ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 002-01-18, внесен от Министерски съвет на 02.03.2010 г.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 02-01-2, внесен от Министерски съвет на 06.01.2010 г.

---

Списък на народните представители, присъстващи на заседанието, се прилага. Присъстваха и: от МОСВ – Стефан Стефанов – директор на Дирекция „Управление на отпадъците”, Теодора Желева – началник отдел „Битови и строителни отпадъци”, Радослав Смилянов – държавен експерт в дирекция „Управление на отпадъците и Христина Халачлийска – началник отдел „Йонизиращи и нейонизиращи лъчения” в Изпълнителната агенция по околна среда; от Агенция по ядрено регулиране: Борислав Станимиров – заместник-председател, Николай Влахов – главен секретар и Пепа Стоянова – експерт; от Национално сдружение на общините – Десислава Стойкова – експерт; от МИЕТ: Валери Накев – началник отдел „Лицензиране и контрол на търговската дейност с отпадъци от черни и цветни метали, търговски сделки и прекурсори в МИЕТ и Виргиния Александрова – началник сектор в Дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол”, Дамян Шопов и Милчо Тренков.
***
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Ще започнем с предложението за дневния ред за днешното заседание. Като първа точка: Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, с № 002-01-18, внесен от Министерски съвет на 02 март 2010 г. Като втора точка от дневния ред предлагам разглеждането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 002-01-2, внесен от Министерски съвет на 6 януари 2010 г. Законопроектът е за второ четене в комисия. Мисля, че всички колеги имат пред себе си варианта за доклада за второ четене. И стандартната последна точка „Разни”, ако има някой съобщения или въпроси, които народните представители искат да бъдат обсъдени в комисията.
Има ли някакви други предложения по дневния ред? Господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Исках да помоля, тъй като не исках да стигаме до някаква декларация за комисията, за да не се изостря по някакъв начин и да не се търси някакъв политически контекст на нещата, но искам да помоля Вас като председател на комисията, а и колегите от мнозинството, които допуснаха това да се случи в зала, повече никога да не допускаме едновременно един закон да се гледа на второ четене на комисия и на второ четене в зала. Това нещо не се е случвало в българския парламентаризъм за двадесет години - изключителен принос. Ние например сме трима членове на комисията от Коалиция за България. Просто се разделихме. Помолиха ме, казаха: „Качи се ти горе в комисията, ние ще седим тук долу в залата”. По същия начин и вие бяхте разделени и Вие като председател на комисията останахте в залата долу да четете доклада, господин Пейчев водеше заседанието на комисията. Това е ненормален начин да се приема какъвто и да е закон. Тук не говоря за конкретните текстове, даже виждам, че по повечето текстове ние стигнахме до съгласие, но просто по този начин с такава процедура се опорочава самият начин на приемане на закона.
Молбата ми беше просто като председател на комисията да разговаряте с председателя на Народното събрание, ако искат да се присъединят колегите, ще им бъда благодарен, ако не, нека да излезе като декларация от името на нашата политическа парламентарна група, но просто повече никога да не се случва това, едновременно да се гледа на второ четене в комисия и в зала един закон. Разберете, че самият народен представител просто не може да бъде на двете места, дори и поради този физически факт. Тук не говоря изобщо вече за някакви други неща – че се изготвя доклад, който се раздава и т.н. и исках просто да го отбележа, че се надявам, че това се случва за първи и за последен път в практиката на нашата комисия и на 41-ото народно събрание.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Курумбашев. Благодаря Ви за забележката Ви. Тя е напълно резонна и аз изразявам позицията на ръководството на комисията, че ние също се надяваме и ще направим всичко възможно този прецедент да не се повтаря в работата на комисията. Предполагам, че това няма да бъде повтарящ се прецедент и в работата и на други комисии. Така че аз Ви благодаря за направената бележка. Единственото, което мога да кажа, е, че в случая, нека да кажем така, че когато всичко свърши добре, е за добре, и да приемем, разбира се, като много сериозна забележка към организацията ни общо Вашето предложение.
Някакви други предложения за дневния ред или коментари, преди да приемем дневния ред?Няма.
Благодаря Ви.
Приемам, че народните представители са съгласни с предложения дневен ред за заседанието на комисията. Имам удоволствието да представя гостите, участници в нашето заседание във връзка с дневния ни ред. От Министерството на околната среда и водите това е заместник-министър Евдокия Манева, господин Стефан Стефанов – директор на дирекция „Управление на отпадъците”, госпожа Теодора Желева – началник на отдел „Битови и строителни отпадъци”, господин Радослав Смилянов – държавен експерт от дирекция „Управление на отпадъците” и г-жа Христина Халачлийска – началник на отдел „Йонизиращи и нейонизиращи лъчения” в Изпълнителна агенция по околната среда.
От Агенцията по ядрено регулиране с нас са господин Борислав Станимиров – заместник-председател, г-н Николай Влахов – главен секретар на агенцията и г-жа Пепа Стоянова – експерт. Добре дошли! Имаме експерт – представител от Националното сдружение на общините, г-жа Десислава Стойкова (още не е дошла, но всеки момент ще дойде), от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – господин Валери Накев – началник на отдел в Дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол” (може би още не са пристигнали колегите) и г-жа Виргиния Александрова – началник сектор в Дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол”. В заседанието ще участват и господата Дамян Шопов и Милчо Тренков. Това са нашите гости. Очевидно някои от тях също закъсняват.

ПО ТОЧКА ПЪРВА:
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Господин Станимиров, предполагам, че на Вас трябва да дам думата за представяне на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Заповядайте!
БОРИСЛАВ СТАНИМИРОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа, съвсем накратко ще представя законопроекта, който следва да разгледаме.
Законът за безопасно използване на ядрената енергия е в сила от 2002 г., като към този момент той е в съответствие с международните конвенции и договори, по които Република България е страна. Реално необходимостта от промени в този закон възникна във връзка с развитието на законодателството на Европейския съюз в ядрената област, както и във връзка с натрупания опит от прилагането на закона. След проведена съгласувателна процедура, с Решение № 304 от март 2009 г. тогавашният Министерски съвет одобри законопроекта, който беше внесен и в Четиридесетото народно събрание. След конституирането на 41-ото народно събрание законопроектът бе върнат за провеждане на нова съгласувателна процедура, като бе отново прецизиран, въз основа на предложенията на заинтересуваните министерства и ведомства. След проведената повторно съгласувателна процедура, с Решение № 108 от март 2010 г. Министерският съвет одобри проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на атомната енергия.
Предлаганите със законопроекта изменения и допълнения са в няколко направления и са описани подробно в мотивите към законопроекта. Предложените изменения и допълнения отчитат специфичните задължения на Република България по Конвенцията за физическа защита на ядрения материал, както и Споразумението за прилагане на гаранциите по договора за неразпространение на ядреното оръжие. Съгласно конвенцията, Агенцията за ядрено регулиране се определя за компетентен орган, пункт за връзка и координатор по Конвенцията за физическа защита на ядрения материал.
С пълноправното членство на Република България в Европейския съюз и съответно присъединяването към Споразумение за прилагане на гаранциите за неразпространение на ядреното оръжие между страните членки Евратом и МААЕ, операторите докладват директно на Европейската комисия по системата на гаранциите на Евратом, като централен регистър за целия Европейски съюз се поддържа в Люксембург. В рамките на класическата гаранция Европейският съюз се разглежда като една държава. Поради тези причини с проекта се осигурява и свободен достъп до съоръженията на инспекторите по гаранцията от Европейската комисия.
Със законопроекта се осигурява и трайна правна регламентация на изискванията на Директивата на Съвета 117 на Евратом от 20 ноември 2006 г. за надзор и контрол на превоза на радиоактивни отпадъци и отработено гориво. Директивата е транспонирана през декември 2008 г., като нейното въвеждане е нотифицирано пред Европейската комисия чрез работна група 20 „Околна среда”. Въвежданият единен режим за превоз на радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво в рамките на Общността и към и от трети страни се основава на прилагане на стандартен документ, който е приложение към директивата, като със законопроекта не се добавят или отменят разрешения или лицензионни режими.
С проекта на закон се въвеждат и изискванията на Директива 71 на Евратом на Съвета за установяване на общностна рамка за ядрена безопасност на ядрените инсталации от 2009 г. Директивата има рамков характер и повечето от изискванията й вече фигурират в ЗБИАЕ, но с цел пълно и точно транспониране определени разпоредби са прецизирани и са добавени нови разпоредби.
Във връзка с опита от прилагане на закона, с проектозакона се въвежда лицензия за извеждане от експлоатация на ядрено съоръжение. Целта е поради спецификата на процеса на извеждане от експлоатация, продължаващ десетки години, да се гарантира запазване на отговорността на лицензианта по отношение на безопасността на съоръжението през целия период на извеждане от експлоатация. Предвижда се лицензия за извеждане от експлоатация да се издава при наличие на положително решение по оценка на въздействието върху околната среда. С предложеното въвеждане на лицензия се избягва и двоен разрешителен режим, а именно, поддържане на лицензия за експлоатация или управление на съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци и в същото време получаване на поредица от разрешения за извеждане от експлоатация.
Лицензията за извеждане от експлоатация ще се издава за срок до 10 години. Със законопроекта се дава правна възможност лицето, извеждащо от експлоатация, да не е задължително лицето, експлоатиращо ядреното съоръжение и се въвежда механизъм за освобождаване от регулиране на генерираните в процеса отпадъци, които не представляват радиологичен риск за населението и околната среда.
Със законопроекта се предлагат и цялостно отпадане на лицензионния разрешителен режим за частите за източници на йонизиращи лъчения, като пример: държатели за рентгенови тръби, кабели, усилващи екрани и т.н., които не представляват радиологичен риск. С проекта се предлага също удължаване на максималния срок на издадените лицензии за експлоатация на източници от 5 на 10 години, като се цели облекчаване на лицензионния режим и намаляване на икономическото време на лицензиантите.
Това е съвсем накратко представянето на законопроекта.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви благодаря, господин Станимиров. За колегите напомням, че към материалите са приложени копия от становището на отдел „Европейско право към 41-ото народно събрание, а с днешните материали бяха раздадени и докладите на Комисията по правни въпроси и Комисията по здравеопазване, които вече са го разгледали. Няма ли го становището? Само Становището по европейско право? Другите бяха раздадени днес в пленарна зала заедно с материалите, докладите. Някой не си е взел материалите. Но така или иначе, пред вас имате становището на отдел „Европейско право”. Въпроси, коментари? Господин Язов.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател. Аз ще задам въпросите накуп, да може да получим комплексен отговор. Относно прилагане на Директива 91 от 2009 година на Евратом – създаване в чл. 3, ал. 2 на нова точка 9, се въвежда като принцип кадровото и финансово осигуряване на регулаторния орган. Досега как е бил регулиран този въпрос?
В ал. 3 на чл. 14 относно пълната отговорност на лицензиантите относно безопасността, каква е предвидената отговорност за този, който издава лицензията?
Искам и малко повече яснота относно избягване на двойния разрешителен режим и кое налага да издаваме обща лицензия а не отделни разрешителни, какъв е смисълът на това нещо? Може би цялата инсталация? Малко по-подробно да ми обясните. Издаването е свързано с чл. 15, ал. 3, точка 8.
Как е бил решен до момента въпросът с квалифицираните експерти по радиационна защита като консултанти точно, чиято квалификация се признава от компетентните органи и се създава законов механизъм за прилагане на квалификацията на такива експерти? Досега как е било и кое налага това нещо да се случи сега?
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Язов. Ще отговорите ли на тези въпроси, или ако има и други? Други въпроси, колеги? Ще ми позволите аз да задам един въпрос, на който предполагам, че има обяснение. Ще ви обърна внимание на § 32 от проектозакона, който третира чл. 47 от действащия закон. „Моля с решение на Министерският съвет да бъде обявена ядрена централа или отделни части от нея за съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци, ако ядреното гориво е окончателно изведено от съоръжение.” Това във връзка с международни разпоредби и изисквания ли е и как се предполага прилагането на такъв член в България при наличието на една централа. Никъде в мотивите не видях обяснение на този въпрос.
Благодаря Ви. Заповядайте!
БОРИСЛАВ СТАНИМИРОВ: За началните въпроси ще дам думата на господин Влахов, който е главен секретар.
НИКОЛАЙ ВЛАХОВ: Госпожо Председател, дами и господа народни представители, изискването на независимост и ресурсна обезпеченост на регулиращия орган е залегнало още в Конвенцията по ядрена безопасност, след това е допълнено в Единната конвенция за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци и безопасност при управление на отработено ядрено гориво и е едно от основните изисквания на Директива 2009/71 на Евратом. До този момент нещата бяха практически решени в ЗБИАЕ, като за изрично транспониране на директивата в чл. 3, ал. 2, където са принципите за осигуряване на ядрена безопасност, е добавен един допълнителен принцип – точка 9, който казва, че регулиращият орган, най-общо, трябва да е осигурен с финансови и човешки ресурси. Иначе това е транспонирано изцяло чрез закона и досега съществуващият закон също е осигурявал това нещо чрез независимост на регулаторния орган, чрез методите за назначаване на председателя, чрез мандат на председателя и т.н. Тези неща са подробно описани в доклада на България в Конвенцията по ядрена безопасност.
По точка 2 – отговорност на лицензиантите. Лицензиантите носят пълната отговорност за изпълнение на дейностите, които носят определен риск. Това е съгласно конвенциите, които са, това е съгласно директивата и това е съгласно документите на Международната агенция по атомна енергия, като основополагащ документ е Основни принципи за осигуряване на безопасността с дейностите с източници и на ядрените инсталации. Така че този принцип е международно приет. България като страна, която е ратифицирала Конвенцията за ядрена безопасност и Единната конвенция за безопасно управление на отпадъците и отработеното гориво е длъжна да спазва това нещо и ние досега винаги сме го спазвали. Това, което е новото тук, е, че тази точка се добавя в принципите, като изрично се упоменава, че се носи (досега това го нямаше в закона), че се носи цялата отговорност от лицензианта. Разбира се, това не отменя отговорността на регулаторния орган по контрола и лицензиране на тези дейности, но отговорността на самите дейности и регулаторът няма право да се намесва в дейностите – говорим, като операции. Това е добавено в чл. 3, ал. 2 като нова точка и също така е добавено в чл. 16, където конкретно се изписват отговорностите на операторите на ядрени съоръжения и лицата, изпълняващи дейности, са източници.
Избягване на двойния разрешителен режим – предполагам, че визирате замяната на разрешителния режим по извеждане от експлоатация с лицензия за извеждане от експлоатация. Разрешенията за извеждане от експлоатация досега се издаваха или като едно общо разрешение, или няколко разрешения в дългия процес на извеждане от експлоатация, тъй като знаете, че един процес на извеждане от експлоатация продължава като минимум 30 години, но може да продължи значително по-дълъг период. За да получи тези разрешения, експлоатиращият ядреното съоръжение трябва да притежава лиценз за експлоатация на ядрено съоръжение. Така че се получава поддържане на лицензия за експлоатация на ядрено съоръжение и в процеса на поддържане на тази лицензия – получаване на отделни разрешения за извеждане от експлоатация. В момента се дава правната възможност да се издава един единствен документ- това е лицензия за извеждане от експлоатация, където включва както лицензията за експлоатация, така и разрешенията за извеждане от ескплоатация, като в подзаконовите нормативни актове, в частност, Наредбата за издаване на лицензии и разрешения ще бъде определено точно какви документи ще бъде необходимо да бъдат представени. Основните моменти тук са, че лицензията се издава за 10 години и се подновява на всеки 10 години след представяне на необходимата документация. Както господин Станимиров вече спомена, за издаване на този вид лицензия се изисква положително становище по ОВОС.
Относно квалифицираните експерти. Квалифицираните експерти като цяло е термин, който се употребява в Директива 96/29 на Съвета, която се отнася за радиационна защита. Тази директива в момента е в процес на преразглеждане. Досега терминът квалифициран експерт в българското законодателство съществуваше в подзаконовата нормативна уредба, по-специфично, в Наредбата за основните норми за радиационна защита, приета от Министерски съвет с вносители министър на здравеопазването и председателят на Агенцията за ядрено регулиране.
Съгласно новите тенденции, сега се изисква този квалифициран експерт да има определени функции, с които той трябва да бъде сертифициран по някакъв начин. За да бъде сертифициран, той трябва да получи сертификат от някакъв орган. Във връзка с прегледа на международната практика и разговорите с нашите европейски партньори беше дадена идеята, че най-добрият подход за сертифициране на такива експерти е чрез регулатора, или по-точно, съществуващата Държавна квалификационна комисия към Агенцията за ядрено регулиране. В тази Държавна квалификационна комисия ще участват единствените експерти, които могат да кажат дали този експерт е наистина квалифициран. Това е една от малките промени в закона в момента, просто към функциите на ДКК се добавя да провежда изпити и да издава удостоверения за правоспособност на този вид квалифицирани експерти.
В България квалифицираните експерти по радиационна защита не са чак толкова много и тук наистина стои въпросът кой е по-квалифициран от един квалифициран експерт. Но точно затова в тази ДКК ще влязат и други квалифицирани експерти, които могат да оценят доколко този експерт е квалифициран.
Благодаря.
БОРИСЛАВ СТАНИМИРОВ: По последния въпрос, който беше поставен, давам думата на госпожа Пепа Василева.
ПЕПА ВАСИЛЕВА: Последният въпрос, дами и господа и уважаема госпожо Председател, беше свързан с § 32 от проекта, който от своя страна е свързан с чл. 47, нова алинея 1 от проекта, който казва, че по инициатива на титуляра на лиценза за ескплоатация Министерският съвет може с решение да обяви ядрена централа или отделни части от нея за съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци. Този текст не почива на изричен текст от международен документ. По-скоро с този текст се дава правна възможност, така да се каже, по целесъобразност за такова действие. Това не противоречи, от друга страна на международната практика и на международните документи.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Тоест, да разбирам, че досега не сме имали такава практика и затова се въвежда този текст, който не е в противоречие с международната практика, но не е и в резултат на изрично изискване или разписани някакви задължения на страната ни.
ПЕПА ВАСИЛЕВА: Всъщност досега имаме вече такава практика и такъв текст в закона, но с новия член 47 хипотезата се доразвива и се влагат нови моменти.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Относно разрешителния режим, някъде (не можах да го намеря сега) видях, че излиза трета категория съоръжения под форма на разрешения. доколкото го разбирам – говоря за инсталациите. Искам да знам колко разрешения са дадени до момента, ако можете да ми кажете, и дали има демонтирана такава трета категория съоръжения. Защо от глава 3, раздел 8 „Отчет и контрол на ядрени материали и радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения” се изключват ядрените материали, отработеното гориво и се прибавят към глава 9 „Прилагане на гаранции”? Ще потърся точно къде беше изписано като текст, за да формулирам въпроса по-точно.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: В § 91 – става въпрос за съоръженията с повишена опасност, които са разположени на площадката. Контролът се осъществява по досегашния ред, а на съоръженията с повишена опасност – извън алинея 1 се осъществява по Закона за техническите изисквания на продуктите. Малко повече разяснения какво сте имали предвид за това?
БОРИСЛАВ СТАНИМИРОВ: Отново господин Влахов ще отговори.
НИКОЛАЙ ВЛАХОВ: По втория въпрос във връзка с глава 7, това са чл. 72 и чл. 73, където се изважда ядреният материал и отработеното гориво от разпоредбите на чл. 72. Това се прави с целта всичките изисквания към отработеното гориво, ядрения материал (тъй като отработеното гориво е ядрен материал), да са в една и съща точка и към тях да се прилагат едни и същи изисквания. Тези изисквания са точно и ясно определени в Конвенцията за физическа защита на ядрения материал и са точно и ясно определени в Споразумението между Евратом, Международната агенция по атомна енергия и страните членки на Евратом, където се включва и България. За тази цел те са извадени от разпоредбите на този член. Това е направено във връзка с подписано и ратифицирано от Народното събрание ново споразумение и също така ратифицирана през 2006 г. Конвенция за физическа защита на ядрения материал, като не се губят изискванията – може би това седи зад въпроса, че там имаше едни изисквания за периодичност на докладване, за водене на отчети и контрол. Тези неща са много по-стриктни за ядрения материал и за отработеното ядрено гориво, не отпадат - не отпадат изискванията за докладване, като хипотезата там е леко разширена. В следващия член е добавена алинея 2, в която е казано „при загуба на контрол на ядрен материал или източници или на радиоактивни вещества” – това е добавено и също не отпада от изискванията на закона. Просто е променено мястото му. Така че сега в момента хипотезата е, че всеки, който осъществи загуба върху контрола на източник, е длъжен веднага да уведоми както АЯР, така и органите на МВР и Гражданска защита, който също е към МВР.
По въпроса за § 91 – това е за съоръженията с повишена опасност. Терминът „съоръжения с повишена опасност” е взет от Закона за техническите изисквания за продуктите, а контролът досега се осъществяваше от Държавна агенция по метрология и технически надзор. След дълги разговори с ръководството на Държавна агенция по метрология и технически надзор стигнахме до консенсус относно разпределението на отговорностите, тъй като в последните десетина години има едно прехвърляне на отговорностите специално за определен вид съоръжения. Това са съоръженията, които са пряко свързани с ядрената безопасност и които всъщност са съоръжения с повишена опасност, съгласно закона. Точно за тях контролът ще бъде осъществяван от нашите инспектори. За всички останали съоръжения с повишена опасност на площадката контролът ще бъде осъществяван от инспекторите на ДАМТН във връзка с това, че там има кранове, подемни механизми, тръбопроводи под налягане. Това нещо е изведено също и като определение в закона като нова точка и в Допълнителните разпоредби – какво означават тези съоръжения с повишена опасност, като по искане на ръководството на Държавната агенция по метрология и технически надзор е добавена една алинея в преходните разпоредби, която казва, че това влиза шест месеца след приемането на закона, тъй като те изискаха малко време да подготвят своите кадри.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Не се ли притеснявате от този двоен контрол на структура, тъй като тези съоръжения могат да предизвикат конкретно в аварията една недобросъвестност от страна на тези служби, да предизвикат авария в самата централа?
НИКОЛАЙ ВЛАХОВ: Те са разделени на две категории. Едните са свързани с ядрената безопасност, тези които реално могат да повлияят на процеса на предотвратяване на верижна реакция неконтролирано и т.н. Те са тази категория, за която ние ще имаме отговорност. Останалата категория вече – знаете площадтака, която е много голяма, там има всякакви, тръбопроводи под налягане, по втори контур – това са неща, които не могат директно да повлияят върху процеса. Поради факта, че ние нямаме ресурса да осъществяваме целия контрол върху всичките тези съоръжения и нямаме подготвени толкова много кадри, разбирането е, че този контрол ще бъде поет от инспекторите на Държавната агенция по метрология и технически надзор.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Въпросът ми беше, че тези съоръжения няма опасност от пряко въздействие при един недобросъвестен контрол от тяхна страна. Вие виждате какво става – най-елементарните граждански случаи, които станаха, дори падането на един асансьор, тъй като виждаме какъв е контролът на тези служби, запознати сме, а това е централа, това е най-отговорното съоръжение, затова поставям въпроса.
НИКОЛАЙ ВЛАХОВ: Няма да има опасност за ядрената безопасност. Винаги при такива съоръжения, които са с повишена опасност, може да стане трудов инцидент.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Аз казвам в смисъла да не предизвикат реакция върху останалите процеси, които вие контролирате или агенцията, която стои по-сериозно в процеса.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: И аз благодаря. Господин Курумбашев изяви желание за въпрос.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз искам да Ви попитам дали ще бъде издаден лиценз за извеждане от ескплоатация на първи и втори блок на АЕЦ „Козлодуй”, без да има направен ОВОС, или предвиждате да има и там такава процедура?
Вторият ми въпрос към Вас е следният. Сега в този законопроект се въвежда този термин проектна заплаха, което предполага, да кажем, терористични действия. Смятате ли, това означава ли сега, че техническият проект, който е за Белене в момента, е съобразен с този термин? Доколкото знам, проектът се изчислява, да кажем, да бъде устойчив на Боинг 747, обаче смятате ли, че в момента след въвеждането на този термин в закона, техническият проект е съобразен с това изменение, което се предлага в закона? Това са моите два въпроса.
БОРИСЛАВ СТАНИМИРОВ: Във връзка с първи и втори блок, вие знаете сега текущото състояние на първи и втори блок. АЕЦ „Козлодуй” притежава лицензия за ескплоатация на двата блока, като в същото време с решение на Министерски съвет те са обявени за съоръжения за управление на РАО и тяхното имущество е прехвърлено в Държавното предприятие за радиоактивни отпадъци.
В момента тече процес на разглеждане на документите на държавното предприятие за издаване на лиценз за ескплоатация на съоръжения за управление на РАО, първи и втори блок, като в момента не стои въпросът, свързан с лиценза за извеждане от експлоатация. Първо, те трябва да получат лицензия за експлоатация и във всеки случай, както споменахме тук, при издаване на лицензия за извеждане от експлоатация, която би следвало да поиска държавно предприятие, ще трябва да има положително решение по ОВОС.
Другият въпрос – по отношение на заплахата – да, проектът „Белене” съдържа част физическа защита и тази физическа защита ще се основава на заплахата, която е определена. Това е изискване и на Конвенцията по физическа защита.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Станимиров. Господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател. Искам да продължа въпроса, като питам каква е ситуацията с учебния реактор, който се намира в София и с хранилището за радиоактивни отпадъци в Нови Хан – същите неща, които попита господин Курумбашев, но също и за тези обекти.
БОРИСЛАВ СТАНИМИРОВ: Изследователски реактор. Той не е работил 20 години. В момента се намира в процес на частично извеждане от ескплоатация и реконструкция, както е решението на Министерски съвет. Процедурата по лицензиране при изследователския реактор е на етап одобряване на проект за реконструкция от изследователски реактор 2000 kW, на 200 kW) Към момента се разглежда проектът в Агенцията за ядрено регулиране. Има и положително решение от ОВОС от Министерството на околната среда и водите. Въпрос на лицензионно време е, за да бъде одобрен проектът, след което следващата стъпка е издаване на разрешение за строителство.
По отношение на физическата защита нещата стоят по същия начин, както са изискванията на Конвенцията за физическа защита. Мога да допълня, че на изследователския реактор е извършена сериозна реконструкция на физическата защита, като е отчетена наистина проектната заплаха.
По отношение на Нови Хан – Нови Хан има лиценз за експлоатация на съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци и той се експлоатира при изпълнение на условията на тази лицензия, като контролът на агенцията е именно в тази насока – инспекционен и контрол по изпълнение на условията на лицензията.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Станимиров. Ако има още въпроси, заповядайте, господин Язов.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Един последен въпрос, да намесим и министъра на околната среда и водите. Предвидено ли е някъде в законопроекта следното нещо. При процеса на извеждане от ескплоатация включва демонтаж на чисто и на замърсено оборудване. Свързано е с разрушаване на сградите. Гледам, че с едно решение на председателя на АЯР, по един или друг начин урегулирано ли е в законопроекта някъде, съгласувано ли е с Министерството на околната среда и водите това нещо по какъв ред ще стане, освен наредбата, която ще е от Министерски съвет? Имам предвид за отпадъците. Просто само със заповед на председателя ли ще бъде, или ще бъде съгласувано с министъра на околната среда и водите?
БОРИСЛАВ СТАНИМИРОВ: Ние казахме, че извеждането от ескплоатация ще стартира след положително решение по ОВОС, положително решение на министъра на околната среда и водите. Това е, което законът предвижда във връзка с Министерството на околната среда и водите. По-нататък отговорностите по издаване на лицензията и съответно решенията, които би следвало да са за стартиране на радиоактивните отпадъци, са отговорност на Агенцията за ядрено регулиране и на самия лицензиант. И на всички нас.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Нека да поясня на господата от Агенцията за ядрено регулиране, че на нас ни предстои като следваща точка от дневния ред разглеждане на новия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отпадъците, който е един много амбициозен законопроект, който се опитва да обхване всички видове отпадъци, включително и опасни отпадъци и по всяка вероятност същият въпрос ще бъде зададен и по-нататък в хода на дебатите по предложенията по Законопроекта за отпадъците. Може би в такава връзка се поставя въпросът дали не трябва да се помисли за вариант за гарантиране и от страна на Министерството на околната среда и водите за това, че опасни отпадъци ще бъдат само от компетенцията на разпореждането на вашата агенция, а останалите отпадъци, които излизат след извеждане от експлоатация, ще се третират по правилата на третиране на опасни отпадъци.
НИКОЛАЙ ВЛАХОВ: Това е предвидено с проекта на закон в момента. Освобождаването на радиоактивните отпадъци от контрол ще се извършват по определени критерии, съгласно чл. 26, ал. 3 на законопроекта, където наредбата се казва Наредба за основните норми за радиационна защита. Там ще бъдат поставени критериите, въз основа на които могат да бъдат освобождавани. Под определени критерии те вече не представляват радиологичен риск.
Съгласно проектозакона, тази наредба, тези критерии се приемат от Министерски съвет по предложение на министъра на здравеопазването, министъра на околната среда и водите и председателя на агенцията. Доколко тези отпадъци ще бъдат опасни и т.н., се взима консенсус между трите ведомства и се внася като инициатива към Министерски съвет. Като вносител мисля, че е написан министъра на здравеопазването, но трите ведомства заедно ще работят по този проблем, така че това е предвидено от законодателя в момента.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Да задам един последен въпрос. В § 57 е описано, че общините и населените места, които попадат в тази зона на въздействие на планираното съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци, могат да получават финансиране за свои проекти и дейности. Дали не смятате, че е редно да бъде записано тук по какъв ред, да кажем, по ред, определен от Управителния съвет, или по ред, определен от Министерският съвет, той да бъде указан? Вие като вносители не смятате ли, че такова конкретизиране трябва да бъде направено?
НИКОЛАЙ ВЛАХОВ: Благодаря за въпроса. Това е една тема, която беше повдигната и много сериозно обсъждана във водещата Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм. Там в момента няколко ведомства са представили текстове, които ще бъдат обсъждани между първо и второ четене точно по този текст. Той породи сериозен дебат. Два са въпросите. Единият въпрос е дали само планираните съоръжения, или съоръженията, които са планирани и са в ескплоатация в момента, тъй като в „планирани” не попада Нови Хан като такова съоръжение.
Вторият въпрос е по какъв ред и в какви размери. В предходния вариант на тази алинея от законопроекта имаше предложение, което беше Управителният съвет на фонда да определя реда. В процеса на съгласуване с ведомствата това предложение отпадна, тъй като се реши, че е по-добре самият ред и условията да бъдат определени по общия ред, което означава – с наредбата по чл. 75 на законопроекта, която казва: за разходване на средствата по фонда въобще. Когато те се определят от Управителния съвет на фонда, по-лесно биха могли да бъдат изменяни. Когато са с наредба с Министерският съвет, този процес ще бъде съгласуван с всички ведомства и на подзаконово ниво ще бъде определен редът, както и размерите, най-вероятно, тъй като в самия законопроект имаше, включително предложение по едно време, да се определи размерът. На аз смятам, че това вече е въпрос на решение на Министерски съвет до какъв процент може да бъде отделено и точно как, тъй като там процесът е много сложен. Те имат местно финансиране от европейските фондове, имат финансиране по други линии и трябва да се избегне конфликт на интереси по всякакъв начин.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Предполагам, че приключихме с въпросите? Приключихме. Благодаря ви.
Благодаря ви за отговорите.
Подлагам на гласуване предложения за първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Моля народните представители, които са съгласни да подкрепим законопроекта на първо четене, да гласуват.
За - 17, против – няма, въздържали се – няма.
Благодаря ви. Със 17 гласа за се подкрепя законопроектът, с което изчерпахме първата точка.
Благодаря ви, господа и приятен ден ви желая!
Продължаваме с

ТОЧКА ВТОРА - Разглеждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците - за второ четен в комисия. Заедно с материалите за отмененото заседание миналия четвъртък на комисията, на народните представители беше предоставено и становище от Българската стопанска камара по проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците. То е приложено към вашите материали. За съжаление, то не беше представено по-рано във времето, когато се внасяха предложенията на народните представители между първо и второ четене. Моля народните представители да го имат предвид, ако намерят някаква приложимост на предложените вътре съображения и текстове.
Преди първи параграф още, за наименованието на законопроекта има предложение на народните представители Джевдет Чакъров, Искра Михайлова и Тунджай Наимов. Господин Чакъров, Вие ли ще представите предложението? То засяга група от параграфи и членове по-нататък и затова е изведено в самото начало. Заповядайте!
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви. То не е по отношение на наименованието, то е общоприето за наименованието на сега разглеждания ЗИД на закона. По отношение на нашето предложение, ние коректно сме изписали и аз не бих искал да повтарям, още повече, че още по време на разглеждане на законопроекта на първо четене ние направихме нашите бележки по отношение на терминологията, която явно е била, аз по-скоро допускам, че технически и редакционно е била допусната и впоследствие за уточненията, които предлагаме. За да не губим време и да не повтарям това, което казах на първо четене, ако е необходимо, съм готов да направя обстойно изложение. Добре е да чуем и представителите на Министерството на околната среда и водите, съответната дирекция, дали приемат предложението, което сме направили.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Чакъров. Това е предложението, което е изведено преди още първи параграф на проектозакона. То се повтаря и към първи параграф на проектозакона.
Освен това към § 1има предложение на народния представител Йоана Кирова и група народни представители. Това са постъпилите предложенията по § 1. Госпожо Кирова, Вие имате ли нещо да кажете?
ЙОАНА КИРОВА: Единственото, което аз бих казала, е относно моето предложение да се включат думите „събиране и предварително третиране”. То е съобразено с Директива 2006/12 на Европейския парламент и Съвета от 5 април, според която събирането – цитирам :”представлява складирането и натрупването на отпадъци, с цел транспортиране до съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане”. Моето предложение е, че е логично думите „събиране и предварително третиране” да бъдат също включени след „оползотворяване и обезвреждане”.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: В частта Събиране това се припокрива и с предходното предложение, което представи господин Чакъров и което се повтаря и по § 1. Госпожо Манева?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: По принцип ние приемаме и двете предложения. Те могат да бъдат отразени и така ви предлагаме – както в §1, така и в § 5, като в § 1 предлагаме следната редакция:
„В чл. 5, ал. 2 накрая се добавя: „Лица, притежаващи документ по чл. 12, ал. 1 за извършване на дейности с отпадъци със съответния код, съгласно Наредбата на чл. 3”. Тук решаваме въпроса за това, че една част от тях са на регистрационен режим, други са на разрешителен режим. Не упоменаваме изрично за какво става дума. В съответния документ по-нататък в текста става ясно в кои случаи какъв вид документ се прилага. Като стигнем до § 5, ще ви покажем, че ние там в две точки добавяме „събиране и временно съхраняване на отпадъци” на мястото на „образуване и събиране и транспортиране на отпадъци по занятие”, с което удовлетворяваме двете предложения.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева. Господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Едно уточнение. Бих искал да разбера – добре е, че по принцип се подкрепя, но дали регистрационният документ за неопасни отпадъци се възприема така, както е сега да се действа?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да, той остава. Както виждате, няма никаква промяна по-нататък. Той си остава регистрационен. Тук не упоменаваме изрично, по-нататък е казано в кои случаи е регистрационен, в кои случаи е разрешителен. Затова казваме само „документ”.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Господин Дончев, госпожа Радева, успяхте ли да запишете предложението на формулировката? На практика се подкрепят и двете предложения по § 1. Благодаря Ви, госпожо Манева. Ще помоля народните представители да гласуват подкрепата за предложението на народните представители Джевдет Чакъров, Искра Михайлова и Тунджай Наимов и предложението на народния представител Йоана Кирова и група народни представители. Ние подкрепяме тези предложения. Подкрепяме и редакцията, която ще предостави вносителят.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: „Подкрепя се по принцип текстът на вносителя със следната редакция”.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Да, по принцип. Моля за гласуване за!
За – 18, против - няма, въздържали се - няма.
Благодаря ви.
§ 2, който третира чл. 6, ал. 2. Думата „обезвреждане” се заменя с „третиране”. Има предложение на госпожа Кирова и група народни представители, което е аналогично – оползотворяване и обезвреждане. Госпожо Манева?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: „Обезвреждане” се заменя с „третиране” и се запазва.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Запазва се. В такъв случай се приема предложението на госпожа Кирова и група народни представители. Приемаме предложението на вносителя. Те съвпадат.
Други съображения? Няма.
Благодаря.
§ 3. Има предложение на Джевдет Чакъров, Искра Михайлова и Тунджай Наимов в § 3 разпоредбата на ал. 4 на чл. 7 да отпадне.
КУРУМБАШЕВ: Госпожо председател, щях да Ви предложа да гласуваме предния проблем. Не че ще има проблем, но за протокола и ако може госпожа Кирова да ни запознае с народните представители, другите, които са вносители, защото навсякъде се появява като „Йоана Кирова и група народни представители”. Кой е в групата?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Извинявам се за пропуска с гласуването по § 2. Госпожа Кирова сигурно ще ви каже кои са колегите, които заедно с нея внасят тези предложения.
ЙОАНА КИРОВА: Да, аз не знам защо не са отразени и те. Може би не е имало място. Това са: Атанас Камбитов, Константин Язов и Иван Алексиев.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Приложена е тази практика. Настояват ли колегите народни представители да бъдат изписани всички, които са направили предложението? Аз ви благодаря. Ще остане госпожа „Кирова и група народни представители” нататък в доклада.
Гласуваме § 2. Предложението е, че приемаме предложението на госпожа Кирова и комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 18, против – няма, въздържали се – няма.
Със 18 гласа за се приема. Благодаря ви.
§ 3 – има предложение разпоредбата на ал. 4 на чл. 7 да отпадне. Това е новосъздадена алинея, която се предлага „Забранява се въвеждането в ескплоатация на депа за опасни и неопасни отпадъци по реда на Закона за устройство на територията, без наличие на определен размер на отчисленията за единица депониран отпадък, съгласно чл. 71а.” Това е предложената новосъздадена аления. Предложението на народни представители е тя да отпадне. Господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря. Основното ни съображение за предложението, което сме направили, е това, че в този вид наистина се допуска смесване на компетенцията по отношение на контролните функции по ЗУТ и по Закона за управление на отпадъците и Закона за устройство на територията считаме, че не е коректно да има в правния мир такова смесване. По-добре е да си останат компетенциите по отношение на Закона за управление на отпадъците. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Приемаме предложението. Това е последният етап преди въвеждане в ескплоатация, който просто добавяме наличието на документ, който показва, че е въведен финансовият механизъм за новите депа. Така че тук няма смесване на компетенции. Задължение на органа, който въвежда в ескплоатация едно съоръжение, е да провери наличието на всички документи, които са необходими, за да бъде дадено разрешение за ескплоатация. Необходимостта да се въведе тази такса не е в процеса на изграждане на депото, а когато вече това е приключило, тоест непосредствено преди въвеждане в ескплоатация съответното сдружение трябва да се е произнесло по въпроса и да е взело решение. Това решение се прилага към документите. Това е процедурата. На този етап Министерството на околната среда и водите не се намесва и по тази причина няма как ние да упражняваме контролни функции.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Ако се визира действително подготовката на всички документи, които трябва да бъдат разгледани, да има приемателен акт, да. Но това не е достатъчно ясно визирано. Аз поне не го виждам така. Ако е така, посочете. Ако е в такъв аспект, приемам съображенията. Но нека да бъде додефинирано.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Ако предложите какво ви липсва. За нас е съвършено ясно за какво става дума. Не може да се въвежда, това е ясно. Документът за въвеждане в ескплоатация се издава по реда на Закона за устройство на територията. Там са изброени всички документи, които трябва да са налице, за да бъде издаден актът за въвеждане в ескплоатация. С този текст добавяме, че трябва да има и решение за отчисленията на единица депониран отпадък. Просто мисля, че нищо повече като текст не може тук да се добави.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: На практика това е текст, който допълва изискваните и към този момент документи от Закона за устройство на територията, където те са изредени и тук се предлага да се добави и наличие на определен размер на отчисленията за единица депониран отпадък.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Единственото, което е възможно, за яснота може в Заключителните разпоредби в списъка на документите, които се изискват за въвеждане в ескплоатация, да се добави решение на сдружението за еди какво си. Така че би могло това да се приеме и като стигнем до заключителните разпоредби, за добавим един нов текст.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Да не влизам в подробности, н в никакъв случай не бих искал да се тълкува. Другият вариант е там, където е уредена материята в ЗУТ, там да бъде посочено. Но може би тук е уместно да се направи също. Въпрос на преценка и на правна техника е.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Обекти в ЗУТ влизат в Наредба 1. Там се регламентира в коя категория попадат такива обекти. Точно не мога да го кажа, защото нямаме наредбата.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Напълно е възможно в заключителните разпоредби, както спомена и госпожа Манева, да се приложат и двете правни техники – първо, да се отбележи и второ, да се включи текст, който визира специално промяната в текст в наредба към Закона за устройство на територията. По такъв начин вече ще бъде ясно, че третира промяна в Закона за устройство на територията, към наредба към него и се обяснява в този закон за какъв документ става дума и къде той се прилага.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да, ние предлагаме да приемете този текст, а ще подготвим текста за кореспонденция в Преходните и заключителните разпоредби.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. В такъв случай, господин Чакъров, оттегляме ли нашето предложение за отпадането на алинеята?
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: С оглед на несмесване на компетенции и с оглед на това, което се постига, не знам,; единственият вариант е да го подкрепяме, или…
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Тук няма смесване на компетенции.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: При положение, че ще бъдат предложени текстове към заключителните разпоредби.
РЕПЛИКИ: Ще може да се коригира.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Нека се подложи на гласуване.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Приключихме с дебата. Някой друг? Няма желание.
Подлагам на гласуване предложението за разпоредбата на алинея 4 на чл. 7 за отпадането. Моля, който е съгласен, да гласува.
За - 6, против - 8, въздържали се - 1.
Предложението не се приема. В такъв случай подлагам на гласуване: Комисията подкрепя текста на вносителя правя тук една уговорка, че в Допълнителните разпоредби и че ще има внесени текстове за пояснение.
Благодаря ви. Който приема текста на вносителя по § 3, моля да гласува.
За - 4,против – няма, въздържали се - 5.
Приема се текстът на вносителя по § 3.
§ 4, който касае чл. 11. по него няма постъпили предложения на народни представители.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Препрочитам този текст, спомням си, че съм го и докладвал с дефинирането на целите колко процента, какъв период от време и ми се струва, че ако нещо налагаше приемането на изменение на този закон в този момент, то беше да се постигне обвързване на бенефициента с постигането на националните цели. Онзи субект, който получава най-голяма част от европейските, предприсъединителните средства и от националното финансиране, някак си неговите ангажименти за постигане на националните цели са отделени от ангажиментите на другите субекти. Не знам дали съм ясен. Но ако тези такси е казано кой ги плаща с думите „отговаря” – оползотворяващи организации, разделно… всичко това, което е разписано, след това ще отидем към общините и там ще събираме още една такса, с която реално да намалим онова, което се депонира. Тези две неща като че ли вървят отделно, паралелно по своите писти и това ще доведе до една практика, че кметовете няма да са затиснати от закона и от неговия текст да потърсят оползотворяващата организация да постигнат националните цели. Това е един голям дефект на досегашния период и той трябва да бъде преодолян. Ще го конкретизирам. Ще има ли скоро община Ямбол финансиране от оперативната програма, от ПУДОС или от бюджета на страната? Няма да има, защото още няма проектна готовност за пречиствателна станция, а и депото е изостанало. Няма и ангажимент към този субект, който има право да получава парите, да е обвързан с постигането на националните цели. Ще ми се това да го помислим много добре и да обвържем, за да п отърси общината този, който емитира, който плаща и заедно в единодействие с единия масраф да постигнат общите национални цели. Това ми липсва в досега действащия закон.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Божинов. Предложения по текста на параграфа сега в залата? Няма. Тъй като не са постъпили предложения на народни представители, подлагам на гласуване текста на вносителя за § 4. Който подкрепя текста на вносителя, моля да гласува.
За - 17, против – няма, въздържали се – няма.
Благодаря ви. Със 17 гласа за § 4 е подкрепен.
§ 5, който изменя чл. 12 от сега действащия закон. Тук е предложението на Джевдет Чакъров, Искра Михайлова и Тунджай Наимов, което се повтаря – за събирането. Госпожа Манева каза, че ще коментирате по § 5, но тук имаме предложение на народни представители Огнян Пейчев и предложение на госпожа Кирова и група народни представители. Ще коментирате ли нещо?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Ние приемаме по принцип предложението на господин Пейчев, приемаме предложението на госпожа Кирова и предлагаме към текста – такъв, какъвто е в момента, редакции, за да отразим напълно и това, което вече приехме. В точка 2 на ал. 2 добавяме „събиране и временно съхраняване”, в точка 3 добавяме „събиране” и в края „по занятие”, добавяме точка 4 „Съхраняване на неопасни отпадъци, попадащи в обхвата на дейност, обозначена с код R 13, по смисъла на § 1, т 17, буква „н” от Допълнителните разпоредби”, с което фактически отразяваме всички направени бележки, включително и коментара в началото на закона.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви благодаря.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Ние ще дадем текстовете – такива, каквито са.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Нека само в резюме да кажа, че госпожа Манева предложи редакция, с която отразява приетото предложение още по § 1, което се повтаря тук и по § 5 и се приемат предложенията и на господин Пейчев, и на госпожа Кирова. Обединяваме ли се около това, че се приемат по принцип предложенията на народни представители, така, както са изредени? Обединяваме ли се, колеги?
РЕПЛИКИ: Да. Да.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Приемаме по принцип теста на вносителя и се предлага допълнителна редакция, която ще бъде предложена. Моля, който е съгласен с това предложение, да гласува.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Процедура ще предложа. Бих предложил текстовете, които в момента предлагате, нека да ги получим. Няма никакъв друг елемент и нюанс в това, което казвам, нека да ги видим предварително, защото сега в момента това, което предлагате, е видно и ясно, нека да ги видим, предварително да сме си ги анализирали ние, за да върви по-бързо и работата, между впрочем.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви благодаря, господин Чакъров. Далеч съм от мисълта, че днес ще успеем да приключим с целия законопроект за второ четене. Както вече се създаде практиката в комисията, на следващите заседания ние ще се върнем към текстовете на параграфи, по които вече ще имаме конкретни текстове.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз искам да кажа само, че това, което прочетох и ви се стори като съвсем нов текст, е фактически точка 4 в предложението на Йоана Кирова. Това изчетох.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Всички ще имат тези редакции на текстовете за следващото заседание, когато ги получим, в зависимост от времето, когато получим редактираните текстове и ще се върнем, ако има коментари от народни представители.
Благодаря ви.
Приключихме с гласуването по § 5.
§ 6 за създаването на нов чл. 12а. Тук има предложения на народния представител Йоана Кирова и група народни представители, предложение на н.п. Асен Агов, предложение на Джевдет Чакъров, Искра Михайлова и Тунджай Наимов, предложение на Лъчезар Тошев и още едно предложение на г-жа Кирова, отново по § 6. Някой да иска да направи коментар?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Може би направо да кажа, че приемаме целия чл. 12 а, § 6 да отпадне. Фактически се приемат всички предложения, защото в крайна сметка те засягат или частично, или изцяло този проблем.
За предложението на господин Тошев смятаме, че не му е тук мястото. Добре е в раздела, в който става дума за лицензирането на събирането на отпадъци от черни и цветни метали, там да се коментира и колегите от Министерството на икономиката да се произнесат по текста. Такъв параграф вече няма да има, текстът по смисловото си значение да отиде там, където се третира тази материя.
ВАЛЕРИ НАКЕВ: Уважаема госпожо Председател, ,уважаеми дами и господа народни представители, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е против този текст, категорично против. Ще изкажа мотивите защо е така. Всяка една такава рестрективна, крайна мярка води до обратния ефект, реципрочен ефект. Искаме да постигнем намаляване на инкриминираните нарушения. Практиката показва, че всяка една стока, която е забранена от закона, води до покачване на нейната стойност, нейната цена. Това означава, че при положение, че бъдат забранени тези номенклатури, които са описани в чл. 12, ал. 4, която се предлага от господин Тошев, ще бъдат завишени на черния пазар. Именно тези стоки ще бъдат отправени към черния пазар, който е нелегитимен в момента. Говорим за нелицензираните фирми. Практиката го показва и аз ще ви дам един пример. През 2001 г. тотално беше забранено изкупуването на всички видове цветни метали. Тогава статистиката показа, че за три месеца, когато беше тази пълна забрана, кражбите нараснаха двойно. Това е първата причина, поради която ние сме против.
Втората причина е, че в много редки случаи в лицензираните фирми се предават тези видове отпадъци в цялостния им вид. Имам предвид, че те винаги са начупени, раздробени, предават се в различни пунктове и дори фирмите да бъдат лоялни към държавата и да искат да сигнализират контролните органи те в никакъв случай не могат да се усъмнят, че примерно едно парче чугун е парче от шахта.
Третата причина е, че няма предвиден текст в Административно-наказателните разпоредби, съгласно който при нарушение на тази разпоредба търговецът се наказва, тоест, един вид това остава нещо като едно пожелание за фирмите които не трябва да изкупуват от физически лица.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Да конкретизирам: Вие се изказахте по предложенията на господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Аз съм го представил и искам да попитам госпожа Манева къде ще бъде записано това. Мислех, че това ще чуя.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Колегите от МИЕТ, в чиито компетенции влиза тази материя, се произнесоха по текста, така че аз си оттеглям предложението.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Мога ли тогава да го предложа?
Ще започна с един друг пример от преди десет години, когато навсякъде в България имаше пожари в горите, горски пожари. Имаше различни опити да се санкционират тези деяния. Те бяха умишлени и очевидно имаха интерес дървесината от горите да бъде изсичана, защото минал огънят през гората и след това – да се изнася. Тогава мярката, която спря пожарите, беше забрана на износа на дървесина. Не можа страната да реши този въпрос чрез други санкции, но отне мотива. Затова моето предложение тук е свързано с един забранителен член, за който има наказателни разпоредби. Той е част от този член. Така че наказателната разпоредба си важи, ако членът не отпадне.
Предложението е да се спре изкупуването от физически лица, не от всички, а от физически лица, защото те са извън контрол по някакъв начин. Така се оказва, че те започват да предават кабели, да предават части от паметници, от релси, от железопътни вагони, капаци от шахти. Дори се оказа, че се предава църковна утвар, което никога не съм си представял, че мога да видя, но преди няколко дена в новините видяхме и това. Как може това нещо да бъде регулирано, ако не се забрани изкупуването от физически лица? Няма право да има нелицензирана фирма, която да събира такива метали. Това се казва в този член, който искате да отпадне. Защо искате да отпадне? Ако се забрани тази дейност да се извършва от нелицензирани фирми, няма да има такива. Има санкция ако такива фирми или места, където се събират метали, се открият, ще има санкции за тях. Те ще бъдат извън закона. Този чл. 12 а регулира тази материя. Ако го няма, как се регулира материята?
Моето предложение е да се добави допълнителната алинея която ограничава изкупуване на такива видове метали, електропроводници и прочее от физически лица. Представете си, че този проблем не може да се реши от България от много години и представете си какви са загубите за страната – огромни загуби, несравнимо по-големи от печалбата, която тези физически лица биха получили. Тъжно е, че има хора в България, които извършват такава дейност, защото те са доведени до невъзможност да живеят и търсят начин за препитание. Това е тъжно. Обаче нека и обществото да прецени дали не е по-изгодно една част да се даде като социални помощи, отколкото да даваме сто пъти повече и даже много повече от сто пъти, за да възстановим щетите, които, примерно кражба на кабели, ще донесе. Те ще бъдат предадени за няколко лева, а колко пари ще трябва да бъдат дадени, за да се възстанови тази щета.
Също замърсяването от изгарянето на автомобилни гуми, за което стана въпрос тук на едно от предишните заседания, как ще бъде решено, ако продължава някой да изкупува, тоест да има материален стимул за тази дейност, да се поддържа материалният стимул за тази дейност и някой да изкупува тези метални нишки, които се намират в автомобилните гуми. Като изгорят гумите, вземат се нишките. Колко са те? Почти нищ.о В крайна сметка някои хора от това спечелват няколко лева. А щетите, които се нанасят на околната среда, са огромни, щети и върху здравето на хората, защото саждите са канцерогенни, както знаете, и т.н. Няма как да се реши. Това е едно радикално предложение да се реши проблемът, който съществува от много години и не може да бъде решен. Спомням си, че тогава, когато беше въведена забраната за износ на дървен материал, пожарите в България спряха, тогава. Това беше радикалното решение, което реши проблема, защото се отне материалният стимул за извършване на такава незаконна дейност.
Другият начин на решаване – аз не съм против него, ще подкрепя всякакви други идеи за санкции, но се оказва, че те не са ефективни, не могат да решат проблема. Трябва да се отнеме материалният стимул за извършване на тази дейност. Затова съм внесъл това предложение. Съзнавам, че то е една радикална мярка, но съм напълно убеден, че тя ще доведе до резултат и затова я поддържам. Затова, ако желаете, можем да подложим на гласуване дали този текст да отпадне или не – не моят, а целият член. Аз лично ще гласувам да остане този член 12а. Не зная дали вносителят има възможност да го оттегли по този начин, защото текстът е внесен вече в Народното събрание. Оттук нататък Народното събрание решава.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Тошев. Има постъпили предложения от народни представители, някои от които точно това предлагат, да отпадне целият § 6, който създава чл. 12а. Има предложения, които предлагат отпадането на ал. 3 от чл. 12а. това са постъпилите предложения от народни представители, и вашето предложение за създаване на нова алинея 4, освен предложените вече.
Има и предложения да отпадне целият параграф 6, което ще бъде подложено на гласуване. Господин Такоров искаше думата.
РУМЕН ТАКОРОВ: Част от нещата, които исках да кажа, Вие ги казахте, уважаема госпожо председател, защото явно целият текст ще отпадне и ние може би трябва да гласуваме дали ще намерим систематично място на текстове, което предлага господин Тошев в този закон, или не. Лично за бих подкрепил този текст, защото ако се върнем назад в генезиса на този проблем, господин Тошев, Вие знаете много добре, че той започна, когато се либерализира тази дейност с изкупуването на черни и цветни метали. Знаем, че през тези години се изнесе много чиста мед,алуминий под формата на скрап от България за жълти стотинки. Именно тогава, когато се мъчихме да решим този проблем в 38-ото народно събрание, тогава всички скочиха, че не може да ограничаваме бизнеса в тази посока. Затова либерализацията трябваше да остане фирмена, но тогава не се наложиха такива крути мерки, каквито вие предлагате в момента да бъдат записани. Аз ще ги подкрепя тези мерки, които казвате, защото какво може да притежава едно физическо лице, освен някой счупен котлон, счупена ютия или нещо друго, което е по двора? Откъде накъде то ще намери тези проводници, тези релси и тези други, където са изброени. За автомобилните гуми не съм съгласен, защото мисля, че има проведен търг и има специална фирма, която отговаря, мисля, за определен район на България, която изгаря гумите и всички предприятия, които имат такива гуми, те са длъжни да ги предават там за обработка. И тези, които се внасят, също. Има такъв регламент. За автомобилните гуми може би да се помисли да отпадне от вашия текст, но за другото аз съм съгласен и го подкрепям. Пак ви казвам: какво има едно физическо лице в къщата си, в двора си, ако няма производствена дейност, че да отиде да го върне като физическо лице в тези пунктове за изкупуване? Откъде са му тези проводници? Откъде са му тези релси? Така че не виждам забраната.
Единственото, от което се притеснявате от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, е, че сега ще се направят нови леяарни за претапянето на тези метали, за да не са под формата на нарязани проводници, или да се продават под формата на кюлчена или нещо друго. Това неминуемо ще става, но затова си има органи на реда все пак. Аз подкрепям това, което каза господин Тошев.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Госпожо Манева?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз предлагам да разгледаме темата в раздел ІІІ, където е лицензирането на търговска дейност с черни и цветни метали, а тук да обсъдим отпадането на параграфа.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Разбирам напълно господин Тошев, неговите усилия да спре тези поразии, които стават, но мисля, че с тази забрана ще направим точно обратното – ще легализираме дейността на фирми посредници, които ще започнат с една нелегална дейност и ще съсипем всичко останало, ще съществува. Просто нямате представа какво ще стане. Аз искам да ви кажа в град Ямбол, когато се създаваха фирми, на три места за изкупуване за тези метали, спряха кражбите на чугунените капаци на ВиК шахтите. Тогава се спряха, тъй като тези фирми – връщам се назад във времето – тръгнаха да изискват лични карти, записваха документи на физическите лица, които носеха тези неща и точно тогава се спря тази работа. Дотогава поголовно всичко изчезваше, валяха се капаци и т.н. Може би трябва да се помисли за реда. Но тази забрана ще доведе до много по-страшни неща. Ще се намерят фирми посредници, които нелегално, ще ги узаконят, че ги притежават и пак ще ги предадат и ще стане още по-лошо.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Дами и господа, аз предлагам да приемем предложението на госпожа Манева и да се върнем към тази тема, когато обсъждаме раздел ІІІ, защото очевидно има още желание за дебат и бихме могли да намерим възможност да включим.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: В такъв случай при гласуването на моето предложение тук може да се запише този текст, че по принцип…
КОСТАДИН ЯЗОВ: Няма как да го запишем, защото целият текст ще отпадне, има предложение да отпадне целият текст, тоест, няма юридически смисъл от това предложение. Или го коригирайте и му намерете място в раздел ІІІ, или…
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да гласувате да отпадне и след като отпадне, остава само устно предложение, което не може да се защитава в зала.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви предлагам следното решение по отношение на Вашето предложение за нова алинея 4 към § 6, новия член 12а. Предлагам комисията да гласува, че Вашето предложение ще бъде обсъдено при обсъждането на раздел ІІІ на глава V. Съгласни ли сме, колеги, че предложението ще бъде обсъдено тогава и няма да бъде подложено на гласуване сега, тъй като приемаме, че неговото място е там?
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Имам друго предложение. Само исках да ви кажа, че от практиката ми като общински съветник в Столичния общински съвет ние сме викали няколко пъти при нас главния архитект на София да го попитаме докога ще съществуват тези гета между блоковете из центъра на София на хора, които са решили, че могат да живеят като Маугли в центъра на София. Един от начините е просто да се направи тази забрана, която предлага господин Тошев. Затова моето предложение е това предложение да бъде подложено на гласуване, ако искате, с текста: „Комисията по принцип приема предложението на господин Тошев”, а после вече ще му търсим място, както предлага г-жа Манева, в раздел ІІІ. Така или иначе, защото вие ако го накарате сега да го оттегли, примерно, или да го преместваме, така премествахме едни текстове от чл. 79 в Преходни и заключителни разпоредби, които после се оказа, че не са тези работи. Затова – внесено е предложение, формално да си го гласуваме.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Курумбашев. В такъв случай ви предлагаме да следваме точно последователно реда на внесените предложения. Подлагам на гласуване предложението на н.п. Йоана Кирова и група народни представители § 6, който създава чл. 12а, да отпадне. Нали така, госпожо Кирова?
ЙОАНА КИРОВА: Да.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Моля който е съгласен с това предложение, да гласува.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: В процедура на гласуване сме вече, но подкрепяйки или каквото и решение да вземем, особено ако се подкрепи, то имплементира другите предложения… Най-цялостно е предложението на госпожа Кирова и група народни представители; другите са с отделни компоненти.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Точно така, напомням отново на всички. Предложението на госпожа Кирова и група народни представители за отпадане на § 6, който създава нов член 12а. Има предложение на н.п. Асен Агов да отпадне ал. 3 от този нов член 12а. Има предложение на Джевдет Чакъров, Искра Михайлова и Тунджай Наимов за отпадането на ал. 3 от чл. 12, новосъздадения чл. 12а. Има вариация на отпадането от госпожа Кирова и група народни представители за отпадане на ал. 3 от новия чл. 12а. Първото предложение е за отпадане изцяло на § 6, който създава нов чл. 12а. подлагам на гласуване това предложение. Моля който е съгласен да отпадне § 6, който създава нов чл. 12а, да гласува.
15 за, против няма, въздържали се 3.
Благодаря ви.
Предложение на господин Тошев. Предлагам комисията да се обедини около работно решение, че то ще бъде разгледано в рамките на дебатите в глава 5. Съгласни ли сте, колеги?
КОСТАДИН ЯЗОВ: Предлагам да гласуваме това предложение, когато дойде време на раздел 3, глава 5. Господин Тошев да формулира юридически обоснован текст там и да го предложи в комисията да го гласуваме отделно.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Господин Язов имаше да се предложи в комисия по време на дебатите на раздел 3 на глава 5. Съгласни ли сме, колеги? Съгласни ли сме? Подлагам на гласуване предложението на господин Тошев, но няма смисъл да гласуваме, след като отпадна целият параграф.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Остава да го внесем като предложение.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Разбирам ви, господин Тошев също разбира, ще се върнем към тези дебати тогава, когато коментираме раздел 3, глава 5. Благодаря. Вече гласувахме току що, че новият член 12 няма да съществува.
Гласувахме предложението, но не гласувахме отпадането на параграфа. Оформя се следното решение, че комисията не подкрепя текста на вносителя и § 6 отпада. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против няма, въздържали се няма.
Можем да преминем към § 7, който третира промените в чл. 13 и чл. 15, ал. 2 където „министърът на земеделието и продоволствието” се заменят с „министъра на земеделието и храните”. Няма постъпили предложения.
АННА ЕМАНУИЛОВА: С § 7 ще бъдат създадени два параграфа – отделно за чл. 13 и отделно за чл. 15, тъй като всеки отделен член се изменя с отделен параграф.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Това беше забележка от Правната дирекция, че ще ма два отделни параграфа, които променят съответно чл. 13 и чл. 15, ал. 2 от сега действащия закон и променят съответно последващата номерация.
Моля, който е съгласен с тези промени в § 7, да гласува.
За – 17, против няма, въздържали се няма.
Единодушно се подкрепя текстът на вносителя з § 7, който ще придобие редакция на два последователни параграфа.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Подкрепя по принцип с редакция в два последователни параграфа.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Да. Продължаваме с § 8. Няма постъпили предложения по § 8. Някой да има да каже нещо по § 8? Правна дирекция.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Бих помолила вносителите да одобрят промяната в § 8, точка 1, буква „д” относно точка 12 да отпадне думата „системите”, за осигуряването на информация на обществеността по точка 5, 7, 9 и 10, тъй като във всички точки не фигурират „системи”.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Току що имаше редакционна забележка от госпожа Емануилова, което предполага, че ние се обединяваме около това, да приемем текста на вносителя по § 8 със следната редакция: в подточка „д”, 12 – осигуряването на информация на обществеността по точка 5, 7 9 и 10. отпадат думите „за системите”. Моля, който е съгласен, да гласува – подкрепяме текста на вносителя за този параграф с направената редакция.
За – 17, против няма, въздържали се няма.
§ 9.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Процедурно предложение. Тъй като параграф 9 ще създаде доста дискусии, да го разгледаме утре, а днес да прекратим заседанието.
Благодаря Ви.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Предлагам да гласуваме предложението.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Има само предположение, че ще има много дискусии; не виждам защо трябва да има много дискусии
РЕПЛИКА: Господин Такоров, който иска, да си тръгва. Няма проблем.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз правя контра предложение – да продължим работата поне до 17.00 часа, тъй като ние достатъчно изостанахме с разглеждането на законопроекта за второ четене. Не случайно днес имаме такова заседание и утре продължаваме със заседание. С темповете, с които вървим, няма да приключим законопроекта и на утрешното заседание ще ни се наложат извънредно заседание и следващата седмица. Така че аз правя контра предложение – да продължим работа поне до 17.00 часа.
Има предложение на господин Курумбашев за прекратяване на работата на комисията сега. Моля, който е съгласен с предложението на господин Курумбашев, да гласува.
За 5, против – 14. Не се приема Вашето предложение. (Реплики в залата в подкрепа на предложението на народния представител г-н Петър Курумбашев.)
Подлагам на прегласуване предложението на господин Курумбашев за прекратяване на работата на комисията сега. Моля, който е съгласен да спрем работата на комисията преди параграф 9, да гласува.
За – 5, против – 9, въздържали се няма.
Не се приема предложението.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Искам да ви призова, може би това ще ви коства усилие, но – към по-голяма загриженост за приемането на Закона за отпадъците, защото следва Законът за опазване на околната среда, може би вече сте го получили, в който е дефинирана една от важните антикризисни мерки, въпроса за търговията на предписани емисионни единици. Така че ако искаме да задвижим този проблем, трябва да сме готови бързо да приемем и Закона за околната среда. Това налага да бъдем много по-концентрирани при Закона за отпадъците.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева, за Вашия апел. Тук има предложение да се гласува моето предложение да продължи работата на комисията до 17.00 часа. Моля, който е съгласен да продължи работата на комисията до 17.00 часа, да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се няма.
По § 9 за създаването на чл. 16а до чл. 16в има постъпило предложение от Джевдет Чакъров, Искра Михайлова и Тунджай Наимов чл. 16б от предложения § 9 да отпадне. Коментари?
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: С направеното предложение считам, че определено има отстъпление от това, което е постигнато в момента. В Министерството на околната среда и водите много добре знаят, че в момента има много населени места, които са обхванати за разделно сметосъбиране с жители под 10 000. Освен това, ние забраняване депонирането на отпадъци без предварителното им третиране. По този начин ще лишим много от общините това да се случва по този начин. Не виждам сериозна обосновка, която да ограничава и да вменява на кметовете само за жители над 10 000 да се извършва разделно сметосъбиране. Какво лошо има в това да се събират отделно отпадъците в населени места с жители под 10 000? Имах тази справка. Може би е добре да чуем тук.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Приемаме предложението. Въпросът се решава, като отпадне текстът в 16б, не да отпада цялата алинея. Да отпадне за населени места с над 10 000 жители. Така че приемаме предложението.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: За което благодаря.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Исках да попитам госпожа Манева по отношение на чл. 16а, по отношение на този брой, който сте предложили като вносител – 350 000 жители, дали не е по-добре да се намали тази граница, защото все пак 350 000 вече е доста голяма община, а когато общините са доста големи, очевидно е, че е по-добре да се работи с отделни райони и да има отделни конкурси за всеки един район. Ние имаме неприятната практика, примерно, като Столична община да имаме работа само с един определен за тази дейност и в момента, примерно, общината работи с повече организации.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Пропуснах да кажа, че правим редакции на 16а да бъде „кметове на общини с районно деление”, тоест без да визираме населението. Само общините, които имат районно деление могат да сключват.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: И аз това имах предвид – или районно деление, или ако сложите малко по-нисък критерий, да не е 350 000, а например да е 100 000.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Принципът на районното деление е по-изчистен, за да имаме за съответен район.
РЕПЛИКА: Имате собствен бюджет, районните кметове, нямат.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Няма значение дали имат собствен бюджет. Това е определена територия, в която имат съответни структури за контрол и т.н.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Добре, аз исках да Ви помоля. Това, което казвате за районно деление има смисъл.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Ще го редактираме, имайки предвид точно Вашите съображения.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: А ако решите да намалите броя на жителите, в смисъл, да се каже „по-малки общини”.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Жители да не се посочват. Това е коректният и логичен подход.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Предложението е следното. Ако погледнете текста, ако всички се съгласим с това – кметовете на общини с районно деление могат да сключват договори с организации по оползотворяване за всеки район поотделно”.
РЕПЛИКИ: Точно така. Да.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Това приемливо ли е? Да. Благодаря.
Първо, гласуваме предложението чл. 16б да отпадне от предложения параграф.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да отпадне текстът „за населените места с над 10 000 жители”.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Може би за 16б е по-коректно да отпадне цифрата 10, а иначе кметовете да организират разделно сметосъбиране. Аналогично на 16а да отпадне цифрата.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Тогава остава, че чл. 16б ще звучи по следния начин: „Кметът на общината осигурява организирането на разделно събиране на отпадъци от опаковки.”?
РЕПЛИКИ: Да. Да.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: В такъв случай оттегляме ли предложението, господин Чакъров, за отпадане на целия чл. 16б? Подкрепя се по принцип. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 9 със следните редакции. В чл. 16а имаме текста: „кметовете на общини с районно деление могат да сключват договори с организации по оползотворяване за всеки район поотделно” и чл. 16б: „Кметът на общината осигурява организирането на разделно събиране на отпадъци от опаковки.”
АННА ЕМАНУИЛОВА: Една редакционна поправка в чл. 16в думата „обслужване” да бъде заменена с „поддържане”. Това е терминът по Закона за пътищата. „Опорните пунктове за поддържане” да е текстът.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Госпожа Манева? В чл. 16в, т 1 „и опорните пунктове за обслужване” е написано, по смисъла на § 1, да е „поддържане”.
ВЪПРОС ОТ ЗАЛАТА: Грешка ли е – не го разбирам – почистване на отпадъци на пътя – земното платно. Пътното платно или земното платно?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Ще обясня. Това са термини от Закона за пътищата и освен „пътното платно”, съществува общият термин „земно платно”, който обхваща пътното платно и целия сервитут на пътя, в който влизат бордюри, канавки, банкети и т.н., общо целият сервитут на пътя.
Имаме редакционни поправки в чл. 16а, чл. 16б и чл. 16в в точка 1, пунктове за поддържане. В такъв случай подлагам на гласуване – беше прието по принцип предложението на народните представители, приемаме по принцип текста на вносителя и предлагаме следната редакция – с редакциите,които вече прочетох. Има ли нужда пак да ги прочета? Не. Моля народните представители да гласуват.
За 17, против няма, въздържали се няма.
Параграф 10, който променя чл. 17 от сега действащия закон. Тук има предложение от н.п. Искра Михайлова, предложение от Джевдет Чакъров, Искра Михайлова и Тунджай Наимов. Това са предложенията.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Всъщност второто ви предложение включва и първото, така че второто да остане като редакция.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря, че се приемат. По отношение на ал. 1 е ясно. Имах опасение, че особено по отношение на ал. 2 в никакъв случай идеята не е да отпаднат. Вярно е, че трябва да строим тези съоръжения и може би в следващи глави, раздели, където е систематичното място, да намерим адекватна форма за въздействие върху съответните общини така, че те да бъдат наистина едва ли не в принудителен режим и по най-бързия начин да се достигат целите, тоест, да са подготвени и да се изграждат тези съоръжения. Ние трябва да ги изграждаме. Какво от това, че ги санкционираме? Повече няма да говоря, защото се възприема предложението ни и ще бъде подкрепено.
Благодаря.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Всъщност тук абсолютно сте прав, алинея 2 трябва да остане.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Не, алинея 2 трябва да отпадне, но трябва да засилим контрола. Какво като отпадне? Няма ли да се строят тези съоръжения? Редица общини нямат съответните възможности това да става. Основният механизъм – няма какво да се заблуждаваме, това е заложено в Оперативна програма „Околна среда”, втори приоритет. Другите механизми за финансиране са съвсем символични, бих казал.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Единственото тук, смисълът на този член е мобилизиращ. Ние искаме в нормативно определения срок да предприемат действия.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Това ще бъде ограничаващ, да не кажа забраняващ текст. Няма да могат да кандидатстват.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА:, Да, защото вижте какво се казва: „общините, които не предприемат в нормативно определения срок действия по подготовка, изграждане, закриване и следексплоатационни грижи за площадката на депото”. Те трябва да започнат. Ако не предприемат действия, няма да бъде фиксирано.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Не са предприели – и какво правим тогава?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Ще ги санкционираме. Да предприемат.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Аз поддържам да отпадне тази алинея. Обсъдете в министерството, на експертно ниво и в равен аспект, и с оглед на насоките и регламентите за кандидатстване по оперативна програма „Околна среда”. Мисля, че тук ще има конфликт.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Ще има конфликт, но това ще бъде мобилизиращ текст.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Затова коректно предложих да намерим други текстове и механизми за въздействие.
ДЕИСЛАВА СТОЙКОВА: Благодаря, госпожо Председател.Уважаеми дами и господа народни представители, искам да изразя нашите притеснения на общините и съответно притеснението на нашия управителен съвет на сдружението във връзка с въвеждането на тази изключително драстична санкция – става въпрос за алинея 2, тъй като с нея се предвижда да не се финансира от държавния бюджет и по цялата оперативна програма Околна среда”. Погледнато реално, това означава и по приоритет ОС 1, именно, ОС Води. Изпълнявайки ангажиментите на общината във връзка с третиране на отпадъците, по този начин ще бъде лишена общината да бъде финансиране или за Околна среда” във връзка с водите, аз което са нашите опасения, че това наистина е една драстична санкция с едни общи текстове, без изразено кой ще санкционира, кой ще контролира, действително, кой ще каже, че общината има реално закъснение. Може би трябва да има някакъв акт. Това е, което искам да кажа. Съответно дори и за кметовете има и санкция, когато те не изпълняват в Административно-наказателните разпоредби е предвидена санкция за кметовете, които нарушават закона. Един вид се получава и двояко наказание за тях.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Тоест, Вашето становище е, че е твърде тежка санкцията, предвидена в ал. 2?
Тук се споменават абсолютно всички източници на финансиране, без да се коментира дали е по отношение на проекти, свързани с третиране на отпадъци, или общо са проекти в сферата на околната среда.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Считам, че е много коректно предложението ни за ал. 1 да се прецизират текстовете. Вече изложих аргументите си. Добре е да има чуваемост, а и вникване по същество в материята, защото даже аз самият като препрочитам тук, не само по отношение на отпадъците, ние лишаваме общините въобще да кандидатстват за опазване на околната среда. Ето, виждате сериозните опасения, които имат и Сдружението на общините. Докато разглеждаме ЗИД-а на закона, предлагам да намерим механизми, с които да им въздействаме, но считам, че това е крайна, драстична мярка. В контекста на кризата, в която сме и искаме да отстояваме средства от еврофондовете, да налагаме ограничение точно по този начин в нашето законодателство, съответният управляващ орган след 5 дена ще знае, че ще има одит, където ще се види, че ние влизаме в противоречие със законодателството, което ние самите сме гласували и приели.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Имате основания в много от съображенията, но този текст е продиктуван точно от ситуацията в момента, че масата кметове, които трябваше да предприемат действия и в областта на отпадъците, и в областта на пречистването на водите, абсолютно не си мърдат пръста за нищо и няма земна сила, която да ги накара.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Разбира Ви, обаче в случая кметът няма да носи никаква отговорност. Общината и хората ще бъдат лишени от тази възможност, няма да има достъп до никакви публични средства. Това е съображението ми. Оттам нататък – по-добре да има административно-наказателна отговорност, каквато ще да е отговорност на кмета, на общинския съвет, на всички, ако трябва, но трябва да помислим за това. Това трябва да отпадне в този вид и впоследствие нека кметът да носи отговорност. Наистина, трябва да се носи отговорност.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Напомням на колегите от комисията, че ние вече, разглеждайки Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми, въведохме текстове с изключително тежки санкции, глоби и съответстващи други наказания. Ние имаме челен опит в определянето на такива санкции, когато става дума за санкциониране на отговорните лица, а не за наказание на жителите на една община.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Това има еволюция. Може да намери своят трансформация и реализация и тук.
РУМЕН ТАКОРОВ: Искам да попитам госпожа Манева. Госпожо Манева, как се достигна до определянето на този 3-годишен срок? Мисля, че за различните обекти този срок ще е различен. Ето го примера – в София, от 5-6 години има процедури за започване за изграждане на такова, но още го няма. Така че, как беше определен този 3-годишен срок?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: На базата на това, колко време е необходимо от всичките процедури, за да се изгради ново съоръжение.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Има и в сега действащия закон е ясно разписано. Ако трябва, да подобрим там текстовете. И сега има вменени задължения на всеки един кмет.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Тук специално става дума за трите години – дали да бъдат точно 3.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Ние сме го определили на база на опита – средно 3 години е необходимо, за да се изгради ново съоръжение, което да поеме.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Искам да направя пояснение по направеното от мен предложение относно ал. 1. Формулировката „представителите на другите общини, които ползват общото регионално депо”, тъй като в някои следващи параграфи ще видите същото предложение, логиката ми е, че тези, които представляват общините в сдружението за управление на общото регионално депо, общинските съвети могат да упълномощят кмета, или могат да упълномощят друг представител на общината. Ако ние се обединим около това, че общинските съвети имат право – вие държите да бъде само кмет?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Ако искаме да провалим работата на сдруженията, ще включим в цялата история общинските съвети.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Тоест, вие държите това да бъде кметът?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Вторият вариант на редакцията.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Кметът съвместно с другите общини?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да. А кметът на общината –а самостоятелно, когато не участва в регионално сдружение или съвместно с другите кметове на общини от регионалното сдружение.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Това сме предложили.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Да, това второто предложение. Аз затова исках да чуя Вашето предложение по първото предложение. Категорично не приемате.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: И аз подкрепям. Кметът трябва да си носи отговорностите. Намеси ли се общинският съвет, ще стане пълна каша, безотговорност.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Той е законният представител и той оперативно, когато не може да участва, той упълномощава лице да участва. Не отиваме на ниво общински съвет, защото това страшно разводнява нещата.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: На много места има война между кметове, общински съвети, изземване на функции, така че кметът си носи отговорността и по закон. Кой си слага подписа? Кметът. Общинският съвет да взима решение да го представлява не кметът, а друго лице, тогава той дублира функциите на кмета, как така?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Това е въпрос на наше решение тук в момента, дали ние в закона ще определим, че само кметовете на общини могат да представляват общините, или упълномощени от тях в някои случаи могат да представляват общините в регионалното сдружение – за да бъде записано изрично в закона и да се избегне възможността да има други лица, упълномощени от Общинския съвет
ДЕСИСЛАВА СТОЙКОВА: Ние сме коментирали това с колегите от МОСВ. Склонни сме да приемем, че кметът директно може да бъде представител.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. В такъв случай си оттеглям предложението – първото и няма да бъде подложено на гласуване. Ако няма повече съображения?
ИВАН АЛЕКСИЕВ: Наистина трябва да се вземат по-сериозни мерки да се стреснат кметовете. В тази връзка, което казаха и Сдружението на общините, което се притеснява, че се засягат и по Оперативната програма за водите, може да конкретизираме, че тези проекти, за които говорим, не могат да бъдат финансирани за проекти в областта по управление на отпадъците, да конкретизираме, че става въпрос за управление на отпадъците, а не както е тук общо, по опазване на околната среда. Става много общо – опазване на околната среда, което включва и отпадъци, и води. Конкретизираме – по управление на отпадъците.
Но аз съм съгласен със становището на вносителя. Трябва наистина всички кметове да се стреснат.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Смятам, че трябва да подкрепим първата алинея без колебание, тъй като тя изисква какви дейности трябва да бъдат направени, преди да наближи срокът за закриване на съответното депо за отпадъци. Трябва да вземем предвид и това, че има регионални депа, и общински. Обаче да наказваме цялата община, това смятам, че не е справедливо. Ние можем да накажем кмета, като направим – какво? В алинея 2 заложената идея е да се трансформира в глоба към виновните лица, които не са предприели тези мерки и да се запише там, където са Наказателните разпоредби, а не да бъде в същия член.
Смятам, че трябва да вземем предвид това, че общината се управлява наистина от кмета, той е изпълнителната власт в общината, но ако той сбърка, абсолютно невъзможно е да искаме отговорност от цялата община и да пострада цялата община. Вярно е, че по този начин ще принудим живеещите в общината да потърсят отговорност на кмета. Но нашата отговорност, когато приемаме закона, е да предвидим това, че трябва да санкционираме само лицето, но не и общината.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: По повод на Вашето изказване, е следният казус. Има война между кмета и общинския съвет. Общинският съвет не гласува средства от бюджета, примерно, за изграждане на депо, спира инициативата. Жертва става кметът, а инициаторът на жертвата е самият общински съвет. Разбирате ли какви в сложни ситуации може да ги вкараме с вашия текст? Просто тук се наказва цялата политика на общината, а тя, по Закона за местното управление е плод на взаимодействие между кмета и общинския съвет. Като изолираме едното лице, става просто създаваме проблем за война.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Предлагам да гласуваме ал. 1 на чл. 17, а ал. 2 – до утре да помислим за едно по-добро решение как да изглежда текстът.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: В посока на аргументите, които сега представих. Затова, че кметът, общинският съвет, администрацията не си е свършила работата, в община, където, да кажем, в община, да кажем, в Северозападна България, Югоизточна България или в друга община, където социално-икономическото състояние стандартът е еди какъв си, ние лишаваме тази община или Сдружението на общините да изградят депото си и съоръженията със средства, които са визирани тук. Не знам, не искам да си помисля за социалните измерения, ако общината или сдруженията бъдат лишени от тази възможност, трябва да вземат кредит или каквито и да е средства да набавят, след това – такса смет, транспорт и т.н. къде ще отидат и какви измерения ще имат. Просто не искам да мисля за това. Така че аз поддържам предложението си. Нека да помислят до утре, разумно е предложението на Министерството на околната среда и водите. По-добре е да вземем едно разумно решение, тъй като утрото е по-мъдро от вечерта.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Оттеглих своето предложение, което беше първото по параграфа. Следващото предложение е на Джевдет Чакъров, Искра Михайлова и Тунджай Наимов, което има два елемента – по подточка „а”, чл. 17, ал. 1 – редакционна промяна в текста. „Кметът на общината самостоятелно, когато не участва в регионално сдружение или съвместно с другите кметове на общините от регионалното сдружение”. Това е редакционното предложение по ал. 1. Аз предлагам да гласуваме това редакционно предложение по ал. 1, а утре да продължим с предложенията по ал. 2 и да имаме нов текст от Министерството на околната среда и водите.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ:. Предлагам на екипа на министерството да помислят в случаите, когато по ал. 1 в предложението на вносителя кметът или сдружението на общините не си изпълнят ангажиментите в тази хипотеза, в частта Административно-наказателни разпоредби в максимална степен – разбирате ме какво искам да кажа. Да гласуваме.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Чисто правно няма смисъл да се гласува. Можем да го подкрепим комисията по принцип предложението, като утре ни предложат нов текст за алинея 1, в което е отразена Вашата корекция и нов текст за ал. 2.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: По принцип – приемам.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: В такъв случай – приемаме по принцип предложението на народните представители, а утре ще гласуваме нов текст за частта от ал. 2 по параграфа.
Благодаря ви. Според нашето решение, в 17.00 часа прекратяваме работа. Очаквам ви утре в 14.30 часа.

/Закрито – 17.00 ч./

ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОСВ:
/И. Михайлова/