Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
30/09/2010
ДНЕВЕН РЕД:
1.. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 002-01-59, внесен от МС на 06.07.2010г. /за второ четене в комисията/.
2. Разни.
***
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Откривам заседанието на комисията. Имаме кворум. Днешният дневен ред е кратък с една единствена точка „Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух № 002-01-59, внесен от Министерски съвет на 6 юли 2010 г. Разглеждаме доклад за второ четене в комисията.
По тази точка присъстват и госпожа Евдокия Манева – заместник-министър на околната среда и водите и господин Георги Михайлов – началник на отдел „Качество на атмосферния въздух”. Имаме представители на „Правна дирекция”, така че ще очакваме активно участие във второто четене на закона. Други предложения по дневния ред има ли? Няма. Благодаря ви.
Има и точка „Разни” в дневния ред, ако има някакви съобщения.
Законопроектът беше включен в дневния ни ред на предишното заседание, но очевидно дебатите по другите проектозакони отнеха повече време и така или иначе законопроектът остана за това заседание. Аз ще ви моля да се концентрираме и максимално експедитивно да приключим с гледането на законопроекта, който не е много голям и няма много постъпили предложения от народни представители.
Ако няма други предложения по дневния ред, преминаваме по работата по доклада за второ четене.
ПО ТОЧКА ПЪРВА
Закон за изменение и допълнение на чистотата на атмосферния въздух.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Няма постъпили предложения относно наименованието на закона. Така че който е съгласен да приемем наименованието във вида, в който ни се предлага от вносителя, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се няма. Благодаря.
Гласуване: За – 12, против няма, въздържали се няма.
Постъпило е предложение от народния представител Иван Алексиев, което засяга чл. 11. Предложението е в две части. Заповядайте, господин Алексиев.
ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Манева, предложението ми е чл. 11, ал. 5 да отпадне и да се създаде нова алинея 5, като тя да гласи: „Забранява се производството на дървени въглища по открит способ, изпускането на емисии в атмосферния въздух при производството на дървени въглища по друг способ трябва да става организирано при спазване на нормите за допустими емисии на вредни вещества, съгласно Наредба № 1 за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии.
Идеята на това мое предложение е следната. Всички знаете метода за добиване на дървени въглища, който бих казал, че вече стана традиционен в България – един изкоп, купища дърва, безкислородно горене и бавно изгаряне на дървата, за да се постигне необходимият резултат, тоест крайният резултат – дървени въглища. Страшно много пушек се отделя, дим, вредни вещества, сажди, което от своя страна освобождава изключително много въглероден диоксид и замърсяваме въздуха. Идеята е да се прекрати този способ и вече който желае да развива този бизнес, наистина да е екологично съобразен чрез закрити инсталации със съответните очистващи съоръжения.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Алексиев. Това на практика е единственото внесено предложение от народния представител, което е в проекта на работен доклад за второ четене. Колеги, имате думата по предложението.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Министерството на околната среда и водите поддържа това предложение. В момента в закона има текст, който дава някакво основание да се ограничава производството на дървени въглища по открит способ, но по-скоро само като заявление, че не искаме да има такова производство, докато механизмите за контрол и наказание не могат да се осъществят, защото практически трябва чрез измервания да докажем, че има неорганизирани емисии, което пък не може да бъде осъществявано при съществуващите методики и начини на удостоверяване на наднормени емисии. Трябва да кажа, че наистина производството е изключително вредно. Ще ви съобщя числата просто за информация – при производството на 1 тон дървени въглища се отделят 155 кг. общи прахови частици в т.ч. катран, който е канцерогенен, отделят се 135 кг летливи органични вещества, 550 кг. Въглероден диоксид, 145 кг. Въглероден оксид, 12 кг. Азотни окиси и 54 кг. метан. Тоест, има и други вещества, които се отделят. Изключително вредно е производството. Този текст – така, както е предвиден, ни дава възможност без да правим специални измервания, тъй като тази технология има неорганизирани емисии, да бъдат затворени тези предприятия и да преминат само към технологии, предвиждащи закрит способ с възможности за измерване и контрол на емисиите.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Може ли да Ви задам един въпрос и може би на вносителя? Колко предприятия, като казвате „тези предприятия” ще бъдат затворени или колко производители ще бъдат засегнати? Това е много категорична норма, която забранява производството.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз трябва да кажа, че една немалка част от тези предприятия по силата на сега действащия текст вече са трансформирани в предприятия по закрит способ. Просто има места където и колегите от контролните дирекции трудно се справят с налагането на наказания и спиране на производство, и съдът при обжалване се произнася в посока на отмяна на наши разпореждания, така че фактически не можем да спрем тези производства. Тоест, касае се за не много предприятия, които отдавна знаят, че трябва да минат към закрит способ, на които в момента нямаме необходимите механизми да въздействаме. Това не са производства с много обслужващ персонал, много заети, за да имаме притеснение, че това по някакъв начин ще даде отражение върху заетостта в България, още повече, ще има срокове, в които ние ще дадем предписания да могат да се трансформират в предприятия със закрит способ. Така че не очакваме негативни социални последици.
ИВАН АЛЕКСИЕВ: При тази технология, по която се добиват в момента дървените въглища, технологията открит способ – това е лично мое мнение – не бих казал, че това са предприятия по простата причина – да, може да има регистрирана фирма, тук не спорим, - но по простата причина, че се изкопава един трап на една поляна в дадена гориста местност и започва да се гори дървен материал. Предприятия биха станали, ако наистина имат такъв тип инсталация, закрита инсталация с очистващи елементи. Тогава можем да говорим за предприятия, защото в момента се наемат хора от малцинствата, работят за някакви смешни пари, собствениците постоянно си сменят фирмите, постоянно се сменят местата на изкопите, където се изгарят тези дърва и се добиват тези дървени въглища. Така че не ми сля, че засягаме наистина предприятия, тоест засягаме една нелоялна конкуренция и бих казал, че предпазваме наистина въздуха изключително от тежки замърсители.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Други изказвания, коментари по предложението на господин Алексиев? Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви. По принцип и по същество аргументи, които се представиха, по-скоро не биха могли да бъдат оспорени или отхвърлени даже, по-скоро оспорени, по-мекия вариант бих искал да използвам като формулировка. Ние имахме разговор току що преди заседанието на комисията с господин Алексиев. Казусът наистина стои пред МОСВ от 2006 г. насам и поправките, които са в момента действащи на чл. 11, ал. 5, това е така. Друг е въпросът наистина, че реалната ситуация е такава, каквато беше представена от госпожа Манева, но тук пред всички членове на комисията и всички експерти от министерството бих искал да представя един друг казус, който имахме намерение и виждам, че има вече своята еволюция и развитие. Имахме желанието и би било правилно да въведем хартиени опаковки вместо найлоновите опаковки, имайки предвид и възможности за рециклиране, възможности за замърсяване на околната среда и дисциплината, която ние като цяло имаме. Но при подхода, който имахме и желанието, което имахме това да стане ускорено, срещнахме доста сериозна съпротива от страна на бизнеса, и то в условия наистина аргументите надделяха и този процес рано или късно ще се реализира, но едва ли може да стане в една такава кризисна ситуация.
Може би същите аргументи тежат и в момента надделяват в интерес на истината за този конкретен казус никой от народните представители – аз съм избран от Бургаския регион, както и господин Алексиев – това е един от регионите, където има много сериозно концентриране на такава дейност. В Хасковско, в Лудогорието има, по Пловдив има и може би има и други райони, Пазарджишко също. Трябва да вземем в съображение и това обстоятелство, като проблемът и за ТЕЦ-овете е на дневен ред, в условия на криза колко са възможностите на субекти, които упражняват тази дейност и закриването на определени единици би довело, първо, отново, макар и в някакви параметри, до безработица – нещо, което надали има тук народен представител, пък и управлението, който да желае.
Следващото – може би трябва да се направи един анализ колко процента от тази дейност е експортно ориентирана. Моята информация е, че една много сериозна част от тази дейност и продукт е с експортна ориентация в условия на криза, макар и да не е така съществено значимо, на търговския баланс, на дефицит и т.н. – да не влизам във финансово-икономически параметри. По-скоро моето предложение е да обсъдим или да се предвиди по-дълъг период, или да има един по-плавен подход, да не се окажат в преса тези производители и реализиращи тази дейност в национален мащаб субекти.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Госпожо Кирова, заповядайте!
ЙОАНА КИРОВА: Благодаря, госпожо председател. Аз само искам да спомена, че голяма част от тази дейност е нерегламентирана. Тя е контрабандна, така че за какъв интерес на фирмите говорим? Ние в случая се опитваме също по този начин да предотвратим една контрабандна дейност, защото данъци в държавата не постъпват. Парите, които се плащат на тези хора да извършат тези дейности, също не се регламентират. Тогава фирмите и предприятията, които извършват законово тази дейност, ще се опитат да влязат в норма и повечето от тях със сигурност вече са го и направили. В случая с този закон се опитваме да стопираме нерегламентираните ями или нерегламентираната дейност.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви благодаря. Госпожо Манева, дали има възможност действително да се предвиди един приемлив срок за закриването?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Погледнете действащия закон. За какви срокове говорим? От 2006 г. тази дейност е забранена. Единственото, което в момента прецизираме, е една по-точна формулировка за същата забрана. Ние не въвеждаме нова забрана. Тази забрана вече съществува четири години. В текста в момента е казано: „Забранява се изпускането на неорганизирани емисии на вредни вещества в атмосферния въздух при производство на дървени въглища по открит или друг способ.” Тоест, ако има вредни емисии, независимо какъв е способът, това производство се забранява тутакси. Това е казано. Проблемът е, че при неорганизирани емисии не можем да мерим и затова правим една по-прецизна формулировка.
По отношение на предписанията, които ще се дават на случаите, когато имаме не контрабанда някъде в планината една дупка, както често се случва, а имаме установено място, в което се извършва такава дейност и има регистрирана фирма, която се държи адекватно на пазара на труда и в производството, на тях ще им се направи предписание и в разумни срокове за закупуване и изобщо за решаване на проблема за преминаван от открит в закрит способ. Така че просто тук не трябва нито да се слагат срокове, нито да имаме някакво безпокойство, че въвеждаме нова забрана. Това е забрана, която четири години съществува. Въпросът е, че тя е само един лозунг, пожелание, за който не са достатъчно прецизни механизмите. И сега имаме някакви възможности да спрем такива производства, но е изключително по-трудно и се търсят вратички и се измислят най-различни начини, за да се спре производство, което практически е в пълен разрез с нормативите в областта на околната среда. Сега ясно се казва, че такива производства не трябва да има.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Други?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Чисто логически погледнато, сравнението между действащия текст и новия текст показва, че новият текст на Иван Алексиев е малко по-либерален. Защо? Защото действащият член казва, че се забранява по открит или по друг способ. Няма коментари. А новият текст казва, че откритият способ се забранява, а по другите способи трябва да отговаря на Наредба № 1. Така го разбирам аз. Или греша нещо?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: За да бъдем съвсем точни, разликата е в това, че предложеният текст е категоричен, че се забранява производството на дървени въглища по открит способ. И точка. А сега действащият текст е, че се забранява изпускането на неорганизирани емисии на вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух при открит или друг способ, което е презумпция, че може и при друг способ да има изпускане на такива емисии, но не се забранява категорично използването на този способ. Това е разликата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз това го предпоставям, защото няма начин при открития способ да няма, няма начин да няма.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Ако може да допълня, защото думата взе госпожа Кирова след позицията, която представих. Ако има некоректни по отношение на спазване на данъчни закони, на експортна дейност, има си компетентни органи, които трябва да бъдат наистина уведомени и да се упражни съответният контрол. В никакъв случай ние не предвиждаме; напротив, идеята и целта, която имаме, е да има максимална стриктна такава дисциплина, така че да постъпват повече средства в националния бюджет, включително и от тези субекти, които реализират тази дейност.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Чакъров. Други? Господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Използвам случая, че тук е господин Михайлов, който може би най-добре познава нормативната база. Има две наредби – т.нар. номер едно за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпуснати в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии. Цитирана е от колегата Апостолов.
Другата, цитирана в ал. 4 на действащия закон е Наредба за предотвратяване и ограничаване на неорганизираното изпускане на емисии в атмосферния въздух. Има ли в двата нормативни актове, господин Михайлов, има ли регламент за онова, което се получава от така атрактивните регламентирани/нерегламентирани зарята, както става, тези фойерверки? Защото напоследък маса заможни хора – роди им се дете, получи им се бебе и започват едни зари едно чудо. Някой изчислява ли и регламентира ли, та даже и на националните празници това, което става и кметовете се наддават – кой пет, кой десет минути – ще се стреля. Това някой изчислява ли го, регламентира ли го и дава ли си сметка какъв ефект има, който е само вреден, според мен? Има ли в тези наредби регламентиране?
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател, господин Божинов, Тук става дума за две различни неща. Наредба 1 е, както прочетохте Вие, за неподвижните източници. Това са всички предприятия.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Тях не ги включваме, защото това не е неподвижно. Другата наредба?
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Другата наредба е стар запис в закона. Нямаме такава наредба за неорганизирани емисии.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Да иска разрешение, като докаже колко емисии ще има от тези фойерверки и всеки, който прави националната и частната заря…
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Тоест призовавате ни да направим такава наредба?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: И това да го има в наредбата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Фактът, че тук не е цитирано кога, значи че тя не съществува в публичното пространство.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Да го включим и това.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: По принцип неорганизираните емисии не са добро нещо. Но пък много е трудно в някои неща да се ограничат. Например, сега се сещам за взривни работи в някаква кариера. Невъзможно е ограничаването.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Погледнете вечерно време Витоша какво чудо е. Заря, частна заря - поръчва си частна заря!
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Аз, за съжаление, не знам какво се отделя при едни такива фойерверки. Цяла гама, предполагам.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз мисля, че фактът, че съществува такъв запис, значи е необходимо да се регламентира този процес. Разбирам Вашето предложение да се замислим по-бързо по този въпрос и да има някакви регламенти, независимо че не може с голяма точност всичко да се направи, но защо да не може да се контролира при един взрив? При една мощност на взрива ще има едни емисии, при по-малка ще има други емисии. Значи може да поставяме ограничение за мощността на взрива. Тоест, това е ясно и приемам това предложение.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Така записан текстът – обръщам се към господин Алексиев и към представителите на министерството, – той е абсолютно императивен. Първо, в правнотехнически аспект може да предвидим две техники, за да постигнем целите. Едната е тук да визираме в какъв срок от време този текст би влязъл в сила. Следващото в съответните наредби е МОСВ да подготви да бъде прието да има един преходен период. Наистина трябва да помислим това да стане по този начин по-плавно. Отново, едва ли е необходимо да посочвам каква е икономическата ситуация в страната – кризисна, така че ако въведем по този начин, той ще бъде абсолютно рестрективен и ограничаващ.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Господин Чакъров, Вие не четете ли сегашния текст?
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Сегашния текст го знам.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Той съществува. Аз Ви обясних.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Аз коментирам предложението.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Той е рестрективен в момента. Това означава да се връщаме назад.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Не се връщаме. Нали оттук нататък искаме да направим работещ вариант? За това става въпрос.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Тоест Вие признавате, че е имало лозунг по Ваше време, който не е действал. Признавате, че сте записали текст по Ваше време съвсем съзнателно…
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Текстовете аз не ги записвах по мое време. Те са приети от Народното събрание. Да не влизаме в такъв диалог.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Доколкото разбирам Вашето предложение, господин Чакъров, е за това, че тъй като в сега действащия закон не се забранява производството на дървени въглища по открит способ, а се забранява изпускането на неорганизирани емисии на вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух при производството на дървени въглища по открит или друг способ, тоест забраняват се емисиите. Презумпцията е, че винаги има такива емисии, доколкото разбирам. В сега предложения текст обаче се забранява производството по открит способ. Тук стои въпросът за това в какъв срок – от момента на приемането на закона ли, или ще има някакъв период, в който ще се даде възможност да бъдат закрити всякакви такива производства, за да може да се премине на закрит способ, който да може да бъде контролиран нормално. Това е въпросът, нали така, господин Чакъров? Госпожа Кирова.
ЙОАНА КИРОВА: Господин Чакъров съгласна съм с Вас, че наистина си има контролни органи, които да контролират тези незаконни и нерегламентирани клади, но сам чухте и може би Вие по-добре от повечето от нас знаете, че в крайна сметка министерството Ви каза, че това е много трудно да се установи какви са точно емисиите. След като това е трудно, да, има си контролни органи, които ще хванат, но ако становището на министерството е трудно доказуемо за нещо, което примерно се е случило в минал период от време и няма как да се докаже миналата седмица колко са били вредните емисии на тази незаконна, която е била, автоматично в съда това ще отпадне. Затова идеята е да го вкараме като закон, за да има една предотвратяваща мярка.
Друго, колеги, искам да попитам - тук ли е моментът да вкараме още един такъв подобен проблем с нерегламентираните сметища и горене на гуми, защото вредните емисии, които те излъчват, са не по-малко вредни, отколкото тези, които са при производството на дървени въглища по открит способ и дали нещо да не помислим в тази посока, защото там е много по-тежко състоянието.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Изцяло подкрепям това за гумите да намери приложение някъде.
ЙОАНА КИРОВА: Колегата има опит.
ОГНЯН ТЕТИМОВ: Аз искам да взема отношение по това нещо. Това е един проблем, специално в общината, в която живея аз, в Петрич. Това е проблем може би от десет години насам, но сега се засили още повече и започват като виждат, че в Петрич не се взима никакво отношение да бъдат наказвани хората, които палят, започват да се простират и в Сандански, и в селата. Проблемът идва оттам, че вносът на тези гуми – това може би трябва да се постави на друго място – идват от Гърция гумите. Те ги внасят от Гърция и за да може да извадят един килограм тел от една гума, просто ви казвам, че полето, което е с трайни насаждения близо до мястото, където се пали, хората пищят: „Всичко изсъхна” и никой не взема мерки. Госпожа Манева, Вие съставихте акт на една наша община по мой сигнал, но – нищо! Просто нищо не се прави. Ако не се направи някакъв закон… Пожарната, която пратим да гаси - те слагат едни гвоздеи от 20 сантиметра, пукат гуми и никой не смее да ходи там. Това ви го казвам за поле от около 20-30 декара, за което аз бях дал видеофилми на вас. Това е страшно. Ако ние в момента тук не вземем някакви мерки, мисля, че това ще стане тенденциозно по цяла България да се разпространи това нещо, защото, да, както се каза, криза е, мизерия е и хората от ромски произход просто не се спират пред нищо. Тук ще ви моля, тъй като правихме сметка с господин Захов да внесем това нещо, но него го нямаше днес и така и не можахме да го напишем, ако може да се внесе тук сега в момента.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Не, такъв текст не може да се импровизира в момента. По-добре е и трябва да се чака някой от другите закони, да го внесем в Преходни и заключителни разпоредби. Трябва да помислим какво да направим.
По отношение на отлагателен срок аз не зная, четете закона: в § 32 действащия закон казва: „Забраната по чл. 11, ал. 5 се прилага към действащите съоръжения за производство на дървени въглища от 30 март 2008 г.” Това е забранено от 2008 г. За какъв отлагателен срок сега ще говорим? Ние просто прецизираме нормата.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви разбирам. Имам предвид следното. Текстът в сега действащия закон забранява изпускането на емисии.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: То е същото.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: То е същото по презумпция, но формално не е така. Но не се забранява използването на открития способ. В сега действащия закон той не е забранен. Тоест, когато ние забраним категорично с такъв императивен текст, че се забранява използването на открития способ за добиване на дървени въглища, това трябва да се знае от кога действа. Това, че се забранява изпускането на емисии – да, така е, така си действа законът, но не е забранил използването на открития способ. Предполага се, че контролните механизми е трябвало по някакъв начин да задействат.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Трябва да сме наясно какво се постига с този текст. В първата част на предложението на г-н Алексиев текстът е забранителен. Втората част дава опция по други методи, спазвайки условията на Наредба № 1 и на цялото законодателство да се реализира тази дейност.
Какво обаче предполага това по-нататък? Предполага всички тези субекти да закрият дейността си от открит способ да минат на друг способ - организиран, със съвременни технологии, да се спазва законодателството, емитиране и т.н. Трябва да сме наясно, че съответният субект, упражняващ тази дейност, трябва да предвиди средства, да инвестира, да реализира тази дейност. Ако считаме, че това нещо може да стане и да забраним, след няколко месеца да се затворят тези единици да не работят, след това да си предвидят средства, да си кандидатстват по съответни проблеми, всичко това да се случва, въобще трябва да сме наясно каква е реалността.
Другият вариант е: наистина може да се придържаме към сега действащото законодателство и по този начин това което ще се получи, е ясно. В края на краищата, ние изказваме нашите съображения и аргументи. Управляващото мнозинство също е в правото си да има един или друг подход в случая, да вземе едно или друго решение. Искам да кажа, че сме наистина конструктивни, добронамерени да вземем в макрорамка всички обстоятелства, които са такива, каквито са към настоящия момент в реалността.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Други изказвания има ли?
Господин Чакъров, Вашето предложение облечено ли е в някакъв текст като редакция на предложението?
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Не, нямах готовност днес, но мога да се подготвя и нека и самите вносители също да видят, ако споделят съображенията, които казваме. Ако не, може да ги представим. Срокът е изтекъл, но в хода на разглеждане на законопроекта може да дадем съответни предложения. Най-добре е и експерти от министерството също да дадат в това отношение…
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Господин Чакъров, ние сме в процедура на второ четене на законопроекта. Времето за внасяне на предложения отмина.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Това ми е повече от ясно.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Госпожо Михайлова, мисля, че е непочтено даже да караме експертите да се занимават с нещо, което те знаят, че е забранено и сега да ги караме да измислят някакъв текст отново за някакъв нов отлагателен период. Аз ви прочетох, независимо от еквилибристиката от думите, ние всъщност поправяме един текст, който сега излиза, че е бил съзнателно написан така, да изглежда като лозунг, но да не може да се прилага на практика и от 2006 г. досега да си затваряме очите за един бизнес, който е в сивата икономика. Ако това е експортно предприятие, за което ние сме се загрижили, тоест ако някой експортира това производство, той е регистриран и той отдавна знае за какво става дума. Никой от такива предприятия, които имат доходи, не е останал без да работят по открит способ. Знаем за какво става дума в момента и фактически ние прецизираме една норма, която съществува от 2006 г. и е с ясен срок на прилагане – от 2007 до края на 2008 г. е имало една година за привеждане в съответствие, никой не си е мръднал пръста да контролира тези предприятия, всичко е оставено така и когато ние искаме да сложим ред, изведнъж започват едни много странни вопли.
РУМЕН ТАКОРОВ: Аз искам да се спра само на една дума, която каза госпожа Манева – законност. Аз мисля, че този текст въобще и не трябва да го разглеждаме, защото той не е разглеждан на първо четене. Това противоречи на парламентарната практика като цяло. Защо не го видяхте това нещо, когато внасяхте закона в Министерският съвет и в Народното събрание, а сега в момента се влага друг текст? Аз не казвам, че няма и в парламентарната практика моменти, където са вкарвани такива текстове, но сега в момента, когато ние говорим дали да влезе или да не влезе, наистина, в този закон има забранителен текст. Ето, както каза и колегата за гумите, аз мога да ви кажа за торбичките, мога и за други проблеми, но мисля, че ние се намираме на второ четене на законопроекта и ние трябва да гледаме стриктно текстовете, които са разглеждани на първо четене в пленарна зала.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Господин Такоров, така е, законопроектът е гледан на първо четене и в комисия, гледан е и в пленарна зала, но направеното предложение на господин Алексиев е направено в пълно съответствие с правилника. Направено е предложение между първо и второ четене в срока, който се предполага.
РУМЕН ТАКОРОВ: При първо четене се правят предложения върху текстове, които са предложени.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Не се говори за текстове, а се говори за смислово съдържание, но то не излиза извън контекста на внесеното на първо четене. В нормите не е казано „в текстовете”, не става дума за текстове.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Ще дам думата на Правна дирекция.
УЛЯНА ТОДОРОВА: В Правилника за организация и дейността на Народното събрание наистина текст. Това е разпоредбата на чл. 74, ал. 2, който казва, че предложения, които противоречат на принципите и на обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват. Наистина, в текста, който е приет от вас и от пленарна зала за първо гласуване, чл. 11 не е бил обект на разглеждане и съответно приемане. Ваша трябва да бъде преценката доколко той е в противоречие с принципите. Обхватът до този момент и в този парламент, и в другите парламенти, практиката е била разнородна. Просто вие сте тези, които трябва да решите дали да го разгледате и приемете, или да го отхвърлите на базата на текста на чл. 74. Така че, не е прецедент, но ваша е волята да решите. Но наистина има такъв текст.
Благодаря Ви.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Но става дума за принципи и обхвата, не на текстовете.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Да, така казва правилникът.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Това са различни неща.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Относно предложението, което направи д-р Чакъров, то почива на текст от Правилника, чл. 73, ал. 2, т. 2, че в доклада могат да бъдат включени и предложения, направени по време на заседанието, но доколкото разбирам, той няма формулировка и начина да се излезе, ако няма такава формулировка, или да се отложи разглеждането на този параграф, или ако няма наистина такъв текст и не може да бъде в момента подложен и да се търси друг изход, както предложи госпожа Манева може би по-нататък в друго изменение, в друг закон. Но това са текстовете от правилника, такава е и практиката.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви благодаря за това уточнение. Имаше желание за изказване - господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Моето желание е по-скоро по процедура. Щях да ви предложа, тъй като мисля, че всички, които имаха желание да участват в дискусията, по няколко пъти взеха думата, включително вносителите и народните представители, искам да ви предложа формално да подложите на гласуване да се прекрати дебатът и да се премине към гласуване. Така че, моля да подложите моето предложение за прекратяване на дебата на гласуване.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Курумбашев. Направено е предложение да прекратим дебатите. Аз мисля, че ние ги изчерпахме вече, особено след като чухме и становището на Правна дирекция.
В момента сме в казус, в който първо трябва да решим дали прекратяваме обсъжданията на базата на предложението на господин Курумбашев; второ, да решим дали приемаме предложението на господин Алексиев за сведение тук, в комисията и за обсъждане; трето, дали приемаме текста на това предложение, или отлагаме дебатите по предложението, за да може да има допълнителна корекция на по-късно заседание, направена по реда на внасянето на предложение по време на заседанието на комисията. Нали така да ви разбирам?
ИВАН АЛЕКСИЕВ: В тази връзка искам да направя следното предложение, точно за да поддържаме конструктивния тон, защото този дебат е съвсем добронамерен и аз се изненадвам за това защо господин Курумбашев иска да прекратим дебата. В тази връзка, да отложим, наистина, разглеждането на тази точка, да може да се прецизира текстът и другото, което е по-важно, да можем да направим и едно добро предложение относно горенето на гуми, за да постигнем, наистина, един добър текст, работещ текст и да можем да ограничим тези вредни емисии и тази порочна практика не само при дървените въглища. Казвам си, наистина, съжалявам, че не съм се сетил за гумите, но този проблем при нас е много голям. Даже хората коментират: „Странджа гори” точно поради тази причина, защото като се видят едни пушеци надвечер, имате чувството, че цяла Странджа планина гори. И тъй като много често ми беше поставян тези въпрос на приемни дни, естествено, аз направих формулировка в тази му част за дървените въглища. Но тъй като за гумите е не по-маловажно, предлагам да отложим разглеждането на този текст, да направим една добра формулировка и да включим и горенето на гуми и – на последващо заседание. Но все пак и министерството да си кажат и тяхното становище.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: И за предложението на господин Божинов, което засяга абсолютно същия член с наредбите, за неорганизираните източници на емисии.
Колеги, обединяваме ли се около последното предложение на господин Алексиев? Госпожо Манева?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Само да обърна внимание на колегите, тъй като гумите са отпадъци и те са предмет на Закона за отпадъците, по-добре е с новото изменение на Закона за отпадъците там да внесем текст за отпадъците, докато тук става дума за производства, които имат. Онова не е производство, онова е горене на отпадъци. Просто по-скоро ако трябва, да прецизираме нещо да бъде в този текст, а за гумите да подготвим текстове, обаче те да бъдат в Закона за отпадъците.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Или в ПЗР тук да предвидим в Закона за управление на отпадъците другия вариант.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да, би могло в този закон, обаче изменение на закона.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Колеги, обединяваме ли се около предложението на господин Алексиев да отложим обсъждането на това предложение, за да бъдат прецизирани текстовете и да бъдат включени всички обсъждани теми с варианта тук да се включи текст, с който да направим допълнение към Закона за отпадъците? Моля, който е съгласен с това предложение, да гласува.
За - 14 , против няма, въздържали се няма.
В такъв случай отлагаме разглеждането на Вашето предложение, господин Алексиев.
Преминаваме към следващите параграфи на законопроекта, по които няма внесени предложения на народни представители. Предлагам ви да гласуваме анблок, ако няма съображения по отделните параграфи.
От § 1 до § 5 включително от законопроекта включително няма постъпили предложения, но има коментари от Правна дирекция. По кои параграфи? В такъв случай няма да ги гласуваме анблок, така ли да ви разбирам?
УЛЯНА ТОДОРОВА: Благодаря, уважаема госпожо председател. Законопроектът ми беше предоставен преди ден и половина, а колежката, която е основен референт, е в отпуск, но специално за § 1, за което и с колежката от „Европейско право” Роси Башлиева констатирахме, че в този параграф не са отразени в пълнота всички изменения и допълнения, които трябва да настъпят. Аргументът на вносителите е, че те са предвидили едни бланкетни три параграфи. Това е с номерация 6, 7 и 8, където се казва, че навсякъде думите „регламент” или „проверките” се заменят със съответните думи. Но утвърдената правна техника обаче изисква когато се променя съответният член, да се направят всичките тези изменения във всичките точки, свързани със замяна на думи, с отпадане на точки, с преномерация. Ако само визуално видите, това в червено са моите бележки, те са доста много. Колежката Башлиева комуникираше с госпожа Петросенко. Тя е уведомена от министерството, очаквахме от там да получим в рамките на днешния ден и те да изчетат текста като вносители, а това не се случи, вероятно има ангажимент. Аз мога, но ще ви отнеме много време да ви прочета всички тези неща. Става въпрос за правнотехнически корекции.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз много Ви благодаря. За съжаление - аз се извинявам пред народните представители, госпожо Манева, и пред Вас - за втори път отлагаме гледането на законопроекта. При толкова много забележки от Правна дирекция и от дирекция „Европейско право”, макар и редакционни, защото аз виждаме текстовете, забележките са много, ние не сме в състояние да гледаме законопроекта с доклада, който ни е представен в момента.
Остава въпросът защо не сме получили тези бележки от референта, който отговаря за законопроекта, но това е друг въпрос.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз искам да кажа, че това, което сме получили като забележки, ние сме го отразили но те не са толкова многобройни. Те са само две бележки и ние сме ги отразили. Аз ще осигуря наш юрист да седнат да се разберат…
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз много моля експертите от Правна дирекция и от „Европейско право” заедно с експертите на комисията и експертите от Министерството на околната среда и водите да подготвят нов доклад. Моля за извинение, съжалявам, надявам се, че това няма да се случва повече.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Госпожо Михайлова, тук има нещо, при което ние като министерство не знаем как да постъпваме. При едни закони ни се казва, че в Заключителните разпоредби навсякъде думите еди кои си, регламент еди кой си се заменят с регламент еди кой си, който ние използвахме като подход. Изведнъж сега ни се казва, че в цялото тяло на закона навсякъде, където е споменато „регламент”,ние трябва да го подменим.
РЕПЛИКА: Малко по-различно е. Единственото място, в което се намира регламентът, са точно членовете, които се променят, в чл. 17, 34и. Няма го на друго място регламента. Би следвало щом се променя в чл. 17, в точка 5 само се променя регламентът, а го има и в останалите точки на чл. 17 този регламент, би следвало тук да се поправи във всички точки.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Не зная, и друг път сме имали подобни неща, но не е имало такъв род забележки. Ние вече не знаем какво да правим. В сегашния текст ние сме предвидили тази замяна. Сега правим нещо друго.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз съжалявам. Надявам се, господин Дончев, че всички забележки ще бъдат взети предвид и ще изясним правната техника.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз искам да помоля да има ясна позиция на Правна дирекция, защото ние готвим серия закони и към различните закони имаме различни изисквания. Просто това не може да продължава.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз много съжалявам, че референтът, който отговаря за законопроекта, не е тук, откъдето идва разминаването , но това е вече мой проблем с Правна дирекция.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Но той е и наш.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Превръща се във ваш, когато има разнородни изисквания.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Защото ето, сега ние не знаем какво да правим.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Една работна група.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Не работна група, ще пратим един юрист. Това е чисто редакционно.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Всъщност това е работен доклад.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Ние нищо не сме гласували, за съжаление.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Можем да направим втори работен доклад. Ще го направим и за ден дори и ще си уточним изискванията.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Когато навреме получаваме законопроект, ето какво става.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Всички гледат под лупа, но ще направим закона. Не съм подозирала даже, че Законът за атмосферния въздух може да получи такова политическо звучене. Изведнъж за това производство от не знам колко цигани стана така, че всички се загрижиха за работните места и износа. Няма да има такъв резонанс.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Надявам се, че ще се справим.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Има райони, в които това производство руши горите, прави маса неща, в които поразиите са много по-големи и сега искаме да го регламентираме, и изведнъж се оказва, че ние страшно сме загрижени да продължава изсичане на горите и тайно производство.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Лошо е, че използват качествена дървесина на много места, вместо отпадъчна, която е подходяща за тази работа. Но това трудно се хваща. От доста време знаят за този проблем, но нищо не правят, защото трябва да влагат пари.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Довиждане. Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието.
/Заседанието бе закрито в 15.35 часа./
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НА КОСВ:
/И.Михайлова/
Стенограф:
1.. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 002-01-59, внесен от МС на 06.07.2010г. /за второ четене в комисията/.
2. Разни.
***
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Откривам заседанието на комисията. Имаме кворум. Днешният дневен ред е кратък с една единствена точка „Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух № 002-01-59, внесен от Министерски съвет на 6 юли 2010 г. Разглеждаме доклад за второ четене в комисията.
По тази точка присъстват и госпожа Евдокия Манева – заместник-министър на околната среда и водите и господин Георги Михайлов – началник на отдел „Качество на атмосферния въздух”. Имаме представители на „Правна дирекция”, така че ще очакваме активно участие във второто четене на закона. Други предложения по дневния ред има ли? Няма. Благодаря ви.
Има и точка „Разни” в дневния ред, ако има някакви съобщения.
Законопроектът беше включен в дневния ни ред на предишното заседание, но очевидно дебатите по другите проектозакони отнеха повече време и така или иначе законопроектът остана за това заседание. Аз ще ви моля да се концентрираме и максимално експедитивно да приключим с гледането на законопроекта, който не е много голям и няма много постъпили предложения от народни представители.
Ако няма други предложения по дневния ред, преминаваме по работата по доклада за второ четене.
ПО ТОЧКА ПЪРВА
Закон за изменение и допълнение на чистотата на атмосферния въздух.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Няма постъпили предложения относно наименованието на закона. Така че който е съгласен да приемем наименованието във вида, в който ни се предлага от вносителя, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се няма. Благодаря.
Гласуване: За – 12, против няма, въздържали се няма.
Постъпило е предложение от народния представител Иван Алексиев, което засяга чл. 11. Предложението е в две части. Заповядайте, господин Алексиев.
ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Манева, предложението ми е чл. 11, ал. 5 да отпадне и да се създаде нова алинея 5, като тя да гласи: „Забранява се производството на дървени въглища по открит способ, изпускането на емисии в атмосферния въздух при производството на дървени въглища по друг способ трябва да става организирано при спазване на нормите за допустими емисии на вредни вещества, съгласно Наредба № 1 за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии.
Идеята на това мое предложение е следната. Всички знаете метода за добиване на дървени въглища, който бих казал, че вече стана традиционен в България – един изкоп, купища дърва, безкислородно горене и бавно изгаряне на дървата, за да се постигне необходимият резултат, тоест крайният резултат – дървени въглища. Страшно много пушек се отделя, дим, вредни вещества, сажди, което от своя страна освобождава изключително много въглероден диоксид и замърсяваме въздуха. Идеята е да се прекрати този способ и вече който желае да развива този бизнес, наистина да е екологично съобразен чрез закрити инсталации със съответните очистващи съоръжения.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Алексиев. Това на практика е единственото внесено предложение от народния представител, което е в проекта на работен доклад за второ четене. Колеги, имате думата по предложението.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Министерството на околната среда и водите поддържа това предложение. В момента в закона има текст, който дава някакво основание да се ограничава производството на дървени въглища по открит способ, но по-скоро само като заявление, че не искаме да има такова производство, докато механизмите за контрол и наказание не могат да се осъществят, защото практически трябва чрез измервания да докажем, че има неорганизирани емисии, което пък не може да бъде осъществявано при съществуващите методики и начини на удостоверяване на наднормени емисии. Трябва да кажа, че наистина производството е изключително вредно. Ще ви съобщя числата просто за информация – при производството на 1 тон дървени въглища се отделят 155 кг. общи прахови частици в т.ч. катран, който е канцерогенен, отделят се 135 кг летливи органични вещества, 550 кг. Въглероден диоксид, 145 кг. Въглероден оксид, 12 кг. Азотни окиси и 54 кг. метан. Тоест, има и други вещества, които се отделят. Изключително вредно е производството. Този текст – така, както е предвиден, ни дава възможност без да правим специални измервания, тъй като тази технология има неорганизирани емисии, да бъдат затворени тези предприятия и да преминат само към технологии, предвиждащи закрит способ с възможности за измерване и контрол на емисиите.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Може ли да Ви задам един въпрос и може би на вносителя? Колко предприятия, като казвате „тези предприятия” ще бъдат затворени или колко производители ще бъдат засегнати? Това е много категорична норма, която забранява производството.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз трябва да кажа, че една немалка част от тези предприятия по силата на сега действащия текст вече са трансформирани в предприятия по закрит способ. Просто има места където и колегите от контролните дирекции трудно се справят с налагането на наказания и спиране на производство, и съдът при обжалване се произнася в посока на отмяна на наши разпореждания, така че фактически не можем да спрем тези производства. Тоест, касае се за не много предприятия, които отдавна знаят, че трябва да минат към закрит способ, на които в момента нямаме необходимите механизми да въздействаме. Това не са производства с много обслужващ персонал, много заети, за да имаме притеснение, че това по някакъв начин ще даде отражение върху заетостта в България, още повече, ще има срокове, в които ние ще дадем предписания да могат да се трансформират в предприятия със закрит способ. Така че не очакваме негативни социални последици.
ИВАН АЛЕКСИЕВ: При тази технология, по която се добиват в момента дървените въглища, технологията открит способ – това е лично мое мнение – не бих казал, че това са предприятия по простата причина – да, може да има регистрирана фирма, тук не спорим, - но по простата причина, че се изкопава един трап на една поляна в дадена гориста местност и започва да се гори дървен материал. Предприятия биха станали, ако наистина имат такъв тип инсталация, закрита инсталация с очистващи елементи. Тогава можем да говорим за предприятия, защото в момента се наемат хора от малцинствата, работят за някакви смешни пари, собствениците постоянно си сменят фирмите, постоянно се сменят местата на изкопите, където се изгарят тези дърва и се добиват тези дървени въглища. Така че не ми сля, че засягаме наистина предприятия, тоест засягаме една нелоялна конкуренция и бих казал, че предпазваме наистина въздуха изключително от тежки замърсители.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Други изказвания, коментари по предложението на господин Алексиев? Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви. По принцип и по същество аргументи, които се представиха, по-скоро не биха могли да бъдат оспорени или отхвърлени даже, по-скоро оспорени, по-мекия вариант бих искал да използвам като формулировка. Ние имахме разговор току що преди заседанието на комисията с господин Алексиев. Казусът наистина стои пред МОСВ от 2006 г. насам и поправките, които са в момента действащи на чл. 11, ал. 5, това е така. Друг е въпросът наистина, че реалната ситуация е такава, каквато беше представена от госпожа Манева, но тук пред всички членове на комисията и всички експерти от министерството бих искал да представя един друг казус, който имахме намерение и виждам, че има вече своята еволюция и развитие. Имахме желанието и би било правилно да въведем хартиени опаковки вместо найлоновите опаковки, имайки предвид и възможности за рециклиране, възможности за замърсяване на околната среда и дисциплината, която ние като цяло имаме. Но при подхода, който имахме и желанието, което имахме това да стане ускорено, срещнахме доста сериозна съпротива от страна на бизнеса, и то в условия наистина аргументите надделяха и този процес рано или късно ще се реализира, но едва ли може да стане в една такава кризисна ситуация.
Може би същите аргументи тежат и в момента надделяват в интерес на истината за този конкретен казус никой от народните представители – аз съм избран от Бургаския регион, както и господин Алексиев – това е един от регионите, където има много сериозно концентриране на такава дейност. В Хасковско, в Лудогорието има, по Пловдив има и може би има и други райони, Пазарджишко също. Трябва да вземем в съображение и това обстоятелство, като проблемът и за ТЕЦ-овете е на дневен ред, в условия на криза колко са възможностите на субекти, които упражняват тази дейност и закриването на определени единици би довело, първо, отново, макар и в някакви параметри, до безработица – нещо, което надали има тук народен представител, пък и управлението, който да желае.
Следващото – може би трябва да се направи един анализ колко процента от тази дейност е експортно ориентирана. Моята информация е, че една много сериозна част от тази дейност и продукт е с експортна ориентация в условия на криза, макар и да не е така съществено значимо, на търговския баланс, на дефицит и т.н. – да не влизам във финансово-икономически параметри. По-скоро моето предложение е да обсъдим или да се предвиди по-дълъг период, или да има един по-плавен подход, да не се окажат в преса тези производители и реализиращи тази дейност в национален мащаб субекти.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Госпожо Кирова, заповядайте!
ЙОАНА КИРОВА: Благодаря, госпожо председател. Аз само искам да спомена, че голяма част от тази дейност е нерегламентирана. Тя е контрабандна, така че за какъв интерес на фирмите говорим? Ние в случая се опитваме също по този начин да предотвратим една контрабандна дейност, защото данъци в държавата не постъпват. Парите, които се плащат на тези хора да извършат тези дейности, също не се регламентират. Тогава фирмите и предприятията, които извършват законово тази дейност, ще се опитат да влязат в норма и повечето от тях със сигурност вече са го и направили. В случая с този закон се опитваме да стопираме нерегламентираните ями или нерегламентираната дейност.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви благодаря. Госпожо Манева, дали има възможност действително да се предвиди един приемлив срок за закриването?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Погледнете действащия закон. За какви срокове говорим? От 2006 г. тази дейност е забранена. Единственото, което в момента прецизираме, е една по-точна формулировка за същата забрана. Ние не въвеждаме нова забрана. Тази забрана вече съществува четири години. В текста в момента е казано: „Забранява се изпускането на неорганизирани емисии на вредни вещества в атмосферния въздух при производство на дървени въглища по открит или друг способ.” Тоест, ако има вредни емисии, независимо какъв е способът, това производство се забранява тутакси. Това е казано. Проблемът е, че при неорганизирани емисии не можем да мерим и затова правим една по-прецизна формулировка.
По отношение на предписанията, които ще се дават на случаите, когато имаме не контрабанда някъде в планината една дупка, както често се случва, а имаме установено място, в което се извършва такава дейност и има регистрирана фирма, която се държи адекватно на пазара на труда и в производството, на тях ще им се направи предписание и в разумни срокове за закупуване и изобщо за решаване на проблема за преминаван от открит в закрит способ. Така че просто тук не трябва нито да се слагат срокове, нито да имаме някакво безпокойство, че въвеждаме нова забрана. Това е забрана, която четири години съществува. Въпросът е, че тя е само един лозунг, пожелание, за който не са достатъчно прецизни механизмите. И сега имаме някакви възможности да спрем такива производства, но е изключително по-трудно и се търсят вратички и се измислят най-различни начини, за да се спре производство, което практически е в пълен разрез с нормативите в областта на околната среда. Сега ясно се казва, че такива производства не трябва да има.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Други?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Чисто логически погледнато, сравнението между действащия текст и новия текст показва, че новият текст на Иван Алексиев е малко по-либерален. Защо? Защото действащият член казва, че се забранява по открит или по друг способ. Няма коментари. А новият текст казва, че откритият способ се забранява, а по другите способи трябва да отговаря на Наредба № 1. Така го разбирам аз. Или греша нещо?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: За да бъдем съвсем точни, разликата е в това, че предложеният текст е категоричен, че се забранява производството на дървени въглища по открит способ. И точка. А сега действащият текст е, че се забранява изпускането на неорганизирани емисии на вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух при открит или друг способ, което е презумпция, че може и при друг способ да има изпускане на такива емисии, но не се забранява категорично използването на този способ. Това е разликата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз това го предпоставям, защото няма начин при открития способ да няма, няма начин да няма.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Ако може да допълня, защото думата взе госпожа Кирова след позицията, която представих. Ако има некоректни по отношение на спазване на данъчни закони, на експортна дейност, има си компетентни органи, които трябва да бъдат наистина уведомени и да се упражни съответният контрол. В никакъв случай ние не предвиждаме; напротив, идеята и целта, която имаме, е да има максимална стриктна такава дисциплина, така че да постъпват повече средства в националния бюджет, включително и от тези субекти, които реализират тази дейност.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Чакъров. Други? Господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Използвам случая, че тук е господин Михайлов, който може би най-добре познава нормативната база. Има две наредби – т.нар. номер едно за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпуснати в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии. Цитирана е от колегата Апостолов.
Другата, цитирана в ал. 4 на действащия закон е Наредба за предотвратяване и ограничаване на неорганизираното изпускане на емисии в атмосферния въздух. Има ли в двата нормативни актове, господин Михайлов, има ли регламент за онова, което се получава от така атрактивните регламентирани/нерегламентирани зарята, както става, тези фойерверки? Защото напоследък маса заможни хора – роди им се дете, получи им се бебе и започват едни зари едно чудо. Някой изчислява ли и регламентира ли, та даже и на националните празници това, което става и кметовете се наддават – кой пет, кой десет минути – ще се стреля. Това някой изчислява ли го, регламентира ли го и дава ли си сметка какъв ефект има, който е само вреден, според мен? Има ли в тези наредби регламентиране?
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател, господин Божинов, Тук става дума за две различни неща. Наредба 1 е, както прочетохте Вие, за неподвижните източници. Това са всички предприятия.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Тях не ги включваме, защото това не е неподвижно. Другата наредба?
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Другата наредба е стар запис в закона. Нямаме такава наредба за неорганизирани емисии.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Да иска разрешение, като докаже колко емисии ще има от тези фойерверки и всеки, който прави националната и частната заря…
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Тоест призовавате ни да направим такава наредба?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: И това да го има в наредбата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Фактът, че тук не е цитирано кога, значи че тя не съществува в публичното пространство.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Да го включим и това.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: По принцип неорганизираните емисии не са добро нещо. Но пък много е трудно в някои неща да се ограничат. Например, сега се сещам за взривни работи в някаква кариера. Невъзможно е ограничаването.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Погледнете вечерно време Витоша какво чудо е. Заря, частна заря - поръчва си частна заря!
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Аз, за съжаление, не знам какво се отделя при едни такива фойерверки. Цяла гама, предполагам.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз мисля, че фактът, че съществува такъв запис, значи е необходимо да се регламентира този процес. Разбирам Вашето предложение да се замислим по-бързо по този въпрос и да има някакви регламенти, независимо че не може с голяма точност всичко да се направи, но защо да не може да се контролира при един взрив? При една мощност на взрива ще има едни емисии, при по-малка ще има други емисии. Значи може да поставяме ограничение за мощността на взрива. Тоест, това е ясно и приемам това предложение.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Така записан текстът – обръщам се към господин Алексиев и към представителите на министерството, – той е абсолютно императивен. Първо, в правнотехнически аспект може да предвидим две техники, за да постигнем целите. Едната е тук да визираме в какъв срок от време този текст би влязъл в сила. Следващото в съответните наредби е МОСВ да подготви да бъде прието да има един преходен период. Наистина трябва да помислим това да стане по този начин по-плавно. Отново, едва ли е необходимо да посочвам каква е икономическата ситуация в страната – кризисна, така че ако въведем по този начин, той ще бъде абсолютно рестрективен и ограничаващ.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Господин Чакъров, Вие не четете ли сегашния текст?
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Сегашния текст го знам.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Той съществува. Аз Ви обясних.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Аз коментирам предложението.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Той е рестрективен в момента. Това означава да се връщаме назад.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Не се връщаме. Нали оттук нататък искаме да направим работещ вариант? За това става въпрос.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Тоест Вие признавате, че е имало лозунг по Ваше време, който не е действал. Признавате, че сте записали текст по Ваше време съвсем съзнателно…
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Текстовете аз не ги записвах по мое време. Те са приети от Народното събрание. Да не влизаме в такъв диалог.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Доколкото разбирам Вашето предложение, господин Чакъров, е за това, че тъй като в сега действащия закон не се забранява производството на дървени въглища по открит способ, а се забранява изпускането на неорганизирани емисии на вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух при производството на дървени въглища по открит или друг способ, тоест забраняват се емисиите. Презумпцията е, че винаги има такива емисии, доколкото разбирам. В сега предложения текст обаче се забранява производството по открит способ. Тук стои въпросът за това в какъв срок – от момента на приемането на закона ли, или ще има някакъв период, в който ще се даде възможност да бъдат закрити всякакви такива производства, за да може да се премине на закрит способ, който да може да бъде контролиран нормално. Това е въпросът, нали така, господин Чакъров? Госпожа Кирова.
ЙОАНА КИРОВА: Господин Чакъров съгласна съм с Вас, че наистина си има контролни органи, които да контролират тези незаконни и нерегламентирани клади, но сам чухте и може би Вие по-добре от повечето от нас знаете, че в крайна сметка министерството Ви каза, че това е много трудно да се установи какви са точно емисиите. След като това е трудно, да, има си контролни органи, които ще хванат, но ако становището на министерството е трудно доказуемо за нещо, което примерно се е случило в минал период от време и няма как да се докаже миналата седмица колко са били вредните емисии на тази незаконна, която е била, автоматично в съда това ще отпадне. Затова идеята е да го вкараме като закон, за да има една предотвратяваща мярка.
Друго, колеги, искам да попитам - тук ли е моментът да вкараме още един такъв подобен проблем с нерегламентираните сметища и горене на гуми, защото вредните емисии, които те излъчват, са не по-малко вредни, отколкото тези, които са при производството на дървени въглища по открит способ и дали нещо да не помислим в тази посока, защото там е много по-тежко състоянието.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Изцяло подкрепям това за гумите да намери приложение някъде.
ЙОАНА КИРОВА: Колегата има опит.
ОГНЯН ТЕТИМОВ: Аз искам да взема отношение по това нещо. Това е един проблем, специално в общината, в която живея аз, в Петрич. Това е проблем може би от десет години насам, но сега се засили още повече и започват като виждат, че в Петрич не се взима никакво отношение да бъдат наказвани хората, които палят, започват да се простират и в Сандански, и в селата. Проблемът идва оттам, че вносът на тези гуми – това може би трябва да се постави на друго място – идват от Гърция гумите. Те ги внасят от Гърция и за да може да извадят един килограм тел от една гума, просто ви казвам, че полето, което е с трайни насаждения близо до мястото, където се пали, хората пищят: „Всичко изсъхна” и никой не взема мерки. Госпожа Манева, Вие съставихте акт на една наша община по мой сигнал, но – нищо! Просто нищо не се прави. Ако не се направи някакъв закон… Пожарната, която пратим да гаси - те слагат едни гвоздеи от 20 сантиметра, пукат гуми и никой не смее да ходи там. Това ви го казвам за поле от около 20-30 декара, за което аз бях дал видеофилми на вас. Това е страшно. Ако ние в момента тук не вземем някакви мерки, мисля, че това ще стане тенденциозно по цяла България да се разпространи това нещо, защото, да, както се каза, криза е, мизерия е и хората от ромски произход просто не се спират пред нищо. Тук ще ви моля, тъй като правихме сметка с господин Захов да внесем това нещо, но него го нямаше днес и така и не можахме да го напишем, ако може да се внесе тук сега в момента.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Не, такъв текст не може да се импровизира в момента. По-добре е и трябва да се чака някой от другите закони, да го внесем в Преходни и заключителни разпоредби. Трябва да помислим какво да направим.
По отношение на отлагателен срок аз не зная, четете закона: в § 32 действащия закон казва: „Забраната по чл. 11, ал. 5 се прилага към действащите съоръжения за производство на дървени въглища от 30 март 2008 г.” Това е забранено от 2008 г. За какъв отлагателен срок сега ще говорим? Ние просто прецизираме нормата.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви разбирам. Имам предвид следното. Текстът в сега действащия закон забранява изпускането на емисии.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: То е същото.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: То е същото по презумпция, но формално не е така. Но не се забранява използването на открития способ. В сега действащия закон той не е забранен. Тоест, когато ние забраним категорично с такъв императивен текст, че се забранява използването на открития способ за добиване на дървени въглища, това трябва да се знае от кога действа. Това, че се забранява изпускането на емисии – да, така е, така си действа законът, но не е забранил използването на открития способ. Предполага се, че контролните механизми е трябвало по някакъв начин да задействат.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Трябва да сме наясно какво се постига с този текст. В първата част на предложението на г-н Алексиев текстът е забранителен. Втората част дава опция по други методи, спазвайки условията на Наредба № 1 и на цялото законодателство да се реализира тази дейност.
Какво обаче предполага това по-нататък? Предполага всички тези субекти да закрият дейността си от открит способ да минат на друг способ - организиран, със съвременни технологии, да се спазва законодателството, емитиране и т.н. Трябва да сме наясно, че съответният субект, упражняващ тази дейност, трябва да предвиди средства, да инвестира, да реализира тази дейност. Ако считаме, че това нещо може да стане и да забраним, след няколко месеца да се затворят тези единици да не работят, след това да си предвидят средства, да си кандидатстват по съответни проблеми, всичко това да се случва, въобще трябва да сме наясно каква е реалността.
Другият вариант е: наистина може да се придържаме към сега действащото законодателство и по този начин това което ще се получи, е ясно. В края на краищата, ние изказваме нашите съображения и аргументи. Управляващото мнозинство също е в правото си да има един или друг подход в случая, да вземе едно или друго решение. Искам да кажа, че сме наистина конструктивни, добронамерени да вземем в макрорамка всички обстоятелства, които са такива, каквито са към настоящия момент в реалността.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Други изказвания има ли?
Господин Чакъров, Вашето предложение облечено ли е в някакъв текст като редакция на предложението?
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Не, нямах готовност днес, но мога да се подготвя и нека и самите вносители също да видят, ако споделят съображенията, които казваме. Ако не, може да ги представим. Срокът е изтекъл, но в хода на разглеждане на законопроекта може да дадем съответни предложения. Най-добре е и експерти от министерството също да дадат в това отношение…
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Господин Чакъров, ние сме в процедура на второ четене на законопроекта. Времето за внасяне на предложения отмина.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Това ми е повече от ясно.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Госпожо Михайлова, мисля, че е непочтено даже да караме експертите да се занимават с нещо, което те знаят, че е забранено и сега да ги караме да измислят някакъв текст отново за някакъв нов отлагателен период. Аз ви прочетох, независимо от еквилибристиката от думите, ние всъщност поправяме един текст, който сега излиза, че е бил съзнателно написан така, да изглежда като лозунг, но да не може да се прилага на практика и от 2006 г. досега да си затваряме очите за един бизнес, който е в сивата икономика. Ако това е експортно предприятие, за което ние сме се загрижили, тоест ако някой експортира това производство, той е регистриран и той отдавна знае за какво става дума. Никой от такива предприятия, които имат доходи, не е останал без да работят по открит способ. Знаем за какво става дума в момента и фактически ние прецизираме една норма, която съществува от 2006 г. и е с ясен срок на прилагане – от 2007 до края на 2008 г. е имало една година за привеждане в съответствие, никой не си е мръднал пръста да контролира тези предприятия, всичко е оставено така и когато ние искаме да сложим ред, изведнъж започват едни много странни вопли.
РУМЕН ТАКОРОВ: Аз искам да се спра само на една дума, която каза госпожа Манева – законност. Аз мисля, че този текст въобще и не трябва да го разглеждаме, защото той не е разглеждан на първо четене. Това противоречи на парламентарната практика като цяло. Защо не го видяхте това нещо, когато внасяхте закона в Министерският съвет и в Народното събрание, а сега в момента се влага друг текст? Аз не казвам, че няма и в парламентарната практика моменти, където са вкарвани такива текстове, но сега в момента, когато ние говорим дали да влезе или да не влезе, наистина, в този закон има забранителен текст. Ето, както каза и колегата за гумите, аз мога да ви кажа за торбичките, мога и за други проблеми, но мисля, че ние се намираме на второ четене на законопроекта и ние трябва да гледаме стриктно текстовете, които са разглеждани на първо четене в пленарна зала.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Господин Такоров, така е, законопроектът е гледан на първо четене и в комисия, гледан е и в пленарна зала, но направеното предложение на господин Алексиев е направено в пълно съответствие с правилника. Направено е предложение между първо и второ четене в срока, който се предполага.
РУМЕН ТАКОРОВ: При първо четене се правят предложения върху текстове, които са предложени.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Не се говори за текстове, а се говори за смислово съдържание, но то не излиза извън контекста на внесеното на първо четене. В нормите не е казано „в текстовете”, не става дума за текстове.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Ще дам думата на Правна дирекция.
УЛЯНА ТОДОРОВА: В Правилника за организация и дейността на Народното събрание наистина текст. Това е разпоредбата на чл. 74, ал. 2, който казва, че предложения, които противоречат на принципите и на обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват. Наистина, в текста, който е приет от вас и от пленарна зала за първо гласуване, чл. 11 не е бил обект на разглеждане и съответно приемане. Ваша трябва да бъде преценката доколко той е в противоречие с принципите. Обхватът до този момент и в този парламент, и в другите парламенти, практиката е била разнородна. Просто вие сте тези, които трябва да решите дали да го разгледате и приемете, или да го отхвърлите на базата на текста на чл. 74. Така че, не е прецедент, но ваша е волята да решите. Но наистина има такъв текст.
Благодаря Ви.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Но става дума за принципи и обхвата, не на текстовете.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Да, така казва правилникът.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Това са различни неща.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Относно предложението, което направи д-р Чакъров, то почива на текст от Правилника, чл. 73, ал. 2, т. 2, че в доклада могат да бъдат включени и предложения, направени по време на заседанието, но доколкото разбирам, той няма формулировка и начина да се излезе, ако няма такава формулировка, или да се отложи разглеждането на този параграф, или ако няма наистина такъв текст и не може да бъде в момента подложен и да се търси друг изход, както предложи госпожа Манева може би по-нататък в друго изменение, в друг закон. Но това са текстовете от правилника, такава е и практиката.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви благодаря за това уточнение. Имаше желание за изказване - господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Моето желание е по-скоро по процедура. Щях да ви предложа, тъй като мисля, че всички, които имаха желание да участват в дискусията, по няколко пъти взеха думата, включително вносителите и народните представители, искам да ви предложа формално да подложите на гласуване да се прекрати дебатът и да се премине към гласуване. Така че, моля да подложите моето предложение за прекратяване на дебата на гласуване.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Курумбашев. Направено е предложение да прекратим дебатите. Аз мисля, че ние ги изчерпахме вече, особено след като чухме и становището на Правна дирекция.
В момента сме в казус, в който първо трябва да решим дали прекратяваме обсъжданията на базата на предложението на господин Курумбашев; второ, да решим дали приемаме предложението на господин Алексиев за сведение тук, в комисията и за обсъждане; трето, дали приемаме текста на това предложение, или отлагаме дебатите по предложението, за да може да има допълнителна корекция на по-късно заседание, направена по реда на внасянето на предложение по време на заседанието на комисията. Нали така да ви разбирам?
ИВАН АЛЕКСИЕВ: В тази връзка искам да направя следното предложение, точно за да поддържаме конструктивния тон, защото този дебат е съвсем добронамерен и аз се изненадвам за това защо господин Курумбашев иска да прекратим дебата. В тази връзка, да отложим, наистина, разглеждането на тази точка, да може да се прецизира текстът и другото, което е по-важно, да можем да направим и едно добро предложение относно горенето на гуми, за да постигнем, наистина, един добър текст, работещ текст и да можем да ограничим тези вредни емисии и тази порочна практика не само при дървените въглища. Казвам си, наистина, съжалявам, че не съм се сетил за гумите, но този проблем при нас е много голям. Даже хората коментират: „Странджа гори” точно поради тази причина, защото като се видят едни пушеци надвечер, имате чувството, че цяла Странджа планина гори. И тъй като много често ми беше поставян тези въпрос на приемни дни, естествено, аз направих формулировка в тази му част за дървените въглища. Но тъй като за гумите е не по-маловажно, предлагам да отложим разглеждането на този текст, да направим една добра формулировка и да включим и горенето на гуми и – на последващо заседание. Но все пак и министерството да си кажат и тяхното становище.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: И за предложението на господин Божинов, което засяга абсолютно същия член с наредбите, за неорганизираните източници на емисии.
Колеги, обединяваме ли се около последното предложение на господин Алексиев? Госпожо Манева?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Само да обърна внимание на колегите, тъй като гумите са отпадъци и те са предмет на Закона за отпадъците, по-добре е с новото изменение на Закона за отпадъците там да внесем текст за отпадъците, докато тук става дума за производства, които имат. Онова не е производство, онова е горене на отпадъци. Просто по-скоро ако трябва, да прецизираме нещо да бъде в този текст, а за гумите да подготвим текстове, обаче те да бъдат в Закона за отпадъците.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Или в ПЗР тук да предвидим в Закона за управление на отпадъците другия вариант.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да, би могло в този закон, обаче изменение на закона.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Колеги, обединяваме ли се около предложението на господин Алексиев да отложим обсъждането на това предложение, за да бъдат прецизирани текстовете и да бъдат включени всички обсъждани теми с варианта тук да се включи текст, с който да направим допълнение към Закона за отпадъците? Моля, който е съгласен с това предложение, да гласува.
За - 14 , против няма, въздържали се няма.
В такъв случай отлагаме разглеждането на Вашето предложение, господин Алексиев.
Преминаваме към следващите параграфи на законопроекта, по които няма внесени предложения на народни представители. Предлагам ви да гласуваме анблок, ако няма съображения по отделните параграфи.
От § 1 до § 5 включително от законопроекта включително няма постъпили предложения, но има коментари от Правна дирекция. По кои параграфи? В такъв случай няма да ги гласуваме анблок, така ли да ви разбирам?
УЛЯНА ТОДОРОВА: Благодаря, уважаема госпожо председател. Законопроектът ми беше предоставен преди ден и половина, а колежката, която е основен референт, е в отпуск, но специално за § 1, за което и с колежката от „Европейско право” Роси Башлиева констатирахме, че в този параграф не са отразени в пълнота всички изменения и допълнения, които трябва да настъпят. Аргументът на вносителите е, че те са предвидили едни бланкетни три параграфи. Това е с номерация 6, 7 и 8, където се казва, че навсякъде думите „регламент” или „проверките” се заменят със съответните думи. Но утвърдената правна техника обаче изисква когато се променя съответният член, да се направят всичките тези изменения във всичките точки, свързани със замяна на думи, с отпадане на точки, с преномерация. Ако само визуално видите, това в червено са моите бележки, те са доста много. Колежката Башлиева комуникираше с госпожа Петросенко. Тя е уведомена от министерството, очаквахме от там да получим в рамките на днешния ден и те да изчетат текста като вносители, а това не се случи, вероятно има ангажимент. Аз мога, но ще ви отнеме много време да ви прочета всички тези неща. Става въпрос за правнотехнически корекции.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз много Ви благодаря. За съжаление - аз се извинявам пред народните представители, госпожо Манева, и пред Вас - за втори път отлагаме гледането на законопроекта. При толкова много забележки от Правна дирекция и от дирекция „Европейско право”, макар и редакционни, защото аз виждаме текстовете, забележките са много, ние не сме в състояние да гледаме законопроекта с доклада, който ни е представен в момента.
Остава въпросът защо не сме получили тези бележки от референта, който отговаря за законопроекта, но това е друг въпрос.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз искам да кажа, че това, което сме получили като забележки, ние сме го отразили но те не са толкова многобройни. Те са само две бележки и ние сме ги отразили. Аз ще осигуря наш юрист да седнат да се разберат…
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз много моля експертите от Правна дирекция и от „Европейско право” заедно с експертите на комисията и експертите от Министерството на околната среда и водите да подготвят нов доклад. Моля за извинение, съжалявам, надявам се, че това няма да се случва повече.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Госпожо Михайлова, тук има нещо, при което ние като министерство не знаем как да постъпваме. При едни закони ни се казва, че в Заключителните разпоредби навсякъде думите еди кои си, регламент еди кой си се заменят с регламент еди кой си, който ние използвахме като подход. Изведнъж сега ни се казва, че в цялото тяло на закона навсякъде, където е споменато „регламент”,ние трябва да го подменим.
РЕПЛИКА: Малко по-различно е. Единственото място, в което се намира регламентът, са точно членовете, които се променят, в чл. 17, 34и. Няма го на друго място регламента. Би следвало щом се променя в чл. 17, в точка 5 само се променя регламентът, а го има и в останалите точки на чл. 17 този регламент, би следвало тук да се поправи във всички точки.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Не зная, и друг път сме имали подобни неща, но не е имало такъв род забележки. Ние вече не знаем какво да правим. В сегашния текст ние сме предвидили тази замяна. Сега правим нещо друго.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз съжалявам. Надявам се, господин Дончев, че всички забележки ще бъдат взети предвид и ще изясним правната техника.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз искам да помоля да има ясна позиция на Правна дирекция, защото ние готвим серия закони и към различните закони имаме различни изисквания. Просто това не може да продължава.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз много съжалявам, че референтът, който отговаря за законопроекта, не е тук, откъдето идва разминаването , но това е вече мой проблем с Правна дирекция.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Но той е и наш.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Превръща се във ваш, когато има разнородни изисквания.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Защото ето, сега ние не знаем какво да правим.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Една работна група.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Не работна група, ще пратим един юрист. Това е чисто редакционно.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Всъщност това е работен доклад.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Ние нищо не сме гласували, за съжаление.
УЛЯНА ТОДОРОВА: Можем да направим втори работен доклад. Ще го направим и за ден дори и ще си уточним изискванията.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Когато навреме получаваме законопроект, ето какво става.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Всички гледат под лупа, но ще направим закона. Не съм подозирала даже, че Законът за атмосферния въздух може да получи такова политическо звучене. Изведнъж за това производство от не знам колко цигани стана така, че всички се загрижиха за работните места и износа. Няма да има такъв резонанс.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Надявам се, че ще се справим.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Има райони, в които това производство руши горите, прави маса неща, в които поразиите са много по-големи и сега искаме да го регламентираме, и изведнъж се оказва, че ние страшно сме загрижени да продължава изсичане на горите и тайно производство.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Лошо е, че използват качествена дървесина на много места, вместо отпадъчна, която е подходяща за тази работа. Но това трудно се хваща. От доста време знаят за този проблем, но нищо не правят, защото трябва да влагат пари.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Довиждане. Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието.
/Заседанието бе закрито в 15.35 часа./
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НА КОСВ:
/И.Михайлова/
Стенограф:
