КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 81
На 17.05.2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 254-01-18, внесен от н.п. Иван Вълков и група народни представители на 17.02.2012 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение, допълнение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 254-01-22, внесен от н.п. Ваньо Шарков и група народни представители на 23.02. 2012 г. – първо гласуване.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 81
На 17.05.2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 254-01-18, внесен от н.п. Иван Вълков и група народни представители на 17.02.2012 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение, допълнение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 254-01-22, внесен от н.п. Ваньо Шарков и група народни представители на 23.02. 2012 г. – първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 254-01-50, внесен от н.п. Волен Сидеров и група народни представители на 04.04.2012 г. – първо гласуване.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Даниела Дариткова.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам то да се проведе при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение, допълнение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 254-01-22, внесен от н.п. Ваньо Шарков и група народни представители на 23.02. 2012 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 254-01-50, внесен от н.п. Волен Сидеров и група народни представители на 04.04.2012 г. – първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 254-01-18, внесен от н.п. Иван Вълков и група народни представители на 17.02.2012 г. – първо гласуване.
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред? Не виждам.
Аз ще си позволя да направя едно предложение за разместване на точките по искане на експертите, които са ангажирани с комисии в други зали. Предлагам като първа точка да разгледаме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, а т. 1 и т. 2 да станат съответно т. 2 и т. 3.
Има ли изказвания по това предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
Моля, гласувайте.
„За” – 11, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 254-01-18, внесен от н.п. Иван Вълков и група народни представители на 17.02.2012 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение, допълнение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 254-01-22, внесен от н.п. Ваньо Шарков и група народни представители на 23.02. 2012 г. – първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 254-01-50, внесен от н.п. Волен Сидеров и група народни представители на 04.04.2012 г. – първо гласуване.
Преминаваме към първа точка от нашия дневен ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 254-01-18, внесен от н.п. Иван Вълков и група народни представители на 17.02.2012 г. – първо гласуване.
По тази точка от дневния ред давам думата първо на вносителите.
Заповядайте, господин Вълков, да представите законопроекта.
ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги-народни представители, дами и господа! Предложенията, които сме направили в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, обхваща три основни групи.
Първата група предложения има за цел подобряване на психологическите изследвания на шофьорите. Втората група са предложения, които включват няколко промени. Една от промените е разширяване обхвата на лечебните заведения или по-скоро прецизиране къде може да се прави това изследване. Третата група е третото изследване да премине в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, тъй като това е основният контролен орган, който извършва контрола по този вид дейност. Една друга група към психологическите изследвания е тази, в която по-подробно и диференцирано разписваме самите административно-наказателни разпоредби, тъй като в момента те са дадени общо – 3 000 и 5 000 лв. като глоби. Сега в момента диференцираме за всяко едно деяние каква е глобата, тъй като тежестта на глобата може да бъде различна.
В тази насока са направените предложения.
Другият вид изменения са свързани с даването на възможност на лицата, които имат категория ТТВ. Това са тролейбусните шофьори, които да придобиват категория Д, като им се признава стажът за категория на тролейбусни водачи, тъй като към настоящия момент – след 19 януари 2013 г. – тази категория ще изчезне съгласно Европейската директива и ще се получи един вакуум, тъй като от порядъка на около 4 000 – 5 000 шофьори в електротранспорта на големите градове – шестте големи града в България – са засегнати пряко от това изменение.
От страна на Асоциацията на електротранспорта от градовете в България имаме положително становище по тази тема.
Последният вид изменения, които предлагаме, са свързани с организацията на движението и по-конкретно със завишаване на санкциите и глобите за преминаване на червен светофар, неспиране на пешеходна пътека тип „Зебра”. Също така има предложение за това автомобилите да се движат през цялата част на годината на фарове, а не както е в момента – само през зимния период.
Тази група е свързана и част от измененията тук включват завишаване, прецизиране на глобите за водачи, които са употребили алкохол от 0,5 до 1,2 промила, тъй като от данните, които имаме от страна на контролните органи, в последните години има нарушения от порядъка на 17 000 – 19 000 души, които са една твърде устойчива цифра и не се променят, което според нас означава, че тези глоби са недостатъчно възпиращи и възпитателни.
Затова предложението ни е те да станат по-големи, като основно се вдига не горната граница, тя също е предложена минимално да бъде вдигната, но се вдига долната граница, тъй като е установено, че при глоби от 100 до 600 лв. в над 95 процента от случаите се налага глоба 100 лв., които сами разбирате, а и ние смятаме, че нямат такъв дисциплиниращ ефект. Затова ние сме предложили по-висока долна граница.
Това са основно предлаганите промени. Готови сме да отговаряме на вашите въпроси.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Вълков.
Получени са становища от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, от Министерството на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването. Народните представители разполагат с тях.
Дали биха искали представителите на съответните министерства да изразят мнение, по-различно или в синхрон с представените становища? Няма желаещи.
В такъв случай давам думата на народните представители за изказвания и въпроси. Може в хода на тези изказвания да изразите вашите мнения.
Имате думата за изказвания.
Доктор Шарков, заповядайте. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз, честно казано, в момента се запознавам с предложения законопроект. В тази връзка искам да попитам следното нещо.
Има три психологически изследвания. Досега третото, което всъщност би трябвало да бъде най-прецизното, се извършва в областните болници от комисии, които се създават.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Досега се правеха в Транспортна болница.
ВАНЬО ШАРКОВ: Добре, няма значение коя е болницата, но е в болницата. А сега ще се извършва от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация” има ли капацитета да извършва психологически изследвания или тя ще наема лекари, които да ги правят? Не мога да разбера.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ако ми позволите, само да допълня въпроса. Дали това е обезпечено със съответния финансов ресурс, защото, ако се наема персонал, това предполага и съответно финансово обезпечаване.
Заповядайте, господин Вълков. Имате думата.
ИВАН ВЪЛКОВ: Госпожо председател, аз предлагам на този въпрос да бъде отговорено от Изпълнителна агенция „Изпълнителна администрация”. Но това, което ние имаме като информация, за да го направим като предложение, е, че тя и сега в момента разполага с такива специалисти. Затова няма да бъдат допълнително назначавани такива специалисти. Тоест, това няма да окаже никакво влияние върху финансово-икономическите резултати на Агенцията.
Но предлагам те да отговорят на въпроса.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря ви, господин Вълков.
Заповядайте, колеги, от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”.
ВАЛЕНТИН БОЖКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! До преди две години в Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация” се провеждаха всички психологически изследвания на територията на страната – първото, второто и третото.
След промените от преди две години психологическото изследване първо, второ и трето - бяха изведени от сферата на държавната администрация, като третото психологическо изследване се извършва в областните експертни-психологически комисии.
Искам да уточня, че в тях изследването се извършва не от лекар, а отново от психолог. Но този психолог е в състава на съответните многопрофилни транспортни болници. Практиката на прилагане на текста показва, че контролът в момента е доста занижен. Контролът по действащите норми се извършва само заедно между нас, Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация” и Транспортните болници или Централната експертна психологическа комисия, а тя не разполага с необходимия капацитет да прави това. Реално на практика в момента ние сме затруднени да извършваме контрол.
Това е и един от мотивите да предложим промяна, а именно възстановяване на третото изследване при нас. Другият мотив е, че по този начин ще можем да контролираме отново провеждането на първото и второто изследване.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Божков.
Доктор Шарков, заповядайте. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! В известна степен съм удовлетворен от отговора, защото разбирам, че преди две години е променено, сега го връщаме на стария начин. Обаче в същото време казвате, че това ще спомогне за контрола. Но в първата част на предложението разширявате броя и вида на лечебните заведения, които могат да извършват изследванията.
Как за първото и второто изследване разширявате броя на болниците, които ще правят изследванията, а в третото изследване завишавате контрола? В първото и второто контролът става още по-труден, щом се разширява броят на лечебните заведения, които могат да правят това изследване.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Заповядайте, господин Вълков, да отговорите.
ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Бих искал да отговоря. Неправилно сме дали предложението. Ние го коментирахме при разглеждането в нашата комисия. Проблемът е, че ние наистина с чл. 9 прекалено много разширяваме възможностите за лица, които могат да извършват този преглед.
Просто ще се извърши едно прецизиране. Към настоящия момент се дава на ДКЦ-тата тази възможност, а не се дава, примерно, на медицински центрове. Затова сме вкарали т. 9. Но за разглеждането между първо и второ четене ще бъде силно редуциран съставът, който към настоящия момент е 46 такива лица, които могат да извършват тези прегледи. Към тях има такива болници, които не могат да го извършват или може би нямат такава възможност.
Затова предложихме тази т. 9. Но тя няма цялостно да бъде приложена.
Не знам дали ме разбрахте. Ще бъдат силно редуцирани. В момента го нямам текста пред себе си. Ще бъде пуснат само медицинският център.
ВАНЬО ШАРКОВ: В мотивите е записано, че това са мотивите, заради които се прави промяната. В закона се казва, че се отказваме от тези мотиви.
ИВАН ВЪЛКОВ: Не, не, че ще се откажем изцяло от мотивите, а казах, че ще прецизираме болничните заведения.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, госпожо министър. Имате думата.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Дами и господа народни представители, въпреки че на 12 март има изпратено становище до Комисията по здравеопазването с положително становище от доктор Стефан Константинов – тогава министър на здравеопазването – който е изразил единствено бележка относно § 10 на предложения законопроект, който да се допълни.
Аз смятам, че действително трябва да се прецизира предложението, което току-що прави господин Вълков, а именно за силно редуциране на лечебните заведения, които могат да правят такива изследвания, тъй като, така предложен текстът, касае лечебните заведения за болнична помощ, които съгласно Закона за лечебните заведения са болниците за активно лечение, болниците за долекуване и продължително лечение и болници за рехабилитация и т.н., както и многопрофилни болници.
Не смятам, че има капацитет в една болница за рехабилитация да бъде извършвано такова медицинско изследване.
Поради това смятам, че не би следвало да се приеме без забележки така предложения законопроект.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
Има ли други изказвания или въпроси? Не виждам желаещи за изказване.
На този етап имаше възражения по отношение на ангажиментите за извършване на психологическото изследване. Ако вносителите поемат ангажимент за корекция на тези текстове и съгласуване между първо и второ четене, може да се мисли от страна на Комисията по здравеопазването за подкрепа на този законопроект, защото тук това е само елемент на предложените текстове, за да не се отхвърля целият законопроект.
Доктор Шарков, искате отново думата? Заповядайте. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Вероятно в другите си части колегите са се постарали и са направили необходимото законопроектът да е качествен при положение, че е установено, че тази промяна от преди две години създава проблеми.
Проблемът обаче, който възниква при тази неяснота какво точно ще се случи и в какъв обем ще бъде ограничението, на мен лично не ми дава основание да го подкрепя засега. Даже ще се въздържа по законопроекта само поради простата причина, че в законопроекта разширяваме обхвата на лечебните заведения, които ще правят изследването на първи и втори етап, което в известна степен ще помогне на хората да не се разкарват по пътищата за едно изследване, а след това казваме, че ще ги ограничим, което пък може да ограничи достъпът и да затрудни извършването на това изследване, което и без това според вас и в момента е затруднено.
Аз затова не мога да разбера какво точно ще се случи между първо и второ четене. Ако проблемът е само в контрола, аз мисля, че е въпрос на изпълнителната власт или на изпълнителния орган да засилят този контрол.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря ви, доктор Шарков.
Има ли други желаещи за изказвания? Има ли коментари от страна на вносителите?
Заповядайте, господин Вълков. Имате думата.
ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Ние изразихме мнението по въпроса след направената дискусия и в другата комисия, че ще бъдат прецизирани тези болнични заведения. Но повече от това в момента не можем нищо друго да гарантираме точно какви ще бъдат, тъй като в чл. 9, както сме го упоменали, действително влизат 4 – 5 различни лечебни заведения, които ние нямаме предвид. Основно се имаха предвид болниците за активно лечение. Сега в момента вече е направено това нещо. Освен да кажем, че ще направим това прецизиране, нищо друго не можем да направим по случая. Ние сме го взели като решение в комисията и в пленарна зала също ще обявим това нещо.
Ако можете да ни дадете примерно решение на комисията кои от тези заведения смятате, че е най-целесъобразно да влязат като лица, които могат да извършват тази дейност, нямаме нищо против. Остава да се съобразим с това мнение.
Поемаме го като ангажимент и ще бъде направено прецизиране на болничните заведения.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Притесненията на Комисията по здравеопазването е, че при второ четене на законопроекта ние няма да можем активно да участваме. Затова, ако няма спешна нужда от въвеждането на този законопроект за разглеждането му в пленарна зала, аз правя предложение за отлагане на гласуването, за да се прецизира текстът и отново да чуем позицията на Министерството на здравеопазването, защото виждаме, че там е настъпил също обрат.
Поставям на гласуване това предложение – да отложим гласуването на този законопроект до уточняване на позициите и взаимоотношенията, и предложенията.
Моля, гласувайте това предложение.
"За" - 14, "против" и "въздържали се" - няма.
Предложението се приема единодушно.
Благодаря на всички, които участваха в разискването по тази точка от дневния ред. Надявам се на коректно становище и добра комуникация с новото ръководство на Министерството на здравеопазването.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Законопроект за изменение, допълнение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 254-01-22, внесен от н.п. Ваньо Шарков и група народни представители на 23.02. 2012 г. – първо гласуване.
Давам думата на доктор Шарков да ни представи законопроекта.
Заповядайте, доктор Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, няма да излагам всички мотиви за този законопроект, защото не го внасяме за пореден път. Причината да го внесен за пореден път беше силният обществен дебат за цените на лекарствата в България. Ние намираме, че мерките, които могат да бъдат предприети, не трябва да бъдат предприемани единствено от хората, които са собственици или работят в аптеките по отношение на надценките, които те могат да правят – хората, които са търговци на едро и надценките, които те могат да намалят евентуално.
Трябва да има някакво участие и на държавата. Няма как в цяла Европа да е така. Всъщност видях, че през последните години и Австрия е минала към диференцирана ставка на ДДС върху лекарствата. Всички страни около България имат диференцирана ставка върху лекарствата. Това се смята за безсмислен дебат – дали се отразява на цената или не се отразява. Ако не се отразяваше, никъде нямаше да има диференцирана ставка върху лекарствата.
Другото, което искам да спомена, е, че няма да влизам за пореден път и в дебата, че ние в България, видите ли, винаги сме имали позиция за единна ставка на ДДС върху лекарствата. Няма единна ставка на ДДС в България. Има диференцирана ставка за туризма. И всеки път си повтаряме, защо за туризма може, за лекарствата не може.
Освен това при всички положения аз имам убеждението и въпросите, които съм задавал и в предишния парламент, и в този по отношение на приходите от ДДС върху лекарствата. Аз и моите колеги имаме убеждението, че по този начин и преди Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса трябва да връщат по-малко пари обратно в Министерството на финансите.
Разбирам всеки министър на финансите, които е против това предложение, но всеки министър на финансите който е против, нека да се обади на колегите си от цяла Европа и да ги пита как те могат, а той не може.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Господин Стоилов, искате думата за изказване ли? Заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател, госпожо министър, госпожи и господа народни представители. Ние периодично тази тема я обсъждаме, включително няколко пъти в това Народно събрание.
Смятам, че поставеният въпрос е основание да се търси решение за диференциране на данъка върху добавената стойност за няколко най-важни стоки и евентуално услуги.
Според мен обаче, в този момент това не би следвало да стане, тъй като, първо, трябва да се търсят всички други възможности за намаляване цените на лекарствата чрез регулативната политика от страна преди всичко на Министерството на здравеопазването, дейността на Здравната каса и, ако се налага, и други законодателни действия. Защото в момента хипотетичен е въпросът, ако се приеме това намаление, опасявам се, че ефектът няма да бъда толкова голям, колкото е разликата в тези процентни пунктове между сегашната 20-процентна ставка и 9-те процента, които се предлагат.
Това според мен трябва да бъде последната стъпка в политиката на регулиране или намаляване цените на лекарствата доколкото, разбира се, това е постижимо съобразно с други правила, които действат в този сектор.
Оттук нататък въпросът е и за цялостната данъчна политика. Нека, колеги, да сме наясно, че не може да се обсъжда данъчна политика по отношение на отделна стока или услуга. Тук никой години наред не повдига въпроса какви са преките данъци, какво е съотношението между тези данъци и косвените данъци. В Европа хората вървят към политика, която много равномерно да разпредели тежестта, върху различните групи, а тук ние няколко пъти обсъждаме един данък върху една от стоките.
Не може да имаме плосък данък и с диференцирани данъчни ставки на ДДС да правим такава социална политика. Няма такова нещо. Така че всеки, който поставя тези въпроси, трябва да ги постави в един по-цялостен план. Иначе другото е като някаква много тясна секторна политика, която няма и някаква обща философия.
Затова, аз, като споделям важността на темата, смятам, че тя е неактуална при условията, в които се намираме, и това трябва да бъде голяма дискусия, която да обхване и правителство, и парламент, и в комплекса на няколко от важните въпроси да се търси решение на проблема. Иначе ми се струва, че дори вносителите не вярват, че има достатъчно аргументи и възможности само по този въпрос да се достига до решение. Под някакъв обществен натиск или професионален и това би могло да стане. Но това няма да промени толкова сериозно данъчната политика, колкото е необходимо, за да рефлектира с по-голяма степен върху цените на лекарствата и върху много други стоки, които потребяват гражданите.
Единственият по-солиден аргумент е, че вече има такава диференцирана ставка по отношение на една от бизнес дейностите. Тоест, това не е прецедент дори за тези, които си затварят очите и твърдят, че имаме единна ставка.
Но пак казвам, този въпрос според мен трябва да се обсъжда доста по-сериозно и той трябва да бъде обсъждан включително и с финансисти, с икономисти, с хора от областта на социалната политика.
Сигурен съм, че и още два – три пъти да се постави в Комисията по здравеопазването, нищо няма да се промени.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има ли реплики? По същество започна дебатът. Ако искат други народни представители да се изкажат или преди това да дадем думата за становища на Министерството на здравеопазването и гостите?
Заповядайте, госпожо министър. Имате думата.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Дами и господа народни представители! Действително този законопроект сме го разглеждали многократно в състава на тази комисия.
Подкрепям изцяло думите и на господин Стоилов, и в този смисъл е и становището на Министерството на здравеопазването, че когато се обсъждат диференцирани ставки на ДДС, трябва да има една по-широка дискусия. Тази дискусия може да бъде в синхрон и в момент, когато се обсъжда и законът за бюджета на държавата. Не е възможно в средата на годината да променяме данъчни ставки.
Всички сме наясно как се формират цените на лекарствата. Това е само едно от перата, които участват във формирането на цените на лекарствата. Знаете, че в момента се подготвят промени и на Наредба № 10, започнали сме да готвим промени и по отношение на Наредбата за цените и реимбурсирането. Вече е факт промяната в Закона за здравното осигуряване, която е приета от Министерския съвет и предполагам, че съвсем скоро ще влезе за обсъждане в Народното събрание.
Действително ние търсим съвсем друг тип мерки, за да бъдат намалени цените на лекарствата и, ако с тях не постигнем необходимия ефект, едва тогава да пристъпим към промяна на ставката на ДДС за лекарствата.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
От Българския фармацевтичен съюз, заповядайте, госпожо Любенова. Имате думата.
АДЕЛИНА ЛЮБЕНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Българският фармацевтичен съюз многократно е заявявал своята позиция и много добре знаете, че ние сме едни от първите радетели за това, че редукцията на този данък добавена стойност ще има осезаема полза за пациентите.
Започвам с пациентите, защото за бизнеса, за търговията на едро и дребно това не е толкова съществено. Те не се вълнуват от този данък. Но пациентите, които всеки ден влизат в аптеките, наистина се интересуват от това и в момента задават въпросите как цените ще станат по-ниски.
Това е един много важен момент и ние много добре знаем, че сега надали ще се вземе позитивно решение, но трябва да се създаде много бързо една работна група, да се ползва нашата експертност, нашите анализи. Може би от това, което е пред вас, становището на Българския фармацевтичен съюз е най-задълбочено и с много справки.
Съюзът разполага с достатъчно експерти, които са работили и в европейски комисии и могат аргументирано да покажат по какъв начин тази редукция не само ще облекчи пациентите, но преди всичко и Националната здравноосигурителна каса. Има достатъчно факти, данни, статистика.
Ние просто смятаме, че отдавна е дошло времето и никога не е късно да седнем около една „кръгла маса” и да направим тези анализи заедно. Винаги сме търсили диалогичност, но на първо място поставяме пациента и това ще бъде и темата на българските фармацевтични дни, където отново ще се дискутира това, защото пациентите го очакват от нас.
Така че, много ви моля в много близко време наистина да седнем и да работим с факти.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Любенова.
Има ли желания за изказвания от народните представители? Не виждам.
Уважаеми колеги, ако няма други желания за изказване, подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 254-01-22, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители на 23.02.2012 г.
Моля, гласувайте.
„За” – 4, „против” – няма, „въздържали се” – 8.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 254-01-22, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители на 23.02.2012 г., не се приема на първо гласуване.
Пристъпваме към точка трета от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 254-01-50, внесен от н.п. Волен Сидеров и група народни представители на 04.04.2012 г. – първо гласуване.
Тази точка е аналогична по съдържание на току-що гласуваната.
Има ли представители на вносителите в залата? Не виждам.
Има ли изказвания по темата, която по същество е същата? Не виждам.
Подлагам на гласуване така предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 254-01-50, внесен от н.п. Волен Сидеров и група народни представители на 04.04.2012 г. – първо гласуване.
„За” – няма, „против” – няма, „въздържали се” – 13.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 254-01-50, внесен от н.п. Волен Сидеров и група народни представители на 04.04.2012 г., не се приема на първо гласуване.
С това се изчерпа дневният ред на днешното заседание.
Благодаря на всички за участието в заседанието.
Обявявам заседанието за закрито.
(Закрито в 15,35 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Даниела Дариткова)
Стенограф:
(Божидарка Бойчева)