Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
25/10/2012
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 91
На 25.10.2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за публичните финанси, № 202-01-60, внесен от Министерския съвет на 10.10.2012 – първо гласуване.
2. Проект за решение за приемане на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, № 202-03-17, внесен от Министерския съвет на 12.09.2012 г. – първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 202-01-42, внесен от Министерския съвет на 12.07.2012 г. – второ гласуване.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 91
На 25.10.2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за публичните финанси, № 202-01-60, внесен от Министерския съвет на 10.10.2012 – първо гласуване.
2. Проект за решение за приемане на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, № 202-03-17, внесен от Министерския съвет на 12.09.2012 г. – първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 202-01-42, внесен от Министерския съвет на 12.07.2012 г. – второ гласуване.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Даниела Дариткова.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам то да се проведе при следния дневен ред:
1. Законопроект за публичните финанси, № 202-01-2012, внесен от Министерския съвет на 10.10.2012 – първо гласуване.
2. Проект за решение за приемане на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, № 202-03-17, внесен от Министерския съвет на 12.09. 2012 г. – първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 202-01-42, внесен от Министерския съвет на 12.07.2012 г. – второ гласуване.
Има ли други предложения по така предложения дневен ред? Не виждам.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
Моля, гласувайте.
„За” – 11, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Законопроект за публичните финанси, № 202-01-60, внесен от Министерския съвет на 10.10.2012 – първо гласуване.
2. Проект за решение за приемане на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, № 202-03-17, внесен от Министерския съвет на 12.09. 2012 г. – първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 202-01-42, внесен от Министерския съвет на 12.07.2012 г. – второ гласуване.
Преминаваме към първа точка от нашия дневен ред:
Законопроект за публичните финанси, № 202-01-60, внесен от Министерския съвет на 10.10.2012 – първо гласуване.
По тази точка от дневния ред давам думата за представяне на вносителите от Министерството на финансите.
Заповядайте, господин Миков. Имате думата.
ЦВЕТОСЛАВ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Казвам се Цветослав Миков и съм началник на отдел „Бюджетна методология” към Дирекция „Бюджет” в Министерството на финансите.
Искам накратко заедно с колегите да представим мотивите.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители – членове на Комисията по здравеопазването. Съвсем накратко искам да ви представя основните мотиви, които наложиха разработването на законопроекта за публичните финанси, тъй като той стои на дневен ред много години и това всъщност е кулминацията на близо десетгодишните усилия на работна група, както в рамките на Министерството на финансите, така и на по-широка основа за разработване на една нова нормативна уредба в областта на бюджета.
Въпреки че досегашният Закон за устройството на държавния бюджет е една доста широка, удобна и хубава рамка за правенето на бюджета, тя в себе си, разбира се, събираше доста недостатъци от гледна точка на това, че ние се срещаме с редица нови предизвикателства в областта на бюджетирането, още повече тук се сблъскваме с нови предизвикателства, свързани с членството на България в Европейския съюз.
От друга страна, хубавото е, че законопроектът за публичните финанси или тази нова рамка за бюджета беше заложен в управленската програма на правителството. Хубавото е, че успяхме да я реализираме.
С разработването на този законопроект ние се опитваме да отстраним редица съществуващи слабости, да дадем една по-силна подкрепа на протичащите процеси на фискална консолидация. Считам, че законопроектът е една добра основа за провеждането на една стабилна, предсказуема икономически и финансова политика на България.
Споменавайки предизвикателствата, свързани с нашето членство в Европейския съюз, в края на 2011 г. излезе Директива № 85/ 2011 г., която е свързана с бюджетните рамки на страните-членки и всъщност с този законопроект ние правим една хармонизация на нашето законодателство с европейското.
Разбира се, в допълнение към тази директива са приети още няколко регламента, които са относими към фискалните рамки и към икономическите политики на страните-членки от Европейския съюз. По скоро, в частност регламентите са свързани и със страните-членки от еврозоната. Но с този законопроект ние целим и въвеждането на разпоредбите на дял трети, така нареченият фискален пакт от договора за стабилност и координация на икономическите политики в Европейския съюз, още повече този законопроект има продължение на разработения от правителството Пакт за финансова стабилност, част от мерките са намерили отражение в изменение на Закона за устройството на държавния бюджет.
Законопроектът за публичните финанси е една много амбициозна задача и той в себе си съдържа вече общи принципи за целия публичен сектор. Затова, ако сте обърнали внимание, с него ще бъдат отменени сега действащите Закон за устройството на държавния бюджет и Закона за общинските бюджети и ще даде една обща основа за планиране на публичния сектор, още повече че предизвикателствата, свързани с фискалните правила, би трябвало да бъдат относими за целия публичен сектор, в това число, когато говорим за публичен сектор, говорим за фискални правила, които са както на национално ниво, за сектор държавно управление, така и съгласно изискванията на директивата фискалното планиране и наблюдение следва да бъдат следени и наблюдавани на ниво подсектори. А вие знаете, че тук вече наблюдаваме секторите на така нареченото централно правителство, сектора на местните правителства или общините и третият подсектор на сектор държавно управление са социалноосигурителните фондове.
Така че в рамките на един цял раздел са включени така наречените фискални правила, което е изискване, които са относими към всички сектори на сектор държавно управление.
Другият акцент, който е поставен в рамките на този законопроект, е да се даде едно по-добро устройство на бюджетния процес. Разписани са правилата, процедурите и съответно ангажиментите на всички страни.
В рамките на тази законопроект се цели също да се даде една добра основа на разпределение на отговорностите между трите власти – ангажиментите на изпълнителната власт, на законодателната, съответно на съдебната власт, както на централно ниво, така и на ниво общини.
В рамките на законопроекта са регламентирани бюджетните взаимоотношения на държавния бюджет с бюджетите на държавното обществено осигуряване, с бюджета на Националната здравноосигурителна каса, с общинските бюджети, с други бюджети и фондове, както финансовите взаимоотношения с общия бюджет на Европейския съюз и други донорски програми.
В законопроекта също са засегнати редица нови моменти, свързани с въвеждането на надеждни практики за прогнозиране, наблюдение и управление на бюджетите, включително и на ниво консолидирана фискална програма, така и, както споменахме, сектор държавно управление, защото в рамките на националното законодателство и националните правила ние бюджетираме и на ниво – така наречената – консолидирана фискална програма. Но, разбира се, когато говорим за фискални параметри на публичния сектор, тогава говорим за сектор държавно управление и това, което се следи и в рамките на Европейския съюз, става дума показателите за дефицита и дълга. Те се следят на ниво не национално законодателство, а на по-широката рамка – на сектор държавно управление.
Разширяват се използваните финансово-правни форми, заличават се някои съществуващи, които в практиката са загубили своето значение или са несвързани с новата уредба, в резултат на което е прецизирана използваната терминология. В рамките на Допълнителните разпоредби имаме 38 нови разписани момента, 38 нови дефиниции, като особеното спрямо сега действащия Закон за устройството на държавния бюджет. Можем да отбележим по отношение на структурата на държавния бюджет, че отпадат понятия като „републикански бюджет”, „разпоредител с бюджетни кредити”. Вече говорим за „бюджет”, за „разпоредител с бюджет”.
Също така предложението е тази форма на извънбюджетните сметки и фондове да бъде заличена, да отпадне според това, което е регламентирано в настоящия устройствен закон и да боравим с понятие „бюджет” и „сметки за средства от Европейския съюз”.
Също така са дефинирани понятия като „сметки за чужди средства” и други.
В резултат на извършения анализ на нормативната уредба и, придържайки се към целите на разработения законопроект за публичните финанси, в рамките на Преходните и заключителни разпоредби са предложени редица изменения и допълнения, които са с препратки към съответните закони, които произтичат от влизането в сила на този закон и, които уреждат както новата терминология, така и други моменти, свързани с прилагането на общите принципи на законопроекта.
Що се отнася конкретно в областта на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, в рамките на законопроекта са заложени общи принципи, които не са в противоречие на досега действащата практика. В рамките на законопроекта за публичните финанси са уредени взаимоотношенията на държавния бюджет с бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Също така в рамките на бюджетната процедура са разписани процедури, които всъщност и до момента се правят на базата на решение на Министерския съвет във връзка с разработването на законопроекта за държавния бюджет, съответно на останалите бюджети – на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, бюджета на държавното обществено осигуряване, на общините и на останалите съставни бюджети.
Това е от гледна точка на процедурите.
В заключение смятам, че новият законопроект за публичните финанси е една добра основа за по-нататъшно развитие на бюджетния процес, за даване на една стабилна основа и предсказуемост по отношение на бюджетното планиране, съответно наблюдение.
Това е, което мога да кажа по законопроекта.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Михов.
По този законопроект сме получили становище и от Националната здравноосигурителна каса. Именно това са темите, които касаят Комисията по здравеопазването и той е разпределен и на нашата комисия, защото именно се коментира характера на тази обществена институция, която има независим характер.
Затова предлагам на представителите на Националната здравноосигурителна каса да представят тук своето становище и възраженията, с които разполагат всички народни представители.
От името на касата давам думата на подуправителя й госпожа Марияна Василева.
Заповядайте, госпожо Василева.
МАРИЯНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема доктор Дариткова, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Становището на Националната здравноосигурителна каса относно предложения законопроект за публичните финанси е следното.
Националната здравноосигурителна каса принципно подкрепя представения законопроект за публичните финанси.
Имаме обаче следните три основни бележки по законопроекта.
Нашето първо предложение е чл. 90, ал. 3 от законопроекта да отпадне, тъй като според Националната здравноосигурителна каса този член противоречи на чл. 22, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, съгласно който бюджетът на Националната здравноосигурителна каса се приема по видове медицинска помощ.
Също така предлагаме в чл. 115, ал.2 да отпадне следният текст:
„...с изключение на такива, които водят до увеличаване на разходите за персонал.”
Този член и по-точно ал. 2 от чл. 115 касае възможностите и правомощията на Надзорния съвет да предлага и да утвърждава вътрешно компенсиране между бюджетните параграфи.
Ние смятаме, че този текст от ал. 2 на чл. 115 трябва да отпадне, тъй като ограничава правомощията на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса да одобрява компенсирани промени между показателите по бюджета на Националната здравноосигурителна каса по отношение на разходите за персонал.
Смятаме, че такова ограничение противоречи на чл. 15, ал. 1, т. 8 от Закона за здравното осигуряване, съгласно който Надзорният съвет взема решение за вътрешно преразпределение на средствата за реимбурсивни разходи, на средствата за разходи за придобиване на дълготрайни активи в рамките на утвърдения бюджет на касата.
В тази връзка не сме съгласни с предложението в § 63, т. 1 от предложения проект, който гласи, че трябва да се отмени чл. 15, ал. 1, т. 8 от Закона за здравното осигуряване. Според нас това предложение противоречи на принципите на задължителното здравно осигуряване, които са предвидени в чл. 5 от Закона за здравното осигуряване и по-конкретно в т. 7 от същия член, а именно самоуправление на Националната здравноосигурителна каса.
Отмяната на този текст би ограничила правомощията на Надзорния съвет като орган на управление на Националната здравноосигурителна каса да преразпределя средствата в рамките на утвърдения бюджет на здравната каса за съответната година.
Ние смятаме, че по този начин би се затруднила оперативната дейност на здравната каса при осъществяване на задължителното здравно осигуряване.
Освен това в допълнение на тези аргументи смятаме, че в разходите за персонал освен разходите за възнаграждения се включват и изплатените суми от така наречените средства за социално-битово и културно обслужване на персонала, средства за облекло и други средства с характер на възнаграждения, за обезщетения, осигурителни вноски за сметка на работодателя.
Съгласно Постановление на Министерския съвет № 367/29.12.2011 г. за изпълнението на държавния бюджет за 2012 г. тези средства се планират в частта за издръжка. В тях се включват дължимите осигурителни вноски и данъци за сметка на бюджетната организация. Разходването на средствата, както и приспадащите се данъци и осигурителни вноски се отчитат по съответните разходни параграфи от Единната бюджетна класификация в зависимост от естеството и характера на разходите, като при необходимост се извършват съответните корекции по бюджетите.
В този случай при отчитането на средствата като осигуровки или суми от средствата за социално-битово и културно обслужване на персонала с характер на възнаграждения и извършването на произтичащите от това корекции се увеличават разходите за персонал, но се намаляват разходите за издръжка. Годишният размер на обезщетенията за персонала с характер на възнаграждения не може да бъде предвиден в този смисъл.
След преминаването на служителите на Националната здравноосигурителна каса по служебни правоотношения и увеличеният размер на осигурителните вноски за сметка на работодателя при запазване на достигнатото през 2012 г. ниво на средствата за заплати има риск от недостиг на средства за задължителни осигурителни вноски от работодателите при така предвиденото перо в законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса в перо „възнаграждения”.
Във връзка с горепосочените особености при планирането на бюджета предлагаме при необходимост от допълнителни средства по тези параграфи Надзорният съвет да има възможност да прехвърля средства от икономии от перо „издръжка” в пери „разходи за персонал”.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Думата имат народните представители за изказвания по законопроекта.
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Добър ден, колеги! Аз имам само един въпрос. Все пак ние като Комисия по здравеопазването за нас е важно мнението на членовете на Националната здравноосигурителна каса. Затова бих искал да чуя мнението на представителите на Министерството на финансите относно забележките и възраженията на Националната здравноосигурителна каса .
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: От Министерството на финансите кой ще отговори на народния представител Ваньо Шарков?
ЦВЕТОСЛАВ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Искам да обърна внимание на следните неща. По отношение на чл. 90 – това, което е във възраженията на Националната здравноосигурителна каса – тук е предвидена само една правна възможност в рамките на всички бюджети – при необходимост да може да бъде разработван бюджетът на Националната здравноосигурителна каса на базата на едни утвърдени добри принципи в международната практика, свързани с прилагането на програмното бюджетиране.
Така че това не поражда задължения. Това е просто една правна възможност в рамките на чл. 90, ал. 3, за да може в частта на разходите да бъде разработван бюджет и по политики, и по програми. Той сам по себе си не отменя изискването за традиционното разработване на бюджета по правилата, които действат и към настоящия момент.
Тази възможност е предвидена за всички бюджети, които са част от консолидираната фискална програма. Същото е предвидено, разбира се, и по инициатива на местните власти. Дори в рамките на преходните периоди, когато въвеждахме програмния подход на бюджетиране, имаше голям интерес и бяха включени дори няколко общини, които разработиха по този начин бюджета си.
Мисля, че по този начин това е една значителна полза. Използването на програмния подход на бюджетиране е една много добра полза за по-добра мотивировка за разходването на публичните средства и това би дало едни допълнителни мотиви при разглеждането на законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса в Народното събрание при приемането на този бюджет. Говоря за годишния бюджет.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз в крайна сметка не можах да разбера вие приемате ли техните възражения или твърдите, че текстът си е прекрасен и за тях? Това не ми стана ясно.
ЦВЕТОСЛАВ МИКОВ: Ние смятаме, че текстът дава една добра възможност бюджетът на Националната здравноосигурителна каса да може да стои на устоите на програмното бюджетиране. Но това ще реши, разбира се, законодателят, ако е необходимо.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин Миков, аз също бих искала да изкажа притесненията на колегите от Комисията по здравеопазването във връзка с това, че на второ четене ние не сме водеща комисия. И понеже на първо четене се възприема духа на законопроекта, който разбираме от Вас, че наистина е в духа на европейските добри законодателни практики, бихме искали този детайл, който ни притеснява като възможност за ограничение на правомощията на Надзорния съвет и по този начин до известна степен и възможност за ограничаване на независимия характер на институцията Национална здравноосигурителна каса, все пак бихме искали да изясним взаимоотношенията между двете институции.
Ако наистина има възможност за смекчаване на тези казуси, наистина ще получите подкрепата на Комисията по здравеопазването.
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Чисто процедурно бих искал да предложа следното. Ако не бързаме с внасянето на законопроекта, а ние не сме водеща комисия, ако не бързаме с влизане в пленарна зала, нека двете институции да изчистят проблема по между си и другата седмица да го погледнем отново законопроекта, защото само това е проблемът. Това касае само три члена всъщност.
ХАСАН АДЕМОВ: Нали има съгласувателна процедура преди законопроекта да влезе в Народното събрание. Това е задължително.
ВАНЬО ШАРКОВ: Явно няма.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз имам конкретен въпрос. Националната здравноосигурителна каса била ли е включена в съгласувателната процедура или Министерството на здравеопазването?
МАРИЯНА ВАСИЛЕВА: Да, и ние сме изпратили същото становище до Министерството на финансите, което сега чухте.
ВАНЬО ШАРКОВ: Оттеглям предложението си.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Шарков оттегля предложението си.
Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, госпожо Георгиева. Имате думата.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз имам един въпрос. При условие, че Националната здравноосигурителна каса е участвала в дебатите, това означава, че вие по време на съвместната работа с Министерството на финансите не сте постигнали съгласие. Така ли е или не е така? Говорихте ли, спорихте ли, имаше ли дебати. Става ясно, че вие сте дали на Министерството на финансите своите забележки и поправки, така да ги наречем най-общо, но от това не е произтекло нищо. Правилно ли разбирам ситуацията? Всъщност задавам въпрос. Правилно ли разбирам какво се е случило?
На прав път съм? Добре!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Желае ли някой от институциите да отговори на госпожа Георгиева?
Заповядайте, госпожо Василева. Имате думата.
МАРИЯНА ВАСИЛЕВА: Аз искам да отговоря. Министерството на финансите са приели голяма част от нашите бележки по изпратения предварително проект за становище с изключение на тази основна бележка, която касае промяна в начина на работа на Надзорния съвет.
Ние сме длъжни отново да повторим това наше становище, тъй като този казус беше разискван на последното заседание на Надзорния съвет. Това е становището на Надзорния съвет.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, госпожо Георгиева.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: На предишното заседание, когато изслушвахме отчетите на Националната здравноосигурителна каса, аз останах с впечатление, че Надзорният съвет така, както работи в момента, работи много добре. Ако си спомняте, дори прозвуча на заседанието една изненада от някой от колегите, че Надзорният съвет се справя толкова добре и единодушно със задачите.
Аз искам да запитам дали това, което евентуално ще се случи, ако не се приемат забележките на касата, няма да попречи на Надзорния съвет да продължи така добре да работи?
Простете положителното ми отношение. Аз съм такъв човек. Може би трябваше да съм по-строга и начумерена, но не мога, защото си спомням, че Надзорният съвет ми направи много добро впечатление и бих искала това да продължава така.
Повтарям си въпроса: ако не приемем тези поправки, това ще затрудни ли изключително работата на Надзорния съвет така, щото те да не могат да се справят толкова добре?
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Желае ли някой от Министерството на финансите или от Националната здравноосигурителна каса да вземе отношение по поставения от госпожа Георгиева въпрос?
Заповядайте, госпожо Спасова. Имате думата.
РОСИЦА СПАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Казвам се Росица Спасова и съм началник отдел в Дирекция „Държавни разходи” в Министерството на финансите.
Ако може, само да допълня и да поясня нещо по отношение на чл. 115.
Чл. 115 от законопроекта, който сме внесли, коментира правомощията на Надзорния съвет по отношение вътрешно компенсираните промени на трансферите и разходите на касата. Ограниченията на Надзорния съвет по сега действащия текст на т. 8 на чл. 15 от Закона за здравното осигуряване се състои в новия текст и единствено в това, че те няма да могат да увеличават разходите за персонал.
Тоест, ние смятаме, че правомощията на Надзорния съвет са широки по отношение на другите дейности. Не се нарушават правата на здравноосигурените лица. Тоест, единствените ограничения на Надзорния съвет е това, че вътрешните промени да не засягат разходите за персонал. Всички други разходи и трансфери по бюджета на Националната здравноосигурителна каса, които са свързани със здравноосигурителни плащания и с нейната дейност, не са ограничени.
По този начин е взет един общ подход, който важи както за Националната здравноосигурителна каса, така и за бюджета на държавното обществено осигуряване.
По отношение на тези специфични разходи като разходите за СБКО, които по принцип се планират в издръжката, а се отчитат в разходите за персонал, такива изключения са предвидени с нов текст в Закона за държавния бюджет, в който се отнасят въпросите и за бюджета на касата, и за бюджета за държавното обществено осигуряване, за да няма тези притеснения, които те тук изтъкнаха.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря ви, госпожо Спасова.
Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, госпожо Георгиева. Имате думата.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Ако позволите, госпожо председател, но искам само да разбера дали касата приема това обяснение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: С голямо извинение ще прекратя тази обяснителна процедура, защото искам да припомня, че ние приемаме коренно нов закон за публичните финанси, който е поет като ангажимент от правителството и съдържа съвсем друг, нов дух и подход, именно към бюджетирането и създава една устойчива среда за прогнозиране в рамките на бюджетната процедура.
Затова ние като Комисия по здравеопазването предлагам да се възползваме от правото си да продължим този диалог и между първо и второ четене, ако наистина сметнем за необходимо и постигнем нужния консенсус с институциите, да направим своите предложения, които касаят именно тези текстове.
Затова предлагам, ако няма други изказвания, да пристъпим към гласуване.
Заповядайте, господин Ненчев, да чуем какво отношение има Българския фармацевтичен съюз към този законопроект. Имате думата.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Отношението на Българския фармацевтичен съюз е принципно. Ние четем в медиите доста в последно време, че на Националната здравноосигурителна каса се прехвърлят доста нови задължения.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Искам да припомня, че обсъждаме законопроекта за публичните финанси. Виждам, че се отклонявате от темата. Моля Ви, конкретно по законопроекта.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Точно за това ще говоря и аз. За нищо друго няма да говоря, поне за сега.
Постоянно се увеличават изискванията към Националната здравноосигурителна каса и в един момент им се ограничават част от разходите. В един момент, ако те нямат никаква възможност да понижат тези разходи, аз имам съмнение, че те ще могат да изпълнят и завишените изисквания към тях.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Ненчев.
Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам.
Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване законопроект за публичните финанси, № 202-01-60, внесен от Министерския съвет на 10.10.2012 г.
Моля, гласувайте законопроекта.
"За" - 10, "против"- 2, "въздържал се" - 1.
Законопроектът за публичните финанси, № 202-01-60, внесен от Министерския съвет на 10.10.2012 г., се приема на първо гласуване.
Пристъпваме към точка втора от дневния ред:
Проект за решение за приемане на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, № 202-03-17, внесен от Министерския съвет на 12.09. 2012 г. – първо гласуване.
Давам думата на вносителите от Министерството на околната среда и водите. Заповядайте, господин Личев. Имате думата.
АСЕН ЛИЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, гости! Имам честта да ви представя Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор и се възползвам от това, че имам думата, за да се извиня от името на министър Нона Караджова, която е извън страната и не може лично да ви я представи.
Първоначално искам да направя едно въведение, което не влиза в презентацията. Сигурно се чудите защо във вашата комисия се представя тази стратегия. Аз трябва да кажа, че цялата политика на правителството и на Министерството на околната среда и водите е насочена натам, че на практика да се осигури безопасна вода за населението, което осигурява неговия живот и здраве, безопасна храна за водите, което пак е свързано със здравето на населението и един поглед в бъдещето, където се очакват глобалните изменения на климата и самата природа може да ни лиши от този фактор, който е жизнено важен за човечеството.
Ако съкратя малко от това, което виждате, няма да се притеснявате, не искам да ви губя времето.
Основанията за изготвяне на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор са в закона. Стратегията по силата на закона трябваше да бъде предложена от министъра на околната среда и водите. Тя това го направи преди две години. Имаше много големи дискусии върху обхвата и съдържанието на стратегията.
Първоначално едно от достойнствата й е, че през 2010 г. успя да се събере за пръв път в историята на Република България актуална информация за състоянието на водностопанските системи и съоръжения от всички отрасли. А вие знаете, че енергетиката, ВиК и напоителните системи по един или друг начин приличат на черна кутия, която вече в момента изсветлява.
Всички стратегически решения, които се предлагат в тази стратегия, отразяват и нивото на политическия консенсус в момента както на управляващите, така и на опозиционните партии и това означава, че нашата надежда е да бъде подкрепена стратегията и да се приеме.
По отношение на водните ресурси учените, независимо от изменението на глобалния климат, ни доказаха, че България не може да има основания за притеснения в следващите 25 години по отношение на качеството на водите, като два от потенциално най-засегнатите района са Тракийска низина и Североизточна България, където е възможно да има дефицит, заради което в стратегията са предприети и други мерки.
Анализът на инфраструктурата, свързана с доставката на вода за населението за питейно-битово водоснабдяване, напояване и промишленост показва, че тя е трагична с изключение на енергийната, защото тя е изоставена в последните тридесет години, там няма никакви инвестиции. Като цяло водният сектор въобще не е реформиран. Това сигурно въобще не ви учудва вас на практика, защото той е бил далече от това да предоставя услуги от обществен характер. Явно, че е бил използван за други цели.
След като тази инфраструктура е доказано, че вече е напълно амортизирана, тя основно е изградена през 50-те, 60-те, 70-те години на миналия век. Допълнително върху това тежи и големият брой собственици на инфраструктурата, които освен че са голям брой, са идентифицирани, имат едни много странни законообразни и извънтърговски отношения, които поставят под риск предоставянето на услугата както за битово водоснабдяване, така и по отношение защита от вредно въздействие на населението.
Като правило през тези години не е имало държавна политика, като основно в енергетиката, в напоителните системи и във ВиК на практика държавната политика е била представяна от търговските дружества, съответно към тези ведомства.
По отношение на необходимите средства, които би трябвало да се изразходват, за да се постигнат целите на стратегията, безспорно, че тази стратегия е неразривно свързана и с подписания присъединителен договор на България към Европейския съюз и всички обещания, които там сме дали, като нямаме никакви отлагателни периоди, тя се колебае между 12,5 – 13 млрд. – до 42 млрд. в зависимост от нивото на надежда, която ние възлагаме.
Стремежът на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор е да се намалят преразпределителните функции на държавата, тоест, ниски данъци. На всички тези обещания за нас, разбира се, е ясно, че могат да минат само през джоба на потребителя.
От тази гледна точка много са важни и социалните измерения и нагласите на населението. Предвидени са механизми за социално подпомагане, а нагласата на населението еднозначно е следната: те са готови да понесат по-висока цена за водната услуга, само, ако видят една прозрачна и ясна, качествена услуга, която им се предоставя.
Най-важните решения в Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор са следните. Засилва се ролята на държавата по отношение на управление на водния сектор, което става по следните няколко начина. Най-после се регламентира контролът върху хидротехническото състояние на язовирите. Няма защо да ви казвам Иваново, Цар Калоян и т.н. – общо язовирите в страната са около три хиляди, от които енергетиката се справя много добре като оператор, ВиК-тата – също, напоителните системи – донякъде, а останалите на практика са безстопанствени.
По силата на закона язовирите са публично-общинска собственост, но на практика те доведоха само до жертви и не изпълняват основните си предназначение за напояване.
Предвиден е механизъм за повишаване нивото на солидарност между населението поради различния стандарт в различните области, като се предвижда по-богатото население да поеме тежестта в сравнение с по-бедното население.
Основните проблеми са свързани с разширение обхвата на собствеността – публично-държавна собственост. Това за вашата комисия е много важно да се каже – че държавата се наема да осигури вода по този начин на всеки един гражданин, на всеки един икономически субект. Това досега въобще не беше така и никой не можеше да обясни защо има 600 000 души на временен и непостоянен режим на водоснабдяване, никой не можеше да обясни защо няма вода за напояване в определени моменти, защо няма вода за производство на електроенергия. А сега се предлага това еднозначно да бъде държавата и да няма други отговорни. Всички съоръжения за защита от вредното въздействие на населението всъщност ще бъдат грижа на държавата.
В началото от бързане изпуснах да кажа, че по принцип Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор беше замислена като рамкова и тя трябваше да даде стратегически цели на всички отрасли вътре в нея. Но по-късно се достигна до това, че тази стратегия ще касае само управлението на водите и достигане целите по водите, а всички отрасли ще си правят отделни стратегии – ВиК-то отделна стратегия, енергетиката – отделна, земеделието – напоителни системи.
Затова само ще ви маркирам достиженията от стратегическите цели от тази национална стратегия.
За пръв път в Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще се създаде едно звено, което на практика ще направи водния кадастър на държавата, където за всеки един обект ще има документация и кой е отговорен за него. Оттам ще произтече изготвяне на план за развитие на водната инфраструктура, откъдето ще дойдат приоритетите, по които ще се финансират тези съоръжения.
Не искам да засягам въпросите с управлението на ВиК. Оставям колегите и в тяхната стратегия да ги защитят. Но най-общо се предвижда да има 28 оператора на територията на страната, като окрупняването на операторите ще донесе много ползи и според тях.
В НЕК като най-подготвена структура по отношение на експлоатацията на язовирите си остава на практика същата. Тя ще поддържа язовирите, които са преди всичко за производство на водна електроенергия, но на министъра на икономиката и енергетиката чрез – вече то стана и ясно – Агенцията за метеорологичен контрол – се възлага контрол на техническото състояние на всички язовири.
Министерството на земеделието и храните ще управлява язовири, от които общините се отказват, и тези, които в момента са им в активите. Те ще трябва да реорганизират в някакъв смисъл „Напоителни системи” така, че да поеме и двете основни дейности – едната напояване, другата е защита от вредно въздействие и водопогасителните системи.
ДКЕВЕР вече няма само да регулира цените на ВиК услугите, а ще регулира цените на всички водни услуги, включително и производството на електроенергия и подаването на вода за напояване.
Нататък аз мисля, че за вас почти няма нищо интересно. Всичко това, което го маркирах, е разписано подробно. Едно от най-важните неща е ценовата политика. Тя освен че се налага, както казах, всеки да се бръкне в джоба за повишаване качеството на услугите, но то се изисква и от самия Европейски съюз, защото за програмния период 2014 – 2020 г. всички оперативни програми имат предварителни условности. За водния сектор в България са поставени две. Едното е пълно възстановяване на разходите за услугите и за околната среда. Второто е механизми за ефективно ползване на водата. Така че оттук не може да се бяга.
Има един предвиден компенсаторен механизъм, който ще бъде към цената на водната услуга. Известен процент от нея ще се събира в един воден фонд, който ще се управлява от един воден съвет, който на ротационен принцип ще се управлява от петимата министри, които и в момента са ангажиране с експлоатацията на хидротехническите съоръжения във водния сектор.
Този воден съвет на практика ще играе тази регулираща роля. Ще се събират пари от всички, ако приоритети – например София, като дава пари, те могат да бъдат дадени във Видин, не е нужно да ви казвам защо.
Цялата тази история, която ви разказвам, е предвидено да става при пълна прозрачност. Още в началото ви казах, че най-големият проблем на водния сектор беше неговата затвореност и изолираност на отделните играчи. Такова нещо ми се струва, че е гарантирано и след вашето гласуване, че това няма да стане.
Благодаря ви за вниманието. Надявам се да не съм бил много досаден.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Личев.
Има ли въпроси или изказвания от страна на народните представители?
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Имам всъщност два много кратки въпроса. Колко са общинските ВиК в България? Всички ли ще станат държавни? Вторият ми въпрос е дали това е стратегия, която трябва да бъде нормативно обезпечена с промяна в законите. Как го виждате във времето това действие?
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Заповядайте, доктор Йорданов. Имате думата.
АНАТОЛИЙ ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! В представянето на стратегията беше споменато за отказване на общините от тяхната собственост. Как ще стане това нещо на практика? Ако някоя община не се откаже от правото на собственост, какво правим оттук нататък?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Йорданов.
Има ли други въпроси, колеги? Не виждам.
Да дадем тогава думата на вносителите да отговорят. Имате ли готовност, господин Личев, да отговорите на поставените въпроси?
Заповядайте, господин Личев.
АСЕН ЛИЧЕВ: На първия въпрос – колко са общинските ВиК – не мога да отговоря. Не мога да кажа точно колко са. Но в момента са около 20 и няколко, около 23. Но те на общия фонд – около 67 ВиК-та в страната – вече не може да има елемент на опасение. В тези обособени територии, каквито са областите, както се предвижда вече и в законопроекта, който сигурно ще го гледате и той върви между първо и второ четене – всеки един юридически субект, който отговаря на изискванията за ВиК-оператор, било то държавен, частен или общински – може да бъде оператор.
Така че те са пуснати на еднаква нога с всички останали оператори.
Но въпреки всичко да не забравя да ви кажа, че аз съм от Министерството на околната среда и водите, а не съм от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
На втория въпрос – дали ще станат държавни – не, нали Ви отговорих. Не стават държавни.
Следващият въпрос – за нормативната основа. След като вие приемете стратегията и плана за действие, вътре са разписани сроковете за разработването на подзаконовата нормативна уредба.
На следващия въпрос. Механизмът е следният. Общината избира дали да остане язовир публична общинска собственост и, когато избере, тя си поема и отговорността за него. Ако тя не избере и каже: аз не мога да се справя с него, го предават на „Напоителни системи.”. Тоест, всичко е доброволно, няма изнасилване.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Личев.
Има ли други въпроси, колеги? Изказвания? Не виждам.
Предлагам да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване проект за решение за приемане на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, № 202-03-17, внесен от Министерския съвет на 12.09.2012 г.
Моля, гласувайте.
"За" - 10, "против"- няма, "въздържали се" - 2.
Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България се приема на първо гласуване.
Благодаря за участието.
Преминаваме към точка трета от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 202-01-42, внесен от Министерския съвет на 12.07.2012 г. – второ гласуване.
Уважаеми колеги, преди да пристъпим към гласуване на законопроекта бих искала да ви информирам, че при подготовката на законопроекта за второ гласуване се създаде необходимост от сформирането на експертна работна група, в която да бъдат включени юристите на Народното събрание, Министерството на здравеопазването, Изпълнителната агенция по лекарствата и експерт на Комисията по здравеопазването.
Задачата на работната група беше да прегледа текстовете на законопроекта и да направи необходимите правно-технически поправки. Предложенията на експертната работна група са отразени в работния материал, който ви е предоставен, като в доклада за второ гласуване те ще бъдат отразени като предложения на комисията по време на заседанието.
Надявам се, че по този начин работата по приемането на законопроекта значително ще се улесни, тъй като разполагаме с предварително предложените редакции и имаме възможност да се запознаем с тяхното съдържание преди да пристъпим към гласуване на отделните текстове.
Първо предлагам наименованието на закона да бъде: „Закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина”.
Има ли изказвания или възражения? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на закона, който се подкрепя от работната група.
Моля, гласувайте.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Наименованието на закона е прието.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина”.
Преминаваме към § 1.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
Има ли изказвания от народните представители? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1.
Моля, гласувайте.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 1 се приема.
Преминаваме към § 2.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
Има ли изказвания от народните представители? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2.
Моля, гласувайте.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 2 се приема.
Преминаваме към § 3.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 3.
Има ли изказвания от народните представители? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 3.
Моля, гласувайте.
"За" - 10, "против" и "въздържал се" - 1.
Текстът на вносителя за § 3 се приема.
Преминаваме към § 4.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4.
Имате текста на редакцията, няма да чета текстовете, предложени от работната група. Поправките тук са основно правно-технически.
Има ли изказвания от народните представители? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по принцип за § 4 заедно с редакцията, предложена от работната група.
Извинявайте, госпожо Петрова. Имате думата.
БИСЕРКА ПЕТРОВА: Искам само да попитам, някой да ми обясни по-уточняващо за кои точно лекарствени продукти става въпрос, че не бива да бъдат задължително на български език? Ако може, някой да ми обясни по-конкретно.
Освен това искам да попитам следното. Това са продукти, които са предназначени за българските граждани. Откъде могат да имат те тази информация все пак.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Заповядайте, госпожо Апостолова. Имате думата.
ДИМИТРИНА АПОСТОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Това е текст, който е нов и произтича от Директивата за безопасност, ако не се лъжа.
Принципно директивата не прави разлика и не уточнява за какво да са предназначени тези лекарствени продукти, тоест, говори общо за лекарствени продукти. Вероятно този текст е резултат от факта, че в последните години за определени лекарствени продукти, например тази година през месец април – продуктите за онкология се оказа, че липсват на общия европейски пазар и при тази ситуация с този текст се дава възможност при недостиг в съответната държава-членка, на определени лекарствени продукти, такива да бъдат доставяни от друга държава-членка. В тези случаи – примерно в този частен случай – няма да бъде необходимо информацията върху опаковката в листовката задължително да бъде на български език, което беше принцип в Директива 2183 до изменението й.
По принцип става въпрос за лекарства за болнично лечение. В повечето случаи е за болнично лечение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Апостолова!
Има ли други въпроси!? Не виждам.
Тогава предлагам да пристъпим към гласуване на текста за § 4 с направените правно-технически корекции.
Моля, гласувайте.
"За"- 7, "против"- няма, "въздържали се" - 3.
Текстът на комисията за § 4 се приема.
Преминаваме към § 5.
Няма постъпили предложения по този текст.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 5.
Има ли изказвания от народните представители? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 5.
Моля, гласувайте.
"За" - 7, "против"- няма, "въздържали се" - 1.
Текстът на вносителя за § 5 се приема.
Преминаваме към § 6.
Няма постъпили предложения.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 6.
Има ли изказвания от народните представители? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 6.
Моля, гласувайте.
"За" - 7, "против"- няма, и "въздържали се" – 2.
Текстът на вносителя за § 6 се приема.
Преминаваме към § 7.
Няма постъпили предложения по текста на вносителя.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 7.
Има ли изказвания от народните представители? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за §7.
Моля, гласувайте.
"За" - 7, "против" - няма , "въздържали се" - 2.
Текстът на вносителя за § 7 се приема.
Преминаваме към § 8.
Постъпило е предложение от народните представители Евгений Желев и Мая Манолова. Постъпило е предложение за правно-техническа корекция от работната група.
Има ли изказвания от народните представители?
Заповядайте, доктор Желев. Имате думата.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Това се отнася за Комисията по цени и реимбурсиране и е във връзка с онзи раздел за ценообразуването – там, където се ликвидира всъщност комисията и се създава съвет.
Сега ще го кажа направо. Ние сме против създаването на такъв съвет и държим да остане комисията в този състав, в който е в момента според действащия закон, тъй като все пак дава някакво по-широко представителство и на съсловните организации, и на квотен принцип, което за нас е по-определената част тогава, когато се касае за около 2 млрд. лв. оборот за лекарства. Затова е по-добре по-широк състав да се занимава с ценообразуване и реимбурсиране, отколкото някакъв измислен орган.
Така че оттук нататък всичките ни предложения с госпожа Мая Манолова са в тази връзка и може би ще стане по-детайлизирано. Държах това да го кажа.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Желев.
Има ли желание за други изказвания.
Уважаеми колеги, искам да ви предупредя, че останахме 9 човека от комисията и не мога да продължа заседанието, защото нямаме необходимия легитимен кворум.
Доктор Желев, слушам Ви. Имате думата.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Уважаема госпожо председател, официално правя процедурно предложение да го прекратим сега и да подновим на друго заседание.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Да, по правилник ние сме длъжни да прекратим заседанието, защото не можем да продължим гласуването в този състав.
Благодаря на всички за участието.
Искам да предупредя, че следващата сряда ще имаме извънредно заседание на Комисията по здравеопазването заради приемането на бюджетите на държавата и бюджета на Националната здравноосигурителна каса и ще ги гледаме самостоятелно в Комисията по здравеопазването.
Благодаря на всички за участието в днешната комисия.
(Закрито в 16,05 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Даниела Дариткова)
Стенограф:
(Божидарка Бойчева)
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 91
На 25.10.2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за публичните финанси, № 202-01-60, внесен от Министерския съвет на 10.10.2012 – първо гласуване.
2. Проект за решение за приемане на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, № 202-03-17, внесен от Министерския съвет на 12.09.2012 г. – първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 202-01-42, внесен от Министерския съвет на 12.07.2012 г. – второ гласуване.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването
П Р О Т О К О Л
№ 91
На 25.10.2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за публичните финанси, № 202-01-60, внесен от Министерския съвет на 10.10.2012 – първо гласуване.
2. Проект за решение за приемане на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, № 202-03-17, внесен от Министерския съвет на 12.09.2012 г. – първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 202-01-42, внесен от Министерския съвет на 12.07.2012 г. – второ гласуване.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Даниела Дариткова.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам то да се проведе при следния дневен ред:
1. Законопроект за публичните финанси, № 202-01-2012, внесен от Министерския съвет на 10.10.2012 – първо гласуване.
2. Проект за решение за приемане на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, № 202-03-17, внесен от Министерския съвет на 12.09. 2012 г. – първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 202-01-42, внесен от Министерския съвет на 12.07.2012 г. – второ гласуване.
Има ли други предложения по така предложения дневен ред? Не виждам.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
Моля, гласувайте.
„За” – 11, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Законопроект за публичните финанси, № 202-01-60, внесен от Министерския съвет на 10.10.2012 – първо гласуване.
2. Проект за решение за приемане на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, № 202-03-17, внесен от Министерския съвет на 12.09. 2012 г. – първо гласуване.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 202-01-42, внесен от Министерския съвет на 12.07.2012 г. – второ гласуване.
Преминаваме към първа точка от нашия дневен ред:
Законопроект за публичните финанси, № 202-01-60, внесен от Министерския съвет на 10.10.2012 – първо гласуване.
По тази точка от дневния ред давам думата за представяне на вносителите от Министерството на финансите.
Заповядайте, господин Миков. Имате думата.
ЦВЕТОСЛАВ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Казвам се Цветослав Миков и съм началник на отдел „Бюджетна методология” към Дирекция „Бюджет” в Министерството на финансите.
Искам накратко заедно с колегите да представим мотивите.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители – членове на Комисията по здравеопазването. Съвсем накратко искам да ви представя основните мотиви, които наложиха разработването на законопроекта за публичните финанси, тъй като той стои на дневен ред много години и това всъщност е кулминацията на близо десетгодишните усилия на работна група, както в рамките на Министерството на финансите, така и на по-широка основа за разработване на една нова нормативна уредба в областта на бюджета.
Въпреки че досегашният Закон за устройството на държавния бюджет е една доста широка, удобна и хубава рамка за правенето на бюджета, тя в себе си, разбира се, събираше доста недостатъци от гледна точка на това, че ние се срещаме с редица нови предизвикателства в областта на бюджетирането, още повече тук се сблъскваме с нови предизвикателства, свързани с членството на България в Европейския съюз.
От друга страна, хубавото е, че законопроектът за публичните финанси или тази нова рамка за бюджета беше заложен в управленската програма на правителството. Хубавото е, че успяхме да я реализираме.
С разработването на този законопроект ние се опитваме да отстраним редица съществуващи слабости, да дадем една по-силна подкрепа на протичащите процеси на фискална консолидация. Считам, че законопроектът е една добра основа за провеждането на една стабилна, предсказуема икономически и финансова политика на България.
Споменавайки предизвикателствата, свързани с нашето членство в Европейския съюз, в края на 2011 г. излезе Директива № 85/ 2011 г., която е свързана с бюджетните рамки на страните-членки и всъщност с този законопроект ние правим една хармонизация на нашето законодателство с европейското.
Разбира се, в допълнение към тази директива са приети още няколко регламента, които са относими към фискалните рамки и към икономическите политики на страните-членки от Европейския съюз. По скоро, в частност регламентите са свързани и със страните-членки от еврозоната. Но с този законопроект ние целим и въвеждането на разпоредбите на дял трети, така нареченият фискален пакт от договора за стабилност и координация на икономическите политики в Европейския съюз, още повече този законопроект има продължение на разработения от правителството Пакт за финансова стабилност, част от мерките са намерили отражение в изменение на Закона за устройството на държавния бюджет.
Законопроектът за публичните финанси е една много амбициозна задача и той в себе си съдържа вече общи принципи за целия публичен сектор. Затова, ако сте обърнали внимание, с него ще бъдат отменени сега действащите Закон за устройството на държавния бюджет и Закона за общинските бюджети и ще даде една обща основа за планиране на публичния сектор, още повече че предизвикателствата, свързани с фискалните правила, би трябвало да бъдат относими за целия публичен сектор, в това число, когато говорим за публичен сектор, говорим за фискални правила, които са както на национално ниво, за сектор държавно управление, така и съгласно изискванията на директивата фискалното планиране и наблюдение следва да бъдат следени и наблюдавани на ниво подсектори. А вие знаете, че тук вече наблюдаваме секторите на така нареченото централно правителство, сектора на местните правителства или общините и третият подсектор на сектор държавно управление са социалноосигурителните фондове.
Така че в рамките на един цял раздел са включени така наречените фискални правила, което е изискване, които са относими към всички сектори на сектор държавно управление.
Другият акцент, който е поставен в рамките на този законопроект, е да се даде едно по-добро устройство на бюджетния процес. Разписани са правилата, процедурите и съответно ангажиментите на всички страни.
В рамките на тази законопроект се цели също да се даде една добра основа на разпределение на отговорностите между трите власти – ангажиментите на изпълнителната власт, на законодателната, съответно на съдебната власт, както на централно ниво, така и на ниво общини.
В рамките на законопроекта са регламентирани бюджетните взаимоотношения на държавния бюджет с бюджетите на държавното обществено осигуряване, с бюджета на Националната здравноосигурителна каса, с общинските бюджети, с други бюджети и фондове, както финансовите взаимоотношения с общия бюджет на Европейския съюз и други донорски програми.
В законопроекта също са засегнати редица нови моменти, свързани с въвеждането на надеждни практики за прогнозиране, наблюдение и управление на бюджетите, включително и на ниво консолидирана фискална програма, така и, както споменахме, сектор държавно управление, защото в рамките на националното законодателство и националните правила ние бюджетираме и на ниво – така наречената – консолидирана фискална програма. Но, разбира се, когато говорим за фискални параметри на публичния сектор, тогава говорим за сектор държавно управление и това, което се следи и в рамките на Европейския съюз, става дума показателите за дефицита и дълга. Те се следят на ниво не национално законодателство, а на по-широката рамка – на сектор държавно управление.
Разширяват се използваните финансово-правни форми, заличават се някои съществуващи, които в практиката са загубили своето значение или са несвързани с новата уредба, в резултат на което е прецизирана използваната терминология. В рамките на Допълнителните разпоредби имаме 38 нови разписани момента, 38 нови дефиниции, като особеното спрямо сега действащия Закон за устройството на държавния бюджет. Можем да отбележим по отношение на структурата на държавния бюджет, че отпадат понятия като „републикански бюджет”, „разпоредител с бюджетни кредити”. Вече говорим за „бюджет”, за „разпоредител с бюджет”.
Също така предложението е тази форма на извънбюджетните сметки и фондове да бъде заличена, да отпадне според това, което е регламентирано в настоящия устройствен закон и да боравим с понятие „бюджет” и „сметки за средства от Европейския съюз”.
Също така са дефинирани понятия като „сметки за чужди средства” и други.
В резултат на извършения анализ на нормативната уредба и, придържайки се към целите на разработения законопроект за публичните финанси, в рамките на Преходните и заключителни разпоредби са предложени редица изменения и допълнения, които са с препратки към съответните закони, които произтичат от влизането в сила на този закон и, които уреждат както новата терминология, така и други моменти, свързани с прилагането на общите принципи на законопроекта.
Що се отнася конкретно в областта на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, в рамките на законопроекта са заложени общи принципи, които не са в противоречие на досега действащата практика. В рамките на законопроекта за публичните финанси са уредени взаимоотношенията на държавния бюджет с бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Също така в рамките на бюджетната процедура са разписани процедури, които всъщност и до момента се правят на базата на решение на Министерския съвет във връзка с разработването на законопроекта за държавния бюджет, съответно на останалите бюджети – на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, бюджета на държавното обществено осигуряване, на общините и на останалите съставни бюджети.
Това е от гледна точка на процедурите.
В заключение смятам, че новият законопроект за публичните финанси е една добра основа за по-нататъшно развитие на бюджетния процес, за даване на една стабилна основа и предсказуемост по отношение на бюджетното планиране, съответно наблюдение.
Това е, което мога да кажа по законопроекта.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Михов.
По този законопроект сме получили становище и от Националната здравноосигурителна каса. Именно това са темите, които касаят Комисията по здравеопазването и той е разпределен и на нашата комисия, защото именно се коментира характера на тази обществена институция, която има независим характер.
Затова предлагам на представителите на Националната здравноосигурителна каса да представят тук своето становище и възраженията, с които разполагат всички народни представители.
От името на касата давам думата на подуправителя й госпожа Марияна Василева.
Заповядайте, госпожо Василева.
МАРИЯНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема доктор Дариткова, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Становището на Националната здравноосигурителна каса относно предложения законопроект за публичните финанси е следното.
Националната здравноосигурителна каса принципно подкрепя представения законопроект за публичните финанси.
Имаме обаче следните три основни бележки по законопроекта.
Нашето първо предложение е чл. 90, ал. 3 от законопроекта да отпадне, тъй като според Националната здравноосигурителна каса този член противоречи на чл. 22, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, съгласно който бюджетът на Националната здравноосигурителна каса се приема по видове медицинска помощ.
Също така предлагаме в чл. 115, ал.2 да отпадне следният текст:
„...с изключение на такива, които водят до увеличаване на разходите за персонал.”
Този член и по-точно ал. 2 от чл. 115 касае възможностите и правомощията на Надзорния съвет да предлага и да утвърждава вътрешно компенсиране между бюджетните параграфи.
Ние смятаме, че този текст от ал. 2 на чл. 115 трябва да отпадне, тъй като ограничава правомощията на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса да одобрява компенсирани промени между показателите по бюджета на Националната здравноосигурителна каса по отношение на разходите за персонал.
Смятаме, че такова ограничение противоречи на чл. 15, ал. 1, т. 8 от Закона за здравното осигуряване, съгласно който Надзорният съвет взема решение за вътрешно преразпределение на средствата за реимбурсивни разходи, на средствата за разходи за придобиване на дълготрайни активи в рамките на утвърдения бюджет на касата.
В тази връзка не сме съгласни с предложението в § 63, т. 1 от предложения проект, който гласи, че трябва да се отмени чл. 15, ал. 1, т. 8 от Закона за здравното осигуряване. Според нас това предложение противоречи на принципите на задължителното здравно осигуряване, които са предвидени в чл. 5 от Закона за здравното осигуряване и по-конкретно в т. 7 от същия член, а именно самоуправление на Националната здравноосигурителна каса.
Отмяната на този текст би ограничила правомощията на Надзорния съвет като орган на управление на Националната здравноосигурителна каса да преразпределя средствата в рамките на утвърдения бюджет на здравната каса за съответната година.
Ние смятаме, че по този начин би се затруднила оперативната дейност на здравната каса при осъществяване на задължителното здравно осигуряване.
Освен това в допълнение на тези аргументи смятаме, че в разходите за персонал освен разходите за възнаграждения се включват и изплатените суми от така наречените средства за социално-битово и културно обслужване на персонала, средства за облекло и други средства с характер на възнаграждения, за обезщетения, осигурителни вноски за сметка на работодателя.
Съгласно Постановление на Министерския съвет № 367/29.12.2011 г. за изпълнението на държавния бюджет за 2012 г. тези средства се планират в частта за издръжка. В тях се включват дължимите осигурителни вноски и данъци за сметка на бюджетната организация. Разходването на средствата, както и приспадащите се данъци и осигурителни вноски се отчитат по съответните разходни параграфи от Единната бюджетна класификация в зависимост от естеството и характера на разходите, като при необходимост се извършват съответните корекции по бюджетите.
В този случай при отчитането на средствата като осигуровки или суми от средствата за социално-битово и културно обслужване на персонала с характер на възнаграждения и извършването на произтичащите от това корекции се увеличават разходите за персонал, но се намаляват разходите за издръжка. Годишният размер на обезщетенията за персонала с характер на възнаграждения не може да бъде предвиден в този смисъл.
След преминаването на служителите на Националната здравноосигурителна каса по служебни правоотношения и увеличеният размер на осигурителните вноски за сметка на работодателя при запазване на достигнатото през 2012 г. ниво на средствата за заплати има риск от недостиг на средства за задължителни осигурителни вноски от работодателите при така предвиденото перо в законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса в перо „възнаграждения”.
Във връзка с горепосочените особености при планирането на бюджета предлагаме при необходимост от допълнителни средства по тези параграфи Надзорният съвет да има възможност да прехвърля средства от икономии от перо „издръжка” в пери „разходи за персонал”.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Думата имат народните представители за изказвания по законопроекта.
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Добър ден, колеги! Аз имам само един въпрос. Все пак ние като Комисия по здравеопазването за нас е важно мнението на членовете на Националната здравноосигурителна каса. Затова бих искал да чуя мнението на представителите на Министерството на финансите относно забележките и възраженията на Националната здравноосигурителна каса .
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: От Министерството на финансите кой ще отговори на народния представител Ваньо Шарков?
ЦВЕТОСЛАВ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Искам да обърна внимание на следните неща. По отношение на чл. 90 – това, което е във възраженията на Националната здравноосигурителна каса – тук е предвидена само една правна възможност в рамките на всички бюджети – при необходимост да може да бъде разработван бюджетът на Националната здравноосигурителна каса на базата на едни утвърдени добри принципи в международната практика, свързани с прилагането на програмното бюджетиране.
Така че това не поражда задължения. Това е просто една правна възможност в рамките на чл. 90, ал. 3, за да може в частта на разходите да бъде разработван бюджет и по политики, и по програми. Той сам по себе си не отменя изискването за традиционното разработване на бюджета по правилата, които действат и към настоящия момент.
Тази възможност е предвидена за всички бюджети, които са част от консолидираната фискална програма. Същото е предвидено, разбира се, и по инициатива на местните власти. Дори в рамките на преходните периоди, когато въвеждахме програмния подход на бюджетиране, имаше голям интерес и бяха включени дори няколко общини, които разработиха по този начин бюджета си.
Мисля, че по този начин това е една значителна полза. Използването на програмния подход на бюджетиране е една много добра полза за по-добра мотивировка за разходването на публичните средства и това би дало едни допълнителни мотиви при разглеждането на законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса в Народното събрание при приемането на този бюджет. Говоря за годишния бюджет.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз в крайна сметка не можах да разбера вие приемате ли техните възражения или твърдите, че текстът си е прекрасен и за тях? Това не ми стана ясно.
ЦВЕТОСЛАВ МИКОВ: Ние смятаме, че текстът дава една добра възможност бюджетът на Националната здравноосигурителна каса да може да стои на устоите на програмното бюджетиране. Но това ще реши, разбира се, законодателят, ако е необходимо.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин Миков, аз също бих искала да изкажа притесненията на колегите от Комисията по здравеопазването във връзка с това, че на второ четене ние не сме водеща комисия. И понеже на първо четене се възприема духа на законопроекта, който разбираме от Вас, че наистина е в духа на европейските добри законодателни практики, бихме искали този детайл, който ни притеснява като възможност за ограничение на правомощията на Надзорния съвет и по този начин до известна степен и възможност за ограничаване на независимия характер на институцията Национална здравноосигурителна каса, все пак бихме искали да изясним взаимоотношенията между двете институции.
Ако наистина има възможност за смекчаване на тези казуси, наистина ще получите подкрепата на Комисията по здравеопазването.
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Чисто процедурно бих искал да предложа следното. Ако не бързаме с внасянето на законопроекта, а ние не сме водеща комисия, ако не бързаме с влизане в пленарна зала, нека двете институции да изчистят проблема по между си и другата седмица да го погледнем отново законопроекта, защото само това е проблемът. Това касае само три члена всъщност.
ХАСАН АДЕМОВ: Нали има съгласувателна процедура преди законопроекта да влезе в Народното събрание. Това е задължително.
ВАНЬО ШАРКОВ: Явно няма.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз имам конкретен въпрос. Националната здравноосигурителна каса била ли е включена в съгласувателната процедура или Министерството на здравеопазването?
МАРИЯНА ВАСИЛЕВА: Да, и ние сме изпратили същото становище до Министерството на финансите, което сега чухте.
ВАНЬО ШАРКОВ: Оттеглям предложението си.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Доктор Шарков оттегля предложението си.
Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, госпожо Георгиева. Имате думата.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз имам един въпрос. При условие, че Националната здравноосигурителна каса е участвала в дебатите, това означава, че вие по време на съвместната работа с Министерството на финансите не сте постигнали съгласие. Така ли е или не е така? Говорихте ли, спорихте ли, имаше ли дебати. Става ясно, че вие сте дали на Министерството на финансите своите забележки и поправки, така да ги наречем най-общо, но от това не е произтекло нищо. Правилно ли разбирам ситуацията? Всъщност задавам въпрос. Правилно ли разбирам какво се е случило?
На прав път съм? Добре!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Желае ли някой от институциите да отговори на госпожа Георгиева?
Заповядайте, госпожо Василева. Имате думата.
МАРИЯНА ВАСИЛЕВА: Аз искам да отговоря. Министерството на финансите са приели голяма част от нашите бележки по изпратения предварително проект за становище с изключение на тази основна бележка, която касае промяна в начина на работа на Надзорния съвет.
Ние сме длъжни отново да повторим това наше становище, тъй като този казус беше разискван на последното заседание на Надзорния съвет. Това е становището на Надзорния съвет.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Заповядайте, госпожо Георгиева.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: На предишното заседание, когато изслушвахме отчетите на Националната здравноосигурителна каса, аз останах с впечатление, че Надзорният съвет така, както работи в момента, работи много добре. Ако си спомняте, дори прозвуча на заседанието една изненада от някой от колегите, че Надзорният съвет се справя толкова добре и единодушно със задачите.
Аз искам да запитам дали това, което евентуално ще се случи, ако не се приемат забележките на касата, няма да попречи на Надзорния съвет да продължи така добре да работи?
Простете положителното ми отношение. Аз съм такъв човек. Може би трябваше да съм по-строга и начумерена, но не мога, защото си спомням, че Надзорният съвет ми направи много добро впечатление и бих искала това да продължава така.
Повтарям си въпроса: ако не приемем тези поправки, това ще затрудни ли изключително работата на Надзорния съвет така, щото те да не могат да се справят толкова добре?
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Желае ли някой от Министерството на финансите или от Националната здравноосигурителна каса да вземе отношение по поставения от госпожа Георгиева въпрос?
Заповядайте, госпожо Спасова. Имате думата.
РОСИЦА СПАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Казвам се Росица Спасова и съм началник отдел в Дирекция „Държавни разходи” в Министерството на финансите.
Ако може, само да допълня и да поясня нещо по отношение на чл. 115.
Чл. 115 от законопроекта, който сме внесли, коментира правомощията на Надзорния съвет по отношение вътрешно компенсираните промени на трансферите и разходите на касата. Ограниченията на Надзорния съвет по сега действащия текст на т. 8 на чл. 15 от Закона за здравното осигуряване се състои в новия текст и единствено в това, че те няма да могат да увеличават разходите за персонал.
Тоест, ние смятаме, че правомощията на Надзорния съвет са широки по отношение на другите дейности. Не се нарушават правата на здравноосигурените лица. Тоест, единствените ограничения на Надзорния съвет е това, че вътрешните промени да не засягат разходите за персонал. Всички други разходи и трансфери по бюджета на Националната здравноосигурителна каса, които са свързани със здравноосигурителни плащания и с нейната дейност, не са ограничени.
По този начин е взет един общ подход, който важи както за Националната здравноосигурителна каса, така и за бюджета на държавното обществено осигуряване.
По отношение на тези специфични разходи като разходите за СБКО, които по принцип се планират в издръжката, а се отчитат в разходите за персонал, такива изключения са предвидени с нов текст в Закона за държавния бюджет, в който се отнасят въпросите и за бюджета на касата, и за бюджета за държавното обществено осигуряване, за да няма тези притеснения, които те тук изтъкнаха.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря ви, госпожо Спасова.
Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, госпожо Георгиева. Имате думата.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Ако позволите, госпожо председател, но искам само да разбера дали касата приема това обяснение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: С голямо извинение ще прекратя тази обяснителна процедура, защото искам да припомня, че ние приемаме коренно нов закон за публичните финанси, който е поет като ангажимент от правителството и съдържа съвсем друг, нов дух и подход, именно към бюджетирането и създава една устойчива среда за прогнозиране в рамките на бюджетната процедура.
Затова ние като Комисия по здравеопазването предлагам да се възползваме от правото си да продължим този диалог и между първо и второ четене, ако наистина сметнем за необходимо и постигнем нужния консенсус с институциите, да направим своите предложения, които касаят именно тези текстове.
Затова предлагам, ако няма други изказвания, да пристъпим към гласуване.
Заповядайте, господин Ненчев, да чуем какво отношение има Българския фармацевтичен съюз към този законопроект. Имате думата.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Отношението на Българския фармацевтичен съюз е принципно. Ние четем в медиите доста в последно време, че на Националната здравноосигурителна каса се прехвърлят доста нови задължения.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Искам да припомня, че обсъждаме законопроекта за публичните финанси. Виждам, че се отклонявате от темата. Моля Ви, конкретно по законопроекта.
МИРОСЛАВ НЕНЧЕВ: Точно за това ще говоря и аз. За нищо друго няма да говоря, поне за сега.
Постоянно се увеличават изискванията към Националната здравноосигурителна каса и в един момент им се ограничават част от разходите. В един момент, ако те нямат никаква възможност да понижат тези разходи, аз имам съмнение, че те ще могат да изпълнят и завишените изисквания към тях.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Ненчев.
Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам.
Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване законопроект за публичните финанси, № 202-01-60, внесен от Министерския съвет на 10.10.2012 г.
Моля, гласувайте законопроекта.
"За" - 10, "против"- 2, "въздържал се" - 1.
Законопроектът за публичните финанси, № 202-01-60, внесен от Министерския съвет на 10.10.2012 г., се приема на първо гласуване.
Пристъпваме към точка втора от дневния ред:
Проект за решение за приемане на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, № 202-03-17, внесен от Министерския съвет на 12.09. 2012 г. – първо гласуване.
Давам думата на вносителите от Министерството на околната среда и водите. Заповядайте, господин Личев. Имате думата.
АСЕН ЛИЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, гости! Имам честта да ви представя Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор и се възползвам от това, че имам думата, за да се извиня от името на министър Нона Караджова, която е извън страната и не може лично да ви я представи.
Първоначално искам да направя едно въведение, което не влиза в презентацията. Сигурно се чудите защо във вашата комисия се представя тази стратегия. Аз трябва да кажа, че цялата политика на правителството и на Министерството на околната среда и водите е насочена натам, че на практика да се осигури безопасна вода за населението, което осигурява неговия живот и здраве, безопасна храна за водите, което пак е свързано със здравето на населението и един поглед в бъдещето, където се очакват глобалните изменения на климата и самата природа може да ни лиши от този фактор, който е жизнено важен за човечеството.
Ако съкратя малко от това, което виждате, няма да се притеснявате, не искам да ви губя времето.
Основанията за изготвяне на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор са в закона. Стратегията по силата на закона трябваше да бъде предложена от министъра на околната среда и водите. Тя това го направи преди две години. Имаше много големи дискусии върху обхвата и съдържанието на стратегията.
Първоначално едно от достойнствата й е, че през 2010 г. успя да се събере за пръв път в историята на Република България актуална информация за състоянието на водностопанските системи и съоръжения от всички отрасли. А вие знаете, че енергетиката, ВиК и напоителните системи по един или друг начин приличат на черна кутия, която вече в момента изсветлява.
Всички стратегически решения, които се предлагат в тази стратегия, отразяват и нивото на политическия консенсус в момента както на управляващите, така и на опозиционните партии и това означава, че нашата надежда е да бъде подкрепена стратегията и да се приеме.
По отношение на водните ресурси учените, независимо от изменението на глобалния климат, ни доказаха, че България не може да има основания за притеснения в следващите 25 години по отношение на качеството на водите, като два от потенциално най-засегнатите района са Тракийска низина и Североизточна България, където е възможно да има дефицит, заради което в стратегията са предприети и други мерки.
Анализът на инфраструктурата, свързана с доставката на вода за населението за питейно-битово водоснабдяване, напояване и промишленост показва, че тя е трагична с изключение на енергийната, защото тя е изоставена в последните тридесет години, там няма никакви инвестиции. Като цяло водният сектор въобще не е реформиран. Това сигурно въобще не ви учудва вас на практика, защото той е бил далече от това да предоставя услуги от обществен характер. Явно, че е бил използван за други цели.
След като тази инфраструктура е доказано, че вече е напълно амортизирана, тя основно е изградена през 50-те, 60-те, 70-те години на миналия век. Допълнително върху това тежи и големият брой собственици на инфраструктурата, които освен че са голям брой, са идентифицирани, имат едни много странни законообразни и извънтърговски отношения, които поставят под риск предоставянето на услугата както за битово водоснабдяване, така и по отношение защита от вредно въздействие на населението.
Като правило през тези години не е имало държавна политика, като основно в енергетиката, в напоителните системи и във ВиК на практика държавната политика е била представяна от търговските дружества, съответно към тези ведомства.
По отношение на необходимите средства, които би трябвало да се изразходват, за да се постигнат целите на стратегията, безспорно, че тази стратегия е неразривно свързана и с подписания присъединителен договор на България към Европейския съюз и всички обещания, които там сме дали, като нямаме никакви отлагателни периоди, тя се колебае между 12,5 – 13 млрд. – до 42 млрд. в зависимост от нивото на надежда, която ние възлагаме.
Стремежът на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор е да се намалят преразпределителните функции на държавата, тоест, ниски данъци. На всички тези обещания за нас, разбира се, е ясно, че могат да минат само през джоба на потребителя.
От тази гледна точка много са важни и социалните измерения и нагласите на населението. Предвидени са механизми за социално подпомагане, а нагласата на населението еднозначно е следната: те са готови да понесат по-висока цена за водната услуга, само, ако видят една прозрачна и ясна, качествена услуга, която им се предоставя.
Най-важните решения в Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор са следните. Засилва се ролята на държавата по отношение на управление на водния сектор, което става по следните няколко начина. Най-после се регламентира контролът върху хидротехническото състояние на язовирите. Няма защо да ви казвам Иваново, Цар Калоян и т.н. – общо язовирите в страната са около три хиляди, от които енергетиката се справя много добре като оператор, ВиК-тата – също, напоителните системи – донякъде, а останалите на практика са безстопанствени.
По силата на закона язовирите са публично-общинска собственост, но на практика те доведоха само до жертви и не изпълняват основните си предназначение за напояване.
Предвиден е механизъм за повишаване нивото на солидарност между населението поради различния стандарт в различните области, като се предвижда по-богатото население да поеме тежестта в сравнение с по-бедното население.
Основните проблеми са свързани с разширение обхвата на собствеността – публично-държавна собственост. Това за вашата комисия е много важно да се каже – че държавата се наема да осигури вода по този начин на всеки един гражданин, на всеки един икономически субект. Това досега въобще не беше така и никой не можеше да обясни защо има 600 000 души на временен и непостоянен режим на водоснабдяване, никой не можеше да обясни защо няма вода за напояване в определени моменти, защо няма вода за производство на електроенергия. А сега се предлага това еднозначно да бъде държавата и да няма други отговорни. Всички съоръжения за защита от вредното въздействие на населението всъщност ще бъдат грижа на държавата.
В началото от бързане изпуснах да кажа, че по принцип Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор беше замислена като рамкова и тя трябваше да даде стратегически цели на всички отрасли вътре в нея. Но по-късно се достигна до това, че тази стратегия ще касае само управлението на водите и достигане целите по водите, а всички отрасли ще си правят отделни стратегии – ВиК-то отделна стратегия, енергетиката – отделна, земеделието – напоителни системи.
Затова само ще ви маркирам достиженията от стратегическите цели от тази национална стратегия.
За пръв път в Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще се създаде едно звено, което на практика ще направи водния кадастър на държавата, където за всеки един обект ще има документация и кой е отговорен за него. Оттам ще произтече изготвяне на план за развитие на водната инфраструктура, откъдето ще дойдат приоритетите, по които ще се финансират тези съоръжения.
Не искам да засягам въпросите с управлението на ВиК. Оставям колегите и в тяхната стратегия да ги защитят. Но най-общо се предвижда да има 28 оператора на територията на страната, като окрупняването на операторите ще донесе много ползи и според тях.
В НЕК като най-подготвена структура по отношение на експлоатацията на язовирите си остава на практика същата. Тя ще поддържа язовирите, които са преди всичко за производство на водна електроенергия, но на министъра на икономиката и енергетиката чрез – вече то стана и ясно – Агенцията за метеорологичен контрол – се възлага контрол на техническото състояние на всички язовири.
Министерството на земеделието и храните ще управлява язовири, от които общините се отказват, и тези, които в момента са им в активите. Те ще трябва да реорганизират в някакъв смисъл „Напоителни системи” така, че да поеме и двете основни дейности – едната напояване, другата е защита от вредно въздействие и водопогасителните системи.
ДКЕВЕР вече няма само да регулира цените на ВиК услугите, а ще регулира цените на всички водни услуги, включително и производството на електроенергия и подаването на вода за напояване.
Нататък аз мисля, че за вас почти няма нищо интересно. Всичко това, което го маркирах, е разписано подробно. Едно от най-важните неща е ценовата политика. Тя освен че се налага, както казах, всеки да се бръкне в джоба за повишаване качеството на услугите, но то се изисква и от самия Европейски съюз, защото за програмния период 2014 – 2020 г. всички оперативни програми имат предварителни условности. За водния сектор в България са поставени две. Едното е пълно възстановяване на разходите за услугите и за околната среда. Второто е механизми за ефективно ползване на водата. Така че оттук не може да се бяга.
Има един предвиден компенсаторен механизъм, който ще бъде към цената на водната услуга. Известен процент от нея ще се събира в един воден фонд, който ще се управлява от един воден съвет, който на ротационен принцип ще се управлява от петимата министри, които и в момента са ангажиране с експлоатацията на хидротехническите съоръжения във водния сектор.
Този воден съвет на практика ще играе тази регулираща роля. Ще се събират пари от всички, ако приоритети – например София, като дава пари, те могат да бъдат дадени във Видин, не е нужно да ви казвам защо.
Цялата тази история, която ви разказвам, е предвидено да става при пълна прозрачност. Още в началото ви казах, че най-големият проблем на водния сектор беше неговата затвореност и изолираност на отделните играчи. Такова нещо ми се струва, че е гарантирано и след вашето гласуване, че това няма да стане.
Благодаря ви за вниманието. Надявам се да не съм бил много досаден.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Личев.
Има ли въпроси или изказвания от страна на народните представители?
Заповядайте, доктор Шарков. Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Имам всъщност два много кратки въпроса. Колко са общинските ВиК в България? Всички ли ще станат държавни? Вторият ми въпрос е дали това е стратегия, която трябва да бъде нормативно обезпечена с промяна в законите. Как го виждате във времето това действие?
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Заповядайте, доктор Йорданов. Имате думата.
АНАТОЛИЙ ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! В представянето на стратегията беше споменато за отказване на общините от тяхната собственост. Как ще стане това нещо на практика? Ако някоя община не се откаже от правото на собственост, какво правим оттук нататък?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Йорданов.
Има ли други въпроси, колеги? Не виждам.
Да дадем тогава думата на вносителите да отговорят. Имате ли готовност, господин Личев, да отговорите на поставените въпроси?
Заповядайте, господин Личев.
АСЕН ЛИЧЕВ: На първия въпрос – колко са общинските ВиК – не мога да отговоря. Не мога да кажа точно колко са. Но в момента са около 20 и няколко, около 23. Но те на общия фонд – около 67 ВиК-та в страната – вече не може да има елемент на опасение. В тези обособени територии, каквито са областите, както се предвижда вече и в законопроекта, който сигурно ще го гледате и той върви между първо и второ четене – всеки един юридически субект, който отговаря на изискванията за ВиК-оператор, било то държавен, частен или общински – може да бъде оператор.
Така че те са пуснати на еднаква нога с всички останали оператори.
Но въпреки всичко да не забравя да ви кажа, че аз съм от Министерството на околната среда и водите, а не съм от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
На втория въпрос – дали ще станат държавни – не, нали Ви отговорих. Не стават държавни.
Следващият въпрос – за нормативната основа. След като вие приемете стратегията и плана за действие, вътре са разписани сроковете за разработването на подзаконовата нормативна уредба.
На следващия въпрос. Механизмът е следният. Общината избира дали да остане язовир публична общинска собственост и, когато избере, тя си поема и отговорността за него. Ако тя не избере и каже: аз не мога да се справя с него, го предават на „Напоителни системи.”. Тоест, всичко е доброволно, няма изнасилване.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Личев.
Има ли други въпроси, колеги? Изказвания? Не виждам.
Предлагам да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване проект за решение за приемане на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, № 202-03-17, внесен от Министерския съвет на 12.09.2012 г.
Моля, гласувайте.
"За" - 10, "против"- няма, "въздържали се" - 2.
Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България се приема на първо гласуване.
Благодаря за участието.
Преминаваме към точка трета от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 202-01-42, внесен от Министерския съвет на 12.07.2012 г. – второ гласуване.
Уважаеми колеги, преди да пристъпим към гласуване на законопроекта бих искала да ви информирам, че при подготовката на законопроекта за второ гласуване се създаде необходимост от сформирането на експертна работна група, в която да бъдат включени юристите на Народното събрание, Министерството на здравеопазването, Изпълнителната агенция по лекарствата и експерт на Комисията по здравеопазването.
Задачата на работната група беше да прегледа текстовете на законопроекта и да направи необходимите правно-технически поправки. Предложенията на експертната работна група са отразени в работния материал, който ви е предоставен, като в доклада за второ гласуване те ще бъдат отразени като предложения на комисията по време на заседанието.
Надявам се, че по този начин работата по приемането на законопроекта значително ще се улесни, тъй като разполагаме с предварително предложените редакции и имаме възможност да се запознаем с тяхното съдържание преди да пристъпим към гласуване на отделните текстове.
Първо предлагам наименованието на закона да бъде: „Закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина”.
Има ли изказвания или възражения? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на закона, който се подкрепя от работната група.
Моля, гласувайте.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Наименованието на закона е прието.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина”.
Преминаваме към § 1.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
Има ли изказвания от народните представители? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1.
Моля, гласувайте.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 1 се приема.
Преминаваме към § 2.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
Има ли изказвания от народните представители? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2.
Моля, гласувайте.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за § 2 се приема.
Преминаваме към § 3.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 3.
Има ли изказвания от народните представители? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 3.
Моля, гласувайте.
"За" - 10, "против" и "въздържал се" - 1.
Текстът на вносителя за § 3 се приема.
Преминаваме към § 4.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4.
Имате текста на редакцията, няма да чета текстовете, предложени от работната група. Поправките тук са основно правно-технически.
Има ли изказвания от народните представители? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по принцип за § 4 заедно с редакцията, предложена от работната група.
Извинявайте, госпожо Петрова. Имате думата.
БИСЕРКА ПЕТРОВА: Искам само да попитам, някой да ми обясни по-уточняващо за кои точно лекарствени продукти става въпрос, че не бива да бъдат задължително на български език? Ако може, някой да ми обясни по-конкретно.
Освен това искам да попитам следното. Това са продукти, които са предназначени за българските граждани. Откъде могат да имат те тази информация все пак.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Заповядайте, госпожо Апостолова. Имате думата.
ДИМИТРИНА АПОСТОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Това е текст, който е нов и произтича от Директивата за безопасност, ако не се лъжа.
Принципно директивата не прави разлика и не уточнява за какво да са предназначени тези лекарствени продукти, тоест, говори общо за лекарствени продукти. Вероятно този текст е резултат от факта, че в последните години за определени лекарствени продукти, например тази година през месец април – продуктите за онкология се оказа, че липсват на общия европейски пазар и при тази ситуация с този текст се дава възможност при недостиг в съответната държава-членка, на определени лекарствени продукти, такива да бъдат доставяни от друга държава-членка. В тези случаи – примерно в този частен случай – няма да бъде необходимо информацията върху опаковката в листовката задължително да бъде на български език, което беше принцип в Директива 2183 до изменението й.
По принцип става въпрос за лекарства за болнично лечение. В повечето случаи е за болнично лечение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Апостолова!
Има ли други въпроси!? Не виждам.
Тогава предлагам да пристъпим към гласуване на текста за § 4 с направените правно-технически корекции.
Моля, гласувайте.
"За"- 7, "против"- няма, "въздържали се" - 3.
Текстът на комисията за § 4 се приема.
Преминаваме към § 5.
Няма постъпили предложения по този текст.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 5.
Има ли изказвания от народните представители? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 5.
Моля, гласувайте.
"За" - 7, "против"- няма, "въздържали се" - 1.
Текстът на вносителя за § 5 се приема.
Преминаваме към § 6.
Няма постъпили предложения.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 6.
Има ли изказвания от народните представители? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 6.
Моля, гласувайте.
"За" - 7, "против"- няма, и "въздържали се" – 2.
Текстът на вносителя за § 6 се приема.
Преминаваме към § 7.
Няма постъпили предложения по текста на вносителя.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 7.
Има ли изказвания от народните представители? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за §7.
Моля, гласувайте.
"За" - 7, "против" - няма , "въздържали се" - 2.
Текстът на вносителя за § 7 се приема.
Преминаваме към § 8.
Постъпило е предложение от народните представители Евгений Желев и Мая Манолова. Постъпило е предложение за правно-техническа корекция от работната група.
Има ли изказвания от народните представители?
Заповядайте, доктор Желев. Имате думата.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Това се отнася за Комисията по цени и реимбурсиране и е във връзка с онзи раздел за ценообразуването – там, където се ликвидира всъщност комисията и се създава съвет.
Сега ще го кажа направо. Ние сме против създаването на такъв съвет и държим да остане комисията в този състав, в който е в момента според действащия закон, тъй като все пак дава някакво по-широко представителство и на съсловните организации, и на квотен принцип, което за нас е по-определената част тогава, когато се касае за около 2 млрд. лв. оборот за лекарства. Затова е по-добре по-широк състав да се занимава с ценообразуване и реимбурсиране, отколкото някакъв измислен орган.
Така че оттук нататък всичките ни предложения с госпожа Мая Манолова са в тази връзка и може би ще стане по-детайлизирано. Държах това да го кажа.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Желев.
Има ли желание за други изказвания.
Уважаеми колеги, искам да ви предупредя, че останахме 9 човека от комисията и не мога да продължа заседанието, защото нямаме необходимия легитимен кворум.
Доктор Желев, слушам Ви. Имате думата.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Уважаема госпожо председател, официално правя процедурно предложение да го прекратим сега и да подновим на друго заседание.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Да, по правилник ние сме длъжни да прекратим заседанието, защото не можем да продължим гласуването в този състав.
Благодаря на всички за участието.
Искам да предупредя, че следващата сряда ще имаме извънредно заседание на Комисията по здравеопазването заради приемането на бюджетите на държавата и бюджета на Националната здравноосигурителна каса и ще ги гледаме самостоятелно в Комисията по здравеопазването.
Благодаря на всички за участието в днешната комисия.
(Закрито в 16,05 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Даниела Дариткова)
Стенограф:
(Божидарка Бойчева)
