ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 89




На 18.10.2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г., № 202-00-36, внесен от Министерския съвет на 29.06.2012 г. – първо гласуване.
2. Отчет за изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г., № 202-00-35, внесен от Министерския съвет на 29.06. 2012 г. – първо гласуване.
3. Изслушване на Управителя на Националната здравноосигурителна каса, д-р Пламен Цеков, относно методиката за финансиране на лечебните заведения през 2013 г. – по предложение на народния представител Нигяр Сахлим.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 89




На 18.10.2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г., № 202-00-36, внесен от Министерския съвет на 29.06.2012 г. – първо гласуване.
2. Отчет за изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г., № 202-00-35, внесен от Министерския съвет на 29.06. 2012 г. – първо гласуване.
3. Изслушване на Управителя на Националната здравноосигурителна каса, д-р Пламен Цеков, относно методиката за финансиране на лечебните заведения през 2013 г. – по предложение на народния представител Нигяр Сахлим.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Даниела Дариткова.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам то да се проведе при следния дневен ред:
1. Отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г., № 202-00-36, внесен от Министерския съвет на 29.06.2012 г. – първо гласуване.
2. Отчет за изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г., № 202-00-35, внесен от Министерския съвет на 29.06. 2012 г. – първо гласуване.
3. Изслушване на Управителя на Националната здравноосигурителна каса, д-р Пламен Цеков, относно методиката за финансиране на лечебните заведения през 2013 г. – по предложение на народния представител Нигяр Сахлим.
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред? Не виждам.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
Моля, гласувайте.
„За” – 14, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г., № 202-00-36, внесен от Министерския съвет на 29.06.2012 г. – първо гласуване.
2. Отчет за изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г., № 202-00-35, внесен от Министерския съвет на 29.06. 2012 г. – първо гласуване.
3. Изслушване на Управителя на Националната здравноосигурителна каса, д-р Пламен Цеков, относно методиката за финансиране на лечебните заведения през 2013 г. – по предложение на народния представител Нигяр Сахлим.

Преди да започнем работа по така приетия дневен ред бих искала да ви информирам, че днес тук са представители на Федерация „Български пациентски форум“, които искат символично да ви закичат със значки по европейски проект „Готов за работа“, който е част от една по-обширна програма за трудова заетост, обхващаща 31 държави от и извън Европейския съюз. Програмата има за цел да разглежда влиянията, които имат мускулно-ставните заболявания върху трудовата заетост и е завършекът на една кръгла маса, на която беше представен докладът за България, на която всички бяхте поканени и се състоя във вторник в София.
Моля, заповядайте.
РОЗМАРИ ТОМАС: Госпожо председател, благодарим Ви за възможността да станете съпричастни на тази инициатива и благодаря за присъствието на нашата кръгла маса и се надявам наистина условията и заетостта на хората с мускулно-скелетни заболявания в България да се подобрят и да докажем, че ние сме годни за работа. Ние наистина сме готови.
Благодарим ви. Заповядайте. (Госпожа Томас връчва на госпожа Дариткова значка.)
ИВАН ДИМИТРОВ (Федерация „Български пациентски форум“): Искам от името на Федерация „Български пациентски форум“ да ви благодаря за вашата съпричастност и да ви пожелая лека и успешна работа. Благодаря още веднъж.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: И ние благодарим на Федерация „Български пациентски форум”.
Пристъпваме към деловата работа на комисията.

Преминаваме към първа точка от нашия дневен ред:
Отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г., № 202-00-36, внесен от Министерския съвет на 29.06.2012 г. – първо гласуване.
По тази точка давам думата за представяне на вносителите - доктор Пламен Цеков. Заповядайте, доктор Цеков.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, уважаеми гости!
Подготвили сме едно кратко резюме, което е отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2011г., защото пред вас имате разширения вариант на отчета. Ще се опитам да бъда по-кратък и се надявам след това в процеса на разискванията и дебата да отговоря на допълнителни въпроси, ако има такива.
Ще започна с анализ на първична извънболнична медицинска помощ /ПИМП/.
В първичната извънболнична медицинска помощ през 2011 г. като цяло не се наблюдават големи отклонения в обема на извършената и отчетена дейност спрямо 2010 г. Запазват се тенденциите от предишни периоди. Осигуреността с ОПЛ почти няма изменение, като остава на нивото от 2010 г. Най-висока е в София-град, най-ниска е в Кърджали. При населението, регистрирано при ОПЛ, също няма съществена промяна.

При профилактичните прегледи на задължително здравноосигурените лица над 18-годишна възраст се отчита леко увеличение спрямо нивата от 2010 г. /от 34% на 35 % /, докато при ЗЗОЛ до 18-годишва възраст – няма промяна. Прави впечатление, че традиционно в областите Силистра, Перник и Габрово обхванатите с профилактиката задължително здравноосигурените лица са много под средното ниво за страната. В тези области осигуреността с ОПЛ е около и над средното за страната, което е предпоставка за извършения по-голям брой профилактични прегледи. Подценяването на профилактиката и ниската здравна култура на част от населението е вероятната причина за ниския процент на извършените профилактични прегледи в тези области.
По програма „Майчино здравеопазване“ съществува тенденция към намаление на броя на бременните жени, наблюдавани от ОПЛ. В някои области като Сливен, Добрич и Габрово почти не се осъществява наблюдение от ОПЛ, докато в Благоевград, Враца, и София-област относителният им дял е над средното ниво за страната. Въпреки това през 2011 г. се наблюдава спад и в тези области. Налага се изводът, че в по-голямата част от страната бременните избират да бъдат наблюдавани от специалисти по „Акушерство и гинекология“ и само в някои региони, където е затруднен достъпът до специализирана медицинска помощ, наблюдението се извършва от ОПЛ.
При диспансерните прегледи на задължително здравноосигурените лица като цяло се отчита увеличение спрямо нивата от 2010 година. Най-голям брой диспансерни прегледи на 1 ЗЗОЛ се отчитат в областите Враца, Видин и Велико Търново. Относително ниско ниво на диспансерни прегледи се запазва в областите Сливен, Кърджали и Кюстендил. Нарастването на извършените диспансерни прегледи може да се обясни с преминаването на някои диагнози за диспансерно наблюдение при наблюдение от ОПЛ.
Имунизациите на ЗЗОЛ под 18-годишна възраст като цяло за страната не се променят съществено. Отчита се незначителен спад. В област Монтана се наблюдава значително намаление на броя на имунизациите спрямо 2010 г., но въпреки това броят имунизации на 1 ЗЗОЛ е около средното ниво за страната през 2011 г.
В специализираната извънболнична медицинска помощ анализът на средните показатели показва увеличение в отчетения обем за 2011 г. при почти всички видове дейности спрямо 2010 година. Това се отнася особено за броя първични и вторични прегледи на 1 ЗЗОЛ. По-голямо е увеличението в големите областни центрове, където има висока осигуреност със специализирана медицинска помощ, както и по-голям брой направления, с които ОПЛ разполагат за извършване на консултации със специалисти. Съответно по-малък ръст се наблюдава в по-малките области като Силистра, Кърджали и Разград.
При първичните и вторични прегледи на ЗЗОЛ годишна възраст до 18-годишна възраст също се наблюдава ръст спрямо 2010 година. Това се дължи на улеснения достъп при специалисти по „Педиатрия“ във връзка с възможността ОПЛ да издават направления за консултация със специалист педиатър, извън регулацията на „Правила за определяне на брой специализирани медицински дейности и стойност на МДД“. При първичните и вторичните прегледи при специалист по „Хирургия“ и „Ортопедия и травматология“ прави впечатление високият брой прегледи на 10 000 ЗЗОЛ в РЗОК София-област, Враца и Благоевград. Отчетеният обем дейности е в пъти по-голям спрямо РЗОК Кърджали, Силистра и Пловдив. Но средно за страната се наблюдава незначителен ръст на показателя. Съотношението между първични и вторични прегледи и през двата периода се задържа на ниво около 0,9 вторични на един първичен преглед.

При показателя „Брой първични диспансерни прегледи“ се наблюдава спад спрямо 2010 г. Той отразява брой ЗЗОЛ, които са новодиспансеризирани и направилите преизбор на провеждащ диспансерното наблюдение специалист. Първоначалната диспансерна регистрация на ЗЗОЛ при специалисти, провеждащи диспансерното наблюдение, е обхванала по-голямата част от тях, поради което се наблюдава и намаление на броя на първичните регистрации всяка следваща година, в сравнение с предходната. Броят на осъществилите преизбор на провеждащ диспансерно наблюдение специалист, също бележи тенденция към намаление.
Профилактичните прегледи на задължително здравноосигурените лица, включени в рискови групи, в много от областите в страната не се извършват, което означава, че голяма част от населението остава извън обхвата на тази програма. Необходимо е да се търсят начини за стимулиране на лекарите специалисти за работа със ЗЗОЛ, включени в рискови групи.
При показателя „Вторични диспансерни прегледи“ се наблюдава ръст в цялата страна, като той е особено висок в РЗОК Сливен и в Ловеч. В тези области вторичните прегледи по диспансеризация са почти два пъти повече спрямо големи области, като София-град, Пловдив и Варна и почти 4 пъти повече от Бургас, Благоевград и Кърджали.
Високоспециализирана дейност.
При сравнението на средните показатели „Брой високоспециализирани дейности“ на 10 000 ЗЗОЛ по РЗОК се отбелязва леко завишение - от 14 броя през 2011 спрямо 2010 г. По този показател на първо място са РЗОК Ловеч, Сливен, Варна и Монтана. Най-висок ръст в потреблението отчитат РЗОК Велико Търново, Габрово, Русе и Сливен. Спад има в РЗОК Перник, София и Монтана.
РЗОК отчитат най-голям брой на 10 000 ЗЗОЛ за дейностите: Ехокардиография, Електроенцефалография, Доплерова сонография, Електромиография и Диагностична и терапевтична пункция на стави.
Медико-диагностична дейност.
При сравнението на средните показатели „Брой медико-диагностични изследвания“ и „Брой изследвания по пакет Клинична лаборатория“ и пакет „Образна диагностика“ на 10 000 ЗЗОЛ по РЗОК през 2010 г. и 2011 г. се отбелязва устойчивост на потреблението, с изключение на високоспециализираните изследвания „Туморни маркери“, „КАТ“ и мамографии.
Причината за високия ръст на изследването на туморни маркери е включването през 2011 г. на PSA в програмата за профилактика на ЗЗОЛ над 18-годишна възраст, извършвана от ОПЛ за мъже на и над 50-годишна възраст. Най-голям брой изследвания на 10 000 ЗЗОЛ са отчели областите Смолян, Велико Търново, Пловдив и София.
Първична извънболнична дентална помощ
През 2011г. броят изпълнители на първична извънболнична дентална помощ на 10 000 ЗЗОЛ се е увеличил от 7,6 през 2010г. на 7,8, като най-голяма осигуреност с изпълнители на ПИДП има в РЗОК Пловдив (11,2), РЗОК Видин (10,6), РЗОК Смолян РЗОК (10,3) и София-град (10,2).
Специализирана извънболнична дентална помощ.
Отчетените дейности при специализираната извънболнична дентална помощ през 2011г. са увеличени с 10% спрямо предходната година, като най-голям е делът на отчетените дейности в РЗОК София-град (20%), РЗОК Пловдив (17%), РЗОК Велико Търново (9%) и РЗОК Видин (8%). Този факт е свързан с по-големия брой лекари по дентална медицина, оказващи специализирана извънболнична дентална помощ.
Анализ на болничната медицинска помощ.
По отношение на броя на сключените договори за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки (КП) на национално ниво и по РЗОК, се наблюдава обща тенденция за намаляване броя на сключените договори през 2011 г. - 16665, спрямо - 17782 сключени договора през 2010 година.
Дължа да отбележа, че това са договорите по съответните клинични пътеки и затова е и такъв голям броят.
От една страна това се дължи на отпадането на някои КП (7 броя) през 2011 г. от Наредба 40 на Министерството на здравеопазването, респ. от ПМС № 304/17.12.2010г. за приемане на обемите, цените и методиките за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл.55, ал.2, т.2 от Закона за здравното осигуряване, а от друга страна намалението се дължи на изискванията съгласно медицинските стандарти, отразени в алгоритмите на отделните клинични пътеки.
С най-голямо намаление в броя на сключените договори с изпълнителите на болнична медицинска помощ (БМП) по отделните клинични пътеки (КП) през 2011г. спрямо 2010г. е РЗОК Ловеч със сключени 163 договора по-малко през 2011 г. спрямо 2010 година. На второ място по регистриран спад в броя сключените договори през 2011г. спрямо 2010г. е РЗОК Сливен със сключени 146 договора по-малко през 2011г. спрямо 2010 година. На територията на РЗОК Ст. Загора за 2011 г. са сключени с изпълнители на БМП 106 договора по-малко, в сравнение с 2010 година. Значително намаление се наблюдава и в броя на сключените през 2011г., спрямо 2010г. договори в РЗОК Видин - с 82 по-малко.
По отношение на преминалите ЗЗОЛ и отчетените случаи през 2011г., спрямо 2010г., както и на изразходваните средства за заплащане на оказаната болнична медицинска помощ, на национално ниво се наблюдава тенденция за относително запазване в броя на отчетените случаи и изразходваните средства за тях. През 2010г. в резултат на преминалите и отчетени 1 711 968 случая, са изразходвани средства в размер на 1 079 848 958 лв. За сравнение, през 2011 г. случаите са 1 715 005, като за оказаната болнична медицинска помощ са изплатени средства от бюджета на НЗОК в размер на 1 077 926 254 лв. Тоест, незначителна разлика в средствата спрямо 2010 г.
Броят на отчетените случаи по клинични пътеки през 2011г. не се различава съществено от отчетените през 2010г., като при някои клинични пътеки е на лице ръст, а при други се отчита спад в броя на случаите.
Прави впечатление ръстът в хоспитализациите по:
- КП № 183 „Консервативно лечение при остри коремни заболявания“ от 639% през 2011г., спрямо 2010г., и ръстът на разходите от 526%.
- КП № 258 „Високотехнологично лъчелечение на онкологични и неонкологични заболявания“ е със 188% повече случаи през 2011г. в сравнение с отчетените през 2010г., като това увеличение е резултат от улеснения достъп на пациентите до този тип лечение и инвестициите в нова апаратура. Този факт, както и увеличението на цената на клиничната пътека през 2011г. води до ръст в изразходваните средства от 490% спрямо 2010г.
- КП № 175 „Оперативни процедури върху панкреас и дистален холедох със среден обем и сложност“ се наблюдава тенденция за увеличаване на хоспитализациите с 322%, а ръстът в изразходваните средства е от 448%, през отчетната 2011година.
По отношение на КП № 35 „Хронични вирусни хепатити“, трябва да бъде споменато, че поради епидемия от вирусни хепатити в някои области на страната през 2011г. е на лице тенденция за ръст в хоспитализациите от 188% и увеличение в изразходваните средства от 161%.
Спад в броя на случаите през 2011г. спрямо 2010г. се отчита при някои клинични пътеки като:
- КП № 115 „Глухота – диагностика и консервативно лечение при лица под 18 години“ с 19%, което може да се обясни най-вече с редуцираната цена на КП.
Същата тенденция се наблюдава и при КП № 262 „Хирургично лечение на заболявания на слюнчените жлези“, при която отчетените случаи са значително намалели през отчетния период, обяснимо със значителното намаление в цената на КП.
Анализирайки данните за преминалите пациенти и отчетените случаи за 2011г., спрямо 2010г., по съответните медицински специалности, могат да бъдат направени следните изводи:
Водещ е относителният дял на разходите от общите разходи за заплащане на дейностите в болничната помощ и в двете години при медицинската специалност „Кардиология“ – 17% през 2010 г. и 14% през 2011г., при запазен относителен дял на пациентите от 11%. Незначителният спад в относителния дял на разходите от общите за болнична помощ се дължи на понижението на цените на клиничните пътеки в областта на кардиологията през 2011г., както и на наложените ограничения на стандарта по „Инвазивна кардиология“, касаещи препоръчителен брой инвазивни процедури дневно, респективно месечно и годишно.
Впечатление прави фактът, че от общите разходи за заплащане на дейностите за болнична медицинска помощ през 2010г. 11,79% е относителният дял на разходите за заплащане на дейностите в областта на инвазивната кардиология. За сравнение през 2011г. относителният дял на разходите за заплащане на дейностите в областта на инвазивната кардиология е 9%. Може би дава отражение стандартът – не повече от осем човека да преминават на една смяна, което се е отразило и върху процента използваемост.
На второ място по относителен дял на пациентите от общия брой пациенти за годината се нарежда медицинската специалност „Пневмология“ с 11,12% за 2010г., спрямо 10,59% за 2011г., респективно - относителен дял на разходите на специалността от 7,89% за 2010г. на фона на 7,85% за 2011 г., от общите разходи за заплащане на дейностите за болнична помощ. Виждаме, че има намаляване в процента на използваемост, но пък в същото време средствата, които са заделени, се запазват почти едни и същи.
По относителен дял на разходите от общите разходи за болнична помощ следва медицинската специалност „Хирургия“ със 9,12% от общите разходи за болнична помощ през 2010 г. и 9,63 през 2011 г. и делът на разходите за дейности в областта „Ортопедия и травматология“ със 6,66% от общите разходи за БП през 2010г. и съхранена тенденция от 6,64% през 2011г.
При анализа на увеличението, респ. намалението на изразходваните средства за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ по медицински специалности сравнително за двете години се забелязва тенденция за относително запазване на разходите като цяло. Наблюдава се незначителен ръст в изразходваните средства по някои медицински специалности и спад по други през 2011 г. спрямо 2010г.
Налице е ръст на разходите от 364% спрямо 2010 г., на фона на относително запазен брой случаи от 65 370, спрямо 65 591 отчетени случая по КП № 298 „Диагностика и системно лекарствено лечение на солидни тумори при лица над 18 години“ и медицинската специалност „Химиотерапия“ - водеща в изразходваните средства за болнична помощ през 2011 г. Това се дължи на увеличената цена на клинична пътека № 298 „Диагностика и системно лекарствено лечение на солидни тумори при лица над 18 години“ съгласно условията на НРД 2011.
При относително запазен брой отчетени случаи по КП от областта на медицинската специалност „Лъчелечение“ от 14 250 случая през 2011 г. спрямо 14 336 случая през 2011 г., е налице ръст на разходите за заплащане дейностите за болнична помощ в областта на лъчелечението от 133% през 2011г. спрямо 2010г.
Като резултат от повишените цени на клинични пътеки от областта на анестезиологията и интензивното лечение през 2011 г., се наблюдава ръст в изразходваните средства от 154%.
Ръст в изразходваните средства за заплащане на дейностите за болнична помощ се отчита и в областта на ендокринологията като резултат от повишените цени на клиничните пътеки от една страна и увеличения брой на отчетените случаи от друга.
Спад в разхода на средства от общите средства за болнична помощ по специалности се наблюдава при специалностите: „Инвазивна кардиология“, което е резултат от намалението на цените на КП от една страна, и ограничението на медицинския стандарт за „препоръчителен брой инвазивни процедури“ от друга страна.
Анализирайки данните за преминали болни и отчетени случаи на ЗЗОЛ за 2011 г. спрямо 2010 г. по отделните медицински специалности, могат да се направят следните изводи по отношение на ръста/спада в хоспитализациите.
Спад в броя на отчетените ЗЗОЛ през 2011г. се отчита по клиничните пътеки от областта на инфекциозните заболявания (72% спад спрямо 2010г.) и най-вече по КП № 227 „Остро протичащи чревни инфекциозни болести с диаричен синдром, при лица под 18 години“, което най-вероятно е резултат от отпадналата възможност за хоспитализация на пациентите с такава диагноза в педиатрично отделение с разкрит сектор за изолация, заложена в алгоритъма на КП.
Показателно е и намалението в броя на хоспитализираните ЗЗОЛ по КП № 234 „Контагиозни вирусни и бактериални заболявания-остро протичащи, с усложнения”, като основна причина за това е промяна в алгоритъма на клиничната пътека, а именно „За кодове на заболявания J10.1; J11.1; В05.2; В05.4 и В05.8, в условия на епидемия на територията на дадена област, когато на територията на областта няма разкрита инфекциозна клиника/отделение, болните могат да бъдат хоспитализирани в лечебно заведение от съответната област, разполагащо с детско отделение и/или терапевтична клиника/отделение с разкрити легла за изолация на инфекциозно болни (със самостоятелен санитарен възел). Посоченото изключение е допустимо само за периода на епидемията”.
Спад през 2011г. се отчита и при хоспитализацията на ЗЗОЛ по клинични пътеки от медицинската специалност „Токсикология“ - 78% спрямо случаите, отчетени през 2010г., което най-вероятно е резултат от ограниченията на стандартите и отпадналата възможност за хоспитализация на пациенти под 18-годишна възраст в педиатрични отделения. Въпреки този спад нямаме регистриран отказ на пациенти с такава диагноза да бъдат приемани и лекувани, което за нас е показател за друго – че по тази пътека може би са хоспитализирани пациенти с не до там изчистени и мотивирани алгоритми за прием.
При КП № 292 „Токсоалергични реакции при лица под 18 години” спадът в броя на отчетените случаи се дължи най-вече на новите условия на договаряне.
Ръст в броя на отчетените случаи през 2011г. спрямо 2010г. от 118% се наблюдава по клинични пътеки от областта на нефрологията, като резултат от възможността за хоспитализация и изпълнение на лечебно-диагностични дейности по КП № 61 „Остър и обострен хроничен пиелонефрит“ не само в нефрологични, но и в педиатрични и терапевтични структури на лечебни заведения за болнична помощ.
Ръст от 115% се отчита при хоспитализациите на ЗЗОЛ по клинични пътеки от областта на анестезиологията и интензивното лечение.
Наблюдава се тенденция за запазване броя на хоспитализациите през 2011г. в сравнение с 2010г., с изключение на незначителни отклонения, дължащи се на обективни причини (променени условия при договорния процес или промяна в цените на КП и др.).
Като цяло за анализирания период не се установяват резки отклонения в обемите на отчетените случаи през 2011г. спрямо 2010г., както и значителни диспропорции в изразходваните средства за заплащане на дейностите в болничната помощ.

ДИРЕКЦИЯ „КОНТРОЛ НА ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА И ДЕНТАЛНА ПОМОЩ”
Общо за страната извършените медицински и финансови проверки от НЗОК и/или РЗОК на ИМП и ИДП по НРД 2011 за МД и НРД 2011 за денталната помощ за периода 01.01.2011 – 31.12.2011г., са 16 692.
От тях :
- в лечебни заведения за ПИМП (индивидуални практики и групови практики) – 5460 медицински и финансови проверки;
- в лечебни заведения за СИМП: индивидуални практики и групови практики -2575; ДКЦ -402; МЦ и МДЦ-989; СМДЛ- 242 медицинскии финансови проверки;
- ЛЗ за БП по чл. 12 от НРД 2011 за МД – 72 медицински и финансови проверки;
- в лечебни заведения за ПИДП- 6883; за СИДП- 69 медицински и финансови проверки.
Сравнени със същия период на миналата година броят на извършените проверки от РЗОК и НЗОК през 2011 г се запазва относително същият при изпълнители на ПИМП, бележи нарастване при изпълнители на СИМП с 14%, а при изпълнители на ПИДП и СИДП нарастването е с 39,1%. Значителен ръст има при зъболекарите. В сравнение с миналата година броят на проверките при изпълнители на ПИМП може да се обясни с факта, че в началото на 2010 г. са извършвани основно тематични проверки на лекари, издали най-голям брой направления за хоспитализация за най-разходоемките клинични пътеки, като в най-голям процент от случаите това са ОПЛ.
Констатирани са нарушения:
- при 747 от проверените ЛЗ за ИМП или 84,4% от проверките са завършили с изготвянето на констативен протокол и АУАН и/или протокол за неоснователно получени суми;
- при 955 от проверените ЛЗ за ИДП, което представлява 76,6% от проверките.
През 2011 г. един от основните моменти в контролната дейност на дирекцията са проверките на изпълнители на дентална помощ и то основно в РЗОК, в които липсват лекари контрольори по дентална медицина, в резултат на което извършените проверки на лечебните заведения за ПИДП и СИДП са нараснали с над 29,5% в сравнение със същия период на миналата година. Проверките при изпълнителите на СИМП в сравнение със същия период на миналата година се запазва относително на същото ниво.

ИЗВОДИ ОТ КОНТРОЛНАТА ДЕЙНОСТ В РЗОК:
Непосредствен контрол ИМП в РЗОК:
- в сравнение с 2010 г., през 2011 г. броят на сключените договори с ИМП се запазва относително същият:
- по-нисък с 42 бр. са ОПЛ – индивидуални практики, но е нараснал броят на ГП
- с 4 бр., което може да се обясни с възможността им за разкриване на дежурни кабинети за осигуряването на 24-часов денонощен достъп до медицинска помощ и наличие на допълнително заплащане на брой ЗЗОЛ на капитационен принцип, съгласно Постановление № 304/17.12.2010 г. на Министерство на финансите. Това представлява допълнителен финансов стимул, т.е. не винаги е свързано с конкретно оказване на медицинска помощ на ЗЗОЛ; - увеличен е броят на ЛЗ за СИМП - 9 бр., МЦ и ДКЦ - 9 бр.;
- броят на извършените проверки е нараснал с 13,4%;
- размерът на предвидените глоби и санкции е нараснал с 45% в сравнение с 2010 г.;

Непосредствен контрол на изпълнителите на дентална помощ в РЗОК:
- сравнение с 2010 г., през 2011 г. броят на сключените договори с ИДП се е увеличил с близо 3,7%, а броят на извършените проверки се е увеличил с над 39%;
- липса на лекари по дентална медицина в повече от половината РЗОК;

ДИРЕКЦИЯ „КОНТРОЛ НА БОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ”
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ФУНКЦИОНАЛНИТЕ ЗАДАЧИ

Към 31.12.2011г. са сключени общо 331 договора с изпълнители на болнична медицинска помощ по НРД 2011, от които 304 - с ЛЗБП и ЦКВБ, ЦББ, КОЦ и 27 ЛЗ за СИМП, изпълняващи дейности по клинични пътеки. За сравнение, към същата дата на 2010г. сключените договори са 328, от които 306 с ЛЗБП и ЦКВБ, ЦББ, КОЦ и 22 ЛЗ за СИМП.
В 18 РЗОК се изпълняват високо специализирани медицински дейности, включени в Приложение № 4 към Наредба № 40, в 43 ЛЗБП. От останалите 10 РЗОК, които не изпълняват ВСМД с договор към НЗОК, прави впечатление, че основно това са РЗОК, обслужващи по-малък брой население и имащи общо 61 ЛЗБП на своята територия, с изключение на РЗОК Варна, имаща договори с 22 ЛЗБП, но нито един заявен договор за изпълнение на високо специализирани медицински дейности. За сравнение, РЗОК София-град има 12 сключени договора за изпълнение на високо специализирани медицински дейности, Пловдив – 6, Плевен – 4.
През 2011 г. се отчита разлика както в броя на сключените договори с изпълнители на БМП, така и в броя на договорените КП. Сключените договори по КП към 31.12.2011г. са 16 500. За сравнение, през цялата 2010г. договорените КП са били повече, като данните са следните: към края на първото тримесечие на 2010г. договорените КП са били с 1 319 повече спрямо същия период на 2011г., в края на полугодието - с 1 228 повече, в края на деветмесечието - с 1 174 повече, а към 31 декември 2010г. - с 909 повече.
Засилен контрол още на входа в системата - през 2011 година, още по време на процедурата по договаряне и подписване на индивидуалните договори, не бяха сключени такива с 12 ЛЗБП, като са договорени и 1319 бр. клинични пътеки по-малко.
Несключването на договори е първата разлика с 2010 година, когато бяха подписани повече на брой договори, но 283 от тях бяха прекратени на по-късен етап - основно поради отчитане на дейност, която не е извършена, както и поради липса на конкретен специалист. Основната тенденция през 2011 година беше сключването на договори, които отговарят на всички условия за тяхното изпълнение. Това се отрази в прекратяването на 2,2 пъти по-малко договори (128 бр.) спрямо 2010 година.
Друга съществена разлика с 2010 година е липсата на прекратени договори през 2011 година - поради отчитане на дейност, която не е извършена, но е била отчетена, за разлика от 2010 година, когато при 6 ЛЗБП това е била причината за прекратяване на сключени договори.

Основните параметри, характеризиращи контролната дейност в ЛЗБП.
Данните за периода: януари - декември 2011 година сочат: отпаднали от заплащане са общо 9 684 999,00 лв. от сумите - след извършен предварителен контрол. Общо през различните месеци на 2011 година при 40 до 60% от ЛЗБП са установени нарушения, довели до отпадане на заплащане след предварителния контрол (през 2010 година този процент е съответно от 30 до 50%). Най-големи суми са отпаднали през първите четири месеца на годината, като през месец март са отчетени най-високи стойности – 1 101 030 лв. Увеличение се отчита и през последните месеци на годината.
По данни от предварителния контрол контролните органи са проверили 2823 бр. КП в ЛЗБП, на които е извършено заплащане или е отказано такова след тези проверки. При някои от тях е отказано заплащане на заявените случаи след извършване на проверка. Най-голям брой такъв вид проверки са извършени в РЗОК - София - град – 735 бр., РЗОК - Варна – 621 бр., РЗОК - Стара Загора – 391 бр. РЗОК - Русе – 369 бр., РЗОК - Плевен – 289 бр.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ И ОБЩИ ИЗВОДИ ЗА ИЗВЪРШЕНАТА КОНТРОЛНА ДЕЙНОСТ ПРЕЗ 2011 ГОДИНА

Въпреки намаляване на правомощията на НЗОК през 2011 година, във връзка с промяна на законодателството и поемане на част от функции на НЗОК от ИА „Медицински одит“ (като напр. контролът на спазването на стандартите и качеството) през 2011 година в структурите на НЗОК е извършен по-голям обем контролна дейност поради факта, че ЛЗБП са обхванати с проверки, контролиращи по-дълъг период на дейност, с по-голям брой поставени задачи и с по-голям брой проверени истории на заболявания.
Основният дял на проверките (74,9%) обхваща договорената дейност по НРД 2011. Проверени са 89,5% от общо 331 ЛЗБП. Още от първото тримесечие на 2011 година, както и при проследяване на данните през първото и второто полугодие на годината, в сравнение с данните от 2010 година, се наблюдава увеличение на процентния дял на проверките с установени суми, подлежащи на възстановяване, на проверките с установени нарушения, издававане на повече актове за установени нарушения и наказателни постановления, което доведе и до значително увеличение на размера на начислените санкции и на размера на установените неоснователно получени суми, подлежащи на възстановяване, както и увеличение на незаплатените суми от предварителния контрол. Това е съществена разлика с данните от 2010 година, когато се наблюдаваше интересна обратна тенденция – въпреки 25% увеличение на общия брой проверки, бяха констатирани 8,4% намаление на проверките, при които са установени нарушения и 21,8% намаление на проверките, при които са констатирани неправомерно взети суми.
През 2011 година се установи, че при по-малък брой ЛЗБП проверките с нарушения са по-голям процент от предишните години. Установява се по-малък или равен процент на история на заболявания с нарушения, увеличават се сумите на наложените имуществени санкции, което означава че в по-малък брой ИЗ се установяват повече нарушения, и че при по-малко договорни партньори се установяват повече нарушения.
Трите най-чести медицински нарушения и през двете години - 2011 и 2010, се запазват в същата последователност, като три пъти е намаляло неспазването на диагностично-лечебния алгоритъм, както и неспазването на индикациите за хоспитализация,а два пъти – неспазването на критериите за дехоспитализация. От финансовите нарушения основни остават нарушенията, свързани с документиране в хода на хоспитализацията.
Към 31.12.2011 г. са внесени санкции в размер на 2 028 118,34 лв., или събираемостта е 67% от общо начислената сума. В 50% от РЗОК са внесени дължими суми от наложени санкции повече от средния процент за страната. От общо начислените имуществени санкции (3 027 932 лв.) по ЗАНН по съдебен ред са оспорени 29,7% от тях, или към 31 декември 2011 г. материалният интерес по споровете възлиза на 901 580 лв.
Начислените суми за възстановяване по протоколи са в размер на 3 848 527 лв. Начислените суми по писмени покани са в размер на 2 900 941,40 лв. и представляват 75,4% от сумите по протокол. 38% от предложенията за възстановяване на неоснователно получени суми са от проверки с учаситето на експерти от ЦУ на НЗОК и са в размер на 1 464 047 лв. Процентното участие в предложенията за възстановяване на неоснователно получени суми на ЦУ на НЗОК се запазва идентично спрямо 2010 година. Общо внесените суми към 31.12.2011 г. са в размер на 2 142 268,46 лв., или събираемостта е 73,8% от общо начислените суми по писмени покани.
Анализът на контролната дейност за 2010 година дава основание да се направи изводът, че се отчита завишение на основните показатели на контролната дейност през 2010 година – брой на всички видове извършени проверки, брой проверени ИЗ, брой констатирани нарушения, като тези показатели са установени при 8% по-малък брой проверени договорни партньори, като са идентифицирани ЛЗБП, които имат голям процент на ИЗ с установени нарушения. Дирекция „Контрол на медицинската дейност” идентифицира и РЗОК, които не извършват достатъчно целенасочен контрол на ЛЗБП с установявани сериозни нарушения, някои от които ЛЗБП са в числото на топ 10 на ЛЗБП с най-много договорени клинични пътеки.

ДИРЕКЦИЯ „ЕВРОПЕЙСКИ ВЪПРОСИ И КООРДИНАЦИЯ НА СИСТЕМИТЕ ЗА СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ“ (ЕВКССС) - ЗА 2011 ГОДИНА

Дейността на дирекция ЕВКССС се базира върху задълженията на НЗОК в международен план, произтичащи от пълноправното членство на Република България в Европейския съюз и от действието на влезли в сила двустранни спогодби/договори за социално осигуряване, включващи в обхвата си здравно осигуряване.
Членство на България в ЕС.
За пета година Националната здравноосигурителна каса изпълнява двете основни функции в международен план - като компетентна здравноосигурителна институция на осигурените по българското законодателство граждани, и като орган за връзка с осигурителните институции в чужбина.
Работата на дирекцията е в съответствие с разпоредбите на относимото национално законодателство, както и на регламентите за координация на системите за социална сигурност в Обединена Европа, и на действащите двустранни спогодби/договори за социално осигуряване. Акценти в работата на дирекцията са:
През 2011 година Комисията за разглеждане на молби на граждани за издаване на разрешение за планово лечение в ЕС проведе 64 заседания и издаде 76 разрешения за планово лечение в чужбина. В някои от случаите на един пациент е издавано повече от едно разрешение за лечение в чужбина, което се е налагало заради здравословното му състояние. Постъпилите в Комисията общо за годината молби бяха 124 броя.
През 2011 година Комисията за възстановяване на разходи на ЗЗОЛ, съгласно регламентите за координация на системите за социална сигурност и международни спогодби/договори за социално осигуряване проведе 40 заседания. Постъпиха и бяха разгледани 370 заявления от български граждани, ползвали и заплатили необходимата им медицинска помощ в чужбина. Броят на постъпилите и разгледани формуляри през 2011 година на граждани от ЕС, които са ползвали и заплатили необходимата им медицинска помощ в България е 1495 бр.
Изпълнение на финансовите ангажименти на НЗОК, като компетентна институция и орган за връзка по правилата за координация на схемите за социална сигурност на ЕС - за изпълнение на функциите на НЗОК, като „институция по място на оказване на помощта”, съгласно Европейските регламенти и двустранните спогодби, през годината бяха подготвени и изпратени искове към 28 държави за възстановяване на извършените от НЗОК разходи за медицинска помощ, оказана на 1 347 осигурени в тези държави лица, от лечебни заведения-договорни партньори на НЗОК през 2010 година. През периода бяха регистрирани 274 постъпили искове от други държави, съдържащи 25 267 индивидуални справки за разходи за ползвана медицинска помощ на тяхна територия, от лица с удостоверителни документи за право на обезщетения в натура, издадени от НЗОК. През годината е приключена процедурата по въвеждане, проверка и заплащане по 7 328 от постъпилите в НЗОК индивидуални справки за извършени разходи от други държави за осигурени в НЗОК лица.
С това приключих.
Благодаря за търпението.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми колеги, предвид сериозния обем на доклада и относително краткото му представяне, разбирате, че през миналата години и Националната здравноосигурителна каса, и изпълнителите на медицинска помощ са работили сериозно.
Сега имате възможност да коментирате тази дейност. Заповядайте.
Имате думата, госпожо Манолова. Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Няма спор, че и отчетът за дейността на Националната здравноосигурителна каса, и представянето на отчета са достатъчно респектиращи, поне по обем. Но за съжаление това не променя техния характер, а именно на едни абсолютно чиновнически документи, защото и в отчета, и в представянето има достатъчно данни по отношение на това колко проверки са извършени, колко пари са похарчени за различни дейности, колко санкции са наложени, колко дирекции има, колко договори са сключени, колко пътеки, колко съдебни искове, стигнахме и до исковете от чужди държави.
Според мен липсва това, което би следвало да съдържа един отчет за дейността, а именно един сериозен анализ за това как се е подобрила и подобрила ли се е изобщо здравната система, подобрило ли се е качеството на медицинската помощ и как се съблюдават правата на пациентите. Защото даже в самия отчет на стр. 5 е записано респектиращо: „Мисията на Националната здравноосигурителна каса през 2011 г......, а именно да осигури максимално качествено и достатъчно по обхват задължително здравно осигуряване, обслужващо в най-пълна степен обществения интерес....” и т.н. Основните цели са: „да гарантира и осигурява свободен и равнопоставен достъп на здравноосигурените лица до медицинска и дентална помощ.”
Тоест, този отчет накрая трябва да съдържа извода за това доколко Националната здравноосигурителна каса, изразходвайки парите, които са й дадени, е успяла да реализира мисията за 2011 г. и целите, които сама си е поставила. И тук правилно се казва нещо, което трябва да бъде извадено пред скоби, дали касата всъщност представлява наистина здравноосигурените лица и дали защитава техните интереси. Това според мен би следвало да бъде основната и най-важна част в този отчет, което изцяло липсва.
Сега аз няма как да не обърна внимание, че при подробното изясняване на отношенията на касата със здравноосигурените лица, отчитане до стотинка по договори, по пътеки, какво са изразходвали, правилно или не – липсва един друг анализ за това как касата преценява изразходването на 340 млн. лв., които бяха трансферирани към Министерството на здравеопазването. Защото, ако парите на здравноосигурените лица трябва да бъдат контролирани като изпълнение по сключени договори между Националната здравноосигурителна каса и изпълнителите на медицинска помощ, то в един по-широк смисъл Министерството на здравеопазването се явява един изпълнителна на медицинска помощ, след като борави с пари на здравноосигурените лица за определени дейности и касата трябва да контролира този процес.
Така че този анализ за това къде са отишли тези 340 млн. лв. трябва да се съдържа и в този отчет по дейност. Да се види какво е свършено с тези пари, защото, признавам си, в парламентарния контрол аз правих достатъчно опити да изкопча от министрите – и от предишния, и от сегашния – какво се е случило с тези пари, но така и отговор не получих.
По-нататък. Сигурно шефът на касата, както и предполагам – Министерството на здравеопазването – следи информацията, която засяга състоянието на здравната система в България и сигурно сте се запознали с едно изследване на Евробарометър, което излезе буквално миналата седмица, където има стряскащи данни, а именно, че България е на първо място по ръст на корупцията в здравеопазването и поради ръста на корупцията в здравеопазването – така пише в този доклад – България е първа и по ръст на корупцията въобще в Европа. Става дума за 720 хиляди корупционни сделки в здравеопазването, в здравната система, които са засадени според този доклад.
Според мен това също е един важен аспект от дейността на здравноосигурителната система, която би следвало да интересува ръководството на Националната здравноосигурителна каса и да има някакъв анализ как и защо се случва това. Защото в крайна сметка става дума наистина за дейности, които се осигуряват с пари на здравноосигурите лица, за които трябва да има ясен отчет и по отношение и на ефекта от похарчените пари, не само за това дали те са изразходвани отчетени до стотинка, което също, разбира се, трябва да фигурира.
Предполагам, че следите и това, което се случва в медиите. Това, което се случва в държавата и се отразява широко в медиите, например протестите на граждани от малки населени места, където се затварят болници. Това са процеси, които са развиваха сериозно и през миналата година. В този отчет няма и ред за това колко болници бяха закрити и какво се случва с населението от тези райони. Какво се случва в резултат на действията и на касата, и на Министерството на здравеопазването чрез различните методики от това, че част от тази населени места вече са лишени от първична медицинска помощ, доколкото общопрактикуващите лекари по едни или други причини просто бяха принудени или просто си затвориха кабинетите. Какво се случва с тези хора, които реално нямат достъп до медицинска помощ? Ако приемем, че мисията на Националната здравноосигурителна каса е била и осигуряването на такава за всички здравноосигурени български граждани.
Според мен в тази посока би следвало да се развиват разсъжденията в един такъв отчет. А иначе да си говорим колко съдебни иска има от чужди държави и развили се в България. Това наистина е важно, но е важен и анализът за това парите на здравноосигурените лица, които се разходват от касата, колко ефективно са били изразходвани за да бъда постигнат този краен ефект и постигнат ли е той по преценка на ръководството на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова. Имате ли реплики, колеги? Не! Благодаря.
Заповядайте, господин Цеков, да отговорите на поставените Ви въпроси.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Както казах, това беше едно резюме на отчета за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г. В разширения вариант се съдържат отговорите на почти всички въпроси, които зададе госпожа Манолова. Там няма само да видите нищо за корупционните практики, защото Националната здравноосигурителна каса нито е генератор, нито споделя тези практики, нито ги одобрява. В крайна сметка това е тема, която е извън нас.
Но държа да кажа, че практиката, за да ги има корупционните практики беше въведена през 2007 – 2008 г. с широкото отваряне на доплащането в лечебните заведения и най-вече – болничната помощ, нещо с което ние не можем и до момента да се преборим.
Що се отнася до това дали е изпълнила мисията си дейността на Националната здравноосигурителна каса, смятам, че над 1 700 000 граждани са избрали нашата здравна система и са я ползвали и са получили това, което е трябвало да поучат – над 7 000 000 прегледа са извършени в извънболнична специализирана помощ. Над 8 000 0000 прегледа са извършени при специалистите от първичната извънболнична помощ – семейните лекари. Над 8 млн. прегледа са извършени при специалистите зъболекари в България.
Натискът, на който ежедневно сме свидетели към Националната здравноосигурителна каса с отправени желания да бъде покривана една или друга дейност, желанието на всяко лечебно заведение, което вземе разрешение за дейност да сключи договор с касата, е достатъчен показател, че ние реализираме тази дейност, за която е създадена Националната здравноосигурителна каса.
Наистина винаги има какво да се желае. Виждаме, че през 2011 г. имаме значително подобряване както на достъпа, както разширяване обхвата на здравноосигурените лица, които ползват услугите на Националната здравноосигурителна каса, това ще го видите и в отчета за финансовата дейност на касата, колко хора повече са потърсили услугите на касата миналата година и са получили помощ и най-вече в лекарствата за домашно лечение. За мен това е най-добрият етап и това е най- показателно – хората, които са се обърнали за услуга към Националната здравноосигурителна каса.
Наистина много можем да говорим как трябва да изглежда системата ни, какво трябва да се направи, но трябва да кажем, че една система никога не може да бъде завършена докрай и наистина при нас има още какво да се направи.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Има ли други изказвания по дейността?
Заповядайте, госпожо Манолова. Имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Разбира се, аз не съм доволна от отговора, защото въпросите, които зададох, нямат отговор в този отчет. В отчета за изпълнението на бюджета, тъй като няма да мога да взема отношение, също липсва отговор на един въпрос, а именно как Министерството на здравеопазването е похарчило 340 млн. лв., които са пари, събрани от здравноосигурените лица. Това би следвало да бъде грижа на Националната здравноосигурителна каса, тя би следвало да се интересува, да следи и да контролира този въпрос.
Не искам да изпадам в други детайли. В дебата в пленарна зала всеки ще каже какво мисли.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Само да кажа за тези пари, които са трансфер. Те не са задължение на касата да следи как се изразходват. Въпреки това миналата година касата е поискала отчет от Министерството на здравеопазването да ни даде разбивка за това как са харчени парите за лекарствата. Надявам се Министерството на здравеопазването да ни предостави все пак този отчет и да го прибавим към отчета за дейността и за изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Тъй като започнахме дебатите с народните представители, ако няма други народни представители, които желаят да се изкажат по отчета за дейността на Националната здравноосигурителна каса, може би нашите гости – представители на съсловните организации биха искали да вземат отношение.
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! От отчета аз разбрах нещо, което малко ме стресна, че ние сме най-проверяваната част от Националната здравноосигурителна каса – 39,1 процента общо специализирана извънболнична дентална помощ и първична извънболнична дентална помощ, при условие, че при нас нещата са най-ясни и най-бързо могат да бъдат установени и най-малко документооборот има в сравнение с всички останали изпълнители на медицинска помощ, които имат договор с Националната здравноосигурителна каса.
Може би този контрол е необходим на касата и най-вероятно са набрали доста средства. Но тук е мястото да кажа и малко да изпреваря събитията. Казахте, че 29,7 процента са оспорените санкции по Закона за административните наказания, които се равняват на 1 млн. лв.
Освен това събираемостта на санкциите достига 67 процента.
Неслучайно говоря за санкции и за проверки, защото всички тези санкции и проверки в тези 67 процента, тоест, има 33 процента несъбираемост, е следствие на едно нещо, което се случи преди три години именно в тази зала – премахването на арбитража от доболничната помощ. Дано ни чухте какво казах.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Заповядайте, доктор Кокалов. Имате думата.
ИВАН КОКАЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! От години присъствам, макар че отдавна не съм идвал в тази зала, но от години слушам едно и също. Не съм апологет на касата. Това, че съм член на Надзорния съвет от страна на КНСБ, тоест, на синдикатите, на осигурените лица, не значи, че априори защитавам касата. Но в годините много от обвиненията, които слушам към касата, включително и днес от тази маса, не са мотивирани. Казвам го, тъй като все пак аз съм вътре в кухнята и отвън някак си нещата като че ли се настройват срещу касата. Затова вина имат – моите уважения към медиите – но част от медиите, които прехвърлят голяма част от вината за проблемите на нереформираното здравеопазване върху касата.
Касата има своите проблеми, тъй като няма достатъчно критерии, с които да прави оценка за качеството на изразходваните средства, да не говорим, че няма и достатъчно персонал, пък и не само тя трябва да контролира дейността на изпълнителите на здравните услуги.
Тоест, разбира се, като необходимост от реформа в здравеопазването, включително в начина на финансиране – ние сме го говорили това на тази маса – има нужда, но някои неща са заложени в дейността априори, включително и от народните представители. Касата не е място, където се формира политика.
Много често обаче се иска ние да формираме политика. Ние можем да дадем становище как нещата могат да се подобрят, но ние не можем да формираме политика. Понякога даже сме критикувани, че сме минавали линията. Затова не мога да приема тук част от обвиненията, но в същото време искам да кажа, че ние сме се интересували за начина на изразходване на тези средства, които законът ни вменяваше да трансферираме към Министерството на здравеопазването. Няма как ние да контролираме министерството. Има министър, има заместник-министри, има един куп администратори, които трябва да дадат отчет и в интерес на истината тук беше споменато – ние няколко пъти сме поисквали писмени становища от министъра, но глас в пустиня, не сме получавали информация. Тоест, не можем да носим вина, ако действително тази средства не са харчени по предназначение. И не може да искате касата да следи и това.
Завършвам с едно мое лично становище. Обръщам се към доктор Лъчезар Иванов, защото на времето по негово предложение беше направена тази поправка в Закона за здравното осигуряване. Не сме меркантилни хора, носим отговорност, обаче за харченето на 3 млрд. лв.
Единственият надзорен съвет, който сравнително скоро беше викан пред следователи и прокурори за всети решение, разбира се, за неща, които не зависеха от нас, но така или иначе, бяхме подложени на психически натиск.
Има и разходи. Много ви моля да преразгледате решението си. Това е единственият надзорен съвет, който не получава никакви финансови средства за своята работа и отговорност. Защото ние носим отговорност, а в същото време не получаваме никакво възнаграждение. Много моля, това е единственият надзорен съвет в България, който управлява толкова средства, не получава възмездие за труда си. Предлагам да го преразгледате като народни представители и мисля, че е редно да го промените.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Кокалов.
Има думата доктор Лъчезар Иванов. Заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господа заместник-министри, уважаеми Цеков, уважаеми колеги! Традиционно се казва, че човек няма намерение да се изкаже, но тук смятам, че трябва да взема думата. Първо искам да кажа, че благодаря на доктор Кокалов за това хубаво изказване, тъй като мисля, че здравната каса като единственият финансиращ орган е длъжна към обществото, към пациентите да поднесе именно един разгърнат доклад, в който да засегне всички функции и дейности и смятам, че касата като разплащателен орган дължи това на обществото.
Съжалявам, че колежката Манолова си тръгна, но тя хвърли доста неща в публичното пространство, може би заради медиите, но точно е работа на касата на следи финансовите отчети и брой на прегледи, а тук за това присъстват представители на различни съсловни организации, на различни пациентски организации, които всъщност могат да изразят становището на пациентите.
Казвам това, тъй като тук бяха отправени забележки и нахвърлени набързо упреци защо примерно касата не следи за фалита на различните лечебни заведения. Това не е работа на касата. Нещо повече. За мен касата си върши перфектно своята функция и роля. Нещо повече. Тук доктор Кокалов повдигна темата за усъвършенстване и на методологията. Ние се намираме в пазарни отношения и мисля, че единственият начин, за да може да се подобри функцията и работата на касата, това е да има една конкуренция. Само при една реална конкуренция би могло касата да се усъвършенства, тъй като в момента тя е единственият, както казах, финансиращ орган.
Що се отнася до другите критики, които бяха отправени към доклада, а една от критиките беше за това, че касата трябвало да наблюдава свършената работа. Касата има своите функции на проверяващ орган, що се отнася до разплащането.
Така че всички забележки, които бяха отправени към касата, считам, че най-малкото са некоректни.
По въпроса на доктор Кокалов, който беше отправен към мен, да, действително това би могло да се обмисли, но мисля, че функцията на надзора е именно в това да бъде представено обществото в дадена институция, да бъдат представени съсловни организации, всички заинтересовани страни. Именно неслучайно докладът на касата влиза след одобрението на надзора.
Що се отнася до заплащането, мисля, че това би могло да бъде обсъдено и съответно да се намерят форми, ако се прецени, няма нищо лошо надзорът също да получава някакво възнаграждение, както тук беше подхвърлено. Но това мисля, че не е обект на днешния разговор.
Завършвам с това, че действително парите, които са прехвърлени от касата към Министерството на здравеопазването, няма как при един отчет да бъде представено точно за кого и за какво са харчени от Министерството на здравеопазването при положение, че те вече са оправени финансово. Това е в полето и сферата на разпореждане на Министерството на здравеопазването. Така че въпросите не могат да бъдат отправяни към доктор Цеков, а би трябвало да бъдат коректно зададени към Министерството на здравеопазването, респективно към министъра на здравеопазването.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Иванов.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, госпожо Георгиева. Имате думата.
ПЕНКА ГЕОРГИЕВА: Аз съм от Българска асоциация „Закрила на пациентите“ и член на Надзорния съвет в сегашния му състав на Националната здравноосигурителна каса. Аз нямам лично участие в миналата година.
Аз не смятах да се изказвам, но в отговор на изказването на доктор Иванов бих казала, че аз, наблюдавайки работата на Националната здравноосигурителна каса, категорично смятам и като представител на пациентите, когато сме говорили с другите пациентски организации, касата изпълнява добре своите функции и прозрачно. Тоест, такива обвинения наистина са некоректни и наистина не исках да взимам отношение, но след като беше поставен въпроса, нямам никакви забележки.
Надзорният съвет също работи добре, всичко се обсъжда, всеки има различно мнение, търси се компромисно решение.
Специално за тези 340 млн. лв. наистина ще помоля Министерството на здравеопазването плюс и 50 млн., които са трансферирани впоследствие, защото и аз съм разтревожена, ще помоля министерството да даде отчет как са изразходвани, за да знаем наистина всички. Вярно е, че това е станало по времето на доктор Константинов, но трябва да има отчет.
Така че още един път споделям, че нямам забележки към работата на Националната здравноосигурителна каса, смятам, че си изпълнява функциите, както и, че работата й е изключително прозрачна по отношение на пациентите.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Има ли други желаещи за изказвания?
Уважаеми колеги, ако няма други изказвания, вече предлагам да пристъпим към гласуване и подлагам на гласуване отчета за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г., № 202-00-36, внесен от Министерския съвет на 29.06.2012 г.
Моля, гласувайте.
"За" - 10, "против"- 5, "въздържали се" - няма.
Отчетът за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г., № 202-00-36, внесен от Министерския съвет, се приема на първо четене.

Пристъпваме към точка втора от дневния ред:
Отчет за изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г., № 202-00-35, внесен от Министерския съвет на 29.06.2012 г., - първо гласуване.

От името на вносителите давам думата на доктор Цеков. Заповядайте, доктор Цеков.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, ще помоля да дадете думата на директора на Дирекция „Бюджет и финанси” към Националната здравноосигурителна каса да представи отчета за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г.
Заповядайте, госпожо Вълева. Имате думата.
ЗОЯ ВЪЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Отчетът за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г. показва следното. Общият размер на приходите и трансферите, всичко, заложено със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г., е 2 633 730 000 лв. Събраните приходи и трансфери към 31.12.2011 г. в размер на 2 630 647 000 лв., което представлява изпълнение с 99,9 на сто спрямо годишния план.
Към 31.12.2011 г. планираните здравноосигурителни приходи са в размер на 2 602 679 000 лв., а постъпилите през периода средства са в размер на 2 607 420 000 лв., което представлява изпълнение от 100,2 процента спрямо годишния план.
Ще прескоча детайлите и отиваме на изпълнението на бюджета по разходи. Размерът на разходите и трансферите – всичко, съгласно Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г. – са в размер на 2 633 730 000 лв., като към 31.12.2011 г. са разходвани 2 621 633 000 лв. или 99,5 на сто от заложените за годината. Административните разходи съгласно Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса съставляват 1,9 на сто от разходите и трансферите всичко.
Здравноосигурителни плащания.
Заложените в бюджет за 2011 г. здравноосигурителни плащания са в размер на 1 935 600 000 лв.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Извинявайте, госпожо Вълева.
Дали народните представители не са се запознали с тези данни, които са изложени, за да спестим време.
Ако искате да ни споделите някакви изводи като финал, заповядайте.
ЗОЯ ВЪЛЕВА: Да, това и ще направя.
Отчетът за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса е структуриран в съответствие с приетите показатели по Закона за бюджета за 2011 г. на Националната здравноосигурителна каса. Изпълнението на приходите и разходите по бюджета е в съответствие със Закона за бюджета, като са спазени всички нормативно определени процедури по съставянето и приемането на отчета за 2011 г. Приходите и трансферите, отчетени по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г., са извършени в съответствие с действащото законодателство. Приходите са реализирани при здравноосигурителна вноска от 8 на сто.
Постъпилите суми са вярно и точно отразени по източниците на финансиране и по параграфите на Единния бюджетен класификатор за 2011 г.
Разходите за здравноосигурителни плащания са в съответствие с нормативните изисквания. Средствата са изразходвани по предназначение в рамките на бюджета и са отчетени вярно и точно.
Спазен е законоопределеният ред за промяна в планирания размер на здравноосигурителните плащания. Административните разходи са извършени законосъобразно и в рамките на ограничителните условия на Закона за здравното осигуряване.
Получените и предоставените трансфери са в рамките на планираните. Решенията на органите на управление на Националната здравноосигурителна каса са в съответствие с правомощията, дадени им от Закона за здравното осигуряване и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса през 2011 г. Осигурени са условия за заплащане на основния пакет здравни дейности и лекарства и консумативи за домашно лечение, предоставени на здравноосигурените лица.
Формираният резерв по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г. е изразходван законосъобразно и отчетен правилно в съответствие с извършените разходи. В края на 2011 г. е формиран излишък по бюджета на Националната здравноосигурителна каса в размер на 9 014 000 лв.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Вълева.
Ако трябва да бъдем коректни, тези изводи се съдържат и в одитния доклад на Сметната палата, който е предоставен на всички вас за разглеждане и запознаване.
Сега имат думата за изказвания народните представители, после, ако позволите, ще отговаряте на въпроси, за да бъде по-динамична дискусията.
Заповядайте, доктор Адемов. Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми госпожо заместник-министър, уважаеми членове на Надзорния съвет, уважаеми доктор Цеков, колеги, уважаеми гости!
Аз искам да започна първо с една оценка на характера на бюджета за 2011 г., защото в този бюджет има абсолютно всичко. За първи път има актуализиране на бюджета за предходната година, нещо, много интересно. Има прехвърляне на средства от осигурителни вноски – 340 млн. лв. – към бюджета на Министерството на здравеопазването. Има един акт на Народното събрание, с който 1 400 000 000 лв. отиват към държавния бюджет. Така че в този бюджет има абсолютно всичко, което е характерно за бюджетирането в тази сфера през последните години.
Искам обаче да кажа една друга оценка за този бюджет и да сравня този бюджет с бюджета на Държавното обществено осигуряване. Шестдесет и три цяло и осем процента в този бюджет са средства от осигурителни вноски, а 44,3 процента са от данъци, което означава, че все още този модел прилича на осигурителен модел, поне що се отнася до източника на финансиране. Оттатък нещата в държавното обществено осигуряване нещата са много по-трагични – обърнати са обратно – 54 процента са за сметка на държавния бюджет.
Аз умолявам всички колеги, ако искаме да правим осигурителен модел, оттук нататък да се съобразяваме с всички тези неща, защото в противен случай се връщаме към бюджетното финансиране.
Искам да кажа няколко думи за приходите и разходите, защото е изключително интересна тази картина от гледна точка на бюджетирането, защото сега, само след няколко дни, влизаме в следващата бюджетна процедура – за следващата година – и трябва да сме наясно с това, което сме отчели. Иначе е безсмислено да отчитаме тези бюджети.
Първо, по отношение на приходите, ако добре съм разчел цифрите, с 47 млн. лв. са повече приходите, отколкото са предвидени в плана за 2011 г. Това обаче се случва при много интересна ситуация – при 140 000 население по-малко в края на 2011 г. в сравнение с населението, което е използвано за база при планирането на приходите в бюджета. Това е ваша информация. Коефициентът на заетост от 58,7 процента е спаднал с 0,3 процента, тоест, заетите са по-малко, безработните са повече. Средната работна заплата се е повишила с около 53 лв.
Всичко това, събрано на едно място, означава, че при нормално бюджетиране средствата трябва да бъдат намалени, а те са увеличени. Аз искам да попитам защо това се е случило. Това е много важен въпрос, защото населението намалява, увеличава се броят на тези, които са без здравноосигурителни права, средната работна заплата, върху която се изчисляват осигурителните вноски, леко се увеличава, коефициентът на заетост намалява, безработицата се увеличава и в същия момент отчитаме 47 млн. лв. повече приходи. Това е за рамката на бюджета. Трябва да има отговор защо е така.
На следващо място, по отношение на глоби, санкции и наказателни лихви, при годишен план 12 млн. лв. – аз винаги оспорвам тази цифра – изпълнението е 16 млн. лв., тоест, с 4 млн. лв. повече.
Уважаеми колеги, вижте на една от схемите на стр. 17 в отчета – „Динамика на събираемостта на глоби, санкции и наказателни лихви” – по месеци за 2010 и 2011 г. От месец септември до края на годината рязко се увеличава събираемостта от глоби, санкции и наказателни лихви. Дали това не е свързано с онези до 25 процента, които отиват за бонуси, за допълнително материално стимулиране?
Това е съвсем показателно. Тази схема е ваша, не съм я измислил аз. В края на годината събираемостта се увеличава. Дали няма някаква връзка с допълнителното материално стимулиране?
По отношение на разходите. Първична извънболнична медицинска помощ в сравнение с плана – минус 11 млн. лв. Специализирана медицинска помощ – с 8 млн. лв. по-малко. Болнична медицинска помощ – с 4 млн. лв. по-малко. Всички тези институции, които изброих, винаги са претендирали за по-голям ресурс. Изведнъж се оказва, че изпълнението на бюджета е с – ако съм ги изчислил правилно – близо 20 млн. лв. по-малко.
На следващо място, този трансфер от 340 млн. лв. към Министерския съвет. По неофициална информация, която циркулира в публичното пространство, 270 млн. лв. от тези 340 млн. лв. са изхарчени от Министерството на здравеопазването. Тоест, въпросът ми е къде са другите 70 млн. лв.
Тук, в това становище на Българския лекарски съюз има шест въпроса, които са зададени и трябва да има ясни отговори на тях. Няма да ги чета, всеки, който иска, може да се запознае с тях.
На следващо място. На стр. 16 за първи път има признание в официален документ, защото това е официален документ, че тези 1 400 000 000 лв. не са по сметките на Националната здравноосигурителна каса, а вижте какво се е случило с тях.
„Отчетеният спад в приходите и доходите от собственост през отчетната 2011 г. спрямо предходната година се дължи на факта, че към 31 декември 2010 г. беше извършен трансфер към централния бюджет за зануляване на наличността на Националната здравноосигурителна каса в края на периода. След извършването на този трансфер Националната здравноосигурителна каса не разполага със средства по срочни депозити и няма приходи от лихви. Съгласно Закона за държавния бюджет за 2011 г. средствата по банкови, бюджетни и депозитни сметки на Националната здравноосигурителна каса в БНБ се превеждат служебно от банката по сметка на централния бюджет по ред, определен от министъра на финансите.”
Тоест, тези пари, парите на здравноосигурените лица в България, вместо да отиват за лечение, са отишли за покриване на дефицитите на държавния бюджет. Това е изводът, който е записан тук.
Аз благодаря на Надзорния съвет и лично на управителя на Националната здравноосигурителна каса, на председателя на Надзорния съвет за коректната информация, защото това е нещо, което казва на министъра на финансите, понеже той непрекъснато говори точно обратното, че това са пари на Националната здравноосигурителна каса. Благодаря за коректния анализ и коректната оценка на Надзорния съвет.
Това е важно да го подчертаем, защото българските граждани трябва да знаят, че благодарение на осигурителните вноски за здраве се поддържа така наречената финансова дисциплина и финансовата стабилност на държавата. Но това е за сметка на нереализирани здравноосигурителни плащания. Това е изводът, който може да бъде направен от това, което е написано на стр. 16 от отчета.
Последният въпрос, който ще се опитам да формулирам, е следният. След решението на Конституционния съд от тази година около 50 млн. лв. или, ако не са 50 млн. лв., са 74 млн. лв. или 47 млн. лв. – доктор Кокалов вероятно е по-точен, нямам представа колко са тези пари – но моят въпрос е къде са тези пари, къде ще бъдат, къде ще отидат, пак ли ще отидат по тази схема или ще останат пари. Доколкото знам, няма ги в разходите за следващата година. Какво се случва с тези пари?
А що се отнася до това, тъй като доктор Кокалов няколко пъти коректно ме поправя, аз искам да кажа следното нещо по въпроса, който той постави за отговорностите. Разбира се, че отговорностите трябва да бъдат обвързани с някакво финансиране. Дотук съм съгласен, но не съм съгласен с това, че вие разпределяте 3 млрд. лв. Това го прави Народното събрание, това прави Законът за бюджет на държавата. Вие правите, за да се върна към началото на моето изказване – така наречените компенсирани промени в рамките на бюджета и затова залагате ниски приходи, за да може след това Надзорният съвет да разпределя тези допълнителни пари, които са прибрани. Не казвам, че това е практика от миналата година. Това е практика от последните десет години.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Заповядайте, доктор Цеков, да отговорите на поставените от доктор Адемов въпроси.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз нямам какво да кажа. Наистина това е коректен прочит от страна на доктор Адемов. Да, нещата са такива. Вижда се, че всичко в дейността на Националната здравноосигурителна каса е ясно, чисто, прозрачно. Дори миналата година има реализирана икономия в бюджета, което звучи странно, разбира се. Но така добре са се старали служителите на касата да следят разходната част на бюджета, че в крайна сметка са останали неусвоени пари.
По отношение на големия резерв на касата. Това беше гласувано в Народното събрание. Парите наистина са най-вероятно във фиска на държавата, във фискалния резерв. Но ние имаме уверението, че ако има нужда системата от тези средства, тоест, се създадат такива катаклизми и ситуации, че нормалните приходи не могат да гарантират здравноосигурителните плащания, ще бъдат върнати пари от фиска към Националната здравноосигурителна каса. Но ние засега не виждаме такава опасност.
Още веднъж благодаря на доктор Адемов за коректния прочит на отчета за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Доктор Сахлим поиска думата за изказвания. Заповядайте, доктор Сахлим.
НИГЯР САХЛИМ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, прав е доктор Цеков – всичко изглежда чисто, подредено. Нека всъщност да кажем, че това е счетоводното лустро на един скандален бюджет. По-безумен от него може би беше само бюджетът за 2010 г., защото, първо, намали парите за лечебните заведения с половин милиард лева, а след това се изведоха изводите, че трябва да се дадат все пак тези пари.
Това е моето мнение и го споделям, коректна съм. Хората са си свършили перфектно работата. Друг беше управителят на Националната здравноосигурителна каса през 2011 г., други бяха министрите. Истината обаче е, че дотук ние имаме много сериозни пет аргумента, за да не подкрепим този отчет.
На първо място, 340-те милиона лева, за които стана въпрос – трансфер от здравни осигуровки към Министерството на здравеопазването. В следващата година този трансфер беше само 100 млн. лв. и от Конституционният съд беше обявен за противоконституционен. Тоест, тук имаме 3,4 пъти по-противоконституционно решение, по-голямо нарушение.
Само искам да поясня, че всъщност през тази година се извърши последният трансфер към онзи голям резерв, който после беше отнет, в рамките на 1 400 000 000 лв. Тук през тази година бяха прехвърлени 456 млн. лв. отново към резерва в БНБ и се получи онзи голям резерв, отнет след това. Аргументът тогава на министър Дянков беше, че ние ще влезем в еврозоната и затова ще трябва да балансираме и да прехвърлим парите и да укрепим онзи резерв.
Към този момент изводът е, че нито сме влезли в еврозоната, нито резервът съществува там. И двете неща не са факт. Нито едно от двете неща не се осъществи и просто е пълен провал.
На трето място, през тази година с този бюджет бяха прехвърлени лекарства за хормоналното лечение на онкоболни и хемодиализата. Имаше два доклада - на Временната анкетна комисия по лекарствата, както и одитният доклад на Сметната палата – сега вече констатират, че резултатът от това прехвърляне – само заради това – от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса са загубени близо 8 млн. лв. публични средства.
На четвърто място, в този бюджет се прави втора актуализация на бюджета за 2010 г., този път през Преходните разпоредби на този бюджет, за 2011 г., и се прехвърлиха и разплатиха едни 130 млн. лв., които липсваха в другия бюджет. Това е абсолютно нарушение на бюджетните правила.
На пето място, бонусите, които се оказа, че са раздадени. Скандалът, който избухна впоследствие, всъщност касае предимно този бюджетен период.
Това са пет причини, но сигурно тези причини могат да станат петнадесет. За мен обаче е много притеснително, ако днес единственият извод от обсъждането на отчета за дейността на Националната здравноосигурителна каса и за бюджета на касата, е, че ние трябва да върнем заплащането на членовете на Надзорния съвет.
Също така винаги е много притеснително, когато представител на пациентска организация, член на Надзорния съвет, заяви, че няма никакви проблеми, защото това не е позицията на пациентите, аз съм убедена в това. Защото пациентските организации са там, за да защитава интересите на пациентите.
Иначе приветствам този дух на единство на членовете на Надзорния съвет. И отново повтарям: просто перфектно счетоводно лустро на един безумен бюджет.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Сахлим.
Има ли други изказвания?
Доктор Цеков, заповядайте. Имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз се извинявам, че непрекъснато взимам думата.
Но искам да внеса малки пояснения. Това какъв е бюджетът – умен или безумен – ще го каже бъдещото, но фактите са такива, каквито са описани. Факт е, че ние се справихме с този бюджет миналата година, факт е, че имахме две – три тежки години, в които здравеопазването, независимо от това какво се случваше с икономиката, как вървяха там нещата, независимо какво се случваше около нас, за здравеопазване бяха осигурени пари и не само осигурени, но всяка следваща година бюджетът беше по-висок от предходната. Миналата година не прави изключение.
За тези 340 млн. лв., за които многократно стана въпрос тук, касата няма задължението да иска отчетност как са изразходвани, защото законът не ни задължава да правим това нещо. И въпреки това ние сме отправили питане – пак казвам – към Министерството на здравеопазването, очакваме да ни дадат коректен отговор.
По отношение на лекарствата. Трябва да се вгледате много добре в цифрите и да ги анализирате, за да видите, че миналата година имаме ръст в лекарствата за домашно лечение и този ръст се изразява в 22,2 процента, за третата цифра не съм сигурен, в момента цитирам по памет. От тези 22 процента 10 процента са за нови дейности, които е разплащала касата. Това са редките болести с над 27 млн. лв. Тук влизат и лекарствата за хормонално лечение при злокачествени новообразувания, което е около 11 млн. лв. Само в тези 11 млн. лв. Сметната палата констатира завишаване на разходите спрямо цените, които е плащало Министерството на здравеопазването и то не за всички медикаменти, а само за няколко – 4 или 5, най-масово използваните медикамента, които са сираци, така да ги кажа в групата си, нямат аналози и са изключително скъпи. Търговците са се възползвали от преноса на лекарствата, заплащани от Министерството на здравеопазването в касата, и са дали максималната цена, която и са реферирали в Комисията по цени и реимбурсиране. Ние сме платили тази цена, която е официално регистрирана. За останалите медикаменти, които са за домашно лечение, ние нямаме ръст в цените. Държа това да се запише и го подчертавам – нямаме ръст в цените, имаме ръст в потреблението. Над 80 000 души миналата година са лекувани с нови 300 препарати, които са включени в листата за домашно лечение. Оттук идват и останалите 12,2 процента ръст в лекарствата.
Мисля, че няма да се спре да се спекулира с темата за лекарствата, докато не излезе някоя друга, по-гореща тема, която да поддържа опозиционния огън, така да го кажа. Но наистина държа конкретно да се запишат цифрите и фактите такива, каквито са, защото ние наистина искаме да правим политика, обоснована на фактите, а не на предположенията.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласувате Отчет за изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г., № 202-00-35, внесен от Министерския съвет на 29.06.2012 г.
Моля, гласувайте.
"За" - 10, "против"- 5, "въздържали се" - няма.
Отчетът за изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г., № 200-00-35, внесен от Министерския съвет на 29.06.2012 г., се приема на първо гласуване.

Преминаваме към точка трета от дневния ред:
Изслушване на Управителя на Националната здравноосигурителна каса, д-р Пламен Цеков, относно методиката за финансиране на лечебните заведения през 2013 г. – по предложение на народния представител Нигяр Сахлим.

Преди да пристъпим към изслушване на доктор Цеков, искам да подчертая, че по надлежния ред бяхме обявили заседанието на комисията, като смятах, че утрешният събор на Българския лекарски съюз се открива достатъчно късно, за да може днес някой от представителите му да участва в това заседание. В никакъв случай не съм имала за цел да огранича възможността съсловната организация да изкаже своето становище. И понеже тя познава методиката, а народните представители сега ще се запознаят с нея, тъй като на следващото заседание ще обсъждаме бюджета, аз мисля, че тогава ще има възможност да се чуе и мнението на Българския лекарски съюз.
Така, че, колеги, предлагам сега наистина да изслушаме доктор Цеков и да продължим дебатите в следващото заседание по повод на методиката и да чуем тогава и мнението на съсловната организация.
Доктор Цеков ще ни я представи съвсем систематизирано, защото на следващото заседание бюджетите наистина ще бъдат доста сериозно предизвикателство.
Заповядайте, доктор Цеков. Имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми членове на Надзорния съвет!
Радвам се, че ще имам възможност, макар и в резюме, да кажа няколко думи за бъдещите намерения по отношение начина, по който ще разпределяме средствата в лечебните заведения за болнична помощ. Затова става въпрос. Това ще бъдат правилата, които, надявам се, до края на месец ноември, ние да можем ясно да формулираме, Надзорният съвет да ги приеме, за да могат те да служат за основа на договорите с бъдещите ни договорни партньори.
Методиката, както е придобил гражданственост този метод за разпределение на средствата, според нашите виждания не включва нищо ново, което да не е правено в Националната здравноосигурителна каса през последните години. Сега само се опитваме да систематизираме различните модели, които са съществували през годините, да ги подредим в нова визия и наистина прибавяме нещо ново, за което ще стане думата по-нататък.
Но, първо, за начина, по който смятаме да формираме бюджетите.
За момента имаме едно разпределение на средствата по области, което не отразява реално заделените средства, които отделяме за здравеопазване за всеки български гражданин по региони.
Какво имам предвид? В момента болниците получаваха бюджети и на базата на тези бюджети ги разделяхме на броя на населението и се получава колко се пада на глава от населението. Така излиза, че във Видин, като има една болница, получава 8 млн. лв. бюджет. Като ги разделим на 100 000 жители, излиза, че там даваме бюджет 80 лв. на глава от населението. А пък в София, като направим същата аритметика, тази сума отива на 300 лв. на глава от населението.
Това създава предпоставки за различни тълкувания. Затова ние искаме сега да отнесем бюджетите за област, като средствата, които са изразходвали, да речем, в област Видин, независимо къде са харчени – дали са харчени в София, в Стара Загора или Пловдив – оттук нататък средствата да следват движението на пациента. Пациентът, към която и болница да отиде, той носи парите със себе си. Ние се разплащаме със съответната болница и от съответната област приспадаме и обема дейност, и съответната стойност и тя, да речем, пак ще се появи в София, ако пациентът е избрал болница в София.
Следващата година искаме да формираме прогнозните обеми и стойности на лечебните заведения на база клинични пътеки, като всяка клинична пътека има определен брой случаи за цяла България. Ние го знаем колко е този обем и искаме да го разпределим спрямо дейността на болниците на база предходни две години. Казваме: ако има белодробна патология, клинична пътека „пневмония”, имаме 1 милион случая. Тези 1 милион случая си имат съответното лечебно заведение, което ги е генерирало. Но ние ще ги върнем на съответното лечебно заведение. Така за всички 301 клинични пътеки, като ще се опрем на няколко основни критерия при формиране обема дейност на дадено лечебно заведение.
На първо място, това е средният престой на един болен в лечебното заведение. На второ място е оборотът на леглото, процентът използваемост на леглата. Това са три критерия, в които има чиста математика, няма субективизъм. Искаме това да заложим, за да може обективно да изчислим обема дейност. Казвам „обем”, не казвам „лимити”, въпреки че много се спекулира с думичката. Ние не залагаме лимити, залагаме обем дейност, този, който е във възможностите на лечебното заведение така, както то е получило разрешение за дейност.
Оттук нататък искаме отчитането на пациентите да става онлайн, ежедневно. С приема пациентът да бъде отразен, за да знаем, когато по клинична пътека № 1 бъде приет човек в болницата „Х” и в съответната област, как намалява обемът на тази дейност. Ние това ще виждаме в Централното управление. Идеята ни е да можем да следим динамично промяната на обемите и, ако в дадена област имаме недостиг на обеми, а в друга имаме остатък, да може автоматично да ги прехвърлим с решение на Надзорния съвет по предложение на управителя на Националната здравноосигурителна каса.
Другото нещо, което е новост в нашето желание, е да има междинни финансови отчети, ежеседмични, а не както е сега – веднъж в месеца, за да могат нашите контролни органи добре да огледат това, което се отчита и накрая на месеца отчетът да се генерира автоматично на база това, което е отчетено през месеца.
С това преследваме няколко цели. Първо, да сведем до минимум субективността при определяне обемите и стойностите на лечебните заведения, второ, да осигурим на лечебните заведения спокойно и ритмично финансиране, а оттам – и работа, трето, да дадем възможност на пациента да се придвижва свободно, без да се притеснява дали ще има обем дейност за него в дадена или друга болница - това него няма да го интересува – и, четвърто, касата наистина като финансов орган да има възможност да контролира разходите, които прави, в реално време.
Това е заложено в основата на нашето виждане за новата система за определяне на прогнозните обеми и стойности на лечебните заведения. Нищо драматично, нищо невиждано, нищо нечувано. Който иска, ще ги чуе, който не иска – дори да ги опишем по най-цветния начин, пак няма да ги види.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Има ли въпроси от страна на народните представители или гостите? Не виждам.
Аз само едно питане бих си позволила. Дали имате вече изградена технологичната възможност да следите ежедневно пациентите в лечебните заведения?
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Имаме уверението на нашия Ай Ти сектор, на нашия отдел „Отчет”, че това е възможно. Ние няма да извършваме разплащания през месеца, това ще бъдат междинни отчети, справки, ако трябва да бъдем коректни. По междинните справки няма да има разплащания, а ще има генериране на един финансов отчет, който ще става окончателен в края на месеца. Но искаме да внесем малко повече порядък в оформянето на историята на заболяване на пациентите. Това наше желание за междинни справки е продиктувано от спецификата на контрола, който ние можем да извършваме. Ние в момента не можем да извършим контрол, без да ни е отчетен даден случай. С междинните отчети нашите контролни органи ще могат в реално време, както се казва, по горещи следи да влизат и да проследяват какво се е случило с даден пациент.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Има ли други въпроси?
Заповядайте, доктор Сахлим. Имате думата.
НИГЯР САХЛИМ: Благодаря Ви, госпожо председател! Благодаря за представянето на така наречената методика. Тя придоби това название и известност.
Мен ме притеснява наистина становището на Българския лекарски съюз, че - те така са формулирали тук написаното – „това ще нанесе огромни щети на българските пациенти и болници”. Жалко е, че ги няма днес. Ще изчакаме отново да чуем защо те са притеснени. Доколкото знам, това беше заради лимитирането в рамките на самите клинични пътеки по нозологични единици. Същото е и за онлайн отчитането.
Разбираме тези притеснения, но заплахата, че няма да подпишат и Националния рамков договор, вече звучи сериозно и аз се надявам да намерите наистина общ език въпреки отказа ви да създадете някаква работна група. На работните групи напоследък се възлагат големи надежди, създават се десетки такива.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Сахлим.
Ако ми позволите, доктор Цеков, да припомня текста от Закона за здравното осигуряване, който гласи, че „методиката за остойностяване и за заплащане се разработва от Националната здравноосигурителна каса”. Така е по закона. Така че работната група може да бъде евентуално съвещателна, консултативна, но в никакъв случай законодателна.
Доктор Цеков, заповядайте. Имате думата.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Благодаря Ви за уточнението, доктор Дариткова.
Аз не си спомням в последните десет години по този начин да е обсъждан механизмът за финансиране на болниците. Моделът за финансиране на лечебните заведения винаги е бил предмет на Националната здравноосигурителна каса и е ставал в рамките на административния апарат на касата съвместно с Надзорния съвет.
Моята позиция и моето виждане е, че ние това трябва да направим максимално прозрачно и се опитахме да го направим, да е достъпно за всички въпреки предупрежденията на Надзорния съвет, че си вкарвам страхотен автогол. Те ме посъветваха при първоначалното обсъждане да не го пускам в този вариант, рано му е още. Аз не ги послушах, за което ще ги моля да ме извинят. Но го направих с ясното съзнание, че ние трябва да подложим на дискусия и на дебат този модел и веднъж завинаги да престанем с това, че нещата са били субективни.
Що се отнася до Българския лекарски съюз, те бяха поканени на среща. Разговаряхме, предложихме им да дадат в писмен вид своите предложения. До момента не е постъпил един ред от тях, нито знаем мотивите за техните притеснения.
ХАСАН АДЕМОВ: Казват, че не разполагат с окончателния вариант на методиката.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Окончателният вариант на методиката се гради по време на дискусията и на обсъждане на различните предложения. Това беше и нашето предложение към тях: дайте вашите писмени предложения и тогава ще седнат нашите експерти с вашите експерти, за да умуват и да видят какво може да се направи.
Що се отнася до Националния рамков договор, аз не се притеснявам, че следващата година българските граждани няма да имат здравна помощ. Има достатъчно законови разпоредби, които дават възможност на касата при дадени условия, както се казва, при форсмажорни обстоятелства да действат така, както е разписано в закона. Ние ще обезпечим лечебните заведения с финансови средства.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Цеков.
Има думата доктор Кокалов. След това ще дам думата на госпожа Пенка Георгиева.
Заповядайте, доктор Кокалов. Имате думата.
ИВАН КОКАЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз се радвам, че доктор Цеков си призна грешката, защото аз му казах това в прав текст, още повече му казах, че „методика” е доста тежко заглавие, това са някакви правила.
Разбира се, начинът на изразходване на средствата, рационалният начин, откритият начин, контролът върху тях е дейност на Националната здравноосигурителна каса, включително отговорност на Надзорния съвет.
Бих искал да кажа, че може би грешката е в начина, по който се постъпи. В смисъл, че ние му предложихме да има дебат с всички заинтересовани страни, защото той беше поднесен включително и пред членовете на Надзорния съвет, в едно изнесено заседание. Това е много хубаво, защото човек, когато е до работното си място, не мисли добре. Там много от идеите – както знаете, че пътят към ада е постлан с добри идеи – звучаха добре. Ние се разбрахме, че ще има дебат със съсловни организации, със заинтересовани страни, материалът ще се гледа отново.
И аз се обръщам към уважаемата доктор Нигяр Сахлим и казвам, че ние също не сме гласували тази методика в Надзорния съвет. Тя ще стане факт, когато се стигне до окончателния вариант, след като се обсъдят направените предложения, като огледаме всичко добре, защото в никакъв случай няма да допуснем правата на пациента да бъдат накърнени. Тоест, да нямат възможност да се лекуват или да бъдат ограничени.
Второ, естествено ще търсим баланса на хората, които осигуряват това обслужване. Нормално е. Но, как да кажа? Има известен консерватизъм. Аз съм от това съсловие също и знам, че когато нещо ново се появи, трудно се възприема.
По принцип ние ще договаряме с всички тях. Аз мисля, ние сме дискутирали по новия бюджет, мисля, че има някаква възможност мъничко да мръднем някъде по пътеките, където са крайно недофинансирани. Мисля, че можем да намерим общ език.
Затова моля и доктор Цеков, включително и колегите от Българския лекарски съюз, нека да не излизаме с крайни изявления от сорта „ние няма да подпишем” или пък ние да кажем как няма да отстъпим. Ще намерим общ език. Ясно е, че няма откъде да дойдат повече пари. Въпросът е как да ги разпределим така, че и вълкът да бъде сит, и агнето – цяло. Но това става с диалог. Затова има и народни представители, и ние сме тук.
Ако се вслушваме, ако се уважаваме, мисля, че ще намерим изход, но благодаря за това, че сте повдигнали въпроса, защото ние постоянно го повдигаме в Надзорния съвет. Като видим крайния вариант, като го обсъдим, сигурно тогава вече ще бъде по-сериозно обсъждане.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Кокалов.
Заповядайте, госпожо Георгиева. Имате думата.
ПЕНКА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Тази методика в частта за електронните досието, грубо казано, аз я одобрявам.
Тъй като всеки, който не желае да има контрол, а контролът, който предлага за дискусия доктор Цеков, е добър, трябва да не предизвиква някакво съмнение и притеснение.
Относно така наречения контрол или обеми и лимити и т.н., аз лично не одобрявам и това много ни притеснява нас, защото, ще го кажа съвсем простичко, аз не съм лекар и не разбирам, но ако имаме осем пневмонии, какво правим с деветата?
Тоест, ние сме притеснени, че ще се получи невъзможност всеки пациент да получи достъп точно в това малко градче. Ако тръгне една жена да ражда и трябва да отиде в някаква друга болница, защото тук е свършил обемът, какво ще стане?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Госпожо Георгиева, аз ще Ви прекъсна, но мисля, че се връщаме в темата назад. Доктор Цеков вече обясни, че методиката ще бъде доста гъвкава. Надявам се още веднъж да го чуете, още повече, че сте член на Надзорния съвет.
ПЕНКА ГЕОРГИЕВА: Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, доктор Цеков.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ: Само едно уточнение по отношение на 101 пациент. Ние мислим за първия, тоест, всеки за нас е пръв. И в методиката това сме го обмислили това нещо – всеки пациент да е пръв. Да има средства за него. А за 101-ия не мислим.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Цеков.
С пожеланието за търсене наистина на консенсусните решения, закривам заседанието.
Благодаря на всички за участието в днешното заседание.
(Закрито в 16,50 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Даниела Дариткова)



Стенограф:
(Божидарка Бойчева)