ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 902-01-24, внесен от Министерски съвет на 09.10.2009 г. - за второ четене в комисията.

---

= = =
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Дневният ред на днешното заседание на Комисията по околната среда и водите е: 1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 901-01-24, внесен от Министерски съвет на 9.10.2009 г. за второ четене в комисията. 2. Разни.
Бих искала да представя колегите, които ще участват в нашето заседание: от Министерството на околната среда и водите г-жа Клементина Денева – главен секретар, Валерия Герова – директор на дирекция „Правна”, Светла Крапчева – директор на дирекция „Координация на регионалните инспекции по околната среда и водите, Жаклин Методиева – отдел „Оценка на въздействието върху околната среда и екологична оценка”.
В заседанието на комисията ще участва и представител на Правна дирекция на Народното събрание, от „Законодателство и правни въпроси” г-жа Емануилова.
Няколко уточнения, които ще разгледаме. Получи се едно разминаване, по всяка вероятност грешката е моя, за което моля да бъда извинена. Последният срок в който могат да бъдат представени предложения по законопроекта, изтича днес в 18.00 ч., така че аз ще ви помоля за следното. Тъй като законопроектът е доста обемен, да разгледаме текстовете, по които сме получили текстове, по които нямаме спорове, да достигнем до решение, да отложим окончателното решение по законопроекта за предлагане в зала за второ четене за следващото заседание на комисията, на което бихме могли да разгледаме, ако има изнесени днес до края на работния ден, някакви допълнителни предложения. Приемлив ли е този вариант за членовете на комисията?
Колегите и от службите на Народното събрание считат, че можем да процедираме така, така че аз ви предлагам да процедираме така. Има ли други предложения по дневния ред? Няма.

Пристъпваме към разглеждане за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
По наименованието на закона не са внесени предложения. Предложението ни засега е комисията да подкрепи наименованието на вносителя по текста на вносителя. Съображения има ли?
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
В § 1 от законопроекта за изменение и допълнение в раздадения ви днес материал е отразено предложението на г-н Лъчезар Тошев. Ако имате да кажете нещо, господин Тошев?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Това беше тема, която беше засегната в дебатите при приемането на законопроекта на първо гласуване в пленарната зала. Става въпрос за промяната в закона, която се предлага, с което националният доклад за състоянието на околната среда да не се дебатира вече в парламента и да се приема, а да се приема от Министерският съвет. Мисля, че и в комисията преди това засегнахме тази тема.
Предложил съм един компромис в Комисията по околната среда и водите да се прави предварителен дебат на проекта, след което той да се внася в Министерският съвет. Ако има предложения, например, искане да се допълни информация и т.н., да има възможност къде да се направи. Тук присъстват и управляващите, и опозицията. Могат да бъдат поканени неправителствени организации, които също биха могли да кажат нещо; иначе ще бъдат лишени от тази възможност. Това е един компромис. Той няма характер на вземане на решение, но все пак дава възможност да се обсъди този въпрос в парламентарната комисия, която се занимава с темата. По този начин няма да излезем напълно от досегашната практика докладът за състоянието на околната среда да се дебатира в парламента. Ще има къде да се дебатира. Няма да бъде в пленарната зала, но ще бъде в комисията. Това е смисълът на моето предложение.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Това е постъпилото предложение. Напомням само, че както имате в материала пред себе си в сега действащия закон, чл. 22, който е обект на изменение в § 1, според този чл. 22 Министерският съвет внася в Народното събрание доклад за състоянието на околната среда, предложен от министъра на околната среда и водите, който след приемането му от Народното събрание го публикува като национален доклад за състоянието и опазването на околната среда.
По § 1 има предложение и на н.п. Иван Алексиев и н.п. Костадин Язов. Господин Алексиев? Това е нов § 1а, който е предложението на г-н Алексиев. В момента имаме две възможности – имаме предложението на вносителя, според който мрт на околната среда и водите ежегодно внася в Министерски съвет доклад за състоянието на околната среда и водите, който след приемането му се публикува като национален доклад за състоянието и опазването на околната среда. Второ, докладът по ал. 1 се внася в Министерски съвет в тримесечен срок след представяне на данните и информацията от Националния статистически институт.
Предложението на г-н Лъчезар Тошев, където след думите „министърът на околната среда и водите” се добавя „след обсъждане в Комисията по околната среда и водите на Народното събрание”.
Това са двете възможности. Моля за становище. Предложението на г-н Тошев е един компромисен вариант. Не се обсъжда в пленарна зала, а се обсъжда само в Комисията по околната среда и водите на Народното събрание.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Искам да кажа няколко думи за философията на промяната, след което ще кажа и нашето становище, естествено, съвсем първоначално, защото предложението на г-н Тошев ги виждаме в момента днес и нашето окончателно становище ще изразим на следващото заседание. Но на прима виста логиката на предложения текст е националният доклад за състоянието и опазването на околната среда да се изготви изцяло от Министерството на околната среда и водите, тоест органа, който отговаря за провеждането на политиката по опазване на околната среда. Естествено, ние сме съгласни, че всякакви данни, цялата информация, включително целият национален доклад би могъл да се представи на комисията в парламента, но ако ние приемем предложението на г-н Тошев, това ще става задължителен елемент от процедурата, защото е записано в закона и би могло евентуално да се забави публикуването на доклада, което ние не бихме искали да се случва.
Практиката ни налага това предложение да се приема докладът от Министерският съвет. В тази връзка съвсем оперативно искаме да ви предложим една добавка на ал. 1, да уточним къде се публикува докладът и да задължим това да бъде на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите и на Изпълнителната агенция по околна среда. Ако вие възприемете това наше предложение, то е гаранция за абсолютна публичност и прозрачност.
Имаме и други аргументи дотолкова, доколкото ние в част от доклада се позоваваме на данните от Националния статистически институт. Докладът съдържа данни и факти, каквито са в действителността. Не виждам едно обсъждане в парламентарната комисия с какво може да допълни фактологията по националния доклад. То би могло да бъде обсъждано и във връзка с по-нататъшни политики, с по-нататъшни законодателни инициативи, но по отношение на състоянието на околната среда, такова, каквото е, по наше мнение не би могло да добави нищо друго. Това са съвсем набързо при първото запознаване с предложението на г-н Тошев. Ние официално ще ви дадем становището на следващото заседание и категорично ще се произнесе, но общо взето на първо четене нататък вървят нашите размисли.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря за становището на Министерството на околната среда и водите. То е изразено и в предложението за законопроекта.
Ще ми позволите мое лично становище като народен представител. Аз съм по-склонна да се съглася с г-н Тошев от гледна точка не на това че могат да бъдат променени факти или данни в доклада, а от това, че едно обсъждане в постоянна комисия към Народното събрание с участието на представители от неправителствения сектор, гражданското общество дава гаранция за голяма прозрачност и публичност на доклада и възможност за изказване на становище, от което докладът като документ, който е изработен от Министерството на околната среда и водите, само би спечелил, без да имаме претенциите, че комисията може да изработва доклада, но би могла да обърне внимание върху определени насоки, които се констатират в доклада и да гарантират публичност на данните и да насочат общественото мнение към данните, които са публикувани в доклада, за да се избегне възможността той да стане един от многото доклади, публикувани на интернет сайтовете на изпълнителната власт, с цялото ми уважение към тази форма на прозрачност, защото това е възможно най-прозрачната форма а публикуване на доклада и всеки може да получи информация тогава действително за доклада.
Така че аз лично като член на комисията подкрепям предложението на г-н Тошев. Но тъй като имаме две предложения към момента, аз ще ви помоля да гласуваме, ако няма някакви други становища.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Аз съм на противното становище. Считам, че с факта на публикуването на този доклад той вече реализира този принцип на публичност и евентуално ако комисията, запознавайки се с този доклад, нашата комисия реши да вземе някакво отношение, тя спокойно може да покани представители на министерството и да се разисква и да се препоръчва. Но аз мисля, че не е необходимо това да стане задължение в закона, с оглед на съображенията, които бяха изказани да не се ограничава времето и възможностите на министерството. Така че аз ще гласувам срещу това предложение.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Аз искам да се изкажа в подкрепа на предложението на г-н Тошев, имайки предвид и опита си в работата на общинската комисия по околна среда и води, където ние също сме приемали един подобен доклад, разбира се, на софийско, не на национално ниво, но това обсъждане на този доклад винаги е ставало форум на неправителствените организации, които поне в града са много активни, а мисля, че и на национално ниво са много активни и това средище за дискусия може да го даде наистина само парламентарната комисия. Да кажем, че контактите на неправителствените организации с администрацията на МОСВ не винаги са в блестящо състояние. Не го казвам като някаква оценка специално за сегашното или предишното управление по принип. Паламентарната комисия е тази, която има грижата да се чуе гласът на тези организации и да бъде организиран такъв форум. Ако трябва нищо да не се обсъжда в парламента, защото така ще мине по-бързо, то може парламентът да не взима никакво отношение и просто да му бъде свеждано мнението на администрацията за сведение. Само че парламентът има и друга функция – да бъде посредник между гласа на гражданите и това, което иска администрацията. Така че намирам логика в това, да бъде подкрепено предложението на г-н Тошев. Молбата ми е към колегите от мнозинството, ако могат да разгледат тази своя позиция.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: В предложението на г-н Тошев не става въпрос за обсъждане в парламента. Става въпрос за обсъждане в комисията. Така че това, което казах, отново искам да го подчертая, че ние можем да обсъждаме това в комисията. Няма никаква пречка да обсъждаме. Но аз съм против това, да задължим министерството да внася в тази комисия доклада, след като той се публикува. Така че по този начин ние не се лишаваме от възможността да контролираме този процес, да го обсъждаме и да изразяваме своето становище.
ИВАН АЛЕКСИЕВ: Само няколко думи в подкрепа на това, което каза г-н Димитров, защото и в алинея 2 изрично пише, че докладът по ал. 1се внася в Министерски съвет в тримесечен срок след предоставяне на данните и информацията от Националния статистически институт.
След като данните са официални, какво ние трябва да коментираме преди това? Докладът се публикува. Оттам наистина можем да си водим дискусии, да се дават препоръки към министерството, но не виждам при конкретна информация, която е официална, каква дискусия да водим преди това ние тук в комисията.
Така че подкрепям абсолютно г-н Димитров и предложението на министерството.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Понеже този доклад досега се е дебатирал дори в пленарната зала и парламентът го е приемал, тоест можел е и да не го приеме ако иска, но винаги го е приемал, но става въпрос, че ако се гледа черновата на доклада, защото за това става въпрос – преди да бъде внесен в Министерският съвет, ние можем да кажем, че има информация, която смятаме, че трябва да се добави в този доклад, защото е важна или да бъде дадена по-разширено, а не толкова кратко, както ако е дадена така. Тоест имаме възможност да препоръчаме. Министерството не е длъжно да се съобрази с тази препоръка, защото това е само комисията, не е Народното събрание. Но най-вероятно би се съобразило, ако аргументите за това нещо са основателни. Например аз не зная дали в доклада за тази година се разглежда състоянието на Сеславските езера, за които знаем, че на дъното им има радиоактивни замърсявания от естествен произход. Там има уранови залежи наблизо и т.н. Ако тази информация липсва в доклада, можем да препоръчаме да се добави, като данните ще бъдат официалните данни. Министерството ще го напише, няма ние да го напишем,н о това ни дава една възможност за обсъждане на доклада, преди той да стане окончателен. Досега това беше практиката години наред заедно сме създали тази система. Искахме да се обсъжда в парламента, за да се повиши и важността на този дебат.
Комисията по околната среда и водите трябва да разглежда такива неща, ако смятаме, че има проблем за това, да задължим комисията да разглежда, защото това задължава комисията да разглежда доклада всяка година на едно от своите заседания. Тогава това не е много разбираемо за мен, защото точно тази комисия е тази, която ще трябва да го разглежда. Коя друга? Може и някоя друга, но това е комисията, която е водещата по тези въпроси и затова е добре да имаме такава дискусия преди всичко да е приключило. Ако това нещо бъде прието, тогава промяната в системата, тоест невлизането на доклада в пленарната зала на парламента би било приемливо, защото там се видя, че дебатите, за съжалени, са формални и не водят до това, което първоначално искахме да постигнем, този дебат да стане национален дебат, не само дебат на група експерти в министерството, а да го разширим като национален дебат. Това беше идеята. Оттам тръгна системата, която е досега действащата. Предлага се връщане в друга посока, все пак да оставим една възможност за запазване на този национален дебат, преди да бъде приет окончателно докладът.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Господин Тошев, мисля, че, Вие просто не разбрахте нашите мотиви. Ние сме съгласни и сме на разположение на парламентарната комисия и на самия парламент и преди публикуването на доклада, и след това. Това, с което ние не сме съгласни, е това да бъде формално условие, задължително преди внасянето му в Министерски съвет. Двете процедури биха могли да бъдат паралелни. Защото ние ставаме заложник на дневния ред на парламента.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: В комисията има мнозинство, което е правителственото мнозинство, управляващото мнозинство, така че няма сблъсък между правителството и мнозинството в комисията. Мнозинството в комисията ще определя дневния ред. Който е в правителството, той е и мнозинство в парламента. Няма как да бъде по друг начин, нали така? Така че няма никакво опасение, че ще станете заложници, защото в крайна сметка вие сте функция от парламента. Парламентът е избрал правителството, нали така! Така че ние в крайна сметка нямаме някакъв сблъсък, който да се получи, който да опорочи идеята на това предложение. Всичко ще бъде в реда, в който съществува в момента.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Това е дебат, който накрая стигна малко до същността, че ние, по-голямата част от комисията в момента доброволно се отказва от правото да обсъжда доклада за състоянието на околната среда. Но това е мой личен коментар.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Аз не считам, че ние се отказваме от такъв коментар и от разглеждане, защото, пак повтарям, имаме тази възможност, както каза госпожата от министерството, и преди окончателното приключване на доклада. Но аз искам да ви дам само един пример за това, как могат да се бавят нещата, да минава месец и това да спъва работата на министерството. Давам ви пример със законопроекта на г-н Джевдет Чакъров – месец и нещо. Той беше внесен в комисията и не успяхме до го гледаме. Накрая насилихме нещата и той беше разгледан. Така че ето ви един пример от практиката ни в тази комисия, когато с месеци се бавят нещата.
ИВАН АЛЕКСИЕВ: Аз също не мога да се съглася, че комисията доброволно отказва дебат по националния доклад, но в случая ние вменяваме това задължение изрично в задълженията на Министерството на околната среда и водите и не виждам наистина защо министерството трябва да става заложник на комисията. Никъде не оспорваме, че трябва да се обсъжда този доклад. Но нека министерството да си свърши работата. По този начин ние ще дадем оценка за работата на министерството.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Алексиев. Други коментари? Няма.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Бих искала да обърна внимание на следното. Съгласно Закона за нормативните актове ал. 2 да гласи следната редакция: „В ал. 2 думите „Народното събрание” се заменят с „Министерският съвет”, тъй като изписана по този начин, тя преповтаря съдържанието на действащата разпоредба.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря за редакционната забележка на правните експерти. Връщаме се към основната част кое предложение приема комисията. Имаме предложението на вносителя и предложението на господин Лъчезар Тошев.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Лъчезар Тошев. Който е съгласен това да бъде вписано в закона, моля да гласува! Против? Въздържали се?
Гласували: 14. За - 4, против – 8, въздържали се – 2.
Комисията не подкрепя предложението на н.п. Лъчезар Тошев.
В такъв случай комисията подкрепя предложението на вносителя, с предложената корекция в ал. 2 и с корекцията в ал. 1 за публикуване в интернет страницата.
Господин Алексиев, имахте предложение по § 1а, допълнителен параграф. Моля да направите предложението си.
ИВАН АЛЕКСИЕВ: Параграф 1а е свързан с предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. Идеята тук е следната. По чл. 62 ежегодно до 30 октомври предприятието внася в Министерството на околната среда и водите план за дейността си през следващата година, а в ал. 3 – ежегодно до 28 февруари на текущата година предприятието внася в Министерството на околната среда и водите годишен отчет за дейността през предходната календарна година. Идеята е датата 30 октомври да остане и да остане само датата 28 февруари, тъй като отчетът, който ще бъде представен, вече дава ясна картина за състоянието на предприятието през изтеклата година – приходи, разходи. Нашето мнение с колегата Язов е, че по-добре ще може да се изготви планът за дейността на предприятието за следващата година, тъй като 30 октомври ми се струва твърде ранен срок. Има някакви разчети, но ако те не бъдат изпълнение, този план де факто няма да бъде реален. Затова се дава една по-реална преценка за дейността на предприятието през следващата година. Като цяло това е идеята на този проект.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Съображения, коментари по § 1а, който изменя чл. 62 на сега действащия закон?
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Ние го приемаме. Смятаме, че това наистина е паралистично. Така и отчетите, и прогнозите ще бъдат поставени на много по-точни данни и ще улесни много работата на предприятието.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря. Други коментари? Ако няма, в такъв случай в законопроекта за изменение и допълнение се прибавя § 1а, който ще видим какъв номер ще придобие в окончателния вариант и според който в чл. 62 се правят следните изменения:
„В ал. 1 думите „30 октомври” се заменят с „28 февруари”, думата „следващата” се заменя с „текущата”, а след думата „година” се добавя „и годишен отчет за дейността през предходната календарна година.
2. Ал. 3 на сегашния чл. 62 се отменя.
3. В ал. 4 думите „по ал. 1 и годишния отчет по ал. 3” се заменят с „и годишния отчет по ал. 1”.
Моля народните представители, които са съгласни този текст да бъде включен в законопроекта, да гласуват. Против? Въздържали се?
Гласували: 14. За 4, против няма, въздържали се – 2.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение за § 1б.
ИВАН АЛЕКСИЕВ: Параграф по параграф да ги гледаме, тъй като и 1в, и 1г, и 1д, и 1е засягат чл. 69. Затова, ако сте съгласни, да ги разглеждаме заедно, иначе ще повтаряме едно и също. Става въпрос, че в предложенията в параграфи от 1б до 1е – да отпаднат думите „в разрешителните или комплексните разрешителни”, тоест текстът тогава става: „При увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените инвестиционни норми и ограничения…” и текстът продължава. Идеята е следната. Тъй като европейските екологични норми са вече абсолютно ясни и категорични за България, а имаме доста стари разрешителни, които са издадени много отдавна, там нормите, които са заложени, не съответстват на сегашните. Точно поради тази причина да отпадне това изречение в тези членове и да си остане: инвестиционни норми и ограничения, които са фиксирани в съответните наредби и съответните закони и съответните нормативни актове, които са съобразени с европейските норми.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Министерството на околната среда и водите е съгласно, приема го. Наистина, в нормативните актове са по-новите европейски норми, които ние сме длъжни просто да спазваме. Комплексни разрешителни, които са издадени преди години и все още са в действие, все още процедурите за корекции текат, някои от тях не са приключили и не бихме искали да влизаме в колизия с това, което вече сме транспонирали от европейските директиви.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Искам да вмъкна нещо по отношение на смисъла на този текст, който съществува. Европейските норми, които са записани в най-новите нормативни документи, пренесли изцяло законодателство – това е така, но има индивидуални емисионни ограничения, които се записват в разрешителните и които не са точно тези норми. Какво имам предвид? За водите в конкретното разрешително например се определят индивидуални емисионни ограничения, които не са само на базата на дадена най-нова наредба, а се определят и свързано с изисквания за качеството на водите във водоприемника. Там се избира по-строгото от двете, което се записва като индивидуално емисионно ограничение. Това исках да ви поясня.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Дончев. Имате ли някакво предложение за редакция? Не, това беше само пояснение. Други коментари? Министерството на околната среда и водите, смятате ли, че така предложените промени в текстовете ще затруднят дефинирането на изискванията при конкретните разрешителни?
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Не, напротив, те даже ще облекчат нашата превантивна и санкционна дейност, бих казала, и контролната дейност на министерството и неговите органи.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. В такъв случай щом няма коментари, подлагам на гласуване параграфите.
ИВАН АЛЕКСИЕВ: В § 1б, т 2 - да го подложите на гласуване заедно – в ал. 5, където са залегнали санкциите по ал. 1 и са еднократни или текущи, правим предложение да се създаде изречение второ „Текущите санкции са с фиксиран размер или нарастващи”. Идеята е да има фиксирани глоби, но министерството по съответната формула, която те ще предложат, да има и нарастващи глоби за нарушители, които не се съобразяват с препоръките на министерството и извършват постоянно такива нарушения, тоест глобите да бъдат наистина прогресивни.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Това е част от предложението за § 1б, т 2, в ал. 5 се създава изречение второ. За да можем да гласуваме целия § 1б с точка 1 и точка 2. Ако няма коментари и по точка 2, 3, ал. 8? Тя е същата. Заличават се. Няма коментари.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Възможно ли е господин Алексиев да оформи това като един параграф с точки, за да може да се гласува наведнъж, тъй като става въпрос за едно и също нещо. Правният отдел може би да ни консултира тук, но няма смисъл да гласуваме всичките тези токи като отделни параграфи, когато всичкото може да стане един параграф с точки.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Всеки отделен член се изменя с отделен параграф.
ИВАН АЛЕКСИЕВ: Господин Тошев, всеки отделен член се изменя, но аз просто предложих да ги коментираме заедно да не е член по член, защото става дума конкретно и ясно за едно и също нещо и просто ако може в комисията да го обсъдим, ако е възможно.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Опитваме се да гледаме предложението параграф по параграф, като г-н Алексиев коментира отделните точки в параграфа, за да можем да гласуваме отделните параграфи, които засягат отделни членове в сега действащия закон.
Подлагам на гласуване § 1б, който предлага промени в чл. 69 на сега действащия закон.
„1. В ал. 1 думите „в разрешителните или в комплексните разрешителни” се заличават.
2. В ал. 5 се създава изречение второ: „Текущите санкции са с фиксиран размер или нарастващи.”
3. „В ал. 8 думите „в разрешителните или в комплексните разрешителни” се заличават.”
Това е предложението на н.п. Алексиев и Язов по отношение на § 1б. ако няма коментари, който е съгласен, моля да гласува. Против? Въздържали се?
Гласували: 16. За - 16, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
§ 1в.
ИВАН АЛЕКСИЕВ: Абсолютно същото е в чл. 69а. Аз затова помолих ако може да ги коментирам общо, а вече самото гласуване да мине поотделно.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Алексиев. В такъв случай – § 1в, § 1г и § 1д, които трактуват измененията по отношение на разрешителни и комплексни разрешителни, заличаването на думите „разрешителни или в комплексни разрешителни”, в членовете 69а, 69б и 69в – това е предложението за заличаване. Тъй като ние вече приехме това по отношение на 69а, сега предлагам да гласуваме в пакет тези предложения за параграфите. Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: 16. За - 16, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
§ 1е, който засяга чл. 70 от сега действащия закон.
ИВАН АЛЕКСИЕВ: Той се отменя, тъй като е свързан с § 1б, който предлагаме във връзка със санкциите. Затова предложението е да се отмени чл. 70, тъй като се дава нова формулировка на санкциите, които се прилагат.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Алексиев. Тъй като вече приехме промяна във формулировката на санкциите, предложението е за чисто редакционно изчистване на текста, отмяна на чл. 70 от сега действащия закон. Моля, който е съгласен с приемането на § 1е от предложението на н.п. Иван Алексиев и н.п. Язов? Против? Въздържали се?
Гласували: 16. За - 16, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
§ 2 засяга промените в чл. 83 на сега действащия закон. Пред вас е пълният текст, включително и в bold текста на действащия закон. Има предложение, включени в текста, който имате в себе си, имаме предложението на вносителя, имаме предложението за § 2 на н.п. Лъчезар Тошев в текста, който имаме. След това имаме и предложение на г-н Алексиев и г-н Язов.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Спорът, по който предстои да вземем отношение, е дали в процедурата по оценка за въздействие на околната среда да търсим безпристрастност на тая оценка на първото ниво, което е експертизата на съответния експерт, или другото, което предлага Министерството на околната среда и водите, да разчитаме, че експертният съвет, който ще оцени направената оценка, това е гаранцията за независимост на експертизата. Все пак Министерството на околната среда и водите е орган, който трябва да осъществи контрол върху проекта, който се прави. Това е смисълът на процедурата оценка по въздействие на околната среда.
Моето предложение е в случай, че решим, че на ниво експерти ще се търси независимост на експертизата. То има за прецедент случая в съдебната система, когато постъпилите дела се разпределят по реда на постъпване от автоматизирана система на съдиите. Така се отмени възможността председателят на съда да даде определено дело да се гледа от един съдия. В случая ако имаме досегашната система на един регистър на експерти, които извършват ОВОС, тези, които са примерно по водите, са гледат проект, който е свързан с води, други, които са по биоразнообразие, да гледат такъв и т.н., но това да става автоматизирано, а не инвеститорът лично да си го намира, лично да му плаща и т.н.
Второто ми предложение беше таксата за ОВОС да се внася в министерството и след това министерството да я заплаща на експерта, тоест да се прекъсне връзката инвеститор – експерт, който извършва оценка за въздействие върху околната среда.
Министерството на околната среда и водите предлага обратното, тоест да се отмени досегашната система. Отменя се изцяло, тя се либерализира изключително и експертите всъщност трябва да бъдат и адвокатите на този, който ги е наел. Те му помагат, ако нещо не е наред, да направи по-добър проекта и т.н. и когато се явят в експертния съвет, те защитават, защото няма как да се явят с отрицателен ОВОС в този случай, те ще защитават това, което им е предложено. Но тогава тежестта ще се премести в експертния съвет, който трябва да реши така ли е, както казва експертът, или не е така. Това е много съществена промяна в закона. Ако имаме гаранция, че може да се гарантира максимално експертният съвет да бъде независим в тази оценка и да се избави от всякакви видове изкушения, аз съм готов да оттегля това предложение, ако преминаваме към другата система. Но ако не, това можем да го направим като предложение на комисията, ако искаме да направим системата наистина независима от инвеститора, защото това е смисълът – инвеститорът се подлага на оценка. Някой трябва да го оцени. Има един съд на това, което той е направил – дали то е вредно за околната среда, или не е. Това е смисълът на тази процедура. Ако изчезне този смисъл, тогава няма смисъл изобщо да се прави тази процедура.
Затова аз съм предложил като вариант, ако имаме предложение от министерството, което да засили другата система, другото ниво, нека да приемем, че нещата ще станат така, както те искат, че експертният съвет ще бъде този, който ще оценява, а експертите ще бъдат адвокатите на инвеститора в случая, тогава, разбира се, нека да видим какво ще предложат те. Аз съм готов да обсъждаме тази система, но в крайна сметка трябва да сме сигурни, че на едно ниво има независима преценка на това, което се предлага, а не който плаща, да поръчва музиката. Не може да остане без някакъв текст, който да гарантира независимостта на експертния съвет от предлагания проект и от инвеститора, който предлага проекта. Някакви допълнителни гаранции – това е идеята. Затова съм го внесъл, за да предизвикам дискусия по-скоро, като знам, че иначе министерството е против моето предложение. Но го внасям, за да обсъдим какво се предлага всъщност, защото се предлага отмяна на цялата досегашна система.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Длъжна съм да ви обърна внимание, съжалявам, че в последния момент ви раздаваме този документ, но той се получив последния момент – едно писмо обръщение към доста адресати от Федерация на природозащитните сдружения „Зелени Балкани – България”, които са писали до председателя на 41-ото народно събрание, до мен, до парламентарната група на ГЕРБ, до парламентарната група на Комисия за България, парламентарните групи на Атака, на Синята коалиция, на Ред, законност и справедливост и до министъра на околната среда и водите, където доста подробно представителите на гражданското общество коментират точно тази част от Закона за околната среда и водите – между чл. 83 и чл. 87 на сега действащия Закон за околната среда и водите, механизмите както за избор на експерти, които изготвят докладите за оценка на въздействие на околната среда, така и механизмите на заплащане за подготвянето на тези доклади. Така че това е становището на неправителствения сектор, което беше засегнато и по време на дебатите преди първо четене в комисия. То е до голяма степен в подкрепа на това, което казва г-н Тошев и поставя много въпроси действително за либерализацията на пазара на експерти. Това, от една страна, би дало възможност на много повече експерти, по всяка вероятност и добри експерти, да участват в подготовката на доклади за оценка на въздействие върху околната среда или доклади за оценка на околната среда или на съответствие, но същевременно задълбочава връзката между тези експерти и възложителите, като тя е абсолютно директна – между възлагащ и плащащ и изпълняващ възложената поръчка и получаващ възнаграждение за извършената работа. Така че това са предложенията, с които разполагаме, плюс предложения по § 2 на г-н Алексиев и г-н Язов с конкретни допълнителни изисквания към експертите. Заповядайте, г-н Алексиев, да представите предложението си.
ИВАН АЛЕКСИЕВ: Конкретно изискване, вместо „специалност, придобита във висши училища”, защото това е много общо, много широко, да се замени с „притежават образователно-квалификационна степен магистър”, тоест наистина свиваме диапазона. Не може всеки с висше образованието да прави такива оценки. Тук пак ще кажа това, което мисля, че коментирахме доста във връзка с оценката за въздействие на околната среда. Министерството ще си защитят тяхната идея, но в тази връзка е и предложението да се удължи срокът за разглеждане на доклада, където да се включат максимално всички заинтересувани страни и обществени организации. Не мога да допусна, че експертният съвет няма да вземе правилната оценка. Разбирам притеснението на неправителствените организации, тъй като доста неща са се случвали по този начин, но чрез тяхното предложение изключително много ограничаваме инвеститорския интерес на граждани и на фирми, които са решили да правят определена инвестиция и мисля, че този тримесечен срок, който се предлага за разглеждане на доклада е прекалено достатъчно време, за да се запознаят всички страни – и заинтересувани, и неправителствени организации да си кажат мнението и тогава вече експертният съвет да си даде своята оценка, като срокът за взимане на решение е намален точно поради тази причина. Не виждам нищо лошо да се излезе на пазарен принцип.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Алексиев. Други становища и мнения?
ЖАКЛИН МЕТОДИЕВА: Аз съм от отдел „ОВОС и екологична оценка” към Министерството на околната среда и водите. Потвърждавам, че при нас в министерството получихме това последно становище на Федерацията на природозащитни сдружения. Запознати сме с него. За съжаление, господин Тошев, сега го видях лично Вашето предложение. Да, има разлика, има вариации на темата, но като цяло поддържаме това, което бяхме предложили със следните аргументи. Не е тук мястото и предполагам, че нито ще приемете тук да водим дискусии или методически да се обучаваме какво значи ОВОС и трябва ли да се прави или не. Има европейско законодателство и ние сме задължени да прилагаме тази процедура.
Това, на което ми се ще да обърна внимание, защото и друг път в дискусия с експерти в тази комисия не е било, но битува едно такова мнение, че ОВОС е рецензия. Не е рецензия.
ОВОС е процес, който съм сигурна, че ви е направило впечатление, че започва от най-ранното формиране на идеята и оттам вече започва едно уведомяване. Правят се задания за обхвата на оценката. Има много дискусии, много обсъждания, така че това е един процес; не е само еднократно изготвяне на документация, която дава определено заключение.
Другото, във връзка с което вероятно има известни притеснения и тук в тази зала, и от страна на неправителствените организации, е, че Министерство на околната среда и водите, както и регионалните инспекции по околна среда и води (това са органите, които се произнасят с решение по ОВОС) се позовават единствено и само на този доклад за ОВОС, който е изготвен от независими експерти – дали се лицензирани или регистрирани или на свободен принцип. Не е точно така.
Възложителят възлага на независими експерти. Ще ви обърна внимание също, че всичките консултации, които правим при нас в министерството, първо, настояваме те да са задължително в присъствието на възложителя и ако те преценят, и с регистрираните експерти. Това, на което акцентираме на тези консултации е, че задължение на експертите по ОВОС е да идентифицират всички възможни проблеми, да ги кажат на възложителя. Вече въпрос на негово решение е дали да се съобрази на този етап преди министерството или РИОС да се е произнесъл със съответния акт, може да си промени самото намерение, да вземе предвид тези препоръки, да вземе предвид мерки, възможно е и нова алтернатива да се направи. Така че чрез ОВОС може да се промени самото инвестиционно предложение.
За съжаление, има и такива възложители, които, както и Вие самият казахте, и неправителствените също казват, се опитват да осигурят и правят натиск върху експертите. Това вече си е въпрос на двустранни взаимоотношения. Аз лично имам информация и с мен са споделяли и експерти по ОВОС, които са си защитавали, отстоявали са своята експертна позиция. Това дали възложителят приема тяхната теза или не, дали ще ги смени, дали ще им окаже някакъв натиск, все пак това е въпрос на взаимоотношения между тях. Има и елемент на почтеност. Но дори и възложителят все пак да осигури под някаква форма натиск, дори да представи в Министерство на околната среда и водите доклад, който на него му изнася със заключенията, които на него му изнасят, това не означава, че министерството или РИОС автоматично ще се по зоват само на това заключение и само каквото е казано в този доклад, това ще оформи решението на компетентния орган.
Както и Вие споменахте – ние предложихме да се увеличи срокът за оценка на качество на доклада за ОВОС, тоест възложителят ни внася при нас или в регионалните инспекции доклад за ОВОС. Ще увеличим срока за оценка на неговото качество, който в момента е 14 дена и е абсолютно недостатъчен, за да може да се разгледа от експерти и по различни направления. Увеличавайки се на един месец, ние ще можем да гарантираме, че тази документация е разгледана по-всеобхватно. Ако експертите в министерството или в РИОС по отделните направления считат, че анализите и информацията, която е ползвана, не е адекватна, не е пълна, а е подвеждаща, съответно документацията ще се връща. Документацията ще се връща дотогава, докато се внесе качествена документация.
В случая ако един възложител е упражнил някакъв натиск върху експертите или ги е подвел, внасяйки тази документация, която е некоректна, невярна, подвеждаща в министерството, на практика той нищо не спестява, защото министерството или РИОС, връщайки тази документация, на него му забавя процеса. В крайна сметка нищо не се печели от целия този натиск, който се оказва.
Другото, на което все пак ще обърна внимание, е, че режимът, който съществува в момента, не е лицензионен, а е регистрационен на експертите. Към момента в базата данни, която е в регистъра, който се поддържа от министерството, има около 2000 експерти. Режимът е абсолютно регистрационен на база на декларацията на този, който си подава документите и само задължение на министерството е да води такъв списък. Но аз не мога да ви гарантирам, че всичките тези 2000 човека, които са регистрирани, наистина могат - за почтеност не говорим, но имат квалификацията, че могат да изготвят качествени доклади. Ние само регистрираме.
Идеята за регистрацията беше да може да се улеснят възложителите, да знаят към кого да се обърнат, когато трябва да представят такава документация. Но с този регистрационен списък, който имаме в момента, вече с тази практика, която се налага, не мисля, че дори и помагаме на възложителите. Имаме фрапиращи случаи за претенции на експерти, които сами внасят документацията при нас в регистрация. Ще споделя само последния случай, който за мен лично е определено доста фрапиращ. Един бивш заместник-министър по околна среда – социолог по образование, при подаване на документите всичко е на база на декларация и на опит, който има. Опитът, който беше представен в автобиографията, е като бивш заместник-кмет на район, бивш кмет и бивш заместник-министър през четири години. Претенциите бяха, че този човек иска да бъде регистриран по води, отпадъци, въздух, шум и вибрации. Когато подготвихме обаче отказ за регистрацията, след това имаше първо учудване как така може един бивш заместник-министър по околна среда да не бъде включен в регистъра. Това пак е на база на документи. Допусна се само по компонент отпадъци да бъде регистрация, но след това отново се възобновиха и започват едни безкрайни жалби. Нямам нищо против, уверявам ви, че нищо лично не сме влагали в тези откази или в регистрация, но аз не мога да ви гарантирам, че с този режим на регистрация наистина в този списък с регистрите има хора, които действително са експерти по въздух, води, отпадъци. Това е само на база на заявени компетенции - и претенции - това е добавено от мен.
Така че това ни бяха основните мотиви отново да предложим отпадане на регистрационния режим, защото преди лицензионният и сега регистрационният режим е вършил работа може би преди пет, преди десет години, когато е стартирал процесът на ОВОС. Към момента, за съжаление, дори и тази регистрация не подпомага никого – нито възложителите, за да могат да се ориентират към кого да се обърнат, нито министерството, за да може, както Вие предлагате и аз така разбрах предложението Ви, да остане регистрационният режим и от този регистър да се взимат, но аз не съм убедена, че всичките тези 2000 човека, които са в регистъра, на практика могат да вършат работа.
Другото, което предлагате, от този регистър да се избират експертите, не съм убедена, че би могло в конкретния случай да върши работа по аналогия със съдебната практика, защото регистрацията на експертите, както съществува в момента, не е за експерт по ОВОС. Тя е за експерт по отделни компоненти.
За да се направи една оценка на въздействие върху околната среда, за да бъде смислена и качествена, е абсолютно нереалистично това да бъде поето от един или от двама души. Трябва да се сформира екип. Това означава, че пак някой трябва да се заеме да сформира екипа. Вашето предложение и това, което и неправителствените организации също предложиха, е вменяване на допълнителни задължения и пак отговорности на Министерство на околната среда и водите ние да поемем тази посредническа роля. Това, от една страна, го приемам като известна степен оценка на нашето министерство, тоест че и Вие, и неправителственият сектор ни имате доверие, че ние все пак можем да осигурим някаква почтеност или безпристрастност.
От друга страна обаче това означава, че една отделна структура в министерството трябва да се занимава само с това: първо, да избира екип от експерти, за които не мога да ви гарантирам, че тези 2000 човека наистина могат, а дори за някои и не съм убедена, че разбират от ОВОС. Съжалявам, че толкова директно ви го казвам, но имаме фрапиращи случаи с доклади за ОВОС, наистина, откровени, неверни неща, които на нас ни е неудобно да ги четем и да пишем бележките. За съжаление, повечето фрапиращи некачествени документации идват от хабилитирани лица. Това е другият фрапиращ случай.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз много Ви благодаря за откровеността, но малко по-свито, защото се спряхме само на един параграф, който наистина събужда много коментари, но разбрахме общата логика на Вашата позиция. Аз ще си позволя само две изречения в подкрепа на експертите от Министерство на околната среда и водите. Предходният ми опит говори за това, че когато администрацията разполага с банка от експерти, но тези експерти не са на трудово отношение към тази администрация, тоест те доброволно са изявили желание да работят нещо, прилагането на случайния принцип, завъртането на лотарията, както искаме да бъде в съдебната система, не е приложим, тъй като има случаи, в които просто тези хора понякога отказват, защото те имат други ангажименти. Тогава администрацията е изправена пред необходимостта да върти непрекъснато колелото на лотарията и да не може да избере някого, който да се заеме с този конкретен доклад. Особено когато става дума за такова разслояване по компетенции вече в различните насоки за оценката на въздействие на околната среда, идеята Ви е много добра, но бих казала, много трудно приложима от гледна точка на реално съществуващото взаимоотношение между администрация и външни експерти, каквито по същество са експертите, които подготвят докладите за оценка на околната среда. Това е като допълнение към Вашата теза.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Аз все пак исках да обърна внимание на представителите на министерството, понеже имам известен опит с оценки по ОВОС като инвеститор. Между другото, това беше част от моята мотивация да започна да се занимавам с политика. Има някои РИОСВ, които учтиво те насочват към по-подходящи фирми, които могат да направят ОВОС. Знаете, че са изградени едни по-трайни отношения, част от тези хора, които са в тези фирми, преди това са били служители или пък просто, да кажем, че се познават и нищо повече от това.
На мен ми правеше добро впечатление, когато при мен идват служители на данъчните служби – може би са правили четири или пет ревизии и четири или пет пъти са от различни дирекции, защото като те проверява четири пъти един данъчен, пак се изграждат някакви отношения, но като идват пет пъти различни данъчни от различни места, те виждат оценките на предишните свои колеги, но те са си отделно. Някак си и данъчните, някак си и съдът успяха под известен натиск да го регулират този процес. Тук ползвайки една уникалност - в едва ли не един по-малък край има едва ли не един специалист по една много тясна специалност, се получава монополизиране или арендуване на определен вид оценки и това е явление, което Вие го знаете, което се получава в министерството. По-скоро то е може би от недостига, от това, че няма достатъчно експерти в тази област.
От друга страна аз мисля, че законодателят трябва да се намесва и законодателят да ви указва на вас как да се случва тази ротация, но по-скоро си мислех, че вие на ниво министерство трябва да помислите за това каква наредба можете да създадете, все пак там, където може да има една ротация на тези фирми, които правят тези оценки по ОВОС, защото прави впечатление, че тук-там има все едни и същи специалисти, които дават все едни и същи оценки. Да не говоря какво впечатление ми прави на мен качеството на докладите също, където аз видях цитирани руски учебници от 70-те години и докладът изглежда към 250 страници, от които 220 са copy/paste, баластра и т.н. Като ги виждате тези неща, а и тези фирми непрекъснато продължават да ги правят тези оценки, значи има нещо гнило.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Господин Тошев, успяха ли да Ви убедят от Министерство на околната среда и водите, или ще подлагаме на гласуване Вашето предложение?
ИВАН АЛЕКСИЕВ: Исках само да добавя нещо, което е свързано точно с чл. 83. При предложението на министерството в ал. 4 се изисква от ръководителя и членовете на колектива да попълват писмени декларации с определени изисквания. Ние обаче предлагаме едно второ изречение:
„Изискванията към декларациите се определят с наредбите по чл. 90, ал. 1 и чл. 101, ал. 1 от същия закон, където точно и ясно са споменати изискванията. Така че това е едно допълнително условие към съответния колектив, който ще изготвя тази оценка.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Алексиев. Подлагаме на гласуване предложението, г-н Тошев, или ще оттеглите предложението си?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: В момента не получихме предложения за експертния съвет. Ако има такива предложения аз съм склонен да го оттегля, но в момента нямаме още. Ще гледаме още веднъж закона, ще се върнем на това, така че да изчакаме и да видим как ще се развият дебатите по второто ниво.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз ви благодаря. Тъй като ние очевидно ще имаме още едно заседание, посветено на този законопроект, като гледам напредването на времето, предлагам ви да отложим решението по ал. 2 на законопроекта, която засяга чл. 83 от сега действащия закон, за следващото заседание, когато очакваме Министерство на околната среда и водите да има становище по предложението относно експертните съвети.
Що се отнася до предложението на г-н Иван Алексиев към ал. 4 на параграфа, той ще се коментира също на следващото заседание. Отлагаме ал. 2 от законопроекта.
Ал. 3 от законопроекта засяга чл. 84, ал. 2 от сега действащия закон и отново се отнася до регистрираните експерти, които се заменят с „експертите по чл. 83”, тоест предлагам ви да го отложим. Те са свързани, така че ви предлагам да отложим коментарите и по ал. 3.
Ал. 4 засяга също думите „чл. 83, ал. 1-3, тоест връщаме се към чл. 83. Отлагаме също и § 4.
§ 5 от проектозакона също засяга регистрираните експерти и експертите по чл. 83. Отлагаме го във връзка с решението ни по § 2.
§ 6 също засяга ал. 3, ал. 5.
§ 7 засяга чл. 99 от сега действащия закон. Имаме текста на вносителя. Нямаме други предложения към момента.
Някакъв коментар на вносителя? Промяната е от три месеца на до 45 дни.
ЖАКЛИН МЕТОДИЕВА: Това изменение всъщност касае намаляване на срока за вземане на решение по ОВОС. Към момента е 3 месеца. Намалява се до 45 дена, но това наше предложение е пряко свързано с предложението за изменение на срока за оценка на качеството на документацията по ОВОС. В момента е 14 дена. Предлагаме да се увеличи на 1 месец. Фактически това е нашето предложение, да може да се гарантира качество на документацията по ОВОС, тоест с отпадането на регистрационния режим ние предлагаме да се увеличи времето за разглеждане на доклада за ОВОС, като за компенсация се намалява крайното време за вземане на решението по ОВОС. Това е едно от нашите виждания как да се подобри като цяло процентът. Това предложение е пряко свързано с другото предложение за увеличаване на срока за оценка на качеството.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Мисля, че стана ясно на всички каква е философията на вносителя – да се увеличи времето за преглеждане на документите във връзка с всичко, което до тук ни обяснихте, по качеството на предложените доклади за оценка на въздействието, а да се съкрати времето за взимане на решение. Министерството съкращава времето, за което взима решение и увеличава времето за разглеждане на документите. Коментари?
Моля който е съгласен да приемем текста на вносителя по § 7 на проектозакона, да гласува.
Против? Въздържали се?
Гласували: 16. За - 16, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът по § 7 е приет.
Възможно ли е да приключим с текстовете до преди транспонирането на директивата? Ако считате, че можем да отложим текстовете за транспонирането на директивата за следващото заседание, трябва да прекратим заседанието сега.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Ние трябва ли да гласуваме тези текстове по транспониране на директивата един по един, или можем да ги гласуваме заедно? Ако има съгласие сред колегите да ги гласуваме заедно – специално текстовете по транспониране на директивата, бих ви предложил да ги гласуваме ан блок.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря. Обръщам се към експертите. Тъй като ние нямаме никакви становища от народни представители по транспонирането на директивата и всички се обединихме и на предишното заседание, и в зала, че подкрепяме транспонирането на директивата в закона, няма заявени претенции по отношение на тази част на законопроекта, има ли някакъв коментар от правна гледна точка?
АННА ЕМАНУИЛОВА: След § 9 е необходимо да създадем нов § 9а относно чл. 111, ал. 3, където ал. 6 съответно е отменена. То е чисто редакционно. То ще представено.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Приемаме го, защото така технически следва да бъде.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Колеги, § 9а редакционно и технически ще подобри текста.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Относно § 10 текстът пак е чист, съгласно Закона за нормативните актове. В чл. 116 ал. 2 в текста преди точка 1 трябва да се запише.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Приемаме го, тъй като това наистина е правна техника.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Съответно също след § 10 трябва да се създаде нов § 10а относно чл. 116, ал. 1, т. 2 и 3, което пак е във връзка с преномерацията и отмяната на ал. 6 в чл. 110.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: И това го приемаме, с извинение, че не сме го забелязали.
АННА ЕМАНУИЛОВА: По § 11 в т 1 е в текста преди точка 1, по § 12 има текст преди точка 1 съответно. Те са чисто редакционни. В § 13 имаме „или упълномощено” от него длъжностно лице – от министъра; коректният термин е оправомощаване. Може би с министерството трябва да бъде уточнено в § 16, т 1, § 1 относно т 43 – „Оператор е всяко физическо или юридическо лице по отношение на което е налице една от следните характеристики: „Считаме, че в т 1 думите „притежава и експлоатира определено предприятие” следва да бъдат прецизирани от вносителя и да се намери правната формулировка на термина.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Тази бележка не я приемаме. Текстът е директен превод на дефиницията на директивата и смятаме, че така е най-точно по отношение на транспонирането на съответната дефиниция за оператор, консултирана с европейската директива. Има различни хипотези. Досегашният текст визираше собственика, но експлоатацията не винаги е директна и само от собственика. Тя може да бъде от страна на концесионера, може да бъде даден обект да бъде даден под наем. Понеже не намерихме по-точен превод на текста на директивата, го оставяме широко отворен за всички случаи, които отговарят на притежание и експлоатация, като е въпрос на доказване… считаме, че така е най-добре от чисто практически случай.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Какъв е терминът в правната практика, който би могъл да замести „притежава и експлоатира”?
АННА ЕМАНУИЛОВА: Или „собственик”, или „концесионер” – различно.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Ние ще помислим до следващото заседание още по тази тема.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Всеки текст, който предполага тълкувание на статута на лицето, което носи отговорност, би затруднило прилагането на закона. Ако е необходимо, бихме могли да изредим евентуалните възможности или да се намери някаква формулировка, но това определено ще очакваме по § 16 на законопроект да има изясняване на позицията.
ИВАН АЛЕКСИЕВ: В § 16 т 1 предлагаме да се даде формулировка на нарастваща санкция, което е предложение по § 16.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Приемаме го. Това допълнително уточнява терминологията, ползвана от закона.
ИВАН АЛЕКСИЕВ: Да, но просто да се уточни, да е записано в закона.
СВЕТЛА КРАПЧЕВА: За съжаление, наистина поява не звучи сигурно много на български език, но вярвайте, това са забележки на комисията по неточно или двусмислено транспониране на определени думи – дотам толкова прецизно беше направен правния анализ от страна на Европейската комисия. Факт е, че на нас някои изрази не ни харесват, но това е само и единствено с цел да отговорим точно на това, което се иска от европейска страна. Наистина, директивата е много важна и от европейска страна се следи абсолютно точно пренасяне на текстовете.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви благодаря за напомнянето за това, че транспонирането на директивата е в резултат на един доста сериозен анализ на Европейската комисия и напомняне за нейното транспониране. Същевременно обаче уважаваме становището на експертите, когато те гледат на текста от гледна точка на неговото прилагане и евентуално двусмислие или тълкувания при прилагането на закона. Едва ли някой има в момента становище по това, какво да се напише вместо поява или дали държим на думата поява. Но нека да продължите консултациите.
§ 17 са Допълнителните разпоредби.
По § 18 има предложение на н.п. Лъчезар Тошев, който излезе. То е предложение по същество. Имаме предложение на вносителя и предложение по същество на г-н Тошев.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Господин Тошев излезе. Той предлага да възпроизведем общия принцип от Административно-процесуалния кодекс, но предвид на факта, че това е специален закон, ние не считаме предложението му за удачно, защото ако това спиране не стане автоматично, преценката се извършва от самия съд при съдебно оспорване и считаме, че в тези случаи просто би трябвало да се остави на съда преценката при поискване на страната, която обжалва.
За нас от чисто практическа гледна точка е много по-добре обжалването да не спира изпълнението, защото винаги се засягат интереси и на трети лица и разчитаме, че българският съд най-точно ще прецени дали се налага спиране при всяка конкретна жалба. Затова не сме съгласни. Иначе това наистина е общият принцип на Административно-процесуалния кодекс, но съществува и правилото, че в редица специални закони той може да бъде игнориран с изричен текст, който и ние сме направили.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. На следващото заседание ще дадем възможност на г-н Тошев да защити предложението си. Имаме становището на Министерството на околната среда и водите.
§ 19 е със съдържание, което едва ли бихме могли да коментираме. § 20
АННА ЕМАНУИЛОВА: За протокола, наименованието „Заключителни” да стане „Преходни и заключителни”, тъй като последният параграф има преходен характер. Отделно в § 21, ал. 3 относно Закона за опазване на земеделските земи, предлагаме една по-прецизирана редакция на ал. 3.Съгласуването на проекта за рекултивация по АО2 се извършва от министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице, а когато с проекта се предвижда рекултивация на земя за земеделски нужди, и от министъра на земеделието и храните.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Приемаме го, това наистина е по-прецизна редакция.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Това е § 21 във връзка със закона.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Параграф 22 е.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Техническа грешка в доклада е, § 21 е.
АННА ЕМАНУИЛОВА: В § 22 в Закона за биологичното разнообразие – „упълномощени” се заменя с „оправомощени” от министъра. Това е същото и в § 23 по този начин, в § 24. По § 25 днес се прие Законът за водите, така че от т. 3 до т. 6 вече са приети в Закона за водите и следва да паднат в този законопроект.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Абсолютно сме съгласни.
ИВАН АЛЕКСИЕВ: Сегашният текст, който е предложен да стане ал. 1 и да се създаде нова ал. 2… издадените до влизане в сила на този закон подз0аконови нормативни актове по прилагането му запазват действието си, доколкото не му противоречат. Това е едно допълнително уточняване.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Става въпрос за § 26, който в доклада е 27.
Благодаря Ви, госпожо Емануилова. По такъв начин ние преминахме през параграфите, които засягат транспонирането на директивата. Очакват се редакционни корекции в някои от параграфите. Имаме предложение за заключителните разпоредби да бъдат Преходни и заключителни разпоредби”, което се приема. Доколкото виждам, предложенията за корекции и редакционни, и отпадания на някои текстове се приемат от вносителя и аз ще помоля за следващото заседание на комисията да се изчистят тези текстове, за да можем да гласуваме без коментари и без обсъждания уточнените текстове. Между вносителя, експертите на комисията и диреккцията по правните въпроси.
Благодаря ви. Дотук спираме с обсъждането на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за околната среда. Благодаря за участието на всички колеги. Очаквам на следващото заседание да приключим със закона. Благодаря на колегите, дали становища и предложения.
Имам един въпрос към колегите от всички парламентарни групи: ако ние искаме законопроектът да влезе в пленарна зала следващата седмица, би трябвало да направим извънредно заседание във вторник, за да можем да изчистим всички тези текстове. Във вторник обаче знам, че всички парламентарни групи имат заседания на парламентарните групи и повечето колеги пътуват. Мога да ви предложа заседание в сряда, което да бъде извънредно, освен ако нямате други комисии по това време или редовно заседание в четвъртък и законопроектът ще влезе в пленарна зала по-другата седмица.
РЕПЛИКИ: Редовно заседание.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Следващия път ще имаме редовно заседание в четвъртък.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/И.Михайлова/