ДНЕВЕН РЕД:.
1. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 002-01-49, внесен от Министерски съвет на 03.06.2010 г.
2. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите № 002-01-36, внесен от Министерският съвет на 11.05.2010 г. /второ четене/.

---

* * *
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по околната среда и водите с дневния ред, който ви е предложен за днес, колеги. Има ли някакви предложения, коментари по така предложения дневен ред? Няма. Благодаря ви.
Наши гости на заседанието днес са представители както на Министерството на околната среда и водите, от които заместник-министър Василева ще се присъедини малко по-късно към нас, така и на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Заместник-министър Косев е тук, госпожа Дияна Янева – директор на дирекция „Природни ресурси и концесии”, господин Цветан Цветков – държавен експерт в дирекция „Природни ресурси и концесии”, г-жа Мариета Немска, съветник в дирекция „Икономическа и социална политика”.
От Министерството на околната среда и водите освен заместник-министър Василева, са тук господин Личев – директор на дирекция „Управление на водите”, г-жа Мая Дряновска – началник отдел „Използване на водите”, г-жа Анета Иванова – главен експерт в дирекция „Управление на водите”, г-н Тодор Димитров, директор на дирекция „Земни недра и подземни богатства”, г-жа Росица Петрова – главен експерт в дирекция „Управление на водите” и г-н Васил Белогушев – началник отдел „Геология и разрешение за проучване”. Ако съм пропуснала някого, моля за извинение, нека да даде знак, за да се представи на колегите. Няма.

ПО ТОЧКА ПЪРВА
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Започваме разглеждането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства. Искам да информирам колегите от постоянната комисия, че е постъпило становище от отдел „Европейско право” по повод предложения законопроект, според което законопроектът е съобразен с разпоредбите на Директива 2006/21 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии за изменение на Директива 2004/35 ЕО. В § 6, чл. 7, ал. 2, т 14 от законопроекта се посочва министърът на икономиката, енергетиката и туризма като компетентен орган за извършване на задълженията по директивата.
Второ, законопроектът е съобразен с Директива 2006/21 ЕО. Тя е транспонирана в българското законодателство чрез законодателен акт - Закона за подземните богатства от 8 август 2008 г.
В заключение на становището на отдел „Европейско право”, може да се приеме, че законопроектът е съобразен с изискванията на посочената директива. Това е за ваша информация, тъй като нямахме възможност да размножим становището на отдел „Европейско право”.
Може би заместник-министър Косев ще ни представи мотивите и предложението за законопроекта.
МАРИЙ КОСЕВ: В интерес на истината, ще бъда максимално кратък. Знаете, че същината на този закон така, както е представена всъщност в момента, е да се създадат законови предпоставки за усъвършенстване на институционалната рамка. Накратко казано, да създадем единния орган по управлението на подземните богатства, или още по-простичко казано, всичко, което до този момент се намира в три министерства, а именно: в МОСВ, МРРБ и МИЕТ, да си дойде в МИЕТ. Това е първата и може би най-основната стъпка, след което като направим този единен орган по управлението на подземните богатства, което е същността на закона, почти нищо друго няма в него, след което това би създало предпоставките за изготвянето на една национална политика и стратегия за управлението на подземните богатства, след което вече ще стане възможно и да бъде изготвен и проект за нов закон за подземните богатства, в който да бъдат уредени обществените отношения в тази сфера.
Общо взето, измененията в закона – всичките изменения на всички текстове в закона, са свързани с измененията на текстовете така, че да се случи това нещо, а именно, създаването на този единен орган, който да бъде към МИЕТ. Ако имате въпроси, ще се радваме да ви отговорим.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Колеги, заповядайте. Имате думата за въпроси, съображения, коментари по предложения ни законопроект, по който искам само да напомня, че Комисията по околната среда и водите не е водеща комисия. Водеща е Комисията по икономика, енергетика и туризъм, така че каквито коментари и съображения имаме, сега е мястото те да бъдат изложени в комисия, за да намерят място в нашия доклад и след това между първо и второ четене предложенията моля – към Комисията по икономика, енергетика и туризъм. Някакви въпроси? Заповядайте, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Аз имам доста въпроси, за съжаление, към неприсъстващите представители на Министерството на околната среда и водите. На мен ми се щеше да чуем защо Министерството на околната среда и водите смята, че този ресурс трябва да премине към друго министерство. В предишни години сме били свидетели на това, че различните министерства се бият за това кой какъв ресурс да разпределя и обикновено това не става доброволно, понякога става и за сметка на доброто управление на ресурсите, какъвто е примерно случаят с управлението на водите в България, управлявани поне от четири министерства. Но исках да чуя логиката на Министерството на околната среда и водите. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма ги разбирам отлично.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви благодаря. Сред присъстващите гости от Министерството на околната среда и водите прочетох господин Тодор Димитров – директор на дирекция „Земни недра и подземни богатства”. Дали е тук? Заповядайте. Бихте ли отговорили на въпроса на господин Курумбашев.
ТОДОР ДИМИТРОВ: Разбира се, че ще отговоря. Законопроектът е съгласуван от всички министерства, включително и от нашето министерство, което значи, че ние сме съгласни с ситуирането на един орган по управлението на подземните богатства, включително и с дейности, които досега са били вменени на Министерството на околната среда и водите. Това е моят коментар, съвсем кратък.
ДИАНА ЯНЕВА: Директор съм на дирекция „Природни ресурси и концесии” от МИЕТ. В допълнение, мога да кажа нашите аргументи защо да е нашето министерство. Това не е от някаква мегаломанска идея, а защото сме проучили световния и европейския опит и това, което сме констатирали и сме изложили в мотивите, е, че в повечето европейски държави това е така, тъй като тези дейности са икономически по своята същност – добивът на подземните богатства. Затова и в повечето държави това е ресора на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, или индустрията. Всъщност, това е естествената логика на процеса.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз ви благодаря за пояснението. Други въпроси? От гостите? Заповядайте.
ПЕТКО КОВАЧЕВ: Аз съм от Института за зелена политика, който е член на коалицията „България без цианиди”. Всъщност моят въпрос е към Комисията по околната среда. От няколко месеца има две петиции в Народното събрание, които бяха внесени в Комисията по правата на човека, жалбите и петициите на гражданите, която заседава през месец януари и реши, че трябва да прехвърли при вас, в Комисията по околната среда и водите, въпроса за петицията, която касае въпроса за забраната на цианидите, на цианидното излужване – искам да подчертая много точно, само една единствена технология. Тъй като сега се говори за промяна в Закона за подземните богатства, моят въпрос и въпросът на колегите е всъщност дали комисията е получила тази преписка и смята да включи това в този проектозакон, тъй като, знаете, вече има и резолюция на Европейския парламент от месец май, препоръки в тази посока. За съжаление, отговорът на Министерството на околната среда и водите не е много ясен. Аз получих писмен отговор от заместник-министър Манева, която казва, че се правят много неща но няма отговор специално за този въпрос. Така че ние бихме искали да знаем дали Комисията по околната среда и водите в този момент смята това за целесъобразно или да го вкараме между първо и второ четене като препоръка. Въпросът е прехвърлен на вас от вашите колеги по петициите.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Да, аз ви разбрах. Заместник-министър Василева може би ще може да отговори на някои от въпросите на народните представители във връзка с подземните богатства. Това, което мога да кажа, е, че ние не сме получили официално тази петиция като комисия, за да може да се запознаем с нея. Ще се поинтересувам от колегите от Комисията по петициите и жалбите и в зависимост от съдържанието на петицията и това, което ще получим от тях, бихме могли да имаме някакво становище.
Що се отнася до предложенията между първо и второ четене или коментарите в момента, аз поне, доколкото се запознах със законопроекта, той не третира технологиите, които ще се използват за добиване на подемни богатства, или бъркам - тук гледам представителите на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – и доколкото знам, специално казусът с цианидното излужване е въпрос на екологични оценки и оценки за въздействието и доколко една технология е приемлива за определени региони или не. Това си спомням от решение на Съвета към Министерството на околната среда и водите. Но поемам ангажимента, че ще проследя какво се е случило с Вашата петиция. Това – по Вашия въпрос. Отговорът, който сте получили от заместник-министър Манева, е бил в резултат на нашето искане от министерството да се получи отговор, но не сме разглеждали на заседание на комисията. Така че, връщам се към съдържанието на предложения законопроект, който не третира технологиите, а, както беше представено, има за цел определянето на един единен орган за управление на подземните богатства.
РАДИ РАДЕВ: Председател съм на сдружение „ЕКОФОРУМ”. Участвам в още различни други коалиции. С удовлетворение и вълнение прочетох тези мотиви и за ваше сведение, поради това, че имам доста дълъг изследователски и преподавателски опит, твърдя че те отговарят на изискванията на преобладаващата част от минната общественост. Под минна общественост аз не разбирам само българската Минно-геоложка камара, която главно обединява новите собственици, в общи линии, и, за съжаление, разчитам, че тази компетентност, която е проявена при написването на мотивите, дано се пренесе и в органите, които те ще създадат в изпълнението на този закон. Управлението на подземните богатства е крайно време да се осъществява с активно участие на обществеността и на неправителствените организации, които - добре или зле, се опитват да представляват някакво по-независимо мнение.
Ние сме писали декларации по повод Челопеч, говорили сме в миналия парламент и в Комисията по корупция и в Комисията по околната среда. Някои ни мислеха първоначално за не много компетентни, но се получиха и решения на Върховния административен съд и т.н. и т.н. Запомнете, колеги от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, че трябва да разширите общественото начало. До момента, до който го затворите в рамките на кабинетите и имате диалог само с т.нар. собственици, нещата няма да бъдат съществено подобрени, защото, както се опитвам да казвам на студентите, тук има една система от играчи. Народът е собственик чрез тези, които избира. Тези, които избира, определят изпълнителната власт. След това вече при всяко едно решение трябва да се сещаме кой е собственикът, защото независимо от многото пресконференции които правихме, ние така и до ден днешен не разбрахме как министър Божков подписа за концесията в Челопеч 1,5% от стойността на извличаните полезни компоненти, как госпожа Лидия Шулева подписа 50-процентно намаление на 0,75 и станахме за смях в света и как след това тройната коалиция, независимо от контактите, които търсехме, не реши никакво изменение, депутати от тройната коалиция, с които контактувахме и имахме някакво взаимно разбирателство, когато другарят Станишев им каза, че подписва меморандума, ми звъннаха по телефона и ми казаха: „Ние сме дотука.” Как сте дотука? Нали знаете какво грабителство е това нещо? „Ние сме дотука”, и меморандум, и край! Ние сме се срещали с честни колеги и от Министерството на околната среда и водите, които също са изразявали пълно неудовлетворение от това какво става. Затова, първо, мотивите са написани много компетентно, много професионално. Поздравявам ви! Хванали сте огромен обем информация. Разширете кръга на хората и на хората, които искат да ви дават акъл, без да взимат задължително пари.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Радев. Колеги, има ли някакви предложения, въпроси, забележки по предложения законопроект, или да оставим възможността за внасяне на предложения между първо и второ четене? Очевидно ще бъде така. Аз моля тогава членовете на Комисията по околната среда и водите, който подкрепя на първо четене предложения Законопроект за подземните богатства, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – 5.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Със 7 гласа за и 5 въздържали се, законопроектът се приема за първо четене. Моля колегите, които имат предложения, да ги отправят между първо и второ четене към Комисията по икономика, енергетика и туризъм. Аз благодаря на гостите по този законопроект.
Благодаря на представителите на Министерството на околната среда и водите, които са очевидно и членове на работната група.

ПО ТОЧКА ВТОРА
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Пристъпваме към второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите, внесен от Министерски съвет на 11 май 2010 г., приет на първо гласуване на 26 май 2010 г. Тук е госпожа Василева. Искам да напомня на всички членове на комисията, че ние отложихме гледането за второ гласуване на този законопроект от предходното заседание, тъй като имаше предложения от Правна дирекция на Народното събрание и със съгласието на Министерството на околната среда и водите беше съставена една работна група, в която участваше и експерт от Постоянната комисия по регионална политика господин Тодоров, който е тук днес също, така че на практика всички участници в работната група са тук. Докладът, който гледаме в момента е завършеният труд и на тази работна група. В него са включени всички постъпили предложения от народни представители, съображенията и корекциите от Правна дирекция, съображенията от отдел „Европейско право” също са отчетени, а също така и някои редакционни промени, които засягат част от предложенията на народните представители, така че пред нас е един завършен вариант за второ четене, в който са отчетени всички тези предложения.
На места в доклада ще видите че е посочено, че работната група подкрепя текста на вносителя и на практика това е докладът от работата на работната група. Ако приемем тези текстове, редакцията вече ще бъде друга – че комисията подкрепя текста на вносителя или подкрепя някои от вариантите на направените предложения от народни представители. Така че, започваме гледането на второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Някакви коментари по наименованието на закона? Няма.
Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 12, против - няма, въздържали се – няма.
Благодаря.
По параграфи 1, 2, 3 и 4 включително няма постъпили предложения от народни представители, няма постъпили предложения от работната група. Предлага се да бъде приет текстът на вносителя. Коментари? Няма. тогава подлагам на гласуване параграфи 1, 2, 3 и 4 по текста на вносителя.
За – 12, против - няма, въздържали се – няма.
Има предложение на народния представител Любен Татарски за създаването на § 4а, в който, според предложението за § 4а, в чл. 11, т 1 на сега действащия закон, накрая се добавя „държавна собственост”. Имате пред себе си текста на чл. 11. „Публична държавна собственост са следните води и водни обекти: 1. водите на реките и принадлежащите им земи, както и водите във водохранилищата, включително и тези в язовирите и микроязовирите” и предложението е: тире, „държавна собственост”. Работната група подкрепя предложението за създаването на нов параграф 4а, който да стане § 5. Становища? Господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Предложението на Любен Татарски е много важно. Той споменава тук, че реките имат прилежащи земи, тоест поставя въпроса за сервитутните територии около реките и границите на тези територии до момента остават един проблем който не е решен. Затова бих искал тук да попитам представителите на Министерството на околната среда и водите г-н Личев и други по този въпрос и, както ще стане дума след малко по следващото предложение, никъде напоследък не поставяме въпроса за вододайните зони. Оказа се, че вододайните зони са застроени на много места, което е против предишната регулация по тези въпроси. Това изобщо е една важна тема, която е време да бъде разгледана и да обърнем внимание на регулацията на въпроса за териториите около реките, които са, според господин Татарски – той предлага да се запише: „публична държавна собственост”.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Разглеждаме доклад за второ четене в комисията и болтваният текст е от действащия закон. Предложението на господин Татарски е само да се добави „държавна собственост”. Болтваният текст е от сега действащия закон, тоест, в него е посочено изрично „водите на реките и принадлежащите им земи, както и водите във водохранилищата, включително и тези в язовирите и…” – да няма разминаване.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Няма разминаване. Тук е моментът да поставя този въпрос, защото не виждам къде другаде мога да го поставя. Границите на сервитутите около реките – този въпрос е важен, не е изяснен. При практиката в общините може да видите как стои този въпрос. Трябва да обърнем внимание на въпроса и къде другаде, ако не в този параграф?
АСЕН ЛИЧЕВ: Уважаеми господин Тошев, въпросът, който задавате, е много важен. Той обаче в настоящия текст на закона е уреден по следния начин. Руслата на реките са държавна собственост в рамките на водата, която ги покрива при средно многогодишно водно количество. Извън тази граница на реките публична държавна собственост, има плурализъм на собственостите. Единствени ограничения, които са въведени в закона, са по отношение на заливаемите ивици от гледна точка на защита от вредното въздействие на водите, а заливаемите ивици са дефинирани по два начина. За реките това е водата, която ги залива веднъж на двадесет години, а за язовирите – максималното напълване на водоема. Оттук, така дефинирани границите, индиректно заливаемите ивици се явяват един вид сервитут.
Всичките тези последствия, за които вие говорите, означават, че досега са били нарушавани действащи разпоредби от Закона за водите и според нас няма нужда допълнително нищо друго да се прави в закона. Ако вие сте заварили някъде да е правено строителство в рамките на заливаемите ивици, трайно строителство, или в рамките на руслата на реките, или в рамките на заливаемите ивици на язовирите, то това е нарушение на закона.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Аз исках да задам един уточняващ въпрос на представителите на Министерството на околната среда и водите. Това е един проблем, с който сме се сблъсквали. Може би и госпожа Радева като общински съветник също може да потвърди. В град като София, а аз съм разговарял с кметове, да кажем, на Смолян или на Габрово за това чия собственост трябва да бъде принадлежащата земя на реката тогава, когато тя е в чертите на самата община.
Проблемът възниква от това, че когато трябва да се кандидатства по европейски програми, да кажем и трябва да се правят укрепващи съоръжения, общините не могат да бъдат бенефициент, тъй като не са собственици и започват едни дълги разговори и преписки с „Басейнови дирекции”. Още като общински съветници сме коментирали темата дали не е подходящо само в частта, която е, да кажем, в някакви идеални черти на града или общината, тези принадлежащи земи да бъдат не публична държавна, а публична общинска собственост. Какво е вашето становище?
Има аргументи и в двете посоки, безспорно, но самите кметове често пъти се оплакват, че не могат да реагират, тъй като реално това не е собственост на общината. Дали е редно да има някакъв отделен текст в закона в такава посока? Какво е виждането на министерството?
АСЕН ЛИЧЕВ: Господин Курумбашев, това е един много добър въпрос, но всъщност в закона е много добре регламентирано. Единствените терени, които се намират зад корекции защитни диги и са публична държавна собственост, това са терасите на река Дунав. Всички останали тераси, корекции и реки вътре в територията на страната, освен... Ще ви дам пример за град София, река Сливница. Това, което е вътре в кюнето, това е средно многогодишното водно количество, което е публична държавна собственост. Всичко извън него е общинска собственост. Така че няма никакъв проблем, по отношение на компетентност по възстановяването, строителството и експлоатацията на този тип съоръжения за защита от вредно въздействие, съгласно чл. 10, ал. 2 от действащия закон за водите, е кметът на общината, няма никакво противоречие, и министърът на регионалното развитие и благоустройството за тези съоръжения, които се намират в рамките на агломерациите, а за тези които са извън рамките на населените места, компетентен е министърът на земеделието и храните. Казано е много точно и няма никакви правни противоречия. Вероятно случаите, с които Вие сте се сблъсквали, са във връзка или с недостатъчна квалификация на администрацията, или с недостатъчно разбиране на Закона за водите.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Само да добавя във връзка с изпълнението на проекти, финансирани с европейски средства, престои обявяването на покана за проектни предложения от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството по оперативна програма „Регионално развитие” във връзка с реализацията на мерки, свързани с предотвратяване на риска от наводнения в територията на населените места. В този случай бенефициенти са общините и те имат право да кандидатстват за такова финансиране. Проектът на поканата беше съгласуван с нашето министерство, колегите бяха така любезни да ни я предоставят и в този смисъл изцяло съвпадат и с изискванията на Закона за водите.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Тоест, общините могат да бъдат бенефициенти, въпреки че прилежащите земи на реките в случая са изключителна държавна собственост?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Да.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря. Други въпроси?
КОСТАДИН ЯЗОВ: Не чухме становището относно предложението на Татарски на министерството.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Министерството е приело това, което се предлага от работната група. То е прието от екипа, който изредих преди това – Правна дирекция на Народното събрание, експертите на постоянната комисия по околната среда и водите експерта на комисията по регионално развитие, експертите на Министерството на околната среда и водите, тоест всички. Там, където опише „работната група подкрепя предложението”, всички се обединяват около такова предложение. Така че всъщност в момента разглеждаме предложението на народния представител Любен Татарски за създаването на нов § 4а, който третира чл. 11, т 1 и се добавя в края на текста на т 1 на чл. 11 – държавна собственост. Това предложение коментираме, с допълнителните разяснения, които бяха по повод зададените въпроси.
АСЕН ЛИЧЕВ: За да не остане у народните представители и капка неяснота какво означава този текст - това означава следното. Приемайки това предложение, оттук нататък всичките води в тези около 3600 язовира стават публично общинска собственост. Това означава. Досега те са били публично държавна собственост. Това означава, че оттук нататък кметовете освен находищата на минерална вода, които могат да им бъдат предоставени за 25 години, им се предоставя и друг национален ресурс, с който да оперират и да събират таксите за това, това са около тези 3000-3600 язовира. Ако искате моето лично мнение, от популистична гледна точка това предложение е добро; от гледна точка на укрепване на местните органи за самоуправление и децентрализация на финансовото им осигуряване е добро. Но у мен съществува малко съмнение по отношение на административния капацитет, с който разполагат самите общини за да могат да извършат този вид дейност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Чухме и становището на Министерството на околната среда и водите. Това е предложението. Други съображения, мнения, въпроси?
Подлагам на гласуване направеното предложение от работната група за създаването на нов параграф 4а, който става § 5. В чл. 11, т 1 накрая се добавя: тире, „държавна собственост”. Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 9, против - няма, въздържали се – 4.
Благодаря.
§ 5. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.
§ 6. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7.
§ 7. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8.
§ 8. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.
Някакви коментари и въпроси по параграфите от 5 до 8, които стават съответно от § 6 до 9? Ще подложа поотделно на гласуване параграфите, защото има различни позиции по отделните параграфи.
Подлагам на гласуване параграф 5, който става § 6. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – 6.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Със 7 за и 6 въздържали се се приема § 5, който става § 6.
§ 6, който става § 7. Подлагам на гласуване § 6 (който става § 7). Против? Въздържали се?
За –13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 7, който става § 8, за промените в чл. 17, ал. 2. Моля, който е съгласен, да гласува. Против? Въздържали се?
За – 8, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се § 7, който става § 8.
§ 8, който става § 9 и се подкрепя от работната група. Моля да гласуват всички членове на комисията.
За – 9, против – няма, въздържали се – 2.
Параграф 9. Постъпило е предложение на народния представител Любен Татарски. Работната група подкрепя по принцип предложението.
Постъпило е предложение на народния представител Фани Христова и група народни представители. Работната група очевидно по принцип подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на § 9, който става §10 и предлага следната редакция:
Параграф 9 се изменя така, че става параграф 10: „В чл. 19, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения.
1. В точка 4, буква „в” думите „без съдържащите се в тях води” се заличават.
2. В точка 5 думите „най-вътрешния пояс” се заменят с „пояс първи”. Думата „водоизточниците” се заменя с „водовземни съоръжения” и накрая се добавя „и чл. 24, т.. 11.”
(В окончателния текст не е отразено, че § 9 става § 10.)
Въпроси, коментари и съображения?
КОСТАДИН ЯЗОВ: Какво значи „текст на вносител” в скобите, след предложението на господин Татарски?
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Защото в предложението на Любен Татарски е записано, като втора точка е текстът на вносителя.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Стана ли ясно?
ВЛАДИМИ РДОНЧЕВ: Той така си го е дал, а това е текстът на вносителя.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Иначе самият текст на вносителя за § 9 е на стр. 4, където е § 9. После е действащият закон и после са предложенията на г-н Татарски и на г-жа Христова.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: И от трите е направен този текст.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Стана ли ясно?
КОСТАДИН ЯЗОВ: Да.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: А болтваното е действащият закон – за да Ви ориентирам.
АСЕН ЛИЧЕВ: Това е свързано с предишното прието предложение на Татарски. Тук всъщност се вадят държавните води, публично държавна собственост, а тук общинските язовири.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Водата в язовира остава общинска собственост.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Това кореспондира с първото предложение. Те са свързани.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: А за вододайната зона?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Господин Личев, господин Тошев поставя въпроса за вододайната зона. Можете ли да кажете нещо по това?
АСЕН ЛИЧЕВ: Такова понятие в Закона за водите няма. Това е общоприет и общоупотребим термин, който има народностно значение. В Закона за водите има цял раздел „Зона за защита на водите”. Той включва защитените зони около водоизточниците за питейнобитово водоснабдяване, включва защитени зони по смисъла на Закона за защитените територии.
Вододайната зона има един много по-друг характер, който включва всъщност целия водосбор на една река или на един извор. По принцип този проблем би трябвало да бъде уреден с плановете за управление на речните басейни, които са утвърдени от министъра на околната среда и водите на 22 март т.г., където програмите от мерки обезателно включват възпроизводство на растителната покривка, борбата против ерозиите и намаляването на замърсяването от земеделското ползване на обработваемите земи. Формално това е отговорът на моя въпрос по отношение на мерките за вододайните зони като цяло.
Аз не бива да крия от народните представители обаче, че това по никакъв начин не е обвързано с някакъв финансов ресурс, защото общо програмите от мерки до 2015 г. са оценени на около 13 млрд. лева и всъщност не са финансово обезпечени. С оглед това да бъде предотвратено за бъдещите планове за управление и в частност, за мерките за вододайните зони, като в настоящия ЗИД е направена поправка, където вие, ако благоволите да гласувате, с тези планове за управление и с финансирането им ще бъде ангажирано цялото правителство, защото те ще бъдат приемани от Министерският съвет с финансова обосновка на министъра на финансите и с това се надяваме, че ще се получи някаква гаранция, включително и финансова, за изпълнението на тези програми от мерки.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Личев. Това беше важно пояснение.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: В точка 5 на действащия закон се говори за най-вътрешния пояс на санитарно-охранителните зони на водоизточниците и съоръженията за водоснабдяване. Затова попитах. Предлага се да се замени с пояс І.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Тук става въпрос за Наредбата за санитарно-охранителните зони, господин Тошев. По старата наредба бяха кръстени „а”, „б”, „в” и т.н., а сега в новата наредба се въвежда друга номерация и затова е тази промяна. По принцип по предишния въпрос ограниченията, които се въвеждат, се въвеждат с проекта за санитарно-охранителна зона, която защитава т.н. водоизточник или, народно казано, неговия водосбор около водоизточника.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Тоест, терминологията само се променя, но няма промяна по същността.
АСЕН ЛИЧЕВ: Извинявам се, ако съм Ви въвел в заблуда, не съм разбрал правилно въпроса. Тук в досегашната наредба всъщност имаше три пояса. При приемането на рамковата директива и транспонирането й отпада необходимостта да бъдат три пояса, а са само два. Затова са първи и втори. Иначе трети пояс е всъщност цялото водно тяло. Това е реката до водосбора или до вододайната зона и вододайната зона на извора, при която задължително се опазват водите чисти като за питейно-битови нужди.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: За пояснение още и за спокойствие на господин Тошев, защото знам, че коментирахме тези неща: всички тези неща се определят от специалист хидрогеолог със съответната програма за тези неща, която е приета от министерството. Там се определя и първата зона, и втората зона. Така че там грешки не могат да стават.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Имам въпрос към г-н Тодоров. Считате ли, че такава отговорност, прехвърлена на общините, е по силите на общинските администрации? Тъй като го няма господин Татарски, използвам възможността да Ви дам думата.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, наистина, г-н Татарски отсъства от страната и затова аз присъствам всъщност, за да следя дискусията. Но тъй като постигнахме консенсус с колегите в работната група, не проявих желание да взема отношение. По принцип всеки един административен капацитет се създава тогава, когато бъдат предоставени съответните права и задължения. В случая нещата се разглеждат от друга принципна гледна точка, която до момента създаваше едни проблеми във връзка със собствеността на общините. Действащият закон казва, че те притежават собственост върху води и водни обекти и тази собственост е тяхна публична собственост. Изрично са посочени язовирите и микроязовирите като публична собственост на общините с тази добавка, която съществува до момента и се предлага да отпадне, без съдържащите се в тях води.
Изхождайки от тези съображения, се получава на практика така, че общината е собственик на един язовир без вода, а всъщност язовирът е комплексно съоръжение, което без вода не е язовир, казано на прост език. Затова, за да се изчистят проблемите и споровете със собствеността и респективно правата и задълженията на общините не само по отношение на съоръженията на язовира или микроязовира, а и на съдържащите се в него води, са направени тези предложения и аз благодаря и на колегите от министерството, че ги подкрепят. Не смятам, че биха се затруднили по отношение на административния капацитет във връзка с последващите от това права да издават разрешения за ползване, тъй като в момента те имат възможност да ги концесионират и го правят това. Концесията е една далеч по-сложна процедура, за която се изисква не по-малък административен капацитет. Така че според мен не би следвало да се изпитват някакви притеснения от страна на народни представители, че общините няма да имат административен капацитет да управляват една собственост, която реално до момента притежават, без да могат да влияят върху частта на водата. Още повече, в едно добро взаимодействие с „Басейнови дирекции” и структурите на министерството, каквито се демонстрират на практика по места, мисля, че няма да има проблеми в това отношение.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Министерството на околната среда и водите – считате ли, че тези решения и промени в Закона за водите биха дали сериозни отражения върху бъдещите мастер планове на водните басейни на територията на страната? Предстои ни изграждането на такива документи по управлението.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Да, действително е така. Предстои разработването на мастер планове на регионален принцип с цел подготовка и за следващия програмен период, и реализирането на инвестиционните политики на местно ниво от новосъздадените асоциации. Не смятам, че това би имало сериозно отражение върху съдържанието на тези документи тъй като де факто те в основната си част представят съоръжения за водоснабдяване и канализация на населението и микроязовирите не са такива.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Предполагам, че ще намеря място в бъдещата стратегия за развитие на водния сектор. Тогава там вече ще има сериозно място. Благодаря Ви, господин Тодоров.
Ако няма други коментари, подлагам на гласуване окончателния текст на § 9, който става § 10 с редакцията, която ни е предложена и която обединява предложението на вносителя, предложението на г-н Татарски и на г-жа Христова. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласуване: за – 11, против – няма, въздържали се – 1.
Параграф 10 се подкрепя от работната група и става § 11. Коментари по § 10, който става § 11? Няма. Моля, който е съгласен с текста, който ни се предлага от вносителя и работната група, моля да гласува.
Гласуване: за – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 11. Работната група ни предлага да подкрепим по принцип текста на вносителя за § 11, който става § 12 и предлага редакция, която виждате – § 12. „В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения.
1. В ал. 2 след думите „чл. 135” се добавя „ал. 1”.
2. В ал. 3 думите „особено право на водовземане” се заменят с „концесия за добив”.
Коментари, въпроси? Няма.
Който е съгласен да приемем така предложената редакция на текста на вносителя за § 11, който става § 12, да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 12. Работната група ни предлага да подкрепим текста за § 12, който става § 13, също така - за § 13, който става § 14, за § 14, който става § 15 и за § 15, който става § 16.
Някакви въпроси, коментари? Няма.
Моля който е съгласен да подкрепим текста на вносителя за параграфи 12, който става 13, 13, който става 14, 14, който става 15 и 15, който става 16, да гласува.
Гласуване: за – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 16. Постъпило е предложение на народния представител Фани Христова и група народни представители. Работната група ни предлага да подкрепим по принцип предложението като подкрепим по принцип и текста на вносителя за § 16, който става § 17 и предлага редакция.
Въпроси? Предложения? Коментари? Съгласни сме.
Моля, който приема предложения вариант за редакция на § 16, който става § 17, подкрепата по принцип на текста на вносителя и предложенията на Фани Христова и група народни представители да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 17. Работната група ни предлага да приемем по принцип текста на вносителя за § 17, който става § 18 и предлага редакция. Въпроси? Няма. Благодаря ви.
Който е съгласен с предложената редакция за текста на вносителя за § 17, който става § 18, моля да гласува. Благодаря ви
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 18. По § 18 има постъпило предложение на народния представител Фани Христова и група народни представители. Работната група ни предлага да подкрепим предложението, да подкрепим по принцип текста на вносителя за § 18, който става § 19 и предлага редакция. Коментари и предложения? Няма.
Моля, народните представители, които са съгласни да подкрепим предложенията на народния представител Фани Христова и група народни представители, да подкрепим по принцип текста на вносителя за § 18, който става § 19 в редакцията, която е посочена за § 19, да гласуват.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 19. Работната група ни предлага да подкрепим по принцип текста на вносителя за § 19, който става § 20 и предлага редакция. Въпроси, коментари? Няма.
Който е съгласен да подкрепим по принцип текста на вносителя за § 19, който става § 20 и предложената ни от работната група редакция, моля да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Единодушно се приема.
§ 20. Постъпило е предложение на народния представител Огнян Пейчев. Работната група ни предлага да подкрепим по принцип предложението. Постъпило е предложение на народния представител Любен Татарски. Тук предложението на народния представител Татарски не се приема от работната група и предложението на работната група е да подкрепим по принцип текста на вносителя за § 20, който става § 21 с предложена редакция. Господин Пейчев, имате ли нещо да кажете?
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Ако някой се интересува, мога да му обясня какво съм имал предвид.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Става ясно от окончателния текст.
Който е съгласен с предложението да бъде подкрепено предложението на народния представител Огнян Пейчев, моля да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението на народния представител Любен Татарски. Работната група не е подкрепила предложението. Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Татарски. Подкрепяме ли предложението?
За – 2, против – 2, въздържали се – 9.
Ще ви помоля за мнение по предложението на господин Татарски, защото тук имаме различия.
АСЕН ЛИЧЕВ: Аз точно затова се опитах да ви помогна. Това ще бъде прецедент, ако чрез Закона за водите се промени съотношението за концесионно възнаграждение от 30 на 50%, защото то е уредено на национално ниво за всичките компоненти и обекти, които се дават на концесия. Това е едното съображение.
Второ, давам ви числа: от концесионни възнаграждения държавата тази година трябва да събере 3,2 млн. лева. Досега 960 000 лева отиват в общините. Ако направите тази поправка, ще отиват 1 600 000 лева. Но в същото време давайки язовирите общинска собственост, на кметовете, което са около 1 млрд. кубика по 2 стотинки, прави около 20 милиона лева.
Освен това, давам и други аргументи, че не трябва чрез Закона за водите да се прави прецедент по отношение на тези съотношения държавен бюджет – общински от концесия. Всъщност и досега 30-те процента, които бяха отделяни за общините от концесионните възнаграждения, би трябвало да се разходват преди всичко за поддържане на инфраструктурата около минералната вода и водопреносната мрежа, която съгласно действащия закон е публично общинска собственост. Ако някой от вас ми даде пример, че това е станало в която и да е община, просто исках да кажа, че има и аргумент за лошо възпитание в органите за местно самоуправление. Пари, които целево им се отделят от държавата, те просто не ги разходват целево. Давам конкретни примери. Например с община Девин водопроводът, който е от Девински бани до Девин, е публично общинска собственост. Той в момента е в едно изключително трагично положение, което затруднява след това и самата община. Така че аз ви благодаря, че вашето раздвояване не завърши с подкрепа на това предложение.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, че отворихте дебат по въпроса, тъй като той е свързан и със задълженията, които вменяваме малко по-късно в този закон на общините. Те трябва да извършват за своя сметка значителни дейности, особено по укрепването на крайбрежието, където – да кажем, че Варна и Бурган може да имат средства, но другите общини е изключено да намерят такива средства, няма да могат да изпълняват задълженията. Днес гласувахме поправка в бюджета. Аз гласувах „за” поправката в бюджета. Намалихме бюджетите на общините много по-съществено от такива дребни суми, които те биха получили от някакви концесии за води които може една година да има другата година да няма и т.н. Обаче от друга страна ги задължаваме те да направят огромни разходи и ако не направят, те нарушават закона. Как така? Тези две неща са несъвместими. Не може от една страна хем да им вземаме, от друга страна да казваме „Дайте!”
Трябва да намерим разумно решение, с което ако вие се съгласите, че тези големи дейности по укрепване на брегове и прочее общините ще трябва да получат финанси за тези дейности, а не от собствените си бюджети, които в голямата си част са много мизерни – да покриват тези разходи, тогава да, тогава нямам нищо против, всичко ще се запази както предлагате. Обаче тогава да приемете моето предложение, че тези дейности на общините се финансират или то държавния бюджет, или от ПУДОС, или от други източници по различни програми, но да не изискваме общините да вложат собствени средства, защото те ги нямат. Ако ги имаха няма да стои този въпрос. Обаче двете неща едновременно да правим, това няма как да бъде. Това не е възможно.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Искам да направя само едно уточнение, че това предложение на г-н Татарски е в резултат на постъпили предложения от общините до нас по отношение на уеднаквяване на този процент както в Закона за водите така и в Закона за подземните богатства. Ще направя едно уточнение по отношение на изказването на г-н Личев. Общият закон за концесиите не съдържа принципно разпределение на концесионните плащания. Това е направено в специализираното законодателство и в частност в Закона за водите в действащия чл. 47, ал. 4, където се предлага всъщност промяната, визира не по-малко от 30 на сто, като конкретният процент се определя в решението на Министерският съвет. Тоест законът не е поставил горна граница в момента. Тя може да бъде определена с решението на Министерският съвет ако щете и на 90 или на 100 процента, само че в практиката повече от 30 никога досега не се е случило и това са аргументите на общините с оглед на това, че се използва общинска инфраструктура, че се намаляват бюджетите в момента още повече че всички общини са в не по-малка криза от държавата. Но това е аргументът за тяхното предложение. Иначе искам да кажа, че процентното разпределение в момента е дефинирано по различен начин в специализираното законодателство. Тук Законът за водите казва „не по-малко от 30”, Законът за подземните богатства е заковал 30% за общините, а Законът за устройството на Черноморското крайбрежие е възприел принципа 50 на 50 от концесиите и наемите за плажовете, които са изключителна собственост на държавата, да се разпределят по равно между държавата и общините. Това всъщност е аргументът на Националното сдружение на общините да направят към нас такова предложение, което г-н Татарски е направил като предложение в закона.
Колегите от министерството възразяват. Аз ги разбирам, това е тяхно право, но в крайна сметка вие може да прецените какво решение трябва да се вземе по въпроса. Аз от колегиалност не им оспорвам аргументите. Те казват: законодателят ако реши, ще даде достатъчно допълнителен ресурс. Но въпросът в случая е на преценка за целесъобразност, така че – воля на народното представителство да реши както прецени.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Исках да уточня следното. Аз разбирам желанието на общините да разполагат с по-голям финансов ресурс, така че на място да имат възможност да развиват дейности и икономиката си но ние смятаме, че предоставянето на един финансов ресурс който както стана ясно, не е и чак толкова значим, не би могъл да им даде тази свобода и гъвкавост, която им осигуряваме с друг механизъм, който е включен в нашето предложение, а именно, възможността да разполагат с минералните извори, не само с ресурса като такъв, а и на базата на този ресурс да развиват местните си политики и да дават възможност на бизнеса да развива своята дейност. В този смисъл принципно смятаме, че това е по-удачен механизъм да се стимулира местното самоуправление.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Тук ние не коментираме възможността по принцип да се сключват договори за концесия, а коментираме процента тоест предложението на г-н Татарски е да се заменят „не по-малко от 30 на сто” се заменя с „50 на сто” от концесионното плащане. За това става дума, не за това дали да дават на концесия или да не дават на концесия.
АСЕН ЛИЧЕВ: Забравих да кажа още един приход, сигурен за общините който вие сте гласували миналата седмица, предполагам. Това е изменението на Закона за опазване на околната среда, където 70% от таксите за замърсяване отиват директно в общините. Освен това искам да кажа на господин Лъчезар Тошев, че този закон в сегашното изменение урежда финансирането на всички дейности, свързани със защита от вредно въздействие на водите и наводнения. Всичките дейности, независимо дали са общински, областни или държавни, в края на краищата ще имат регламентиран източник за финансиране и това е държавата.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: На практика ние направихме едно неуспешно гласуване на текста, защото имахме два „за”, два „против” гласа и всички останали се въздържаха и го отхвърлихме. Дискусията беше последваща след гласуването по текста, така че ние, така, както ни препоръчва работната група, отхвърлихме предложението на г-н Татарски. Сега подлагам на гласуване предложението за § 20, който става § 21 в окончателна редакция. Моля, който е съгласен с редакцията на § 20, който става § 21, да гласува.
С 10 гласа „за” комисията приема направеното предложение.
§ 21. Работната група предлага да подкрепим текста на вносителя за § 21, който става § 22. Някакви коментари, въпроси,предложения? Няма. Моля, който е съгласен да подкрепим текста на вносителя за § 21, който става § 22, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 22. Постъпило е предложение от народния представител Фани Христова и група народни представители. Работната група ни предлага да подкрепим предложението. Също така ни предлага да подкрепим по принцип текста на вносителя за § 22, който става § 23 и предлага редакция на новия параграф. Въпроси, коментари, допълнения? Няма.
Моля, който е съгласен да подкрепим предложението на народни представители и предложената редакция за § 22, който става § 23 да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 23. Работната група ни предлага да подкрепим по принцип текста на вносителя за § 23, който става § 24 и предлага редакция. Коментари? Въпроси? Предложения? Няма.
Моля, който е съгласен с подкрепата по принцип на текста на вносителя за § 23, който става § 24 и предложената редакция, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 24. Постъпило е предложение на народния представител Фани Христова и група народни представители. Работната група ни предлага да подкрепим предложението, също така да подкрепим по принцип текста на вносителя за § 24, който става § 25, с предложена редакция за § 25.
Въпроси? Няма. Моля, който е съгласен да подкрепим по принцип текста на вносителя за § 24, който става § 25 в предложената редакция, да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 25. По § 25 има предложение на народния представител Любен Татарски. Работната група ни предлага по принцип да подкрепим предложението, като ни предлага да подкрепим по принцип и текста на вносителя за § 25, който става § 26 и предлага редакция.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Уважаема госпожо Председател, технически пропуск. Имахме малко недостиг на време за изготвяне на доклад, за което молим да бъдем извинени. „И предлага следната редакция на § 26: „§ 26. Чл. 52 се изменя така:” и нататък върви болтваният текст на члена. Просто само това сме пропуснали за което още веднъж Ви моля да ни извините. Пропусната е шапката.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Разбрах. Вместо направо да се пристъпи към чл. 52, има § 26: Чл. 52 се изменя така:” и следва член 52. С предложената редакция. Въпроси? Предложения? Съображения? Няма.
Моля, който е съгласен с подкрепата по принцип на предложението на народния представител Любен Татарски, подкрепа по принцип на текста на вносителя за § 25, който става § 26, с предложената редакция, моля да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 26. Работната група ни предлага да подкрепим текста на вносителя за § 26, който става § 27. Аналогично ни се предлага да подкрепим текста на вносителя за § 27, който става § 28.
Въпроси? Предложения? Няма.
Моля, който е съгласен да подкрепим текста на вносителя за § 26, който става 27 и § 27, който става 28, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 28. По него има постъпило предложение от народния представител Фани Христова и група народни представители. Работната група подкрепя предложението, което е отразено в текста. Как да го разбирам това?
ИВАН АЛЕКСИЕВ: То е редакционно.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Това е редакционна поправка, която в момента беше направена при изписването в членуването: „допустимо” – заменя се с „допустимото”. Тоест приели сме предложението на Фани Христова.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Предложението на народния представител е прието и с тази техническа редакция ни се предлага да подкрепим текста на вносителя за § 28, който става § 29. Предложението е вече отразено в текста. Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 29. Постъпило е предложение на народния представител Фани Христова и група народни представители. Работната група подкрепя предложението. Предлага ни ние да го подкрепим и предлага да подкрепим текста на вносителя за § 29, който става § 30 със следната редакция. (На стр. 28 е редакцията на параграфа.) Въпроси? Коментари? Предложения? Няма.
Който е съгласен да подкрепим предложенията на народните представители Фани Христова и група народни представители и текста на вносителя за § 29, който става § 30 с посочената редакция, моля да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 30. Постъпило е предложение на народния представител Фани Христова и група народни представители. Работната група ни предлага да подкрепим по принцип предложението, предлага ни да подкрепим по принцип текста на вносителя за § 30, който става 31, с посочената редакция.
Въпроси? Коментари? Съображения? Няма.
Моля, който е съгласен да подкрепим предложението на народния представител Фани Христова и група народни представители и да подкрепим текста на вносителя за § 30, който става § 31 в посочената редакция, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Постъпило е предложение на народния представител Фани Христова и група народни представители за създаването на нов параграф и работната група ни предлага да подкрепим предложението за нов параграф, който става § 32. Предложението е за изменение в чл. 59 от действащия закон. Въпроси? Който е съгласен комисията да подкрепи предложението за създаването на нов параграф, който става параграф 32, с посочения текст от предложението на народния представител Фани Христова и група народни представители, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против – няма, въздържали се – няма.
§ 31. Има постъпило предложение на народния представител Огнян Пейчев. Работната група ни предлага да подкрепим по принцип предложението и да подкрепим по принцип текста на вносителя за § 31, който става § 33, с предложената редакция. Въпроси, коментари? Няма.
Моля, който е съгласен да подкрепим по принцип предложението на народния представител Огнян Пейчев, да подкрепим по принцип текста на вносителя за § 31, който става § 33, с предложената редакция, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 32. Постъпило е предложение от народния представител Фани Христова и група народни представители. Работната група ни предлага да подкрепим предложението, предлага ни също така да подкрепим по принцип текста на вносителя за § 32, който става § 34,с предложената редакция, която отразява и предложението на народните представители. Коментари? Въпроси? Заповядайте, господин Личев.
АСЕН ЛИЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, да ви кажа какво облекчение ще регламентирате за тези, които подават заявления. Досега имаше само 14-дневен срок при недостатъци на заявленията благодарните заявители да трябва да ги допълнят и да ги върнат на органа, пред който заявяват. Много често те не смогваха да направят това. Сега всичко е оставено в ръцете на заявителите. Дава им се двумесечен срок и всъщност от тях зависи колко кратка ще е процедурата. Мисля че това е много справедливо. Администрацията, обратно, е поставена пред съкратени срокове. Вие с другите членове, с изменението, съкращавате сроковете за реакция на администрацията с 28 дни. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря. Обнадеждаващо за просителите и заявителите. Някой друг да изкаже съображения? Няма. Благодаря ви.
В такъв случай подлагам на гласуване – който е съгласен да подкрепим предложението на народния представител Фани Христова и група народни представители, да подкрепим по принцип текста на вносителя за § 32, който става § 34, с предложената редакция, моля да гласува.
Гласуване: за – 14, против – няма, въздържали се – няма.
§ 33. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 35. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 36. Някакви въпроси и предложения? Няма.
Моля, който е съгласен да подкрепим текста на вносителя за параграфи 33, който става 35 и § 34, който става 36, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 35. Постъпило е предложение на народния представител Фани Христова и група народни представители. Работната група подкрепя предложението. Работната група ни предлага да подкрепим предложението, да под текста на вносителя по принцип за § 35, който става § 37 и предлага редакция, която е в края на стр. 40 и в началото на стр. 41. Въпроси? Коментари? Няма. Благодаря ви.
Моля, който е съгласен да подкрепим предложението на народния представител Фани Христова и група народни представители и да подкрепим по принцип текста на вносителя за § 35, който става § 37, с предложената редакция да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 36. Предложението е да подкрепим текста на вносителя за § 36, който става § 38, аналогично – за § 37, който става § 39 – двата параграфа. Коментари и въпроси по тях? Няма. Благодаря.
Който е съгласен да приемем текста на вносителя за § 36, който става § 38 и § 37, който става § 39, да гласува.
Гласуване: за – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Предлага се създаването на нов параграф 37а, който да стане §40, който засяга чл. 67, ал. 1 и ал. 2, думите: „Органът по чл. 52, ал. 1, т 2 и 3” се заменят с „органът по чл. 52, ал. 1”. Това очевидно е редакция на препратки.
Моля, който е съгласен със създаването на нов параграф 40, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 38. Предлага ни се по принцип да приемем текста на вносителя за § 38, който става § 41, с предложена редакция. Има ли въпроси? Изказвания? Няма. Моля, който е съгласен с приемане по принцип на текста на вносителя за § 38, който става § 41 и предложената редакция, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 39. по параграф 39 предложението е да подкрепим текста на вносителя и § 39 да стане § 42. Аналогично, предлагаме да се подкрепи текстът на вносителя за § 40, който става § 43, за § 41, който става § 44, за § 42, който става § 45, за § 43, който става § 46, за § 44, който става § 47, за § 45, който става § 48.
Въпроси? Коментари? Предложения по параграфи от 39, който става § 42 до § 45 който става § 48? Няма.
Който е съгласен да приемем текста на вносителя за параграфи от 39, който става § 42 до § 45, който става § 48, да гласува. Благодаря ви.
Гласуване: за – 14, против – няма, въздържали се – няма.
§ 46. Има постъпило предложение на народния представител Фани Христова и група народни представители. Работната група ни предлага да подкрепим по принцип предложението на народни представители, да приемем по принцип предложението на вносителя за § 46, който става § 49 и предлага редакция. Редакцията е на стр. 46.
Въпроси, коментари? Няма.
Моля, който е съгласен да подкрепим по принцип предложението на народния представител Фани Христова и група народни представители, да подкрепим по принцип текста на вносителя за § 46, който става § 49 и представената ни редакция, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 47. Предлага ни се да подкрепим текста на вносителя за § 47, който става § 50. Има редакция. Моля, който е съгласен да подкрепим текста на вносителя за § 47, който става § 50 да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 48. Предложено ни е да подкрепим по принцип текста на вносителя за § 48, който става § 51, с редакция.
Въпроси, коментари, становища? Няма.
Моля, който е съгласен с предложената редакция - подкрепяме по принцип текста на вносителя и предложената редакция за § 48, който става § 51, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 49. Предлагам ви да подкрепим текста на вносителя за § 49, който става § 52 и за § 50, който става § 53 и § 51, който става § 54. Въпроси? Становища? Няма. Моля, който е съгласен да подкрепим текста на вносителя за параграфи от 49 до 51, които стават съответно параграфи от 52 до 54, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Предлага се създаването на нов параграф 51а, който става § 55. Той засяга изменения в чл. 117, ал. 2. След думите „чл. 135” се добавя „ал. 1”. Това е редакционна препратка. Така че няма да има коментари по нея. Който е съгласен със създаването на нов § 51а, който става § 55, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 52. Предлагаме да подкрепим текста на вносителя за § 52, който става § 56. Предлага се да подкрепим текста на вносителя за § 53, който става § 57, да подкрепим текста на вносителя за § 54, който става § 58, за § 55, който става § 59. Въпроси? Коментари? Няма.
Моля, който е съгласен да подкрепим текста на вносителя за параграфи от 52 до 55, които стават съответно параграфи от 56 до 59, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 56. Предложено е да подкрепим по принцип текста на вносителя на § 56, който става § 60, с редакция. Има ли въпроси? Съображения и коментари по предложената редакция? Няма.
Който е съгласен да приемем по принцип текста на вносителя за § 56, който става § 60 с редакцията, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Предлага се създаването на нови параграфи 56а и 56б, които стават съответно параграфи 61 и 62, които са със същото съдържание, редакционно, по препратки към чл. 135.
Моля, който е съгласен със създаването на нови параграфи 56а и 56б, които стават съответно § 61 и 62, с посоченото съдържание, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 57. Има постъпило предложение от народния представител Огнян Пейчев. Предложението е да подкрепим предложението на народния представител.
Има предложение от народния представител Фани Христова и група народни представители. Предлага ни се да подкрепим предложението.
Има още едно предложение на народния представител Фани Христова и група народни представители. Също се предлага да подкрепим предложенията. Работната група ни предлага след като подкрепим тези предложения, да подкрепим по принцип текста на вносителя за § 57, който става § 63, с редакцията, която е в края на стр. 54 и първата половина на стр. 55. Въпроси или коментари? Няма.
Моля, който е съгласен да приемем предложенията на народни представители Огнян Пейчев, Фани Христова и група народни представители и да подкрепим по принцип текста на вносителя за § 57, който става 63, с предложената редакция, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Постъпило е предложение на народния представител Фани Христова и група народни представители за създаване на нов параграф, който създава нов чл. 118з. Работната група ни предлага по принцип да подкрепим предложението за създаване на нов параграф, който става параграф 64, с предложена редакция. Въпроси? Коментари? Няма.
Който е съгласен с предложението на народния представител Фани Христова и група народни представители за създаване на нов параграф, който става § 64 с предложената редакция, моля да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 58. Предложено ни е да приеме по принцип текста на вносителя за § 58, който става § 65, с редакция. Въпроси? Няма.
Моля, който е съгласен да приемем по принцип текста на вносителя за § 58, който става § 65, с предложената редакция, моля да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 59. Предложението е да бъде подкрепен текстът на вносителя за § 59, който става § 66. Предлагаме да подкрепим текста на вносителя за § 60, който става § 67 и да подкрепим текста на вносителя за § 61, който става § 68. Въпроси? Коментари? Няма.
Който е съгласен да подкрепим текста на вносителя за параграфи от 59 до 61, които стават съответно параграфи от 66 до 68, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Благодаря ви.
§ 62. Постъпило е предложение от народния представител Фани Христова и група народни представители. Работната група ни предлага да подкрепим предложението, да подкрепим текста на вносителя за § 62, който става § 69, с редакция, която е представена на стр. 59, горе. Въпроси? Коментари? Няма.
Благодаря.
Моля, който е съгласен да подкрепим предложението на народния представител Фани Христова и група народни представители и да подкрепим по принцип текста на вносителя за § 62, който става § 69, с представената редакция, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Работната група ни предлага създаването на нов параграф 62а, който става § 70. Параграф 70 – виждате текста, който отново е свързан с препратката към чл. 135, добавянето на ал. 1. Моля, който е съгласен със създаване на нов § 62а, който става § 70, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 63. Няма постъпили предложения. Предлага се да подкрепим текста на вносителя за § 63, който става § 71, също така – за § 64, който става § 72, за § 65, който става § 73, за § 66, който става § 74, за § 67, който става § 75, за § 68, който става § 76, за § 69, който става § 77. Предлагам ви да подкрепим текста на вносителя за параграфи от 63 до 69, които стават съответно параграфи от 71 до 77. Въпроси? Коментари? Няма.
Моля, който е съгласен да подкрепим текста на вносителя за параграфи от 63 до 69, които стават съответно от 71 до 77, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Благодаря.
§ 70.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми депутати, само искам да ви ориентирам в материята на § 70 и как работната група го е представила. Това е един параграф, който едновременно предлага изменение и допълнение в действащия текст, но съгласно Закона за нормативните актове и указа за неговото прилагане,това трябва да стане в отделни параграфи. Затова накрая след няколко страници на стр. 73, подкрепяйки по принцип текста на вносителя, ние даваме в Bold - доста голям се получи параграфът, защото той се разбива на отделни параграфи – как ще изглеждат съответните параграфи. Сега,вървейки по текста на вносителя, има предложения, които не са подкрепени. Затова, уважаема госпожо Председател, трябва да вървим по текста на вносителя и там, където има неподкрепено предложение, съответно народният представител да го представи, както върви технологично процедурата и да се гласува, и накрая отиваме към болтвания текст, който инкорпорира всички приети предложения и приети текстове на вносителя.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря за това пояснение, тъй като това е доста обемен материал с много предложения. Така че, параграф 70, който прави промени в глава 9 на сега действащия закон за създаване на отделен раздел І „Общи положения”. Оттук нататък има предложение на народния представител Лъчезар Тошев. Господин Тошев, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Имам три предложения по този параграф.
Аз мисля, че тук трябва да изясним точно кой заплаща тези дейности, които са изброени подробно и да бъде ясно кой точно след като извърши дейностите, ще трябва да заплати за разходите. Господин Личев каза, че Министерският съвет. Аз бих искал да кажа къде точно с изключение на точка 4, което е казано в чл. 140 на действащия закон, „Системите по чл. 138, ал. 4, т 2 се поддържат от държавата”. А другите? Кой да плаща за тези дейности? Затова съм предложил тук да се подчертае, че за тези нови мероприятия – точка 6, 7 и 8 - средствата не са за сметка на общините, а са за сметка на държавния бюджет. В крайна сметка, той спомена, че Министерският съвет. Искам да видя къде точно пише, че Министерският съвет ще ги заплати. Ако има някакъв друг начин, освен през държавния бюджет, нека да се посочи този начин да се види кой плаща за изграждане и поддържане на укрепителни и брегозащитни съоръжения по морския бряг за защита от вълновото въздействие, мерки за предотвратяване и ограничаване на щетите, нанесени от природните наводнения, провеждане в съответствие с плановете за управление на риска от наводнения и поддържане на условията за корабоплаване по река Дунав. Да не се окаже, че с текста, който въвеждаме, този въпрос няма да бъде уреден. Тогава кой, освен общините, ще трябва да отговаря за това? Нека започнем с изясняване на този въпрос по първото предложение.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Ще разглеждаме поотделно предложенията. Сега разглеждаме предложението на г-н Тошев към чл. 138 от действащия закон.Той предлага в § 70 да се създаде нова точка 3а в § 70, който третира чл. 138, със следния текст:
3а. „Средствата, необходими за извършване на дейностите по точка 3, се осигуряват:
1. от държавния бюджет;
2. от предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда към МОСВ;
3. от Националния доверителен екофонд.”
Министерството на околната среда и водите? Заповядайте.
РОСИЦА ПЕТРОВА: От дирекцията по управление на водите съм. Ще кажа с няколко думи защо работната група не подкрепя предложението на г-н Тошев. На няколко места в закона е посочено как се финансират тези дейности, включително в настоящия ЗИД. По отношение на дейностите за поддържане проводимостта на речните русла или легла, в параграф 82, изменението на чл. 140 е посочено, че тези дейности ще се финансират, всъщност ще се изпълняват от кметовете и областните управители и средствата ще се възстановяват от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане на Министерският съвет. Това е бившата Комисия по бедствия.
По отношение на корабоплаването всички дейности по река Дунав се финансират от държавата с бюджета на агенцията – АППДЕ.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да запишем, че се финансират по този ред.
РОСИЦА ПЕТРОВА: То е по друг закон, по Закона за морските пространства. А по отношение на всички дейности, които касаят защита от вредното въздействие на водите, особено по отношение на наводненията, всички тези дейности които ще бъдат изпълнявани, ще бъдат част от плановете за управление на риска при наводнение и превантивните мерки, предвидени в тях и в § 132 на настоящия ЗИД е направено изменение на Закона за защита при бедствия, с което е предвидено мерките в плановете за управление на риска от наводнения по ал. 6 да се включват в годишните планове за изпълнение на Националната програма за защита при бедствия, а Законът за бедствията казва откъде се финансира тази национална програма. Така че по този начин смятаме, че финансирането на действията по защита от вредно въздействие в момента вече е уредено.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря ви.
Други въпроси? Няма.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Господин Тошев, тук предлагате това, това или това, тоест, влизаме в една хипотеза – при наличие на средства. Както всички знаем, Националният доверителен екофонд се финансира по смисъла на Закона за опазване на околната среда, тоест в определени случаи, без гаранция, че ще постъпят средства, което означава на практика точка 3.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Но може ако има средства, да може да финансира и това.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Предприятието по управление на дейностите по опазване на околната среда се финансира по няколко линии. При постъпване на средства от ВиК дружеството чрез оперативна програма „Околна среда”. Те са с определени критерии, тоест няма как да им вменяваме и това. Не ми е ясно предложението като предложение, какво точно се предлага.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да се посочи откъде идва финансирането за новите точки които се въведоха току що с този закон, чл. 138, ал. 4 за дигите и след това – т 6, 7 и 8. Току що ни беше казано, че има начин откъде да се финансира. Това може да бъде посочено – че финансирането става по този ред и по този начин не се спори повече откъде идва финансирането за тези дейности. Това са дейности, които са изключително скъпи. Например, изграждане и поддържане на укрепителни и брегозащитни съоръжения по морския бряг за защита от вълновото въздействие. Нали може да си представите, че са много скъпи дейности. Трябва да бъде казано директно откъде идват. Току що ни казаха, че в следващия текст се посочва, че по друг ред минава финансирането. Защо да не се посочи, за да няма двусмислие, да се позовем откъде се извършва финансирането на тези дейности.
КОСТАДИН ЯЗОВ: И досега се финансира това нещо, или греша? Както досега се финансира, се занимава Изпълнителна агенция по хидромелиорации, която се финансира от догодина така или иначе те са пряк бенефициент по 125 и 126 мярка от развитие на селските райони, които се занимават точно с това. Това е записано, по смисъла на закона, по който се управляват те.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Една реплика. Това, че могат да бъдат финансирани по мярка еди коя си от оперативна програма не означава, че те ще бъдат финансирани, защото това е конкурентна среда кандидатства се с проекти и има ограничен бюджет на мярката. Така че, не бихме могли да разчитаме за финансиране на действия, свързани с изпълнение на ангажименти на страната – тук влизаме в територията на транспонирането на новата директива – и ангажименти на общините, да разчитаме изрично за финансиране от оперативни програми на конкурсно начало. Това е възможност, но не е опция.
Не знам дали обърнахте внимание, господин Тошев, на това, което каза колегата за § 132 в този законопроект за частта, където се правят корекции в Закона за защита при бедствия. Там е фиксирано как се финансират. При Националната програма за защита при бедствия.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Но това не включва укрепването на бреговете. Това не е бедствие. Няма как да се интерпретира като бедствие. Това е една рутинна дейност. Господин Алексиев, който е в Поморие, знае какво означава това – в морето се слагат допълнителни антиерозионни съоръжения, които пречат на ерозията и т.н. Това не може да се смята за бедствие и да се финансира по този ред или най-малкото не може да бъде поставено под въпрос, ако не е записано изрично в закона, че това влиза. Не можем просто по някаква аналогия да прилагаме текстове на закона, ако не са записани изрично, защото някой трябва да плати накрая, нали? Кой плаща, ако не е записано на какво основание. Ние не можем да третираме тази дейност като бедствие, просто няма как да стане това.
РОСИЦА ПЕТРОВА: Ще направя пак едно уточнение по отношение на Закона за защита при бедствия. Законът за защита при бедствия регламентира както дейностите на компетентните органи и постоянните комисии – общински, областни и държавни и след настъпване на бедствието. Законът при бедствия регламентира и оценката на риска, и превенцията за недопускане на бедствия. Точно по тази причина изменението, което е предложено, се състои в две алинеи. Частта наводнение от плановете за защита при бедствия се изготвя въз основа на плановете за управление на риска от наводнения, които се разработват при условията на Закона за водите, а мерките в тези планове за управление на риска от наводнение се включват в годишните планове за изпълнение на Програмата за защита при бедствия, в която е регламентирано как се финансира. Превантивните мерки включват абсолютно всички дейности, които биха предотвратили едно бедствие, включително морската абразия, ерозия и т.н. в частта „Наводнения”, в частта „Води”, защото има и други бедствия – в областта на здравеопазването и т.н.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Ерозията на морския бряг не е наводнение. Не смятам, че ако не се запише изрично, че това може да се прилага… Просто не е убедително това, което досега чух. Според мен трябва да е записано ясно, защото става въпрос за значителни финансови средства, които ще трябва да бъдат отпускани.
Не може по хипотези да се работи. Трябва да е ясно. Къде е записано? Нека да запишем тогава в този параграф 132.
ИВАН АЛЕКСИЕВ: Господин Тошев, Вие сте абсолютно прав, но тук говорим конкретно за бедствия и аварии. Това, което казвате за ерозия на морския бряг или за ерозия на речен бряг, там си има рутинни действия. Говоря конкретно за морския бряг, където тези действия са отразени в Закона за морските пространства. Там точно и ясно са определени действията, които трябва да извърши съответният кмет. Има си гражданска защита, уведомява се, прави се съответният протокол, геозащита, който отговаря точно за морските брегове, Басейнова дирекция и ако наистина се установи, че този бряг е ерозирал и е опасен, оттам вече започва процедурата по брегоукрепване на съответния бряг, който се финансира от държавата. Там точно и ясно е казано кой финансира това мероприятие. Така че, наистина, да не ги смесваме двете неща. Едното няма нищо общо с другото.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: В действащия чл. 139, ал. 1 се казва: „Хидротехническите и защитните съоръжения се поддържат от собственика или ползвателя, освен ако в разрешителното по чл. 50 или по договора не е уговорено друго.”, а в ал. 2 се предлага да се измени, че тези лица по ал. 1, тоест тези които прочетох, собствениците поддържат проводимостта на речното легло, диги, корекции на реки, дерета и други хидротехнически защитни съоръжения в съответствие с параметрите на преливните съоръжения на разстояние до 500 метра от язовирните стени. Собствениците ги поддържат. Кои са в случая собствениците на морския бряг?
ИВАН АЛЕКСИЕВ: За морския бряг Ви казвам веднага: изключителна държавна собственост.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Изключителната държавна собственост е донякъде, след това по-нататък вероятно…
ИВАН АЛЕКСИЕВ: Няма такова нещо, всичко е изключителна държавна собственост.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Изключителната държавна собственост се определя от Народното събрание,нали?
ИВАН АЛЕКСИЕВ: Да.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Това е вид публична държавна собственост.
ИВАН АЛЕКСИЕВ: Да. Няма общинска собственост, господин Тошев. Морският бряг, плажовете, всичко е изключителна държавна собственост.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Това е така по Конституция. Тя е изключителна държавна собственост.
ИВАН АЛЕКСИЕВ: Собственик е държавата, финансира мероприятието. Собственик е държавата.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Тоест, държавата финансира тези дейности.
ИВАН АЛЕКСИЕВ: Ясно е, че държавата. Тя е собственикът.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: По какъв начин ги финансира? Тук в текста въвеждаме нещо, което досега нямаше такова нещо – това е текстът на чл. 137. Изброени са какво включва защитата от вредното въздействие на водите. Включва седем точки. Към тези седем точки сега се добавят още три.
ИВАН АЛЕКСИЕВ: Укрепителни или брегозащитни съоръжения е по Закона за бедствия и аварии в случай на бедствия и аварии, а когато има ерозирал бряг, процедурата е съвсем друга. Там вече държавата със съответните експерти и специалисти, след като установи, че брегът наистина е ерозирал и самият бряг е застрашен и трябва да се укрепи, там се правят протоколи от Гражданска защита ГЕО защита Варна, Басейнова дирекция и оттам вече се финансира чрез държавата това брегоукрепително съоръжение. Но то няма нищо общо с това, което е записано тук. Тук е конкретно за бедствия и аварии, както, примерно, тази зима морето удари на няколко места морския бряг, кметовете реагираха, веднага тръгнаха камионите с инертните материали, с камъните да запушат пробойните. Направени са съответните протоколи и към комисията, която тогава беше за бедствия и аварии, а сега вече е Комисия за защита от наводнения, и държавата им превежда съответните средства. Това е регламентирано.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: В крайна сметка, това е в интерес на крайморските общини в най-голяма степен, нали така?
ИВАН АЛЕКСИЕВ: Да, но то е регламентирано, няма смисъл да се записва допълнително. Това искам да Ви обясня.
АСЕН ЛИЧЕВ: Това е едно доказателство колко е лош Законът за водите и всяка една следваща поправка колко го прави по-лош. Понеже той не се занимава с водите, а се занимава с води, собственост, собственост на земи съоръжения, собственост на съоръжения, с елементи, които са от структурата и стратегията за развитието на водния сектор. Така че както и Вие се обърквате, така и ние се объркаме. Аз ви предлагам: тези казуси наистина са спорни, не са изчистени в Закона за водите, но това не е фатално в момента. Това се урежда и по други закони. Специално вредното въздействие на водите около морското Черноморие е извън обхвата на този закон, но той се урежда по ЗУТ, например. Текстът, поправката, която виждате за поддържане на корабоплаването, сме я направили по предложение на колегите от АППД. Досега те са го правили пак за сметка от държавния бюджет. Аз бих казал, че дори да не се приемат тези поправки, които са вътре, ако това изчиства проблема с финансирането, е по-добре, отколкото да влизате в един непродуктивен спор. И все пак да ви дам някаква надежда. Ако наистина това правителство успее да направи тази стратегия за управление и развитие на водния сектор, би трябвало да очаквате някъде в началото на другата година да има един чисто нов Закон за водите. Така че ако може да направите компромис със собствената си съвест, просто някои неща ги преглътнете. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Това беше много окуражаващо, особено последното предложение. Господин Пейчев.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: В този дух искам да кажа: и аз щях да направя куп предложения като специалист в тази област, но се въздържах, защото разчитам, че до края на годината ще излезе тази стратегия и догодина наистина ще правим един съвсем нов закон, който наистина ще вкара в ред абсолютно всичко, свързано с водите. Затова считам, господин Тошев, че трябва да приемем нещата съвсем временно до Нова година, след което трябва да вложим усилията си и ще имаме големи проблеми при изработването на новия Закон за водите.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Бихте ли приели да прередактираме това предложение, което да гласи: „Средства за необходимост за извършване на дейностите по точка 3 се осигуряват от държавата.”
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Не пречи.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Не уточняваме как се осигуряват от държавата, но това означава, че не се осигуряват от общини, концесионери и т.н., а от държавата се финансира тази дейност.
ИВАН АЛЕКСИЕВ: Да, обаче аз ще Ви дам един конкретен пример. Сещате се какво ще се получи. Морският бряг е ерозирал на много места. Убеден съм, че в момента при така предложената редакция от Вас, ще завалят искания от кметове на морски общини да брегоукрепват за брегоукрепителни действия и така записано в закона, че се поемат от държавата, какво се получава? Кметовете казват: „Да, тук има ерозия, там има ерозия, на пето място има ерозия.” Правят искането си към държавата. Държавата казва: Няма пари, а бреговете не са чак толкова ерозирали. Има си процедура в други закони, където точно и ясно се определя дали този бряг трябва да се укрепи или не.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Това е друг въпрос дали ще се вземе решение да се извърши дейността. Тук спорим кой заплаща за тази дейност. Всички се обединяваме около това, че държавата плаща, не плащат други лица.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Господин Тошев, не се обединяваме и ще Ви кажа защо.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Останах с впечатление, че представителите на правителството твърдят, че всички тези дейности се финансират от държавата.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Представителите на Министерството на околната среда и водите се опитаха да ни обяснят в кои от сега действащите законодателни актове е разписано как такива дейности биха могли да бъдат финансирани по една или друга причина. Аз обаче ще изкажа мое лично мнение по това, което предлагате. Ако ние запишем в този закон – тук се абстрахирам от предложението да направим компромис със съвестта си – и ако ние запишем изрично, че средствата, необходими за извършване на дейностите по точка 3, се осигуряват от държавата и заковем такова изискване, то ние всъщност изчерпваме и напълно ликвидираме възможността примерно при следващ период на планиране на средства от европейски структурни фондове да можем да финансираме такъв тип проекти чрез външен финансов ресурс от Структурните фондове, защото бихме могли да го направим, случвало се е с програмите ФАР, примерно. Това се е случвало. Тоест, аз бих предпочела максимално гъвкави да бъдем в определянето на това как ще бъде финансирането.
Разбирам Вашето притеснение, че когато не е записано кой го финансира, никой не го финансира. Това е недостатък на много наши закони. За съжаление, е така. Тук сме изцяло в презумпцията, че тъй като въвеждаме една нова директива в Закона заводите, при положение, че фрагменти от тези дейности вече са предмет на друго законодателство у нас. Имаме Закона а бедствията, имаме Закона за устройство на територията, имаме Закона за Черноморското крайбрежие, имаме серия от други нормативни документи, които, макар и фрагментарно, но отбелязват кой финансира.
Така че моето мнение е да не бъдем много крайни и конкретни тук, защото тогава ние ограничаваме възможностите за финансиране с външен ресурс извън ресурса на държавата, ако ние посочим само държавата.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: В допълнение към дебатите дотук, да упомена чл. 196, 197 и 198 от настоящия текст на Закона за водите, където се съдържат подобни декларативни текстове във връзка с финансиране на мероприятия и проекти от такъв характер и да поясня следното. Благодаря за това, че подхванахте темата за програмирането на следващия програмен период. Това действително е приоритет. Стартират дейностите по програмирането и създаването на работни групи така, че да формулираме приоритетите за следващия програмен период, като несъмнено един от тях – по Оперативна програма „Околна среда” ще бъде превантивни дейности и дейности за борба с вредното въздействие на водите. В този смисъл, абсолютно реална и желана е хипотезата да привлечем европейско финансиране за подобни мероприятия.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Някой друг да допринесе към дискусията ни? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Тошев за създаване на точка 3 към § 70, който третира чл. 138 (§ 70 е огромен) за определяне кой осигурява средствата, необходими за посочените дейности…
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Това е модифицираният вариант.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Вие оттеглихте другия вариант. Сега предложението е от държавата.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: От държавата. Ако можем да добавим: „от държавата и фондове на Европейския съюз”. Общините нямат бюджет за такава дейност, освен Варна и Бургас може би.
ИВАН АЛЕКСИЕВ: След като се експлоатира черноморският бряг от съответните общини, трябва да полагат и съответните грижи за този бряг.Така че и те трябва да си носят отговорността. Това имах предвид като ви казах, че ако фиксираме само държавата, тогава много лесно кметът на съответната община бяга от отговорност, подава си едно заявление тук в съответното министерство, към Министерството на регионалното развитие и благоустройството например, и икономическа пари за укрепване на брега, защото е ерозирал. Отказвам му се поради липса напари и той го развява това писмо и казва: Ето, вижте, на мен държавата ми отказа, но тя е длъжна по закон. А къде са ангажиментите на съответния кмет на морска община?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Общината може да се ангажира за изпълнение на дейности, но за финансирането няма как да се ангажира.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Във връзка с реализацията на проекти, финансирани с европейски средства, изрично е изискването на Европейската комисия, което вече е наложено и като изискване към бенефициенти, общини следвайки принципа на допълняемост на безвъзмездното финансиране, осигурено от европейския бюджет, общините да осигуряват част от средствата под формата на съфинансиране. В този смисъл смятам, че действително не е редно да ограничаваме възможните източници за финансиране.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Последното предложение – господин Тошев оттегли първоначалното си предложение и сега предложението е в § 70 към чл. 138 да се създаде нова точка 3а със следния текст: „Точка 3а. „Средствата, необходими за извършване на дейностите по точка 3, се осигуряват от държавата и фондовете на Европейския съюз.” Това е Вашето предложение, господин Тошев, така ли?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Другите са оттеглени. Остава това предложение.Моля който е съгласен с предложението на господин Тошев за създаването на такава точка 3а, да гласува.
Гласуване: за – 2, против – няма, въздържали се – 11.
Не се приема предложението, господин Тошев.
Следва още едно Ваше предложение - стигнахме до стр. 66 - това е Ваше предложение относно същия огромен параграф 70. Тук се сблъскваме с това, че работната група предлага да се изясни в комисия волята на народния представител вносител на предложението. Къде виждате Вие създаването на точка 2а, към кой от членовете, които са на практика в този огромен параграф 70.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: То е посочено в буква „т”, 2а. Има точка 2, след нея – 2а е временна номерация.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Към кой член?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Това е параграф 70, точка 5, буква „б”,алинея 3 се създава нова точка 2а със следния текст… Това е същият параграф. По него имам още едно предложение.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Параграфът е огромен, господин Тошев и включва в себе си много членове.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: В чл. 140, точка 5, точка „б”, „ал. 3 се изменя така”. Там има точки 1, 2, 3, 4. След точка 2, където пише „премахване на израсналите във водното течение дървета, дънери, храсти, всички паднали или с опасност да паднат дървета”, да се създаде още една точка там, след тази, която да подчертае, тъй като при приложението на подобно изискване досега бяхме свидетели, например, в горното течение на Марица и другаде преди години бяха изсечени крайбрежните дървета, които са по бреговете на реката, които всъщност укрепват бреговете на реката и предпазват от ерозия. Целта на тези мерки е да се почисти коритото. Затова би трябвало изрично да се посочи, че не трябва да се изсичат дърветата по брега, а само тези, които са в коритото на реката, защото това се прилага превратно и води до изсичане на дърветата по бреговете на реките. Това води до допълнителна ерозия и става още по-зле, отколкото преди това. По този въпрос е дискутирано вече. Имало е обсъждания, че трябва да се направи нещо, за да не се изсичат и да се защитават бреговете на тези реки да се запазват бреговете им от ерозия, да се укрепват и да се защитава крайбрежната растителност. Това е първото ми предложение.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Изясни ли се на народните представители къде е? Ще Ви помоля да кажете и за другото Ви предложение къде го виждате.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Другото предложение е в ал. 5, същия член 140 Това е свързано с горното предложение. И то спира само до точка в1. Следващият текст не е мой. Не знам как е излязъл. От „6” надолу не съм го предложил аз. Моето предложение е от два реда: „Определя участъците за залесителни и други укрепителни противоерозионни дейности по бреговете на реките.”
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Къде е тази нова точка в1?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: В ал. 5 е.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: В ал. 4 е.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Става въпрос да се определят зоните, където трябва да се защитава тази растителност и да не се допуска тя да бъде унищожавана.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Разбирам Ви, господин Тошев. Проблемът ни в момента е да видим къде точно в този огромен параграф е Вашето предложение. Това е било проблем и на работната група.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: В алинея 4 е.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Ал. 4, точка 3, след буква „в”.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: След буква „в”, както казах в началото. Тук е допусната грешка, не е уточнено точно. В ал. 4 е, там, където се определя кои дървета да се премахнат, да се определи кои да не се пипат, за а може по този начин да постигнем това, че бреговете на реките да бъдат защитени, а коритата да бъдат почиствани, а не да се случи обратното. Това е причината да предложа тези две предложения.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Относно първото предложение, господин Тошев, не мисля, че там му е мястото. Алинея 3 от ЗИД казва: „Дейностите по чл. 138, ал. 4, т. 5. „Дейностите по чл. 138, ал. 4 означават постоянна защита. Включват: … 5. Поддържане проводимостта на речните легла.” Какво общо има с бреговете ерозията на реките?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Това е пряко свързано. Почистването на леглата трябва да бъде свързано и със защита на бреговете. Казах ви до какво се стигна, че интерпретацията на този текст доведе до изсичане на всички дървета по бреговете, което доведе до по-голяма ерозия. Занимавал съм се с този въпрос преди и ето сега е моментът да се обърне внимание на проблема.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Едното предложение на господин Тошев е за нова точка 2а, която е в алинея 3 на стр. 65. Това е първото предложение. То засяга опазване на бреговете на реките от ерозия, укрепване на бреговете и защита на крайбрежната растителност. Предполагам, че основанията са във връзка с това, че в много случаи, когато трябваше да бъдат почистени водните корита, всъщност се провеждаше сеч на крайбрежната растителност по бреговете. Това е основанието да направите такова предложение и то, според мен, е логично.
Второто предложение е в ал. 4, след точка 3, подточка „в” „Идентифицира и премахва дървета за премахване” и след това „определя участъците за залесителни и други укрепителни и противоерозионни дейности по бреговете на реките. – като „в1”. Двете предложения са свързани. Стана ясно на работната група? Да. Изяснихме и съображенията.
Искате становище на Министерството на околната среда и водите? Моля, Министерството на околната среда и водите – по предложенията на г-н Тошев.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Отново в синхрон с предишни наши коментари, ние смятаме, че това са дейности, които така или иначе са част от плановете за управление на речните басейни, но не виждаме някакви сериозни обструкции тези текстове да бъдат приети. Естествено, че те ще подпомогнат и нашите усилия да предотвратим подобни нерегламентирани действия по унищожаване на крайбрежна растителност. Имаме достатъчно проблеми, свързани включително и със стартирали наказателни процедури за случай като този.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Тоест, вие подкрепяте предложението на господин Тошев.
Ако няма други коментари и дискусии по предложенията?
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: По опазване на бреговете и реките от ерозия приемам предложението на г-н Тошев за защита на крайбрежната растителност извън обсега на високата вълна на реката, попадаща извън обсега на високата вълна. Да го запишем.
Какво имам предвид? Водните количества в една река, дере и т.н. се определят и регламентират съобразно хидроложкия режим, който е приет. Високата вълна представлява една процентна обезпеченост, която се явява на сто години веднъж. Ако вкараме един такъв термин, може би е по-добре да не го упоменаваме, защото ще стане много сложно за определяне. Отказвам се категорично.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Знам какво ще стане, с коя степен на обезпеченост. Ще се объркат много неща.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване предложенията на г-н Тошев, които току що бяха подкрепени и от Министерството на околната среда и водите за двете допълнения в ал. 3 и ал. 4. Моля, който е за, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Благодаря ви. Приети са предложенията на г-н Тошев по § 70. ще помоля да бъдат отразени в текста допълнително.
Предложение на народния представител Огнян Пейчев по § 70. Предлага се да бъде подкрепено. Подлагам на гласуване предложението. Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Подкрепено е.
Предложението на народния представител Фани Христова и група народни представители. Групата ни предлага да подкрепим предложението. Това са препратки.
Моля, който е съгласен да подкрепим предложението на народния представител Фани Христова и група народни представители, да гласува. Те са редакционни, препратки.
Благодаря.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
На стр. 73 отново има предложение на народния представител Фани Христова и група народни представители, чисто редакционно: думите „Европейската общност” да се заменят с „Европейския съюз”. Подкрепя се от работната група и от отдел „Европейско право”. Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Тук стигаме до това, че работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 70 и предлага на основание чл. 50, ал. 1 от Указа за прилагане на ЗНА, съдържанието на § 70 да се раздели на отделни параграфи – от § 78 до § 85. Тогава става както трябва.
Моля, първо да подкрепим това решение, § 70 да бъде раздробен на параграфи от § 78 до § 85. Благодаря ви.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Следват редакциите на параграфи от § 78 до § 85. (до стр. 81). Искам да отбележа непременно за протокола, че ще бъдат включени както одобрените предложения на народни представители, така и редакциите, които направихме. Ще бъдат инкорпорирани предложенията за допълнителни текстове, точките на г-н Тошев в ал. 3 и 4 на съответните места.
Моля, който е съгласен с предложения текст са направените редакции по гласуваните досега предложения за параграфи от § 78 до § 85 включително, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 71. Постъпило е предложение на народния представител Фани Христова и група народни представители. Предложено ни е да подкрепим предложението, да подкрепим и текста на вносителя. Как става това?
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Корекциите вече са отразени в алинея 2 и 3.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Корекциите са отразени по-горе, добре.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: А може би да го изпишем?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз ще помоля да изпишете редакция на параграфа, защото звучи нелогично, че ние приемаме предложението, но приемаме и текста на вносителя за § 71 и § 86. Ще бъде изписано съдържанието на новия § 86 с редакцията според предложението на народния представител.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: В редакцията да бъдат отразени корекциите.
Моля да гласуваме подкрепата на текста на вносителя за § 71, който става § 86 и ще бъде изписана редакцията на параграфа.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 72. Работната група предлага да подкрепим по принцип текста на вносителя за § 72, който става § 87 и предлага редакция.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Корекциите са само правни и технически.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: По тези чисто технически корекции, които са предмет на този параграф, има ли предложения? Няма.
Който е съгласен с предложената редакция на § 72, който става §87, моля да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 73. Предлага ни се да подкрепим текста на вносителя за § 73, който става § 88, да подкрепим текста на вносителя за § 74, който става §89.
По § 73, който става § 88 и § 74, който става § 89, има ли съображения? Предложения? Няма. Моля, който е съгласен да приемем текста на вносителя за параграфи 73 и 74, които стават съответно § 88 и 89, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 75. Господин Язов, заповядайте!
КОСТАДИН ЯЗОВ: Предлагам да добавим към правомощията и задълженията на директорите на „Басейнови дирекции” в чл. 155, ал. 1, нова точка 23, която да гласи:
Точка 23. Издава становище за допустимост на инвестиционни намерения за съответствията им с плана за управление на речния басейн и плана за управление на риска от наводнения.”
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Това е интересно предложение. Аз бих искал да го свържа с текста на чл. 146, защото този проблем аз засегнах даже в първото си изказване. Намира се на стр. 67. Действащия. „Забранява се разполагането на нови жилищни и вилни сгради и стопански постройки в заливаемите тераси на реките. „Басейнови дирекции” уведомяват органите, издаващи разрешение за строеж…” и т.н. Тук например се говори за нови жилищни и вилни сгради в зоната, която не трябва да има – говорим за „нови”. Какво значи нови?
Господин Язов в момента поставя въпрос ако някой в момента иска да има инвестиционни намерения, а в закона тук има една дума „нови жилищни сгради”, тоест, има някакви стари. От кой момент нататък се смятат за нови? Откъде изобщо дойде този въпрос? Има построени по времето на комунизма разни вили във водосборните зони на язовир Искър,например и в санитарно защитените зони и т.н. Те са вече построени. Никой не е имал куража, например да предложи да се махнат. Тук в този закон стои думата „нови”, която означава, че ако някой желае утре да построи не може, но ако я е построил вчера, това е възможно, нали е така? Защото сградата не е вече нова, тя е построена преди това, нали? Нови – от приемането на закона вероятно, обаче старите – не!? Поставям този проблем. Той е свързан с предложението на господин Язов, тъй като става въпрос за издаване на становище за допустимост на инвестиционни намерения, например, ако те попадат в зоната.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Като подкрепям предложението на г-н Язов, аз само се възползвам за да кажа, че има и друг проблем, но да предложа вносителите на законопроекта да помислят дали не може в Преходните разпоредби, където се дават дефиниции, да се изчисти този въпрос, защото така поставен, той е някак си много необичаен.
АСЕН ЛИЧЕВ: Аз ще коментирам по традиционен начин. Тук са две различни хипотези. Едната хипотеза въобще не води до предложението на уважаемия господин депутат и няма връзка с него. Предложението, което сега току що се прави в момента, цели да облекчи инвеститорите или тези, които имат намерение нещо да направят от гледна точка на това, да получат доказателство преди да са си хвърлили парите и да са дали парите за подготовка на документация на разрешителни за оценка на въздействие върху околната среда, да видят дали това е допустимо в съответствие с утвърдените планове за управление на речните басейни и целите за опазване на околната среда. Това е една стъпка, която досега липсваше да е разписана в закона, но която е голямо облекчение от тази гледна точка. Това, което господин Тошев засегна, всъщност няма нищо общо с това предложение, въобще нямат допирни точки тези две предложения. Според мен те даже не трябва да се смесват. Това е много интересно предложение. То всъщност синхронизира Закона за водите и със Закона за околната среда, със Закона за биологичното разнообразие, където има една подобна процедура за допустимост на инвестиционното намерение. Всъщност това предложение облагородява Закона за водите колкото може.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Господин Тошев, да разбирам ли, че Вие правите предложение сега за корекция на текст?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Първо, да отговоря на предложението на господин Язов? В моята мотивация посочих, че е добре да помислим за Преходните разпоредби, когато се дават дефиниции, за дефиниция, защото такава липсва в момента.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз ще Ви помоля когато стигнем до Преходните разпоредби да се върнем към този въпрос, а не да се връщаме сега.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да обърнем внимание на вносителите на законопроекта също да помислят дали не може да се сложи дефиниция точно там, за да се изясни какво значи нови жилищни и вилни сгради и стопански постройки.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Други коментари по предложението на г-н Язов? Няма. Господин Язов, аз ще Ви помоля да го прочетете още веднъж точно за протокола и да го предоставите на експертите. Подлагам на гласуване предложението за допълнителна точка 23 в § 75, чл. 155, ал. 1 да се добави нова точка 23.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Точка 23. „Издава становище за допустимост на инвестиционни намерения за съответствието им с плана за управление на речния басейн и плана за управление на риска от наводнения.”
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Подлагам на гласуване предложението на господин Язов за нова точка 23. Моля който е съгласен да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Моля да гласуваме целия § 75, който става § 90 с направеното предложение на г-н Язов, което вече приехме. Моля който е съгласен, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Благодаря ви.
Работната група предлага да създадем нов параграф 75а който става § 91 и който има характер на техническа препратка. Както виждате, в чл.135 се добавя ал. 1. Моля който е съгласен със създаването на нов § 75а, който става § 91, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Благодаря.
§ 76. Предлагам ви да подкрепим текста на вносителя за § 76, който става § 92, да подкрепим текста на вносителя за § 77, който става § 93, § 78, който става § 94, § 79, който става § 95, § 80, който става § 96 и § 81, който става § 97.
Има ли предложения, въпроси или коментари по тези параграфи? Няма.
Подлагам на гласуване да подкрепим текста на вносителя за параграфи от 76 до 81, които стават съответно параграфи от 92 до 97. Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Работната група ни предлага да се създаде § 81а, който става § 98 – техническа препратка. Моля който е съгласен, да гласува – с новия §98.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 82. Предлага да подкрепим текста на вносителя на § 82, който става § 99, § 83, който става § 100 да подкрепим текста на вносителя.
Съображения, въпроси за тези два параграфа? Няма.
Моля който е съгласен да подкрепим текста на вносителя за § 82, който става § 89 и § 83, който става § 100, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 84. Има предложение на народния представител Фани Христова и група народни представители. Предложението е редакционно. „Европейската общност” се заменя с „Европейският съюз”. Предложението е да подкрепим предложението и да подкрепим по принцип текста на вносителя с редакция, където е отразено предложението. Моля който е съгласен да приемем предложението на народния представител Фани Христова и група народни представители, да подкрепим по принцип текста на вносителя за § 84, който става § 101 с редакцията, която е посочена, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 85. Предлага се да подкрепим текста на вносителя за § 85, който става § 102. Съображения? Предложения? Няма. Моля който е съгласен да подкрепим текста на вносителя за § 85, който става § 102, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Предлага се създаването на нов параграф 85а, който става §103, който представлява техническа препратка. Моля който е съгласен със създаване на новия параграф, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 86. Предлагам ви да подкрепим текста на вносителя за § 86, който става § 104, на § 87, който става § 105. За двата параграфа има ли предложения, въпроси? Няма.
Моля, който е съгласен да подкрепим текста на вносителя за § 86 и 87, които стават параграфи 104 и 105, да гласуват.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 88. Предлага се да подкрепим по принцип текста на вносителя за § 88, който става § 106 с редакция. Становища? Няма. Моля който е съгласен да подкрепим по принцип текста на вносителя за § 88, който става § 106 с редакция, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 89. Предлагаме да бъде подкрепен § 89, който става § 107, да бъде подкрепен и § 90, който става § 108, да бъде подкрепен и § 91, който става § 109, § 92, който става § 110. Съображения? Няма.
Моля който е съгласен да подкрепим текста на вносителя за параграфи от 89 до 92, които стават съответно 107 до 110, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 93. Има постъпило предложение на народния представител Фани Христова и група народни представители. Предлагат ни да подкрепим предложението по принцип, да подкрепим по принцип текста на вносителя за § 93, който става § 111, с редакция.
Съображения? Няма.
Моля, който е съгласен да подкрепим предложението на Фани Христова и група народни представители по принцип и да подкрепим текста на вносителя по принцип за § 93, който става § 111, с редакцията, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 94. Предложението е да подкрепим текста на вносителя за § 94, който става § 112, да подкрепим текста на вносителя за § 95, който става § 113, да подкрепим текста на вносителя за § 96, който става § 114, да подкрепим текста на вносителя за § 97, който става § 115, да подкрепим текста на вносителя за § 98, който става § 116, да подкрепим текста на вносителя за § 99, който става § 117 и за § 100, който става § 118, също така за § 101, който става § 119.
Тоест предложението е да подкрепим текста на вносителя за параграфи от 94 до 101, които стават съответно параграфи от 101 до 119. Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 102. Има постъпило предложение на народния представител Аспарух Стаменов. Предложението на работната група е да подкрепим предложението на народния представител, да подкрепим по принцип текста на вносителя за § 102, който става § 120 и предлага редакция. Някакви становища, коментари?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Тук трябва да се уточни кой казва, че е технически невъзможно. Не може просто да е декларация и да кажем „Не може да стане”. Не е уточнено. Става въпрос за алинея 4, която предлага господин Стаменов.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Да, при техническа невъзможност.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Техническа невъзможност – тя се приема ей така, ноторно констатирана, известна и очевидна. Обаче може да се случи така, че да не се приложи правилно намерението на нашия колега и за това е добре да се каже „Констатирано от еди кого си”.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Техническата невъзможност е регламентирала съответните нормативни документи, свързани с изискванията за самия водомер и техническите изисквания при проектирането на този възел. Това са други разпоредби, така че аз не знам как ще ги регламентираме законово тези неща. Примерно, при монтирането на водомери се изисква да има прав участък от еди колко си за различните типове водомери.
АСПАРУХ СТАМЕНОВ: Тук основно става въпрос за водоизточници, които се намират високо в планината. Това са високопланински водоизточници, които нямат електрозахранване до тях и на които водостоците им са силно вертикални и водоизточници, които при поставяне на едно такова водомерно устройство на самия водоизточник се предполага, че той може да бъде замърсен от попаднали листа и няма техническо обслужване, което може да бъде извършено на определен период от време, както в другите нормални водоизточници. За такива водоизточници, които са изключение, се предлага водомерът да бъде поставен не където е водоизточникът, високо в планината, а долу ниско, където вече е самият резервоар. Това е характерът на предложението, което давам.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Идеята ми беше не да оспорвам това, защото го приемам, а да се каже: При техническа невъзможност, констатирана от органа по член еди кой си- тогава се пристъпва към тази процедура. Тоест, да се посочи кой казва, че е невъзможно. Може да се предложи от вносителя как да се допълни точно, но да се посочи кой казва, че е невъзможно.
АСПАРУХ СТАМЕНОВ: Смятам, че с разрешителното, с което всеки водоизточник се придружава, органът, който издава това разрешително, би могъл да бъде органът, който да упълномощава, вкарвайки този текст.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Не може ли да се запише: „с констативен протокол на органа…” по съответния член, който е издал разрешението за ползването на водоизточника, тоест, Басейнова дирекция ще я натоварим с още един ангажимент. И за пречиствателните станции, и за водоизточници се уточнява място на мониторинг. То е точно самото съоръжение.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Ще помоля експертите да кажат нещо по предложението.
АСПАРУХ СТАМЕНОВ: Прав е колегата Тошев. Някой трябва да каже кое техническо лице трябва да каже, че това е технически невъзможно там да бъде поставено.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Нека да чуем експертите, които да ни кажат как бихме могли да го формулираме.
АНЕТА ИВАНОВА (Дирекция „Управление на водите”): Това може да бъде констатирано двустранно - между Басейнова дирекция и експлоатацията, да се състави един констативен протокол, в който да се отрази възможността за монтиране на такова измервателно устройство и в случай, че се констатира, че не може при мястото на водовземането, басейновата дирекция да се съгласи в констативния протокол, че това място е подходящо да бъде, както е определено, в предложението, тоест, на напорния резервоар, който ще захранва хранителната тръба, на напорния резервоар, който ще захранва населеното място.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Трябва ни формулировка.
КОСТАДИН ЯЗОВ: „При техническа невъзможност, констатирана с двустранен протокол от заинтересуваните страни…” – и продължаваме: „за монтиране…” и т.н.
АСПАРУХ СТАМЕНОВ: Заинтересуваните страни са именно „Басейнови дирекции” и ВиК операторът.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Предложението на господин Дончев е логично. То е следното. „При техническа невъзможност за монтиране, поддръжка и контрол на измервателни устройства към повърхностни и подземни водоизточници, констатирана в двустранен протокол на заинтересуваните страни, се допуска монтажът им да се извърши на хранителната тръба, на напорния резервоар…” и т.н. Това е предложението за редакция във връзка с Вашата забележка, господин Тошев. Господин Стаменов?
АСПАРУХ СТАМЕНОВ: Съгласен съм, коректно е. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване предложението на г-н Стаменов с направената редакция. Моля, който е съгласен, да гласува. Прекъсвам гласуването. Тук има въпрос от експертите кои са заинтересуваните страни.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Ползвателят и разрешителят, защото ако запишем Басейнова дирекция, утре и ВиК дружеството и ще излезе, че и „Язовири и каскади” имат отношение към това, а не сме ги записали. Затова заинтересуваните страни са винаги две: ползвателят и разрешителят.
РЕПЛИКА: Тогава да го запишем така.
РЕПЛИКА: Органът, издаващ разрешителното и ползвателят.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Да се уточни кой прави констативния протокол.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Получи се нещо подобно: „При техническа невъзможност за монтиране поддръжка и контрол на измервателни устройства към повърхностни и подземни водоизточници, констатирана в двустранен протокол между органа, издаващ разрешително, и ползвателя, се допуска монтажът им да се извърши на хранителната тръба…” и т.н.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Много добре стана текстът.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Моля, който е съгласен с предложението на народния представител Аспарух Стаменов с направената редакция – допълнението, което прочетох, моля да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Благодаря.
Който е съгласен да подкрепим текста на вносителя за § 102, който става § 120 с редакция според предложението на г-н Стаменов и направеното допълнение, моля да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 103. Предлагам да го приемем, да подкрепим текста на вносителя и той да стане § 121. Който е за, моля да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 104. Има предложение на народния представител Любен Татарски, което е подкрепено от работната група, която ни предлага да подкрепим това предложение, да подкрепим текста на вносителя за § 104, който става § 122, с последваща редакция (която започва на стр .109 и свършва на стр. 110). Има ли въпроси?
АСЕН ЛИЧЕВ: Господин Татарски не е включил таксите, които ще събират от тези води – публично общинска собственост, към собствени приходи, а ги е пратил на „Басейновите дирекции”. Това ни се вижда много несправедливо. Затова предлагаме, или на Министерството на околната среда и водите, просто да бъде заменено, или по сметката на съответната община, или да измислите точно. Нека г-жа Петрова да ви каже формулировка, за да изпратим парите в общините пак.
РОСИЦА ПЕТРОВА: Предлагам ви текста, който е предложил господин Татарски да го добавим и в ал. 1, като сегашният текст, думите „или на Министерството на околната среда и водите” се заменят с думите „или на съответната община в случаите на издаване на разрешително за водовземане или за ползване на воден обект, общинска собственост.”
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Ясно ли е, колеги?
ТУНДЖАЙ НАИМОВ: В новата алинея се посочва точно в чии сметки ще ходят тези такси. Точка 4 посочва сметката на общината, искането й за общинска собственост.
РОСИЦА ПЕТРОВА: Новата алинея е административната такса, която е 100 лева – за издаване на разрешително, а не е таксата за водовземане и таксата за ползване на воден обект.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: В ал. 3 за таксите за разрешителни ги няма общините.
РОСИЦА ПЕТРОВА: В ал. 3 общините ги има, но това е административната такса за издаване на разрешителното.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Това е само едната такса.
РОСИЦА ПЕТРОВА: Таксата за водовземане и таксата за ползване на воден обект къде се превеждат, е регламентирано в ал. 1 на чл. 195а.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Стана ли ясно?
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: С предложението на Татарски се налага тази промяна, за да могат да влязат в бюджета на общината.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Погледнете алинея 1 на действащия закон, чл. 195, където пише „Таксите по чл. 194, ал. 1, т 1.3., както и глобите и имуществените санкции по този закон, наложени от органите по чл. еди кой си се заплащат по бюджетната сметка на Басейновата дирекция или на Министерството на околната среда и водите, посочена в…”. Предложението, което ние сега ще гласуваме, казва да отпадне „или Министерството на околната среда и водите” и остава само Басейновата дирекция.
ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Със създаването на новата алинея се конкретизира къде отиват тези такси. Точка 4 – общината за разрешителното и предложението на г-н Татарски казва „и разрешителното за водовземане или за ползване но воден обект”. Тези такси също отиват в бюджета на общината.
РОСИЦА ПЕТРОВА: Те си отиват в бюджета. Това са 100-те лева за издаване на разрешително, еднократно, таксата за издаване на разрешително, текста на алинеята.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Едното е административен акт.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Стана ли ясно? Още веднъж ще помоля за предложението как да редактираме текста.
РОСИЦА ПЕТРОВА: Първата точка да стане: „В ал. 1 думите „или на Министерството на околната среда и водите” да се заменят с думите „или на съответната община – в случаите на издаване на разрешително за водовземане или ползване на воден обект – общинска собственост”.
Прочетете текста на самото предложение: „в случаите на издаване” и продължава.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Получава се тавтология с това, което е в началото. Да остане само „общината”.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Текстът да стане: „по бюджетната сметка на Басейновата дирекция или на съответната община, посочена в: 1. разрешителното; 2. Наказателното постановление. И става точно.
РОСИЦА ПЕТРОВА: Не може да бъде така, защото разрешителни ще издава и директорът на АППД, разрешителни издава и министърът на околната среда и водите. Ако го запишем така, трябва да е ясно по коя сметка те двамата ще трябва да се записват.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Тогава не може да бъде там. Не може да се върже с препратката.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Тогава това остава за края на законопроекта.
РОСИЦА ПЕТРВА: Можем да напишем нова алинея за общините, поемаме ангажимента да я напишем заедно с колегите.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз искам да напомня на всички, най-вече на експертите от работната група, че каквото и да напишете вие допълнително като нова алинея, ние трябва да се съберем на заседание на комисията, за да го приемем.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Да продължим с другите текстове, да изгласуваме закона докрая и да се върнем само за това нещо, за да му намерим място.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Добре. Това, което оставяме, е § 104, който ще става § 122. Тук редакцията е неточна и остава за доуточнение.
§ 105. Предлагам ви да подкрепим текста на вносителя за § 105, който става § 123, да подкрепим текста на вносителя за § 106, който става § 124. Има ли забележки? Мнения? Няма. Моля, който е съгласен да подкрепим текста на вносителя за параграфи 105 и 106, които съответно стават параграфи 123 и 124.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 107. Предложението е § 107, който третира промени в чл. 198н, ал. 8, да отпадне. Това е становището на Министерството на околната среда и водите. Работната група се е съгласила.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Предложението на работната група за отпадането на параграфа е продиктувано от факта, че възприетият подход от вносителите на изброяване на закони и финалната част на всеки друг приложим акт не може да бъде възприета, защото, първо, това не са всички закони и второ, в законодателството не може да се използва тази обща неясна бланкетна разпоредба и на всеки друг приложим нормативен акт. Затова е по-добре да отпадне, за да не внесем неяснота в правоприлагането. Колегите от МОСВ го възприеха, както и колегата от МРРБ, който също беше на това мнение.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Това беше становището на „Правна дирекция” и основанието да се предложи § 107 да отпадне. Съображения?
РОСИЦА ПЕТРОВА: Министерството не възразява да отпадне.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Моля който е съгласен § 107 да отпадне, да гласува.
Гласуване: за – 12, против – няма, въздържали се – няма.
§ 108. Работната група ни предлага да подкрепим по принцип текста на вносителя и предлага редакция.
Няма становище. Моля, който е съгласен да приемем по принцип текста на вносителя за § 108, който става § 125 с предложената редакция, да гласува.
Гласуване: за – 12, против – няма, въздържали се – няма.
3 27 45
§ 109. Предлагам ви да подкрепим текста на вносителя за §109, който става § 126 и да подкрепим текста на вносителя за § 110, който става § 127, да подкрепим текста на вносителя за § 111, който става § 128, за § 112, който става § 129, за § 113, който става § 130, за § 114, който става § 131. Становища? Господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: § 110 вече е § 1 от Допълнителните разпоредби като дефиниции, ако смятаме да правим там допълнение.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Тошев, за напомнянето. Моля да гласуваме подкрепяме ли по принцип текста на вносителя за § 109, който става § 126. Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласуване: за – 12, против – няма, въздържали се – няма.
§ 110 засяга вече § 1 от Допълнителните разпоредби на действащия закон.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: …
АСЕН ЛИЧЕВ: Имаме предложение вместо да правим Преходни и заключителни разпоредби, да се върнете назад и да махнете прилагателното „нови” в текста на закона. Като махнете „нови” съоръжения, остава „безспорни”. Според нас ще е много по-добре, няма да има нищо спорно и няма да има нужда нищо да се обяснява.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Това е разумно предложение. Как гледате на него, колеги?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Това означава в точка 7, която гласи „Чл. 146, ал. 1, накрая се добавя, текстът да се преформулира и да гласи: „В точка 7, чл. 146, ал. 1, думата „нови” се заличава. Това означава, че се забранява … на … и други сгради. Какво става с тези, които съществуват?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: В действащия закон ал. 1 звучи: „Забранява се разполагането на нови жилищни и вилни сгради и стопански постройки в заливаемите тераси на реките.” Предложението което коментираме сега, е точка 7 от предложението за промени, в чл. 146, ал. 1 думата „нови” се заличава и накрая се добавя „и сервитута на хидротехническите съоръжения”. Съгласни ли сме?
РЕПЛИКИ: Да. Да.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Моля, който е съгласен с тази редакция по т. 7 в § 70, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: С това отпадна необходимостта от допълнителен текст в § 110, който третира § 1 от Допълнителните разпоредби. В такъв случай предлагам да подкрепим текста на вносителя за § 110, който става § 127 и § 111, който става § 128, § 112, който става § 129 и § 113, който става § 130 и § 114, който става § 131 (от параграфи 110 до 114, които стават съответно параграфи 127 до 131). Моля, който е съгласен да подкрепим текста на вносителя за тези параграфи с преномерацията, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 115. Предлага се да подкрепим по принцип текста на вносителя с редакция.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Искам да внеса една съвсем малка корекция в болтвания текст на комисията за параграф 115, който става § 132. Тъй като в тялото на този голям изменителен закон по параграфи, които се създават, имаме корекция на тези препратки, като за всеки случай ние визираме и тази редакция, но по-коректно е да запишем: „§ 132. В останалите текстове на закона:” и продължава с подточки 1 и 2. Защото това „навсякъде в закона” означава, че досега никъде не сме го пипали, а ние в дадени параграфи сме го отразили. По-коректно е параграфът да звучи „§ 132. В останалите текстове на закона:” и продължава това, което сме ви предложили като точки 1 и 2.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Имаме предложение за редакция на редакцията вече, тоест, текстът ще звучи: „§132. В останалите текстове на закона:” и по-нататък: „1. Думите „на органа…” и т.н. Моля, който е съгласен с това предложение и с направеното уточнение, моля да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Преходни и заключителни разпоредби, § 116 за наименованието – моля, който подкрепя наименованието, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 116. Предлага ни се да подкрепим по принцип текста на вносителя за § 116, който става § 133 и се предлага редакция.
Съображения, коментари? Няма.
Моля който е съгласен да приемем по принцип текста на вносителя за § 116, който става § 133 с предлаганата редакция, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 117. Предлагам да подкрепим текста на вносителя за § 117, който става § 134, да подкрепим текста на вносителя за § 118, който става §135, за § 119, който става § 136, за § 120, който става § 137, за § 121, който става § 138, за 122, който става § 139 и за § 123, който става § 140 и § 124, който става § 141. Някакви коментари? Няма коментари.
Моля, който е съгласен да подкрепим текста на вносителя за параграфи от 117 до § 124, които стават съответно параграфи 134 до 131 да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Има предложение на народния представител Фани Христова и група народни представители за създаване на нов параграф. Предложението се подкрепя по принцип от работната група, като се предлага да се създаде § 142. Разпоредбите на чл. 118, ал. 1 и ал. 5 и чл. 151, ал. 2, т. 2, буква „ц” се прилагат до влизането в сила на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 17. Някакъв коментар? Няма.
Благодаря ви. Който е съгласен със създаването на нов параграф 142 с предложения текст, да гласува.
Благодаря ви.
§ 125. имаме предложение на народния представител Аспарух Стаменов. Работната група е подкрепила предложението по т. 1, но не е подкрепила предложението по точка 2 и ни предлага редакция на текста на вносителя по § 125. Господин Стаменов, нещо да кажете?
АСПАРУХ СТАМЕНОВ: Аз се радвам, че работната група е подкрепила по принцип начина на измерване на водни количества, когато ВиК операторите нямат монтиран водомер и при положение, че се възприема такъв начин на мерене, аз съм сигурен че ВиК операторът не само една година, а и половин година няма да стои без да се монтира водомер, така че моето предложение за по-кратък срок, в който вменяваме на ВиК операторите да си монтират такива водомери, на практика е безпредметно и мога да си оттегля дори точката. Оттеглям си точката.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Оттегляте точката от предложението си за не по-късно от една година. В такъв случай предлагам да подкрепим Вашето предложение и да подкрепим по принцип текста на вносителя за § 125, който става § 143 с предложената редакция, по която Вие не възразявате.
Моля, който е съгласен да гласува.
§ 126. Предлагам ви да подкрепим текста на вносителя за § 126, който стана § 144. Моля, който подкрепя текста на вносителя за § 126, който става § 144, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 127. Има предложение за редакция на параграфа, който става § 145 с конкретизирана редакция. Ще се справят ли директорите на „Басейновите дирекции” за три месеца?
РОСИЦА ПЕТРОВА: С ефективно работеща администрация.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз малко се притеснявам за срок от три месеца, защото той е малък. Това е предложението и на Министерството на околната среда и водите. Моля, който е съгласен с подкрепата по принцип на текста на вносителя за § 127, който става § 145 и предложената редакция, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Постъпило е предложение на народния представител Фани Христова и група народни представители за създаване на нов параграф. Работната група е подкрепила предложението за създаване на нов параграф 127а, който става § 146 и има предложена редакция. Господин Язов?
КОСТАДИН ЯЗОВ: Да ви обясня какви са мотивите на това предложение. Разпоредбата въвежда еднакви критерии за всички инвеститори, независимо от етапа, на който се намира процедурата, както и възможността за контрол и оценка на състоянието на водния обект при издадените разрешителни. Тук в момента обаче правя изменение на цялото предложение, като то се състои в две точки. Първо, създават се нови алинеи 2, 3 и 4, които гласят:
Нова алинея 2. „Издадените до влизане в сила на първите планове за управление на речните басейни разрешителни за водовземане от повърхностни води и с цел добив на електроенергия се преразглеждат в срок до една година от влизане в сила на този закон във връзка със съответствието им с поставените ели за опазване на околната среда и мерките, определени в плана и изискванията на чл. 118ж, ал. 1.”
Нова алинея 3. „В случай, че при преразглеждането по алинея 2 се установят несъответствия в разрешителните, се изменят или се отменят по реда при условията на глава 4, раздел ІІІ и ІV.”
Нова алинея 4. „Отнемане на разрешителни в случаите по алинея 2 се допуска, когато до влизане в сила на Плана за управление на речните басейни не е издадено разрешение за строеж за изграждане на съоръженията по реда на Закона за устройство на територията.”
Като точка 2 от предложението е предложената алинея 2 да стане алинея 5.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря. Коментари?
АСЕН ЛИЧЕВ: Новото предложение, според мен, въвежда много повече яснота в иначе направеното предишно само в две алинеи. Тук дори не присъства повече критериалност, така че да не може да се злоупотребява с текста.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Някой друг желае ли да се изкаже? Това означава преразглеждане на издадените разрешителни до този момент, на всички, в рамките на една година и създава вероятността те да не бъдат подновени, подкрепени или продължени.
КОСТАДИН ЯЗОВ: …които не са в съответствие с плановете за управление на речните басейни.
РЕПЛИКА: И с „НАТУРА 2000”.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Има ли коментари? Ясно ли е предложението, касаещо създаването на новия параграф 127, който са редакцията на предложението вместо две алинеи, ще има пет алинеи. Господин Язов прочете текста на допълнителните алинеи, които се предлагат.
КОСТАДИН ЯЗОВ: Да допълня за яснота в алинея 5, която е старата, тоест окончателния текст. „Всички издадени до влизане в сила на този закон разрешителни, освен посочените в ал. 1 и 2, се привеждат в съответствие с изискванията на закона при първото им изменение или продължаване.”
Новата алинея 2, която гласи „Издадените до влизане в сила на първите планове за управление на речните басейни разрешителни за водовземане от повърхностни води с цел добив на електроенергия, се преразглеждат в срок до една година от влизане в сила на този закон във връзка със съответствието им с поставените цели за опазване на околната среда и мерките, определени в плана и изискванията по чл. 118ж, ал. 1”. Конкретизираме в ал. 5, досега действащата, посочените в ал. 1 и 2, тоест, не изключения, а добавяме ал. 2 към разглежданите случаи.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Коментари за този текст? Няма коментари. Няма съображения.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Язов за допълнителни алинеи в текста на новия § 146. Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласуване: за – 7, против – 4, въздържал се – 1.
Предложението се приема, като предложение на място на комисията.
Още веднъж ще ви помоля за гласуване на целия нов параграф 127а, който става § 146 с пет алинеи след направените предложения. Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласуване: за – 7, против – 4, въздържали се – 1.
§ 128. Предложението е да подкрепим текста на вносителя за § 128, който става § 147 с редакция, която е в края на стр. 132 и на стр. 133. Коментари? Въпроси? Предложения? Няма. Моля, който е съгласен да приемем по принцип текста на вносителя за § 128, който става § 147, с предложената редакция, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
§ 129. Предлагам ви да подкрепим текста на вносителя за § 129, който става § 148, да подкрепим текста на вносителя за § 130, който става § 149 и да подкрепим текста на вносителя за § 131, който става § 150, да подкрепим текста на вносителя за § 132, който става § 151, да подкрепим текста на вносителя за § 133, който става § 152. Моля ви, от параграфи 129 до 133, които съответно стават параграфи 148 до 152. Някакви забележки? Предложения? Допълнения? Няма.
Моля, който е съгласен да подкрепим текста на вносителя за параграфи от 129 до 133, които стават съответно параграфи 148 до 152, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 134. Предложена е редакция на параграфа, който се е наложила поради промените на номерацията. Както виждате, в първоначалния текст е посочен § 116 по вносител, който ще бъде § 133 в окончателния текст на законопроекта. Моля, който е съгласен с предложената редакция за § 134, който става § 153, да гласува.
Гласуване: за – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Има предложение на народния представител Огнян Пейчев.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: То е във връзка с текста, когато попътно се срещат минерални води.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: А тази точно фиксирана дата 23 юни 2009 г.?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Това беше от миналата година.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Това беше от миналата година от премахването на точно този текст. Тогава, когато се махна този текст за други, в тях не се включваше именно при намирането, ако попътните минерални води… и това е просто един пропуск, а тези минерални води когато тръгнат да се разкриват, едно разкриване на такова нещо става в рамките на една до две, до три години на един сондаж, който се извършва в рамките на 1000-1100 метра, а цената на един такъв сондаж върви между 600 – 700 – 800 лева на линеен метър може да достигне. По принцип това е смисълът. Тогава просто е премахнато и едни такива инвестиции на хората няма как да ги възстановят.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Този юридически спор за обратната сила, по принцип, Законът за нормативните актове предвижда в някои случаи да се разрешава въвеждане на обратна сила, но в случая ако някой е предприел действия преди да влезе този закон, няма как той да отговаря за нещо, което е направено преди да е съществувал този текст. Тук имаме юридически казус, който би трябвало да получи юридическа експертиза, преди да придадем обратна сила с една година. По принцип законите действат от момента на приемането нататък. Има изключения, предвидени със Закона за нормативните актове, обаче това е много специфичен случай и затова не съм сигурен, че може така леко да го приемем. Трябва да получим една експертиза по този текст.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Тошев. Ще ви помоля за коментар за обратната сила и конкретната дата, от която влиза в обратна сила.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Аргументите, които изложи пред вас уважаемият господин Тошев, са напълно основателни. Законите в Република България действат EksNum за в бъдеще, обратното действие на закона се дава в много редки случаи, когато не са настъпили неблагоприятни последици и не се засягат случаи, които вече са произвели действие. Така че аз мисля, че трябва да се въздържим от приемане на този текст, защото не ни е ясно за този период от една година и нещо в правната действителност, във фактическата действителност как стоят нещата. Така че може да накажем хора, които към момента са действали правомерно, оттам са се породили правни последици и след това нещата да не могат да се изяснят. Така че мисля, че трябва да се въздържим от тази норма. Споделям казаното от господин Тошев.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Министерството на околната среда и водите?
АСЕН ЛИЧЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, колеги, трябва да ви кажа, че не е регистриран в национален мащаб такъв проблем, който да се налага да бъде уреждан чрез закон. Това е от това, което имаме като информация в момента. По принцип тази разпоредба, която беше създадена тогава, с нищо не може да попречи на това, който и да иска да прави каквито и да е инвестиции, да достигне до каквато и да е минерална вода. Даже беше малко смешно, че това става непринудено, защото непринудено означава да бъде нарушен действащият закон. Той винаги, общо взето - и господин Пейчев знае, - че няма случайно търсене на минерална вода. Така че според мен дори и да не приемете този текст, с нищо няма да влошите положението на който и да е.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Други съображения, мнения? На практика предложението е да фиксираме действието на този закон с обратна дата от точно определена дата насам, само на този параграф от точно определена дата, без действително да знаем кой по какъв начин ще бъде засегнат от това действие. В момента ние нямаме представа, не можем да преценим как би се отразило това и на кого би въздействало. Някой има ли нещо да каже?
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Огнян Пейчев за създаването на нов § 135.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Оттеглям си предложението.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Оттеглено е предложението.
Връщаме се към страница 109. Много моля Министерството на околната среда и водите да ни предложи текст по казуса в § 104, който става § 122, в ал. 1 на чл. 195а.
РОСИЦА ПЕТРОВА: В крайна сметка се получи промяна почти на целия текст. В чл. 195а се правят следните изменения и допълнения. Точка 1 остава същата.
Създава се точка 2. Създава се нова алинея 2 със следния текст: „Ал. 2. Таксите по чл. 194, ал. 1, т. 1 и 2 за води и водни обекти публична общинска собственост, се заплащат по бюджетната сметка на общината, посочена в разрешителното, с което е предоставено правото за използване на водите.”
Досегашната алинея 2 става ал. 3.
Точка 4. създава се алинея 4 със следния текст – текста, който е текстът на алинея 3, новосъздадена.
В момента чл. 195а има две алинеи – 1 и 2. В ал. 1 правим промяна. Създаваме ал. 2 нова на мястото на съществуващата ал. 2, с нов текст, съществуващата ал. 2 става ал. 3 а предложената в изменението ал. 3 става ал. 4 и си остава същата. Новата алинея 3 гласи: „Таксите по чл. 194, ал. 1, т. 1 и 2”. Това е водовземане и ползване на воден обект… за води и водни обекти, публична общинска собственост се заплаща по бюджетната сметка на общината, посочено в разрешителното, с което е предоставено правото за използване на водите.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Когато законодателстваме така на крак, винаги има една опасност, тъй като имаме действащ текст с определен брой алинеи, ние в момента създаване алинея, а не знаем в тялото на закона някъде дали не се среща точно тази алинея 2, която става алинея 3. Затова ми се ще, ако уважаемите депутати приемат този текст, все пак да видим после на глобално търсене дали няма някакво позоваване, което да ни вкара в хипотеза някъде да се създава, да се актуализира препратка, да се размени нещо. Така че, имам тези опасения, приемете го по принцип, ако това е вашата воля, но да имаме грижата и вносителите, като разполагаме и ние с текста да видим, защото знам, че в момента са го решили. В цялото тяло на закона да се види това нещо. Като правна техника е добре.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Предлагам ви да приемем по принцип направеното предложение за текст за § 104, който става § 122, направеното предложение, като правя уговорката, че ще бъдат направени абсолютно всички проверки дали няма някакво застъпване или повторение или неточност от правно-техническа гледна точка. Ако се появи такъв проблем, аз ще помоля Правна дирекция да ни предложи текст с вариант и в оперативен ред на кратко заседание в някоя от почивките през следващата седмица да гласуваме, ако има редакция на този текст.Съгласни ли сте така, колеги? Тогава моля да гласувате предложения текст окончателно за § 104, който става § 122. По принцип го гласуваме с уговорката, че бихме могли да го прегласуваме.
Аз ви благодаря за търпението и волята за така обсъдения законопроект.
/Закрито – в 18.55 ч./

ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОСВ:
/И. Михайлова/
Стенограф: