Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

КОМИСИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
10/06/2010
    1. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 002-01-45, внесен от Министерски съвет на 27.05.2010г. (за първо четене в комисията)
    2. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на република България за 2010г.,№ 002-01-51, внесен от Министерски съвет на 04.06.2010г.

    * * *
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Добър ден, уважаеми дами и господа! Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по околната среда и водите. В днешния дневен ред – така, както ви е раздаден с поканите, са включени три точки, освен стандартната ни точка „Разни”. Бих искала да информирам колегите от комисията, че третата точка „Разглеждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите, за второ четене, ще бъде отложена, тъй като Правна дирекция на Народното събрание и Министерство на околната среда и водите имат нужда от още малко време за консултиране на някои термини и още в петък ще има заседание на една контактна работна група, която ще изчисти някои от текстовете и тъй като законопроектът е много обемен, той не ви е раздаден за това заседание, защото очакваме да има някои промени във варианта за второ четене. Така че той ще отпадне за заседанието през следващата седмица.
    Двете основни точки, които ще разглеждаме днес в дневния си ред, са: 1. Разглеждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, внесен от Министерски съвет на 27 май 2010 г. с № 00201/45, и 2: Разглеждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., внесен от Министерски съвет на 4 юни 2010 г.
    Във връзка с тези две точки наши гости на заседанието и активни участници са госпожа Евдокия Манева – заместник-министър на околната среда и водите, госпожа Биляна Илиева – главен експерт в дирекция „Национална служба в защита на природата”, господин Николай Недялков – началник на отдел „Натура 2000”, госпожа Силвия Рангелова – държавен експерт в дирекция „Международна дейност” и госпожа Клементина Денева – главен секретар на Министерство на околната среда и водите. Добре дошли!
    Във връзка с разглеждането на предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет има и представители на Министерството на финансите: господин Румен Порожанов – началник на кабинета на министъра на финансите, господин Божидар Петков – началник сектор в дирекция „Държавни разходи” и господин Любомир Генов – държавен експерт в дирекция „Финанси на общините”. Това са участниците в нашето заседание.
    Предлагам да преминем към обсъждане на чл.
    ТОЧКА ПЪРВА: Разглеждане за първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие. Госпожо Манева, Вие ли ще представите мотивите?
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да. Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми народни представители, четири са основанията за изменението и допълнение на Закона за биологичното разнообразие.
    На първо място, предвиждаме уточняване на обхвата на процедурата на оценка за съвместимост с цел да гарантираме, че всеки план, програма, проект или инвестиционно предложение, което има риск да окаже значително въздействие върху определена защитена територия, ще бъде подложен на оценка за съвместимост.
    По този пункт ние имаме наказателна процедура, тъй като досега тези текстове стесняваха обхвата на оценката . сега с новия текст всъщност осигуряваме възможно най-широкото приложение на оценката за съвместимост.
    На второ място, имаме уточнение във връзка с измененията, които направихме в Закона за околната среда и изключихме регистрацията на експертите, за да осигурим професионална оценка на съвместимост. Изискваме поне част от експертите, които са членове на групата, извършваща оценка за съвместимост, да имат биологическо образование, така че да имат необходимите познания, за да извършат качествена оценка.
    На трето място, прецизиране процедурата за актуализацията на заповедите за защитени територии и заповедите за обявяване на защитени зони в случаите, когато имаме нова информация за целта. Тази процедура досега не беше регламентирана ясно и създаваше определени проблеми.
    Накрая, бяхме длъжни да въведем Регламент 1007/2009 за регулиране на международната търговия с тюленови продукти. Независимо, че ние самите нямаме тюлени, на пазара се появяват продукти – козметика и други подобни, които съдържат тюленови продукти и следователно ние сме длъжни да транспонираме тези текстове на регламента. Това е четвъртото основание.
    Изменението не е обемно, текстовете са ясни, според нас и се надяваме, че няма да предизвикат някаква съпротива или кой знае какви дебати.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева. Колеги, имате в материалите пред себе си и становище на отдел „Европейско право” към Четиридесет и първото народно събрание, който има една забележка само, по отношение на Преходните и заключителните разпоредби. Предполагам, че сте получили копие от становището на отдела?
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Така че това са предложените становища. Моля, имате думата за мнения. Заповядайте!
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Внесеният законопроект не буди никакви възражения и ние ще го подкрепим.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Колеги, други становища, мнения?
    ИВАН АЛЕКСИЕВ: И ние ще го подкрепим.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Някой още да вземе отношение по предложения законопроект? Няма. Благодаря ви.
    Подлагам на гласуване предложения законопроект за първо четене – Законопроект за изменение на Закона за биологичното разнообразие № 002-01/45. Който е съгласен, моля да гласува! Всички са съгласни.
    Комисията приема единодушно на първо четене Законопроекта с 11 гласа „за”, 0 против и 0 въздържали се.
    Благодаря ви.

    ПО ТОЧКА ВТОРА: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., внесен от Министерски съвет на 4.06.2010 г. с № 002-01-51. Искам само да напомня са колегите, членове на комисията, че ние разглеждаме общо законопроекта, но основно фокусираме нашето внимание върху тази част от Закона за държавния бюджет, която засяга предмета на отговорност и на нашата комисия, работата на Министерството на околната среда и водите и политиките, свързани с околната среда и водите.
    Госпожо Манева, или госпожа Денева ще представи, или Министерството на финансите?
    РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, много накратко ще представя основните промени в закона и разбира се, частично частта, която засяга околната среда и водите. Предварително искам да се извиня на господин Божинов, че ще повторя някои от нещата, които вчера в друга комисия говорихме. Ще бъда обаче доста по-кратък. Основните промени, които се правят в бюджета, са наложени от натиска и намалението на данъчните приходи през настоящата година. В мотивите към законопроекта са изписани и основните фактори които променят и водят до това нещо, а именно, промяната в структурата на брутния вътрешен продукт. Но аз не бих искал да се спирам в детайли върху тези мотиви, и от друга страна, необходимостта от осигуряване на разходни ресурси както за средства, които не са били разплатени в края на миналата година по бюджета 2009 г., така и по някои неотложни разходи, които би следвало да се направят в рамките на 2010 г.
    Основните промени в приходната част на бюджета са свързани с една редукция на разходите от близо 2 милиарда лева, като основно е недостигът в събирането на данък добавена стойност именно от променената структура на брутния вътрешен продукт, а именно очакваното намаление там е около 940 млн. лв.
    Със същите аргументи се очаква намаление на приходите от Агенция „Митници” в компонента акцизи – около 680 млн. лв., като, разбира се, сериозен фактор за намалението на тези приходи е и възстановяването на акцизи, които са по възстановени бандероли от миналата година на цигари които надхвърлиха 160 милиона лева разходи, които са направени през настоящата година в контекста на възстановяването на тези средства.
    Разбира се, и влошените финансови резултати на търговските дружества в страната довеждат до корекции на приходите по корпоративното подоходно облагане.
    По отношение на разходната част на бюджета основните предложения са свързани с една редукция на разходите на министерства и ведомства, като тя е в рамките до 20 на сто за министерства и ведомства. Разбира се, подходено е доста диференцирано и аналитично от гледна точка на това, на кое министерство как да бъдат редуцирани разходите.
    Основният ефект от намалението на тези разходни тавани на бюджетните ведомства е около 900 млн. лева. Конкретно за Министерство на околната среда и водите намалението по бюджета на министерството е в размер 10 на сто, или около 4,5 млн. лв..
    Това, което бих искал да добавя в контекста на комисията, разбира се, колегите от Министерство на околната среда и водите биха могли да бъдат по-подробни – не е предвидено редуциране на Списъка за екологичните обекти в Специалното приложение към Закона за бюджета. Там няма да се извършва редукция.
    По отношение на допълнителните разходи, които не споменах, освен редукцията на министерствата и ведомствата, която би се извършила, в размер на 900 млн. лева, се предвиждат и допълнителни разходи, които да се осигурят с настоящия бюджет. Това е § 1.11 в приходната част на бюджета, който формира един структурен резерв, както и фискални нужди. Основните разходи, които се предвидени там, са именно осигуряването на разходните лимити за разплащане от миналата година на неплатените средства на задълженията на министерства и ведомства в размер на до 660 млн. лева, като в тези 660 млн. лева е предвидено да бъдат разплатени и просрочията, които има ПУДОС към Министерство на околната среда и водите, възникнали до края на миналата година. Очакваните от анализа, който сме направили съвместно с колегите, тази сума е около 30 милиона, може би малко повече, но около 30 милиона.
    Отделно от това, се предвижда именно в тази параграф на разходната част на бюджета да бъдат осигурени средства за финансиране на инфраструктурни обекти с национално значение в размер 180 млн. лв., премиране на тютюнопроизводителите 116 млн. лв. Това премиране беше заложено като опция в досегашния вариант на бюджета при подобряване на бюджетното салдо в размер на 80 милиона беше заложен един лимит, но както сами разбирате, този показател, както е заложен, няма да се сбъдне и ние официализираме този разход за тютюнопроизводителите.
    В допълнение, предвидени са още 142 млн. лв. за текущ трансфер, обезщетение и помощи за домакинствата. Това са политики на Министерство на труда и социалната политика и трансфер за поддръжка и експлоатация на Национална кампания „Железопътна инфраструктура”, а именно, за поддръжката на тази публична държавна собственост. Така че в контекста на мерките, засягащи политиката по околната среда и водите, е заложено разплащането на просрочените задължения по ПУДОС и корекцията, която казах, че няма да бъде извършвана в посока редукция на специалното приложение.
    Благодаря Ви.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Г-жа Денева, нещо в допълнение?
    КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Бих искал да запозная комисията какво означава на практика свиването на тези 10% за Министерство на околната среда и водите и неговите структури по места.
    Финансово изражение е 4 954 261 лева по-малко. Общо взето, ситуацията, пред която бяхме изправени, беше да избираме при липса на административен капацитет, който в момента се опитваме да изграждаме, в никакъв случай не можехме да съкратим хора или да намаляваме работни заплати и предпочетохме да направим едно съразмерно намаление най-вече от издръжката на министерството и от някои програми просто бих искала да ви запозная какво няма да свърши Министерство на околната среда и водите тази година поради това съкращаване.
    На практика сме намалили контактите си по отношение на нашите международни ангажименти по конвенции и постоянни командировки, като сме ги свели на практика единствено до командировки в Европейската комисия и до няколко важни конвенции, по които Република България е страна. Намалението от тази икономия е 167 967 лв. намалили сме планирани семинари за обучение за служителите в цялата система в размер на 289 870 лв., като сме преориентирали една голяма част от обученията и семинарите за сметка на оперативна програма, тоест да бъдат направени проекти, които да бъдат защитени по оперативна програма „Околна среда” и средствата по възможност да бъдат оттам.
    Най-тежката част от актуализацията е намаляването на бюджета на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити с около 3 на сто от второстепенните разпоредители. Тук визирам Изпълнителна агенция по околната среда и „Басейнови дирекции”. Категорично заявихме на Министерството на финансите и благодаря за разбирането, РИОСВ като структура, които са наши основни структури в страната, са на санитарния минимум и като хора, и като издръжка. Просто оттам няма какво повече да се реже. Затова ние и не сме предложили такова намаление на разходите.
    Намалили сме средствата по изпълнение на два проекта, дейностите по които поради обективни причини ще бъдат отложени във времето, което означава на практика, че имаме забавяне в два големи проекта на стойност 1 822 522 лв., но тези средства ще бъдат ясно рефлектирани в проектобюджета за 2011 г., тоест ние просто отлагаме извършването на определени дейности по тези проекти. И което не бих казала, че е най-неприятното, но е неизбежно – намаляване на средства за дейностите, свързани с обявяване на зоните по „Натура 2000” в размер на около 500 000. Просто това са неща, които от всякакво възможно перо на издръжката сме смъкнали, но нямаше начин как да достигнем по друг начин до тези 10 на сто.
    Държа да кажа, че капиталовите разходи тази година в цялата система на МОСВ се равняват на нула, тоест, отлага се един голям предвиден ремонт на сградата на „Мария Луиза” № 22. Мисля, че депутатите са идвали и знаят в какво състояние е сградата.
    Също така се лишаваме от закупуване на абсолютно необходими нови програмни софтуерни продукти на стойност 168 000 лв. и прецизиране на всички останали текущи разходи, тоест, след като за всеки текущ разход на министерството предвиждаме икономия от порядъка на 1 616 359 лв.
    В програмно отношение, ако гледаме бюджета като програмен, това засяга няколко основни програми. На първо място, програма „Оценка, управление и опазване на водните ресурси на Република България” с около 200 000 лв., програма „Съхраняване, укрепване и възстановяване на екосистеми, местообитания, видове и генетичните им ресурси” –
    400 000 лв., програма „Национална система за мониторинг на околната среда и информационната обезпеченост”. Тук е дадена обща сума от 3 417 158 лв, но това е сумата, която остава, просто тук са ми дали другата цифра. Също така намалението на средства засяга и програма „Комплексни разрешителни и защита от шум в околната среда”, както и проблемът програма „Управление на дейностите по изменение на климата”. Няма начин как да не направим някакво пропорционално намаление в тези основни програми и, естествено, много сериозно намаление в програма „Администрация” в размер на 429 141 лв. Това е накратко. Стягаме коланите до край, но просто обръщаме внимание и подготвяме и депутатите, и колегите от Министерството на финансите, че в ресурсното, материалното състояние, в което се намира Министерството на околната среда и водите, тези наши икономии просто трябва да бъдат компенсирани с бюджетите от следващите години, ако искаме да имаме едно модерно и работещо министерство.
    За фонд „Работна заплата” и за заплати изобщо няма да говоря на този етап защото там ще останат нещата на същото ниво. Държа само като информация да кажа, че към момента възнагражденията в системата на МОСВ като цяло са с около 15% по-ниски от почти всички останали ведомства.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви благодаря. Заповядайте, имате думата за становища, позиции предложения. Заповядайте, господин Курумбашев.
    ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Имам един въпрос, който е по-скоро към Министерството на финансите, защото искам да се ориентирам в онова, което ни е раздадено на нас, тъй като на нас ни е раздаден един общ материал, а не така разгърнато, както го представи сега колежката от МОСВ и беше добре, ако имахме този доклад на МОСВ при нас, тоест точно тези 5 милиона, които се съкращават, ако можехме да ги видим конкретно просто както в момента ни ги съобщихте. Моето питане е по-скоро в частта трансфери и предоставяне за общините. Това, което виждам за предоставени за общините, е 2,118 млрд., което предполагам, че сте го получили . Първоначалната идея на бюджета беше 2,256 млрд. и сега като и отрязвате със 138, те стават 2,118 млрд. Изхождайки от тази логика, виждам, че са заложени 6 милиона за ПУДОС, тоест, колко са били те, колко отрязвате от тях или нищо не отрязвате? Защото тук вече гледам нето сумата, която трябва да им се трансферира в размер на 6 милиона.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Колеги, това, което можем да ви предоставим е черновата на доклада, подготвена от експертите на комисията, където има една разбивка по наименования на политики на базата на общия доклад за изменение на закона по политики които засягат Министерството на околната среда и водите. И ние не разполагаме с такъв доклад. Така че това бихме могли да предоставим на колегите, когато става дума за Министерството на околната среда и водите. Друг материал нямаме.
    КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Това, което ви казах, е информация, която ние сме подали към Министерството на финансите в процеса на изработването на цифрите, които са заложени в ЗИД на Закона за държавния бюджет. Хубавото е, за което наистина благодарим на Министерството на финансите, че ни беше дадена свобода ние да решим откъде да съкратим тези 10% от бюджетните разходи. Това е разбивката, която е наша вътрешна разбивка, а цифрите са отразени в таблицата по чл. 6, ал. 3 по отношение вече на програмния бюджет по програми, както ви го казах, което има в ЗИД на Закона за държавния бюджет. Това са наши вътрешни разчети.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА: На Вашия въпрос: 6 милиона от трансфера от ПУДОС към министерството. Иначе ПУДОС няма никакво съкращение на средствата, нещо повече, 30 милиона допълнително трансфер ще има и ние през тази година ще разплатим всички дългове, които имаме от вече извършени строителни работи. Няма да се намалява и сумата от 40 милиона, която е по Приложение № 7. Там единственото, което може би ще възникне като необходимост да се случи между първо и второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет, е да променим сумите за община Созопол и община Елин Пелин, тъй като те нямат възможност или не са създали необходимата организация да изпълнят обектите, които са включени в Приложение № 7 и с тази сума ще бъдат подкрепени други общини които са включени. Тест, само сумите ще коригираме, без да включваме нови обекти.
    РУМЕН ПОРОЖАНОВ: На първата част от въпроса на господин Курумбашев по отношение на трансферите за общините, трансферите от 2,256 млрд. са намалели на 2,118 млрд. Принципът, който е заложен, който аз не споменах, а може би трябваше – трансферите се намаляват с 15% на всички общини, с изключение на дейностите, които са разходите по функциите образованието, социално подпомагане и грижи, отбрана и сигурност и одобрените средства за екологични обекти. Разбивка към корекцията на всяка една община се намира в приложенията към законопроекта, но това е принципът от 15% без тези дейности. За другите е направена редукция.
    Благодаря.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Порожанов. Господин Курумбашев, това ли беше отговорът на въпроса Ви?
    ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Въпросът излиза малко извън Комисията по околната среда и водите, макар че въпрос по това дали изобщо трябва да се посяга на общините защото аз нямам комисия, в която да го задам този въпрос, в смисъл, Комисията по местно самоуправление в момента вървят. Вчера имахме заседание на Комисията по култура и медии, на което вървяхме по статии, да кажем, СЕМ, БНТ, БНР, Министерството на културата, читалища. Въпросът е, че когато така постъпвате с общините и вие поравно ги отрязвате, да кажем има го това разпределение, дадено по статии, в общините, които имат по-високи собствени приходи, това се отразява но не толкова лошо, да кажем, по-големите общини като Столична община. Има обаче общини на които 30% е просто смъртоносно.
    По-малките общини, които имат по-малко собствени приходи, още повече паднали през тази година. За тях изравнителната субсидия от бюджета е направо животоспасяваща. За Столична община да кажем, че е важно, но не е фатално, както и за по-големите общини и се чудех дали не трябва да се въведе някаква категоризация на общините поне на две нива, поне за по-големи общини, които все пак могат да вземат въздух със собствени приходи, макар и намалени, в сравнение с малките общини, защото ние си направихме една карта на България с това, колко са орязани различните общини, колко им падат бюджетите. Има общини, които падат със 17%, има общини които падат с 34%. Не вярвам да има някакъв политически критерий в никакъв случай но просто по-малките общини падат повече. Това е съвсем нормално поради това, че за тях трансферът от субсидията е много по-важен.
    Този механичен подход на Министерството на финансите, чисто финансов подход, в който не се влагат политики, е много притеснителен по отношение на общините. Да не говоря за генералния въпрос, а той именно дали тези 100 милиона за общините са възлови за държавния бюджет при положение, че е 63 милиарда, тези 100 милиона нагоре или надолу, дали сме с 4,7 или с 4,8 дефицит, е вече по-обща тема и може би излиза от този разговор. Но въпросът беше и за приложението на съкращението на тези трансфери към общините за по-големите и за по-малките общини. Не знам дали сте водили този разговор и в рамките на диалога ви с Националното сдружение на общините в България. Мисля, че има нещо в тази посока.
    РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Темата безспорно е много дълга. Основно тя е и за Бюджетна комисия, освен всички останали. Безспорно, стремежът е да бъдат запазени тези делегирани дейности, които са най-важни, така че да не бъде засяган трансферът към тях. Те са изброени, че към тях няма редукция. Не може да се спори по темата, че по-слабите общини по-трудно биха компенсирали едни или други разходи, но подходът, който е направен, в момента е това.
    Благодаря ви.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Колеги, искам да напомня, че когато ни разглеждахме през миналата година Закона за държавния бюджет, изрично подчертахме в комисия, че тогава ясно се виждаше, че опазването на околната среда и екологията е приоритет за правителството и това беше отбелязано ясно в бюджета. На фона на намаляването на разходи с по-висок процент в други сфери и политики, в сферата на околната среда намалението е относително по-малко. Въпреки че според материала, който сега ще ви бъде раздаден, има някои по-сериозни намаления в някои определени политики и аз имам два въпроса към министерството основно, тъй като, доколкото разбирам, позицията на Министерството на финансите е категорична и крайна. Това е предложението. Има доста сериозно намаление в политиката в областта на опазване на биологичното разнообразие, доколкото разбирам, и програмата „Администрация”, което е ясно. Освен това има доста сериозно намаление в политиката в областта на Националната система за мониторинг на околната среда и информационната дейност. Там е най-голямо, поне от цифрите, които виждаме тук според окончателния вариант на законопроекта.
    Доколко считате, че това ще се отрази на ефективността на работата и можем ли да очакваме, че ще има сериозни забавяния, които след това ще трябва да бъдат наваксвани през следващите години, или би могло да се гарантира някаква ритмична работа с много голямо усилие? Това е първият ми въпрос.
    Вторият вс, изрично и господин Порожанов отбеляза, че има специално планирани около 30 милиона, доколкото разбрах, за разплащанията по ПУДОС. Това е един от въпросите, който ние сме коментирали много пъти в комисия, до каква степен това ще облекчи ситуацията в ПУДОС и до каква степен ще разчисти старите задължения и плащания по реализирани и осъществени пки по ПУДОС? Това са въпросите ми. Заповядайте!
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Трябва да кажа, че 30-те милиона ще решат проблема, може би 30 и няколко милиона е общата сума, някъде от порядъка на 35, но тези 30 милиона, като имаме предвид, че вече Министерството на финансите ни даде заем от 20 милиона, така че ние сме разплатили една голяма част от сумите, които дължим, с тези 30 милиона почти ще приключим разплащането с фирмите, на които дължим пари. Така че този много важен проблем ще бъде решен.
    По отношение на това, как ще се отрази, не можем да крием, че ще имаме проблеми. В областта на биологичното разнообразие това означава, че половината заповеди за защитени територии няма да бъдат издадени, тъй като за да бъде издадена една заповед, имам предвид, за зоните от „Натура 2000”, трябва да се извършват проучвания на място, картиране на територията, за да може заповедта да бъде максимално обективна. Това означава, че издаването на половината от заповедите ще бъде забавено поне с една година, което е проблем и от гледна точка на регулиране на инвестиционния процес, тъй като ако в определена зона има заявка за строителство на определени обекти, ние няма да имаме ясни параметри какво точно е забранено и какво е разрешено и ще се налага в момента да решаваме на база на данните, които имаме.
    По отношение на мониторинга, ние ще направим всичко възможно да не се отрази на системата за наблюдение на параметрите на околната среда, на въздух,, води и т.н.., икономиите да бъдат основно за сметка на модернизация на някои от регистрите и информационните системи и всъщност основно се отразява на софтуерните продукти, които имахме намерение да закупим, за да подобрим комуникацията с клиентите на министерството, да осъвременим определени регистри, да разработим нови информационни системи, защото знаете, че обемът информация, с която работи министерството е огромен и без модерни средства на управление на информационния поток ние просто не можем да се справим, така че това е още едно отражение, ще забавим тази модернизация на управленската дейност.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Други въпроси, коментари? Заповядайте, господин Тошев.
    ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Аз имам няколко въпроса. Да започнем с това, че ние в нови закони, които приемаме, например Закона за водите, възлагаме на общините допълнителни функции например за укрепване на бреговете. Това се отнася за крайморските общини или крайдунавските, които трябва да намерят ресурс за това. Това са изключително скъпи дейности.
    Същевременно се намаляват с 30% бюджетите на общините. Министерството на околната среда и водите очевидно няма да има възможност да подкрепи такива проекти в момента, тъй като получава финансови ограничения и тогава общините няма да могат да изпълняват новите ангажименти, които възлагаме на общините. Как Министерството на финансите вижда, тъй като Министерството на финансите участва в одобряването на тези закони, които се приемат в Народното събрание, има такава съгласувателна процедура и също си казва мнението, как вижда това допълнително натоварване на общините с нови финансови ангажименти, които те няма да могат да изпълнят.
    Ние научихме, че тази атуализация на бюджета се случва, за да се извадят пари от фискалния резерв и да се покрият дупката, която се образува от недостигащи приходи в бюджета, а допълнителните съкращения показват, че всъщност дупката е сигурно много по-голяма, отколкото сме си мислили преди това. Има разходи, които според нас са ненужни, като закупуването на хеликоптери например, за което се казва, че тази сделка не може да бъде нито отложена, нито анулирана, но бихме могли да помислим дали не могат да бъдат продадени обратно тези хеликоптери след това и да се получат приходи от това нещо, тъй като тези хеликоптери не са нужни в случая. Те са за десант, което ние не смятаме да извършваме – десант на къси разстояния в България, в никакви посоки, нали така? Тогава какъв смисъл има тази сделка и защо да не се помисли да се вземат мерки, да се приберат обратно средствата, които ще бъдат дадени там?
    Ние подкрепихме този бюджет в началото на годината с уговорката, че здравеопазването ще получи допълнително 70 милиона, а сега виждаме, че има желание да се намалят 160 милиона от системата на здравеопазването. Как това може да се допусне изобщо, тъй като в крайна сметка, това е нещо, което няма как да бъде прието от обществото. Същевременно се казва, че тази актуализация има за цел именно да предотврати такива случаи. Виждаме че те не се предотвратяват по отношение на здравеопазването. Това е един общ закон, така че не мога да коментирам само системата на околната среда, но като цяло би трябвало да получим задоволителни отговори за това, как ще се решат тези проблеми, за да не пострадат хората, които в случая със здравеопазването нямат изход. Иначе кой ще поеме тези недостигащи средства? Самите хора трябва да си ги заплащат, което няма да бъде приемливо за обществото.
    Бих искал да получа отговор на тези няколко въпроса, защото първоначално заявеното намерение за актуализация означава да се покрие дупката в бюджета, но тя не се покрива изцяло с тази сума, която се изважда от фискалния резерв и това изглежда очевидно.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Тошев. Очаквате отговор от Министерството на финансите, предполагам. Господин Порожанов.
    РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви. Разбира се, въпросите са абсолютно резонни. Въпросът е, че гледайки бюджета като цяло, механизмите за неговото управление, структуриране и балансиране са доста по-сложни. Всяка една гледна точка е право от само себе си, но погледнато комплексно решенията търсят своя баланс. Но в конкретния случай логиката на настоящото изменение на бюджета е продиктувано, както споменах в началото, от намалените приходи. Първо е направен анализът на това, какви разходи могат да се ограничат, включително да се ограничат и с риска да се забавят и да се блокира изпълнението на някои от програмите, за които коментирахме както в Министерството на околната среда и водите, така и на други министерства. Истината е, че и много разходи много трудно биха се спрели. Лично участвах в преговорите преди две седмици с френската компания по отношение на опцията какво правим с хеликоптерите, как ще ги разплащаме, можем ли да канцелираме. Нещата са много сложни. Това са търговски договори. За съжаление, ние не сме в силната страна.
    ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Можем да ги продадем обратно на някой друг. Тъй като става дума за голяма сума, не е смешно и ако може да се продадат, това ще бъде доста добър приход.
    РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Разбира се, мнението на Министерството на отбраната е, че всички хеликоптери са им нужни както за Военноморските сили, така и за другите видове сили.
    По отношение на продажба на хеликоптери или тези които са останали - разбира се, аз не заставам на позицията на който и да е, а просто давам едно обяснение – това са изготвени изделия по специална спецификация, направена от нас и припознаването на някой друг би могло да се случи, но това е един дълъг процес. Ще си позволя една шега: освен да дадем трансфери на министерствата по един хеликоптер и те да се оправят като го продаде, да си правят политики Но това е в рамките на шегата, ще ме извините.
    Разбира се, по отношение на разхода на всяко министерство е подходено аналитично и тръгвайки от 20 на сто ограничение, е направен анализ там, където не могат да бъдат намалени разходи, затова навсякъде са до 20 на сто. Имаме министерства, на които нямаме намаление на бюджета. По отношение на здравеопазването, отделно от това се предвижда осигуряване на допълнителни разходи по бюджета на Националната здравноосигурителна каса в размер на 220 милиона за сметка на средства от предходния остатък за миналата година, но това е трансфер, който така или иначе ще бъде заложен.
    Аз не искам да защитавам една или друга позиция, защото бюджетът е много сложен и различните гледни точки сами по себе си са прави, както споменах в началото. Много е дълга темата, включително и от гледна точка на фискалния резерв, включително от гледна точка на осигуряването на дефицита, но нека да оставим тези теми за Бюджетната комисия.
    Благодаря Ви.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Такоров.
    РУМЕН ТАКОРОВ: Аз искам само един доуточняващ въпрос към министерството, защото госпожа Манева каза, че наистина в политиката в областта на опазване на биологичното разнообразие може би половината от разрешителните за националните паркове няма да могат да бъдат издадени, а там виждаме, че намалението е само с 400 хиляди лева като цяло, не е толкова голямо на базата на политиката в областта на националната система на мониторинг. Там е може би над 30% намалението. От 14 милиона са паднали на 10 милиона средствата. Искам да попитам по-точно да кажете защо преди четири-пет месеца наистина се подаде такава сума, която е необходима? Аз мисля, че тя е много необходима за мониторинга на околната среда и информационната обезпеченост, защото почти винаги сме критикувани, че крием информация от населението в областта на околната среда и водите. И именно сега в момента намаляваме. Като намаляване, кое по-точно ще наведем в тази система за мониторинг? Това са повече от 30%, което е дадено като сума.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА: В момента не мога да ви кажа всичките информационни системи, на които ще бъде забавено изпълнението. Можем да предоставим списъка. Основно намалението е свързани с покупка на софтуерни продукти и разработване на информационни системи. Не крием данни. Данните от мониторинга, тоест там, където има измервания от автоматичните станции, ежедневно се публикуват на страниците на министерството. Освен това, всяко тримесечие издаваме бюлетин, така че, разбира се, това, което се опитваме да направим, е максимално да автоматизираме цялата дейност. Например ще ви кажа, че въпросът с разделното събиране на опаковки е свързан със създаване на база от данни за всички предприятия, които емитират опаковки. Това в момента не съществува и това не е информация, от която се интересуват хората кой знае колко; това е информация, от която се интересуваме ние, за да можем да обхванем всички, които са задължени да плащат таксата и към държавата, и към организациите. В момента не можем да ги обхванем. Информацията ни не е пълна. Докато за електронно и електрическо оборудване имаме регистър на база на митнически данни, то за опаковките това е изключително труден процес. Предвиждахме да направим сериозна информационна база. Сега го отлагаме. Такъв род са нещата, които няма да можем да свършим тази година.
    Разбира се, че сме много загрижени, че някои от намеренията ни няма да могат да се изпълнят, но когато имаме криза и трябва да стягаме коланите, сме преценили кое най-малко ще се отрази на качеството на работата и комуникацията с хората. Така че се надявам, че няма да се влоши, напротив, ще продължаваме да подобряваме работата на министерството.
    КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Да добавя две думи. Това, което ние фактически забавяме във времето е технологичното обновяване на технологиите, които използваме за мониторинг, а не самата дейност по мониторинга и не самата политика по информиране на хората за това. Ако забелязвате, там от 1 217 000 лева няма промяна. Тоест, информационната обезпеченост остава същата по отношение на публичността на нашата дейност.
    Единственото, което и нас ни притеснява, разбира се, е, че не можем да закупим толкова модерна техника и софтуер, каквито на нас ни се иска. Поне това не може да стане в тази бюджетна година. Но това не означава, че ние няма да ги заложим в следващи проектобюджети и няма да искаме подкрепа от вас за тяхното одобряване защото вие много добре знаете каква битка се разразява при приемането на всеки бюджет.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря. Въпроси? Съображения, коментари? Да разбирам, че няма.
    Благодаря ви, колеги. Благодаря и за отговорите на въпросите. Подлагам на гласуване за първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет. Моля, който е съгласен, да гласува.
    /Комисията гласува направеното предложение с 11 „за”, 5 „против” и 1 „въздържал се”./
    Комисията подкрепя на първо четене законопроекта.
    Някой да има някакво съобщение по точка „Разни”? Няма.
    Благодаря ви.
    Закриваме заседанието.
    /Заседанието е закрито в 15.30 ч.



    ПРЕДСЕДАТЕЛ
    НА КОСВ:

    /И. Михайлова/
    Стенограф:/
    Форма за търсене
    Ключова дума