ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на законопроект за бюджета на Република България за 2010 г. в частта му екология, Министерство на околната среда и водите, екологични проекти на общините, приоритети.
2. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 954-01-38, внесен от Иван Алексиев и група народни представители на 27.10.2009 г.
3. Разглеждане на проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Изменение № 2 на Договора за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка, № 902-03-3, внесен от Министерски съвет на 23.10.2009 г.

---

Списък на присъстващите народни представители се прилага. Присъстваха и: по точка 1: от Министерството на околната среда и водите: министър Нона Караджова, заместник-министър Ивелина Василева и Владимир Стратиев – Началник на Политическия кабинет и съветник на министъра; от Министерството на финансите: Росица Велкова-Желева – Началник отдел в Дирекция „държавни разходи”, Божидар Петков – Началник сектор в Дирекция „Държавни разходи”, Весела Джилизова – Началник отдел в Дирекция „Национален фонд”, Александър Гаргов – Държавен експерт в Дирекция „Финанси на реалния сектор” и Любомир Генов – Държавен експерт в Дирекция „Финанси на общините”; от Министерство на регионалното развитие и благоустройството: Цветана Червенякова – юрист и Станислава Шушкова – главен експерт.
= = =
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Добър ден, колеги! Имаме кворум. Очаквам другите членове на комисията всеки момент. Към момента имаме кворум, така че можем да започнем заседанието.
Напомням дневния ред на комисията, който е раздаден: 1. Разглеждане на проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Изменение № 2 на Договора за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка, № 902-03-3,внесен от Министерски съвет на 23.10.2009г.; 2. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 954-01-38,внесен от Иван Алексиев и група народни представители на 27.10.2009г.; 3. Разни. Това е предварително раздаденият дневен ред, който беше подготвен към края на миналата седмица, след което обаче всички народни представители получиха екземпляр от Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2010 г.
Тъй като имаме недостиг на време при обсъждането на материалите, си позволихме от комисията да подкрепим, че ще предложа в дневния ред точката за разглеждането на бюджета. Сега използвам това свое право. Предлагам като точка от дневния ред на днешното заседание да влезе и разглеждането на бюджет 2010 г. Някакви коментари, възражения, съображения?
Коментари? Г-н Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Аз исках по повод на този дневен ред да се обърна към нашите колеги, надявам се, за да не конкретизирам други, които са управляващи, но със сигурност ГЕРБ управляващи, да не допускат в бъдеще това, което се случи вчера в зала – да гледаме на първо четене един закон, който не сме го гледали в комисията. Моля ви да уважавате парламентарния ред и практика. Един закон се гледа първо в комисия, след това се гледа в зала. Иначе ние вчера в зала сме приели един закон, който днес ще го гледаме на първо четене. За какво? Какви наши забележки ние днес ще изкажем, които ще бъдат отразени и ще бъдат чути на първо четене в зала, след като то е минало и след като вчера аз предложих това нещо, да отпадне тази точка?
Ако приемем този закон с една седмица закъснение, а между другото, както чухте, ние ще подкрепим този закон, обаче нека да го отложим с една седмица, нека да го гледаме първо в комисията. Предложих да го отложим с една седмица - не срещна разбиране. Моля ви се да уважаваме парламентарния ред и практика. Това е молбата ми. Честно казано, аз очаквах подкрепа от колегите от ГЕРБ, които са в тази комисия; но вчера не я получих в залата, не че е задължително да я получа, но просто казах, че съм я очаквал. Освен това не е някакъв спешен законопроект, от който ще се срути държавата, ако го приемем със закъснение една седмица или в случая даже ще срещнете и нашата подкрепа, но я получете по установения от парламентарната практика ред – първо в комисия, после в зала. Извинявайте за тази забележка но се чувствах длъжен да я направя.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви, господин Корумбашев. Г-н Алексиев иска да отговори.
ИВАН АЛЕКСИЕВ: Тъй като аз съм вносител, държа да отговоря на господин Корумбашев. Само ще спомена, че разпореждането за водеща комисия - Комисия по правни въпроси, се прави от председателя на Народното събрание и след като на председателския съвет са преценили, че този законопроект трябва да влезе на първо четене, аз не виждам, господин Корумбашев, защо отправяте това обвинение към нас, народните представители от парламентарната група на политическа партия ГЕРБ. Разбирам напълно това, което казвате, но в случая специално аз и моите колеги нямаме никаква вина за това, което се случи вчера. След като е влязъл в дневният ред, вносителите ставаме и си защитаваме законопроектите.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Не, ние ще го подкрепим.
ИВАН АЛЕКСИЕВ: Ясно, но не виждам смисъл от този коментар в момента, не е тук мястото да се направи коментарът, това имам предвид. Благодаря.
ПРЕДС.: ИСКРА МИХАЙЛОВА: Това е прецедент, за който аз имах възможност да направя коментар от трибуната на Народното събрание, че ако беше изчакано становището на специализираната комисия, то проектозаконът можеше да бъде обогатен и подкрепен без коментари и без тези излишни дебати в началото на обсъждането. Сблъскахме се с такъв прецедент. За мен като председател на комисията той е много смущаващ, защото беше пропуснато на практика и не беше пожелано становището на специализираната Комисия по околна среда и води, когато става дума за корекции в Закона за изменение и допълнение на Закона за водите.
Освен това, днес сме поставени в много странна ситуация, в която ще трябва да разгледаме един законопроект, който вече е приет на първо четене, но това определено ще бъде част от коментарите, които ще направим по тази точка от дневния ред. Аз се връщам към моето предложение по отношение на дневния ред. Много е важно дали сме съгласни днес да разгледаме проекта за бюджета. Някакви коментари по това, да гласуваме?
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Няма пречка.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Няма пречки. Няма пречки.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Ако го гледаме, ще имаме възможност в един добър срок да предоставим доклада от днешните обсъждания и така ще влезем в общия ритъм на всички останали комисии, които разглеждат бюджета. В противен случай ще бъдем поставени пред необходимостта да имаме извънредно заседание на комисията. Да приема, че всички са съгласни днес да се гледа бюджетът? Моля всички да гласуват за предложението да се включи в дневния ред разглеждането на бюджета за 2009 г.
Благодаря ви.
Против? Няма. Въздържащи се – няма.
Присъстващи: 18 души. За – 18 гласа. Против – няма. Въздържали се – няма.
В такъв случай преминаваме към изпълнение на дневния ред.
Това, за което не попитах, е дали да спазим реда, който е предвиден, или поради важността на бюджета да разгледаме като точка първа от дневния ред бюджета, а разглеждането на проекта на решение за даване на съгласие на Министерски съвет и уточненията между първо и второ четене по Закона за водите да останат като втора и трета точки. Как гледате на такова предложение?
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Бюджетът да се гледа приоритетно?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Да. Моля, който е съгласен така да променим дневния ред, да гласува.
Благодаря ви. Мнозинство.


ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: В такъв случай, като
ТОЧКА ПЪРВА от дневния ни ред е Разглеждане на бюджет 2010 в частта му екология, Министерство на околната среда и водите, екологични проекти на общините, приоритети.
Преди да пристъпим към обсъжданията, да представя нашите гости. От Министерство на околната среда и водите при нас е министър Нона Караджова, заместник-министър Ивелина Василева и Владимир Стратиев – началник на Политически кабинет и съветник на министъра. От Министерството на финансите – г-жа Росица Велкова Желева – началник отдел в Дирекция „Държавни разходи”, Божидар Петков – началник сектор в Дирекция „Държавни разходи”, Весела Джилизова – Началник отдел в Дирекция „Национален фонд”, Александър Гаргов – Държавен експерт в Диреккция „Финанси на реалния сектор” и г-н Любомир Генов – Държавен експерт в Дирекция „Финанси на общините”. От Министерство на регионалното развитие и благоустройството във връзка с дневния ни ред – Цветана Червенякова, юрист и Станислава Шушкова – Главен експерт. Това са нашите гости. Тоест, имаме представителство, което може да ни позволи да разгледаме всички въпроси на дневния ред с експертни групи. По точка първа – разглеждане на държавния бюджет, можем да дадем думата на вносителя на бюджета – министър Караджова.
НОНА КАРАДЖОВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми депутати, уважаеми колеги, ще ви представя накратко бюджета на Министерството на околната среда и водите. Мисля че нашето министерство може да е доволно от това, с което разполага, с бюджет за екологичната политика за следващата година, имайки предвид големите ограничения в държавния бюджет като цяло. Но правителството е издало като приоритет околната среда и това, което получихме, съответства на тези декларирани приоритети.
Бюджетът на министерството може да се подраздели на три части, т.е. средствата за околна среда в държавния бюджет. Това са: бюджет на Министерството на околната среда и водите, което с ежегодните трансфери от ПУДОС за бюджета на министерството възлиза на 49 542 700 лв. Това е бюджет за издръжка на системата на министерството за осъществяване на основните функции като централен орган на изпълнителната власт заедно с второстепенните разпоредители – това са регионалните ни звена и Изпълнителната агенция по околна среда и води.
По отношение на другите източници на финансиране на екологични проекти, предимно общински, това е бюджетът на предприятие за управление на дейности по околна среда, което е с лимит на разходите в размер на 48 452 000. По програма ИСПА и оперативна програма „Околна среда” средствата са общо 695 040 451 лв., като подразделено по двете програми цифрите са следните: за оперативна програма „Околна среда” – 398 644 038 лв., от които 15 651 227 лв. национално съфинансиране от държавния бюджет. Другите средства са от Европейския съюз; програма ИСПА – индикативни стойности за 2010 г.: 296 396 412 лв., в т.ч. национално съфинансиране – 105 520 690 лв. Целевите средства за общините за строителство на екологични обекти през 2010 г. са в размер на 40 млн. лв. Това са изцяло приоритетни обекти. Ще ви кажа как бяха подбрани. В рамките на възможностите, а това са 40-те милиона по този списък, са одобрени проекти на които предстои довършване които не могат да кандидатстват по оперативна програма „Околна среда”, които години наред са били изграждани и за които са необходими средства тази година и следващата година да бъдат приключени и въведени в експлоатация, имам предвид за обектите в сектор „Води”. Всички обекти са свързани с пречиствателни станции за отпадъчни води, с оглед финализиране на няколко пречиствателни станции, като част от приоритета за приоритетно изграждане на пречиствателните станции за отпадъчни води.
В областта на отпадъците също всички обекти са изцяло приоритетни. Три от обектите са свързани с пътища, които са предназначени единствено и само за връзки с регионални депа за отпадъци. Това са два обекта – регионалното депо, което обслужва няколко общини Черноморския регион и е разположено на територията на община Созопол. Това са довеждащи пътища, без които просто е невъзможно то да се ползва. Също така в резултат на настояването на жителите на гр. Кърджали и опасната ситуация, която е свързана с преминаване на много тежкотоварни камиони през един от кварталите, е предвиден обходен път до регионалното депо. За община Ловеч е предвидена доставка на техника за обслужване на новото регионално депо за отпадъци във връзка с поетия ангажимент от община Ловеч да подпомогне решаването на националния въпрос със стартиралата процедура за санкциониране на България за решаване на въпроса с балираните софийски отпадъци.
Имаме няколко разширения на депа за отпадъци, за които с изненада открихме, че не са нито в 23-те регионални депа, които трябва да се изграждат от оперативната програма. В началото не септември при прегледа на ситуацията се оказа, че четири или пет депа (ще ви ги кажа кои са) са пред изчерпване на обемите, което означава, че следващата година те трябваше да минат на балиране или съответно да извозват в други депа. Доста бяхме изненадани от тази ситуация, но не можем да оставим общините в такава тежка ситуация. В крайна сметка това отново ще рефлектира върху България, отново проблемите ще станат като софийския въпрос, така че по тая причина проучихме за решаване на този проблем община Враца с регионално депо, община Доспат с регионално депо, община Шумен с регионално депо, община Гоце Делчев с регионално депо. Това са случаите, за които ви обясних, които са спешни и критични, а така също довършването на регионалното депо в община Смолян, което е приоритетно и следва да бъде въведено в експлоатация възможно най-скоро.
Четири общини, на територията на които са разположени регионални депа за отпадъци, които отговарят на изискванията на европейските и български норми и стандарти, са във висока степен на готовност за реализиране на проекти за изграждане на инсталации за предварително третиране на отпадъците на съответните площадки – това са инсталации за сепариране на полезните отпадъци и в някои случаи и компостиращи инсталации там, където е целесъобразно да бъдат изградени такива. Знаете, че това е изискване, което общините трябваше да изпълняват от 2007 г., но на практика това се изпълнява в момента само на депото в гр. София. На територията само на гр. София има такива инсталации към настоящия момент. Така че с това, освен всичко останало, изпълняваме и изисквания и на националното и на европейското законодателство, а това ще подпомогне и по-дългия период на експлоатация на депата, за които ви споменах.
Извън това приложение, което е стандартно по Закона за държавния бюджет, са предвидени средства в размер на 41 млн. лв. по ПМС № 209/20.08.2009 г. за осигуряване на финансиране за изграждането на регионални системи за управление на битовите отпадъци, на регионалните съоръжения за предварително третиране на битовите отпадъци и за закриването на общинските депа за битови отпадъци. Във връзка с това проектобюджетът на МОСВ за 2010 г. са заложени 20 млн. лв., които да покрият разликата между финансовия недостиг за проектите за депа за отпадъци – имам предвид тези 23, които ще се изграждат по оперативна програма „Околна среда” и за които средствата не достигат по оперативната програма. Те са за съфинансиране. Това са 20 млн. лв.
Отделно са предвидени 9 млн. лв. за изграждане на инсталации отново за сепариране и компостиране плюс 2 319 000 лв. за рекултивация на депа. Средствата за отстраняване на минали екологични щети за 2010 г. са 7 млн. лв.
С така представените средства общата сума на средствата по бюджета на МОСВ и по програмите, за които ви споменах, плюс ПУДОС, са в размер общо на 871 354 414 лв. това е накратко. Мисля, че е постигнато максималното в ситуацията, в която се намира страната ни, за околна среда.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо министър. Колеги, имате думата за обсъждания, въпроси, становища. Заповядайте, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Понеже ми направи впечатление, че доста са ревизирани приходите на ПУДОС надолу за2009 г. в ревизирания бюджет са заложени 88 млн., а сега в бюджета, който ни предлагате, са 60 млн. От какво ще паднат приходите в ПУДОС, като те имат стандартни приходи, да кажем, от ВиК дружеството, от такси и т.н., че предвиждате такова огромно намаление на приходите? Респективно виждам, че стандартно надолу те са отишли, вие не можете да съкратите заплати и т.н. и съответно това ви удря в капиталовите разходи накрая. Защо очаквате такова драстично намаление, може би с над 30% на приходите в ПУДОС?
НОНА КАРАДЖОВА: Такава е прогнозата на колегите от предприятие за управление на дейности по околна среда. Доколкото си спомням, спадът е по отношение може би на таксите, които са във връзка с организацията по оползотворяване, защото се очаква, че лицата, които са задължени, това са фирмите, които са задължени по закон, да изпълняват цели, могат да го правят или индивидуално, или да внасят такси в ПУДОС, или да ги изпълняват чрез колективни организации за оползотворяване. Тук става въпрос за шест-седем вида отпадъци. Тъй като доста организации проявиха интерес – само през последните десет месеца сме издали такива разрешителни за различни видове отпадъци, се счита, че на тези фирми, които са задължени по закон да изпълняват тези цели, ще е по-изгодно да минат към организациите за оползотворяване, а не да плащат по-високите такси в ПУДОС.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Други въпроси, коментари? Въпроси към Министерството на финансите ако има или всички сме напълно удовлетворени?
ЙОАНА КИРОВА: Аз ще изкажа лично мое мнение. Ние и да не сме безкрайно щастливи, предвид това, че брутният продукт в сравнение с миналата година е с 10 млрд. по-малко, това означава, че като цяло всички министерства са орязани. Това е максималното, което е могло да се постигне. Аз съм сигурен, че ако е имало възможност за повече, то е щяло да бъде заложено. Но на този етап, в крайна сметка, това е оптималното, което е постигнато, поне за приоритетните нужди, за приоритетните обекти, без които не може, мисля, че те са заложени в програмата и ще бъдат изпълнени.
НОНА КАРАДЖОВА: Забележете, че целият ресурс се концентрира само на приоритетни обекти на базата на ясни критерии и правила.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Първо, по отношение на бюджета, който виждаме, безспорно, той е възможният бюджет. Аз съм бил министър четири години и ми е ясно, че това е възможният бюджет и в условие наистина на глобална икономическа криза не мога да не приветствам това, че политиките по отношение на околната среда и водите са приоритет за това правителство, даже изведени след образованието. Това, че се отделят доста средства, е добре. Но преди да навляза в някои конкретики, бих искал да задам един въпрос по отношение на това, че създаденият фонд „Флаг”, който е за мостово финансиране по отношение на оперативните програми, до този момент преди приемането на бюджета, ако той така се приеме, както е заложен в момента, обслужването на лихвите по мостовото финансиране се превиждаше за списък от бедни общини - под бедни общини разбираме общини с определен под праг – се предвиждаше да се поеме на централно ниво от държавата. В случая този момент ще отпадне и това ще постави определено общините в неравнопоставеност. Големите общини, безспорно, като областните центрове, ще имат тези възможности, а по-малките общини няма да имат тези възможности.
Освен това, това, че е заложено 5% от кофинансирането за проекти да бъдат подети от общините по различните пера, особено аз съм наясно, че редица проекти бяха с резерва. Например,, Карнобат и Ямбол се отказаха от одобрените си проекти с оглед на кофинансирането. В това отношение каква е позицията? Може би е добре да чуем първо този отговор и ако не се възприеме по „Флаг” да бъдат възприети, според мен е добре да бъдат възприети и аз още отсега казвам, че ще направя такова предложение между първо и второ четене на бюджета. Този процент няма да е кой знае колко съществен. Той ще бъде сериозен супорт за подкрепа за общините от този списък, който е изготвен, да се търсят други алтернативи които също съм готов да посоча. Нека да чуем този отговор. Имам някои принципни въпроси, на които бих искал да чуя отговора. Разбира се, че работим в по-специфични условия. Добре е обаче, че има сериозна подкрепа и от правителството за политиките по околната среда. Отчитам този момент.
НОНА КАРАДЖОВА: Искам само да направя едно уточнение. Тази цифра, която господин Чакъров спомена от 5%, е валидна за оперативна програма „Регионално развитие”. Ние скоро направихме това уточнение на Съвета по икономическа и социална политика. За проектите по оперативна програма „Околна среда” за всеки от проектите, случай по случай се правят финансови анализи.
Общините ще допринасят толкова за техния проект, независимо дали става въпрос за отпадъци или води, само след този анализ, който ще покаже социалната поносимост на съответните разходи, тоест в някои случаи ако проектът е 100 единици – казвам го условно, ако се окаже, че общината може да поеме в резултат на разчетите за таксите, които трябва да се плащат от съответните ползватели ако се окаже, че трябва да осигурят само една единица, те ще осигурят една единица. Ако трябва да осигурят 10, ще осигуряват 10. Тоест, това е съобразено с техните възможности.
Що се отнася обаче до възможността им да вземат заеми от „Флаг”, за да могат да правят разплащане до възстановяването им на средства от оперативната програма, както и ако решат все пак да ползват това на съфинансиране, въпреки че, отново ви казвам, този процент на съфинансиране е в зависимост от социалната поносимост – по-бедните общини ще имат много по-малко като принос, отколкото общините с по-добри финансови възможности и съответно с по-големи доходи на населението. Но за тези проценти може би колегите от Министерството на финансите ще могат нещо да информират.
ВЕСЕЛА ДЖИЛИЗОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, разбирам притеснението, което имате по отношение на допълнителните ангажименти, които се очаква от общините да поемат по отношение на съфинансирането на проектите по оперативните програми. В Министерството на финансите беше водена съответната дискусия доколко това е целесъобразно да бъде заложено сега в текста на проекта на закона, колко от общините могат да поемат тази допълнителна тежест в състоянието на финансова криза, в което се намира цялата страна. Дискусията взе предвид и съответната консултация, която имахме с Европейската комисия, както и опита по програма ИСПА.
За да бъда по-конкретна, ще кажа, че Европейската комисия изрично иска от нас да включим общините с по-ясен ангажимент при изпълнението на съответните проекти, за да може да се допринесе за тяхното бързо и ефективно развитие и изпълнение. По отношение на самия допълнителен финансов ангажимент, в допълнение на това, което министър Караджова спомена, бих искала да обърна внимание, че този процент се отнася единствено и само за новите проекти, тоест нямаме ретроспективно действие на закона, както и че този процент се отнася за целия цикъл на проекта. Тоест, не се очаква от общината към съответната година, да кажем, 2010 г. да поеме тежестта, която бъде оценена на база на анализ например по оперативна програма „Околна среда” съответната една единица или 10 единици не се очаква от общината да ги поема още през 2010 г.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Мисля, че трябва да уточните въпроса си, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Аз съм достатъчно ясен и конкретен. Дали да направим така, че тези лихви отново да се поемат така, тоест да се запази сегашният режим? А това, че няма да има ретроспективно действие, напротив за новите проекти това няма да важи. Аз съм още по-притеснен, защото в условия на финансово-икономическа криза бедните общини, естествено, ще бъдат в още по-тежко положение. Така че аз наистина ще направя едно такова предложение и се надявам даже и от екипа на Министерството на околната среда и водите, и от управляващото мнозинство всички колеги да имаме разбиране в това отношение. Те наистина ще бъдат в изключително неравнопоставено положение. Но предлагам да прекратим дискусията, защото това е принципен въпрос, за който ни трябва да прилагаме политики за балансиран подход.
Госпожо Караджова, Вие посочихте по отношение на кофинансирането, но предполагам, че това е в частта, която е задължителна за страната по отношение на компонентата от двата фонда и нашето кофинансиране. На базата на финансово-икономическите анализи на всеки един от проектите имаше една определена компонента. Преди малко дадох пример с Ямбол и Карнобат – големи общини, които се отказаха от тези проекти – за в бъдеще какъв механизъм се предвижда от страна на МОСВ и от страна на Министерството на финансите за осигуряване на това съфинансиране като собствен принос на общините, защото има много общини, даже и големи общини, които трудно биха си позволили такова съфинансиране? Този въпрос съм го задавал. В рамките на новия бюджет какво предвиждате. Според мен е добре да се помисли да бъдат подпомогнати. Вие може да направите справка. Аз три пъти съм внасят в Министерски съвет заем от Европейската инвестиционна банка да бъде използван. Обръщам се към представителите на Министерството на финансите, естествено, важна е позицията и на МОСВ в случая: добре е този заем, който е ратифициран, да го използваме.
Вярно, че в единия случай ще има определена социална несправедливост, защото една община ще бъде бенефициент, получател на средствата, а съфинансирането ще изплащаме всички ние като данъкоплатци. Но ние трябва да изберем дали да задвижим с по-голяма скорост, по-усилено реализацията на европроектите, като даваме нашия принос всички ние като данъкоплатци. Мисля, че това е един адекватен подход и трябва да има разбиране от всички нас и да подходим по този начин. Ако няма други механизми, а аз не виждам други механизми на фона на рестрикциите, които, за съжаление, не могат да подминат и нашата страна вследствие на финансово-икономическата криза, действително акцент трябва да бъде усвояването на средствата от еврофондовете.
По отношение на приложението може би очаквате да се изкажа в друг аспект: малки – големи общини. Тази дискусия я проведохме и аз няма да се спирам на нея. Позициите са ясни. Вече вие ще преценявате дали да остане в този вариант. Но по отношение на сепариращите инсталации посочихте близо 9 милиона. Да, добре е те да бъдат изградени да има сепариране, по-малко отпадъци да постъпват. Безспорно, това влиза в режима на политиките, но същевременно има заложени средства от оперативната програма, които мисля, че бяха 367 млн. евро.
НОНА КАРАДЖОВА: Вече се смени схемата, ще Ви обясня.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Добре, но мисля, че и оттам тези средства са налични. Освен това, действително вече има доста организации, вече има достатъчно положителен, негативен опит и всички организации за отпадъците в различните направления също трябва да имат своя ангажимент и те да изграждат такива системи и съоръжения за сепариране. Добър пример в това отношение е ЕКОБУЛПАК, които изградиха две такива сепариращи инсталации на територията на София съвместно със Столична община. Аз бях на тяхното откриване в Суходол и в Требич. Така че бих помолил за отговор на тези въпроси.
Още един въпрос - текущата издръжка. В интерес на истината, нямах много време да видя бюджета, защото бях извън страната и ще го разгледам по-подробно, но тъй като днес се включва извънредно – а това не е достатъчен аргумент от моя страна да отлагаме разглеждането на бюджета, трябва да върви бюджетната процедура, това е важно за страната - текущата издръжка на фона на намаляване на заплати, на социални осигуровки се увеличава от 15 на 28 милиона лева. Да чуем какво означава това. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Кой ще отговори на въпросите?
НОНА КАРАДЖОВА: Първо, за 700-те милиона заем от Европейската инвестиционна банка за финансиране на проектите по околна среда и транспорт още през септември разгледахме този случай, този заем. За съжаление обаче се оказа, че към момента той съществува, но не са разработени никакви механизми, схеми, никой не е работил по това как да се подпомагат общините, под каква форма да се подпомагат, в какви размери, лихвено – безлихвено.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Сега разбирам защо на мен са ми отказвали.
НОНА КАРАДЖОВА: Някой трябва да разработи тази схема. Съответно направихме работна група между двете министерства – Министерството на финансите и Министерството на околната среда и водите и много усилено работим по този въпрос. Заедно с колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, тъй като става въпрос за съфинансиране и евентуално на някои проекти по оперативна програма „Регионално развитие”, доколкото си спомням. Но това е сигурно, че експерти от Министерството на финансите и Министерството на околната среда и водите работят усилено по тая схема. Когато я разработят, ще я представят на Съвета по икономическа политика, за да бъде одобрена на политическо ниво. Това е по този въпрос.
Втория въпрос – по отношение на инсталацията за компостиране и сепариране, направихме следното. В оперативна програма „Околна среда” знаете,че недостигът на сектор „Отпадъци” беше много голям и решението от предишното правителство откъде да се вземе този недостиг беше отлагано дълго време. С постановлението се реши следното. Изграждането на регионалните депа за отпадъци ще бъде финансирано изцяло от оперативната програма, а недостигът за самите регионални депа ще бъде дофинансиран по това ПМС № 40.
Сепариращите и компостиращите инсталации, които са съпътстващи тези проекти за 23-те регионални системи, ще се изграждат по ПМС № 208. Затова ние сме включили тези 9 милиона за следващата година за тези цели. Решихме, че това е най-разумното и най-добрият начин за разпределение на средствата. Така или иначе те трябва да се отделят, но това е много по-добрият начин.
По отношение на третия въпрос, Вие попитахте дали е увеличена сумата.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Защо от 15 милиона е увеличена на 28 милиона?
НОНА КАРАДЖОВА: Вие знаете, че миналата година е било обещано на Министерството на околната среда и водите, но не се е случило, да се осигурят средства във връзка с обявяване на защитените зони по НАТУРА 2000. Имаме изоставане една година вече от крайните срокове по Закона за биологичното разнообразие, огромно закъснение, защото това е обещано – зная от колегите – когато се е приемал бюджетът от миналата година да бъдат отпуснати допълнително няколко милиона за тази цел, но така и не са били отпуснати. Така че това е едната от основните цели за тази увеличена издръжка. Това е много важно. Просто знаете с колко наказателни процедури сме точно по защитените зони и е немислимо този въпрос да не бъде решен.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Други въпроси, становища, мнения по проекта на бюджета?
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Исках да попитам представителите на Министерството на финансите ако могат да направят това сравнение, примерно, вчера бяхме в друга комисия и беше полезно да го чуем, като абсолютни суми за бюджет за екология за 2010, за 2009 г. и като процент от брутния вътрешен продукт. Аз разбрах, че сега е 1,6 от БВП за 2010 г., но за 2009 г. колко е и също така, ако може, като абсолютни суми.
РОСИЦА ВЕЛКОВА-ЖЕЛЕВА: Процентът от брутния вътрешен продукт е 1,6% за 2010 г., като разходът по група „Опазване на околната среда” в Консолидираната фискална програма е 992.2 млн., но за съжаление просто не разполагаме с данните за 2009 г. Можем допълнително да ги предоставим.
НОНА КАРАДЖОВА: Спомням си, че за брутния вътрешен продукт си спомням миналата година, мисля, че беше 1,3% от БВП, без да съм на 100% сигурна, но съм убедена, че цифрата е по-голяма и това даже се оповести от Симеон Дянков пред медиите.
РОСИЦА ВЕЛКОВА-ЖЕЛЕВА: При подробно четене на проектозакона на бюджета експертите на Комисията по околната среда и водите ни доведоха това като едно от предимствата на Закона за бюджета, че като процент от брутния вътрешен продукт увеличение има, тъй като на база миналата година 1,3 тази година имаме 1,6 на база брутен вътрешен продукт, имайки предвид това, че има намаление на брутния вътрешен продукт. Но в абсолютно цифри нещата могат да не бъдат съвсем оптимистични, но като увеличение процент към брутния вътрешен продукт има увеличение и това е цифров израз на политиката за приоретизиране на околната среда в бюджета.
В проекта, с който ние всички разполагаме, в Приложение № 1, таблицата на Министерството на околната среда и водите, е посочено съответствието на разходите общо и капиталовите разходи на Министерството на околната среда и водите спрямо ревизиран бюджет 2009 г. и проект 2010 г. в абсолютни цифри. Така че можете да го видите. Но това не е точният отговор на въпроса. Разходите за група „Околна среда” през 2009 г. са 991.4 млн. лв. и са 1,3% от брутния вътрешен продукт за 2009 г., тоест, 1,6%.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Увеличението е като процент от брутния вътрешен продукт, абсолютните цифри са по-малки, но близки, което при един рестрективен бюджет пак е запазване на някакво статукво. Благодаря.
Други въпроси, становища или изказвания? Заповядайте, господин Пейчев!
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Не ми стана ясно депата с изчерпан капацитет откъде се финансират.
НОНА КАРАДЖОВА: Сумите за 23 регионални депа, които ще се финансират от оперативна програма „Околна среда”, са фиксирани. Това са депа, за които за първи път на общините ще се дават средства за изграждане на регионални системи, които да отговарят на европейските изисквания и на националните закони, разбира се. Извън тези 23 - от общо 54 регионални системи в България мислехме, че остават само 23 за изграждане и да приключваме процеса с покриване на страната. Извън тези 23, в останалите би трябвало да са изградени 31. Оказа се обаче, че 5 от тези регионални системи с депа, които отговарят на изискванията, са пред изчерпване на капацитета и в 2010 г. са критични, дори не знаем как ще смогнем. Поради тази причина ние ги залагаме и за подпомагане от държавния бюджет.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: От ПУДОС.
НОНА КАРАДЖОВА: От ПУДОС няма как. От ПУДОС догодина ще плащаме стари сметки.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря. Становища, въпроси, коментари?
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Още един въпрос, който мен лично ме тревожи. Регионалните депа трябва да имат проекти, за да се финализира. Как вижда министерството финансирането на проектната готовност, тъй като в това отношение много от кметовете проявяват немарливост, нехайство, да не употребявам по-силни думи. Вие как виждате това финансиране при положение, че капиталовите разходи, които виждаме в бюджета, са много, много снижени спрямо общините и кметовете ще предпочетат средствата от тези разходи да отидат за други нужди, отколкото да реализират тези проекти за регионалните депа, а там има и други проблеми, свързани вече и със самия закон. Как ги виждате Вие?
НОНА КАРАДЖОВА: По отношение на тези депа, които споменах, които са в списъка с целевите субсидии общините имат проекти, слава Богу, за тези, които са на критичното ниво. Това е информацията от самите общини. Какви са проектите, ще ги преглеждаме.
По отношение на 23-те регионални системи за някои от депата се подготвят проекти по техническа помощ по Оперативна програма „Окола среда”, но в момента правим пълни прегледи, тъй като се оказва, че не ни вършат много работа, викаме общините, консултантите, които правят тези проекти, вкл. финансовите анализи, предпроектни проучвания и т.н. и съответно смятаме, че ще бъдат обезпечени, а тези общини, които нямат никакви осигурени средства, ще бъдат финансирани от Оперативната програма „Техническа помощ”.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: По отношение на регионалните депа в какъв аспект се работи, министър Караджова? Имаше и одобрен пакет да се изградят минимално достатъчният капацитет на клетки плюс системи за компостиране и сепариране на тези 23 системи. Каква е новата рамка, която залагате? Вие преценявате. Добре е да чуем членовете на комисията.
НОНА КАРАДЖОВА: В какъв смисъл рамка?
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: В какъв аспект се преработва, защото всичко беше одобрено от Комитета за наблюдение на оперативната програма „Околна среда”.
НОНА КАРАДЖОВА: Тук става въпрос проект по проект, за самите конкретни проекти като технически проекти и като финансови проекти. Ще дам пример. Това, което в началото стоеше в публичното пространство, беше, че 4-5 проекта са напълно готови, общините са напълно готови и просто трябва да се отвори оперативната програма. Преди да ги поканя обаче, ние решихме, за да не си пишем многократно с писма – ние вече много скъсяваме дистанцията ся общините и за да не си пишем безкрайни писма „това не ви отговаря на проекта”, те оправят, пак ги връщаме и така една година. Предприехме подхода преди да ги поканим официално, да дойдат в министерството и да направим преглед на документацията им, тоест, както технически проект, така и финансови анализи, количествени сметки, за да няма след това изненади. Оказа се, че нито Перник, нито Ботевград, които са най-напреднали, на практика имат много допуснати грешки. Два пъти се правиха консултации с тях и в момента отстраняват грешките.
По същия начин ще подходим с всички общини, които са в по-напреднала готовност, скоро очакваме още 2-3 общини скоро да приключат с проектите за кандидатстване, но ще минават първо на неформални консултации, за да ускорим процеса. Другото е просто губене на време.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Въпроси, становища? Ще ми позволите аз да задам един въпрос към министър Караджова и експертите на Министерството на финансите. Той е в следната посока. Г-н Чакъров го засегна частично. Аз задавам въпроса по следния начин. Как според Вас при тази рамка на бюджета, в който отчитаме увеличението, макар и относително, за екология, екологични проекти, но при тази обща рестрективна рамка за бюджета, при тази рестрективна за общините рамка как виждате в перспектива възможностите общините, които са основни бенефициенти по главните оперативни програми най-вече, за усвояването на европейските фондове, което е задача № 1 и основен ресурс в бюджета, как виждате тяхната възможност при необходимостта те частично да съфинансират, да проектират и да финансират изпълнението до етап междинно плащане при положение, че и „Флаг” има ограничен капацитет? Преценка на експертите и моя лична преценка – имам предвид опита ми по една от оперативните програми, е, че при този бюджет усвояването на структурните фондове ще бъде сериозно предизвикателство за общините там, където те са основни бенефициенти. Как виждате вие тенденцията, за да знаем накъде върви усвояването на Структурните и Кохезионния фонд като основно подкрепящо перо на бюджета?
НОНА КАРАДЖОВА: Преди малко ви споменах за финансовия инструмент 700 млн. евро, които могат да се ползват. Отново искам да подчертая, че има работна група между Министерството на финансите и Министерство на околната среда и водите, за да преценим под каква форма да се отпускат на общините. Възможно е и като безлихвен заем, може би и друга форма. Сега се правят тези анализи, за да се вземе най-доброто решение, за да могат общините наистина да стартират своите проекти. Те са важни и от гледна точка на околната среда, от гледна точка на ускоряване изграждането на тези обекти, по които едната вече имаме наказателна процедура, а по другата със сигурност ще имаме от 2011 г. Така че това е инструментът, това е заемът, за който говорим.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Предвижда ли се някакво увеличение на бюджета на фонд „Флаг”, възможностите на фонд „Флаг”, обръщаемостта на средствата вътре и някакво ускоряване, или нещата са в състоянието, на което бяха?
НОНА КАРАДЖОВА: Може би г-жа Василева е представител на министерството в тази част.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Като представител на министерството в Съвета на директорите на фонд „Флаг” бих желала да ви уведомя, че към настоящия момент много малка част от ресурса на фонда все още е използван. Той се използва предимно за мостово финансиране. Дългосрочни кредити не са предоставяни. В този смисъл обръщаемостта на средствата ще бъде бърза.
Що се отнася до предстоящите проекти, които ще бъдат одобрени по оперативна програма „Околна среда” и по оперативна програма „Регионално развитие” преди всичко, които са основните клиенти, да кажем, на фонд „Флаг”, се предвижда осигуряването на допълнителен ресурс от Европейската банка за възстановяване и развитие и в момента текат преговорите с банката за осигуряване на допълнителни средства.
Преценката е, че към настоящия момент има необходим наличен ресурс за осигуряване на достатъчно средства за съфинансиране на предстоящите проекти.
НОНА КАРАДЖОВА: Нещо друго, което коментирахме – ако общините добре си планират проектите във финансовата част, разплащанията, друга възможност е да се използва увеличено авансово плащане за общините в размер не на 10, а на 20 % по оперативните програми, които да ги използват като оборотни във времето.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Исках само да помоля г-жа Караджова, ако е възможно, да ни представи една разбивка на тези понижени приходи в ПУДОС, защото наистина ме впечатлява, че падат с над 30%, тъй като разбирам, че част от приходите ще отидат в такива частни дружества, които са по оползотворяване на отпадъците. Но пък другите приходи не е редно да паднат, тъй като те идват от такси за вода и не вярвам някъде водата да падне като цена, а напротив, най-много да се увеличи или да запази сегашните си нива. Тоест, на каква база експертите са прогнозирали, че пада от 80 на 60 милиона? Просто ако може да ни го представите като разбивка на следващо заседание или когато имате възможност, не в момента, разбира се.
НОНА КАРАДЖОВА: Точно това исках да Ви попитам, под каква форма желаете да се представи – на следващо заседание?
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Да.
НОНА КАРАДЖОВА: Ще ви го представим непременно.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Какво бихте казали на едно предложение, което бих отправил, ако се възприеме от колегите с членовете на Комисията по околната среда и водите, естествено, с ръководството на министерството да проведем една работна среща с представители на всички сдружения от общини за 23-те регионални депа със системи и съоръжения, където те да представят готовността си, да видим, да стане достояние на всички ни, да се видят, да се начертаят мерки и действия, които да се доизпълнят, за да се изпълни ангажиментът.
НОНА КАРАДЖОВА: В момента ние правим срещи с тези общини и може би до месец и половина ще имаме пълна картина всяка община докъде е стигнала, какво й липсва с график, който ще бъде буквално по седмици до завършване на депото. Ако желаете, ще ви го представим.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Аз искам да бъда по-ясен, в случая, госпожо министър, ние да видим готовността на общините, да видим работата на общините, по-големия процент от работата, която трябва да се извърши от страна на общините по отношение на преотреждането на терените и процедурите, които се извършват. Аз съм убеден, че и сега се продължава да се оказва пълно съдействие от структурите от Изпълнителната агенция по околна среда, от регионалните ни структури, РИОСВ и „Басейнови дирекции” там, където е необходимо да се направят съответните оценки по превантивна дейност. Нека това да стане публично достояние, ако възприемете, колеги. Би било добре да чуем, да видим за всяко едно от депата докъде е стигнала работата, какво е извършено, какво предстои да бъде извършено и всяка една община, защото това е ангажимент на всички ни, това е един много сериозен държавен ангажимент.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Това, което каза г-н Чакъров, аз имам контра предложение. Разбрах от министър Чакърова, че такова нещо е започнало и то вече набира скорост. Аз мисля, че не би трябвало да се възползваме от това. Евентуално министерството като приключи тази проверка, то да ни информира и пак ще имаме възможност да се запознаем. Сега защо трябва и ние наново да го правим това? Може да ни бъде поднесена една такава справка. Възможно ли е? Това е предложението ми.
НОНА КАРАДЖОВА: Да, да, аз това предложих. То ще бъде детайлно. Правим го, ще бъде свършено до месец и половина. Това е най-приоритетната ни работа.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Имаше едно предложение и едно контра предложение. Оттегляте ли, господин Чакъров, Вашето предложение, или да подлагаме на гласуване предложенията?
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Не, не е необходимо, аз казах по принцип, ако се възприеме. Няма проблеми. Нека да бъде изготвена цялата работа. Приемам когато са готови, да чуем цялата информация, да ни се предостави. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Господин Димитров, в такъв случай приемаме Вашето контра предложение за това, че ще изчакаме Министерство на околната среда и водите да приключи срещите с всички сдружения, за да подготви досиетата на всички депа и тогава ние ще бъдем информирани за състоянието на всяко едно от депата.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Въпросът ми е следният. Тъй като се отделят средства за сепариращи и компостиращи инсталации, това средства от фонд Екология, от държавния бюджет, каква собственост – към общините ли е, как виждате собствеността на тези инсталации и виждането ви на министерството за частните фирми, които имат желание да изградят такива, може би със съвместно участие на министерството?
Другият вариант е съвместното изграждане между общини и частни фирми, как виждате тези варианти, като по този начин ще се освободят средства от бюджета и вашето разбиране и виждане в стимулирането именно на тези фирми, които искат да помогнат на екологията?
НОНА КАРАДЖОВА: Най-добре би било държавата въобще да не се занимава с тези въпроси и моята мечта е това да стане – държавата да не се занимава с въпросите на битовите отпадъци на общините. Това вероятно ще стане след 5-6 години. Но към момента, за съжаление, и в момента общините и фирмите, които желаят, могат да направят това, но не го правят. Поради факта, че не го правят, а ние сме задължени с това предварително третиране, а това ще е отделна процедура, извън това, че не сме изградили регионалните системи, ние просто нямаме избор, освен да не ги подпомогнем в момента.
Това, което обаче се предвижда вече за следващите периоди и като философия, и като стратегия, и като политика, е това да е последното безвъзмездно финансиране на общините за изграждане на регионални системи и депа за отпадъци, тъй като по никакъв начин, за разлика от другите страни, не се прилага тук принципът потребителят или замърсителят плаща. Това е политиката за преразпределяне непрекъснато на пари от данъкоплатците за тази и онази община за отпадъците, но това не е въпрос на бюджета.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря. Наистина, малко излязохме извън обсъждането на бюджета. Мнения, съображения, въпроси, коментари? Заповядайте!
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ Уважаема госпожо председател, тъй като усещам, че наистина излизаме от рамката на обсъждането на бюджета, аз имам процедурно предложение – да прекратим дискусията и да гласуваме приемането на проекта.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви благодаря, това щеше да бъде моята следваща реплика. Имаме предложение за прекратяване на дебата по бюджет 2010. приема ли се предложението?
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Преди това ми позволете от името на групата да благодаря на министър Караджова, че се е преборила за този бюджет, който ни предлага.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря ви. Да приема, че с общо съгласие приемаме прекратяването на дискусията по бюджета. В такъв случай аз моля всички, които подкрепят общата рамка на проектобюджета и заложените в него макроикономически показатели основно в областта на екологията, за финансиране на околната среда и водите, екологичните проекти. Законът за бюджета е на първо четене. Който е съгласен, моля да гласува.
Присъстващи: 18. За – 13, против – 5, въздържали се – няма.
Комисията по околна среда и води подкрепи на първо четене Закона за бюджета с 13 гласа за и 5 гласа против.
НОНА КАРАДЖОВА: Тъй като ми благодарихте, но смятам, че това не е моя заслуга, а въобще на цялото правителство, зная, че това е един важен приоритет – аз искам да благодаря на депутатите, които са тук и които не политизират Приложение 7 към Закона за държавния бюджет и наистина подкрепиха проекти, които са приоритетни. Много ви благодаря. Само така можем да вървим напред.


ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Следващата
ТОЧКА ВТОРА от дневния ред е Закон за изменение и допълнение на Закона за водите, внесен от група народни представители начело с Иван Алексиев. Законът е приет в зала на първо четене. Днес аз мога да ви предложа само да изслушаме вносителите – това, което нямахме възможност да направим преди законът да влезе в пленарна зала за първо четене и искам да информирам всички народни представители от Комисията по околната среда и водите за това, че срокът за представяне на предложения, редакции на конкретни текстове към водещата Комисия по правни въпроси е сряда, 12 ноември 18. 00 ч. Сега давам думата на вносителите.
ИВАН АЛЕКСИЕВ: Тъй като вчера станаха дебати, днес комисията започна пак с този закон, аз няма да отнемам много време на колегите за мотивите, а ще им дам възможност да дискусия. Мотивите изложихме в зала. Ще кажа само най-важното, че целта е облекчаване на регистрационните и разрешителни режими по процедури за издаване на индивидуални административни актове, свързани с ползване на подземните водни обекти, където се включват и минералните води и не само огледалното тяло, а и водовземните съоръжения. С някои от членовете искаме да отпаднат и целта ни е отпадане точно на тези регистрационни режими за издаването на разрешителни и осъществяването на независим контрол при изпълнение на хидрогеоложки проучвания, където регистрационният режим е в Министерство на околната среда и водите, този ангажимент към министерството да отпадне, тъй като процедурата е много тромава и да се мине на един пазарен принцип.
Другият важен момент, който целим, е следният. Искам само да спомена, че с изменението от 2006 г. на Закона за водите, съобразено с Директива 2000/60 на Европейския парламент, искаме да хармонизираме нашето законодателство и по-точно Закона за водите с европейското законодателство. По-важното е, че предложенията по § 29 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за водите, където искаме да изчистим взаимоотношенията с ВиК, реорганизацията във ВиК отрасъла, тъй като и вчера пак се коментира – там процедурата е малко объркана. За да се изчисти тази процедура, се налагат някои промени. Другият важен момент е срокът, който е приет, който се оказва изключително кратък и не може да се спази. В тази връзка се правят тези промени в § 29 от Преходните и заключителни разпоредби.
Другият проблем, който изскочи с промяната в Закона за водите от юни 2009 г., е законът да има обратно действие от юни 2009 г. конкретно за ВиК системите и съоръженията. В общи линии е това; мисля, че е по-добре да минем към дебати, тъй като в залата имаше доста дебати.
ПРЕДС ИСКРА МИХАЙЛОВА: Господин Димитров, Вие като съвносител ще вземете ли думата?
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Аз няма да повтарям това, което казахме вчера, мисля, че всички присъстващи бяха там. Искам само да спомена, че всъщност вчера и по време на дискусиите, според мен, единствено проблемни се оказаха отпадането на чл. 96а. Днес очаквах г-н Божинов да развие своята теза, но за съжаление той излезе. Другото беше по § 8, госпожо Михайлова. Вие ще трябва да вземете отношение. Всъщност аз съм целият в слух да чуя съображенията по двата въпроса и евентуално да ги имаме предвид.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Аз искам да взема отношение, тъй като в залата не взех отношение по този въпрос, по § 29 относно материалните активи. Там има един текст, по памет цитирам, който задължава ВиК оператора да запише тези материални активи, тъй като текстът е такъв, че тези материални активи (точният текст беше, че няма документи”. Тук влизаме в смисъла на Закона за устройството на територията и може би този текст трябва да се допълни, да бъдат задължени в определен, срок, въпреки че Законът за устройството на територията ни задължава с някои процедури, които операторите може и да са ги пропуснали. Записването само на тези активи не доказва. По смисъла на Закона за устройството на територията това са строежи. Този строеж е законен или незаконен. Когато строежът е незаконен, ние влизаме в презумпцията на Закона за устройството на територията и трябва да се спазват определени процедури. Може би в текста трябва да се допълни да задължи операторите да извършат необходимите процедури по узаконяването на тези средства, освен записването им като такива активи. Кой друг ще свърши тези процедури? Никой. Те са дадени на тях. Много от обектите и от строежите трябва да бъдат обследвани. Знаете какви са, те подлежат и това зависи до голяма степен и от общината, на чиято територия се намират тези съоръжения, било то законни или незаконни. Това е предложението ми.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви господин Пейчев. Наистина, вчера в зала коментарите се концентрираха в няколко посоки. Едната беше чл. 96а и възможността от предложения текста за отпадане на чл. 96. Г-н Божинов имаше редакция. Надявам се, че той ще я предложи като редакция, като писмено предложение, като редакция.
Вторият въпрос, който и аз засегнах много бегло в моето изказване, като казах, че предполагам, че след дебат в Комисията по околната среда и водите казусът ще се изясни, бих помолила вносителите, а и Министерство на околната среда и водите, да изразят становище по повод границите на средния и външния пояс на учредените санитарно-охранителни зони и предвидения текст, който позволява до приемането на Наредба по чл. 135 за определяне на защита на водите и т.н. да не се прилагат тези изисквания по определените вече санитарни зони.
Моят въпрос е в какъв времеви отрязък се предполага подготовката на тази наредба и възможно ли е да се гарантира с текст в закона, че това няма да бъде едно продължително безвремие, в което в такъв смисъл да бъде издържан текстът, тъй като сега, както е посочено, тази наредба може да бъде издадена и след 10 години, няма ограничение. Има възможност за редакция, аз съм убедена, но просто искам да чуя становището и на вносителите и на Министерство на околната среда и водите, защото съм убедена, че целта не е да има едно такова безвремие, а точно обратното.
Следващият ми въпрос, по който до голяма степен очаквам становището на Министерство на регионалното развитие и благоустройството – аз лично изказах съмнение, че сега действащият срок по закона изтича по § 29 на Преходните и заключителни разпоредби и § 8 на законопроекта, по сега действащия закон срокът изтича на 23 декември. Дали удължаването с три месеца до 23 март е всъщност реалистично? Има ли смисъл да удължаваме с тези три месеца? Не е ли необходимо удължаването да бъде с по-голям период от време, за да можем да сме сигурни, че действително ще бъдат изпълнени разпоредбите на закона в срока, посочен в Преходните и заключителни разпоредби?
Ще помоля Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на околната среда и водите и вносителите за становище.
ИВАН АЛЕКСИЕВ: От името на вносителите искам само да кажа, че по чл. 135 точно това беше идеята за тази наредба и след разговори с Министерство на околната среда и водите – в срокове, в които те ще кажат дали имат готовност – точно това безвремие в сега действащия закон да го махнем, защото това действително се оказва проблем и с помощта на Министерство на околната среда и водите мисля, че ще успеем всичко това да стане.
ВЛАДИМИР СТРАТИЕВ: Ако разрешите, ще започна от втория въпрос на г-жа Михайлова – проблема със санитарно-охранителните зони и безвремието. В интерес на истината, трябва да кажа, че след приемането на Рамковата директива, транспонирането на Рамковата директива през 2006 г. такъв срок е бил заложен - 6-месечен срок .Тогава възможното му неспазване не е било толкова фатално или толкова закъсняло, както сме в момента. Срокът е бил 6-месечен, сега сме края на 2009 г. От тая гледна точка ние изцяло ще подкрепим всяко предложение, включително за конкретизиране на нов срок или задължаване на съответните министерства, защото тази наредба не следва да бъде издадена само от нас, а от три министерства. Ще има нужда категорично от такава мобилизация.
Проблемът, който може да бъде решен чрез този текст, който е предложен от вносителите, е доста сериозен. В момента съществуват заповеди за подобни санитарно-охранителни зони, които са издадени преди 30-40 години при действието на съвсем други нормативни актове. Тогава Законът за водите и Рамковата директива въобще не са съществували. Цялото това забавяне до момента до такава степен разтваря ножицата на разминаването на тогавашните концепции, съществуващите стари административни актове и новите изисквания, че колкото по-бързо решим този въпрос, това е най-доброто поведение.
Не мога да кажа в момента какъв би бил добрият срок за издаването на тази наредба, дори даже да е по-кратък, да не е онези 6 месеца, които също не са били спазени и изпълнени, защото издаването на тази наредба, вече прецизирането на формите на защитата на санитарно-охранителните зони и зоните за защита на водите, няма как да бъде извършено без детайлизирането от страна на наредбата. Законът или текстът, който е предложен, временно ще реши някои проблеми, но той трябва да бъде съчетан наистина с едно задължение в ясни срокове да бъде приета тази наредба и вече въз основа на тази наредба да се премине към процедурите по проектирането, определянето на нови санитарно-охранителни зони. Възможно е на места да има и въпроси, които да бъдат свързани с отчуждителни процедури тъй като при всички положения първият пояс на санитарно-охранителните зони е публична държавна собственост. Така че дори с приемането на наредбата няма да се реши автоматически проблемът.
Актовете, които визирах, които са издадени преди много години, имат краен срок на действие 2010 г. В Преходните разпоредби, когато е била транспонирана Рамковата директива очевидно намерението е било за 6 месеца да се приеме тази наредба и вече да се издадат новите заповеди за санитарно-охранителни зони. Тогава старите актове вече ще отпаднат и тогава явно е била надеждата, че до 2010 г. ще се справим с този проблем, но се оказа, че 2010 г. чука на вратата, а ни е може да изпаднем в едно абсолютно непредвидено закъснение, без да знаем и до какви проблеми може да ни доведе то.
Това е по отношение на въпроса за санитарно-охранителните зони. При всички положения ще подкрепим предложенията да има срок за приемането на наредбата.
ИВАН АЛЕКСИЕВ: Аз това исках да кажа, ние ще наложим някакъв срок, но да не стане така, той да не е реален и само да слагаме срокове и после да удължаваме. Затова казах, че чрез вас, чрез Министерство на околната среда и водите може да се сложи един реален срок, който да бъде спазен и да се готви тази наредба. Затова е добре да кажете вие колко време.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Във връзка с Европейската директива за санитарно-охранителните зони, докога имаме възможност да отложим този процес на СОЗ-овете?
ВЛАДИМИР СТРАТИЕВ: Вече сме закъснели. До края на 2009 г. трябва да бъдат утвърдени окончателно първите планове за управление на речните басейни, а един от елементите на тези планове са зоните за защита, което е изискване на директивата. Ние не бива да влизаме с действия на стари актове от преди 40 години в първите си планове за управление на речните басейни. Срокът, в който споменах, че действат старите актове, е краен, окончателен срок за 2010 г. Как е определян тогава нямам данни, но очевидна е била надеждата, че дотогава ще се извършат всички тези необходими действия.
По отношение на възможния срок или възможното задължаване аз мисля, че комисията може да направи едно изискване към МОСВ, Министерството на здравеопазването и още едно – и още едно, трето министерство, да представим информация в какъв срок ние ще имаме готовност за приемането на тази наредба и на тази основа да се ориентира евентуално текст, с който да задължим.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: За съжаление, ние ще имаме възможност до второто четене следващата седмица, когато ще влезе законът за второ четене, ние няма да имаме възможност да направим такава консултация, да съберем становищата на всички заинтересувани министерства, които участват в изработването на наредбата и изпълнението й на практика. Ние няма да имаме възможност да вземем техните становища за реалистичния срок на изработване на наредбата. Това ни връща пак към изходната позиция. Имахме нужда от такъв дебат в тази комисия, защото тук стигаме до такива проблеми. Но така или иначе, това, което разбирам от обяснението на Министерство на околната среда и водите е, че най-крайният срок, който може да се постави, е краят на 2010 година. И вие даже не искате толкова дълъг срок. Тук стана дума, че вече имаме някаква граница, при която пада гилотината и това е краят на 2010 г. Но имаме текста, че дотогава са валидни документи.
ВЛАДИМИР СТРАТИЕВ: Автоматично с приемането на наредбата няма да възникнат новите санитарно-охранителни зони. Те трябва да бъдат подготвени, да бъдат утвърдени. Така че ако ние броим от днес 3-4 месеца най оптимистичен план за изготвянето на тази наредба и ако до края на 2010 г. се справим с определянето на новите санитарно-охранителни зони, това би било чудесно.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Добре, нека да бъдем оптимисти в такъв случай. Заповядайте, господин Тошев!
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: По законодателната техника разбирам, че няма много време за обсъждане, но мога да обърна внимание на вносителите. По принцип има един момент в този законопроект, който придава ретроактивност на разпоредбата, тоест обратно действие. За да може да се придаде обратно действие, трябва да се спази чл. 14 на Закона за нормативните актов, който допуска по изключение с изрична разпоредба, защото иначе не може да се направи това нещо. От Правната комисия сигурно ще преценят това, но би трябвало да има разпоредбата, която да съответства на чл. 14 от Закона за нормативните актове за ретроактивност. Като вземаме предвид, че задължения не могат да се вменяват със задна дата, никой не отговаря за задължения, които не са били тогава, в периода, за който става въпрос. Така че това има части от законодателната техника и трябва да се погледне внимателно, за да няма проблеми в прилагането на разпоредба със задна дата.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Тошев. Искам да приключим със срока за наредбата.а Тук вече се споменаха оптимистичните 3-4 месеца. В момента вършим работа на подготовка на текстове между първо и второ четене и се опитваме да ги съгласуваме с тези, които ще ги изпълняваме. Най-добре звучащият срок е 3 месеца за подготовка на наредбата. Поне ще внесем такова предложение по отношение на § 7, който е § 144а в сега действащия закон, да се конкретизира времето за изработване на наредба по чл. 135.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Понеже също ми се налага да тръгна, исках да кажа да имате предвид моя глас „за” и също така да имате предвид в бъдеще, ако се съгласят колегите от ГЕРБ, от „Атака” и Синята коалиция, да обърнете внимание от името на комисията на председателката на Народното събрание в бъдеще да не допуска такава практика един път да се гледа в зала, втори път – тук в комисия, и втори път да определя друга комисия за водеща, освен нашата, когато става дума за такъв специализиран закон, какъвто е Законът за водите, защото това, което правим в момента, ние всъщност трябваше да го правим между първо и второ четене ние като водеща комисия и не сега да се чудим как да внесем всичките предложения до сряда в Правна комисия. ако, разбира се, това е приемливо за колегите, Вие да обърнете внимание на председателката на Народното събрание от името на комисията. Ако те е го приемат като предложение, аз в личен план вчера го направих в пленарна зала, но сега включително го коментирахме с колегата Димитров, който като член на двете комисии (и на Правната комисия, и на Комисията на околната среда и водите) и нещата просто да си вървят по техния ред – специализираната комисия да си е водеща. Не знам дали това би срещнало подкрепа.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. За да бъдем малко по-оперативни, Вашите отговори на въпросите!
ВЛАДИМИР СТРАТИЕВ: Първо, отговора на въпроса на г-н Пейчев. Съвсем резонно е поставен въпросът. Вчера и г-н Божинов мисля, че обърна внимание в залата за наличието на § 39 в този ЗИД, който коментираме от юни 2009 г. В Закона за изменение и допълнение на Закона за водите от юни 2009 г. е приет § 29, цитирам дословно: „При липса на документация, необходима за предаването и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, собствениците, съответният ВиК оператор я възстановяват в 1-годишен срок от установяване на липсата.” Тази документация е безспорно необходима, за да може да се извърши процесът описване и след това приемане – предаване на активи с оглед новата дефиниция за публично-държавна, публично-общинска собственост.
Идеята на този текст, когато и аз съм участвал в неговата подготовка, беше да се решат и въпросите, когато нямаме документация за активите. Но може би това предложение което е направено от вносителите, малко повече разширява и покрива малко по-голям кръг хипотези, защото хипотезите са следните.
Имаме ВиК активи, които са във ВиК оператора под неговата експлоатация, но той не може да представи документи или не може да установи собствеността на тези активи, независимо че ги експлоатира. Имаме ВиК активи, които не са приети за експлоатация от ВиК оператора, но са присъединени към останалата част от системата и също към мрежата и представляват също ВиК актив с неизвестен собственик или с отсъствие на известна документация. Имаме активи, които са изграждани от общините или от трети лица, които също са в още две хипотези: предадени с някакъв документ на ВиК оператора за експлоатация – тогава той няма да ги посочи в списъка на своите активи, но има информация за тях или, да кажем, общината има информация за тях и има едни други активи, които по закон трябва да бъдат на общината, но даже не е известно чия собственост са или по какъв начин ще бъдат установени като собственици.
Вярно е, че голяма част от тези хипотези могат да попаднат в хипотезите на текста от ЗУТ, който казва, че строежите са законни или незаконни. Там имаме само два варианта – узаконяване на строежите при възможност. При невъзможност за узаконяване, което е тежък проблем при ВиК системите, да се откаже квалификацията търпимост и тогава излиза, че тези строежи трябва да бъдат премахнати или за сметка на извършителя и ние не го знаем кой е. Ако се намери някакво решение на този възел, което не съм готов да предложа като вариант дори и като експерт, би било много добре.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Господин Стратиев, какво ме притесни мен в личен план? Притесни това, че при присъединяването на незаконни строежи без разрешение за ползване на строежа той се превръща в един опасен строеж и като присъединим към мрежата такова съоръжение, няма го отсреща лицето, което да носи отговорността. Това мен в личен план ме притеснява, не само процедурата по вписването и приемането като ДМА в дружеството. Това е другият аспект на тревогата ми.
ВЛАДИМИР СТРАТИЕВ: Изцяло се присъединявам към Вашето притеснение. Проблемът със законността на активите в експлоатация – ще го кажа по този начин – е един от най-сериозните проблеми по отношение ВиК системите и аз поне досега не съм намерил възможност по ЗУТ за тяхното узаконяване. В същото време за първи път с прилагането на този закон и това изменение на Закона за водите ще се извърши онова ясно и кардинално разпределение на собствеността върху ВиК мрежите между държавата и общините. Ние там не можем да си позволим да дадем на държавата и на общините отговорността за някакъв актив, който не може да бъде установен по някакъв начин. Така че има място да се помисли за предложение между първо и второ четене в тази насока.
Има още два въпроса, на които искам съвсем кратко да се спра. Въпросът е за чл. 96а, аргументите, които г-н Божинов изтъкна в залата дали трябва да се отмени изцяло чл. 96а, или може би само една от неговите алинеи и доколко правомощията на Министерски съвет да открива процедури за предоставяне на концесии за водностопански системи и предложения при положение, че ВиК системите и съоръженията са прехвърлени изключително като правомощия на бъдещите асоциации по ВиК, но доколко това не би могло да засегне системи, които са под управлението на „Напоителни системи” или Министерство на икономиката, енергетиката и туризма – да, това също е добре да бъде обсъдено.
По въпроса за срока ние имахме предварително о бсъждане с колегите от МРРБ кой срок би бил възможен - такъв въпрос ни беше поставен и от Правната комисия, дали това удължаване би било достатъчно. Има една опасност, колеги, ако удължим малко повече първоначалния срок не с 3 месеца, а с 6 месеца, цялостното изпълнение на закона по следващите срокове, които са още плюс 3, плюс 6 и т.н., да отиде някъде много далеч във времето, с което ще създадем веднага проблеми с Европейската комисия и тяхното наблюдение относно това как се изпълнява този закон.
Естествено, колегите от МРРБ могат по-добре да кажат - при тях се събира информацията от ВиК-тата. Те знаят какво е темпото за събиране на списъците с активите, какво е положението по общините и при областните управители. Това е също въпрос на една дискусия.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Експертите от Министерство на регионалното развитие и благоустройството?
СТАНИСЛАВА ШУШКОВА: Не сме компетентни да отговаряме.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. В такъв случай ще оставим нещата като предложение за между първо и второ четене и съответно то ще бъде обсъдено в Правната комисия като водеща комисия по законопроекта. Ние няма да имаме възможност за повече дискусии по Закона за водите.


ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Преминаваме към
ТОЧКА ТРЕТА от дневния ни ред, която беше първа - проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да проведе преговорите и да сключи изменение № 2 на Договора за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка „България – проект за пречистване на отпадъчни води в басейна на река Марица”, внесено с № 902-03.3 от Министерския съвет на 23.10.2009 г. Моля госпожа Василева за няколко думи от името на вносителя.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, госпожо Михайлова. Уважаеми господа народни представители, всъщност проектът на решение касае проекта, който се изпълнява от Министерство на околната среда и водите, тъй като това е проект, който касае ангажиментите на Република България относно изпълнението на екологичното законодателство. В ролята си на представител на Министерство на околната среда и водите аз бих желала да подкрепя това предложение за решение, имайки предвид, че важността на този проект, изпълняван по програма ИСПА за финансиране и изграждане на пречиствателните станции в басейна на р. Марица в градовете Стара Загора, Димитровград и Хасково е осъзната и несъмнена. Знаете, може би това е един проект, който, уви, има дълга история в годините.
Финансовият меморандум е подписан през 2000 г. След дългогодишно забавяне договорите с изпълнителите са подписани в периода 2003-2004 г. Все още е в ход изпълнението. Междувременно тече ангажиментът на държавата ни по изплащане на заем към Европейската инвестиционна банка. Предвижда се проектът да приключи другата година, последният от обектите – юни месец 2010 г., което за нас е добра новина, тъй като ще можем да изпълним ангажиментите си по изпълнение на проектите, финансирани от програмата ИСПА. В този смисъл изразявам подкрепата на нашето ведомство по проекта на предложеното решение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева. В резюме, за колегите. Ако колегите от Министерство на регионалното развитие и благоустройството искат да кажат нещо?
СТАНИСЛАВА ШУШКОВА: Г-жа Василева беше доста изчерпателна. Благодаря за подкрепата.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз ще си позволя само един въпрос, на който отговорът мисля, че ми е ясен, но предложението за сключване на второ изменение на договора утежнява ли с нещо ангажиментите на страната спрямо банката?
СТАНИСЛАВА ШУШКОВА: Не, не утежнява по никакъв начин ангажиментите ни към банката. То е свързано само с удължаване на срока за искане на транш от банката за усвояване. Всъщност до края на 2010 г. ние трябва да усвоим целия заем, остатъка по заема, който трябва да получим от Европейската инвестиционна банка. Не утежнява по никакъв начин държавния бюджет - тези средства са предвидени в държавния бюджет, подавани са съгласно бюджетната процедура, необходимите заявки за траншовете, погасителни планове, така че няма да утежни по никакъв начин държавния бюджет. Включени са през следващите няколко години, съгласно бюджетната прогноза.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви благодаря. Вторият ми въпрос, на който също знам отговора, но мисля че всички колеги трябва да чуят отговора, е, че ние даваме съгласието си за водене на преговори за второ изменение, което на практика вече е договореност с Европейската инвестиционна банка и банката има предложение.
СТАНИСЛАВА ШУШКОВА: Да, договорено е. Банката ни е отговорила на 8 юни т.г., че одобрява изменение № 2 за водене на следващите преговори и всъщност от Народното събрание трябва да се ратифицира това изменение № 2.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз ви благодаря. Други въпроси към експертите по правото на водене на преговори на Министерски съвет за изменение второ?
Тогава, който е съгласен да дадем това право на Министерски съвет да води преговорите, моля да гласува. Благодаря ви.
Имаме мнозинство.
Колегите, които трябваше да отиват на заседание на Правната комисия, всички изразиха съгласието си „за”. Аз ви благодаря за търпението и за конструктивното участие в комисията и на вас, колегите от Министерство на регионалното развитие и благоустройството.



ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
/Искра Михайлова/
Стенограф:




Файлът съдържа 73146 знаци.