ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 98




На 17.01.2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Проект за решение за откриване на Филиал – Сливен, в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна, № 202-03-18, внесен от Министерския съвет на 15.12.2012 г. – първо гласуване.
2. Разглеждане на Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите през 2011 г. и изпълнение на Националната здравна стратегия, внесен в Народното събрание с писмо № 203-03-23 на 13.12.2012 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по здравеопазването






П Р О Т О К О Л
№ 98




На 17.01.2013 г. се проведе редовно заседание на Комисията по здравеопазването при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Проект за решение за откриване на Филиал – Сливен, в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна, № 202-03-18, внесен от Министерския съвет на 15.12.2012 г. – първо гласуване.
2. Разглеждане на Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите през 2011 г. и изпълнение на Националната здравна стратегия, внесен в Народното събрание с писмо № 203-03-23 на 13.12.2012 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на комисията доктор Даниела Дариткова.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по здравеопазването.
Предлагам следния дневен ред на днешното заседание, който е предварително известен:
1. Проект за решение за откриване на Филиал – Сливен, в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна, № 202-03-18, внесен от Министерския съвет на 15.12.2012 г. – първо гласуване.
2. Разглеждане на Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите през 2011 г. и изпълнение на Националната здравна стратегия, внесен в Народното събрание с писмо № 203-03-23 на 13.12.2012 г.
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред? Не виждам.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред
Моля, гласувайте.
„За” – 12, „против” и „въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
1. Проект за решение за откриване на Филиал – Сливен, в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна, № 202-03-18, внесен от Министерския съвет на 15.12.2012 г. – първо гласуване.
2. Разглеждане на Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите през 2011 г. и изпълнение на Националната здравна стратегия, внесен в Народното събрание с писмо № 203-03-23 на 13.12.2012 г.
Преди да пристъпим към точка първа от дневния ред, по която трябва да вземе отношение Министерството на здравеопазването, искам да ви предложа на следващото заседание на Комисията по здравеопазването да изслушаме националния консултант по психиатрия проф. Вихра Миланова и представители на Българската психиатрична асоциация във връзка с проблеми в психиатричната помощ, известни в последните дни, и състоянието й в момента с възможности и перспективи за развитие.
Смятам, че няма да има възражения, така че няма да подлагам на гласуване това предложение. Ще го включим в дневния ред за следващото заседание.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Проект за решение за откриване на Филиал – Сливен, в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна, № 202-03-18, внесен от Министерския съвет на 15.12.2012 г. – първо гласуване.
Тъй като проектът е внесен от Министерския съвет, Министерството на здравеопазването ли ще представи първата точка?
Заповядайте, госпожо заместник-министър Димитрова. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Първа точка е Проект за решение на Народното събрание за откриване на Филиал – Сливен, в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна, с предмет на дейност обучение на студенти по специалностите от регулираните професии „медицинска сестра” и „акушерка” от професионално направление „Здравни грижи”.
Министерството на здравеопазването е внесло този законопроект в Министерския съвет и го предлага за ваше разглеждане и гласуване.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви.
Ректорът на Медицинския университет – Варна, проф. Иванов, заповядайте.
КРАСИМИР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Медицинският университет – Варна, внесе мотивирано предложение за стартиране на проект откриване на филиал на Медицинския университет в гр. Сливен с цел обучение по регулираните професии „медицинска сестра” и „акушерка”.
За никого не е тайна дефицитът на тези кадри в здравната система на страната. Медицинският университет – Варна, има потенциала и капацитета да води такова обучение, тъй като е преминал успешно акредитация за провеждането на такова обучение. Имаме също така и проверена акредитация на базата в Сливен, която Националната агенция по оценяване и акредитация даде положително становище и имаме готовност при ваше положително становище от учебната 2013/2014 г. да започнем с обучение по 20 специалисти съответно за „акушерка” и „медицинска сестра”.
Смятам, че по този начин ние отговаряме на изискванията на националната политика, а също и на регионалната политика. За никого не е тайна, че е трудно да се провежда четиригодишно обучение по тези специалности и дори този капацитет да е пренасочен за университета във Варна, ще бъде трудно за тези хора, сега завършващи гимназия, да започнат и да учат четири години във Варна.
Смятам, че това е в унисон – още веднъж повтарям – и с националната, и с регионалната политика. Затова разчитам на ваше положително становище.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, проф. Иванов.
Съсловните организации биха ли искали да вземат отношение?
Да дадем думата на Съсловната организация на професионалистите по здравни грижи.
Заповядайте, госпожо Василева. Имате думата.
МИЛКА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Ние горещо подкрепяме откриването на поредното учебно заведение за медицински сестри и акушерки, тъй като сме изправени пред една изключителна криза, липса на такъв персонал.
Но също така настояваме и за изработване на една стратегия за задържането на този персонал в България, защото в момента произвеждаме добре обучени медицински сестри и акушерки и ги изпращаме на работа в чужбина. А мисля, че това повече не може да продължава и наистина се надявам парламентът да има отношение и по този въпрос.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Доктор Миланов, Български зъболекарски съюз, имате думата.
БОРИСЛАВ МИЛАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Българският зъболекарски съюз подкрепя този законопроект, още повече че освен всичко това, което беше казано преди мен, според нас това има и социален ефект и ще допринесе за това един град с традиции като Сливен наистина да създаде условия и да задържи младите хора, които да продължат следващата степен на своето образование.
А що се отнася до конкретиката, единствено и само като бройка ще се радваме тази бройка да стартира така, както беше представена – по 20 студенти по всяка една от специалности, а това нещо и да се развие.
Поздравяваме и ректора на Медицинския университет – Варна, за това негово решение. Желая Ви успех.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Миланов.
Има ли други желания за изказвания от съсловните организации? Не виждам.
Имат думата народните представители.
Заповядайте, доц. Алексиева. Имате думата.
ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Уважаема госпожо председател, госпожо заместник-министър Димитрова, колеги! За мен няма две мнения, че ние ще подкрепим тази идея на Медицинския университет – Варна, за откриване на филиал в гр. Сливен за обучение на медицински сестри и акушерки, защото ежедневно се сблъскваме с недостиг на тези кадри.
Всички акредитационни оценки на болници и други лечебни заведения констатират, че съотношението между лекари и сестри в никакъв случай не отговаря на стандартите. Винаги недостигът на медицински сестри пречи за развитието и за добрата медицинска практика в съответните заведения.
Преди около десет години Медицинският университет – София, разкри такъв филиал във Враца. Ще споделя с вас, че след завършването на образованието на тези кадри определено се почувства, че университетът там работи добре и имахме доста прилив на медицински сестри и акушерки в здравните заведения.
Разбира се, много от тях след това отидоха навън да търсят щастието си и да практикуват. Сигурно и тук може би ще се случи това, но това не е повод и не е причина ние да мислим в обратна посока. Задължително трябва да вървим към разширяване и развиване на тази професия и задоволяване на здравната ни система с медицински сестри и акушерки.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Алексиева.
Госпожо Георгиева, имате думата.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, като народен представител от гр. Варна не мога да не изкажа изключителното си задоволство и персонална гордост. Аз като един неосъществен лекар, но пък добър пациент, години наред ратувам за истинско поддържане на здравната професия.
Не е пресилено да кажа, че с огромна болна на сърце наблюдавам как изключително добри лекари, медицински сестри и акушерки заминават от България всяка секунда. Има и статистика за скоростта, с която става това.
Затова смятам, че тази стъпка е много добра.
Освен това, както се казва, нека българите да се учат, и да се учат, и да се учат. Това е още една възможност. Сигурна съм, че като филиал на Варненския медицински университет това ще бъде едно престижно и добро учебно заведение.
В светлината на моите много често леко ексцентрични изказвания само искам да кажа следното. Може би ние не правим достатъчно да привличаме повече момчета към тази професия. Не зная каква е статистиката, колко младежи се обучават в тази професия – много малко.
Може и да ви прозвучи странно, но, ако се замислите, пък и, ако щете, и от филологическа гледна точка може би ще приемете, че има нещо вярно в това, че и името не предполага приобщаването и на мъже в тази професия. Някак си се създава едно обществено внушение, че момчетата не могат да учат и да става медицински сестри.
РЕПЛИКА: Има значение и нивото на заплатата.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: В крайна сметка, да, аз съм съгласна с колегата, че може би има едно голямо разграничаване в това кои професии са чисто мъжки и кои са чисто женски. Смятам, че ние като едно съвременно и демократично общество трябва непрекъснато да се борим за заличаването на тази разлика както във финансовите й измерения, така и във всички останали техни показатели.
Може би трябва да се помисли за промяна в наименованието или за създаване на адекватна езикова среда, която да внушава на хората, че това не е професия само за жени.
Аз не искам да звучи нито зле за жените, нито зле за мъжете. Знаете, че съм изключително освободен човек в това отношение. Но искам да ви кажа, че съществува такова обуславяне – чисто обществено и чисто социално – което внушава на хората кое нещо е подходящо за момчета и кое нещо е подходящо за момичета.
Ние с това чисто сексистко наименование – извинете – на тази професия някак помагаме на момчетата да не разбират, че това е едно прекрасно поприще за работа.
Тъй като аз твърдо смятам, че бъдещето на здравеопазването в България, ако не е светло, е все по-добро, и са се поставили много сериозни основи за подобряване на общата социална среда в това отношение, така, като една обща насока мисля, че можем да помислим по какъв начин да привличаме и повече младежи в това благородно поприще.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
За реплика давам думата на доктор Сахлим.
НИГЯР САХЛИМ: Благодаря Ви, госпожо председател! Искам да направя реплика и всъщност да напомня, че наименованието идва от това, че Флорънс Найтингейл, жена, е основоположник на тази професия.
Може да помислим и в насоката, която предлага колежката, но не знам дали днес и сега му е времето. В края на краищата, важното е, че ние подкрвепяме тази идея, защото има нужда от медицински сестри. Никой не е фиксирал, че не може да има и „братя”, разбира се, ако има такова желание, никой не е написал, че могат да кандидатстват само същества от женски пол. Така че няма такъв дискриминационен момент.
Това е важното.
Другият важен момент и акцент според мен трябва да бъде в това, че тези млади хора – мъже или жени – които решат да се занимават с тези професии, ще имат възможност да го правят на място, в Сливен, младежи и девойки от региона и от околностите, а не да правят разходи за едно сравнително дълго обучение. Това е същественото.
Принципно идеята е да бъде подкрепено това предложение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Сахлим.
За втора реплика давам думата на доц. Алексиева. Заповядайте, доц. Алексиева.
ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател!
Репликата ми е следната. Нашият стремеж – на жените от ГЕРБ – е да са равнопоставени, доколкото може, жените с мъжете и не да отнемем на мъжете някакви права, професии, реализации, а да ги накараме те да вземат от нашите, те да работят нещо, което се смята за женски приоритет, за предимство на женския пол.
Така че идеята да има медицински сестри от мъжки пол я приветствам.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Алексиева.
Имате ли желание за дуплика, госпожо Георгиева.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател! Моята цел не беше да предизвикам някакъв спор между мъжете и жените. По никакъв повод, особено пък професионален.
Просто се замислих за това, защото, ако наистина погледнете сериозно, ще видите, че това е единствената професия, която е изцяло женска, оставете, че е от женски род.
Вярно е, права е колежката от ДПС, че може би не му е времето сега. Но, ако всеки път казваме: не му е времето сега, никога няма да му дойде времето. Можем да се замислим по този въпрос, защото той не е съвсем без значение, без с това да се опитвам да предизвиквам какъвто и да е било сексистки спор. Ни най-малко! Напротив! Точно обратното!
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
За въпрос поиска думата доктор Шарков. Заповядайте, доктор Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо министър, господин ректор, нека наистина се върнем към първа точка от дневния ред, защото иначе, както ми подсказват тук, ще започнем да питаме колко жени миньори има в света.
Въпросът ми е следният. В мотивите на Министерския съвет по законопроекта пише, че ще се обучават по 80 бройки от специалност, а по-нататък Националната агенция по оценяване и акредитация на едни места пише 160, на други 240. Стори ми се, че Вие, господин ректор, казахте 20 студенти. Две по двайсет ли имахте предвид?
КРАСИМИР ИВАНОВ: Капацитетът е за целия курс на обучение. Сега започваме с 20 медицински сестри, 20 акушерки за четири години.
ВАНЬО ШАРКОВ: Това не означава, че следващата година не може да бъде увеличена бройката, нали?
КРАСИМИР ИВАНОВ: Не, не. Ще се обучават по 20 медицински сестри и по 20 акушерки.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря ви.
Доктор Адемов поиска думата за изказване. Заповядайте, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми гости, колеги! Ясно е, че няма как да не бъде подкрепен един такъв законопроект, още повече че направените предложения отговарят на съответствието между това, което предлага медицинското образование, от една страна, и това, което изисква медицинският пазар, ако мога така да го нарека, от друга страна.
Тоест, при положение, че има търсене на определени кадри, сега се появява предлагане, което е добре.
Затова ние ще подкрепим този законопроект.
Само че аз изобщо не съм убеден, че този прием, пък и други приеми, доколкото знам, тези учебни заведения бяха 14 на брой. Сега възстановяваме част от тях – във Враца, в Русе – сигурно ще сбъркам, няма да мога да изброя всичките четиринадесет.
Но големият проблем тук е, че при разглеждане на един такъв законопроект, трябва да имаме много повече информация, госпожо председател. Примерно какъв е приемът в съществуващите сега учебни заведения, които подготвят тези специалисти? Той запълва ли се всяка година или не се запълва? Това, първо.
Второ, каква част от тези, които завършват сега, остават да работят в системата на придобитото образование и оттам да стигнем до извода дали увеличаването на приема и увеличаването на тези заведения, които предлагат това обучение, ще бъде в състояние да реши този проблем.
Според мен това е само едната страна на въпроса. Другата страна е свързана с нещо, много по-различно, което е извън медицинското образование. Всъщност, като казах „медицинско образование”, се сетих, че тук говорим за академични бакалаври, нали? Те са с четиригодишно обучение.
Съгласете се, че след четиригодишно обучение човек придобива образователно-квалификационна степен бакалавър и трудно ще го задържим, въпреки огромното ни желание, срещу 400 или 500 лв. заплата. Това е един от огромните проблеми.
Затова аз смятам, че не само по този начин можем да решим този въпрос. Това не е единственият начин, с който можем да решим проблема. Ние можем да имаме огромното желание да разкриваме все по-нови и по-нови университети, в които да се предлага тази образователно-квалификационна степен, но в никакъв случай няма да решим проблема. Няма как да го решим само с тази мярка.
Аз пак повтарям. Приветстваме тази мярка. Тя е необходима, тя е важна, тя е наложителна. Но не съм убеден, че само с тази мярка ще се реши този проблем. Има много други проблеми, които са свързани с много други действия или пък бездействия на правителствата през всичките години. Аз не казвам, че само това правителство работи по начин, по който да създава този проблем. Всички правителства досега са допринесли до това два пъти да е намалял броят на специалистите по здравни грижи от началото на реформата. Това е записано, приблизително два пъти, разбира се, в следващия документи, който ще разгледаме след малко.
Така че, уважаеми колеги, ще подкрепим този законопроект, но трябва да знаете, че проблемът генерално не може да се реши единствено и само с този подход.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Предлагам да преминем към гласуване на законопроекта.
Подлагам на гласуване проект на решение за откриване на филиал – Сливен, в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна, № 202-03-18, внесен от Министерския съвет на 15.12.2012 г.
Моля, гласувайте.
"За" - 16, "против" и "въздържали се" - няма.
В тази бройка са включени и гласовете на предварително писмено заявили своя вот народни представители.
Решението за откриване на филиал – Сливен, в структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна, № 202-03-18, внесен от Министерския съвет на 15.12.2012 г., се приема на първо гласуване.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Разглеждане на Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите през 2011 г. и изпълнение на Националната здравна стратегия, внесен в Народното събрание с писмо № 203-03-23 на 13.12.2012 г.
От името на Министерството на здравеопазването кой ще представи доклада?
Заповядайте, госпожо заместник-министър Димитрова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател! На 10 октомври 2012 г. Министерският съвет прие проекта на решение за приемане на Годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия за 2011 г.
Проф. Петко Салчев участва в работната група, която разработи доклада за здравето на гражданите и той ще представи кратко резюме на доклада.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Проф. Салчев, заповядайте. Имате думата за резюме по доклада.
ПЕТКО САЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми колеги!
Глобалната финансова и икономическа криза, започнала през 2007 г., и особено силно изявила се след 2009 г., може да бъде определена като тежък удар върху здравните системи в целия свят. Нейното най-силно влияние в България се прояви в последните две години чрез външен натиск върху здравеопазната система, изразяващ се преди всичко с негативни ефекти върху ресурсното осигуряване и с повишено търсене на здравни услуги от страна на населението.
Икономическата криза постави на изпитание здравните политици и ги изправи пред вземането на трудни решения относно:
- Осигуряване на необходимите ресурси за нейното функциониране и правилното им планиране на фона на намаляващите възможности на държавата и населението да покрива разходите, свързани с осигуряването на здравните услуги и необходимите инвестиции;
- Намаляването на публичните разходи за здраве (или тяхното задържане на определени нива) при икономическа криза, свързана с повишаване на броя на безработните и хората в неравностойно положение.
Това можеше да бъде осъществено чрез предприемане на действия от страна на държавата в следните направления:
1) или чрез повишаване на осигурителните вноски или данъци с цел запазване на финансовата стабилност на системата;
2) или чрез намаляване на обема на предоставяните услуги или намаляване на качеството на услугите и
3) или чрез намаляване цената на услугата.
За радост в България тези сценарии през 2011 г. бяха избягнати чрез запазване на нивата на осигурителните вноски и данъци, запазване обема на предоставяните здравни услуги, както и на цените за тях.
Настоящият доклад за здравето на гражданите през 2011 г. и изпълнението на Националната здравна стратегия бе структуриран по нов начин и се подчини на следните изисквания:
- да бъде базиран на фактите и доказателствата;
- да бъде аналитичен;
- да е направен обективен анализ на изследваните здравни явления към периода, определен в доклада;
- да отговаря на въпросите относно реалните потребности и очаквания на обществото, а именно здравето като водещ фактов в ценностната система на българските граждани, здравето като основно право на гражданите и здравето като функция и грижа на държавата.
Докладът трябваше да бъде ясен и разбираем, като представените факти и данни в него да отразяват обективното състояние на здравето на населението и здравната система, както и на факторите, които влияят върху него, да отразява основните тенденции в развитието на външните фактори, които влияят върху системата, и подходите за вземането на решения и да отразява рисковете за здравето на ниво индивид, както и развитието на системата на здравеопазването в нашата страна.
Във връзка с това той бе структуриран в няколко основни направления, които да опишат демографското и здравно състояние на населението, функционирането на здравната система, влиянието на европейските и международните политики върху развитието на здравето на населението, отчет за изпълнение на Националната здравна стратегия, основните рискови предизвикателства пред българското здравеопазване, които са във връзка с анализираните факти, както и да представи факти, анализи и оценки за здравето и здравната система на България от международни проучвания.
Във връзка с това много накратко ще кажа какви са основните изводи, рискове и предизвикателства пред българското здравеопазване на базата на данните, фактите и анализите в доклада.
Първата група: Рискове свързани със здравно демографско състояние.
Демографските процеси в България се характеризират с трайна тенденция на намаляване броя на населението и на неговото застаряване, свързани преди всичко с:
- ниската раждаемост, нарастването на смъртността и емиграцията на значителна част от младите хора.
- две трети от намалението на населението се дължи на отрицателния естествен прираст и една трета - на външна миграция.
- негативни промени във възрастовата структура на населението.
- продължаващ процес на демографско остаряване, характерен и за другите страни на ЕС.
- високо ниво на смъртност – както обща, така и преждевременна, което е един от новите изследвани елементи, характеризиращи здравето на населението;
- България остава една от страните с най-високите стандартизирани коефициенти за смъртност по всички причини.
Стандартизираният коефициент за смъртност на 100 000 души население в България надвишава средния за ЕС по 17 причини за смъртност. България заема 5 първи места – стандартизираният коефициент за смъртност от новообразувания; болести на органите на кръвообращението; други болести на сърцето; мозъчно-съдова болест; както и някои състояния, възникващи в перинаталния период.
Стандартизираният коефициент за смъртност за България от болести на органите на кръвообращението остава двойно по-висок в сравнение с ЕС. Смъртността от новообразувания в България е по-висока от средната за ЕС.
В структурата на умиранията по причини – водещи остават болестите на органите на кръвообращението и новообразуванията.
В структурата на умиранията от болестите на органите на кръвообращението с най-висок дял са представени сърдечно-съдовата недостатъчност, мозъчносъдовата недостатъчност и исхемичната болест на сърцето.
В структурата на умиранията от злокачествени новообразувания водещи са заболяванията на бронхите и белия дроб, следват тези на дебелото черво, млечната жлеза при жените, стомаха, панкреаса и на простата. Или общо те обуславят повече от половината умирания от този клас болести.
Продължава да е висока детската смъртност, независимо от изразената положителна тенденция към снижаване. Достигнатото равнище на детската смъртност през последните 4 години е най-ниското в цялата история на демографската статистика в България и въпреки това остава 2 пъти по-високо, отколкото в ЕС.
Запазват се териториалните различия в нивата на отделните здравно-демографски показатели.
Нараства болестността и заболеваемостта от злокачествени новообразувания.
Във връзка с това нараства броят на хоспитализираните случаи в стационарите на лечебните заведения.
Регистрира се увеличаване на броя на децата до 16 г. възраст, признати за лица с вид и степен на увреждане.
Основните фактори на външната среда са, че имаме повишени шумови нива. Влошава се акустичната обстановка в зони, подлежащи на усилена шумова защита, както и детските, здравните и учебните заведения, жилищата и местата за отдих и рекреация, които се намират в тези зони.
Има несъответствия в качеството на питейните води в някои региони на страната, които са с трайни наднормени концентрации (до 2 пъти над нормите) по здравно значимите показатели нитрати, хром и флуориди.
Отрицателни остават характеристиките в модела на хранене на децата в ученическа възраст. При голяма част от учениците се установява ниска физическа активност.
Рисковите фактори свързани с начина на живот у нас са най-широко разпространени сред населението.
Продължава да се увеличава броят на учениците, които употребяват наркотични вещества в живота си.
Рискове свързани с функционирането на здравната система.
Влиянието на глобалната финансова криза се проявява чрез негативни ефекти върху възможностите за ресурсното осигуряване на системата, както и повишено търсене на здравни услуги от страна на населението.
Влошаваща се кадрова осигуреност, недостатъчна квалификация и демотивация на работещите в системата и по-специално в спешна медицинска помощ;
Прогресивно влошаване на възрастовата структура на медицинските специалисти, недостатъчен брой обучаващи се студенти и увеличаване на броя на медицинските специалисти, желаещи да търсят професионална реализация извън страната.
Структурите от националната здравна мрежа са неравномерно разпределени с нарастващи териториални различия и неравнопоставеност на населението по отношение на достъпа до отделните видове медицинска помощ, особено при първичната медицинска помощ.
Нарушено е взаимодействието и координацията между отделните сектори на системата, което влияе върху интегритета на системата и намалява качеството и ефективността на медицинската помощ.
Нараства неудовлетвореността на населението от достъпа, организацията и качеството на предоставяните първични медицински грижи.
Все още липсва реално осигурено 24-часово обслужване на населението от общопрактикуващите лекари, което натоварва системата за спешна медицинска помощ.
Липсва подобряване на дейностите по промоция на здраве и профилактика на болестите, осъществявани от ОПЛ.
Функционирането на системата на спешната медицинска помощ е затруднено от липсата на ясно дефиниране на обекта на спешната помощ, което предполага често неадекватното й обременяване с неспецифични дейности.
Високата честота на хоспитализациите в страната следва да бъде обект на комплексни действия в бъдеще, както и необходимостта от вътрешно преструктуриране с акцент върху легла за долекуване и продължително лечение, хосписи, краткотраен престой, при ясно категоризиране и териториално разпределение на болничните заведения.
Наложителна е специализация и оптимизиране на „портфейла” от болнични услуги, с цел най-пълно задоволяване на потребностите на населението при най-ефективно използване на наличните ресурси.
В системата на здравеопазване липсва достатъчно ефективен инструментариум за контрол на качеството на медицинската помощ.

По изпълнение на националната здравна стратегия
Трябва да се отбележи, че в голяма част Националната здравна стратегия и Плана за действие са изпълнени, тъй като 2013 г. е последната година от програмния период и хоризонта на действие на тази стратегия.
Препоръката е, че се налага да се планира и започне работа по създаване на нова стратегия за следващите години, която да отрази поуките от досегашното изпълнение на тези стратегически документи и най-вече да отрази новите реалности, свързани с участието на България в Европейските структури и политики, и заложените цели и задачи по Програма 20/20.
В заключение, най-съществено влияние върху здравето на гражданите имат социално-икономическите фактори на обкръжаващата среда – около 50 процента, следвани от начина на живот на отделните граждани, семейството, групите, обществото – около 20 процента.
Въздействието на здравната система върху индивидуалното, груповото и общественото здраве е в рамките на едва 10%. Тук трябва да се отбележи, че и самата здравна система изпитва допълнително външни въздействия, които оказват влияние върху нейната ефективност.
Както здравните политици, така и обществото трябва да се замислят върху факторите, които оказват влияние върху здравето на гражданите и да пренасочат своите очаквания от това, че здравната система ще реши всички проблеми, свързани с опазване и възстановяване на здравето. Тези очаквания не почиват на обективна основа и именно затова в последните години се наблюдава спадане на доверието на гражданите към здравната система и работещите в нея.
Здравната система може и трябва да подпомага усилията на гражданите и обществото за постигане на по-високо ниво на здраве и качество на живот чрез всички свои диагностични, клинични, организационно методични и научни методи, предоставяне на експертни оценки и разработването на съответните програми, но не може да наложи решения и поведение, което е задължение на обществото и политиците.
С това искам да приключа, като вметна защо направих последната забележка. Това е, тъй като и преди няколко дни колеги от Института по демография на БАН се опитаха да обяснят влошената демографска ситуация в България или всички негативни тенденции с основна водеща причина системата на здравеопазване, с което специалистите, които се занимават в тази област, не са съгласни.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, проф. Салчев.
Има ли желаещи за изказвания, коментари от съсловни организации, първо?
Заповядайте, доктор Николай Шарков.
НИКОЛАЙ ШАРКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! За много години! Не сме се виждали, желая ви много здраве и много ползотворна работа.
Първо, приветствам доклада, защото този път за мое щастие Националната програма за профилактика на ранното заболяване не е изпусната. В предишни доклади трябваше да правя забележки пред вас, че е изпусната програма.
Второ, на стр. 83 е отразена, както трябва, дейността, извършена през 2011 г.
Когато вече се отразява една такава програма, тя обикновено има и изводи за основните неща, които касаят здравето на децата до 18-годишна възраст от гледна точка на здравето на устата. Тук са отбелязани някои цифри, но тези цифри не дават ясна представа на този, който чете доклада, за състоянието на оралното здраве на българските деца, което не е никак добро. Не използвам други прилагателни, но то наистина не е никак добро.
Но тъй като за оралното здраве на децата е предаден един подробен, 90-страничен доклад за извършените епидемиологични изследвания на 21 160 деца. Такова изследване в България в нито една сфера на медицината не е правено. Надявам се, че народните представители ме слушат, защото това касае и доклада по принцип. Такова изследване не е правено от повече от 20 години.
Приветствам Министерството на здравеопазването в лицето на заместник-министър Димитрова, което даде наистина една много сериозна подкрепа за развитието на програмата. Това не е комплимент, това е самата истина.


Тук не трябва да забравяме обаче и Министерството на образованието, младежта и науката, защото тази програма е конвергенция между дейностите на двете министерства. Дотук беше хубавото.
Отиваме на 183 страница – тези, които са си разпечатали доклада – и там на тази страница има оценка на програмите. Изведнъж, преглеждайки оценките на различните програми, аз установявам, че тази програма, която е излязла извън пределите на България, защото тази програма не е анонимна нито на европейско, нито на световно ниво сред колегите-лекари по дентална медицина и сред хората, които заемат ръководни длъжности в тази сфера на медицината.
Националната програма в т. 4.20. първо е описана като проект на Национална програма, което не е така. Това не е проект, а програма, която действа от месец април 2009 г. с постановление на Министерския съвет. Това беше правителството на Тройната коалиция, те приеха програмата, това не трябва също да се забравя. Изведнъж, оценката за тази програма е 3,95.
Аз не искам да хвърлям сянка на съмнение върху програмите в здравеопазването, но не може една такава програма, в която към момента участват 400 доброволци, за епидемиологичното изследване 90 човека, калибриран екип обходи цялата страна, както в големите населени места, така и в малките населени места, казано сложно – урбанизирани и неурбанизирани райони. Тази програма, която бе добре огласена, от тази програма, от която се възползваха около 20 000 деца годишно, защото върху 20 000 деца е проектът да се поставят
Аз задавам въпроса: кой администратор слага оценките и ги слага ей така, защото, видите ли, това е единствената програма с една много ниска оценка.
Ако всички вие, тук стоящи около масата, госпожи и господа народни представители, се замислите коя програма ви е известна, аз мисля, че май една от най-известните е Националната програма за профилактика на оралните заболявания.
Не може тази програма, която наистина работи, която има толкова активност, с каквато нито една друга програма не може да се похвали, която е ангажирала включително и оралските медиатори, това не е наша измишльотина, ние не сме открили топлата вода, а чисто и просто сме заимствали от някои други национални програми, да има такава ниска оценка.
Този администратор, който е поставил оценките, моите дълбоки уважения, но ги е поставил абсолютно субективно в оценъчната скала.
Аз категорично възразявам срещу тази оценка и настоявам тя да бъде преразгледана. Ако някой иска, може да бъде направен дебат между ръководителите на национални програми, да се направи кръгла маса, на която аз ще защитя Националната програма за профилактика и ще се мотивирам във всички направления, за които никъде в оценъчната скала не е дадено как се дават оценки, за да бъде променена оценката.
Настоявам да бъде променена тази оценка. Тази оценка означава, че програмата, видите ли, горе-долу добре работи. Категорично не съм съгласен с това. Който е дал тази оценка, трябва да си понесе цялата отговорност.
Като председател на Националния координационен съвет на програмата и като заместник-председател на Българския зъболекарски съюз категорично настоявам за преразглеждане на тази оценка и съм готов по всяко време да бъда извикан, като естествено за пореден път занеса отчетните доклади на програмата, които не са хартия или отчети, а са отчети за реално извършена работа, подчертавам, реално свършена работа, за да променим тази оценка.
Мога да ви дам много интересни цитати от оценъчната таблица, но ще се въздържа, защото говоря само от нашата камбанария.
Благодаря ви много за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Шарков.
Думата поискаха първо от Българския лекарски съюз. После ще дадем думата отново на Българския зъболекарски съюз – на доктор Миланов.
БОРИСЛАВ МИЛАНОВ: Тъй като сме от една и съща организация с доктор Шарков, по-скоро бих искал да изкажа и аз мнението си по този въпрос.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря. Щом има разбиране, давам Ви думата.
Заповядайте, доктор Миланов.
БОРИСЛАВ МИЛАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми проф. Салчев.
Категорично не съм съгласен и аз с тази оценка, защото освен всичко, което изложи доктор Шарков като аргументация ще добавя и това, че едва ли има програма, която да работи по-прозрачно, която да се базира не само на конкретно свършена работа и оценка, но и на проучване, извършено от нашите авторитети в областта на детската дентална медицина.
Народните представители, които бяха поканени да участват на финалните кръгли маси, сами могат да изразят своето отношение дали това е така или не.
Аз спирам дотук, за да не разтегляме темата излишно.
Второто нещо, което искам да кажа, тъй като в доклада чух, че се говори за създаване на абсолютно равен достъп до медицински услуги, питам къде в доклада е споменато това, че в момента на територията на Република България няма нито една практика по дентална медицина, която да отговаря на съвременните изисквания за лечение на хора в неравностойно положение. Къде са тези хора? Къде са тези членове на нашето общество? Те втора категория хора ли са? Как се извършва тяхното лечение?
Поставям въпроса дори с емоцията, която вкарвам, защото не знаете, че колегите, които се занимават с лечението на тези хора, са на ръба на закона. Тоест, ако не дай си, Боже, настъпят някакви усложнения, колегите по всички изисквания на нормативните актове директно отиват в затвора затова, че са извършили съответната медицинска дейност в несъответствие със съвременните изисквания.
Така че мисля, че този въпрос трябва да се постави доста остро. Искрено се надявам, че през 2013 г., независимо от това, че акцентите в годината са в различни посоки, но в крайна сметка ще се намерят тези сили и това желание наистина да се направи една малка крачка напред, но да я има тази малка крачка.
Готов съм като председател на Българския зъболекарски съюз активно да участвам в този процес заедно с колегите от Управителния съвет и като ангажимент от наша страна е да бъдат предоставени специалисти, които наистина да работят и в тази област.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Миланов.
Думата има представителят на Българския лекарски съюз Цветозар Младенов.
Заповядайте, господин Младенов.
ЦВЕТОЗАР МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми дами и господа народни представители. Въпреки че всички чухте, самият доклад въобще не е розов, бих казал, че има доста данни, които би следвало да бъдат анализирани впоследствие, опасявам се, че той може да бъде и значително по-лош. А това е поради следната причина.
За да се изготви обективен и качествен анализ, трябва да бъдат събрани данни. За да бъдат събрани тези данни, трябва да се използват официални източници. Тук бих желал да ви посоча, че въпреки законовата делегация и въпреки апела на Българския лекарски съюз Министерството на здравеопазването все още не е изготвило наредба, по смисъла на която да се определи срокът на събиране и начина на предаване на медицински документи. Говоря за първичните медицински документи.
На базата на цялата тази информация наистина би могло да се приеме, че докладът не е достатъчно обективен, пълен и качествен.
От друга гледна точка, бих желал да ви информирам и за нещо, което е практика в Европейския съюз, а и навсякъде по света – в рамките на годината да има няколко разяснителни кампании относно правата на гражданите за профилактични прегледи. Това спестява много пари, а в България не се прави. Защо не се прави? Никой не дава отговор.
Това са двете теми, върху които искам да ви обърна вниманието и да ви накарам по някакъв начин да размислите и да предприемете съответните мерки.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Младенов.
Имат думата народните представители.
Заповядайте, госпожо Симеонова.
КРАСИМИРА СИМЕОНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник-министър, колеги!

Аз искам да взема отношение само в частта за проекта за Национална програма за профилактика на оралните заболявания при деца от 0 до 18 години в България, тъй като съм свързана с тази програма като депутат, който наблюдава програмата в моята област и съм участвала в няколко кръгли маси.
Аз също съм впечатлена и неудовлетворена от оценката 3,95 при положение, че тази програма все повече се развива. Колегите наистина отчитат реално извършена дейност. А за тези кампании за профилактика ще кажа, че нашите кампании, колеги, се правят два пъти в годината преди да стартира всъщност програмата за извършване на самата орална профилактика. И тези кампании не са финансирани, а са на доброволни начала, правени от колегите-стоматолози, за да могат все повече деца да бъдат обхванати.
В последните два месеца, когато протече кампанията, трябва да ви кажа, че изключително много деца бяха обхванати. Все повече родителите разбират за тази национална програма.
Изключително благодарни сме на ромските квартали и на ромските медиатори и в тази насока искам да приветствам и откриването на филиал за обучение на медицински сестри в Сливен, тъй като, ако това бъде обвързано и със Стратегията за развитието и интеграция на ромите, трябва да ви кажа, че трябва да насочим усилията си и към тези здравни медиатори. Да ги приобщим и да ги финансираме или да им помогнем финансово, за да могат да завършат дори и специалността „медицински сестри”.
Аз смятам, че ако се направи един анализ, ще се види, че тази дейност е изключително добре подготвена, извършена е оралната профилактика и не само, че са оползотворени средства, които са дадени, но тези кампании са свързани с изключително време, отделено от стоматолози, разяснителна работа, посещения на училища. Всичко това е извън тези отчетни стойности, извън остойностяване на услугата силанизиране на детски зъби.
Аз смятам, че тук трябва да сме по-внимателни и да преразгледаме оценката, защото по този начин ще демотивираме хората, които извън своето работно време, извън парите, които им се полагат, те правят профилактика и правят усилия да разяснят защо е необходимо на децата между 6 и 9 години да се поставят тези силанти.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Симеонова.
Доктор Сахлим, имате думата.
НИГЯР САХЛИМ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник-министър, господин ректор, уважаеми колеги и гости!
Очаквам по-сериозен дебат. Това е много важен документ.
От скромния ми опит и наблюдение искам да споделя, че това е най-сериозният доклад по отношение на здравето на нацията, който е внасян в Народното събрание.
За първи път има аналитични изводи, таблици, опит да се направи подробен анализ и сравнение с подобни нам страни и въобще всички европейски системи за здравеопазване, има сериозни констатации. Най-сериозните са на стр. 43, където, уважаеми колеги, ясно е казано и това е удар и по нашата градинка: неадекватност и недостиг на ресурси – човешки, финансови, материално-технически, информационни, организационно-управленски – несъответствие между структурата и търсенето, между ПИМП, СИМП и високотехнологичната медицинска помощ, липса на хоризонтална интеграция и взаимодействие, свръхцентрализация в определени случаи или пълна децентрализация като кардиоинвазивните услуги например, неадекватни решения, свързани с териториално разпределение, свръхокрупняване или раздробяване.
Ясни са констатациите. На едно от челните места сме по детска смъртност – два пъти над средноевропейските нива, най-ниския брутен вътрешен продукт като процент, който се отделя за здравеопазване, най-високи плащания кеш и за лекарства, и за всякакви услуги.
По-сериозни констатации аз просто не знам как да си представя.
Има обаче едно нещо, което искам да чуя от представителите на Министерството на здравеопазването. Министър Атанасова дано да го прочете подробно, защото имаше твърдения, че министърът на здравеопазването не отговаря за всички лечебни заведения, а само за държавните. Мисля, че осигуряването на устойчиво развитие на здравната дейност в лечебните и здравни заведения всъщност е ангажимент на здравния министър, без значение от собствеността.
Хубаво е, че в този официален доклад, защото това е официален документ, го пише и някой го припомня. Но остава големия въпрос какво правим, като хората в България умират предимно от неинфекциозни заболявания? Програмата ни „СИНДИ” няма нито лев финансиране за тази година. Интересно как има оценка 5,5 или нещо подобно.
Ние като държава трябва да решим какво правим, как се борим със сърдечно-съдовата патология, с онкологичните заболявания, с един куп други социалнозначими заболявания и нямаме идея както ще се случва оттук нататък. Това е неадекватно поведение.
На второ място, личните ми впечатления са по отношение на програмите. Действително, че програмата за орално здраве за деца от 0 до 18 години е една от работещите програми, която слезе до всеки регион – Разград, Смолян, Пазарджик и т.н. За другите програми, които издават само брошурки и някой взима хонорари, не съм убедена, че това се случва.
Другата програма, върху която аз имам наблюдение, е програмата за ромското включване – как се изхарчиха едни луди пари. Но тази година мобилни екипи слязоха до малките общини и населени места. Какъв беше интересът, е друга тема, но здравните медиатори са едно от хубавите неща, които се случиха в нашето здравеопазване, като медиатори между ромската общност и системата на здравеопазване.
Това е моето мнение.
Поздравления за хората, които са изработили доклада, въпреки че най-вероятно има и други мнения.
Аз не знам какво ние като комисия можем да вземем като отношение, но единствено по-лошо нещо като констатация, госпожо заместник-министър, което съм чела като доклад напоследък, е докладът на Световната банка. И Вие го знаете. Там, в този доклад има убийствени неща за българската система. Те са ни сканирали системата от 2009 до 2011 г., не, когато е бил ланския сняг, Тройната коалиция, Мими Виткова и някой друг, а сега. Те са ни казали проблемите – липсата на връзка между първичната помощ, между специализираната помощ и болниците.
Ще трябва да обърнем внимание на извънболничната помощ, а не да хиперхоспитализираме с измислени вече клинични пътеки, на които никой не вярва, че това е официалната статистика.
Ето това са за мен страшните проблеми в този доклад. За първи път ми се струва, че има опит да не е толкова формален, защото в предишните години имаше по-скоро такива доклади.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Сахлим.
Има ли други желаещи за изказвания?


Искате да направите коментар? Заповядайте, проф. Салчев.
ПЕТКО САЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Искам да направя едно уточнение, ако позволите.
Тъй като колегите поставиха въпроса за оценките на програмите, искам да кажа, че това не е една оценка дали една програма е добре изпълнена, лоша, хубава или как се изпълнява, а експертите, които са помолени да дадат така наречената експертна оценка по Делфи е на какво ниво до момента са изпълнени задачите по програмата и то към 2011 г.
Така че това не прави оценка на самата програма.
Ние говорим към 2011 г. на какво ниво са изпълнени задачите от програмата. Ако кажат колегите, например, че на 100 процента са изпълнили Националната програма до момента, значи оценката им трябва да е 10.
Това е едното уточнение, което исках да направя.
Второто, което искам да кажа, че веднага след прочитането на доклада от Министерството на здравеопазването и от министъра на здравеопазването, всички знаете, беше възложено и беше направена стратегическа рамка, за да може да се отговори на тези въпроси, които са поставени в доклада.
Искам само да ви кажа за сведение, че до момента становище по Стратегическата рамка има дадени от 17 човека – експерти, нито от една професионална съсловна организация, от нито една пациентска организация, въпреки че рамката стои вече четвърти месец на интернет-страницата на Министерството на здравеопазването.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, проф. Салчев.
Доктор Адемов поиска думата. Заповядайте, доктор Адемов.

ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми гости и колеги!
Взех думата, първо, за да се присъединя към оценката, към цялостната оценка за този доклад и, на второ място, да формулирам един въпрос към вносителите на този доклад.
Някой сигурно ще си помисли, че се формализирам, че се заяждам. Няма такова нещо. Докладът е разкошен и може да служи за всякакъв тип анализи, ако щете, и за информация. Който иска да бъде информиран, нека да отвори доклада, да го разпечати като мен, и да се запознае с това, което го интересува, защото той дава страхотна информация.
Сега ще кажа това, което искам да поставя като въпрос. Този доклад е внесен на 10 октомври 2012 г. или по-скоро е разгледан на заседание на Министерския съвет на 10 октомври. На 13 декември 2012 г. е внесен в Народното събрание.
Само че, вие знаете, че се опитваме да четем закони, в Закона за здравето е написано в чл. 5, ал. 2, че „министърът на здравеопазването представя в Народното събрание годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия в срок три месеца преди началото на бюджетната година.”
Този срок сигурно си давате сметка, че въобще не е случаен. Този срок е даден, за да даде възможност на народните представители, на Народното събрание, на експертите, на всички, които се занимават с бюджетната процедура за следващата година, да се запознаят с този анализ, с тези изводи, на базата на които след това да се вземат управленски решения.
Това не е заяждане, доктор Иванов, за съжаление. Не казвам, че това се прави само сега. Това се прави години наред. Само че това не означава, че това е добра практика.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Това е най-хубавият доклад от години насам.
ХАСАН АДЕМОВ: Естествено, никога не съм казал такова нещо, че няма по-хубав доклад. И какво от това? За какво го внасяте в Народното събрание след Нова година, когато са приети бюджетите, когато са разгледани и приети всички приоритети, политики и т.н.? Какъв е смисълът от този доклад?
Пак ви казвам, това е едно разкошно четиво, един прекрасен анализ, която служи за какво? За какво ни служи? За информация и за анализ! А анализът за какво служи? За вземане на управленски решения.
Само че, ето сега, какво управленско решение можете да вземете. Тук са написани оценките и те не са случайно. Дали са обективни или не – това е вече друга тема, защото въобще не съм съгласен дори и с това, което каза проф. Салчев, че тази оценка за програмата за оралната профилактика заслужава по-ниска оценка, например, от Програмата за борба с тютюнопушенето, което създаде, създава и ще продължава да създава маса скандали.
Но това е моят поглед. Сигурно има и други критерий, по които да се оценяват тези програми.
Но пак повтарям, изключително важно е на базата на тези изводи, на тези анализи, на тези доклади да се предлагат политики и тези политики съответно да бъдат финансирани. Защото другото не е толкова важно.
Тук пише всъщност от какво умират българските граждани. Това е един аргумент, с помощта на който трябва да заделим повече средства и в бюджета на Националната здравноосигурителна каса, и в бюджета на Министерството на здравеопазването точно за профилактика и за борба, за лечение и т.н., ако щете, и за цените на клиничните пътеки.
Ето това е цялата идея на това упражнение, наречено доклад за здравето на нацията. Ако ние сме на първо място по перинатална и детска смъртност изобщо в целия Европейски съюз, тогава какъв трябва да бъде приоритетът? Естествено, че трябва парите, които заделя Националната здравноосигурителна каса и програмите, които се подготвят, трябва да бъдат ориентирани натам, за да се справим с онзи проблем.
Разберете ме, казвам го съвсем добронамерено.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Позволявам си да взема думата за реплика, за да Ви кажа все пак какви мерки сме предприели, въпреки че този доклад идва след бюджетната година.
Миналата година беше забранено тютюнопушенето в закритите обществени помещения, което е отговор на фактите, изнесени в този доклад за структурата на смъртността. Да, ние затова през 2012 г. – подчертавам – че стратегически забранихме тютюнопушенето, защото смъртността в България от сърдечно-съдови заболявания и в рамките на онкологичните заболявания, смъртност от канцероматози на дихателните пътища и белия дроб е на първо място.
Така че смятам, че това е една изключително важна стъпка и инвестиция в превенция и профилактика в отговор на бележките в този доклад.
Нека да припомня, че за следващата година Националната здравноосигурителна каса ще финансира чрез плащания от Министерството на здравеопазването – това е политика на държавата – прегледи на здравнонеосигурени жени, които ще раждат. Това предполага наистина снижение на перинаталната смъртност, защото по този начин се подобрява антенаталната диагностика.
Да подчертаем, че има нова клинична пътека за спешно възникнали състояния при децата, което също е инвестиция по отношение на подобряване състоянието на детската смъртност и детското здраве.
Трябва да подчертаем, че наистина има промяна и в пакета за профилактика, има промяна в пакета за 24-часово обслужване на общопрактикуващите лекари, което пък е моята забележка към този доклад, защото беше отчетено, че има дефицит на това обслужване, но 2011 г. беше годината, в която се въведе функционирането на неотложните кабинети, които до значителна степен – според мен – облекчиха, първо, достъпа на пациентите до 24-часово обслужване. От друга страна, облекчиха и лекарите, които години наред трябваше да намира начини, запазвайки здравето си, да оказват тази непрекъсната помощ.
Така че смятам, че това можеше да бъде обективно преценено в доклада и наистина да намери някакво отражение като статистика, защото смятам, че това наистина е стъпка напред към подобряване на достъпа и в укрепване на извънболничната медицинска помощ.
Докладът е такъв, какъвто е. Вярвам, че всички ще се концентрирате и върху това, което каза като заключение проф. Салчев, че 10 процента от индивидуалното здраве се определя като фактори от системата на здравеопазване. Във всички други случаи ние трябва да въздействаме върху факторите на социално-икономическото състояние и върху състоянието на околната среда и условията на живот.
Така че наистина политиките в тази посока могат да се начертаят и нека да отчетем и постигнатото, и това, че за следващата година в бюджета има повече пари за здравеопазване, независимо от процента от брутния вътрешен продукт.
Така че можем да кажем, че този доклад наистина е реализиран до известна степен в рамките на икономическите възможности на държавата в следващи политики.
Доктор Адемов, имате право на дуплика.
Заповядайте, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Разбира се, че могат да бъдат казани и повече аргументи от тези, които казах. Само че аз разбирам от това, което казвате, че Вие сте били предварително информирани с изводите в този доклад. Само че той влиза в Народното събрание, след като са приети всички документи, което в известен смисъл обезсмисля идеята за такъв доклад.
Идеята е цялата общественост, Народното събрание чрез медиите всички хора да бъдат запознати с това, което е направено като анализ, това, което е направено като изводи, за да може в крайна сметка да се вземат тези мерки.
Аз все пак ви поздравявам затова, че преди да излезе доклада сте взели подходящи мерки.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Под формата на изказване ще си позволя да отбележа, че не може управлението на системата на здравеопазване да очаква един доклад, за да се запознае изневиделица със състоянието на системата. Регулярното наблюдение и контрол са по-адекватни и именно затова са се взели такива мерки предварително, преди да стане докладът факт и преди Народното събрание да се запознае с този доклад, защото предполагам, че Министерството на здравеопазването е запознато с фактологията от доклада много преди това.
Има ли други желаещи за изказвания?
Давам думата на господин Петко Кенанов.

ПЕТКО КЕНАНОВ: Казвам се Петко Кенанов от Конфедерация „Защита на здравето”.
Вижте, вие тук спорите за някакви неща. Нямаше да спорите за тях, ако бяхте направили така, както е в Министерството на труда и социалната политика. Там има Национален съвет, който мониторира политиката. Можете да създадете и към Министерството на здравеопазването същия такъв орган, за да може да е ясно по всяко време на денонощието накъде отида здравната система. Точка.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Кенанов.
Заповядайте, господин Таушанов. Имате думата.
ПЛАМЕН ТАУШАНОВ: Казвам се Пламен Таушанов, Българска асоциация за закрила на пациентите.
Това, което искам да изразя от името на асоциацията, е, че по принцип подкрепяме съдържанието на този доклад. Той сигурно е по-аналитичен от този, който е правен през предишната година.
Но има съществени въпроси, които принципно в този доклад липсват, а именно какъв е здравният статус на населението. Каква политика се прави за профилактиката в някакъв план. Това нещо нито е отразено в стратегията, още по-малко има и за това в този доклад.
Във връзка с това, когато дойде някакво правителство, то казва: да, ние сега започваме една нова стратегия. Вече сме свидетели на 15 вида стратегии в Министерството на здравеопазването, от които ние не разбрахме какво се е изпълнило, какво остава да се изпълни и какви са резултатите.
В тази връзка това, че констатираме, примерно, че спешната помощ има проблеми, да, 50 процента през 2011 г. от 1 002 000 посещения на пациенти в болницата са не по спешност. И какво от това? Спря се проектът за преустройство на спешната помощ.
Същевременно констатираме, че сме на първо място в пет области по смъртност в Европа. И какво от това? Какво направихме? Това, че е спряно тютюнопушенето, о, кей. Но някой да вдигна шум, че има обездвижване на населението? Няма никаква профилактика от ниво джипи в цялата система, а после казваме: няма пари за болниците.
Тази структура на заболеваемостта някой да е отчел и да каже: да, за пет години ще направим по тези и тези заболявания, социалнозначими, такива и такива мерки и ще постигнем такива и такива успехи. Дори няма достатъчно достоверна информация колко са заболелите и в прогностичен план какво ще се случи.
Така че ми се струва, че трябва да се даде такава оценка и в следващата година тези неща да намерят отражение в такъв доклад. Той не просто да бъде, защото сме се наслушали на прости констатации, а да следва някакви практически стъпки, както Вие изброихте няколко, които са направени. Но те да бъдат в контекста на решаването на важните въпроси в здравеопазването, тъй като здравето на нацията не е въпрос само на Министерството на здравеопазването. Това е въпрос и на Министерството на образованието, науката и младежта, това въпрос на Министерството на спорта. Там отиват N-брой милиони, стотици милиони лева, неизвестно с какъв резултат и тези болни деца – над 30 процента от децата са болни – идват в здравната система и ние се чудим какво да ги правим.
Ето тези въпроси в такъв доклад трябва да намерят отражение и наистина Министерският съвет да вземе някакви реални стъпки за изготвяне на практическа стратегия, а не стратегия между другото, която нито е получила обществена подкрепа, нито се изпълнява.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Таушанов.

Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите през 2011 г. и изпълнение на Националната здравна стратегия, внесен в Народното събрание с писмо № 203-03-23 на 13.12.2012 г.
Моля, гласувайте.
"За" - 11, "против" - няма , "въздържали се” - 2.
Комисията по здравеопазването приема за сведение Годишният доклад за състоянието на здравето на гражданите през 2011 г. и изпълнение на Националната здравна стратегия, внесен в Народното събрание с писмо № 203-03-23 на 13.12.2012 г.

Благодаря на всички за участието в работата на комисията.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,10 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Даниела Дариткова)


Стенограф:
(Божидарка Бойчева)