1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 002-01-36, внесен от Министерски съвет на 11 май 2010 г. /за първо четене в Комисията/;
2. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по околната среда и водите





П Р О Т О К О Л


От заседание на Комисията по околната среда и водите

На 13 май 2010 г., Комисията по околната среда и водите, председателствана от заместник-председателят на Комисията г-н Огнян Пейчев, проведе редовно заседание при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 002-01-36, внесен от Министерски съвет на 11 май 2010 г. /за първо четене в Комисията/;
2. Разни.

От Министерството на околната среда и водите на заседанието присъстваха: заместник-министър Ивелина Василева и Асен Личев – директор на дирекция „Управление на водите”.
Присъстваха и представители на Националното сдружение на общините в Р. България и на НПО Българска асоциация „Подземни води”.
Заседанието беше открито от председателстващия г-н Огнян Пейчев, който предложи дневния ред, приет от членовете на Комисията.
По т. 1 от ДР, от името на вносителя законопроекта и мотивите за неговото внасяне бяха представени от г-жа Ивелина Василева.
Със законопроекта се цели на първо място транспониране на Директива 2007/60/ЕО относно оценката и управлението на риска от наводнения, срокът за което е изтекъл на 26 ноември 2009 г., поради което на 27 януари 2010 г. е стартирана процедура по нарушение № 2010/0017 срещу Република България.
Регламентацията в законопроекта цели определянето на рамка за оценка и управление на риска от наводнения, за да се намалят неблагоприятните последици за човешкото здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност, свързани с наводненията в България. Компетентните ведомства са Министерството на околната среда и водите (МОСВ) - по отношение на предпазването и предотвратяването на вредното въздействие на водите - „наводнение", и Министерството на вътрешните работи - по отношение на действията при настъпило наводнение.
Чрез транспонирането на директивата в Закона за водите (ЗВ) се осигурява нормативно възприемане на принципите, заложени в нея, и подхода на дългосрочно планиране за намаляване на риска от наводнения, който е предвиден в три основни етапа:
- предварителна оценка на риска от наводнения - до 2011 г., за речни басейни и прилежащите им брегови зони;
- карти за опасност от наводнения и карти за риск от наводнения -до 2013 г., - за местата, където съществува реален риск от наводнения или може да се предвиди такъв;
- планове за управление на риска от наводнения - до 2015 г., за зоните с идентифициран реален риск от наводнения или може да се предположи такъв, като в плановете се определят и целите, които ще се достигнат с прилагането на директивата.

На второ място е създаване на правно основание за транспонирането в под законовата нормативна уредба на:
- Директива 2008/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за определяне на стандарти за качество на околната среда в областта на политиката за водите, за изменение и последваща отмяна на директиви 82/176/ЕИО, 83/51 З/ЕИО, 84/156/ЕИО, 84/491/ЕИО, 86/280/ЕИО на Съвета и за изменение на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета с краен срок за въвеждане -13 юли 2010 г.; Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия), с краен срок за въвеждане - 15 юни 2010 г. и Директива 2009/90/ЕО на Комисията от 31 юли 2009 г. за определяне съгласно Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на технически спецификации за химически анализ и мониторинг на състоянието на водите с краен срок за транспониране - 21 август 2011 г.
Предлаганите със законопроекта други по-важни изменения и допълнения в закона могат да бъдат обобщени, както следва:
- Точно отразяване на включените в закона изисквания на Директива 2006/118/ЕО за опазване на подземните води от замърсяване и влошаване по отношение на: праговете на замърсяване; началните точки за обръщане на тенденциите за повишаване концентрациите на замърсители, и дефинирането на критериите и мерките за постигане и поддържане на добро количествено състояние на подземните води. Директивата изисква освен определяне на праг на замърсяване с плановете за управление да бъдат определени и начални точки за насочване в обратна посока на тенденциите за замърсяване на подземните води. Тази начална точка в закона е определена така - при достигане прага на замърсяване. Тази разпоредба поставя по-строги изисквания от тези в директивата. Тези по-строги изисквания могат да поставят българския бизнес и българската държава в неравностойно положение спрямо другите страни от Европейския съюз по отношение на задължението за предприемане на мерки в случай на установяване на тенденции и надвишаване на определените прагове на замърсяване. Изпълнение на изискванията за постигане на добро количествено състояние на подземните води налага въвеждането на ясни критерии за това състояние, привеждане на понятията в съответствие с тези в Рамковата директива и в Директивата за опазване на подземните води от замърсяване и влошаване, както и дефинирането на конкретни мерки и забрани, свързани с това;
- пълно регламентирано и точно транспониране разпоредбите на Рамковата директива за водите 2000/60/ЕО.
С предлаганото изменението на ЗВ се урежда и въвеждане на приложими на практика правила за определяне на таксите в случаите, когато няма монтирани измервателни устройства; Осигуряване на задължения за компетентните органи, провеждащи държавната и общинската политика в отраслите на водния сектор, при реализацията и контрола по изпълнението на програмите от мерки. В голямата си част мерките, включително инвестиционните, в плановете за управление на речните басейни и в Плановете за управление на риска от наводнения касаят и политиката по управление на водностопанските системи и съоръжения и други политики (например по горите, по земеделие, по животновъдство, по рибарство), поради което е целесъобразно те да бъдат известни и съгласувани с органите, осъществяващи тези политики, които ще се наложи да ги изпълняват. Поради това е предвидено плановете за управление на речните басейни и плановете за риска от наводнения да се приемат от Министерския съвет по предложение на министъра на околната среда и водите.
- регламентиране и съответните задължения на
Националния институт по метеорология и хидрология при Българската
академия на науките във връзка с изпълнението на дейностите по мониторинг на количеството на водите и оценка на ресурсите им.
Националният институт по метеорология и хидрология ще извършва мониторинг на количеството на водите, на валежите, на климатичните оттокообразуващи фактори, на твърдия отток и др.
Изпълнителната агенция по околна среда ще извършва мониторинг на качеството на водите, в т.ч. хидробиологичния мониторинг.
Пунктовете за мониторинг на количеството и качеството на водите ще се актуват като публична държавна собственост и ще се предадат за управление, както следва: първите - на Националния институт по метеорология и хидрология, а вторите - на Министерството на околната среда и водите.
- Облекчаването на административните процедури и
създаване на прозрачност в работата на администрацията, в т.ч.:
- разрешително за ползване на воден обект с цел реконструкция и модернизация на съществуващи съоръжения ще се изисква само в случаите на съществуващи по-големи хидротехнически съоръжения - за регулиране на оттока, мостове, аквадукти, съоръжения за защита от вредното въздействие, хидротехнически пристанищни съоръжения, и в случаите за ползване на язовири от приложение № 1 към ЗВ чрез плавателни средства. В останалите случаи реконструкцията и модернизацията на съществуващите съоръжения ще се извършва след 30-дневно предварително писмено уведомяване на компетентния орган по реда на чл. 58;
- съкращават се сроковете, предвидени в закона, в които административният орган следва да се произнесе по подаденото заявление за издаване на разрешително;
- облекчаване и синхронизиране на разрешителните режими и защита на съществуващите права.
- публикуване на водените регистри - съгласно ал. 1 регистрите по ЗВ са публични и предвид факта, че голяма част от тях се докладват на Европейската комисия с плановете за управление на речните басейни, няма пречка, а и е целесъобразно да се обявят на интернет страниците на басейновите дирекции (БД) и МОСВ. По смисъла на ЗООС те са налична информация: за ползването им не се налагат нарочни обработки, поради което не би следвало да се заплащат и такси;
- промяна на собствеността на земите на вътрешния пояс на санитарно-охранителните зони (СОЗ);
- регламентиране собствеността на водовземните съоръжения за минерални води и процедурата по отчуждаване на такива, включени в активите на търговски дружества;
- уреждане признаването на нищожните административни актове, издадени до 2001 г. от лице без необходимата компетентност за това;
- децентрализиране на дейностите по издаване на разрешителни. Министърът на околната среда и водите ще издава разрешителни за водовземане и ползване от язовирите по приложение № 1, в които сумата на общите им обеми е 6 603,49 млн. куб. м, която представлява 85,13 на сто от сумата на общите обеми на изградените в страната язовири, за прехвърляне на води между речни басейни с цел балансирано разпределение на водите при възникване недостиг на вода, за отвеждане на замърсители в подземни води и за инжектиране на въглероден двуокис, природен газ или втечнен газ в подземни водни обекти с цел опазване на подземните води и водни обекти. За всички останали случаи на водовземане и ползване на водни обекти компетентен орган по издаване на разрешителни е директорът на басейновата дирекция.
Със законопроекта се предвижда и промяна на списъка на комплексните и значими язовири, както и предоставяне на общините за управление на някои от находищата на минерална вода - изключителна държавна собственост, по тяхно искане. По регламентирани в закона критерии, ежегодно на 31 декември министърът на околната среда и водите ще публикува Списък на находищата по приложение № 2 от ЗВ, които могат да бъдат предоставени за управление от общините за 25-годишен срок, считано от влизането в сила на нормата, по тяхно искане. В случаите, в които в .предоставеното находище няма издадени разрешителни от органите по водите, общинският съвет ще определя формата на предоставяне за ползване на тези води - възмездно или безвъзмездно. Те сами ще определят тарифите и ще събират таксите за водовземане. В останалите случаи минералната вода ще се предоставя само възмездно при условията на Тарифата за таксите за водовземане, като таксите по тази тарифа и по предоставени от кмета на общината права ще постъпват в съответната община. Ако в двегодишен срок от предоставянето с решение на министъра на околната среда и водите съответната община не е процедирала по усвояване на ресурса, находището се връща за управление в съответната басейнова дирекция с решение на министъра на околната среда и водите.
Има постъпило писмено становище на НСОРБ, съгласно което Сдружението благодари за възможността да даде мнението си, като подкрепя предложението за безвъзмездно предоставяне на общините на минерални води от находища, изключителна държавна собственост и прави някои принципни бележки за обсъждане и отразяване за второ четене на законопроекта.
След откриването на дебата от председателя на заседанието на Комисията, отношение взеха: н.п. Георги Божинов, който постави въпрос относно краткото време за запознаване с толкова сериозен и очакван законопроект, предлагайки отлагане за консултации със специалисти и отправяне на сериозни и обосновани предложения по него от страна на депутатите; н.п. Павел Димитров, който изказа противно мнение, че е имало от вчера време и той се е запознал детайлно с проекта; н.п. Фани Христова, подкрепяйки разглеждането на законопроекта и приемането му на първо гласуване, поради сериозните закъснения със сроковете за транспониране на Директивата за наводненията от 2007 г.; н.п. Огнян Пейчев, който поиска прецизиране на определен текст и др.
Отговори и пояснения на повдигнатите въпроси бяха дадени от г-жа Василева и г-н Личев, които посочиха, че това е така да се каже рамка, с ясни критерии за администрацията и бизнеса, т.е. на този етап е философията на промените в Закона, които естествено ще бъдат прецизирани между двете гласувания.
Представителят на БА „Подземни води” посочи, че проектът е крачка напред и изисква време за детайлно запознаване, поради краткото време за днешното заседание, като предложи да дадат компетентни предложения в периода между І-во и ІІ-ро четене.
Г-н Огнян Пейчев обяви, че предложенията им ще са добре дошли и да се считат поканени за следващото заседание на Комисията.
След проведените разисквания, Комисията по околната среда и водите с 11 гласа „за”, без ”против” и 3 ”въздържали се” подкрепи законопроекта и изразява следното

СТАНОВИЩЕ:

Предлага на Народното събрание да приеме/не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 002-01-36, внесен от Министерски съвет на 11 май 2010 г.

По т. 2 от ДР г-н Пейчев предложи да се обсъди Докладна записка, внесена от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по хидромелиорации, относно Доклад на МЗХ за приемане на Устройствен правилник на ИАРА и закриване на ИАХ.
Н.п. Г. Божинов предложи в т.”разни” да се обсъди възможността за изслушване официалната позиция на министъра на околната среда и водите, по повод публикация от днешния ден в медиите по въпроси, свързани с търговията на емисии с парникови газове.
Думата поиска н.п. Костадин Язов, който предложи Докладната записка да се разгледа на следващо заседание, след подробно запознаване с нея и по възможност на съвместно заседание с Комисията по земеделие и горите и с участие на министъра на земеделието и храните.
Предложението беше прието единодушно.
Поради изчерпване на ДР, председателстващият закри заседанието на КОСВ.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИСКРА МИХАЙЛОВА