ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми,
№ 902-01-50, внесен от Министерски съвет на 27.11.2009г. /за второ четене в комисията/.
2. Разглеждане на проект на Решение за налагане на забрана за освобождаване в околната среда и за отглеждане с всяка друга цел на генетично модифицирани организми на територията на Република България.

---

Списък на присъстващите народни представители се прилага.
Присъстват и: Министерство на околната среда и водите: заместник-министър Евдокия Манева, Антоанета Димитрова – началник сектор „Генетично модифицирани организми”, Дарина Тодорова и Татяна Султанова – младши експерти в сектор „Генетично модифицирани организми”, проф. Райчо Димков – председател на Консултативната комисия към отдел „ГМО”; Снежана Благоева – началник-отдел „Директни плащания” към Министерството на земеделието и храните, Силвия Бакърджиева – експерт в дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните”, г-н Манасиев - парламентарен секретар и Евелина Петрова – експерт в кабинета на парламентарния секретар, Свилен Овчаров - Коалиция „Да остане природа в България” и други представители на неправителствени организации.
. . .

Председател Искра Михайлова: Добър ден, колеги! Добър ден и на гостите на заседанието на комисията. Продължаваме работа по определения от вчерашното заседание дневен ред, в който точка 1 Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми, № 902-01-50, внесен от Министерски съвет на 27.11.2009 г.
На вчерашното заседание ние достигнахме до § 32, по който имаше серия от дебати. Съгласихме се с това, че днес ще получим допълнителна информация от Министерството на околната среда и водите по този параграф и ще продължим с обсъжданията на § 32.
Преди това искам да информирам членовете на комисията, че в комисията се получи позиция на Омбудсмана на Република България относно измененията на Закона за генетично модифицираните организми. Позицията е на разположение в комисията и ще бъде размножена и раздадена на всички членове на комисията.
Постъпило е и искане от представителите на неправителствените организации, които са в залата. Молят да им бъде дадена възможност за триминутно изслушване на петима представители, записани в присъствения лист на днешното заседание. Основанието на искането е, че ще дадем възможност да бъде защитена позицията на представителите на Научния съвет и Неправителствения сектор от името на Коалиция „За да остане природа в България”, Инициативен комитет на родители и граждани, Национална асоциация на зърнопроизводителите, Национална научна асоциация по пчеларство, Фондация „Биовселена”, Асоциация „Активни потребители”. Искат да имат възможност да изкажат своята позиция по време на днешното заседание.
Аз отново искам да напомня, че ние проведохме две заседания на работна група, изрично създадена между двете постоянни комисии на Народното събрание – по околната среда и водите и Комисията по земеделието. Тези заседания бяха предназначени за това, да се чуят всички страни и всички представени становища бяха получени в комисията и предоставени на всички членове на Комисията по околната среда и водите писмените становища и предложения.
На вчерашното заседание аз предложих, с цел ефективна работа, да нямаме изказвания от неправителствения сектор и гостите. Ако има някакви противни предложения в момента, моля, заповядайте! Това е въпрос на наше решение дали ще дадем възможност на представителите на неправителствения сектор да се изкажат още веднъж в комисията.
Огнян Пейчев: Конкретно мое предложение, тъй като проблемът беше обсъждан в нашата парламентарна група и пак ще поставя въпроса точка 2 да бъде гласувана преди разглеждането на текстовете, тоест мораториумът държа да го гласуваме първо, преди разглеждане на предложенията. Просто моля за това.
Председател Искра Михайлова: Благодаря, господин Пейчев. Господин Тошев.
Лъчезар Тошев: Обратно предложение на предложението на господин Пейчев, с мотива, че ако мораториумът бъде гласуван преди мораториума, след това законът с влизането си в сила, дори без изрично да се упомене, ще го отмени, тъй като това ще е новият акт върху тази материя. Това е моето съображение да очаквам, че първо ще се разгледа законопроектът, ще се приеме и чак тогава ще пристъпим към разглеждането на предложението за решение на Народното събрание, тъй като това е предложение за решение.
Благодарим на господин Тошев. Господин Курумбашев, заповядайте!
Петър Курумбашев: Благодаря Ви. По двете теми вчера ние с решение на комисията се произнесохме по тази тема. Аз това щях да ви предложа – ако няма някакви изключително нови обстоятелства, които са настъпили, като изключа решението на политическата група на „Атака”, въпроси, които един път сме ги решили и после ги решихме в комисията, да си уважаваме решението от предишния ден. Това –първо.
Второто, което щях да ви кажа – аз разбирам вашето желание с оглед на експедитивност да не се дава думата на други, извън народните представители, обаче тук има и колеги от ГЕРБ, които са гледали други закони на второ четене и, примерно, по Закона за радиото и телевизията в Комисията по културата и гражданското общество, се даваше мнение на гилдиите, примерно, да изкажат своето мнение, както и на неправителствени организации с оглед на това, да бъде доста по-експедитивна работата. Има контрол, да кажем, върху времето на изказващите се да се ограничават до един представител, разбира се, но от друга страна, това е смисълът в крайна сметка на парламентарната комисия, където могат да се чуят и различни мнения от мненията на народните представители.
Благодаря Ви.
Председател Искра Михайлова: Аз Ви благодаря, господин Курумбашев. Господин Пейчев, страхувам се, че ние вече се изказахме по Вашето предложение, гласувайки на вчерашното заседание. Вие държите отново да обсъдим Вашето предложение. Добре. Можем да отмятаме предложение по предложение. Постъпило е предложение от господин Пейчев да прекъснем работата по текстовете на законопроекта и да обсъдим предложения текст за мораториум, като разместим дневния ред на работата на комисията. Моля, който е съгласен с това предложение, да гласува.
За – 9, против – 6, въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Моля за извинение. Очевидно имаме разминаване между присъстващите в залата и констатирания кворум, за да започнем работа, който беше 12 човека. Сега определено сме повече – 15 члена на комисията в залата. Тук искам да отбележа само, че отсъствието на г-н Чакъров е по уважителни причини. Той пътува в момента от Пловдив и ще се включи в работата ни. Така че предлагам прегласуване.
Добре дошъл, господин Такоров! Господин Такоров е новоизбраният член на нашата комисия от квотата на БСП.
След като изяснихме кворума, присъствието в момента, поздравихме новия член на комисията, моля да прегласуваме предложението на г-н Пейчев, да прекъснем обсъжданията по законопроекта и да се концентрираме върху обсъждания от група народни представители проект за решение за мораториум за допускането на генномодифицирани организми в околната среда. Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 9, против – 6, въздържали се няма.
Приема се решението Ви, господин Пейчев.
Лъчезар Тошев: Бих искал да обърна внимание, че ако законът се приеме след другия акт, той е новият акт, който действа и другият ще бъде отменен автоматично.
Евдокия Манева: Не е вярно. Те са от съвсем различен характер.
Председател Искра Михайлова: Вашето съображение е отбелязано е в стенограмата. Много е възможно предложението на г-н Пейчев да е обосновано от различни причини. В такъв случай прекратяваме работата ни по законопроекта и се обръщаме към внесения от група народни представители проект за решение за налагане на забрана за освобождаване в околната среда и отглеждане с всякаква друга цел на генетично модифицирани организми на територията на Република България. Номерът на проекта е 054-02-7, внесен от Искра Фидосова, Искренова и група народни представители на 5.02.2010 г.
Тъй като ние имаме тук представител на групата народни представители, който внесе проекта за решение, аз ще помоля г-н Язов да представи мотивите за направеното предложение за решение.
Костадин Язов: Благодаря Ви, госпожо председател. Мотивите с цел откликване на общественото настроение и избягване на всякакви възможни спекулации, основани на икономически интереси, предлагаме налагане на забрана за освобождаване в околната среда и отглеждане на генетично модифицирани организми на територията на Република България за срок от пет години.
Действащите в момента забрани за освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда обхващат само ограничен брой култури, а с предложения проект за решение на Народното събрание се постига максимално разширение на обхвата на забраната за всички видове генетично модифицирани култури и се присъединява към позицията на онези държави членки на Европейския съюз, които водят политика в посока на забрана на генетично модифицираните организми на основание на предпазната клауза, съгласно чл. 23 на Директива 18/2003 г. Искам да направя едно предложение текстът да бъде променен, като проект за решение за налагане на забрана за освобождаване в околната среда и отглеждане на генетично модифицирани организми, тоест, текстът „с всяка друга цел” да отпадне във всяка една точка, където съществува.
Председател Искра Михайлова: Тоест, Решение за налагане на забрана за освобождаване в околната среда и отглеждане на генетично модифицирани организми на територията на Република България. Това е заглавието, това е трета точка в проекта за решение. Това бяха мотивите. Моля, колеги, за вашето становище и съображения по предложения проект за решение.
Петър Курумбашев: Аз имам един въпрос може би към г-жа Манева или други представители на министерството, както прецените. Беше използван доста често аргументът, че не може да се ползват общи генерални забрани, тъй като е възможно да започне наказателна процедура срещу България. Сега ако се приеме такъв мораториум, може ли този мораториум да бъде на такова основание? Вие разглеждали ли сте тази хипотеза? Беше ползван по обратния начин този аргумент, но така или иначе той седи. Какво е Вашето становище?
Евдокия Манева: Ние смятаме, че това е акт на върховния орган на Република България, който се възползва от възможностите на предпазната клауза и временно налага забрана. Това е принцип, който е приложен в Ирландия и ние смятаме, че може да бъде приложен и в България.
Петър Курумбашев: Не виждате опасност от стартиране на наказателна процедура по повод на решението.
Евдокия Манева: Ако стартира наказателната процедура, ще се преценява тогава. Към Ирландия на този етап няма наказателна процедура кардинално да се решава въпросът и просто се изключват всякакви спекулации по-нататък.
Тунджай Наимов: От така предложения проект за решение предлагам в точка 2 във връзка с точка 1 „временно да бъде премахнато”, се спира приемането на заявление от компетентните органи по провеждането на процедури по различни режими и т.н. По точка 3 предлагаме: забраната се налага, фактически махаме 5-те години – това е нашето предложение, да няма определен срок за действие на мораториума, защото с така направеното предложение, от една страна, вносителите на мораториума, както и в мотивите е посочено под натиска на общественото мнение, предлага този мораториум, ние считаме, че тези пет години са само един къс период, след който шестата година това означава ли, че в България ще бъде разрешено пускането в околната среда на генномодифицирани организми. Затова предлагаме „пет години” да отпадне и да е „забраната се налага без срок на действие на този мораториум.
Председател Искра Михайлова: Тъй като господин Наимов изрази позицията на парламентарната група на Движението за права и свободи, аз ще допълня неговото предложение, тоест, ще го прецизирам като предложение на член от комисията. За да бъде по-ясно, думата „временно точка 2” да отпадне, а „точка 3” да се заличи, да отпадне напълно. Това е нашето предложение. Ако се прави мораториум и ако ще се съхранява пускане в околната среда на генномодифицирани организми, това да бъде категорично решение, а не временно отлагане. Тъй като посочването на срока от пет години означава, че може би след шестата година могат да бъдат освободени тези генномодифицирани организми. Това предполага посоченият срок от пет години. Това е нашето предложение, така че имаме едно оформено предложение.
Моля, други предложения и коментари?
Павел Димитров: По отношение на вашето предложение, уважаема госпожо председател, аз считам, че е много обосновано и състоятелно, защото мораториумът, това означава някакво временно ограничение. Обаче да пишем „безсрочно”, просто не пасва на понятието мораториум.
Огнян Пейчев: Може би ще се повторя. В нашата парламентарна група този въпрос беше разгледан подробно и ние затова искаме предварително да бъде приет този мораториум. Считаме, че този срок от пет години е д остатъчен. Всички тук знаем за противоречията, които съществуват в научните среди по този въпрос. Тези противоречия рикошираха в държави като Франция основно и затова ние държим, че за този период научните среди и респективно в Европейския парламент тези противоречия ще бъдат изгладени и регламентирани и тогава вече може да се наложат и други процедури по този законопроект, който стана така оспорван във всички среди, включително и в неправителствените организации. Затова считаме, че този срок от пет години е предостатъчен и дотогава тези въпроси ще намерят точния отговор.
Лъчезар Тошев: Ако ми позволите първо да направя един коментар и след това имам предложение по текста. Първото предложение за мораториум – то не е първото предложение за мораториум върху генетично модифицираните организми. Първото беше внесено на 17 април 2000 г. от мен в Народното събрание. То предизвика първия голям национален дебат за генетично модифицираните организми, с много силна реакция. Това се вижда от аргументите на Министерският съвет тогава по предложението за ратифицирането на протокола от Картахена за био безопасност. Ние бяхме първата страна, която ратифицирането този протокол.
На базата на този проект за мораториум Комисията по околната среда и водите тогава прие становище, което стана база за изработването на Закона за генетично модифицираните организми. Той се изработваше дълго време. Както знаете, беше приет едва 2005 г., но понеже тогава нямаше никаква нормативна уредба, освен една наредба, която се прилагаше, която беше крайно недостатъчна, тогава този мораториум имаше за цел да обърне внимание на правителството – аз принадлежах тогава към мнозинството, когато внесох това предложение, за започналите опити на 20 хектара с генетично модифицирана царевица тогава. Това, в крайна сметка, доведе до поставяне на известен ред във вкарването на генетично модифицирани организми в околната среда. Но мораториумът всъщност не беше гласуван и аз го оттеглих, защото това беше пътят да се намери устойчиво решение, тъй като един мораториум е много слаба защита, когато искаме да постигнем такива цели. Имаме нужда от закон, който да ни гарантира биологичната безопасност и прилагането на принципа на предпазливост .Това беше началото на този дебат. Колегите, които са внесли сега това предложение, внасят всъщност за втори път, като смятат, че по този начин ще успеят да решат проблема с нежеланието на българското общество да приеме генетично модифицирани организми. Знаете, че повече от три четвърти от българските граждани са против въвеждането на генетично модифицирани организми в околната среда.
Опасността от прилагането на мораториум е, че той се приема с едно решение на Народното събрание. Решението е само на едно четене. Има възможност за колизия с текстове на закона по същата материя, за която преди малко споменах. Той е мораториум върху досега действащия закон, тъй като в момента има действащ закон. Там има процедура в чл. 47 и този мораториум всъщност е по процедурата по чл. 47 на сега действащия закон, нали така? След това ние променяме закона и тогава се отварят юридически въпроси.
Аз ще гласувам за такъв мораториум, но не смятам, че той замества приемането на съответните текстове в закона, защото не можем да поемем риска да се провали този мораториум в един момент и веднага да влезе в сила законът така, както го е внесъл Министерският съвет в момента, с всичките тези разпоредби, с които ние не сме съгласни.
По отношение на текста, тъй като това всъщност е решение на Народното събрание, смятам, че можем да си позволим да добавим и някои други неща в това решение. Аз бих искал да ви предложа две допълнителни точки, като подкрепям вашето предложение за точка 2 да отпадне думата „временно”, тъй като така или иначе щом има срок, това означава в този срок и това всъщност е дублиране на едно и също нещо.
Другите две точки, които предлагам – точка 4 „Възлага на Министерският съвет да внесе в Съвета на Европейския съюз предложение за допълнение на Директива 2001/18 на Европейските общности, на Европейския парламент и на Съвета, в която да се даде възможност на всяка страна да въвежда и допълнителни ограничения за освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда на видове от важни за традиционното селско стопанско производство на страната култури, както и за създаване на площи, свободни от ГМО за гарантиране на биологично производство и конвенционално земеделие.”
Точка 5: „Призовава членовете на Европейския парламент от България да подкрепят предложението на Министерският съвет по точка 4.
Това са моите предложения. Нямам достатъчно екземпляри, но на Вас съм Ви дал, госпожо председател.
Председател Искра Михайлова: Аз го имам пред себе си, така че мога да подложа на гласуване Вашето предложение.
Благодаря Ви, господин Тошев. Има направени вече две предложения по текста на предложеното решение. Моля за становища.
Румен Такоров: Аз мисля, че мораториумът е временно нещо и той само ще успокои страстите временно. Това ли е вземаното решение цяло от проблемите за генномодифицираните организми? Мисля, че посоката в която изказаха своята позиция от Движението за права и свободи, ако искаме да решим въпроса кардинално, мисля, че има един единствен начин – да обявим България за зона, свободна от ГМО. Мисля, че по този въпрос може да се говори много какво ще е за и какво ще загубим. Аз мисля, че само ще спечелим от един такъв акт, главно поради няколко причини.
Първата причина е следната. Ние знаем, че всички от политически партии се дава приоритет на позицията на България Това нещо ще даде един много голям, силен тласък на българския туризъм, главно поради няколко причини, да продължат инвестициите в тази насока. Всеки, който идва в България, ще знае, че тя е зона, която е свободна от генномодифицирани организми и навсякъде, където храната и хранителните продукти се предлагат в страната, и те ще бъдат чисти като цяло. Така че ако искаме да решим нещо, ние трябва да вървим по-напред да мислим, а не сега временно само да замажем проблема, защото не вярвам един инвеститор, който ще дойде да инвестира в България, като кой знае дали след пет години дали ще бъде продължен този мораториум, или няма да бъде продължен този мораториум като цяло.
Така че аз мисля, че това е решението на проблема – да вървим кардинално той да се решава, а не само да се мъчим по някакъв начин в момента да решим проблема, защото това е временно решение. Този мораториум може и след две седмици, и след два месеца, и след две години с едно гласуване да отпадне в Народното събрание, защото вие знаете, че това е политически акт на практика. Затова аз мисля, че ако трябва да мислим в тази посока – дали ще е закон за освобождаване на България от генномодифицирани организми, защото мисля, че с мораториум и с решение това не може да стане като цяло, но да тръгнем да мислим в тази посока. В противен случай нищо не решаваме, само си губим времето.
Иван Алексиев: Аз съм провокиран от изказването на господин Такоров. В забраната изрично е казано „за срок от пет години”, така че това, което Вие в момента говорите, че след две седмици, след два месеца или след две години тази забрана може да падне, това е акт на Народното събрание и категорично и ясно е записано, че срокът е пет години. Но да се върнем малко по-назад. През 2005 г. е правен Законът за генномодифицираните организми. В момента сме 2010 г. Точно пет години са минали от приемането на закона. През 2008 г. има поправка. През 2005 г. също има поправка. Обяснете ми, примерно, след шест месеца група народни представители решават да направят някаква промяна в закона. Какво правим тогава? Несериозно звучи да оставим без определен срок тази забрана, така да виси във времето. Това, което се коментира в момента, че решаваме някакъв временен проблем, не е вярно. Ще помоля пак членовете на комисията наистина да не си играят със страховете на хората. Просто не ни отива. Ако искаме да бъдем отговорни и както твърдим, че сме отговорни за нацията, за природата, за туризма, за селското стопанство, да си поемем отговорността, но с такива изявление, видите ли, правим някакви временни предложения, временни, за да успокоим обществото – не. Точно, ясно и категорично е казано: „за срок от пет години”. През тези пет години се работи в посока европейското законодателство, наистина, с наша помощ, което господин Тошев го каза още в първата комисия: имаме евродепутати, всяка една политическа партия има свои представени евродепутати, да инициират промени, България да инициира промени от европейското законодателство, европейските директиви относно политиката на Европейския съюз за генетично модифицираните организми. Имаме сигнал от Европа от г-н Барозу, който изрично каза, онзи ден Европейската комисия обявиха: всяка страна има право на своя национална политика. Това е наша национална политика в момента. Благодаря.
Румен Такоров: Господин Алексиев, аз просто съм притеснен от действията, които се извършват в тази насока и ще спомена само един факт. Преди десетина дена премиерът каза, че лично той и кабинетът са против генномодифицираните организми в България. Той каза, че няма да ги допуснат на територията на Република България. Обяснете ми тогава как октомври месец, на 14 октомври на заседанието на Министерският съвет и министър-председателят, и министрите гласуват за одобряването на три генномодифицирани хибрида в Европейския съюз. Всички знаете, че един от тях е с решаващия глас на министър Найденов. Тогава на кого да вярваме? На Съвета на министрите по земеделието. Аз казах, Бойко Борисов каза, че няма да допусне, но на заседанието на Министерският съвет гласуват Мирослав Найденов да гласува за подкрепа на тези три хибрида. Разбирате ли, че няма грешка в това, което говоря. Така че аз мога да разбера кое е вярно.
Председател Искра Михайлова: Ще отговорите ли, господин Алексиев?
Иван Алексиев: Няма да говорим за това кой колко пъти е гласувал, защото това не е тема на разговора. Дневният ред на комисията е ясен и в момента коментираме точно проект на решение за забрана, а не коментираме Министерски съвет какви решения са приели и т.н. Единствено народни представители, в момента заседава Комисията по околната среда и водите, така че не приемам Вашата дублика, защото не е уместна в момента. Това, че се опитвате по някакъв начин да показвате, че нашето предложение е несериозно, няма да се случи, защото ясно и категорично с три точки е казано какво е становището на политическата партия ГЕРБ. Така че това, което е заявил господин Борисов, това, което сме заявили и ние в нашата предизборна програма, точно в тези три точки е синтезирано абсолютно всичко: абсолютна забрана за генетично модифицираните организми и запазване на България като зелена територия, Зелена България – това, което всички искаме. Иницииране лично на нашите евродепутати от политическа партия ГЕРБ за промяна в европейското законодателство относно генетично модифицираните организми. Благодаря.
Георги Божинов: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми колеги, гости на заседанието,
Смятам, че пререждането на точките в дневния ред и приемането на текста на мораториума с направените изменения от колегата Христов е много уместен. Не трябва да бъде повод в никакъв случай за компромис спрямо текстовете, които ще приемем след това по изменението на закона. Не бива да се каже: ето, приехме мораториум, затова дайте сега малко по-либерално към текстовете и по-безкритично. Това трябва да бъде първият принцип, ако искаме да сме последователни и да получим така желаните политически дивиденти от обществото, което следи много внимателно кой как се държи.
Второ, ако ние не спазим този принцип, който ви предлагам и приемем мораториума, възниква въпросът ако някой не се съобразява с него, какви санкции приеме? Вижте например предложението в § 72 по закона, който ще приемем след малко. То е да отпаднат 133 и 134 от действащия закон, където изрично е казано какъв е размерът на санкцията за субект, който си позволи да наруши мораториума. Ако приемем мораториума, а отменим тези текстове, ние го обезсилваме. Затова аз пледирам като подкрепим мораториума, в никакъв случай да не сваляме критичността и осторожността си, с която разглеждаме измененията и нашите предложения за отпадане на някои от тези изменения.
Ние ще подкрепим този текст с текста, който внася колегата
Ще ми се да има още един пункт. Онова, което може да предпази обществото и човечеството от рисковете и което в същото време може да му даде предимствата на това прогресивно научно направление, което няма да има граници в следващите години, е само науката. Ако вие сте съгласни, ние може да прибавим още една шеста точка в този мораториум, че научните изследвания в тази област като единственият надежден фактор за минимизиране на риска и за получаването на всички дивиденти, които дават научните достижения, ще бъдат стимулирани и организирани по подобаващ начин в българското общество. Това е държавническият, това е отговорният подход.
Има институти към Селскостопанската академия, има във висшите учебни заведения изследвания, ведомствени институти. Всичко това е пръснато, финансира се по някакъв начин, движи се от интереса на научните работници и на други фактори, които имат интереси, но когато тези научни изследвания станат приоритет за страната, ние и ще се предпазим сериозно, и ще получим дивидентите, които несъмнено ще се трансформират в други области за здравето на хората, за нови лекарства и т.н.
Така че това са моите предложения по този въпрос, който разглеждаме.
Председател Искра Михайлова: Благодаря Ви, господин Божинов. Ще ви помоля точно да формулираме Вашето предложение за още една допълнителна точка, за да можем да подложим за гласуване. „Научните изследвания като единствен” – аз стигнах дотук, за съжаление, в моите стенографски възможности – и ще Ви помоля за точна формулировка.
Георги Божинов: Ние до края на заседанието ще помислим заедно, ако не, аз сам ще го предложа.
Председател Искра Михайлова: Други изказвания?
Иван Алексиев: Господин Божинов, искам да Ви уверя, че по точка първа, за която казахте, че приемайки забраната, която предлагаме, не означава, че след приемането й оттук нататък представителите на парламентарната група на политическа партия ГЕРБ ще се отнесат несериозно към разглеждането на закона. Напротив. Защото искахте да се декларира този принцип, нали? Ние го декларираме.
Само бих казал, че оттам нататък това, което предлагате като точки, става вид декларация. Ние не искаме да правим декларации. Ако Вие от Вашата парламентарна група искате да правите декларация, може да я направите. Ние предлагаме една конкретна забрана, което решение се реши вследствие на срещите, които проведохме с неправителствените организации, с академичната общност. Обществото абсолютно очакваше този отговор от нас и ние го дадохме. Така че мисля че тези три точки много ясно и категорично заявяват позицията на политическа партия ГЕРБ. Благодаря.
Петър Курумбашев: Аз исках да подкрепя предложението, направено от г-н Тошев с тези две точки, които той предлага и на общото ни заседание с Комисията по земеделие казах, че не само ние трябва да гледаме как може да хармонизираме нашето законодателство с европейското, а и това, ние като страна член как може да предизвикаме промени в европейското законодателство и е време да дадем и този тон, макар че е ясно България с какво влияние е. Но и заявена позиция по тази тема има смисъл, защото ще предизвика дебат в останалите страни членки. Още повече, че виждаме един консенсус, който би бил подкрепен от евродепутатите от петте парламентарно представени формации, така че тази позиция на България би била доста силна, ако бъде представена от целия политически спектър – имам предвид и либерали, и ЕНП, и социалисти, и „Атака”.
Така че ако включим тези две точки като решения на нашата комисия и за предложение за Народното събрание, ще даде една по-силна позиция и на нашите евродепутати – говоря за всички български евродепутати.
Второ, по отношение на аргументите за това, един мораториум какъв може да бъде, искам да ви припомня: може би един от първите мораториуми, които изобщо Народното събрание на България прие през 1990 г., това беше мораториумът, в който се забраняваше изпълнението на смъртни присъди, вече влезли в сила, минали всякакво обжалване. Такъв мораториум беше приет и там не беше посочен определен срок. Примерно, имал съм възможност да се срещам с хора, които вече имат такива смъртни присъди, влезли в сила и знам кой въпрос ми задаваха: може ли да отменят мораториума или кога изтича този мораториум.
Така че искам да ви кажа, че има случаи на мораториум със срок, има случаи на мораториум без срок. А това, дали някой може да реши да отмени един мораториум, е хипотеза, която в момента няма смисъл ние да обсъждаме. Мнозинството може да реши да промени това нещо или ако се смени мнозинството следващото мнозинство. Но така или иначе, има практика и за двата вида мораториум. Така че в този смисъл бих искал да изразя и подкрепа за предложението на г-н Наимов.
Благодаря Ви.
Председател Искра Михайлова: Благодаря, господин Курумбашев. Господин Тошев, Вие искахте думата.
Лъчезар Тошев: Господин Алексиев, с добронамереност бих искал да предложа същият текст да бъде пренесен в самия закон, който ще бъде една гаранция, първо, че няма да има противоречия между нормите, които съществуват и да създадем един нов параграф в Преходните и заключителни разпоредби, че министърът на околната среда и водите започва да приема заявления по реда на чл. 47 от 1 януари 2015 г. – предлагате Вие, а аз бих казал даже: от 1 януари 2020 г. Това е в Преходните и заключителните разпоредби на самия закон. По този начин вътре ще стои същото нещо, което вие предлагате, ще го има в самия закон. Законът се приема на две четения, има санкция на президента и прочее. Защитата на това, което предлагате, ще бъде много по-силна, ако е записано в закона, което не отменя да приемем и решението, което има смисъл.
Председател Искра Михайлова: Благодаря Ви, господин Тошев. Аз ще Ви помоля когато дойдем до Преходните и заключителни разпоредби в законопроекта, да подновите предложението си. Ще го имаме предвид, разбира се. Това е предложение за нов текст за параграф в Преходните и заключителните разпоредби.
Други изказвания на народни представители?
Ще ми позволите тогава да взема думата като народен представител, а не като председател на комисията, за да изкажа и нашето становище. Тук се чуха много коментари. Благодаря, господин Курумбашев, за напомнянето за това, че в българското народно събрание има приети мораториуми, които нямат определен срок на действие. Има и такава практика. Напълно осъзнавам, че цитирането на практика от минали народни събрания не е най-подходящото и не е най-приемливо в момента, но има такава практика в българското законодателство.
Предложението ни да няма срок в текста за мораториум е свързано с това, че поставянето на срок предполага, че след изтичането на този срик влиза в сила действието на процедура, определена по друг начин. Очевидно процедурата е определена в Закона за генетично модифицираните организми. Тоест, действително мораториумът, представен и внесе сега като предложение от група народни представители, наложен за разглеждане по средата на разглеждането на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми, звучи като временен акт за отговор на настояването на общественото мнение.
Мораториумът, според групата, която представлявам в парламента, не звучи като осъзнато желание за трайно провеждане на политика, тъй като това, което се включва в предложеното решение за мораториум, се разминава с една част от предложените текстове в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми. Точно заради това аз поддържам предложението, което направихме с господин Наимов. Ще го подложа на гласуване напълно нормално, както всички останали предложения, този мораториум да бъде без срок. Тогава той ще бъде израз на политическа воля и ще носи и характера на категорична декларация.
Бих приела всички текстове, свързани с това, българските представители в Европейския парламент да предприемат стъпки за промяна и модернизиране на общото европейско законодателство в областта на генетично модифицираните организми и мисля, че това е приемливо за всички и това също е израз на национална политика, но когато ние едновременно, един през друг гледаме два документа, които очевидно носят различни послания, мисля, че и нашите решения олекват. Точно заради това поддържам предложението за отпадането на думата „временно” и третата точка от предложения текста за решение, с което приключвам изказването си като народен представител и отново влизам в ролята на председател на комисията. Моля ви ако има още предложения и изказвания, вземете думата; ако не, можем да пристъпим към гласуване по направените предложения.
Павел Димитров: Мисля, че примерът, който даде г-н Курумбашев с мораториума на налагане на временна забрана за изпълнение на смъртно наказание, аз ще ви дам още един подобен пример, за да ви кажа своите съображения, че те не са съотносими към нашия случай. Това е преди известно време наложеният мораториум за горите на Симеон Сакскобургготски. Аз не мога да имам такава дълга памет, но и в двата случая няма определен точно срок, но той е ясен: логиката на това безсрочие следва решаването на въпроса по законодателен път, тоест, решаването на смъртното наказание с изменението на закона и сега – решаването на делата на Симеон Сакскобургготски. Така че тези два примера са несъотносими и затова аз не ги приемам, че са безсрочни. Благодаря.
Петър Курумбашев: Точка 2 ми се струва излишна, тъй като приемане на заявление ние не можем да забраним, в мисъл, всеки може да иска да заяви. А сега, че на базата на заявлението органът, който е предаден, дали е МОСВ или в РИОСВ, те ще му кажат: има и решение на Народното събрание, но чисто формално този, който приема заявлението, самото заявление трябва да бъде прието. Въпросът е, че на базата на това заявление трябва да се издаде отказ въз основа на решението на Народното събрание. Затова точка 2 ми се струва излишна. Така че моето формално предложение е точка 2 да отпадне. Просто точка 1 казва всичко. И подкрепата за това, което казва г-н Тошев.
Огнян Пейчев: Аз държа да остане да се спира приемането на заявления, защото това е административна процедура. Тази процедура просто трябва да се спре. Тоест подаването на всякакво заявление моментално ни праща, и отказът от такова, ни праща на съвсем друго място. Така че държа да си остане в точка 2 този текст. Съгласен съм с колегата от ДПС, който в точка 2 е за временно да отпадне.
Георги Божинов: Оттеглям предложението. Съгласен съм с колегата, че това по-скоро е декларация за политическа воля и ако към нея има такава чуваемост, каквато по въпроса, който разглеждаме, мисля, че това ще бъде действие в правилна посока.
Председател Искра Михайлова: Благодаря, господин Божинов. Тоест, Вие оттеглихте Вашето предложение за допълнителна точка 6 след направените предложения на г-н Тошев.
Костадин Язов: Редакционна бележка от името на вносителите. Думата „временно” да отпадне, защото по точка 2 има петгодишен срок.
Председател Искра Михайлова: Благодаря Ви. В такъв случай ще ми позволите да подложа на гласуване едно по едно направените предложения, за да бъдем максимално коректни в изчистването на текста на решението.
На първо място, при мотивирането на внесеното решение от името на вносителите беше направено предложение да отпаднат думите „с всякаква друга цел” в заглавието на решението, тоест предложеният текст е „решение за налагане на забрана за освобождаване в околната среда и отглеждане на генетично модифицирани организми на територията на Република България”. Моля, който е съгласен с тази промяна за предложение, да гласува. Против? Въздържали се?
За – 14, против няма, въздържали се няма.
За пояснение на колегите: представителите на Движението за права и свободи няма да гласуват.
Следващото предложение, което беше направено от г-н Наимов – те са две предложения и след това едното – подкрепено от някой от колегите, е в точка 2 на решението думата „временно” след „точка 1” да отпадне, като текстът на точка 2 става: „Във връзка с мярката по точка 1 се спира приемането на заявления от компетентните органи по повод провеждане на процедури по разрешителни режими за освобождаване в околната среда и отглеждане на генетично модифицирани организми.”
Моля, който е съгласен с така направеното предложение, да гласува.
Тунджай Наимов: Аз го оттеглих.
Председател Искра Михайлова: Добре, оттеглихте го, благодаря. Няма да гласуваме.
Следващото предложение беше на господин Наимов и на Искра Михайлова за отпадане на точка 3 от решението. Забраната се налага за период от пет години и влиза в сила от датата на обнародване на решението в „Държавен вестник”. Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 7, против – 8, въздържали се няма.
Имаме ли нужда от прегласуване?
Реплика: Имам молба да обявявате резултатите, защото тук сме в ъгъла.
Председател Искра Михайлова: Разбирам ви, ще ги обявя, защото очевидно има направена грешка. Благодаря за предложението. Много моля, прегласуваме предложението точка 3 от решението да отпадне. Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 6, против – 10, въздържали се – няма.
Благодаря ви.
Следващото предложение, което беше направено, е предложението на господин Лъчезар Тошев да се създадат следните нови точки в текста на решението:
„Създават се следните нови точки:
Т. 4. Възлага на Министерския съвет да внесе в Съвета на Европейския съюз предложение за допълнение на Директива 2001/18 на Европейските общности, на Европейския парламент и на Съвета, в която да се даде възможност на всяка страна да въвежда и допълнителни ограничения за освобождаване на ГМО в околната среда на видове от важни за традиционното селскостопанско производство на страната култури, както и за създаване на площи, свободни от генетично модифицирани организми, както и за гарантиране на биологично производство и конвенционално земеделие.”
Това е предложение за точка 4. Има предложение и за точка 5:
„Призовава членовете на Европейския парламент от Република България да подкрепят предложението на Министерския съвет по точка 4.”
Моля, който е съгласен с направените предложения за допълнения от господин Тошев, да гласува.
За – 3, против – 9, въздържали се – 1.
Последното направено предложение беше оттеглено от господин Божинов. Има ли предложение, което не сме гласували, което е направено?
Лъчезар Тошев: В закона е. Аз бих предложил 10 години.Желаете ли сега да гласуваме 5 или 10 години?
Председател Искра Михайлова: Дотук гласувахме направените конкретни предложения по точките. Сега ви предлагам да гласуваме текста на проекта за решение на Народното събрание, който, след всички направени промени и неприети промени гласи: „Решение за налагане на забрана за освобождаване в околната среда и отглеждане на генетично модифицирани организми на територията на Република България. Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, реши:
1. Налага забрана за освобождаване в околната среда по смисъла на Закона за генетично модифицираните организми и отглеждането на генетично модифицирани организми на територията на Република България.
2. Във връзка с мярката по точка 1 се спира приемането на заявления от компетентните органи по повод провеждане на процедури по разрешителни режими за освобождаване в околната среда и отглеждане на генетично модифицирани организми.
3. Забраната се налага за период от 5 години и влиза в сила от датата на обнародване на решението в „Държавен вестник”. Това е окончателният текст на решението. Моля, който е съгласен, да гласува.
Ваня Христова: „… за освобождаване в околната среда по смисъла на закона” – какво освобождаваме? Няма го подлога.
Председател Искра Михайлова: „Налага забрана за освобождаване в околната среда по смисъла на Закона за генетично модифицираните организми и отглеждането на генетично модифицирани организми…”
Ваня Христова: Според мен, аз смятам, че трябва да звучи така: „Налага забрана за освобождаване в околната среда на генетично модифицирани организми по смисъла на Закона за генетично модифицираните организми и отглеждането им на територията на Република България”.
Председател Искра Михайлова: Редакционна промяна, последна: предложението е точка 1 да звучи така: „Налага забрана за освобождаване в околната среда на генно модифицирани организми по смисъла на Закона за генетично модифицираните организми и отглеждането им на територията на Република България”. Ясно ли е на всички каква форма придоби текстът? Моля тогава, който е съгласен след всички нанесени редакции с текста на решението, да гласува. Става въпрос за окончателното решение, пълния текст на решението с последната забележка.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
С това беше прието решението за приемане на мораториум.
Огнян Пейчев: Искам да направя едно предложение относно неправителствените организации, които изявиха желание да направят съвсем кратки изказвания. Да бъдат допуснати до изказвания, но регламентирано време, кратко, преди обсъжданията на закона.
Председател Искра Михайлова: Аз ви моля да се върнем към работата ни по второ четене на проекта за Закона за генетично модифицираните организми, като господин Пейчев направи предложение преди да се върнем по същество по работата си по параграфите на законопроекта, да дадем думата на представителите на неправителствения сектор, като лимитираме времето за изказване до три минути, преди да започнем разглеждането. Съгласни ли сте с това предложение на господин Пейчев? Да. Приемаме го с консенсус. Разбираме се за три минути. Моля представителите на неправителствения сектор, заповядайте!
Мариана Христова: Аз съм от Коалиция „За земята”, гражданската организация. След като вчера мина обсъждането на чл. 47, ал. 2 и чухме какво ще съдържа техническото досие на всеки, който иска да сее ГМО, забелязахме следния пропуск, който за нас е непростим. Вие нямате разрешение от собствениците на земята, при положение, че 70% от територията на България е под аренда. Ако искате, мога да ви го изчета като предложение направо, ако искате, мога да ви го обосновавам.
Председател Искра Михайлова: Използвайте времето си максимално, за да го обосновете.
Мариана Христова: По чл. 47, ал. 2, предлагаме следния текст: „Техническото досие съдържа - да бъде добавена точка 9 – нотариално заверено писмено съгласие от собственика на земята в случай, че вносителят не е такъв, и нотариално заверени писмени съгласия на всички собственици на имотите, граничещи с предложения, включително и тези, включени в зоните, определени по Приложение № 2”.
Иначе се нарушава правото на частната собственост и самият собственик няма думата.
Ако аз съм собственик на земята, както аз съм в случая, и не искам на моята земя да се сади ГМО, моят човек, който я е взел под аренда, без моето съгласие може да го насади. Както и ако някой има съседен парцел на моя. Тези договори вече са сключени. Това, което вие предлагате в момента, е ако аз си дам апартамента под наем, някой да ми събори сените вътре без мое съгласие. Просто предлагаме това нещо да бъде включено към техническото досие и тези съгласия на собствениците и на съседните земи да се искат и да са нотариално заверени, защото става въпрос за недвижими имоти. След като видяхме научния подбор на размерите и отстоянията, който беше изключително научен – да се махне една нула отзад, предлагаме и ние по същия начин едни отстояния, за които ние разчитаме на същия научен принцип вие да ни ги приемете.
Нашата група ви предлага 20 километра буферна зона около семеразвъдни комплекси, които ще ги мотивираме с опазването на чистотата на българските породи и семена, 5 километра около всяко биополе, в които е абсолютно забранено да се сади, както и 10 километра около всеки пчелин.
Госпожо Манева, тъй като вчера видяхме, че когато нещо не е упоменато в списъка за гласуване, как се прилага, бих помолила някой от депутатите ако е съгласен, да внесе нашето предложение по въпроса за нотариално заверените подписи, защото иначе то няма как да влезе във вашите документи.
Председател Искра Михайлова: Това е нещо, което аз щях да ви обясня отново, да ви напомня, че ние се намираме между първо и второ четене и в момента разглеждаме предложенията на народни представители по представения законопроект. Ако колега от народните представители припознае вашите предложения и ги внесе като свои, те ще бъдат подложени на гласуване.
Мариана Христова: Има ли някой, който да припознае нашите предложения?
Председател Искра Михайлова: Аз Ви благодаря за това, което изложихте като предложения.
Евдокия Манева: Искам да обърна внимание, че тъй като тук няма представители на научната общност, изключително неуважителният тон, с който беше направено току що изказването, предлагам в следващите изказвания да няма място подобно нещо. Това е изключително некоректно отношение към българските учени. Не бих си позволила никога, каквото и да мисля, да се държа по този начин. Не мислете, че вие сте единствените, които знаете за какво става дума.
Председател Искра Михайлова: Благодаря Ви, госпожо Манева. Основателна е забележката Ви. Благодаря Ви.
Костадин Язов: Може ли след всяко едно предложение да чуваме становището на министерството и на експертите от Министерството на земеделието и храните, защото има някои предложения, които са постъпили днес и се опитват да достигнат до народни представители, които третират становището на други министерства просто като информация да чуваме, преди да припознаем евентуално някое предложение.
Председател Искра Михайлова: Разбира се, бихме могли. След като влязохме в такъв режим да изслушваме неправителствените организации, логично е да изслушаме и противоположно мнение или коментари по предложеното мнение. Ако има становища от Министерството на земеделието и храните или от министерството, госпожо Манева, по съществото на направеното предложение, моля.
Евдокия Манева: Аз, първо, не приемам, че сега в момента трябва да реагираме на току що дадени заявления и текстове. Единствено мога да кажа, че заявления от собственик или нотариално подписан документ от собственика на земята за генетично модифицирани организми може да се иска само ако имате поне някакво наличие на съмнение, че след засаждане на генетично модифицирани организми земята се уврежда. Поне такова нещо досега никой не е твърдял. Така че мисля, че е абсолютно безсмислена тази процедура.
Лъчезар Тошев: Зависи какво разбирате, госпожо Манева, под „увреждане на земята”.
Евдокия Манева:
Лъчезар Тошев: Би трябвало в Министерство на околната среда и водите да се занимават с тези въпроси. аз мога да Ви отправя питане по този въпрос. В случая по чл. 32 и по § 6 дебатирахме за така наречения хоризонтален пренос на гени от вируси, които могат да пренесат гени от генетично модифицирания организъм, примерно, в бактерии. Това беше установено в бактерия, живееща в пчела, което предизвика бурната реакция срещу генетично модифицираните организми преди десет години. Вие можете ли да гарантирате, че в бактериите, които живеят на почвата, където са отглеждани генетично модифицирани организми, например, не са пренесени тези гени и маркерните гени за антибиотичната резистентност? Какъв е начинът да проверим, освен това? Това къде се изследва, за да можем да кажем категорично „да” или „не”, защото все още много въпроси нямат категорични отговори. Аз съм удивен, когато чувам много категорични заключения, че всичко е абсолютно безвредно или обратното, че всичко е абсолютно вредно. Това са крайни позиции. Може да се провери дали е така или не е така. Би могло да се допусне, че има такъв трансфер, тъй като той е доказан научно. Това не се оспорва вече. Надявам се, че и Вие не го оспорвате, защото сте го записали в закона. Тоест, въпросът дали има някакъв ефект върху земята, това включва и микроорганизмите, които живеят в нея. Почвата се състои от всичко това. Така че може да има някакви ефекти. Така че не е съвсем безпочвено това, което се предлага.
Председател Искра Михайлова: Така е, господин Тошев, но аз искам само да напомня, че ние, за съжаление, не сме на етапа на обществено обсъждане на законопроекта, а сме между първо и второ четене на законопроекта, когато имаме ограничени възможности за това, да бъдат внесени текстове и тук се коментират конкретни текстове от законопроекта. Очевидно дебатите по това, има ли научни доказателства за една или друга страна на прилагането на генетично модифицирани организми, ще продължават много години. Току що беше приет петгодишен мораториум, обоснован точно с това, че ще се водят дебати и не са намерени отговори на тези въпроси.
Отново се връщам на това, че ние изслушахме едно предложение от неправителствения сектор. Ако някой от колегите народни представители припознае тези предложения и съображения, те могат по време на обсъждането да бъдат предложени от народните представители.
Огнян Пейчев: Ще бъда съвсем кратък относно притеснението, което беше изразено от неправителствената организация. Искам да кажа, че тези отношения между наемател и наемодател се решават в договора, който те подписват. Арендаторът подписва съответния договор и тези неща могат да бъдат изчистени.
Що се отнася до непосредствените съседи, такъв текста съществува в Закона за устройство на територията. Ние го регламентираме със съвсем други неща, които ще разгледаме в момента в закона за самите отстояния в следващите членове.
Тунджай Наимов: Ще помоля колегите от Министерство на околната среда и водите в крайна сметка да кажат дали е вредно или не е вредно използването на ГМО, защото министър Нона Караджова е заявила, че тези опити са необходими, за да докажем пред Европейската комисия, че това е вредно. В крайна сметка, тук се заявява, че те не са вредни, а министър Караджова в едно предаване заявява, че тези опити се правят точно затова, за да се докаже, че са вредни.
Евдокия Манева: Това са спекулации, господине. Никой от нас никога не се е произнасял дали са вредни или не са вредни. Това, което правим, е, че регламентираме процедура, по която се доказва има ли риск или няма. Ако има риск, не се дава разрешение.
А дали има риск или няма, Вие погледнете документацията, която се изисква. Изискват се научни изследвания, изискват се маса доказателства и въпросът се решава от учени – дали има риск или няма.
Министерство на околната среда и водите не е органът, който може да казва дали е вреден или не е вреден. Правим регламента, който вие трябва да гласувате, защото това е закон.
Петър Курумбашев: Аз искам да ви помоля като процедура да имате предвид като устно мое предложение това предложение, което беше направено от неправителствената организация, за да има възможност народните представители да изразят отношение по направеното предложение. Аз лично не приемам аргумента, че всеки един арендатор трябва да си пази земята с някакъв договор. Вие знаете, че има случаи, където има големи арендатори, които взимат огромни хектари и, да кажем, има малоимотни селяни, които имат по 5 или по 4 декара. Той ще се сети да напише в договора „ти не може да отглеждаш ГМО”. Просто не изглежда сериозно. Ако това е записано в закона и законодателят го е предвидил, ще изключим възможността някой в договора да може да включи или да не може да включи. Така че една превенция от страна на законодателя не ми се струва излишна.
Председател Искра Михайлова: Благодаря Ви, господин Курумбашев. Това означава, че когато ние се върнем към същинската си работа по параграфите и текстовете на законопроекта, Вие ще направите предложение за допълнение и прегласуване на § 27, с който ние приехме чл. 47 – така ли да разбирам Вашето изказване, формално. Благодаря Ви.
Иван Алексиев: Аз искам да направя следното процедурно предложение. Наистина, да се концентрираме върху закона, защото така, както тръгна гледането на законопроекта, ние отново минаваме на обществено обсъждане. Все пак в момента сме в процедура на гледане на второ четене на самия законопроект и чл. 47 гласувахме вчера – § 27, така че предлагам да се върнем на § 32 и да започнем наистина конкретно да работим върху текстовете на закона – това, което в момента е работата на комисията. А не сме в работна група.
Председател Искра Михайлова: Благодаря Ви, господин Алексиев, само напомням, че ние с общ консенсус се съгласихме да дадем думата, преди да започнем работа по текстове, на неправителствените организации.
Иван Алексиев: Молбата ми в такъв случай е: параграфи, които са гласувани, просто да не се коментират, след като са минали вече гласуване.
Лъчезар Тошев: Тъй като ние нанесохме обаче някои поправки в § 27, смятам, че сега трябва да отговорим на това, което сме приели, с уточняване на един въпрос, който остана и затова формално предлагам да се върнем на § 27 и да разгледаме допълнително въпроса за чия сметка са буферните зони, защото би трябвало да е за сметка на заявителя, но това не е записано. Това бих искал да предложа, за да изясним този въпрос. В противен случай въпросът остава неясен. Може да се окаже, че някой ще го интерпретира, че е за сметка на съседите, което е абсолютно несправедливо. Ако някой желае някъде да отглежда, той си поема ангажимента и за буферната зона, която има отстояние до съседния парцел. Така че няма как да не се върнем. Някъде трябва да го запишем. Това е мястото му.
Председател Искра Михайлова: Благодаря Ви, господин Тошев. Ние сме в процедура, разглеждаме на второ четене законопроекта. Всеки народен представител може да прави предложения – както направени писмено предварително, така и по време на заседанията на комисията по второ четене на законопроекта. Мисля, че господата имат право да внесат предложения. Наше право е да ги приемем или не – това вече е въпрос на процедура на гласуването в комисия.
Ще има ли друго изказване на неправителствения сектор?
Веселин Дробенов: Изказвам се също от името на Коалиция „За да остане природа в България”. По образование съм генетик. Приемам забележката на г-жа Манева. Надявам се да ни извините, но все пак експертите, които работим и се надявам, че до известна степен помогнахме на правилните решения, които вие днес взимате или съответно не взимате, но сме от различни групи, така че понякога се случват и такива неща.
В контекста на конкретните ни предложения – те са консолидирани и са отправени общо към вас в момента – аз искам да ви обърна внимание само на още едно нещо – Приложение 2 за отстоянията, които сега се предлагат и които вече съществуват приети в законодателството.
Отстоянията, които сега се предлагат от депутатите, са разглеждани на база семепроизводство и на база опазване на биологичното земеделие. Това обаче със сигурност не важи за някои отстояния, които са вече приети в това предложение и аз бих искал да ви обърна внимание на един текст, който е пред вас в момента. Той е Регламентът за биологично производство, който казва, че при каквото и да било замърсяване с генетично модифицирани организми, биологичните производители губят своя сертификат. Това значи, че ние бихме искали да има максимално големи отстояния, за да може да се гарантира на тези хора, че няма да има замърсяване. При така предложените отстояния обаче съм убеден, че няма учен, който да гарантира на 100%, че това няма да се случи. Всъщност истината е, че малкото отстояния предвиждат процент, който е между 15 и 20, може би малко повече, въпреки че в общото законодателство е регламентиран като 0,9%, процент на заразяване или прехвърляне на материал от генетично модифицирани организми към други такива.
Призовавам ви да обърнете внимание на още едно друго наше предложение, което е за намаляване на този процент до 0,1%.
Благодаря ви за вниманието.
Председател Искра Михайлова: Аз Ви благодаря. Има ли още изказвания?
Георги Божинов: Ако не възразявате, госпожо председател, да решим процедурния въпрос за § 27 – предложението на господин Тошев е изключително уместно. То дава яснота кой осигурява тази буферна зона. Като се върнем към него и с гласуване решим дали го подкрепяме или не, по същия начин да се произнесем за току що направеното предложение, което аз го правя формално, защото го смятам, че е много уместно. Собственикът на земя сключва бланкетен договор. Но ако ще се отглеждат генномодифицирани организми, е нужно неговото изрично съгласие. Това е много добро, много справедливо, но нека да се върнем към § 27 по процедура.
Председател Искра Михайлова: Благодаря Ви, господин Божинов. Ще се върнем по Ваше желание и по желание на господин Тошев.
Последни минути за представителите на неправителствения сектор.
Адвокат Свилен Овчаров: Също съм представител на Коалиция „Да остане природа в България”, родителските и потребителските организации - познавате ме. Ще обърна внимание на въпроса за екологичната отговорност. Ние в нашето становище изложихме едни кратки мотиви за екологичната отговорност. Тук просто ще припомня за какво е тя.
При евентуално замърсяване, както знаете, учените направиха отстоянията при такива научни данни, че при тях има малко замърсяване, при по-големи разстояния, но все пак има някакво. Когато това доведе до реални имуществени щети за биологичния земеделец, той трябва да има някакъв компенсаторен механизъм. Той съществува вече в нашето законодателство. Просто ние бихме желали с цел улеснение на земеделците да има препратка от този закон към другите закони и с цел улеснение на държавните чиновници, които прилагат законите и съдиите.
Ние предлагаме на края или в параграф или в отделен текст да има препратка към Закона за задълженията и договорите и Закона за отговорността от държавата за вреди, причинени на гражданите - сега се казва Закон за отговорността от държавата и общините за вреди. Това е, когато има държавни опитни полета, например, с цел оценка на риска, когато има разнасяне на генетичен материал в околните частни стопанства.
Вторият напълно различен, обособен въпрос е, когато има замърсяване на зоните от „НАТУРА 2000”. Въпреки намалените отстояния вече е възможно да достигне всъщност макар и единични, инцидентни спорадични разсейки, но е възможно да се стигне до такова нещо. Тук те могат съответно да достигнат едно по-сериозно заразяване при различни случаи. Тук ощетен не е конкретно частно физическо или юридическо лице, а е ощетена природата, което значи цялото общество и тук е уместно препращане към Закона за екологичната отговорност, който е приет от България в изпълнение на Директивата за екологичната отговорност.
Благодаря.
Председател Искра Михайлова: Аз Ви благодаря, адвокат Овчаров.
Иван Алексиев: Ще предложим един нов параграф 72б, с който се създава глава 9 „Гражданска отговорност”. Точно там предлагаме да е мястото на тази отговорност, ако се причини волно или неволно замърсяване.
Председател Искра Михайлова: Аз Ви благодаря. В такъв случай направеното предложение ще намери отражение в допълнителните разпоредби в специална глава, в която ще бъдат нанесени допълнителните параграфи.
С това аз благодаря на колегите от неправителствения сектор за направените предложения, заострянето на вниманието ни към някои от текстовете в проектозакона и ви предлагам да се върнем към конкретната работа по параграфите на предложения законопроект.
Вече напомних, че ние спряхме, работейки по § 32 но тъй като има получени предложения, включително и писмено предложение на господин Тошев, което започва с предложение по § 27, който третира чл. 47, и господин Курумбашев има намерение да направи предложения за изменение на текста по § 27, имате думата г-н Тошев и след това г-н Курумбашев.
Лъчезар Тошев: Предложението гласи следното: „В § 27 се добавя нова точка 4, която гласи: „Създава се нова алинея 6 със следния текст:
(6) Площите, необходими за спазване на отстоянията по този закон, се осигуряват за сметка на заявителя, който предоставя документ, удостоверяващ това обстоятелство.”
По този начин, госпожо председател, ние изрично подчертаваме, че е задължение на заявителя да си гарантира буферните зони, които се изискват по закона, всичките буферни зони, по целия закон – те са няколко, включително „НАТУРА 2000”, включително всички останали. Това ще бъде за сметка на този, който си подава заявлението. В никакъв случай не може да се ощетява някой друг затова, че той е решил да си произвежда някъде генетично модифицирани организми.
Председател Искра Михайлова: Госпожо Манева, от името на вносителя ще се изкажете ли?
Евдокия Манева: Не възразяваме. Само че вместо „безличния документ, тъй като няма такъв документ - трябва да кажем какъв е документът, той трябва да представи декларация, тоест да декларира, че е осигурил, а вече контролните органи ще го проверят. Който представя декларация, удостоверяваща това обстоятелство.
Лъчезар Тошев: Може да бъде акт за собственост, може да бъде договор за ползване или нещо друго, документ.
Евдокия Манева: Декларация, че гарантира тази зона. Това е. Никакъв договор за собственост тук не е валиден. Тук е валидно, че той гарантира, че от неговата земя той ще осигури този буферен пояс. Нали това искате?
Председател Искра Михайлова: Господин Тошев? Приемате.
Евдокия Манева: Още нещо. Площите, необходими за спазване на отстоянията по този закон се осигуряват от заявителя, който представя декларация, удостоверяваща това обстоятелство.
Председател Искра Михайлова: Да, с декларация се удостоверява.
Колеги, предложението на господин Тошев, по което не възразява Министерство на околната среда и водите, в § 27 се създава нова ал. 6 със следния текст:
„Площите, необходими за спазване на отстоянията по този закон, се осигуряват от заявителя, който предоставя декларация, удостоверяваща това обстоятелство.”
Моля, който е съгласен да бъде включена към § 27 нова точка 4, която гласи: „Създава се алинея 6”, да гласува!
За – 10, против – няма, въздържали се – 2.
Господин Курумбашев, имате думата за предложение по § 27, изменящ чл. 47.
Петър Курумбашев: Предложението е да се създаде точка 4 на § 27 и тя е в чл. 47, ал. 2. Там е написано: „Техническото досие съдържа” и има изредени осем точки, да бъде добавена точка 9, която да казва: „Нотариално заверено писмено съгласие от собственика на земята в случай, че вносителят не е собственик и нотариално заверени писмени съгласия на всички собствениците на имотите, граничещи с предложения, включително и тези, включени в зоните, определени от Приложение № 2.
Вече се аргументирах веднъж. Смятам, че е по-добре това нещо да бъде регламентирано от законодателя, а не да разчитаме на това, някой арендодател дали ще се сети да си го запише в договора с арендатора.
Костадин Язов: Само едно уточнение, господин Курумбашев. В случай, че някой от собствениците на съседни имоти не е в страната, какво правим?
Петър Курумбашев: Няма смисъл да разглеждаме тези хипотези. Ако някой не е в страната, ако двама братовчеди са се скарали и не могат да дойдат заедно.
Костадин Язов: Има собственици, които не знаят.
Петър Курумбашев: Ако единият работи в Испания, а другият – в България. Тези хипотези не са предмет на този закон.
Иван Алексиев: Но изпадаме точно в такава хипотеза, господин Курумбашев.
Председател Искра Михайлова: Господин Курумбашев направи предложение.
Снежана Благоева (МЗХ): Ще си позволя да направя чисто юридически коментар. Това би било абсолютно неизпълнимо изискване, защото да се получи нотариално заверено съгласие при положение, че част от отстоянията са в рамките на шест километра около мястото, това означава, че или трябва да бъдеш собственик и да познаваш, а те биха могли да бъдат десетки – според мен е просто неизпълнимо от чисто юридическа гледна точка.
Евдокия Манева: При това ние току що казахме, че отстоянията се осигуряват от този, който е заявил. Тоест, за какво ще искаме от съседа, след като той е осигурил тези шест километра, ако току що това записахме. Просто това са абсолютно несъстоятелни предложения. От кого ще искате, след като отстоянието го прави този, който има земята. Тоест с това, което гласувахме сега, за големите отстояния практически е невъзможно. Трябва да притежаваш не знам колко декара земя, за да може да го направиш.
Петър Курумбашев: За да не отидем в тази част, ако приемем, че се иска само на собственика на парцела, намирате ли го за нормално? Реално изпълнимо е, защото иначе наистина го разширяваме.
Евдокия Манева: В случай на аренда се иска съгласие на собственика.
Председател Искра Михайлова: Окончателно предложение от господин Курумбашев.
Петър Курумбашев: „Точка 9. Декларация от собственика на земята в случай, че вносителят нее собственик.”
Евдокия Манева: „Декларация за съгласие”.
Петър Курумбашев: Да.
Председател Искра Михайлова: „Декларация за съгласие от собственика на земята в случай, че заявителят нее собственик.” Това е текстът, който се предлага.
Райна Хардалова: Аз искам да направя един коментар, че направеното предложение включва тази декларация към техническото досие, което обаче трябва да съдържа само информацията, необходима за извършване на оценката на риска. Затова вероятно е по-уместно тази декларация да бъде записана към документите от ал. 5, където се казва „Към заявлението се прилагат удостоверения за актуално състояние на заявителя, документ за платена такса и декларация”.
Председател Искра Михайлова:
Евдокия Манева: Декларация за съгласие от собствениците на земята.
Председател Искра Михайлова: Колеги, окончателно предложението се оформя по следния начин: Към ал. 5 към заявлението се прилагат удостоверения за актуално състояние на заявителя и документ за платена такса, се прибавя и декларация за съгласие от собствениците в случай, че заявителят не е собственик. Това е текстът и мястото е в ал. 5.
Който е съгласен, моля да гласува.
14, против – няма, въздържали се – няма.
Благодаря ви.
Други предложения няма.
. . .
Връщаме се към § 32, на който спряхме вчера нашето заседание. Спряхме с това, че поискахме по настояване на народните представители Министерство на околната среда и водите да ни информира за научните основания, които са доведи до определяне на отстоянията, включени в Приложение № 2.
Евдокия Манева: Аз ще ви представя писменото становище на председателя, заместник-председателя и член на Консултативния съвет, които го дават на базата на заседанието на Консултативния съвет, в което е казано относно технологичните норми за пространствена изолация по видове култури и отстояния от граници на защитени територии и защитени зони от националната екологична мрежа и при конвенционално и биологично земеделие. Предложените отстояния са съобразени с необходимостта от диференцирано определяне на нормите за конвенционално и биологично земеделие с физиологичната и агротехническа характеристика на видовете култури и с нормите в другите страни-членки на Европейския съюз, като те са завишени няколкократно. Така определените технологични норми за пространствена изолация на практика изключват възможността за пренос на генетичен материал от генетично модифицирани върху немодифицирани култури.
Становището е с подписите на господата, на база на предложенията на Консултативния съвет ние сме изготвили Приложение № 2, в което имаме две колони: с минимално отстояние при конвенционален начин на отглеждане и минимални отстояния при биологичен начин на отглеждане и отстояние от националната екологична мрежа.
В това предложение най-ниските разстояния са от 150 метра, което означава, че нормите, които са взети по литературни данни и по данни от други страни за семепроизводство са от порядъка на 15-20 метра. Ние предлагаме 150, а за биологично отглеждане са двукратно увеличени. Ще ви раздадем тази таблица. Ето това е декларацията на научните работници, която ви предоставям и приложението, което предлагаме. Може би трябва да се размножи това предложение да се даде на всички.
Председател Искра Михайлова: Благодаря Ви, госпожо Манева. Комисията ще има грижата в най-оперативен план сега веднага да размножим становището и приложението, за да могат всички да го имат пред себе си. Това беше информацията, която ние очаквахме от Министерство на околната среда и водите, от Консултативният съвет към министерството. Моля за коментари, изказвания, въпроси, предложения.
Иван Алексиев: Нека да видим първо отстоянията.
Председател Искра Михайлова: Добре, три минути почивка, за да се разгледа материалът и да може да се раздаде на всички.
. . .
/След почивката. Заседанието продължава под председателството на заместник-председателя на Комисията по околната среда и водите господин Иван Алексиев./
Иван Алексиев: Предлагам да гласуваме. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се няма.
Преди да започнем, искам да обявя – постъпило е становище от Конфедерацията на труда „Подкрепа”, раздадено Ви е и продължаваме с § 32, чл. 52, където има постъпили предложения и конкретно вече са ни раздадени новите отстояния. Има отстояния, които са: минимално отстояние за конвенционален начин на отглеждане и минимално отстояния – биологичен начин на отглеждане и национална екологична мрежа.
Коментари?
Лъчезар Тошев: Уважаеми господин Алексиев, уважаеми колеги, Министерство на околната среда и водите ни представя едни отстояния, които са на базата на аграрната наука за запазване на биологично производство и на сортове на различни растения. То не включва в случая въпроса за хоризонталния пренос, който е главният проблем при генетично модифицираните организми. Някой тук преди малко спомена, че това се случвало много рядко; напротив, когато бяхме поканили академик Румен Цанев на изслушването, което навремето се проведе по тази тема, той казва, че вирусите пренасят гени във всички посоки и те са фактор на еволюцията.
Въпросът, който ни засяга в момента, е, че те пренасят част от гените, които са използвани за генетично модифицираните организми, както самите гени, използвани при модификацията, така и маркерните гени. За съжаление, все още по-голямата част от маркерните гени в генетично модифицираните организми са маркерни гени за антибиотична резистентност и, както навремето беше казал един друг професор, който по-късно стана академик, Атанас Атанасов, те са за резистентност към ампицелин и канамицин. Ампицелин, както знаете, много масово се използваше, не зная дали не се използва и все още, но това е проблемът, на който Министерство на околната среда и водите не е отговорило и не съм сигурен, че между специалистите, които са изготвили справката, има вирусолог, тъй като няма кой друг да ги пренесе тези гени, освен вирусите.
Как се пренасят тези вируси? Те могат да бъдат пренасяни, както видяхме – намерена е бактерия, живееща в коремчето на пчела, която носи тези гени, значи вирусът е влязъл в пчелата, или изобщо пчелата е пренесла тези вируси, а тя ги пренася, като те могат да полепнат по нейните крака. Тя е насекомо, има шест крака и следователно по всеки един от тях мога да попаднат тези вируси и да бъдат пренесени на много по-големи разстояния от посочените в справката, която сме получили и която е от 150 метра до 6 километра. Казват, че една пчела може да лети до 10 километра, някои казват, че лети до по-малко, но да кажем, че 10 километра. Но не са само пчелите, които могат да пренесат. Това е много ясно.
Реплика: Листните въшки.
Лъчезар Тошев: Листните въшки са на по-малки разстояния, но има такива, които са на по-големи разстояния. Тук говорим за това, че разстоянията са малки и не гарантират биологичната безопасност в този случай. Това означава, че ние трябва да се върнем към този въпрос и да намерим неговото адекватно решение. Не съм убеден, че в момента някой може да каже категорично на какво разстояние не може да се извърши такъв хоризонтален пренос. Ако някой в момента може да гарантира справяне с проблема с хоризонталния пренос на гени, трябва да получи нобелова награда, тъй като проблемът все още не е решен. Защото не е решен, затова казваме да не бързаме да пускаме в околната среда такива видове, защото има още нерешени проблеми. Един от най-известните молекулярни биолози Ервин Чаргаф беше казал, че никога не можем да предвидим всичките последици, които ще се случат. Има още въпроси, които са за изследване и затова би трябвало да поискаме и от нашите учени, ако са с желание да допринесат за тази дискусия, да се обърнат и да проучат въпроса за хоризонталния пренос на гени и как той би могъл да бъде ограничен. Не може да се каже, че не може да бъде ограничен по никакъв начин; имаше опити в Сан Диего при професор Фритмън за справяне с вируса на тютюневата мозайка с генна терапия при растения. Това е друга тема, на която можем да говорим по-дълго друг път.
Във всеки случай, ние нямаме отговор в момента на въпроса и тези разстояния, които Министерство на околната среда и водите ни предлага, могат само да гарантирате, че няма да има опрашване между видовете от един и същ вид от различни сортове и различни култури, само по този начин, те не ни гарантират спирането на хоризонталния пренос.
От друга страна, министерството справедливо включва този проблем в § 6 на закона, но не ни дава разрешението на проблема. Затова не бих се съгласил да намаляваме разстоянията, макар че имаме вече решение за мораториум, но въпреки това, да не намаляваме разстоянията, защото това ще покаже, че не сме обърнали достатъчно сериозно внимание на втория важен проблем, който стои при освобождаването на генетично модифицирани организми в околната среда. Не мога да приема тези разстояния като приемливи, за да бъдат записани в закона. Трябва да бъдат много по-големи.
Иван Алексиев: Благодаря Ви, господин Тошев. Много добре го казахте, но нищо конкретно не чух в случая.
Лъчезар Тошев: Когато започнем да гласуваме приложението, можем да гласуваме конкретните отстояния. Ние коментираме в момента това, което ни беше дадено от министерството, за да гласуваме § 32.
Иван Алексиев: Разбирам, че сте съгласни с предложението на министерството да има отстояния за конвенционално земеделие и други отстояния, които са за биологично земеделие и националната екологична мрежа.
Лъчезар Тошев: Но нямаме за генетично модифицирани организми.
Иван Алексиев: Като стигнем вече до приложение 2, конкретните отстояния, тогава да ги коментираме.
Лъчезар Тошев: Тези отстояния не са за този закон. Те са за другия закон.
Иван Алексиев: В такъв случай да продължим с коментарите по § 32, а отстоянията ще ги коментираме конкретно, когато стигнем до тях.
Георги Божинов: Аз искам да благодаря на колегата Тошев. От неговото на пръв поглед абстрактно теоретично мислене и изложение, ако има дисциплинирано мислене, човек може да мине с голяма лекота към конкретното. Конкретното в случая е, че ако погледнете, това приложение, което ни дават с подписа на тримата високо уважавани български учени, променя съществено втория ред от приложение № 2.
Ако в досегашния закон то се отнасяше и беше към членове 51 (ако не ме лъже паметта, ал. 4, а сега вече 6) и член 71, ал. 3, тук се разширява и отива към чл. 52 и към чл. 52, ал. 2, и към чл. 80. това вече са качествено различни случаи. Затова в стария закон имаше три различни категории, при които се определяха различни отстояния.
Едната категория беше чл. 52, ал. 2, на която сме в момента. Волята на законодателя беше и е добре да си остане следната. Ако има два съседни парцела, в единият е заявена воля за биологично земеделие, в другия има желание за отглеждане на генномодифицирани организми, кой да бъде приоритетният и кой да получи разрешение. Ако в Директива 2001/18 няма основание за промяна на този текст, то в становището на експертната група, която работи по т.нар. туининг проект, точно тук те ни препоръчват, че можем да отменим чл. 52, ал. 2, защото, казват те, няма достатъчно научни данни, че генномодифицираните организми влияят на биологично отглежданите. Но както е сигурно, че на този етап няма данни за едното, така е сигурно, че няма данни и за другото и при това положение аз предлагам да изведем този случай вън от онези, които се решават с Приложение № 2, остане това, което уточнихме за тези зони и собствеността, за която уточнихме преди малко, и нека да остане алинея 2 на чл. 52. Тя ще бъде в духа на тази концептуалност, която развиваме с решението за мораториума и това, което демонстрира и мнозинството, опозицията в съзвучие с общественото мнение. Нищо не пречи когато компетентният орган е пред този казус, съседи, с едното и другото желание, да го предпочетем поради приоритетността на политиката, която се провежда днес и, надявам се, утре, да дадем право на този, който отглежда конвенционално и да подкрепите нашето предложение да отпадне предложението на вносителя за отпадане. Ние предлагаме да отпадне предложението за отпадане на чл. 52, ал. 2 и няма да сбъркаме. (А после ще гледаме таблицата, отстоянията.) За този казус да приемем това решение.
Иван Алексиев: Благодаря, господин Божинов. Вие изглежда не отчетохте, че има предложение от колегата Язов точно промяна само в ал. 2, тоест да се запази 52 и ал. 2 с една малка промяна, където много ясно става въпрос, че се дава приоритет на биологичното земеделие.
Аз мисля, че можем да съчетаем двете предложения.
Георги Божинов: Аз мисля, че може да съчетаем двете предложения.
Иван Алексиев: Коментарът Ви досега беше, че едва ли не коментираме отпадането на чл. 52, ал. 2.
Георги Божинов: Ако забелязахте внимателно, когато посочих приетия текст за собствеността на онези зони, които са буферни между едното и другото, това дава основание да приемем и предложението на колегата Язов и то да бъде като добавка към сега съществуващия текст на ал. 2 на чл. 52 и да бъде „или разположени на отстояние, по-малко от определеното в Приложение № 2”.
Иван Алексиев: Други коментари?
Евдокия Манева: Ние подкрепяме текста на господин Язов – такъв, какъвто е, без оставане на понятията „в съседство”.
Петър Курумбашев: Аз исках да направя едно предложение, което, както преди малко, припознах и което тук комисията гласува единодушно. Сега в случая отново става дума за алинея 2. Ако позволите, да го прочета, тъй като е конкретно предложение и бих Ви го дал като председател на комисията, да имате текста след това. В чл. 52, ал. 2 е предложението. То е в съответствие с това, което предлагате Вие като вносител и г-н Язов, но прави някои уточнения, че министърът на околната среда и водите отказва да издаде разрешение за освобождаване на ГМО в околната среда при неизпълнение на което и да е от изброените по-долу изисквания.
Първо, мястото на освобождаване да е на отстояние, по-голямо от 5 километра, но не по-малко от определените в Приложение № 2, от поле, притежаващо сертификат за биологичен начин на производство, или в процес на сертифициране за биологичен начин на производство.
Второ, мястото на освобождаване да е на отстояние, по-голямо от 20 километра, но не по-малко от определените в Приложение № 2, от външната граница на семепроизводен участък.
Трето, мястото на освобождаване да е на отстояние, по-голямо от 10 километра от пчелини. Тук господин Тошев говори по това колко може да лети една пчела.
Четвърто, предоставено от заявителя нотариално заверено, или ако прецените, както редактирахме в предишния текст, предоставена от заявителя декларация за съгласие за освобождаването на ГМО на определения парцел от собственика или собствениците на земята, ако е под аренда.
Това е конкретно предложение.
Иван Алексиев: Благодаря. Ще може ли да ми го предоставите, защото е дълго?
Лъчезар Тошев: Аз имам едно друго предложение. По § 32 да се създадат две нови точки със следния текст – точка 3 и точка 4.
Точка 3. Създава се нова алинея 2а след алинея 2, със следния текст: „Министърът на околната среда и водите отказва да издаде разрешение за освобождаване в околната среда на ГМО, когато посочената в заявлението площ за освобождаване на ГМО се намира на по-малко от 20 километра от пчелини на физически и/или юридически лица, произвеждащи пчелен мед, чисто от ГМО. Местата за биологично производство на пчелен мед се утвърждават с решение на министъра на околната среда и водите по предложение на производителя.”
Точка 4. В алинея 3 текстът „по алинея 1 и 2” става „по алинея 1, 2 и 2а”, тъй като ние в целия закон никъде не обръщаме внимание на производството на пчелен мед, пчеларите ни обърнаха внимание, че той също трябва да бъде чист от ГМО, а в пчелния мед се намират полени от различните растения. Тук тези разстояния се отнасят главно за предотвратяване на пренасяне на полени, но те не се отнасят за пчелин, нали? Това са много малки разстояния. Затова ако ние искаме да се обърнем и да помогнем на произвеждащите пчелен мед в България, трябва да приемем текст в нашия закон. Няма, пропуснали сме, никъде в закона не говорим за този въпрос.
Ако приемем 20 километра отстояние от такива пчелини за биологично производство - може не всички да са такива, които Министерство на околната среда и водите ще определи по предложение на производителя – някой казва „Искам тук да произвеждам”, и министърът решава и казва: „Това е площ за такова производство”, и от негово отстояние. Тогава можем да гарантираме, че този мед ще бъде чист. Иначе при извършване на проба веднага ще излезе, ако наоколо има генетично модифицирани организми, които пускат полени, че пчелите могат по този начин да ги пренесат и в меда. Това е ясно от само себе си, мисля.
Иван Алексиев: Реплика на господин Пейчев относно изказването.
Огнян Пейчев: Господин Тошев, какво правим с тези пчелини, които са преносими на платформи, които се придвижват? Имаме засаждане на конвенционални култури, или и други, мести се пчелинът, и какво правим тогава?
Лъчезар Тошев: Министърът определя кои са зоните за това производство и ако той иска да ги премести, ще кандидатства отново. Иначе може да произвежда мед, който няма да има сертификат, да е чист от ГМО, няма да има сертификат GMO-free. Той трябва да е сигурен, че като му направят проба, ще му излезе без ГМО, а иначе няма как да бъде сигурен. Това е важно за износа на мед, например.
Костадин Язов: Искам становище от министерството, защото мисля, че предложението, което беше прочетено от господин Курумбашев, се съдържа в детайли и там биха намерили точна обосновка всичките тези точки в самата Наредба за освобождаване на генетично модифицирани организми. Министерството да кажат дали е нужно да бъдат в закона.
Евдокия Манева: Съвсем категорично, нито едно от предложенията не са приемливи. Ние имаме индивидуална процедура точно затова, за да се определя всеки конкретен случай за какво става дума – за пчели ли става дума, кой е в съседство. Погледнете каква документация се изисква. Така че тук умозрителни разстояния – един предлага 10 километра, друг 20 километра – това, което е предложила консултативната комисия, ние имаме пълно доверие в специалистите, които работят в комисията и това приемаме за меродавно. Това са минималните отстояния.
Когато се разглежда всеки случай поотделно, отстоянията могат и да се увеличат, ако за това има надлежна аргументация. Затова смятам, че тук не трябва да правим никакви такива експерименти на базата на нещо, което някой прочел някъде или чул или на някакви абстрактни съображения. Просто има ясна защита от специалисти, които работят по този въпрос.
Иван Алексиев: Министерството на земеделието и храните.
Снежана Благоева: Бих искала да коментирам предложението на г-н Тошев. Това би създало допълнителни проблеми за пчеларите. Ще се налага те да извървяват още една административна процедура с това, да обявяват, да получат разрешение от МОСВ, да бъде очертан съответният район и ако иска да премести пчелите, още веднъж да се обърне към МОСВ. Това е създаване на допълнителни пречки, а за самата процедура за биологично производство има законодателство, което определя каква е процедурата, определя наличие на сертифициращи органи, които контролират производството на биологичните производители, така че мисля, че не е необходимо да се създават допълнителни пречки за производителите чрез приемането на подобен текст.
Благодаря.
Лъчезар Тошев: Това не са пречки за производителите. Това определя едно отстояние, което трябва да се реши в този закон, тъй като това е Законът за генетично модифицираните организми. Пчеларите, които искат да имат чист мед, трябва да имат гаранции за това. Ако им сложите 150 метра, нищо не сте направили. Това на тях няма да им свърши работа, дори 6 километра няма да им свърши работа.
Евдокия Манева: Аз казах, че за пчеларите ще се определи разстоянието на база на конкретната процедура. Изисква се информация за всички съседи до полето. Ако в полето, в което евентуално ще се отглеждат генетично модифицираните организми, има пчелари, които произвеждат по биологичен начин, то, разбира се, отстоянието ще бъде по-различно.
Освен това аз не виждам никакъв смисъл да спорим за тези разстояния. Вчера същите тези професори, които се занимават с това, казаха, че една пчела може да лети максимум до 5 километра, 3 – по изключение по-атлетичните пчели могат да прелетят 5 километра. Така че ние, които сме абсолютни дилетанти, да влизаме в спорове, е абсолютно ненужно. С подписите на тези учени е казано кои са минималните разстояния. Имате и индивидуална процедура, за всеки отделен случай, отстоянията се определят в зависимост от това, за какво става дума.
Лъчезар Тошев: Те са се подписали, но ние носим отговорността, защото ние решаваме. Единствено на едно място има 6 километра в тази таблица. Всичките други са много по-малко. Така че, ето, не е имало вирусолог между учените, нали така?
Ако има в съседство – това е много определено. В какъв радиус от мястото в съседство?
Евдокия Манева: Вие говорихте понятието „в съседство” колко било точно, сега говорите, че не е точно. Кое е истината?
Лъчезар Тошев: Защото няма да е достатъчно. Тук сме казали 20 километра.
Петър Курумбашев: Репликата ми е наистина към тези учени, които днес са ни донесли тези метри, защото аз си представям хипотетично вчера ситуацията ако бяхме приели по-бързичко закона и са ни раздали какви са разстоянията, тук пишеше „соя – 20 метра”, да не приемаме, че вчера сме успели да стигнем до Приложение № 2, гласуваме го, вярваме им безпрекословно...
Евдокия Манева: Искам веднага да кажа, че разстоянието 20 метра, според учените, е абсолютно достатъчно, но го увеличихме просто за да откликнем на настроенията на хората, защото това е самоопрашваща се култура, при която отстоянието е 2 метра за производство на чисти семена. Двадесет метра, беше десетократно увеличено отстоянието. Така че хората не са по-малко отговорни от нас.
Лъчезар Тошев: Ако ми дадете възможност да си завърша репликата. Вчера ни беше раздадено и на мен ми направи впечатление за соята 20 метра, тъй като знаете, че специално соята е огромен процент ГМО, се питах наистина тези 20 метра дали са достатъчни. Аз не съм специалист, който да отговори на този въпрос. Казвам днес: ако вчера бяхме приели това Приложение 2, просто ако бяхме стигнали до края, щяхме да приемем 20 метра. Ако днес го приемем, ще приемем 200 и 400 метра. Ако дойде след една седмица, дали ще бъде 2000 метра?
Така че това, какво казват учените, в случая, както виждаме, те могат да кажат и 20, и 200, а ние тук като законодатели можем да кажем: колкото и да са атлетични пчелите, смятаме, че 10 километра трябва да е разстоянието от пчелините. Това смятаме като законодатели. Учените ни казаха за соята, че може и 20, и 200, а ние ви казваме: щом може и 20, и 200, ние пък ви казваме, че може да е 10 километра от пчелините.
Джевдет Чакъров: Аз ще взема отношение в контекста на това, което говориха колегите за отстоянията. Специално за рапицата и синапа големите отстояния би трябвало да има корелация между тях двете с оглед на това, че и синапът, и рапицата са близки родственици и синапът може да се зарази от ГМО рапица и в резултат би се получил неунищожим от хербициди плевел синап. По данни на земеделци, в момента синапът е най-големият проблем за зърнопроизводителите. С оглед на това наистина бих апелирал към представителите на БАН и на другите от научната общност, да намерим възможно най-добрите позиции, така че да се гарантира това, което бихме искали да постигнем. Казвам го най-добронамерено и коректно. Нека да обърнем внимание: ако има някъде още нещо, което да бъде доогледано и да се доизясни, нека това да бъде направено. Посочвам пример за синапа и рапицата. Благодаря.
Снежана Благоева: Бих искала да подкрепя госпожа Манева с това, че това приложение, още първият оригинален вариант, който е за най-малките отстояния в действащия закон беше изготвен през 2004 г. въз основа на данни от Агенцията за семеизпитване, пробация и самоконтрол. Тези отстояния, които те използват при производството на семена, които гарантират чистота на семената, бяха предоставени на народните представители и бяха завишени поне три пъти с цел гарантиране на сигурността на негенетично модифицираното производство. Сега тези отстояния се увеличават повече и повече. Това, което искам да кажа, е, че към оценката от научните организации е добавена и оценката на специалистите, които на практика работят в семеизпитването, тоест, не говорим за нещо случайно. Това исках да добавя.
Иван Алексиев: Благодаря Ви. Други изказвания?
Йоана Кирова: Аз искам отново да се върна към темата за пчелите и пчелините. Моето предложение към приложението, което учените подават, е също да споменем някакво минимално отстояние от конвенционалното и да има и такова и от биопроизводство, защото, наистина, така разглеждайки, ние разглеждаме единствено земеделските култури, а наистина няма споменат минимум, дори минимум да заложим, отстояние за пчелините.
Иван Алексиев: Благодаря. Да разбирам, че в Приложение № 2 да запишем и за пчелините с минимални отстояния. Мисля, че това е добро предложение, но все пак трябва да го запазим за приложение № 2, когато коментираме.
Георги Божинов: Предлагам да гласуваме следното решение: Комисията подкрепя предложението на народните представители Лъчезар Тошев, второто предложение, което е нашето, на Искра Михайлова, на Джевдет Чакъров и колегата Наимов, тоест всички по принцип. Комисията подкрепя и предложението на г-н Язов. Тогава тестът става останалият текст, плюс това, което предлагат колегите и това да гласуваме като становище по ал. 2 на чл. 52. Нали това удовлетворява всички вносители?
Евдокия Манева: Това, което ние сме заели като позиция и съобщихме предишния път, е, че ние по принцип приемаме вашите предложения, алинеята остава, но в редакцията на г-н Язов.
Георги Божинов: Да, в редакцията на Язов. Това да гласуваме предлагам и тогава по отношение на пчелите за остане отделно.
Евдокия Манева: За пчелите ще се консултираме за разстоянието, което евентуално да влезе в Приложение № 2.
Иван Алексиев: Предложението на г-жа Кирова е много добро.
Лъчезар Тошев: Тук спорихме за думата „в съседство”. Имаше предложение да отпадне.
Евдокия Манева: Няма „съседство”, отпада. Казваме: в редакцията на г-н Язов.
Лъчезар Тошев: Господин Язов е предложил: думите „в съседство” се заличават. Предлагам да не се заличават. Да отпадне тази част от неговото предложение.
Иван Алексиев: Сега ще прочета целия текст така, както се получава: „Министърът на околната среда и водите отказва да издаде разрешение за освобождаване на ГМО в околната среда, при наличие на поле с биологичен начин на производство, разположено на отстояние, по-малко от определените в Приложение № 2.”
Георги Божинов: Приемливо е.
Иван Алексиев: Мисля, че този текст е много добър.
Евдокия Манева: То е ясно, че става дума за съседство.
Иван Алексиев: Таблиците, които ще разглеждаме в § 80, накрая, има възможност пак да се променят тези отстояния.
Евдокия Манева: Не в съседство само, а може в съседство да има друго поле, обаче ако е на 6 километра, пак не може.
Лъчезар Тошев: Обаче може да са много по-големи съседните площи. Тук това са 150 метра!
Евдокия Манева: Не може на такова разстояние, казвам. Не може да остане „в съседство”, защото в съседство може да нямате поле, което е, а да има друго поле, но минималното разстояние е 6.
Лъчезар Тошев: През него е.
Евдокия Манева: През полето. Има най-различни, има и малки, има и големи.
Иван Алексиев: Господин Тошев, нали след това ще коментираме тези отстояния. Така че, обединяваме се около този текст, по принцип се приемат предложенията на народните представители г-н Тошев, г-н Божинов, г-н Курумбашев, г-жа Михайлова, г-н Чакъров, г-н Наимов, г-жа Михайлова, г-н Иванов и г-н Язов и г-н Алексиев – като текстът става:
„Министърът на околната среда и водите отказва да издаде разрешение за освобождаване на ГМО в околната среда при наличие на поле с биологичен начин на производство, разположено на отстояние, по-малко от определените в Приложение № 2.”
Подлагам на гласуване този текст. Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 1.
По реда на постъпване, предложението на г-н Курумбашев.
„§ 32. В чл. 52 се правят следните изменения: ал. 2 се изменя така: „министърът на околната среда и водите отказва да издаде разрешение за освобождаване на ГМО в околната среда при неизпълнение на което и да е от изброените по-долу изисквания:
1. Мястото на освобождаване да е на отстояние, по-голямо от 5 километра, но не по-малко от определените в Приложение № 2 от поле, притежаващо сертификат за биологичен начин на производство или в процес на сертифициране за биологичен начин на производство.
2. Мястото на освобождаване да е на отстояние, по-голямо от 20 километра, но не по-малко от определените в Приложение № 2 от външната граница на семепроизводен участък.
3. Мястото на освобождаване да е на отстояние, по-голямо от 10 километра от пчелини.
4. Предоставено от заявителя нотариално заверено писмено съгласие за освобождаване на ГМО на определения парцел от собственика на земята (собствениците на земята), ако е под аренда.”
Който е за това предложение, моля да гласува.
За – 6, против – 8, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Предложението на г-н Тошев – създава се нова ал. 2а след ал. 2 със следния текст: „Министърът на околната среда и водите отказва да издаде разрешение за освобождаване в околната среда на ГМО, когато посочената в заявлението площ за освобождаването на ГМО се намира на по-малко от 20 километра от пчелин на физически и/или юридически лица, произвеждащи пчелен мед, чист от ГМО, местата за биологично производство на пчелен мед се утвърждават с решение на министъра на околната среда и водите по предложение на производителя.
Точка 4. „В алинея 3 текстът „по ал. 1 и 2” става „по алинея 1, 2 и 2а”.
Моля да гласуваме. Който е за?
За – 6, против – 10, въздържали се – няма.
Предложението и на г-жа Кирова относно пчелините. По принцип приемаме съгласие на комисията, така че по принцип приемаме предложението.
Йоана Кирова: Да, ако смятате за по-адекватно, все пак да дадем някакво време да се изработят отстоянията, примерно, до следващото заседание.
Иван Алексиев: До следващото заседание.

§ 33. В чл. 54, ал. 3 думата „научна” се заличава. Няма други предложения.
Джевдет Чакъров: Както в предходни текстове се обединихме да запазим тази терминология, аз предлагам и тук да добавим и друга информация, ако целта е да се разшири обхватът, да се получава информация. Нека, вече се обединихме, по същия начин за една такава позиция и тук да бъде пренесено, да бъде „научна и друга информация”, която да включи целия обхват.
Иван Алексиев: Предлагам на гласуване предложението на г-н Чакъров, защото има логика в това, което казва. Преди това намерихме обединение точно в тази връзка. Който е за, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се няма.
§ 34. Създават се чл. 56а и чл. 56б, които са на вносителите. Няма предложения. Коментари?
Който е за, моля да гласува за предложението за § 34.
Предложението се приема с болшинство.
§ 35, който се отнася за чл. 57, ал. 1, т. 2, пред думата „площи” се добавя: „местоположение и размер на”. Предложения няма. Това е предложението на вносителя. Да гласуваме. Който е за, моля да гласува.
§ 36, чл. 58, след думите „събира такса”, се поставя и се добавя: „определена в Тарифата по чл. 15”. Няма предложения. Който е за, моля да гласува.
Предложението се приема с болшинство.
§ 37. В чл. 59, ал. 1 думите „които не са храни или съставки на храни, по смисъла на Закона за храните”, се заличава.
Георги Божинов: Господин председател, аз предлагам тук да направим малък коментар с помощта на колежките от Министерството на земеделието и храните, когато отпаднат тези думи, какво поле се получава, че е в правомощието на министъра и това, което изваждаме, на кого става правомощие. Ако обичате, да помолите да коментират.
Снежана Благоева: Аз мисля, че тук все пак, като разгледахме внимателно текста, е уместно да отпаднат храните, защото в началото на закона е определен обхватът на Закона. Храните и фуражите, ветеринарно-медицинските продукти, продуктите за хуманната медицина – те са изключени от обхвата на закона като цяло. Те се регулират от специални режими. Законът и храните се регулират по Регламент 18/29 от 2003 г. и в Закона за храните е определено кой е компетентният орган по регламента.
Георги Божинов: Това отново е министърът.
Снежана Благоева: Министърът на здравеопазването е за храните; министърът на земеделието е за фуражите. И храните, и фуражите въобще като цяло са изместени от обхвата на закона. Така че това заличаване тук, според мен, е адекватно.
Георги Божинов: Тоест, можем да го приемем без притеснение.
Снежана Благоева: Да. Не се получава вакуум в законодателната рамка.
Иван Алексиев: Благодаря Ви. Господин Божинов?
Георги Божинов: Удовлетворен съм.
Иван Алексиев: Удовлетворен сте. Добре, подлагам на гласуване. Който е за, моля да гласува.
Комисията приема предложението с болшинство.
§ 38. В чл. 60 се правят следните изменения и допълнения. В ал. 1 има две предложения – на господин Язов и на господин Алексиев. Господин Язов, ще вземете ли отношение?
Костадин Язов: Ще взема отношение само за мотивите. По отношение на т. 1, ал. 1, буква в не е коректно да се препраща към решения на Европейската комисия и с наредба по чл. 45 е предвидено въпросният формат да бъде определен със заповед на министъра на околната среда и водите. Предстои това да бъде направено по-нататък.
По отношение на точка 2, ал. 3 е отстраняване на техническа грешка.
Джевдет Чакъров: Бих искал да взема отношение по предложението за ал. 1, т. 8 – „5 години” се заменят с „10 години”. Аз не бях тук при разглеждането на мораториума. Мисля, че отново се декларира консенсусна позиция по отношение на генетично модифицираните организми, а тук срокът на разрешението се увеличава от 5 на 10 години. Моето предложение е да си остане във варианта, който е в сега действащия закон от 5 години и ако има други съществени аргументи, с които се налага това да става на 10 години, бих искал да ги чуя. Но по-скоро моето предложение е да си остане във варианта, който е сегашният вариант на ал. 1, т. 8. Благодаря.
Евдокия Манева: Има само един единствен аргумент и това е, че срокът в директивата. Просто ние сме длъжни да я транспонираме. Не се предвижда всяка страна да определя продължителност на разрешението в зависимост от нейното усмотрение за 10. Знаете, че въпросните 31 продукта, които са на страницата на Европейската комисия, са за 10 години.
Джевдет Чакъров: От друга страна, на всеки 5 години може да се прави електроизолация, да се направи научен анализ.
Евдокия Манева: Нали знаете, че в момента, в който имаме някаква нова информация, а Вие току що добавихте „и друга информация”, веднага се преразглеждат нещата. Освен това винаги имаме право да поискаме допълнителна информация и да се стартира процедурата. Това е предвидено като процедура.
Георги Божинов: Аз приемам тези аргументи, че има други лостове, с които ако възникнат обстоятелства, но формално погледнато директивата като казва „не по-дълъг от 10”, нарушение ще бъде, ако пишем „11”. До 5 е в смисъла и в духа. Чисто формално говоря, не е нарушение.
Евдокия Манева: „От 10 години” е.
Георги Божинов: Ако е „от”, е едно, но ако е не „по-дълъг”, е друго.
Евдокия Манева: В превода е „от 10 години”. Не „по-дълъг”.
Иван Алексиев: След като е „от 10 години”, трябва да се гласува така, както е предложено. Господин Тошев сега видя директивата.
В случая, след като е записано „от 10”, не можем да го коментираме. Текстът е следният: „Съгласието се дава за максимален период от 10 години”. Може да бъде по-малко, разбира се. Трябва да се уточни това нещо.
Лъчезар Тошев: Господин председател, предлагам да повторим точно израза от директивата, да бъде точно: „максимален период от 10 години”.
Евдокия Манева: Така че да не се хващат за думата, когато проверяват закона.
Лъчезар Тошев: „Съгласието се дава за максимален период от 10 години, считано от датата, на която е издадено съгласието.” Това е текстът.
Евдокия Манева: Предлагаме точка 8 да има тази редакция „Предложение за срока на действие на разрешението за пускане на пазара за максимален срок от 10 години”.
Георги Божинов: Напишете го: това е редакция на комисията, за протокола.
Евдокия Манева: Да, за максимален срок, то е ясно, че е „считано от датата”, няма нужда да обременяваме текста.
Точка 8. „Предложение за срока на действие на разрешението за пускане на пазара за максимален срок от 10 години”, както е редакцията вя директивата.
Иван Алексиев: Предлагам да гласуваме.
Джевдет Чакъров:
Иван Алексиев: Господин Чакъров, Вашето предложение постъпи първо, така че ще гласуваме първо Вашето предложение. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 5, против – 9, въздържали се – 2.
Предлагам да гласуваме предложението на г-н Тошев, както господин Тошев го дефинира. Само че го няма записано – както е записано в директивата, така се транспонира в точка 8, заедно с предложението на господин Язов. Който е за, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 10, против – 1, въздържали се – 2.
§ 39. Създава се чл. 60а, който е предложение на вносителя. Има предложение на господин Язов в § 39 член 60а, т. 3 да придобие следната редакция: „Точка 3. Информацията относно възможността за участие на обществеността в процедурата за обществено информиране, което се провежда на ниво Европейски съюз.”
Евдокия Манева: Вместо „информиране”, предлагаме „обсъждане”: „…за процедурата за обществено обсъждане, която се провежда на ниво Европейски съюз”.
Костадин Язов: Мотивите са подобни. Не е коректно да се препраща към член от директивата на европейските институции и е правилна корекцията на министерството да заменим думата с „обществено обсъждане”.
Иван Алексиев: Който е за, моля да гласува.
Комисията гласува предложението единодушно с 16 гласа „за”.
§ 40, член 64.
Лъчезар Тошев: Това е предложение да отпадне едно обсъждане по предишния член 63. Предлагате да отпадне член 64. Защо да отпада?
Евдокия Манева: Ние сме казали, че приемаме по принцип, но го слагаме в чл. 66а. Тоест приемаме по принцип предложенията на всички.
Имах процедурно предложение от името на г-н Язов и от името на г-н Чакъров и от мое име да направим следващо заседание на комисията и сега да прекратим обсъждането.
Иван Алексиев: Аз исках да уважа желанието на господин Божинов да гласуваме § 40 и да спрем обсъждането. Това беше идеята – да го гласуваме по принцип и да го кореспондираме към чл. 66а.
Благодаря на всички колеги и на колегите от министерствата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОСВ:
/И.Михайлова/