Дневен ред:
1. Разглеждане на законопроект за ратифициране на Протокола за Регистрите за изпускане и пренос на замърсители към Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, № 902-02-15, внесен от Министерски съвет на 27.11.2009г.
2. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми,
№ 902-01-50, внесен от Министерски съвет на 27.11.2009г.
3. Разглеждане на Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда през 2007г., № 902-03-4, внесен от Министерски съвет на 27.11.2009г.
4. Разни.

---

= = =
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Имаме кворум от присъствие на членовете на комисията. Предлагам да започнем днешното заседание на Комисията по околната среда и водите с предложения дневен ред. Съображения или становища по дневния ред? Няма. Благодаря ви. Дневният ред е приет.
Ще ви представя и гостите на заседанието: от Министерството на околната среда и водите заместник-министър Евдокия Манева, Бойко Малинов – началник на отдел „Предотвратяване на промишленото замърсяване”, Райна Хардалова – началник на отдел „Биологично разнообразие”, Дарина Тодорова – младши експерт, Татяна Султанова – младши експерт и Красимира Аврамова – директор на дирекция „Мониторинг на околната среда. Имаме гости от Министерството на земеделието и храните, поканени по точка 2 от дневния ред: Ивелин Ризов, държавен експерт в дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните”. От Министерството на здравеопазването – г-жа Цвета Георгиева – ръководител на Националната референтна лаборатория по генномодифицирани храни. Имаме представители на гражданските организации и неправителствени организации: от Екологично сдружение „За земята” г-н Тодор Славов, г-жа Светлана Николова от Сдружение „Агролинк”, Илиян Илиев – Обществен център за околна среда и устойчиво развитие, Албена Симеонова – от „Еко Биоразнообразие”, Илия Цонев – председател на Пчеларския съюз и Илия Немски. Може би колегите още не са дошли. Освен това присъстват Димитър Джилянов, Калоян Костов и представители от „Агробиотехнопарк „Български биотехнологичен информационен център”. На заседанието присъства и господин Борислав Великов.
Приемаме този дневен ред и преминаваме към

ПЪРВА ТОЧКА от дневния ред: Разглеждане на законопроект за ратифициране на Протокола за Регистрите за изпускане и пренос на замърсители към Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда. Госпожо Манева, Вие ще представите от името на вносителя.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Благодаря. Госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, представяме ви за приемане проект на Закон за ратификация на Протокола за регистрите за изпускане и пренос на замърсители към Конвенцията за достъп до информация. Този протокол е приет през 2003 г. в Украйна. Влиза в сила октомври месец 2009 г.
Съгласно протокола, всички страни, които са подписали този протокол, са задължени да създадат комплексен регистър за изпускане при пренос на замърсители под формата на обществено достъпна електронна база данни. В специално приложение са изброени 65 дейности, групирани в 9 сектора, за които трябва да се предоставя тази информация. Тя обхваща всички оператори, за които се издават комплексни разрешителни, а така също и някои дейности от подземни и открити работи.
Хубаво е това, че протоколът съвпада с регламента на Европейската комисия, който има абсолютно същите изисквания и съгласно който в България още в началото на 2009 г. е създаден такъв публичен регистър, така че в момента ние ви представяме ратифицирания протокол, по който практически ние сме изпълнили задълженията си и от вашето решение не произтичат някакви допълнителни задължения, а просто легализираме изцяло дейността. Регистърът е достъпен, можете да го видите на страницата на министерството.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева. Имате думата, колеги. Становища, мнения по изказвания по представения ни протокол за ратифициране? Няма.
В такъв случай моля членовете на комисията които сте „за”, да подкрепим ратифицирането на Протокола за регистриране на изпускане и пренос на замърсители към Конвенцията, да гласуват!
Гласували – 15. За – 15 гласа. Против – няма. Въздържали се – няма.
Благодаря ви.
С това приехме точка първа от дневния ни ред.

Преминаваме към
ТОЧКА ВТОРА: Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми. Отново давам думата на вносителите, г-жа Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Уважаеми народни представители, предлагаме на вниманието ви проект на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми. Това изменение и допълнение се налага по две причини.
Първата причина е, че в момента се провежда наказателната процедура към България поради това, че не са отразени, транспонирани всички разпоредби на Директива 98/81, която изменя Директива 95/219. Това са част от измененията, които ние сме направили във връзка с тази наказателна процедура.
Втората група изменения са свързани с предотвратяване на нова наказателна процедура,в която очакваме, която е свързана с обследване на закона, оценка на разпоредбите на Закона за генетично модифицираните организми и са направени препоръки за привеждането им в съответствие с Директива 98/81 и Директива 90/220, с която ние предвиждаме отпадането на някои ограничения, които съществуват в момента в Закона за генетично модифицираните организми.
По-конкретно, във връзка с наказателната процедура са добавени разпоредби и прецизирани текстове, свързани с работата в контролирани условия. В мотивите ние сме изложили съвсем подробно всички изменения. Така например се прилагат по-строги предпазни мерки в случаите, когато има съмнение към кой клас да бъде класифицирана работата в контролирани условия, също потвърждаване от министъра на околната среда и водите на трайното класифициране на работата в контролирани условия, провеждане на консултация, информиране на други държави членки, които могат да бъдат засегнати в случай на авария, запазване на поверителността на информацията, предоставена от заявителя, отмяна на общи забрани, свързани с освобождаването в околната среда и пускането на пазара на генетично модифицираните организми на определени селскостопански култури, усъвършенстване провеждането на процедури по издаване на разрешителни и привеждане на сроковете в съответствие с директивата и въвеждане на ограничения въз основа на нова и допълнителна информация, станала известна след като е издадено разрешително за генетично модифицираните организми.
Предполагам, че най-сериозно внимание привличат новите моменти във връзка с отпадането на общите забрани, които фигурираха досега в Закона за генетично модифицираните организми и разписване прецизно на процедурата, когато оценката за всеки генномодифициран организъм се извършва за всеки конкретен случай отделно, като за всеки отделен случай ще се съобразяваме с конкретните условия, научни данни и настроения сред населението.
Трябва да кажем, че независимо че общите забрани отпадат, самата процедура е изключително строга, тежка и освен това България се ангажира, в частност Министерство на околната среда и водите, се ангажира да провежда максимално консервативна политика при оценка на всеки отделен случай, за който има постъпили предложения за разрешаване на пускане в околната среда на генномодифициран организъм.
Вие имате текстовете, имате и мотивите към тях. Добре се познава законът. Това са най-общо измененията, които ние предлагаме. Готови сме да отговаряме на ваши въпроси.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева. Колеги, в пакета материали, който сте получили, има и становища, предоставени от Министерството на земеделието и храните. Имаме представители на Министерството на здравеопазването. Ще помоля за вашите становища също. Ще помоля също така за мнението и становищата на неправителствения сектор и членовете на Комисията по околната среда и водите. Това е законопроект, който е бил предмет на много обсъждания. Досега е имало много обсъждания и в рамките на комисията по околната среда и водите.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Пропуснах да кажа, че самият проект е обсъждан в специално назначена за целта комисия, в която са били представени различни гледни точки по въпросите от представители на Министерството на земеделието и храните, неправителствени организации. Проектът е одобрен. Подготвен е един по-суров вариант за изменение и допълнение на закона. От него са взети само една минимална част от измененията. Така че всички принципни изменения досега са подкрепени при различни обсъждания на различни етапи при подготовката на закона.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря. Това беше уточнение относно процедурата и интереса, който събужда законът като различни мнения и становища. Надявам се, че те ще бъдат изразени и днес тук, за да се оформи становището на Комисията по околната среда и водите като водеща комисия по законопроекта. Моля, имате думата! Министерството на земеделието и храните!
ИВЕЛИН РИЗОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми членове на комисията, колеги, както беше отбелязано, Министерството на земеделието и храните е депозирало своето становище. По време на съгласувателната процедура бяха изказани някои съображения от страна на Министерството на земеделието и храните относно Законопроекта за изменение, представен от Министерството на околната среда и водите, които са изцяло отразени в представения вариант в Комисията по околната среда и водите, така че Министерството на земеделието и храните съгласува без забележки този вариант.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Тоест, Министерството на земеделието и храните е удовлетворено от това, как са отразени вашите забележки, тоест в представения пред нас вариант вече са отразени вашите забележки?
ИВЕЛИН РИЗОВ: Да, точно така.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Министерството на здравеопазването?
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми членове на комисията, въз основа на компетентността на Министерството на здравеопазването, съгласно действащото национално законодателство и Регламент 18/29 за генетично модифицирани храни и фуражи,ние направихме предложение когато става дума за въпроси,с вързани с човешкото здраве, че е необходимо да се извършва съгласуване с Министерството на здравеопазването. Тези наши бележки бяха отразени при предварителното съгласуване и фигурират в настоящия краен вариант, предложен за дискутиране.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря. Да разбираме, че позициите на държавните институции – двете министерства, които носят отговорност също по изпълнението на закона, са отразени в последния вариант на законопроекта, който е внесен днес в комисията за разглеждане. Това е позицията на заинтересуваните държавни институции. Моля за мнения и становища! Обръщам се и към представители на неправителствения сектор. Заповядайте!
АЛБЕНА СИМЕОНОВА: Аз съм биофермер. Член съм на Асоциацията на биоземеделците в България. Представлявам още няколко неправителствени организации, четири на брой, които имат над 150 членове биоземеделци. Уважаеми колеги, присъствах вчера на Комисията по земеделие и независимо от това, че членовете на комисията ясно съзнаваха за какви промени става въпрос, промените в закона – така, както са предложени от правителството, в частност, Министерството на околната среда, бяха приети. Това ме навежда на мисълта, че тези умни хора, които се бяха събрали около тази маса, с цялата си отговорност взеха едно просто политическо решение.
Какво са генномодифицираните организми? Това са изкуствено създадени организми чрез манипулиране на техните гени. След това тези организми безконтролно могат да се смесят в природата. България е една от стоте страни, която е подписала Протокола от Картахена и нашето правителство се задължава когато се приемат подобни законопроекти, да се консултира с обществеността. В никакъв случай не мога да кажа, че фермерите в България са включени в дискусията по предложението на тези промени.
В целия Европейски съюз има един единствен генетично модифициран организъм, разрешен за култивация. Това е една царевица на "Монсанто" MON 810. Независимо от това тя е забранена във Франция, Германия, Австрия, Унгария, Люксембург и Гърция.
В България какво се предлага? Онова, което досега съхраняваше нашата идентичност, най-вече на малките фермери, на фермерите, които се занимават с биоземеделие – такива като мен, да отпаднат чл. 79 и чл. 80, тоест да се разреши в България да се култивира лоза, памук, тютюн, пшеница, всички плодове и зеленчуци независимо от това, че специална комисия, която мисля, че е към Министерството на околната среда и водите, ще решава поединично случаите.
Как можем да вярваме на независимите експерти или на членовете на тази комисия, като се знае с какви богати представители – производители на генетично модифицирани организми ще си имаме работа? Може би това се случва в Европа, но трудно би се случило в България.
Бихме искали да не променяте тези членове – 79 и 80, да не разрешавате култивиране на генномодифицирани организми в защитени зони, в зони НАТУРА 2000 и в непосредствена близост в полета на биоземеделци – такива като мен, защото България е твърде малка да я подложим на генетичен експеримент. Ние не знаем какви ще бъдат последствията. Ние все още не знаем с какво се храним – онова, което идва от чужбина, но тези домати, които използваме през зимата, виждате, че те имат вкус на пластмаса. Това същото може да се случи и с българските зеленчуци и плодове и с българските продукти. Затова апелирам: не променяйте тези членове и не разрешавайте в непосредствена близост до биополета да се отглеждат генномодифицирани организми, независимо от това каква комисия би разрешила това култивиране, защото едва ли може да се разчита и да се вярва на подобна комисия.
Благодаря.
ТОДОР СЛАВОВ: Аз съм от Екологично сдружение за земята. Преди две седмици имахме среща с представителството на България в Брюксел, където разбрахме за промените в закона, с представители на Министерството на околната среда и водите. Аз съм член на Комисията по ГМО към Министерството на околната среда и водите и в опровержение на това, което госпожа Манева, мисля, каза: ние не сме били поканени в тая комисия, която е разработила проектозакона и е много странно защо.
Също така поискахме да видим съдържанието на тази официална нота и до ден днешен още не сме я получили. Тоест аз не знам как тук господата се доверяват на Министерството на околната среда и водите, че определени промени в закона са необходими и са свързани с нота, чието съдържание ние още не знаем. Тоест, моето предложение е съдържанието на тази нота да бъде получено от нас като неправителствени организации и съответно да бъде предоставено и на комисията тук, за да могат вече съответните юристи да се произнесат компетентно кои промени в закона са необходими и продиктувани от тая нота. Това е моето предложение.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Тоест да разбирам, че Вие искате Министерството на околната среда и водите да предостави както на вас, така и на членовете на комисията изискванията, които са получили от Европейската комисия.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Господинът никога не е отправял искане към мен.
ТОДОР СЛАВОВ: Лично го отправих към госпожа Тодорова преди няколко дена и тя ми обеща, че ще ми го прати като текст.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Вие знаете какъв е редът. Сега го отправяте в момента.
ТОДОР СЛАВОВ: Сега го отправяте това изискване. Аз съм помолил. Аз съм също член на комисията. Не сме били канени в работна група, съжалявам.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Други становища?
СВЕТЛА НИКОЛОВА: Сдружение „Агролинк”, но в случая представлявам и Коалиция „За да остане природа в България”. Онлайн има петиция на Коалицията. Засега са 2000, допълнително са събрани над 700 подписа в подкрепа на нашите искания на забрана на хибрида на "Монсанто" MON 810, но ние ще внесем и други искания и аз бих искала сега да ги споделя с вас.
Аз участвах благодарение на Комисията по околна среда на предишното народно събрание. Имахме представителство на неправителствените организации и в приемането на закона през 2005 г. имах възможността да участвам на заседанията на Комисията по околната среда. Затова смея да твърдя, че съм запозната с процеса, който се случи с приемането на закона в България. Също като член на борда на Европейската мрежа ДЖИНЕТ, която работи в областта на генетичното модифициране, бих искала да ви информирам за тенденциите, които се случват в страните членки на Европейския съюз и това, което у нас става и желанието на гражданското общество.
Вече шест страни членки на Европейския съюз, прилагайки чл. 23 от Директива 2001/18, са забранили отглеждането на хибрида на "Монсанто" MON 810. Затова твърдението, че ако въведем тази предпазна клауза, която предвижда Директива 2001/18, няма да ни бъде в синхрон и в хармонизиране с европейското законодателство. Не е вярно. Ние ще съответстваме на европейската директива така, както и другите страни членки вече са го направили това.
Много от текстовете, които са предложени в закона, мисля, че са по линия на един туининг проект, който Министерството на околната среда и водите имаше през 2007 г. с Министерството на околната среда на Германия. По отношение на тези текстове, които са разглеждани, за съжаление, ние не участвахме, въпреки че имаме двама представители на неправителствени организации в Комисията към Министерството на околната среда и водите.
Бих искала да задам и този въпрос: защо членове на комисията избирателно са канени за различни заседания. Ние бяхме канени, например, за разглеждането на заявка на земеделски производител на фирма, която иска да отглежда генетично модифициран памук в България, но не бяхме канени на заседанията на комисията за разглеждане и на промени на съществуващия закон от 2005 г. Това е доста притеснително и ние смеем да твърдим, че не е имало широка обществена дискусия за внасянето на този закон сега. Един такъв въпрос виждате какъв интерес има, а интересът ще се повиши още, уверявам ви, тъй като действително засяга не само нас, сегашните поколения, а засяга бъдещите поколения.
Преди месец ние организирахме посещението на канадския фермер Шмайзер, който е носител на алтернативна нобелова награда. Той казва, че след въвеждането в Канада на генетично модифицирана рапица и генетично модифицирана соя, повече в Канада няма никаква друга, освен генетично модифицирана. Не е възможно да се говори за съвместно съществуване между трите начина на земеделско производство – конвенционален, чрез генното инженерство и биологичния/органичния начин на земеделско производство. Всичко в Канада, което е внесено като генетично модифицирано – рапица и соя, десет години по-късно е замърсено. Не само това, много фермери са съдери от "Монсанто" MON 810, защото тези семена са патентовани от фирмите и дали искали или не искали, тези семена са се намерили чрез прелитането на вятъра, разнасянето от насекоми, пчели и т.н. и са замърсили съседни полета.
Колкото и нови контролни органи да се създават според предложението за промени в закона, аз искам да попитам как Комисията за защита на потребителите, например, ще контролира вятъра, пчелите и насекомите, за да не пренасят полените в съседните полета. Това никой не може да контролира и съвместното съществуване е абсолютно невъзможно.
Също така в нашето отворено писмо, което ви раздадохме, ние искаме да попитаме отново българското правителство, което както всички други български правителства досега са заявявали, че България ще бъде кошницата, ще залее Европа с екологични продукти, как това ще се случи, как ще развиваме туризъм при положение, че искаме да въведем генетично модифицирани култури в нашите земеделски производства.
По отношение на законодателството в момента на ниво Европейска комисия текат широки дебати дали да се позволи всяка отделна страна членка да решава сама на национално равнище. Както виждате, това е директива, а не регламент, тоест не е задължително, според изискванията на един европейски регламент ние да прилагаме абсолютно всичко, което е записано в една директива. В момента дискусията на ниво Европейска комисия се води за това, дали отделни страни членки не могат да взимат самостоятелни национални решения в зависимост от техните приоритети и интереси. Затова смея да твърдя, че това предложение за промяна на закона сега, в края на 2009 г., е доста прибързано, защото ще се окаже, че може би след няколко месеца ние отново трябва да променяме и да приемаме ново законодателство, което да се съобрази с европейското, което в момента се променя, защото тези предложения, някои от които сега са внасяни, са от 2007 г., просто досега не са били разглеждани.
Може би не е съвсем тук мястото, но бих искала да кажа, че мен силно ме притесни изказването на представителите на Министерството на земеделието миналата седмица на организирана специално от нас среща, които в термините си използваха „биологично”, „биотехнологично” и „конвенционално” земеделие. На английски се казва organic за биологичното земеделие, според българската терминология и действително, by-а teh, но на български език не бива да звучат едновременно тези наименования – био, биологично и биотехнологично, защото някой може да разбират – специалисти и експерти от министерства и от Народното събрание, но не и широката общественост. Хората се объркват, когато се използват тези термини. Същевременно бих искала да кажа, че АГРОБИО институтът също би трябвало да се преименува на Институт за генетично инженерство и да допълни, ако има, други дейности, които не са свързани само с генното инженерство. Действително, това довежда до едно голямо заблуждение и трябва да си изчистим терминологията. Аз говоря това от десет години.
Смятаме, че действително е необходимо преразглеждане на закона и широка обществена дискусия, която засега беше пропусната да се направи.
Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви благодаря за по-дългото изказване. Вашето предложение е да се направи обществена дискусия, преди да се разглежда законът. Вие не направихте други конкретни предложения по членове.
СВЕТЛА НИКОЛОВА: Имаме конкретни предложения.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Ще Ви помоля да ги дадете на комисията в писмен вид.
ИЛИЯ ЦОНЕВ: От пчеларския бранш съм. Заедно с другите проблеми, в света има един нов проблем – изчезване на пчелите, така нареченото вече наименование. Изчезват пчелите по необясними засега причини. Няколко са факторите, но един от предполагаемите е генетично модифицираните организми. Само в Съединените щати са изчезнали 800 000 пчелни семейства, което е 1/3 от пчелната популация там. Така че един от факторите, предполагаем все още, това е неблагоприятно стечение на нещата.
Какво друго въздействие оказват генетично модифицираните организми върху пчелите? Установено е, че при хранене с бити царевица, на пчелите се намалява имунната система и, което е много опасно, губят ориентацията си. Това е една от причините, когато не могат да се прибират в кошера – излизат и не се връщат. Също така губят усещането си за миризма – това е основният им орган, с който те намират растенията и събрат полезни съставки, за да опрашват растенията. Изчезнат ли пчелите, ще напомня думите на великия Айнщайн, който казва: четири години след изчезването на пчелите ще изчезнат и хората, а този процес, за съжаление, по света вече протича. Така че трябва много умно, много да мислим преди да вземаме решения.
Още един впечатляващ факт. Данните, които, казвам, са все от литература, от информационни източници. При хранене на плъхове с генетично модифицирани организми заедно с бъбречни и други отклонения се установява намаляване на и на половата им активност. Трябва да подсетя, че това, което се случва при плъховете, може да се случи и при нас. Така че това ще върви и при следващите поколения след нас. Има много драматична информация в тази област. Няма да се спирам на нея, защото това не е само за тази тема.
Тъй като в рамките на краткото време, с което разполагам, не можем да приведем и най-вече да ви убедим във вредностите преди всичко на вредните резултати от прилагането на генетично модифицирани организми, предложението мие комисията да отложи приемането на закона и всички членове на комисията да се запознаят много добре предимно с пасивите на генетично модифицираните организми. Има безкрайно много литература, безкрайно много източници. Обикновено се показва едната страна на медала, само хубави неща, и то главно от корпорациите, големите междунационални компании, а това не е точно така. Много от нещата, които се казват, са по-скоро рекламни трикове. Действителността ни е такава. Затова молбата ни е да се запознаят с тях. Вчера доста членове на комисията казаха, че не са запознати с материята. Това е естествено и затова предложението ни е да се отложи този проблем. Това е, бих казал, едно от най-важните решения, с които се занимават парламентът и вие тук като комисия. Няма друго по-важно решение защото пуснати веднъж на свобода, генетично модифицираните организми не може да се връщат назад. Не може да кажем „сбъркахме, ще поправим грешките”. Всички други грешки, които може да допуснете, може да доведат до някакви загуби, с политически или друг оттенък, но нещата дори и със загуби са поправими. Това е непоправимо. Просто всички трябва много добре да го знаят това, че пуснати веднъж в природата, те не могат да бъдат прибрани. Започват своя живот, размножават се, влияят и на други култури.
Твърдението, че могат да заразят само сходни, например, модифицираната царевица можела да зарази не обикновена царевица, не е вярно. Установено е и има научни факти, че генетично модифицирана царевица е заразила пчелите - една бактерия, която живее в стомаха на пчелата. Тоест може да се пренася на други видове организми, а това може да доведе до необратими промени в околната среда, в биоразнообразието. Така че нашият призив е: добро запознаване с материята, за да може да вземете не политическо, а отговорно пред нацията и пред идните поколения решение.
Друго предложение - да стане широко обсъждане пред медиите. По тези въпроси се мълчи. Когато в България е проведен експеримент с царевица през 1999 до 2004 г., резултатите от тях никой не е виждал. Това трябва да стане достояние на цялата общественост. Ние трябва да знаем за "Монсанто" MON 810. Също много старателно се крият опитите, особено когато не са добри. Така че трябва да мислим за бъдещето на нашата нация. Един от мениджърските призиви, който бих перифразирал: Няма нищо по-важно за нацията от нейното бъдеще. Така че моят призив е да се помисли много сериозно, преди да се гласува.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Цонев. Длъжна съм да ви информирам, че в състава на Комисията по околната среда и водите, а и сред нашите гости днес има хора, които са запознати с процеса и живота на Закона за генетично модифицираните организми в сегашното му действие с години назад, така че аз разчитам и на компетентните становища на присъстващите на заседанието членове на комисията и членове на парламента. Така че моля, заповядайте!
ИЛИЯН ИЛИЕВ: (Обществен център за околна среда и устойчиво развитие.) Във вашите документи, които са раздадени, има много доводи, но госпожа Манева наблегна особено на контрола и специалните разрешения. То и в момента съществува. От 2005 г. досега не е дадено разрешение за отглеждане на генномодифицирани организми – да ги наричаме така най-общо – в природата.
Нашата организация направи един много прост експеримент. Взе 3 проби – на царевица, една на рапица от шуменско, добричко и търговищко. Дадохме ги в независима акредитирана лаборатория – EGS, които имат право да правят тези анализи. От добричко и търговищко пробите бяха чисти, в царевицата от шуменско излезе резултат 22 семена на 10 000, което е сигурно доказателство, че не става въпрос за случайно замърсяване, а някъде нещо има. Дали е внесено нелегално, не можем да кажем. Дали е останало вследствие на широките полеви опити, които са правени от 2003 г. също не се знае.
Понеже искате предложение, аз давам предложение: крайно време е да се покажат тези данни от тези широки полеви опити. Никой не знае какво се е случило в България. Правени са опити, но резултатите не са изнесени.
Може да контролирате, примерно, да давате разрешение за един или друг организъм, но примерно, рапицата (ако не греша, от семейство зелеви) в момента текат изследвания да се разбере, ако се разреши от ГМО рапица, как ще се пренесат гените върху зеле, карфиол и т.н. Дори да не давате разрешение за тези зеленчуци, не е ясно точно как ще се пренесе генът върху тях.
Последно - кой иска да се запознае, можем да дадем да гледате филми – в държави, в които са разрешени генномодифицираните организми, просто след няколко месеца големите корпорации, които предлагат тези семена, влизат и фермерите започват да гърмят: „ти си с моя продукция”, „ти си с моя продукция”, без да знаят те, и започват да си прибират печалбата. Благодаря за вниманието!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Не вземам думата за основно изказване, само да обясним на този човек откъде може да са се появили тези 22 семена на 10 000. Този експеримент, който Вие посочихте, че беше разрешен, не беше довършен по регламента, по който беше разрешен и не беше проконтролирано движението на произведената царевица, че ще напусне пределите на страната. Колко е отишла за фураж и колко е за семе никой днес не може да каже.
Второ, според мен не е поискано нито едно разрешение, защото поради рестрективния характер на нашия закон, чл. 80, единствената алинея, края на първото изречение – ако си представите картата на защитените територии и 30-километровата зона около тях, практически по сега действащото законодателство няма терен, на който може да бъде разрешено. Говоря го най-обективно. Затова не е питано и затова не е разрешено.
Ние трябва да помислим дали да бъдем толкова рестрективни и да редактираме тази част от текста, но в никой случай да не я отменяме в цялата й част.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Действително, аз не само бе бях заместник-председател на Комисията по околната среда и водите, но бях и председател на Народното събрание точно по това време, когато приехме този Закон за генетично модифицираните организми. Тогава всички народни представители, без разлика на политически цвят, бяхме обладани от мисълта да има максимални ограничения, така че България да остане дълго време чиста от към генетично модифицирани организми.
Бих си направил може би някоя малка самокритика. Тук освен мен е и Джевдет Чакъров, който беше председател, Божинов, Лъчезар Тошев беше също тогава в тази комисия, когато приемахме закона, аз и г-жа Манева. Ние тогава си мислехме, че докато не се наберат достатъчно отчетливи доказателства за безвредността на генетично модифицираните организми и в частност растения, няма смисъл да ги освобождаваме в околната среда или да ги пускаме широко на пазара.
Може да сме допуснали известни неточности във формулировките и сигурно е така, след като има забележки от страна на Европейската комисия, но ми се струва, че ние постигнахме нещо много важно – почти пет години, понеже беше пролетта на 2005 г., на практика страната беше поне законно чиста от към ГМО. Затова аз си мисля, че след като други страни са забранили единствения разрешен хибрид МОН 810, след като има една страна Швейцария, където след референдум са забранени всички генетично модифицирани организми (референдумът е бил за пет години, от 2005 г., сега го разширяват, правителството на Швейцария продължава този период до 2013 г.), имат някакво основание. Какво е то?
Това са научните доказателства, които междувременно са излезли и се оказва, че генетично модифицираните организми не само че не са безвредни, а по-скоро са опасни. Това, че калинките са пострадали или потомството на мишките е намаляло или че включително в Северна Америка са по-малко плодовити техните крави или биволи, може би за нас не е чак толкова важно, но от друга страна, след като такива малки създания реагират на BT токсина по такъв начин, може би и за хората в един по-дългосрочен период също ще има неблагоприятни въздействия. Тъкмо този дългосрочен ефект и тогава не беше изяснен, даже и сега, след пет години също не е ясен. Затова аз бих призовал колегите народни представители, които след малко ще гласуват на първо четене, все пак да помислят или да помислим заедно, доколкото това е възможно в различните форми, които се предлагат. Наскоро беше формиран един консултативен съвет към министъра на околната среда и водите.
Ние не можем да се съмняваме, както тук имаше известни изказвания на някои неправителствени организации, че там хората са недобросъвестни или че можем да подозираме госпожа Манева или Нона Караджова в някакви подобни неща, но трябва да се намери просто баланс между формулировките, с които да променим законопроекта между първо и второ четене и българските национални интереси. Вероятно българският национален интерес е да не се отвори чак толкова широко вратата за генетично модифицираните организми, както в момента като че ли изглежда, ако не се промени малко чл. 79 и чл. 80, а те напълно се заличат. Разбира се, и едно обществено обсъждане допълнително, макар и между първо и второ четене, би било добро. Нека да не бързаме. Все пак бъдещето на нацията действително е по-важно.
ДИМИТЪР ЖЕНОМОВ: Аз съм от Биотехнологичния информационен център на Агробиотехпарк София и от АгроБиоИнститут, на който д-р Николова иска да смени името. Според нас предимството на внесения законопроект е в това, че се синхронизира нашето законодателство с това на Европейския съюз. Аз представлявам хората, които всъщност пострадаха от закона от 2005 г., защото на практика с влизането му в сила научната общност на страната се лиши от възможността да работи въобще с генетично модифицирани организми. На практика всичко беше спряно, в резултат на което страната ни загуби – да махнем настрани финансовата част на проектите, които сме загубили ние и нашите колеги от БАН, от университетите и т.н., - но и възможността да прави изследвания, които са сравними със световния опит. Тук присъстващите колеги, работещи в областта, знаят какво значи пет години ти да си извън областта си.
Каквито и ограничения да има в страните, които се цитират тук, като Австрия, Франция, Швейцария, на тези страни и през ум не им минава да забранят на научните си институти да работят в тази област. Нима компаниите в Швейцария или хилядите фармацевтични компании не работят все повече и повече с генетично модифицирани организми? Нима в Германия Байерн не работи в тази област? Да продължавам ли със страхотните изследвания във Франция и във всички напреднали страни? В крайна сметка, има вече толкова години опит с генетично модифицираните организми и досега все още никой не е показал научно доказано изследване, което да показва, че те са вредни. Всякакви приказки се приказват, но нищо не е научно доказано. В света – може би е трудно да се говори за света, но в Европа има оторизиран орган, който непрекъснато прави изследвания в тази област – ЕВСА и трябва да се съобразяваме със стандартите, които те предлагат.
Ние, хората, които подкрепяме работата с ГМО, сме за много строг контрол в тази област. Но този контрол може да се извършва само от хора, които знаят за какво става дума. В тази област също изостава и образователната ни система, и самата възможност на научната общност.
Може много да се говори, но резултатите от тези пет години, в които законът е в сила, ясно показват, че всъщност ние по този начин затворихме една врата, която ни даваше големи възможности.
ГЕОРГИ БОЖНОВ: За да не се лутаме от едната крайност в другата, понеже сте представител на науката, бихте ли пояснили дали законът тотално забрани научни изследвания в тази област, или за четири вида? Съгласен ли сте, че тази забрана отпадна при последното изменение на закона? Помните ли онази презентация в Радисън, на която бяхме поканени, на която аз взех думата, прекъснах уважавания професор, попитах го знае ли за последните изменения. Той каза „не”, погледна ги и каза: „Свалям цялата си презентация, защото тя е изградена на факта, че аз не познавам последното изменение на закона”. Така че вярно че убихме две-три дисертации, но за тотална забрана да се говори тук, не бива. Това бяха четири вида и аз ще обясня. Но да Ви чуем дали сте съгласни с тази част от моята реплика.
ДИМИТЪР ЖЕНОМОВ: Да, съгласен съм. С разбиране се отнасям към това, как, да кажем, Вие сте предложили защо да не се работи с тези видове. Само че по същия начин би трябвало да спре работата с дрозофилата, с ешерихия коли, с неща, които са азбучни.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Това ме удовлетворява.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз благодаря за тази размяна на реплики. Отново се обръщам към представителите на неправителствения сектор. В залата присъстват и в дебатите участват много колеги, които са проследили историята на сега действащия Закон за генетично модифицирани организми и нека да бъдем коректни в изказванията си, изказвайки едно или друго становище. Да не разчитаме на абсолютната невинност и незнание на аудиторията. Към нас се присъединиха и председателят на Комисията по земеделие и храни г-жа Десислава Танева.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Преди да коментирам предлаганите промени в закона, бих искал накратко да кажа за какво спорим и защо в обществото има такива резерви към генетично модифицираните организми, тъй като знам, че някои от колегите не са навлезли достатъчно в материята все още. Надявам се, че тази дискусия ще им помогне да формират своето становище.
Идеята да се пренасят гени от едни организми в други – това не е просто обичайните практики на създаване на нови сортове, които се практикуват в селекцията, а се вземат от съвсем различни видове гени и се пренасят, за да се предадат определени качества на новия организъм, който се нарича генетично модифициран организъм. Когато това се прави, за да се установи къде точно успешно е пренесен съответният ген, се налага към него да е закачен друг, който се нарича маркерен ген, примерно.
Първите експерименти, които са правени, са правени с такъв ген за антибиотична резистентност към определен антибиотик и след това клетката се поставя в среда с този антибиотик. Оцеляват само тези, където този преход е извършен успешно. Мисля, че беше 2004 г. или началото на 2005 г., когато се установи, че в бактерия, живееща в коремчето на пчела, са намерени такива гени за антибиотична резистентност, които по принцип се намират в растения. Това означава, че те са били пренесени. Кой ги е пренесъл там? Най-вероятно това е бил вирус който е изиграл ролята на вектор. Колегите ми, които се занимават с генно инженерство, използват други вектори – плазмидии и др., които пренасят гените, а ножиците и лепилата са определени ензими, с които се изрязва определен ген и се залепва. Това са методиките, с които това се прави.
След като се оказа обаче, че такъв маркерен ген се пренася в друг организъм, без това да е контролирано, това доведе до една остра реакция в цялото общество, в света срещу прилагането масово на генетично модифицираните организми в селското стопанство. Тук не става въпрос за фармацията или за научни изследвания, но за селското стопанство и пускането им широко в околната среда, защото се оказа, че така може ген, който по принцип не се среща често, изведнъж да получи голямо представителство в околната среда, намиращ се в тези модифицирани организми и от там да попадне на друго място.
По принцип преносът на гени в природата е естествено събитие. Вирусите пренасят много често такива гени, но когато става въпрос за един такъв ген, тогава това е въпрос за загриженост и затова се прилага принципът на предпазливостта.
Контрааргументът е, че антибиотикът, към който примерно се слага ген за резистентност, е много рядко използван или не е използван. Но този контрааргумент също може да бъде оспорен с това, че може да се извърши мутация, той да мутира и съответно да се появи резистентност, която изобщо не сме очаквали, и това не е само за антибиотичната резистентност.
Това масово мнение в обществото доведе до това, че не се желае да се закупува продукт, който е генетично модифициран. Хората винаги предпочитат да вземат такъв, който не е, защото не са напълно сигурни какво е това другото, което ще купят. Така се стигна до това, че поради едно изказване на един български учен, че правим опити с генетично модифициран тютюн, фирмата „Филип Морис” блокира пратката на български тютюни на Солунското пристанище, доколкото си спомням.Установи се, че тютюнът не е модифициран и той продължи пътя си за да се превърне в цигари.
Представете си обаче какво би станало и какъв би бил ефектът, ако ние пуснем генетично модифициран тютюн, който няма да намери пазар. Това значи, че много хора, които произвеждат тютюн в България, например, но не само тютюн – това се отнася и за други плодове, зеленчуци и прочее – няма да имат пазар. Това значи, че ние ще загубим пазарите си в света, в Европа. На тези пазари ние не сме единствените, конкурираме се с други страни. Така че тук вече има икономически аргументи, които са стъпили върху едно предубеждение, което се е създало в обществото по отношение на генетично модифицираните организми. Затова нашият закон беше може би най-строгият закон в Европа, който създадохме в началото на 2005 г. съвместно с г-жа Манева, г-н Великов, Теодора Литрова и други депутати, които участваха активно тогава. Ние наложихме тези забрани, които имаха за цел да покажат, че в България няма такава опасност, така че нашата продукция да бъде конкурентна.
Сега с предлагания законопроект се предлага да отпаднат тези забрани в закона с аргумента, че те противоречат на европейската директива. По принцип чиновниците в Министерството на околната среда и водите и другаде гледат директивата и се стремят тя напълно да съответства напълно в българското законодателство. Това обаче не се отнася до политиците. Политиците са тези, които вземат решенията в България. Освен това ние имаме 18 евродепутати. С Лисабонския отговор ние като парламент можем да инициираме промени. Ние можем да поискаме по друг начин да се реши този въпрос в Европа. Затова сме политици. Това трябва да бъде нашето поведение оттук нататък. Ние не сме просто изпълнители. Ние участваме в създаването на тези норми. Това, че не сме го направили през миналия мандат, например, е нещо, за което може да се критикуваме тук вътрешно. В крайна сметка обаче политиката, че не сме направили много неща през миналия мандат, за да променим европейската директива, това се отнася и за други директиви, включително и за емисиите и т.н. Но затова смятам, че ние трябва да имаме разбирането, че не трябва да пристъпваме към такова отваряне на вратата за генетично модифицирани организми, защото от това може всички да пострадаме, независимо от това кой какви политически идеи има от тази гледна точка.
Затова смятам, че въпреки че в проекта има неща, които са по-скоро от технически характер за уточняване на понятия и други неща, но тези забрани не могат да бъдат приети. Така че аз няма как да подкрепя законът, в който се свалят тези забрани, които заедно направихме, между другото, и с г-жа Манева и с други. Но бих препоръчал по някакъв начин да се модифицира този законопроект. Останалите предложения, които се правят, бих ги подкрепил. Към тях нямам никакви възражения. Но не бих подкрепил на първо четене законопроекта, защото с първото четене се пристъпва към приемане по принцип на тези неща, които са залегнали, да се отмени нещо, което постигнахме заедно в широкия смисъл на думата в предишните два мандата на Народното събрание.
В предишния мандат бяха намалени отстоянията между територии, засети с генетично модифицирани организми и други от същия вид, които бяхме въвели с първоначалния закон. Ние бяхме предвидили по-големи разстояния; те бяха намалени. Това нещо също не беше добро, защото не е единствено вятърът, който може да пренесе полените от единия парцел в другия, където има същия вид или почти същия, тъй като генетично модифицираният организъм не е съвсем същия. Но те могат да се опрашват и така да се пренесат гени от единия парцел в другия парцел. Трябваше да се борим това да бъде ограничено максимално. Смятам, че в крайна сметка България ще спечели от това, ако ние имаме много консервативна политика по отношение на генномодифицираните организми в селското стопанство - това не се отнася до науката и до фармацията и т.н., но в селското стопанство, - отколкото ако, обратно, отворим широко вратата за прилагане в селското стопанство на такива видове. Това е моето становище.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви за становището Ви, господин Тошев. Аз моля да оставим настрана емоциите. Колеги, заповядайте, имате думата!
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: От всичко чуто до момента и от специалистите, които се изказаха, разбрахме, че ни въведоха къде смешни, къде тревожни внушения. Едва ли някои нарисуваха апокалиптични картини. Аз съм строителен инженер по професия. Не мога да вляза в такава дълбочина на мисли в генното инженерство, но искам да задам един въпрос към вносителите. Все пак нашата държава не е изолирана. Ние живеем тук в съседство с Румъния, с Гърция. Искам да питам как е тяхното законодателство по този въпрос и при този пренос, за който разбрахме от г-н Тошев, ние не можем да вдигнем едни бетонни стени тук в България и да се защитаваме и да станем някакъв оазис. Да разберем там как са нещата. Ако там са транспонирали тяхното законодателство към европейското, ние какво правим, дори и да създаваме някакви закони, които тук да ограничат ресурсно тези неща.
Аз мисля, че трябва да се наблегне към самата процедура на контрол в тия работи. Така мисля и считам, че това трябва да стане - контролът да бъде засилен, а не да въвеждаме някакви ограничения. Като хора, които се радвахме, че влязохме в Европейския съюз, ние сме задължени да транспонираме нашето законодателство в този съюз. Затова моля и да чуя какво е законодателството? Аз не съм компетентен и затова искам да разбера.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Пейчев. Ще дам думата на г-жа Манева, за да отговори на някои от поставените въпроси и по-специално на конкретния последен въпрос, след което ще продължим.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Първо, тук се създава някакво отношение, че експертите от Министерство на околната среда и водите са хора, които са напълно безотговорни, безгрижни и не си дават сметка за какво става дума. Мисля, че е абсолютно погрешно, ако си мислите, че решението, което предлагаме, е политическо, а не експертно. То изцяло е базирано на експертно становище и всяка от позициите, които ви предлагаме, експертно може да бъде защитена.
Казаха се много думи за отваряне на вратата и какво ли още не. Изглежда ни ориентирате, че става дума за привеждане на нашето законодателство в съответствие със законодателството на Европейския съюз. Тук веднага отговарям, че в Европа няма закон, който да прилича на нашия закон. Всичките закони са хармонизирани с европейските директиви и такъв тип общи забрани за законите няман.
Съвсем друг е въпросът каква е процедурата за прилагане на предпазната клауза и принципа на предпазливостта. Това е процедура, която се прилага при оценката на всеки отделен случай, а няма изобщо такива забрани, каквито има в нашето законодателство. Аз съм една от тези, които в закона, който беше приет през 2005 г., аз предложих 30-километровата зона. Това е мое предложение. Изминаха много години. Може да се направи равносметка за това как могат да се контролират нещата, за какво става дума и да не се държим като средновековни хора, които решават, че проблемът може да се реши, като създадем някакви норми, никъде нечувани и никъде невиждани. Ако ние искахме да си създаваме такива норми, нямаше нужда да ставаме членове на Европейския съюз. Все пак наистина трябва да се съобразяваме с общите постановки в един съюз, на който сме членове.
Това каква политика ще води България – дали консервативна или либерална, зависи наистина от процедурата, която се прилага за всеки отделен случай, тъй като за всеки отделен случай се разглежда както какво представлява този вид, какви рискове има по отношение на биологичното разнообразие в България, така също къде, на кое място ще се провежда този експеримент или ще се освобождават в околната среда съответният организъм. Не мислете, че в Министерство на околната среда и водите, което създава регламентите за защитените територии, се разрешава да се отглеждат в тях или до тях генномодифицирани организми.
Не мислете, че ние не разбираме за какво става дума. Това наистина е недопустимо. В крайна сметка, всичките възражения се пораждат от това, че има тотално неверие, че една експертна група в изпълнителната власт може да бъде принципна и да защитава интересите на държавата, според едно становище, че чиновниците са тотално подкупни и ако няма тези безумни забрани в закона, то държавата ще бъде разградена. Даже с тези забрани в закона, ако няма контрол, какъвто може да има точно при индивидуалното проследяване на нещата, то кой знае какво ще се случи в България.
Мисля, че специално в Румъния режимът е либерален. В Гърция има забрани за отделни видове култури, каквито ние възнамеряваме в случай, че има претенции такива да се отглеждат в България, аз съвсем ясно ви казах в началото, че становището е България да провежда консервативна политика, но не да декларира забрани, които включително не може и да контролира. Мисля, че някои неща бяха казани в този смисъл. Така че трябва да се съсредоточим върху това, което действително предлагаме, а да не строим някакви предположения и да говорим за неща, които нямат нищо общо със закона. Ние се връщаме към едни обсъждания, които се правеха преди няколко години. Нито едно ново научно доказателство не беше изтъкнато за определена конкретна материя, а знаете, че с големи битки учените, които се занимаваха с памука, успяха да направят внушение да отпадне памукът от забраните. Ние всъщност създаваме една преграда към учените и ги караме с лобизъм и изключителни трудности непрекъснато да се работи по промяна на закона, след като може да се създадат принципни регламенти и да се държим на мястото, което заемаме в Европейската комисия.
Така че още веднъж ви предлагам, наистина, съсредоточете нещата върху механизма, който ние предлагаме, а той е това, което е в европейските регламенти. Предпазната клауза и принципът на предпазливостта са принципи, които се прилагат при всеки отделен случай, а не тотално към закона. Ако вие сега не приемете това изменение към закона, ние ще имаме следващата наказателна процедура – това е абсолютно сигурно. Имаме вече 15 наследени, за които разбрах, че вие ще се заинтересувате и на следващо заседание ние ще докладваме за тези 15 процедури. Ако не разбирате за какво става дума в момента, ще ви докладваме съвсем скоро и за шестнадесета.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: В цялостното Ви изказване се съдържаше и отговорът на това, което ще Ви попитам. Вярно е, че такава забрана като форма, каквато има в нашето законодателство, я няма в нито една друга страна. Но забрани има по видове и във временни ограничения, тоест много по-елегантно, но отстоявайки своите интереси и своите разбирания, други страни го правят в Европа. Това е приемливо и нека и ние така да го направим.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Вие казахте, че ще го правим. Това е нашата схема: в рамките на закона, по утвърдената процедура, за индивидуалното утвърждаване няма никакви пречки да се прилага и предпазната клауза, и принципът на предпазливостта.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Между вчерашните си изказвания и днешните, и то пред голяма група хора, които присъстваха и вчера, и това до известна степен ще ме накара да променя до известна степен съдържанието на моето изказване. Но ще взема реплика от най-важното, което каза колегата Тошев – правото на суверенно мнение. Не само да следваш общата европейска воля, а да я формираш. В тая връзка ще цитирам държавния глава на една велика нация, която е велика, защото може да говори по този начин. Това е президентът на Франция. Той заяви само преди няколко дни: В условията на криза аз ще насоча към френското земеделие, което организира прехраната на моята нация, такъв и такъв финансов ресурс и не ме интересува кой какво ще каже в Брюксел. Ясно е, че и така не може, но има въпроси, по които трябва да отстоиш националния си интерес такъв, какъвто е.
Голямата част от закона цели усъвършенстването на реда за работа в т.нар. контролирани условия и ние ще подкрепим тази голяма част от закона. Остава онази част, която се отнася до общите забрани и до забраните въобще. За да обоснова как са се родили тези идеи и как сме се изменяли самите ние, които сме ги формулирали и които ги променяме, ще ми позволите малко история. Вярно е, че това е темата или аз поне не познавам друга тема в нашия общественополитически и законодателен живот, която да не е предизвиквала толкова широки дебати, такива остро противопоставяне и, ще кажа, поведение на депутатите, което не винаги е било в съответствие с решението и поведението на техните парламентарни групи. Много от депутатите в тази дискусия са си позволили да отстояват свое лично мнение според своите разбирания, според своите научни убеждения и познания и това им прави чест.
Законът и текстовете, които са написани, не са дело само на народните представители. Работиха едни от най-изявените български изследователи и учени, които ни подпомагаха, които в някои случаи ни се противопоставяха, в други случаи тяхното мнение беше определящо.
Как стигнахме до първите забрани? Има две диаметрално противоположни тенденции в световното и в националното обществено мнение.
Едната тенденция, която е за либерален режим, за липса на граници в търсенето и прилагането на научните достижения, е мотивирана на първо място от принципа на капиталистическите производствени отношения: пари, пари при пари. Вложени са огромни средства за научни изследвания, за научноприложни резултати в селекцията и в онова, което върви успоредно с тях – производството на хербициди, които са в съответствие с новите научни достижения. Тук някъде от справките, които ни дадохте неправителствените организации, личи многократно повишеният скок на цената на семената от хибриди и от конвенционалните сортове.
Вторият мощен фактор – това е най-естественото нещо, правото на науката да се развива без граници и никой да не ограничава областта на научните дирения. Когато ние забранихме научните изследвания на тютюна, а по-късно се оказа, че точно аналогията на тези изследвания или поне бяхме убедени, може и да не е доказано, че тук има аналогия между търсенията за борбата със заболяванията в човешкия организъм, когато ние сме прилагали тази рестрикция, или не сме го знаели, или са доминирали други мотиви.
От другата страна на противоположната тенденция е всичко онова, което ръководи младите поколения, неправителствените организации, хората, които имат право да се притесняват, които са намерили достатъчно основания за по-голяма рестрикция на този стремеж за развитие на генномодифицираните организми и тенденции.
Как въведохме рестрикциите? Тук пет-шест човека помнят как формулирахме четирите вида, за които забранихме да има в България дори научни изследвания върху модифицирането на техните гени. Аз ще си призна като г-жа Манева, че бях човекът, който посочи и отстоя маслодайната роза. Защо? Това го казах и вчера – безспорен факт е, че българското розово масло няма аналог в света. Само една съседна страна претендира, че качеството на нейното розово масло се доближава до българското. Това е едно стечение на почвени обстоятелства и условия, климатични дадености и многолетна модификация на този растителен вид, приспособил се към тези условия, дал един уникален продукт. Тогава аз разсъждавах, че ако тази роза стане по-красива и от холандската, която всяка вечер тръгва със самолети по всички краища на света, за да украсява дадени обстоятелства, тя никога вече няма да бъде българската роза, нейният продукт няма да е българското розово масло и от тези чисто естествени, няма да ги нарека комерсиални, съображения, аз отстоявах принципа този растителен вид в България да не се изследва, да не се променя и да оставим тази даденост като наш приоритет. Никой не може да ме обвини, че съм бил тесногръд или че не съм бил на върха на научното познание. Четири бяха тези видове, които забранихме.
В дискусия след това и помня г-жа Манева, която се съгласи на първия етап, как си говорехме, че не може да приличаме на Средновековието, което е имало забрани за научни изследвания и много елегантно променихме закона, че това може да стане по реда на т.нар. контролирани условия и днес в България от дълго време няма забрана за провеждане на научни изследвания. това беше фактът, поради който преди малко репликирах уважавания колега, че тази атака към българското законодателство беше подготвена и направена след като законът беше променен и въпросната презентация вече беше безсмислена.
Аз предлагам все пак и сега, приемайки голяма част от промените, в българското законодателство да остане като видове и ако щете, за да е приемливо, като временно, ограничаването на няколко неща, които в българската си модификация на тази територия и в тази форма са неповторими и недостижими. Нека да намерим формата, но да остане такава забрана, както го прави Гърция, както го правят други страни.
Що се отнася до чл. 80, това са други две тенденции, които са трудно съвместими и противоположни. България дава 33% от територията си за т.нар. НАТУРА 2000 места, които са световно достояние за това биологично разнообразие и тази тенденция е по-достойна за уважение и за отстояване, според мен, отколкото другата, да няма граници за териториите, в които да се прилагат генномодифицираните организми, а е трудно съвместимо! Аз съм по-голям сторонник на онзи европейски императив за съхраняването на биологичното многообразие на света, още повече че сме втората в света страна в Европа и онова, което е достояние на нашето законодателство, и тук рестрикцията да бъде императивна и първата част на първото изречение на чл. 80 нека да остане.
За втората, за 30-километровата граница, аз вече подсказах, че така, както го направихме тогава, обезкуражаваме всеки, който би поискал да развива реално производство в България и да видим как да го ограничим. Но в никой случай да не даваме на никого да разсъждава върху това, може ли в националната екологичан мрежа по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, че може да разсъждава за това, да разрешава пускането в околната среда на генномодифицираните организми. Повтарят се две европейски тенденции. И двете ще се бранят от директиви, от лобита и т.н. Ние да застанем на първата, по-достойната. По-добра е. Не знам дали Ви, госпожо министър, ще се съгласите.
Нека да кажем „да” на тази част от закона, която усъвършенства реда за работа в контролирани условия, нека да запазим същността на чл. 79, чл. 80 и чл. 52, ал. 2 и, както го правят страните, които се самоуважават, да кажем, че сме за развитието на науката, за научните изследвания, на строгия режим за пускане в околната среда и на пазара на генномодифицираните организми. Но има две неща, които България има характер и в България ще бъде така за известно време, ако е по-приемливо за Европейската общност.
ИВАН АЛЕКСИЕВ: Аз съм малко провокиран от това, което каза господин Божинов в началото, за правото на суверенно мнение и отстояване на националния интерес. Аз не виждам с този закон какво не отстояваме ние, с този закон къде ние отстъпваме от националния интерес на България. Това, че един рестрективен закон, който е направен преди пет години и сега Министерство на околната среда и водите съгласувано с Министерството на земеделието и храните и Министерството на здравеопазването иска да направи един по-либерален закон, не виждам нищо лошо към това, че се отваряме към пазара, към пазарната икономика. В 2005 г. ситуацията беше съвсем друга. Тогава може би да е имало нужда от такъв рестрективен закон, но в 2009 г. защо не попитаме хората, които искат да развиват модерно земеделие, те на какво мнение са? Давате пример с Европа, но Европа е изключително голям консуматор точно на ГМО. Осемдесет процента от фуража, който се внася в Европа за отглеждане на тяхното животновъдство, е точно генномодифицирани организми., този фураж е точно такъв – от ГМО!
Колегата Пейчев даде пример с Румъния. Как ще спрем вятъра от Румъния, за да не се пренесе, примерно, този бацил, както каза г-н Тошев, в България. Не е ли по-добре това, което предлага наистина министерството, изключително завишен контрол, всеки случай да се разглежда индивидуално, и тогава ние имаме една ясна картина къде в България се работи с тези генномодифицирани организми. Във всеки един момент министерството може да реагира при една такава ситуация, както, примерно: не е необходимо да се правят тайни проби, да се взима царевица от шуменско, добричко и другаде, за да се правят някакви тайни изследвания, а всичко това ще е налице в Министерство на околната среда и водите ще се контролира. Не виждам нищо лошо. Аз съм притеснен от тази страшна картина, която се представи в началото. Една психоза се насажда за нещо, което е доказано, че ние трябва да вървим напред. Науката върви напред. Ние не можем да стоим на едно място и да не се развиваме.
Относно биоразнообразието и защитените зони казахте, че България е втората страна в Европа по биоразнообразие. Бихте ли допуснали, защото аз не мога да допусна това, че българското правителство, че Министерство на околната среда и водите ще допуснат това биоразнообразие да бъде унищожено? Ние, които се дали точно картата къде са защитените ни територии, самите ние да допуснем тези територии да бъдат унищожени? Аз не бих допуснал такова нещо, така да постъпи Министерство на околната среда и водите. Това е пълна безотговорност.
Абсолютно съгласен съм с госпожа Манева, с мненията, които се изказаха, едва ли не че в Министерство на околната среда и водите работят хора, които нямат представа от абсолютно нищо. категорично съм против това и заявявам, че там работят едни добри специалисти и точно тяхната работа показва, че ние вече започваме да вървим в правилната посока, защото тези наказателни процедури, за които спомена госпожа Манева, ако ние не спазим срока, всичко това ляга пак върху нас – България ще плаща. А това, че някой друг не си е свършил работата преди това, извинявайте, но не трябва отговорността да я струпваме върху сегашното ръководство.
Призовавам моите колеги да подкрепим на първо четене закона. Имаме възможност между първо и второ четене да разгледаме абсолютно всички предложения. Госпожа Михайлова много добре каза, че който има предложения, да ги представи в писмен ви, ще ги разгледаме пак в широк състав и предложенията, които направи господин Божинов, да намерим най-доброто, но да не спираме развитието. Не може с такива рестрективни закони ние да вървим напред, прогрес няма!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИСКРА МИХАЙЛОВА: Провокирана съм да се изкажа точно сега от думите на г-н Алексиев и предходните изказвания. В никакъв случай не бих искала да остане усещането, че в Комисията по околната среда и водите се налага такова становище за липса на доверие към екипа на Министерство на околната среда и водите. Не бих желала това да бъде общото впечатление. В никакъв случай. Ние чухме много мнения и мненията на неправителствените организации и ще продължим с обсъжданията.
Бих искала обаче да изкажа и моето мнение, което е свързано точно с това, че дебатът е тежък, изказват се крайно противоположни мнения поради факта, че в момента ние действително обсъждаме един закон, който се превръща в средоточие на две тенденции: по отношение на управлението на околната среда в целия Европейски съюз и във всички страни в света.
В България едновременно с това, че трябва да се развива науката, че трябва да се развива индустриалното земеделско производство, че има хора, които имат желание да развиват такова земеделие, което ще дава по-добри печалби и ще се ползва от достиженията на науката – това е факт; същевременно обаче България е страна с уникална природна среда, България е страна, която в продължение на много години развива свои специфични цели, които засягат туризма, екологичното производство на земеделски продукти, което е свързано с туризма и е част от атракциите. Това е част от регионалната политика на развитието на България и е напълно естествено, когато ние коментираме либерализацията на Закона за генномодифицираните организми, да видим всички тези мнения, които определено засягат много широк кръг от гражданите на Република България - не само земеделски производители, не само едрите земеделски производители, в никакъв случай и не само чиновниците на Министерството на здравеопазването и Министерство на околната среда и водите, а също така и туристическият бранш и малките производители на екологични продукти, за които има огромен пазар също. Както има пазар за други продукти, така има огромен пазар и за екологичните продукти и е напълно нормално и естествено тук, в Комисията по околната среда и води, както предполагам, че е било и на обсъжданията и в Комисията по земеделие и храни, да се сблъскат тези становища.
В такава посока аз бих казала до голяма степен това, което господин Божинов каза, че лично съм склонна да подкрепя промените в текстове, които засягат техническо изчистване на формулировки и съгласуване на формулировки по отношение на това, при контролирани условия и частта за строг контрол и редът за контрол при работа с такива организми. Но продължавам да мисля, че трябва да чуем колкото се може повече мнения по отношение на това, дали да отпаднат напълно текстовете от чл. 79 и чл. 80 и особено от чл. 80 и се надявам, че всички колеги, които ще се изказват нататък, ще обърнат внимание специално на тази част, за да имаме ние общо становище, което да ни позволи да съчетаем тези две и общо европейски тенденции, и тенденции в развитието на България.
Приемам думите на господин Тошев, че ние като суверенна държава можем да градим политики и страна член на Европейския съюз, особено след приемането на Лисабонския договор можем да имаме и амбицията да говорим за промени и в директиви в бъдеще. Тенденцията е ясна по отношение на генномодифицираните организми, обща е в Европейския съюз. Ние можем да участваме и в този дебат, нищо не ни пречи. Ние не сме само в състоянието да спазваме, да преписваме директивите, но при отстояването на някакви интереси ние трябва да съчетаем общите тенденции.
Така че аз апелирам към това, всички в изказванията си да бъдем много описателни в картините какво би могло да се случи, а да бъдем и конкретни по отношение на текстовете на предложения ни законопроект, като особено насочвам вашето внимание върху тези два основни пункта: Подкрепяме ли като комисия тези корекции, които са в закона и които безспорно, доколкото разбирам от повечето изказвания, действително могат да намерят място и какво е нашето отношение по отпадането на чл. 79 и чл. 80, което е съдържателната част.
Що се отнася до взимането на конкретни решения за всеки отделен случай, безспорно това е по-гъвкавият подход, отколкото да има тотална забрана. Аз моля всички в изказванията си да се насочат в тази посока.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Понеже няколко пъти тук беше подчертано, че едва ли не ние можем да повлияем върху директивите като страна членка на Европейския съюз, защото съвършено ясно е, че ние сме длъжни да хармонизираме нашия закон с действащите директиви. Дали сега ще се прояви благоразумие да се подкрепи целият закон – такъв, какъвто сме внесли, или след наказателна процедура, която очакваме да се направи същото, то е воля на народните представители.
Искам само да ви информирам, понеже няколко пъти се връщаме към историята, че в миналия парламент не бяха предприети някакви действия в тази посока от правителството, за да покажем, че сме суверенна държава и имаме интереси, но от Комисията по земеделие бяха предприети такива стъпки. Затова се състоя среща на народни представители от новоприсъединилите се страни с едно желание да се обединим с едно искане за изменение на директивите по отношение на разрешаване или не на генномодифицирани организми.
Ще ви кажа, че в голямата говорилня, която представляваше тази среща, нито една от страните не подкрепи, всъщност не изрази категорично становище. Нещо повече, Румъния възприе режим – нека да го наречем либерален, щом така сте решили, режима, който съществува в директивата. Нещо повече, те при процедурата за индивидуално оценяване те са разрешили отделни царевици специално да се отглеждат при тях, Полша също, Чехия също, а да имаме амбицията да влияем върху същността и вида на директивата и върху нейните разпоредби, трябва да имаме подкрепа. В момента България няма подкрепа в този дух. Всички прилагат, смятат, че съществуващата процедура за индивидуално оценяване във всеки вид, който се заявява, е достатъчно … механизъм за ограничаване и държавата да действа и да го прилага, така че няма нужда от някакви други промени на директивата.
Понеже ставаше дума за биологично разнообразие, първа по биологично разнообразие в света е Испания. В Испания има разрешени, и то най-големите тиположки засаждания с генномодифицирани организми, са в Испания, в страната с най-голямото биологично разнообразие. Това не е от миналата и от по-миналата година, а години наред и няма никаква информация за някакви катастрофални последици. Ще ви ги предоставим. Испания има не по-малка територия от България. Това е признато. Тя е на първо място в света държава с най-богато биоразнообразие, с развит туризъм, на много по-високо ниво от България.
Така че просто трябва да познаваме ситуацията в Европа, обективните данни и да не създаваме апокалиптични картини, от които просто няма нужда от такова говорене, още повече - още веднъж подчертавам, че механизмът, който предлагаме и който е регламентиран с директивата, дава пълна възможност държавата да прилага каквато тя прецени политика – рестрективна или либерална.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Това, което можем и трябва да кажем по отношение на този законопроект е, че той има една безспорна част и тя е по отношение наистина на хармонизацията и дохармонизацията на нашето законодателство със съответните директиви, които са визирани и след писмото и предупреждението, което получихме в датата, която е посочена и в мотивите към настоящия законопроект. В тази част аз изцяло подкрепям инициативите, които са предприети. Те са ясни и в обхвата на директивата. Но, подчертавам, всичко, което е в обхвата на директивата и хармонизацията на нашето законодателство с това на законодателството на Общността.
Оттам нататък ще се върна към законопроекта, който разгледахме в по-предходния мандат и след това е изменен и наистина е актуализиран, и то съвсем адекватно. Хората, които седят тук на масата и останалата част, и по-голямата част от неправителствените организации знаят, че ние разглеждахме този законопроект над една година с много широко обсъждане, с много сериозни дискусии и тук в комисията, а освен това и пред обществеността, включително и в кинозали сме отивали и ръководството, и членове на комисията сме се срещали с обществеността да получим максимална информация, да видим нагласите и оценката на всички заинтересувани страни. Волята на по-голямата част от обществеността и заинтересуваните страни към този момент беше наистина ние да направим и да изградим един такъв законодателен акт с по-рестрективна насоченост.
Извън обхвата на хармонизация на нашето законодателство със съответните директиви, този въпрос отново е актуален пред нас и то е видно от огромния интерес, който днес тук се показва и се декларира от всички, които седим и участваме в заседанието на комисията днес тук. Ние отново трябва да вземем решение в каква насока, в каква рамка трябва да бъдат тези решения. Бих искал дебело да подчертая, че всичко това действително, не само като фразеология, като изказ, а всичко трябва да бъде субординирано категорично на нашите национални интереси.
В чл. 79, в § 4 от Допълнителните разпоредби ние наистина сме ограничили по отношение на традиционни култури за страната, не само емблематични, както господин Божинов каза и както каза и господин Тошев, а доколкото си спомням, като че и госпожа Манева беше тогава вносител на това предложение – тогава да ги има тези ограничения и има своята логика, господин Алексиев, и с оглед на своите икономически измерения и параметри. Знаем какво означава да има и нотка на съмнение, че един грозд от нашите лозя да е с генетична модификация и да видим винопроизводството, на което залагаме и което много бурно се развива през последните години и сега с възможностите, които имаме от европейския хоризонт от членството ни, по какъв начин би могла да се реализира и дали тя би била възприета в рамките на Общността и там, където имаме по-сериозни потребители и консуматори с по-големи възможности.
По отношение на тютюна също трябва да си отговорим, че ако има генетично модифициран тютюн, нашият тютюн и цигарите ни какъв прием, какъв пазар биха имали. За маслодайната роза господин Божинов говори. Трябва да имаме отговори на тези въпроси, както и по принцип за това, ако имаме генетично модифицирани организми, законът е в този вид и след хармонизацията, естествено, ще даде ясна регламентация на цялостната дейност, последователно посочена в различните глави, раздели и членове в Допълнителните разпоредби и в Заключителните разпоредби на закона.
Ние сме изправени пред огромно предизвикателство всички, да вземем най-адекватните, най-правилните решения, така че да има един много сериозен контрол.
Бих искал да обърна внимание на всички членове на комисията по отношение на редица текстове, които отпадат, извън тези, които са посочени по отношение на контрола. Наистина, трябва да си дадем отговор с отпадането на някои раздели, на някои глави – няма да влизам в конкретика, тъй като сме на първо четене, ще имаме възможност впоследствие да ги дискутираме, аз не съм убеден, че контролът по този начин се засилва, а контрол стриктен трябва да има. Трябва да видим мрежата от лаборатории, трябва да има покритие в страната. По всичко това трябва да има адекватен отговор и съответни действия и мерки, които трябва да се предприемат. Естествено, тук и държавата трябва да поеме своята инициатива и да има отговорност. Убеден съм, че и бизнесът, както се посочи тук, че SGS и т.н. лаборатории има и трябва да има много стриктен контрол и да се знае коя продукция е с ГМО носителство, коя не е.
Като цяло подкрепям законопроекта в частта за хармонизация с директивата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Трябва да познавате и другата директива.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Всичко познавам. Експертното мнение е, че се разширява доста обхватът и в тази част аз не бих могъл да подкрепя законопроекта, с оглед на което още отсега казвам, че ще се въздържа при гласуването. Но действително, между първо и второ четене трябва да бъде подкрепен законопроектът днес. Има редица текстове, които трябва да се прецизират.
ИВАН АЛЕКСИЕВ: По отношение на генномодифицираното грозде и генномодифицирания тютюн, никой уважаващ себе си винар няма да прави качествено вино с генномодифицирано грозде и Вие това го знаете, господин Чакъров, така че не виждам смисъл защо задавате този въпрос. В този смисъл – отваряме към пазара и пазарът показва какво трябва да се генномодифицира. След като генномодифицираният тютюн няма пазар навън, аз не мога да се съглася, че в България ще се намери човек, който да гледа генномодифициран тютюн, нали така? След като няма къде да си продавате стоката, какво ще правите? Аз затова казвам, че ние чрез тази либерализация ние излизаме на пазара и самият пазар контролира всичко това. Как с генномодифицирано грозде ще направим качествено вино и ще пробием на европейския или на световния пазар? Никога няма да стане и никой няма да тръгне да го прави това нещо. Всеки случай се разглежда индивидуално. Контрола си го има, но явно проблемът е голям и може би решението е – малко общо ще го кажа, за да го няма този проблем, да направим един рестрективен закон, да забраним абсолютно всичко и тогава ще сме спокойни.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Едно предложение за текст на чл. 80. Според мен трябва да звучи императивно изискването на първата част на изречението. „Забранява се освобождаването на генномодифицирани организми в териториите, включени в националната екологична мрежа, по смисъла на Закона за биологичното разнообразие.” Нека някой европеец и фундаменталист да ни каже, че сме грешни пред модерните тенденции на времето.
Втората част: „…и в прилежащите им територии, обхващащи пояси, определени за всеки конкретен случай с разрешение на министъра на околната среда и водите”.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Божинов. Разчитам, че ще направите това предложение за второ четене, за да имаме конкретен текст.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Тук въпросът е принципен. Остава онова, което за мен е по-важно, другата доминираща тенденция. Вие казвате за Испания, но в Испания няма нито едно разрешение в границите на местата НАТУРА 2000 някой да им е разрешил.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Сигурен ли сте?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Сигурен съм.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз не съм много сигурна и ако искате, ще Ви покажем картата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ако това не е така, то е едно евролицемерие.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Не, абсолютно не сте прав. Просто трябва да започнем един спор, който е абсолютно ненужен в момента за конкретните неща, къде какво се защитава, за какво става дума.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз четири години съм бил председател на комисията и съм срещал такъв натиск за промяна на 30-километровата граница, какъвто никога не съм очаквал, че е възможен, че е допустим и че е приемлив, и то във Вашия кабинет и Ви разказах как ми тропаха по масата: Искаме да знаем колко време ви е необходимо, за да промените този закон, защото сме представители на еди кои си нации… И Ви казах как им отговорих: че за мен е впечатляващо тяхното самочувствие за тяхната нация и за това, че са й представители, но аз съм представител на една друга нация…
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Моля да се концентрираме действително върху принципното разглеждане на законопроекта, който гледаме на първо четене. Имаме възможност да правим корекции между първо и второ четене.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Госпожо председател, какво е становището на Съвета по европейски въпроси по законопроекта?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Изцяло съответства на европейските директиви.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: През 2000 г. имаше предложение за три проекта за генетично модифициран тютюн, така че има желаещи. Госпожа Манева не ги прие. Те бяха внесени в Министерство на околната среда и водите тогава.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Тоест, продажните чиновници понякога имат звездни мигове.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Аз не съм споменавал за продажни чиновници; казах само, че чиновниците не са политици. Те гледат директивата и се опитват да я транспонират, предлагат как тя да се транспонира в нашето законодателство.
ИВАН АЛЕКСИЕВ: Обсъждаме един синдром на бившите управляващи, който не знам кога ще приключи, сигурно след няколко месеца. Наистина, да се концентрираме, както каза госпожа Михайлова, върху темата.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Между изказването на господин Тошев бяха разменени реплики между г-н Чакъров и г-жа Манева. Госпожа Манева отговори на въпроса на г-н Чакъров за становището на Съвета по европейските въпроси.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз казах, че това, което сме получили като становище на Комисията по европейските въпроси, е в подкрепа на закона.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Аз се впечатлих, че и господин Тошев попадна в листата на бившите управляващи, или той може би попада в по-общия лист, защото те са били управляващи, примерно, в периода 1997-2001 г. Позицията „долу всички управляващи” се среща в анархистките движения. Аз нямаше да взема думата. Оформи се обаче едно мнение, което очевидно е хубаво да се раздели. Тук виждам, че често се случва това в този парламент, под маската на това, че хармонизираме европейското законодателство, от време на време влизат и някои чисто лобистки моменти, които не са успявали да пробиват, и то, както виждате, в много предишни народни събрания, което не важи само за периода 2005-2009 г.
Имаме удоволствието да чуем мнението и на един бивш председател на Народното събрание, който е специалист в областта. Наистина, трябва да направим разлика там, където наистина има чиста хармонизация на европейско законодателство и там, където се случва това, което се случва с отмяната на чл. 52, ал. 2 и с членове 79 и 80 и просто не можем да сложим всичко под един знаменател, докато съществуват тези текстове в това предложение, нямам никакви основания. Аз, за разлика от г-н Чакъров, не бих се въздържал, а ще гласувам против.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз смятам, че когато се говори за европейски директиви и ако членовете на Комисията по околната среда и водите има някакви съмнения, че тук има лобистки текстове, а не хармонизация, запознайте се с директивите и вижте, че няма никакви лобистки текстове. Всичките текстове, които прилагаме, са абсолютна, единствена хармонизация на две директиви. Запознайте се с тях и ще видите, че няма нито един текст, който е в угода на някого си. Това е абсолютна чиста хармонизация на европейското законодателство.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Да поясним за какъв лобизъм става дума. Факт е, че в световен мащаб има много добре организиран и много силен лобизъм. Става дума нашето законодателство да има сигурни и императивни гаранции срещу него.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз моля ако има изказвания конкретно по текстовете и философията на представения ни законопроект, народните представители да вземат думата. Аз съм убедена, че членовете на комисията, както са се запознали така и ще имат възможност да се запознаят подробно с текстовете на директивите, които коментираме, особено когато готвят предложенията между първо и второ четене.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Всички тук сме явно за съхраняване на биологичното разнообразие и няма човек на тази маса тук който да е против това, а най-малко и неправителствените организации, за което ги подкрепям, обаче лично считам, че това не може да стане с рестрективни законодателни мерки. Това може да се постигне само с контрол. Ще дам един пример. Тук в чл. 80 обхващащата ивица е 30-километрова. Задава се въпросът като сложим тази 30-километрова ивица, какво остава от България? Нашите територии са толкова ограничени, че като сложим тази ивица, то не остава територия на България.
Вторият момент – какво направихме ние именно в тези зони. Допуснахме едно безобразно застрояване точно там. Ние направихме едни безобразия, които станаха и в строителството. Застроихме такива територии, което просто е просто един екологичен вандализъм, за който аз се ядосвам като специалист. Да погледнем „Слънчев бряг”, да видим какво направиха „Дюните”. Подкрепям текста на г-н Божинов, но това, което каза, може да стане между първо и второ четене – нека да се внесе, нека да го гласуваме това нещо. Аз защитавам такава позиция, не съм против нея, но считам, че е по-важно да осъществим контрол и философията тук я разбирам като засилване на контрола. Това е позицията ми.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Контрол! Разрешеният експеримент за генномодифицираната царевица, като беше разписан как ще се ожъне, как ще се изнесе зад граница, проконтролирахме ли го? Не. Имаше регламент как ще се проведе експериментът.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Правителството не направиха нищо. Това е проблемът.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Колегите, които напуснаха заседанието поради това, че участват в заседанието на Правната комисия, декларираха своя вот „за” или „против”. Така че аз моля народните представители, членове на Комисията по околната среда и водите, които са съгласни с така предложения текст на Законопроекта за генетично модифицираните организми да бъде предложен на Народното събрание на първо четене за одобряване, да гласуват. Броим и колегите, които дадоха вота си.
Резултат от гласуването: Гласуват: 16. За – 9. Против – 6. Въздържали се – 1.
Становището на комисията е, че предлагаме на Народното събрание да приеме законопроекта.
По ТОЧКА ТРЕТА: Разглеждане на Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда през 2007г., съгласни ли са всички точка трета да бъде гледана на друго заседание? Да. Колегите от Министерство на околната среда и водите са подготвили доклада за състоянието на околната среда за 2007 г. на дискове и са готови да го разпределят на членовете на комисията.
По ТОЧКА ЧЕТВЪРТА: Разни, г-н Пейчев има думата.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Имам един въпрос, който е свързан конкретно с изявленията на г-жа Караджова относно възобновяемите енергийни източници, че ще се въведе шестмесечен мораториум. Моля за едно писмено становище на следващото заседание по този въпрос, тъй като излезе тази информация в медиите, конкретно днес във вестник „Труд”. Моля за писмено становище от какво се налага този мораториум, какви са вижданията на министерството относно този мораториум?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Закривам заседанието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/И.Михайлова/
Стенограф: