1. Изслушване на информация от Министерството на околната среда и водите относно хода на изпълнение на оперативна програма „Околна среда”.
2. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 054-01-62, внесен от
н.п. Емил Димитров и група народни представители на 21.07.2010г. /за първо четене в комисията/.

---

ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Имаме кворум. Откривам днешното заседание на Постоянната комисия по околната среда и водите със следния дневен ред, който предлагам на вашето внимание:
1. Изслушване на информация от Министерство на околната среда и водите относно хода на изпълнение на оперативна програма „Околна среда”. Това е точка, която ние сами предложихме и благодаря на заместник-министър Василева, която се отзова толкова бързо. Всички имате пред себе си печатен материал за състоянието на работата по оперативната програма. Ще имаме възможност да видим и мултимедийна презентация за състоянието на работата по оперативната програма.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 054-01-62, внесен от н.п. Емил Димитров и група народни представители на 21 юли 2010 г. за разглеждане за първо четене в комисията. Виждам, че г-н Димитров е тук и ще има възможност да представи законопроекта от името на вносителите.
3. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 002-01-59, внесен от Министерски съвет на 6 юли 2010 г., за второ четене в комисия.
4. Разни.
Гости на нашето заседание са: заместник-министър на околната среда и водите Ивелина Василева, Малина Крумова – директор на дирекция „Кохезионна политика по околната среда”, Мариана Ласонова, изпълняващ длъжността директор на дирекция „Европейски международни проекти”.
По точка 2 очакваме заместник-министър Евдокия Манева и предполагам, че тук е г-н Георги Михайлов – началник на отдел „Качество на атмосферния въздух”.
Имаме участие и на представители на Министерството на земеделието и храните – проф. д-р Георги Костов – заместник-министър на земеделието и храните, г-н Красимир Каменов – заместник-изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по горите и г-жа Магдалена Станчева – началник-отдел в дирекция „Правни дейности” в Изпълнителната агенция по горите. Те ще се включат в работата на комисията по точка 2 на дневния ни ред.
Предложения или съображения по дневния ред има ли?
Напълно съзнавам, че дневният ред е доста натоварен, тъй като знам, че някои от колегите имат ангажименти. Моето работно предложение е поне да започнем четенето на второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, за да може да сме в един нормален ритъм, а да обърнем особено внимание на първата точка от дневния ни ред, която е специалното изслушване и съответно да разгледаме на първо четене законопроекта, който ни се предлага от група народни представители.
Други съображения? Няма.
Ако има по точка „Разни” някакви съобщения, моля колегите да ги направят сега, в началото на заседанието, за да използваме времето, докато се инсталира техниката за мултимедийната презентация. Няма такива предложения.
ПО ТОЧКА ПЪРВА:
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Преди всичко искам да благодаря за възможността да информирам Постоянната комисия по екология за напредъка по изпълнението на целите и задачите на оперативна програма „Околна среда”. На вашето внимание сме изпратили доклад, който в синтезиран вид представя напредъка към този момент. Накратко ще се опитам да ви запозная с основните моменти, касаещи изпълнението на оперативна програма „Околна среда”, както и изпълнението на проектите по Кохезионен фонд ИСПА, които също представляват интерес, предвид това, че сроковете са вече към края си. Освен това, това отново е програма, финансирана с европейски средства.
Като начало бих искала да ви уведомя за статуса към момента относно кумулативния напредък и финансовото изпълнение на оперативната програма. От началото на изпълнението на оперативна програма „Околна среда” до началото на този месец са обявени 19 процедури за набиране на проекти и предложения, 6 процедури на конкурентен подбор и 13 процедури на директно предоставяне.
Две процедури на конкурентен подбор са прекратени в началото на юли месец 2009 г. До края на 2010 г. предстои да бъдат обявени о ще 6 процедури – две по приоритетна ос 2 „Отпадъци” и четири – по приоритетна ос 3 „Биоразнообразие”.
Подадени са общо 649 проектни предложения до този момент, изпълняват се 212 по договора или заповеди за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, прекратени са 23 договора или заповеди за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. От 37 договора е оттеглено финансирането от програмата.
Ще пристъпя към подробна информация, касаеща всяка една от приоритетните оси. Преди това по отношение на усвояемостта и резултатите по финансовото изпълнение към този момент бих желала да ви информирам, че процентът на договореност на средствата спрямо бюджета на приоритетните оси към този момент е 28,15%, към 20 септември минахме 5-те процента извършени плащания спрямо бюджета на приоритетната ос, резултат, който, смятам, е изключително задоволителен, имайки предвид, че към юли месец м.г. резултатите бяха далеч по-незадоволителни. Що се отнася до размера на извършените плащания спрямо размера на договорените средства, там вече сме достигнали 18%, което отново считаме, че е един добър резултат към настоящия момент. Очакванията ни са, че до края на годината ще бъдат усвоени около 350 милиона лева разплатени средства по оперативната програма.
Сега вече, след като мисля, че имаме успех с материалите по визуализацията, бих могла да пристъпя към разглеждане на приоритетните оси по оперативна програма.
Приоритетна ос 1 „Води” може би най-коментираната след четирите приоритетни оси на оперативната програма.
Новото, което бих желала да докладвам на вашето внимание, са две текущи процедури, обявени от управляващия орган в съответствие с новите насоки, методология и корективните мерки, които бяха предприети от управляващия орган. Сред кандидатите, възможните бенефициенти по двете процедури са общините, които попадат сред 124-те приоритетни агломерации, съгласно подхода и методологията за подбора на проекти, а именно, агломерации, в които броят на еквивалент жителите надхвърля 10000.
Първата процедура беше обявена на 30 юни. Тя е за строителство в сектор „Води”. Бюджетът възлиза на 600 млн. лв., като крайният срок за кандидатстване е 20 февруари 2012 г., тоест това е т.нар. отворена процедура за директно предоставяне на средства, като потенциални получатели на тези средства са всяка една от приоритетните агломерации.
Втората процедура беше обявена на 18 август. Тя отново е с бюджет 600 млн. лв. Тя е предназначена за общини, които попадат в 124-те приоритетни агломерации, но имат ниска степен на готовност. Това са общини, които до този момент не са получавали финансиране за изготвяне на технически проекти за предпроектни проучвания, апликационни форми, финансово-икономически анализи, цялата подготвителна дейност, който предшества реализацията на инвестиционния проект. Поименно са посочени в списък 41 агломерации, които отговарят на тези критерии. Те попадат на територията на 36 общини.
Всички тези общини имат възможност да кандидатстват за финансиране отново за директно предоставяне на средства, като процедурата е двустепенна. На този етап те имат възможност да кандидатства за общия бюджет на очакваната инвестиция, като процесът, който сме възприели във взаимоотношенията с управляващия орган, според нас, ще доведе до ускоряване на процедурата и оптимизация на процесите, а именно: към момента на кандидатстване те подписват договор за безвъзмездно финансиране на общата предвидена бюджетна стойност на инвестицията, след което пристъпват към споразумения с управляващия орган за изпълнение на подготвителните дейности, а именно, аналитичната техническа част по подготовката на инвестиционния проект. Този процес се следи строго от междинното звено и управляващия орган и едва след одобрение на финалния вариант на проекта общините бенефициенти имат право да подпишат второ споразумение и вече да се ползват от възможността да реализират инвестиционните си проекти.
По този начин ще съкратим повторно кандидатстване след изготвянето на проекта и се надяваме, че ще ускорим процедурата по реализация на инвестиционните проекти. И двете отворени процедури за набиране на проектни предложения касаят реализация на проекти, които се очаква да финализират до края на 2014 г. – строителните дейности, имам предвид, което ще даде възможност гаранционният период да приключи до края на 2015 г. и в този смисъл да се вместим в сроковете на допустимост по оперативна програма „Околна среда”.
Що се отнася до договорите, които вече се изпълняват по преди стартирали процедури и подписани договори за безвъзмездно финансиране, те са 151 на брой, а общата стойност е около 902 млн. лв.
Подписани са и двата големи проекта на общините Враца и Габрово, одобрени от Европейската комисия в началото на тази година. Общата стойност на договорите възлиза на около 241 млн. лв.
Имаме вече и успешно приключили договори за изпълнение на инвестиционни проекти по оперативна програма „Околна среда” и 2 обекта, пуснати в експлоатация в общините Приморско и Сопот.
В резултат от корективните мерки които бяха предприети, знаете, след решението на управляващия комитет на оперативната програма, възприетата нова методология за подбор на проекти, нови критерии и комуникация с Европейската комисия, беше направен преглед и анализ на текущите договори. Дейностите са приключили и до момента имаме анексирани 142 броя договори, прекратени 18 договора и 26 договора с оттеглено финансиране. Тези мерки бяха предприети с цел постигане на икономическа ефективност, екологична и техническа целесъобразност и ограничение по отношение на обхвата на проектите, които могат да бъдат финансирани по ОВОС, а всичко това – в резултат на коментари, получени от страна на Европейската комисия и анализи, направени от управляващия орган.
Интерес сред общините бенефициенти представлява възможността да бъдат възстановени средства, които вече са заделени от тях по отношение дейности, свързани основно с технически помощи, от които е оттеглено финансирането от оперативната програма. В този смисъл беше сформирана работна група, състояща се от експерти от Министерство на околната среда и водите и Министерството на финансите, като целта е да се осигурят от националния бюджет средствата, необходими за възстановяване на направените до този момент разходи от общините. Средствата възлизат на около 8 млн. лв.
Преминаваме към приоритетна ос 2 „Отпадъци”, където имаме 2 текущи процедури. Изпратени са покани за изграждане на регионални системи във Видин и Бургас. Поканите са отправени към водещите общини. Процедурата за изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Видин има краен срок за подаване на проектно предложение 10 октомври, съответно за Бургас – 30 октомври, като предвидените бюджети за инвестициите в компонентите на системите за управление на отпадъци са съответно 19 млн. лв. и 40 млн. лв.
Предвижда се до края на годината да бъдат отворени още две процедури за директно предоставяне на средства. едната процедура е за регион „Малко Търново”. Очакваме поканата да бъда изготвена в максимално кратък срок след поредица от консултации, които се провеждат с общината, подготвяща своето проектопредложение и втора процедура, която ще бъде отправена към регионите Бяла, Варна, Велико Търново, Габрово, Добрич, Левски, Луковит, Плевен, Разлог, Самоков и Ямбол. Всички те имат вече висока степен на готовност и ще очакваме от тях скорошно представяне на проектните предложения, така че бързо да реализират своите проекти и да постигнем съответствие с екологичното законодателство, касаещо управлението на отпадъците. Общият финансов ресурс, осигурен за общините в тези региони, възлиза на 252 млн. лв.
Не споменах тук до този момент изпратените покани до общините. Това са поканите към община Перник за инвестиция на стойност 21 млн. лв., към община Ботевград – за инвестиция на стойност 11 млн. лв. и към Столична община за инвестиция на стойност 256 млн. лв. Двата първи проекта са в процес на оценка от управляващия орган на оперативна програма „Околна среда”, а по отношение на проекта на Столична община, който попада в категорията големи проекти, апликационната форма беше представена през месец април от Столична община на управляващия орган и след положителна оценка беше представена на Европейската комисия, която в момента оценява проектното предложение и тече стандартната процедура в съответствие с правилата на Европейската комисия.
Що се отнася до корективните мерки, касаещи приоритетна ос 2 „Отпадъци”, в резултат от анализите и мерките, предприети за проектите, финансирани по тази приоритетна ос, са анексирани 26 броя договори и са прекратени 2 договора, съответно – на общините Стражица и Видин. Към момента се изпълняват 33 договора за безвъзмездна финансова помощ. Общата им стойност е 20 млн. лв.
Приоритетна ос 3 „Биоразнообразие” обикновено остава извън вниманието на публиката, но в никакъв случай това не означава, че подценяваме значението на средствата, които са осигурени по тази приоритетна ос, за да се финансират дейности, касаещи привеждане в съответствие със законодателството в тази сфера. До края на годината предстои да бъдат обявени 4 процедури по тази приоритетна ос с осигурен финансов ресурс в размер на 41 млн. лв. Двете процедури ще бъдат на базата на конкурентен подбор с потенциални бенефициенти публични организации, структури на Министерство на околната среда и водите, неправителствени организации, като целите ще бъдат разработване на планове за управление на защитени зони за опазване на птици, които не се припокриват със зони за опазване на местообитания и опазване и възстановяване на биологичното разнообразие.
Също така се предвижда обявяването на две процедури за директно предоставяне на средства, а именно, проучвания, анализи и изследвания необходими за определянето на политиката и разработването на стратегически и програмни документи за опазване, спиране загубата и възстановяването на биоразнообразието и процедура, която е насочена към бенефициента изпълнител на Агенция по околна среда, бенефициент, който беше одобрен от мониторинговия комитет на оперативната програма и ще има възможност да получи директно безвъзмездни средства, за да реализира свои проекти. В тази приоритетна ос се изпълняват 29 договори за безвъзмездна финансова помощ на стойност над 56 млн. лв. До момента са анексирани 12 броя договора и са прекратени проектите на РИОСВ Плевен и Национален парк „Рила”.
По отношение на дейности, касаещи взаимоотношенията с бенефициентите, организация и институционално укрепване, бих желала да докладвам подобрените взаимоотношения между управляващ орган, междинно звено и бенефициентите. Ние възприехме практиката непрекъснато в ежеседмичен порядък да бъдат организирани консултации за кандидатите по приоритетните оси 1 и 2. Всеки четвъртък се организират информационни дни за бенефициентите на програмата, на които експертите от управляващия орган, дирекцията „Управление на водите”, както и други експерти са на разположение на бенефициентите, за да ги консултират по изготвените проектни предложения.
Възприехме практиката и с публикуването на интернет страницата на оперативната програма „Проекти на предстоящите обяви”, с цел още в най-ранен етап да бъдат те разгледани и коментирани от потенциалните бенефициенти, като коментарите, получени от тях се отразяват във финалните варианти.
Предстои информационна кампания за популяризиране на приоритетна ос 1 Сектор Води. Изготвен е информационен телевизионен клип, който ще бъде излъчен и по национални телевизии, а също така и обучения за бенефициентите, които са насочени както към общините като нашите най-големи бенефициенти, така и към регионалните звена на Министерство на околната среда и водите и неправителствените организации. Вече споменах и включването на Изпълнителна агенция по околната среда като конкретен бенефициент по приоритетна ос 3, която ще има възможност да получи безвъзмездна финансова помощ за теренни проучвания на разпространението на видове и оценка на състоянието на видове и хабитати.
На последния слайд можете да видите цифрите, които към този момент маркират финансовия напредък на оперативната програма. Може би тук е мястото да спомена, че по отношение на процедурите, свързани с предварителен контрол, с верификация на разходите имаме сериозен напредък по отношение на опростяване на процедури и изискване на по-малък набор документи от бенефициентите при отчитане на разходите, по-кратки срокове за верифициране и вече въведохме практиката плащания към бенефициентите да бъдат извършвани ежеседмично а не както досега – ежемесечно. Смятаме, че това до голяма степен ще облекчи общините, особено в настоящия нелек период на финансова криза и затруднения. Цифрите бяха споменати в началото на презентацията. Представени са на вашето внимание. Това са цифрите към 1 септември т.г., а към 20 септември вече минахме психологическата граница от 5% и съответно 18%.
С това приключвам краткото си експозе по отношение на напредъка по оперативна програма „Околна среда”.
Ако желаете, накратко да ви запозная с напредъка по програма ИСПА?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Бихте ли искали, колеги?
РЕПЛИКА: Не.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Имате думата за въпроси, коментари. Имаме възможност да чуем от първоизточника отговори на въпроси и коментари. Ако има въпроси, заповядайте!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господин заместник-министър, уважаеми колеги, може би точно защото срещу мен седи заместник-министърът на земеделието и горите и неговите сътрудници, аз ще започна с една сентенция в тази област. Мъдреците казват че ако се вгледаш в дървото, няма да може да видиш гората. И аз искам да Ви поздравя, госпожо заместник-министър, защото Вашата информация и писмения материал, който ни представихте като форма на информация и презентацията, дадоха общата картина, дадоха осите и съдържанието и по бенефициенти как се разпростира дейността и резултатите от този нов подход. На пръв поглед може да се създаде впечатлението, че картината е впечатляваща и фронтът се е разгърнал широко. Дано да е така! Обаче аз сега искам, като видях гората, да се вгледам в едно дърво, да видя неговото състояние. Аз видях гората и искам да видя състоянието на дърветата в гората. Гората изглежда добре.
Ще взема страница 4, последните три реда, където пише: Сред проектите в оценка попада и големият проект за изграждане на интегрирана система от съоръжения за третиране на битови отпадъци на Столична община на стойност 256 милиона. Разгърна се безпринципна полемика по този въпрос. Нужна ни е истината и аз бих искал, ако можем да получим списъка от въпроси, който е изпратила Европейската комисия и отговорите, които са дали компетентните органи, но това ще стане, разбира се, по-късно. Сега имам конкретен въпрос.
Какво съдържаше заданието, което беше дадено на компанията „Фихтнер”, каква промяна в правилата за кандидатстване, направена от предишното правителство доведе до необходимостта от преправяне на формуляра? Не може да хвърляме само оправдателни и замъгляващи и обвиняващи тези. Ето го конкретният въпрос. За 4 милиона какво трябваше да свърши „Фихтнер”, каква промяна в правилата за кандидатстване, извършена от предишното правителство, наложи преработка на формуляра за кандидатстване и толкова голяма ли е тази промяна от онази промяна, че да се оказваме неподготвени и недовършили работата днес? Това е първият въпрос.
Вторият въпрос е по ос 2 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на отпадъци”. Може да греша, но съм длъжен да го споделя. Струва ми се, че преди тези много години, когато независимо кое правителство и кой министър разработиха Националната стратегия за управление на отпадъците и познанието и практиката в Европа беше на друго ниво, дали не може да кажем, че всяко зло може да стане за добро при положение, че 28-те депа закъсняват, че може да бъдем наказани и т.н.? Не е ли моментът смело да преоценим новата ситуация и да се откажем да правим скъпоструващи депа за депониране на безценни суровини? Просто трябва да имаме смелостта и да кажем: преди 15 години беше така, планирахме го така. Обаче сега при новата ситуация, новите технологии – аз виждам, че вие говорите вече за по една клетка, говорите за съоръжения, които да ги съчетаем – нека да го обявим и нека да кажем: преразглеждаме стратегията и в съответствие с практиката и научните тенденции България, и това в диалог с Европейската комисия да го уточним, да го преразгледаме и да вървим към онова, което ни е необходимо, а не да бягаме сега срещу това, което вече е анахронизъм.
Последното – гледам тук най-различни публикации, понеже има журналисти – една голяма лекота, с която се говори за жители и за еквивалент жители. Ясно е на компетентните, че на едното мерната единица е брой, а на другото е грамове кислород, необходими за – знаете за какво – за полуразпада на еди какво си и т.н. Като говорите за 124 проекти, просто ако сте погледнали, да ни кажете мярата на съотношението, за да знаят поне журналистите като сменят едното с другото, дали са в предишните граници. Примерно, средно в тези 26 проекти като списъчният състав на населението е 10 хиляди жители , горе-долу колко е еквивалент жители. Знам колко е голяма разликата, знам, че зависи дали има месарница, дали има кланица и т.н., но да им го кажете, за да го знаят и повече да не подменят „жители” с „еквивалент жители”.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Божинов. Бяха доста пространни въпросите, така че, госпожо Василева, заповядайте за отговор; предполагам, че ще избегнат други следващи въпроси.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, госпожо председател. Пристъпвам – по реда на отправените въпроси.
Първият въпрос, който касае гората и насочване на вниманието към едно дърво, което всъщност е най-голямото дърво, тъй като това е най-големият проект, финансиран по оперативна програма „Околна среда”. Вие поискахте от мен да кажа истината. Проект за публикации имаше. От мен се искаше коментар. Аз не бих могла да коментирам нещо което не съответства на истината. Коментарите касаят някакви писма. Това, което мога да докладвам пред комисията, е вече казаното от мен, че тече стандартната процедура по оценка на проектното предложение. Стандартната процедура, възприета от Европейската комисия, изследвайки правилата на комисията, е следната. Държавата членка представя своето проектно предложение за т.нар. голям проект за оценка. Европейската комисия разполага с три месеца време, за да оцени апликационната форма. В момента, в който се появят запитвания, коментари, искания за допълнителна информация от страна на комисията, този срок престава да тече. До този момент са изпратени от комисията към държавата две такива писма. И по двете вече има изпратени отговори. Последният отговор по второто писмо, получено от нас на 18 август, изпратено на 12 август от комисията, бяха изпратени отговори онзи ден,, последния работен ден преди празника.
Вашият въпрос касаеше промяна в заданието, тоест, първо, в какво се състои заданието към „Фихтнер”. Заданието е доста комплексно. Преди да бъде търгувано и да бъде възложен договорът на консултанта „Фихтнер”, съгласувано с ДЖАСПЪРС като част от екшън плана на ДЖАСПЪРС и то съдържа следните задачи: изготвяне на подробно предпроектно проучване, изготвяне на опционален анализ с предложение за избрана алтернатива по отношение на технология и площадка, изготвяне на финансово-икономически анализи, изготвяне на апликационна форма, изготвяне на идейни проекти за съоръженията, които са компоненти на инвестиционния проект, изготвяне на тръжни процедури за възлагане на дейностите по изграждане на компонентите от интегрираната система.
По отношение на промяната в правилата аз, честно казано, не можах да разбера този въпрос.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Твърди се от най-отговорни хора, че „Фихтнер” си е свършил безупречно работата, обаче предишното правителство е променило правилата за кандидатстване и това е довело до нови обстоятелства, при което не е ясно дали „Фихтнер” или някой друг трябва да преправя формата, която той вече ни е бил изготвел в съответствие със заданието. Така ли е, или не е така? Кои са тези промени, които онова правителство е направило, които са наложили нова форма?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: За съжаление, не знам кого цитирате и откъде.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Цитирам заместник-кмета на София г-жа Бояджийска.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Това, което мога да предположа, е наличието на финансов ресурс може би, а именно, знаете, че основният проблем по изготвянето на проектното предложение беше осигуряването на наличен финансов ресурс с цел съфинансиране на безвъзмездните финансови средства, които ще бъдат осигурени по проекта. Във връзка с това беше направено промяна в механизма, във връзка с това беше прието и Постановление на Министерския съвет № 209 за осигуряване на допълнителни средства за общините за изграждане на допълнителни съоръжения към вече изградените регионални депа. Тоест, наличието на достатъчно финансов ресурс за изпълнение на целите на приоритетна ос 2 по оперативна програма „Околна среда” беше препятствието, което де факто беше преодоляно с усилията на правителството. Може би това…
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз защо Ви задавам така логически подредени въпросите? Защото ако получа въпросите, които са ви изпратили и отговорите, ще стане ясно дали Европейската комисия има претенции относно стойността на дейностите, оборудването и целесъобразността на взетите решения, защото това беше предмет на този диалог и предишното правителство с бенефициентите, в случая общината и хората, които е наела. Тогава имаше спор. Искам да го изясним, за да престанем да хабим енергия да се оправдаваме и обвиняваме, вместо да вършим работата. Ние в момента с това се занимаваме в България. Едните нападат другите, другите се оправдават и работата си стои. Ако постигнем съгласие, че ще си казваме какво е било и какво трябва да направим и насочим усилията нататък, ще бъде по-добре. Затова подредих така своите въпроси, защото съм присъствал на срещи, в които, ако е вярно това, което задават като претенции и въпроси Европейската комисия, за това се водеха разговорите и преди две години.
Нямам повече уточнения.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Ако позволите, само да допълня. В коментарите на комисията, по-скоро технически, се изисква допълнителна информация и аргументация за опционалния анализ и за анализа разходи/ползи от гледна точка на следването на т.нар. …ментален подход, което предполага включване на експлоатационните разходи, тоест ясно показване на експлоатационните разходи в анализа разходи/ползи. Коментарите на комисията по никакъв начин не поставят под въпрос стойността на инвестицията.
Ако позволите госпожа Крумова ще даде по-подробно разяснение на това, какво представлява анализът разходи/ползи.
КРУМОВА: По отношение на анализа разходи/ползи или коментарите на комисията, които имат финансово отражение, това е по-скоро методологичен проблем и не е наистина въпрос, който да е свързан със стойността на инвестицията, както заместник-министър Василева вече отбеляза. Тъй като има ново ръководство от 2998 година, в процеса на изготвянето на проектното предложение, който продължава доста дълго време, някои от новите елементи на ръководството не са били отчетени. Това е всъщност коментарът на комисията. Наистина, не става въпрос по никакъв начин за стойността и дали тя е целесъобразна спрямо заложените за постигане цели.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Добре. Ако видя въпросите и отговорите, ще се ориентирам и сам.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
По другите въпроси?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Вторият въпрос касаеше приоритетна ос 2 и постигането на съответствие с националната програма и европейското законодателство съответно. Въпросът беше не е ли моментът да се преоцени новата ситуация и наличието на нови технологии. Ние считаме, че предвид вече отминалите срокове за изграждане на съоръжения, които да съответстват на Директивата за отпадъци, реализацията на оперативна програма „Околна среда” в тази приоритетна ос може да продължи в този формат, тъй като, както споменахте, в проекта е предвидено изграждането на първа клетка от дебата за твърди битови отпадъци.
Независимо дали ще бъдат възприети други решения или прилагането на нови технологии и изграждането на друг тип съоръжения, винаги е необходимо и наличието на депо. Това ни дава времето, в което могат да бъдат организирани и по-сложни проекти, които не изключваме като възможност.
По отношение на броя на жителите спрямо броя на еквивалент жителите, обичайният фактор, с който може да се умножи броят на жителите, е 1,4. Както знаете, това зависи от икономическите дейности, които се развиват в региона от брой на домашните животни и т.н.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Тоест, значимо е, за да не го пренебрегваме и да кажем „едното е другото”. Това е.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Да.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Други въпроси? Аз имам един въпрос. Той засяга поведението, готовността и компетентността на бенефициентите по оперативната програма. Виждам, че има специално отделени средства по ос 1 на практика за бенефициенти, агломерации, които нямат подготвени проекти и това беше една от сериозните стъпки за промяна в общата философия на програмата. Дава ли резултат този подход и очаквате ли, че навреме ще има подготвени проекти по ос 1?
По проектите, по които вече се работи, наблюдават ли се сериозни нередности при изпълнението на проектите и може ли готовността за изпълнение на големи инфраструктурни проекти от бенефициентите да доведе до загуба на средства от програмата, или не, в смисъл – неефективно използване на всички ресурси. Ще има ли нужда към края на плановия период да се преориентират отново целите на програмата, ако се окаже, че посочените агломерации, бенефициентите в тези агломерации не покажат нужната готовност за подготовка и изпълнение на проектите?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря за въпросите.
По отношение на поведението и капацитета на бенефициентите аз смятам, че процесът на укрепване на капацитета както в управляващия орган, така и в бенефициентите, е текущ и действително се наблюдава напредък в тази посока. Споменах вече за информационните дни, които се провеждат регулярно, обученията, които сме предвидили и реализираме за нашите бенефициенти. Те целят действително даването на повече яснота и увереност, че могат да се справят с такъв тип сложни инфраструктурни проекти. Усилията на междинното звено и управляващия орган са в посока предоставянето на непрекъсната помощ, подкрепа, консултации на общините както по време на подготвителните дейности, подготвянето на проектните им предложения, така и по време на реализацията. Знаете, че наскоро беше прието и постановление на Министерски съвет за възможността да бъдат ангажирани и допълнително технически експерти, които ще подпомагат общините в конкретни експертни мнения и становища. Това, което наблюдаваме от страна на общините, е засилен интерес и мотивация да реализират своите проекти. В приоритетна ос 1 „Води” вече имаме представени от 10 общини комплект документи за получаване на предварително становище от управляващия орган с цел официално представяне на апликационната форма. До този момент 44 консултации са проведени с общини, с представители на 42 общини. На тези консултации присъстват членове на екипите за управление на проектите, които могат от първоизточника да почерпят информация. Другото, на което действително много държим, е тесният контакт с бенефициентите. Всяка една от общините има свой координатор, който е на разположение и може да ги подпомага в процеса на изпълнение.
Що се отнася до установени нередности, такива има. Те касаят основно проведени тръжни процедури от общините. Хубавото е, че с течение на времето и общините в ролята си на възложители по Закона за обществените поръчки придобиват повече знания в тази област и не допускат често допускани грешки – нещо за което се опитваме и да ги предупреждаваме. На тяхно разположение е и Методиката за финансови корекции, така че да могат да предотвратят подобни технически пропуски и грешки. В това отношение също се опитваме да помагаме, като идеята е на хоризонтално ниво от страна на централно координационно звено да бъдат изготвени и примерни тръжни досиета за различните типове възлагания за строителни дейности услуги и доставки, които да бъдат представени в полза на общините и да се избегнат подобни случаи, когато се налагат финансови корекции.
По отношение на евентуален остатъчен ресурс от оперативната програма мисля, че в това отношение имаме възможност, и не само възможност, а и шанс за по-малките населени места между 2 и 10 хиляди еквивалент жители, за които все пак имаме сериозна грижа това, което сме предвидили, е следващата 2011 г. да бъдат изготвени подобни критерии и методика, каквито бяха изготвени за населените места над 10 хиляди еквивалент жители, които да бъдат използвани при подготовка на проектни предложения и от страна на по-малките населени места. Тоест, ако има остатъчен ресурс по програмата, той ще бъде насочен към населени места между 2 и 10 хиляди еквивалент жители. Смятаме, че по този начин ще постигнем по-висок процент на усвояемост.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Други въпроси? Няма.
Аз много благодаря на заместник-министър Василева. Благоадря за презентацията. Пожелавам ви успех! Много е тежка програмата. Надявам се да се видим отново и тогава да имате да ни съобщите още по-добри новини. Така че, успех Ви желая!
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.

ПО ТОЧКА ВТОРА:
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Точка втора е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча № 054-01-62, внесен от Емил Делчев Димитров, Николай Тодоров Мелемов, Цветомир Цвятков Михов и Иван Тодоров Иванов на 21 юли 2010 г.
Законопроектът е разпределен на двете постоянни комисии – Комисия по земеделието и горите и Комисия по околната среда и водите. Тук сред нас е господин Димитров, един от вносителите, така че първо ще дам думата на него да представи мотивите за предложения законопроект.
Заповядайте, господин Димитров!
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, ще ви запозная с мотивите за този ЗИД, който сме внесли. За мечката и дивата коза има план за управление на популацията, който е одобрен от Европейската комисия и би трябвало да се изпълнява в България. Този план отчита състоянието на популацията и като бройка, и като качество и отчита възможността да има ползване, като под ползване освен отстрел разбирайте и разселване. Защо се наложи да внесем този законопроект? За да се управлява добре популацията и на мечката, и на дивата коза, тези мероприятия трябва да бъдат извършвани своевременно и от хора, които имат нужната квалификация. Нормално е след като тези животни са предимно на територията на държавни ловни стопанства и на национални паркове, след като горската система е съумяла да ги опази и тяхната популация да нараства, нормално за ползването на тези видове е основният, който го определя, да бъде този, който ги стопанисва. За тези които не знаят, България има една от най-стабилните популации на мечки в Европа. Единствено Румъния е с по-голяма популация, и то драстично по-голяма.
Какво се случваше в последните години?
На някои от местата, като Централни източни Родопи и Централна Стара планина, в района около Априлци, Севлиево, Габрово и Сахране от Казанлък, от юг на стара планина, се получи свръх популация на мечката, която свръхпопулация доведе дотам, че мечката за почна в търсене на храна да слиза по сметищата на населените места, по кошарите на хората, по пчелини и там неизбежно попада в конфликт с местното население, с домашните животни и т.н. Тоест, местата, където трябваше да се регулира тази популация, благодарение на бавна реакция – разберете ме правилно, не обвинявам Министерство на околната среда и водите, но на бавна реакция на негови чиновници се получи така, че разрешенията не бяха дадени навреме, не бяха дадени в оптималното количество за тези райони и оттам, за съжаление, последваха освен нападения над домашни животни, за съжаление, имаше и нещастни случаи с хора. Затова, по наше виждане, разрешителният режим за отстрел или за разселване на мечка, респ. и на дивата коза – тя също е с план за управление – би трябвало да бъде в компетентността на Министерството на земеделието и храните, респ. Агенцията по горите, тъй като там са хората, които са подготвени, които са на терена с тези животни, които познават популацията на определените места, познават техните навици и могат най-точно да преценят къде да се извърши това ползване.
Далеч съм от мисълта, че с този ЗИД изчерпваме перфектно цялата тема и точно затова направихме няколко неофициални срещи с Министерство на околната среда и водите и с Министерството на земеделието и храните и стигнахме до следното решение, което ще бъде отразено от нас между първо и второ четене. Решението би изглеждало така, разбира се, ако го подкрепят комисията и ако го подкрепят колегите в зала:
В началото на годината с точно установен срок (дали ще бъде до края на януари или до края на февруари) двамата министри – на околната среда и водите и на земеделието и храните съвместно ще определят квотата за ползване на тези два животински вида, като изрично ще бъде упоменато, че тя не може да надвишава позволеното от плана за управление на тези видове. След като двамата министри определят тази квота, след това Министерството на земеделието и храните, респ. Агенцията по горите, ще определи в кои свои поделения тоест в кои райони е нужно да бъде извършено такова ползване, като за по-добър контрол - както виждате, в предложението контролът остава при Министерство на околната среда и водите – за по-добър контрол ще бъде предложено (това ще предложим) когато бъдат разпределени тези квоти по райони или по държавни ловни стопанства, да бъдат уведомени за това нещо регионалните инспекции по опазване на околната среда, при издаване на разрешително за отстрел или за улавяне те също да бъдат уведомявани и след отстрел или улавяне да могат в рамките на някакво нормално време да проверят какво е отстреляно, дали отговаря на това, което се изисква по закон и това, което е написано в разрешението за отстрел. Тоест, искаме да дадем по-голяма оперативност при опазването и експлоатирането на популацията, а същевременно да запазим и нужния контрол – все пак са ценни видове, за да няма изкривяване от законите от правилата.
В заключение, искам да помоля всички колеги, включително от Министерство на околната среда и водите: недейте, моля ви се, да обяснявате как ще гоним мечките с шпрейове, защото, първо е несериозно и второ, не дай Боже някой да реши да пробва дали действат тези шпрейове. Уверявам ви, последствията ще бъдат трагични.
РЕПЛИКА: За мечките ли?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Няма да е за мечката, със сигурност. Ще остане шпреят и два чифта обувки. Така че, ще ви помоля да бъдем реалисти и да създадем нещо, което ще работи, така че хем да запазим добрите си популации хем местното население да няма притеснения в районите, където имаме свръхпопулация на мечката.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Димитров. Госпожо Манева или господин заместник-министър, имате ли да кажете нещо в допълнение на предложението на вносителя? Заповядайте!
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Благодаря. Тъй като предложението основно касае изменение на функциите на Министерство на околната среда и водите, ние сме подготвили становище по проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за лова и Закона за биологичното разнообразие. В интерес на истината, наистина доста сериозно разговаряхме по този въпрос, така че да не изпаднем в колизия с това, че мечката е защитен вид. Аз говоря само за мечката. Ще помоля наистина още веднъж да премислим текстовете, да се съберем и да говорим, защото не виждам защо дивата коза е намесена тук. Очевидно, ние имаме необходимост от подобряване на процедурите при регулиране числеността на мечките. Пример за това са неприятните инциденти, които бяха през тази година. Истина е, че в закона сега се предвижда регулирането на числеността да става на база на разрешение, издадено от министъра в рамките на квота. От една страна, се определя годишната квота. След това за всяко разрешение се събира междуведомствената комисия, която наброява около 30-ина члена, заседава безкрайно дълго. Очевидно е, че такава практика трябва да бъде променена и не може да продължава така.
Така че в този смисъл, желаейки от една страна да запазим всичките предимства, които има България като страна, богата на този защитен вид, в същото време да регулираме числеността така, че това да е една мярка, която да бъде използвана най-често при решаване на проблемите на хората, а такива проблеми има. Обсъждайки предложението, ние по принцип подкрепяме предложението, като се уточнихме за следното. Да, процедурата е такава, че ежегодно комисията, която е към Министерство на околната среда и водите на база на данни за числеността на популацията ще определяем квота за регулиране на популацията през съответната година. Тази квота ще се утвърждава от двамата министри заедно, тъй като самото наблюдение, най-непосредственото наблюдение на поведението и на числеността на популацията се извършва от горските стопанства и от ловните стопанства, те са на терена, докато ние имаме в 16-те инспекции по двама инспектора, които очевидно не могат да извършват тази функция.
Тази квота ще се предоставя на министъра на земеделието и храните, който на база на процедури и критерии ще разпределя разрешените за отстрел бройки между съответните ловни стопанства. Поставяше се въпрос да има възможност в определени това да правят и ловните дружинки, но това вече е работа на управлението по горите да прецени как точно ще разпредели кой ще извършва отстрела вече практически.
За всяко от издадените разрешения министерството ще бъде уведомявано, така че да имаме ние всичките правомощия които имаме по закон за контрол. Създаваме и една възможност извън определените бройки за регулиране, тоест предлагаме между първо и второ четене да се уточни и това при възникнали инциденти с хора да може незабавно да се издава разрешение. Това се наложи от практиката, която имахме в последните два случая с инциденти с хора. Там наистина трябва да се действа незабавно.
Когато коментираме необходимостта от усъвършенстване на процедурата, аз все пак искам всички да знаем, че в момента ние нямаме ясна представа за по пулация на мечките. Нямаме обективни данни. От една страна, твърди се, най-вече от служителите на горските стопанства, че имаме свръх популация, от друга страна, ние наистина нямаме обективни данни и в момента се извършват широкомащабни проучвания на числеността на мечките. Това, че се случиха тези инциденти, не е проблем само на свръхпопулация. Има и други фактори, които влияят, включително и проблемите със заетостта в тези райони, най-вече Родопите и селата около централния Балкан. Там хората поради въпроси с трудовата заетост, събират билки, горски плодове и навлизат в територии, в които по-рано никога не са навлизали, територии които са били на мечките и очевидно конфликтът расте и вероятно и в бъдеще ще съществува. Така че, ние трябва да го решаваме, но в подкрепа на необходимостта от решаване на тази процедура предпазливо да боравим с данните, защото наистина нямаме обективни данни. Може би имаше някаква грешка в коментара на господин Димитров. В националните паркове не е разрешено да се ловува, така че и за в бъдеще тази забрана…
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Извинявам се, че Ви прекъсвам, аз казвам, че там съществува популацията, а не че ще се ловува. Напълно съм наясно, че ловът в националните паркове е забранен.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Тоест, тези процедури не касаят територия.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Казвам, че популацията е съсредоточена в определени държавни ловни стопанства и в някои от националните паркове, не че там ще се ловува.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да, тази процедура няма да касае националните паркове, това е пояснението ми, за да предотвратим някак си въпроси, които могат да възникнат в народните представители.
Казах, че в момента на два тура ще направим в Родопите една засилена проверка на числеността на мечките, по няколко метода. Включително, ще помолим западни лаборатории – мисля, че холандска беше лабораторията, която ще наемем, за да се произнесе на база на ДНК проби за числеността. Така че всичко, което е необходимо като предпоставка за взимане на обективни решения и определяне на обективната бройка за всяка година ще бъде направено и както досега сме имали сътрудничество с Министерството на земеделието и храните, така и в бъдеще това ще продължава, с едно малко по-силно присъствие на органите на Министерството на земеделието и храните в този процес.
Мисля, че наистина трябва още веднъж да огледаме някои текстове и между първо и второ четене да уточним, тъй като господин Димитров говореше и за улавяне. Аз апелирам на този етап в записа за процедурата за разрешителви, който правим, да вклюваме само отсктрела, да не говорим за улавяне, тъй като това е още по-спорна процедура. То е улавяне и разселване. Започваме експеримент с разселване в Стара планина. Не знаем какви ще са последиците, защото и там не знаем каква е числеността на популацията, дали няма да предизвикаме итам някакъв конфликт. Затова нека да се насочим само към отстрела като метод за регулация и да не разширяваме обхвата на сегашната процедура и с улавянето и преместването. Така че, най-общо, принципно подкрепяме, споразумели сме се за процедура. Остава да изчистим словесния изказ на това, за което сме се разбрали.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева. Заместник-министър Костов, Вие нещо имате ли да кажете?
ГЕОРГИ КОСТОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз благодаря за положителното становище от Министерство на околната среда и водите, в което се подкрепят и мотивите за това, че тези, които са на терена и които се занимават реално със стопанисването на дивата мечка и дивата коза, в най-честия случай това са служителите на Агенцията по горите. За това, че имаме тези видове у нас защитени като едни от най-големите популации дори и в Европа, заслугата в годините е точно на тези служители, искам да го подчертая. От 1934 г. именно по предложение на тези служители този вид е защитен. Говоря за мечката.
Становището на министерството е, че подкрепяме изцяло внесения законопроект с някои чисто юридически бележки, които ще бъдат разгледани от юристите между първо и второ четене и смятам, че по този начин по-оперативно, по-бързо ще се извършва регулацията на популацията на дивата мечка там, където тя наистина може да застраши имуществото или живота на хората.
Разбира се, тук могат да се дебатират много неща по отношение на конфликта човек – природа. Но аз мисля, че в случая пълният отказ от регулация или почти пълен отказ от регулация, който в последните години доведе до тези случаи на нещастие, до смъртен случай, който имахме през тази година.
За сведение на уважаемите народни представители ще кажа, че има страни в Европа, където популацията на мечките, колкото и неточно да е определяна у нас, тя се смята за около 800 броя стабилно през последните години, горе-долу толкова се изчислява, за 2000 г. имаме по-точна, по призната методика … – страни, които имат по-малко традиции и по-малка популация, си позволяват за този общоевропейски защитен вид да извършат едно много сериозно ползване чрез отстрел, с което реализират и значителни приходи. За пример ще ви дам Хърватия, където популацията ще смята за около 600 бройки и годишният отстрел там надвишава 40 до 60, даже до 80 броя годишно което е показателно спрямо нашите, които имаме план за управление, който показва до около 10 броя, годишно през последните години не сме надхвърлили 5, а в последните две-три години се движи между 2 и 3 бройки.
С други думи, България е богата на природен ресурс и дайте все пак този природен ресурс понякога, когато той ни е добре дошъл, разумно ползван, в рамките на плана за управление, да не си губим и тези възможности които ще се получат чрез отстрел не само там, където е внесено задължително щета но и там където по линията на международния туризъм може да се вземе нещо допълнително, разбира се, само в разумните граници. Надявам се, че никой тук няма да ме обвини в лобизъм към тази дейност, тъй като аз самият не се занимавам и не ме влече тази дейност, ловът. Но казвам, на фона примерно на една Хърватия. Мога да дам и други примери.
Госпожа Манева каза нещо по отношение на дивата коза. Дивата коза, макар и с различна биология и екология, е на абсолютно същия режим. Аз мога да дам данни на уважаемите народни представители, с които да покажа, че популацията на дивата коза в Родопите е в най-добро състояние точно там, където се извършва най-активно стопанисване, благодарение на дейността на горските и на ловните стопанства. Тя е в най-добро състояние, за разлика от там – в националните паркове почти нищо не се прави, а навремето в Рила и Пирин бяха най-добрите и най-многобройните популации на дивата коза.
В този контекст смятам, че е резонно същият режим, както е за кафявата мечка, да се прилага, с оглед доброто и на популацията, и на разумното и известно ползване. Мога да посоча много факти – вие ги знаете – за бракониерски прояви през последните години. Често пъти тези бракониерски прояви остават нерегистрирани, ненаказани поради факта, че се извършват от хора, които могат да си го позволят високотехнологично, а високотехнологично означава: специално оборудвани коли, джипове, специално оборудвана техника с много бързо действие. Ако ние предлагаме един разумен брой, запазвайки плана за управление и популацията, тези хора, които могат да си го позволят по този начин, могат да си го позволят и по друг начин – да си платят легално, законно което ще бъде в интерес на всички страни и на контрола върху тази дейност.
Както казах, приемайки аргументите на Министерство на околната среда и водите, приемайки аргументите на вносителите, Министерството на земеделието и храните като цяло подкрепя законопроекта.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър. Колеги, имате думата. Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Мислех, че по този закон с госпожа Манева ще бъдем на едно мнение, но очевидно се разминаваме отново. Аз смятам, че тъй като и мечката, и дивата коза са защитени по този Закон за биологичното разнообразие и срещу Директива 92/43, ние не би следвало да променяме самия закон. Имаме система за отстрелване на мечки стръвници, когато те са стръвници и са опасни за хората или нанасят поражение върху добитъка. Това нещо съществува в момента и не се налага да се прави допълнително промяна в закона. А що се отнася до дивата коза, аз си спомням времето, когато имаше избиване на диви кози с бойно оръжие. Имаше такива случаи. Ето, виждам, че потвърждавате. Това беше едно отвратително деяние, което беше извършвано в Рила например на много места и доведе пракитчески до изчезване на популацията от дива коза. Там в момента популацията се увеличава защото очевидно са се взели някакви мерки, които са позволили това нещо, но пък дивата коза нито заплашва хората, нито нанася някакви други щети. Тя живее освен това в планините, където по-голямата част от тези планини са защитени зони. Не смятам също, че има нужда да се променя и режимът и за дивата коза. Затова бих искал нещата да останат както са до момента, като, разбира се, Министерство на околната среда и водите има възможност с подзаконов акт да си подобри системата по отношение на мечките ако те създават големи проблеми. Те имат система, която им позволява да разрешават отстрелване на такива опасни животни, но иначе това да стане част от една рутинна дейност и да стане промяна на закона, смятам, че не е необходимо и бих се противопоставил на предложеното изменение на закона, тъй като не смятам, че то е нужно.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Тошев. Има ли някой друг, колеги?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Тошев, тук вие говорите само за стръвници, а ние говорим са план за управление, говорим за ползване, както господин Костов спомена, включително и за стопанската част на този проблем. Искам да ви кажа, че ще Ви дам един пример. Откакто в Африка има организиран лов, Кения беше държавата и по всички данни – от сериозни издания, от научнопопулярни романи, Кения беше държавата с най-голямо природно богатство. Визирам големите и скъпи в международния лов животни, т.нар. Big five – голямата петорка: слон, носорог, лъв, леопард и къфърски бивол. Голяма част от приходите на Кения като държава идваха от този вид ловен туризъм, като съответно тя запазваше биоразнообразието си и ги имаше в предостатъчно количество. Защо? Защото го има стопанския интерес. Субектът, било то държавата, било концесионер, на който държавата е делегирала тези права, има интересът да развива тази популация, има интереса да я защитава от бракониери и съответно накрая той да получи своето възнаграждение за това. затова и държавата си получи нейното, че такива животни се експлоатират на тази територия.
Какво стана? Кения си забрани изцяло лова. Отпадна стопанският интерес в районите, където имаше отдадени от държавата концесии. Местното население започна да се изхранва, тоест, развихри се бракониерство в огромни размери. В момента се получава така, че в тези територии в Кения такива животни почти липсват вече. Животните останаха само в националните паркове Серенгети, Нгоро-Нгоро и подобните, където продължава да има охрана. Ето ви един пример как липсата на стопанска инициатива и на стопански интерес води до изчезване на тези видове.
От гледна точка на това, което казахте за бойно оръжие, съжалявам, че трябва да Ви опонирам, но такъв термин няма. Бойно оръжие може да е танк, самолет и т.н, не разбирам от военна техника. Просто искам да бъдем по-прецизни. В лова има два вида оръжие – нарезно и гладкоцевно. Задължително този лев се извършва с нарезно оръжие, ако това имате предвид като бойно, по простата причина, че то е прецизно и когато се води законен лов в рамките на правилата, това оръжие донякъде гарантира, че животното няма да си отиде ранено да се мъчи и т.н. Уверявам ви, че повечето бракониерства се извършват с втория вид – гладкоцевното оръжие, със сачми – ужасно вредна практика за дивеча – било той защитен или незащитен и ви уверявам, че дори нито един лиценз да не се издаде за мечка в България, примерно, пак ще бъдат убивани. По мои лични наблюдения – доста контактувам и с горски служители и с други ловци – в България се убиват над 50 мечки бракониерски в годината. Нека да направим така, че да убиваме 20, 30 или 10 , но да ги убиваме по законния начин, да ги убиваме там, където наистина популацията рискува да има проблем за местното население и по този начин в държавните ловни стопанства и в държавата респективно да постъпват и някакви приходи по линия на организирания ловен туризъм.
За козата – също. Стабилните популации са в района на Девин, в района на Кормисож, където има ползване, но където пак поради същия стопански интерес тези държавни ловни стопанства се грижат за популацията. За съжаление, в националните паркове мога да ви уверя, че се вихри бракониерство и бъдете сигурни, че не намеим ли механизъм да спрем това бракониерство, имам опасение, че много скоро козата ще изчезне от тези райони.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви благодаря, господин Димитров. Преди всичко искам да заявя на колегите конфликт на интереси. Аз съм ловец. Никога не съм ходила на лов за мечки. Въобще избягвам да стрелям по животни, но съм ловец, защото това ми позволява да стрелям. Изслушах много внимателно представянето на мотивите Ви, господин Димитров. Много внимателно изслушах позицията на Министерството на земеделието и храните и искам да обърна внимание на колегите от комисията и на гостите ни специално, че във Вашите изложения и мечката, и дивата коза се разглеждат като ресурс, от който бихме могли да печелим, който е предмет на стопанисване от горските стопанства. Нашата задача тук обаче в тази комисия е да разглеждаме и мечката, и дивата коза като богатство – биологично богатство, част от биологичното разнообразие на България, с което ние се гордеем. В никакъв случай не бих искала да противопоставям, не дай Боже, хората срещу мечките. Всички сме потресени от случаите, при които хора пострадаха. Оценяваме това, че не може да се допуска мечки да вредят на стопанства, на имоти, да застрашават здравето и живота на гражданите, на населението, но аз поне си направих труда да прочета няколко от сега действащите членове от Закона за биологичното разнообразие, според които Министерство на околната среда и водите носи сериозна отговорност за защитените видове.
В чл. 48 от сега действащия закон изрично са посочени изключенията от забраните и там изключения по ал. 1 – това са забраните за защитените видове, особено по приложение 3 – изключения по ал. 1 се допускат и е цитиран: „В интерес на защита на видовете от дивата флора и фауна и за запазване на природните местообитания, за предпазване от сериозно увреждане на селскостопански култури, добитък, гори, води, рибарници, дивечовъдни ферми и други видове имоти в интерес на общественото здраве и безопасност…” и т.н., няма да го чета, доста дълъг е чл. 48.
В чл. 48 от същия, сега действащия закон, е посочено какво се забранява да се прави с видовете от приложение № 3, където попадат и кафявата мечка. Между другото, ние имаме коментари от двете министерства, всички имат пред себе си писмените коментари, затова нес е спирам. Но продължава да стои въпросът за мен лично дали когато отговорностите се разпределят между двама министри процедурата по взимане на решение ще бъде по-добра. Това ли е начинът? Дали когато ние противопоставим биологичното разнообразие на стопанския интерес, бихме могли да получим по-добри резултати пир опазване на биологичното разнообразие и, разбира се, защита на стопанския интерес? Дали досега действащият Закон за биологичоно разнообразие не дава достатъчно права и функции и отговорности на Министерство на околната среда и водите както да защитава защитените биологични видове, така и да гарантира (както цитирах преди малко) и имотите и живота на българските граждани? С едно такова предложение ние какво правим? Даваме възможност на министъра на земеделието и храните да вземе решение по това, колко кафяви мечки и диви кози ще могат да бъдат отстреляни.
Така че, това са въпроси, които остават и след представените мотиви. Тези въпроси остават. С интерес изслушах госпожа Манева, която много самокритично каза, че може да се подобри процедурата. Приемам, че сигурно това е възможно – да се подобри процедурата. Но пак поставям въпроса: Считате ли, че когато отговорността се разпредели между двама министри, процедурата ще бъде облекчена?
Заповядайте, госпожо Манева!
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Искам да направя едно уточнение. И в момента се разрешава отстрелване на мечки не само когато мечката е стръвница. Планът за действие за управление на популацията на мечки и на диви кози предвижда ежегодно определяне на квота за регулация на числеността. На базата на тази определена квота за регулация, която и сега е по процедурата, която ние предвиждаме, ще се определя ежегодно на база на данни за популацията, следват следващите действия.
Досега това предложение за количествата, които могат да бъдат отстреляни през съответната година, се е правило от Националния съвет, в който участват и Министерството на земеделието и храните, и представители на ловците, и на различни общини и на неправителствени организации, общата численост е някъде около 15 мечки на година. Тази процедура ще се запази. След като комисията определи бройката на база на данните, тя ще предлага, само че на двамата министри и двамата министри с една обща заповед ще определят съответната квота за годината.
Кое беше недоброто досега? Тоест регулация на числеността е допустима, съгласно всичките правила, конвенции и т.н. Не става дума, още веднъж повтарям, само при някакви нарушения, при изядени пчелини, животни и т.н., а става дума за регулация на числеността, тъй като от гледна точка на природозащитата, включително това се потвърждава и от неправителствените организации, регулацията на числеността е в интерес на запазване на една жизнена популация, защото в противен случай могат да се получат най-различни отклонения, включително сериозен конфликт с населението, който може да доведе до ексцесии, в които ние не можем да се намесим и ще сме с много закъсняла реакция. Така че, в това отношение по бройката за регулация нямаме конфликти с неправителствените организации.
Оттук нататък какво се случваше през последните години? Например, миналата година сме имали, а и тази година - тази година е малко по-голяма числеността на отстреляните мечки, - но миналата година при определена квота от 15 мечки са издадени разрешения за 7, а действително отстреляните са 4, тъй като следващата процедура предвижда за всеки отделен случай да се събира информация и да се взима отделно решение. Ние като ведомство не разполагаме с тази информация, която се събира. Събираме от ловни стопанства и от най-различни места, удовлетворяваме претенции, по които трудно бихме защитили компетенция. От тази гледна точка, вече за конкретното решение в кое ловно стопанство на кое място да стане отстрелването, тук винаги по-компетентни са били земеделието. Затова ние казваме, че в рамките на тази квота, която ще бъде обективно определена и която може да се контролира и от обществеността, защото ние имаме представители на обществеността в комисията, вече оперативното разпределение на квотите става от министър на земеделието, който отговаря и управлява звената които по същество могат да осъществят този процес. Тук вече със своите действия министърът на земеделието може да удовлетвори определени стопански функции на различни ловни стопанства, съобразени с приходи, които те трябва да имат. Това са неща, които вече министърът на земеделието като аргументи ще включи в своята процедура, когато дефинира условията за реализацията на конкретното разрешение.
Така че, от тази гледна точка това е подобрението на процедурата – една много по-голяма оперативност и е очевидно, че тази квота в бъдеще ще бъде изпълнявана, когато оперативната работа е в ръцете на Министерството на земеделието и храните.
От гледна точка на опазването на биоразнообразието най-важното е как се определя общата квота за годината и там да има сериозна отговорност и на Министерство на околната среда и водите, и на природозащитните организации, и на всички, които имаме интерес да знаем действително каква е популацията и какво може да се направи така, че тя да бъде напълно запазена.
Така че, не мисля, че ние правим кой знае колко голяма промяна в процедурата.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева. Вие защитихте и от гледна точка на сега действащия закон вносителите.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Госпожо председател, не зная Вие на шега ли обявихте и декларирахте конфликт на интереси, защото ако е на шега, е добре, но ако е сериозно, това означава, че когато гледахме Закона за движение по пътищата, не сте декларирали конфликт, а кон имате шофьорска книжка и като гледаме Закона за етажната собственост, ако имате апартамент…
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз много обичам да се шегувам със Закона за конфликт на интереси, но той има тенденцията да се разпростира върху целия ни живот. Така че самият факт, че ние с Вас си говорим, вече е конфликт на интереси.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря за уточнението.
Искам да благодаря на заместник-министър Манева за коректно поднесеното мнение, защото наистина е коректно поднесено и засяга всички аспекти на темата.
В заключение ще кажа, че мисля, че между първо и второ четене ако някъде считаме, че нещо не е доуточнено или има опасност да бъде изкривено, да изчистим текстовете между първо и второ четене.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви благодаря. Действително, благодаря на заместник-министър Манева, ще ме извините като вносител, но мотивите, които тя предложи днес, тежат много повече от мотивите, които са приложени към законопроекта, поне когато става дума за Комисията по околна среда и води и когато става дума за процедура, при която се гарантира и защитата на защитени биологични видове.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Можем ли да направим и така, че за да има и контрол на обществеността, за да не бъдем заподозрени, че определяме квоти тенденциозно, предложението на комисията на база на политиката на за управление определя годишните квоти, да бъде обществено достъпно, то да се качва на страницата на министерството, да имаме възможността за реакция на хората, така че отвсякъде да гарантираме защита на вида и в същото време да балансираме интересите на всички участници в този процес.
ГЕОРГИ КОСТОВ: Най-напред благодаря на госпожа Манева, която не внесе мотиви – искам да поправя, тя обясни процедурата, тоест, процедурата по която се извършва отстрел и регулация на мечката и на дивата коза е тази, която беше казана. В една национална комисия предложенията към националната комисия идват от Изпълнителната агенция по горите и от други заинтересувани лица. Те ги разглеждат, виждат плана за управление и дават становище за броя на животните, след което това становище е свързано с издаването на разрешително и от Министерство на околната среда и водите. Досега е така. Госпожа Манева коректно обясни, че Министерството на земеделието и храните или по-скоро Изпълнителна агенция по горите най-добре знае къде и кога оперативно най-правилно ще бъде да се бъдат издадени тези разрешителни. В това отношение още веднъж благодаря за коректността и смятам, че мотивите, които са записани от вносителите заедно с допълненията, които са официално от нашето министерство, са достатъчно ясни и коректни, тъй като те не променят тези наредби, тъй като дейността на тази комисия е по наредба по Закона за биологичното разнообразие отива и това предложение за публичност и за вдигане на всички нейни решения на сайта и т.н. В тази комисия участват ви представители на Зелените движения на неправителствените организации. Така че смятам, че няма никакъв конфликт между двете ведомства.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин Пейчев!
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Първо, искам лично да благодаря на госпожа Манева, тъй като на мен до момента на нейното изказване бях в пълна неяснота по тия въпроси и искам лично да й благодаря още веднъж. Но остава открит въпросът, който тя постави, за дивата коза. Искам да чуя мнението на вносителя оттегля ли този въпрос за дивата коза, или остава в предложението, тъй като не мога да намеря там връзката и мотивите.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Не оттегляме предложението за дивата коза. Този законопроект не коментира кой от двата вида е опасен за хората, а коментира правилната експлоатация, тоест по-скоро правилното управление и правилната регулация на популацията. По същия начин Министерство на околната среда и водите си запазва контрола върху управлението на тази популация. Просто даваме на експертите в горите възможност по-оперативно да го правят.
Благодаря.
ГЕОРГИ КОСТОВ: Давам следния отговор на Вашия въпрос. Ако съответната комисия за годината прецени, че трябва да бъдат отстреляни за регулация на популацията на дивата коза две или три кози, то Министерството на земеделието и храните, в частност, Изпълнителната агенция по горите, ще изпълнят тази бройка на най-подходящото място на най-подходящото време, защото не по всяко време това е възможно.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Искам да допълня. Това е от практиката. Така или иначе, човекът се е намесил в природата вече. Ние сме урбанизирали голяма част от териториите. Така или иначе, не можем да оставим тези животински видове казано грубо, на самотек. Специално за козата ще ви кажа какво имам предвид. Също като мечката, там мъжкият, възрастният индивид не допуска – обяснявам го на популярен език, не всички са длъжни…
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Ние сме лаици в тази област.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Най-възрастният индивид завзема най-добрата територия и се стреми да оплоди колкото може повече женски. В много от тези случаи възрастният индивид вече не е в състояние да опложда , но той продължава да държи територията и да не допуска младите перспективни мъжки до женските. Тогава вече служителите на тези стопанства трябва да извадят точно този индивид. Искам с това да допълня това, което ви казах защо и дивата коза е там. Просто налага се специалистите да работят по популацията и, както виждате те са в добро състояние.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Заповядайте, господин Язов!
КОСТАДИН ЯЗОВ: Благодаря Ви, господин председател. Да тръгнем вече към приключване, защото в крайна сметка ще се появяват още въпросчета и въпросчета. Искам да чуя от господин Димитров освен като вносител и като заместник-председател на Земеделската комисия, понеже по реда на нашия правилник те са водещи в този законопроект, а частично и в основи – наш закон, ангажимент, че ще бъдат съобразени забележките на Министерство на околната среда и водите, които изтъкнаха тук и допълнителни, които казаха, както и тези, които са ни пратили, както и тези на Министерството на земеделието и храните, в които в точка 2 се казва, че обръща внимание, а в законопроекта не става ясно дали се има предвид семейство мечка или кафява мечка или и двете – всичките тези, просто като ангажимент, господин Димитров, че като заместник-председател на Земеделската комисия, която е водеща и ще гледа законопроекта на второ четене.
Благодаря.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Както декларирах още докато обяснявах мотивите за внесения ЗИД, казах ви, че сме имали вече разговори с двете министерства и неслучайно ви казах, че това ще бъде коригирано между първо и второ четене и аз ще го внеса, така че отпада като проблем.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Аз мисля, че по отношение на дивата коза проблемът е в това, че няма нито една дума, казана в мотивите за дивата коза и неслучайно на трето място бележката на Министерството на земеделието и храните е да се допълнят тези мотиви. Сега аз благодаря на всички онези, които допълниха мотива за промените за дивата коза и вече съм убеден и ще гласувам и за мечката, и за козата.
Благодаря.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Наша грешка е, че липсваше в мотивите. Мисля, че се постарахме отчасти да изясним темата.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Господин Тошев, заповядайте!
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Дивата коза е много дребен вид и досега е оцелял, без никой да се е месил в начина на нейното размножаване. Тоест, преди още да възникне човешката цивилизация те са се размножавали по същия начин и са дошли до наше време. Едва сега започва да бъде застрашен този вид, тъй като се избива. Оръжието, което имах предвид, е оръжие от армията, а не е ловно оръжие. Това е известно на тези тук, които са се занимавали, специално за Рила, е известно. Дори не бяха прибирани след това застреляните животни. Някой за удоволствие е стрелял с бойно оръжие и така постепенно изчезна популацията в Рила. Ще се радвам, ако отново можем да виждаме диви кози в Рила. Затоав по-добре да не отиваме към разрешаване на лов на диви кози,да окато сме убедени, че популацията все още трябва да бъде увеличена и че трябва да се размножават дивите кози.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, има ли други въпроси? Като обобщение, внесеният законопроект просто налага едно становище на една задължителна симбиоза може би между министерствата на околната среда и на земеделието и храните по повод на така представените теми. То е в интерес и на запазването на тези застрашени видове, които бяха представени. Предлагам тогава да прекратим дебатите и да минем към гласуване. Заповядайте, колеги, гласуваме. Който е „за”, ако обича, да гласува!
Гласуване: За – 9, против – 2 , въздържали се – 3. Законът се приема.
Колеги, има още една точка. Искам да чуя вашето становище да продължим ли със Закона за чистотата на атмосферния въздух или да го оставим за другото заседание?
РЕПЛИКА: Няма кворум.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Тогава продължаваме на следващото заседание със Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Закривам заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НА КОСВ:
/И.Михайлова/
Стенограф: