ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването


П Р О Т О К О Л
№ 82


На 31.05.2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност, № 202-02-17, внесен от Министерския съвет на 10.05.2012 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 202-01-28, внесен от Министерския съвет на 14.05. 2012 г. – първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването



П Р О Т О К О Л
№ 82

На 31.05.2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност, № 202-02-17, внесен от Министерския съвет на 10.05.2012 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 202-01-28, внесен от Министерския съвет на 14.05. 2012 г. – първо гласуване.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Даниела Дариткова.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам то да се проведе при следния дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност, № 202-02-17, внесен от Министерския съвет на 10.05.2012 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 202-01-28, внесен от Министерския съвет на 14.05. 2012 г. – първо гласуване.
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред? Не виждам.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
Моля, гласувайте.
„За” – 14, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност, № 202-02-17, внесен от Министерския съвет на 10.05.2012 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 202-01-28, внесен от Министерския съвет на 14.05. 2012 г. – първо гласуване.

Преди да пристъпим към първа точка от дневния ред ще направя едно съобщение.
Във връзка с отбелязване на деня на детето – 1 юни – децата и млади хора от Съвета на децата ще посетят Народното събрание. Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта ви кани да присъствате на среща с децата на 01 юни 2012 г., петък, от 10,00 ч., в зала „Изток” в сградата на Народното събрание, на която ще им бъде предоставена възможност да изразят позицията си по теми, свързани с правата и интересите им.
Надявам се, че който има възможност, ще уважи тази инициатива.

Преминаваме към първа точка от нашия дневен ред:
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност, № 202-02-17, внесен от Министерския съвет на 10.05.2012 г. – първо гласуване.
По тази точка от дневния ред първо предоставям думата на представителите на Министерството на труда и социалната политика.
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност е разработена от двете страни при предварителни консултации въз основа на общоприетите принципи и норми на международното право в областта на социалната сигурност, както и правото на Европейския съюз в тази област – Регламент 883/2004, макар че Сърбия все още не е член на Европейския съюз.
Спогодбата е необходима на българската страна, за да осъвремени действащата уредба на тези отношения, основана на конвенция с бивша Югославия през 50-те години на 20-ия век.
Новата спогодба цели да уреди по нов и отговарящ на съвременните тенденции начин социалните права на българските граждани, които работят или живеят в Република Сърбия.
В персоналния обхват на спогодбата са включени лица, за които се прилага или се е прилагало законодателството на едната или и на двете държави, както и други лица, чиито права произтичат от правата на първите лица.
В материалния обхват от българска страна са включени следните видове обезщетения: медицински услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, медицинска помощ в обхвата на задължителното здравно осигуряване, държавното обществено осигуряване за временна неработоспособност, майчинство, старост, инвалидност, трудова злополука, професионална болест, безработица, смърт и семейните помощи за деца.
По отношение на Република Сърбия спогодбата ще обхваща здравното осигуряване и здравната помощ, майчинството, пенсионното и инвалидното осигуряване, трудовите злополуки и професионалните болести, паричното обезщетение за безработица и детските добавки.
Компетентни органи при прилагането на спогодбата ще бъдат министърът на здравеопазването и министърът на труда и социалната политика в България и съответните министерства в Република Сърбия.
Компетентните институции са Националният осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса за България и съответните институции в Република Сърбия.
Във връзка с приложимото право като общ принцип е възприето прилагането на правните разпоредби на държавата, на чиято територия лицето упражнява трудовата си дейност.
Предвиждат се изключения, които винаги се правят от това правило, например, командироване, пътуващ персонал на транспортни предприятия, персонал на дипломатически и консулски представителства и т.н.
Специално при командироване на наети лица се предвижда в срок за не повече от 24 месеца запазване на принадлежност към законодателството на изпращащата страна и съответно срок не повече от 12 месеца при командироване на самостоятелно заетите лица.
Това означава, че когато едно лице-българин е командирован в Сърбия за 24 месеца, той ще се подчинява на нашето законодателство и обратното.
Предвижда се взаимно зачитане на осигурителните периоди, завършени съгласно законодателствата на двете държави, като те се сумират за преценяване правото и продължителността на обезщетенията от видовете, включени в материалния обхват на спогодбата.
Спогодбата урежда и обезщетения в натура, медицински услуги, лекарства, така и парично обезщетение.
Обезщетенията в натура за болест и майчинство (медицинските услуги) се предоставят съгласно законодателството на държавата по пребиваване за сметка на институцията, от която лицето има съответното право. При престой, който не е осъществен с цел лечение в държавата, различна от тази, в която лицето черпи права, то има право на спешна медицинска помощ, която се налага от неговото състояние отново за сметка на институцията, от която лицето има съответното право.
Компетентните органи на държавите ще договорят списък на обезщетенията в натура като протези, помощни средства и други обезщетения с висока стойност, за предоставянето на които в случаите на пребиваване или престой на лицето, се изисква предварително съгласие на компетентната институция, освен, ако предоставянето им е необходимо в условията на спешност и в противен случай би застрашило живота и здравето на лицето.
В областта на пенсиите и обезщетенията за старост, инвалидност и смърт спогодбата въвежда специално право за изчисляване на осигурителния период, придобит съгласно законодателството на другата държава.
Спогодбата също така специално при пенсиите допуска възможност да се вземе предвид и осигурителен период, завършен в трета държавата, с която двете страни са сключили споразумение за социална сигурност. В случаите, когато лицето отговаря на условията за отпускане на пенсия, без да е необходимо сумиране на осигурителните периоди, пенсията се отпуска и изплаща изключително съгласно законодателството от държавата, в която лицето отговаря на условията за пенсиониране.
Ако ми позволите, от финансовата обосновка да ви кажа няколко цифри, какви ще бъдат разходите.
Разходите за пенсии, свързани с изпълнението на задълженията на българската страна по новата спогодба за 2012, 2013 и 2014 г. се очаква съответно да бъдат около 124 157 188 лв., необходими за изплащане на пенсиите на 70 пенсионери през 2012 г., 85 през 2013 г. и 97 – 2014 г.
За краткосрочните обезщетения – това са парични обезщетения при бременност, неработоспособност, включително и трудови злополуки и майчинство – ще бъдат необходими за 2012 г., 2013 и 2014 г. съответно 230 хиляди, 240 хиляди, и 240 хиляди за 2014 г.
По отношение на правата на семействата с деца, за месечните семейни помощи се очертава разходът да бъде около 260 600 лв. годишно.
От представената информация за броя на лекуваните български граждани в Република Сърбия и стойността на лечението се установява, че общата сума на разходите за оказаната спешна помощ през 2011 г. е в размер на 719 857 сръбски динара, която сума, преизчислена в български левове, е равна на 12 700 лв. Това ще бъдат разходите за спешната помощ, като разходите за спешната помощ и разходите за здравното осигуряване ще бъдат поети съответно от бюджета на Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Становището на Министерството на здравеопазването ще ни бъде представено от министър Десислава Атанасова.
Заповядайте, госпожо министър. Имате думата.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на здравеопазването подкрепя така предложената от Министерството на труда и социалната политика спогодба. Има изразено и положително становище от Националната здравноосигурителна каса, което, надявам се, да сте получили, тъй като и по отношение на тях се прилага спогодбата.
Ако има допълнителни въпроси, сме готови да отговорим.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: За съжаление, ние не сме получили становището на Националната здравноосигурителна каса и моят въпрос към представителите на Министерството на труда и социалната политика е свързан именно с ангажимента за осигуряване и на медицинска помощ в рамките на здравното осигуряване, защото чухме само финансовите разчети по отношение на спешната помощ. А, доколкото се запознахме със спогодбата, тя обхваща и здравно осигуряване и здравна помощ – извън спешната.
Дали имате такива разчети как това ще се отрази на бюджета на Националната здравноосигурителна каса?
Заповядайте, господин Мирославов. Имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! При приемането на спогодбата от Министерския съвет беше представена финансова обосновка, която предварително беше утвърдена от министъра на финансите. В нея са направени разчети и на разходите за здравноосигурителната каса. Но те са разчетени по аналогия на база на направените досега разходи от Румъния, Македония и Полша.
Съгласно данните на Националния статистически институт за посещенията на чужди граждани в България величините се различават: 16,6 на сто са посетилите България чужди граждани на Румъния, 4,5 на сто – на Македония и 3,4 на сто на Сърбия. Най-близка до този показател е величината на посещенията на гражданите на Полша – 3,7 на сто. Разходите на Националната здравноосигурителна каса за медицинска помощ за Полша, тъй като тя е най-близка по процент, са около 20 021,19 лв. за 2010 г. Предполага се, че това ще бъдат разходите и по отношение на Република Сърбия.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Мирославов.
Има ли желание за изказвания от народните представители? Не виждам.
Предлагам да пристъпим към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност, № 202-02-17, внесен от Министерския съвет на 10.05.2012 г.
Моля, гласувайте.
"За" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.
Законопроектът за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Сърбия за социална сигурност, № 202-02-17, внесен от Министерския съвет на 10.05.2012 г., се подкрепя на първо гласуване.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 202-01-28, внесен от Министерския съвет на 14.05.2012 г. – първо гласуване.
Първо давам думата на вносителите.
Заповядайте, госпожо министър. Имате думата.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Дами и господа народни представители!
Проектът на закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване е изготвен с оглед отстраняване на несъответствията в нормативната уредба на дейността по доброволното здравно осигуряване в Република България и правото на Европейския съюз в областта на застраховането и по-конкретно необходимостта от закриване на стартираната от Европейската комисия процедура за нарушение 2010/2156 срещу България, за която нашата държава е уведомена последно през месец януари, че сме на последния етап от досъдебната фаза на процедурата за нарушение преди Европейската комисия да отнесе въпроса към Съда на Европейския съюз.
Може би за никого няма да е изненада, ако кажа, че този въпрос сме го обсъждали неколкократно. Той е предлаган по различни форуми, с промени в Кодекса за застраховането, в Закона за здравното осигуряване, отхвърлен от Комисията по здравеопазването. Имахме определена позиция, която отстоявахме и в пленарна зала.
Може би помните, че бяхме взели едно решение представители на Комисията по здравеопазването заедно с представители на Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите и на Комисията за финансов контрол да посетят Европейската комисия. В тази делегация съм участвала и аз като председател на Комисията по здравеопазването.
При всички разговори, които водихме с Европейската комисия, не успяхме да ги убедим, че ще е важно да попаднем в изключенията и те да се приложат преди директивата да влезе в сила.
Така че е необходимо да приемем този законопроект, за да се прекрати наказателната процедура срещу България. В противен случай търпим сериозни финансови санкции.
Предвижда се директивата, която ще урежда изключенията, да влезе и да бъде гласувана през месец ноември. Бих искала да кажа, че има едногодишен срок за пререгистрация на доброволните здравноосигурителни дружества, който сме предложили с този законопроект.
С проекта се предвижда и да се приложат всички изисквания, прилагани към застрахователните дружества, в това число и правната форма на акционерното дружество, програмата за дейността, засиленият финансов надзор, установяването на адекватни технически резерви и тяхното инвестиране, установяване на граница на платежоспособност и методи за изчисляване на тази граница, определяне на минималния размер на гаранционния капитал, както и определяне на степента, до която застрахователното дружество може да държи несъответстващи активи.
С този законопроект се предвижда и отпадането на задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски от задължително здравноосигурените лица, за които се прилага схемата за здравно застраховане в Европейския съюз, тоест, за всички служители в институциите на Европейския съюз, което ще отстрани съществуващото противоречие между българското законодателство и Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз.
Предлага се и премахването на обвързването с минималната работна заплата на заплащане от здравноосигурените лица на суми за всяко посещение при лекар или лекар по дентална медицина, както и за всеки ден болнично лечение. Това е в изпълнение на решение на Министерския съвет от миналата година.
Предлага се договарянето на отстъпки по отношение на лекарствените продукти, заплащани от Националната здравноосигурителна каса, да се извършва от стойността на опаковка, изчислена на база референтна стойност, като отстъпката да се разпредели пропорционално между Националната здравноосигурителна каса и здравноосигуреното лице, като по този начин не само ще се спестят публични средства, но и ще се намали тежестта за заплащане от здравноосигурените лица.
Въвежда се едновременно с това и забрана дадените от Националната здравноосигурителна каса отстъпки да бъдат прехвърляни в тежест на пациента.
Предлага се и регламентиране на договарянето на отстъпки от стойността по отношение на медицинските изделия, включени в списъка по чл. 30а от Закона за медицинските изделия и заплащани от Националната здравноосигурителна каса.
Създава се възможност за заплащане от Националната здравноосигурителна каса чрез трансфери от Министерството на здравеопазването на разходите за ваксини по национални програми за профилактика на рак на маточната шийка съгласно чл. 82 от Закона за здравето.
Знаете, че миналата година гласувахме със Закона за държавния бюджет възможност за финансиране на стойност 2,5 млн. лв. за тези програми. Националната програма вече е готова, изработена е от експертната група. В рамките на тази седмица ще бъде оповестена на сайта на Министерството на здравеопазването.
И последната промяна, която предлагаме, е промяна в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, предвиждаща при прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти и при прехвърлянето на собствеността върху моторни превозни средства прехвърлителят да представя и удостоверение от Националната агенция по приходите за липса на задължения за здравноосигурителните вноски.
До момента единственото задължение, което имаше прехвърлителят, беше по отношение на декларирането на липсата на задължения към държавата с цел повишаване събираемостта на здравните вноски. Мисля, че това е удачно предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря ви, госпожо министър.
Народните представители разполагат с предоставените ни становища от другите институции. Но аз бих помолила присъстващите представители на различните институции да изкажат своето мнение.
Първо предоставям думата на представителя на Комисията за финансов надзор.
Заповядайте, господин Богоев. Имате думата.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Комисията за финансов надзор работи по този законопроект от първия ден до последния, участва в работната група, която беше водена от министър Атанасова в Брюксел.
Аз съм за втори или трети път пред вас от тази страна на масата – за разлика от госпожа министър Атанасова – така че мога да кажа, че подкрепяме напълно законопроекта. Очакваме вашето решение.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Богоев.
Има ли желание за други становища от гостите или да предоставим думата на народните представители?
Заповядайте, доктор Адемов. Имате думата за въпрос.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Госпожо министър, колеги, практиката в тази комисия е, когато се разглеждат законопроекти, които касаят определени институции или организации, те да бъдат канени на заседанието на комисията. Поне на това заседание искам да попитам дали е поканена Асоциацията на дружествата за доброволно здравно осигуряване и естествено застрахователите, които, така или иначе, са страна по този законопроект?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Адемов, ние спазваме добрите традиции в работата на комисията. Да, поканени са. Виждате, че имаме представени и становища от тези асоциации, тоест, те са информирани предварително.
ХАСАН АДЕМОВ: Становища има. Аз попитах дали са поканени за заседанието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Това, че те не присъстват в момента, не е свързано с липса на покана. Поканени са. Всъщност от Асоциацията на застрахователите присъстват представители.
Така че, покани има. На тези представители, които присъстват тук, ще им бъде дадена възможност да изразят своето становище.
МАЯ МАНОЛОВА: Става въпрос дали са поканени представители на Асоциацията на дружествата за доброволно здравно осигуряване.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Категорично казвам, че са поканени. Още един път заявявам за протокола, че са поканени, но в момента представители на Асоциацията на дружествата за доброволно здравно осигуряване не присъстват тук, но категорично са поканени.
Сега давам думата на председателя на Българския лекарски съюз.
КОНСТАНТИН ВЕЛЕВ: Госпожо председател, аз съм член на Управителния съвет на Асоциацията на дружествата за доброволно здравно осигуряване, но тук в момента съм в качеството на представител на Асоциацията на българските застрахователи.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Може ли да пристъпим към становищата все пак? Мисля, че на всички стана ясно, че никой не е пренебрегнат с поканите.
Заповядайте, доктор Райчинов. Имате думата.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Мисля, че всички разполагате със становището на Българския лекарски съюз, надявам се да сте се запознали с него. Сега само искам да обобщя няколко неща от него.
Ако наистина в рамките на една година, което е времето за пререгистриране на тези дружества, не бъдат предприети нови законодателни промени и да бъде върната частната здравноосигурителна дейност в реален вид, това означава, че я ликвидираме, защото това няма да проработи. Здравното застраховане със сигурност няма да проработи и е малко безсмислено упражнение. Разбирам, че трябва да се съобразим с европейските изисквания, но реално това няма никакво бъдеще. Доказано е, че тази система не работи добре в страна като Съединените американски щати – виждате го описано – камо ли в България.
И още нещо. Това на практика е реален отказ от демонополизацията на Националната здравноосигурителна каса. Това означава, че ние оставаме твърдо с една каса – монополист.
Мисля, че това трябва да е съвсем ясно на всички и монополни структури не са добре за която и да било държава.
А що се касае до потребителската такса – също виждате мнението ни в нашето становище. Не смятам, че може да се нарече с друго име целта да се спести един лев годишно на пенсионер, защото той най-вероятно ще отиде пет пъти в годината на преглед и ако не е в тези над 50 процента освободени от потребителска такса, разликата за него ще е един лев за година, защото над 50 процента от българите са освободени от потребителска такса – всички деца, по-голямата част от пенсионерите, инвалиди и т.н., да не изброявам всичките групи, които са твърде много.
Така че аз не мога да го нарека по друг начин освен популизъм. А това е единствената цена в здравеопазването, която подлежи на актуализация. Вчера слушам, че с 10 процента ще се покачи токът, не помня, преди шест месеца пак имаше 10 процента. В предишните шест месеца имаше увеличение с пет процента – но да не се връщам толкова назад, а 20 ст. в здравеопазването на някого се зловидят.
Можем да ви предоставим какво представляват разходите на един кабинет на семеен лекар, за да видите, че тези 20 ст. ще са без значение за тези, които освобождавате, но ще са от огромно значение за практиките на лекарите.
Нямаме нищо против, разбира се, другите, които обвързват с минималната работна заплата, особено субсидиите за партиите, но за реална медицинска дейност не е логично да има такова обвързване или, ако има, то трябва да се компенсира. Макар че практиката да се компенсират в предните години, когато се компенсираше едното левче от касата, показва, че не е работещ вариант.
Нямаме нищо против да има стриктен контрол върху отчитането и регистрирането на тези средства, тоест, издаването на касов документ за тяхното получаване. Това – да, ефективни мерки – да, но трябва да се намери друг вариант, а не да се премахне индексирането на тази такса. Тя е елементарен регулаторен механизъм в здравеопазването, а и Вие самата, госпожо председател, извинявам се, че лично се обръщам към Вас, сте била семеен лекар и знаете много добре за какво говорим.
Третата част от промените е свързана с договарянето и заплащането на лекарства от Националната здравноосигурителна каса. Преди няколко години имаше категоричен текст и в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, и в Националния рамков договор, че средства от дейности и от резерва на Националната здравноосигурителна каса не могат да отиват за медикаменти. Този текст беше премахнат и за три години разходите за лекарства на Националната здравноосигурителна каса скочиха три пъти.
В момента, ако сложим лекарствата, които се закупуват от болниците, над 40 процента от парите, отпускани годишно като бюджет на Националната здравноосигурителна каса, отиват за лекарства. И това е една трайна тенденция.
За същия този период цените на медицинските услуги и на медицинските дейности са се повишили с три до пет процента и с над 30 процента са се повишили парите за лекарства. Така че повечето пари, за които слушаме как се дават ежегодно за здравеопазване, не отиват за лечебна дейност и това е и причина да няма подобрение в качеството на здравеопазването. Тези пари отиват само за лекарства. Те са свързани с определени интереси, не се притеснявам да го кажа.
Така че, ако не се въведе механизъм, забраняващ средствата да се ползват за лекарства вместо за медицински дейности, ако не се намери друг вариант и най-вече не се пусне в обръщение електронната здравна карта на пациента, резултати от тези промени няма да има.
Така че моля да имате предвид нашето становище, особено за потребителската такса и за реимбурсирането на лекарствата.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Райчинов.
Има ли други становища?
Заповядайте, господин Велев. Имате думата.
КОНСТАНТИН ВЕЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо министър!
От името на Асоциацията на застрахователите бих искал да изразя становище, че ние подкрепяме така внесения от Министерството на здравеопазването законопроект по отношение на промените в Закона за здравното осигуряване.
Разбира се, имаме и някои бележки по определени текстове и положения, които в момента в този проект на закона са залегнали, касаещи например наименованието на дружествата, които ще извършват оттук нататък само така нареченото медицинско застраховане или здравно застраховане. Те не би следвало да имат наименование, различно от тези на останалите застрахователи, тъй като създават заблуда от страна на клиентите, че едните извършват дейност по застраховане, а другите някаква различна дейност по здравно осигуряване.
Очевидно е, че оттук нататък законът вече не прави разлика по отношение на тези дейности така, както е предложено в проекта.
Също така по отношение на дружествата, които ще изберат пътя на преобразуването чрез вливане или сливане, което е една от опциите, които законът предоставя, редно е също така и те да бъдат освободени от плащането на държавни такси така, както и дружествата, които ще се прелицензират. Би следвало режимът да е еднакъв по отношение на всички тези участници на пазара.
Аз познавам много добре позицията също така и на дружествата по доброволно здравно осигуряване, но, пак казвам, не съм оторизиран да говоря от името на Управителния съвет на тази асоциация.
И все пак бих искал да подчертая, че всъщност това, което интересува и застрахователите, и здравните осигурители, в крайна сметка е проблемът дали в някакъв бъдещ момент ще се случи здравната реформа, за която много се говори вече не само в този парламент, говореше се и преди това, в предишните парламенти, тъй като в крайна сметка това е целта, заради която тези дружества осъществяват тази дейност.
Не е толкова страшно за дружествата за доброволно здравно осигуряване, че към тях ще бъдат повишени изискванията, което ще се случи с този законопроект. По-важното е да има определен бизнес хоризонт, хоризонт за развитие. Това трябва да стане очевидно с демонополизирането на касата.
Иначе по отношение на законопроекта Асоциацията на застрахователите изцяло го подкрепя принципно.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Велев.
Давам думата на представителя на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари.
Заповядайте, госпожо Чобанова. Имате думата.
ВИКТОРИЯ ЧОБАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Казвам се доктор Чобанова и съм представител на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Благодаря за възможността да изкажа нашето становище. Вие го имате в писмен вид, ние сме го изпратили. Няма да го повтарям.
Искам да акцентирам само върху две неща.
Специално по отношение на § 6, който касае потребителската такса, не са спазени изискванията на Закона за нормативните актове. Така неспазени тези изисквания, тази промяна става атакуема и може да доведе до отпадане на всички промени, които ще гласувате евентуално в този закон.
От друга страна, вие сте законодатели и нарушаването на законите, които вие сте създали, ще даде лош пример на всички в страната.
По отношение на същността на потребителската такса, ще кажа, че потребителската такса в условия на криза има изключително важна функция и тя е именно ограничаването на свръхпотреблението. Точно тази функция се изпълнява за тези категории лица, които плащат потребителска такса.
Промяната на сега работещия, действащ механизъм, който обвързва потребителската такса с минималната работна заплата, заменянето й с еднолично, неподлежащо на обсъждане, на коментари или на планувани решения на правителството за размера на потребителската такса може в един момент да доведе всички лечебни заведения до тежък срив и да се получи срив в здравеопазването.
Моля да имате предвид това, когато гласувате промените в закона.
Все пак, ако решите да подкрепите намерението на правителството да отвърже потребителската текста от минималната работна заплата, мисля, че е правилно да се регламентира някакъв минимален размер, под който тази такса не трябва да спада, както и някакъв друг работещ, ясен, прозрачен и предвидим механизъм за нейната промяна във времето.
Като говорим за потребителската такса, мисля, че сега е времето с тези промени в Закона за здравното осигуряване, които ще настъпят и които вие ще обсъждате, да се възложи на Министерството на труда и социалната политика да реимбурсира тези пациенти, за които счита, че плащането на потребителската такса е някакъв сериозен проблем за тях, по същия начин, както е създало същото министерство ред за други социални помощи в нашата страна. В момента тази социална функция се изпълнява изцяло от лечебните заведения.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Чобанова.
Има ли други желания за становища?
Представителите на Националната здравноосигурителна каса дали биха искали да изразят становище по законопроекта?
Заповядайте, доктор Цеков. Имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Потребителската такса не ни касае чак толкова много, но, ако идеята е да имаме една фиксирана потребителска такса и да може да варира в зависимост от икономическото състояние на страната, а да не се влияе от минималната работна заплата, аз подкрепям предложението, което е внесено.
Струва ми се, че може да има и друга регламентация, например, да бъде процент, който да го определя Министерството на финансите или някой друг или да бъде процент от средната работна заплата за страната. По този начин ще се избегне колизията потребителската такса да бъде „закачена” за минималната работна заплата.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Цеков.
За последно становище давам думата на господин Петко Кенанов, представител на Конфедерацията за защита на здравето.
ПЕТКО КЕНАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Това, което искам да кажа, е нещо, по-различно от това, за което се спори тук.
Ние вече като граждани се уморихме да чакаме закона за пациента.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля Ви се, господин Кенанов, да се концентрирате върху разглеждания законопроект. Ако имате някакво становище по него, да го изслушаме, защото вече е време народните представители да се изкажат.
ПЕТКО КЕНАНОВ: Аз няма да развивам дълга теза. Но бих желал да се срещнат два закона. А тук на някакво голо поле се разиграват разни неща – такси, нетакси. А ние къде сме?
Трябва да има най-накрая желание да подредим първо държавата и после всички вътре в нея.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Кенанов.
Вече имат думата за изказване по законопроекта народните представители. Има ли желаещи?
Заповядайте, доктор Иванов. Имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо министър, уважаема госпожо председател! Първо, правя заявка, че нямам конфликт на интереси. Това е важно да се знае.
Дойде днес мигът, в който след толкова години борба на една наша колежка – аз ще назова името й – която е в Европейския парламент, няма да коментирам, след толкова години успя най-сетне да прокара тази наказателна санкция за България.
Започвам с тези думи, защото ми е много болно. Защото всички, които присъстваме тук, в тази зала, мисля, че всички милеем за България и всички милеем за това здравеопазването в България да се развива напред, да се развива в името на пациентите, в името на здравето на нацията.
Започвам с тези думи не случайно. Тук всички присъстващи мисля, че ще ме подкрепят, че тази тема сме я обсъждали още в предишното Народно събрание, когато беше направена една група, която искаше да унищожи здравното осигуряване в България. За съжаление тогава не успяха.
Но с още по-голяма мъка искам да кажа, че аз ще подкрепя този законопроект, защото България е изправена реално пред санкции.
Смятам, че по тази тема съм доста в нещата и ще кажа това, че аргументите, с които ние изпратихме тогава председателя на Комисията по здравеопазването, бяха много сериозни аргументи за това, че България не бива и няма как да попадне под тези санкции.
Само, за да припомня, казвам, че оборотът от здравноосигурителните фондове не надхвърля 20 млн. евро. Това е една от причините, поради които не можехме да влезем именно в тази наказателна санкция. И друго, че България, както знаете, нямаше силни застъпници на точно обратното в Европейския парламент и в Европейската комисия.
Така че поради тези факти ние днес сме се събрали тук, може би, за да сложим точка на възможността да се реформира българското здравеопазване.
Аз много внимателно слушах доктор Райчинов. Подкрепям изцяло изказването на доктор Райчинов и ще доразвия именно мотивите за това, което се случва днес.
Защо – питам аз тук присъстващите, включително не виждам представителя на Комисията за финансов надзор, господин Богоев, аз задавам един риторичен въпрос защо усилията на нашите европарламентаристи не бяха насочени към доброволните пенсионни фондове. Това питам аз. Защо не бяха „ударени” доброволните пенсионни фондове и те не влязат също в застрахователния сектор? Както здравноосигурителните фондове, така и пенсионните фондове работят – вие добре знаете – в противоречие, ако трябва да сме точни, на европейските нормативни документи. Но виждате, че там никой не се е насочил. Защо? Аз мога да дам аргументи, но просто времето е ограничено.
Давам пример за непоследователност на изискванията и санкциите спрямо България към здравноосигурителните фондове. Ако се мери с един аршин, то трябва да се мери действително с един аршин.
Започнах точно оттук, за да покажа по какъв начин народни представители, представители на Европейския парламент, работят в името на това здравеопазването в България да не бъде реформирано.
Защото, повярвайте ми, с приемането днес – аз казах и пак повтарям, че ще подкрепя законопроекта, но с приемането на този законопроект не знам дали тук присъстващите си давате сметка именно какво ще се случи и какво се случва.
Защо казвам, че с днешното приемане на закона ще се променят много неща? Никога не трябва да забравяме, както преди малко беше казано, че ние в България сме с една Национална здравноосигурителна каса и, както беше казано, монополист. Имаше възможност за надграждане и партниране на здравноосигурителните фондове със здравноосигурителната каса. Именно това даваше възможност за едно надграждане, макар и необлечено напълно със законодателна инициатива.
Тук искам да кажа и много дебело да подчертая, че тази законодателна инициатива трябваше да намери именно израз в съпричастност на всички политически партии и да бъде изграден закон, в който закон здравноосигурителните фондове да влязат именно в пакета за социалната сигурност на населението, уважаеми дами и господа.
Защо го казвам? Казвам го, защото парите, които се дават и се взимат като вноска от хората за здравноосигурителната каса, което е в размер на 8 процента, виждате, че от ден на ден стават все по-недостатъчни. Защото, ако ние разговаряме, ако бяхме започнали и сме имали този диалог, че тези пари не достигат – знаете и за скъпоструващите лекарства, съответно за услуги, които предоставят лечебните заведения – защото с премахването на здравноосигурителните фондове – ето, аз го казвам отговорно – ще започнат потоци от пари под масата да текат. Защото тогава няма да има кой да защити, макар и малко, аз ще кажа, че това са 3 процента от населението в България, които ползват здравноосигурителни фондове, тогава няма да има кой да защити техните интереси като потребители на здравна услуга.
Като казвам „потребители на здравна услуга”, примерно няма да има човек, който да проследи дали клиничната пътека е изпълнена „от – до”, дали пациентът е приет, как е приет, колко е платено и т.н., и т.н. Защото, колкото и да не бяха облечени със законодателна и нормативна уредба здравноосигурителните дружества, една голяма част от хората именно ползваха тях и имаха някаква допълнителна сигурност.
Затова казвам, че тези две системи работеха. Те просто работеха.
И тук защо казах, че реформите ще бъдат спрени категорично? Защото вече няма да има алтернатива. Нещо повече искам да кажа, че в това, което ни е представено като мнение на Асоциацията на българските застрахователи, те простичко и ясно го казват: чрез сливане на застрахователи. Господа, това няма да е хапка, която да можете да я вземете и всъщност да погълнете тези здравноосигурителни фондове. И ще ви кажа защо. Защото функцията, която до момента изпълняваха здравноосигурителната фондове, изключително много – предполагам, че всички присъстващи знаят – се разминава от застрахователната. Нещо повече, с премахването им или по-точно, както са го написали, да, много е вкусно да хапнеш и да преглътнеш една малка рибка на пазара. Но тези 20 фонда, които съществуват, вече са 19, осигуряваха, пак казвам, макар и за
Тук забравяме за социалната сигурност, която имаха и даваха възможност здравноосигурителните фондове. С премахването на здравноосигурителните фондове мисля, че медицинската услуга в България като цялост ще намалее, защото вие добре знаете, че здравноосигурителните фондове сключваха договори с различни лечебни заведения в зависимост от качеството на медицинската услуга и съответно лекарите, които предоставяха тази услуга, получаваха и допълнително възнаграждение.
Ще дам и още един пример, за да не бъда голословен. Колко от парите за животозастраховане влизат в държавата? Нека тук да погледнем и този друг аспект. Около 2 милиона. Четиридесет милиона са дали тези, грубо казано, неработещи 19 дружества, които нарушават европейското законодателство. Четиридесет милиона се вливат в бюджета.
В един момент ние ги приравняваме към застрахователите. Чудесно, особено, ако им дадем възможност те да направят и закона, тъй като в тяхното становище пише, че те не са участвали достатъчно. А техните апетити са много добре и ясно изразени в становището на застрахователите. Много ясно е казано: чрез вливане в застрахователите или да могат да прехвърлят своите портфейли. Прекрасно! В една световна икономическа криза ние унищожаваме и даваме възможност да станат по-силни дадени застрахователи. Това беше идеята на колежката, за която ставаше въпрос. Само че ставаше въпрос за едни много по-големи застрахователни дружества, които да дойдат на нашия застрахователен пазар.
Така че мисля, че всички ние тук, като загрижени за здравеопазването, би трябвало доста да се замислим. Аз ще кажа, да, аз ще подкрепя законопроекта. Но искам тук добре да бъде подчертано и за протокола: рано или късно, бъдете сигурни в това нещо, сега имаме задължително здравно осигуряване, бяхме подготвили един проектозакон за допълнително доброволно здравно осигуряване, то по-нататък претърпя реформа, като стана допълнително задължително здравно осигуряване, което даваше алтернатива за реформа, за да може действително пазарните условия на медицинския пазар да са определящи за медицинската услуга и оттам пациентите да получават по-добра услуга.
Така че считам, че рано или късно алтернатива на Националната здравноосигурителна каса категорично ще има, защото без конкуренция, само с една каса реформа в българското здравеопазване никога няма да може да се осъществи.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Иванов.
Има ли желание за реплики?
Заповядайте, госпожо Манолова. Имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми доктор Иванов, аз съм съгласна с по-голямата част от мотивите, които изложихте. Със същите мотиви ние няма да подкрепим този законопроект.
Но искам да обърна внимание на една грешка, която може би Вие умишлено допускате. Все пак нека да сме наясно, че цялата политическа отговорност за този законопроект ще си носи това мнозинство. Няма как да хвърляме топката на един евродепутат, който е бил народен представител в предишна конфигурация и който, видите ли, сега е издействал някакво писмо от Европейската комисия или от Европейския съвет за започване на наказателна процедура срещу България. Защото освен този евродепутат има и други български евродепутати – аз нямам притеснения да ги назова по име, в случая госпожа Илияна Йотова, която е задала въпрос за това може ли българските дружества за доброволно здравно осигуряване да се ползват от някои от изключенията на въпросната Директива № 138/2009 г. Там е казано в Раздел ІІ – тук да не изпадам в детайли – че някои от тях, които отговарят на определени условия, могат да се ползват от изключенията на тази директива. Нека това да е ясно.
Да кажа и още нещо, което битува в публичното пространство и по-скоро сред тези, които се интересуват от темата. Това е, че тази наказателна процедура и това тълкуване, това разбиране са в резултат не само от усилията на някои евродепутати, а и на представители на българските институции, че едва ли не те са си донесли извинителна бележка от Европа защо ще „отрежат” главата на този модел с допълнителното доброволно здравно осигуряване и ще минат към варианта застраховане, от което, както правилно направихте извода, малките играчи ще изчезнат от терена, а ще спечелят по-големите и най-вече ще загубят гражданите, защото вие всички тук сте по-наясно с това, когато здравното застраховане е само част от дейностите на една застрахователна компания, по какъв начин това се отразява на ползвателите на тези застраховки, къде отива профилактиката, какъв ефект се търси, дали печалба или превенция и прочее, и прочее.
Така че това, което само искам да поясня от Вашето изказване, е, че цялата политическа отговорност си е на ГЕРБ, на мнозинството от ГЕРБ. А това кой и как е предизвикал стартирането на тази наказателна процедура е един въпрос, който тепърва ще изясняват българските граждани. Това просто няма да може ей така да се „замете”, защото наистина стъпката е важна.
Стъпката е важна и аз вече започвам да разсъждавам от гледна точка на следващо парламентарно мнозинство. То наистина ще има проблем да направи реформа, защото някои от тези стъпки, при ситуацията, когато се ликвидира допълнителното доброволно здравно осигуряване, няма как да се осъществят след две години.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Има ли желаещи за дуплика или има други реплики? Не виждам.
Заповядайте, доктор Иванов. Имате думата за дуплика.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Госпожо Манолова, тъй като Вие казахте, че цялата политическа отговорност ще се носи от политическа партия ГЕРБ, искам да Ви кажа следното.
Както Вие обикновено говорите, с ГЕРБ не започват промените в здравеопазването. Така че аз ще кажа и ще Ви припомня, може би сте забравила, че наказателната процедура не започва сега, а сега е крайният факт на произнасяне.
Така че наказателната процедура за България не започва от 2009 г. Аз ще Ви помоля, Вие сте човек, който чете, аз ще Ви обърна внимание, че тази наказателна процедура е обявена като старт през 2006 г. Тогава госпожа Антония Първанова, ако си спомняте, беше довела омбудсмана и още представители на Европейската комисия, когато тук, в същата тази зала, ни заплашваше, че за България ще предстоят санкции, огромни финансови санкции върху държавата.
Така че въпросът за политическата отговорност не бих искал да се превръща в едно връщане на реплики, но искам да кажа, че стартът е започнал много преди политическа партия ГЕРБ да дойде на власт. А всъщност тази почва беше подготвена, за да може към днешния ден да имаме именно това решение.
Така че, госпожо Манолова, при цялото ми уважение искам да кажа, че ние в момента берем, колкото и да не е приятно, плодовете на нещо, което е посято много преди нас, за голямо съжаление. Затова споменах, че с голяма болка го казвам. Затова и аз съм бил радетел и винаги защитник на здравноосигурителните фондове, защото виждам в тях бъдеща алтернатива. Това е записано и в програмата на ГЕРБ.
Така че в чисто политически аспект ние в момента берем плодове на преди хвърлени семена.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Иванов.
Доктор Адемов заяви желание за участие.
Заповядайте, доктор Адемов. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо министър, доктор Цеков, колеги! Аз искам да започна оттам, че това е трети опит, защото първият беше през Закона за здравното осигуряване, след това мина през Кодекса за застраховане. Сега е третият опит – абсолютно същите текстове, без каквато и да е промяна, влизат в Народното събрание.
Казвам това, защото има един член, ако не се лъжа чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, така, както е казано и в становището на Министерството на финансите, който казва, че без съществени, коренни промени във философията на отхвърления законопроект, не може да бъде внесен друг.
Това е от гледна точка на правилника, но това е по-несъщественият въпрос, макар и важен от гледна точка на процедурата.
Следващото нещо, което искам да кажа, е, че има някакъв тип кореспонденция между Република България и Европейската комисия и тази кореспонденция върви в различни посоки. Министър Атанасова преди малко каза, че делегация от Народното събрание е посетила Брюксел, където беше взето решение да се спрем на единия подход, защото са възможни два подхода – единият е този, който се предлага в момента, а другият е през Закона за здравното осигуряване.
Нещо повече. Имаше и работна група, имаше и изготвен проект. Ако някой не го е виждал, аз имам честта да го притежавам. Ето го проектът, който е изработен от Комисията за финансов надзор заедно с тази работна група и този проект трябваше да бъде съгласуван с Европейската комисия.
Влизам навътре в процедурите, за да кажа, че е имало и други възможности за решение на този проблем. За съжаление този проект не е представен, или не знам какво се е случило по веригата на кореспонденцията, в Европейската комисия. Защо това не се е случило – аз не знам.
Вместо приемливата позиция промените, които трябва да бъдат направени, да бъдат направени в Закона за здравното осигуряване, идва предложението на Европейската комисия от месец януари, ако не се лъжа, да не споменавам точно датите сега, за промените, които сега се предлагат от Министерския съвет.
Казвам това, за да има яснота какво се е случило през всичките тези месеци и години.
Освен това: защо няма ясна позиция какво трябва да направи държавата България? Защото правителството или правителствата – както каза доктор Иванов – нямат отговор на основния въпрос. Каза го и доктор Райчинов. А основният въпрос е какъв здравноосигурителен модел искаме да работи в България. Дали това да бъде само задължително здравно осигуряване с всички допълнителни здравни услуги, които да се поемат от застрахователи, какъвто е американският модел, или другият, европейският модел, който е свързан със ситуиране на доброволното здравно осигуряване като надграждащ сегмент на задължителното здравно осигуряване, какъвто е преобладаващият европейски модел.
И понеже нямаме отговор на този въпрос, непрекъснато се лутаме между това какво трябва да направим, как трябва да го направим, как трябва да отговорим на европейските директиви.
Доктор Иванов преди малко спомена за пазара – този, за който говорим. От 19 общозастрахователни компании – това е по данни на Комисията за финансов надзор, мисля, че господин Богоев ще потвърди или ще отрече това, което казвам – през 2010 г. само три предлагат застраховка „заболяване”. Само три! Формират премиен приход за 2010 г. 32 000 лв. В животозастраховането от 16 застрахователни дружества 5 предлагат постоянна здравна застраховка с премиен приход за 2010 г. – това, което каза и доктор Иванов – 2 400 000 лв., докато лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване през 2010 г. са 20, сега са 19, формират годишен премиен приход от 42 000 000 лв.
Тоест, интересът на сега съществуващите застрахователни компании към сегмента здравеопазване е очевиден. Това следва от тази информация, пак казвам, имам претенцията да е коректна, защото е от официалната страница на Комисията за финансов надзор.
Оттук нататък има и няколко въпроса. Първият въпрос. Очевидно е, че управляващите ще приемат предложения от Министерския съвет законопроект, защото такава е нагласата. Най-важният въпрос, който възниква, е следният: има пет европейски директиви за неживотозастраховане. Да не ги изброявам всички. Всичките тези пет директиви обаче следва да бъдат съобразени с така наречената директива „Платежоспособност ІІ № 138/25.11.2009 г. относно започване упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност, като крайният срок за транспониране изискванията на тази директива е 31 октомври 2012 г.
Тази най-нова директива променя изцяло останалите пет. Въпросът е какво ще се случи в края на годината? Срокът 31 октомври 2012 г., който ни е даден от Европейската комисия, за какво е даден? Да променим тези пет директиви, които ще бъдат променени от директива „Платежоспособност ІІ” или да вкараме в българското законодателство изискванията на тази директива, които изисквания – стана ясно вече - допускат изключения за този малък пазар, който съществува в България.
Не знам дали знаете, но тези, които са осигурени в доброволни фондове в България, са около 300 000 човека. Триста хиляди човека – плюс, минус!
Какво трябва да направим сега?
Аз неслучайно попитах в началото дали присъстват и дали са поканени представители на Асоциацията. Разбрах, че са поканени. Ако ги няма, отговорността е тяхна – естествено. Въпросът обаче е следният. Сега уставният капитал е 4 600 000 лв. Едва ли някой може да противоречи на изискванията на директивата. Умножете 19 дружества по 4 600 000 лв., това са близо 80 – 90 млн. лв. При този остър дефицит на финансови средства сега тези пари трябва да бъдат отделени от тези дружества, ако искат да продължат да съществуват. Сега уставният капитал за тях е 500 000 лв. През следващите три години трябва да наберат 3 млн. лв., включително и заемни средства.
Всички изисквания за свободно движение на капитали и другите – да не влизам в детайли и да не утежнявам дискусията – естествено ще трябва да бъдат спазени. Въпросът е искаме ли да има доброволно здравно осигуряване. Пак повтарям, няма да се спирам на разликата между осигуряване и застраховане. Ако искате, мога да навляза и в тези детайли, но не виждам смисъл.
Големият въпрос е, като влезе в сила тази нова директива, изведнъж ще се окаже, че ние има възможност да попаднем в хипотезата на изключенията. И понеже не сме договорили – не знам по каква вина, аз в никакъв случай не искам да обвинявам нито Комисията за финансов надзор, нито Министерството на здравеопазването, но очевидно е, че комуникацията някъде се е загубила и затова излиза на преден план този проблем, а не това, което каза доктор Иванов: този бил виновен, онзи бил виновен.
Ако Европейската комисия се ръководи от един въпрос или от мнението на един евродепутат, който и да е той, това е много несериозно. Съжалявам, че доктор Иванов го няма в момента. Но не можем да приемем за достоверни такъв тип разсъждения. Просто е абсурдно – Европейската комисия да посочи един или друг евродепутат и да каже: хайде, стартираме процедура срещу държавата България.
Аз разбирам, че този гратисен период от една година вероятно ще съвпадне с периода, в който вече ще бъде в сила новата директива. Само че тук има детайли, които аз не мога да ги кажа, защото не съм експерт в тази сфера. Има договори, които съдържат определени срокове. Тези срокове ще се разминат и т.н. – тънка материя, за която си признавам, че не съм запознат в детайли.
Въпросът е, че в никакъв случай не трябва да противопоставяме тези, които се занимават със застраховане, на тези, които се занимават с осигуряване. Очевидно е, че има пазарни ниши, макар и някои не добре разработени и за двата типа дружества. Вярно е, че през всичките тези години не успяхме да направим необходимото за доброволното здравно осигуряване. Тук е доктор Петров, той ще ви каже, че през 2002 г., мисля, беше разработен изцяло с помощта на една Американска агенция този раздел от Закона за здравното осигуряване. Доктор Петров е свидетел, защото той пряко участва в тази дейност.
Но аз пак повтарям и приключвам с това. Въпросът е, ако нямаме яснота какъв модел здравно осигуряване ще имаме, ще бъдем изправени пред тези хипотези. Няма да имаме отговор и ще се лутаме между осигуряване и застраховане.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Има ли реплики от народните представители? Не виждам.
Заповядайте, господин Богоев. Искате да направите уточнения по поставените от доктор Адемов въпроси. Имате думата.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Тъй като на няколко пъти беше задаван въпрос към Комисията за финансов надзор, аз си отбелязах пет пункта. Може би ще отговоря в разбъркан порядък, тъй като не съм ги подредил.
Първият въпрос, който съм си отбелязал, е за разликата в премийните приходи между дружества-застрахователи и здравноосигурителните дружества. Да, така е, доктор Адемов. Абсолютно точни са цифрите. Но това идва от факта, че онези застрахователни компании, които са част от големи финансови групи, са си направили здравни фондове и те участват в групата на тези 19 дружества. Те също са очаквали, че преди шест години, когато е стартирало всичко това, ще има някакво развитие. Това е причината да се явява тази голяма разлика в премиите по отношение на групата на здравноосигурителните дружества и групата на застрахователите, които предлагат здравни застраховки. Това е основната причина.
На второ място – СОВАНСИ ІІ – 31 октомври 2012 г. Най-вероятно този срок ще бъде отложен за средата на 2013 г. по отношение на въвеждане на законодателството по синхронизация, тъй като все още в самата Европейската комисия някак си боксуват решенията. Това идва да покаже именно от забавянето на ОМНИБУС ІІ. Вие сигурно сте наясно за какво става въпрос. И най-вероятно самата СОВАНСИ ІІ ще бъде отложена за 2014 г. – втората половина. Това са само предположения.
На следващо място – по отношение на изключенията. Искам много точно да заявя, че становището на Европейската комисия по този въпрос е следното. Аз тук не съм съгласен с това, което казват от Асоциацията на застрахователите, че те трябва да си сменят името. Ако те предлагат само предмет на дейност, който касае и в момента здравноосигурителните дружества, те няма никакъв смисъл да променят наименованието си като застрахователи или като част от общото застраховане.
Но, това, което е важно, е, че становището на Европейската комисия е, че може да се попадне в изключенията единствено и само, ако те са застрахователи. Защото тази директива СОВАНСИ ІІ касае единствено и само застрахователни компании, тя не касае други субекти. Тя абсолютно не касае други субекти.
Как ние ще вкараме в изключенията дружества, които не са под юрисдикцията на СОВАНСИ ІІ? Няма как да стане това. Те са извън регулацията на този документ.
На трето място – кореспонденцията с Европейския съюз. Тук министър Атанасова ще ви каже, че ние подготвихме тези два проекта. Първо изпратихме този проект, доктор Адемов. Знаете ли какво отговориха експертите от Европейската комисия? Извикаха българския представител и му казаха, че този законопроект не става, той не удовлетворява това, което всъщност те искат в наказателната процедура. Тук министър Атанасова ще ви даде по-големи подробности, защото тя участва в срещата.
Трябва пък да ви кажа аз, който представлявам комисията в СЕВ, следното. Там ми беше казано ясно, че това не е законопроект, който удовлетворява мотивите, с които е стартирана нашата наказателна процедура. Така че Вие сам казахте: участвахме, предложихме, но ясно ни беше казано, че този законопроект не е този, който те искат. А ние сме в тази фаза – да предложим онова, което експертите от Европейската комисия искат. Няма как да стане иначе.
Ето, тук е министър Атанасова. Тя ще го подкрепи.
Във връзка с отговора на доктор Иванов по отношение на частта дали здравноосигурителните дружества са част от системата за социална сигурност и защо пенсионните фондове.... Ами пенсионните фондове бяха създадени, доктор Адемов, Вие ще ме подкрепите, именно с тази дефиниция – че те са част от националната система за социална сигурност. Вторият стълб е задължителен. Основният белег, по който те приемат, че едно дружество или група дружества са част от националната система за социална сигурност, е начинът на формиране на вноските – задължителни или доброволни. И те са го написали в т. 21 в наказателната процедура. Там е казано, че те не са част от системата за социална сигурност, тъй като не е задължително събирането на този тип премии.
Така че това са петте отговора, които мога да дам на поставените въпроси от народните представители.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Богоев.
Има ли други желаещи да се изкажат?
Заповядайте, госпожо министър. Имате думата.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз съвсем накратко също ще се спра на коментарите на народните представители.
Действително много време е загубено, когато е било необходимо при договарянето на Договора за присъединяване, за да се договорят изключенията. И това е най-големият проблем за България. Доктор Иванов е прав в това, че казва, че ние в момента берем плодовете на нещо, което е трябвало като действие да бъде извършено преди доста години.
Но да не се връщаме назад, да говорим за събитията от по-скоро.
Действително имаше такава група. Доктор Адемов, Вие също бяхте поканен да присъствате с нас на разговорите в Брюксел, както и доктор Желев. И двамата не можахте да присъствате.
Така или иначе, в Брюксел в разговорите с Европейската комисия участваха доктор Дариткова, аз, доктор Цеков, госпожа Цвета Георгиева от парламентарната група на „Атака” – сега вече независим народен представител, участваха колеги от Комисията за финансов надзор, от Министерството на здравеопазването и т.н. Всички разговори са били насочени именно към това ние да се опитаме да запазим дейността на доброволните здравноосигурителни дружества. Неслучайно и през всичките тези обсъждания тук, в Комисията по здравеопазването и в пленарната зала ние също сме били хората, които са гласували против предходните предложени промени.
Но законопроектът, който бяхме изготвили в една работна група, инициирана от мен като председател на Комисията по здравеопазването, не получи одобрението на Брюксел. Кореспонденцията чрез господин Трифон Нешков, който е постоянен представител на Република България в Европейската комисия, не получи необходимото одобрение.
Затова се наложи отново да се създаде работна група, отново експерти от комисията, от Министерството на финансите, от Министерството на здравеопазването да предложат този законопроект, който разглеждаме сега.
Тоест, малко ретроспективно се върнах назад, но искам да кажа, че действително ние също сме имали и сме били водени от желанието да запазим тези здравноосигурителни дружества. Съжалявам наистина, че и във времето назад не направихме такава промяна, че те да станат част от нашата социална сигурност, каквато е едната възможност съгласно директивата. Но действително и господин Богоев е прав, че за да могат да се ползват изключения на директивата, те трябва да бъдат регистрирани като застрахователни дружества.
Тоест, в момента сме на етап, в който сме длъжни да приемем становището на Европейската комисия, от една страна, за да се ползваме от изключенията на СОВАНСИ ІІ, от друга страна, за да не понесем сериозна финансова санкция.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
Доктор Желев, заповядайте. Имате думата.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо министър, аз имам въпрос. Той е във връзка всъщност с промените, които са правени от Комисията за финансов надзор на базата на тези проведени разговори в Европейската комисия.
Когато се върнахте от това посещение, аз останах с впечатлението, че те са готови след някои промени в Закона за здравното осигуряване, да попаднем в изключенията. Беше съставена комисия, направени са промени в членове от 90 до чл. 100. Казвате, че текстовете не са се харесали. На кого не са се харесали тези промени? Официален отговор имате ли на тези промени като законопроект, изпратен там официално в комисията и дали имате официален отговор, че, не, това не става? Бихте ли ми показали някъде такова писмо? Става въпрос за тези промени, които е изготвила комисията. Няма такова нещо?!?
Предполагам, че вие сте го дали на господин Нешков. Той е отишъл, дал го е на някакви чиновници и те са казали: а, не, това не става. Така ли е? Горе-долу е така.
Относно за санкциите. Изобщо не се притеснявайте за тази процедура. Както се „влачи” не знам колко години, така ще се влачи до тогава, докато се промени и започне да действа тази нова директива. Такава процедура, ако си спомняте, беше подхваната и подета спрямо ограничението за броя на аптеките. Така ли беше? Така беше. И какво направихме? Направихме една междинна поправка, в която казахме: една няма да е, но ще бъдат до четири, което е хем тъй, хем тъй. Някой нещо да кажа, нещо да се случи от тогава? Някой нещо да ни осъди? Някак си се получи хем риба, хем рак.
Аз смятам, че ако се бяхме опитали и бяхме вкарали тези промени, които тогава комисията е направила, нещата щяха да са доста по-различни от сега и няма да си говорим, че слагаме край на възможността за реформи. Аз мисля, че ще сложим край на здравното осигуряване в България, ако приемем тези текстове, които сега се предлагат. Защото не може в една система, основана на принципа на солидарност в здравното осигуряване, да вкарваме и застраховките. Нищо против нямам застрахователите. Но такъв дуализъм, такъв начин в една европейска система просто предполага следваща стъпка към застрахователния модел изцяло в България. Според мен, може и да не съм прав, може да съм много мнителен.
Така че аз мисля, че все още имаме възможност, ако щете, и да изхитруваме, да печелим време, защото практически тази директива, която е последната - № 130/2009 г. – тя отменя всички онези директиви, на които се основават каквито и да е процедури и напъни да си променяме законодателството.
И още нещо. Никъде от Европейската комисия не се казва: направете ги застрахователи. Те искат от нас да въведем законодателството си в синхрон с европейското, но някъде се казваше, че в социалната сфера това вече е въпрос и работа на националните парламенти – как и по какъв начин, под каква форма ще се вкарат тези директиви.
Мисля, че имаме вратичка и можем да използваме този начин, за да се опитаме да запазим модела си. Иначе това е трябвало да се случи доста отдавна. Трябваше според мен досега – включително и вие – да променим основния пакет и да дадем малко повече възможност на допълнителните дружества да съществуват и да оперират с определени дейности. Въпрос на политика е. Не е късно – в крайна сметка.
Но основният въпрос е какъв тип и каква система на здравеопазване ще има в България. Защото под угрозата или заплахата за някакви евентуални санкции, трябва да си зададем въпроса: а какви ще са тези санкции в крайна сметка? Дали ще са 200, 300, 500 млн., 1000, 1 млрд.? Каква? Ще каже ли някой каква ще бъде санкцията?
Така че да помислим още. Да не кажем с лека ръка: сега там ни притискат и за пореден път да се правим на послушковци.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Желев.
Има ли реплики към това изказване на доктор Желев? Не виждам.
Заповядайте, господин Богоев. Имате думата.
БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Доктор Желев, аз съзрях два въпроса във Вашето изказване.
Първият е: колко ще бъдат санкциите. Ще Ви цитирам писмото на председателя на Съвета по европейските въпроси, който казва, че минималната санкция за България е определена на 777 000 евро, като това е първоначалната санкция, след което започва подневна санкция за неизпълнение на това, което Европейската комисия изисква от нас.
Това е гарантирано, доктор Желев, няма да ни пропуснат. Имаме такива случаи точно в същата посока.
На следващо място Вие поставихте въпроса, че Европейската комисия не е казала, че трябва дружествата да станат застрахователи. Да, но аз ще Ви прочета отново част от откритата наказателна процедура. В абзаца, който ще Ви прочета, се казва, че доброволното здравно осигуряване не е част от системата и накрая казват:
„Следователно е ясно, че здравноосигурителните дружества предлагат частно здравно застраховане, допълващо или в допълнение към покритието, гарантирано от системата задължително социално осигуряване в Република България.”
Тоест, те по аргумента на противното стигат до извода, че след като не е част от системата за социална сигурност на Република България, това е „частно здравно застраховане”.
Това е отговорът на Вашите въпроси, доктор Желев.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Богоев.
Има ли други желания за изказвания?
Заповядайте, доктор Желев. Имате думата.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Изобщо не съм съгласен с писанията на Европейската комисия и техните заключения. Но това си е мое мнение. Те имат друго становище.
Дружествата в каква среда са? Какъв правилник действа? Може ли да го кажете? Кажете!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, госпожо Димоларова.
АНТОАНЕТА ДИМОЛАРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз съм адвокат на Асоциацията на българските застрахователи. Не само със застраховане, а вече десет години работя и в сферата на здравното осигуряване.
Вижте, нещата са съвършено различни. Думата ненапразно е една и съща за осигуряване и застраховане в англосаксонския свят. Всъщност говорим за застраховане по простата причина, че аз отивам, давам 100 лв. премия или здравноосигурителна вноска, срещу което получавам някакъв вид защита. Но аз отивам и давам моите 100 лв. и срещу тях ми е обещана точно определена защита. Тя може да е за 5 000, за 10 000 лв. Тя има лимит. Докато социалните каси са наистина солидарни системи.
В момента българските дружества всъщност не дават солидарен модел. Ние не отиваме на солидарна система. Доброволните здравноосигурителни дружества в момента правят чиста проба имуществено застраховане.
ХАСАН АДЕМОВ: Не е така!
АНТОАНЕТА ДИМОЛАРОВА: Как да не е?
РЕПЛИКИ: Това абсолютно не е така.
АНТОАНЕТА ДИМОЛАРОВА: Как да не е вярно? Не е солидарен моделът (Шум и реплики от всички страни на залата.)
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля ви се, запазете ред в залата.
АНТОАНЕТА ДИМОЛАРОВА: Аз съм работила и в сферата на осигурителните дружества. Единственият солидарен модел в държавата е на Националната здравноосигурителна каса. Нашата каса не е частен застраховател. Тя е и осигурителна каса така, както са касите в Западна Европа. Там са съсловни организации, нон профит организации. Вижте в Австрия, вижте в Германия какви са моделите. Касите не са частни търговски дружества. Те са нон профит организации – солидарни, в които всички внасят солидарно. А ние плащаме цена за услугата, която получаваме, и тя е премия.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Колеги, ако няма други желания за участие в дебата, да приключваме дискусията.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 202-01-28, внесен от Министерския съвет на 14 май 2012 г.
Моля, гласувайте.

„За” – 9, „против” – 2, „въздържал се” – 1.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 202-01-28, внесен от Министерския съвет на 14 май 2012 г., се приема за първо четене.
С това дневният ред е изчерпан.
Благодаря на всички за участието в заседанието.
Обявявам заседанието за закрито.
(Закрито в 16,25 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Даниела Дариткова)



Стенограф:
(Божидарка Бойчева)