ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане и обсъждане на законопроект за ратифициране на подписания на 24 юни 2010г. в Люксембург Протокол за изменение на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна,
№ 002-02-47, внесен от Министерски съвет на 16.11.2010 г.
2. Изслушване на информация от Министерството на околната среда и водите относно развитието на ВЕИ (енергия от вятър) и зоните на „НАТУРА 2000” – особености на район североизточна България.
3. Разглеждане и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните растения, № 002-01-98, внесен от МС на 02.11.2010г.

---

Списък на присъстващите народни представители - членове на комисията се прилага.
Присъстваха и: от МОСВ: заместник министър Евдокия Манева, Райна Хардалова – началник отдел „Биологично разнообразие”, Калина Стоянова – главен експерт в отдел „Биологично разнообразие”, Стефка Дойчинова – младши експерт в Дирекция „Политика по изменение на климата”, Ирина Атанасова – старши експерт в Дирекция „Политика по изменение на климата” и Николай Недялков – началник отдел „НАТУРА 2000”; от МЗХ – Магдалена Дакова – юрист в Изпълнителна агенция по горите; от МИЕТ: Аксиния Триова – главен експерт в дирекция „Енергийна ефективност и опазване на околната среда”, , отдел „Възобновяеми енергийни източници” на МТИТС: Мая Месарска – старши инспектор в отдел „Летища и лицензиране на летищни оператори” към Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”; от БАН: Николай Караиванов – Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания, Любомир Профиров, Павел Зехтинджиев – главен асистент в Института по биологично разнообразие и екосистемни изследвания в БАН и Боян Мичев.

ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Добър ден, колеги. Имаме кворум и можем да започнем заседанието на Комисията по околната среда и водите. Предварително ви е раздаден дневен ред, който съдържа три точки:
1. Разглеждане и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните растения, № 002-01-98, внесен от МС на 02. ноември 2010г. Законопроектът е за първо четене.
2. Разглеждане и обсъждане на законопроект за ратифициране на подписания на 24 юни 2010г. в Люксембург Протокол за изменение на Споразумението за въздушен транспорт между ЕО и нейните държави-членки и Съединените американски щати, от друга, № 002-02-47, внесен от Министерски съвет на 16.11.2010 г.
3. Изслушване на информация от Министерството на околната среда и водите относно развитието на ВЕИ и по-точно добиването на енергия от вятъра и зоните на НАТУРА 2000 – особености на район Североизточна България. Тази тема е предмет на нашата дискусия благодарение на настояването и интереса на господин Огнян Пейчев. Благодаря му и за организираните гости, които той е поканил.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Предлагам ако не възразявате, щом са поканени и външни хора, точка 3 да я направим първа и след това да продължим по дневния ред, да не присъстват на рутинните дебати по законопроекта хора, които нямат отношение, ако не възразявате.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз щях да предложа също една промяна в предварително раздадения дневен ред. Щях да предложа точка 2 да бъде първа - ратифицирането на Законопроекта за ратифициране на Протокола за изменение на Споразумението за въздушен транспорт, тъй като имаме гости от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията - участници в нашето заседание, които имат ангажимент към друга комисия.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Добре, тогава да бъде втора по ред.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Очертава се предложението да разместим дневния ред и като точка първа да мине разглеждането на законопроекта за ратификация, като точка втора – информацията относно развитието на възобновяемите енергийни източници и като точка трета – законопроектът за изменение и допълнение на Закона за лечебните растения.
Някакви съображения? Становища? Няма. Благодаря ви.
Приемаме единодушно дневния ред с тези направени размествания.
След като се уточнихме по дневния ред, започваме по
ТОЧКА ПЪРВА: Разглеждане и обсъждане на законопроект за ратифициране на подписания на 24 юни 2010г. в Люксембург Протокол за изменение на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави-членки и Съединените американски щати, от друга, № 002-02-47, внесен от Министерския съвет на 16.11.2010 г.
От вносителите ще ни информирате ли по тази точка?
ИРИНА АТАНАСОВА: Случаят е доста комплексен, но ще се опитам да бъда максимално кратка. Става въпрос за един спор, който възниква между Европейския съюз и обединение от американски авиокомпании във връзка с прилагането на Разширената директива по контрол на емисиите на парникови газове. Съгласно този спор, американските компании оспорват задължението, възлагано им по линия на въпросната директива, да прилагат разпоредбите и задълженията за ограничаване на емисиите, докладване на данни по товари, тон/километри, тест, да прилагат европейското законодателство върху полети които са извън територията на Европейския съюз.
Вследствие на този спор в края на месец юни се стига до подписването на този протокол от Люксембург, съгласно който Съединените щати се съгласяват да изменят Споразумението за въздушен транспорт, сключено между Европейския съюз и Съединените щати, така нареченото Споразумение „Открито небе”, което всъщност е част от юридическия спор по прилагането на тази директива.
Всъщност подписаният протокол от Люксембург задължава Съединените щати да прилагат разпоредбите на европейската схема по отношение на мерките за опазване на околната среда в частта по парникови газове.
За нас не се създават допълнителни задължения. Това е правна уредба на материята по мерките за опазване на околната среда между Европейския съюз и страните, които използват европейското въздушно пространство.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви благодаря. Доколкото разбирам, става дума за постигнато споразумение с фирми и компании от Съединените американски щати и ние като страна-член на Европейския съюз сме част от Европейския съюз и с всички членки на Европейския съюз влизаме в това число и сме част от спора. Постигнато е споразумение и ратификацията е за това постигнато споразумение.
ИРИНА АТАНАСОВА: Споразумението има временен характер, тъй като част от спора между Европейския съюз и въпросните авиокомпании е това, че един вид регионално обединение решава, дори и по такъв въпрос от глобален характер, какъвто са проблемите с околната среда изменение на климата, решава въпрос, който засяга извънрегионален мащаб. Така че претенцията на американските компании е, че Европейският съюз не е достатъчно оправомощен да решава в световен мащаб и че всъщност въпросът трябва да се реши чрез международни преговори в рамките на Конвенцията по климата и Чикагската конвенция на Организацията на Обединените нации.
За България не възникват някакви задължения в тази посока. Има споразумение сред страните членки, че това е посоката, в която трябва да се върви. Въпросът е просто в прилагането на вече действаща директива, която е транспонирана в нашия Закон за околната среда.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Може би това е крачка напред да се реши в по-глобален мащаб.
ИРИНА АТАНАСОВА: Чисто юридически е въпросът, който засяга международните договорености и правоприлагане.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Някой да допълни нещо? Вносителите? Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията?
МАЯ МЕСАРСКА: Аз съм си направила едно експозе, което е малко по-различно от становището на Министерство на околната среда и водите и ще си позволя да запозная присъстващите с основните акценти на този протокол от това споразумение.
Цитирала съм датите, от които Съветът по транспорт, телекомуникация и енергетика е започнал да предоставя на комисията мандат за започване на тези преговори – 5 юни 2003 г. Тук съм маркирала различните дати, които няма смисъл да цитирам, защото в крайна сметка е крайният резултат от решенията, отразени в този протокол. Искам да маркирам основните проблеми, дискутирани при тези преговори.
Един от основните проблеми е, че нищо в настоящото споразумение не засяга по какъвто и да било начин съответните им правни и политически позиции относно различните екологични въпроси, свързани с въздухоплаването. Европейският съюз отново е заявил намерението да продължи да работи за определяне на цели за намаление на глобалните емисии от Международното въздухоплаване именно чрез рамкова конвенция на Обединените нации относно промяната на климата - това е много важно да се разбере, общи намерения да работят чрез Международната организация за гражданска авиация за намаляване на емисиите от парникови газове в международното въздухоплаване, и нещо, което е много важно, което всъщност въведоха като понятие от американската страна, е прилагането на балансиран подход. В чл. 15, § 4 препращат към Резолюция А/35/5, приета с единодушие на 35-ата асамблея на ИКАО.
Всъщност делегациите подчертаха, че всички аспекти на принципа за балансиран подход, установен в посочената резолюция, са релативни и важни, включително признаването, че държавите имат съответните правни задължения, действащи споразумения, действащи закони и установени политики, които могат да окажат влияние върху прилагането от тяхната страна на балансирания подход, като и двете страни декларират подкрепа на насоките за балансиран подход относно шума на въздухоплавателните средства. Знаете, че освен емисии, тук говорим и за шум - това е много важно да се разбере, както и за всички мерки за намаляване на шума.
Понятието балансиран подход, както подчерта колежката от Министерство на околната среда и водите, е въведено у нас с Наредба № 30 на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията за установяване на правила и процедури по отношение въвеждането на оперативни ограничения, свързани с шума в гражданските летища за обществено ползване.
В чл. 3 от наредбата е маркирано, че оперативните ограничения за защита от шума на територията на гражданските летища за обществено ползване се разработват въз основа на балансиран подход - ние сме сложили това в нашето законодателство от 1996 г., като мярка за намаляване на шума на летищата, отчитане на възможните ползи, загуби и разходи от прилаганите мерки и прилагане на изискванията, използвани при сертифициране на въздухоплавателното средство, определено в Приложение № 16 от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване.
Балансиран подход – това е уточнено в тази наредба – е подходът, използван при въвеждане на оперативни ограничения за защита от шума на територията на летищата, с оглед намаляване на шума от въздухоплавателните средства и осъществяване на наземно планиране и управление на оперативните процедури за намаляване на шума от гражданските летища за обществено ползване.
Аз лично мисля, че в този протокол много малко е акцентирано на търговия с емисии, защото явно те не са съгласни. Те смятат и са маркирали, че по отношение на търговия с емисии че се разработват препоръки, евентуално припокриване на пазарни мерки и съгласуване между тях по отношение на емисиите от въздухоплаването, избягване на дублирани мерки и разходи. Така че те създават съвместен комитет, на който всеки може да има претенции относно налагане на определени санкции.
Общото е, че американската страна счита, че мерките, предприети от Европейската комисия имат доста рестрективен характер и тук те са наложили определени текстове в протокола, в който имат срокове, в които трябва да се уведомят, 150 дни преди въвеждането на експлоатационните ограничения съответните страни и всяка една страна се задължава допълнително да докладва по искане защо налага тези ограничения и какви са следствията от тези ограничения, което не е маловажно.
Основният акцент на протокола не е емисиите, търговията с емисии, а основният акцент е общите мерки.
Те предлагат и признават значението на опазването на околната среда при разработването и прилагането на международната политика, следват авиационните стандарти за околната среда, но трябва да се следват – това, което чета, са го решили заедно – авиационните стандарти, приети от Международните организации за гражданска авиация ИКАО.
Тук е важно да се отбележи, че всичките тези ограничения, задължителни експлоатационни ограничения важат за граждански летища, с които се извършват над 50 хиляди полета годишно. В България такива летища няма. Летище София, на което се извършват най-големи полети, миналата година са извършени 45600 полета – излитания и кацания, а за 2010 г. до края на октомври е отчетено, че са реализирани 39553 полета. Долу-горе това са основни акценти.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Колеги, имате думата за въпроси, коментари. Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ние безспорно ще подкрепим ратификацията, но е ясно, че на хората, които докладват, им е много трудно да о чертаят тенденциите от тези сложни и трудни разговори. Затова аз ще дам двете крайни мнения, които битуват. Едното е на зелените движения, които твърдят, че полетите за срещите и разговорите по тази тема са много по-вредни, отколкото резултатите, които досега имаме налице. Разбира се, ние трябва да отговорим, че без тези срещи и разговори няма да постигнем онзи напредък, който е необходим на човечеството и затова моят въпрос е като хора, които сте участвали в тези срещи, дали вървим към някакви практически резултати за реална инвентаризация на последствията от авиацията, дали има нагласа за постигане на споразумение за ограничаване на тези вредни въздействия и дали този протокол, който ще ратифицираме, е значима стъпка в тази посока, или все още нещата са твърде далеч от практически резултати. Аз не отричам необходимостта от малки стъпки, но как вие преценявате измеренията на тази стъпка?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Божинов. Кой ще отговори? Госпожа Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Господин Божинов е прав. Тази фраза за броя на полетите, свързани с решаване на един проблем, беше изразена във връзка с международните срещи, които се провеждат, във връзка с общи документи, които се приемат в областта на предотвратяване на климатичните промени. В случая протоколът наистина има малко по-широк обхват и касае екологичните характеристики, свързани с въздушния транспорт и най-вече шума и емисиите. Ние обърнахме внимание на емисиите от въглероден диоксид най-вече защото темата за транспорта е още нова. Вие знаете, че съвсем скоро започна да се говори изобщо за търговия с емисии, за квоти в областта на транспорта, така че там все още нещата са в една доста начална фаза, но неизбежно транспортът ще участва от 2013 г. в тази схема. Въпросът е, че в случая говорим за това, как американските самолети ще спазват определени ограничения за въздушното пространство на Европа. Тук аз не съм юрист и не мога да кажа как на практика ще бъде прилаган този балансиран подход .Това е една доста хлъзгава формулировка, която може да значи много, а може да означава и никакви резултати.
По отношение на шума, вие специално знаете колко много разработки имаше във връзка с шума и от Софийското летище, и от другите летища на България, така че в това отношение мисля, че нещата са по-регламентирани и има много повече ясни изисквания какво трябва да се прави. Има ограничение за нощни полети, има ограничение за посоката, в която се каца, откъде се минава и т.н., с оглед опазване на здравето на населението, което живее в близост. Тук виждам обаче, че в протокола пак подходът е балансиран, тоест няма задължение за спазване непременно на европейските норми. Във всички случаи обаче протоколът е крачка напред за регламентиране на екологични изисквания, които са приети о т. Европейския съюз, а Европейският съюз в това отношение има водеща роля, няма друг регион на земята, в който толкова напред да са в регламентиране на екологичните изисквания. Това е една крачка напред към едно по-интернационално звучене на това, което е постигнато в рамките на Европейския съюз.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева. Ще допълните ли нещо? Заповядайте!
МАЯ МЕСАРСКА: Аз неслучайно исках да започна с датата, на която са започнали преговорите и първите етапи на споразумението. Това са: 2003 г., 2007 г., 2010 г. През цялото време комисиите са работили върху тези проблеми и може би за да бъда по-кратка, аз не зачетох едно от нещата, които показват, че наистина има напредък в преговорите с американците.
При налагането на експлоатационни ограничения, свързани с шума в летищата – става въпрос за повече от 50000 годишно полета, трябва да се спазват следните изисквания: първо, създаване на условия за това, мненията на заинтересуваните страни да бъдат взети предвид в процеса на взимане на решение; второ, уведомяването за въвеждането на нови експлоатационни ограничения да е поне 150 дни преди влизането в сила на тези експлоатационни ограничения, за да могат да бъдат подготвени страните и евентуално да реагират, когато не са съгласни.
Експлоатационните ограничения трябва да бъдат: недискриминационни; не по-ограничаващи, отколкото е необходимо за постигане на целта, свързана с околната среда по отношение на определено летище; и непроизволни. Това означава, че всички трябва да се съобразяват с международната общност при въвеждане на експлоатационни ограничения. Аз преди малко подчертах, че евентуално всяка една страна има право да поиска информация от друга за въвеждането на тези ограничения, което е стъпка напред.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Да разбирам, че протоколът за ратификация, който разглеждаме е все пак стъпка напред в налагането на общите европейски норми, засягащи въздушния транспорт, защитата от шум и вредни влияния върху околната среда и съответно евентуално бъдещо включване в общата битка срещу емисиите.
ИРИНА АТАНАСОВА: Само едно малко маркиране на момент, който е важно да бъде отчетен при вземането на решение. Изключително важно е това, че въпросната позиция на американските компании би могла да създаде изкривяване на равнопоставеността на европейските авиокомпании и неевропейските авиокомпании на пазара на авиационни услуги. Това е нещо, което трябва да бъде взето предвид. Въпросният протокол, който е подписан, всъщност е едно средство да се коригира този риск от създаване на дисбаланса на пазара на авиационни услуги.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Това беше важно допълнение, засягащо икономическата страна на въпроса. Някой друг? Коментари? Няма. Аз ви благодаря. Моля, който е съгласен да предложим на Народното събрание да ратифицира протокола за изменение на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна, подписано от името на държавите членки на 25 април 2007 г. в Брюксел и от името на Общността на 30 април 2007 г. във Вашингтон и ратифицирано със закон от Народното събрание на 27 февруали 2009 г. Това е споразумението. Ние сега ратифицираме изменението на споразумението. Моля, който е съгласен да подкрепим това изменение, да гласува.
Гласуване: 15 гласа за, против няма, въздържали се няма.
Благодаря Ви. Благодаря на всички.
С това приключихме разглеждането на Законопроекта за ратификация и пристъпваме към

ТОЧКА ВТОРА: Изслушване на информация от Министерството на околната среда и водите относно развитието на ВЕИ (енергия от вятър) и зоните на „НАТУРА 2000” – особености на район североизточна България.
Бих искала да дам думата на господин Пейчев, който е инициатор на това изслушване-разговор в комисията.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Аз съм „виновникът”, предизвикал това изслушване. Нещата стоят по следния начин. Всички ние сме запознати с навлизането на възобновяемите енергийни източници. Това е тема, която е много сериозна в енергетиката на България, заобикаляна досега.
От една страна, тъй като тази енергия, естествено, натоварва джоба и на тези, които ползват тази енергия като консуматори.
От друга страна, в нашата държава има сериозни инвеститори в тази област и аз повдигнах тази тема, защото както във водния сектор ние малко сме разпарчетосали нещата, така и в енергийния сектор различни корифеи приемат една или друга теза. В този сектор по отношение на един район около Калиакра, Добрич имат различни противоречиви изследвания, които достигнаха и до мен. Изследванията на орнитолозите са продължили и през последните седем години и те продължава да се извършват, така че въведените ограничения от организации от неправителствения сектор считам, че трябва по някакъв начин да бъдат преразгледани и с помощта на досегашните извършени в тази област изследвания от страна на орнитолозите, естествено, и със съответното съгласие на възложителите на тези проект, тъй като това не може да стане без тяхно съгласие, да бъде възобновена тази карта.
Това предизвика тази среща и аз искам да чуя и мнението на Министерство на околната среда и водите, от една страна, за да не търпи съответните санкции, от друга страна, да подадем една ръка на бизнеса, за да може той в тази област да се развива в правилната посока.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви благодаря. Ще дам думата на всички заинтересувани. Преди това бих искала да споделя с колегите и с всички заинтересувани, че междувременно докато ние се опитвахме да подготвим едно такова заседание в програмата на Народното събрание, Европейската комисия публикува един нов документ „Ръководство за инсталациите за вятърна енергия и „НАТУРА 2000” през месец октомври 2010 г., който отразява възгледа на службите на Европейската комисия и няма задължителен характер – категорично искам да подчертая това.
Постарахме се да го преведем в комисията, за да направим документа достъпен за всички членове на комисията, така че той може да бъде намерен и в кабинета на комисията, и в английския си вариант – така, както беше публикуван първоначално, на сайта на Европейската комисия и в български превод, който ни беше предоставен от службите на Народното събрание. Така че сме на разположение.
Документът е много интересен, защото той няма задължителен характер, но предоставя информация за конкретни казуси и случаи, опит на отделни страни, някои от които са много напред в използването на вятърната енергия, прави общ анализ на приноса на вятърната енергия в общото повишаване на процента на възобновяемите енергийни източници в крайното потребление – така, както е заложено в стратегическите документи на Европейския съюз като състояние в момента и като перспективи в бъдеще. Както казах, дава конкретни примери за разрешаване на конкретни казуси, дава много ясна картина на стъпките при оценка на проектите за изграждане на такива големи масиви с вятърни генератори и, разбира се, е интересен документ от гледна точка на това как България вижда развитието на възобновяемите енергийни източници и къде ще си намерим мястото.
Посланието – така, както аз разбрах от документа, казах ви, на разположение е на всички – е, че всеки конкретен случай трябва да бъде разглеждан отделно с прецизно изпълнение на стъпките, които се препоръчват от директивите и регламентите, особено директивите за местообитанията и за птиците, но и в интерес на постигането на големите мащабни цели за намаляване на емисиите и повишаване на процента на използване на възобновяеми енергийни източници от крайното потребление. Това е моето допълнение. Само още веднъж казвам, че документът е на разположение на всички колеги, а може да бъде намерен и в сайта на Европейската комисия на английски език. Така че сега давам думата на който иска първи да се изкаже. Госпожа Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Може би, тъй като ние трябва да докладваме, след което вие да коментирате какво ние сме направили досега, да кажа няколко най-общи неща. След това господин Недялков ще ви даде пълната картина в момента в България с всички негативни последици и това, което ние сега обясняваме пред Европейския съюз заради грешни управленски решения. Ще напомня, че темата наистина е изключително актуална. Само през миналата седмица се проведоха три големи обществени дискусии с участие на медии, на бизнеса за задълженията на България и за това какво правим в крайна сметка. Ще напомня, че темата произтича от глобалната загриженост за постигане на устойчиво развитие и за нисковъглеродна икономика. Тази тема е отразена в Стратегия „Европа 202020” с ограниченията 20/20/20. ще кажа, че в специална директива са визирани ангажиментите на всяка от страните и за България е до 2020 г.- да постигне 16% от целия обем на потребявана енергия да бъде от възобновяеми източници на енергия, че тези задължения на България и политиката в това отношение са регламентирани в Енергийната стратегия, която е нов документ и сега се обсъжда, в Националния план за възобновяеми източници на енергия, който също в момента е на обсъждана. И двата документа имат екологична оценка и оценка за съвместимост, които също се обсъждат.
Трябва да кажа, че специално по Националния план за възобновяеми източници на енергия се получиха десетки становища в Министерство на околната среда и водите, които не мога да кажа, че са диаметрално противоположни, но от една страна има една огромна загриженост от неправителствените организации, от друга страна – протест и недоволство от бизнеса за изключителните рестрикции, които ние наложихме поради наказателните процедури, стартирали към България.я Когато ви запознавахме с наказателните процедури, вие бяхте уведомени за това, че имаме наказателна процедура специално за Калиакра, за това, че там са разрешени десетки, а може би и повече вятърни паркове без да се извършва оценка на въздействието върху околната среда.
Имаме и втора наказателна процедура, която е изобщо за политиката на България, която е водила преди една-две години за това, че в цялата страна на много места както в защитени зони, така и извън тях са разрешавани вятърни генератори, фотоволтаици, водни електрически централи без никаква преценка за тяхната съвместимост и за рисковете към околната среда. Във връзка с това Министерство на околната среда и водите издаде през миналата година едно указание за стъпките, които трябва да бъдат направени, преди да бъде разрешено едно такова съоръжение, така че зелената енергия, нисковъглеродната енергия да не създава зелени проблеми, тъй като всъщност се оказа, че енергия, която има съответни положителни екологични характеристики, създава изключително сериозни последици, свързани с опазването на определени местообитания, птици, различни животински видове. Именно затова ние издадохме това указание. То в някаква степен е фактически това, което и Европейската комисия предлага като подход, за да не се допуснат негативни последици.
Ние ще усъвършенстваме този подход, ще намерим най-доброто решение, така че и да не създаваме излишни проблеми на бизнеса и в същото време да не допуснем никъде рискове за околната среда. Това е като рамка, в която ние се движим. Предстои обществено обсъждане, обществена дискусия на националния план за възобновяеми източници на енергия. В момента той е публикуван и се събират писмени становища, но ние препоръчахме на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма да проведе и обществена дискусия, на която да се чуят тези мнения и протоколът от една такава обществена дискусия да ни бъде предоставен преди ние да вземем своето решение за националния план за възобновяеми източници на енергия. Така че предстои документът, който ще материализира конкретната политика в тази област, да бъде оценен от гледна точка на рисковете за околната среда.
НИКОЛАЙ НЕДЯЛКОВ: Това, което мога да кажа в допълнение по повод и на методическите указания, и това, което вие анонсирахте за ръководството на Европейската комисия, е следното. Още в началото на 2009 г. в началото, когато това ръководство беше драфт, благодарение на нашето участие в работни групи имахме възможност да се запознаем с виждането на Европейската комисия по повод развитието на този сектор и използвахме драфта на това ръководство, като съответно адаптирахме тази структура на ръководството, която се предвиждаше да бъде издадено в рамките на нашите условия, съобразявайки го както в действащата наредба по оценка за съвместимост, така и с натрупания опит – къде позитивен, къде негативен, като се опитахме както да въведем унифициран подход при извършването на оценка на въздействието върху околната среда и оценка за съвместимост във всичките ни регионални структури, така да има и ясна и прозрачна процедура от страна на инвеститорите какво би им предстояло като изискване на всеки етап от процедурата. Впоследствие тези указания бяха доусъвършенствани и развити за другите видове – и за фотоволтаици и за водно-електрически централи.
Що се отнася до специфичните условия за развитието на този сектор в страната ни, е подготвена една схематична карта, която до известна степен визуализира този проблем в конфликтните точки на страната.
Кое е специфичното за страната ни? Да, на територията на малката ни страна имаме богато биологично разнообразие. Като цяло това намери израз във високия процент „НАТУРА 2000”.
Другото, което е специфично, е, че тези подходящи територии от гледна точка на климатичния потенциал, скорост на вятъра, слънцегреене до голяма степен се намират в такива територии от така наречените конфликтни територии от „НАТУРА 2000” или други чувствителни територии.
На територията на страната се фокусираха няколко основни райони – това на Добруджа, респ. района на Калиакра, Родопите, Сакар и няколко други райони. В израз на бурното развитие на този сектор в тези чувствителни територии Европейската комисия стартира няколко наказателни процедури, за които спомена госпожа Манева. Основното обвинение на комисията е, че страната ни разглежда такива проекти без да има цялостна стратегическа оценка на национално ниво или стратегическа оценка на регионално ниво чрез общи устройствени планове и без да докажем, че сме отчели адекватно очакваното кумулативно въздействие, а дори в рамките на процедура по ОВОС това е третият етап на оценката. Тоест, трябва да имаме стратегически нива на национално ниво, на регионално ниво и едва тогава да сме сигурни да извършим оценка на конкретния проект.
Това е най-общо. Ако има някои конкретни въпроси по повод проблема в Добруджа или в други райони, съм готов да отговарям.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Може би да чуем и господата от институтите на Българската академия на науките.
ПАВЕЛ ЗЕХТИНДЖИЕВ: Явно трябва да пристъпим към някаква дискусия. Затова само встъпително ще отбележа, за встъпителната част от дискусията, която се набелязва, защото в момента нямаме никакви конкретни въпроси, нито съответно и отговори, да отбележа, че за съжаление в голяма част и от стратегическите документи, които са изготвени, и оценки, които са направени по отношение на териториите, не се използва реално съществуващото ниво на знания и нашият научен потенциал в страната. Много често това довежда всъщност до спекулативно използване на терминология и в тази посока ние винаги сме готови да съдействаме при положение, че имаме тази възможност.
Аз също съм готов да давам отговори на конкретни въпроси, които се задават. Дори съм си направил една презентация, но виждам, че тук няма много възможности за медийни изяви. Ако имате възможност, аз смятам, че най-важният недостатък на тази дискусия във времето е липсата на актуална информация всъщност и това поражда сегашните ни проблеми, разбира се – политика и т.н, но липсата на информация крие в себе си отговора на тези две крайни, съвършено странни на пръв поглед тези, че вятърната енергетика хем е една много икономична по отношение на глобалните процеси или балансирана област, и от друга страна, че създава зелени проблеми, тоест, на локално ниво може да предизвика конфликт.
Тези две тези всъщност съществуват заради липсата на много пълноценна информация по средата по много въпроси и е хубаво тя да бъде попълнена, включително и пред вземащите решения.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Законът регламентира оценка – полза вреди.
ПАВЕЛ ЗЕХТИНДЖИЕВ: Това конкретно питане ли е?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Не. Темата е много широка. Интересите са много разностранни и ако не организираме дискусията, няма да има никакъв резултат. Затова, според мен, има смисъл да разговаряме, ако ясно дефинираме политиката на страната в тази област. Политиката на страната трябваше да бъде заявена пред Европейската комисия с онзи План за развитие на възобновяемите източници в България, придружен от карта. Тази карта трябваше да залегне в Закона за защита на земеделските земи като критерий къде може да се сменя предназначението и къде – не.
Доколкото си спомням, тези материали бяха изпратени без оценка за въздействие върху околната среда и отчитане на този кумулативен ефект на едното добро, второто добро, но трите взети заедно не знаехме какво се получава. Затова моят въпрос е към представителите на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, които мисля, че бяха отговорни за този документ, каква е неговата съдба, какъв е отговорът на Европейската комисия, по какви критерии е изготвена картата, приемливи ли са двата документа без ОВОС и ако не, какво правим оттук нататък?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви благодаря, господин Божинов. Това прилича вече на конкретен въпрос в дискусията, но искам да напомня, че преди малко госпожа Манева ни информира, че в момента се изработват оценките.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Не знам дали има представител на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз прочетох, че има представител. Заповядайте!
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Изработена е екологична оценка и оценка за съвместимост и те в момента се обсъждат. А проектът на плана е изпратен в Европейския съюз и си чака реакция, но това не пречи ние да извършваме всички процедури, свързани с екологичната оценка на този план и в екологичната оценка ще намерите всички тези забрани и ограничения, свързани със съответни региони. Точно тоталните забрани в цели региони на България да се строят вятърни генератори или фотоволтаици предизвикаха реакция, тъй като се твърди, че тези забрани не почиват на убедителна научна информация, тоест, информация, която е призната от някого, а почиват на различни твърдения на неправителствени организации, които по никакъв начин не са официализирани. Това е сериозен упрек и не бих казала, че е безпочвен.
АКСИНИЯ ТРИОВА: Аз мисля, че госпожа Манева беше достатъчно изчерпателна по въпроса. На 30 юни, както се изискваше по директива, сме изпратили националния план в Европейската комисия. той все още не е разгледан и всъщност ние чакаме получаването на окончателно становище по екологичната оценка, за да се направят необходимите допълнения и да бъдат изпратени в Европейската комисия.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря. Може ли и аз да се възползвам от правото си на въпрос – какво очаквате от Европейската комисия? От 30 юни досега са минали пет месеца. Междувременно тече процедурата по оценка за въздействие върху околната среда, процедурата за оценка на съответствие. Те са на някакъв етап. Очаквате ли, че те могат да бъдат изпратени само като допълнение, или ще имаме някакви сериозни възражения, защото госпожа Манева постави този въпрос. Между другото, поводът за срещата ни е точно този въпрос, че има риск в някои от случаите да сме прекалили малко със защитата по „НАТУРА”, особено за местообитанията и птиците. Очаквате ли някакви такива възражения?
АКСИНИЯ ТРИОВА: Официална реакция от Европейската комисия все още нямаме по плана.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Доколкото знам, процедурата е такава, че становището на Европейската комисия е и по-скоро тя посочва дали съответства на изискванията на Европейската комисия или не, а няма статут на одобряване на плана и неговото официализиране. Официален става с акт на правителството такъв документ. Така че ние имаме време да усъвършенстваме всичко, което сами виждаме като недостатък в момента, защото наистина един план не би трябвало планът съвсем конкретно да казва къде какво може. По-скоро той трябва да регламентира процедурата, по която специалистите трябва да се произнесат може или не може нещо, а картата, за която говорихме да посочва рисковите зони, тоест, зоните, в които вероятността да не бъде разрешено едно ВЕИ е много голяма и всеки инвеститор да прави сметка преди да започне какви са шансовете му там да изгради съответно в съоръжение или не, а картата не може да има силата на документ, предварително да каже категорично „да” или „не”.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Въпросът ми е към госпожа Манева. Аз погледнах тази карта, която колегата ни предостави с ветрогенераторите. Въпросът ми е при това заварено положение какво е възможно да се случи. Тук виждам, че има и защитените територии, особено около Каварна и Шабла. Възможно ли е да получим някаква санкция от Европа, или евентуално да се стигне дотам да се събарят тези съоръжения?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Зададохте ми най-трудния възможен въпрос. За съжаление, има вече такива нарушения, за които ние нямаме смислена реакция. Някак си все още се чудим какво да правим. Преговаряме с Европейската комисия за такива изградени паркове, за които е трудно да се вземе решение да бъдат разрушени, да разработим компенсационни механизми в други територии, в които да се опазва съответният вид, който е застрашен, за да минимизираме по някакъв начин риска от това, наказателната процедура да бъде доведена докрай и ние да плащаме санкции за такива решения.
Освен това искам да ви кажа, че информацията, която имаме и от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, и това, което ние сме издали, което е било издадено като разрешение за строителство, в момента са завършени толкова процедури с положително решение за изграждане на съответните ВЕИ, че издадените разрешения към момента покриват ангажимента ни за 16% енергия. За съжаление, голямата част от тези разрешения са процедирани, без в действителност да има за тях сериозен инвеститор. Собствениците на такива земи са процедирали разрешение за ВЕИ с цел да продадат на по-голяма цена, имайки предвид и това разрешение. Така че и на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма в бъдеще от гледна точка на изграждане на една стабилна енергийна система с правилно разпределени на територията на страната подобни източници, и на нас от гледна точка на опазване на околната среда и вече издадени разрешения, защото юристите са категорични, че ние не можем да въведем правни норми, които със задна дата да обезсилят вече взети такива решения, ние сме изправени пред една изключително сложна ситуация.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви благодаря, госпожо Манева, само че ще ви помоля, колеги, нека да използваме възможността, че имаме гости – експерти в точно определена област. Ние коментирахме въпросите с възобновяемите енергийни източници и тези издадени разрешителни, когато коментирахме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите. Тогава ставаше дума за малките ВЕЦ-ове и тогава също ставаше дума за тази опция за препродаване и търгуване с получените разрешителни. Но сега да използваме факта, че тук имаме на гости експерти, които са и във връзка с вятърните генератори и вятърната енергия, която се очаква в бъдеще – поне от това, което аз прочетох от указанията на Европейската комисия – очаква се, че тя ще утрои ролята си в общия процент на възобновяемите енергийни източници.
Господин Пейчев?
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: С риск да се повторя, ще задам пак въпроса си. Седем-осем години - връщаме се назад - учените на БАН работят по тези теми. Говорим, за орнитолозите и специалистите в тази област. От всички проведени разговори тук и от информацията, която ни даде госпожа Манева разбрах, че организации от неправителствения сектор са дали тази информация в Европейската комисия - така да го разбирам, – с което до известна степен, според мен, са дали и лъжлива информация за тия неща. Така ли е?
Вторият ми въпрос е следният. Ние в парламента стигнахме до едно непрекъснато занимание с БАН, оплюхме ги. Учените са тук. Те са готови да работят. Възможно ли е Министерство на околната среда и водите да възложи една актуализация на тези проблеми, да обобщи със средства от Министерство на околната среда и водите, е, естествено, от бюджета, да бъдат обобщени, като се използват всички тези резултати, които до момента са дадени, за да се промени тази картина? В тази посока насочвам разговора и искам да чуя и самите учени, защото се влиза в някакви противоречия, които се използват от тези неправителствени организации недобронамерено. Такава е моята информация.
Благодаря.
НИКОЛАЙ НЕДЯЛКОВ: По отношение на качествата на информацията и достоверността й, за съжаление, ние не разполагаме с конкретните жалби, внесени до Европейската комисия. очевидно те не са една и две и след като комисията е преценила, че има някакви основания или съмнения за това, че може би някои от членовете на директивата са нарушени, затова тя предпазливо стартира процедура по нарушение, с оглед това, да прецени дали страната-членка е изпълнила съответните си ангажименти.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Има ли възможност това да е направено с користна цел?
НИКОЛАЙ НЕДЯЛКОВ: Аз не мога да взема отношение по този въпрос. Нямам представа.
Що се отнася до конкретните процедури, аз споменах преди малко, че има наистина няколко чувствителни зони, една от които е Калиакра. В отговор и на Вашия въпрос, да, действително там имаме две процедури, едната от които е свързана с редукция на площта на зоната. Другата е свързана с одобряването на няколко проекта, като уверенията на комисията са, че там не е изпълнен член 4.4. на директивата, тоест, не е извършена оценка за съвместимост. Все още тези процедури не са приключили така че докато са отворени процедурите и нямаме окончателно решение на комисията, ние не знаем какви ще са конкретните обвинения. Дали сме съответната информация няколко пъти официално, позицията на страната и очакваме окончателното решение на комисията по този въпрос.
Що се отнася до това, дали информацията е достоверна или не, може би тук ще се присъединя към мнението на господин Зехтинджиев, че действително в страната ни може би в последните десетина години няма единна информация, която да е систематизирана, правена целенасочено по единна методика и която да се намира на едно място. Може би в отделните научни организации или неправителствени организации, дори в рамките на различни проекти има набрана някаква научна информация, но тя е за някаква конкретна цел. Но единна систематизирана информация по единна методика, включително категорично даваща данни за фронта на миграция, за широчината на този прословут път Виа Понтика, за съжаление, все още няма.
Какво сме предприели в тази връзка като министерство? Знаете, че през 2009 г. стартира процедура по оперативна програма „Околна среда” и на дирекцията беше възложено разработването на проект за картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове. В рамките на този проект едната от дейностите предвижда именно проучване на миграционните трасета и оценка на риска с такъв тип съоръжения за производство на вятърни генератори.
Докато този проект се случи, междувременно споменах преди малко, че сме дали методически указания как конкретните ни регионални органи да подхождат в такива ситуации. Но и мнението на комисията е, че без да имаме цялостна стратегическа оценка на регионално ниво и без да имаме оценка на регионално ниво с актуализация на общите ни устройствени планове, много трудно може да се взема категорично решение на ниво оценка на конкретния индивидуален проект.
НИКОЛАЙ КАРАИВАНОВ: В началото малко се разводни тази дискусия. Сега вече навлизаме в същността. Тогавашният Институт по зоология, който беше, сега вече е Институт по биоразнообразие, от 2004 г. провежда такива системни изследвания именно в района на Каварна, Калиакра, Шабла и целия район на Североизточна България. Благодарение на развитието на вятърната енергетика в района имаше пари за такива изследвания от частни инвеститори и възложители и досега, всъщност вече седем години с постоянни наблюдателни пунктове и точки в различни части в района се провеждат такива изследвания. Тоест, в момента и не само институтът, а и колегите, които сме работили там, би трябвало и Министерство на околната среда и водите и РИОС Варна, където отиват в края на краищата всички документи, които ние издаваме, разполага с такава богата научна информация, която за съжаление мисля, че не е никъде публикувана. Тоест, тя е достъпна за обществото, но няма някаква научна стойност.
Всъщност моят конкретен въпрос е дали Министерство на околната среда и водите би могло да използва тези данни, тази богата научна информация, която имаме и въз основа на нея да бъде изготвен някакъв конкретен документ, който ясно и недвусмислено вече показва какво е състоянието конкретно за птиците и миграционния път Виа Понтика в тази част на страната, конкретно, североизточна България. Досега има най-различни документи. Това е много противоречива тема и много се спекулира с тази тема. Дали тези данни, ако Министерство на околната среда и водите възложи на някоя научна организация – не говоря да е нашият институт, може да е университет, може да е външна организация, няма значение кой – биха били достатъчни за изготвяне на един такъв документ, становище или доклад, който да има някаква нормативна тежест и вече да бъдат спрени тези спекулации?
ПАВЕЛ ЗЕХТИНДЖИЕВ: Да добавя само към предложението, което отправи към Министерство на околната среда и водите Николай Караиванов, че това би било много по-оперативно и бързо, отколкото изчакването на двегодишни процедури по възлагане на големи поръчки от Министерство на околната среда и водите с цел стратегическа оценка по възобновяемите източници, които ние ако чакаме, можем, първо, да спрем голяма част от икономическото развитие, второ, да понесем санкции и много други неща, а сега имаме възможност много по-оперативно, използвайки събраната информация, ако тя се изисква от Министерство на околната среда и водите, чрез РИОС-ите, чрез регионалните инспекции бъде предоставена за научен анализ, можем да излезем с отговори на голяма част от тези въпроси, които всъщност след това ще намерят реализация в тези стратегически документи на това становище.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Искам да разбера дали е възможно при този обемист научен труд – казвате, че около седем години се извършват тези ваши научни изследвания, дали е възможно с няколко думи да кажете в крайна сметка какво сте установили? Това, което е действителното състояние, отговаря ли на една ваша оценка и правилно ли е такова развитие в тази посока, или всичко това е ставало без оценка и всъщност е в нарушение на равновесието на природата? Ако може да кажете с две думи.
НИКОЛАЙ КАРАИВАНОВ: Въз основа на всички тези данни, които досега наистина – не Ви разбрах за каква оценка става въпрос само.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Дали е нарушено равновесието в сегашното състояние, защото вижте картата на Калиакра, Каварна и Добрич.
НИКОЛАЙ КАРАИВАНОВ: За нарушаване на равновесието не може да се говори. Природата като система има големи механизми за саморегулация и десетина-двадесет вятърни генератора в района не могат да нарушат до такава степен.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Те са стотици.
НИКОЛАЙ КАРАИВАНОВ: В момента има изградени около 200. Действително, в този район от много време провеждаме наблюдения и нашите конкретни данни са, че това е едно от местата, където има най-малко мигриращи птици. Големият миграционен фронт минава – много пъти съм го посочвал и съм го представял и в карти – в тази част на страната около 30 километра изток-запад от Добрич и се концентрира вече надолу към Бургас, където е наистина тесният фронт на миграция при Бургаските езера. Територията, която е вече към Тервел (на тази карта – п ò на запад, която остава, излиза вече извън миграционния поток и територията, която е към Генерал Тошево, двадесетина-тридесет километра п ò на изток – също.
Така че нашите данни, които са досега, показват, че там не е толкова страшно да има вятърни генератори. Въпросът, естествено, е, че трябва да си имат процедура, трябва да не са в защитени зони и т.н. Това ние не го оспорваме в никакъв случай.
Да допълня само може би, че птиците като една силна мобилна група организми животни мигрират из цялата страна. Те не минават по строго определени шосета, коридори и миграцията е динамична система, която една година може да има 5000 щъркела на тази точка, догодина да има 10000, по-догодина да няма нито един. Но въз основа на тези досегашни наблюдения няколко години поред се очертава един коридор по-наситен от мигриращи птици, говорим, главно за грабливи птици и щъркели, да не си помислите сега за врабчета и т.н., говорим за големи птици, реещите птици, които са горе-долу в този коридор около Добрич най-вече и Генерал Тошево.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз ви благодаря. Сега ще дам думата на всички. Но имам един въпрос. Загубих ориентация в нашия разговор, да разбирам, че тук ние коментираме Националния план за възобновяеми енергийни източници и Национална стратегия. Това са документите, по които се работи. Има издадено указание на Министерство на околната среда и водите, което засяга такива икономически инициативи за инвестиции, инвестиционни намерения и как стъпка по стъпка те да бъдат разглеждани, за да бъдат спазвани директивите. По това се разбрахме.
Това, което казвате Вие сега, господа, поставя под съмнение определянето на териториите по „НАТУРА”, така ли да ви разбирам?
НИКОЛАЙ КАРАИВАНОВ: Не, в никакъв случай не поставя под съмнение определени територии. Ние също работихме по „НАТУРА” и данните са наши данни.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Тоест, не се оспорват определените зони по „НАТУРА”?
НИКОЛАЙ КАРАВАНОВ: Не, в никакъв случай.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Щом не се оспорват определените зони по „НАТУРА”, какво е предложението за усъвършенстване на процедурите?
НИКОЛАЙ КАРАИВАНОВ: Не.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Вие предлагате информация, с която разполагате, която може да бъде предоставена и на Министерство на околната среда и водите, и на всички органи, на които е възложено стъпка по стъпка да съгласува и оценява такива инвестиционни намерения? От една страна, ние имаме наказателни процедури за вече изградени такива паркове. От друга страна, има поредица от инвестиционни намерения, които в никакъв случай не бихме искали да бъдат в нарушение и да водят до следващи наказателни процедури, но същевременно не искаме да спираме инвестиционните намерения в България и зелената енергия. Това ни е горе-долу рамката на разговора.
Това, което Вие предлагате като данни, до какво би могло да доведе?
НИКОЛАЙ КАРАИВАНОВ: Тези данни, с които ние разполагаме, нямат никакво отношение към процедурите, изменение на процедурите и всички тези неща – оценки за съвместимост, екологични оценки, ОВОС-и. Нека да си ги имат, много добре, естествено, трябва да ги има. Това е само да може да се покаже миграционният път Виа Понтика къде е точно, тоест, къде има птици и къде няма птици. Разбирате ли?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Да, благодаря.
ПАВЕЛ ЗЕХТИНДЖИЕВ: С две думи само да поясня. Вие казвате: вие разполагате с данни, разполагате с данни. С данни разполагат най-разнообразни организации, но правилният начин те да бъдат обединени и осмислени е, че те така или иначе са направени по възложение или във връзка с развитие на конкретни инвестиционни намерения, включително и на ключовите територии, които са обект тук на нашите спорове и извор на някакви конфликти. Те да бъдат изисквани от Министерство на околната среда и водите, суровите данни, тоест резултатите от наблюденията, не докладите с интерпретацията на това, а тези данни, които да влязат в една голяма база данни и да послужат за обективна преценка въз основа на тези конкретни емпирични измерения. Разбира се, че имаме част от тези данни, защото ние сме правили изследвания, както Николай Караиванов каза, седем години в точки, определени по задания на инвеститора, но има много голяма част организации, включително неправителствени, които също извършват мониторингови проучвания за вятърни инвестиционни намерения по един или друг начин. Те са на разположение и могат да станат на разположение за националната ни кауза, за изясняване. Ние в никакъв случай не отричаме ролята на защитените територии и много често се споменава как БАН едва ли не реже територии от „НАТУРА”. Не. Не е това целта. Целта е да избегнем неоснователните стъпки в посока, които водят очевидно после до спорещи каузи и наказания за страната ни. Тоест, ние искаме да избегнем ето такива като този въпрос: тенденциозно ли е, тази информация, която дават неправителствените организации - за да избегнем тези въпроси, единственият начин е те да бъдат аргументирани.
Ние предлагаме данните да бъдат събрание, да бъде възложено от Министерство на околната среда и водите на една научна организация, кредитирана за научни изследвания по законите на държавата. Тази организация трябва да разполага със структура, осигуряваща обективност на научната продукция и тогава върху това да съдим за реалностите. Много въпроси ще отпаднат.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Мисля, че стана ясно, че точно такава разработка е възложена в момента, тече процедурата, обжалва се от конкурентни екипи, разбира се, процедурата в момента, но точно това възлагаме да се случи. Информацията, с която разполагате по поръчка на различни инвеститори трябва да се оцени и тя сигурно ще се използва в тази разработка, но тя трябва да се оцени от професионалисти. Това не могат да бъдат администраторите и трябва да има ясна процедура, с която данните да станат официални данни. В момента ние имаме от различни научни екипи или от едни и същи научни екипи данни, които – да не кажа, че ни стресират, но един път, който е 30 метра широк, от едната страна може да се изгради вятърен парк, от другата страна категорично не може да се изгради. Не става дума даже да се редуцират бройки и т.н., а не може да се изгради, просто смайващи такива твърдения. Ако не бъде възложено на определена организация мониторингът, следват жалби и протести, които правят невъзможно изграждането на определен парк. Аз не говоря в момента, че това са учените от БАН, казвам, че има такава практика, за която и вие знаете много добре. Това, че ние ползваме екипите на БАН, свидетелство са последните разработки, които направихме във връзка с увеличаване площите на зоните по „НАТУРА”. Всичко това е базирано на разработки на БАН.
Така че за нас това е институцията, която може да помогне да се създаде тази база от данни и да има едно официално становище, ясно, научно становище, утвърдено, признато. Но тези данни, с които Вие разполагате в момента, не са минали през никаква обща експертиза, не са минали през общ експертен съвет, примерно, или някакъв научен съвет на БАН. Те нямата официална стойност. Те са много полезни, но те трябва да минат през някаква процедура за официализиране.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: За да бъдат узаконени, един вид.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да. Това се опитваме да направим ние в момента с този проект, добре платен, с европейски пари, така че се надяваме, че екипите ще си свършат работата.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Първо, да благодаря на господин Пейчев за неговата инициатива да имаме такава дискусия. Самият факт колко много колеги участват в тази дискусия също и хората от БАН, от Министерство на околната среда и водите, които участват в тази дискусия, на мен ми липсва, честно казано, по-високопредставен представител на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, но самият факт от това присъствие показва, че тази дискусия е необходима и може би ще е необходимо да я продължим и в бъдеще и може би и по отношение на другите възобновяеми енергийни източници, не само на ветрогенераторите.
За да дам две малко различни оценки на това, което се случва, но да ви кажа, че попаднах в едно кметство в едно село и там видях оценката по ОВОС на Цанков камък и на една частна водноелектрическа централа, която е 60 пъти по-малка. Оценката по ОВОС на Цанков камък е два пъти по-малка. Едната е 150 страници, другата е 300 страници. Давам ви го само като пример.
Второ, хубаво е да пратите от тази карта на американския посланик, за която попита господин Димитров, за да не се окаже, че примерно когато американски компании нарушават закона, след това няма какво да се направи, а когато български компании го правят, трябва да бъдат преследвани с цялата строгост на закона. Така хората за почват да губят вяра в това, че законът се прилага еднакво за всички. Разбира се, българската държава е под ударите в момента, защото е позволила точно на такива места, както виждате, защрихованите територии и по двете – и по местообитание, и по птици, да бъде разрешено изграждане там, но някой го е поискал.
Иначе аз исках да попитам, тъй като се запознах с тези 142 страници от материала на Европейската комисия и може би да помоля госпожа председателката да го изпрати на медиите, на всички членове на комисията този доклад. Направи ми впечатление, че например във Франция са започнали да наблюдават вече действащи паркове. Тоест, докато ние сега се занимаваме с една предварителна оценка какво би било станало, ако там се изгради там вече наблюдават паркове, които вече действат и понеже има действащи паркове от четири години, те са направили такава оценка. На мен ми се струва – разбирам, че Министерство на околната среда и водите е между чука и наковалнята, от една страна, между хора, които казват, че измират милиони птици в секунди, от друга страна хора, които казват, че изобщо по никакъв начин нищо не се случва. Очевидно истината не е нито в едната, нито в другата посока само. Въпросът е може би Министерство на околната среда и водите да възложи последваща оценка на въздействието, тоест, вече откакто има работещи ветрогенератори, какво се случва. Например, в това проучване във Франция се оказва, че, пишеше примерно, че между 70 до 99 процента от птиците 500 метра преди тези генератори започват да се отклоняват. Тоест, едно е да правим оценка, която е необходима, разбира се, какво било, или иначе казано, бихте ли били, а друго е вече когато се е случило и когато вече виждаме в действителност, още повече ако този район и предварително е наблюдаван, както са го направили колегите от БАН и след това след изграждането ние продължаваме да го мониторираме.
Струва ми се, че това мониториране трябва да става по поръчка на държавата, а не по поръчка на частните инвеститори, защото – няма нужда да се аргументирам. Мисля, че се сещате. И ако Министерство на околната среда и водите работи заедно с БАН или възложи това нещо на БАН, ми се струва, че последващата оценка на въздействие върху околната среда на базата не на това дали се е възложило на този екип или на онзи екип, мисля, че ще може да ни представи една максимално обективна картина.
Другото, което щях да помоля, е тези доклади, независимо от това дали са минали на научен съвет на БАН или не са минали и са официално по някакъв начин признати или не, имаме магията на интернет – нали могат да бъдат публикувани в интернет? Могат да бъдат публикувани и на страницата на Министерство на околната среда и водите, разбира се, с всички уговорки – че са направени в този период, че не са гледани от научен съвет, да кажем, и т.н., но да бъдат публикувани. Иначе най-много доверие имаме към МОСВ и към БАН, тъй като вие знаете, че на много места – това няколко пъти съм го казвал, но ще го повторя отново, има един опит за монополизиране за правене на оценките по околната среда и в определени райони ги правят просто определени фирми, просто има фирми, които правят по-сполучливи оценки. Мал шанс за останалите. Понякога е поради липса на капацитет, понякога е поради по-добри отношения с местните регионални инспекции, понякога са някои бивши служители, които са минали, както обичат да казват някои хора „от другата страна”. Не ми се влиза в тази тема, защото тя е развита при много правителства в много години. Не правя никаква политика в момента от това нещо. Тя се е развивала може би поне пет до десет години.
Това беше молбата ми – ако има целеви средства за организиране на последващ мониторинг от страна на държавата, не на частни инвеститори. Разбира се, всякакви изследвания, поръчани от частни инвеститори като данни са интересни, но така или иначе когато възложителят и този, който прави крайната оценка, е държавата, бих имал най-голямо доверие. Просто бих искал да го отправя като една препоръка към Министерство на околната среда и водите и с две ръце бих подкрепил Министерство на околната среда и водите да има и конкретен бюджет за възлагане на такава задача.
Благодаря Ви.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Искам най-напред да ви кажа за Цанков камък, че това е един от примерите защо имаме наказателни процедури. Има много обекти, които нямат и 30 страници, казано е изобщо, че в защитена територия няма нужда от оценка на въздействието върху околната среда. Всички проекти, които ние сме одобрявали, имат задължителен период на мониторинг, най-малко една година преди оценката и разрешението на обекта и най-малко три години след това.
Аз не приемам това, че Министерство на околната среда и водите трябва да възлага мониторинга. Мониторингът се извършва от същите тези хора, които са тук, най-вече от специалисти от БАН за птиците и от неправителствените организации за опазване на птиците и не бих поставила под съмнение обективността и съвестта на тези хора, независимо кой им плаща. Така че тази стара теза за това, че щом им плащате, пишат това, което иска да чуе възложителят, мисля, че не е обективно едно такова становище. Заедно с това виждате, че вървят и научни изследвания, които се възлагат от Министерство на околната среда и водите, така че всякакви такива данни се поставят на съпоставка с аналогични изследвания по други поводи. В този смисъл не виждам необходимост това задължение – инвеститорът, който е направил нещо, да следи какви са резултатите от неговата дейност под нашия контрол, да бъде иззет от Министерство на околната среда и водите. Отиваме към някаква друга схема, която мисля за неособено приемлива.
ЛЮБОМИР ПРОФИРОВ: Искам да отговоря на няколко въпроса, някои от които са свързани със спекулация на данните.
Най-напред, данни има събирани от 1979 г. Заедно с колегата Таньо Мичев публикация за 20-годишни статистически данни за мигриращи реещи се птици е дадена още февруари месец за печат в английско списание и статията ще излезе сега, януари месец. Списанието е British Birds, едно от най-реномираните. За този 20-годишен период ние наистина се убедихме, че във всяка една година динамиката на миграция е различна и от това се получават различия, които е много трудно да се оценят за две-три години.
В същото време в това списание, както и в Методика за изследване на есенната миграция, приета от Министерство на околната среда и водите на Научен съвет по биологична разнообразие юни тази година, ние представихме карта. За съжаление, имам я на електронен носител. На тази карта са посочени за първи път проведени в България радарни наблюдения на мигриращите ята. Когато започнахме през 1979 г. тези изследвания, целта беше следната. Тогава нямаше ветрогенератори. Целта беше да докажем какво е мястото на България в Европа. Дотогава се знаеха Босфора – изследване на английски специалисти орнитолози от 1966 г., Гибралтар – изследване също на английски специалисти. България беше закрита зона за тях, така че ние започнахме от БАН тези изследвания. С 20-годишни резултати ние доказахме, че Бургас като стойност на моменти надхвърля Босфора и т.н. понятие ботонек плейсис се отнася за три места в Европа – Босфора, Гибралтар и Бургас.
Оттук идва и възможност за спекулация. Тези данни, някои от които са публикувани, много лесно се интерпретират и се спекулира с тях, когато се каже, че тези числености, които са от порядъка на 300 хиляди, те касаят и райони като Калиакра и т.н. Тук съм направил малка справка, която искам да предоставя. Нея също мога да я покажа. Заповядайте, господин Пейчев. За петте „НАТУРА 2000” зони справката съм я направил на база стандартни формуляри, приети като на „НАТУРА 2000” зони и информация и т.н.
От тази справка се вижда: дадени са четири примерни вида птици, по които в националния план за действие в оценката за съвместимост има посочени големи проценти преминаващи популации на тези видови в района на Североизточна България. Това е един момент на спекулация. Ползват се данни за Бургас, където ви казах, че численостите достигат общо до 300 хиляди, а когато се интерпретира за белия щъркел в района на Калиакра, е 16 хиляди, розовият пеликан е в размер на 3 хиляди. Така че ето един елемент как доказани статистически данни не се тълкуват и анализират по правилен начин. Това води наистина до големи затруднения.
По отношение на някаква спекулация. Тъй като 1994 г. работих в Министерство на околната среда и водите, тогава, като се обсъждаха ОВМ местата, аз имах лично много голям спор с дружеството за защита на птиците, които не включиха Калиакра.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Остава да кажеш кой спекулира.
ЛЮБОМИР ПРОФИРОВ: Не знам.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Как да не знаеш? Много добре знаеш.
ЛЮБОМИР ПРОФИРОВ: През 1994 г. Калиакра не беше предложена за ОВМ. Моят спор беше защо. Калиакра тогава имаше към 250 вида птици, установени, документирани за 60 години. Сега вече списъчният състав на тази резерватна територия, която касае Българево – Шабла – пътя на изток от този път, вече са 290 вида птици. Но независимо от видовото разнообразие тя не беше предложена за включване в ОВМ. Изведнъж в 2006 г. имаше предварителни граници и това, което сега върви като наказателна процедура, защо по предложение на БАН от тази ОВМ територия бяха извадени около 2000 хектара? А тези територии наистина нямат тази стойност и значимост, както територията, която предварително беше предложена като граници на „НАТУРА 2000” зоната.
Така че БАН за това, което досега е направено, особено това, което каза колегата Зехтинджиев - с нови методи на радари, на съществуващи ветрогенератори, на сателитно проследяване на ятата и т.н. – информацията се събира. Наистина едно максимално обобщаване може да покаже доколко всяка една зона е чувствителна. Но на всички трябва да ни е ясно, че смъртност на птиците има от пътищата. Доказана е. В много по-голям мащаб е, отколкото това, което сега се показва. Птици се блъскат във високи сгради, които са изцяло с покритие от стъкла – летища, високи сгради, които станаха модерни в нашата страна. Там има също висока смъртност. Така че когато се интерпретира доколко един вече съществуващ, функциониращ ветрогенераторен парк може потенциално да нанесе на конкретното място, трябва да се изследват наистина конкретните трасета на птиците, численостите, които преминават на това място и в никакъв случай да не се спекулира с числености, които са генерално за България или популации, които са в Европа. Ние сме на европейски миграционен път, но не е една точката, където птиците минават и тази карта, която ви показах, тя показа, че горе-долу на изток до Калиакра е един фронт от около 130 километра, който в района на Бургас се стеснява на 60 километра. Но тук са най-големите концентрации именно на тези групи от птици, които нормално идват от територията на бивша Източна България, Полша, Украйна. От тези територии те избягват да прелитат морето и това води до такава концентрация на точки като Бургас и Босфора.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви благодаря. Това беше на влизане в същността на една дискусия по това, доколко на практика ние адекватно сме посочили териториите, защитени от „НАТУРА 2000”. Неслучайно поставих въпроса преди това коментираме ли зоните на „НАТУРА 2000” или не. Отговорихте ми, че не ги коментираме, че оттук нататък изследванията и данните, с които се разполага, могат да бъдат използвани при спазване на всички процедури, които са предмет на общо европейско законодателство и на препоръки от Европейската комисия и за усъвършенстване на указанията, които дава Министерство на околната среда и водите. Аз много се надявам, че ще се намери допирна точка между работата на Българската академия на науките и специализираните институти и Министерство на околната среда и водите, още повече че разполагате с инструменти.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Но с това, което казват – допирните точки между тях и нас са много по-големи, отколкото между нас и неправителствените организации, защото – последното, което каза господин Профиров, е чистата истина, но за съжаление, имаме една много екзалтирана реакция, която свършва с порой от сигнали до Европейската комисия, които не могат да преценят дали това е истина или не е, и започва наказателна процедура. Така че ние се надяваме разработките, които правим, да се дефинират в заповедите за защитените територии съвсем ясно ограниченията, да се картират границите им съвсем прецизно, че в преобладаващата част от случаите изпълнителят ще бъде БАН и се надяваме на тяхната обективност и професионална съвест.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз затова също бих искала да апелирам и да приключа нашия разговор с уговорката, че очевидно колегите от комисията проявяват интерес и ние и в бъдеще бихме се радвали да сме домакини на такива разговори, но апелът ни е за такова сътрудничество, за да може това, което е натрупано като научни изнания и научни изследвания и наблюдения през толкова много години, защото е впечатляващо колко години се работи в тази посока, да бъде използвано максимално добре от органите и институциите, които имат за задачата да прокарват тази политика и да я реализират.
С това ще си позволя да приключа дискусията по тази точка.
НИКОЛАЙ КАРАИВАНОВ: Само две думи в отговор на въпроса на господин Курумбашев, който засегна мониторингите по време на експлоатацията на парковете. Има вече изградени два парка в община Каварна, на които вече тече такъв мониторинг по време на експлоатацията. Единият е още от 2008-2009 г. мисля че беше, а другият в момента тече, така че продължават да се набират все нови и нови данни вече по време на експлоатацията с реални стойности.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Това също е обнадеждаващо.
Приключвам дискусията по тази тема.
Преминаваме към

ТОЧКА ТРЕТА: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните растения, № 002-01-98, внесен от МС на 02.11.2010г.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Проектът предвижда няколко неща. Основната цел е нестандартното хармонизиране на европейски директиви. Просто искаме в резултат на изминалите години, на практиката, която имаме и структурни промени в някои от ведомствата се налага да променим текстове, свързани с подобряване на организацията и контрола върху опазването и ползването на лечебните растения. Ще визирам няколко важни неща.
Първо, от закона отпадат текстове, които дублират текстове в Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие. Тази материя е уредена в други закони и не е необходимо да се дублира в този закон.
Освен това, във връзка с промените в организационната структура на Министерството на горите са променени текстове във връзка с техните правомощия и съответните административни органи. Предвижда се възможност позволително за събиране на билки да се издава и на юридически лица – билкозаготвители, с което самите административни процедури се опростяват, а не на всеки, който събира такива билки.
Предвиждаме възможност да се подават сведения за събраните билки по електронен път, не само на хартия и предвиждаме усъвършенстване на отчетността по отношение на воденето и съхраняването на документацията един много по-ясен ред, който да позволява да се проследява във времето как се е опазвал и събирал този ресурс.
Искам веднага да коментирам това, което вие ми обърнахте внимание. Този закон, тъй като има отношение към правомощията на органите на Министерството на горите, очевидно се е получило дублиране със Закона за горите. Смятам, че мястото на изменението на текстовете за лечебните растения е в Закона за лечебните растения, така че ние ще се свържем с Министерство на горите, а от заключителните разпоредби на Закона за горите да отпаднат текстове, които касаят Закона за лечебните растения. Това може и вътрешно вече парламентарните комисии вие да го поставите като въпрос, но становището ни ще го предоставим в понеделник, така че да знаете и ще се посъветваме как да действаме, за да няма такова дублиране в двата закона.
Това са основните цели на този закон. Измененията са малки, така че, надявам се, няма да породят огромни дискусии.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря. Някакви въпроси, коментари или мнения на първо четене по философията на законопроекта и предложените в него изменения?
Има ли коментари? Аз много благодаря, госпожо Манева, за реакцията Ви по писмото на министър Найденов, тъй като двата законопроекта бяха на едно и също ниво до един момент, след което Законопроектът за Закона за горите – той е нов закон на практика – сега е между първо и второ четене, така че ние имаме възможност много бързо, ако вие реагирате в началото на следващата седмица, ние да информираме и Комисията по земеделие и гори, за да могат - в зала при второ четене те могат да отпаднат – и на заседание на Комисията по земеделие и гори, така или иначе вървят в синхрон двата законопроекта, безсмислено е да имаме такива препратки, единият да изменя другия междувременно. Ако няма становища, на първо четене, предлагам да приемем законопроекта.
Който е съгласен да приемем на първо четене законопроекта, моля да гласува.
Гласуване: за – 15 гласа, против няма, въздържали се няма.
Благодаря за участието.
Довиждане!


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОСВ:
/И.Михайлова/