От широка дискусия по проекта на Закон за управление на отпадъците, проведена на
19 юли, 2011 г. с представители на всички
заинтересовани институции

---

П Р О Т ОК О Л
№ 44



Срещата бе открита и ръководена от председателя на Комисията г-жа Искра Михайлова.
Присъстват: министъра на околната среда и водите г-жа Нона Караджова, заместник-министър г-жа Евдокия Манева и представители на браншови организации и институции.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИСКРА МИХАЙЛОВА – добър ден уважаеми колеги, г-жо министър, г-жо заместник-министър, уважаеми гости.
Откривам днешната ни среща, като най-напред Ви приветствам с добре дошли.
Виждам от Вашето присъствие, че интересът към законопроекта е доста голям и мисля, че наистина тази наша среща ще бъде полезна за всички нас.
На срещата присъстват представители от:
Гражданска инициатива на търговците на отпадъци от черни и цветни метали и тяхното рециклиране;
Българската асоциация на металургичната индустрия;
ЕКОПАК, организация за оползотворяване на отпадъци от опаковки; Камарата по машиностроене;
Синдикална федерация металици, металурзи, металоработници на КНСБ;
Българската асоциация по рециклиране.
Националното сдружение на общините в Република България.
Екологични фирма.
ЕКОБУЛПАК.


Сега искам да дам думата на г-жа Нона Караджова да представи пред нас мотивите на проекта на Закон за управление на отпадъците.
Заповядайте г-жо министър.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: благодаря Ви, г-жо председател.
Ще изложа пред всички присъстващи тук мотивите за внасяне на нов Закон за управление на отпадъците.
ОСНОВНИТЕ ПРОМЕНИ СА НАСОЧЕНИ КЪМ:
Формулиране на ясни задължения за кметовете на общини за управление на битовите отпадъци на територията на съответната община и създаване на законови механизми за изпълнение на поставените нови ангажименти като:
разделното събиране на битови отпадъци на територията на общината най-малко за следните отпадъчни материали:
хартия и картон, метали, пластмаси и стъкло;
Директивата изисква до 2020 г. страната да постигне 50% рециклиране за битовите отпадъци.
Механизмът, заложен в проекта на закона, за изпълнение на това изискване, е въвеждане на междинни цели в годините до 2020, за по-плавен преход към постигане на крайната цел.
1. до 1 януари 2016 г. - най-малко 25 % от общото им тегло.
2. до 1 януари 2018 г. - най-малко 40 % от общото им тегло.
3. до 1 януари 2020 г. - най-малко 50 % от общото им тегло.
До 2020 г. ограничаване на количеството депонирани биоразградими битови отпадъци до 35% от общото количество отпадъци, отчетени през 1995 г.;
Тази цел съществува и в действащото законодателство, но в проекта на закона ясно се дефинират отговорностите и пътя за постигането й.
За стимулиране на общините при постигане на целите за рециклиране на битовите отпадъци и намаляване на количествата депонирани биоразградими отпадъци, отчисленията за депониране се намаляват с 50 % за всяка от целите, независимо една от друга.
осигуряване на площадки за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата - опасни отпадъци, едрогабаритни отпадъци, отпадъци от черни и цветни метали (ОЧЦМ) и други във всички населени места с население, по-голямо от 10 000 жители и при необходимост в други населени места;
С въведената разпоредба се цели:
• изпълнение на изискването на директивата за разделно събиране и отклоняване на тези отпадъци от депата;
• залагане на допълнителен механизъм за намаляване на кражбите на метали от населението.
За практическото изпълнение на това изискване от общините е предложен период от две години за осигуряване на площадките.


Кметовете, самостоятелно или съвместно с организациите за оползотворяване на масово разпространени отпадъци да организират дейностите по разделно събиране на масово разпространени отпадъци.
Разпоредбата е в резултат на необходимостта от тясно сътрудничество между общините и организациите за постигане на поставените пред тях цели.
Поставяне на национални цели за повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на не по-малко от 70 % от строителните отпадъци до 2020 г. и въвеждане на основни изисквания за управление на строителни отпадъци:
Отговорност на възложителите на строителство и разрушаване за изпълнение на целите за рециклиране;
Освобождаване от задълженията на общините по отношение осигуряване на необходимата инфраструктура за третиране на строителни отпадъци от разрушаване и строителство на сгради ;

Облекчаване на процедурите по издаване на разрешения за дейности с отпадъци:

Разширява се обхвата от дейностите, за които не се изисква разрешение чрез замяната му с регистрационен режим (промяната засяга основно дейностите по оползотворяване и обезвреждане на неопасни отпадъци);
Въвежда се принципа на мълчаливо съгласие за всички регистрационни режими;
Отменя се изискването за изготвяне на фирмени програми за управление на отпадъците.
Разпоредбите дават възможност за намаляване на административното натоварване на бизнеса чрез по-либералния регистрационен режим.

Приемане на предложението на бизнеса по отношение на действащото обезпечение за закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото да бъде под формата на:

месечни отчисления в собствена блокирана банкова сметка със специално предназначение, като възможна алтернатива на действащата разпоредба за банкова гаранция в полза на съответната РИОСВ, на чиято територия се намира депото.

Подобряване и оптимизиране работата на организациите по оползотворяване на масово разпространени отпадъци и на лицата, които изпълняват индивидуално целите за рециклиране:

Преформулиране на изискванията за издаване, допълване и отнемане на разрешения;

Въвеждане на банкови гаранции за Организациите по оползотворяване и за лицата, които изпълняват индивидуално целите за рециклиране;
Възлагане изготвянето на одиторски доклади от Министерство на околната среда и водите и текущ контрол на дейността на организациите.

Въвеждане на задължение на притежателите на търговски обекти с РЗП над 100 кв. м да сключват договори за разделно събиране и/или предаване на отпадъците от хартия и картон, стъкло, пластмаси и метали на лица, притежаващи разрешение или регистрационен документ и/или на организация по оползотворяване;

С промените се цели по-ясно регламентиране на изискванията към дейността на Организациите по оползотворяване и индивидуалистите по отношение на организиране на управлението на масово разпространени отпадъци и изпълнение на целите за оползотворяване и рециклиране.

Въвеждат се нови разпоредби и контролни механизми за дейностите с отпадъци от черни и цветни метали

Премахване на лицензионния режим за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали и въвеждане на разрешителен режим за дейности с отпадъци;

Въвеждане на банкова гаранция за площадките за предаване на отпадъци от черни и цветни метали, като в процеса на работните срещи се прие предложението на бизнеса за намаляване на първоначално предложения размер с 5 до 10 пъти;

Разплащанията по сделки с отпадъци от черни и цветни метали да се извършват по безкасов път;

До 2 години след приемането на ЗУО, кметовете осигуряват площадки за безвъзмездно предаване от гражданите на разделно събрани отпадъци от домакинствата, в т.ч. отпадъци от черни и цветни метали.

Запазват се съществуващите изисквания към дейностите и площадките за черни и цветни метали, приети с последното изменение на Закона за управление на отпадъците през април 2011 г., в т.ч.:

разполагане на площадките на територии за производствени и складови дейности, определени с общи устройствени планове, на пристанища за обществен транспорт с национално и регионално значение и на обекти на железопътната инфраструктура със стопанско предназначение ;

видеонаблюдение на площадките и др.

Освен изброените основни промени, предложеният проект на закон пренася работещите механизми от действащия закон, а именно:

Изискванията за създаване на сдружения на общини с цел изграждане и експлоатация на обща инфраструктура за третиране на битови отпадъци

Националните норми по прилагане на европейския регламент за трансграничен превоз на отпадъци;

Финансиране на обезвреждането на отпадъци чрез депониране - обезпечения за закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото.
Проектът на закона беше предоставен на широко обществено обсъждане на интернет страницата на Министерство на околната среда и водите в началото на м.април;
След средата на месеца за участие в работни срещи с министъра и експерти от МОСВ бяха поканени всички заинтересовани страни:
Национално сдружение на общините в Р България (НСОРБ);
Представители на малки, средни и големи общини;
Асоциация на еколозите на общините в Р България (АСЕКОБ);
Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) ;
Българска стопанска камара (БСК);
Организации по оползотворяване на масово-разпространени отпадъци (57 бр.),
Фирми, извършващи рециклиране и оползотворяване на отпадъци;
Неправителствени браншови асоциации, организации, камари (Българска асоциация по рециклиране, Камара на строителите в България и др.).

В края на м.май и началото на м. юни, законопроекта беше съгласуван с всички министерства и институции, съгласно реда за подготовка, съгласуване и внасяне на проекти на актове за разглеждане от Министерски съвет на Р България.

По време на междуведомственото съгласуване проекта на Закон отново беше представен на широко обществено обсъждане на интернет страницата на МОСВ.

На 29.06.2011 г. проекта на ЗУО е приет от Министерския съвет. Още същият ден той е публикуван на интернет страницата на МОСВ;

През тримесечния периода на обсъждане се получиха различни забележки и предложения. В много случаи абсолютно противоположни по отношение на желанията и исканията. Тези предложения бяха много внимателно разгледани, много внимателно проучени, като се има предвид от една страна изискванията на европейското законодателство, от друга странадобрите практити и от трека страна преобладаващия обществен интерес от отделни норми на закона, съответно бяха приети целесъобразните бележки, които бяха доста и съответно включени в законопроекта.
Това са основните акценти на законопроекта. Истината е, че по отношение на строителни отпадъци се отрежда, надявам се една законова основа, за което за съжаление ние сме на последно място в Европа, създават се условия за подобряване на управление, за масово разпространение на отпадъците, които споменах и надяваме се след ограничаване на кражбата на черни и цветни метали тези проблеми в обществото да изчезнат.
Благодаря Ви за вниманието.
Това е съвсем накратко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИСКРА МИХАЙЛОВА: - благодаря Ви г-жо министър.
Това беше кратко и изчерпателно представяне на законопроекта.
Сега ще помоля всички, които искат да се включат в дискусията да се представят за протокола.
Длъжна съм да предупредя, че от днешната дискусия се води запис, така ще всички изказвания ще бъдат записани и отразени.
Думата е на участниците в дискусията.
Заповядайте.
ПАУНОВА – изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия.
Благодаря Ви г-жо Михайлова и на всички членове на комисията за това, че ни дадохте възможност днес да изразим нашето становище по законопроекта.
Въпреки, че нашия бизнес пряко дейността не изпълнява, не се занимава със събирането и допълнителната подготовка на отпадъците, ние сме тези които оползотворяваме металите за скрап. И аз ще Ви кажа, че под този показател в Европа се оползотворява средно 70% от оловния скрап. 40% медни, 40-50% от железния и над 60 % алуминиевия. Така, че политиката, която в тази форма трябва да има нашата държава е свързана с дадени условия за пълно рециклиране, защото металите са суровина, която практически вечно може да бъде рециклирана. Със съответните минимални загуби. Това е екологично най-чистата за преработка суровина, най-енергоспестяваща и най-икономичната. Най-проста схема за директно получаване на отпадъци. Българската металургия е изключително ориентирана към износ. След като дела на отпадъците пряко влияе на конкурентноспособността на това производство, ясно е, колко по-малък е нашият дял, дела на отпадъците в българската металургия, толкова по-ниска с останалите металургии конкурентноспособност ще имаме. Въпреки, че пак искам да кажа, ние не искаме да бягаме от отговорностите. Ние не искаме да работим с празни обещания. Обект на посегателства са 5 и 10% целия метален скрап. Нали разбирате, че тези 5-10% никакво отражение няма да намерят върху българската металургия, ако ние не ги получаваме. Всички мерки, които са свързани с елиеминиране максимално на кражбите, ние ги приветстваме. Министерството на околната среда знае, че нашите възражения започнаха още от приемането на промените в предишния закон и сега действащия, в които се постави една много малка, но много съществена разлика. Площадки могат да бъдат ползвани само на територията, там, където има утвърдени общи устройствени планове. Е, как обърна тази думичка „общи” цялото сдружение на бранша към закона. То е направено с цел. Аз не искам да говоря каква е целта. Министър Караджова подсказа, че тази система е за намаляване на данъците. Не мога да приема схема, в която ще обхванат 2/3 от територията на страната, без да имат право на площадки за обработка на отпадъци. Площадките не са само изкупвателни пунктове, ако има такива нека да бъдат закрити. Ако те сега са 2000, нека да станат 500, но те трябва да бъдат по ясни критерии определени, а не затова, че някоя община нямала устройствен правилник. Това е нещото, с което не можем да се съгласим и смятам, че ресурса рязко ще бъде намален. Нормалния ресурс. Всяка малка фирма, която има вторични отпадъци, няма да обхване този скрап да прави разходи, да отиде в съседна или още по-съседна община да го предаде. И другото, което е за общините, смятам, че в България все още не е достатъчно съзнанието, за да си предаваме металните суровини от бита и това също ще намали ресурса. Това са двете позиции, които много ни смущават, не можем в този вид да приемем закона, затова молим да се намери компромисно решение и в максимална степен да се ускори действително оползотворяване на металните отпадъци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИСКРА МИХАЙЛОВА – аз ви благодаря.
Ще помоля всички изказващи се да бъдат малко по-стегнати в изказванията си, за да можем да дадем думата на повече хора да се изкажат.
Благодаря Ви.
Заповядайте!
АДВОКАТ ИВАН ГРУЙКИН от името на Гражданска инициатива на търговците на отпадъци от черни и цветни метали и тяхното рециклиране.
Една от представителните бизнес организации, които заедно с Българската асоциация в металургичната индустрия вчера подписахме Споразумение за сътрудничество и Меморандум, в който ние се обединихме и изразихме категорично отрицателно мнение и оценка по внесения от Министерството на околната среда и водите законопроект за управление на отпадъците. Различни нюанси според нас дава този закон. Много малко решава, ако позволите ще се върна на основните мотиви, основните причини за създаването на този законопроект, които многоуважаваната от нас министър Караджова изтъкна пред нас.
На първо място основната цел за транспониране на изискванията на Европейската директива за отпадъците и на второ място необходимостта от справянето с един наистина съществуващ съществен проблем. Категоричната ни оценка е, че въпреки ясно декларираните цели, самият законопроект в никакъв случай не постига тези цели. От една страна ние считаме, че целите които постига този закон са противоположни. Съзнаваме, че Европейската директива за отпадъците има за основна цел увеличаването на събираемостта на тези отпадъци, повишаване на мотивацията на гражданите за разделно събиране на отпадъците. Един от принципите в нея е участието на широк кръг субекти в дейностите по събиране и оползотворяване на отпадъци, също така принципът за премахване на вредите от отпадъци, максимално. Всички тези основни моменти на Европейската директива няма да бъдат постигнати, напротив, те са застрашени от така внесения законопроект
На първо място законопроектът предвижда, не както беше създадено впечатлението, че подсигуряването на площадки за безвъзмездно предоставяне на отпадъци означава допълнителна възможност в зависимост от ......., не е така. в този законопроект е забранено на гражданите, те няма да имат правото за безвъзмездно предоставяне на своите метални отпадъци от битов характер. Т.е. те ще имат възможността единствено, безвъзмездно при това е необходимо да вложат и ресурси, разноски за транспортирането на своите отпадъци до тези единствено възможни общински площадки за предаване на отпадъци. Очевидно е, че когато гражданите нямат интерес да продават своите метални отпадъци, а само да ги подаряват на общината, мотивацията им за събиране ще бъде значително по-ниска. Т.е. директно се заплашва основната цел на Европейската директива – максимално събиране на отпадъците. А също така, положението, което се помена и преди мен, което е действащо правило в момента, изменението на Закона от април месец, тази година, възможност за разполагане на площадките единствено там, където има общи устройствени планове, категорично не сме съгласни. Това е положение и в новия законопроект. Считаме, че това е дори специфична форма на обратно действие на правна норма, с много сериозно засягане на лични и обществени интереси. Тези площадки, които в момента съществуват, където няма общи устройствени планове, те са изградени в съответствие с действащото законодателство, те ще трябва да бъдат закрити. Отпадъците от тях ще трябва да бъдат транспортирани из цялата страна в тези 1/3 от общините, където има общи устройствени планове – директно противоречие с другия споменат принцип в Европейската директива за третиране на отпадъци и тяхното събиране максимално близко до източника. Така, че не сме съгласни с констатацията, че законопроектът транспонира Европейската директива, според нас това категорично не е така, не сме съгласни и с констатацията и с това завършвам, че е имало максимално широко обсъждане, с бизнеса, браншовите организации, че са дали тези предложения и са се съгласили с тези принципи. Категорично не е така. организациите, които вчера подписаха Меморандума, обединяващи се категорично около негативното си отношение към законопроекта – Българска стопанска камара, тя беше спомената като един от субектите, които са участвали в обсъждането, но те имат категорично отрицателно мнение. Българска асоциация на металургичната индустрия, нашата Гражданска инициатива на търговците на отпадъци от черни и цветни метали, Българска асоциация по рециклиране, също беше спомената. Българска браншова камара „Феникс ресурс”, представители на тези организации не са съгласни със законопроекта и настояват за неговото връщане. Изниква въпросът, кои тогава са участвали в обсъждането. Категорично такива са участвали. Нашето мнение е, не знам дали това е съзнателна цел на законопроекта или е естествен резултат от прилагането на неговите разпоредби, ако стане закон, че този закон ще облагодетелства няколко големи фирми в бранша, за сметка на тези около 1000 оператора, които в момента действат на територията на цялата страна. Това е една укрита антиконкурентна мярка, противоречи на основните принципи на принципа на свободна стопанска инициатива и защита на конкуренцията и ще доведе до радикално прекрояване на един нормално функциониращ вече повече от 15 – 20 години бранш в името на някакви заявени, но в никакъв начин не постигнати в законопроекта цели. Така, че настояване за не съгласяване, не санирането от Народното събрание на този погрешен като подход, като философия, като правна техника дори опит за създаване на нов закон за управление на отпадъците.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИСКРА МИХАЙЛОВА – благодаря ви.
Заповядайте.
ТОДОР БУРГУДЖИЕВ – изпълнителен директор на ЕКОПАК, организация за оползотворяване на отпадъци от опаковки.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаема госпожо министър!
Първо искам да започна с това, че ЕКОПАК категорично подкрепя предложения законопроект за управление на отпадъците, неговата философия и духът, който е заложен в закона.
Считаме, че този закон наистина ще даде нови възможности за развитие на този бизнес, по-голяма прозрачност и по-голям контрол от страна на министерството.
Преди няколко дни внесохме в Народното събрание около 10 т. за корекции от този закон и сега в рамките на 3 мин. бих искал да се фокусирам само върху 3 от тях.
Първо – изразяваме нашата тревога от факта, че в Допълнителните разпоредби е изменена т. 16, към която е чл. 17 от закона. По този начин се предоставя възможност на организациите по оползотворяване да извършват преки дейности, свързани с отпадъците, като например събираме, оползотворяване, рециклиране и т.н., които би им отнело тяхната специална правосубектност. Би ги приравнило с другите участници на пазарите, свързани с отпадъци и по този начин би компрометирало реализацията на основните принципи залегнали в Закона за управление на отпадъците, относно създаване на организация по оползотворяване в ущърб на техните членове и на интересите на обществото. Ограничения предмет на дейност на организациите по оползотворяване е гаранция, че управлението им по дейности по разделно събиране, рециклиране и оползотворяване ще бъде извършвано възможно най-оптимално за тези членове и обществото начини, при спазване на принципа за прозрачност, икономичност при изразходване на средствата и липса на конкретен стопански интерес. Ресурсът, генериран от организацията по оползотворяване до голяма степен е достъпен от държавата посредством механизма за освобождаване от заплащането продуктовите такси и не е редно този финансов ресурс да бъде използван от определени организации по оползотворяване за експанзия в други близки и не толкоз близки отрасли, с цел постигане на частни групови цели, които са несъвместими с принципите на съществуващи те организации по оползотворяване.
Предлагаме тази точка 16, всъщност да бъде старата точка от закона, точка 26 от действащия закон за управление на отпадъците, която е била създадена преди 8 години, точно в името на това нещо.
Искам да цитирам предложението, то е просто старата точка:
Второ, смятаме, че трябва да има предвидена забрана за физическите лица да предават рециклируеми отпадъци, които са взети от разделното събиране. По този начин ще се създадат условия за самофинансиране системите за разделно събиране от събраните в тях отпадъци.
В тази връзка предлагаме, нова редакция на чл. 39, ал. 2.
„Физическите лица могат да предават отпадъци от черни и цветни метали и други рециклируеми отпадъци, хартия пластмаса, стъкло и т.н. само с неопасен битов характер, които не са събрани, обхванати от системите за разделно събиране на отпадъци или от системите за битови отпадъци. Отпадъците се предават с декларация за произход.”
И трето, считаме, че в чл. 59, трябва да бъде приет текст, който да ангажира отговорността на членовете на дадените организации по оползотворяване, когато последната не изпълни целите си по оползотворяването. По този начин задължените лица ще направят внимателен подбор при избора на организацията за оползотворяване, за да имат сигурността, че избраната организация ще изпълни целите по оползотворяване и за предприятието няма да има негативни последици. Освен това този текст ще гарантира, че при неизпълнение на целите по оползотворяване от страна на организациите държавата ще може да събере дължимата продуктова такса. Затова предлагаме допълнителен текст към точка 6 от чл. 59, ал. 1.
„Лицата по чл. 14, ал. 2, т. 2 членуващи в организацията по оползотворяване в случаите по т. 3 когато организацията по оползотворяване не внесе определената продуктова такса в срок от 1 масец, считано от датата на влизане в сила, в заповедта на министъра на околната среда и водите по ал. 2.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИСКРА МИХАЙЛОВА – благодаря Ви г-н Бургуджиев.
Само да отбележа за членовете на комисията, че становището на ЕКОПАК е постъпило вчера в комисията и то ще им бъде раздадено.
Заповядайте.
ИЛИЯ КЕЛЕШЕВ – председател на Камарата по машиностроене.
Уважаема г-жо председател,
Уважаема госпожо министър, госпожо заместник-министър,
Уважаеми дами и господа!
По традиция технологично свързано и стопански с машиностроенето са леярните и фирмите, които произвеждат леярска продукция, поради което в браншовата камара наред с фирмите от машиностроенето членуват и фирмите от леярското производство.
В камарата членуват 54-55 фирми, над 100 общо в страната, но те произвеждат над 90-95 на сто от леярската продукция на страната. Искам да погледна на обсъжданите до сега въпроси малко в по друг аспект, в рамките на 1,2 минути и след това ще маркирам проблемите, по които считам, че трябва да се вземе отношение.
България е бедна на ресурси, няма железни руди, няма производство и в перспектива леярското производство ще се осигурява с метален скрап. Съдейки от инвестициите в индустрията, в това число в машиностроенето ние през последните години през 2007 и 2008 г. сме много под равнището на Европа, което означава, че в бъдеще ние ще убиваме, ще произвеждаме все по-малко скрап. Това което имаше, голяма част вече от него го няма. Не е изгодно за една страна, където се развива и металургията и тя трябва да има леярско производство да внася скрап от далечни страни. Нито от Италия ще внасяме, нито от Испания, нито от Англия – от съседните страни. В съседните на нас страни няма скрап. 2006 г. от България са изнесени 600 хил. т. скрап за три страни: Турция, Гърция и Македония. Опитвахме се през 2005, 2006 г. на няколко пъти в много сериозни обсъждания този въпрос малко да бъде канализиран. Не можахме да успеем, когато не бяхме още член на ЕС, а сега се казва да, ама ние сме член на ЕС. И аз предлагам следното: това ми е основното предложение, по другото ще взема становище.
Да се предложи на МС да бъде създадена работна група от икономисти и юристи, които на база потребностите на черната металургия и леярските фирми и прогнозата за добиване на скрап в страната да извезе със становище дали на черния скрап следва да се гледа не само като на отпадък, а и като на ресурс, към който държавните органи следва да имат по-специално отношение, с оглед осигуряване на условия за бъдещо развитие на металургията и леярството у нас. В случай, че това е така, да се предложат и механизми за регулиране износа на скрап за страни извън ЕС. Ако прилагане на главния подход е в противоречие с европейското законодателство да се търсят възможности за промяна, в т.ч. с привличането и на други, бедни на ресурси страни, каквато е и България за решаването на тези сродни проблеми.
С това приключвам. До 2007 г., въпреки многото ни аргументи се избягваше постоянно с „ние трябва да се готвим за ЕС”. Сега сме в него. Единен пазар сме, не желаем и не е възможно да се иска ограничаване на износа за страните от ЕС, но по другите въпроси трябва да се намери механизъм за по-разширено третиране на отпадъците.
С това приключва. Ще оставя това мое предложение в писмен вид. Ние сме давали и други.
Искам да маркирам и някои други въпроси:
50 хил. лв. безсрочна гаранция. Ако една леярна произвежда 20 т., имаме много малки леярни в България, които не се конкурират с други, това са 500-600 хил.лв. оборот в годината. Откъде ще извади тези 50 хил.лв. безсрочен кредит. Реалистично това означава как ще се развива, как ще плаща заплати и т.н. това е нереалистично. Предложението, което е направено от бизнеса и в мотивите на закона, разберете за малките леярни означава: г-жо Караджова миналата година бяха принудени да махат едни кондензаторни батерии, сега четем в закона че трябва да имат и комплексни разрешителни, ние ще търсим г-н Стефанов да изясним този въпрос. Сега, ако се направи 550 хил.лв. гаранция, това означава да спрат.
Ще взема отношение и по друг въпрос – могат ли физически лица да дават или безвъзмездно да дават. До сега мълчим, защото нарушения, сива икономика, кражби има. Знаем всички. Ако сметнем ние, че можем да наложим някакъв режим да няма кражби, това не може да стане. В закона има неща, които не биха позволили контролът да задейства обективно.
По отношение на общите устройствени планове.
Във връзка с днешното заседание-среща в Народното събрание.
Значи за 21, 22 населени места, които успяхме да съберем информация, дали имат лицензи и т.н. в 8 нямат. Значи, ако се предвиди, че трябва да има пунктове, там, където има общ устройствен план означава още от сега да се предопредели неизпълнение на закона, защото това зависи от кмета от общинския съвет, зависи от много неща и фактически той ще има да решава по-голяма задача. Но, ние сме заинтересовани да има повече търговци, за да пада цената. Но, това е въпрос на градоустройствено решение, това е решение на политика на кмета и на общината. Извинете, но отидете горе на Горнобански път. Това е страшилище, каква европейска столица сме.
Благодаря ви за вниманието.
ВЕСЕЛИН НАЧКОВ – председател на Синдикална федерация на металици, металурзи и металоработници на КНСБ.
Това, което искам да споделя днес е тревогата, която имаме ние от това, че при внасянето на този законопроект не са отчетени според нас редица проблеми, които така или иначе беше необходимо да бъдат прочетени и аз ще се опитам да маркирам някои от тях.
Става дума за това, как ще се отразят тези действия по отношение на заетостта, на доходи и т.н.
Тук вече бяха казани някои неща от работодатели от сдружението на фирмите, които се занимават със събирането и обработката на скрап. Искам да кажа следното:
Първо, става ясно на всички, че приемането на този закон ще доведе задължително до закриване на множество работни площадки в цялата страна. Някой дава ли отговор – колко хора работят там и къде отиват те?
Разбирам, че една част от тези работни места сигурно не са и официални. Но това е друг въпрос. При всички случаи ще бъдат закрити работни места.
На следващо място, твърдението – вземам отношение само по частта, която касае металния скрап. Това, което вече ние имаме като информация от мениджърите на нашите металургични предприятия и основно, това, което каза г-н Келешев. Според мен той доста сполучливо подчерта опасностите за леярните е, че вече има отзвук негативен в металургичните предприятия от смущаващото развитие с този закон. Т.е. намаляло е чувствително постъплението на скрап. Една част, тук г-жа Паунова каза, какво е участието на металния скрап като суровина в металургичната индустрия, ние категорично подкрепяме всякакви действия на правителството за създаване на ред в страната и за транспонирането на европейските изисквания в нашата страна. Обаче, категорично не сме съгласни тези работи да стават механично и да не се отчитат особеностите и последствията от транспонирането на европейските изисквания.
Ако този процес продължи пред нас задължително ще възникне отново проблема, който възникна с влизането на кризата. Работодателите се изправиха пред нас и поискаха да сваляме заплати, да приемаме тяхно предложение за редица ограничения, свързани с труда. Това са заплати, второ, работни места и т.н.
Г-н Келешев каза, че с 50 хил.лв. множество от леярните няма да издържат и те ще затворят, това отново са работни места, заплати, осигуровки и т.н. редно е някой да помисли за това, какво се случва с тези въпроси.
По-нататък, не чух съществени гаранции, може да не съм вникнал достатъчно, но повярвайте ми не ме убеди презентацията на министърката, че ако се приеме този закон ще спрат кражбите. Не съм убеден, нещо повече. Подозирам даже, че ние съзнателно, ние, защото се включваме в обсъждането, съзнателно ще вкараме кметовете в корупционна ситуация наново, защото тези изисквания към общините за мен не дават сериозна гаранция, че овладяваме този процес и затова безплатно предаване на отпадъците и за това, как кметовете ще организират тази дейност. Те няма да го правят, те ще се обърнат към фирми, които могат да го направят. Нали искаме нещо да овладее ситуацията, а това няма да я овладее според нас.
Честно казано за общите градоустройствени планове – питах много хора, които се занимават с това и никой не можа да ми каже защо е записано това – общи устройствени планове.
Ще завърша с това – подкрепяме Споразумението на работодателските структури и на господата, които се занимават със събирането на скрап. Аз ще подпиша този документ от името на металоработниците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИСКРА МИХАЙЛОВА – аз ви благодаря.
Тук ще прекъсна малко кръга с даване на думата. Зная, че има и други желаещи и се надявам, че в следващия кръг на изказвания ще излезем от проблема със скрап.
Ще използвам правото си на председател на Комисията и ще кажа, че това е един законопроект, който има амбицията да регулира отношенията на изключително много заинтересовани лица, включително на всеки един български гражданин по отношение на основните ресурси, един от основните проблеми на съвременното общество. Това са отпадъците.
В България, министър Караджова вече цитира, че ние сме на последно място по оползотворяване и преработка на отпадъците в рамките на Европейския съюз на всички отпадъци. И сме на първо място по депониране на тези отпадъци – т.е. отреждане на свободни терени, изграждане на площадки, инвестиране на огромни средства за да бъдат съхраняване някъде тези отпадъци и по някакъв начин ние да се преборим с тях. В България управлението на отпадъци към днешна дата е проблем. В повечето страни-членки на ЕС управлението на отпадъци е ресурс, който се използва за развитието на страната, но отново подчертавам, не само отпадъците от черни и цветни метали. Нашата дискусия застрашава да се концентрира изключително и само върху проблема черни и цветни метали и аз се надявам след малко да имаме възможност да чуем и представителя на Националното сдружение на общините г-жа Гинка Чавдарова и други гости, които да дадат друга гледна точка. Тъй като законопроекта е много амбициозен, но преди това мисля, че е време да дадем думата на министър Караджова и на нейния екип, ако има желание да отговори на въпросите или да даде повече детайли по отношение на повдигнатите претенции и въпроси.
Заповядайте г-жо министър.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА – благодаря Ви г-жо Михайлова за предоставената възможност.
Ние сме запознати със становището на представителите на различни организации, които току-що се отказаха.
Каква е целта на закона по отношение на черните и цветните метали, преди малко казах. Откровено ще ви кажа, че ако зависеше от мен, единствено и само от мен бих предложила такива пунктове за черни и цветни метали да има единствено на пристанищата, гарите, които са изходни пунктове на страната и на територията на металургичните комбинати.
Защо?
Къде отиват отпадъците от черни и цветни метали?
Или от металургичните комбинати в България, които са няколко. Не споменавам леярните, те са малко, но там също може да се транспортира малки количество за малки предмети или за износ.
Откъде идват отпадъците от черни и цветни метали, за да отидат към тези две предназначения – металургичните комбинати и за износ.
Огромната част от тези отпадъци произхождат от стари промишлени площадки, от производствената дейност като на Ж.П., електропреносни дружества, стари шахти и т.н. Т.е. няма никакво значение тези отпадъци, за които споменах току-що, които са огромните количество от черните и цветни метали, дали ще бъдат превозени 5 пъти до комбината за черни и цветни метали, като минат през 5 ръце или до крайния пункт, минавайки през 5 търговеца. Това няма значение, по никакъв начин не оскъпява, тази продукция.
Така, че това беше един компромисен вариант, с оглед намаляване броя на площадките, подобряване на контрола и с оглед наистина тези пунктове да са на подходящи места, съответно да бъде като критерии въведен с тези общи устройствени планове. Тези общини, които желаят на тяхна територия това да се случи, могат да го направят. Крайният срок за общините беше 2003 г. за жалост вероятно трябва да се случи нещо, за да ги подтикне към това.
Второ, имаме много добра комуникация с Асоциацията, която г-жа Паунова води. По много други екологични въпроси на металургичната промишленост, но искам да припомня на срещата, която беше организирана точно по повод на Закона за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците през април месец – пак такава голяма среща имаше, г-жа Паунова каза, че на практика отпадъците от гражданите нямат практическа стойност за черната и цветната металургия. Това си го спомням отлично като количества. И е абсолютно права и ще ви кажа защо.
Моля, който и да е от присъстващите в залата, съответно ако има такъв случай през последните 5 години от неговото домакинство да е предал черни и цветни метали срещу заплащане моля, да съобщи на всички, какви са тези метали, които е предал. И на кой семейството значително зависят доходите от тези метали. Само да припомня какви са отпадъците от черни и цветни метали от домакинствата.
Това са електронно електрическо оборудване, което си върви по съответния път, това са дребни метални предмети, които ако въобще има такива отиват в контейнера, все повече населени места, общини вече имат инсталации за предварително сапериране на полезните отпадъци. Те се отделят и отново ще си поемат своя път към големите пунктове.
Третото са металните отпадъци от опаковки, които организациите по оползотворяване събират. Това е най-ценния метал, отпадък на практика, който се краде.
Четвърто, аз не се сещам за какви други метални отпадъци става въпрос. Все пак ако има такива, тъй като обичайно на мен се дава един пример, ами какво ще стане с пружината на нашите легла-къде ще ги оставим, тъй като в контейнер не може да се изхвърлят. Е, заради това сме предвидили тези площадки за общините, които трябва да се изградят след две години, където съответно, ако някои гражданин наистина има пружина може да я предаде там.
До това се свеждат отпадъците от черни и цветни метали от гражданите.
Видях съответно в аргументите, които се привевждат че 80-90 хил. човека работят в бранша. Мисля, че никой не ми е дал информация, колко от тези лица са на договор и какви вноски са внесли в НОИ. За огромните приходи, които са над 2 млрд.лв. никой обаче не е дал информация какви данъци са платили тези фирми. Не искам да влизам в подробности на тези детайли, но основните аргументи, на които отновоще се върна по отношение на общите устройствени планове и пътя на метала, който ви казах е този, така, че ако се стигне до намаляване на количеството на предаване на отпадъци от метали ще се отнася единствено и само, дай боже с количествата, които няма да са крадени.
Получихме подкрепящи писма в министерството освен от Федерацията на индустриалците в България по текстовете на целия закон, които са също широко представена организация, така също от Железопътната компания, от всички електроснабдителни дружества, мобилните оператори, многобройни други подкрепи. ВиК дружества, общините на които се крадат шафтите, не говоря за културните ценности. Така, че това са единствените мотиви за предложените промени, които няма да доведат до намаляване на количествата събирани метални отпадъци, с изключение на крадените.
Още една засегната тема, извън черните и цветните метали – благодаря за подкрепата на ЕКОПАК, ние правихме много обсъждания, включително на темата с основно предложение, което ние предложихме, в резултат на предложения на други организации по оползотворяване. Самите организации да имат възможност да изграждат инсталации за оползотворяване на отпадъци. Бяха изразени много аргументи „за” и „против” това предложение.
Г-н Бургуджиев каза евентуалните минуси, ако бъде приета тази разпоредба, какви са евентуалните плюсове, които ние изтъкнахме пред други организации, повечето от които не възразиха от предлаганата промяна.
Първо, счита се, че е добре наистина да има една инфраструктура и да сме сигурни че организациите, съответно извършващи тази дейност в предприятия.
Вторият довод – това ще е по-евтино, тъй като винаги, възлагайки на външни лица това струва по-скъпо, тъй като всяка организация си начислява печалбите.
Третото, което за мен беше сериозен аргумент е – в случай на неизпълнение на задължението на организациите, независимо от банковите гаранции, които въвеждаме за издаване на разрешение, за да се осигури, че от името на техните клиенти ще изпълнят целите, ако не ги изпълнят да има поне до някъде да обезпечат средства, то притежавайки такива инсталации, а не само офис и автомобил, съответно те допълнително обезпечават с това. Т.е. държавата ще може да им вземе тези активи, които имат за покриване на задълженията към техните клиенти.
Това го обсъждахме, като всяко нещо има и плюсове и минуси и общо взето, имайки предвид, че повечето организации не възразиха, като брой и затова се ориентирахме към този текст.
Проблемът с черните и цветните отпадъците и в другите страни, не само европейските.
Преди по-малко от месец по „БТВ” излъчиха един репортаж, който много ме впечатли, че нашата дейност на нашите граждани, които са на тези трудови договори в кавички, вече се разпростират в Гърция, откъдето имаме протести от властите, защото явно доста посвършиха по нашите полета и къщи предметите, съответно има нота от Гърция за района след Сандански са констатирани огромни кражби от полетата на поливни инсталации, кражби от домовете. Оказа се, че ги превозват с автомобили или микробуси и съответно в момента се засилва митническия контрол. Темата е много сериозна и аз съм убедена, че в скоро време ще бъдат предприети сериозни мерки и от ЕС. Сега отделните страни прилагат най-различни мерки и ние не сме гениални, поучили сме се от други страни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИСКРА МИХАЙЛОВА – благодаря г-жо министър.
Изкушавам се да кажа нещо за леглото на баба, защото всички сме се сблъсквали с този проблем, но се страхувам, че действително дискусията ни най-накрая ще излезе с едно заглавие, къде да предадем старите пружини и общините се ангажират със старите пружини. Но това се надявам не е вярно и че няма да стигнем до такава формулировка на целия ни дебат. За всички присъстващи, да кажа, че м-р Караджова ще ни остави във връзка с една нейна среща, но заместник-министър Евдокия Манева остава на дискусията.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА – благодаря. Ако имам възможност по-късно отново ще се присъединя към вас
Искам да кажа, че на всички срещи, без изключение е присъствала г-жа Манева и колегата ни Стефан Стефанов, т.е. това, което кажат те, все едно съм го казала и аз.
Видях г-жа Гинка Чавдарова и искам да спомена, че ние направихме среща преди 2-3 седмици и независимо, че малко по-късно ни предадоха становище по 4-5 въпроса, ние се съгласихме, стигнахме до консенсус по няколко важни въпроса и като текстове няма проблем те да бъдат отразени между първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИСКРА МИХАЙЛОВА – благодаря ви. Ще извиним министър Караджова.
Г-жо Манева ще разчитаме на вашето участие.
Заповядайте.
ИВО ГЕОРГИЕВ – председател на Гражданска инициатива на търговците на черни и цветни метали.
Съжалявам, че г-жа министърката си тръгва, тъй като исках да й кажа, колко тона отпадъци аз съм предал на моя си пункт или база, това са около 2 т. така, че в бита има доста отпадъци, които могат да се предават на площадките за отпадъци. Искам да ви кажа, че аз представлявам над 200 фирми, които не са съгласни с този закон и от м. април ние настояваме изключително много за среща с еко министерството. Това, което тук се каза е чиста проба лъжа. Това, че всички фирми са били поканени и са взети под внимание техните предложения. Така искам да посока, че този закон е лобистки и става въпрос за еко организациите и да не затваряме очи, че в България се генерират много еко такси. 80 до 100 млн.лв. може би на година. Това е нещо, което накара някои от министерството да се замисли и да предложи този закон, така написан. Ние сме за нов закон за отпадъците, но не точно така написан. Ние, търговците на отпадъци, които аз представлявам, сме събрали една графа от фирмите и сектора, където събирането, третирането и рециклирането на отпадъците внесе в държавния бюджет над 30 млн.лв. корпоративен данък., 25 млн.лв. данъци, такси, осигурителни вноски от пряко заетите в бранша. Така, че ако смятате това нещо за малка сума нека закриете. По времето на Инджова мисля, още имаше лицензи тогава, една година бизнесът беше в пълна нелегалност. Случи се голям хаос , това ще последва и сега, защото най-големият проблем в държавата е социалният проблем, който 20 години, никое правителство в тази държава не се вдигна и не каза има ромски проблем, има етнически проблем, трябва да се разреши бедността в държавата, кой направи нещо за тези хора. Аз не ги защитавам, че крадат, но идеята е, че когато има бедност ще има и кражби. Една седмица бях в Германия и искам да ви кажа там как стои тази дейност, а не г-жа министърката да ми казва, че черпила опит от там. Това не е правилно.
Там за 25 евро регистрираш едноличен търговец, на другия ден с организацията оглеждате площадката, издават ти документ, че си проверен и започваш да работиш. Единствено опасните отпадъци, акумулатори, хладилници и съдържащи маслени компоненти се движат с различен режим. Това ли е Директивата на ЕС. Аз ви го казвам отговорно и заставам зад думите си. Лично ние не подкрепяме законопроекта и искаме преки разговори с група, която може да съдейства. Ние сме против кражбите и затова се обявяваме, искаме да транспонираме нашите разбирания на закона за да се намалят кражбите и бизнеса да работи добре. Не може 20 млн.лв. масивен кредит за близките 2-3 години, как ще ги връщаме тези кредити на тези 200 фирми само. Кой ще ни даде правото да работим след като вие слагате толкоз ограничения, общи устройствени планове, безкасово плащане и всякакви други рестриктивни мерки. Безкасовото плащане според нас е най-глупавото нещо. Това го няма в цяла Европа.
БОРИСЛАВ МАЛИНОВ – Заместник-председател на Българската асоциация по рециклиране.
Уважаема г-жо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми колеги, Уважаема г-жо заместник-министър!
Българската асоциация по рециклиране е против закона и подкрепя абсолютно всичко, което е казано до тук от моите колеги, включително че законът е антиконкурентен, противоконституционен, лобистки, дискриминационен, ограничава човешките права на гражданите, които са защитени от ЕС и от Конституцията и ограничава свободната стопанска инициатива. Никой до тук от преждеговорящите не каза, че този закон не е направен по европейски модел. Т.е., първо не е викан бизнеса, защото Българската асоциация по рециклиране не е водила разговори с министерството по този закон, въпреки многобройните писма и предложения, които сме пускали. Второ, не е направена оценка на въздействието на закона. Всеки един закон в България трябва да има оценка на въздействие върху бизнес средата. Това е един от малкото закони, които нямат такава оценка. Защото, ако се направи тази оценка е ясно какво ще се получи, като чувате какво говорят хората тук. Аз няма да говоря за отпадъците – искам да кажа нещо свързано с играчите на пазара. Смятам, че министър Караджова много ясно обясни как този закон ще махне нашите фирми от пазара, където на 2/3 от територията на страната няма да има площадки за скрап, защото те нямат общи устройствени планове и там ще се получи един вакуум. Но знаете, че икономиката на България не търпи вакуум, там ще се появят други играчи и тези играчи за съжаление няма да сме ние. И тук човек би си задал въпроса, не са ли тези играчи, които подкрепят закона. Те са 5 фирми. Гражданите не могат да връщат отпадъци възмездно. Значи, ще ги струпват до кофите за боклук. И къде ще отидат тогава- на сепариращите инсталации. Точно това каза заместник -министър Манева, да но тези метали струват пари. Значи някой ще ги вземе от тези сепариращи инсталации и ще вземе парите, ама защо да не сме ние, след като сме вложили 1 млрд. 106 млн.лв. в тази дейност през последните 15 години. Защо да бъде някой друг.
Искам да направя една безплатна реклама.
За утре сме организирали Кръгла маса, имам предвид Българска стопанска камара, Българска асоциация по рециклиране, Българска браншова камара Феникс ресурс и асоциации от българската индустрия в 9 часа в хотел Радисън, където всички присъстващи тук сте поканени да продължим тази дискусия.
Връщам се отново на закона.
Считаме, че основния удар на закона е насочен към организациите по оползотворяване, където колегата каза 80-100 млн.лв., не над 200 млн.лв. са еко таксите в България и това е един много сериозен бизнес. И както знаете при предишното правителство имаше монопол от две организации по оползотворяване на пазара. Ние се съмняваме че в момента с този закон се цели да се постигне нещо подобно. Съгласни сме, че организациите са прекалено много – 54 на брой, но такива условия са поставени в закона, че много лесно техния брой може да бъде редуциран до 5-6, което не е здравословно, няма да има конкуренция. Ще дам пример. Ако вземеш еко такси за 1000 автомобила, трябва да рециклираш 500 автомобила. И тогава ще изпълняваш целите. Ами какво ще стане, ако изпълниш 499 стари автомобила – 1 по-малко. Взимат ти разрешението и губиш 1 млн.лв. банкова гаранция. Това за нас не е нормално, това е направено с цел да се отнемат разрешителни по много лесен начин, защото винаги можеш да сбъркаш с 1 %. Както и ти дават едно разрешение и ако не изпълниш условията на разрешението отново ти го отнемат и губиш 1 млн.лв. банкова гаранция. Това приложение го няма в закона, никъде не можем да го видим. Да кажем какви са тези условия, да го даваме ли този милион или не. Това са неща, които ние считаме, че трябва да се променят в закона и последното, което искам да кажа, че нашата асоциация, както и целият български бизнес е за спиране на кражбите твърдо и категорично. Утре на кръглата маса ще ви кажем точно какво предлага бизнеса за спиране на кражбите, като експерти. Измислили сме го, направили сме го. Имаме предложения към министерствата, ако искат да ни чуят, нека заповядат, ще им го кажем. Но не трябва за бълхата да горим юргана.
Не трябва под предлог че се борим срещу кражбите да сменяваме играчите на пазара. Това е нашето категорично становище.
Нашите продажби за миналата година са 2млрд и 200 млн.лв., а кражбите които се декларират от ЧЕЗ, НЕК, МТК и т.н. са между 10 и 15 млн.лв., т.е. това е само половин процент от общия обем. Не искаме краденото, ние самите се борим срещу него. Давали сме писмени предложения, нека министерството ни чуе. Това, което предлага създадената от вчера организация между 5 неправителствени организации, да се върне закона, да се създаде една работна група. Тази работна група да промени текстовете, които пречат на бизнеса защото се вижда широкото недоволство тук.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИСКРА МИХАЙЛОВА – аз също ви благодаря и искам да кажа, че вие направихте всичко възможно утрешната среща да бъде широко разгласена, народните представители са поканени – ще продължим дискусията на организираната от вас Кръгла маса.
ГИНКА ЧАВДАРОВА – изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България.
Благодаря ви г-жо председател.
Уважаеми дами и господа, тъй като съзирам вече известна умора от многото изказвания аз ще започна леко провокационно, че този закон ще бръкне в джоба на всеки български гражданин и на всеки представител на бизнеса в друга форма – тя се нарича такса битови отпадъци. Затова ви моля да се върнем към регламентите на закона, модела, който той налага и предлага. Това ли е най-добрия, най-икономичния, защото имаме други обективни неща, които предопределят ръста на цената на тази услуга и с това казвам първото безпокойство на общините. То е свързано със социалната поносимост на разходите, които ще предизвика прилагането на тези нови законови регламенти. Ние наистина търсихме икономическа обосновка, оценка за последици от някои законопроекти, то задължително трябва да го има, какво ще предизвика за републиканския бюджет, какво за общински бюджети като допълнително финансово натоварване, такива разчети и обосновки не намерихме, а те са задължителни и моето настояване е наистина народните представители много внимателно да се запознаят с такива разчети, когато и да се появят. Ние според развитието на законопроекта паралелно ще извършим нашите разчети и както винаги ще ги споделяме с вас. Това е единият от въпросите. Отчисленията с новия законопроект продължават. Но част от негативната реакция тази година на бизнеса и на гражданите беше породена и общините си платихме от тази реакция, няма какво да си кривим душата. Все пак 20-25 млн.лв. такса от тази услуга не са малко пари, а в годините те ще раста, и категорично искам да подчертая независимо от по-добрия модел, който тук се залага, тай като вече отчисленията ще се обвързват с постигане на определени цели. В тази област постигнахме съгласие, в законопроекта не е отразено, целите няма механично да се преписват на всички 264 общини, тъй като това е невъзможно, а беше прието нашето предложение, знае се че всяка община има различно количество отпадъци има, така, че целите ще бъдат диференцирани по регионални сдружения и се надяваме, че по-нататъшната работа по законопроекта ще се отрази, тъй като пък формалното слагане на някаква средна температура на всички общини в цялата страна неминуемо води до ръст, защото има санкция. Ако не постигнеш целта, която ти е написана, начисленията растат с 20 на сто, нещо, което ние предлагаме по-умерен ръст, но това са конкретни предложения, които по-нататък можем да представим.
Следващото ни принципно възражение е по което имаме обръщение и към депутатите и към министерството – хубаво, преглътнахме създаването доброназорно тези регионални сдружения. Давайте да напълним законовите норми с реално съдържание, защо продължаваме да централизираме пари, събрани от местния данъкоплатец чрез такса битови отпадъци, централизирано за сметка на централно ведомство. Каква е логиката. Защо, точно по този начин, отиваме на логиката на министерството, че трябва полека-лека инвестиционни компоненти да се събират и т.н. Нали това беше смисълът да създадем регионалните сдружения. Затова има общо събрание на регионалните сдружения. Нека да са по тяхна сметка, с решение на общото събрание. Кого повече ще го боли от тези хора, от чиито и бизнеса и гражданите извинявам се за израза, леко са ги ругали за размера на събраните от тях средства и какво е станало с тях. Този принцип на всякакъв вид централизиране на пари, събрани като типичен в цяла Европа, местен приходоизточник такса битови отпадъци и него да го централизираме. Точно обратното, разчитаме, че местните данъкоплатци, потребителите на услугата ще посрещнат всички тези, по-скъпи, европейски изисквания. Трябва да има ангажименти на държавата дами и господа, докато сме толкоз силно централизирана държава. Няма ли, не можем да разчитаме, че бедния бизнес и гражданин ще изпълняват всички тези скъпо струващи технологични, зелени и всякакъв вид изисквания.
На последно място като реплика към бизнеса.
Ние категорично ще подкрепяме всякакви усилия да се внесе ред в системата. Ние наистина сме една от институциите, които редовно страдаме от кражби и други такива. Искам да успокоя бизнеса, че не искаме тези данайски дарове, населението да ни дарявало отпадъци. Пази боже. Готови сме на всякакво партньорство с бизнеса и всяка задача от този законопроект, която може да бъде поверена, успешно и по-ефективно изпълнявана от бизнеса ще я подкрепяме, затова и утре ще участваме в срещата, за да видим точно, какво от тези ангажименти на общините, включително и нови, може да се поемат в успешно партньорство с бизнеса, при какви условия и т.н.
Приключвам с това, че нагледахме се на закони, които възлагат ангажименти, но никакви условия за тяхното изпълнение.
Законът за отпадъците не бива да е такъв, защото последиците изцяло за страната ни ще са много тежки. Благодаря Ви за вниманието.
ИСКРА МИХАЙЛОВА – аз Ви благодаря г-жо Чавдарова.
Имам един, въпрос, ако искате може да отговорите на него.
Тук вече няколко пъти беше споменато изискването за наличие на общи устройствени планове за отреждането на площадки за черни и цветни метали основно, тъй като там се маркира този проблем.
Има ли становище Националното сдружение на общините, тъй като в случая ние се сблъскваме с един парадокс, който за съжаление е прикачен с България. Не изпълнението, масовото неизпълнение изискванията на един закон не позволява да се въведат регулируеми, нормални, понятни изисквания в друг закон. Защото в случая ние се сблъскваме точно с това. Общите устройствени планове не са изработени, което е неизпълнение на Закона за устройство на територията и ние не можем да използваме този критерии за отреждане на площадки в Закона за управление на отпадъците.
Има ли някакво становище Националното сдружение на общините в Република България по този въпрос?
ГИНКА ЧАВДАРОВА – да, има становище. Вашият пример е типичен, когато точно един закон възлага ангажименти и не мисли за ресурсите с които тези ангажименти са свързани, естествено, че е така. колко струва един общ устройствен план, вие сте много наясно. Така, че нашето предложение от преди години беше изобщо заради европейските, за всичките ни инвестиционни проекти да бързаме с плановата готовност, да инвестираме в тези планове, а не в точно устройствени планове, подробни устройствени, за да имаме готовност за всичките си инвестиционни намерения и реализация с евро проекти. За съжаление парите отидоха за консултантски фирми и стратегии за региони, които никой не ги чете, защото са с едно и също съдържание за всеки регион. Но така или иначе при дадената ситуация ние сме предложили в нашето становище, което ние сме ви предали. Предложили сме да се добави като някакъв извод или ако има общ устройствен и т.н. Съзнаваме, че не това е изхода и не се наемам, тъй като и в нашата комисия предстои да заседаваме по този въпрос, да се предложат алтернативни варианти, на този етап поне това, като отпушване на част от проблемите. Идеята на министерството беше много явно казана и тя е да се работи с формулировка в закона, която не допуска навсякъде и по всякакъв повод да се създават такива площадки, а оплакванията от гражданите по този повод са в тази посока. Затова наистина трябва да вършим някакъв по-добър, но без да се отива в сегашната крайност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИСКРА МИХАЙЛОВА – и аз ви благодаря, ако съм пропуснала да кажа, че писменото становище на Сдружението беше размножено и раздадено още миналия четвъртък.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ – уважаеми дами и господа.
Очаквано голям интерес към проекта на Закон за управление на отпадъците. Чухме представянето на законопроекта, естествено мисля, че всички сте се запознали с него. Няма да коментирам презентацията. В самото начало бих искал да кажа нещо, което вече за съжаление става практика, а то е, че министерството на околната среда и водите налага и създава една не много добра практика. Тези обсъждания, дискусии, дебати да се провеждат след като законопроекта е извървял един сериозен път по отношение на процедурата. Законопроектът е минал в МС и миналата седмица трябваше да се разглежда в Комисията по околната среда и водите, отложи се разглеждането на законопроекта. В това отношение мога да дам много примери, но най-емблематичен е примера със закона за генетично модифицираните организми. Днеска имаме малко по-голям прогрес според Закона за ГМО, защото дискусиите и дебатите за ГМО стартираха след разглеждането на законопроекта в пленарна зала. Както знаете, за да се чуе гласът на гражданското общество се наложи в комисиите лично да присъства председателя на Народното събрание г-жа Цецка Цачева. Хубаво е, че днес се чуват различни становища. Видно е те какви са и очаквани до голяма степен, след като видяхме точно какви са разпоредбите на проекта на закон за управление на отпадъците. В това отношение бих искал да кажа, че с опита за хармонизация, по отношение на Директива 2008/98 паралелно се прави един много сериозен опит за привеждане изцяло на обществените отношения, свързани с дейностите по събиране, транспортиране, третиране на отпадъците, а също и на обществените отношения, свързани с правата и задълженията на органите на местната и на централната власт и на частно-правните субекти, които имат отношение към тези дейности. Очаквано тези инициативи, реализирани в съответни текстове провокират днешната дискусия и дебати. Аз ще повторя това, което каза и г-жа Чавдарова, по отношение на общите устройствени планове. Имам информация, че министерството на регионалното развитие и благоустройството не споделя изцяло тази позиция, аз лично не съм видял тяхното становище, така, че предлагам Комисията по околната среда и водите, ако се даде ход на Закона да изискаме официалното становище на министерството на регионалното развитие и благоустройството, за всички народни представители, за всички заинтересовани страни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИСКРА МИХАЙЛОВА – има такова становище, ще бъде разпространено.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ – нека да ги имаме тези становища, защото е практика, в последния момент народните представители да получаваме тези становища, което не ни позволява да имаме цялостен поглед. Следващият момент, който г-жа Чавдарова каза, е че наистина има сериозни притеснения и аз ще кажа в какъв аспект - сериозно увеличаване на таксата за смет и идеята каква е тук в случая. Идеята е те да се използват основно за изграждане на площадки, които ще бъдат с адресат към съответните общини. Идеята за вменяване на, аз тук исках по-отчетливо да чуя от страна на Сдружението на общините задълженията, които най-вече се вменяват на кметовете за мен са доста сериозни и тук са представителите на Организациите по оползотворяване на отпадъци от опаковки, които аз не споделям, че до сега не се събират и не се постигат определени цели, даже се учудвам, че се поставят отново 25%, трябва да видим точната цифра. Те работят, имали сме всякакви дискусии, дебати по време на миналия мандат. Считам, че вече имат опит и трябва да се види положителния опит и да има по-сериозна реализация от тяхна страна. Не е ясно дефинирано в закона задълженията на организациите какви ще бъдат. На кмета също се вменяват сериозни задължения по отношение на разделното сметосъбиране. И друго няма равнопоставеност на площадките, които ще бъдат притежание на общините. Моля ви се това трябва много добре да се отчете.частно-правните субекти могат да имат площадки само където има олово в индустриалната зона, абсолютна неравнопоставеност на базата на какво. Кой определя, кой има тези правомощия? Не знам защо тук бизнеса не го дефинира ясно и точно. Това не бива да продължава така – неравнопоставеност по отношение на дейностите. Всеки един гражданин закупува определен уред и когато го предава, той го предава безвъзмездно. За част от хората това може да не е интересно, но има хора за които всичко това е от определен интерес. Нека видим цялата социална стълбица, освен това, моето е справка по отношение на събирането на скрап, по отношение на рециклирането. Има инвестирани близо милиард и половина лева и ние с лека ръка отстраняваме този бизнес, вместо да се създаде по стриктен контрол. Едва ли има тук човек, който да е за кражбите, без шахти по улиците, да рискуваме всеки един да падне с колата си или вървейки пеша и ред други кабели, да се прекъсва електроснабдяването и т.н., но контролът трябва да се завиши, дискутирали сме физическите лица дали да имат право или не да предават отпадъци най-вече от черни и цветни метали. Да не се впускаме в тази дискусия. Но вижте, с пари от такса смет ще се изградят съответните площадки, безвъзмездно ще се предават на тези площадки, от там общината ще ги предава възмездно на организациите за оползотворяване. За каква икономическа логика говорим тука и финансова и къде е стимула най-вече за хората, които живеят в тези населени места да идат да си предадат отпадъците, за да достигнем целите за рециклиране и оползотворяване. Според мен тази логика в закона не е налице. По отношение на банковите гаранции няма да дискутирам, да внасям нюанс на това, дали в условия на икономическа криза трябва да има банкова гаранция или не, но по-скоро бих искал да кажа, каква е икономическата обосновка за всички организации по оползотворяване гаранцията да бъде 1 млн.лв. има големи организации, за които няма да бъде никакъв проблем, но за малките организации, това би било абсолютно непосилно и друго, ако се яви нов субект, който иска да създаде организация, по какъв начин това се случва. Нека сме обективни, коректни, не че ние сме били безгрешни и всичко е било, просто предлагам всичко това да бъде видяно и да се чуе от всички нас. За плащанията по безкасов път има известна логика, но за минимални суми, които ще се пренасят по този начин, може би г-н Курумбашев иска да вземе думата, но според мен следващия ми въпрос е – по какъв начин са определени целите, които си поставяме – 25% и т.н. следващите цели, като информацията която имам е, че определени цели вече са постигнато най-вече по отношение на хартия, стъкло и други компоненти, които са постигнати като цели. Така, че има много неща, които трябва да бъдат видяни, в този му вид законопроекта трудно може да бъде подкрепен и да се даде ход на разглеждането на законопроекта. Явно дискусията и дебатите трябва да продължат, както и по другите закони, както за ГМО и други закони внасяни от МОСВ. Трябва да поработим всички много активно, за да постигнем баланса на отношенията, които трябва да има реализацията на тези дейности, съответно постигането на целите. Така, че дискусията остава открита, защото няма начин да подкрепим този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИСКРА МИХАЙЛОВА - благодаря ви г-н Чакъров, малко надхвърлихте времето, искам да обърна внимание на всички присъстващи, че тепърва предстоят дебатите на редовно заседание на комисията по околната среда и водите, където народните представители пак ще могат да изкажат становището си и предложенията си.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ – моля ви се, аз ви разбирам, но тези дебати трябваше да бъдат проведени преди първо разглеждане на законопроекта, това е нормалната практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИСКРА МИХАЙЛОВА - аз ви благодаря г-н Чакъров от гледна точка на комисията ние правим всичко възможно дебатите да се случат преди разглеждане още на редовно заседание на комисията и преди разглеждане на първо четене в пленарна зала.
ПЕТЪР КИЧАШКИ – Гражданска инициатива на търговците на черни и цветни метали.
Ще бъда да съм възможно най-кратък.
Първо, искам да изкажа категоричното си гражданско възмущение и потрес от това, как изместваме фокуса на управлението на черни и цветни метали. Изведнъж, слушах г-жа Караджова много внимателно и това, което чух, че проблемите с черни и цветни метали е само екологичен. Аз не чух нито един сериозен аргумент за сериозни рестрикции в този бранш. Чух само аргументи, че в този бранш се краде. Това за мен е потресаващо, тук има законотворци нека те да кажат дали един екологичен закон трябва да решава криминални проблеми. Има Наказателен кодекс, има наказателно-процесуален кодекс, те трябва да решават тези проблеми. Кражбите и престъпленията се решават в наказателната материя, не в екологично правната. Още нещо – искам да кажа, че София и околовръст не е страната. Ако в София много хора нямат отпадъци по домовете си, това не означава, че в Тутракан, Горна Оряховица или във Видин, където официалната обстановка е много по-различна, хората нямат отпадъци и не се прехранват от тях. В малките населени места, хората са принудени да си продадат печката и да купят обувки на децата си за 15 септември и ние сега това ще го спрем, защото в София или в нечий друг апартамент няма метални отпадъци. Потресаващо е това и още нещо, трябва да сме наясно, че тези ресурси имат борсова цена, които се търгуват свободно на международните пазари, не могат изведнъж да бъдат предавани безвъзмездно. Не е възможно, няма такава логика, няма такъв способ. Държа да кажа, във връзка с общите устройствени планове, че в случая, когато общините не са се сдобили с общ устройствен план, общината не е имала пари, сега ние излизаме виновни, защото сме инвестирали в една община без устройствен план. Аз съм във Видин и общината има общ устройствен план само защото там има Дунав мост – 2. аз имам площадки и знам, те трябва да бъдат затворени, защото общините нямат общи устройствени планове. Целият дух на закона за управление на отпадъците за мен е изключително колеблив. За безкасовия път – нямаме ли Закон за безкасово плащане – последния път когато проверих имахме, в който се казва до 15 хил. лв., а след 15 хил. лв. трябва по банков път. Добре, но човек от Горна Оряховица, когато отиде да предаде някакъв метален отпадък и ще вземе 5 лв. за хляб и кисело мляко и ние трябва да му пуснем тези пари по банкова сметка – съжалявам много това са неща, които ми е тъжно да говоря през 2011 г.
ХРИСТО АНАСТАСОВ – Екологична фирма.
Г-жо председател, г-да депутати, г-жо министър, г-жо заместник-министър!
Ще си позволя няколко мои мисли по закона, като първо ще акцентувам на предимството му.
Според мен той има три явни предимства, които трябва да бъдат казани на създателите.
Първото това е, че той представлява стъпка от реализацията.
Второ, бих подчертал факта, че законът поставя ограничения, които са съвсем конкретни пред инсталациите за изгаряне, които по наше мнение са неефективни и опасни за екологията.
На трето място, аз мисля, че той подобрява контрола насочен към дейностите с отпадъците на черни и цветни метали. Ще бъде една стъпка към конкретизиране на дейностите и канализиране, което е нужно.
Що се отнася до основните цели на закона, аз мисля, че те са ...(не се чува). Въпросът е обаче, до колко те ще могат да бъдат изпълнени в този вид, в който ги има. Разбира се, основната му цел е да подобри управлението на отпадъците.
Какви пропуски, считам, че могат да бъдат отбелязани в този вид на закона.
Преди всичко мисля, че той недостатъчно насърчава оползотворяването на отпадъци, които биха се получили от чистото рециклиране на отпадъците. Да кажем битовите отпадъци.
В същото време, по моето мнение разбира се той урбанизира разделното събиране на отпадъците. Аз не възразявам срещу разделното събиране, ще се получи резултат на подобряване управлението и на устойчивостта събирането на отпадъци, тяхната преработка, но това ще стане в дълъг период от време. Може би 20-30 години. Имам предвид това, че субективният фактор тук все още е негативно настроен в голямата си част по този въпрос. Ще бъде много трудно. И тогава се питам, дали е икономически изгодно да се дадат пари за разделно събиране и рекламата му. Да се дадат пари за превъзпитанието на субективния фактор, а да не са дадат пари за създаването на няколко сепаратора на битови отпадъци, които по мое мнение, ако има капацитет от 500-600 хил.тона на година, биха изпълнили всички ваши програми. Струва ми се, че по този въпрос може да се помисли и да се намери някакво отражение в самия закон. В закона прозира и идеята да вървим по отъпкания вече път за депонирането, както и министърката спомена, ние сме на първо място в това в Европа. Желателно е законът да даде своя принос за да излезем от това положение. Поради това че депониране, без рециклиране и инжектиране на отпадъка вече е излишно. Дори редица страни го отричат. Нещо повече – санкционират и в този смисъл може би таксите за битови отпадъци ще растат нагоре, ако продължаваме да вървим така упорито към депониране.
Пропуснат е въпросът според мен за публично-частното партньорство. По моето субективно мнение, той може да създаде така необходимия ресурс от средства и енергия за да се решат предните два въпроса.в замяна на това създадените инструменти според мен не са достатъчно активно насочени към този въпрос. Примерно една инсталация за вредните газове на едно депо – не струва много пари. Може да бъде направена с общите усилия между община и частен бизнес. Инвестицията не е голяма, бързо се изплаща.
Законът отделя недостатъчно внимание и на парниковите газове, на други вредни емисии, на обработката на отпадъка от почистване на отпадни води. Мисля, че там има много сериозен проблем. Какво биха направили търговците на утайки, ако се окаже, че има съдържание на тежки метали. Аз мисля, че законопроект в този му вид няма да се приеме, трябва да се преработи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИСКРА МИХАЙЛОВА – тук ще ви прекъсна защото се разпростираме общо върху екологичното законодателство.
Навлизаме в сферата на евентуални бъдещи законопроекти или закони.
ТЕМЕНУЖКА КОСТОВА – представлявам една от водещите големи рециклиращи фирми в България.
Искам да изкажа своята благодарност на всички присъстващи тук, че дадоха възможност все пак да се случи тази дискусия, тя беше изключително наложителна. Действително късно, но по добре някога, отколкото никога. Това, което се изказа от преждеговорящите аз си правя извод, че всъщност няколко основни текста в закона, в не повече в 5 раздела дават лош имидж на законопроекта като цяло. Нека обаче не игнорираме факта, че това е един задълбочен труд, аз приветствам усилията на министерството и на работната група, да създаде един нов закон, с който да въведе принципите и постиженията на европейското право, друг е въпросът до колко успешно това се случва. И действително голяма част от преждеговорящите подчертаха слабостите на законопроекта, той действително има такива. Една от силните страни, които аз искам да апелирам и това, че сме привърженици това е засилването на контрола. Всички сме потресени от случващото се рециклиращия бизнес, ще кажа, че това, което се коментираше по отношение на регламентацията на дейностите с отпадъците на черни и цветни метали, аз напълно го споделям. Считам, че законопроекта трябва силно да работи, преосмисляйки като концепция, трябва да се отдели внимание на екологичната страна и криминалната страна на въпроса. Всъщност този закон действително трябва да доведе до един по-сериозен контрол в сферата по управлението на отпадъците, поне на мен ми се иска да стане така, защото години наред ние сме свидетели на това, което се случва във всички сфери по управление на отпадъците, включително в сферата по организацията за оползотворяване, на събирачите на отпадъците на оползотворяващите предприятия. Аз искам да поставя фокуса върху един друг проблем. Кой и кога си задава въпроса колко струва рециклирането на 1 тон отпадъци. Това за мен е един глобален въпрос. Без отговор на този въпрос, ние не можем да продължим да правим устойчива политика в околната среда. Когато създадем системата отчитане и проследяване на отпадъците, като отпадъчни потоци в целия жизнен цикъл, както директивата ни съветва, тогава ние няма да имаме проблем с произхода на отпадъците, с кражбата на метали и всъщност ще намерим решение на голяма част от проблемите, които тук искаме да регулираме.
Подкрепям предложението за партньорство с общините, а не да ги считаме за конкуренти. С този закон общините ще се изправят пред една нелоялна конкуренция спрямо нас, защото действително е недопустимо ние да отговаряме на изисквания за общи устройствени планове, а общините да бъдат привилегировани и техните площадки да не трябва да се съобразяват с тези изисквания. Това няма как да се случи, ние сме равноправни субекти по закон. Още един проблем, свързан с дейността по оползотворяване на всички масово разпространени отпадъци. Години наред не се дава регламентация на еко такса. Какво представлява тя. Сега, когато дебатираме въпросът за такса битови отпадъци ще служи за изграждането на площадки за рециклиране, тя съвсем губи своя смисъл, защото хем ще се разходват средства за съвсем друго перо за изграждане на площадки за рециклиране на масово разпространени отпадъци. Ето това са принципни въпроси, чието дискутиране изисква съсредоточена работа и нов преглед на отделни текстове.
Завършвайки искам да кажа следното: - четейки законопроекта, за мен има неяснота как ще се прилагат принципите за йерархията на отпадъците. Не виждам норми, които да стимулират производството на екологично чисти технологии. Това е бъдещето на страната. Ние ще бъдем страна, която ще бъде изследвана през следващите години. Освен това, така наречените не отпадъци, ами те стават икономическа суровина, включително и металите, тяхното естествено място в процеса на преработка е в икономическото министерство. Аз не казвам дали те трябва да останат в контрола или не на икономиката.
В този смисъл считам, че законопроекта трябва да бъде преосмислен и се радвам, че има дискусия, която да поставя тези проблеми.
По отношение на общите устройствени планове, ние бяхме едни от първите, които присъстваха и при предишните промени в закона – веднага скочихме, за съжаление без резултат. Нашата тревога е, че това е може би един от най-сериозните проблеми на закона, който ще породи най-сериозна липса на последователност на трайност в отношенията при прилагането на принципите на правото. Затова мисля, че сериозно трябва да се осмисли този текст.
Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИСКРА МИХАЙЛОВА - аз също ви благодаря.
Последно изказване и да дадем думата на ръководството на министерството.
Заповядайте.

ВИДЬО ВИДЕВ – изпълнителен директор на ЕКОБУЛПАК.
Искам да изместя малко темата от търговията с черни и цветни метали към по-важното което визира закона, а именно оползотворяването на отпадъци от опаковки и битови отпадъци. Искам да кажа, че ние категорично подкрепяме заложените текстове в проекта, които визират начините на оползотворяване на отпадъци от опаковки битови отпадъци. Този закон по отношение ангажиментите на общините за първи път дава икономически лостове, които задължават общините да се занимават с оползотворяването на битовите отпадъци. И това поетапно залагане на целите за рециклиране на битови отпадъци 25-40 до 50%, това действително не е възможно поетапно да се сформира нова индустрия. За пример мога да дам, ние освен с оползотворяване и рециклиране на опаковки от 3 години се занимаваме и с преработка на битови отпадъци. Това е голяма възможност за решаване на социални проблеми. За 3 години ние сме създали 800 работни места и сме създали ресурс, вече правим експорт в ЕС. Ако в цялата страна се въведе преработката на отпадъци, това по наша преценка ще създаде минимум 10 000 работни места, ще даде възможност за една нова индустрия. Тук предлагам колегите, от бранша за събиране на метали, ако искат ние сме влизали в партньорство с тях, има голямо поле за действие именно в тази област. Общините нямат ресурса да инвестират в тази дейност. Това маже да стане само с публично-частно партньорство и именно тези такси, които се налагат към общините ще ги принуди да търсят сътрудничество. Вече имаме 5-6 такива случаи и мисля, че това е положителното в закона.
По отношение на организацията по оползотворяване. Подкрепям това, което каза колегата, с изключение на първия текст, но тук искам ясно и категорично да кажа: през 2007 година се подписа един Меморандум с Министерството на околната среда и водите, който по моя преценка беше много добър и изигра своята роля, но сега това с този закон е втората стъпка – искаме ясно и категорично да се регламентират отговорностите на организациите, защото в края на краищата ние събираме едни пари, които ги плащат всички български граждани и е много важно тези пари как ще се използват. Считам, че ако този закон се приеме в този му вид ще създаде работни места.
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИСКРА МИХАЙЛОВА и аз ви благодаря.
Г-жо Манева имате думата.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА – аз ще кажа няколко неща, а после г-жа Караджова ще обобщи.
Искам да кажа, да опровергая че не е имало обсъждане на този законопроект. Има представители на бизнеса, с които сме се срещали и персонално, така, че този закон е минал през многобройни обсъждания. Друг е въпросът дали всички искания бяха приети. И мисля, че това поражда реакцията. В тези обсъждания ние многократно се опитахме да поканим и бизнеса да решим заедно въпроса за събирането на черни и цветни метали, защото той е свързан с един много сериозен и съществен проблем. Никой не казва тук за какви огромни щети става въпрос. Днес имаше публикации че само ЧЕЗ за една година има над 2 млн.лв. загуби, само от кабели и труда, който трябва да бъде положен за възстановяването. Не са изчислени съпътстващите последици от тези кражби. Така, че не може да се стои настрана и да се затварят очите пред този проблем.
Многократно се обръщахме към тези организации да се намери решение на проблема. Оказа се че утре, най-накрая как ще се борим с кражбите ще бъде оповестено на следващата Кръгла маса по този въпрос. До сега нищо подобно не беше казано. Нито едно сериозно предложение, нито един разчет за техните твърдения. Единственото число, което се съобщаваше е 70 леярни, но се оказа че има само 3 леярни с нелегален бизнес. Изчерпвам темата с черни и цветни метали. Ние направихме преглед на някои от площадките, които действат за съблюдаване на новите изменения на ЗУО и се оказа, че за преобладаващия брой площадки изобщо не се изисква документ за произход на металите. Нещо, което категорично беше записано в новото изменение и допълнение на закона. От една страна имаме съпротива срещу всяка мярка за ограничение на кражбите и след това, че интересът на този бизнес се засяга. Трябва да има съучастие от двете страни, ако наистина декларираните заявления, че те не желаят да работят с крадени метали са истина. По отношение на това, което каза г-жа Чавдарова, ние фактически сме се разбрали по всички проблеми. Искам да кажа, че въпросът за такса битови отпадъци ще бъде решен по отношение формирането на таксата с изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, заедно с министерството на финансите и Сдружението. Това не е предмет на този закон. По отношение на социалната поносимост на тази такса, защото зависят от самите кметства. Това е бизнес, и таксата зависи от това, как се управлява този бизнес. Ние имаме многобройни примери, които е доказано, че общини с абсолютно еднаква численост на населението и характеристика на местоположението на общината имат декларирани 10-то кратно различни идеи. Няма децентрализация и в отчисленията, които правят общините, това са сметки в регионалните инспекции и никой няма право да използва тези средства. Ние се съгласихме със сдружението сметките ще бъдат на името на общината.по отношение на общите устройствени планове – въпросът не опира до средства, той е много по-сериозен. Той е в правомощията на кметовете. С подробни устройствени планове да правят това, което искат. Ако имат един общ устройствен план регулацията за всички ще почива на ясни принципи. Но очевидно няма желание това да се случи. Така, че не средствата са проблема.
Няма да коментирам изказването на г-н Чакъров. Ако наистина се появят разумни предложения, ние сме готови да ги приемем.

НОНА КАРАДЖОВА – в заключение бих искала да информирам всички, които участваха в тази дискусия, че законопроектът не е на министерството на околната среда и водите. Законопроектът е на много министерство, просто ние сме водещо министерство. Той беше разработен с участието на много експерти. Много ни помогнаха колегите от МВР, МРРБ по отношение на строителните отпадъци, да не споменавам широкия кръг специалисти, които участваха в групата. Това, че в Закона за управление на отпадъците се уреждат въпроси за един специален отпадък – черни и цветни метали, който създава огромен проблем в обществото въобще не смятам за нещо странно, че тази материя се урежда в този закон, защото именно е отпадък. Убедена съм по отношение на битовите и строителните отпадъци поради механизмите, които въвеждаме, както стимули, така и обратното за общини и за възложители на строителство смятаме, че имаме всички шансове към 2020 година да стенем като другите държави, рециклиращо общество. Много по-голяма част от строителните и битовите отпадъци да бъдат оползотворявани. Искам да кажа, че Директивата е приета през 2008 г. основно по нея са работили работни групи през 2006 – 2007 до средата на 2008 г. започна работата в министерството за първи път по тази Директива в края на 2009 – началото на 2010 г. много важно беше да въведем инструментариума, така че да се случат нещата които са заложени в него като цели. Защото Закон за управление на отпадъците за първи път в България се прие 1998 г. едни красиви текстове, които казваха как трябва общините да въвеждат системи за предварително третиране, за рециклиране и т.н.,но липсата на финансови стимули, дори и при наличието на пори в бюджета доведе до там, че в момента ние сме на последно място и изоставаме много, дано се спасим от наказателната процедура за депата, доста се ускори процеса, за това ви моля за подкрепа на закона, наистина много експерти са работили по него. Огледани са всички въпроси, винаги има засегнати и винаги, когато контролът се затяга има недоволни. Това е ясно, правителството и парламента са за това да защитят преобладаващия обществен интерес.
Много дискусии бяха проведени, искам да го подчертая. Просто някой от предложенията не бяха приети. Винаги ще има недоволни. Това е закон, който не се харесва на всички. По разбираемо е да има противоположни мнения.
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИСКРА МИХАЙЛОВА – аз благодаря на всички, които взехте участие в дискусията.
Ние имахме възможност да изслушаме доста участници – 13, което е добро число.продължаваме дискусията утре на Кръглата маса.
Апелирам към всички, който има желание да предаде писмено становище в комисията.
Искам още да кажа, че законопроекта е за отпадъците, а не само за черни и цветни метали.
Благодаря ви.
Закривам дискусията.




Забележка: Материалът съдържа 85 022 знака.








ПРОТОКОЛЧИК: ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Ж. Георгиева Искра Михайлова