Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
29/10/2009
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 902 01 24, внесен от Министерски съвет на 9 октомври 2009 г.
2. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците № 954-01-20, внесен от н.п. Джевдет Чакъров на 23.09.2009 г.
3. Разни.
Списък на присъстващите народни представители се прилага. Присъстваха и: по точка 1: от Министерството на околната среда и водите: заместник-министър Евдокия Манева, Светла Крапчева – директор на дирекция „Координация на регионалните инспекции по околната среда и водите”, Катя Найденова - отдел „Оценка на въздействие върху околната среда и екологичната оценка”; от Народно събрание - Любка Ценова – началник отдел „Европейско право”; от Българска стопанска камара – Илияна Павлова, главен експерт; от Асоциация на парковете в България – Александър Дунчев; от „Дунавско-Карпатска програма „България” – Екатерина Раковска; от СНЦ „Зелени Балкани” – Добромир Добринов.
= = =
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Г-жа Искра Михайлова има здравословен проблем, ще отсъства и ме е упълномощила мен да водя заседанието, така че започваме. Господин Тетимов пътува. Имаме кворум.
Искам да ви запозная с дневния ред на днешното заседание. Точка първа е: Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 902 01 24, внесен от Министерски съвет на 9 октомври 2009 г.
Точка втора е „Разни”.
Има ли някакви предложения към дневния ред? Господин Димитров.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Предлагам в точка „Разни” да включим разглеждането на законопроекта, внесен от Джевдет Чакъров в нашата комисия – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците.
На всички ни е известно, че този законопроект многократно е бил включван в дневния ред, но сме го отлагали, защото Джевдет Чакъров отсъстваше. Мисля, че този законопроект, внесен преди повече от месец на тази комисия. Освен това той спъва работата и на Правната комисия, на която аз съм член, тъй като там ще разглеждаме законопроекта. Затова ви предлагам за разглеждане този законопроект.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров. Някакви други предложения? Напълно Ви разбирам, това е чл. 71 от Правилника, ал. 1, така че подлагам на гласуване. Който е съгласен да разгледаме законопроекта, внесен от господин Чакъров, моля да гласува.
Присъстващи – 14 души, За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
В такъв случай дневният ред включва и разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците на г-н Чакъров.
Преди да започнем, искам да ви представя и гостите, които присъстват. От Министерството на околната среда и водите – заместник-министърът г-жа Евдокия Манева, която представлява вносителите на този законопроект, г-жа Светла Крапчева – директор на дирекция „Координация на регионалните инспекции по околната среда и водите”, г-жа Катя Найденова от отдел „Оценка на въздействие върху околната среда и екологичната оценка”, г-жа Любка Ценова – началник отдел „Европейско право” към Народното събрание, от Българска стопанска камара – Илияна Павлова, главен експерт. Те още не са дошли. От Асоциация та парковете в България – г-н Александър Дунчев и „Дунавско-Карпатска програма „България” – Екатерина Раковска.
ПО ТОЧКА ПЪРВА:
Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 902 01 24, внесен от Министерски съвет на 9 октомври 2009 г.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Сега искам да дам думата на вносителите на законопроекта за доклад. Заповядайте, госпожо Манева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, внасяме за разглеждане Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Основната причина за измененията, които ние предлагаме, е, че в момента текат две процедури, свързани с непълноти на нашето законодателство и необходимостта от актуализиране на някои текстове в закона. Основните предложения са следните.
Първо, пълно хармонизиране на директивата СЕВЕЗО за предприятия, за които има възможност да възникне опасност от големи аварии. Това е всъщност една от процедурите, с която трябва да се справим.
Това, което ние предвиждаме, е следното. Ние сме хармонизирали напълно на текстовете на Директива 96/82 на Европейската комисия. Допълнителните текстове касаят изготвянето на авариен план за районите извън предприятието, които впоследствие могат да бъдат засегнати от авариите, след това – отчитане на темите по устройство на територията, един пропуск, който в момента съществува в законодателството и възможност операторът да ограничи информацията в доклада за безопасност в случай, че определени вещества в предприятието не са в състояние да предизвикат авария. Това е по отношение на хармонизирането на първия проблем, директивата СЕВЕЗО.
На второ място, усъвършенстваме процедурите по оценка на въздействието върху околната среда. В частност, това е процедурата по осъвременяването на приети вече решения по оценка на въздействието върху околната среда, процедурите, свързани с необходимостта периодично тези решения да бъдат осъвременявани, особено когато не е започнало изграждане на инвестиционния обект, за който е било издадено решение и в частност един много важен проблем за съчетаване на процедурите при осъвременяване на оценката на въздействието върху околната среда с оценката за съвместимост, предвидени по законите за биологичното разнообразие.
Втората група проблеми, които сме засегнали, това е усъвършенстване на информацията, която се подава на обществото. Знаете, че ние сме длъжни всяка година да изготвяме доклад за състоянието на околната среда. За съжаление, той трябва да бъде базиран на статистически данни, които излизат година и половина по-късно след изтичане на отчетния период. Добавяйки известно време за подготовка на доклада, фактически данните излизат около две години след това. Освен това се предвижда внасяне на доклада в Народното събрание, с което практически процесът закъснява с над две години, което смятаме, че е абсолютно неприемливо. Затова предлагаме докладът да се приеме от Министерски съвет и да се обнародва веднага, с което както обществеността, така и депутатите ще имат информация, съвършено навременна.
Третата група проблеми е свързана с актуализиране или намаляване на различни разрешителни и съгласувателни режими, които само забавят процесите на взимане на решение и е едно излишно администриране.
На първо място, ние предлагаме да се премахне лицензирането на експертите, извършващи оценка на въздействието върху околната среда. Смятаме, че е достатъчно това, че в самите доклади екипът, който извършва оценка на въздействие върху околната среда, декларира, първо, професионалната си пригодност, второ своята независимост при вземане на решения и в крайна сметка решенията се приемат от компетентният орган, от експертния съвет на Министерството на околната среда или на съответните районни инспекции в зависимост от големината на съответния обект.
Нещо много важно в тази посока, намаляваме срока за приемане на решения по оценка на въздействие върху околната среда, който в момента е 4,5 месеца. Ние го съкращаваме на три месеца, като се увеличава срокът, в който – вътре в този срок – става едно преразпределение на сроковете, върху ние се произнасяме върху качеството на доклада, увеличаваме срока, в който компетентният орган трябва да се запознае със срока и да се произнесе по качеството на доклада, а намаляваме срока, след като компетентният орган се е произнесъл по качеството на доклада и е преминало общественото обсъждане, в по-кратки срокове да се процедира вземане на решение от експертния съвет и от министъра на околната среда.
Освен това, предлагаме в няколко закона отпадане на съгласувателни процедури, които са ненужни, защото има процес, в който предварително Министерството на околната среда се е произнесло и не е необходимо да има втора съгласувателна процедура. Така например, в Закона за концесиите предвиждаме да не участват представители на министерството при текущия контрол на изпълнението на сключените концесионни договори. В момента се предвижда задължително участие в тези комисии. Ние просто нямаме отношение към всички концесии; затова това задължение отпада и ние участваме само когато обектът на концесиите е в прерогативите на Министерството на околната среда. Освен това, при приемане на решения за концесии винаги се прави екологична оценка, тоест ние сме се произнесли в процеса на взимане на решение за концесия.
За Закона за горите предвиждаме да отпадне дублиращата съгласувателна процедура за изключване на гори във връзка с определяне на сервитути. Там ние се произнасяме предварително за това, дали е необходима или не е оценка на въздействието върху околната среда. Всичко, което засяга министерството, е казано преди да се прави последното съгласуване. Фактически ние сме участвали в съгласувателния процес. Затова второто съгласуване предвиждаме да отпадне.
Предвиждаме да отпадне и лицензионният режим от Закона за водите за хидрогеолози и фирми, които правят сондажи. Това е абсолютно ненужно в момента. Затова ние предлагаме и този текст да отпадне, както и да отпадне текстът, който предвижда съгласуване на проектите на министъра на земеделието и горите на проектите за рекултивация за възстановяване на нарушени терени – също абсолютно ненужен текст за съгласуване с министъра на земеделието, защото това са неземеделски земи и цялата процедура е в прерогативите на Министерството на околната среда.
Последното изменение: предвиждаме по Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие възможност министърът да делегира права на заместник-министър да подписва определена част от кореспонденцията, която тече в тази сфера, тъй като в момента законът предвижда единствено министърът на околната среда да подписва всичко, което тече като документация в тази сфера.
Това са измененията, които ние предвиждаме.
Съгласували сме закона с всички министерства и ведомства. Той бее на страницата на министерството на обществен достъп, така че аз ви моля да подкрепите закона и да го приемете на първо четене. Готови сме при второ четене, ако има несъвършенства в някои текстове, да приемем вашите предложения.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря на госпожа Манева.
Мнения, предложения?
ЛЮБКА ЦЕНОВА: Бих искала да ви кажа, че мнението на отдела е, че внесеният законопроект съответства на правото на Европейския съюз. Стана малка техническа грешка. Имате две наши становища; много моля да имате предвид второто.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Благодаря за бележките и за становището ви. Техническите грешки ще бъдат отстранени. Благодаря.
АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Подкрепяме изцяло предложението на Министерският съвет. Днес излезе информация на Европейската комисия, че е стартирана нова наказателна процедура срещу България поради липсата на цялостна защита на зоните по Европейската директива за птиците. Освен тази нова процедура знаете, че има още шест или седем такива процедури спрямо нашия опит и като запознати с жалбите, които са пуснали неправителствените организации, смея да твърдя, че повечето наказателни процедури са свързани с липсата на адекватна оценка на въздействието върху околната среда и върху НАТУРА на различни проекти – не толкова на административни нарушения, колкото на липса на качество на оценките. Те се извършват според нас от експерти, които не винаги са обективни. Те се извършват от експерти, за които може да се гарантира, че са запознати с тематиката. Такъв е случаят с наказателната процедура за Странджа.
Ето защо, за да не продължавам с проблемите, асоциацията е предложила да се обмисли от министерството и от комисията и да се въведе едно междинно звено - какъвто е смисълът на Стопанската камара, какъвто е смисълът на браншовите организации, като Камарата на адвокатите, Камарата на строителите - една междинна държавна организация, като например БАН или Софийският университет, които да имат позицията, съгласно поправките в закона, да кажат: за този случай се изискват еди какви си експерти за този случай имаме в България еди какви си експерти, чуждите експерти, които ще дойдат, отговарят или не отговарят, тоест, да има една безпристрастна, изключително професионална организация, каквито са БАН и Софийският университет или Изпълнителната агенция по околната среда към министерството, които да определят и да казват „Да, тук тези експерти са подходящи”, „Не, тези експерти не са подходящи”.
Така с тази промяна в сегашния си вид нямаме гаранция, че експертите ще са качествени, ще си правят качествени оценки. Затова тяхната декларация за нас не е силно доказателство – в случая с природен парк „Странджа” е такъв – декларират, че са специалисти, а Европейската комисия казва „Те не са специалисти”, тяхната оценка не е адекватна.
В този смисъл считаме, че заплащането на една такава организация може да се предвиди като процент от сумата, която би трябвало инвеститорът да заплати за експертите. Просто един процент отива за тази междинна организация, която е упълномощена от министерството да ръководи процеса на избиране и окачествяване на експертите и на техните оценки.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви. Госпожо Манева, бихте ли отговорили?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, тази тема многократно е обсъждана. Това предложение е абсолютно неприемливо, защото качеството на доклада за качествените оценки на въздействието върху околната среда проблемът за качеството не се решава от експертите и каквато и междинна комисия да въведете, никога няма да можете да оценявате качеството на експертите, защото това става винаги на база на документация, на уверение, което имате като приложение към доклада. Качеството на решението, свързано с оценката на въздействието върху околната среда, зависи от качеството на експертите в органа, който взима решение, тоест, в министерството и в районната инспекция. Ако са допуснати грешки и има такива налице, това е даже не защото качеството на експертите е било незадоволително а защото е оказван натиск при взимане на решение.
Визираните процедури нямат нищо общо със съвършенството на процедурата по оценка на въздействието върху околната среда, а с практиката - да се оказва натиск върху органа, който взима решение, за да се уреждат определени интереси. Това е в Калиакра, това е и на други места.
В Европа в нито една страна, освен в Холандия, няма междинен орган, който да взима някакво решение. При това в Холандия тази комисия, която е към кралицата, се произнася само на етапа по отношение на обхвата на доклада и не те се занимават с разплащане на експертите, които извършват оценката. Единият от аргументите на неправителствените организации е, че много рядко е имало негативни оценки по околна среда.
Ако си припомним каква е целта на процедурата по оценка на въздействието върху околната среда на най-ранен етап, това не е да се даде отрицателна оценка, а на най-ранен етап експертите, които извършват оценка на въздействието върху околната среда, да дадат съвет, да предложат решения, които да не допуснат увреждане на околната среда, така че в крайна сметка да имате проекторешение, което задоволява критериите за опазване на околната среда. Това е принципът, който действа в цял свят. Няма самоцелно спиране на инвестиция на късен етап или на някакъв етап. Това е смисълът в целия процес на проектиране още на прединвестиционните проучвания - да имате екип от хора, познаващи проблемите на околната среда, които да ви дадат съвет, да ви препоръчат мерки така, че инвестицията да отговаря на изискванията за околната среда, така че крайният доклад, крайният проект и съответно докладът към него да създават необходимите предпоставки за опазване на околната среда, което пък предпоставя и положително решение за съответната инвестиция.
Вие сигурно ще искате да ви запознаем на някакъв етап с наказателните процедури, специално свързани с НАТУРА и ще се убедите, че не става дума за качество на доклада, а за съвсем други неща. Така че от тази гледна точка ние смятаме това предложение за абсолютно неприемливо. Единствено то ще доведе до удължаване на срока за произнасяне по докладите – нещо, което ние не искаме да се случва. Тъкмо обратното, ние се стремим срокът да бъде съкратен, като виждате, че акцентът е върху проверката на качеството на доклада, което е една предпоставка за едно по-обосновано решение в това отношение.
Аз няма да споря с колегите, каквито и възражения да изложат; още веднъж казвам: това е стара история. Нито един сериозен аргумент няма в подкрепа на едно такова решение. Самата практика в Европейския съюз отрича такова посредничество. Предложението например Агенцията по околна среда да бъде този посредстващ орган мисля, че е толкова странно и абсолютно противоречи на аргументите, които се изтъкват. Ние сме разговаряли със Стопанската камара по отношение на една такава възможност и абсолютно въздържано, даже не се стигна до сериозно обсъждане на този въпрос, защото много добре се знае за какво става дума.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря, госпожо Манева. Госпожа Раковска!
ЕКАТЕРИНА РАКОВСКА: Благодаря за възможността да изложим нашето становище. Аз също искам да кажа, че подкрепяме като цяло Закона за изменение и допълнение на ЗООС и също смятам, както и колегите от Асоциацията на парковете, че това, че се променя ЗООС сега, е една много добра възможност да се изпълни един предизборен ангажимент на мнозинството, това е именно точка 1 от Приоритет 6, която казва, че е необходимо усъвършенстване на законодателната рамка с цел гарантиране на независимостта на експертизата при ОВОС за инвестиционни проекти.
В тази връзка искам също да коментирам проблемите, които са се натрупали от години с одобряването на проекти и инвестиционни предложения, които в много случаи са опасни за околната среда или за човешкото здраве. В повечето случаи проблемите се крият не толкова в самото качество на заплата, колкото в крайните заключения. Съвсем очевиден пример беше докладът по екологична оценка в Странджа, където имаше съвсем ясни факти за въздействието му. Заключението беше, че ще има липса на въздействие.
Причината за тези често пъти погрешни заключения е именно зависимостта на експертите от инвеститора, който ги наема пряко. От една страна, има една автоцензура от страна на експертите, тъй като те си коригират заключението на доклада, защото знаят, че ако дадат негативна оценка и негативно заключение, шансът да бъдат наети намалява драстично.
От друга страна, имаме проблем и от страна на инвеститора и вече имаме няколко такива случаи, които когато са получили доклад-заключение, че неговото инвестиционно предложение ще има значително негативно въздействие, този доклад просто не вижда бял свят. Съответният инвеститор търси следващ експерт, който ще му изготви друг доклад с необходимото му заключение. Тоест, независимо каква е практиката в други страни, в България тази практика до момента показва, че няма добри резултати. За момента има пряка връзка между проблемите с необективните доклади по ОВОС, екологична оценка, оценка за съвместимост и четирите наказателни процедури на Европейската комисия. Днес разбрахме, че те вече са пет. Говоря за пет, десет, повече, но тези пет касаят специално проблемите с ОВОС-ите и оценките за съвместимост.
Така че, в заключение ще кажа, че, от една страна, тези промени в ЗООС са и една възможност. От години наред говорим за това и обществото очаква една такава промяна. Тя значително ще допринесе за одобряването на обективността на докладите. Тези неща имат пряко отношение към резултатите, проектите и пряко отношение към човешкото здраве. Не става дума само за природата.
Имам и някои по-дребни предложения, като изискването в чл. 99 решението по ОВОС да се качва в пълния му вид на интернет страницата, тъй като в момента е „и/или” на интернет страницата, предложението ни е да падне „или” и да е задължително да се качва за подобряване на публичността.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви. Мога ли да взема отношение по Вашето изказване, защото казахте какво е записано в програмата на управляващото мнозинство. Аз също я имам. Гарантиране независимостта на експертизата може да се даде, като се даде пълна прозрачност на вземането на решения. Досега тези оценки – госпожа Манева спомена как са ставали, голяма част от тях – под натиск - органа, който взима решенията - и затова са се случвали и тези оценки и затова търпим тези наказателни процедури.
Идеята тук е на пазарен принцип да се определят, пазарът да определи самите експерти. Които не са добри, пазарът ще ги изхвърли от само себе си. Нито един възложител, нито един инвеститор няма да търси експерт, който не е добър в своята област. Но при прозрачността на взимане на решение, тоест при един разширен експертен съвет, където са поканени неправителствени организации, както в случая – ето, вие сте поканени, казвате си мнението – при една такава прозрачност аз не виждам как една оценка, един доклад, който не е според изискванията, може да получи положителна оценка от органа, който взима решение.
Какво значи един независим орган, примерно, БАН? Веднага ви давам пример: проектът Бургас – Александруполис. Поканени са учени от БАН, които казват: Да, този проект в този му вид е опасен за Черно море. Два месеца след това учени от БАН заявиха, че проектът е много добър. Това ли е независимостта?!
Прозрачност при взимане на решения. Абсолютно всичко е качено на сайта на Министерството на околната среда и водите. Ако има ясни критерии, а тези критерии ще се създадат – и една прозрачност при взимане на решението, тоест разширен експертен съвет, но наистина разширен, с неправителствени организации, със заинтересувани страни, тогава няма да има проблеми. Затова и община Царево в момента имат проблеми с Общия устройствен план, защото им се прие от предишното ръководство от МОСВ, а сега планът им се обжалва пред съда.
Така че това е лично мое мнение. Програмата е точно така записана, но според мен така ще се постигне независимост на експертизата при оценка на въздействие на околната среда.
Благодаря. Други мнения? Заповядайте!
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Интересен е въпросът, който поставиха колегите. Аз разбирам тяхното безпокойство, което съществува, но в случая искат да въведат едни допълнителни регулаторни функции, тоест да регулират пазара, което говори за съвсем други неща. Вие, колега, направихте едно сравнение с Камарата на инженерите, Камарата на архитектите в инвестиционното проектиране и Камарата на строителите. Искам да ви кажа откровено като строителен инженер, че за мен това са едни звена, меко казано, в които намериха място най-синекурни длъжности на хора, изхвърлени от този отрасъл.
Днес направих едно питане в Народното събрание по този въпрос и днес имам едно писмо, в което ме подкрепят колеги, дори работещи в чужбина, които явно с внимание следят новините на Народното събрание. Регулирането на тези функции е много опасно. Ние или вървим към пазарни принципи, или се връщаме в старото лоно, за което всички разбрахме, че то не върши работа. В Скандинавските страни подобна регулация на пазара на проектантите – говоря за тях конкретно, това е гилдия, която също извършва проекти и оценки в различен друг аспект – там такова регулиране няма. Пазарът е свободен! Това ме кара просто да не подкрепя това, което вие предлагате. Тревожи ме. Ние трябва да следваме и да вървим към пазарните принципи на икономиката.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви, господин Пейчев. Г-н Димитров!
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, аз ще взема отношение по-общо към законопроекта, защото съм юрист, а не съм специалист точно по съществото на нещата, но усещам, че с този законопроект – аз го харесвам, добър е за мене и ще го подкрепя, моля ви и вие да го подкрепите, защото считам, че се решават няколко основни проблеми и недостатъци на стария закон.
На първо място, разбира се, на първо четене, по текстовете има какво да се доизчисти по отношение на финанси, но на първо място искам да кажа, че с този законопроект всъщност се постига един синхрон, една хармонизация с европейското законодателство. Тук се попълват онези празноти, които са свързани с директивите и ангажиментите, които ние сме поели към Европейския съюз при присъединяването.
На второ място, считам, че този законопроект е един осъвременен закон, който освен че прецизира някои технологични и технически недостатъци на стария закон, той е осъвременен и с оглед на това, че е облекчена процедурата по отношение на издаването на разрешенията на ОВОС, а също така на административния режим.
На следващо място, един от негативите, който считам, че в резултат на това сега ситуацията в това министерство е много тежка, това е липсата на прозрачност и сега с този законопроект се решава тази възможност, като се дава възможност вече обществото да има информация за околната среда, пълна информация. Това е едно от големите достойнства на този законопроект и аз в общи линии – така, както се мотивирах, приемам този законопроект. Смятам, че добре е направен и ще гласувам за него.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря, господин Димитров. Други мнения? Господин Тошев!
ТОШЕВ: Благодаря, господин председателю. Уважаеми колеги, мисля, че – разбира се – трябва да подкрепим законопроекта на първо четене.
По въпроса, по който се спори и се поставя от неправителствените организации за гарантирането на честността на процедурата на извършване на ОВОС. Вие си спомняте, че в съдебната система имаше също големи проблеми с нашето правораздаване. Там решиха, че съдиите ще се определят на случаен принцип от компютър, който случайно избира кой да бъде съответният съдия по делото а не председателят на съда, не председателят определя.
Вторият момент, по който можем да направим дискусия, е дали не е добре да няма пряко плащане на инвеститора, на експерта, който извършва ОВОС, а това да минава примерно през министерството или през органите на министерството, през РИОС например или някакъв друг орган, който се занимава специално с това, така че да няма пряка връзка и да се избегне този момент на съмнение, че който плаща, той поръчва музиката.
Вярно е също, че прозрачността на процедурата при обсъждането също е важен фактор, но никога не може да имаме пълн5и гаранции. Трябва да се стремим колкото може тази система да бъде подобрена. Не трябва да отхвърляме напълно това, което предлагат неправителствените организации и да помислим дали не можем да вкараме елементи от това предложение в процедурата, което може да се направи с предложенията между първо и второ четене. Но на първо четене смятам, че без колебание, разбира се, трябва да гласуваме в подкрепа на законопроекта.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви, господин Тошев. И госпожа Манева още в самото начало спомена, че може да има някакви забележки, но между първо и второ четене спокойно може да се направят предложения, да се вземат под внимание тези забележки. Току що разбрах, че имаме представител на „Зелени Балкани”. Искам да дам думата и на господин Добринов да чуем и тяхното мнение.
ДОБРОМИР ДОБРИНОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми народни представители, абсолютно съм съгласен с това, което председателя каза, че когато се направи един по-широк състав на експертия екологичен съвет, тогава до голяма степен ще бъде и много обективна оценката, която ще се изрази в решение по този доклад до ОВОС. Искам обаче да ви кажа от чисто практически опит, тъй като аз съм един от хората в „Зелени Балкани”, които основно се занимават с обжалване на решения на Министерството на околната среда и водите, регионални инспекции и писане становища по доклади. Разбираме, че почти няма страна, в която инвеститорите не заплащат директно на оценителите и съответно тези пазарни принципи, наистина, това е един много широк пазар, доста бързо развиващ се пазар. Той прилича обаче на сухия режим в Америка. Съжалявам, че го казвам, но от всички доклади, които съм изчел, от всички становища, които съм видял, мога да ви кажа, че има изключително голяма тенденциозност в експертите да извършат качествен мониторинг, с което те доказват, че са експерти. Но след това становището и реалната оценка са абсолютно нелогични и абсолютно повлияни от факта, че те се заплащат директно от инвеститорите.
Защо предлагаме това лично ние? Считаме, че голяма част от тези експерти не го правят с цел да увредят природата, а просто за да са сигурни, че ще получат своите пари. Ако може наистина да се измисли някакъв начин това нещо да бъде прекъснато и по някакъв начин експертите да работят спокойно и да изказват становище независимо - когато е положително, нека да е положително, когато е отрицателно, нека да е отрицателно. Ние просто не сме на една такава полоса, в която искаме всички решения да са отрицателни, няма такова нещо. Искаме да е абсолютно обективно. Но ако не се направи това нещо, просто законът няма да изпълни основната си цел.
Няма да бъде опазена природата. Все пак става въпрос за Закон за опазване на околната среда, а не за Закон за насърчаване на инвеститорите, така да го кажем. Много често през последните години виждахме един много голям конфликт. Има Министерство на регионалното развитие и благоустройството, което се грижеше за инвеститорите. Имаше и Министерство на околната среда и водите, което се грижеше за инвеститорите. Никой не се грижеше за природата. В крайна сметка, каквото и да се прави, нека винаги това да е единствената позиция и да се отчитат тези недостатъци на ситуацията с оценителите в България. Може би и затова трябва да се включат текстове, които да гарантират, макар и да са малко по-странни, макар и да не са точно такива, каквито са в други държави, но да отразяват, да са свързани с нашата действителност в това отношение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми народни представители, това твърдение е абсурдно. Би било правилно, ако заключението на експертите, разработили доклада, е окончателният документ. Решението се взима от контролния орган. Там всъщност е цедилката. Ако докладът не е качествен, просто не се взима положително решение. Така че да се твърди, че качеството на доклада предопределя решението, защото всъщност това е твърдението в момента, това абсолютно не е вярно.
Аз мисля, че имаме два месеца – един месец за обществено обсъждане на материалите и един месец за оценка на доклада по новия закон, които гарантират максимален обществен достъп и обективност при оценка на качеството на доклада. Ако качеството на доклада не съответства на изискванията, просто решението не е положително. Още веднъж повтарям, целта на експерта по ОВОС, който прави доклада, не е да даде отрицателна оценка, а да направи така, че в процеса на разработване на инвестицията на съответните етапи на проектиране да не се допусне да има решения, които създават рискове за околната среда. Ако експертът си е свършил работата, докладът ще бъде положителен, тоест, там ще има решения, които отговарят на изискванията.
Мисля, че наистина могат да се направят предложения между първото и второто четене и отново вече по конкретните текстове да се върнем към този дебат.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: В потвърждение на сериозността на казуса, че търпи наистина, все пак някакво обмисляне, един пресен пример, отново ще ви го припомня. Спецализираният подробен устройствен план на Алеко, нашия природен парк Витоша, където аз работя. Направихме всичко възможно като държавна институция и с помощта на неправителствени организации да предизвикаме прозрачност на тази процедура. Имаше обществено обсъждане, дори неправителствени организации запознаха обществото с проекта който беше работа на инвеститора. Въпреки всичко това разширеният експертен съвет в РИОСВ София одобри проекта, без да вземе предвид мнението на обществените организации, без да вземе предвид единия глас на директора на парка.
РЕПЛИКА: Това не е същото, за което говорим.
АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Напротив, ето тук се оценява. Този експертен съвет каза: докладът е перфектен, експертите са си свършили чудесно работата по доклада, взето е решение и въпреки заплахата за уволнение, директорът…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз мисля, че малко спекулирате, защото този казус е много различен от това, за което говорим. Да не се връщаме върху качеството на плана за управление, противоречията вътре в самия доклад. Ако трябва да разглеждаме специално този случай, може да го разгледаме. Важното е, че министерството си свърши работата и спря.
АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Точно това исках да кажа, че директорът ако не беше обжалвал, въпреки че го заплашиха да бъде уволнен, ако не беше обжалвал, нямаше да се предизвика ваше решение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Това е смисълът на тази дълга процедура, хората да имат достъп.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Точно това ви споменах преди малко. При една прозрачност имате право на обжалване, обжалвате, но директорът е заплашен да бъде уволнен. Това е, което каза г-жа Манева. Досега се работеше под натиск.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Вие можете да сложите колкото искате междинни звена. В тези междинни звена работят хора и винаги ще се намери подход, въпросът е процедурата да е максимално прозрачна, на всеки от етапите да има обществен достъп, да има публичност на решенията на всички етапи, за да има и реакции. Има и съд, обжалват се. Това трябва да ни е в представата в цялата процедура.
Гражданското ни общество е прекалено слабо да „огрее” на всеки проект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Междинното звено няма да ви реши проблема. Аз ще ви кажа за не един и два случая, за БАН, който вие предлагате, когато БАН подписва документи, зарибявайки Дунав с шарани и пише, че са есетри и какви ли не други неща. Няма такава институция, която да може да ви гарантира.
АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Така е, за нас въпросът е да бъде обсъдено, наистина, по-дълбоко.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Разбирам, вашите намерения са много открити, да има почтеност, да има прозрачност.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Нека да видим къде на етапите може да има допълнителна публичност.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: В процеса на развитие на закона може да намерим някакво друго решение, което да бъде още по-удачно. Ние не го отхвърляме. Не казвам, че тези междинни звена, както се каза, са порочни звена. Камарата на строителите плащат по 1200 лева на месец. Отидете да видите какви хора работят по регионалните звена. Те не могат да си вържат обувките. А какви заплати получават! За какво става въпрос?! Каква некомпетентност, с какво помагат? Ще създадем такова звено и ще създадем хаос пак.
АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Това е един опит да се предизвика мислене по този проблем.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Отваряме отворен въпроса за неправителствените организации. Предложението е прекрасно. Ние не сме против него, но този закон търпи развитие. Слава Богу, ние заковаваме нещата. Те са динамични. Виждате процесите в държавата.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви, господин Пейчев.
Господин Димитров.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Аз така го разбирам. Прощавайте, ако нещо не съм точно разбрал. Но аз мисля, че с този законопроект се решава и проблема с разписаната процедура вече по осъвременяване на издадените решения по ОВОС. Съответното министерство или съответната регионална инспекция могат да осъвременят този доклад и да станат промените. Така че вече има още една инстанция, която да вземе отношение. Смятам, че по този начин се гарантира да се вземат най-добрите решения, когато ОВОС е в противоречие с околната среда. Има точно нова разписана процедура. Госпожо Манева, нали е така, дали правилно чета закона?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Осъвременяването касае и някои други проблеми, но аз ви предлагам, колеги, който има идея, която може да обслужи една по-голяма прозрачност и по-обективно решение, предложете текстове между първо и второ четене и тогава ще работим текст върху текст. Принципът е разбран. Това, което сме се опитали да направим, е точно преследвайки тази цел. Вие бяхте прав, че и в осъвременяването може да се получат по-добри решения. Така че мисля, че всички мислим в една посока и между първо и второ четене може да се подобрят.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря на госпожа Манева. В такъв случай предлагам да минем към гласуване. Заповядайте, господин Божинов!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Бих искал да засегна три момента във внесения законопроект.
Първо и най-важно, според ме, е, че се дава отговор на една необходимост така нареченото СЕВЕЗО 2 относно контрола на опасността при големи аварии да бъде приведено така, както звучи, в нашето законодателство и мисля, че това е направено професионално.
Второто, което се променя съществено, това е редът за приемането на доклада за състоянието на околната среда. Това беше една много тежка, много разточителна процедура. Размножаваха се 240 доклада в един огромен обем, четяха ги трима-четирима човека. Може би е по-рационално да мине по този ред, да се приемат в Министерският съвет, но няма да е лошо успоредно, когато върви това заседание, комисията да се запознава с този доклад, тоест да идва в комисията и тя да на едно свое заседание да прави обсъждането на този доклад, но без да минава в пленарна зала, без да върви онази тежка и тромава процедура.
Третата група въпроси са по изменението на 83. Аз закъснях и виждам, че е разбунило страстите. Ако си спомнят колегите от миналия парламент тази идея, беше направен опит да се реализира и в предишния състав. Министерството беше внесло тази идея да отпадне т.нар. списък на регистрираните експерти и в хода на обсъждането в комисията те изтеглиха това свое предложение.
Аз съм склонен да приема идеята на господин председателя и на госпожа Манева. Процедурата трябва да е такава, че инвеститорът трябва да е заинтересуван да намери най-добрите експерти, за да му направят най-обективната, за да няма проблеми. Така трябва да го постави. Трябва да преместим тежестта при приемането на доклада, за да бъде той сигурен, а не да намери хора, които да му докарат ОВОС. Тогава ще се задоволят най-пълно и обществените интереси, и интересите на самия инвеститор. А дали ще ги подбираме то един по-подбран кръг, или той ще има право да ги подбира от всички хора, които мисли, че могат да му свършат работа, щом така сте решили…, тогава, ако г-жа Манева си спомня, аз не участвах в това гласуване, защото казах, че има конфликт на интереси. Моята съпруга, която е и хабилитирана, и доцент, и доктор, и преподавател в тази област, формално беше отхвърлена за този списък. Казах им, че с това, че избират някакви хора, нищо не правят. Нека да избират отговорността, тежестта да бъде инвеститорът да намери най-доброто, за да му мине ОВОС-ът и да няма проблем.
Ако ми разрешите, ще ви кажа само две думи за нещо, много интересно за България. Вчера тук беше един професор, доктор в Университета в България в Канада, дъщеря на български професор. Факултетът е Факултет по комуникации и култура – понеже тук са представителите на организациите. Темата, която изследват за България, е този феномен, както те го наричат, онова изменение на Закона за биологичното разнообразие, с което спасихме Странджа, ако си спомняте и въобще атаката към актовете, с които 74 години са определяни природните паркове. Докъде ни познават в детайли! Всичко по интернет – вашите имена, предложението на закона, четирите закона от господин Костов и Вашата група, на Дилов, на Мерджанов и моята – всичко това е известно на оня край на света.
Въпроса, който поставиха, беше: как така не можахте камчийски пясъци да предотвратите? Защо ви е трудно в Иракли? Защо остават проблемите на Витоша, на Рила, а там за шест дена приехте четири закона, приехте ги на първо четене, в зала на първо, на второ и го решихте? До такива детайли те изследват и познават нашето поведение. И знаете ли какъв е отговорът? И той е верен. Създаде се прецедент да се атакуват и разрушат всички основания за създаването на природни – и на всички други имена, които са на парковете в годините – изключително вярна оценка. Така че това, което правим тук, не е само наша работа. Светът се интересува и по другия въпрос вече – как стигнахте до национално съгласие на ръба на закона. Защото тогава, ако си спомняте, Ваш беше текстът, че се забранява да бъдат атакувани основанията.
В ал. 2 казахме, че ако има съдебни процедури, те се прекратяват. Това наистина е на ръба на закона. Но когато общественият интерес така категорично го предявява, не може в парламента да им политически пристрастия. Така и тук ще го направим. Но не мис лете, че ако избираме експертите от една група или от цялата общност, това е панацеята. Ако е заинтересуван инвеститорът да му е най-добър проектът и най-сигурна инвестицията, ако има респект от органа, който ще приема ОВОС, там е въпросът. Това е моето мнение.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви, господин Божинов. Аз мисля, че по точка 2, която поставихте за годишния доклад няма да има проблеми да се представи на комисията. Ние ще го отбележим в протокола. Госпожа Манева ще го има предвид.
Благодаря Ви.
Смятам да преминем към гласуване. Който е съгласен с така представения закон на първо четене, моля да гласува.
Присъстващи: 14 души. За – 14 души. Против – няма, въздържали се – няма.
Благодаря ви, колеги.
ПО ТОЧКА ВТОРА:
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Народният представител Павел Димитров направи предложение да разгледаме законопроекта, внесен от г-н Джевдет Чакъров от 23 септември - Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците. Гласувахме да го разгледаме. Господин Димитров може да спомене мотивите.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Аз направих това предложение. Ще изразя и отношението си към целия законопроект. Предполагам, че той е пред вас. Има една единствена нова алинея, предложена от г-н Джевдет Чакъров в чл. 23. Това е по предложение на министъра на околната среда и водите с акт на Министерският съвет до 20 % от капацитета на регионалните депа, които са изградени със средства от държавния бюджет и/или с фондове от Европейския съюз, може да се използват за депониране на отпадъци, образувани на територията на общини, разположени в други региони за управление на отпадъците, съгласно Националната програма за управление на дейностите по отпадъците. Тези отпадъци се депонират на цени, не по-високи от цената на депониране на отпадъците на общините на съответния регион, който се обслужва от депото.
За уважаемите колеги, които закъсняхте, аз го предложих да го гледаме, защото той е внесен още от 23 септември на комисията и според нашия правилник той спъва движението на другия закон, който ние днес трябва да гледаме в Правната комисия, тъй като урежда една и съща материя. Поради това аз предложих да го разгледаме и да решим приемаме ли го, или го отхвърляме.
Позволете ми – така или иначе съм взел думата – да изразя и становището си към закона. Искам да ви кажа предварително, че аз започнах един разговор и с г-н Джевдет Чакъров той да оттегли законопроекта си и дори постигнахме известно споразумение, но виждате, че той вече месец отсъства поради това, че участва в изборите и затова не успяхме да се уточним с него. Аз ви предлагам и ви моля да отхвърлим този законопроект, да гласуваме против неговото приемане на комисията.
Първо искам да ви кажа, че до голяма степен споделям неговите мотиви. Те са резултат от неговия опит като бивш министър на това министерство и идеята му е общо е добра, но на първо място и основният ми мотив, за да ви предложа да отхвърлим този законопроект е и на всички ни е известно още в началото, когато имахме среща с екипа на министерството, че има план, в който се подготвят съответни законопроекти за изменение на съответните закони, и то цялостен проект за изменението и особено за Закона за управление на отпадъците, където е предложението на г-н Чакъров.
Основният ми мотив е и той дори се беше съгласил да изчакаме този законопроект, да видим какво е становището на Министерският съвет в тази връзка, впрочем, ние го становището, но да отхвърлим този законопроект, за да можем да се занимаваме със закона, който ще ни предложи Министерството на околната среда.
На второ място и по отношение на конкретните му предложения също считам, че не би следвало да ги приемаме, тъй като, първо, 20% считам, че това е една висока цифра и вече дори има реакции от общините, защото това до голяма степен ще ограничи техните възможности, капацитета им да ползват съответните депа. Мисля, че в тази посока процентът е завишен и реакцията вече я има, ние сме получили няколко становища от общините.
Също така основното, което отново искам да подчертая, това е: нека да изчакаме цялостния пакет предложения, които ще ни даде Министерският съвет и тогава да се занимаваме, защото тук се касае само за една единствена точка. Това е моето предложение. Аз ще гласувам против приемането на закона и ви приканвам да го отхвърлим на този етап.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Божинов!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ясно е, това ще бъде решението по отношение на този законопроект. Но проблемът остава.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Господин Божинов, искам да ви кажа, че до една седмица влиза в Министерски съвет целият пакет.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Аз искам да се възползвам от присъствието на госпожа Манева и да чуем становището на министерството.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Аз ви благодаря, че до една седмица ще влезе в Министерският съвет.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Най-добронамерено искам да кажа какво предлагам. Тази идея беше залегнала в злополучния и неприет Закон за отпадъците на София, чиято съдба тук има един човек, който знае на чия отговорност е. Това е минало и не е нужно вие да се информирате, но тя тогава беше в затруднението да се накарат със закон депата, в които ще се разпрати отпадъкът на онези, които са затруднени, за да се позовава централната власт. Този проблем стои и сега. Какво обаче предлагам да направим в онзи закон под онази форма, в която да решим този проблем?
Може ли да запишем, за да имат интерес собствениците на тези депа да приемат отпадъците, възможно ли е да го направим? Възможно е, ако запишем, че тези депа, които приемат отпадъци на други, там приоритетно се изграждат и финансират инсталации за предварително третиране, а най-модерните позволяват в няколко пъти да се намали обемът и масата, която се депонира, тогава и животът на клетките се продължава и икономически е изгодно на този, който го управлява. Ако така приоритетно отпратим този ресурс, който ще отива за инсталации за предварително третиране, те ще се надпреварват да заявят това, това и това депо да има статут на приемащо на другите. Просто като идея, защото ще започнат да протестират. И Монтана ще протестира, и Севлиево. Всички тези неща ги знаете. Но ако така го направим, ще събудим интереса в тях.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви. Искам да дам думата и на госпожа Манева, да чуем становището и на министерството.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Благодаря, господин председател. Господин Божинов, понеже започнахте с идеите, ако бяхте изчакали наистина да видите нашия закон, защото той в момента е на външно съгласуване, щяхте да видите реализирани и част от идеите си. Аз не искам да се връщам чия беше идеята за процента, блокиран на депата, изградени с държавни средства. Преди да се появи злополучният закон за София, имаше много дебати, включително и по медиите, където се лансира тази идея.
Идеята не беше лансирана от министерството. Както и да е, не това е важното в момента. В момента е важното, тъй като на масата лежи един конкретен закон, че целият текст от закона има страшно много недобри текстове, а Законът най-накрая трябва да е издържан текстово, за да може да бъде приет.
Първо, 20% е абсолютно неприемливо. Това беше казано. Ние сме провели съгласувателна процедура с Асоциацията на общините, така че това, което ние ще предложим, няма да предизвика такава реакция. Второ, самият текст е несъвършен, защото се говори за всякакви отпадъци, а не само за неопасни отпадъци, тоест чисто професионално текстът е неверен и ако се приеме, той би създал изключително големи проблеми. Трето, визирани са само два вида средства – европейски средства и бюджет, а съвсем не са това само източниците на по същество обществени средства, които се отпускат за изграждането на такива съоръжения.
Така че ние категорично сме против този закон, защото откъдето и да погледнете текста – не само 20-те процента – просто не става. Затова изразихме негативно становище към този закон. Няма необходимост да се приеме; тъкмо обратното, би се допуснала грешка, ако се приеме в този вид. А ако всички се тревожат за това как ще решим въпроса когато има екстрени ситуация, както е в София, съвсем скоро ще получите един по-обширен проект, по-точни формулировки, които ще бъдат на вашето внимание и вие ще прецените дали той става или не става.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви, госпожо Манева. След като чухме становището и на Министерството на околната среда и водите, аз също призовавам да не приемем този законопроект, да го отхвърлим и да изчакаме седмица – десетина дена да влезе изцяло промененият Закон за управление на отпадъците и тогава вече да коментираме отново тази тема и идеите, които и Вие имате, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз нямам никакви претенции тук за нищо. Те не са мои идеи.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: По принцип, казвам.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Само ще ви кажа, че нищо не е открито от вчера или от днес. В комисията – не в министерството, не в медиите – поканихме едни от най-големите канадски, немски и други компании, които притежават тези технологии и те ни показаха нагледно, че е безумие да пълним толкова скъпо струващи съоръжения с отпадък, който, първо, е суровина, това е и Европейската директива и т.н., но най-важното е, че пет до десет пъти в зависимост от технологията се намалява количеството, което се депонира.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Господин Божинов, нали видяхте, че първата работа на това правителство беше да приеме постановлението, с което се осигуриха средства точно за това.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Да го подложим на гласуване.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Има процедурно предложение.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Подлагам на гласуване предложението.
Който е „за” направеното предложение, моля да гласува. Против? Въздържали се?
Присъстват 14 народни представители. За – 0, против – 1, въздържали се – 13 гласа.
Благодаря ви.
Госпожа Манева бърза за комисия, ние имаме точка „Разни” и ако някой има да каже нещо или иска да обсъдим? Благодаря Ви, госпожо Манева.
/Закрито – в 16.00 ч./
1. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 902 01 24, внесен от Министерски съвет на 9 октомври 2009 г.
2. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците № 954-01-20, внесен от н.п. Джевдет Чакъров на 23.09.2009 г.
3. Разни.
Списък на присъстващите народни представители се прилага. Присъстваха и: по точка 1: от Министерството на околната среда и водите: заместник-министър Евдокия Манева, Светла Крапчева – директор на дирекция „Координация на регионалните инспекции по околната среда и водите”, Катя Найденова - отдел „Оценка на въздействие върху околната среда и екологичната оценка”; от Народно събрание - Любка Ценова – началник отдел „Европейско право”; от Българска стопанска камара – Илияна Павлова, главен експерт; от Асоциация на парковете в България – Александър Дунчев; от „Дунавско-Карпатска програма „България” – Екатерина Раковска; от СНЦ „Зелени Балкани” – Добромир Добринов.
= = =
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Г-жа Искра Михайлова има здравословен проблем, ще отсъства и ме е упълномощила мен да водя заседанието, така че започваме. Господин Тетимов пътува. Имаме кворум.
Искам да ви запозная с дневния ред на днешното заседание. Точка първа е: Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 902 01 24, внесен от Министерски съвет на 9 октомври 2009 г.
Точка втора е „Разни”.
Има ли някакви предложения към дневния ред? Господин Димитров.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Предлагам в точка „Разни” да включим разглеждането на законопроекта, внесен от Джевдет Чакъров в нашата комисия – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците.
На всички ни е известно, че този законопроект многократно е бил включван в дневния ред, но сме го отлагали, защото Джевдет Чакъров отсъстваше. Мисля, че този законопроект, внесен преди повече от месец на тази комисия. Освен това той спъва работата и на Правната комисия, на която аз съм член, тъй като там ще разглеждаме законопроекта. Затова ви предлагам за разглеждане този законопроект.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров. Някакви други предложения? Напълно Ви разбирам, това е чл. 71 от Правилника, ал. 1, така че подлагам на гласуване. Който е съгласен да разгледаме законопроекта, внесен от господин Чакъров, моля да гласува.
Присъстващи – 14 души, За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
В такъв случай дневният ред включва и разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците на г-н Чакъров.
Преди да започнем, искам да ви представя и гостите, които присъстват. От Министерството на околната среда и водите – заместник-министърът г-жа Евдокия Манева, която представлява вносителите на този законопроект, г-жа Светла Крапчева – директор на дирекция „Координация на регионалните инспекции по околната среда и водите”, г-жа Катя Найденова от отдел „Оценка на въздействие върху околната среда и екологичната оценка”, г-жа Любка Ценова – началник отдел „Европейско право” към Народното събрание, от Българска стопанска камара – Илияна Павлова, главен експерт. Те още не са дошли. От Асоциация та парковете в България – г-н Александър Дунчев и „Дунавско-Карпатска програма „България” – Екатерина Раковска.
ПО ТОЧКА ПЪРВА:
Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 902 01 24, внесен от Министерски съвет на 9 октомври 2009 г.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Сега искам да дам думата на вносителите на законопроекта за доклад. Заповядайте, госпожо Манева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, внасяме за разглеждане Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Основната причина за измененията, които ние предлагаме, е, че в момента текат две процедури, свързани с непълноти на нашето законодателство и необходимостта от актуализиране на някои текстове в закона. Основните предложения са следните.
Първо, пълно хармонизиране на директивата СЕВЕЗО за предприятия, за които има възможност да възникне опасност от големи аварии. Това е всъщност една от процедурите, с която трябва да се справим.
Това, което ние предвиждаме, е следното. Ние сме хармонизирали напълно на текстовете на Директива 96/82 на Европейската комисия. Допълнителните текстове касаят изготвянето на авариен план за районите извън предприятието, които впоследствие могат да бъдат засегнати от авариите, след това – отчитане на темите по устройство на територията, един пропуск, който в момента съществува в законодателството и възможност операторът да ограничи информацията в доклада за безопасност в случай, че определени вещества в предприятието не са в състояние да предизвикат авария. Това е по отношение на хармонизирането на първия проблем, директивата СЕВЕЗО.
На второ място, усъвършенстваме процедурите по оценка на въздействието върху околната среда. В частност, това е процедурата по осъвременяването на приети вече решения по оценка на въздействието върху околната среда, процедурите, свързани с необходимостта периодично тези решения да бъдат осъвременявани, особено когато не е започнало изграждане на инвестиционния обект, за който е било издадено решение и в частност един много важен проблем за съчетаване на процедурите при осъвременяване на оценката на въздействието върху околната среда с оценката за съвместимост, предвидени по законите за биологичното разнообразие.
Втората група проблеми, които сме засегнали, това е усъвършенстване на информацията, която се подава на обществото. Знаете, че ние сме длъжни всяка година да изготвяме доклад за състоянието на околната среда. За съжаление, той трябва да бъде базиран на статистически данни, които излизат година и половина по-късно след изтичане на отчетния период. Добавяйки известно време за подготовка на доклада, фактически данните излизат около две години след това. Освен това се предвижда внасяне на доклада в Народното събрание, с което практически процесът закъснява с над две години, което смятаме, че е абсолютно неприемливо. Затова предлагаме докладът да се приеме от Министерски съвет и да се обнародва веднага, с което както обществеността, така и депутатите ще имат информация, съвършено навременна.
Третата група проблеми е свързана с актуализиране или намаляване на различни разрешителни и съгласувателни режими, които само забавят процесите на взимане на решение и е едно излишно администриране.
На първо място, ние предлагаме да се премахне лицензирането на експертите, извършващи оценка на въздействието върху околната среда. Смятаме, че е достатъчно това, че в самите доклади екипът, който извършва оценка на въздействие върху околната среда, декларира, първо, професионалната си пригодност, второ своята независимост при вземане на решения и в крайна сметка решенията се приемат от компетентният орган, от експертния съвет на Министерството на околната среда или на съответните районни инспекции в зависимост от големината на съответния обект.
Нещо много важно в тази посока, намаляваме срока за приемане на решения по оценка на въздействие върху околната среда, който в момента е 4,5 месеца. Ние го съкращаваме на три месеца, като се увеличава срокът, в който – вътре в този срок – става едно преразпределение на сроковете, върху ние се произнасяме върху качеството на доклада, увеличаваме срока, в който компетентният орган трябва да се запознае със срока и да се произнесе по качеството на доклада, а намаляваме срока, след като компетентният орган се е произнесъл по качеството на доклада и е преминало общественото обсъждане, в по-кратки срокове да се процедира вземане на решение от експертния съвет и от министъра на околната среда.
Освен това, предлагаме в няколко закона отпадане на съгласувателни процедури, които са ненужни, защото има процес, в който предварително Министерството на околната среда се е произнесло и не е необходимо да има втора съгласувателна процедура. Така например, в Закона за концесиите предвиждаме да не участват представители на министерството при текущия контрол на изпълнението на сключените концесионни договори. В момента се предвижда задължително участие в тези комисии. Ние просто нямаме отношение към всички концесии; затова това задължение отпада и ние участваме само когато обектът на концесиите е в прерогативите на Министерството на околната среда. Освен това, при приемане на решения за концесии винаги се прави екологична оценка, тоест ние сме се произнесли в процеса на взимане на решение за концесия.
За Закона за горите предвиждаме да отпадне дублиращата съгласувателна процедура за изключване на гори във връзка с определяне на сервитути. Там ние се произнасяме предварително за това, дали е необходима или не е оценка на въздействието върху околната среда. Всичко, което засяга министерството, е казано преди да се прави последното съгласуване. Фактически ние сме участвали в съгласувателния процес. Затова второто съгласуване предвиждаме да отпадне.
Предвиждаме да отпадне и лицензионният режим от Закона за водите за хидрогеолози и фирми, които правят сондажи. Това е абсолютно ненужно в момента. Затова ние предлагаме и този текст да отпадне, както и да отпадне текстът, който предвижда съгласуване на проектите на министъра на земеделието и горите на проектите за рекултивация за възстановяване на нарушени терени – също абсолютно ненужен текст за съгласуване с министъра на земеделието, защото това са неземеделски земи и цялата процедура е в прерогативите на Министерството на околната среда.
Последното изменение: предвиждаме по Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие възможност министърът да делегира права на заместник-министър да подписва определена част от кореспонденцията, която тече в тази сфера, тъй като в момента законът предвижда единствено министърът на околната среда да подписва всичко, което тече като документация в тази сфера.
Това са измененията, които ние предвиждаме.
Съгласували сме закона с всички министерства и ведомства. Той бее на страницата на министерството на обществен достъп, така че аз ви моля да подкрепите закона и да го приемете на първо четене. Готови сме при второ четене, ако има несъвършенства в някои текстове, да приемем вашите предложения.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря на госпожа Манева.
Мнения, предложения?
ЛЮБКА ЦЕНОВА: Бих искала да ви кажа, че мнението на отдела е, че внесеният законопроект съответства на правото на Европейския съюз. Стана малка техническа грешка. Имате две наши становища; много моля да имате предвид второто.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Благодаря за бележките и за становището ви. Техническите грешки ще бъдат отстранени. Благодаря.
АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Подкрепяме изцяло предложението на Министерският съвет. Днес излезе информация на Европейската комисия, че е стартирана нова наказателна процедура срещу България поради липсата на цялостна защита на зоните по Европейската директива за птиците. Освен тази нова процедура знаете, че има още шест или седем такива процедури спрямо нашия опит и като запознати с жалбите, които са пуснали неправителствените организации, смея да твърдя, че повечето наказателни процедури са свързани с липсата на адекватна оценка на въздействието върху околната среда и върху НАТУРА на различни проекти – не толкова на административни нарушения, колкото на липса на качество на оценките. Те се извършват според нас от експерти, които не винаги са обективни. Те се извършват от експерти, за които може да се гарантира, че са запознати с тематиката. Такъв е случаят с наказателната процедура за Странджа.
Ето защо, за да не продължавам с проблемите, асоциацията е предложила да се обмисли от министерството и от комисията и да се въведе едно междинно звено - какъвто е смисълът на Стопанската камара, какъвто е смисълът на браншовите организации, като Камарата на адвокатите, Камарата на строителите - една междинна държавна организация, като например БАН или Софийският университет, които да имат позицията, съгласно поправките в закона, да кажат: за този случай се изискват еди какви си експерти за този случай имаме в България еди какви си експерти, чуждите експерти, които ще дойдат, отговарят или не отговарят, тоест, да има една безпристрастна, изключително професионална организация, каквито са БАН и Софийският университет или Изпълнителната агенция по околната среда към министерството, които да определят и да казват „Да, тук тези експерти са подходящи”, „Не, тези експерти не са подходящи”.
Така с тази промяна в сегашния си вид нямаме гаранция, че експертите ще са качествени, ще си правят качествени оценки. Затова тяхната декларация за нас не е силно доказателство – в случая с природен парк „Странджа” е такъв – декларират, че са специалисти, а Европейската комисия казва „Те не са специалисти”, тяхната оценка не е адекватна.
В този смисъл считаме, че заплащането на една такава организация може да се предвиди като процент от сумата, която би трябвало инвеститорът да заплати за експертите. Просто един процент отива за тази междинна организация, която е упълномощена от министерството да ръководи процеса на избиране и окачествяване на експертите и на техните оценки.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви. Госпожо Манева, бихте ли отговорили?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, тази тема многократно е обсъждана. Това предложение е абсолютно неприемливо, защото качеството на доклада за качествените оценки на въздействието върху околната среда проблемът за качеството не се решава от експертите и каквато и междинна комисия да въведете, никога няма да можете да оценявате качеството на експертите, защото това става винаги на база на документация, на уверение, което имате като приложение към доклада. Качеството на решението, свързано с оценката на въздействието върху околната среда, зависи от качеството на експертите в органа, който взима решение, тоест, в министерството и в районната инспекция. Ако са допуснати грешки и има такива налице, това е даже не защото качеството на експертите е било незадоволително а защото е оказван натиск при взимане на решение.
Визираните процедури нямат нищо общо със съвършенството на процедурата по оценка на въздействието върху околната среда, а с практиката - да се оказва натиск върху органа, който взима решение, за да се уреждат определени интереси. Това е в Калиакра, това е и на други места.
В Европа в нито една страна, освен в Холандия, няма междинен орган, който да взима някакво решение. При това в Холандия тази комисия, която е към кралицата, се произнася само на етапа по отношение на обхвата на доклада и не те се занимават с разплащане на експертите, които извършват оценката. Единият от аргументите на неправителствените организации е, че много рядко е имало негативни оценки по околна среда.
Ако си припомним каква е целта на процедурата по оценка на въздействието върху околната среда на най-ранен етап, това не е да се даде отрицателна оценка, а на най-ранен етап експертите, които извършват оценка на въздействието върху околната среда, да дадат съвет, да предложат решения, които да не допуснат увреждане на околната среда, така че в крайна сметка да имате проекторешение, което задоволява критериите за опазване на околната среда. Това е принципът, който действа в цял свят. Няма самоцелно спиране на инвестиция на късен етап или на някакъв етап. Това е смисълът в целия процес на проектиране още на прединвестиционните проучвания - да имате екип от хора, познаващи проблемите на околната среда, които да ви дадат съвет, да ви препоръчат мерки така, че инвестицията да отговаря на изискванията за околната среда, така че крайният доклад, крайният проект и съответно докладът към него да създават необходимите предпоставки за опазване на околната среда, което пък предпоставя и положително решение за съответната инвестиция.
Вие сигурно ще искате да ви запознаем на някакъв етап с наказателните процедури, специално свързани с НАТУРА и ще се убедите, че не става дума за качество на доклада, а за съвсем други неща. Така че от тази гледна точка ние смятаме това предложение за абсолютно неприемливо. Единствено то ще доведе до удължаване на срока за произнасяне по докладите – нещо, което ние не искаме да се случва. Тъкмо обратното, ние се стремим срокът да бъде съкратен, като виждате, че акцентът е върху проверката на качеството на доклада, което е една предпоставка за едно по-обосновано решение в това отношение.
Аз няма да споря с колегите, каквито и възражения да изложат; още веднъж казвам: това е стара история. Нито един сериозен аргумент няма в подкрепа на едно такова решение. Самата практика в Европейския съюз отрича такова посредничество. Предложението например Агенцията по околна среда да бъде този посредстващ орган мисля, че е толкова странно и абсолютно противоречи на аргументите, които се изтъкват. Ние сме разговаряли със Стопанската камара по отношение на една такава възможност и абсолютно въздържано, даже не се стигна до сериозно обсъждане на този въпрос, защото много добре се знае за какво става дума.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря, госпожо Манева. Госпожа Раковска!
ЕКАТЕРИНА РАКОВСКА: Благодаря за възможността да изложим нашето становище. Аз също искам да кажа, че подкрепяме като цяло Закона за изменение и допълнение на ЗООС и също смятам, както и колегите от Асоциацията на парковете, че това, че се променя ЗООС сега, е една много добра възможност да се изпълни един предизборен ангажимент на мнозинството, това е именно точка 1 от Приоритет 6, която казва, че е необходимо усъвършенстване на законодателната рамка с цел гарантиране на независимостта на експертизата при ОВОС за инвестиционни проекти.
В тази връзка искам също да коментирам проблемите, които са се натрупали от години с одобряването на проекти и инвестиционни предложения, които в много случаи са опасни за околната среда или за човешкото здраве. В повечето случаи проблемите се крият не толкова в самото качество на заплата, колкото в крайните заключения. Съвсем очевиден пример беше докладът по екологична оценка в Странджа, където имаше съвсем ясни факти за въздействието му. Заключението беше, че ще има липса на въздействие.
Причината за тези често пъти погрешни заключения е именно зависимостта на експертите от инвеститора, който ги наема пряко. От една страна, има една автоцензура от страна на експертите, тъй като те си коригират заключението на доклада, защото знаят, че ако дадат негативна оценка и негативно заключение, шансът да бъдат наети намалява драстично.
От друга страна, имаме проблем и от страна на инвеститора и вече имаме няколко такива случаи, които когато са получили доклад-заключение, че неговото инвестиционно предложение ще има значително негативно въздействие, този доклад просто не вижда бял свят. Съответният инвеститор търси следващ експерт, който ще му изготви друг доклад с необходимото му заключение. Тоест, независимо каква е практиката в други страни, в България тази практика до момента показва, че няма добри резултати. За момента има пряка връзка между проблемите с необективните доклади по ОВОС, екологична оценка, оценка за съвместимост и четирите наказателни процедури на Европейската комисия. Днес разбрахме, че те вече са пет. Говоря за пет, десет, повече, но тези пет касаят специално проблемите с ОВОС-ите и оценките за съвместимост.
Така че, в заключение ще кажа, че, от една страна, тези промени в ЗООС са и една възможност. От години наред говорим за това и обществото очаква една такава промяна. Тя значително ще допринесе за одобряването на обективността на докладите. Тези неща имат пряко отношение към резултатите, проектите и пряко отношение към човешкото здраве. Не става дума само за природата.
Имам и някои по-дребни предложения, като изискването в чл. 99 решението по ОВОС да се качва в пълния му вид на интернет страницата, тъй като в момента е „и/или” на интернет страницата, предложението ни е да падне „или” и да е задължително да се качва за подобряване на публичността.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви. Мога ли да взема отношение по Вашето изказване, защото казахте какво е записано в програмата на управляващото мнозинство. Аз също я имам. Гарантиране независимостта на експертизата може да се даде, като се даде пълна прозрачност на вземането на решения. Досега тези оценки – госпожа Манева спомена как са ставали, голяма част от тях – под натиск - органа, който взима решенията - и затова са се случвали и тези оценки и затова търпим тези наказателни процедури.
Идеята тук е на пазарен принцип да се определят, пазарът да определи самите експерти. Които не са добри, пазарът ще ги изхвърли от само себе си. Нито един възложител, нито един инвеститор няма да търси експерт, който не е добър в своята област. Но при прозрачността на взимане на решение, тоест при един разширен експертен съвет, където са поканени неправителствени организации, както в случая – ето, вие сте поканени, казвате си мнението – при една такава прозрачност аз не виждам как една оценка, един доклад, който не е според изискванията, може да получи положителна оценка от органа, който взима решение.
Какво значи един независим орган, примерно, БАН? Веднага ви давам пример: проектът Бургас – Александруполис. Поканени са учени от БАН, които казват: Да, този проект в този му вид е опасен за Черно море. Два месеца след това учени от БАН заявиха, че проектът е много добър. Това ли е независимостта?!
Прозрачност при взимане на решения. Абсолютно всичко е качено на сайта на Министерството на околната среда и водите. Ако има ясни критерии, а тези критерии ще се създадат – и една прозрачност при взимане на решението, тоест разширен експертен съвет, но наистина разширен, с неправителствени организации, със заинтересувани страни, тогава няма да има проблеми. Затова и община Царево в момента имат проблеми с Общия устройствен план, защото им се прие от предишното ръководство от МОСВ, а сега планът им се обжалва пред съда.
Така че това е лично мое мнение. Програмата е точно така записана, но според мен така ще се постигне независимост на експертизата при оценка на въздействие на околната среда.
Благодаря. Други мнения? Заповядайте!
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Интересен е въпросът, който поставиха колегите. Аз разбирам тяхното безпокойство, което съществува, но в случая искат да въведат едни допълнителни регулаторни функции, тоест да регулират пазара, което говори за съвсем други неща. Вие, колега, направихте едно сравнение с Камарата на инженерите, Камарата на архитектите в инвестиционното проектиране и Камарата на строителите. Искам да ви кажа откровено като строителен инженер, че за мен това са едни звена, меко казано, в които намериха място най-синекурни длъжности на хора, изхвърлени от този отрасъл.
Днес направих едно питане в Народното събрание по този въпрос и днес имам едно писмо, в което ме подкрепят колеги, дори работещи в чужбина, които явно с внимание следят новините на Народното събрание. Регулирането на тези функции е много опасно. Ние или вървим към пазарни принципи, или се връщаме в старото лоно, за което всички разбрахме, че то не върши работа. В Скандинавските страни подобна регулация на пазара на проектантите – говоря за тях конкретно, това е гилдия, която също извършва проекти и оценки в различен друг аспект – там такова регулиране няма. Пазарът е свободен! Това ме кара просто да не подкрепя това, което вие предлагате. Тревожи ме. Ние трябва да следваме и да вървим към пазарните принципи на икономиката.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви, господин Пейчев. Г-н Димитров!
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, аз ще взема отношение по-общо към законопроекта, защото съм юрист, а не съм специалист точно по съществото на нещата, но усещам, че с този законопроект – аз го харесвам, добър е за мене и ще го подкрепя, моля ви и вие да го подкрепите, защото считам, че се решават няколко основни проблеми и недостатъци на стария закон.
На първо място, разбира се, на първо четене, по текстовете има какво да се доизчисти по отношение на финанси, но на първо място искам да кажа, че с този законопроект всъщност се постига един синхрон, една хармонизация с европейското законодателство. Тук се попълват онези празноти, които са свързани с директивите и ангажиментите, които ние сме поели към Европейския съюз при присъединяването.
На второ място, считам, че този законопроект е един осъвременен закон, който освен че прецизира някои технологични и технически недостатъци на стария закон, той е осъвременен и с оглед на това, че е облекчена процедурата по отношение на издаването на разрешенията на ОВОС, а също така на административния режим.
На следващо място, един от негативите, който считам, че в резултат на това сега ситуацията в това министерство е много тежка, това е липсата на прозрачност и сега с този законопроект се решава тази възможност, като се дава възможност вече обществото да има информация за околната среда, пълна информация. Това е едно от големите достойнства на този законопроект и аз в общи линии – така, както се мотивирах, приемам този законопроект. Смятам, че добре е направен и ще гласувам за него.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря, господин Димитров. Други мнения? Господин Тошев!
ТОШЕВ: Благодаря, господин председателю. Уважаеми колеги, мисля, че – разбира се – трябва да подкрепим законопроекта на първо четене.
По въпроса, по който се спори и се поставя от неправителствените организации за гарантирането на честността на процедурата на извършване на ОВОС. Вие си спомняте, че в съдебната система имаше също големи проблеми с нашето правораздаване. Там решиха, че съдиите ще се определят на случаен принцип от компютър, който случайно избира кой да бъде съответният съдия по делото а не председателят на съда, не председателят определя.
Вторият момент, по който можем да направим дискусия, е дали не е добре да няма пряко плащане на инвеститора, на експерта, който извършва ОВОС, а това да минава примерно през министерството или през органите на министерството, през РИОС например или някакъв друг орган, който се занимава специално с това, така че да няма пряка връзка и да се избегне този момент на съмнение, че който плаща, той поръчва музиката.
Вярно е също, че прозрачността на процедурата при обсъждането също е важен фактор, но никога не може да имаме пълн5и гаранции. Трябва да се стремим колкото може тази система да бъде подобрена. Не трябва да отхвърляме напълно това, което предлагат неправителствените организации и да помислим дали не можем да вкараме елементи от това предложение в процедурата, което може да се направи с предложенията между първо и второ четене. Но на първо четене смятам, че без колебание, разбира се, трябва да гласуваме в подкрепа на законопроекта.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви, господин Тошев. И госпожа Манева още в самото начало спомена, че може да има някакви забележки, но между първо и второ четене спокойно може да се направят предложения, да се вземат под внимание тези забележки. Току що разбрах, че имаме представител на „Зелени Балкани”. Искам да дам думата и на господин Добринов да чуем и тяхното мнение.
ДОБРОМИР ДОБРИНОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми народни представители, абсолютно съм съгласен с това, което председателя каза, че когато се направи един по-широк състав на експертия екологичен съвет, тогава до голяма степен ще бъде и много обективна оценката, която ще се изрази в решение по този доклад до ОВОС. Искам обаче да ви кажа от чисто практически опит, тъй като аз съм един от хората в „Зелени Балкани”, които основно се занимават с обжалване на решения на Министерството на околната среда и водите, регионални инспекции и писане становища по доклади. Разбираме, че почти няма страна, в която инвеститорите не заплащат директно на оценителите и съответно тези пазарни принципи, наистина, това е един много широк пазар, доста бързо развиващ се пазар. Той прилича обаче на сухия режим в Америка. Съжалявам, че го казвам, но от всички доклади, които съм изчел, от всички становища, които съм видял, мога да ви кажа, че има изключително голяма тенденциозност в експертите да извършат качествен мониторинг, с което те доказват, че са експерти. Но след това становището и реалната оценка са абсолютно нелогични и абсолютно повлияни от факта, че те се заплащат директно от инвеститорите.
Защо предлагаме това лично ние? Считаме, че голяма част от тези експерти не го правят с цел да увредят природата, а просто за да са сигурни, че ще получат своите пари. Ако може наистина да се измисли някакъв начин това нещо да бъде прекъснато и по някакъв начин експертите да работят спокойно и да изказват становище независимо - когато е положително, нека да е положително, когато е отрицателно, нека да е отрицателно. Ние просто не сме на една такава полоса, в която искаме всички решения да са отрицателни, няма такова нещо. Искаме да е абсолютно обективно. Но ако не се направи това нещо, просто законът няма да изпълни основната си цел.
Няма да бъде опазена природата. Все пак става въпрос за Закон за опазване на околната среда, а не за Закон за насърчаване на инвеститорите, така да го кажем. Много често през последните години виждахме един много голям конфликт. Има Министерство на регионалното развитие и благоустройството, което се грижеше за инвеститорите. Имаше и Министерство на околната среда и водите, което се грижеше за инвеститорите. Никой не се грижеше за природата. В крайна сметка, каквото и да се прави, нека винаги това да е единствената позиция и да се отчитат тези недостатъци на ситуацията с оценителите в България. Може би и затова трябва да се включат текстове, които да гарантират, макар и да са малко по-странни, макар и да не са точно такива, каквито са в други държави, но да отразяват, да са свързани с нашата действителност в това отношение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми народни представители, това твърдение е абсурдно. Би било правилно, ако заключението на експертите, разработили доклада, е окончателният документ. Решението се взима от контролния орган. Там всъщност е цедилката. Ако докладът не е качествен, просто не се взима положително решение. Така че да се твърди, че качеството на доклада предопределя решението, защото всъщност това е твърдението в момента, това абсолютно не е вярно.
Аз мисля, че имаме два месеца – един месец за обществено обсъждане на материалите и един месец за оценка на доклада по новия закон, които гарантират максимален обществен достъп и обективност при оценка на качеството на доклада. Ако качеството на доклада не съответства на изискванията, просто решението не е положително. Още веднъж повтарям, целта на експерта по ОВОС, който прави доклада, не е да даде отрицателна оценка, а да направи така, че в процеса на разработване на инвестицията на съответните етапи на проектиране да не се допусне да има решения, които създават рискове за околната среда. Ако експертът си е свършил работата, докладът ще бъде положителен, тоест, там ще има решения, които отговарят на изискванията.
Мисля, че наистина могат да се направят предложения между първото и второто четене и отново вече по конкретните текстове да се върнем към този дебат.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: В потвърждение на сериозността на казуса, че търпи наистина, все пак някакво обмисляне, един пресен пример, отново ще ви го припомня. Спецализираният подробен устройствен план на Алеко, нашия природен парк Витоша, където аз работя. Направихме всичко възможно като държавна институция и с помощта на неправителствени организации да предизвикаме прозрачност на тази процедура. Имаше обществено обсъждане, дори неправителствени организации запознаха обществото с проекта който беше работа на инвеститора. Въпреки всичко това разширеният експертен съвет в РИОСВ София одобри проекта, без да вземе предвид мнението на обществените организации, без да вземе предвид единия глас на директора на парка.
РЕПЛИКА: Това не е същото, за което говорим.
АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Напротив, ето тук се оценява. Този експертен съвет каза: докладът е перфектен, експертите са си свършили чудесно работата по доклада, взето е решение и въпреки заплахата за уволнение, директорът…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз мисля, че малко спекулирате, защото този казус е много различен от това, за което говорим. Да не се връщаме върху качеството на плана за управление, противоречията вътре в самия доклад. Ако трябва да разглеждаме специално този случай, може да го разгледаме. Важното е, че министерството си свърши работата и спря.
АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Точно това исках да кажа, че директорът ако не беше обжалвал, въпреки че го заплашиха да бъде уволнен, ако не беше обжалвал, нямаше да се предизвика ваше решение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Това е смисълът на тази дълга процедура, хората да имат достъп.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Точно това ви споменах преди малко. При една прозрачност имате право на обжалване, обжалвате, но директорът е заплашен да бъде уволнен. Това е, което каза г-жа Манева. Досега се работеше под натиск.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Вие можете да сложите колкото искате междинни звена. В тези междинни звена работят хора и винаги ще се намери подход, въпросът е процедурата да е максимално прозрачна, на всеки от етапите да има обществен достъп, да има публичност на решенията на всички етапи, за да има и реакции. Има и съд, обжалват се. Това трябва да ни е в представата в цялата процедура.
Гражданското ни общество е прекалено слабо да „огрее” на всеки проект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Междинното звено няма да ви реши проблема. Аз ще ви кажа за не един и два случая, за БАН, който вие предлагате, когато БАН подписва документи, зарибявайки Дунав с шарани и пише, че са есетри и какви ли не други неща. Няма такава институция, която да може да ви гарантира.
АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Така е, за нас въпросът е да бъде обсъдено, наистина, по-дълбоко.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Разбирам, вашите намерения са много открити, да има почтеност, да има прозрачност.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Нека да видим къде на етапите може да има допълнителна публичност.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: В процеса на развитие на закона може да намерим някакво друго решение, което да бъде още по-удачно. Ние не го отхвърляме. Не казвам, че тези междинни звена, както се каза, са порочни звена. Камарата на строителите плащат по 1200 лева на месец. Отидете да видите какви хора работят по регионалните звена. Те не могат да си вържат обувките. А какви заплати получават! За какво става въпрос?! Каква некомпетентност, с какво помагат? Ще създадем такова звено и ще създадем хаос пак.
АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Това е един опит да се предизвика мислене по този проблем.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Отваряме отворен въпроса за неправителствените организации. Предложението е прекрасно. Ние не сме против него, но този закон търпи развитие. Слава Богу, ние заковаваме нещата. Те са динамични. Виждате процесите в държавата.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви, господин Пейчев.
Господин Димитров.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Аз така го разбирам. Прощавайте, ако нещо не съм точно разбрал. Но аз мисля, че с този законопроект се решава и проблема с разписаната процедура вече по осъвременяване на издадените решения по ОВОС. Съответното министерство или съответната регионална инспекция могат да осъвременят този доклад и да станат промените. Така че вече има още една инстанция, която да вземе отношение. Смятам, че по този начин се гарантира да се вземат най-добрите решения, когато ОВОС е в противоречие с околната среда. Има точно нова разписана процедура. Госпожо Манева, нали е така, дали правилно чета закона?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Осъвременяването касае и някои други проблеми, но аз ви предлагам, колеги, който има идея, която може да обслужи една по-голяма прозрачност и по-обективно решение, предложете текстове между първо и второ четене и тогава ще работим текст върху текст. Принципът е разбран. Това, което сме се опитали да направим, е точно преследвайки тази цел. Вие бяхте прав, че и в осъвременяването може да се получат по-добри решения. Така че мисля, че всички мислим в една посока и между първо и второ четене може да се подобрят.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря на госпожа Манева. В такъв случай предлагам да минем към гласуване. Заповядайте, господин Божинов!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Бих искал да засегна три момента във внесения законопроект.
Първо и най-важно, според ме, е, че се дава отговор на една необходимост така нареченото СЕВЕЗО 2 относно контрола на опасността при големи аварии да бъде приведено така, както звучи, в нашето законодателство и мисля, че това е направено професионално.
Второто, което се променя съществено, това е редът за приемането на доклада за състоянието на околната среда. Това беше една много тежка, много разточителна процедура. Размножаваха се 240 доклада в един огромен обем, четяха ги трима-четирима човека. Може би е по-рационално да мине по този ред, да се приемат в Министерският съвет, но няма да е лошо успоредно, когато върви това заседание, комисията да се запознава с този доклад, тоест да идва в комисията и тя да на едно свое заседание да прави обсъждането на този доклад, но без да минава в пленарна зала, без да върви онази тежка и тромава процедура.
Третата група въпроси са по изменението на 83. Аз закъснях и виждам, че е разбунило страстите. Ако си спомнят колегите от миналия парламент тази идея, беше направен опит да се реализира и в предишния състав. Министерството беше внесло тази идея да отпадне т.нар. списък на регистрираните експерти и в хода на обсъждането в комисията те изтеглиха това свое предложение.
Аз съм склонен да приема идеята на господин председателя и на госпожа Манева. Процедурата трябва да е такава, че инвеститорът трябва да е заинтересуван да намери най-добрите експерти, за да му направят най-обективната, за да няма проблеми. Така трябва да го постави. Трябва да преместим тежестта при приемането на доклада, за да бъде той сигурен, а не да намери хора, които да му докарат ОВОС. Тогава ще се задоволят най-пълно и обществените интереси, и интересите на самия инвеститор. А дали ще ги подбираме то един по-подбран кръг, или той ще има право да ги подбира от всички хора, които мисли, че могат да му свършат работа, щом така сте решили…, тогава, ако г-жа Манева си спомня, аз не участвах в това гласуване, защото казах, че има конфликт на интереси. Моята съпруга, която е и хабилитирана, и доцент, и доктор, и преподавател в тази област, формално беше отхвърлена за този списък. Казах им, че с това, че избират някакви хора, нищо не правят. Нека да избират отговорността, тежестта да бъде инвеститорът да намери най-доброто, за да му мине ОВОС-ът и да няма проблем.
Ако ми разрешите, ще ви кажа само две думи за нещо, много интересно за България. Вчера тук беше един професор, доктор в Университета в България в Канада, дъщеря на български професор. Факултетът е Факултет по комуникации и култура – понеже тук са представителите на организациите. Темата, която изследват за България, е този феномен, както те го наричат, онова изменение на Закона за биологичното разнообразие, с което спасихме Странджа, ако си спомняте и въобще атаката към актовете, с които 74 години са определяни природните паркове. Докъде ни познават в детайли! Всичко по интернет – вашите имена, предложението на закона, четирите закона от господин Костов и Вашата група, на Дилов, на Мерджанов и моята – всичко това е известно на оня край на света.
Въпроса, който поставиха, беше: как така не можахте камчийски пясъци да предотвратите? Защо ви е трудно в Иракли? Защо остават проблемите на Витоша, на Рила, а там за шест дена приехте четири закона, приехте ги на първо четене, в зала на първо, на второ и го решихте? До такива детайли те изследват и познават нашето поведение. И знаете ли какъв е отговорът? И той е верен. Създаде се прецедент да се атакуват и разрушат всички основания за създаването на природни – и на всички други имена, които са на парковете в годините – изключително вярна оценка. Така че това, което правим тук, не е само наша работа. Светът се интересува и по другия въпрос вече – как стигнахте до национално съгласие на ръба на закона. Защото тогава, ако си спомняте, Ваш беше текстът, че се забранява да бъдат атакувани основанията.
В ал. 2 казахме, че ако има съдебни процедури, те се прекратяват. Това наистина е на ръба на закона. Но когато общественият интерес така категорично го предявява, не може в парламента да им политически пристрастия. Така и тук ще го направим. Но не мис лете, че ако избираме експертите от една група или от цялата общност, това е панацеята. Ако е заинтересуван инвеститорът да му е най-добър проектът и най-сигурна инвестицията, ако има респект от органа, който ще приема ОВОС, там е въпросът. Това е моето мнение.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви, господин Божинов. Аз мисля, че по точка 2, която поставихте за годишния доклад няма да има проблеми да се представи на комисията. Ние ще го отбележим в протокола. Госпожа Манева ще го има предвид.
Благодаря Ви.
Смятам да преминем към гласуване. Който е съгласен с така представения закон на първо четене, моля да гласува.
Присъстващи: 14 души. За – 14 души. Против – няма, въздържали се – няма.
Благодаря ви, колеги.
ПО ТОЧКА ВТОРА:
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Народният представител Павел Димитров направи предложение да разгледаме законопроекта, внесен от г-н Джевдет Чакъров от 23 септември - Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците. Гласувахме да го разгледаме. Господин Димитров може да спомене мотивите.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Аз направих това предложение. Ще изразя и отношението си към целия законопроект. Предполагам, че той е пред вас. Има една единствена нова алинея, предложена от г-н Джевдет Чакъров в чл. 23. Това е по предложение на министъра на околната среда и водите с акт на Министерският съвет до 20 % от капацитета на регионалните депа, които са изградени със средства от държавния бюджет и/или с фондове от Европейския съюз, може да се използват за депониране на отпадъци, образувани на територията на общини, разположени в други региони за управление на отпадъците, съгласно Националната програма за управление на дейностите по отпадъците. Тези отпадъци се депонират на цени, не по-високи от цената на депониране на отпадъците на общините на съответния регион, който се обслужва от депото.
За уважаемите колеги, които закъсняхте, аз го предложих да го гледаме, защото той е внесен още от 23 септември на комисията и според нашия правилник той спъва движението на другия закон, който ние днес трябва да гледаме в Правната комисия, тъй като урежда една и съща материя. Поради това аз предложих да го разгледаме и да решим приемаме ли го, или го отхвърляме.
Позволете ми – така или иначе съм взел думата – да изразя и становището си към закона. Искам да ви кажа предварително, че аз започнах един разговор и с г-н Джевдет Чакъров той да оттегли законопроекта си и дори постигнахме известно споразумение, но виждате, че той вече месец отсъства поради това, че участва в изборите и затова не успяхме да се уточним с него. Аз ви предлагам и ви моля да отхвърлим този законопроект, да гласуваме против неговото приемане на комисията.
Първо искам да ви кажа, че до голяма степен споделям неговите мотиви. Те са резултат от неговия опит като бивш министър на това министерство и идеята му е общо е добра, но на първо място и основният ми мотив, за да ви предложа да отхвърлим този законопроект е и на всички ни е известно още в началото, когато имахме среща с екипа на министерството, че има план, в който се подготвят съответни законопроекти за изменение на съответните закони, и то цялостен проект за изменението и особено за Закона за управление на отпадъците, където е предложението на г-н Чакъров.
Основният ми мотив е и той дори се беше съгласил да изчакаме този законопроект, да видим какво е становището на Министерският съвет в тази връзка, впрочем, ние го становището, но да отхвърлим този законопроект, за да можем да се занимаваме със закона, който ще ни предложи Министерството на околната среда.
На второ място и по отношение на конкретните му предложения също считам, че не би следвало да ги приемаме, тъй като, първо, 20% считам, че това е една висока цифра и вече дори има реакции от общините, защото това до голяма степен ще ограничи техните възможности, капацитета им да ползват съответните депа. Мисля, че в тази посока процентът е завишен и реакцията вече я има, ние сме получили няколко становища от общините.
Също така основното, което отново искам да подчертая, това е: нека да изчакаме цялостния пакет предложения, които ще ни даде Министерският съвет и тогава да се занимаваме, защото тук се касае само за една единствена точка. Това е моето предложение. Аз ще гласувам против приемането на закона и ви приканвам да го отхвърлим на този етап.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря на господин Димитров.
Господин Божинов!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ясно е, това ще бъде решението по отношение на този законопроект. Но проблемът остава.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Господин Божинов, искам да ви кажа, че до една седмица влиза в Министерски съвет целият пакет.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Аз искам да се възползвам от присъствието на госпожа Манева и да чуем становището на министерството.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Аз ви благодаря, че до една седмица ще влезе в Министерският съвет.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Най-добронамерено искам да кажа какво предлагам. Тази идея беше залегнала в злополучния и неприет Закон за отпадъците на София, чиято съдба тук има един човек, който знае на чия отговорност е. Това е минало и не е нужно вие да се информирате, но тя тогава беше в затруднението да се накарат със закон депата, в които ще се разпрати отпадъкът на онези, които са затруднени, за да се позовава централната власт. Този проблем стои и сега. Какво обаче предлагам да направим в онзи закон под онази форма, в която да решим този проблем?
Може ли да запишем, за да имат интерес собствениците на тези депа да приемат отпадъците, възможно ли е да го направим? Възможно е, ако запишем, че тези депа, които приемат отпадъци на други, там приоритетно се изграждат и финансират инсталации за предварително третиране, а най-модерните позволяват в няколко пъти да се намали обемът и масата, която се депонира, тогава и животът на клетките се продължава и икономически е изгодно на този, който го управлява. Ако така приоритетно отпратим този ресурс, който ще отива за инсталации за предварително третиране, те ще се надпреварват да заявят това, това и това депо да има статут на приемащо на другите. Просто като идея, защото ще започнат да протестират. И Монтана ще протестира, и Севлиево. Всички тези неща ги знаете. Но ако така го направим, ще събудим интереса в тях.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви. Искам да дам думата и на госпожа Манева, да чуем становището и на министерството.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Благодаря, господин председател. Господин Божинов, понеже започнахте с идеите, ако бяхте изчакали наистина да видите нашия закон, защото той в момента е на външно съгласуване, щяхте да видите реализирани и част от идеите си. Аз не искам да се връщам чия беше идеята за процента, блокиран на депата, изградени с държавни средства. Преди да се появи злополучният закон за София, имаше много дебати, включително и по медиите, където се лансира тази идея.
Идеята не беше лансирана от министерството. Както и да е, не това е важното в момента. В момента е важното, тъй като на масата лежи един конкретен закон, че целият текст от закона има страшно много недобри текстове, а Законът най-накрая трябва да е издържан текстово, за да може да бъде приет.
Първо, 20% е абсолютно неприемливо. Това беше казано. Ние сме провели съгласувателна процедура с Асоциацията на общините, така че това, което ние ще предложим, няма да предизвика такава реакция. Второ, самият текст е несъвършен, защото се говори за всякакви отпадъци, а не само за неопасни отпадъци, тоест чисто професионално текстът е неверен и ако се приеме, той би създал изключително големи проблеми. Трето, визирани са само два вида средства – европейски средства и бюджет, а съвсем не са това само източниците на по същество обществени средства, които се отпускат за изграждането на такива съоръжения.
Така че ние категорично сме против този закон, защото откъдето и да погледнете текста – не само 20-те процента – просто не става. Затова изразихме негативно становище към този закон. Няма необходимост да се приеме; тъкмо обратното, би се допуснала грешка, ако се приеме в този вид. А ако всички се тревожат за това как ще решим въпроса когато има екстрени ситуация, както е в София, съвсем скоро ще получите един по-обширен проект, по-точни формулировки, които ще бъдат на вашето внимание и вие ще прецените дали той става или не става.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви, госпожо Манева. След като чухме становището и на Министерството на околната среда и водите, аз също призовавам да не приемем този законопроект, да го отхвърлим и да изчакаме седмица – десетина дена да влезе изцяло промененият Закон за управление на отпадъците и тогава вече да коментираме отново тази тема и идеите, които и Вие имате, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз нямам никакви претенции тук за нищо. Те не са мои идеи.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: По принцип, казвам.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Само ще ви кажа, че нищо не е открито от вчера или от днес. В комисията – не в министерството, не в медиите – поканихме едни от най-големите канадски, немски и други компании, които притежават тези технологии и те ни показаха нагледно, че е безумие да пълним толкова скъпо струващи съоръжения с отпадък, който, първо, е суровина, това е и Европейската директива и т.н., но най-важното е, че пет до десет пъти в зависимост от технологията се намалява количеството, което се депонира.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Господин Божинов, нали видяхте, че първата работа на това правителство беше да приеме постановлението, с което се осигуриха средства точно за това.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Да го подложим на гласуване.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Има процедурно предложение.
ПРЕДС. ИВАН АЛЕКСИЕВ: Подлагам на гласуване предложението.
Който е „за” направеното предложение, моля да гласува. Против? Въздържали се?
Присъстват 14 народни представители. За – 0, против – 1, въздържали се – 13 гласа.
Благодаря ви.
Госпожа Манева бърза за комисия, ние имаме точка „Разни” и ако някой има да каже нещо или иска да обсъдим? Благодаря Ви, госпожо Манева.
/Закрито – в 16.00 ч./
