1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати, № 002-01-40, внесен от Министерски съвет на 19.05.2010 г. (за първо четене в комисията).
2. Обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 002-01-20, внесен от Министерски съвет на 26 март 2010 г., приет на първо гласуване на 12.05.2010 г. (за второ гласуване в комисията).
3. Разни.

---

Списък на присъстващите членове на комисията се прилага. Присъстваха и: от Министерство на околната среда и водите: Евдокия Манева – заместник-министър, Бойко Малинов – директор в Дирекция „Превантивна дейност”, Любка Ценова – директор на дирекция „Законодателна дейност и европейско право”, Миля Димитрова – директор на Дирекция „Прилагане на Европейската политика по изменение на климата” и Ваня Григорова – изпълнителен директор в Изпълнителна агенция по околна среда; от Българско училище за политика към Нов български университет: Ирина Алексиева – изпълнителен директор и Даниела Симеонова.

ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Добър ден, колеги! Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по околната среда и водите. Раздаден ви е предварително дневен ред за днешното заседание. Точка 1 от дневния ред е: разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химическите вещества и препарати, внесен от Министерски съвет на 19 май за първо четене. Точка 2 е Обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, който беше приет на първо гласуване на 12 май т.г. за повторно гласуване и разглеждане на законопроекта в комисията. Точка 3 – Разни, която има няколко точки.
В нашето заседание ще участва заместник-министър Евдокия Манева, господин Бойко Маринов – директор на дирекция „Превантивна дейност”, г-жа Миля Димитрова – директор на дирекция „Прилагане на европейската политика по изменение на климата” и г-жа Ваня Григорова, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по околната среда.
Това е предложението за дневния ред. Аз си позволявам да направя едно предложение да дадем думата на другите наши гости от българското училище за политика от Новия български университет - г-жа Ирина Алексиева и Даниела Симеонова - да дадем думата на г-жа Алексиева, която има кратко съобщение за нас за да можем да ги освободим, да не изслушват целия ни дневен ред. Заповядайте!
ИРИНА АЛЕКСИЕВА: Аз наистина ще бъда много кратка. Първо, да Ви благодаря за отделеното време и вниманието, което ни отделяте. Аз отскоро съм изпълнителен директор на Българско училище за политика, което обучава и парламентаристи в своите сесии. В момента ние работим по един любопитен проект с Народното събрание, който се нарича „Зелена стъпка напред”. Неговата цел е да подпомогнем парламента и чрез него въобще обществеността за разбирането за климатичните промени, Визията 2050 на Европейския съюз. Във връзка с това, че от 31 май до 5 юни започва Европейска зелена седмица, ние организираме една конференция, която на 31 май и се надявам всички вие да сте получили покани, на която много .ще се радвам да ви видим. Тя се нарича „Енергийна революция - от коя страна на барикадата сме”, от 10.30 часа в зала „Запад” на Народното събрание.
Втората част на това събитие се случва на 4 юни, който е петък, от 10.30 часа, когато имате почивка в основната сграда на Народното събрание, където ще имате възможност да насадите едни иглолистни дръвчета. Мястото ще бъде указано, всяко дръвче ще си има име на народен представител. Организирали сме да ги поставим, организирали сме място до летището, едно прекрасно място, точно като влизаш в него, да го видиш. От дясната страна ще бъде една малка горичка на народните представители. Така че много ще се радвам да посетите инициативата и да работим заедно по тези теми. Ще има всъщност и един конкурс за най-зелен депутат, но ще ви … тази информация как може да участвате в него. Така че благодаря, успешна работа и ще се надявам да ви видя!
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз много Ви благодаря за чудесната покана. Ще се отзовем с удоволствие, ще се борим за позеленяването.
ПО ТОЧКА ПЪРВА:
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Точка първа е Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати. Госпожо Манева, Вие ли ще представите законопроекта? Заповядайте!
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, изменението, което предлагаме на вашето внимание, е свързано с прилагане на четири регламента на Европейската комисия, като за два от тях срокът, който имаме за транспониране, е месец юни, за единия даже е началото на месец юни, поради което всъщност нямаме кой знае колко много време за работа, но искаме да ви кажем, че текстовете фактически касаят само процедури, свързани с регламента и тук няма някакви особени правни проблеми.
Първият регламент е относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси. Там най-важното, което правим, е, че определяме компетентния орган и създаваме контролен механизъм и процедури за въвеждане на санкции при неизпълнение на регламента.
Вторият регламент е въвеждането на мерки за прилагането на Регламент относно износа и вноса на опасни химикали в националното законодателство. Тук са създадени съответните правни рамки за прилагането в България, като е прецизирана процедурата за предварителното обосновано съгласие при международна търговия с такива вещества, а така също и процедурата за получаване на референтен идентификационен номер в базата данни за внос и износ.
Третата директива, която се транспонира, е Директивата относно пускането на пазара на биоциди и по-конкретно, удължава се срокът на Годишната работна програма, така че да се завърши прегледът на всички нотифицирани за оценка активни вещества.
Четвъртата директива е Директивата относно детергентите и устойчивите органични замърсители. Фактически се засягат проблеми относно управлението на детергентите и устойчивите органични замърсители. Прецизирани са мерките по прилагането и поведението на контролните органи. Накрая, имаме няколко корекции, които са наложени от приложението на Регламент 12/72 досега и се предвижда да се приемат две наредби на Министерски съвет, с които да се определи редът и начинът на съхранение на опасни химически вещества и смеси и редът и начинът за ограничаване на производството, употребата или пускането на пазара на определени химични вещества, смеси и изделия.
Материята е много специфична. Тя касае само химични вещества. Тук господин Божинов, според мен, е най-компетентният по тези въпроси, но все пак става дума за правни процедури, така че би трябвало да са ясни текстовете. Ако имате въпроси тук е директорът на дирекцията, която се занимава с химичните вещества и всички процедури свързани с тях, г-н Бойко Малинов. Току що ни беше дадено становището на дирекцията по европейска интеграция на парламента. Допуснали сме няколко технически грешки просто при изписването на регламентите и някои срокове, които ще бъдат отстранени. Ще подготвим текстове за отразяване на тези бележки. Приемаме ги изцяло. Заключението е положително.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева. И аз исках да напомня на колегите, че всеки от вас има пред себе си становището на дирекция „Законодателна дейност и европейско право”. Сред нас са и колегите, представители на дирекцията – г-жа Ценова, директорът на дирекцията е тук. Аз много благодаря за това становище. Така се облекчава много работата ни, защото и вносителят има възможност да се запознае с вашите забележки, и ние при обсъждането на законопроекта. Ще кажете ли нещо, госпожо Ценова? Заповядайте!
ЛЮБКА ЦЕНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Това, което бих могла да кажа, е, че като цяло е създадена правна рамка, която е необходима за прилагането на регламентите, но има доста неточности, които смятаме, че ще създадат проблем при контрол от страна на Европейската комисия. Благодаря на г-жа Манева за нейното съдействие и съгласие да ни помогне, за да преодолеем тези трудности. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за становища, предложения, отношение към представения законопроект.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Това може би е десетата или единадесетата поправка и разширение на този закон. Все нови и нови проблеми се включват в европейското законодателство и ако в началото заглавието „Закон за защита от вредното въздействие на химическите вещества” отговаряше на онова първоначално съдържание, когато освен веществата, влязоха и повърхностно активните вещества, и другите детергенти, и много други продукти, влязоха неща от производството, от етикетирането, опаковките и т.н., според мен вече законът иска едно друго име и името (това ще се помисли по-късно, разбира се) може би трябва да бъде „за управление на химическите продукти”, тъй като съдържанието отиде много далеч от онова заглавие.
Аз обаче искам да поставя един принципен въпрос. Той не се отнася до българския дял върху конкретния текст и според мен в мотивите много правилно се пише, че става дума за мерки за прилагането на регламенти, тъй като регламентът действа директно, а тук ние – погледнах го в мотивите - когато се говори за определен регламент, в нашето законодателство ние вкарваме мерки, които да направят регламента работещ с тези процедури, които предлагаме.
Пред мен обаче са два документа, които са ми дадени от хора, които знаят много повече от мен в тази област и представляват България пред международните организации. Единият е „Анализ на групата на Европейската комисия на високо ниво по проблемите на химическите производства”. Другият материал е: „Резултатите от водените тристранни разговори между Европейската комисия и партньорите от Социалния диалог на браншово равнище” в Брюксел, които констатират много задълбочаващи се негативни тенденции, отнасящи се въобще за химическата промишленост на Европа, организацията SEFIK - организацията на европейската химическа промишленост, дава данни за 1,200 милиона души, които работят за 27 хиляди фирми. Негативните изводи, които правят, са, че това натоварващо изискванията към химическото производство законодателство прави европейското производство неконкурентоспособно спрямо конкурентите от останалия свят. Тук в този европейски диалог вече се поставят много въпроси за това, как европейското законодателство, регламентите и задълженията, които се отправят от фирмите, се отразяват на тяхното финансово състояние, на заетостта и т.н.
Прави се един много тревожен извод – че резултатът е пренасочване на производството от територията на Европейския съюз към други страни. Доскоро – знаете, да не назовавам имената на страните, но там за парниковите газове нямаше проблеми, за етикетите, за опаковките няма проблеми. Идва на пазара по-конкурентоспособен, бие те, ти си на най-високите изисквания, но вече не можеш да продаваш и фалираш.
Така че, според мен, в тази област хората, които представляват България пред международните организации, трябва вече да изразяват и нашата позиция, нашата воля от гледна точка на конкурентоспособност. Ние ще прилагаме директивите, ще изпълняваме всички изисквания, които са общата европейска воля, но при формирането на тази воля трябва да държим сметка и за тази страна на нещата, тъй като тук – нека ме поправят, ако греша – става дума и за едни допълнителни изисквания към онзи който произвежда в европейския пазар, но не продава само в европейския пазар. Той отговаря на нашите изисквания, които са дотук; като отговори и на допълнителните изисквания, не може да продава вече своята стока.
Вчера, мисля, по Закона за водите, там, където ми отнеха думата, исках да кажа нещо – правилно се казваше в мотивите на вносителя, че по-прецизно се прилага европейската директива в нашето законодателство и трябваше да се подчертаят и от трибуната казаното в мотивите и неизказаното от всички становища, че ако приспособяваме нашето законодателство по-плътно до директивата, то е да свалим част от онези изисквания, които досега бяхме отправяли към нашата индустрия – по-високи, по-големи, отколкото изисква директивата, и това отново е във връзка с конкурентоспособност. Тази преценка в условията на криза вече е не да отстъпваме от екологичните норми, което е нашето познание, но не държим ли сметка и за тази страна на нещата, просто животът е жесток, конкуренцията е абсолютна.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Предполагам, че ще има отговор. Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да ви информирам, че с тази тема се занимаваме от първия момент, в който дойдохме в министерството, защото още в първите дни възникна необходимостта да имаме позиция по преговори по нови директиви и регламента специално в областта на опазване чистотата на въздуха. Всъщност това, което Вие говорите, не засяга толкова Закона за химическите вещества, колкото Закона за атмосферния въздух, Закона за отпадъците и Закона за водите. Ние направихме среща с най-големите химически предприятия. Знаем техните изисквания. Те водят преговори със своите браншови интернационални организации, а ние се опитваме да отстояваме техните интереси дотолкова, доколкото това е възможно. Знаете, че в Европейския съюз се сблъскват най-различни позиции, най-различни интереси. Така че, опитваме се максимално да защитим химическата промишленост в България, тъй като истина е, че някои показатели са просто недостижими. Става въпрос и за изискването за прилагането на най-добрите налични технологии. Това също е един въпрос, който също поражда много затруднения. Така че основателно поставиха този въпрос, но може би си заслужава да го обсъдим по-комплексно, не по повод на този закон, а да ви информираме в кои случаи и за какво става дума, някакво общо изслушване би могло да стане и ако Вие имате някои предложения, да имаме предвид, когато защитаваме тези позиции в международните организации.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Един от най-големите инвеститори, който е в България, най-успешните, и то на едно производство, което природата най-добре го е ситуирала в България (няма да го назовавам кое е), когато дойдоха акционерите на този световен гигант и когато казаха, че са си направили сметката и за всичко онова, което трябва да изпълнят в европейски план, е по-изгодно да отидат в един съседен континент, аз го видях като реален проблем. Вие знаете за кой проблем говоря.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Засега удържаме фронта.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Това вече не е въпрос на опозиията, на управлението. То вече е голям проблем.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Божинов. Благодаря Ви за отворената врата. Сигурно ще се ориентираме към организирането на едно изслушване, на което първо да чуем по какъв начин и чрез какви участия вие имате възможност да отстоявате националните позиции в тази сфера и освен това да видим какво от възможностите, които дава Лисабонският договор на националните парламенти, би могло да бъде използвано на практиката на българския парламент по отношение на отстояване на такива позиции при изработването на общи регламенти на Европейския съюз. Така че да се надяваме, че скоро ще имаме едно такова изслушване.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Исках да засегна малко темата, която повдигна господин Божинов и със съдействието на госпожа Манева. Може би е хубаво да направим наистина едно такова изслушване и да направим преглед на различни регламенти или законодателство и законодателства, за да може да помислим малко по темата къде България може да бъде не просто само какво трябва ние да направим и това, което изисква от нас Европейската комисия, а да помислим малко и по това, кога България може да бъде активна страна в промяна на европейското законодателство, тоест не все да бъдем някакъв непослушен ученик, на когото му казват: Ти пак си закъснял по пет глави и не си направил нещо.
Ако си спомняте, тази идея възникна включително по повод на обсъждането на Закона за ГМО и за това, дали наши народни представители и наши евродепутати, говоря, от всички политически сили могат да защитават позиция за промяна по отношение на европейско законодателство. Така че там случаят е малко по-особен, да кажем, евродепутатите нямат право на законодателна инициатива, но има механизъм, по който това може да бъде направено.
Тоест, да видим случаите, в които, разбира се, можем да търсим малко по-широк консенсус, защото българската позиция би била по-силна, ако тя е защитена от по-широк кръг парламентарни групи, без в случая да има някакво класическо разделение между управляващи и опозиция. Така че, може би, ако вие заедно с министър Караджова и с г-жа Манева организирате едно такова изслушване за теми и позиции, които могат да бъдат формирани от българската страна, които да бъдат дискутирани тук в тази комисия, във време, в което се прецени от ваша страна, разбира се, в което, разбира се, не е натоварена законодателната програма, тъй като ние непрекъснато сме засипани от това, какво трябва да се направи като законодателство и малко не ни остава време за един малко по-стратегически поглед с хоризонт една-две години и по отношение на това, какво влияние ние можем да окажем. Така че, ако се намери такова време, примерно преди да излезем във ваканция, в тези два месеца, може би ще бъде добре, разбира се, и с една сериозна подготовка, един сериозен преглед, който предварително може да получим от Министерството на околната среда и водите.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Курумбашев. Очертава се, че мислим в една и съща посока заедно с Министерството на околната среда и водите. Ще бъде организирана такава среща. Аз лично ще направя всичко възможно и български представители в Европейския парламент, които участват в съответната комисия на Европейския парламент, да участват в тази среща, за да можем да разгледаме възможностите на тези три отделни позиции в защитаването на националните интереси по някои от тези регламенти и активното участие на страната ни в изработването на общовалидните за Европейския съюз текстове.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Това може да бъде актуализиране на приетия от Народното събрание план за въпроси, по които обсъждаме позиция на България. Там написахме един кръг въпроси, да го актуализираме и наистина да го правим.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Така е. В днешната точка „Разни” имах едно съобщение по отношение на годишната програма и това, че вече сме получили материали по една от точките, които ние записахме в Годишната програма, така че ние се въртим в една и съща посока. Радвам се, че имаме общ консенсус и благодаря на колегите за предложението.
Други колеги по законопроекта или други съображения по законопроекта? Няма.
Като поемаме ангажимента и разбрах, госпожо Манева, че и Вие приемате забележките на дирекция „Законодателна дейност и европейско право”, ще намерим начин те да бъдат поставени между първо и второ четене и да бъдат включени в текстовете.
Други предложения и съображения в представения законопроект? Няма. Тогава подлагам на гласуване предложението да предложим на Народното събрание за приемане на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за защита от вредното въздействие на химическите вещества и препарати. Моля, който е съгласен с такова решение, да гласува.
Гласуване: за – 13, против няма, въздържали се няма.
Единодушно се приема законопроектът на първо четене. И ще бъде предложен в програмата на Народното събрание.
С това ние приключихме първата точка от дневния ред и пристъпваме към следващата точка.

ПО ТОЧКА ВТОРА:
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Точка втора е второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, който беше приет на първо гласуване на 12 май т.г. от Народното събрание. Искам да ви информирам, че по този законопроект са постъпили предложения от н.п. Костадин Язов и няма други постъпили предложения от народни представители. Всички имате пред себе си проекта на работен доклад по законопроекта и се надявам, че днес на това заседание ще успеем да се справим с тези 38 параграфа, по които няма много внесени предложения и забележки.
По Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда няма постъпили предложения, няма направени коментари за наименованието на закона. Моля, който приема наименованието на закона, да гласува.
Гласуване: за – 13, против няма, въздържали се няма.
Комисията приема единодушно текста на вносителя за наименованието на закона.
§ 1.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Налага се едно изменение в чл. 22а на закона. То систематично трябва да бъде преди този параграф 1. Предлагам един текст, който да се вмъкне преди § 1, нов § 1: „В чл. 22а, ал. 3 след думата „информация” да се добави текст: „в електронен формат в регистъра по чл. 22б, т. 2”.
Това е изискване за регистъра за замърсителите, а докладчиците да представят в електронен формат – това сме пропуснали и в момента имаме затруднение, просто трябва да го добавим това, ако не възразявате. Ще го дадем и писмено.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: До момента не е дадено. Всъщност преди § 1, който ще трябва да преномерираме, ще има нов § 1. Припознавам го като предложение за нов § 1.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Нов § 1, член 22а, ал. 3, след думата „информацията” се добавя „в електронен формат в регистъра по чл. 22б, т.2”.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Колеги, изменението, което се предлага, не нарушава по никакъв начин философията на законопроекта, с който сте се запознали. Той е едно допълнение, допълнително изискване, което очевидно е било пропуснато при подготовката на текстовете за електронния регистър. В такъв случай подлагам на гласуване направеното от мен в процеса на работа в комисията предложение за създаване на нов § 1’, или както ще го номерираме.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Първо ще бъде 1а и после ще стане 1.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Да, първо ще бъде 1а, после ще се преномерира.
Моля, който е съгласен с това предложение, да гласува.
Гласуване: за – 13, против няма, въздържали се няма.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Единодушно се приема предложението.
Пристъпваме към сегашния § 1, който ще се промени и ще стане § 2. Няма постъпили предложения по § 1. Той засяга изменението на наименованието на раздел осми – Опазване на околната среда от замърсяване с азбест и живак. Някакви коментари сега? Няма.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Една процедура искаме да направим. Аз имах едно предложение като процедура за гледане на второ четене. Предлагам да разгледаме предложенията на господин Язов, които той е внесъл, които са различни от това, което имаме като текст и да видим дали ще бъдат приети или не, разбира се. След това като разгледаме неговите предложения, анблок, глава по глава да гласуваме текста на закона, а не параграф по параграф. Имаме го като възможност в правилника. Но, разбира се, ако г-жа Манева има други предложения?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Нямам възражения. Това е по-оперативно.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Имаме ли право да го правим това, когато нямаме постъпили предложения?
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Може по глави, глава по глава, така че да разгледаме трите предложения. Ако г-жа Манева има други предложения, нека да ги формулира.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Само един текст имам.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Само един текст има – тоест, да гледаме това, което ще даде г-жа Манева и г-н Язов и след това вече да вървим глава по глава.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Направено е процедурно предложение за начина на гласуване на законопроекта в комисия да разгледаме първо допълненията и предложенията на господин Язов, допълненията, които ще бъдат направени от министерството, някой от колегите да ги внесе в оперативен порядък в заседанието и след това да гласуваме глава по глава представения законопроект, тъй като няма да има други предложения. Кой е съгласен с направеното процедурно предложение?
Гласуване – за - 13, против няма, въздържали се няма.
Благодаря ви, колеги. В такъв случай първото предложение на г-н Язов засяга § 22. Преди това имате ли предложение, госпожо Манева?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Не.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Параграф 22 който прави изменение и допълнение в чл. 131з на сега действащия закон.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Господин Язов имаше разместени двете предложения. Аз си позволих да ги сложа в систематичен ред. Първото предложение беше за по-късен член. Аз го сложих първо, а другото го сложих на място. Тоест, нищо не е променяно, освен мястото. За да бъде последователно, заради номерацията.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Ясно ли е за какво става дума, господин Язов?
КОСТАДИН ЯЗОВ: Да, за § 22.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Точно така, за § 22 и Вашето предложение за допълнение в текста на точка 6.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Аз Ви благодаря, госпожо председател. Нищо особено няма, освен че е леко пояснение на текста, малко по-ясно се казва за единиците редуцирани емисии и сертифицирани единици за редуцирани емисии. Самият текст е допълващ към съществуващия текст.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря. За да бъде по-ясно за колегите, ако обърнете внимание, предложението на н.п. господин Язов на стр. 17 долу и допълнението, което той прави, е подчертано. Всъщност, „12,507% от разпределените им за целия период квоти, съгласно националния план”. Ясно ли е? Това е допълнението, което прави господин Язов. Госпожо Манева?
Който е съгласен да приемем предложението на г-н Язов за допълнението към точка 6 на § 22, моля да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Единодушно се приема.
Следващото предложение на г-н Язов е по § 24, на стр. 10.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: На стр. 17, 131а, ал. 3. Квотите са валидни за емисии, отделени през периода на действие на съответния национален план за разпределение. Имаме предприятия, които са работили в тази година и предприятие, което не е работило. Това, което не е работило, запазва ли си правата върху цялото количество или не? Как е решен този въпрос в плана? За което му е разпределено, но то е спряно. Това трябва да го мислим също във връзка с онова, което говорихме, защото този, който е оживял в конкуренцията, ще го натоварим, а онзи, който по някаква причина е прекъснал...
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Това е методика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Знам, но пак трябва да го мислим в онази връзка, за която говорихме преди малко. Тези които са оцелели, те са на ръба и няма да има какво да продават, а другият следващата година няма да произвежда, няма да живее, но сега ще продаде.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Въпросът - при следващи обсъждания.
Връщаме се към § 24, който третира чл. 131л, изменение. Има предложение на н.п. господин Язов за отпадането на точка 5 от ал. 1 и ал. 2.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. От тази наредба така или иначе не се нуждаем, тъй като тя е написана в 142а, ал. 3, ал. 6, в чл. 142д, ал. от 1 до 5, чл. 142е, чл. 142ж и з, което на практика изчерпва всички възможности, тоест наистина няма смисъл от тази наредба. Това е предложението, с което предлагам да отпадне.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Очевидно предложението да отпаднат точка 5 от ал. 1 и цялата алинея 2.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Благодаря. Съгласна съм с това предложение. Мотивът е такъв, че всъщност националната схема е разписана по закона, което е акт от по-висок ранг и така би трябвало да бъде и няма нужда тази наредба. Но ние предлагаме вместо да отпадне точка 5 да се замени със следния текст. Това е вторият текст, който предлагаме: да има Наредба за реда и начина за организирането на националните инвентаризации и за вредни вещества в атмосферния въздух, съгласно изискванията на Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния и рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата. Правим две инвентаризации и всъщност заради тази инвентаризация по климата в момента ще ни се отнеме акредитацията. Трябва да се изгради национална система. Ние в момента правим това, но то е по линията на споразумение с отделните министерства. Смятаме, че трябва да има правителствен акт, който да казва как това се прави и какво е участието на отделните министерства. Затова ви молим в точка 5 да се запише тази наредба за реда и начина. Освен това се прави инвентаризация и на веществата, които се изпускат в атмосферния въздух, на всички вещества и се правят засечки между двете инвентаризации.
Следователно, ние трябва да се изправно прецизни, когато изготвяме тези инвентаризации и да имаме надеждна национална система за тяхното изготвяне. Това трябва да стане с акт на правителството. Не можем да разчитаме, че с усилието на един министър, който ще уговаря колегите си, а практически почти всички министерства са ангажирани - земеделие, транспорт, икономика, гори, национална система, НСИ, финансите. Това трябва да бъде един акт, който ясно разписва задълженията на отделните ведомства. Затова ви предлагаме този текст.
Ал. 2 следва да отпадне, защото вече има издадени методически указания, по които се разпределиха квотите, определиха се нови участници, така че няма нужда тепърва да правим такава наредба. Има такъв акт, който работи с участието на междуведомствената група.
КОСТАДИН ЯЗОВ: В допълненията да го напишем, в чл. 131л не отпада точка 5. Точка 5 има ново значение, за което каза заместник-министър Манева, се заменя с текста, и отпада ал. 2.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Това е редактирано Ваше предложение, господин Язов, тоест това допринася към предложението на господин Язов. Колеги, след разменените реплики предложението на господин Язов се оформя така: Променя се текстът на точка 5 от ал. 1 на чл. 131л, като вместо „за устройството и прилагането на националната схема за зелени инвестиции” се предлага текстът – госпожо Манева?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: „Разписва реда и начина за организирането на националните инвентаризации за вредни вещества в атмосферния въздух, съгласно изискванията на Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния и Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата”.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Алинея 2 отпада. Така се оформя предложението на г-н Язов. Някакви съображения? Няма. Моля, който е съгласен с така редактираното предложение на г-н Язов, да гласува.
Гласували: За - 14, против няма, въздържали се няма..
Благодаря ви. Комисията приема предложението на г-н Язов по § 24.
Следващото предложение на г-н Язов е по § 26.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Спомням си - дали беше в мотивите или в тялото на закона - бяха двамата министри. Така трябва да бъде, нали?
КОСТАДИН ЯЗОВ: Тримата министри са – на финансите, екологията и икономиката.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Тримата са, така остава, нали? Защото купувачът заявява своята воля, но и партньорът от тук трябва да отчита приоритетите на българската икономика. Не може само министърът. Защото в мотивите бяха останали двамата. Това сигурно е станало на самото заседание на Министерския съвет. Кой член е?
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: На стр. 27, ал. 3.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: На ВЛАДИМИР СТРАТИЕВ:. 27, ал. 3 са изредени министерствата. Предложенията Ви, господин Язов?
КОСТАДИН ЯЗОВ: Първото предложение, уважаема госпожо председател, е в чл. 142б, ал. 3 да се добави следният текст: „и/или оправомощени от тях лица”. Очаква се министерствата да формират работна група от служители, които да участват в преговорите, които преговори, в смисъла на цялата алинея 3 е, процедурата на продажба на приписани емисионни единици се открива поискане на заинтересуваните страни, участници в международна търговия с предписани емисионни единици, което е основание за началото на преговорите с потенциалния купувач. Преговорите се провеждат от министъра на финансите, министъра на околната среда и водите и министъра на икономиката, енергетиката и туризма” и добавката, която добавяме.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: …„или оправомощени от тях лица”.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Относно 142б, ал. 4 – то е във връзка с промените от 131л, точка 5. Да го погледнем с новия текст какво ще стане.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Ще отпадне. Друга наредба е.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Да, смисълът е друг.
Относно 142в, да се създаде нова ал. 3 – „България не се лишава от възможността да подпомогне държавния бюджет…” Ето тук е поправката – в случай, че такава възможност се появи, да може да се предоставят средства от продажбата чрез националната схема Зелени инвестиции да постъпват в държавния бюджет, тоест, да могат да бъдат финансирани и общини.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Моля ви за специално внимание. Предложението е да се създаде нова ал. 3 към чл. 142в.
Отпадането на второто изречение по 142б, ал. 4, е във връзка с отпадането на изискването за наредбата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: По-същественото е това, което предлагате за ал. 3. Нека да имаме такава опция, да кажем, че когато насрещната страна няма претенции конкретно, купувачът, нека да кажем, че тези средства се управляват със специално решение на Министерският съвет за целите на – пак да бъде, екологичната политика. Тоест, има една гъвкавост. Парите като са в бюджета, едните пари могат да отидат за постигане на онези цели, които най-много ни трябват а постъпилите от тук – да отидат…
КОСТАДИН ЯЗОВ: Това е предложението: „в случай на липса на изрично изискване от страна на купувача на предписани емисионни единици…”
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Предлагам да бъде: когато няма претенции купувачът, Министерският съвет…
КОСТАДИН ЯЗОВ: При случай на липса на изрично изискване, няма претенции.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Не знам дали е добро.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Аз искам да изкажа несъгласие с това предложение, защото тези средства – така, както е записано в това предложение, постъпвайки в държавния бюджет, никой не ти гарантира, че те могат да бъдат изразходвани за зелени цели. Те могат да постъпват в държавния бюджет и да бъдат изразходвани за правене на магистрали или за правене на болници, или за Министерството на културата. Вие знаете, че дори изрично изискване на самия купувач ще бъде тези зелени пари да се ползват за зелени цели. Отивайки в държавния бюджет и включвайки Министерски съвет в това решение, оттам нататък Министерски съвет може да има някакви други съображения, които са различни от зелените съображения и да има някаква конкретна нужда в момента, може да ги използва например за социални цели, например. Наша работа като комисия по екологията е да запазим тези пари и да направим такъв запис в закона, че да може да се ползват само за зелени цели. Постъпвайки в държавния бюджет, ние не казваме, че те мога да се използват само за такива цели.
Така че максимумът, който си представям аз, е, че може да отидат в бюджета на МОСВ или в Националния доверителен фонд.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Не може, те се превеждат по извънбюджетна сметка.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Добре, тогава – в Националния доверителен фонд, но в никакъв случай да не е в държавния бюджет, тъй като те излизат от контрола на Министерството на околната среда и водите.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Това е само в случай на изрично изискване от страна на купувача. Във всички случаи ще влизат там, където трябва. Само ако няма нещо определено, тогава ще могат да постъпват там.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Тогава Министерски съвет казва: тъй като няма изрично изискване за част от емисиите, те да бъдат използвани за зелени цели, ние предлагаме да увеличим пенсиите с тези пари или да построим магистрала Тракия, или магистрала Хемус. А не че има нещо лошо, но въпросът е, че идеята за продажба на тези зелени емисии е парите да се ползват само за зелени инвестиции. Това е философията на продажбата, има регламент за това нещо.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Такъв случай, който е описан тук, е абстрактна хипотеза, защото купувачите винаги поставят изисквания. По настояване на финансистите и от Народното събрание, и от Министерството на финансите разписахме случая, вероятност едно на хиляда, когато няма изрично искане от страна на купувача за какво да отиват тези средства. Там в случая на изрично изискване от страна купувача на предписани емисионни единици за позеленяване на средствата от продажба чрез националната схема, се допускат тези средства да постъпят в държавния бюджет. Това беше мотивът да подготвим такъв текст.
Към това могат да се добавят и изисквания. Може да се каже, например: и се предоставят на общините за екологични проекти или нещо подобно, но всъщност тази ситуация е много малко вероятна. Всъщност изясняваме един случай, който е много малко вероятен и затова ви предлагам да остане така, както е, да удовлетворим финансистите. Те и без това не са много щастливи, че от начина, по който тези средства ограничено се използват само за екологични обекти, да създадем и малко абстрактна възможност.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Тоест, Вие приемате предложението? Даже сте участвали във формулирането.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ще припомня един случай, който и госпожа Григорова помни великолепно, и г-жа Манева сигурно ще се сети. Бяхме взели един заем от световна финансова институция от 50 милиона за старите щети на един голям комбинат. Когато му правехме една анкетна комисия и ги търсехме, търсехме, на терена ги нямаше, влезли в бюджета. Никой не можа да разбере къде и как са отишли. Помните - за Кремиковци, когато правихме анкетната комисия под председателството на Рамадан Аталай. Значи - влезли са в бюджета, взели сме ги. Няма платени.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Тези пари няма как да не се отразят в бюджета, и Народното събрание приема бюджета, да поставят тези изисквания.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Това е извънбюджетна сметка, част от консолидирания бюджет. Няма как те да са там и да ги няма. Това е само една хипотеза, едно на милион вероятност да отидат някъде другаде, освен за зелени инвестиции.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Нямаме ли притесненията, че записвайки такъв текст в закона, ще бъдем критикувани за откриването на възможността въобще по принцип тези пари от емисиите да бъдат използвани за други цели, макар и хипотетично.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Не, по-скоро ние ще подтикнем всеки купувач да си постави изискванията, защото ние казваме: Ако няма изрично изискване от страна на купувача, то отиват в бюджета. Така че купувачът, познавайки текстовете на закона, а те следят много прецизно текстовете, сме абсолютно сигурни, че всеки купувач ще поставя своите изисквания. По-скоро изясняваме ситуацията. От една страна, удовлетворяваме финансистите. Но от друга страна този текст е сигнална лампичка за инвеститорите.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Имам едно чисто процедурно предложение. Господин Язов, можем ли да разделим предложението Ви на две части, тъй като, що се отнася до предложенията Ви до чл. 142б…, които са във връзка с чл. 131 – там нямаме никакъв спор и, доколкото разбирам, ако подложа на гласуване предложението Ви, то ще бъде прието единодушно.
Когато става дума обаче за предложението в частта за чл. 142в, създаването на ал. 3, следващото предложение, което е 142г, ал. 1 в тази връзка, просто по някакъв начин да разделим предложенията, за да можем да ги гласуваме, защото тук се очертава, че ще има противно мнение. Съгласни ли сте? Да? Добре.
В такъв случай подлагам на гласуване предложенията на г-н Язов по отношение на чл. 142б. Те са първото и второто – по § 26. Който е съгласен с предложенията на г-н Язов по чл. 142б, моля да гласува.
Гласували: за – 14, против няма, въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване след проведения коментар тук подлагам на гласуване предложението на г-н Язов по отношение на чл. 142в, създаването на ал. 3, чл. 142г, ал. 1 във връзка с чл. 142в, ал. 3. Тези двата случая, които са във връзка с чл. 142в и предлагането за създаване на нова алинея.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Госпожо Манева, Вие склонна ли сте да предложите някакъв текст, който да ни гарантира, че тези пари могат да отидат за зелени инвестиции? Иначе ще отидем във варианта да удовлетворим финансистите, а не еколозите.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз съм склонна, но нямам никакво право да променям този текст, защото е съгласуван с финансистите и би било некоректно от моя страна да предлагам каквито и да е редакции. Казах какъв е случаят.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Вие предложете текст, ние ще го припознаем, но да напишем, че отива в държавния бюджет, но за зелени инвестиции, от тази гледна точка. В случая пазим интереса на Министерство на околната среда и водите, а не на Министерството на финансите. Тук разисквахме един подобен случай. Представете си, че имате два купувача. Единият купувач ви казва: имате 10 евро цена, и другият ви казва 10 евро. Но единият купувач ви казва: задължаваме ви половината от тези пари да се използват за следните цели, а другите не ви задължаваме. Много логично е държавата да вземе предложението с по-малко условия. И какво? Да кажем, половината от тези пари, които са постъпили, ще може да отидат не за зелени цели, което изкривява смисъла. Знам, че е хипотеза, права сте, едно на хиляда, дори едно на един милион, но дори и политически може да се разбереш с тази държава, може да ги помолиш и да кажеш: вижте, нашият бюджет в момента е много тежък, искаме част от тези пари да ги използваме за други цели, бихте ли се съгласили част от тези емисии да отидат в нашия държавен бюджет, да бъдат използвани за други цели? Но е възможно да се договори, особено след като е записано в закона. Така че аз имам предвид да запишем нещо в закона, което да ограничи възможността зелени пари да се ползват за незелени инвестиции.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Аз ще изразя несъгласие с господин Курумбашев, първо, защото тази нова ал. 3 е форма на постъпване на парите в бюджета при положение, че няма изискване за зелени инвестиции. Второ, не можем да дописваме такива текстове, защото министърът на финансите влиза в преговорите за подписване на договора, при самото подписване на договора участва като отговорност и къде постъпват средствата, участва също така и в Управителния съвет на НДФ, което означава и какви проекти ще бъдат финансирани. Така че, такъв допълнителен запис при положение, че целта е да дадем друга форма на изразходване на средствата - просто не съм съгласен с това нещо.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Очевидно пред нас има предложен текст, който е продукт на компромис. Очевидно за регламентирането на търговията с емисии този продукт на компромис е в резултат и на постигнатия вече компромис на участието на трите министерства. Разбирам напълно и аз самата затова предложих да отделим гласуването по предложенията, защото ще уважа правото на народните представители, особено в Комисията по околната среда да защитят правото получените средства в резултат на търговията с емисии да бъдат само за зелени инвестиции. Всеки народен представител има право да гласува както прецени. Затова предложих да отделим текстовете, за да се види. Аз ще гласувам против такъв текст, защото считам, че би трябвало да спазим общовалидната норма за търговията с инвестиции. Това е мое мнение. Народните представители също имат тяхно мнение. Но очевидно няма да можем да достигнем до компромис с редакция на текста. Затова нека да го подложа на гласуване.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Преди да пристъпим към гласуване, може би още малко да поговорим по този въпрос. Тук виждам, че цялата хипотеза е само за продаване на емисии, а не за купуване например, ако имаме нужда да си купим емисии, по какъв ред това ще стане. Не трябва да изключваме, че ако в момента поради някакви причини сме склонни да продадем всички емисии, които имаме, след това може да се окаже, че не можем да намалим достатъчно емисиите и да имаме нужда да закупуваме също, или едно предприятие също да може да се закупува. Но в този член говорим за международната търговия с емисии. Това е въпросът. Тук не се предвижда такава хипотеза. Не е предвидено това.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Няма такава хипотеза държавата да купува емисии.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Държавата продава емисии.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да, държавата продава, защото по отношение на показатели от протокола в Киото има намаление на емисиите и си изпълнява задълженията. Само такава хипотеза.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Ако не може да си изпълни след това задълженията поради продаване?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Ако не може да си изпълни задълженията, предприятията купуват. Държавата не купува.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Други коментари?
Подлагам на гласуване предложението на г-н Язов за създаване на нова ал. 3 в чл. 142в и промяната в чл. 142г, ал. 1, която е във връзка с чл. 142в, новата алинея 3. Моля, който е съгласен с предложението на г-н Язов, да гласува.
Гласували: за - 6, против – 6, въздържали се – 1.
Предложението на г-н Язов не се приема в тази част за чл. 142в и чл. 142г.
Чл. 142г във връзка с ал. 1 и във връзка с чл. 142в, новата алинея 3. Оттам нататък – предложенията на г-н Язов, чл. 142г, редакционно предложение, да се добави алинея 2 между думите „специална” и „сметка”.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Това е в съответствие с преходните разпоредби на раздела.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Това е редакционно, уточняващо. От чл. 142г, ал. 3 отпада изразът „по всяко време”.
Чл. 142г, ал. 2, да отпадне, във връзка с наредбата по 142б, отпада, и 142ж.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Предвижда се в Консултативния съвет донорите да имат представител, ако те желаят, не непременно. Това добавяме.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Да не е задължително. Ясно ли е предложението, колеги? Ясно е.
Чл. 142з, ал. 1.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Това е поясняване на текста, тъй като не за всички проекти е необходима верификация.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Всъщност предложението е, че в чл. 142з в ал. 1 отпада верификацията. Колеги, който е съгласен с направените предложения на г-н Язов по чл. 142г до 142з, моля да гласува.
Гласували: 14 за, против – няма въздържали се – няма.
Предложението на г-н Язов в тази част е прието. (Предложенията на г-н Язов са разделени в три части.) Това бяха предложенията на г-н Язов и това са всички постъпили предложения.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Тъй като в § 17 и § 18 законопроектът препраща към регламент, който още не е влязъл в сила, тоест не е приет, в ал. 6 има редакция и съответно това предлагаме в чл. 131б и чл. 131в, ал. 4. Ако може, да изчета алинеята за чл. 131б.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: На страница 12, ал. 6.
АННА ЕМАНУИЛОВА: „Търгът по чл. 131б, ал. 5 се провежда в съответствие с процедура, установена със съответен регламент на Европейската комисия след влизането му в сила.”
По отношение на следващия § за чл. 131в, ал. 4 да придобие следната редакция. Ал. 4: „Всеки оператор на въздухоплавателно средство, посочен в регламент ЕО № 74/829 относно списъка на операторите на въздухоплавателни средства или в неговите последващи ежегодни изменения, представя на компетентния орган по чл. 131, ал. 3 план за мониторинг на емисиите и данните за тон километрите, изготвен в съответствие с Наредбата по чл. 131л, ал. 1, т. 1.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Това е допълнение, с точно цитиране на регламента. Моля за точен текст, госпожо Емануилова.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Има го.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Моля, който е съгласен с тези редакционни бележки по ал. 6 на § 17, който третира чл. 131б, редакционна бележка по ал. 6 – след влизане в сила на регламента, и в § 18, който засяга чл. 131в, новата редакция на новосъздадената ал. 4. Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: 14 за, против –няма,, въздържали се – няма.
Благодаря Ви. С това коментирахме всички направени предложения и забележки.
Това, което експертите ми подсказват, е, че можем да гласуваме анблок, но аз съм длъжна да изчета всеки параграф, това, че няма постъпили предложения, че комисията приема текста на вносителя, и можем да гласуваме ан блок всички, по които няма постъпили предложения.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: По чл. 26 може ли да се гласува отделно, тъй като аз искам да се въздържа по него?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Да, по него има постъпили предложения, така че ние ще го гласуваме. Ние гласувахме предложението на колегата, а не параграфа, но параграфите, по които има предложения, ще гласуваме отделно, а не ан блок заедно с други параграфи.
След като гласувахме текст за нов § 1, следващият е § 1 от доклада, който става § 2. Няма постъпили предложения и комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 2.
РЕПЛИКА: Редно да кажете § 1 до § 25 няма направени предложения по текстовете, не да ги четете.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Госпожо Емануилова, към Вас е въпросът. Няма постъпили предложения. Ще има преномерация само на параграфите.
АННА ЕМАНУИЛОВА: Съответната преномерация ще бъде отразена в доклада.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Ще бъде отразена. Имаме ли възможност, можем ли да ги гласуваме ан блок, без да чета всеки един от тези параграфи и преномерирането му?
АННА ЕМАНУИЛОВА: Да, няма проблем.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. В такъв случай, подлагам на гласуване от § 1, който става § 2, нататък със съответна преномерация всички параграфи, включително и до 21 параграф. Комисията подкрепя текста на вносителя за тези параграфи, като те се преномерират. Моля, който е съгласен с предложението, да гласува.
Гласували: за - 14, против – няма, въздържали се – няма.
Допълвам: с редакциите, които бяха направено от Правна дирекция в § 17 и § 18.
Благодаря ви.
В § 22 има постъпило предложение от н.п. Костадин Язов, което ние приехме и в такъв случай подлагам на гласуване § 22. Ние приемаме по принцип текста на вносителя и предлагаме редакция с изменението, предложено от г-н Язов в ал. 6. Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: за - 14, против – няма, въздържали се – няма.
От § 23 няма постъпили предложения. Предлагам комисията да приеме текста на вносителя за § 23. Който е съгласен, да гласува.
Гласували: за - 14, против – няма, въздържали се – няма.
По § 23 приемаме текста на вносителя.
По § 24 има постъпило предложение на г-н Язов. Комисията прие предложението на г-н Язов с допълнителната редакция за точка 5 от ал. 1 за създаването на наредбите за регистрите и отпадането на ал. 2. Аз ви предлагам да приемем § 24 по принцип текста на вносителя с редакцията, направена след предложението на г-н Язов.
РУМЕН ТАКОРОВ: Обратно, трябва да приемем предложенията по принцип на господин Язов и комисията да създаде нов текст.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Ние приехме предложението на г-н Язов, което той доразви на заседанието на комисията и сега се връщаме на текста на параграфа, по който приемаме по принцип текста на вносителя и предлагаме редакция въз основа на направеното предложение от г-н Язов. Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: за - 14, против – няма, въздържали се – няма.
§ 25. Комисията подкрепя текста на вносителя. Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували:за - 14, против – няма, въздържали се – няма.
§ 26. Има предложения на г-н Язов, които ние разделихме на три групи. Първата група - приехме предложението на господин Язов, което засяга чл. 142б.
Втората група беше създаването на нова ал. в чл. 142в, което комисията не подкрепи.
Третата група от предложения на г-н Язов засягат чл. 142г до 142з, които бяха подкрепени от комисията.
Сега подлагам на гласуване § 26 с редакция с направените приети предложения на г-н Язов. Който е съгласен, моля да гласува тази редакция.
Гласували:за - 11, против – няма, въздържали се – 3.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Повторете пак кое е прието и кое е неприето, защото не е ясно. Да отделим чл. 142в, понеже е нова алинея 3. Тя се появява само в чл. 142г, ал. 1 и никъде другаде. Тези двете предложения явно ако не сме подкрепили нова ал. 3, няма смисъл да участва.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз ги подложих на гласуване. Тези две предложения не са приети.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Добре.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Преди това процедурно аз предложих Вашите предложения да бъдат разделени на три части и това се прие, защото засяга различни членове.
КОСТАДИН ЯЗОВ: То само по себе си е в „г.”, в „д”, в „б”, в „в”, „ж”, „з”, във всеки един, където е разписана наредбата… То е едно и също.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Ясно ли е, колеги, или да повторя? Ясно е. Направих предложение постъпилите предложения от господин Язов да бъдат разделени на три части. Тъй като по първата част нямаме спорове, ги приемаме.
По втората част, която засяга предложенията по чл. 142б, ал. 3 и чл. 142б, ал. 4. Тези две предложения бяха приети от комисията.
Следващите две предложения, които засягат чл. 142в – създаване на нова алинея и чл. 142г, ал. 1, където има препратка към новата ал. 3 на чл. 142в, не бяха приети от комисията тези две предложения.
Следващите предложения, които засягат от чл. 142г, ал. 2 до чл. 142з, ал. 1, бяха приети от комисията.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Аз искам да направя едно формално предложение и то да бъда записано в доклада на комисията по отношение на това, в чл. 142в да се създаде нова алинея 3 – така, както е предложил и господин Язов, но текстът да бъде следният.
„В случай на липса на изрично изискване от страна на купувача за позеленяване на средствата от продажбата чрез национална схема за зелени инвестиции, тези средства постъпват в Националния доверителен екофонд.”
Те така или иначе постъпват там, но така или иначе, нека да го има такова нещо като предложение.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Това е второто четене. Господин Курумбашев, Вие правите предложение за такъв текст за нова ал. 3.
Подлагам на гласуване § 26 в редакция, която отразява приетите вече предложения на г-н Язов, а отхвърленото предложение няма да бъде включено в окончателната редакция на доклада на комисията. Това подлагам на гласуване.
Гласували:за - 13, против – няма, въздържали се – 1.
По § 27.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Тук има един термин позеленяване на средствата, който се надявам госпожа Григорова да ни помогне, като даде дефиниция за това, тъй като трябва да го има в Допълнителните разпоредби, където са дефинициите. Преди да приключим с гласуването, трябва да изчистим какво означава това. Моля госпожа Григорова да ни предложи една дефиниция на термина позеленяване на средствата.
РЕПЛИКА: Средства, вложени в зелени инвестиции.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: „Позеленяване на средствата означава изразходване на средствата през системата за зелени инвестиции.” Ще го добавим.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Моля да се гласува това, че в Допълнителните разпоредби ще бъде включена нова точка, дефиниция на позеленяване на средствата, така, както беше предложено от г-жа Манева. Моля, който е съгласен да се включи в Допълнителните разпоредби така предложената точка, да гласува.
Гласували:за - 14, против – няма, въздържали се – няма.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Мога ли още едно предложение да направя? Ако сте съгласни, за последен параграф: „Законът влиза в сила от датата на обнародването.” Тече ни наказателна процедура и всеки ден ни е важен. Даже три дни са важни. Просто моментално ще изпратим писмо.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване от § 27 със съответната преномерация след включването на допълнителния параграф до § 38, който става § 39, плюс още един допълнителен параграф, който определя влизането в сила на закона от датата на публикуването му – комисията приема текста на вносителя за тези параграфи. Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували:за - 14, против – няма, въздържали се – няма.
С това приключихме и втората точка от дневния ред.

ПО ТОЧКА „РАЗНИ”:
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: С господин Алексиев и г-жа Христова присъствахме на конференция, организирана от Фондацията, която е Международен съд по околната среда. Конференцията беше посветена на темата Глобално управление на околната среда. Материалите от конференцията са на разположение в комисията както на електронен носител, така и някои от тях разпечатани и цялата програма. Може би някой ден, когато имаме повече време и не сме били заети с много законопроекти, с удоволствие бихме ви разказали за някои от изказванията по време на конференцията, които бяха много интересни. Лично за мен беше много интересно да чуя гледната точка на Ватикана по отношение на управлението на околната среда, което беше много интересно. Имаше също така други позиции. Интересно беше това, че определено се налага тенденцията в много страни да има специализирани съдилища по околната среда и по отношение на административни дела, на наказателни дела и на криминални дела. Така че това – в резюме.
Другото, което искам да кажа, е във връзка с Годишната програма за участието на Република България в процеса на взимане на решения на Европейския съюз. В тази годишна програма в частта, която засяга околната среда, ние с вас решихме, че ще следим внимателно пътя на проекта на директива на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността, комплексното предотвратяване и контрол на замърсяването. В комисията са получени материалите, което е рамковата позиция по директивата на България и съобщението на комисията на Европейския парламент по отношение на директивата. Аз ще помоля който проявява интерес, да се запознае и в някои от следващите заседания ще обърнем малко по-сериозно внимание на материалите.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Как мислите да го гледаме този сериозен въпрос?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Това е нова практика, както знаете, за парламента. До голяма степен зависи от това как ние ще наложим тази нова практика. В момента съобщавам, че материалите са на разположение. Предпочитате ли да бъдат размножени, за да ги дадем на всички? Ще бъдат размножени и тогава моля всеки, ако има някакви предложения към г-н Дончев, в едно от следващите заседания ще ги включим в програмата, но ми се иска всички да се запознаят с материалите, за да можем да ги обсъждаме.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Може ли да го направите съвместно с Министерство на икономиката, енергетиката и туризма да разгледаме този въпрос във връзка с възможностите за Плана Европа 2020 и иновационни стратегии, по които да се усвои финансиране и ако може там да концентрираме усилията на страната за кандидатстване за средства за решаване на тия задачи. Ако в електронно-лъчевата технология за очистване на газовете имаме един задел, благодарение на партньорството с Япония, да видим дали ще го подкрепят и да насочим, тоест, да бъде нещо практически полезно, ако съберем двете министерства, да поканим и това ръководство на енергетиката.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви благодаря, господин Божинов. Нека да действаме стъпка по стъпка.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Вие помислете и ще ни предложите, да не е импровизирано.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Нека първо всички да получат материалите. Нека ние да обсъдим стъпките, защото това се очертава по-скоро като едно сериозно разширено заседание или кръгла маса.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Може би кръгла маса, защото за заседание няма регламент.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Ще се консултирам и с дирекцията „Европейско право” във връзка с новите изменения, които направихме и в Правилника на Народното събрание, как точно ще реализираме нашето участие в този процес и ние като специализирана комисия. Ще бъда благодарна на всички, които имат някакви предложения. Аз много Ви благодаря за това предложение за организирането на такъв по-широк форум за обсъждане на въпроса с проекта за директива.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Една конструктивна бележка щях да Ви предложа по отношение на това, когато се формират делегации на такива посещения, да се спазва някакъв принцип на политическа представителност, тъй като когато има трима членове на делегацията, е хубаво да са от три различни политически групи. Тук не търсим да има пропорционално представяне на управляващи и опозиция. Иначе остава впечатлението, че, да кажем, не се е случило точно това, а просто да имате предвид следващия път, когато се взима решение за състава на такива делегации.
Щях да попитам госпожа Манева дали е в течение и докъде с подготвената стратегия на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма за възобновяеми енергийни източници, която е отделна от Енергийната стратегия на България. Доколкото знам, те я подготвят. Имаше идея, че тя трябваше да е готова.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Тя е готова, защото е готова и екологичната оценка. Онзи ден дойде екологичната оценка. Тя е доста обемен материал. Така че ние в момента работим върху това.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Аз имах предвид, дали е възможно във време, в което прецените Вие и, разбира се, председателката на комисията, това да бъде представено на Комисията по околната среда.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Като се запознаем с нея, по принцип има обществен достъп към това и ние ще ви запознаем. Но ни трябва време да се запознаем. Няма никакви проблеми.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви благодаря. Длъжна съм да отговоря на въпроса на г-н Курумбашев по въпроса как е била формирана делегацията. Моето предложение до г-жа Цачева беше за това, в делегацията да участваме за конференцията в Рим аз като председател на комисията и двамата заместник-председатели на комисията. Това беше моето предложение. Господин Пейчев имаше лични причини, които му попречиха да участва в пътуването и по решение на г-жа Цачева г-жа Фани Христова беше командирована в Рим. Това е моят отговор на въпроса Ви. Ще имам предвид препоръката.
/Край – 16.25 ч./


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОСВ:
/И.Михайлова/
Стенограф: