките на ясно определени цели, тоест, за да не се изземва националната компетентност, при определени случаи да се даде възможност на Европейския комитет по обществените поръчки той да организира тези процедури и страните да могат след това да ползват вече доставените медикаменти.
Този въпрос според мен подлежи на обсъждане и той трябва да е част от българската позиция.
Така че, ако принципно идеята заслужава внимание, трябва да се изясни вече нейната реализация, защото тя на този етап като че ли от самите инициатори не е изяснена, за да могат и хората, които са тук, да кажат нещо по-конкретно.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Колеги, има ли други желаещи за изказвания? Не виждам.
Бихте ли искали да вземете думата отново, господин Добрев? Не! Благодаря.
В такъв случай подлагам на гласуване процедурното предложение за отлагане гласуването по т. 1 за следващата седмица, когато моля в комисията доктор Ангел Кунчев да представи позицията и дотогава всъщност ще имате срок и да дадете разяснения по тези въпроси, които поставихме.
Подлагам на гласуване процедурното предложение.
Моля, гласувайте.
„За” – 11, „против” и „въздържали се” – няма.
Процедурното предложение се приема.
Отлага се за следващото заседание гласуването по тази точка от дневния ред.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Обсъждане на Проект за решение за приемане на Доклад за младежта за 2009-2010г., № 202-03-7, внесен от Министерски съвет на 10.02.2012г.
Проектът за решение ще бъде представен от госпожа Евтимова, заместник-министър на Министерство на образованието, младежта и науката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЯ ЕВТИМОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Дами и господа народни представители, представям на вашето внимание Доклад за младежта за 2009-2010 г.
Представяме доклада на основание Решение на Народното събрание от 3 април 2002 г.
Целта на изработването на такъв доклад е постигане на прогнозируемост в развитието на младежката политика, както и постигане на измерими резултати в младежкия статус на базата на дългосрочна визия за развитието на младежта в страната и синхронизиране на усилията на отговорните институции.
Методиката, която сме използвали при изработването на този доклад, за първи път използваме такава методика, тя е съобразена и с основните приоритети на политиката за младите хора, залегнали в Националната стратегия за младежта 2010 – 2020 г., като са проследени 21 конкретни индикатори за идентифициране и анализ на състоянието на младежта, както и обвързаните с тях задачи и предприети мерки.
Това е и причината да представим един доклад за двете календарни години – 2009 и 2010 г., именно съобразявайки структурата на доклада със структурата на Националната стратегия за младежта, която беше приета от Министерския съвет през 2010 г.
Източниците на информация, които сме използвали, са две национално представителни социологически проучвания с лонгитюден характер за 2009 и 2010 г., информация от отговорните държавни институции и местни власти, както и други специализирани национални и международни изследвания, данни на ЕВРОСТАТ, Програмата за развитие на ООН и УНИЦЕФ.
Може би интерес за вашата комисия представлява Приоритет № 3 в доклада, а това е именно здравословния начин на живот. Вече казах, че сме използвали две социологически проучвания.
Искам само за информация на комисията да споделя, че по стратегията, която споменах, приета през 2010 г. от Министерския съвет, се разработват планове за действие. За 2011 г. също в Плана за действие имаше приоритет „здравословен начин на живот”. Така че в момента сме в процес на изготвяне на доклада за 2011 г., който след няколко месеца ще представим отново на вниманието на вашата комисия и представеният днес доклад заедно с изготвяния в момента за 2011 г. ще послужат за сравнение и анализ, както и за подпомагане на отговорните институции от страна на парламента като законодателна власт, от страна на изпълнителната власт в лицето на Министерство на здравеопазването, както и на всички други, заинтересовани от този сектор, за предприемане на специфични мерки, които дават съответния резултат в тази област.
Благодаря за вниманието. На разположение сме за въпроси.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Евтимова.
Уважаеми колеги, имате ли въпроси, коментари? Не виждам. Тук всичко е ясно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЯ ЕВТИМОВА: За съжаление картината не е много хубава. Но целта ни беше да покажем адекватна картина, за да можем да планираме мерки и за първи път успяхме да съберем от всички местни власти и неправителствени организации какво реално са изпълнявали през тези две години, за да можем, когато сравним с изпълненото и за 2011 г., да видим кои от мерките действително са дали резултат – положителен или отрицателен, и кои би следвало да продължат да се насърчават от държавата, в това число и да се финансират, и кои няма смисъл да се финансират, тъй като не дават исканите резултати.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви и аз.
Подлагам на гласуване Проект за решение за приемане на Доклад за младежта за 2009-2010г., № 202-03-7, внесен от Министерски съвет на 10.02.2012г.
Моля, гласувайте.
„За” – 11, „против” и „въздържали се” – няма.
Проектът за решение за приемане на Доклад за младежта за 2009-2010г., № 202-03-7, внесен от Министерски съвет на 10.02.2012г., се приема.
Благодаря на всички участници в днешното заседание на Комисията по здравеопазването.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Десислава Атанасова)
Стенограф:
(Божидарка Бойчева)
