ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 002-01-59, внесен от МС на 06.07.2010г. /за второ четене в комисията /
2. Представяне на проект „Конвенциите от Рио” от МРРБ. Резултати и дейности на проекта в областта „Енергия и околна среда” към днешна дата.

---

* * *
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Добър ден, колеги! Имаме пълен кворум за заседанието на комисията.
Откривам заседанието на Комисията по околната среда и водите. Предложен ви е дневен ред с две точки и стандартната „Разни”. Ако някой има нещо да ни съобщи или да предложи на вниманието на комисията?
Като точка първа е разглеждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух № 002-01-59, внесен от Министерски съвет на 6 юли 2010 г. Докладът е за второ четене на комисията. На предходното заседание започнахме да разглеждаме доклада за второ четене на комисията. Приехме заглавието на закона и прекратихме дискусиите. Сега всеки един от вас има пред себе си нов актуализиран доклад, в който са отразени всички забележки на дирекция „Правна” и дирекция „Европейско право” в Народното събрание. Съгласувани са с Министерство на околната среда и водите. Аз искам да благодаря за доброто сътрудничество и експедитивното съдействие, за да бъдат отразени всички тези забележки.
Във връзка с тази първа точка от дневния ред, искам да ви информирам, че днес се проведе среща на ръководството на комисията и някои народни представители, които имаха възможност да участват в срещата с представители на Браншовата организация на производителите на дървени въглища, с които обсъждахме варианти за приемлива реализация и изпълнение на предложения от народния представител Иван Алексиев текст, по който коментирахме много на предходното заседание. Срещата беше, според мен, добронамерена, плодотворна и успя да достигне до едно взаимно разбирателство, най-вече разбирателство от страна на бранша.
Тук искам да се обърна към Министерство на околната среда и водите със следната молба. Това, което ни представиха тези представители на браншовата организация беше, че те срещат много сериозни затруднения в процедурите за промяна на предназначение на земите, когато става дума за превръщане на една площадка в предприятие и апелирам към вас ако имате някаква възможност чрез комуникация със съответните ресорни министерства някак си да се ускорят тези процедури, за да можем да подкрепим бранша в неговите желания да изпълни изискванията на закона, включително и бъдещите изисквания на закона, когато той стане факт. Но, доколкото разбрахме от представителите на бранша, някои от тях са започнали процедури, декларират, че са започнали процедури още през 2008 г. и до този момент нямат окончателни разрешения, което не мога да тълкувам дали е възможно или невъзможно. Оказва се, че може би е възможно и много се надявам, че бихме могли, ако има нужда от наше съдействие в нещо, имате напълно нашето съдействие, така, както обещахме и на представителите на бранша. Това е по първата точка.
Втората точка от дневния ред е едно много приятно представяне на завършилия вече проект, който е с кратко наименование „Конвенциите от Рио”, който се ръководеше в Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Вече има окончателна оценка за проекта, която е много висока. Аз благодаря на ръководителите на проекта, които се отзоваха на моята покана да дойдат и да го представят, особено резултатите и дейностите в областта „Енергия и околна среда” към днешна дата. Трябва да подчертая, че проектът се ръководеше в Министерство на регионалното развитие и благоустройството, но с изключително активното съдействие на Министерство на околната среда и водите и Агенцията по околната среда. Това е един добър пример как бихме могли – проектът е подкрепен от Глобалния екологичен фонд – чрез външни средства да достигнем до резултати, които биха били от полза за прилагане на общите глобални екологични цели и ценности в процеса на управление както на регионалното развитие, така и околната среда и на местно самоуправление. Надявам се, че ще ви бъде интересно да видите резултатите от проекта, които са един пример за добре изпълнен проект.
По точка първа от дневния ред с нас е заместник-министър Евдокия Манева и г-н Иван Ангелов – директор на дирекция „Опазване на чистотата на атмосферния въздух”. По точка втора с нас гости тук са: госпожа Емилия Краева – началник на отдел „Международно сътрудничество” в Министерство на околната среда и водите, госпожа Наталия Димитрова, Биляна Борисова, Климент Найденов, Любомир Филипов и Мария Новакова, които са от екипа по реализацията на проекта.
Някакви съображения и съображения по дневния ред?
Ако някой има предложения по стандартната точка трета „Разни”? Няма.
Да приемем че дневният ред се приема.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
За – 17, против няма, въздържали се няма.
Единодушно се приема дневният ред.

ПО ТОЧКА ПЪРВА Работен доклад относно второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Както ви казах, миналия път ние гласувахме наименованието на закона и той беше приет единодушно от участващите в гласуването на предходното заседание. Няма смисъл да прегласуваме.
Пристъпваме към следващата позиция в работния доклад, която беше препъни-камъкът на предходното заседание. Това е предложението на народния представител Иван Алексиев за отмяна на ал. 5 в чл. 11 и корекция на текста със създаването на нова алинея 5. Господин Алексиев, нещо ще ни кажете ли?
ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Манева, мисля, че на предишното заседание си казахме доста неща, на днешната среща също всеки изложи доводите си, така че аз нямам какво да добавя. Единственото ново, което е, - че слагаме един отлагателен срок за действието на този закон и по-точно чл. 11, ал. 5, която предлагам да се промени, в случая за точка 1, като срокът, който предлагам, е 1 януари 2012 г.
Този закон влиза в сила един месец след обнародването му в „Държавен вестник”, с изключение на § 1, т. 1 - който влиза в сила от 1 януари 2012 г. Целта е наистина фирмите да имат възможност да могат да си урегулират бизнеса и да могат да изпълнят изискванията на закона. Аз го казах и преди това – че нашата цел е не да ударим бизнеса, а напротив, да въведем правила в този бизнес и в този бранш и днешната среща беше много полезна специално за мен, защото се изнесоха данни, които са важни: 160 фирми се занимават с добив на дървени въглища. Това никак не е малко и наистина имаме нужда от ред вече в тази област. Така че нямам какво друго да добавя.
Другото, което е важно, е, че текстът се разделя на две и всъщност алинея 5 се изменя така: „Забранява се производството на дървени въглища по открит способ и се създава ал. 6. Ал. 6 е: „Изпускането на емисии в атмосферния въздух при производство на дървени въглища по друг способ трябва да става организирано, при спазване на нормите за допустими емисии на вредни вещества, съгласно Наредба № 1 за норми на допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Алексиев. Това е редакцията, предложена от работната група между дирекциите на Народното събрание, експертите на комисията и експертите на Министерство на околната среда и водите. Това е окончателното предложение, така, както го виждате на стр. 2 по отношение на § 1 на законопроекта.
Други изказвания по този параграф, становища? Господин Чакъров, заповядайте!
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви. Аз също няма да повтарям това, което имахме като дискусия и представяне на всички позиции. Участвах днес и на срещата, която беше с браншовиците. Ще бъда по-конкретен. Потвърждавам предложението, което направих на срещата, и тук, да се подложи на гласуване. В този случай така както Вие предлагате, е 14 месеца. Моето предложение е удължаването на срока да влезе в сила алинея, която вече е 5 и 6 на чл. 11, да бъде 18 месеца, тоест, след година и половина. Не е голяма разликата. Както се гласува. Но аз поддържам предложението си.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви благодаря. Вашето предложение засяга § 10 на законопроекта.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Ако трябва, отново мога да повторя защо предлагам.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Не, разбирам Ви.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Процедурите, реализацията, инвестиции трябва да се направят. Това, което чух днес, аз самият не знаех, даже помолих представителите на министерството да ни дадат, ако са успели да получат, по-точна справка. Става въпрос за 160 фирми. Две трети от дейността е изцяло експортно ориентирана. В кризисна ситуация и с оглед и на финансов дефицит и в баланси във всички аспекти – това е много важно и считам, че бихме били по-коректни, а има и какво да представим пред нашите партньори от Европейската комисия, след като това вече е прието и е в действащата законова уредба.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Чакъров. Когато стигнем до § 10, ще гласуваме двете направени предложения. Едното – за влизане в сила от 1 януари 2012 г. и Вашето предложение за влизане в сила 18 месеца след влизане в сила на настоящия закон.
Така че ако няма други изказвания по предложения § 1, с текста, който ни е предложен на стр. 2 горе от работната група, моля, който е съгласен с предложения текст, да гласува.
За – 17, против няма, въздържали се няма.
Единодушно е приет текстът.
Следваме номерацията оттук нататък по вносител. В окончателния доклад ще бъде променена номерацията на параграфите.
Следващият – § 1 по вносител, ни се представя от работната група в редакция, в която са отразени всички забележки на дирекцията „Европейско право” за отразяването на регламентите коректно в текста на законопроекта. Някакви изказвания по този параграф? Корекциите са правно-технически, няма никакви съдържателни корекции, така че моля, който е съгласен с предложената редакция на § 1, който става § 2, да гласува.
За – 17, против няма, въздържали се няма.
Единодушно се приема.
§ 2. Тъй като няма постъпили никакви предложения, няма корекции по отношение на отразяване на наименования на регламенти, § 2, който става § 3 – някакви становища? Няма. Господин Ангелов?
ИВАН АНГЕЛОВ: Една техническа бележка. Не знам дали е тук точното място да я направя. Става въпрос за искането от страна на юридическата дирекция към Народното събрание, доколкото знам, да се замени алинея с параграф, защото така било по-коректно в текстовете, където се цитира регламентът. Всъщност, в нашия закон навсякъде се казва „алинея” там, където в регламента е „параграф” и ако няма възражения, аз предлагам това да бъде оставено по начина, по който е в закона.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз ще помоля дирекция „Европейско право” да каже становището си и дали текстът, който гледаме в момента, е окончателен.
РОСИЦА БАШНИЕВА По принцип това, как се позоваваме и в регламента, има указания на Европейския съвет и Парламента и мога да ви ги дам. Всъщност, ако оставим „алинея”, ние ще препращаме към нещо, което не съществува. Когато отвориш регламента, няма никъде алинея.
ИВАН АНГЕЛОВ: Аз мога да ви кажа, че през април месец…
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Не, просто за регламента. Какво сме правили ние в законите…
РОСИЦА БАШНИЕВА: Да ви кажа в какъв случай може да бъде алинея. Когато има ненаименуван текст в параграф.
ИВАН АНГЕЛОВ: Случаят, за който ви говоря, е абсолютно идентичен на нашия случай в момента.
РОСИЦА БАШНИЕВА: Не може. Когато се препраща към точка в регламент. Това е параграф. Алинея може да бъде само единствено в параграф, когато се насочва към текст, който е в параграф, ненаименуван.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря на експертите. Искам само ясен отговор това отразява ли се на съдържанието на текста и има ли разбирателство по отношение на окончателния вариант на доклада.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Има, както и миналия път констатирахме, разнопосочни указания от правните дирекции на парламента. В момента не искам да влизаме в спорове. Какви последици може да има, нямам представа. Просто в една част от закона се позоваваме по един начин, при това изменение по друг начин се позоваваме. Но не желая да влизаме в този спор. Правната дирекция носи отговорност за крайната редакция на закона.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева. Нещо да кажете? Заставате зад редакцията, която четем в момента. Благодаря.
§ 2, който става § 3. Има ли по него някакви коментари? Няма. Моля, който е съгласен с текста на § 2 който става § 3 и се приема изцяло по вносител, да гласува.
За – 17, против няма, въздържали се няма.
Благодаря ви.
§ 3, който става § 4. Предлага ни се редакция на § 3, който става § 4. Редакцията е горе на стр. 8. Изказвания? Предложения? Няма.
Моля, който е съгласен с редакцията на § 3, който става § 4, да гласува.
За – 17, против няма, въздържали се няма.
Благодаря. Единодушно се приема.
§ 4. Предлага ни се редакция за § 4, който става § 5. Редакцията за почна от средата на стр. 10 и приключва на стр. 11. Някакви изказвания по параграфа? Няма. Отново, това са редакционни корекции. Виждам, че са нанесени коректно наименованията на регламентите с номерата, така че ако няма изказвания, моля, който е съгласен с предложената ни редакция за § 4, който става § 5, да гласува.
За – 17, против няма, въздържали се няма.
Благодаря Ви. § 4, който става § 5, е приет със 17 гласа за.
§ 5, който става § 6. Предложението е да подкрепим текста на вносителя за § 5, който става § 6. Становища?
Моля, който е съгласен с текста по вносител на § 5, който става § 6, да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
За – 17, против няма, въздържали се няма.
Благодаря. Единодушно се приема със 17 гласа „за” § 5, който става § 6.
Господин Алексиев, стигаме до Ваше предложение по § 32 от Преходните и заключителните разпоредби. Освен § 10 от законопроекта.
ИВАН АЛЕКСИЕВ: Моето предложение е § 32 да отпадне от Преходните и заключителни разпоредби, тъй като се отнася за алинея 5 в чл. 11, но така или иначе той вече е отменен и този срок 30 март 2008 г. просто не е реален. Поради тази причина предлагам § 32 да отпадне.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Имаме предложена редакция на Вашето предложение, която гласи: „§ 32 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, „Държавен вестник”, бр. 99 от 2006 г., се отменя.”
Коментари? Няма. Съображения? Няма.
Моля, който е съгласен с предложения текст за § 7, да гласува.
За – 17, против няма, въздържали се няма.
Единодушно със 17 гласа се приема.
Предлага ни се създаване на нов параграф 8 с редакция на текста. Съображения? Становища? Няма. Моля, който е съгласен с предложения текст за § 8, да гласува.
„§ 8. В останалите текстове на закона думите „проверки за херметичност” се заменят с „проверки за течове”.
Моля, който е съгласен с текста, да гласува.
За – 17, против няма, въздържали се няма.
Преходни и заключителни разпоредби. Който е съгласен с така предложеното наименование на вносителя, моля да гласува.
За – 17, против няма, въздържали се няма.
§ 6. Тук предложението да бъде отхвърлен § 6 е, тъй като неговата разпоредба вече е изпълнена във всички останали предишни текстове в § 2. Така че предложението е § 6 да бъде отхвърлен. Съображения? Становища?
Моля, който е съгласен § 6 да бъде отхвърлен, да гласува.
За – 17, против няма, въздържали се няма.
Благодаря ви. Със 17 гласа за § 6 е отхвърлен.
§ 7. Аналогичен случай е. Тъй като във всички текстове по-горе на законопроекта е включена замяната на регламент ЕО 2037 от 2000 г. с регламент ЕО 1005 от 2009 г., предложението е параграфът да бъде отхвърлен. Съображения? Няма. Моля, който е съгласен параграфът да бъде отхвърлен, да гласува.
За – 17, против няма, въздържали се няма.
Със 17 гласа за параграфът се отхвърля.
§ 8. Тъй като текстът на вносителя за § 8 е систематично отразен в новосъздадения § 8, който приехме вече – горе, на същата страница е – предложението е § 8 по вносител да бъде отхвърлен. Съображения? Няма. Моля, който е съгласен § 8 по вносител да бъде отхвърлен, да гласува. Благодаря.
За – 17, против няма, въздържали се няма.
Благодаря ви.
§ 9. Предложена ни е редакция на § 9, която звучи: „Издадените документи за квалификация запазват действието си до изтичане на срока, за който са издадени.” Съображения? Няма. Моля, който е съгласен с предложената ни редакция за § 9, да гласува.
За – 17, против няма, въздържали се няма.
Приема се.
§ 10. Имаме предложения. Първоначално текстът, който ни е предложен, е „за влизане в сила на § 1, т. 1, шест месеца след влизането в сила на този закон, а днес господин Алексиев направи предложение да се промени текстът и да се посочи конкретна дата. Неговото предложение е § 10 да звучи така: „Законът влиза в сила един месец след обнародването му в „Държавен вестник”, с изключение на § 1, т. 1, който влиза в сила от 1 януари 2012 г.” Това е едното предложение.
Другото предложение е на господин Чакъров, който предложи текста, който по неговото предложение ще звучи по следния начин: „Законът влиза в сила един месец след обнародването му в „Държавен вестник”, с изключение на § 1, т. 1 - който влиза в сила 18 месеца след влизането в сила на този закон.” Това са двете предложения.
Моля, който е съгласен с предложението на господин Алексиев § 1, т. 1 да влезе в сила от 1 януари 2012 г., да гласува.
За – 13, против няма , въздържали се 4.
Остава текстът на практика 14 месеца с конкретизираната дата 1 януари 2012 г.
С това законопроектът е приет. Аз ви благодаря за експедитивността и още веднъж искам да благодаря на Министерство на околната среда и водите за сътрудничеството и експертната помощ.

ПО ТОЧКА ВТОРА:
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Давам думата на колегите от управлението на фонда „Конвенциите от Рио”.
НАТАЛИЯ ДИМИТРОВА: Уважаеми дами и господа, членове на Комисията по околната среда и водите, госпожо Михайлова, благодаря специално за тази покана да представим проект „Конвенциите от Рио”. Ще бъда максимално кратка, тъй като знаем, че програмата Ви е доста натоварена. Защо госпожа Михайлова спомена в началото, че това е един много интересен проект, подкрепен от Глобалния екологичен фонд (ГЕФ) „За България”, първо, защото той е първият проект в област междусекторно изграждане на капацитет, който ГЕФ подкрепя въобще в региона на Централна и Източна Европа.
След нас в резултат от анализа на резултатите от този проект ще започнат още 12 такива проекти вече в нашите съседи на Балканите и в страните от бившия Съветски съюз, тъй като България след като стана страна членка на Европейския съюз, не е и вече избираем получател на финансиране по ГЕФ, второ, защото проектът е модел на това, как едно неекологично министерство всъщност може да допринесе към прилагането на ангажименти, поети от България към три екологични конвенции на Организацията на Обединените нации, и трето, защото проектът беше включен като добра практика в една специална публикация, която тази година се подготвя от Генерална дирекция „Регионално развитие” към Европейската комисия.
Съвсем накратко, какви са основните теми и цели, с които проектът започна през 2006 г. Те се фокусираха върху укрепване на капацитета на Министерство на регионалното развитие и благоустройството и, разбира се, на Министерство на околната среда и водите за интегриране на целите на трите конвенции от Рио в регионалното развитие и устройството на територията.
Само да ви припомня кои са тези три конвенции от Рио. Вие знаете, разбира се, техните пълни наименования. Но ние използваме термина „конвенциите от Рио”, тъй като всичките от тях са отворени за подпис по време на срещана на върха на планетата Земя през 1992 г. в Рио де Жанейро. Именно оттам използваме и краткото заглавие „конвенциите от Рио”.
Общият бюджет на проекта беше малко над 1,5 милиона долара, като конкретният принос на ГЕФ беше в рамките на половин милион долара, а останалата сума беше осигурена от Министерство на регионалното развитие и благоустройството под формата на проекти, които бяха финансирани първоначално в рамките на програма ФАР, а след това и в рамките на оперативна програма „Регионално развитие”, които допринасят към прилагането на принципите и целите, залегнали за тези три конвенции. Това са: Конвенцията на ООН за биоразнообразието, така популярната след Копенхаген Рамкова конвенция за изменение на климата и Конвенцията за борба с опустиняването, към която има и специален анекс за страните от Централна и Източна Европа, включително и България, тъй като поради климатични промени, но поради недобри земеделски практики има големи територии и почви, които са застрашени именно от такова опустиняване както в България, така и от страните на целия Балкански полуостров.
Проектът официално приключи септември т.г. и беше с четиригодишен период на изпълнение. Това е стандартният период за изпълнение на проекти, финансирани от Глобалния екологичен фонд. Както казах, основен партньор по изпълнението беше едно неекологично министерство, за което госпожа Михайлова спомена - миналата седмица имахме заключителна среща – че е бил малко страничен проект, възприет в началото от дейността на министерството но впоследствие неговите ползи бяха признати най-малко от две дирекции с които ние работихме по-пряко – Главна дирекция „Стратегическо планиране на регионалното развитие”, която отговаря за разработката и прилагането на регионалните планове, областните стратегии и общинските планове за развитие и най-малкото към тяхното методическо обезпечаване.
Също така основен партньор беше Министерство на околната среда и водите.
Проектът на стратегическо ниво се направляваше от управителен съвет с по трима представители от двете министерства и също така представител от програмата на ООН за развитие, която е всъщност управляваща организация на средствата на ГЕФ в България, пък и в други страни, в смисъл, явява се като междинна агенция. Разбира се, имахме и консултативен съвет, в който бяха включени членове на по-голям брой организации на национално и регионално ниво, като Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Агенцията по енергийна ефективност, Изпълнителна агенция по околна среда, неправителствени организации, също така Националното сдружение на общините и няколко от регионалните. Звеното за управление на проекта от самото начало беше базирано и интегрирано в Министерство на регионалното развитие и благоустройството, което всъщност допринесе до голяма степен за успеха на този проект.
Трите основни резултата, които бяха постигнати в неговите рамки, това е един разработен пакет от програми за обучени, свързани именно с практическото прилагане на тези конвенции на различните териториални нива на планиране в България - ниво райони от ниво 2 за регионалните съвети, на ниво областни администрации, на ниво общини. Също така съгласувахме един набор от индикации, чрез които Министерство на регионалното развитие и благоустройството ще бъде в капацитета си в бъдеще да проследява как тези стратегически документи за регионално развитие, като регионалните планове, областните стратегии и общинските планове оказват влияние върху околната среда и конкретно върху компоненти, с които тези три конвенции от Рио се занимават. Също така бяха разработени модели и методики за актуализация и провеждане на междинна оценка на планове и стратегии за регионално развитие, в които тези глобални екологични проблеми и тези индикатори ще се използват много активно, тъй като в рамките на проекта те бяха пилотно тествани при актуализацията само на един стратегически документ за момента, който ще послужи за модел на останалите.
Отново, съвсем накратко, в по-голяма конкретика постигнато в рамките на всеки един от три основни резултата, именно, за обучителните програми, същите бяха създадени в сътрудничество между Софийския университет и Централноевропейския университет в Будапеща в три разновидности: уводен еднодневен курс, основен 10-дневен курс и академичен дву- или трисеместриален курс, като последните два – 10-дневният и магистърската програма, тъй като академичният курс е магистърска програма, се предлагат и се изнасят в Софийския университет. Еднодневният се изнася отново – преподаватели на Софийския университет, но е изнесено по места, като в рамките на проекта обхванахме 27 от 28-те области в България.
Най-общо, обучителният пакет, както споменах и по-рано, се фокусира върху практически инструменти и даване на познания кои са тези конвенции, първо, какви са стратегическите приоритети за България, съответно, националните планове за действие по всяка от тези конвенции, практически инструменти за тяхното прилагане и използване на статистически променливи, също така индикатори, и най-вече географските информационни системи.
Едно наше предварително проучване в рамките на проекта показа, че колкото по-ниско се слизаше на различни териториални нива на областно и общинско, толкова по-малко беше познаването на – първо, какви са въобще тези конвенции и второ, какви са ангажиментите съответно на различните видове администрации към всяка една от тези конвенции, които са част от нашето национално законодателство, така че образователната и обучителната част от проекта беше действително много на място. Всеки един от по-кратките курсове завършваше с издаване на сертификат от страна на Софийския университет.
Както споменах, от миналата година, от 2009 г. вече има и официално приета в академичния календар, така да се каже, на Софийския университет и магистърска програма, която най-общо е озаглавена „Планиране и управление на териториалните системи”, но тя има профилиращ модул „Интегриране на глобални екологични въпроси в регионалното развитие”. Започна с прием на 15 студенти, а към момента, в 2010 г., когато е вторият прием, вече има заявен интерес, тъй като все още процесът на обработка на документацията на кандидатите не е приключил, на 30 участници, като 12 от тях са от общини и от министерства. Така че по друга линия се уверихме, че такава магистратура е била много навременна и много нужна и досега я нямаше нито в България, нито в региона. Аз самата, когато трябваше да избирам преди десет години такава магистратура, поради този факт трябваше да търся - извън България съм завършила точно такава магистратура, само че в Университета Вагенинген в Холандия.
За да осигурим устойчивостта все пак най-вече на краткосрочните ни обучения, тъй като те бяха насочени към служители от администрация на общинско, областно и национално ниво, септември месец тази година проведохме и нарочна среща с директора на Института по публична администрация и получихме принципно съгласие този курс да бъде включен в един междинен вариант. Тъй като ние сме разработили еднодневен и 10-дневен курс, със служителите на университета се споразумяхме да преработим така нашата програма, че да бъде включен в техния каталог един тридневен курс на обучение, който е най-удачен за нуждите и целите на обучаемите, които те таргетират, чрез каталога с курсове, който институтът поддържа. Така че и от тази гледна точка сме гарантирали продължаването на това обучение и за в бъдеще. Разбира се, всички права за тяхното изнасяне и за актуализацията, тъй като едно обучение трябва постоянно да се актуализира, са прехвърлени от ПРАОН в Геолого-географския факултет на Софийския университет, където се помещава физически тази магистратура и където бяха изнасяни 10-дневните обучения.
Съвсем кратка статистика. Това са от конкретните ни обучения – уводният, еднодневният курс, в него преминаха над 200 участници в периода от 8 януари до 19 юни м.г., най-вече от общини и областни администрации, като ги направихме в 27 от 28-те областни центрове. Мисля, че в Сливен не можахме да сформираме група, тъй като имахме изискване за минимален брой участници все пак. Десетдневния курс – организирахме общо 8 групи, тъй като 10-дневният кур се провеждаше в рамките на 5 или 6 работни седмици, по два работни дни всяка седмица. Той се проведе в рамките на година и половина между септември 2008 г. и края на март т.г., като при заложени 130 обучаеми в курса преминаха 141. Дали сме кратка справка какво беше разпределението между основните партньори МРРБ и МОСВ и, разбира се, от общини и областни администрации. Също така накрая включихме и представители на така наречените социално-икономически партньори, които са важна част от регионалните и областните съвети за развитие, които всъщност отговарят за приемането и актуализацията на стратегическите планови документи. Така че за нас преценихме, че беше много важно стратегически да включим, макар че първоначално не бяха заложени като целева група, представители и на тези социално-икономически партньори.
Тази година през лятото в края на август – началото на септември също така проведохме и едно онлайн проучване сред завършилите това обучение. В папките, които сме ви дали, сме дали и малко по-пространно тълкуване на резултатите и всъщност това, кои части от това обучение представителите на администрацията са намерили като най-практически насочено, какви са техните препоръки за бъдещи такива програми за изграждане на капацитет в тази пресечна област на интегриране на глобални екологични проблеми в регионалното развитие, най-добрите аспекти, които те оценяват и използването на географските информационни системи и визуализацията, която те дават за експерти, които се занимават с устройство на територията и регионално развитие, информация за различните оценки за въздействие, особено за екологичната оценка и оценката по „НАТУРА 2000”, която особено на общинско ниво общинските планове за развитие и, разбира се, и на по-високите нива трябва да имат предвид и, разбира се, практическата работа с тези седем индикатори, за които споменах, че бяха разработени в рамките на проекта и които станаха част от официален документ „Методически указания на Министерство на регионалното развитие и благоустройството”, подписани от министъра на регионалното развитие и благоустройството през месец май миналата година. Те са методически указания за актуализация на областните стратегии за развитие, на общинските планове за развитие, където индикаторите са специален анекс.
Освен това, в рамките на проекта беше разработен и приет съвместно от Министерство на околната среда и водите и Министерство на регионалното развитие и благоустройството и ето защо проектът в тази област допринесе също за междуинституционалните връзки между двете министерства беше разработен и приет модел на Доклад за наблюдението и контрола на изпълнението на регионалните планове за развитие, който се изисква от Закона за регионалното развитие. Досега, тъй като тази година беше направено първото такова „упражнение” (в кавички!), досега не е правен такъв доклад, двете министерства работиха заедно и утвърдиха каква да бъде неговата структура, тъй като всъщност в този доклад се акцентува върху това, как регионалният план за развитие и съответно другите стратегически документи се съобразяват и изпълняват мерките, които са предписани в първоначалните им екологични оценки, издадени от Министерство на околната среда и водите.
Също така проектът имаше и непреки ползи за укрепване институционалния капацитет на Министерство на регионалното развитие и благоустройството и по-точно на Главна дирекция „Стратегическо планиране на регионалното развитие” в област интеграция на глобални екологични проблеми, тъй като в резултат от едно работно посещение в рамките на нашия проект, който се състоя през ноември 2007 г. в регион Корнуел – това е най-югозападният и се води най-изостаналият регион на Великобритания, Главна дирекция „Стратегическо планиране на регионалното развитие” впоследствие беше поканена и стана партньор по три ИНТЕРРЕГ-овски проекта, в които водещо е именно графство Корнуел, Великобритания, като – пак в папките - по първия от тях сме оставили материали, тъй като той започна най-отдавна през 2008 г. Неговата цел е създаване на методика за изчисляване на въглеродния отпечатък на регионите в Европа, като пилотен за България и Югозападния район от ниво 2.
Още един проект, който започна от началото на тази година – Университетско сътрудничество за регионално развитие, където се изследва каква е ролята на организациите и институтите, които предоставят образование и не само висше, разбира се, в регионалното развитие.
Третият проект, за който получихме съобщение от Секретариата на програма INTERREG 4 С, че е одобрен, едва миналата седмица, е насочен към насърчаване използването на геотермалната енергия в жилища и обществени сгради и където в оперативно програма „Регионално развитие” има специални много конкретни мерки в тази област. Така че всичките тези проекти ще продължат работата, започната от проект „Конвенциите от Рио”.
В област „Институционални промени” в рамките на нашия проект беше правена един доста обширен преглед на работните характеристики в 11 дирекции на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, в които беше преценено, че тези дирекции имат някаква роля и отношение към изпълнението на трите конвенции в България. Бяха направени съответни допълнителни препоръки за това, какви умения, курсове, обучителни програми примерно трябва да притежават служителите от тези дирекции и конкретно в Главна дирекция „Стратегическо планиране на регионалното развитие” тези нови обновени характеристики влязоха в сила от началото на тази година – 34 служители, където примерно е посочено като допълнително изискване, разбира се, за да не бъде дискриминиращо и това, че експерти, които се наемат от тази дирекция, може да са завършили магистърската програма, която започна от миналата година в Софийския университет, така че да затворим кръга на продуктите, които бяха произведени в рамките на проекта.
Също така много важен практически инструмент, който беше разработен в рамките на този проект прототип на географска информационна система, базирана на тези седем индикатора. След малко ще ви ги покажа кои са тези индикатори – която вече работи в тази главна диеркция в Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Оттук нататък колегите от тези дирекция ще я използват като практически инструмент за изготвянето на първо време и мониторинга на регионалните планове за развитие, тъй като за момента тя затова е прототипна – просто е базирана в самото министерство, но към самото задание имаше елемент да се изработи концепция как тази географска информационна система трябва да стане национално достъпна с публичен компонент.
Тук отново по време на финалната среща на проекта ни беше подсказано, че удачна програма за финансиране на такъв ъпгрейд на тази географска информационна система е програмата ЕСПОН на Европейския съюз, която финансира именно използването на географските информационни системи за подобряване на различните видове планиране на ниво Европейски съюз. Ето накратко седемте индикатори, които бяха приети за мониторинг на това в каква степен стратегическите планови документи, за които Министерство на регионалното развитие и благоустройството отговаря или методически подкрепя, влияят върху глобалната околна среда и по-конкретно върху компонентите, наблюдавани от трите конвенции.
По първите пет данни се набират в сътрудничество с Националния статистически институт. По шестия – дял на територията и висок риск от ерозия данните са от Изпълнителната агенция по околната среда и водите. За момента изпитваме известна трудност в събирането на данните по седми индикатор, тъй като там две са отговорните институции, които отговарят за тяхното събиране. Това са, от една страна, Агенцията по енергийна ефективност, която е вече изградила национална мрежа на ниво област, където се събират данни за това, доколко България изпълнява ангажиментите, поети към Европейския съюз за достигане на целта 20% енергийна ефективност до 2020 г.
В същото време обаче, след като не е приет все още Националният план за действие в областта на ВЕИ и информацията там трябва да се събира от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, тази част от информацията все още ни липсва, за да започне да функционира използването на този индикатор. Той не е включен към момента и към прототипната географска информационна система просто защото за част от него ни липсват данните, които трябва да се подадат от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Всеки един от индикаторите, за да не бъдат просто някакви кухи заглавия, разбира се, има прикрепен към него разработен доста подробен – ние го наричаме технически и ГИС паспорт. Техническият паспорт най-общо се обяснява кой събира информацията и отговаря за нейната обработка, колко често се актуализира, на какво ниво се използва. Също така сме задали базови целеви стойности, които са актуални както за България, така и на ниво Европейски съюз. Съответно предимствата и недостатъците от използването на всеки един от индикаторите, тяхната интерпретация – какво като получим стойност примерно 5 в края на периода, какво означава това, къде седим ние в сравнение с другите европейски региони. ГИС паспортите съответно изясняват какъв софтуер или хардуер, какви бази данни са необходими за всеки един от индикаторите, така че те да функционират и съответно каква е информационната архитектура за всеки индикатор.
Съвсем накратко, с два слайда, какво представляват всъщност продуктите от тази прототипна географска информационна система. Ако конкретно към нея има някакви въпроси след това с мен и ръководителя на екипа, който разработи тази прототипна ГИС. Тя е подплатена с един основен набор от информационни слоеве и също така набор от карти, които Главна дирекция „Стратегическо планиране на регионалното развитие” ползва почти на ежедневна основа при работата с тези стратегически планови документи.
Последните два слайда всъщност се фокусират върху пилотния компонент от проекта, който беше осъществен изцяло в рамките на 2010 г. В него всъщност ние приложихме на практика тези методики, които бяха разработени и всъщност стратегическите индикатори, които бяха съгласувани в рамките на проекта, това стана чрез актуализацията на областната стратегия за развитие на област Пловдив. В резултат от този пилотен процес, първо, там имаше много широко обществено участие.
Самата актуализация се извърши от консултантски екип, който беше нает от рамките на проекта. Но още в началото ние подписахме меморандум с Областна администрация Пловдив, така че нашите експерти работеха тясно с експерти на областната администрация. В рамките на три обществени обсъждания всъщност ние получихме и обратната връзка на ключови местни заинтересувани лица от изпълнението на тази стратегия, съответно 18-те общини, различни представители на бизнеса и бизнес асоциациите, неправителствени организации, академични организации.
Примерно, в мерките, които са предвидени, които бяха актуализирани в тази областна стратегия специално в сферата „Околна среда” може би една трета от тях дойдоха именно в резултат от тези обществени обсъждания. Примерно, има конкретна мярка за развитие на зелени технологии и вървеж, най-общо казано, към развитие на нисковъглеродна регионална икономика в Пловдив.
Конкретно, имаше предложение и от местния бизнес, които искат да работят за развитието на електромобилната промишленост. Така че чрез вкарването на такива мерки в областната стратегия за развитие, когато съответният бизнес или съответната община кандидатства към съответните оперативни програми, те ще могат по-добре да обосноват и своите проектни предложения.
В резултат на цялото това задание беше изготвен и одобрен от областната администрация актуализиран документ за изпълнението на тази областна стратегия. Също така за първи път в рамките на тази стратегия се опитахме да навържем регионалното и устройственото планиране, тъй като поне предишният етап при първоначалното изготвяне на областната стратегия тези два процеса са били разделени.
Имаме разработена индикативна схема за устройството на област Пловдив, която всъщност излезе на базата на това, кои бяха стратегическите проекти, посочени от общините и от бизнеса в областта за развитието на тази област, като също така се форми една индикативна сума за изпълнението на всички тези мерки, които се заложиха в резултат от актуализацията, която възлезе, мисля, на около 600 милиона лева. Така че сигурно ще бъде сходна и сумата, която ще се получи при актуализацията на останалите областни стратегии.
Последният слайд всъщност ви представя накратко разработката на Методика за междинна оценка на областните стратегии за развитие. Тази междинна оценка се изисква от Закона за регионалното развитие не само на областните стратегии, а също така и на регионалните планове и на общинските планове за развитие. Законът за регионалното развитие изисква тази междинна оценка да се проведе в края на четвъртата година от тяхното действие, което всъщност е краят на 2010 година.
Методиката беше разработена в пряко сътрудничество с експерти от всичките областни администрации. Това лято направихме една поредица от седем работни срещи, в които всъщност на самите областни експерти им изкристализира какво всъщност представлява и защо е важна тази междинна оценка, къде са капаните, как евентуално те могат да бъдат избегнати. Вътре заложихме специфични индикатори, включително и екологични и със съответни въпроси, които оценителите трябва да задават, за да се получи действително една обективна картина за това докъде и как е успял или неуспяла областната стратегия на съответната област в своето изпълнение.
Тук много важен момент в този процес както на изготвянето на тази методика, а междувпрочем, междинните оценки би трябвало да започнат всеки момент и да приключат, ако всичко върви по план, до края на годината. Както от процеса на провеждане на тези междинни оценки, така и в актуализацията на другите стратегически документи излязоха вече много ценни предложения за следващия програмен период на Европейския съюз и всъщност какво трябва да залегне в тези стратегически документи Така че всички от вас са запознати, че този процес вече тече на европейско ниво.
Ние в рамките на проекта поне конкретно с тези области, с които работим, също така инициирахме този процес и на ниво област, така че всички от тях вече имат някаква готовност, подготовка за диалог с министерствата и институциите, когато този диалог в България вече се официализира и също така обхване и тези по-ниски териториални нива, за да се избегнат някои от грешките при първия район на планиране, където поради липса на опит или поради липса на време голяма част от тези стратегии и планове бяха изготвени в последния момент, формално, с copy/paste и по модела на обърната пирамида, всъщност се започна отгоре надолу, вместо да бъде обратното, общинските планове да дават основни насоки за разработка на областните стратегии и областните на националните.
Така че, надяваме се всички да сме видели и да сме си научили урока и да сме се убедили, че това не е моделът, който действа. Това е видно особено и един от основните проблеми, както може би всички от нас ставаме свидетели за ниското усвояване на фондовете на Европейския съюз, тъй като голяма част от общините при всяка нова схема, която се отваря, трябва да ревизират и общинските си планове за развитие, тъй като първоначално не е имало, изглежда, широка консултация всъщност какви са техните основни приоритети и нужди и съответно тези нужди и приоритети да бъдат отразени по-дълбоко и в по-голяма детайлност в оперативните програми, така че да се избегне това адхок променяне на общинските планове за развитие при почти всяка нова схема. Това беше от мене.
Благодаря ви за вниманието. Както казах, имаме и колеги от проекта, които са с мене и ако има някакви конкретни въпроси, сме готови да отговаряме.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз много Ви благодаря за информацията. На колегите благодаря за търпението, с което изслушаха. Ако имате въпроси, колеги, заповядайте! Нестандартно е представянето на такъв проект в комисията, но аз си позволих да поканя експертите от проекта, защото това е един пример, когато високите цели на конвенциите от Рио и големите екологични цели на планетата могат да бъдат така пречупени и да намерят мястото си в една конкретна дейност, особено във време, когато на нас ни предстои подготовката на следващия планов период в Европейския съюз. целият цикъл на подготовка за планове за развитие, стратегии за развитие и съответно оперативни програми, ако такава е формулировката в следващия планов период и тяхното договаряне предстои.
Аз много се надявам, че целите поне на тези три конвенции и продуктите, които дават проектът, ще намеря отражение в плановете, които ще бъдат разработвани. Затова мисля, че за нас е важно да знаем как високите екологични цели, глобалните екологични цели намират приложение в ежедневието ни. Така че много благодаря за презентацията.
Заповядайте, госпожо Манева!
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз също искам да кажа няколко думи. Трябва да кажа, че нямах информация за този проект. Изненадана съм, че такива добри резултати са се получили. Съвсем ясно е, че в основата на политиката в областта на околната среда е интегрирането на проблемите на околната среда във всички сектори на обществения живот. Ако това не се случи, Министерство на околната среда и водите може да стане три пъти по-голямо, да има десет пъти повече средства и пак нищо няма да се постигне. Това е един пример как трябва да се постъпва.
Аз например си спомням много добре, бях в парламента, когато се приемаше Законът за регионалното развитие и когато се създаваха принципите за разработването на стратегическите документи и с каква жестока съпротива от Министерство на регионалното развитие и благоустройството се изхвърляха всички предложения, в които поне се маркираше по някакъв начин, с едно тиренце, че трябва да се включват в тези планове и някакви изисквания в областта на околната среда.
Сега виждам, че, от една страна е много добре, че се създава капацитет, колкото и да е формална тази дума на всички нива, тоест обучени хора, които знаят за какво става дума, че сте усъвършенствали методическите указания, но вероятно трябва да се пипнат и закони, защото законите са рамките, изискванията, в които все още има огромни дупки по отношение на интеграцията на екологичните проблеми, така че това вече може би е работа на парламента по предложение на министерството, но хубаво е, че в министерството екипите, които се занимават със стратегическото планиране, са се докоснали до философията на интегрирането.
Тъй като тези конвенции са основни, има още много специфични, но в крайна сметка глобалните показатели намират израз в тази конвенции, ние като министерство можем само да изкажем задоволството си и да кажем, че ще действаме тази тенденция да продължи.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Господин Пейчев, заповядайте!
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Имам един въпрос. Той касае по-конкретно тези анализи, които правите при обследване на общинските планове за регионалното развитие. Те по предложение на кметовете те се приемат от общинския съвет. Много често се случва, да не кажа непрекъснато, плановете, които се разработват на по-ниско ниво – говоря за подробните устройствени планове – влизат в огромно противоречие, тъй като там е интересът на инвеститорите, на гражданите и т.н., те влизат в противоречие. Плановете за регионално развитие се приемат с един формализъм, Вие го казахте, в самите общински съвети и тези междинни анализи помагат ли да се открият именно тези противоречия между подробните устройствени планове, които се приемат в този период и приетите стратегии вече от общинския съвет?
НАТАЛИЯ ДИМИТРОВА: Много благодаря за въпроса. Да, действително, в Пловдив цъфнаха, така да се каже, разногласията между двата документа и много добре се случи, а има и още един пример за това, как дори в рамките на едно министерство понякога две дирекции не си комуникират много добре.
Докато ние работехме по изготвянето на актуализирания документ на областната стратегия, излезе, че паралелно с това - не за цялата територия на областта, но също така върви разработка на районна схема, обхващаща три или четири общини, която пък е финансирана пилотно от друга дирекция на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, така че, поне двата екипа там на място си сътрудничеха и съответно ние присъствахме на обществените обсъждания на тази районна устройствена схема и представители на техния екип на нашето обсъждане
Така че, този документ, за който казах, това приложение, индикативната схема за устройство на област Пловдив вече в по-голяма степен отразява – не казваме, че е перфектен документът в никакъв случай, - но именно това, как инвеститорските предложения и всъщност основните оси и схеми за развитие, очертани от съответната областна стратегия за развитие, съвпадат и тя ги визуализира. Именно тази схема беше направена в резултат на този анализ.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Тук може би трябва да има системни анализи, защото всъщност един перфектен стратегически план за областта, за общината, оттам – перфектен общ устройствен план, след това подробни устройствени планове, които започват да рушат системата и накрая, при една перфектна конструкция с отчетени екологични изисквания практиката, която обикновено е нарушение на закона, срива цялата тази конструкция и може би тук трябва да се мисли и за едни по-строги административни мерки да не се случва това, да не може с подробните устройствени планове да се прави нищожна една такава разработка, една стратегия.
НАТАЛИЯ ДИМИТРОВА: Само в тази връзка да допълня, действително, за да стане това нещо вече, законодателна промяна и намеса, доколкото съм информирана от страна на Главна дирекция „Стратегическо планиране на регионалното развитие” вече е направено едно такова предложение чрез министъра на регионалното развитие за такава законодателна промяна, именно, всички документи и схеми изобщо, които трябва да се изготвят по ЗУТ, да бъдат съгласувани и със Закона за регионалното развитие. Аз обаче не мога да кажа това кога и в какъв период ще се случи. Но вие като депутати трябва да очаквате, надявам се, такава промяна скоро да бъде внесена в пленарна зала и съответно да я подкрепите.
Благодаря.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Между впрочем, в края, преди един месец може би или два, се правеше едно пълно обследване на различните услуги, които предоставят министерствата и се разработи една карта за това какво трябва да се случва. Има забелязани няколко мерки, които няма начин да не опрат и до вас – изменение във връзка с екологичните оценки на Закона за устройство на територията и Закона за околната среда и трябва непременно да ги стиковаме, защото обикновено Законът за устройството на територията ни бяга и някак си не минава през екологичната комисия. Това трябва да го изискваме, за да се направи тази връзка.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Тъй като аз имам опит за това, как Законът за устройство на територията може да избяга и от Закона за регионално развитие, един подробен устройствен план е в състояние да съсипе всякаква стратегия за развитие.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Подкрепям изказването. Аз точно в тази връзка за двата закона са в голямо противоречие.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Така че, аз много се надявам и ще направя всичко възможно задължително когато се гледат такива промени.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да, да идват при вас.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Сега, когато се връщам на нещо, което ние с вас си разменихме – може би примерно Дунавската стратегия може да бъде територията и мястото, където ние да намерим допирни точки.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: И да изградим практическите инструменти…
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Да изградим някакъв опит и пример за това как биха могли да работят Законът за устройство на територията, приложен на конкретна територия, Законът за регионалното развитие и законите за околната среда и, разбира се, прилагането на конвенциите.
Още една добра новина искам да кажа за колегите, които се заинтересуваха от проекта. Аз разбрах, че сайтът на проекта, който е изписан най-долу, Rio Conventions.org ще продължи да работи и на него могат да се намерят данни както за целите, резултатите на проекта, така и за географската информационна система, нали?
НАТАЛИЯ ДИМИТРОВА: Точно така, в смисъл, че в рамките на проекта поддръжката на сайта е осигурена до края на 2013 г., а след това Главна дирекция „Стратегическо планиране” ще има ангажимент да го включи в годишните си бюджети, тъй като това функциониране все пак, а и цените на тези услуги, хостинги, домейн, падат с всяка година, така че просто една минимална сума, която трябва да се осигури, за да остане и да бъде достъпна ценната информация, която ние сме качили в тези четири години.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз много благодаря за презентацията. Пожелавам ви успех. Надявам се, че ще имате и други успешни проекти и ще ни бъдете гости в комисията.
Благодаря, колеги, на всички! Хубав ден! Благодаря Ви!

ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОСВ:
Стенограф: /И. Михайлова/