ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми, № 902-01-50, внесен от Министерски съвет на 27.11.2009 г. (за второ четене в комисията)

---

Председател Искра Михайлова: Добър ден, дами и господа! Откривам заседанието на Комисията по околната среда и водите. Имаме кворум. Очакваме още колеги, които ще се присъединят към нас. Днес имаме поредно извънредно заседание на комисията, посветено на разглеждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за генномодифицирани организми, № 902-01-50, внесен от Министерски съвет. Законопроектът е за второ четене в комисията.
На заседанието на комисията днес с нас са министър Нона Караджова - радвам се, че сте тук госпожо Караджова, заместник-министър Евдокия Манева, Антоанета Димитрова – началник на сектор „Генетично модифицирани организми”, Дарина Тодорова и Татяна Султанова – младши експерти в сектора „Генетично модифицирани организми”, проф. Райчо Димков – председател на Консултативната комисия към отдел „Генетично модифицирани организми”. Имаме представители на Министерството на земеделието и храните: госпожа Венцислава Тасева – директор на дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните” и Силвия Бакърджиева – експерт в дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните”. Казвам „Добре дошли!” и на всички представители на неправителствените организации и гражданския сектор.
Има ли други предложения по дневния ред на днешното заседание? Няма. Да приемем, че се концентрираме върху точка единствена от дневния ред. Продължаваме разглеждането на законопроекта за второ четене.
В края на предишното заседание миналия четвъртък комисията приключи работата си с приемането на § 39.
Следващият параграф, към който апелирам да концентрираме вниманието си, е § 40, който отменя чл. 64 от сега действащия закон.
Евдокия Манева: Тъй като при предишното заседание бяха направени предложения във връзка с отстоянията от пчелините, се налага да се направят известни корекции в чл. 51, ал. 6 и в чл. 52, ал. 2, които вече приехме.
Председател Искра Михайлова: Благодаря Ви. Само напомням на колегите, че това касае § 31 и § 32 от законопроекта. Ако си спомняте, при предишното заседание ние приехме по принцип текстовете с уговорката, че те ще бъдат прецизирани във връзка с направените впоследствие предложения за пчелините. Ще помоля г-жа Манева да прочете предложените текстове.
Евдокия Манева: Ние предлагаме да включим изискване за биологичния начин на производство и за отстояние от пчелини общо, тотално 7 километра, без да го диференцираме както е в таблицата, а в таблицата, която сме предложили, отстоянията да са за конвенционален начин на производство и защитени територии. Тогава в чл. 51, ал. 6 текстът ще стане: „В разрешението по алинея 1 се определят срокът и условията, при които се извършва освобождаването на ГМО в околната среда, включително задължителните отстояния на площите, засети с генетично модифицирани растения от площите с биологичен или традиционен начин на производство и от пчелини, които не могат да бъдат по-малко от посочените в Приложение № 2, а за биологичното производство и пчелините – не по-малко от 7 километра.
Председател Искра Михайлова: Колеги, това са гласувани текстове, но това е предложение за последната редакция с конкретизиране на отстоянието от пчелини и биологично производство.
Георги Божинов: Тоест, не се налага при това положение да дописваме ред 11 в Приложение № 2, а самото съдържание на текста решава въпроса.
Евдокия Манева: Да, а таблицата ще я поправим само: за конвенционален, два пъти по-големи за защитени територии.
Председател Искра Михайлова: Има ли други съображения?
Петър Курумбашев: Ако си спомняте, аз бях припознал подобно предложение на предишната комисия, но то беше отхвърлено. То беше за 10 километра. Така че ако се връщаме, просто молбата ми е да гласуваме същия текст, който предложи г-жа Манева, само че не със „7”, а с „10”. Иначе приветствам факта, че те внасят такова предложение.
Лъчезар Тошев: По принцип ние трябва да гласуваме формално този текст, но имаме спор върху разстоянието. Беше изтъкнато от г-жа Манева, че според Министерството на околната среда и водите и специалистите, които подпомагат неговата дейност, една пчела може да лети до 5 километра. Какво прави, когато лети? Защо трябва да бъде ограничен този пренос, това разстояние до 7 километра, когато знаем, че пчелите биха могли да пренесат вируси, съдържащи гени от генетично модифицираните организми, други организми на една територия, на която да кацат и други пчели, идващи от други разстояния. Тоест, разстоянието 7 километра не е достатъчно, за да имаме гаранция, че ще има наистина биологична безопасност и ще се постигне целта да се произвежда мед, който не е чист от генетично модифицирани култури, тоест, не съдържа в себе си полени, но и други вещества, които са дошли от генетично модифицираните организми и могат да бъдат засечени при правенето на проверка дали медът е чист. Затова смятам, че трябва да бъде доста по-голямо, повече, отколкото е двойното разстояние трябва да бъдат. Минимумът, ако смятаме, че е 2 километра повече, трябва да бъде поне 12 километра отстоянието.
Костадин Язов: Защо във връзка с изказването на господин Тошев не го направим 15, да забраним на територията на целия свят?
Лъчезар Тошев: Подкрепям за 15 километра също.
Иван Алексиев: Аз имам въпрос към господин Тошев пчелите от Румъния как ще ги спираме и какво отстояние ще слагаме, или примерно от Гърция?
Лъчезар Тошев: Ние можем да сложим на територията на България. Понеже Вие декларирахте съвсем официално, че сте против това, България в България да се освобождават в околната среда генетично модифицирани организми, не виждам защо трябва да се противопоставяте на такова предложение. Това гарантира, че няма да има проблеми за тези които произвеждат мед и той ще бъде от чисто генетично модифицирани организми. Защо да не подкрепите предложението на колегата за 15 километра? Аз се присъединявам към него, за 15 километра.
Иван Алексиев: Защото, господин Тошев, това са едни реални отстояния. Тук има представители на биоземеделие, на Пчеларския съюз. Те могат да кажат дали тези отстояния са реални или не. Ако трябва да си играем само на цифри и да припознаем някакво предложение, наистина, може да кажем на територията на цялата страна, чисто популистично, просто за да кажем да, ето, това е. ние в момента се опитваме да правим един действащ закон. Това не е един мъртъв закон, който само да фигурира в законодателството на България.
Председател Искра Михайлова: Много моля народните представители: нека да се концентрираме върху текстовете и направените предложения, а да не се връщаме към исконния спорт. Така или иначе, ние гледаме законопроекта за второ четене.
Що се отнася до това, да забраним на територията на целия свят, господин Язов, на предишното заседание на комисията ние гласувахме за забрана на територията на България.
Евдокия Манева: Още едно уточнение. Става дума за постоянните пчелини регистрирани по Закона за пчеларството – да уточним, за да не препращаме повече към таблицата, от която този текста ще отпадне.
Председател Искра Михайлова: Заповядайте, госпожо Цачева! Имаме удоволствието да кажем „Добре дошла!” на председателя на Народното събрание госпожа Цачева, която се включва в заседанието на комисията.
Напомням на всички колеги, че в момента гледаме текста на § 31, който променя чл. 51 и във връзка с постигнатото от нас – вече гласуван текст и очакване да получим редакция от Министерството на околната среда и водите във връзка с коментарите за пчелините, ние имаме 3 предложения.
Едното предложение е отстоянието да бъде 7 километра, а другото предложение 10 километра на господин Курумбашев.
Петър Курумбашев: Аз поддържам предложението за 10 километра, тъй като това е автентичното предложение и на неправителствените организации, а не всеки да наддава и да коментира колко километра повече може да даде, или пък да правим коментари за трансгранични пчели. Така че молбата ми е наистина за 10 километра и да се подложи на гласуване, или ако вносителят приема такова становище, да се обединим около 10 километра.
Председател Искра Михайлова: Благодаря Ви, господин Курумбашев. И предложението на г-н Тошев, което беше за 15 километра. В тази ситуация, в която сме, аз ще подложа на гласуване – ние така или иначе трябва да прегласуваме текста, ще подложа на гласуване всяко едно от направените предложения.
Джевдет Чакъров: Аз съжалявам, че закъснях малко – бях в Комисията по еврофондовете. Моето предложение е да чуем представителите на БАН или научната общност. За мен и за колегите в случая най-меродавно ще бъде мнението и становището на научната общност, в този случай да ни кажат кои отстояния биха гарантирали в случая целите, които бихме искали да постигнем. Не един да предлага 5, друг 10, трети 12 и тук чрез гласуване да решаваме с други аргументи. За мен най-важните са аргументите, които бихме чули от представители на БАН.
Председател Искра Михайлова: Това е процедурно предложение на господин Чакъров. Ще чуем и страната на биопроизводителите и пчеларите. Нека първо да дадем думата на представители на БАН. Аз прочетох името на член на комисията. Тук ли е? Професор Димков? Имаме ли представител на научната общност в залата?
Райчо Димков: Председател съм на Консултативната комисия към Министерството на околната среда и водите. Още в началото обаче искам да кажа, че не съм специалист по пчеларство и това излиза малко извън правомощията на комисията, още повече на нейния председател, в смисъл, че по правилника и по сега действащия закон ние вземаме отношение от чисто научната страна на въпроса, в смисъл, разрешение за внос, за отглеждане на растения и за помещения, където да стават тези лабораторни опити.
Въпросът конкретно за пчелите, както беше поставен, доколкото сме се запознали с научни публикации по този въпрос, последните години се спрягат т.нар. нарушение, колапс на пчелните семейства в следствие от такива екологични отклонения. Точно тук има спорове. Половината от научната общност приблизително твърди, че причина за това са генно модифицираните растения, другата половина – че това са пестициди, вируси, акари и т.н. и няма единство по този въпрос.
Колкото до километрите, аз не мога да взема пряко отношение, защото, както казах, не съм тесен специалист по пчеларство. По-скоро друго – ако погледнем нещата от друга гледна точка, от гледна точка на това кои имат най-голям шанс да бъдат като генномодифицирани растения, царевицата не е култура, която се опрашва от тези пчели. Също така тютюнът също не е култура, която да се опрашва от пчели. Картофът – другият спорен въпрос, не се опрашва от пчели. Единствено най-близко като генномодифициран организъм стои памукът. Опрашването на памука около 80 % вече имат участие пчелите. Но пак повтарям, за съжаление, госпожо председател, не мога да взема такова отношение към тези числа 7, 10, 15.
Председател Искра Михайлова: Благодаря Ви, господин професор. Има думата представителят на Съюза на пчеларите.
Илия Цонев: От пчеларския бранш съм. Предложението ми е да се обединим около 10 километра, тъй като и при майко-производството, за да има пълна изолация от възможно смесване, е 10 километра. Това е радиус от пчелина. Тоест, на 10 километра пчелите летят за събиране на мед 3 до 4 километра, но при по-слаба паша отлитат и на 10 километра. На 10 километра са намирани пчели. Така че смятам 10 километра за приемлива стойност за отстояние радиус около пчелина, и то стационарните пчели, тъй като част от пчеларите практикуват подвижно пчеларство, те трябва да се съобразяват къде има засети култури. Стационарните пчелини, както отбеляза госпожа Манева, считаме това за приемливо.
Председател Искра Михайлова: Получихме двете становища по представения текст. Удовлетворени ли сте, господа народни представители, от становищата, които чухте?
Лъчезар Тошев: Един коментар на това, което каза проф. Димков. Наистина, пчелите не опрашват царевицата, но точно гени от генетично модифицирана царевица бяха намерени в бактерия, която живее в пчела, тоест пчелата е кацнала, вирусът е влязъл в нея, защото това му е работата и е влязъл в бактерията, която живее вътре в пчелата. Тоест не е достатъчно само да мислим за опрашване, за цветния прашец и т.н. Има и т.нар. хоризонтален пренос, за който в последните дни се говори много. С променлив успех се обяснява какво е това, не винаги успешно. Но това е, че вирусите могат да влязат в други организми, без да се използва някакъв друг процес, освен обичайния.
Вирусът заразява едната клетка, напуска, влиза в другата и пренася част от гените от първата във втората. Те могат да бъдат от съвсем различни видове. Понеже примерът беше намерен в пчела, затова би трябвало да се стремим, приемайки закона, да направим разстоянието такова, че да ограничим максимално хоризонталния пренос. На този въпрос Министерството на околната среда и водите не беше дало задоволителен отговор до момента. Надяваме се по-късно да го чуем. Но затова смятам, че не може да бъде по-малко от двойното разстояние, което г-жа Манева каза. То беше 5 километра, а от Съюза на пчеларите е: 10 километра. Ако максималното разстояние е 10 километра, тогава трябва да бъде повече от 10 километра. Затова поддържам моето предложение за 15 километра.
Председател Искра Михайлова: Благодаря Ви. След консултацията с двете експертизи ние сме на същата ситуация. Имаме три предложения – предложението на Министерството на околната среда и водите за 7 километра, предложението на г-н Курумбашев за 10 километра и Вашето предложение, господин Тошев, за 15 километра, когато става дума от пчелини. Напомням само, че отстоянието ще бъде вписано в текста, а не в Приложение № 2 като допълнителна графа в таблицата, специално по отношение на пчелините. Рискуваме да влезем в много големи детайли. Много ви моля, нека да се концентрираме върху текста.
Нона Караджова: Приемаме ги на 10 километра. Ние ще се грижим за пчелите. Искам да ви кажа само, че до момента на територията на цялата страна към сега действащия закон е разрешено отглеждане – говоря, не за научни цели, а отглеждане на видовете, разрешени на територията на Европейския съюз и никой не си е задавал въпроса къде летят пчеличките, на колко километра. Изведнъж, като стана въпрос в случая да политизираме, започваме: от 5 – на 10 – на 15 километра. Просто искам да го подчертая това. Така че този закон е много по-строг, защото въвежда забрани за „НАТУРА”, включително за отглеждане, буферни зони и т.н. В момента тази 30-километрова зона и „НАТУРА” се отнася единствено и само за научни опити, не се отнася за отглеждане.
Лъчезар Тошев: За освобождаване в околната среда.
Нона Караджова: Да, освобождаване в околната среда е за научни опити. В момента сега действащият закон разрешава отглеждане за селскостопански цели на територията на цялата страна. Забраната в „НАТУРА”, 30-километрова зона не се отнася за отглеждането.
Лъчезар Тошев: Това е противозаконно, ако се е случило така и трябва да наложите санкция.
Нона Караджова: Противозаконно е. Никой толкова години не се е сетил за това нещо. Това надминава всякакви граници на отговорно поведение. Не само това. Защо през 2008 г., след като всички са толкова загрижени за пчеличките и за опрашването, защо през 2008 г. падна забраната за памука? Може ли някой да обясни, като сте толкова загрижени? Тайничко, без никой да разбере, без обсъждане и т.н.
Председател Искра Михайлова: Аз благодаря за напомнянето. Предполагам, че ще има реплика. Г-н Божинов?
Георги Божинов: Днес директорът на Института по памука публикува статия по този въпрос и конкретен казус и аз мисля, че не е грях, а това беше едно решение след много сериозни дебати. Първо, отпадна забраната за четирите култури, за които дотогава бяха забранени научните изследвания. Вие помните дебата, че не бива да бъдем в средновековната схоластика, която се оприличава със забраната върху определени научни изследвания, но тук възникна въпросът, и добре е, че господинът е специалист точно в регламентирането на регулираните условия. Моят въпрос е: Има ли поне едно, единствено заявление за съзнателно пускане в околната среда за полеви опити, с цел научни изследвания? Ако да, колко декара са поискани за този научен експеримент. Има ли поне едно заявление?
Нона Караджова: Аз мога да Ви отговоря на въпроса, тъй като заявленията се подават в министерството. Подадено е такова заявление, но тъй като документацията не е пълна и се изисква изключително тежка оценка, въобще не е придвижена процедурата. Така, както няма да бъде придвижена и за следващ.
Иван Алексиев: Но не отговорихте на въпроса защо памукът отпадна.
Нона Караджова: Вероятно е по-полезен за околната среда.
Иван Алексиев: Тогава нямаше ли пчелички? А приехте 400 метра?
Георги Божинов: Не е отпаднал, а е променено отстоянието. Цялата отстъпчивост под натиска на обществото, която се прави, ключът е дали в Приложение № 2 ще се прибави към сега действащия закон чл. 80 и ще се формира втора колона. Като се формира втората колона, с това ще се обоснове отпадането на 30-те километра в чл. 80. Там ще се разбере кой каква позиция защитава. Тогава беше обосновано от същите български учени, че памукът няма аналог в дивата природа и онова, което е предмет на защита във въпросните територии и същите тези български учени, които подписват и тук – ето ги учените, ето я промяната, която предлагат – те обосноваха пред нас тогава, че 400 метра е допустима граница само по отношение на защитените територии по съответния закон. Затова го направихме.
Ако трябва да бъда максимално откровен, една съседна страна, която е много рестрективна спрямо генномодифицираните организми в тази област, налага на България непосилна конкуренция с това, че точно този растителен вид го допуска на своята територия и ние ставахме неконкурентоспособни в производството на тази техническа култура, ако не осигурим територия, в която да се отглежда онзи памук, който с генната си модификация елиминира ръчния труд. Това правеше неконкурентоспособно българското производство. Не са били глупаци или някакви продажници хората, които тогава са взели това решение, а това бяха обстоятелствата, въз основа на които направихме само за тази култура при тези данни, при тези факти и така отчетените национални интереси промяната.
Председател Искра Михайлова: Благодаря Ви. За запознаването ни със ситуацията тогава, когато е правена промяната в закона, сега да считам ли изказването на г-жа Караджова за това, че Вие поддържате като редакция 10-километровата зона, или ще подложим на гласуване всичките предложения?
Евдокия Манева: Аз се съобразявам с мнението на министъра за отстояние от постоянните пчелини, регистрирани по Закона за пчеларството можем да приемем 10 километра. Тогава ще оставим за биологичното земеделие 7 километра и ще направим един доста по-богат текст, който мога да прочета.
Председател Искра Михайлова: Да чуем текста като окончателно предложение, което ще съвпадне с отстоянието в предложението на г-н Курумбашев.
Евдокия Манева: В разрешението по ал. 1 се определят срокът и условията, при които се извършва освобождаване на ГМО в околната среда, включително за задължителните отстояния на площите, засети с генетично модифицирани растения от площите по традиционен начин на производство, които не могат да бъдат по-малки от посочените в Приложение № 2, за биологично производство не могат да бъдат по-малки от 7 километра, а за постоянните пчелини, регистрирани по Закона за пчеларството - по-малко от 10 километра.
Председател Искра Михайлова: Това е окончателното предложение, обобщено от двете предложения. Моля, който е съгласен да приемем това предложение, да гласува. За – 17 гласа, единодушно.
Второто предложение на господин Тошев - подлагаме ли го на гласуване, господин Тошев?
Лъчезар Тошев: То може да бъде редакционно спрямо току що гласуваното, само да се промени километражът.
Председател Искра Михайлова: Подлагам на гласуване предложението на господин Тошев, което засяга абсолютно същия текст, но вместо 10 километра зона от регистрираните пчелини – 15-километрова зона. Моля, който е съгласен, да гласува. Против?
За – 1, против – 8, въздържали се – 4.
Предложението не се приема.
Евдокия Манева: Тъй като вече направихме такова предложение, трябва да отразим тези принципи и в чл. 52, ал. 2, в какви случаи се отказва издаването на разрешение.
Председател Искра Михайлова: Това касае § 32 на Закона за изменение и допълнение.
Евдокия Манева: Да. И в чл. 52, ал. 2 гласи: „Министърът на околната среда и водите отказва да издаде разрешение за освобождаване на ГМО в околната среда при наличие на поле с традиционен начин на производство, разположено на отстояние, по-малко от определените в Приложение № 2, на поле с биологичен начин на производство- по-малко от 7 километра и за постоянните пчелини, регистрирани по Закона за пчеларството - по-малки от 10 километра.”
Председател Искра Михайлова: Чухте редакцията на текста, който е предмет на § 32 в Закона за изменение и допълнение и засяга чл. 52 от сега действащия закон, който всъщност отразява току що приетото от нас решение по предходния параграф. Моля, който приема прегласуването на текста с тази редакция, да гласува.
За – 17. против няма, въздържали се няма.
С това приключихме с връщането към текстове, за които имахме да уточняваме предложения и се връщаме към работата ни по следващия параграф.
§ 40 от Законопроекта за изменение и допълнение, с който се отменя чл. 64 от сега действащия закон. По параграфа има внесени предложения от народни представители.
Предложение на н.п. Лъчезар Тошев, § 40 да отпадне.
Предложение на н.п. Георги Божинов и Петър Курумбашев § 40 да отпадне.
Предложение на н.п. Искра Михайлова § 40 да отпадне.
Предложение на н.п. Джевдет Чакъров и Тунджай Наимов § 40 да отпадне.
Предложение на н.п. Екатерина Михайлова и н.п. Иван Иванов § 40 да отпадне.
Това са постъпилите предложения. Моля народните представители, които са направили предложенията, можете да защитите предложенията си сега.
Евдокия Манева: Мога ли да кажа направо, че го приемаме по принцип. Ние приемаме това предложение, само че систематичното място е в чл. 66а и там текстът гласи: „След изпращането на доклада по чл. 66, ал. 1 на Европейската комисия, министърът на земеделието и храните предоставя на обществеността резюмето и досието на доклада за обсъждане чрез интернет страницата на информационната система по чл. 4, ал. 2. Обсъждането се провежда в рамките на 30 дни. Министърът на земеделието обобщава направените бележки и коментари и ги изпаща в Европейската комисия.”
Тоест, запазваме изрично текста, визиращ общественото обсъждане, въпреки че ние сме длъжни по общоевропейската процедура, както във всички останали страни, и ние да проведем такова обсъждане, но го записваме като самостоятелен категоричен текст.
Председател Искра Михайлова: Благодаря Ви, госпожо Манева, за уточнението.
Лъчезар Тошев: Аз имам текста, който предложи госпожа Манева, но не виждам в него ал. 5, която указва, че всяко лице може да представи становище по предмета на обсъждането писмено или в електронна форма, което е едно допълнение, необходимо да се запише
Евдокия Манева: При всяко обсъждане това е правило. Няма нужда във всеки закон да записваме едно и също нещо. Общественото обсъждане означава, че всеки който участва в общественото обсъждане, може да представи бележки. Това означава.
Лъчезар Тошев: Като се запише в закона, това гарантира, че това ще се спазва.
Евдокия Манева: Ние можем да измислим всякакви неща, но все пак това е закон.
Председател Искра Михайлова: Предложението по § 40 остава. Това, което ни представи г-жа Манева, отива в § 43, който третира промените в чл. 66а. Тоест, подлагам на гласуване ан блок предложенията на народните представители, които всички са аналогични. Трябва да гласуваме предложенията на народните представители § 40 да отпадне, което се приема по принцип и от вносителя. Моля, който е съгласен, да гласува.
Джевдет Чакъров: Не е правилно да подлагате на гласуване текст, който по принцип се подкрепя. Нека от правно-техническо естество да ни пояснят точно къде отива, както г-жа Манева ни посочи, и да има яснота и да знаем точно какво гласуваме.
Председател Искра Михайлова: Господин Чакъров, обяснявам още веднъж: подлагам на гласуване предложенията на народните представители които са предложили § 40 да отпадне, като напомням на колегите, че по принцип Министерството на околната среда и водите е съгласно с отпадането на § 40 и те виждат мястото на текстовете, които са в чл. 64, в чл. 66а, който е предмет на § 43 на законопроекта, който гледаме в момента.
Евдокия Манева: Предложенията на народните представители се подкрепят по принцип, но § 40 отпада.
Председател Искра Михайлова: Подлагаме на гласуване подкрепянето по принцип на предложенията на народните представители § 40 да отпадне.
Евдокия Манева: Чл. 64 трябва да се отмени. Тоест, § 40 трябва да остане. Философията на чл. 64 се пренася в чл. 66а, където е процедурата за съгласуване от Европейската комисия и където е визирано нашето участие в общественото обсъждане, което се организира от Европейската комисия. Само че ние записваме един изречен текст, в който казваме, че министърът на земеделието организира и в България обществено обсъждане, въпреки че това се подразбира от общата схема. Така че приемайки по принцип чл. 40 да отпадне, в смисъл, § 40 остава, тоест чл. 64 се отменя, но неговият текст се пренася в чл. 66.
Георги Божинов: То трябва да звучи така. „Комисията подкрепя по принцип предложението на народните представители, като систематичното място на текста на чл. 64 отива в чл. 66а.”
Председател Искра Михайлова: процедурно е така. Предложението, което току що предложи господин Божинов беше, че комисията подкрепя по принцип предложенията на народните представители за отпадане, а систематичното място на текста на досегашния чл. 64 е в 66а.
Джевдет Чакъров: Това е коректната формулировка.
Емануилова: Би следвало на съответното място, ако сме съгласни, да гласуваме точно чл. 64 да отпадне, а вече ако искаме в 43 параграф да подобряваме текста, това вече е отделен въпрос.
Джевдет Чакъров: Аз поддържам формулировката, която се даде от г-жа Манева, допълнена от г-н Божинов, че систематичното място се намира еди къде си. Това изчерпва въпроса. Мисля, че в доклада всичко това може да бъде уредено и систематизирано. Това е правна техника, която би могла съвсем спокойно да се реализира.
Емануилова: Не може да остане. Чл. 64 трябва да отпадне.
Георги Божинов: „Приема предложението на вносителя. Приема предложението на народните представители.” Понеже на пръв поглед това е несъвместимо, продължаваме: „Систематичното място на този текст отива в чл. 66.” Така и вносителят е удовлетворен.
Председател на Народното събрание Цецка Цачева: Съжалявам, че се намесвам, без да съм член на комисията. Такъв дуализъм, който предлагате вие, е несъвместим в правната теория на нормотворчеството. Тогава, когато се обсъжда съответният параграф, а той в текста спрямо чл. 164а, това е § 43, тогава ще се запише в § 43 какви са измененията. Тук трябва да бъде, че комисията по принцип подкрепя текста на вносителите, тъй като всички вносители – и Министерски съвет, и народните представители, които са направили предложения, се обединявате за отпадането на този текст, трябва да се гласува отпадането на текста. А къде ще отидат тези норми които отпадат в резултат на гласуването на този параграф, е въпрос след няколко текста да го гласувате наново. Това е. Но не може в един текст да пишем „отпада чл. 40” и го качваме на друго място, категорично.
Текстът отпада тук. Няма да има чл. 40. По принцип приемаме съдържанието, но той е под условие, в зависимост от това, какво ще гласувате в § 43. там като вкарате текстовете на отпадналата редакция на този член в 64, нещата добиват своя завършен вид.
Председател Искра Михайлова: Благодаря Ви, госпожо Цачева. Колеги, това, което звучи най-разумно, е да гласуваме параграф по параграф, защото само така можем да следваме логиката на законопроекта и да следваме логиката на текстовете, които са включени. В случая действително ние сме в ситуацията, в която комисията подкрепя и текста на вносителя, защото ние се съгласяваме за това, че няма да бъде мястото на текста в този член, но подкрепяме и предложенията на народните представители по принцип, защото текстът няма да изчезне от закона, а отива в друг параграф. Тоест, по отношение на параграф 40 ние сме в презумпцията, че ние приемаме по принцип текста на вносителя, тъй като чл. 64 от сега действащия закон се отменя. Но приемаме по принцип и предложенията на народните представители, защото той ще се появи по-късно в друг параграф.
Тоест, ние гласуваме в момента, че приемаме по принцип текста на вносителя и по принцип предложенията на народните представители за § 40. когато стигнем до § 43, тогава вече ще се върнем на тези текстове.
Съгласни ли сте, колеги? От правна гледна точка?
Емануилова: Да се върнем да гласуваме за отпадане на § 40.
Председател Искра Михайлова: Сега го гласуваме. Приемаме по принцип предложението на вносителя и приемаме по принцип предложенията на народните представители.
Георги Божинов: Председателстващият ще подложи, че отпада член 64, казва, че предложението на народните представители по принцип се приема и неговото място е еди къде си и когато допълваме чл. 66а, казва, че това е резултат на прието по принцип предложение.
Председател Искра Михайлова: Точно така. Така че моля, който е съгласен с такова решение, ако няма други съображения.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
§ 41, който прави редакционната забележка, че в чл. 65 думата „научна” се заличава. Няма постъпили предложения на народни представители по § 41. Коментари от комисията?
Евдокия Манева: Приехме във всички текстове, в които се споменава „научна”, да не отменяме „научна”, а да остава „научна и друга информация”.
Джевдет Чакъров: Точно така.
Председател Искра Михайлова: Тъй като вече обединихме позициите по повод на други аналогични текстове, не отпада „научна”, а остава „научна и друга информация”. Става: „при наличие на нова научна и друга информация”. Добавя се „и друга информация” в текста. Това е предложеният текст. Моля, който е съгласен да приеме текста на вносителя по принцип, да гласува. Това вече е направено в много други членове.
За – 17, против няма, въздържали се няма.
Приет е текстът на вносителя за § 41 с направената редакция „научна и друга информация”.
§ 42, който касае чл. 66 от сега действащия закон, няма постъпили предложения от народни представители. Има ли някакви коментари или съображения тук в зала на заседанието? Няма.
Моля, който е съгласен да приемем текста на вносителя, да гласува.
За - 16, против няма, въздържали се няма.
Комисията прие текста на вносителя за § 42.
§ 43, който създава новия член 66а. По чл. 66а има постъпили предложения на народните представители Костадин Язов и Иван Алексиев. Предложение на н.п. Костадин Язов. Господа народни представители, имате ли да допълните нещо?
Костадин Язов: По отношение на ал. 1 е прецизна редакцията на текста. Второто предложение, което е само от мен, няма смисъл от алинея 5. Мотивите са следните. Понеже не е коректно да се препраща към текстове от директивата, просто са изчистени думите. Благодаря.
Председател Искра Михайлова: Аз Ви благодаря. Корекциите, които се предлагат с предложенията на народните представители, заличаването на ал. 5 в предложения член 66а, в предложението на г-н Алексиев и г-н Язов, редакция на алинея 1. Коментари и съображения? Към този член, госпожо Манева, ще Ви помоля да прочетете и допълнението, което е от чл. 64, което беше предмет на дебата ни по § 40.
Евдокия Манева: Още веднъж напомням, че когато се изпрати в Европейската комисия докладът, това, което сме длъжни да правим, Европейската комисия организира обществено обсъждане, като сезира всички страни, дава сроковете и процедурата. Ние ще бъдем длъжни да изпълним тази процедура в сроковете, в които ни задължава Европейската комисия. Въпреки това, за да има сигурност, че това обсъждане непременно ще бъде проведено, ние предлагаме в чл. 66а да се създаде нова ал. 2 със следния текст:
„След изпращането на доклада по чл. 66, ал. 1 на Европейската комисия, министърът на земеделието и храните предоставя на обществеността резюмето на досието и доклада за обсъждане чрез интернет страницата на информационната система по чл. 4, ал. 2. Обсъждането се провежда в рамките на 30 дни. Министърът на земеделието обобщава направените бележки и коментари и ги изпраща на Европейската комисия.” Това по принцип е длъжен и по европейската процедура.”
Председател Искра Михайлова: Благодаря Ви, госпожо Манева. По отношение на новосъздадения член 66а имаме следните предложения. Току що беше прочетено предложението за нова алинея 2 по чл. 66а. Става дума за общественото обсъждане в България, организирано от министъра на земеделието и храните. След това – преномериране на алинеите.
Имаме предложение за редакцията на алинея 1.
Има предложение за редакцията на алинея 5. То отпада. Оттегляте го.
Има предложение за заличаване на алинея 5.
Коментари при вече така оформеното предложение за член 66а? Няма коментари. В такъв случай подлагам на гласуване. Който е съгласен с приемане по принцип на текста на вносителя, с направените редакционни корекции по алинея 1, добавената алинея 2 и отпадането на алинея 5 от чл. 66а, моля да гласува.
За – 17, против няма, въздържали се няма.
Единодушно се приема § 43 за създаване на чл. 66а с направените редакции.
§ 44 за изменение на чл. 67. има предложение от н.п. Искра Михайлова, според което предложението е точка 1 да отпадне. Това означава, че в ал. 3 думите „5 години” се заменят с „10 години”.
Евдокия Манева: Ако си спомняте, ние вече обсъждахме и приехме този текст да бъде „от 10 години”, както е в директивата.
Лъчезар Тошев: Няма да спорим, така приехме.
Евдокия Манева: В директивата е казано „максимален срок от десет години”.
Джевдет Чакъров: Доколкото си спомням, се обединихме консенсусно – имахме доста сериозна дискусия, да бъде записан текстът така, както е в директивата. Той визира максимален срок до 10 години.
Евдокия Манева: Това е пускане на пазара, което се разрешава от Европейската комисия. Така че каквото и да пишем, то става както е по директива. По директива е: „максимален срок от 10 години”.
Председател Искра Михайлова: Това, което е записано при предходното решение на аналогичен случай и дебата на протокола, е за максимален срок от 10 години. Щом ние сме се обединили, оттеглям предложението си като народен представители и подлагам на гласуване § 44 за промени на чл. 67, като в алинея 3 думите „5 години” се заменят с „максимален срок от 10 години”. Моля, който е съгласен така да приемем § 44, текста на вносителя с тази редакция, моля да гласува.
За – 16 гласа, против няма, въздържали се няма.
§ 45, който променя чл. 68 от сега действащия закон. Няма постъпили предложения от народни представители. Моля за коментари, съображения или предложения тук в залата. Няма. Благодаря. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 45. Моля, който е съгласен с текста на вносителя, да гласува.
За – 17, против няма, въздържали се няма.
Комисията приема текста на вносителя за § 45.
§ 46, който променя чл. 69 от сега действащия закон. Тук са постъпили предложения на народни представители. Предложение на народните представители Георги Божинов и Петър Курумбашеав § 46, т 4 да отпадне.
Предложение на н.п. Лъчезар Тошев в § 46 ал. 4 да отпадне.
Предложение на н.п. Георги Божинов, Петър Курумбашев и Меглена Плугчиева Александрова § 46, ал. 4 да отпадне.
Предложение на н.п. Искра Михайлова в § 46 т 4 да отпадне.
Всички предложения имат предвид едно и също.
Предложение на н.п. Джевдет Чакъров и Тунджай Наимов в § 46, т 4 да отпадне.
Моля за коментари на вносителите на предложения или съображения тук в залата.
Евдокия Манева: Приемаме точка 4 да отпадне. Алинея няма.
Председател Искра Михайлова: Точка 4 е. Аз чета дословно това, което е написано в доклада.
Евдокия Манева: Тоест отпадането на точка 4 да се отмени. Точка 4 да остане.
Председател Искра Михайлова: Подлагам на гласуване § 46 в следния вид, така, както е предложен от вносителя, с изключение на точка 4, която отпада от внесения параграф, от предложението на вносителя. Моля, който е съгласен да приемем по принцип текста на вносителя с предложението да отпадне точка 4 от предложението, да гласува.
За – 17, против няма, въздържали се няма.
Благодаря ви. Приехме по принцип.
По молба на експертите, особено от Правна дирекция, с която се съобразявам, моля, анблок да гласуваме предложенията на народните представители за отпадане на точка 4. Моля, който е съгласен да подкрепи предложенията на народните представители за отпадане на точка 4, да гласува.
За – 17, против и въздържали се няма.
Единодушно се приема. В такъв случай ние сме приели текста но вносителя по принцип за § 46,с промяната отпадане на точка 4.
§ 47 за промени в чл. 70 на действащия закон. Няма постъпили предложения от народни представители. Моля за предложения или коментари в залата сега. Вносителят, имате ли предложения? Няма. Тогава подлагам на гласуване – който е съгласен да приемем текста на вносителя на § 47, да гласува.
За – 17, против и въздържали се няма.
Комисията прие текста на вносителя за § 47.
§ 48, който променя чл. 71, ал. 3, преди думите „немодифицирани растения”, се добавят думите „генетично немодифицирани растения”. Има предложения на н.п. Костадин Язов по отношение на генетично, а накрая се добавя „както и правилата и условията за съвместно съществуване на генетично модифицирани култури с традиционното и биологичното земеделие, определени с наредбата по чл. 45. Това ли е Вашето предложение, господин Язов?
Костадин Язов: По този начин поставяме допълнителни задължения към земеделците, отглеждащи ГМО култури, въз основа на разрешение за пускане на пазара, които са свързани със съвместното съществуване на трите типа земеделие. Просто прецизна редакция.
Евдокия Манева: Във връзка с промените, които направихме в чл. 51 и чл. 52, предлагаме следната редакция на ал. 3:
„Лицата, които отглеждат генетично модифицирани растения при условията на ал. 1, са длъжни да спазват задължителни отстояния на площите, засети с генетично модифицирани растения от площи с биологичен или традиционен начин на производство и от постоянните пчелини, регистрирани по Закона за пчеларството, определени в Приложение № 2 и чл. 51и 52, както и правилата и условията за съвместно съществуване на ГМО култури с традиционното и биологичното земеделие, определени с наредбата по чл. 45.”
Председател Искра Михайлова: Благодаря Ви. Това е допълнителна редакция. Господин Язов, това е разширена редакция на Вашето предложение.
Костадин Язов: Приемам сега.
Председател Искра Михайлова: Приемате го.
Други коментари? Господин Тошев.
Лъчезар Тошев: Аз исках да се произнеса по тази редакция на ал. 3, но г-жа Манева я направи вече, което вече ние гласувахме, че не се отнася само за растения от същия вид, но за всички други.
Председател Искра Михайлова: За конвенционални и от пчелините.
Благодаря Ви. В такъв случай предлагам да гласуваме приемането по принцип на текста на вносителя с направените последни редакции в текста на ал. 3, както бяха предложени.
Подлагам на гласуване общия текст на § 48: приемаме по принцип предложението на вносителя с предложените корекции.
Моля, който е съгласен, да гласува.
За 16, против няма, въздържали се няма.
Приехме по принцип текста на вносителя за § 48 с направените корекции.
§ 49, който предполага промени в чл. 78 на сега действащия закон. Има предложение от н.п. Костадин Язов.
Костадин Язов: Това е отнесено към препращане на членове от директивата, което не е коректно. Това е наложило поправката.
Председател Искра Михайлова: Предложението е за корекция в алинея 5 на предложения текст на вносителя. Моля да гласуваме предложението на н.п. Костадин Язов за корекция в ал. 5 на текста на вносителя. Който е съгласен с направеното предложение, моля да гласува.
За – 16 гласа. Против няма, въздържали се няма.
Приема се предложението на народния представител.
Сега подлагам на гласуване целият текст на § 49. приемаме по принцип текста на вносителя с направените вече гласувани от нас, направените поправки от предложението на г-н Язов. Моля, който е съгласен да гласува.
За – 16, против няма, въздържали се няма.
Предложението единодушно се приема от комисията.
Приехме по принцип текста на вносителя на § 49 с направените допълнения.
§ 50 за изменение в чл. 73. Има постъпили предложения от г-н Язов.
Костадин Язов: Мотивите са същите: препращане към текстове от директивата. Не е коректно.
Председател Искра Михайлова: Вносителят? Вносителят не възразява. Моля, подлагам на гласуване предложението на н.п. Костадин Язов за промени в редакцията на § 50, чл. 73, т 6, ал. 7 да придобие следната редакция: Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 16, против няма, въздържали се няма.
Приема се предложението на народния представител.
Г-н Язов, предложението Ви относно точка 6, ал. 8 аналогично ли е?
Костадин Язов: Да.
Председател Искра Михайлова: Предложението Ви има две части. Едната е за точка 6, ал. 7 и другото е за точка 6, ал. 8.
По предложението на вносителя има ал. 8 и предложението на г-н Язов е тя да се заличи. Тъй като не подложихме на гласуване предишното предложение на г-н Язов, моля, който е съгласен с това предложение на господин Язов, да гласува – заличаването на алинея 8 от точка 7 на вносителя.
За 16 гласа, против няма, въздържали се няма.
Подлагам на гласуване § 50. Който е съгласен да приемем по принцип текста на вносителя с направените корекции по предложението на господин Язов, което гласувахме, в точка 6, ал. 7 и заличаването на точка 6, ал. 8, моля да гласува.
За – 16 гласа, против няма, въздържали се няма.
§ 50 – по принцип е приет текстът на вносителя с предложенията на господин Язов.
§ 51, който третира чл. 74 от сега действащия закон. Тук има предложения на народни представители. Предложение на н.п. Лъчезар Тошев в § 51 към текста на ал. 2 се добавя текст със следното съдържание: „На етикета задължително се изписва текст „Този продукт съдържа генетично модифицирани организми”. Височината на буквите на този текст не може да бъде по-малка от 2 сантиметра.
Лъчезар Тошев: Това е предложение към текста, в който се урежда етикетирането на продукти, които съдържат повече от 9,5% генетично модифицирани организми или продукти, получени от тях. Затова съм предложил изрично да се записва такъв текст. Както по аналогия, при цигарите има текст, с който се предупреждава, че са опасни за здравето, така и на всеки продукт да пише дали съдържа или не съдържа и буквите да не бъдат много ситни, защото хората трябва да могат да ги прочетат, те трябва да бъдат читаеми.
Виждам, че господин Божинов е копирал това предложение и е предложил да бъдат по-малки от това, което аз съм предложил. Той предлага да са 1 сантиметър, но аз смятам, че 2 сантиметра е добро предложение, да бъде ясно, че този продукт съдържа генетично модифицирани организми, за да не бъдат подвеждани купувачите да си купят нещо, което не желаят да си купят. Мисля, че по този въпрос трябва да намерим съгласие. Купувачът има право да избере дали желае да си купи продукт, в който има генетично модифицирани организми или продукти от тях, или не желае. Единственият начин това да стане, е да има ясен етикет.
В момента бяхме информирани, че при проверка се оказва, че на много продукти, съдържащи генетично модифицирани организми, всъщност няма такъв етикет което е нарушение и по сега действащия закон. Изискването ще бъде съвсем ясно и категорично – буквите да бъдат големи, ясни и да се разбира, че вътре има или няма генетично модифицирани продукти.
Председател Искра Михайлова: Второто предложение е на н.п. Георги Божинов, Петър Курумбашев и Меглена Плугчиева, което е аналогично. Разликата е в големината на буквите. Господин Божинов.
Георги Божинов: Уважаема госпожо председател, уважаеми колега Тошев, аз като копирах предложението, видях, че няма лист, на който да се напише за такъв етикет и затова намалих малко размера. Може да го направим даже до 0,5 см размера, защото текстът наистина е дълъг и няма да има такъв етикет, на който да се напише, но трябва да се напише. Това е много дълго, 1,5 също е много, но 0,5 можем да го гласуваме.
Евдокия Манева: Искам да кажа на господин Тошев, че правото на избор е регламентирано и в Закона за храните е наличието на информация, за да бъде осигурено информираното право на избор. Така че ние сме съгласни с допълващ текст към нашето предложение да направим второ изречение, което да бъде: „Височината на обозначението за съдържание на ГМО, съгласно чл. 4, § 6 от Регламента, не може да бъде по-малка от 1 сантиметър по буква „а” (там, където са пакетираните) и по-малък от 2 сантиметра по буква „б”. (в насипно състояние). Когато Европа насипно състояние, може да се сложи етикет.
Един сантиметър е твърде голямо за пакетираните, но тъй като това са технически култури, тук става дума за технически култури, докато след малко ще обсъждаме текста за храни – там е абсурдно да поставяме такива изисквания. Има Наредба за етикетирането, там всичко е казано. Никакви сантиметри ние не можем да слагаме. Но тук приемаме за буква „а” по-малко от 1 см и за насипно – 2 см.
Председател Искра Михайлова: Има предложение на н.п. Джевдет Чакъров и Тунджай Наимов с аналогично предложение.
Джевдет Чакъров: Ние също копирахме, но не сме копирали изцяло и сега допълваме нашето предложение – да има разлика в текста от половин до един сантиметър спрямо останалата част от текста, да изпъква, защото така не е достатъчно ясно. Да се отличава точно тази компонента. Благодаря Ви. Това е нашата допълнително предложение.
Председател Искра Михайлова: Благодаря. Господин Тошев.
Лъчезар Тошев: По предложението на г-жа Манева – тя използва термина „височината на обозначението”. Трябва да запишем тогава „височината на буквите в обозначението”, защото „обозначението” е много общо. Това може да се тълкува различно. Затова искаме буквите да са ясни, за да могат да се четат. Само тогава има избор, когато наистина може да се прочете какво пише. Ние сме свидетели за много дребни надписи, които дори и хора с очила трудно могат да ги прочетат, което не може да бъде толерирано.
Председател Искра Михайлова: Благодаря Ви. Госпожа Кирова.
Йоана Кирова: Имам въпрос не може ли да приемем надписа, като не сега фиксираме сантиметри стриктно, а това да бъде в съответствие с опаковката? Просто да има някаква симетричност, а не да е фиксирано като сантиметри.
Председател Искра Михайлова: До тук се обособиха четири предложения.
Лъчезар Тошев: Аз подкрепям предложението на г-жа Манева с допълнението височината на буквите в обозначението – така да стане.
Петър Курумбашев: Подкрепяме предложението на г-жа Манева и думата „буквите” на Лъчезар Тошев.
Председател Искра Михайлова: Предложението на г-жа Манева, с „буквите в обозначението”.
Има предложение и на г-н Чакъров, което не засяга размера на буквите в обозначението, а коментира това, те да бъдат по-големи то другия текст на етикета.
Иван Алексиев: Може ли в такъв случай да говорим за размер на шрифта?
Председател Искра Михайлова: Можем да говорим. Последно, вече имаме предложение и за размера на шрифта.
Евдокия Манева: Ние намираме, че предложението на г-н Чакъров е много разумно, защото не е нужно сега да фиксираме размери на букви. Важното е да се отделя буквата от общия запис. Така че ако приемете по принцип текста такъв, какъвто го предложи г-н Чакъров, ние ще направим една окончателна редакция, за да не се обвързваме със сантиметри на буквите.
Огнян Пейчев: Процентното съотношение да е в полза на ГМО, защита.
Евдокия Манева: Да, всъщност информацията за ГМО да се отличава от общия надпис.
Цецка Цачева: Само трябва да се каже, че трябва да бъде повече, отколкото е било.
Председател Искра Михайлова: Да, като някакво съотношение.
Господата Джевдет Чакъров, Лъчезар Тошев, Георги Божинов и Тунджай Наимов, съгласни ли сте сега ние да гласуваме „по принцип се приемат вашите предложения”, като очакваме за утрешното заседание да имаме текст,в който да бъде приет? Моля, който е съгласен с предложенията, ан блок направени, на народните представители с последната редакция за това, че текстът, който отбелязва наличието на генетично модифицирани организми, ще бъде по-висок във всички случаи от останалия текст на етикета и очаквана окончателна редакция на текста, моля да гласува, ако сте съгласни?
Благодаря Ви.
За – 16, против няма, въздържали се – 1.
§ 52, който третира измененията в чл. 75, има постъпило предложение на н.п. Костадин Язов и Иван Алексиев, който засяга целия текст на предложението.
Има постъпило предложение на н.п. Костадин Язов и Иван Алексиев за създаване на нова алинея 6.
Има постъпило предложение на н.п. Костадин Язов, изменящо точка 2 на ал. 2 от чл. 75.
Някакви коментари, пояснения на предложенията?
Костадин Язов: Относно цялостния текст и въвеждане на по-стриктна процедура, която завършва с решение на Министерски съвет.
Относно предложението по точка 2, ал. 2 за думата „висок”, е необходимо да се вземат мерки за защита на човешкото здраве и околната среда във всички случаи, а не само когато рискът е висок. Това са мотивите.
Относно създаване на нова алинея 6 – обжалването на решението на Министерския съвет по ал. 4 да не спира неговото действие, предвид сериозността на случаите с доказан риск за човешкото здраве и околната среда, в които се задейства предпазната клауза по чл. 75 с въвеждане на временна забрана за употреба на търговия с ГМО и решение на Министерски съвет, задължението за уведомяване на Европейската комисия. затова се предлага в случай на съдебно обжалване на решението на Министерския съвет забраната да не се отменя до произнасянето на съда.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви. Господа, становища, коментари? Противни становища?
В такъв случай подлагам на гласуване предложението на народните представители Костадин Язов и Иван Алексиев за промени на § 52. Моля, който е съгласен с предложените промени по § 52, да гласува. Против? Въздържали се?
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Костадин Язов в точка 2, ал. 2 думата „висок” да бъде заличена. Ще ви прочета редакцията на ал. 2. „В случаите по ал. 1 при наличието на риск за човешкото здраве”. Досега предложението е било „на висок риск” за човешкото здраве и околната среда, министърът на земеделието и храните прилага всички необходими мерки за защита и незабавно уведомява обществеността за взетите мерки и мотивите за тях.
Коментари няма. Моля, който е съгласен с предложението на Костадин Язов, да гласува.
За – 12, против няма, въздържали се няма.
Предложението се приема единодушно.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Костадин Язов и Иван Алексиев за създаването на нова ал. 6: „Обжалването на решението на Министерски съвет по ал. 4 не спира неговото действие”.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
За – 12, против няма, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 52. Който е съгласен да приемем по принцип текста на вносителя с направените промени по предложенията, които току що гласувахме, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
§ 53 за създаване на чл. 77а, нов член, който гласи „Министърът на земеделието и храните на всеки три години изпраща в Европейската комисия доклад относно натрупания опит при прилагането на изискванията на този раздел.
Няма постъпили предложения от народни представители. Някакви коментари? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 53 за създаване на чл. 77а. който е съгласен, да гласува.
За – 12, против няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
§ 54, който третира промените – по-скоро редакционни – в чл. 78. „В чл. 78 след думите „за издаване” се добавя „или подновяване” и след думата „такса” се поставя запетая и се добавя: „определена с Тарифата по чл. 15”. Няма постъпили предложения от народни представители. Становища? Предложения?
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 54 за промени в чл. 78. който е съгласен, моля да гласува. Против? Въздържали се?
За – 12, против и въздържали се няма. Единодушно се приема.
§ 55, който предлага отмяната на членове 79 и 80 от сега действащия закон. По параграфа са постъпили предложения от народни представители, като ще ви ги представя като групи, по съдържание на предложенията.
Предложение от н.п. Лъчезар Тошев § 55 да отпадне.
Предложение от н.п. Искра Михайлова § 55 да отпадне.
Предложение от н.п. Петър Курумбашев § 55 да отпадне.
Предложение на н.п. Георги Божинов § 55 да отпадне.
Предложение от н.п. Джевдет Чакъров и Тунджай Наимов § 55 да отпадне.
Предложение от н.п. Екатерина Михайлова и Иван Иванов § 55 да отпадне.
Предложение на н.п. Иван Алексиев § 55 да отпадне.
Това е първата група от предложенията по отношение на § 55.
Втората група от предложения по § 55 е:
Предложението на н.п. Костадин Язов и Иван Алексиев § 55 да се измени така: „§ 55. Чл. 79 се отменя.”
Оттам нататък има предложения за създаване на нов параграф 55а, който е във връзка с решението по § 55. дали ще отпадне § 55 и дали остават членовете 79 и 80, за да има корекции по тях. Те са предмет на следващите предложения по чл. 79.
Някакви съображения, становища от вносителите на предложенията за отпадане на § 55 има ли? Заповядайте!
Румен Такоров: Преди да започне дискусията, искам да отправя един въпрос. Преди малко в дискусията се говореше за рестрикции и кой закон бил по-рестрективен от стария действащия в момента и този, който в момента ние разглеждаме. Тъй като г-жа Караджова я няма, но госпожа Манева е тук, бих искал да попитам как ще обясним на обществеността при отпадането на чл. 79 и 80, че този закон е по-рестрективен от действащия.
Евдокия Манева: Ще се възползвам от въпроса, за да мотивирам нашите предложения.Това, което правим в момента, отново напомням, е: хармонизираме нашия закон с две директиви и един регламент. Задължение за хармонизиране на този закон сме имали това да се случи до 2007 г. Това, че предишното правителство нямаше смелостта да застане срещу опозицията, сигурно подозирайки, че опозицията ще се държи както те сега се държат, това е друг въпрос, но ние наистина сме длъжни да възприемем европейската процедура, която, ако сте следели внимателно текстовете, които приехме досега, процедурата наистина е изключително сложна.
Освен това, ние разписахме съвсем подробно текста, който въвежда начина на прилагането на предпазната клауза. Ние сме длъжни да оценяваме всеки отделен случай, а не да прилагаме тотална забрана в закона. Затова ние предлагаме - още повече, да напомня и още нещо, че в чл. 79 има забрана за пускането на пазара, което е процедура не национална и няма как, освен в случаите, когато прилагаме предпазна клауза - с една такава бланкетна забрана, да въвеждаме забрана за пускането на пазара, нещо, което и в момента не е факт, независимо че е записано в закона. Всички знаете, че при обсъждането на закона доста погрешно и може би съзнателно в публичното пространство започна да се говори за храни и това е така. Съгласно одобрението на Европейската комисия, на пазара се пускат генномодифицирани храни: царевица, соя и други продукти просто защото това е общовалидната европейска процедура. Независимо, че на хартия има забрана, такава забрана в България няма.
Забрана бихме могли да приложим и ако някой е искал, през тези години е можел да наложи такава забрана, прилагайки индивидуалната процедура, тази, която гласувахме преди малко. Само че в сегашния закон нито се предвижда сезиране на Европейската комисия, нито се предвижда отчитане на мнението на европейските страни, нито се предвижда прилагането на предпазната клауза. Затова този закон, който приемаме ние, е по-рестрективен, защото се съобразяваме с мнението на всички европейски страни, съобразяваме се с мнението на Европейската комисия и създаваме механизъм за прилагане на предпазната клауза. Никому не са нужни такива – на хартия забрани, които фактически не действат. Те не действаха и досега. Затова ние предлагаме този, практически неработещ текст, да отпадне и да се придържаме към това, което приехме досега, като изключително сложна процедура.
Освен това ако си спомняте, ние приехме, че всичките тези видове растения, които имат значение за българското земеделско стопанство, утежняваме процедурата с още едно изискване, с един икономически анализ, който да показва влиянието върху селското стопанство на евентуално пускане в околната среда на генномодифицирани организми от тютюн, лоза, маслодайна роза, пшеница, зеленчуци. Това го описахме. Ще видите този текст в приложенията, в Преходните и заключителни разпоредби, в които сме описали кои са тези култури, които имат стопанско значение. Затова смятаме, че чл. 79 е абсолютно ненужен в този вид, недействащ и до момента и той просто наистина няма място в закона.
Що се отнася до чл. 80, ние предлагаме чл. 80 да остане, като подкрепяме редакцията на г-н Язов.
Председател Искра Михайлова: Други коментари, становища?
Румен Такоров: Госпожа Манева, познавам Ви от 13-14 години. Вярвате ли в това, което казахте в момента?
Евдокия Манева: Подобни реплики са излишни. Говоря само това, в което вярвам. Ненужно е да правим каквито и да е заклинания. Трябва да се държим като хора, които разбират за какво става дума, хора, които знаят какво означава закон, какво означават празни думи, написани на хартия, които не действат. Аз точно сега ви казах, че това са празни думи, които не са действали последните години и въпреки тези думи, въпреки това, което Вие най-лицемерно твърдите в момента, защото много добре знаете, че този текст не работи, не действа. На пазара има генномодифицирани продукти и този текст не може да ги забрани. Много добре знаете и се вкопчвате чисто политически в едно изречение, за да си правите политика. Включително и тази фраза, която преди малко казахте, и това е политика.
Председател Искра Михайлова: Благодаря Ви, госпожо Манева. Искам още веднъж да се обърна към всички народни представители и всички, които участват в дебатите. Достатъчно тежък е законопроектът, който разглеждаме. Той концентрира в себе си много разнообразни позиции и убеждения, личностни понякога. Аз много моля да издаваме лични нападки и да намесваме личните си емоции в дебатите, когато коментираме законопроекта и текстове по законопроекта.
Моля за коментари по законопроекта.
Георги Божинов: По повод на казаното, първата група е какво хармонизираме. Трябва да бъде пределно ясно, че писмото от 14.04.2009 г. е много подробно, много обстоятелствено и накрая ясно казва, следователно, Комисията на Европейските общности счита, че Република България не е изпълнила задълженията си съгласно – три реда са конкретни членове, букви и параграфи – относно: работата с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия, изменяна Директива 98/8 и чл. еди кой си и параграф еди кой си от директива 98/81. Тоест, първата част от законопроекта, която подкрепихме и на първо четене, която безпроблемно мина и тук и може да бъде определена като затягане на режима, при който се прави достъп на определени субекти и условията, при които работят в регулирани условия, с този акт е направен.
Що се отнася до другата директива, трябва да бъде пределно ясно, че в нейните две части (B и C мисля, че бяха, не си спомням), едното, което Европейският съюз извежда като приоритет, и то е рестрикцията, то е сигурността, то е намаляване на риска. В този смисъл, в този дух, в съответствие с този принцип Европейският съюз, без да казва, че се дават бланкетни разрешения, казва, че разрешението се дава във всеки конкретен случай. Това е духът на 2001/18.
Що се отнася, че това е точка 18, а чл. 22 говори, че онова, което е пуснато на европейския пазар, не може да бъде спирано от страните членки. Затова, като предлагаме да остане чл. 79, по-нататък, което не прочетохте, госпожо Председател, ние правим конкретно предложение да паднат думите „и пускане на пазара”, тъй като това наистина не е в съответствие с тази част от директивата. Това е прецизността.
Няма да развивам дългата теза, че има един разрешен опит в Европейската комисия за един единствен сорт царевица. Ако един фермер в страната Х поиска да си купи не храна, а посадъчен материал от този сорт, има сложна процедура, по която той може да бъде възпрепятстван в страните членки на Европейския съюз. Въпреки това тази процедура казва кога се взема решение на комисията, как отива в Съвета на министрите, какъв кворум се постига, ако не се стигне, как се връща в комисията. Но той е за разрешения опит, за разрешения допуснат посадъчен материал на пазара и никой не смесва това с пускането на храни, които са разрешени. Който спекулира с това, подценява компетентната част от публиката.
Ако някой в изявленията си при разговора за пускане на пазара смесва храните с разрешени стоки, трябва да е ясно, че само един посадъчен материал е пуснат досега, но има много продукти, съдържащи тези компоненти.
Евдокия Манева: Може би трябваше да добавите и въпросната царевица, защото всички трябва да знаят, че в момента това, което интересува хората за пускане на пазара, не го забраняваме и не е забранено и в момента. Освен това, и Вие предлагате, още повече формално тази забрана, която не действа и няма право да действа, да падне. Освен това, трябваше да назовете, че става дума за царевица „МОН 210”, която и в момента е разрешена, и протестите на хората са срещу тази царевица, а не срещу тези култури, които в момента забраняват.
Така че това, което предлагаме – оценката на риска и забраната за всеки конкретен случай - това наистина е процедурата за освобождаване в околната среда, тоест за извършване на полеви опити с определени култури.
Пропуснахте да кажете, че ние ви предоставихме, освен това, доклада на експертите, които направиха скрининг на закона и които са препоръчали съвършено категорично да променим точно тези бланкетни текстове, които не се връзват с нито една процедура. Ние не искаме да стартира втора наказателна процедура, за да направим това, което бяхме длъжни да направим още в 2007 г., при това, разписвайки много коректно, не просто отменяйки само този текст, а разписвайки много коректно една изключително строга и стриктна европейска процедура, в която ние се вписваме като задължителни членове като членове на Европейската комисия и която утежняваме с редица текстове, които досега гласувахме. Така че няма никакви основания да се смята, че се прави нещо по-либерално, отколкото е в момента. В момента този текст е само привидно рестрективен. Той просто не действа.
Георги Божинов: Репликирам предишната Ваша фраза, че предишното мнозинство не е имало смелост да излезе срещу обществото и затова не е синхронизирало. Ние не че нямахме смелост, а имахме разума да прочетем този доклад и сме го обсъждали с господин министъра и с екипа. Там пише, тези австрийско-немски експерти, че няма достатъчно научни данни, че съседството на ГМО – и изрежда културите – им влияе. Но ако няма достатъчно научни данни, че им влияе, няма и достатъчно научни данни, че не им влияе. По тази причина, а не поради страх и глупост, ние не тръгнахме на тази радикална промяна.
Що се отнася до това, което казахте за тази историческа царевица, не е добре да се разголваме толкова публично, но няма как. Вярно е, че няма забрана и ако някой иска да я произвежда в България, ние ще минем през тези процедури, за които казах преди малко – Европейската комисия, Съвет на министрите. Ако вие откажете на този френски фермер да дойде в България и Вие му кажете „Не ти даваме, защото опозицията ни е лоша”? Ние сме направили по друг начин забраната. Няма да ви приобщавам към тая група, защото ми отказахте. Ние не сме оставили територия в България, на която да се състои дори научният експеримент с 20 хиляди декара, както го искат сега. И при мен като председател на комисията – заявявам го открито – са идвали хора от държавите, с чийто капитал са големите фирми и те са ми казвали: нашият проблем в България е този член 80 с 30-те километра, защото няма територия, на която да реализираме нашите продукти. Затова, казано честно и откровено, тук, въпреки меморандума, въпреки големите отстъпки, които бяха направени в добра посока и аз Ви поздравявам, че с реактивността си към общественото мнение, с политическия усет да отговорите на тези обществени очаквания, Вие се съгласихте с неправителствените организации и с обществото и до тук направихме нещо добро.
Ако сега вместо чл. 80, приемем втората колона, както предлага г-н Язов, на таблицата на Приложение 2, зачертаваме всичко, което направихме заедно. Защото оставяме територия, на която вие утре неможе да откажете на този, който поиска разрешения опит да го направи в България.
Евдокия Манева: Да, ние много стриктно се вслушахме в общественото мнение. Срещали сме се с неправителствени организации. От всички писма, които са дошли при нас, най-внимателно сме прочели всички предложения. Както виждате, ние се съобразихме с тях.
Георги Божинов: И аз го признавам.
Евдокия Манева: Десет километра от пчелини, 7 километра от биологично разнообразие. Вече сме забранили всичко. Няма нужда да пишем други странни текстове. Наистина законът трябва да придобие един вид на нормален закон, с всички текстове, в който да личи, че ние наистина сме членове на Европейския съюз и приемаме процедурите, които действат в Европейския съюз и заедно с това отчитаме всички особености на нашето селско стопанство и желанието на хората. Всичко това е отчетено, премерено, съобразено. Затова тези текстове ги предлагаме в този вид.
Джевдет Чакъров: Приветствам присъствието на госпожа Цачева на днешното заседание и разширявайки – поне ще направя такъв опит – дискусията и рамката, в която трябва да обърнем нашия поглед и мисъл всички ние днес тук (преди това отваряйки скоба, че подкрепям това, което се каза от г-н Божинов), бих искал да кажа следното.
Наистина се провежда една дискусия. Аз няма да споря с г-жа Манева. Темата е била винаги актуална и първия път, когато се разглеждаше законът, когато приемахме през 2004 г. (към края на мандата 2001-2005 г.), и тогава имаше една изключителна чувствителност от страна на обществото. Имахме множество срещи и тогава, и впоследствие и през 2008 г. нашата позиция е била, без оглед на това дали сме управляващи и опозиция, еднаква. Искам да кажа, че текстовете, които се приеха тогава, бяха консенсусни от страна на всички членове на комисията, които са присъствали в работата на комисията.
Да, законът, който е действащ в момента, е с много сериозни ограничения и с рестрикции. Но той изцяло кореспондира с нагласите, които тогава имаше. Днес ако има други нагласи, нека да ги видим, нека отново да ги транспонираме в нашата нормативна база в съответното законодателство. Виждаме каква е чувствителността. Действително, не бива да се политизира този акт, но това, което днес трябва да направим и по време на дискусиите, които имахме и дискусиите, които ще имаме в пленарна зала, ние трябва да се самоопределим като страна, като държава, като позиция на фона на дискусията, която тече в рамките на Европейския съюз, където има страни, които са с много по-либерален подход и са открити за генетично модифицирани организми. Има страни, които са знаели и са с ясно изразена позиция анти ГМО. Горе-долу съотношението е с превес на страните, които са с анти ГМО нагласа.
Ние трябва да се идентифицираме в дискусията в рамките на Европейския съюз каква позиция вземаме. Ако днес доминира позицията: разбирайте убедеността ни, че трябва да бъдем с рестрикция и с анти ГМО позиция, за това нещо е много важна и позицията на ГЕРБ. Аз и преди това съм изказвал тази си моя позиция – естествено, на управляващото мнозинство и на другите политически сили, - че ние трябва да заемем ясна позиция, а тези текстове, които разглеждаме в момента, са наистина много чувствителни. Ние ги приемахме и те са имплеметирани и действат в нашето законодателство. Друг е въпросът дали имат правна сила или не, но след като са законодателство, тук има много по-вещи в правната материя представители, които могат да кажат дали имат правна сила или не. Те изцяло кореспондираха с нагласите на хората, на обществото, специално за маслодайната роза, за лозата, за тютюна. Впоследствие - може да се отворят стенограмите и да се види – се включиха за пшеницата, за овошките и за всички зеленчукови култури в нашата страна.
Трябва да преценим много добре по какъв начин кореспондира с нашите възможности в условията на финансово-икономическа криза биоземеделието има ли своята реализация, има ли своя прием. Безспорно е, че има. Ако се изправим пред водещите страни, където чувствителността е изключително висока, на един био продукт и ГМО продукт каква е цената, въобще не е необходимо да коментираме.
Така че най-важното днес е, че ние трябва да определим каква позиция имаме и всичко друго ще бъде в контекста на нашата генерална позиция, която имаме. Ако е анти, ние веднага ще можем да определим конкретните текстове и да се намерят най-правилните, най-коректни формулировки в това отношение.
Темата е много чувствителна и действително на нас се пада голямата отговорност да се нагърбим с важни решения, решения, които ще имат отражение към днешния ден и към идните поколения. С оглед на това аз пледирам много внимателно, много обстойно всичко това да бъде разгледано и видяно. Даже се обръщам към Председателя на Народното събрание още веднъж да прецизира писмото, което сме получили от Европейската комисия, в което наистина се визира, че трябва да има хармонизация в частта за работа в контролирани условия и дали да надскачаме тази рамка. Това е въпросът, на който ние трябва да дадем отговор и това да намери своето отражение и реализация в законодателството, което в момента е ЗИД на закона, който разглеждаме.
Темата е много чувствителна и аз нееднократно съм задавал и риторично този въпрос: ако има и нотка на съмнение по отношение на лозарството, имам предвид нашето винопроизводство и в момента коментираме да разширим нашия пазар към Русия и към другите страни. Коментираме за тютюна – толкова население в нашата страна се занимава с този отрасъл и намират своето препитание. Говорим за маслодайната роза, която има изключителното свое възприятие. Ако има нотка на съмнение, господин Тошев е с много ясна позиция. Тук сме господин Божинов, госпожа Манева, доцент Борислав Великов, господин Димитър Пейчев. Държа да бъда коректен. Най-вероятно няма да мога да посоча имената на всички, но не мога да не спомена името на г-жа Литрова. В комисията първо и в парламента с консенсус разгледахме и приехме тези текстове. Така че трябва да бъдем много прецизни и много отговорни. Аз пледирам да подходим много внимателно на фона на това, което е като нагласа, изключителните възможности, която нашата страна има. Естествено, науката трябва да се развива и в това отношение и хармонизацията, и за науката трябва да направим всичко това, което е необходимо. Ние сме длъжни в това отношение да създадем всички предпоставени условия, както с хармонизация, това да се развива.
Благодаря за вниманието.
Лъчезар Тошев: Аз имам предложение. Първо, бих искал обаче да използвам присъствието на Председателката на Народното събрание, защото тук беше казано, че законът не се спазва, не се изпълнява, а всички депутати и всички министри са положили клетва да спазват Конституцията и законите на страната. Аз смятам, че ако в момента е пусната някаква генетично модифицирана култура в околната среда в България, това е нарушение на тези три члена на закона. Всъщност, не знам дали за първия, но за втория и за третия може да се окаже, че е нарушение, особено за третия член – чл. 81, който касае маркерните гени. В повечето случаи това са маркерни гени за антибиотична резистентност. Тук е записано, че става въпрос за всички генетично модифицираниорганизми с такива маркерни гени. Ако някой си е позволил да пусне в околната среда такъв организъм, тогава следва да бъде глобен с глоба. Глобата е 1 милион и имуществената санкция е също 1 милиона лева.
Ако не се изпълнява законът, тогава да ви припомня какво беше казал Хораций: „Напразни са законите, ако няма нрави.” Как така? Ние правова държава ли сме, ако не спазваме закона? Това е действащият за България закон. Той не е отменен. Ако в момента Вярно е това, което каза г-жа Караджова, че ако някой някъде отглежда генетично модифицирани организми, това е в нарушение на закона, категорично.
Евдокия Манева: Тя не е казала такова нещо, просто преиначавате думите й.
Лъчезар Тошев: Ако е казала такова нещо, защото аз така разбрах.
Евдокия Манева: Тя нее казала такова нещо.
Лъчезар Тошев: Аз останах с впечатление, че тя каза, че тук в България са пуснати такива генетично модифицирани организми.
Евдокия Манева: На пазара ги има, добре знаете.
Лъчезар Тошев: Когато на пазара е продава в пакет една храна или продукт, това е едно; когато се пускат генетично модифицираният организъм, е друго. Това не е едно и също. В случая говорим за това, ако някой някъде е засял, това би трябвало да се смята за нарушение на закона и да се санкционира и това е задължение на Министерство на околната среда и водите.
Предложението, което е внесено, касае два члена, които са съвсем различни. Затова смятам, че § 55 някак си трябва да бъде разделен в двете му части, тъй като първият член – чл. 79 има за задача да забрани освобождаването в околната среда на определен вид култури, които са сметнати за важни за нашата национална икономика и за селското стопанство и специално за износа на тези култури, които имат завоювани пазари. През 2000 г. започнахме с опит да забраним въвеждането в околната среда на генетично модифициран тютюн, само тютюн. След това списъкът беше разширен и достигна до сегашния си вид. Нямам възражение, след това, което се каза. Той може да бъде разширен още и с рапица, и с други култури, които се смятам важни за България. Може да бъде разширен, но във всеки случай това нещо, което е записано в чл. 79, гарантира, че няма да има никакви колебания относно пазара на тези продукти. Ако ние кажем, че в Източните Родопи отглеждаме немодифициран тютюн, а в Западните – модифициран, това може да се окаже, че изобщо ще постави под въпрос изкупуването на българските тютюни. Аз не съм пушач и съм против тютюнопушенето, обаче това носи поминък на голям брой хора, които нямат никакъв друг поминък и това може да ги остави без поминък. Това беше целта да се запише този текст, в който на времето участваше и г-жа Манева. Нейно е следващото предложение по чл. 80, срещу което в момента се възразява.
Така че настояваме чл. 79 да остане такъв, какъвто е.
Що се отнася до чл. 80, той касае отстояние от защитени територии и специално от националната екологична мрежа „НАТУРА 2000”. Няма никаква директива, която да казва какво да бъде това отстояние. Това е национално решение. Ако ние сега сме решили да е 30 километра – 30, ако решим да бъде 100 километра – 100 километра. Никой неможе да ни каже нищо. Ние решаваме това. Няма кой друг да реши вместо нас.
Тук е Конвенцията за биологично разнообразие и специално Протоколът към нея от Картахена за биологичната безопасност. Там в точка 2 на чл. 2 изрично се казва, че страните осигуряват развитието, боравенето, транспортът, използването, трансферът и освобождаването на всички живи видоизменени организми да се осъществява по начин, който предпазва или намалява рисковете за биологичното разнообразие, като вземем под внимание и рисковете за човешкото здраве. Този протокол е ратифициран от Народното събрание през 2000 г. Той е част от нашето вътрешно законодателство. Има предимство пред онези норми, които му противоречат, съгласно чл. 5, ал. 4 на Конституцията. Това е по-силната норма за нас. Тя е по-силна и от закона. Ние трябва да интерпретираме какво означава това.
Когато говорим за това, че желаем да се съхрани биоразнообразието в „НАТУРА 2000” и в защитените територии, трябва да имаме предвид, че един от основните проблеми при генетично модифицираните организми е възможността съдържащите се в тях гени да бъдат пренасяни от вируси, не чрез кръстосване, а от вируси. За това говорим. Затова дори и 30-километровата зона не може да бъде гаранция, че тези гени няма да се прехвърлят от големи площи с генетично модифицирана царевица, например, в растения, живеещи в защитените територии. Нямаме гаранция, че това няма да се случи, освен ако ние не пуснем в околната среда такива генетично модифицирани организми. Това е едно решение, което в момента ми се струва адекватно, отговаря на призива на нобеловия лауреат Ервин Чагъл да бъдем предпазливи с рекомбинантните технологии, ДНК технологии. Тоест, ние не можем да преценим всички последици. В момента са правени изследвания как тези гени влияят, примерно, на царевицата и на продуктите, които се получават, но никой не е изследвал какво би станало, ако те се пренесат в друг организъм. Може да попаднат дори в човек, може да попаднат в бактериите, живеещи в човека и т.н. Включително и въпроса за маркерните гени за антибиотична резистентност, които са в следващия член и който също се предлага от министерството да отпадне.
Така че по тези два текста, които се съдържат в закона аз смятам, че трябва да намерим съгласие и те да останат действащи, за да може да имаме гаранции, от една страна, че биоразнообразието ще бъде запазено от такъв хоризонтален трансфер на гени и освен това, че нашият пазар на важни за България култури също няма да пострада.
Дали са вредни или не някои генетично модифицирани организми е друг въпрос. Хората имат предубеждение и няма да ги купуват, ако ние им ги предлагаме. Това може да има ефект върху поминъка на голяма група хора. тук се казва за маслодайната роза. Госпожа Цачева е получила едно писмо, което и аз, и вие сигурно сте получили, от производителите на розово масло, които заявяват, че на тях им се иска да имат сертификат, за да им купят маслото, сертификат, че то не съдържа генетично модифицирани организми - става въпрос, че не е произведено от рози, които са генетично модифицирани. Ако те нямат тази гаранция или при някакъв тест се окаже, че имат, няма да могат да си го продадат. Това е логично, защото както тези, които правят цигари, така и тези, които правят парфюми, няма да могат да си продадат продукцията. Това е причината, а не защото имаме някакво лошо отношение към Министерство на околната среда и водите; обратно, аз съм декларирал публично, че уважавам и госпожа Караджова, и госпожа Манева, и целия им екип, но не смятам, че можем да приемем тези предложения. Ще се борим в Европейския съюз да изменим директивата, така че да се даде възможност всяка страна да слага допълнителни ограничения, ако те са важни за нея. Например, Швеция не отглежда маслодайна роза. Тя няма голямо значение за нейната икономика, но за България това е важно и ще се борим това да бъде реализирано, както и да има зони, свободни от генетично модифицирани организми.
По отношение на този закон това са допълнителни ограничения, които ние сме сложили и ще се борим до последния момент те да останат такива, каквито са в закона. Дори ако се настоява ние да ги отменим, ние ще продължим да се борим те да останат, защото имаме аргументи за това. Това в никакъв случай не може да се разглежда като някакви безпочвени или абстрактни желания. Аз не съм от опозицията. Аз съм гласувал за правителството и подкрепям правителството. Така че в никакъв случай аз не мога да приема такова обвинение. Затова смятам, че това, което казвам, трябва да бъде прието сериозно и да намерим формулата тези два текста да останат в закона.
Председател Искра Михайлова: Благодаря Ви, господин Тошев. По такъв начин ние изслушахме обосновката на всички народни представители, които са предложили § 55 да отпадне.
Джевдет Чакъров: Ще Ви цитирам изказването на господин Барозу само преди - няма и 10 дена, в което чрез неговия говорител казва, че освен научната база данни за разрешенията и подхода за генетично модифицираните организми, неговата позиция е, че всяка една страна-членка на Европейския съюз сама трябва да определя политиките си желае или не желае. Дословно така бяха цитирани думите на господин Барозу по отношение на генетично модифицираните организми. Аз бих казал, че това изказване е съвсем навременно и с оглед на дискусията, която се води в нашата страна.
Благодаря.
Председател Искра Михайлова: Аз Ви благодаря за това напомняне, господин Чакъров. Много настоятелно представители на неправителствения сектор искат да се включат в дискусията. Аз ще ви помоля да бъдете максимално кратки. Днес вече имахме прецедент да се включват представители на наблюдаващите заседанието. Много ви моля, кратко.
Веселин Дробенов: Уважаема госпожо Председател, много благодаря за възможността. Уважаеми господа народни представители, не винаги неправителствените организации имат такава възможност да се изказват. Аз искам да направя един коментар (без да искам да влизам в диалог) първо, върху това, дали има регистриран риск върху човешкото здраве в хода на вашата дискусия. Практически има такива регистрирани рискове, тоест, не рискове, а ефекти върху човешкото здраве. Те са регистрирани най-малко на интернет страницата на Световната здравна организация. Факт е, че няма такива продукти, хибриди на пазара. Всичко това е забранено. Но сами виждаме, че ефектът от генетично модифицираните организми върху човешкото здраве е съществуващ. Същия ефект има и върху околната среда и той стъпка по стъпка се доказва във всички страни, които забраняват онзи хибрид, за който Вие преди малко говорихте – „МОН 810” на компанията „Монсанто”. Те го забраняват на база научни данни. Има доказателство, че той има негативно влияние върху околната среда.
В контекста на това аз искам да ви кажа, че ние като протестиращи много ясно разбираме, че чл. 79, върху който аз бих искал да говоря съвсем кратко, е в противоречие с Директива 2001/18 именно заради тези думи, че има забрана за изпускане на пазара, което не би трябвало да съществува. В останалата част на текста обаче, този текст защитава национално значими сортове, които са съществени за българската икономика. Ако говорим за конкретни сортове, бих искал да кажа, че имаше една определена причина преди години тези сортове да бъдат избрани. Всички знаем, че българската научна общност има своите разработки върху тези сортове, върху генетични изменения. Те не са просто в техните глави, а са публикувани в доста сериозни международни списания.
Когато има такъв тип резистентни сортове, те определено застрашават местния поминък и ако уважаемите народни представители все пак решат да не запазят този текст, а той да отпадне, аз бих искал да ви зачета една друга формулировка, която ние бихме искали да ви предложим. Тя беше предложена още на първата среща на комисията, но някак си не достигна до предложенията на уважаемите господа народни представители.
Ние предлагаме следния забранителен режим: Забранява се освобождаването в природата на хибриди от групи или видове, считани за застрашени от генетична ерозия или специфични за определени региони, като част от националния или общоевропейския каталог на сортовете растения. Застрашените от генетична ерозия сортове са разгледани от 2009 г. в три директиви на Европейския съюз и това е една добра хармонизация. Тези директиви предоставят възможност за дерогация. Знаете, че това са възможности за други решения, върху които има забранителен режим, но въпреки това определени региони могат да ги прилагат. Става въпрос за защита на определени сортове, които са значими за определени региони на Европейския съюз. В този смисъл ние можем да защитим нашите сортове, които са значими за наши региони в България, като страна-член на Европейския съюз.
Председател Искра Михайлова: Благодаря Ви, господин Дробенов. Господин Курумбашев.
Петър Курумбашев: Аз исках да ви предложа един друг поглед извън изложените досега аргументи. Аз си зададох въпроса защо когато е имало консенсус по такъв закон в две последователни народни събрания, именно, 39-то и 40-то, а тези закони не са много в тези две народни събрания, които да са били подкрепяни през цялото време и от управляващи, и от опозиция, защо изведнъж се оказва, че в 41-ото Народно събрание няма консенсус, и то конкретно две политически групи – говоря за партия ГЕРБ и „Атака” - искат промяна? Защо преди този закон е бил приет с единодушие?
Част от отговора освен от изявлението на Барозу, дойде тези дни и от изявлението на един посланик на една велика държава в един национален всекидневник. Това е хубаво, че това изявление дойде, защото по този начин когато човек лобира за определени интереси, е хубаво открито да ги заяви. Нормално е този посланик да защитава интересите на една администрация, която се финансира от данъците на същите тези компании и съвсем логично е той открито да го заяви. Дали това влияние се е оказало достатъчно решително върху тези, които са внесли този законопроект? Очевидно да. За да може нещо, което е било консенсус в българското общество, а тук бяха цитирани даже примери още от 2000 година, но да кажем, че законодателството е от 2005 г., който в един момент се оказа, че няма такъв консенсус.
На всичкото отгоре, тези интереси, които не са основани на базата на Европейския съюз, на нас ни се маскират като хармонизация с европейско законодателство. Ние тук не сме нито евродепутати, нито сме американски сенатори. Ние сме тук да защитаваме интересите на нашите избиратели.
На мен също така много интересно ми звучеше аргументът за това, че тази забрана била бланкетна. По-бланкетно от този мораториум, който ще приемаме, има ли?! Затова неслучайно и аз попитах: като ще приемаме този мораториум, няма ли да се стартира към нас тогава процедура? Когато е в единия случай, ние казваме: „Вижте, тук това е бланкетна забрана, трябва да я пооправим и да гледаме Приложение 2”, а в другия случай като се прави абсолютно тотална, генерална забрана за пет години: „Това не е генерална забрана”. Питах се как един и същи аргумент може да се ползва и в двете посоки.
Другото нещо – разберете настроението на общественото мнение и колко е чувствително в момента. Искаме да направим толкова рестрективен закона, че и да има мораториум, и да няма мораториум, той да не позволява отглеждането на генномодифицирани организми и пускането им в околната среда и т.н. Говоря за тази част – за изпускането в околната среда, защото за другата вече говорихме в писмото на Европейската комисия. Където можем, колкото можем повече рестрикции ние ще искаме да се запишат в този закон, или да се запазят. В случая искаме тези рестрикции да се запазят.
Благодаря Ви.
Председател Искра Михайлова: Благодаря Ви, господин Курумбашев. Това беше позицията на групата народни представители, които предлагат отпадането на § 55.
Господин Пейчев, заповядайте!
Огнян Пейчев: Мислех да не се изказвам, но в момента господин Курумбашев ме провокира. Това, да го нарека шум, който се създаде, е напълно естествено в обществото и напълно го приемам, защото има една загриженост. Но мен ме притеснява нещо друго – когато този шум, който е естествен и неправителствените организации отстояват собствените си позиции, когато този шум се яхне политически, става страшно. Този шум се превръща в истерия и става много опасно. Аз не искам да превръщаме закона в такава истерия. Тук сме се събрали всички сме разтревожени и проявяваме собствената си тревога. Страшно става, когато шумът се яхне и се превърне в истерия.
Още един момент искам да посоча. Ние тук разглеждаме този закон. В науката мненията са много, много поляризирани. С този закон ние още повече плашим обществото. Тази поляризация съществува. Ние също се притесняваме от тази поляризация, която съществува. Няма единно мнение в науката. Но нека ние тук да не се превръщаме в едни екзекутори на науката.
Благодаря Ви.
Евдокия Манева: Не мога да отмина това, което досега се каза. Ще кажа и гнусните подхвърляния, които непрекъснато се появяват и в пресата, и в изказванията в тази зала, не правят чест на говорещите в тази сфера. Нямате никакво основание да подозирате и да упреквате кого ли не в някакви лобистки настроения, защото вие сте изключително лицемерни. Вие сега яхнахте вълната на недоволството на хората и в същото време във всичките години на работа на вашето правителство гласувахте за генномодифицирани храни да се пускат на пазара. Осемнадесет гласувания „за” генномодифицирани продукти на българския пазар, така, както ги има и на европейския пазар, гласува вашият министър на земеделието и вашият министър на здравеопазването. Така че не се правете на големи защитници. Тогава са съществували тези текстове, уж сте много работещи и много загрижени, а това, от което недоволстват хората в момента, е това, което е на пазара от гласуването на вашите министри. Така че много моля, просто не бъдете безпределно лицемерни.
Освен това, чувствителността на хората към този проблем може да бъде и се реализира чрез съществуващата процедура. Когато говорите, че в Европейския съюз има страни по-либерални, има страни, които са свободни от ГМО, никъде с общ закон няма забрана. Навсякъде забраната е на база на европейската процедура. Питам се защо тази процедура може да се прилага в Гърция, в Австрия и т.н., а не може да се прилага в България – това, което разписахме най-подробно и трябва да записваме някакви странни текстове, които всъщност не работят? Доказателства за това има. Защо смятате, че в България не може да се прилага процедурата, която задейства предпазната клауза, за която разписахте съвършено ясни и точни текстове? По този начин с предпазната клауза, с тази процедура са узаконени забраните и в Гърция, и в Австрия, и във всички страни. Единствено в Ирландия с мораториум на парламента са забранени генномодифицираните организми. Ще гласувате така, както е вашата воля, но не преиначавайте фактите и не се правете, наистина, на защитници, каквито не сте. Имаше подмятания, които наистина на нищо не приличат.
Председател Искра Михайлова: Госпожо Манева, подмятанията не правят чест на никого, но и тонът, в който влизаме, също не прави чест на никого. Много моля да се върнем към нормалните дебати по предложените текстове. Така че аз ви моля, изслушахме много внимателно народните представители, които предложиха отпадането на параграф 55. има ли някой още нещо да каже по § 55?
Георги Божинов: Да ви помоля да добавите и следващите три предложения, които включват отпадането на думите „пускане на пазара” при оставането на члена.
Председател Искра Михайлова: Господин Божинов, неслучайно казах, че групирам предложенията, тъй като има много важна част. Ако се приеме, че § 55 отпада, тоест, запазват се текстовете на чл. 79 и 80, ние можем да преминем към редакции на тези текстове. Но ако параграф 55 не отпадне и членове 79 и 80 се заличат от закона, то не виждам как можем да правим редакции по тях.
Георги Божинов: Едно обратно мнение. То е, че има опасност да разстреляме текста заради това, за което сме готови да отпадне в него и да го направи приемлив. Затова трябва да прочетете и другите две предложения. Той беше атакуван в сегашния си вид, защото съдържа рестрикцията пускане на тези култури на пазара. Ние сме готови това да отпадне. Нека да обсъдим и това.
Петър Курумбашев: По процедура исках да се обърна към Вас като Председател на комисията и да Ви помоля да се грижите за това, в тази комисия да се спазва добрият тон и оттук нататък някой, който си позволява да използва думи като „гнусен” или като „лицемерие”, а в предишно заседание също ни беше предложено да не се държим като „средновековни екземпляри”. Ще Ви помоля просто ако има такъв тон в комисията, да реагирате своевременно. Имате правомощие като председател на комисията и има изредени на това какво може да се направи като бележка и т.н. към този, който си ги позволява. Тъй като си ги позволява само един човек тук, нито министърката си ги позволява, нито уважаемите народни представители от ГЕРБ или от „Атака” са си ги позволили, исках да ви помоля оттук нататък да спазваме правилника, тъй като в общ интерес е да спазваме един добър работен тон в тази комисия и да не се отива към някакви лични квалификации, които няма да способстват за това, да има ясен диалог по темата и всеки спокойно да си изложи мнението, а не да отива в такива квалификации. Така че моля Ви, госпожо председател, да го имате предвид.
Председател Искра Михайлова: Аз Ви благодаря, господин Курумбашев. Приемам критиката Ви за това, че може би съм допуснала. Ще се постарая за в бъдеще да прекъсвам изказвания, които носят лош тон и вредят на общата работа на комисията. Но дотук съм се старала да дам възможност на всички да изкажат своето мнение, за да може да се обогати дебатът.
Джевдет Чакъров: Правя процедурно предложение, уважаема госпожо председател, с оглед на това, че утре имаме заседание, да прекратим дискусията, защото дискусията е почти изчерпана. Предстои ни важно гласуване. Мисля, че е добре всички да помислим, а и утрото е по-мъдро от вечерта, утре да започнем с приключване на дискусията, ако има такава и да преминем към гласуване. Това е процедурното ми предложение, което бих искал да е на вниманието Ви.
Председател на Народното събрание Цецка Цачева: Уважаеми членове на комисията, предполагам, че ви е известно, че днес неправителствените организации връчиха една петиция, която е доста обемна по съдържание. Аз предприех своевременно редица процедури и действия по изясняване на спорните текстове. Много държа да присъствам и да чуя за и против становището в този дебат, който за мен е полезен, тъй като аз не съм специалист в тази материя. Изваждам пред скоба разменените реплики, които не бива да стават на такова място.
Като всяка нова тема и всяко нещо ново, което е неизвестно, е нормално то да буди подозрение, страх, до голяма степен и неразбиране. Тук обаче вина имаме може би и ние като управляваща партия, че не сме направили достатъчно това да се дискутира в обществото, преди да бъде внесен този законопроект.
От друга гледна точка обаче, след като ние сме приели безусловно да бъдем членове на Европейския съюз и условно, формално сме подписали протокол, който ни задължава към момента на влизането ни в Европейския съюз – датата е 1 януари 2007 година – да хармонизираме нашето законодателство с относимите към този закон директиви, мисля, че като политици отговорно ние трябва да изпълняваме тези задължения. Безспорно, трудно е да се намери балансът. Факт и доказателство за това е нежеланието на предишното правителство да реши този проблем, тъй като писмото от Брюксел носи дата 14 април 2009 г. Затова аз се изненадвам от тези тълкувания, които чух в момента и тази загриженост, която се демонстрира. Ако сме отговорни политици, то е трябвало още тогава, когато Комисията на Европейските общности е изпратила това писмо, да се реагира. Знаете ли как е реагирано тогава? Изпратено е едно писмо, че ние сме в предизборна ситуация, поради което няма да се съобразим с това, което идва като препоръка от Брюксел.
Какво искаме да направим ние сега? Да ни дойде още едно писмо, на което ние какво да напишем? Няма да го решаваме, защото не можем да намерим консенсус. Аз мисля, и подкрепям предложението на г-н Чакъров да се преустановят дебатите и да се прекъсне работата на комисията тук, за да имат възможност всички народни представители, членове на тази комисия, да излязат извън популизма, извън политическите пристрастия и отговорно, като политици и държавници ангажиментите, които сме поели към нашите европейски партньори, към европейските институции - а то е нашето законодателство да бъде в хармония с европейското законодателство – да го реализираме, пак повтарям, съвсем отговорно. Нищо няма да спечелим, нито ще загубим, ако гласуването се проведе сега. Аз споделям убеждението, че то трябва да бъде постигнато с консенсус. Решенията на тези въпроси трябва да бъдат постигнати с консенсус. Но, уважаеми колеги, които изказвате различни становища, нека това да не бъде за сметка на някакви политически дивиденти, които ще се получат в резултат на тази сложна и щекотлива тема. Защото вие сте свидетели на факта колко много корекции бяха направени от страна на вносителя именно в тази посока – на чуваемост, на това, което обществото ни предлага. Вие мислите ли, че тук в тази зала има някои от групите, които вие индивидуализирахте, които да не сме родители, които да не консумираме чрез храните това, за което говорим в момента и че някой така безотговорно, просто, без да се замисли, е готов с едно вдигане на ръка да обрече себе си и поколенията след нас на някакъв риск?
В този смисъл аз ви моля, всъщност ако се приеме това процедурно предложение – не съм член на комисията, и тя преустанови работата си тази вечер, просто много отговорно за следващото заседание, когато ще гласувате, да се замислим действително какво правим, защото ако човечеството не е рискувало и ако на времето нашите прадеди не са излезли от пещерите, защото навън грее слънце и вали дъжд, до момента човечеството да сме все още в пещерите. Така че животът се развива, технологиите се развиват. Резултат на естествени природни процеси е създаването на някои биовидове, които са съвсем различни и непознати, примерно, за няколко столетия и хилядолетия назад. Така че нека да не отричаме всичкото това, което ни е много и не ни е познато. Разбираем е страхът. И за мене са притеснителни тези неща в чисто личен план. Но нека нашите страхове не ги правим в политика и не ги превръщаме в политика, а съвсем отговорно да преценим докъде, колко и как можем да защитим тези, които са след нас и самите себе си.
Аз поемам ангажимента, както и днес съм обещала на представителите на неправителствените организации, за утре в 14.30 за становище по тези текстове, лично мое становище. Ще си направя консултациите в оставащите часове от деня и до утре ще се опитам да премеря всичкото „за” и „против”, което получих написано и което чух днес от дебатите в тази комисия.
Благодаря ви. Това имах да споделя с вас.
Председател Искра Михайлова: Благодаря Ви, госпожо Цачева. Господин Язов, имахте предложение. Има процедурно предложение за прекратяване на дебатите за днес и продължаване утре в 14.30 часа. Съгласни ли сте? Съгласни сте.
Приема се процедурното предложение.



ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОСВ:
/И. Михайлова/