Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

КОМИСИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
27/01/2011
    ДНЕВЕН РЕД:
    1. Разглеждане и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, № 102-01-1, внесен от МС на 10.01.2011г.
    2. Разглеждане и обсъждане на годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2011), № 102-00-3, внесен от МС на 17.01.2011г.
    3. Разглеждане и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 102-01-4, внесен от Министерски съвет на 14.01.2011г.
    4. Разглеждане и обсъждане на проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Изменение № 3 на Договора за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка, № 102-03-2, внесен от Министерски съвет на 21.01.2011г.
    Списък на присъстващите народни представители - членове на комисията се прилага.
    Присъстваха и: от Министерство на околната среда и водите: Евдокия Манева – заместник-министър, Валентина Василева – държавен експерт в дирекция „Земни недра и подземни богатства” и Виктория Белоконска – държавен експерт в дирекция „Управление на отпадъците”; от Министерство на вътрешните работи: Николай Наков – началник сектор „Нормотворческа дейност” в дирекция „правно-нормативна дейност”; от Министерството на земеделието и храните: Цветан Димитров – заместник-министър, Антон Величков – изпълнителен директор на Националната служба за растителна защита и Михаела Мавродинова – главен юрисконсулт; от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма: Иво Маринов – заместник-министър и Валери Накев – началник-отдел в дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол”; от Народно събрание: Анна Емануилова - дирекция „Законодателна дейност и европейско право”, отдел „Законодателни референти” и Росица Башлиева - дирекция „Европейско право”.
    - „ -
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Добър ден, колеги. Имаме кворум вече за заседанието на комисията. Очакваме и още колеги да дойдат, но не бих искала да злоупотребявам с времето на присъстващите, така че откривам редовното заседание на Комисията по околната среда и водите. Имате предварително раздаден дневен ред, който включва пет точки. Първата точка е разглеждане и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията,
    № 102-01-1, внесен от МС на 10 януари 2011г. По този законопроект ние не сме водеща комисия и имаме представители на Министерството на земеделието и храните, които ще ни подкрепят в обсъжданията. Втората точка е разглеждане и обсъждане на Годишната програма за участието на Република България в процеса на взимане на решения на Европейския съюз (2011 г.), внесен от Министерски съвет на 17 януари 2011 г. под № 102-00-3. Точка трета е разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, отново внесен от Министерски съвет на 14 януари 2011 г., под № 102-01-104 . Четвъртата точка е разглеждане и обсъждане на проект за решение за даване на съгласие на Министерски съвет да проведе преговори и да сключи изменение № 3 на Договора за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка. Предложението е внесено под № 102-03-2 на 21 януари 2011 г. Имаме и постоянната ни точка „Разни”.
    Ако някой от колегите има да предложи нещо към дневния ред? Някакви допълнения и предложения? Няма. Приемаме, че работим по този дневен ред. В днешното заседание участват: от страна на Министерството на околната среда и водите г-жа Евдокия Манева – заместник-министър, госпожа Валентина Василева – държавен експерт в дирекция „Земни недра” и подземни богатства” и госпожа Виктория Белоконска – държавен експерт в дирекция „Управление на отпадъците”; от Министерството на вътрешните работи: Николай Наков – началник-сектор „Нормотворческа дейност” в дирекция „Правно-нормативна дейност”; от Министерството на земеделието и храните: господин Цветан Димитров – заместник-министър, господин Антон Величков – изпълнителен директор на Национална служба за растителна защита, госпожа Михаела Мавродиева – главен юрисконсулт на Национална служба за растителна защита; и от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: заместник-министър Иво Маринов и господин Валери Накев – началник-отдел в дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол”. Това са участниците в днешното ни заседание. Някои по всяка вероятност закъсняват, но ще се включат.
    Предлагам да пристъпим към разглеждане и обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, който е първата точка от дневния ни ред и ще помоля представителите на вносителя да ни въведат в проблематиката и ако имате да кажете не що, заповядайте!

    ПО ТОЧКА ПЪРВА:
    ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, съвсем накратко ще ви изложа мотивите и какво всъщност се променя в закона. До мен са колегите от Национална служба по растителна защита, която вече е Българска агенция по безопасност на храните, господин Антон Величков.
    На първо място, предлаганите изменения са свързани с процеса на разрешаване на продукти от растителна защита. Без да изпадам в подробности, ускоряваме процедурите, тъй като досегашната практика на взаимодействие между Министерството на земеделието и храните, Министерството на здравеопазването и Министерство на околната среда и водите не бяха от най-добрите и ги привеждаме в съответствие с изискванията на Директива 91/414 на Съвета.
    На второ място, законопроектът предвижда промени, свързани с регистрацията и пускането на пазара и контрола на торове, които се използват в сектора. Изчерпателно също така се посочват и случаи, в които торовете и други продукти от тази група не подлежат на регистрация и съответно въвеждаме и тук изискванията на Регламент 2003 от 2003 г.
    На трето място, законопроектът предвижда промени, свързани с разрешителния режим при осъществяване на различните дейности, търговия, преопаковане на продукти за растителна защита, извършване на фомигация, обеззаразяване на площи и т.н.
    В последната част, Административно-наказателните разпоредби на закона се прецизират в съответствие с вече натрупаната практика по прилагането му в годините след като България е член на Европейския съюз.
    В най-общия случай, на последно място, се заличават текстове, уреждащи отпаднали вече дейности и се уеднаквяват и дефинират използваните понятия в съответствие с европейското право.
    Благодаря Ви.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин заместник-министър. Някакви допълнения? Няма. Госпожо Манева, Вие?
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Имали сме бележки. Те са отразени и нямам какво да добавя.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Отразени са всички бележки на Министерство на околната среда и водите. Колеги, имате думата за коментари, предложения. Господин Алексиев, заповядайте!
    ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз имам следния въпрос, тъй като вносителите започнаха с това, че е „Национална агенция по храните”, а навсякъде пише „Национална служба за растителна защита”. Не е ли редно да се промени? Защо? Точно поради тази причина – навсякъде се вменява, ето, случайно отворих § 19 „Национална служба за растителна защита…” и т.н.
    ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Действително, покрай приемането на единия и другия закон имаше една известна времева разлика и въпреки че в закона и в Учредителния закон за създаването на Българска агенция по безопасност на храните в Преходните и заключителни разпоредби имаше текстове, които препращат към този закон и съответно наименованията се изчистват. Тъй като е във времето. Предполагам, че това е причината.
    ИВАН АЛЕКСИЕВ: Но е предвидено, нали?
    ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Да.
    ИВАН АЛЕКСИЕВ: Предвидено е, не е пропуснато? Да. Благодаря Ви. Това исках да питам.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: В становището на комисията ще отбележим, че има такава препоръка, да се прецизират текстовете, които засягат наименованието на институцията, която поема съответните отговорности във връзка с новоприетия Закон за Държавната агенция по храните.
    Аз искам да напомня на колегите – членове на комисията, че по отношение на този закон имаме специално становище на отдел „Европейско право”, което е приложено към материалите на всички колеги, където се изреждат връзките със съответните директиви и прилагането на параграфи от регламенти и директиви в българското законодателство.
    С трето римско (ІІІ) е отбелязано, че има допуснати правно-технически грешки, които следва да бъдат уточнени. Предполагам, че дирекция „Европейско право” – Вие ще предложите тези корекции между първо и второ четене.
    РОСИЦА БАШЛИЕВА: (Отдел „Европейско право”) Искам само да добавя, че в три от посочените параграфи са само технически грешки за допълване на наименованията на регламентите и отделни грешки в наименованията, а в три от посочените параграфи има уточняване на цели текстове, в смисъл, премахване на определени думи, които противоречат на регламента.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: На официалния превод на регламента?
    РОСИЦА БАШЛИЕВА: Да.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Предполагам, че вносителите приемат такива корекции, които ще бъдат наистина от правно-техническо естество с цел да се уеднаквят текстовете с официалния превод на регламентите на български език, за да нямаме разнопосочност в регламентите.
    Други коментари? Предложения, въпроси? Няма. В такъв случай закривам дебата по предложения ни законопроект и подлагам на гласуване.
    Моля, който е съгласен да подкрепим на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията с № 102-02-1, внесен от Министерски съвет на 10 януари 2011 г., да гласува. Против? Въздържали се?
    За – 13 гласа, против – няма, въздържал се – 1.
    Законопроектът е приет на първо четене от комисията.

    ПО ТОЧКА ВТОРА - разглеждане и обсъждане на Годишната програма за участието на Република България в процеса на взимане на решения на Европейския съюз за 2011 година – изрично е посочено – под № 102-00-3, внесен от Министерски съвет на 17 януари 2011 г.
    Госпожо Манева, Вие искате ли да ни кажете нещо, или?
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз само мога да кажа, че това, което предстои за обсъждане , е отразено. Най-вече се акцентира върху предстоящите промени в процедурите за генномодифицираните организми. Ние там активно участваме, знаете каква позиция защитаваме – категорично, всяка страна да има право да забранява пускането в околната среда на генномодифизираните организми. Така че, само този момент силно е отразен в материалите. Иначе целият материал касае в най-различни сфери, не само в областта на околната среда, това, което предстои Европейската комисия да вземе като решение.
    Ние нямаме възражения.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви благодаря. Ще си позволя да поставя един въпрос пред колегите.
    За първи път виждам програма за участието на Република България в процеса на взимане на решения без обособена част или глава „Околна среда” и съм изненадана. При положение, че устойчивият растеж е приоритет на Стратегия „Европа 2020”, че ние вчера изслушахме една много подробна информация за състоянието на околната среда в Европейския съюз и намеренията на Европейския съюз, при положение, че - тук експертите любезно са ми извадили – подсказваща информация относно това, че проблемите на изменение на климата, на околната среда и особено законодателната Рамкова директива за водите ще бъде обект на специално внимание на Европейския съюз през 2011 г. В тази връзка наистина изразявам едно учудване, че в програмата компонентът околна среда присъства изключително и само с направлението генетично модифицирани организми. Имаме ли възможност, какво мислите, колеги, някой има ли становище по този въпрос и мислите ли, че ние можем да предложим допълнителен текст към тази програма, имайки предвид особено Рамковата директива за водите по отношение на 2011 г.?
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз не мога да имам никакви възражения срещу това, Вие да предложите, разбира се, а просто може би трябва да се съобразите с времето, в което се предвижда да е заключителният етап на съответните директиви, защото в програмата се включват такива нормативни актове, които са в напреднало състояние от гледна точка на обсъждане и предстои взимане на решение. Докато по останалите документи все още имаме много неща да се обсъждат и не се знае кога ще настъпи моментът за окончателното решение. Може би от такава гледна точка да се направи справка. Мисля, че това е съображението, поради което отделни документи не са включени, просто защото са още в ранен етап на обсъждане и подготовка за взимане на решение.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Това беше важно уточнение. Колеги, имате думата.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Искам да кажа само, че устойчивото развитие не е включено като околна среда, защото има разбиране, че това е задължение на Министерски съвет, тъй като това е интегрален процес и не е само околна среда. Там има капитал, трудов ресурс, всъщност всички елементи на развитието на човешкото общество са включени в това понятие. Затова ние възроптахме срещу практиката тази дейност да се прехвърля върху Министерство на околната среда и водите, след като други сфери имат много по-големи отговорности и по-важно е концепциите и показателите за околна среда да бъдат включени в останалите стратегически документи за развитие, за да сме сигурни, че ще бъдат иманентна част на всяко едно такова решение. Затова не са обособено, специално устойчивото развитие не е в нашия раздел.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Това е въпрос на решение. Аз разбирам напълно, че един такъв интегриран процес не може да бъде под контрола само на едно министерство и много трудно се осъществява координацията, но същевременно елементът околна среда е изключително важен в цялостната политика за устойчиво развитие.
    Имате думата, колеги, ако някой има нещо да предложи. Никой няма становище по програмата. Приемате я. Аз лично считам, че бихме могли да предложим включването специално на Рамковата директива за водите, което касае 2011 година. Ако сте съгласни с такова решение на комисията? Господин Дончев!
    ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря, госпожо Михайлова. Позволявам си само няколко думи за разяснение. Две неща има.
    Първо, трябва да се съобразяват с програмата на Европейската комисия и нещата, които могат да бъдат предложени, както и госпожа Манева каза, трябва да бъдат, които са в процес на развитие и предвидени за 2011 г. Това са две неща. Едното е предложение за многогодишна финансова рамка, включително предложение за различни области на политиката, което е предвидено за второто тримесечие на 2011 г. и включва изменението на климата и околната среда. Второто е законодателно, което е съгласно Рамковата директива, на всеки четири години трябва да се актуализира списъкът на приоритетните вещества. Приоритетните вещества са вредни вещества, което трябва така или иначе, да го правим .Това са двете неща, които бихте могли да помислите или да предложите да ги имаме и ние в нашата годишна програма, както го има в програмата на Европейската комисия.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Дончев. Ако няма други изказвания или съображения, моето предложение е да гласуваме приемането на Рамковата програма така, както ни е представена, с предложение на комисията да бъдат допълнени тези два пункта, които засягат специално околната среда, многогодишното финансово планиране и актуализацията, преразглеждане на списъка с приоритетните вещества по отношение на Рамковата директива за водите.Моля, който е съгласен с такова решение на комисията, да гласува.
    За – 14 гласа, против няма, въздържали се – няма.
    С 14 гласа за единодушно е прието решението. Благодаря ви, колеги. С това приключихме и втората ни точка.
    Следващата точка е
    ТОЧКА ТРЕТА – Разглеждане и обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците. Внесен е от Министерски съвет с № 102-01-4 на 14 януари 2011 г. Тук са и колегите от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Ще помоля вносителя да ни въведе в темата.
    НИКОЛАЙ НАКОВ: Имам удоволствието да представя един законопроект, който е усилие изцяло на Министерски съвет и по-специално на Министерство на околната среда и водите, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и Министерство на вътрешните работи. Законопроектът категорично съдържа разпоредби, които са доста, бихме казали, радикални. До момента такива разпоредби не са предлагани в законодателството, но ние ги считаме като изключително временни и много, изключително в правилната посока, такава, каквато е практиката, да кажем, на много голяма част от европейските държави.
    Преди всичко, преди да говоря конкретно по законопроекта, искам да кажа, че това се оказва, че не е само проблем на българската държава - кражбите на отпадъци от черни и цветни метали, а също така проблем и на редица други европейски държави, включително и страни-членки на Европейския съюз.
    Предлаганите изменения и допълнения в Закона за управление на отпадъците се налагат, както казах, преди всичко с оглед отчета на статистика за увеличения брой на световните кражби на отпадъци от черни и цветни метали, а също така и от необходимостта от засилен контрол, както и с цел, разбира се, отстраняване на празноти, отчетени обаче при прилагането на някои разпоредби, регламентиращи търговската дейност с метални отпадъци.
    В параграфи 1, 2, 3 и 5 се определят изискванията към отреждането на площадките за дейност с металсъдържащи отпадъци, в т.ч. от опаковки от излязло от употреба електрическо и електронно оборудване. За първи път се извеждат тези площадки, естествено, със съответния гратисен период, разписан в Преходните и заключителните разпоредби в зони с производствени складови функции и обекти на железопътната и пристанищна инфраструктура със стопанско предназначение. Предвижда се изнасянето на търговската дейност на площадки извън жилищните зони на населените места, както и съобразяването им с изискванията за опазване на човешкото здраве и околната среда, съгласно законодателството в тази област.
    С предлаганата формулировка се счита, че ще се редуцира броят на действащите към момента площадки и това ще доведе до по-ефективен контрол върху дейността им.
    С § 5 се въвежда един нов изискуем документ, който заявителят за лиценз следва да представи, а именно, декларация за спазване изискванията за осигуряване видео наблюдение на площадките за извършване на търговска дейност с отпадъците от черни и цветни метали. Това е по изрично настояване на Министерство на вътрешните работи, с оглед изключително сериозните проблеми в различни части на денонощието около тези площадки.
    С § 9 се прецизират основанията за отказ за издаване на лиценз и за отнемане на лиценза. Добавят се две нови основания за отказ за издаване на лиценз, свързани със заличени площадки, за които се кандидатства отново и едно ново основание – за отнемане на лиценз при две нарушения в рамките на една година на площадки на лицензиран търговец. Допълват се основанията за заличаване на определена площадка, на която е извършено нарушение. Тези изменения се налагат преди всичко и само от практиката, тъй като при конкретно нарушение на една площадка, например, липса на регистър, е необосновано отнемането на лиценза на търговеца. Предлага се също санкцията да е с превантивен характер.
    В същото време се предвижда, с оглед засилване на контрола при установени нарушения на повече от една площадка, да се налага най-тежката санкция, а именно, отнемане на лиценза. По този начин санкцията ще има необходимото възпитателно и предупредително действие към спазване изискванията на закона чрез превантивната функция, а ако в същото време търговецът отново наруши тези изисквания, той ще бъде наказан с най-тежката за него санкция, именно, отнемане на лиценза за търговска дейност за отпадъци от черни и цветни метали.
    Изключително важно е следното Въвежда се предварително изпълнение и на заповедта за отнемане на лиценза и за заличаване на площадката. Целта е издаването на заповедта да преустанови дейността на търговеца или на съответната площадка. Досега в повечето случаи дейността продължава да се извършва незаконосъобразно, с цел трупане на печалби, бих казал, на значителни печалби, докато тече срокът за обжалването. С прекратителното изпълнение се преодолява латентният период между издаването на заповедта за заличаване на площадката до влизането в сила или оставането й в сила от съда.
    Предвижда се отпадане, препращането към чл. 60, ал. 1 от АПК. По този начин разпореждането за предварително изпълнение на заповедта за отнемане на лиценза или за заличаване на площадката ще влиза в сила по силата на специалния закон ЗОО. Без да е необходимо доказване на наличието на предпоставки в АПК, които са изчерпателно изброени в чл. 60, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс – това е предложение, разбира се – практиката до момента показва, че най-грубите нарушения, които действително са груби, се извършват от фирми с издадени вече заповеди за отнемане на лиценза в периода на тяхното обжалване – една, две, три и повече години.
    С § 10 в чл. 60, ал. 3 – едно нововъдение – се дефинират т.нар. рискови номенклатури на отпадъци от черни и цветни метали – обект на най-чести посегателства, именно, кабели, електропроводници от всякакъв вид размер, елементи на електронно-съобщителна инфраструктура, елементи – част от подвижния железопътен състав, най-честите кражби, железен път, включително осигурителните, сигнализационните, съобщителните съоръжения и всякакви инсталации към тях на всякакви елементи – част от пътната инфраструктура, както на пътни знаци, мантинели, метални капаци от шахти, части от улично осветление или водонапоителни системи и съоръжения, както и на металсъдържащи паметници на културата или на части или елементи от тях, като изцяло отпада възможността физическите лица да предават такива отпадъци.
    Следва да отбележим, че се прецизират също така и някои основания за налагане на административно-наказателната санкция на юридически лица и еднолични търговци, като при тях за нарушаване на изискванията за търговия с рискови отпадъци по чл. 60, ал. 3 , рискови номенклатури, се предвижда имуществена санкция от 30 до 100 хиляди лева, която поради големия размер ще действа, според нас, доста по-ефективно.
    С § 15 от Преходните и заключителни разпоредби и § 16, разбира се, с шестмесечен срок от влизане в сила на Закона за привеждане на площадките в съответствие с изискванията на чл. 54, ал. 2, която е предложена, този път в този срок търговецът е длъжен ако не приведе дейността си в съответствие с тези изисквания, да заяви площадките за заличаване.
    Основен акцент на политиката, която се следва или политиките, които се следват със законопроекта, е, разбира се, и § 17 от Законопроекта в Преходните и заключителни разпоредби, с които се предвиждат изменения на разпоредби от Наказателния кодекс, с които се цели прецизиране на отделни престъпни състави, посегателства против собствеността и стопанството, в обхвата на които попадат престъпните деяния с предмет черни и цветни метали. Въвеждат се по-високи минимални и максимални размери на наказанието лишаване от свобода и на наказанието глоба, предвидени за престъпленията по чл. 216а, ал. 1 и 2, чл. 234б и чл. 234в, ал. 1 и 2 от НК.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Някой друг от представителите на министерства нещо да допълни?
    Аз искам да информирам единствено членовете на комисията, че има постъпила бележка от дирекция „Законодателна дейност и европейско право”, отдел „Законодателни референти”. Г-жа Емануилова е тук и аз ще я помоля да изкаже съображенията си. Те касаят този § 17 в проектозакона. Заповядайте, госпожо Емануилова!
    АННА ЕМАНУИЛОВА: Искам да поставя на вниманието ви факта, че трайно установена практика на Народното събрание е с Преходни и заключителни разпоредби да не се изменя кодекс. Кодексът е кодификация на материално-правни и процесуални норми и неговото изменение става само със самостоятелен закон, като се държи сметка на неговата законодателна логика. Във връзка с гореизложеното, предлагам § 17 да отпадне от този законопроект и да бъде внесен с отделен законопроект за промени само в Наказателния кодекс.
    ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Напълно сте права, уважаема госпожо. Противоречи не само на практиката на Народното събрание, а и на принципите в правото. Не може с този закон да се изменят норми в специалния закон, в Наказателния кодекс. Правната техника, която аз поне така виждам, евентуално този параграф да препраща с една бланкетна норма към тези текстове от Наказателния кодекс и след това по някакъв начин да се инициира промяната в Наказателния кодекс, защото виждам, че тук идеята е да се завишат санкциите. Само по този начин може да се постигне тази цел.
    Благодаря.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
    НИКОЛАЙ НАКОВ: Ако може, да отговоря на колегите. Предложението в § 17 е изцяло в съответствие със Закона за нормативните актове. Не възразяваме, разбира се, не оспорваме изразеното становище, че това е утвърдена практика на парламента и в зависимост от така изразеното становище и взетото отношение съответно в Правната комисия, съответно ще предприемем действия за отделянето или неотделянето на тези текстове от законопроекта.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Госпожа Манева искаше да каже нещо?
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз исках само да добавя, че текстовете, които днес обсъждате в изменението и допълнението на Закона за отпадъците, са резултат от работата на междуведомствена работна група на три ведомства, представители от която имаме днес тук. Проследена е една практика от последните години, която е будила тревога и сред членовете на Комисията по околната среда. Спомняте си, че при разглеждане на предпоследното изменение на Закона за управление на отпадъците тази тема отново се дискутира. Имаше категорично мнение на членовете на комисията, че трябва да имаме много по-прецизни текстове, много по-драстични мерки, за да се справим с това обществено действие, така че ние правим една крачка напред към решаване на проблема. Може би ще се наложат следващи действия, още по-категорични. Ние например обсъждахме темата дали не е целесъобразно абсолютно да се забрани на физически лица да предават метали, тази практика да я изключим изобщо, за да пресечем в корен това бедствие. Така че ако народните представители имат идея в това отношение, също може между първо и второ четене някои неща да се подобрят. За наказателния кодекс е въпрос на правна техника и няма никаква пречка депутати да предложат това изменение между първо и второ четене и да бъде внесено.
    РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Не е лошо в поправки да включим за физическите лиза да се забрани.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да, това е теза, която поддържат и министър Цветанов, и министър Караджова, така че ако смятате, може да се обсъжда тази тема, на този етап може да се приеме така, както сме предложили, като крачка към глобално решаване на проблема. Обмислили сме всички текстове. Мисля, че предлагаме добри решения.
    НИКОЛАЙ НАКОВ: Може ли да допълня госпожа Манева в тази посока? Спазени са абсолютно всички процедури по Закона за нормативните актове, обявено е в електронната страница.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Имаше обсъждане в Народното събрание
    НИКОЛАЙ НАКОВ: Освен това са проведени обсъждания, съвсем целево, много широкомащабни обсъждания, на които са представени всички международно представени браншови организации в областта и бизнеса, разбира се. Отчетени са включително и крайните становища на бизнеса по отношение на определени разпоредби. Не е никак лесно посоката да бъде преследвана, но просто целта основно е, пак подчертаваме, и министър Цветанов много държи на това нещо, основната цел е прекратяване, ограничаване до възможния най-голям минимум на това бедствие в действителност. Точно така, това си е просто бедствие. Щетите, които са в резултат от кражбите, ги виждате по телевизията постоянно, включително презентацията отчиташе и краажбата и разчленяването на метал, съдържащ се в паметника на Майстора и неговата кражба от пернишка група, които бяха разкрити. Това действително е бедствие – да ти откраднат кабели със стотици метри, в резултат от което ти просто няма как да реагираш за по-малко от седмица или две да възстановиш на населението услугата.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви благодаря за това допълнение. Тук говорите пред хора, които наистина много дълго обсъждаха при последните промени на Закона за управление на отпадъците вариантите, които е възможно да бъдат предприети, за да се гарантира действително управление на отпадъците и същевременно да се пресекат всякакви противозаконни действия и нарушаване на собствеността на гражданите или нарушаване понякога на основни права на гражданите, защото с някои големи кражби на предаване на метали се нарушава електроснабдяване и т.н. Така че тук аудиторията е добре осветена и е обсъждала варианти. Дори тук ми липсва господин Тошев, който очаквах, че ще вземе думата, за да каже „Аз казах ли ви?”. Когато обсъждахме дори в пленарна зала, той имаше предложение да се забрани дори на физически лица да предават отпадъци от цветни метали, и не само той. Така че имаше консенсус по тази тема.
    Аз имам два въпроса само към вносителите.
    Единият въпрос касае сроковете, които са дадени – шестмесечни срокове. Каква е преценката, след като са проведени такива консултации с бранша, реалистични ли са тези срокове, или те ще пресират бранша? Имаше ли други мнения по време на консултациите, тъй като шестмесечен срок по принцип за определяне на нови площадки и изграждане на нови площадки в нови райони на населените места и закриване на съществуващи площадки е доста амбициозен срок .Дали това е реалистично и възможност? За съжаление, ние сме се сблъсквали много пъти в практиката на Народното събрание да сложим срокове, които ни се иска да бъдат изпълнени, но е невъзможно да бъдат изпълнени. Това бламира изпълнението на закона в бъдеще. Това е първият ми въпрос.
    Вторият ми въпрос засяга вече работата на Комисията по околната среда и водите. Ние сме в очакване да разгледаме нов Закон за отпадъците. Разбирам необходимостта да се вземат много явно категорични мерки за превенция и прекратяване на възможностите за кражби и злоупотреби, но на какъв етап е подготовката на новия закон и не е ли възможно вместо да правим такива частични промени, да преминем към подготовката на един общ закон заедно с необходимите предложения за изменения в Наказателния кодекс, в други закони, ако това е необходимо. Това са двата ми въпроса.
    Заповядайте, госпожо Манева!
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Ще започна с информация за това, докъде сме стигнали със Закона за управление на отпадъците. Нов закон е, знаете, че нова директива транспонираме. Доста изменения се правеха в последните години. Нуждае се от един цялостен преглед законът, от едно осъвременяване. Вариантът, върху който започваме работа, е готов. Вече беше представен от екипа, който разработи проекта на закона. Беше представен в Министерство на околната среда и водите. Ние обаче не смятаме, че по-рано от средата на годината ще приключим с неговата подготовка, тъй като предвиждаме едно много широко обсъждане. Целта е някъде края на март месец да го внесем при вас, два месеца да имаме за подготовка и прецизиране. След това може би и при вас ще има едно доста по-широко обсъждане, но смятаме, че по-рано от средата на годината той не може да види бял свят. Да се вземат мерки в областта на търговията с черни и цветни метали е абсолютно необходимо. Даже ние към момента, в който ще гледаме новия Закон за управление на отпадъците, вече ще имаме приключила фазата на трансформация на площадките, които в момента се експлоатират.
    На първия въпрос, предполагам, че и колегите ще искат да допълнят, зависи какво целим. Ако целим всичките 2300 площадки, които са изпъстрили цялата страна и още толкова вероятно незаконни, шест месеца е кратък срок, но ако целим да останат само тези фирми, които имат ресурса да поддържат площадки, съответстващи на изискванията и които и в момента имат разположени площадки, една част от тях в такива зони, шест месеца е един нормален срок за добра организация, като имаме предвид, че вече има такива площадки, които са заети, а не тепърва да се отреждат или да се върви по всичките текстове на Закона за устройство на територията и промяна на предназначението на терените. Така че желанието и смисълът на целия закон е рестрективен. Просто рамки, строги рамки, всички възможни ограничения, за да може тази дейност да се сложи в едно русло, което лесно се контролира. От тази гледна точка смятаме, че е разумно да се запази шестмесечният срок.
    Ще ви информирам и за една идея, която вероятно ще намери място в новия Закон за управление на отпадъците. Обсъждаме темата по принцип, тъй като това е работа с отпадъци, което с нищо не се различава от отпадъците по другите номенклатури и отпадъци от електронно, електрическо и т.н. оборудване. По принцип това е дейност в сферата на правомощията на Министерство на околната среда и водите. Обсъжда се темата като премине на разрешителен режим към Министерство на околната среда и водите, и ние да отговаряме изцяло за тази дейност, но това може да стане само след цялостно изменение на Закона за управление на отпадъците. На този етап ви молим да придвижите максимално бързо закона такъв, какъвто е, за да започнем да действаме в рамките на ограниченията, които сме предвидили.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Госпожа Христова, г-жа Кирова, г-н Тунджай Наимов, г-н Пейчев и г-н Божинов.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Тъй като имам друг ангажимент, мога да говоря в залата.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Ако искате, колеги, да го изслушаме? Заповядайте, господин Божинов.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ: С няколко думи. Това не е първото законодателно усилие за предотвратяване на едно голямо бедствие, каквото е да се разрушат съоръжения и ценности, за да се вземе някой лев при предаването на отпадъци. Спомням си, че е имало изменения, в които и Министерството на финансите е участвало, с които се въвеждат регламенти да се записва всеки един колко лева е получил и за какво ги е получил. След това този списък да отива в Министерство на труда и социалната политика, за да не отиде този човек да кандидатства за социална помощ, който е взел хиляди лева по другия ред. Следващата година това усилие беше премахнато, защото фирмите, които се конкурираха, видяха в него инструмент за нелоялна конкуренция и т.н. Спомням си това, което Вие припомняте, и г-н Тошев, и тримата генерални представители искаха радикална забрана още при последното изменение. залата го отхвърли, но не за това взимам думата. Аз наистина смятам, че този въпрос може да се уреди цялостно с новия Закон за управление на отпадъците. Ако не ме лъже паметта, директивата изискваше тази работа да я свършим до края на миналата година. Казвате, че трябва време – до средата на другата, добре; че това е неотложно сега и се очакват позитивни резултати, добре. Но ако не заложим много по-фундаментални разбирания и нови политики в тази сфера, ние ще стоим в годишните доклади на Европейския съюз на това място, което вчера видяхме на таблицата, последно, с най-висок стълб. Деветдесет процента от тези безценни суровини ги депонирам в безкрайно скъпи депа, а най-богатите страни, първите в таблицата, петте – нула. Всичко това го правят на енергия и суровини.
    Какъв въпрос трябва да се реши?
    Ако сме въвели европейските норми, че всеки, който спуска на пазара – по-рано беше кой произвежда и който внася, сега го унифицирахме: спуска – плаща продуктовата такса. За всеки автомобил, телевизор, хладилник, компютър, тази чашка и т.н. – в цената на стоката има една част, срещу която някой се ангажира, че тази кофичка ще бъде прибрана и преработена. Тази бутилка, онзи телевизор, другият автомобил, гумата му. Всичко това сме го въвели. И какво сме им казали? Индивидуално и колективно можете да изпълнявате ангажимента си.
    Ще оставим ли това право фиктивно оползотворяваща организация да отиде да си купи хартията, метала и т.н., да отиде да го предаде, да ни донесе фактурата и да ни отчете, че е свършил работата? Ще остане ли въобще тази система, която беше на вторични суровини,на да бъде патерица за несвършената работа, за която потребителят е платил вече? И много други неща. Аз мисля, че ние трябва много радикално с този закон, знам, че Вие, госпожо Манева, познавате и световната практика, имате и специалисти, възложили сте на не е лошо колектив да Ви подпомага, но ако не решим въпроса радикално, различно, с кръпки – не искам да обидя закона, но с тези, които сме правили досега, няма да можем да затворим тези пробойни, които в случая ни гнетят, а в други аспекти ни правят неефективни и много далеч от другите страни. Така че ако вие гарантирате, че това ще даде някакви добри резултати, позитивни, ще намали това, което искаме да преодолеем – да. Но другото, голямото е въпрос, както вчера го дискутирахме, на политики, на технологии и на други управленски решения. Това исках да кажа. Благодаря, че ми дадохте думата.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Божинов. Разбирам, че Вие подкрепяте усилията на вносителите чрез този законопроект, но апелирате към общата политика на големия нов закон.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Законопроектът да постави на друг принцип.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, разбирам Ви. Заповядайте, госпожо Христова.
    ФАНИ ХРИСТОВА: Благодаря, госпожо председател.
    Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Манева, уважаеми колеги, представители на институциите, горещо подкрепям радикалните мерки но вносителите за това изменение, още повече, ако не ме лъже паметта, ние искахме много по-рано да ги внесем с промяната на Закона за подземните богатства, ми се струва. Точно едно от възраженията там, включително моето, беше, че ЗИД със ЗИД на друг закон не се прави. Затова всъщност тогава останаха най-спешните мерки. Затова съм съгласна, че трябва да направим ЗИД на НК и да направим предложение да изведем § 17.
    От друга страна, защо горещо подкрепям? Защото и от практиката ми в МВР знам, че в нашия регион, в Хасково, нямаше нощ, един период, където да няма разбит трафопост, включително и жертва имаше и разстановката на силите на полицията, това беше огромно усилие, за да можем да сложим постове навсякъде. Затова ми се струва, че тези мерки трябва да ги вземем сега, защото предполагам, че новият Закон за управление на отпадъците до средата на годината няма да може да мине.
    Но аз имам един въпрос към колегите от МВР. Всичко това, което казах, моля да го имате предвид, че всъщност горещо подкрепям тези мерки, включително и мярката, която е в § 10, новата алинея 8 за 24-часовото видео наблюдение. Не знам дали си дават сметка колегите, които са готвили тази норма, че според мен ние изключително много ще затрудним търговците, тъй като това 24-часово видео наблюдение следва да бъде съхранено в срок от една година. Двадесет и четири часовите записи – това означава 365 дни по 24 часа да бъдат записвани и съхранявани. Просто не виждам практически - и не само, и финансово - да можем да обосновем тази мярка за съхранението. Аз подкрепям мярката, но едногодишното съхранение на тези записи според мен е много изключително трудно осъществимо за съответните търговци.
    НИКОЛАЙ НАКОВ: Направо Ви отговарям: направили сме експеримента, колега. Това не е трудно осъществимо и не струва толкова пари. Имаме включително консултинг и от бизнеса и Ви го казвам, че това към днешна дата не е трудно осъществимо. Върши се и в момента мога да ви посоча пет адреса. Никак не е трудно осъществимо това нещо, особено когато пространствените територии са с ясно изразени прави линии. Така че ние държим много на тази мярка. Тя е обсъдена, между другото, искам да ви кажа, мярката не само от министър Цветанов просто така да е предложена. Обсъждана е на специални заседания на Министерство на вътрешните работи, включително с главните директори на съответните дирекции. Знаем, че естествено, ще натовари бизнеса това нещо, не очакваме да не го натовари. Всъщност, между другото, в интерес на истината, да подкрепя госпожа Манева отново – това са решения, които са предлагани, доколкото разбирам, и от част от представителите на бизнеса още през 2006 г. В тази връзка не намираме една неподготвеност от тях в срок от шест месеца те да се справят с тези неща.
    ФАНИ ХРИСТОВА: Колега, това са различни неща. Вие говорите за шестмесечните срокове. Там проблемът са ПУП-овете. Но аз говоря за 24-часовото видео наблюдение, което аз подкрепям и знам, че не е проблем да бъде осъществено. Моят въпрос е съхранението на тези записи в рамките на една година.
    НИКОЛАЙ НАКОВ: Никакъв проблем няма към днешна дата, пак ви казва. Съвременните сървъри и съвременните технологии въобще не създават проблем точно в тази посока. Обсъждали сме го това нещо.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Това беше въпросът на г-жа Христова. Да разбирам, че браншът, представителите, професионално занимаващите се с това, тези, които легално упражняват този бизнес, считат, че е възможно да съхраняват в продължение на една година 24-часовите записи от видеонаблюдеинето.
    НИКОЛАЙ НАКОВ: Това не само че считаме, но няма как да го демонстрирам в момента, не е удобно.
    ФАНИ ХРИСТОВА: Ако в залата има представители на бранша, моля да вземат отношение също.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Заповядайте!
    ОГНЯН ТЕТИМОВ: Не може с всичко това, което искат браншовите организации, да се съобразяваме с тях. На предишно обсъждане за отпадъците разговаряхме надълго и нашироко. Проблема всички го знаете, който е и в Петрич, и в цялата област Благоевград вече. С този внос – става въпрос за внос на цветни метали от Италия, не от Гърция. Стигнаха до Италия, стигнаха до Албания. От цяла Сърбия се внасят боклуците в България. Специално в Петрич вече не се живее. Не се живее от тези пушеци - много пъти съм го казвал аз тук, с гумите и т.н. И ние вечно не може да се съобразяваме с тези браншови организации какво ще искат и непрекъснато да се съобразяваме с тях. Това за видео наблюдението аз съм сигурен, и групата на АТАКА ще го подкрепим с двете ръце, просто всички мерки, които съществуват, трябва да се вложат за прекратяване на това нещо. От години наред е това. Преди две седмици съм събрал цялата полиция в Петрич – Гранична полиция, Пожарна, еколозите от общината, за да се справим с трима или четирима роми, които тровят целия град. Всички мерки, може би и крайни, да се приложат, но това нещо трябва да се спре, защото повече не става така. Това се прехвърля и в Сандански, това се прехвърля вече и в Гоце Делчев, защото са безнаказани и ако не се вземат някакви мерки, ще става още по-сложно.
    ФАНИ ХРИСТОВА: Колега, уважаеми приятелю, не ме разбрахте правилно. Изключително подкрепям мярката. Искам да чуя от колега, който е по-навътре в темата, да ми обясни защо съхранението за бизнеса е толкова трудоемко. Искам да го обясни на всички нас и да вземем правилното решение, в крайна сметка.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Христова. Ние имаме практика в комисията, че изслушваме всички заинтересувани страни, така че, заповядайте, госпожо! Моля да се представите за стенограмата!
    ТЕМЕНУЖКА КОСТОВА: Благодаря Ви, госпожо председател и всички народни представители, че ми давате думата. Председател съм на най-голямата, смея да кажа, бизнес организация – това е Българска асоциация по рециклиране. Действително, запознати сме с текстовете. Присъствали сме на обществените обсъждания. Изразили сме становище против съхраняването за такъв дълъг период на записите, а не против видео наблюдението, защото повечето от площадките вече имат въведено видео наблюдение. Това е технически невъзможно за нас, защото повечето от големите фирми имат площадки по няколко декара. Това означава няколко дигитални видео устройства, които да обхващат цялата територия. Това е изискването на закона. При 24-часово видео наблюдение много често записите са празни, няма движение, няма картина. Това означава десетки видео или дигитални носители да бъдат съхранявани за един толкова дълъг период от време, в рамките на който смятам, че те дори вече нямат практическата си стойност и нужда, още повече че в Закона за частната охранителна дейност изрично е посочено, че видео охранителите са длъжни да съхраняват видеозаписите по един месец. На какво основание ние ще бъдем принуждавани да съхраняваме цяла една година и кому ползва една година запис за нещо, което на практика дори в един момент и при огромни усилия не може да бъде идентифицирано, защото то трябва да бъде отбелязано на това устройство, че на съответната дата в съответния час, за да бъде предоставено. Трябва да се назначат кинематографисти, оператори, които само с това да се занимават в площадките. Не смятам, че това би решило общия проблем и в рамките на духа на закона ние не сме против предложените мерки. Против сме крайните мерки, тоест, балансираните текстове за нас не са неприемливи. Това е, което исках да кажа. Ще помоля да ми дадете възможност да взема отношение и по други текстове, разбира се, след като бъдат изслушани колегите.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Разбира се. Аз искам да ви помоля, за да приключим с обсъждането на този текст и въпроса на г-жа Христова за следното. Практика е, както казах, че даваме думата на всички заинтересувани, но Вие току що казахте, че е неприемливо съхранението за една година. Според Вас в какъв срок трябва да бъдат съхранявани тези записи? Защото видеонаблюдението няма смисъл, ако то е само за да си наблюдаваме към момента на извършването на някакво действие.
    ТЕМЕНУЖКА КОСТОВА: Според нас Законът за частната охранителна дейност е казал колко трябва да се съхраняват от охранителите. Да приемем, че ние извършваме охрана на тези обекти. Считаме, че един месец е достатъчен срок, в рамките на който да съхраняваме тези записи. Това е нашият отговор.
    ОГНЯН ТЕТИМОВ: Това се получава така, защото 80-90 % от вторичните суровини, които се предават, са крадени. Записът е нормално да бъде по-дълго държан, защото не може толкова бързо да се реагира, за да се намери този престъпник. Знаете от кои се извършват тези кражби, знаете какво е по гетата, по циганските гета и е нормално записът да стои един месец, за да може наистина тези камери да имат някакъв ефект. В противен случай какъв ефектът, като ги сложим един месец?
    ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Една година е срокът.
    ОГНЯН ТЕТИМОВ: Една година си е съвсем нормален срок.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Госпожа Кирова искаше да се изкаже, г-н Наимов и г-н Пейчев, но ако има колеги, които искат да се изкажат сега по поставения, конкретния въпрос, заповядайте!
    ИВАН АЛЕКСИЕВ: Ще бъда изключително кратък. Подкрепям изключително колегата Тетимов по простата причина, че лятото,в когато нарязаха електропровод „Галатея” и когато се блокира цялото Черноморие и когато хиляди туристи останаха без ток и хиляди инвеститори се чудиха как да спасяват сезона, все още се търсят извършителите. Но ако наистина тези записи се пазят, аз не съм убеден, че в годините на високите технологии е проблем да се пазят записи една година. Лично аз съм пазил записи също една година, друг бизнес съм развивал. Давате аналогия – да напишете едва ли не да е като охранителите. С друг бизнес съм се занимавал, където съм пазил записи по една година, записвани на касети, стаи с касети.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Господин Такоров, госпожа Манева иска да реагира само на репликата.
    РУМЕН ТАКОРОВ: По същата тема. Както е написана алинея 8, на практика ние ги задължаваме те да си следят цялата площадка. Аз мисля, че ние трябва да задължим видео наблюдението 24 часа на входа, какво влиза в тази площадка и какво излиза от тази площадка. В противен случай какво става?
    ИВАН АЛЕКСИЕВ: През оградата ще влязат.
    РУМЕН ТАКОРОВ: През оградата какво ще влезе?
    ИВАН АЛЕКСИЕВ: Това са скакалци!
    РУМЕН ТАКОРОВ: Това нещо съм го гледал преди десет и повече години в Германия, където на всеки един такъв склад има камера, която отчита часа, вида на отпадъка, който влиза и името на човека, който донася този отпадък. Това нещо се събира. Но ако сега тръгнем да мислим, че всичкото отстрани ще влиза, нали търговецът – най-лошото е, че в момента всичките търговци ги поставяме под един знаменател, че всички са престъпници! Аз не съм съгласен с това нещо, всички да ги слагаме в този кюп. Така че аз мисля, че там си има счетоводни книги, откъде са пристигнали, колко са.
    По законопроекта аз ще се откажа, защото той няма да реши тези проблеми. Какъв ще е проблемът, когато в ПУП е отредена площадка за такива отпадъци? Взимаш му лиценза, отнемаш му лиценза за площадката. Тази площадка е отредена. Какво става? Той си регистрира друга фирма и пак почва да работи на други хора. Аз мисля, че тук трябва да се отива на отнемане на собствеността на площадката, защото тази площадка остава пак на собственика, който работи с тези материали. Мисля че по-тежкото наказание е да се отнема, защото тази площадка след това трябва да се даде на друг, който трябва да изпълнява тази функция в населеното място. Дори ако ме питате мен, вече разграничих извън тази тема, че дори в населени места, които са под 50 хиляди, трябва да има само един , който да изкупува цветни и черни метали. Аз съм дори още по-рестрективен и по-краен: дори това да е под монопола на държавата, за да не ходят да ги следим от МВР хората, да сложат един полицай, да видят откъде ги вкарва тези материали, които са в този склад.
    Така че, ако тръгнем на едно по-рестрективно решение, много по-лесно може да се реши. Но в случая за това нещо ние какво казваме в момента с това? Слагайте си камери, да си пазите о градите на площадките. А ние точно където се приемат на площадките, за да може да се види и образът на лицето, което носи тези отпадъци. Какво ще следим нощно време по оградите на тези площадки?
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Такоров. Има всякакви предложения. Очевидно всички са съпричастни към темата. Ставаме все по-крайни в предложенията си, но изрично настоявам да не правим квалификации за цял един бранш в Комисията по околната среда и водите. Има хора, които работят честно, осъществяват една дейност, която е обществено полезна. Така че много моля, ако няма други? Госпожо Манева, заповядайте!
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз исках само да напомня, че наистина целта ни не е да взимаме балансирано решение в момента. В момента взимаме рестрективно решение. Ние нямаме къде да отстъпваме повече. Досега взимахме балансирани решения, съобразявахме се с всички страни. Нищо не се промени, напротив, този проблем се задълбочава. Затова в момента слушаме най-малко кой как ще бъде затруднен. Решенията са за да бъде затруднен, да останат малко, честните играчи в този бизнес. Те ще бъдат затруднени, разбира се, ще имат допълнителни затруднения, но ще оцелеят. А тези, които хитруват, които нарушават закона, просто няма да ги има.
    По отношение на текста за площадките, така, като е записан, означава следното. Сигурно знаете, че една много малка част от устройствените планове на териториите имат обособени такива площадки, до минимум ще се сведат и градовете, в които ще има такива площадки. Преобладаващата част от малките градове изобщо няма да имат такъв играч там, който да събира.
    … От Вълчи дол аз ще карам в Провадия, това е.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Ако трябва и отнемане на собствеността, няма никаква пречка между първо и второ четене да предложите допълнителна мярка. То е разумно. Трябва наистина да се знае, че всяко прегрешение в тази област жестоко ще се наказва.
    По отношение на съхраняването на записите, при модерните техники това нито са големи складови помещения с киноленти, нито ни трябват кинооператори да правим игрален филм. На една флашка се съхранява записът от един ден. Най-накрая мисля, че специалистите, специално в МВР, са преценили от гледна точка на материални носители, че това не може да представлява някакво затруднение. Безусловно е, че трябва да има ред, по някакъв начин тези записи да бъдат съхранявани така, че в момента, в който са необходими, да бъдат предоставени и това е отговорност на бизнеса. Това е допълнителна задача, която е естествено да не им хареса, но въпросът е каква е целта на упражнението. Така че аз ви призовавам в случая да мислим за най-ефективните мерки да се справим с проблема, а не за това, да намерим балансирано решение.
    НИКОЛАЙ НАКОВ: Абсолютно подкрепям госпожа заместник-министър Манева. Точно такъв е законът. Да, това е рестрикция. Знам, че не харесва на много хора. Министър Цветанов е готов на едно редуциране на площадките. В бизнеса с отпадъци на черни и цветни метали, както се казва, да останат едни сериозни хора, представени браншово и т.н. Готови сме дори да обсъждаме разстановката на силите на средствата там, където бъдат отредени производствените складове и дейности на жп площадки може да обсъждаме дори въпроса за постоянно засилено полицейско присъствие, патруло-постова дейност денонощно. Дори и това сме готови да обсъждаме и го обсъждаме. Затова ви казвам, че това вече се говори. Говори се, така да се каже, в нашите среди, и то се споделя от всички главни дирекции – разбирам, че са много голяма част от областните дирекции на МВР, там, където са ситуирани.
    Разбирам напълно, че вероятно ще създадем проблеми за тези, които нямат възможности и към момента и не са и читави. Целта на занятието е да се редуцира броят на площадките и да се ситуира само в определени зони. Има разпис в закона какво се случва с площадките, които следва да отпаднат. Трябва да бъде възстановена по съответния ред територията, земята.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Разбирам, господин Наков. Още веднъж Ви казвам, че ние обсъждайки законопроекта, приехме Вашето уверение и уверението на Министерство на околната среда и водите в лицето на г-жа Манева и съгласието на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, че това са спешни мерки и ние обсъждаме един законопроект, който преди цялостен закон налага спешни мерки. Така че ние се съгласяваме с Вас по това.
    НИКОЛАЙ НАКОВ: Изключително закъснял е този закон.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз приемам обаче правото на колегите – членове на комисията да изкажат своето становище и да зададат въпроси там, където нещо ги смущава или има нещо, за което имат нужда от допълнителна информация.
    Съжалявам, че г-н Тетимов си тръгна. Той е радетел за такива драстични мерки от самото начало на работата на нашата комисия, но се надявам, че ще имаме възможност да го чуем и в зала при обсъждането на закона и при второ четене.
    Г-жа Кирова.
    ЙОАНА КИРОВА: Благодаря, госпожо председател, колеги, аз имам няколко въпроса, но част от тях вече ги дискутирахме и колегите ги зададоха. Един от въпросите ми е свързан с § 9, ал. 1, подточка „е” ме интересува. Там се предвижда за отделното третиране и съхранение на отпадъци, като кабели, релси и други проблемни, настоящият вид предвижда отнемане на лиценз. Въпросът е това не е ли малко по-драстична мярка? Самото нарушение не е чак толкова тежко и не би ли било по-редно то да се таксува с имуществена санкция по чл. 106, а при системно нарушаване да отнемаме лиценза. Това е единият ми въпрос.
    Другият въпрос е в § 10, ал. 6. Отпадъците по ал. 3 се третират и се съхраняват отделно от останалите.” Дали „третират” не е по-редно да се замени със „сортират”, защото „третират” само по себе си включва и дейността по натоварване и транспортиране?
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Отговорили сме на бизнеса на тези въпроси. Задължително е да се съхраняват отделно отпадъците, които са от масово разпространените източници от моторни превозни средства, електронно и електрическо оборудване. Разигра ни се примерът как един малък отпадък може да мине в другата купчина и ще им отнемем ли ние лиценза. Такива сценарии е просто несериозно да обсъждаме. Трябва да има достатъчно ясна граница между едното място за съхраняване и другото място, за да не се създават прецеденти, да се спори за едно или два предмета, които да служат за отнемане на лиценза. Да, лицензът ще се отнема. В момента масово се правят злоупотреби с тези два потока метални отпадъци.
    Що се отнася до втория Ви въпрос – за транспортирането – сме казали, че просто трябва така да бъде организиран целият процес, че да нямаме смесване на двата потока отпадъци. Това е още едно затруднение, с което трябва да се съобразят. При това транспортирането не е част от третирането.
    ВИКТОРИЯ БЕЛОКОНСКА: Отделна дейност – с отпадъци и дейност транспортиране. То не влиза в дейностите по транспортиране. Третирането по разпоредбите на управление на отпадъците включва дейности по оползотворяване и обезвреждане, в които дейности влиза съхраняването на отпадъци и предварително третиране, каквото е сортиране, нарязване и т.н. Транспортирането като дейност. Превозването на отпадъците не влиза в дейността третиране.
    Алинеята, която вие визирате, касае не само отпадъците от електрическо и електронно оборудване, но и т.нар. рискова номенклатура. Тази алинея е записана с цел те да бъдат съхранявани отделно от всички останали черни и цветни метали. Това са кабелите, част от железопътния път, от подвижния железопътен състав, които са изброени в ал. 3 на чл. 60. Отнемането на лиценза визира също нарушенията на тази разпоредба, когато кабелите се съхраняват съвместно с останалите отпадъци от черни и цветни метали.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви за тези пояснения. Господин Наимов.
    ТУНДЖАЙ НАИМОВ: Безспорно, няма спор в комисията от необходимостта от такива изменения в Закона за управление на отпадъци. Но след този разгорещен дебат, който водим не за първи път в комисията, у мен се затвърждава следното убеждение. Наистина тези изменения са необходими, но според мен, както и някои колеги подчертаха, тези изменения в закона не беше ли редно да бъдат в новия закон, който ще бъде подготвен за управление на отпадъци, защото, както и вчера министър Караджова заяви, с този нов Закон за управление на отпадъци цялостната стратегия относно управлението на отпадъците може би ще бъде променена. Така че ние сме за тези рестрективни мерки, но мисля, че беше редно да се погледне по-детайлно, по-цялостно, защото още веднъж се убеждаваме, че наистина има върху какво да се работи още и да се изчистят тези текстове, които са предложени. Няма спор, че и това ще бъде подкрепено, но според мен беше по-редно цялостно, веднъж завинаги този проблем да бъде решен.
    Благодаря Ви, господин Наимов. Господин Пейчев.
    ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Ще се повторя с думите на някои колеги. Наистина, темата е много сериозна и може би всички тук от членовете явно са на едно и също мнение по смисъла на тези неща, дебатите и в предишното изменение на закона бяха много сериозни. Господин Тошев наистина беше, да не кажа, много категоричен в някои текстове, но все пак ние разглеждаме така нещата, от страната на посегателството върху държавна, общинска, частна собственост, които и напоследък зачестиха. Станаха много нагли тези посегателства и може би с тези изменения тук се цели да се направи един добър, един работещ закон.
    Мисля си, че и прекалените рестрикции, които ще въведем, водят до обратната страна. Вие виждате как едно прекомерно подслушване в обществото довежда до някакви нежелани ефекти. Аз се опасявам, че ние трябва да намерим, да помислим и за фирмите, които работят в този сектор. Виждате в какво състояние е нашата икономика. Ние нанасяме удари във всяка област на тези фирми. Зад тези фирми стоят и работни места. Този бизнес трябва да изведе държавата напред. Ние трябва наистина добре да ги обмислим тези текстове. В момента всички заставаме зад философията и сме на първо четене на закона. Заставаме, подкрепяме тази философия на закона. Но нека текстовете да бъдат много добре прегледани.
    Като конкретика аз ще се спра на някои места, които на мен ми направиха впечатление, въпреки че на второто четене на закона ние ще ги обсъдим по-детайлно и в по-голяма конкретика. Става въпрос за устройствените зони. Тези зони, които са упоменати тук, първо, не кореспондират с Наредба № 7. Нека нещата да бъдат огледани добре от юристите.
    Второ, за процедурата. Ако вземем самата общинска процедура по процедиране на устройствени планове, ако вземете в Софийска община, тази процедура минава за шест месеца за процедирането на един устройствен план. Вземете, има книжки в Софийска община и вижте за колко време излиза една такава процедура. Нека да ги съобразим тези неща с процедирането в устройствените правилници, които са залегнали и те са приети от общинските.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Не искаме да ги съобразим. Не искаме. Искаме от 2300 да направим 400. Горе-долу толкова са в тези зони. Това искаме да направим.
    НИКОЛАЙ НАКОВ: Ние говорим за действащи устройствени планове.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да, ние знаем колко са тези, които ще бъдат. Ние не искаме да увеличаваме.
    ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Разбирам желанието. Добре, тогава да преминем в една такава по-крайна мярка. Тогава мисля, че МВР може да започне да охранява тези обекти. Да започне да ги охранява, даваме възможност в рамките на една година със закона МВР да охранява тези обекти. Ще спрем ли кражбите на кабели, ще спрем ли кражбата на чугунени капаци и т.н. Нека. Даваме ги те да ги охраняват.
    РЕПЛИКА: Ще ограничим, колега.
    ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Нека да го дадем със закона това право, като фирмите плащат на МВР. Аз ще го внеса като предложение. Вместо видео наблюдение – дава право на МВР срещу заплащане. Да видим тогава ще спрат ли кражбите на кабели. Тук говорим за една корупционна среда в България, която се е загнездила навсякъде и трябва да избягаме от това нещо. Тук има някои текстове, аз не искам да ставам защитник, но нека да ги прецизираме така, че този закон да заработи и нека да разгледаме тези текстове на второ четене по-внимателно. Аз ще гласувам „за”, приемам философията, категорично заставам зад това, което министерство каза, но искам да ги направим така, че текстовете да бъдат работещи, а не с един пожелателен характер.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз искам да кажа още веднъж: работи един екип от специалисти, които познават законодателството. Ние в момента не искаме да откриваме нови площадки, да преотреждаме терени и да се съобразявате с цялата процедура. Искаме да приемем за законни тези около 400 площадки, които са в зоните извън населените места. Стига вече в жилищни райони са събирали всякакви о(тпадъци, мръсотии и каква ли не гадост се стеле навсякъде. Това се отнася и за пунктовете за вторични суровини, за които господин Божинов постави въпроса, но това е тема, която ще обсъждаме в бъдеще. Не можем да чакаме. Вярно е, в Закона за отпадъците тази материя вероятно ще намери още по-добро решение, но в момента ние повече не можем да чакаме. Ако чакаме закона, голямата промяна, цялостния закон, до края на годината... всъщност ние изпускаме тази година и ще бъдем свидетели на още десетки и стотици такива драстични нарушения. Всеки от нас страда от тези безобразия. Затова това са мерките. Да, те са ресктрективни, много рестрективни, но нямаме друг изход. Ако искаме да сложим край на тези нарушения, трябва да се опитаме с волята и на изпълнителната власт, и на законодателната власт да създадем такава рамка, в която минимум движения могат да се извършват и много по-лесно може да се контролира. Затова ви моля просто да имате предвид, че ние сме премислили тези текстове. Да, няма да удовлетворим всички изисквания, няма да могат за шест месеца тепърва да си харесат някоя площадка, да променят предназначение и не знам какво да правят, но въпросът е да останат само силните и играчите, които играят честно на този пазар.
    ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Ние се конкретизирахме върху текста, този въпрос ще се реши. Но аз имам един такъв въпрос. Защо не се прецизира номенклатурата на тези отпадъци, които се предават? Виждате, че определен вид отпадъци, където са посегателствата, определен вид кабели се крадат, определени капаци.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Не капаците са проблемът. Проблемът е следният. Министерство на околната среда и водите имаше тази позиция, но засега не се приема от всички и в това отношение бизнесът например много категорично роптае. Ние смятаме, че физически лица не могат да продават метални отпадъци, категорично и еднозначно. Има два пъти в годината акции, които организират общините за почистване на мазета, градина и т.н. Общината събира този отпадък и го предава на фирма, която има правомощие за това – метален отпадък с домакински произход. Но всичко останало… не може ние да толерираме един бизнес с крадене и предаване на метални отпадъци. В момента тази номенклатура, която сме изброили, касае основно кабели – индустриални, но ние не спираме ограбването на вили, от които се крадат медни съдове и разни други съдове. Това ще остане, защото ние нямаме забрана в момента за това. Затова истинското, радикално решение е физическите лица да не могат да продават отпадъци от метали.
    ФАНИ ХРИСТОВА: А кое пречи това да го въведем като мярка?
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Ако искаме, може да го направим. Бизнесът ще ви даде аргументи за това, че не трябвало, трябвало да останат физическите лица.
    ФАНИ ХРИСТОВА: Вие казахте, че становище на министерството…
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да, ние смятаме, че проблемът революционно може да се реши много лесно с участие на общините, без да позволяваме физически лица да се занимават с подобна дейност.
    ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Искам да изчистя текстовете. Моето желание е да ги направим така, че законът да бъде работещ. Ако ги махнем, добре, махаме физическите лица, каква ще бъде почтеността на тази фирма? Мислите ли, че те няма да заобиколят? Когато тя застане на преден план, тя ще намери пак хиляда работи и форми да заобиколи закона.
    Аз казвам, ето, както и за видеонаблюдението, добре, ще наблюдават, в момента техниката е на такова ниво, че не знам вече и какво ще измислят за това. Просто апелирам за второ четене: нека всеки от колегите, всички да помогнем, да разгледат текстовете много внимателно - това беше моят апел – и да внесе съответните предложения, защото наистина проблемът е много сериозен. Той касае цялото общество, цялата държава. Ние като тръгваме в рестрикция към едно, ще ударим някъде другаде. Това беше моето изказване.
    Иначе подкрепям категорично позицията за този закон.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Пейчев. Доколкото разбирам, всички подкрепяме философията на предложения законопроект. Съгласни сме, че трябва да се вземат спешни мерки и затова обсъждаме законопроекта, преди да е внесен общият законопроект за нов Закон за управление на отпадъците, където се надявам, че всичко, заложено тук, ще намери място и може би още по-развито, но в контекста на един цялостен Закон за управление на отпадъците. Някой да има още нещо да каже? Господин Такоров?
    РУМЕН ТАКОРОВ: Въпреки всичко, аз искам да попитам, наистина, при случаите, когато прощадката е отпредена чрез устройствения план, но, пак казах, вижда се нарушение, отнема му се лицензът, отнема се лицензът на площадката. Какво прави този човек с тази площадка оттук нататък? Тя е негова собственост и тя е отредена за това. Това – първо.
    Второ, искам да кажа, че той след това веднага ще намери механизъм – дали син, братовчед, който ще да е, той ще регистрира фирма, ще посочи същата площадка и пак ще се развиват същите дейности. Това нещо трябва да намерим някакъв друг механизъм, където отново тази площадка да не генерира, отново да стане събиране отново на нерегламентирани отпадъци. В тази насока трябва да помислим. Аз не искам да се връщам назад в годините кое правителство и кой не подкрепи тези идеи за по-рестрективни действия спрямо черни и цветни метали, защото тогава мотивите бяха да не пречим на инциативните и предприемчивите хора да могат да развиват своя бизнес и тогава тръгнахме в площадки в населените места. Защото аз ви казвам, че не мога всичките да ги сложа под един знаменател, че всичките са маскари, които работят в този бизнес. Аз мисля, че трябва да дадем възможност по някакъв начин тези хора да имат възможност, но на някаква конкурентна основа те да могат отново да упражняват бизнеса. Аз разбирам това, което каза г-жа Манева и съм съгласен, че тук това е рестрикция.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Някой каза ли, господин Такоров, че те са маскари? Някой каза ли?
    РУМЕН ТАКОРОВ: Но вие им отнемате бизнеса, госпожо Манева.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Нищо не им отнемаме. Отнемаме бизнеса на нарушителите. На нарушителите бизнесът ще бъде отнет. Който работи почтено, ще спазва правилата.
    РУМЕН ТАКОРОВ: Нали ще ги изместим от площадките от населените места? Няма новоотредени площадки. Къде ще упражнява той този бизнес?
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз ви казвам, че в момента има над 400 площадки, които съответстват на новите изисквания. Вие искате да има 3000 площадки, така ли?
    РУМЕН ТАКОРОВ: Не искам, аз искам дори по една площадка да има.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Тогава за какво отнемане на бизнеса говорите? Аз ви казвам, че в момента има над 400 площадки, които отговарят на изискванията на този закон.
    РУМЕН ТАКОРОВ: Вие разбирате ли, че 1700 ако са нормално регистрирани и си изпълняват функциите…
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Зад всяка площадка не стои отделен търговец. Един търговец може да има и 500 площадки.
    РУМЕН ТАКОРОВ: На 500 фирми им спирате дейността.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Нищо подобно, не знаете нито Вие, нито ние на колко фирми ще спрете дейността. Просто трябва да има правила в държавата и ще останат тези, които работят честно. Абсолютно сериозно е. Вие се опитвате да извадите някакъв политически дивидент от нещо, което не съществува.
    РУМЕН ТАКОРОВ: Какъв политически дивидент, когато аз казвам, че трябва да стане монопол на държавата и всичките тези, които работят, те ще скочат срещу мен. Къде ми е политическият дивидент?
    Аз съжалявам, вече няма да идвам на тази комисия…
    ИВАН АЛЕКСИЕВ: Прочетете си първо текстовете, които са написани и тогава коментирайте! В § 5 си пише точно кога се отнема лицензът на площадката, че свързани лица не могат да ползват тази площадка. Прочетете си текста и тогава говорете!
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Господин Алексиев, много Ви моля, когато има дебати с колеги, много моля, правете го по начина, който е приет. В противен случай поставяте мен в изключително неудобно положение, тъй като не е коректно така да се прекъсваме един друг. Всеки има право да изкаже становище си. Господин Такоров напусна заседанието.
    ИВАН АЛЕКСИЕВ: Госпожо председател, много се извинявам, абсолютно съм далеч от мисълта да злепоставям Вас, но такава конструктивна опозиция в лицето на БСП, където господин Божинов искаше да каже много важни неща, но щял да ги запази за зала – и си излезе, защото имал друг важен ангажимент, а ние имаме редовно заседание на комисията – и такава конструктивна опозиция в лицето на господин Такоров, който едва ли не, както каза и заместник-министър Манева, търси само политически дивиденти – далеч съм от мисълта, няма да се повтори, но не може да се допуска по този начин по важните, изключително важните за обществото като цяло теми за развитието на нашата страна, по този начин да саботират работата на комисията.
    Благодаря Ви.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Приемам извиненията Ви, но съжалявам, нарушихме нормалната атмосферата работа на комисията. За съжаление обаче, тогава, когато изпаднем в такива междуличностни пререкания, губим нишката и губим възможността наистина да си свършим работата като специализирана комисия, която носи отговорност по този законопроект. Дотук всички колеги, които взеха отношение, се опитаха да допринесат по някакъв начин за подобряването на законопроекта. Аз бях изненадана, че Вие не реагирате на това, че господин Такоров предлага едва ли не национализация на площадките, което е съвсем крайна мярка.
    ЙОАНА КИРОВА: В контекста на разговора след изказването на господин Пейчев пред мен възникна един друг проблем. Добре, знаем, че има една част хора в държавата, които се препитават с тези кражби – крадат кабели, крадат шахти, крадат нещо, което е обществено имущество. По този начин ние с този закон ще ги принудим да спрат това нещо, но ние не можем да ги накараме тези хора да започнат да работят по друг начин. Те са свикнали така да се прехранват. По този начин се отваря една ниша те да започнат по-масово посегателство върху частна собственост - върху домове, някой ден човек ще се окаже без оградата си, защото те са я смъкнали. Мислите ли, че е хубаво, наистина? Да помислим, това е просто спонтанна моя реакция – да помислим в тази насока: не може един и същи човек в различните пунктове всеки ден да предава имущество, което е домашна потреба, защото реално той няма как всеки месец да предава по две перални, две печки, огради и т.н. По този начин, спирайки го той да посяга върху обществена собственост, ние ще го насочим към частната собственост и наистина ще започне едно масово обиране и обезкостяване на металите от покъщнините и домакинствата.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Точно заради това е предложението на Министерство на околната среда и водите частни лица да не могат да предават. Това очевидно е следваща крачка, по която трябва да се мисли. Но това може да бъде предмет на предложения между първо и второ четене. Сега имаме законопроект. Може да бъде предмет на обсъждания в цялостния Закон за управление на отпадъците, защото очевидно ние днес наблегнахме повече на страната, да предпазим, да създадем колкото може повече рестрективни мерки, за да се осъществява някаква превенция за извършването на такива престъпления. Самото управление и организацията на тези площадки и на фирмите, които работят в тази сфера ще предполага допълнителна работа.
    Има ли някой друг да каже нещо по законопроекта? Заповядайте!
    ТЕМЕНУЖКА КОСТОВА: Благодаря за повторно предоставената ми възможност да взема отношение по разговорите до момента. Искам от името на бизнеса да заявя най-категорично, че ние не сме престъпници и много ни е обидно да ни тълкувате по този начин, в смисъл, говоря за господина, който напусна залата. Мога да кажа, че ние сме бизнес, който дава хляб наистина на огромна част от населението, дава заети места, дава суровини за металургията, осигурява рециклиране на материали и бихме желали да бъде схващани по този начин, а не като крадците на металните съоръжения. Много ни се ще да се дистанцираме от тези, които наистина го правят. Това не е популизъм.
    Държа да подчертая, че ние подкрепяме философията на законопроекта и в никакъв случай няма да застанем против мерките, които са предложени от трите ведомства. Напротив, нашето желание е да няма къщи в задния двор, на които да се мерят на крушата железни отпадъци. Ние не искаме такива фирми. Ние не искаме да купуваме от такива фирми. Повярвайте ни, желанието е наистина да се ликвидират такива фирми. Но далеч не са 400 фирмите, които имат устройствени планове и аз мога най-отговорно да заявя, че с този шестмесечен срок, който твърде несъобразено е посочен, голяма част от фирмите, които имат площадки в зони с устройствени складове и функции, но нямат отреждане за дейности с отпадъци от черни и цветни метали, няма да могат да се справят. Най-отговорно го заявявам, защото считам, тъй като досега съм правила няколко процедури по ПУП, действително, господин Пейчев е прав, че между 6 и 8 месеца трае срокът, в рамките на една година. Само едно нещо ще отбележа. Тогава, когато се изменят имотни граници, се взима съгласие на съседи. Съседите са неоткриваеми, повярвайте ми, с месеци, защото – връщат се едни обратни разписки, които казват „Не е намерен адресът”, общината формално си е свършила работата.
    Освен това има две заповеди на кмета на общината, които трябва да влязат в сила, да минат срокове за обжалване и т.н. Тези шест месеца отлитат просто като вятър. Това е единият проблем, който ни тревожи изключително много и смятаме, че шестмесечният срок е много скъсен. Тоест, той няма да даде възможност на фирмите да са 400. Той ще ги направи сигурно и по-малко, но в резултат на това много от фирмите, които са инвестирали в реални площадки и са законни търговци, подчертавам, ще им се отнеме възможността легално да извършват своя бизнес. Така че аз апелирам да се помисли по този въпрос.
    Другото, което за нас е особено тревожно и искам да го подчертая - апелирам към колежката, която е от Правната дирекция – има дублиране на административни санкции в закона. Не може за едно и също нещо като нарушение да се отнема лиценз и същевременно да се налага имуществена санкция от 30 хиляди лева и в същия момент да се взима парична гаранция от 100 хиляди лева, докато тече срок за обжалване. Има Закон за административните нарушения и наказания, който казва, че за едно и също нещо две санкции са недопустими. Не бих казала. Просто нека да се прецизират тестовете и да се прецени, наистина компетентни юристи да преценят дали действително това са законово издържани текстове. Защото когато има едно и също нарушение, контролният орган кое ще предпочете – ще сключи сделката да наложи санкцията, това е корупционна практика. Или ще каже „Не, аз преценявам, че ти си за отнемане на лиценз, ще ти съставя акт като за отнемане на лиценз, пък няма да те наказвам с имуществена санкция, за да си извадиш след това на друга фирма лиценз. Говорим за чл. 60, ал. 6, за чл. 60, ал. 3 и за чл. 60, ал. 8.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Това е параграф 10.
    ТЕМЕНУЖКА КОСТОВА: И трите текста са § 10. Алинеи 6, 3 и 8. В тези три случая имаме имуществена санкция едновременно с отнемане на лиценз. Разбирайте: заличаване на площадка от лиценза, когато тя е единствена, всъщност, отнемане на лиценз.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Тук имаме членове на Правна комисия. Разглеждан ли е законопроектът на Правна комисия? Не още. Аз ще ви обърна внимание, ще помоля специално да се обърне внимание в Правна комисия и да се даде.
    ТЕМЕНУЖКА КОСТОВА: В чл. 115, това е § 14,
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Освен въпроса, който поставихте вече, има ли други въпроси, които да поставите?
    ТЕМЕНУЖКА КОСТОВА: Подкрепяме също така необходимостта да има по-голяма конкретика на видовете съоръжения, които не трябва да бъдат приемани на площадка. Посочени са в чл. 60, ал. 3. Това не е формално искане, защото, пак подчертавам, ще се окаже, че подобни елементи – части от съобщителна, електропреносна и т.н. мрежи по незнание могат да попаднат в определени площадки. Нека да има по-голяма конкретика за какви точно видове мрежи и съоръжения става въпрос. Пак казвам: това не са обучени лица, не са експерти. Ако съответното съоръжение бъде разкомплектовано предварително и отиде във вид неузнаваем, кой може да носи гаранция? Само една експертиза може да докаже то откъде е взето и какъв е произходът му.
    ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Става въпрос за § 10?
    ТЕМЕНУЖКА КОСТОВА: Да, за § 10, ал. 3.
    Още една бележка. По отношение на ал. 4, където има изискване да се предават заедно с договора и копие от сертификатите за произход на крайния преработвател, нашето предложение е и смятам, че е конструктивно, вместо всички сертификати за произход, да се попълва декларация, в която да бъдат посочвани номерата на сертификатите, защото в противен случай в стомана вагоните трябва да пристигат с по един кашон документи – сертификати. Още повече, че тези сертификати никому не служат, те са налични в площадката на търговеца. Посочвайки номерата, той декларира, че ги има при една евентуална проверка всеки би могъл да се снабди с тях, да ги провери, да установи достоверността им. Освен това, тези сертификати съдържат и информация, която може да бъде търговска тайна кой откъде си е придобил отпадъците, която в крайна сметка по веригата от доставчици не смятаме, че е целесъобразно да бъде разпространявана.
    Последната бележка е по отношение на физическите лица и за тоталната забрана. Мнението на бизнеса е в посока несъгласие с подобна тотална забрана. Нашето мнение е, че около 30% от отпадъците идват от бита.
    Що се касае до възможността да се организират кампании на общинско ниво, аз смятам, че общините не са подготвени да извършват тази дейност, тъй като те нямат нито отредени площадки, нито техника, която да преназначат или да пренасочат да се извършва тази дейност. Разбира се, готови сме в новия закон да говорим и за по-радикални мерки от гледна точка на това, наистина да се нормализира процесът, като дори сме коментирали възможността да се осигури праг на заети, които да бъдат в съответната фирма, занимаваща се с тази дейност, определени инвестиции в техника, в площадки и т.н. Така че ние също сме узрели за необходимостта от промени. Но нека да бъдат балансирани и да не бъдат в никакъв случай в посока да унищожим един работещ бизнес.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
    НИКОЛАЙ НАКОВ: Госпожо председател, може ли да вземем отношение по този повод, тъй като беше допусната такава възможност да се изкажат и бизнесът, и представители, и всички, отново да кажем и пак да подкрепя, госпожа Манева: законът е рестрекстивен и ние въобще не очакваме от народните представители, така да се каже, много от разпоредбите да се харесат на обществеността, още повече, на бизнеса. Даже не го целим. Напротив, точно обратното, за първи път по предложение на Министерство на вътрешните работи в този Закон за управление на отпадъците и по предложение по-специално на Главна дирекция „Криминална полиция” и на повече от 25 областни дирекции на МВР се появява чл. 60, ал. 3, в която за първи път се изброява изчерпателно номенклатура, наречена рискова номенклатура. Това става за първи път в този закон, доколкото знам. То не е случайно. Разбираме много добре, че това е въпрос на организация за бизнеса те да обучат техните служители как да разпознават елементи и части от съответната изписана номенклатура. Тази номенклатура, между другото, е съобразена абсолютно с нормативите на Българските държавни железници, включена е номенклатура, рискова, включително на БТК, а също така, разбира се, и други номенклатури, които просто така са дефинирани, съобразно IT-изискванията на тези хора.
    Освен това пак отново искам да подчертая и, както го каза госпожа Манева, нямаме за цел и повече от един месец сме обсъждали формулировката устройствени планове за производствени складови дейности и на обекти на железопътната и пристанищна инфраструктура със стопанско предназначение. Всяка площадка обаче задължително трябва да отговаря на нормативните изисквания за опазване на човешкото здраве и околната среда, а не да гледам от прозореца при еди кой си какво се случва, примерно, ако искате, и видео филм можем да донесем тази вечер какво е станало, какво става, да кажем на еди коя си площадка. Ние твърдим, че сериозният бизнес ще остане в бранша, ще си работят хората, няма проблем, но просто тези мерки са, естествено, наложителни и това нещо трябва да бъде прекратено. Категорична е позицията. Пак ви казвам, сто процента е рестрективен законът, не предлагаме нищо хубаво, така да се каже.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Но сте в пълното съзнание, че предлагате това, което все пак е крачка.
    НКОЛАЙ НАКОВ: Готови сме да обсъждаме само неща, които нямаме намерение, така да се каже, да общуваме как те ще си нагласят в бранша нещата. Ние нямаме идея за такова нещо.
    ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Просто искам да допълня, тъй като ние обсъждахме текстове и сме между първо и второ четене, но ще кажа това, което на мен ми е направило впечатленеи в § 2 и § 3: „заверени от компетентния орган, копие, извадка на влязъл в сила подробен устройствен план” предлагам да бъде заменено с „удостоверение от главния архитект на общината”, тоест,„копие от действащ план е документът, който трябва да бъде издаден, е удостоверение. В удостоверението вътре се цитира заповедта, с която е влязъл устройственият план, подписва се от лицето и се носи отговорността – тук тя преминава изцяло в лицето, издало документа, а копието от устройствения план утре ще влезе в съда – и край, не се знае от кой план е, откъде е и какво е. Затова предлагам в тези двата параграфа да се замени с „удостоверение, подписано от съответното длъжностно лице” от организацията, която го издава. Това е общината, главният архитект.
    Още един момент има тук. Тук може би трябва да се направи кореспонденция в § № 5. Много пожелателно стои това нещо. Всяка площадка трябва да отговаря на нормативните изисквания за опазване на човешкото здраве. Трябва тук да се направи кореспонденция със съответната нормативна уредба, която касае отреждането на тези площадки. Конкретика в нормативната уредба. Не искам да го коментирам; аз може би ще го внеса като предложение. Има и ред други неща, които тук днес ми направиха впечатление с колегата, който в момента ще повдигне въпроса в Правната комисия. Тук става въпрос за некореспонденция със Закона за облагането на физическите лица. Тук става въпрос, че търговецът е длъжен да представи на тримесечие. Добре, но по закона нали ние всички се отчитаме в края на месец април. Или трябва да изменим Закона за облагането на физическите лица, или да оставим тук този текст. Нека да има кореспонденция едното с другото.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Пейчев. Аз предполагам, че Вие ще ги внесете като предложения между първо и второ четене прецизирането на текстовете.
    Господин Димитров, заповядайте!
    ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, искам да кажа само две думи по повод на това, което госпожата сподели. В никакъв случай не можем да кажем, че всички те са престъпници, но има едно голямо „но”. Тъй като аз от професионалната си позиция съм имал възможност да наблюдавам една голяма област като Варненската, искам да заявя, че те не са престъпници, но са си затваряли очите и големите фирми, в това съм убеден, знам го. Затова аз подкрепям тези рестрективни мерки. Иначе няма да се получи. Те си затваряха очите, защото извличаха от това големи печалби. На това просто трябва да се сложи край. Затова мисля, че между първо и второ четене трябва да се помисли и за забраната за физическите лица. Иначе, както каза Йоана, може нещата да се пренасочат. Затова аз ще подкрепя на първо четене този закон.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Димитров. От името на всички членове на комисията аз се обръщам към представителя на бранша, че в никакъв случай нито един от нас не си е и помислял, че целият бранш се състои от престъпници и хора, които имат намерение да прекрачват закона. Тук обаче ние се опитваме да съчетаем в момента две гледни точки. Едната е – като Комисия по околната среда и водите да имаме предвид целия процес на управление на отпадъците и рециклирането на отпадъците, оползотворяването на отпадъците и в такъв план работата на тези фирми е от много голямо значение. Но същевременно отчитаме необходимостта да бъдат предприети спешни мерки, за да бъде прекратена практиката да бъдат предавани крадени отпадъци или със съмнителен произход.
    ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Отнемането е за да го ползваш временно, а кражбата е да го усвоиш за себе си.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Разбрах. Ако няма повече коментари? Няма. Подлагам на гласуване: който е съгласен да подкрепим на първо четене предложения ни законопроект за изменение и допълнение на ЗАКОНА за управление на отпадъците. Против? Въздържали се? Няма.
    За – 11 гласа, против няма, въздържали се няма.
    Единодушно се приема с 11 гласа „за”.
    ПО ТОЧКА ЧЕТВЪРТА: Разглеждане и обсъждане на проект за решение за даване на съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Изменение № 3 на Договора за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка,
    „България – проект за пречистване на отпадъчни води в басейна на река Марица”, № 102-03-2, внесен от Министерски съвет на 21 януари 2011г. Искам да обърна внимание на всички колеги, че ние вече един път сме взимали решение по това споразумение и това е решение по предложение на Европейската инвестиционна банка за финализиране на процеса на удължаване на сроковете на действие на споразумението. Някой да иска да каже нещо?
    ФАНИ ХРИСТОВА: Става въпрос за Хасково, Харманли и Димитровград.
    ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Да. Пропуснах. Който е за, моля да гласува. Против? Въздържали се? Няма.
    За – 11 гласа, против няма, въздържали се няма.
    Благодаря ви. Приема се с 11 гласа „за”.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ
    НА КОСВ:
    /И.Михайлова/
    Стенограф:
    Форма за търсене
    Ключова дума