---

Днес, 21 януари 2010 г. се проведе редовно заседание на Парламентарната комисия по околната среда и водите.
Списък на присъстващите народни представители се прилага.


***
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Добър ден, колеги! Имаме кворум и можем да започнем редовното заседание на Постоянната комисия по околната среда и водите.
Днешното заседание в предложения ви дневен ред има една основна точка – Разглеждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, внесен от Министерски съвет на 6 януари 2010 г., № 002-01-2 (обсъжднане на законопроекта за първо четене в зала) и стандартната ни точка 2 „Разни”, ако някой от колегите би имал нещо, което би искал да сподели, да предложи или да прокоментира на предстоящите заседания на работната група през следващата седмица.
Други предложения по дневния ред има ли? Няма. Благодаря ви. Ще се придържаме към него. Радвам се да ви съобщя, че днес в заседанието ще участват заместник-министърът Евдокия Манева, която ще ни представи закона, представители на Националното сдружение на общините в Република България, изпълнителният директор на сдружението г-жа Гинка Чавдарова и г-н Слави Аспарухов – общински съветник от град Костинброд.
Поканили сме представители на Министерството на икономиката, енергетиката и транспорта, г-жа Виргиния Александрова – началник сектор в дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол” и г-н Валери Накев – началник-отдел „Регистриране, лицензиране и контрол”. В заседанието ще участват и представители на неправителствени организации: проф. Мария Златева, която се надявам да се включи в заседанието и г-н Александър Александров, от Българска стопанска камара – г-жа Илияна Павлова – главен експерт, която може би ще закъснее и г-н Борислав Малинов – председател на Българската асоциация по рециклиране. Ще помоля гостите да се представят при участието си в заседанието. Това са нашите гости за днес. Разчитам на ефективно и активно участие на всички членове на комисията и гости. Предлагам да пристъпим към обсъждането на законопроекта, като давам думата на заместник-министър Манева да представи предложения законопроект.

ПО ТОЧКА ПЪРВА:
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми народни представители, уважаеми гости, съжалявам, че съм единственият представител на Министерството на околната среда и водите днес в комисията. Това в никакъв случай не е неуважение към комисията, но законът е разпределен в шест комисии и в момента се разглежда в четири комисии едновременно, така че скромният състав на министерството е разпределен да докладва закона във всичките комисии едновременно. Аз ще се опитам да ви представя закона с всичките основни изменения и съм готова да отговарям на вашите въпроси.
Това, което искам да кажа преди да се спра на конкретните текстове и изменения, които се предвиждат в закона, е, че ние проведохме една много дълга процедура на съгласуване с всички заинтересувани страни. Неколкократно се срещахме със сдружението на общините и максимално сме отразили техните бележки, срещали сме се с всички организации, които се занимават с оползотворяване на масово разпространени отпадъци, организациите за рециклиране, така че сме се опитали да отразим интересите на всички страни, които по някакъв начин се засягат от закона. Разбира се, готови сме да обсъждаме и нови предложения и бележки, които вероятно ще се появят в хода на обсъждането на закона както в Комисията по околната среда и водите, така и в другите комисии.
Ще кажа, че тези изменения и допълнения се налагат както от опита, който имаме от прилагането на закона през годините на неговото действие, така и в резултат на писмо от Европейската комисия, която ни обръща внимание, че редица текстове от четири от директивите и един регламент не са прецизно отразени в закона. Това е Директивата за депониране на отпадъците, Директивата за отпадъците от електрическо и електронно оборудване, Директивата за батериите и акумулаторите, Директивата за изгаряне на отпадъци и Регламентът за превози на отпадъци. Във връзка с това ние сме направили съответните изменения и аз ще ги групирам по техния характер и причината, поради която са направени.
На първо място, ще ви запозная с измененията, които се налагат от прецизиране на директивите.
Първото и най-важното изменение е въвеждането на финансов инструмент, който да осигури средства, свързани със закриване на съоръженията за депониране на отпадъци, както и за мониторинг и изграждане на нови съоръжения. Във връзка с това ние сме предвидили едни механизъм, който предвижда натрупване на средства вя полза на общината, които средства да гарантират в бъдеще може би не изцяло, защото ние се съобразяваме с икономическото положение и тези отчисления ще бъдат минимални, но достатъчна сума, така че общините да могат да посрещнат потребността от налагащи се разходи, както споменах, за закриване на такива съоръжения, мониторинга, изграждане на нови клетки там, където се налага.
Въвеждаме също такса депониране на отпадъци, която ще бъде еднаква за всички региони на страната за всички депа с цел намаляване обема на депонираните отпадъци. Това е мярка, която е в изпълнение на Плана за действие в Националната програма за управление на дейностите по отпадъците. Тези средства също ще се акумулират в общините, независимо че таксата ще бъде единна и ще бъде утвърдена от Министерски съвет. Въвежда се механизъм за предотвратяване и контрол на превозите на отпадъците. Това също е една необходимост, свързана с регламента, който трябваше да транспонираме, определени по-прецизни текстове. Въвежда се изискването лицата, които пускат на пазара електронно и електрическо оборудване, да бъдат отразени в един специален регистър. Въвежда се и изискването за участието на обществеността при обсъждане на процедурата за издаване на разрешителни за експлоатация на малки съоръжения за изгаряне на отпадъците, за които не се издава комплексно разрешително. Знаете, че при комплексните разрешителни общественото обсъждане е задължително, докато при малките инсталации това не е така. Затова ние въвеждаме задължителното обществено обсъждане.
Други изменения, които предвиждаме във връзка с прецизиране на разрешителни режими. Едно от измененията е свързано и с присъствието на колегите от Министерството на икономиката и енергетиката. То предвижда изключване на смесване на отпадъци от черни и цветни метали и от електронно и електрическо оборудване, във връзка с което се прецизира и механизмът за издаване на разрешителни и контрол на организациите, които събират отпадъци от черни и цветни метали.
Едно от много сериозните изменения, което породи няколко срещи с Националното сдружение на общините, беше регламентирането в този закон на всичките законови и административни страни на създаването на регионалните сдружения на общините, техните правомощия, начина на взимане не решение и всичко, което е необходимо, за да може тези регионални сдружения наистина да станат ефективни структури за усвояване на европейските средства и за управление на регионалните депа и регионалните съоръжения за управление на отпадъците. Това е поредица от членове в закона, които прецизират всички страни както на правните страни на въпроса, така и чисто организационни въпроси да се решават в тези текстове.
Имаме текстове, които предвиждат прецизиране на задълженията и отговорностите на кметовете във връзка с управление на масово разпространените отпадъци. Досега нашите наблюдения са, че някак си не може да се осигури синхрон в усилията на организациите, които се занимават с оползотворяване на масово разпространени отпадъци и кметовете на общините, не навсякъде, разбира се, но е необходимо да бъдат прецизирани задълженията в това отношение, да е ясно, че това е задължение и на самите кметове.
Имаме текстове, които визират необходимостта от по-ясно уреждане на материята, свързана с площадките за битови и строителни отпадъци. Включително искам да ви информирам, че ние сме възложили вече да се разработи стратегия за управление на строителните отпадъци – един проблем за цялата страна, който е пряко свързан и с разрешителните за строителните отпадъци. Това е материя, към която предполагам, че ще проявите специално внимание. Тук само визираме някои от страните свързани специално със строителните отпадъци.
Един проблем, който също се коментираше преди още законът да влезе при вас за разглеждане, е следният. Ние сме създали възможност в случаите, когато едно регионално съоръжение за управление на отпадъците е изградено с над 50% финансови средства от държавния бюджет или друго национално или международно финансиране, да бъде възможно 10% от неговия капацитет да бъде използвано в случай на възникнали национални проблеми с управление на отпадъците. Това е един нов текст в закона.
Също сме разработили правните основания за едно по-добро събиране и третиране на болничните отпадъци. Това също е една болна тема, която за съжаление няма добро решение в момента. Има страшно много проблеми и предвиждаме една по-голяма ангажираност на министъра на здравеопазването.
Също във връзка с необходимостта от подобряване чистотата по пътищата и поддържането на чистотата на пътищата – вменяване на задължение на собствениците на пътищата да осигуряват почистването както на платната, така и на прилежащите територии, които са тяхна собственост. Това е нещо, което практиката подсказа, че трябва да бъде уредено.
Това са основните изменения. Разбира се, има и други текстове, които не са толкова съществени, но ако възникнат въпроси, ще уточня, а и в хода на обсъждането между първо и второ четене всеки текст ще бъде внимателно подложен на обсъждане и прецизиране.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева. Колеги, всички са получили копия от становището на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове заедно с пакета от документи за днешното заседание. Становището, което нямате във вашите материали е становището на Националното сдружение на общините в Република България. Тъй като ние го получихме сега, преди самото начало на заседанието на комисията. Аз ще помоля г-жа Чавдарова да представите становището на Националното сдружение на общините като представител на основните реализиращи в бъдеще постановките в закона. Заповядайте, госпожо Чавдарова!
ГИНКА ЧАВДАРОВА: Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, г-н Чакъров, вероятно ще Ви бъде предоставено писменото становище, но аз бих желала да мотивирам и да обясня на всички, понеже чух, че казахте, че имаме достатъчно опит за работа в комисиите, за да не ви губим времето. Затова, първо, искам да кажа категорично, че общините подкрепяме необходимостта от промяна в законовата рамка и за развързване на възли в много направления, които до момента спъваха или създаваха неясноти.
Второто, което искам да подчертая, е, че наистина на определени етапи от подготовката на законопроекта ние бяхме в много добро взаимодействие с експертите от министерството и за кратките периоди наистина успяхме поне в частта регионални системи и регионални сдружения да постигнем един, надяваме се, наистина по-подобрен вариант – не че той не търпи развитие, но по-подобрен вариант, но във втората част, новия раздел ІVа, не успяхме за този кратък период да стигнем до някакво по-добро решение и ще си позволя повече да обърна внимание по него.
Преди това, което не е отразено в нашето становище, логично е да ви запозная, че, естествено, общините имат притеснения с прилагането на този нов вариант на законопроекта. Едното притеснение е, че всеки секторен закон си въвежда свой модел за сдружаване и вие много добре го знаете. По Закона за водите имаме един модел, по Закона за отпадъците – друг, по ЗМДТ – трети, което, честно казано, нашите общински съвети понякога ги обърква, а в края на краищата те са компетентният орган, който трябва да вземе решение. Така или иначе, в хода на съвместната ни работа ние приехме, че може би наистина задължително има нужда за пореден път от специфичен модел.
Второто което също притеснява и трябва като депутати да го знаете, това е, разбира се, предопределеното, почти доброзорно обединяване в региони, задължителни и силните икономически санкции, които гарантират, че ако не спазваш правилата, няма начин нито да излезеш, нито да имаш възможност (във връзка с) щетите на останалите общини от региона да попречиш на процеса.
Също в процеса на дебатирането ние отново приехме, че може би на първия етап, за да се улесни и да се подтикне, да има законов натиск за успешно сдружаване, това би могло и да се приеме, което обаче на следващ етап вероятно ще има нужда от отхлабване и са възможни реакции на отделни общини, разбира се, но тук говорим като цяло.
Най-накрая, основното ни притеснение е по финансовите аспекти и по този нов раздел. Основните ни притеснения са в две направления.
Първо, което на всички е ясно, че се очертава при тези всички последващи отчисления каква е връзката с такса битови отпадъци и е ясно че всяка нова такса в края на краищата ще излезе от данъкоплатеца и ще се покрива чрез допълнително натоварване. Ние си направихме труда да изчислим дори при плътно спазване на намалените отпадъци, които ще се депонират, доколко това ще може да компенсира увеличените разходи за извозване и увеличените цени за обработка поради по-качествена услуга на регионалното депо. Тоест опасенията са, че и при драстично намаляване на обема на депонираните отпадъци, за каквито има допълнителни икономически механизми, се очертава една много силна тенденция на ръст на таксата битови отпадъци.
За да приключа в тази част, трябва да кажа, че притеснението ни е, че не е ясно отношението на тази нова такса депониране, която по същество е държавна такса, защото се определя от Министерски съвет и връзката с такса битови отпадъци. Всички вие сте добре запознати че има голяма практика на съдебно оспорване, че двойно облагане за една и съща услуга на гражданите, били физически или юридически лица, тук такава опасност няма ли.
Разбираме замисъла, и тук той беше много коректно обяснен, че тази такса се въвежда, за да отблъсква, да гарантира, че няма да се возят отпадъци на депата, а че ще се използват всички възможности за рециклиране при неизградените и неразвити достатъчно ешелони за такава дейност дали трябва да започваме с още една допълнително утежняваща данъкоплатците от началото такава такса.
Връзката със Закона за местните данъци и такси в тази раздел на всички тези финансови инструменти не е осъществена и ние настояваме тази връзка да се направи, защото ако не се направи, подвеждаме и ще има голяма атакуемост на решенията, които се взимат от общинските съвети по Закона за местните данъци и такси и тяхната обвръзка с всичко останало. Така че се надяваме, че между двете четения ще се намерят, особено в тази част, много по-добри регламенти. Това е в общ интерес, за да можем заедно да обясняваме на гражданите за каква услуга плащат и защо се налага тя да бъде на такова равнище или на друго равнище или че изцяло сме съгласни с тенденцията, че трябва да се ограничават разходите, че трябва да се предприемат мерките за намаляване на количеството вакумирани отпадъци.
Приключвайки, искам да кажа, че все пак по Конституция общинските бюджети са самостоятелни и би следвало всички разпоредби, касаещи управление на влизащи пари и излизащи пари от общинските бюджети да се решават от вас чрез закон, а не чрез наредби, както е предвидено тук. Така че мисля че с това ще се съобразите също, защото в противен случай то ще бъде просто много лесно отстранимо по-късно и още веднъж ще се яви повод за забавяне на процеса, какъвто ние категорично не искаме, защото знаем колко много забавяне има във времето.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Чавдарова. За колегите – в момента се размножава становището на Националното сдружение на общините и всички до няколко минути буквално ще го получат. Затова дадох и думата на г-жа Чавдарова да го представи, за да могат всички да бъдат запознати с това становище.
Откривам дебатите по законопроекта. След като чухме представянето на Министерството на околната среда и водите и имате пред себе си становището на една от комисиите, ще получите и становището на Националното сдружение на общините - чухте го, така че моля, заповядайте, както членовете на комисията, така и представители на нестопанския сектор, които имат отношение по проблема. Г-н Борислав Малинов.
БОРИСЛАВ МАЛИНОВ: Председател съм на Българска асоциация по рециклиране. В нашата асоциация са обединени членовете на най-големите фирми в България които се занимават с метален скрап на представители на заводите, които изкупуват този скрап и също така вече и също така вече и на организациите по оползотворяване на масово разпространени отпадъци, в случая, за моторни превозни средства и електрическо и електронно оборудване. Така че ние представляваме интересите на най-големия бизнес в нашия бранш, тъй като, отново повтарям, всички големи фирми са членове на нашата организация без изключение.
Когато се правеше Законът за управление на отпадъците, мисля, че беше през 2003 г., си спомням, че тогава ние участвахме в този закон, давахме нашето експертно компетентно мнение, тогава бяхме много от полза тогава. При създаването на Закона за изменение на този закон участвахме в работни групи в Министерството на икономиката и енергетиката и Министерството на промишлеността. Давали сме много предложения. Част от тях са приети, други – не. Като цяло сме напълно съгласни с идеята на закона. Приемаме го, доволни сме от него, много по-добър е от предишния, обхваща по-изцяло нещата.
Имаме дребни промени, които ще ви дадем, разбира се, писмено. Но като цяло искам да кажа, че търговците на скрап коренно промениха начина си на мислене. Направихме една проста сметка. Тъй като, знаете, краде се от ЕНЕРГО-системата, от „БДЖ”, има кражби от БТК. Тези кражби обаче, които се обявяват, са около 10 милиона годишно, а общите ни приходи са над 1 милиард. Оказа се, че около 1 % е реално краденото. Заради този процент ние не искаме да си уронваме имиджа и правим всичко възможно да изчистим името си и затова даваме компетентни предложения, с които наистина реално да намалим кражбите. Кражбите ги има в цял свят, ще ги има, разбира се, и в България, това е неизбежно, но могат да бъдат намалени наполовина. Именно с тези предложения, които сме дали като експерти, смятаме, че ще постигнем голямо намаление на кражбите. Доста голяма част от тези предложения са влезли в закона, но общо ще ви кажа, че вече предлагаме следното.
Медните и алуминиевите кабели и проводници се съхраняват в отделен склад. Това беше изискване, което ние въведохме. Това наистина намали кражбите.
Също така проводниците се търгуват както се търгуват и оръжията. Първият собственик на проводника издава сертификат за произход, а всеки следващ търговец по веригата издава удостоверение за произход. По този начин се проследява пътят на всеки един проводник. Същото го предлагам и за релси и за части от вагони, защото се оказа, че „БДЖ” са едно от малкото държавни предприятия, които търпят кражби. Смятам, че техните интереси трябва най-добре да се разчетат от новия закон. В момента и ВИВАКОМ е частно предприятие, енергоразпределителните дружества също са частни предприятия, те си застраховат имуществата и по този начин не търпят финансови щети. Затова предлагаме релси и части от вагони да се съхраняват в отделни складове и да се търгуват със специален ред с тези сертификати и удостоверения за произход.
Също така предлагаме да се увеличи наказателната отговорност на лицата, които изкупуват скрап, без да имат лиценз за това нещо, тъй като голяма част от крадения материал влиза в нелицензирани пунктове.
Освен нелицензирани пунктове, има и нелицензирани леярни. Това е истината, че голяма част от материала влиза през нелицензираните пунктове в нелицензираните леярни. Тук именно може би трябва да се вземат мерки за ограничаване на това движение на скрап.
Ние предлагаме тези лица, които извършват търговска дейност, без да имат разрешение за това, в случая физически лица, да имат наказателна отговорност от една до три години, тоест да има осъдени вече. Когато осъдим пет-шест човека и ги пуснем п телевизията и в пресата, останалите ще се уплашат и ще спрат. Друг начин, според мен, няма за борба с това явление. В момента има наказателна отговорност. Пак ние си го въведохме преди няколко години, но наказателната отговорност е до три години и прокурорите поради маловажност не разглеждат тези преписки. Ако дадем наказателна отговорност от една до три години, аз съм сигурен, че това ще допринесе за 50% намаляване на кражбите на метал.
Това е най-общото, генералните предложения, които сме дали. Другите са технически подробности, за които, разбира се, ще направим и предложения за промяна.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Малинов, спомням си, че преди години Вашата в духа на това, което казахте и сега, да очистите вашия бизнес, имаше идея и тя в един момент влезе и като норма, онзи, който предава скрап, вие да записвате на коя дата какво ви е предал и в края на месеца да уведомявате и социалното министерство, защото много от тези хора, които се водят безработни, без доходи и получават помощи, от този ваш ред си осигуряват едни нелоши доходи. Отказахте ли се от тази идея да я поддържате?
БОРИСЛАВ МАЛИНОВ: Интересен въпрос. Уважаема госпожо председател, това е въведено и се изпълнява по два начина. Първо, всичките лица, които връщат скрап в пунктовете, които имат лиценз, попълват сметка и техните данни се записват в един регистър, който е заверен от кмета на общината. По този начин се следи целият поток на скрап.
Освен това на физическите лица ние удържаме 10% авансов данък, който внасяме всеки месец в държавния бюджет и даваме справки на данъчните служби за всичките физически лица, които са върнали скрап при нас и са върнали скрап при нас и съответно са им удържали 10% данък. Лесно може да се направи връзката между тези приходи и Националната агенция по приходите. Реално тях ги има там.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: По-точният въпрос е работи ли, защото този текст го внесох аз. Работи ли това сега като ефективна система?
БОРИСЛАВ МАЛИНОВ: Работи – че се удържат 10% данък от физическите лица и те се обявяват в Националната агенция по приходите.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: И оттам може да се види какви са приходите им?
БОРИСЛАВ МАЛИНОВ: Да, може да се види какви приходи имат.
ОГНЯН ТЕТИМОВ: Уважаема госпожо председател, колега, всичко това, което говорите, е много хубаво, но май няма нищо истина в това, защото ако вие може да се справите с това нещо, в Петрич ще ме направят почетен гражданин. Тук искам да благодаря на госпожа Манева, която отговори на мое питане. От шест години целият Петрич е отровен точно от такива скрападжии. Всеки ден има по 12 огньове. Аз съм дал дискове на колеги тук. Онзи ден имаше предаване в Канал 1. Това нещо толкова отвратително, че хора, които имат трайни насаждения там – праскови, круши, всичко изсъхва. Това е от шест години. Акумулатори от Италия – с хиляди тонове. Гуми втора употреба от Гърция – хиляди гуми. Палят се, за да се извадят теловете отвътре на гумите, за да се предават на вторични суровини. Никакъв контрол! Който може да се справи с това нещо, да дойде да ми каже, че може да се справи.
Госпожа Манева наложиха и глоба, мисля, че имаше административно наказание. По никакъв начин не може да се справи. Отиват пожарните, слагат пирони, гвоздеи по 15-20 сантиметра, пожарните не могат да стигнат дотам да ги гасят. С хеликоптери ли, не знам какво още трябва да се направи за това нещо.
Има три или четири нерегламентирани пункта, които работят по 10-15 години. Никой не се занимава с тях. Нито касови апарати. Аз не знам дали трябва да имат касови апарати. Нищо, нищо! И всеки го знае това нещо. Аз не знам, примерно, как се внасят от Италия тези акумулатори. Това е много сериозен проблем. Ако може, тук всички ви моля, по някакъв начин, защото и към г-н Захов имаше въпроси, и към мен – ние и двамата сме от Петрич, в тая комисия сме – ето, ако сега отидем в Петрич, трябва да пуснете фарове, за да влезете в Петрич. Обгазяването в другите градове, което е от ТЕЦ-ове и т.н., не важи нищо пред Петрич. Страшно е!
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Това е един въпрос, който ние сме коментирали няколко пъти. Намеси се Министерството на околната среда и водите. Коментирахме и това, че тук трябва да се намесят и други институции – не правораздавателни, и наказателни мерки вече.
ОГНЯН ТЕТИМОВ: Циганета, които са на по 10-12 години, те ги пускат - отиват на 12 места. Това са 15-20 хиляди декара земя, палят навсякъде огньове и никой не може да ги залови. Те ги знаят кои са, но какво ще му направиш? Циганчето живее някъде навън, те не ги познават даже. Проблемът е с тези, които изкупуват после тази тел. Там е проблемът, че с тях не могат да се разберат, защото ако няма кой да ги купува, те няма да го правят това нещо.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Господин Малинов, можете ли да допринесете нещо за този дебат?
БОРИСЛАВ МАЛИНОВ: Тук проблемът отново е в нелицензираните търговци. Дотам опират нещата. Първият пример е с акумулаторите. Да, това е масова практика в момента. Вкарват се акумулатори от Испания, от Италия и от Гърция, защото там ги купуват на много по-ниски цени, отколкото се купуват в България.
ОГНЯН ТЕТИМОВ: Не, изобщо не ги плащат. Просто те се чистят от акумулаторите.
БОРИСЛАВ МАЛИНОВ: По някакъв начин ги намират и ги вкарват в България, защото нашите заводи в България купуват акумулаторите на високи цени. Дори и МОНБАТ за няколко месеца спря да изкупува, защото се пренасити с акумулатори. Една от основните причини е нелегалното въвеждане, което се извършва. Това е единият проблем с акумулаторите.
Вторият проблем с теловете – това наистина е проблемът с ромите, които горят телове от гуми. Има го навсякъде това нещо. Но все пак проблемът е, че това се извършва от нелицензирани търговци, които нямат право да го извършват.
Аз съм сигурен, че нашите пунктове не го правят това. Ние защитаваме интересите на пунктовете, които имат лиценз да извършват тази дейност. Аз защитавам тази позиция и заставам над нашия интерес. И ние се борим срещу това нещо да го няма. Но когато реално гражданинът дойде и върне тел от гуми, които са изгорени, ние не можем да не ги приемем, защото вършим тази дейност по закон. От това си изкарваме хляба всъщност. А проблемът е по-скоро в контролните органи, които трябва да санкционират именно това непозволено горене на гуми, защото то наистина замърсява околната среда.
Вариантът е да пуснем заповеди да не се изкупуват телове от гуми, но едва ли може да стане това нещо. В интерес на истината, няма завод в България, който ги купува като скрап. Именно, в нашите пунктове на моята фирма – аз съм собственик на „НОРТХОЛДИНГ”, ние не изкупуваме телове за гуми, защото няма къде да ги продадем. Не знам къде ги продават - аз ги питам тях.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз ще ви помоля – темата очевидно е много интересна за всички, ако можем обаче чрез законопроекта, който разглеждаме в момента, да допринесем за разрешаването на проблема, нека да го направим с конкретни предложения. Ако трябва да се направят предложения към други нормативни документи, когато става дума за размера на наказанията или начина на преследване и контрол, то нека да направим предложения към тях, но да не изместваме центъра на тежестта към един конкретен случай в момента.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Този въпрос е актуален от много години и ние трябва да предприемем радикални мерки, ако наистина искаме да се справим с него, защото пазарът, в крайна сметка, мотивира извършването на кражбите на кабели, на релси. Даже нарязване на паметници, както имаше скоро, и то не един паметник изчезна, когато е направен от бронз и сигурно се е оказал в тези пунктове за изкупуване на скрап. Затова смятам, че в закона можем поне за известно време да наложим една забрана да се изкупуват от физически лица определени материали, като релси, кабели и части от паметници, които са от бронз и т.н. По този начин няма да има пазар, няма да има и мотивация.
Другият подход със санкциите – имам едно впечатление, че някои хора не се страхуват от тези санкции. Даже за някои може да се окаже – което е трагично за нашето общество, че това е желано, като разказ от О Хенри – желано да попадне за известно време в затвора, примерно, защото там ще има осигурена храна, подслон и т.н. Това е социален въпрос, който също трябва да адресираме. Но в случая, ако искаме да спрем, защото това нанася големи поражения – той ще спечели няколко лева от откраднатите и нарязани кабели и прочее, обаче след това те трябва да се възстановят, а това са много повече средства, отколкото ще се получат от тази дейност в крайна сметка. Затова смятам, че общият интерес на нашето общество изисква да спрем тази практика. Тя няма как да бъде спряна по друг начин, освен ако се лишат от пазар тези, които го правят. Те не трябва да имат икономическа мотивация, за да го правят това нещо.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Аз искам да върна темата малко във философията на промяната на законопроекта. Въпросът ми е повече в това – исках Националното сдружение на общините да бъдат малко по-активни. въпросът ми е към г-жа Чавдарова. Много внимателно я слушах. Тя постави една теза за обвръзката на законопроекта с такса смет, която общините ще разгледат, естествено и ще поставят в общинските съвети, и по-конкретно, промила, който те трябва да намалят или да вдигат. Въпросът ми е към г-жа Чавдарова за малко повече разяснение по тази тема. Искам да разбера как те виждат необвръзката на закона, в този план, защото философията на закона, неговата промяна касае много самите общини. Просто те трябва да си променят философията. Кметовете в много голяма част, като управители на тези територии, стигат до някакъв феодализъм и до самозабрава. В този аспект искам да чуя Вашето мнение. Аз намирам прогресивното в момента във философията на закона, че ги кара нещо да се направи, нещо да се реализира. Ще допълня след това, ще Ви дам конкретика.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Ще чуем госпожа Чавдарова. Г-жа Манева във връзка и с предходната тема, предполагам, и във връзка с това искаше думата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да приключа с предишната тема. Искам да ви кажа, че вариантът за закон, първо, се завишават два пъти, второ, има маса текстове, които прецизират целия режим на работа на пунктовете и изобщо в тази сфера. Така че мисля, че ние сме обсъдили с всички страни, участващи в процеса, така че максимално да прецизираме закона по текстовете и в случая в Петрич се налага местната и ние в това отношение предприемаме мерки и, разбира се, там има отговорност и кметът на общината, защото ако той е малко по-енергичен, ще има много добри резултати, и МВР, но може би специално да ви докладваме докъде сме стигнали по този въпрос. Той някак си по-скоро касае приложението на закона.
ГИНКА ЧАВДАРОВА: Съвсем накратко, първо, тъй като искам да се извиня, че трябва да изляза – имаме почти инфарктна среща в Министерството на здравеопазването по закриването на общинските болници, която министърът преди малко измести с половин час напред, но тук остават нашите представители.
Два са проблемите, ако правилно съм разбрала Вашия въпрос. Първият е за философията на такса битови отпадъци. Ние знаем, първо, недостатъците в тази област и затова имаме договореност и е включено в нашата програма за работа. С правителството от началото на тази година започваме работа по нов Закон за местните данъци и такси, който наистина ще даде и нова рамка за формиране на такса битови отпадъци и една по-друга гаранция за справедливо измерване и т.н. Надеждата е от 2011 г. да влезе този нов закон.
Точно по тази причина обаче и ние настояваме тук, финансовите аспекти за да намерят отражение в такса битови отпадъци и в регламентите на сегашния закон, които после могат изцяло да бъдат пренесени в новия закон, стига те да отразяват, за да се гарантира наистина акумулиране на средства и за закриване на депата, и за последващо развитие. Включително във всички наши разработки ние точно и това вече в писмен вид консултираме общините в механизма, по който да започне постепенно да се акумулира инвестиционен ресурс. Парите не стигат, но инвестиционен ресурс трябва да се акумулира.
СЛАВИ АСПАРУХОВ: Искам да кажа за феодалните кметове. Проблемът идва оттам, че съгласно чл. 16 от Закона за управление на отпадъците, кметът е отговорното лице, което ръководи. За съжаление, в много общини всички наредби и такси смет се определят от общинските съвети. Така че аз по-скоро бих казал, че проблемът е в общинските съвети. Просто считаме, че тази такса депониране не се вписва в определението за такса. Таксата е целево вземане, което се взима за нещо, което има точно определен разход и не може да се използва за нещо друго. Ние тук взимаме някаква такса, която ще се определи с решение, държавна такса, тъй като се определя с наредба, която ще се вземе чрез местния бюджет и ще се внесе в държавна институция.
Проблемът идва оттам, че съгласно Закона за местните данъци и такси в чл. 66 е регламентирано много ясно как се определя такса смет. Там няма такса депониране и няма механизъм, по който общинските съветници да заложат тази такса, след това да го вземат от гражданите си и да го внесат. По-скоро това е някакъв данък, тъй като данъкът може да бъде като наказателна функция, но ако е данък, тогава се дублира с такса битови отпадъци.
Другият проблем е, че тази такса смет не е някаква целева субсидия, която се получава от държавата и кметът да разходва; това е – колкото влезе в общината, той толкова разходва. В момента се получават много сериозни недобори от общините, тоест бюджетите им се изпълняват от такса смет на 70-80%. Какво следва, ако, да кажем, на средата на годината тази такса смет е събрала на 70% от населението? Тоест аз като данъкоплатец не съм си я платил, а в същото време на депото или на инсталацията се вкарват, по какъв начин този оператор ще внесе таксата?
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Аз Ви благодаря за отговора, но искам да допълня. Определянето на такса смет от общината става на база на разходи, които се докладват в самия общински съвет. С това сте напълно наясно, нали? И аз съм наблюдавал няколко общини, без да цитирам имената. Не ми е приятно да ги казвам. Ще ви дам един пример. Според вас, ако се изразходват за година 1 200 000 лева на сметището за обработването на битовите отпадъци, тоест там сметището е в стар тип и става въпрос за едно пробутване, как ще оправдаете тези разходи? Разбирате ли за какво става въпрос? Има един булдозер, който работи в рамките на три дни – това са три машиносмени. Вие знаете колко е една машиносмяна. Един булдозер работи три пъти в седмицата и за годината се реализира разход на сметището 1 200 000, без дори да има покриване и загробване на отпадъци със съответния земен материал, както е предвидено. Това определени кметове го правят.
Когато влязат в сдружение, този процес просто ще изпадне под контрол – единият кмет няма да иска да го прави, другият ще го контролира. Аз затова исках да разбера къде вие виждате обвръзката. Аз затова ви казвам: ето един недействителен разход, който е генериран и определен в такса смет на една община.
СЛАВИ АСПАРУХОВ: Вие сте абсолютно прав, защото е такса и това се прави на базата на определени план-сметки, тоест кметът на общината знае какво ще му струва обезвреждането и той внася това нещо в общински съвет. Прав сте, тъй като в Закона за местните данъци и такси е казано, че разходите за сметосъбиране, сметоизвозване са без да са дадени ясни критерии. В момента Министерството на околната среда и водите прави много сериозна крачка напред с определянето на цената на обезвреждане на отпадъка с много ясни критерии. Така че това е крачка напред.
Когато се въведе и следващата стъпка, да се определя такса смет на количество на отпадък, тогава ще излезем от тази ситуация.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Бих искал докато е г-жа Чавдарова тук, да внесем малко повече яснота. Аз по-скоро щях да взема отношение цялостно по философията на ЗИД на закона, но с оглед на конкретиката, в която навлязохме за такса смет, бих искал да получим всички малко повече яснота и от представителите на министерството, а бих искал да чуя и позицията на Националното сдружение на общините по отношение на промените, които се визират в § 12, чл. 19а, ал. 4 и 5 и по-скоро ал. 5, с въвеждането на цена за третиране на отпадъците.
Какво е отношението към такса смет, знаейки дефиницията за третиране на отпадъците точно, какво визира и тук дали няма да има припокриване? Поставянето на въпроса от моя страна е като добро намерение да постигнем ясни цели, ефективни механизми. Освен това най-доброто е да се запази сегашното ниво на таксата. Естествено, това трудно ще стане. Най-вероятно ще има увеличение на такса смет. Каква ще бъде контрибуцията на цената за третиране на тон отпадък и къде е дефинирането на разликата между едното и другото? По какъв начин те ще се инкорпорират, за да се постигат целите? Да получим повече яснота по отношение на това – тук са записани няколко компонента в ал. 5, т 1, 2 и 3, така че ще ни бъде интересно да чуем малко повече разяснение.
ГИНКА ЧАВДАРОВА: Аз тук бих искала вносителят да си каже философията, тъй като ние точно по финансовите аспекти казваме, че не са ни ясни и обвръзката с тези въпроси е точно същата.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Това има реално отражение за всички нас като граждани и всички ние ще имаме своите задължения. Ние представляваме хората и в такъв аспект наистина трябва да има много ясни цели, механизми и регламенти в това отношение.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз мисля, че целите са ясни. Беше казано съвършено ясно и това си личи в закона, че такса смет трябва да покрива всички разходи, които са свързани с функционирането на депото, бъдещото му закриване, мониторинга и акумулиране на средства за бъдещо изграждане на съоръженията. В сегашната формулировка на такса смет имате всички тези компоненти, само че те не се прилагат. Имаме горчивия пример, когато изградени вече депа, които ние считаме, че отговарят на изискванията и сме докладвали в Европейската комисия, че отговарят на изискванията и когато са се предоставяли държавни средства за изграждане на съответните клетки, е било договаряно, че таксата смет ще се определя в съответствие с действащите в момента текстове в Закона за местните данъци и такси, но това не е правено, не са кумулирани средства за нова клетка и сега за тези отчетени депа, които отговарят на изискванията, ние трябва да даваме нови държавни средства, за да се изграждат нови клетки, тъй като те са изчерпани. Тоест това, което в момента имаме в Закона за местните данъци и такси, припокрива това, което ние предвиждаме като философия - изключвам само таксата депониране, с изключение на този нов момент, че една част от тези средства за бъдещи периоди просто ще се кумулира в специална сметка в полза на общината така, че да има отговорност към момента, в който ще трябва да се изгражда ново съоръжение и ще бъде изчерпан капацитетът на съществуващото съоръжение.
Ясно е, че действащите кметове не са доволни, че трябва да направят това, защото безусловно е, че този разход трябва да се кумулира в такса смет и част от него да се натрупва за бъдещите периоди, тоест за следващия кмет, който може би ще трябва да ги използва. Но искаме или не искаме, трябва да имаме някаква съпричастност към нещата, които всички ние експлоатираме по някакъв начин, ползваме и трябва да поддържаме да функционират в един дълъг период на време.
Освен това, и в момента имаме всички основания общините, които искат, да въведат отчитане на таксата на база на количество на отпадъци – това, което и в момента ние предвиждаме. Така че някаква драстична разлика във философията за формиране на такса смет няма. Единственият нов компонент, това, което сме направили, и то е в във връзка с настояването на Националното сдружение на общините, и в нашия закон най-прецизно сме разписали тези компоненти.
Не смятаме, че са убедителни разчетите на Националното сдружение на общините, тъй като се взимат сериозни мерки в две отношения. Първо, контрол на начина на определянето на такса смет и разходите изобщо за експлоатация на тези депа, контрол не само от кмета на една община и от един общински съвет, а контрол от всички общини, които участват в сдруженията, и то прецизен контрол на база на компонентите, които сме разписали. Уверявам ви, че никъде, в нито една община такъв контрол не се осъществява. Този, който експлоатира сметището, който е нает, дава някаква цена. Доста повърхностно се коментират компонентите и много рядко се стига до намалението на тази цена на база на обосновани разчети, въпреки че има такава възможност. Убедих се в това, когато разговаряхме с колегите в Харманли например, където имаше спорове между общините, които участват в сдружението. Фирмата, която експлоатира депото и която е определила една цена от 25 лв. за тон за депониране, на срещата с кметовете съобщи, че има възможност цената да бъде намалена на база на по-голямото количество отпадък, което ще се депонира, на базата на това, че част от количеството ще бъде използвано чрез сепариране за рециклиране и всички възможности, които дават едно разумно управление на отпадъците в общината. Така че в момента няма никакви основания да се смята, че автоматично ще се повиши такса смет в общините.
Единствените съображения от методологически характер, за които ние не сме срещнали възражения от Министерството на финансите, а те са компетентните лица, е по отношение на таксата депониране, един икономически инструмент за намаляване на количеството на отпадъците. Може би да, наистина, не отговаря най-прецизно на определението на такса, но това е част от таксата, която също ще бъде включена в таксата за битови отпадъци и ще бъде акумулирана за нуждите на общината, също свързано с бъдещата експлоатация. Така че по отношение на предназначението и начина на формирането й се вписва в понятието такса.
Мисля, че когато имаме една толкова важна цел – да създадем икономически инструмент, да накараме общините да започнат да мислят за решение на въпроса за оползотворяване на отпадъците така, че не масово само да го депонират, няма защо да влизаме в схоластични спорове. Каквото трябва, ще се доуточни, ще се свърже със Закона за местните данъци и такси. Но това е философията, която ще ни изведе от задънената улица, в която се намираме в момента.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева. Искам да Ви задам един въпрос във връзка с това, което беше започнато като коментар от г-жа Чавдарова и Вие сега се върнахте към него. Да разбирам ли, че по Ваша преценка не е необходимо ние да коментираме евентуални промени в Закона за местните данъци и такси след въвеждането на една такава такса депониране в Закона за управление на отпадъците?
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Не, госпожо Михайлова, не как са депонирани, а в случая говорим за цена за третиране на тон отпадъци. Не получихме отговор на този въпрос. Целите трябва да се постигат, наистина, трябва да има средства и за рекултивация и т.н. Пътят може да бъде чрез актуализация на цената за такса смет. Единият начин е този, а другият начин е въвеждане на тази цена. Но тук ще има припокриване определено. Ако не съм прав, дайте аргумент, нека всички да чуем такива аргументи.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Цената е това, което фирмата, която експлоатира депото, определя. На базата на тази цена се определя такса депониране. Кое не е ясно?
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Цена за третиране на тон отпадъци. Цената за третиране на тон отпадък предвижда еди кое си. Това такса депониране ли ще бъде?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Няма да е такса депониране. Това е цената за услугата, за депонирането на тон отпадък в депото.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Вие много добре знаете какво включва дефиницията за третиране. Мисля че има разминаване в случая.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да. Ако има някакво разминаване, готови сме да обсъждаме нюансите, за които става дума.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Между първо и второ четене ще дадем предложение.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Аз ще се опитам да въведа някакъв порядък. Аз зададох първо този въпрос, тъй като исках да чуя становището на самите общини. Моето мислене е точно обратното. Създаването на сдружение ще накара самите кметове да бъдат принудени към собствен самоконтрол. Това ще понижи себестойността, тъй като се злоупотребява точно с това. Когато образуват такса смет, самите кметове злоупотребяват на много места и те са подкрепяни от общинския съвет в увеличаване на такса смет точно по тия причини. Когато има едно сдружение, те ще се страхуват именно от това. Аз дадох примера. Не може на едно депо при три машиносмени да се изразходват 1 200 000 разходи. Естествено, не искам да влизам тук в подробности на далаверата с кого е сключил кметът договор, по какъв начин тези пари в кой джоб отиват и т.н. Когато има едно сдружение, кметовете, първо, ще бъдат от различни политически сили. Това е най-малкото желание за самоконтрол.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да добавя към въпроса на г-н Чакъров нещо, което трябва да имате предвид когато правите предложение, че ние предвиждаме за съответния регион единна цена на третиране. Може би там има някакви неща, които Вие сезирате, които Ви тревожат. Тази единна цена трябва да създава една солидарност между общините фактически за споделяне на разходите, когато едни общини поради отдалеченост имат по-големи транспортни разходи и са в изключително неблагоприятно положение. В някои от случаите това се компенсира с претоварни станции, но претоварната станция също има разходи. Тоест всички общини от един регион солидарно поемат разходите, независимо коя на какво отстояние отстои и този момент за солидарност се регламентира с единната цена. Затова въвеждаме понятието.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Изцяло споделям и аз лично ще подкрепя единната цена, при все че много колеги имат възражения. Но считам, че това е един много обективен, правилен подход. С оглед на това много пъти сме размисляли върху този момент, наистина, по-отдалечените ще бъдат по-облагодетелствани, но от гледна точка на социалния вектор и социалните измерения това е един правилен подход. По-малки общини, които са по-отдалечени, трябва да бъдат подпомагани.
Относно компонентите на образуването на тази цена наистина е редно дискусията да продължи, да намерим най-точната формулировка, да се постигат целите не с две такси, а може би с една такса или може би ще ни помогнат от Министерството на финансите точно как да се оформи тази компонента и да доизчистим този момент и да се постигат целите.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Би било добре, но няма как да се съвместят двете такси, защото едната такса – такса депониране има за цел да намали количеството на отпадъците. Тя е всъщност санкциониращ инструмент. Другата такса е свързана наистина с действителното състояние на потоците от отпадъци и се заделя в зависимост от това какво трябва да се прави в бъдеще на това депо. Тя е пропорционална и няма как да се намалява. Не съм сигурна, че сте прав, господин Чакъров, но можете да кажете какви елементи, какво всъщност не е включено.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Доколкото разбирам, г-н Чакъров ще предложи между първо и второ четене прецизиране на точка 5 от § 12, който третира чл. 19а, когато става дума за цената на третиране на тон отпадък. Това ще прецизирате с допълнителни текстове.
Що се отнася до раздел ІVа – Обезвреждане на отпадъци чрез депониране и определената такса за депониране, остава открит въпросът, поставен от Националното сдружение на общините за характера на тази такса и дали тази такса предполага промени в Закона за местните данъци и такси, което беше моят въпрос преди това. Считате ли,че трябва да правим такива промени?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: В момента – не, тъй като по принцип предстои едно усъвършенстване на Закона за местните данъци и такси. Напълно е възможно, ако се налага все пак някакво прецизиране, но в момента нямаме такава индикация от Министерството на финансите, това ще се случи почти едновременно с определянето на такса депониране и новите решения за това как да изглежда таксата в Закона за местните данъци и такси.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Първият ми въпрос е следният. В началото се каза, че това изменение идва да отговори на натрупаните от опита проблеми и варианти за решения, до които сме стигнали и на необходимостта за промени в четири области на управлението на отпадъците. Моят въпрос е има ли актуална действаща директива, която задължава страната до края на тази година да бъде отразена в нейното законодателство и ако да, в каква степен тя е пренесена транспонирана в нашето законодателство? Ако това не е направено, нас ни очаква в най-скоро време още едно много сериозно изменение на закона. Има такава директива, нали? И предстои?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Не е завършена. Все още се водят преговори по директивата. Очакваме някъде в средата на тази година и предвиждаме, в плана на министерството има до края на годината нови изменения.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Вторият ми въпрос е следният и искам да го приемете като съвсем коректен, защото в самото начало ще кажа, че предишният тип сдружения, които въведохме, т.нар. водни асоциации, знаете, че имахме срок, имахме ангажимент, трябваше да намерим модуса между това, че нито са по Търговския закон, нито са сдружения с нестопанска цел. Знаете как тогава намерихме решението. То беше под мое председателство. Затова няма да спекулирам с проблема, че сегашните регионални сдружения според експертите имат същата неясна природа - те казват, че едните са юридически лица, - нито са сдружения с нестопанска цел и затова ги определят като такива с неясен статут.
Колкото и да е неясен обаче статутът, е ясно от предлаганите изменения, че, първо, те се създават на един принцип, като се сдружават общините по територия и това е територията, на която ще се изгради едно регионално депо за депониране на отпадъците. Това е общността и общият интерес на общините.
Втората задача, регламентирана в чл. 19, ал. 2 на тази регионална система за управление на отпадъците има за цел да постигне тяхното ефективно третиране, съобразно изискванията на чл. 4, ал. 1 и останалите задължения по чл. 16. Казано по-просто, въпросът ми на фона на тази дискусия, която развихте преди малко, е ще има ли разлика между едно такова регионално сдружение от общини, съставени от населени места, в които няма 7 или 10 хиляди жители, или нито едното – ще разберете защо го казвам – или това са сдружения от общини, в които има над 10 хиляди? Защо въвеждам този критерий на разлика? Според закона по директивата е 10 000, а според закона ако няма 7 000, няма да има разделното събиране на отпадъци.
Освен тази грижа, която заявихте тук за какво ще отиват парите – депониране, третиране и всичките му компоненти – трябва да се знае, че се наслагва и една друга система, платена от тези, които пускат на пазара стоки с опаковка, които се образуват от масовите отпадъци. Тя също се финансира по определен начин. Значи не е все едно дали на тази територия функционира пълноценно системата за оползотворяване на определени отпадъци от опаковки, електронни, електрически и т.н., или на тази територия са общини, за които не е задължително и не е ревизирано. Затова големият въпрос е – тук са представители на оползотворяващите и на общините – Четат ли в тези текстове, които ние ще приемем на първо и евентуално на второ четене, много ясно регламентиране на техните задължения, на техните функции и разпределението на паричните потоци? Ако това не го обхванем, ако това не ни е ясно как сме го регламентирали и как използваме тези лостове, значи не сме довършили решението на задачата, която стои пред нас. Но искам да чуя и общините с по две думи виждат ли регламентирано, ясно отделено тяхното място, техните функции и парите, които им трябват за тяхната дейност, или има още неясноти?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Божинов. Ще отговорите ли от името на общините на така поставения въпрос?
СЛАВИ АСПАРУХОВ: В работната група с представителите на Министерството на околната среда и водите водещото беше да направи симбиоза между сега предлаганите сдружения и съществуващите, тъй като в момента има създадени сдружения, за съжаление, те са много малко. Тези много малко сдружения още по-малко работят. Водещото ни беше, че дори тези три, които работят и имат общи цели, е добре да работят заедно - пътя, по който са тръгнали.
Другата договорка с представителите на министерството е, че сега съществуващите сдружения, където има споразумения, запазват правото си да съществуват три години. Това право не ги лишава от възможността да кандидатстват по Оперативна програма „Околна среда” за средства. Това е много важен елемент, тъй като е време да дадем право на самите общини в сдруженията да си понесат тяхната отговорност. Ако желаят да работят заедно, да работят; ако имат противоречия, да ги отделят. Ако в промените, които с представителите на Министерството на околната среда и водите достигнахме, че ако дадени общини желаят да се отцепят от един регион и да отидат в друг, да става по-лесно, а не както беше в предишния вариант. Така че нека самите общини да решат от какво имат нужда, а корективът на техните действия все пак са гражданите, които на местните избори ще покажат волята си, защото не може да ограничаваме една община.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Всеки, който пуска на пазара опаковки, си е платил.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Мисля, че не четете правилно закона, ако схванах какво искате да кажете. Правите връзка между текстовете, които са записани за организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки и задължението им да имат договори с общини над 10 000 жители и сдружаването на общините. Има някаква много далечна кореспонденция, но едното е лост. Няма абсолютно никакви пречки една община от 2 000 жители да има разделно събиране. Но в момента ние нямаме разделно събиране и в най-големите градове както трябва. Това, което сме записали, е просто за да можем в един период от няколко г одини наистина да направим разделно събиране поне в големите градове. Това не означава, че няма да има разделно събиране и в малките градове. Ако например близо до град София е град Самоков и в град Самоков да приемем, че е от 3 000 жители и тук обслужва една организация за оползотворяване на опаковки, тя може да присъедини към системата си и град Самоков, няма никакви пречки. Това означава текстът, който коментирате: тя ще е длъжна да има договор с голяма община над 10 000 жители. Виждате някаква много далечна кореспонденция, но това не е от този род задължителни или взаимно изключващи се текстове, които да пречат на едното и другото.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Изтълкувахте го погрешно. Аз се абстрахирам от всичко, което знам в това законодателство и си поставям следната логическа задача. Може ли с парите, които плащат българските данъкоплатци, да им се управляват добре отпадъците с парите, които плащат производителите на дадени стоки и услуги този, който е пуснал това на пазара, е дал една стотинка, за да го събере някой, да го оползотвори и т.н. Може ли с тази сума пари ние да създадем по-добра и по-ясна, по-ефективна организация и да постигнем целите, които сме записали в нашето законодателство – до тази година да оползотворяваме толкова процента от това, толкова процента от това и да постигнем другата цел да депонираме колкото не може по-малко отпадък в тези скъпо струващи съоръжения, а това, което е суровина, да го оползотворяваме? Има ли място за оптимизация на изразходването на тези средства, за да постигнем целите, като се абстрахирам от всички стари, нови и бъдещи текстове?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Разбира се, че има. Ако четете закона, ще видите, че има. Първо, текстове, които прецизират издаването на разрешителни и контрола на работата на тези организации точно, за да можем да постигнем целите, които са разработени на съответни етапи. Това е една от най-важните задачи и една част от измененията са насочени точно към това.
Ако се върнем към начина, по който зададохте въпроса преди това, тук казвам категорично да и масово текстовете са точно в тази посока. Само че в началния етап вие не можете да пуснете организациите в малките градове, в най-малките градове, защото все пак се събира някакъв ресурс, който е ограничен и безусловно трябва да бъде насочен там, където се кумулира най-голямо количество отпадък. Няма да го насочите в малкия град.
А в малките градове с тези регионални системи, попадайки в една регионална система за депониране на отпадъци, вие можете да направите сепарираща инсталация там, така че част от целите да ги постигнете и по друг начин.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: На мен ми се ще така да го правим че едно сдружение от умни, отговорни кметове да прецени дали не трябва той да потърси организациите, ако по-добре ще свършат тази работа и в малките населени места, и да преценят дали да го возят, дали да е обща сепарираща инсталация, но той да носи отговорността за това, че ще постигне целите си и да не ги делим на малки и на големи, а да ги оставим на способни и неспособни, а ние да контролираме постигането на целите. При вас са идвали кметовете от Врачанска област. Какво казват те? – Дали да правим три проекта за техническа помощ трите общини, които ще возим на едно депо, или да намалим този разход, да оптимизираме разработката на проекта и проектът да работи така, че да не напълним депото в Оряхово за една, а за десет години.
Когато имаш такива мислещи кметове насреща, законът трябва да им даде право да си партнират с тия, които по-добре оползотворяват суровините и постигат за това целите, отколкото да кажем: Вие малките ще чакате, а вие големите защо не го правите? Аз съм за такъв регламент, ако може да го измислим.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Законът ви дава всичките тези права, не ви ограничава. Нещо повече, когато възникне сдружението, то може да определя дали иска изобщо да сключи с фирма договор и с коя фирма да сключи. Така че – не в един град да има три фирми, които се бият помежду си и лъжат поголовно, че нещо правят, а това трябва да направи сдружението. Във функциите на сдружението има всички тези задачи.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря ви за тези пояснения. Да разбираме, че разделението между малки и големи няма да повлияе при прилагането на закона и свободното решение на сдружението, в което могат да участват иг олеми, и малки или само малки.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Няма да повлияе в никакъв случай. Задължението, което сме записали, е за организациите, които трябва да положат усилия поне за да покрият по-големите градове. Това, което в момента наблюдаваме и всички, които наблюдават този процес, виждат и оттегляне даже от големите, във връзка с кризата, разбира се това се мотивира, но ние имаме подозрение, че се използват някои оправдания, за да не се върши работа.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Аз исках да попитам г-жа Манева във връзка с тази разпоредба, която се въвежда с § 14 за чл. 23 за това, че може да се използва едно регионално депо до 10 на сто от оставащия капацитет на депото. Безспорно, необходима е. Даже тук имаше едно предложение на г-н Чакъров, което беше тръгнал с предложение до 20 на сто.
От друга страна, имаше една силна реакция от страна на общините. Тук е записан един механизъм, че отпадъците, които са предназначени за третиране, ще се оползотворяват и обезвреждат по цените за третиране на съответната регионална система, което изглежда справедливо. Редица кметове обаче, като разговаряме, изразяват опасението, че всъщност може да им отнеме повече от 10% от ресурса от гледна точка чисто логистично и на достъп. Просто се случва на някое сметище така, че примерно искаш да депонираш 10 на сто, но реално разполагаш, поради пътя, който минава или начина, по който е разположено, отиват 15 или 20% от съоръжението и въпросът е дали държавата не трябва да разработи някакъв ясен механизъм за компенсиране на конкретното регионално сдружение извън това, че ще се плаща – така, както е описано в следващата алинея 3, за да може да бъде регламентирано това от държавата. В момента знаете по какъв тежък начин става – общините се договарят помежду си и т.н., някой да се сети да поиска повече пари. Ако това се регулира от държавата и по единен механизъм, може би ще бъде по-справедливо.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Включваме този механизъм на договаряне, т.нар. компенсиране. Няма такъв механизъм. Категорично го отричаме. Неслучайно въвеждаме, че такава мярка може да се приложи само в случаите,в когато съоръженията са изградени повече от 50% с държавни средства. Държавата е вложила средства, дала е на общината вече достатъчно ресурс, така че допълнителна компенсация не може да има. А има някакъв обществен проблем, който засяга цялата държава. Ето, сега например, какво става със софийските отпадъци много добре знаете. Ако завърши наказателната процедура, всички останали, всички ще плащаме затова, че проблемът в София не беше решен. Ако ние имахме механизъм да решим този проблем много по-бързо, отколкото в момента се решава, всяка община има искания за компенсация, многократно надвишаващи даже вложените средства в едно съоръжение, просто това наистина е една снежна топка, която в крайна сметка прави невъзможно решение на проблема. Това сме го обсъдили и сме решили, че това е механизмът, който ще се прилага, само в крайни случаи, разбира се. Надявам се, че няма да се повтори случаят със София.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Дали под 50 на сто тези, които са финансирани, също не трябва да ги включите до някакъв процент, защото тук се въвежда и механизмът на публично-частното партньорство, да кажем? В крайна сметка, и те са солидарни към проблемите на управление на отпадъци, тоест, естествено, като бъдат компенсирани справедливо? Второ, и те по някакъв начин са солидарни с проблема за управление на отпадъци. Така че дали и тези които са под 50% финансирани и изградени също, тъй като от логистична гледна точка може да се окаже, че най-близкото или най-доброто място просто е финансирано по друг начин, който е неподходящ.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Очевидно трябваше да има критерий, който все пак да насочва в какви случаи може да се възползваме от този механизъм. Ние преценихме, че известно основание има да се обръщаме само към общини, които са се възползвали в по-голямата си част от държавни средства за решаване на проблема. Когато има публично-частно партньорство и примерно вече има такива случаи – 70-80% е частен капитал, 20% е с държавни средства - теоретично има основание наистина да се обърнем, но по-големият ресурс е частен и там е много по-трудно. Ако се наложи, ако това е депо, което е много близо, там може да се преговаря, но не по този механизъм, да се търси друго решение с компенсация наистина от по-друг характер.
Разрешителното е нещо друго, по почива на други параметри. Няма нищо общо.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Да, най-малкото променяме срока на експлоатация на самото депо, защото очевидно ще се намали неговият срок.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да, но то няма да повлияе на параметрите на комплексното разрешително. То трябва да има комплексно разрешително, за да може да се ползва. Единствената щета е, че срокът за експлоатация ще бъде намален.
СЛАВИ АСПАРУХОВ: Националното сдружение на общините не е възразявало по този текст. Само направихме следния коментар, че не е добре да се отнема правото на местния общински съвет или на местните общински съвети на сдружението да го гласува това нещо. Знаем, че в момента се получава извиване на ръце, в случая за София. Също така екипът на г-жа Манева положи доста усилия и се видя, че има и общини, които протегнаха ръка. Има предложения, така че ние считаме, че когато има диалог, когато се обяснява повече, ще има успех. Така че ние сме принципно против да не се иска становището на местната власт. Тъй като сега има проблем, отнемаме права на местната власт. Утре ще възникна друг проблем и пак ще ги отнемем.
Относно комплексното разрешително, поставихме въпроса в работната група. Даже имаше пример от Русе и експертите от министерството казаха, че трябва да го консултират с превантивна дейност. Тъй като в комплексното разрештилено операторът, независимо как е избран той, са записани параметри на година за отпадъците, всяка година колко отпадъци той депонира и в кои общини. Колежка от Русе каза: ние имаме такова нещо в момента и от РИОС Русе, мисля, са казали, че ще трябва да има изменение и допълнение. Това нещо трябва да бъде изчистено от екипа на министерството.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Това е уточнено, няма проблеми. Има проблеми само ако се нарушава ритъмът при дневния капацитет. Ако се депонират по-големи количества от това, което е разрешено за ден и когато се налагат допълнителни технически съоръжения, но ако нещо такова се наложи, се налага да се променя комплексното разрешително. Става дума за много малък капацитет, за 10% и за график, който ще се разработи, така че параметрите да бъдат спазени. Не е такъв проблемът.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Очевидно това ще бъде предмет на договаряне във всеки конкретен случай.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Става дума за отчитане за всеки конкретен случай.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ:Аз щях да взема по-скоро отношение за сдруженията и по отношение на формулировката на текстовете по отношение на чл. 12, чл. 37 и § 92.
Но първо ще отворя скоба, за да кажа на г-н Курумбашев, че аз лично приветствам текстовете на § 14, а и няма как да не ги приветствам, защото 98% от текстовете тук съответстват на предложението, което аз бях направил. То беше отхвърлено от комисията. Но в случая авторството няма значение. По-важното е да се постигат целите. Аз исках да помогна и действително да решим въпроса. Този казус със столичните отпадъци е много сериозен и щеше да помогне, но явно тук има някои съображения, за да бъде до 10 на сто и над 50% от това, което е представено тук. Но така или иначе, лично аз ще подкрепя този текст. Действително тези съображения за депата и т.н. са изградени със средства на всички ни и всяка една община, която би помогнала в този случай, няма никакви основания да натоварва допълнително всеки един друг данъкоплатец.
По отношение на сдружението на общините, регионланите системи и задълженията, които се вменяват на кметовете, определено имам бележки и бих предложил между първо и второ четене да прецизираме текстовете така, че тези нови текстове да способстват за по-ускорения ход за реализация и на оперативна програма „Околна среда”, средствата, които са предвидени по втора ос за отпадъци, а също така за по-правилно функциониране. В момента нека и юристите да прецизират тези текстове, но вратата е доста широко отворена за общините и аз се опасявам, че сдруженията, които и в момента са организирани, ще има изкушения от някои общини да тръгнат в едната или в другата посока. Всички знаем по какъв начин сме стигнали дотук до тези сдружения с огромни усилия от всяка една община. Пет пъти сме ходили, и аз лично съм ходил, тук сме провеждали среща с Пазарджик, докато ги убедим, докато се стигне до този момент. Така че трябва да бъдем много внимателни да не отворим опция за усложняване на процедурите, за достигане на действащите сдружения и регионални системи.
Вторият ми въпрос е следният. Бихме искали да имаме повече яснота относно новите формулировки на текста най-вече на чл. 37, естествено, чл. 12 и препратката, която се прави от § 20 и 92 към чл. 37. В новата формулировка на чл. 37 за разрешителния режим не виждаме формулировката за събиране и за транспортиранена отпадъците, а това са дейности, които реално и в момента се извършват, така че и в съответните директиви няма императив. Напротив, това са дейности, които трябва да бъдат предвидени да има ясна регламентация по какъв начин, техническа грешка ли е, или се има друго предвид. Бихме искали да знаем това.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Въпросът за сдруженията беше най-силно дискутиран. Беше разработена изцяло от юристите темата, най-силно дискутирана със сдружението на общините. Първоначално ние предвиждахме единен режим за всички сдружения, тоест по новия регламент с всички разписани правила, - а знаете, че със санкциите се допуска възможност за излизане от едно сдружение, но санкциите са огромни, така че никой няма интерес да напуска сдружението, - за да накараме общините наистина да започнат да мислят заедно за един проблем, който те по принцип не могат да решат самостоятелно. Нека не си правим никакви илюзии, че една община може да изгради самостоятелно депо или че ние ще направим България цялата осеяна с депа. Това са просто илюзии.
Оказа се, че една голяма част от сдруженията, за които се считаше, че съществуват, те на практика не съществуват. Водени са многократни разговори с тях, викани са в министерствата, правено е нещо и фактически са създали впечатление, казвали са, че са направили сдружение, а такива сдружения няма. Те продължават да се карат, не могат да усвоят средствата, не могат да подготвят документацията и всичките тези забавяния в усвояване на средствата продължават.
Затова ние оставихме възможност за паралелно съществуване и на старите само ако те са регистрирани и имат цялата документация и наистина ефективно функционират. Броят се на пръсти тези сдружения. Това беше по настояване на Националното сдружение на общините. Ние смятахме, че трябва да стане много бърза пререгистрация, но направихме този компромис, като имаме уверението, че Националното сдружение на общините ще ни помогне наистина и за контрола върху тези общини, и те да си вършат работата.
По чл. 37 просто ще проверя как ще стоят нещата.
АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ: Добър ден. Половината от залата ме познават. Аз съм председател на неправителствена организация, която има 59 души професори, в която навремето бяха и акад. Близнаков, и проф. Симеон Недялков, и проф Цачев и т.н. С министъра се познаваме много добре, с господин Божинов – също. Най-напред искам да ви благодаря. Аз съм единственият представител от неправителствените организации. Какво говори това?
Навремето ние, неправителствените организации се събирахме много често с депутати и с министри. Имахме срещи в министерството. Новото правителство на ГЕРБ нещо ни обърна гръб. Имахме само една среща с г-жа Манева и с Г-жа Караджова преди шест месеца. Така че, по-често ни викайте! Ние сме хората, които сме гражданското общество и ние сме тези, които знаем най-добре нуждите на общините. Аз живея в момента в Челопеч и от 13 години се занимавам с регион Средногорие. Завършил съм химия, екология, бил съм учител, преподавател и т.н.
Първо, ще кажа на господин Божинов, например, че регионалното сметище в Златица е най-големият коз на Министерството на околната среда и водите. Тези хора там, кметовете, не могат да се разберат помежду си. Всеки иска да дърпа нанякъде и всеки се прави на много велик. За мен, ако се правят тези сдружения, нека Министерството на околната среда и водите да им прави контрол, и то много сериозен контрол. Аз няма да споменавам кметове, които взеха пари от г-н Чакъров за водоснабдяване. Единият кмет е направил водопровод за 136 лева на линеен метър, а другият кмет е направил за 65 лева. Какво значи това? Че в едно и също населено място не е оказан достатъчен контрол върху тези кметове и Министерството на околната среда и водите нека да застане по-здраво и да потърси гражданските организации в районите.
Аз знам, че има няколко вида неправителствени организации. Едните са, например, тези организации на ромите, на които беше най-лесно да се кръстят екологична организация и да правят нещо, примерно, да горят гумите. Другите са на другия полюс, като „Зелени Балкани” против цианидите, които пък отделно плюят България навсякъде и за всичко. Тези организация, които са способните, които имат визия пред обществото нека отново да се регистрират в Министерството на правосъдието с всичките документи и да отидат на една среща в министерството и да дойдем и при вас, да се видим на една маса тук. Аз имам толкова идеи, особено за поречието на река Тополница, която е трансгранична река, която замърсява Марица.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Александров. Както виждате, имаме най-добрата воля да участвате в нашите срещи, така че ако имате нещо по конкретния закон, тъй като действително много напредна времето, заповядайте, изкажете мнението си. Ако имате писмени предложения, добре дошли са също в комисията. Можете винаги да разчитате на трибуна в комисията. И сега сте тук, радвам се, че сте тук, добре дошъл! Радвам се, че познавате много от хората, които са около тази маса. Но ще Ви помоля да се ограничим по темата за закона.
АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ: Много Ви благодаря. Аз имам много неща, ще ги донеса. Имам предложения и до министерството, и до вас.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви благодаря.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Когато разглеждахме закона на г-н Чакъров за тези 20% - мисля, че тогава бяха толкова – да бъдат предоставени на онези общини, тогава се опитах да обоснова една идея. Отложихме я за този момент, когато ще гледаме изменението на закона. Мисля си дали е възможно без да отнемаме правата на общинските съвети да дават съгласие, да ги заинтересуваме, без да е нужно да даваме нови комплексни разрешителни за това, че ще се съкрати срокът, да го удължим. Как?
Щом сме дали публични средства, за да изградим тези 5 или 7 депа в България, щом ще ги натоварим с ангажимент да приемат отпадъци от други общини, може ли да запишем, че онези депа, които приемат отпадъци от други общини, се изграждат с предимство инсталации за предварително третиране, които намаляват в пъти обема или масата на онова, което се депонира и общинският съвет ще има интерес да приеме това решение и оползотворяващите организации ще имат интерес те да поемат финансова част от това задължение, ако ще оползотворят рециклиращите компоненти? Да направим едно такова по-гъвкаво решение, може би с известни публични средства и със средства на оползотворяващите организации, но да го направим не насила и не със съкращение, а естествено да заинтригуваме общините? И просто да се реши, че инсталациите за предварително третиране се изграждат с предимство там, в тези депа, в които се приемат отпадъци от другите общини? Може ли да помислим върху тези възможности?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: По всяка вероятност е възможно.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Ако и вие помислите, ще разберете, че това предложение е доста странно. Първо, всички регионални системи се изграждат и в тях са предвидени съответните сортиращи инсталации и т.н. Ако Вие напишете това, излиза, че някакви хронически проблеми ще има с депонирането на отпадъците и вие ще създавате някакъв регламент за изграждане на такива съоръжения, които би трябвало да са изградени, за едни инцидентни случаи и предварително казвате, че тези инцидентни случаи ще бъдат хронически, защото няма абсолютно никакъв смисъл ако вие имате някакво краткотрайно решение и се налага да изграждате една такава инсталация, ако тя не е нужна за този регион. Ако тя е нужна, тя е в системата за регионално развитие и няма защо да правите допълнително нещо, ако възникне такъв инцидентен случай. Това може да бъде само в някакъв конкретен случай, ако възникне такава необходимост, логично може да се мисли и да се направи, а не да се записва като правило за тези случаи. Но Вие може да го предложите, разбира се, отново ще го обмислим и ако се окаже целесъобразно…
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Защо да плащаме толкова пари да возим софийските бали до Силистра, вместо да заинтересуваме Монтана? Ако искате, дайте до следващия бюджет или в първото решение на ПУДОС да планираме средства за инсталация. Помните тези които гледаха в комисията немската и канадската, които десет пъти намаляват обема и масата на онова, което се депонира. Другото се оползотворява. И да направим един експеримент, в Монтана, например, да видите как ще оползотворим и софийските отпадъци, и по-малко ще платим, вместо да ги возим толкова далече. Тази инсталация ще остане трайно и животът на това депо ще бъде вместо на 20, на 100 години.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Искате ли да работите на инсортиращата инсталация, на която ще се пакетират балите и ще се сортират?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз казах, че тези две технологии, примерно, чиято презентация видяхме на тази комисия в предишния парламент в една друга по-голяма зала.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз мисля, че това е чисто технологически проблем, в който не бива да влизаме, конкретно за софийските отпадъци.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Оставете софийските отпадъци. Там, където ще се приемат петте депа, изградени с публични средства.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Там ще има сортираща инсталация, няма защо да го записват.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Кога?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Едновременно с изграждането на депото се изграждат и сортиращите инсталации. Има специално постановление. Не може да се иска това нещо. Всичките регионални системи ние ги изграждаме заедно със сортираща инсталация, с компостираща инсталация и те ще са там. Защо ще го записвате в закона?
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Госпожо Манева, съгласно европейската директива, не е ли задължително на депото да се изгражда такава инсталация?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Задължително е, но кога? Аз казвам веднага.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Има специално постановление. Ние сме започнали още тази година, има специален график, по който изграждаме тези съоръжения. Какво значи „кога”? Няма да се прави. Изгражда се регионалното съоръжение заедно със сортираща инсталация и инсталация за компостиране на биологичните отпадъци; не се прави само депото. Едновременно се прави график за всичко, така че то ефективно да действа, претоварна инстанция и всичко. Това е система. Ние неслучайно казваме, че това е система за третиране.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Колегите от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, искате ли да допълните нещо на този етап? Не. Благодаря ви.
Други изказвания, мнения, предложения? Обсъждаме закона за първо четене.
Ако няма други подлагам на гласуване проектозакона за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, на първо гласуване. Моля, който е съгласен да предложим на зала да бъде приет законът, да гласува.
Присъстващи: 17. За – 14 за, против – няма, въздържали се – 5.
Комисията прие закона на първо четене.

ПО ТОЧКА „РАЗНИ”:
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Ако някой има нещо по точка „Разни”?
….. Между първо и второ четене да се помисли за самите оператори вътре в общинските системи. Казвам конкретно за операторите за метене и почистване на населените места.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Това е изцяло задължение на самите сдружения. Те сключват договорите. Ние в закона няма как да го отразим.
………… Нямаме възможност там да реагираме. Така ли да разбирам?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Не, това е договор на всяка община ина сдружението.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
…………. Госпожо председател, ако е възможно, във връзка с писмото, което мисля че е изпратено от Дир Канер за оперативна програма „Околна среда”, ако е възможно да поискаме такава информация от министерството във връзка с това писмо и да ни бъде предоставена такава информация на членовете на комисията, ако е възможно, да кажем, на следващото заседание.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви благодаря за предложението, господин Курумбашев. Ние имаме по принцип уговорка с Министерството на околната среда и водите за това, че ще имаме изслушване по въпросите на оперативната програма и ще поискаме информация за последното писмо на генералния директор.
Господин Иван Алексиев – две думи по работната група!
ИВАН АЛЕКСИЕВ: Само едно съобщение във връзка с работната група за генетично модифицираните организми. Знам, че ще ви заинтригува. Предложението е за сряда в 15.00 ч. или в деня на комисията след комисията в четвъртък. Колегите да кажат. Да го оставим за четвъртък за комисията и направо да си продължим?
/Край – 16.30 ч./


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:

/И.Михайлова/