1. Запознаване с опита на държавата Израел в областта на управлението на околната среда с акцент върху управлението на водите.

2. Изслушване на информация от МРРБ за състоянието на водния сектор - водната стратегия, мастерплановете и планирането за следващия период във връзка с тези планове.

3. Разни.

---

П Р О Т ОК О Л
№ 44


ПРЕДСЕДАТЕЛ ИСКРА МИХАЙЛОВА: - Добър ден уважаеми колеги!
Имаме необходимият кворум и откривам днешното заседание на Комисията по околната среда и водите в което имаме 2 точки, предвидени в дневния ред.





Първа точка е запознаване с опита на държавата Израел в областта на управлението на околната среда с акцент върху управлението на водите.
И втората точка е изслушване на информация от МРРБ за състоянието на водния сектор – напредъка по разработването на водната стратегия, мастерплановете и планирането за следващия период във връзка с изработването на тези документи.
Изключително ми е приятно да ви представя гостите на нашето заседание.
На първо място това е г-н Авраам Израели – експерт по водите от Държавата Израел. Благодаря Ви и добре дошъл г-н Израели.
Тук с нас е и г-жа Ифат Инбар – търговско икономическо аташе в посолството на Държавата Израел. Още веднъж благодаря.
С нас са и г-жа Надежда Ковачева – експерт по икономическите въпроси в Посолството на Израел. Добре дошли.
С нас са и г-н Георги Прегьов – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Г-жа Ивелина Василева – заместник-министър на околната среда и водите.
Както и г-жа Иванка Виденова – експерт в д-ция „Инвестиционни дейности” –МРРБ и г-н Георги Иванов – н-к отдел „Опазване на повърхностните води”- МОСВ.
Също така наши гости са и г-н Харизан Томахкяров – директор на д-ция „Хидромелиорации” в Министерство на земеделието и храните.
И многоуважаваните представители на Българска асоциация по водите г-н Румен Арсов, Г-н Петър Калинков, г-н Борислав Великов, и г-жа Ани Саргаватян.
Г-н Венцислав Градинаров, който ще ни помага с превода.
Ако съм пропуснала някой от гостите, моля да бъда извинена и той може да се представи. Имаме доста гости на заседанието на комисията.
Преди да пристъпим към приятния разговор, бих искала да кажа няколко въвеждащи думи и след това да дам думата на търговско-икономическото аташе на Държавата Израел г-жа Ифат Инбар.
През месец февруари тази година в Държавата Израел, в Иерусалим се проведе изключително интересен форум „Европейски приятели на Израел”. Организиран по инициативата на Държавата Израел и Европейския парламент, ЕС. Там над 500 човека, официални представители, както на Европейския парламент, така и на националните парламенти на страните-членки на ЕС се включиха в много интересни дебати, дискусии и имаха възможност да се запознаят с опита на Израел в различни сфери.
Една от темите, които се обсъждаха, беше – Управление на водите. Благодарение на домакините, аз имах честта да представя презентация за състоянието на управлението на водите в България и искам да благодаря на Министерството на околната среда и водите, което съдейства на комисията за това, да представим общата национална политика в сферата в управлението на водите. След приключването на тази среща, тъй като там ние видяхме изключително интересни неща се обърнахме с молба към посланика на Държавата Израел за съдействие и аз използвам случая да изкажа най-официална благодарност от името на комисията и всички колеги към посланика, за това, че с негово съдействие днес имаме възможност да се срещнем с г-н Израели и да чуем повече и по-подробна информация за опита на Държавата Израел в управлението на водите.
Това е предисторията на нашата среща, надявам се, че за всички ще бъде интересно и полезно да видят презентацията на г-н Израели и аз ви пожелавам с удоволствие да се насладите на опита на тази страна, която демонстрира изключителни иновации, нови технологии и високо ниво на култура на управлението на водния сектор и сектора на околната среда като цяло.
Г-жо Инбар, ако искате да кажете нещо, заповядайте.
ИФАТ ИНБАР - Благодаря уважаеми господа заместник-министри, уважаема госпожо председател, уважаеми членове на тази комисия.
Чест е за мен, че участвам в заседанието на тази Комисия по околната среда и води. Приятелските отношения между Израел и България датират отдавна, двете страни имат добро сътрудничество. Сътрудничество в сфери като политическата, културната, екологичната и други. Положението на Израел, липсата на вода в тази страна поставят предизвикателство пред нашето правителство, пред нашите компании да търсят новаторски решения да търсят новаторски решения за решаване на този жизнено важен сектор. Водният пазар в Израел, пазарът на водните технологии в тази страна се счита в международен план за високо развит и за сектор, който се ползва с опита от дълги години в управление на един такъв рядък воден ресурс у нас. Опита и нашите технологии в областта на водите се считат в целия свят за водещи. Много наши компании са разработили иноваторски технологии, които се прилагат както в Израел, така и навсякъде по света. Предизвикателствата в България може и да са малко по-различни от тези в Израел, но има и много сходство. И опитът и знанията на Израел могат да се ползват, да бъдат споделени в полза на двете страни. Сред нас присъства г-н Авраам Израели – специалист в областта на водите в Израел. От дълги години той е ангажиран, зает в частния и обществения сектор по отношение на водите и аз съм силно убедена, че неговият опит може да бъде споделен тук и да е полезен. Искам само да спомена, че през ноември месец в Израел ще се проведе конференция на тема вода, възобновяеми ресурси и пестене на енергия. Използвам този случай да поканя членовете на комисията да присъстват на тази конференция, където да се срещнат с членове и представители на обществения сектор, както и на частния сектор. До търсене на сътрудничество, както на междудържавно ниво, така и на ниво частни и обществени структури.
Благодаря отново за възможността да представим нашия опит и да обсъдим възможности за сътрудничество.
Желая на всички интересна и ползотворна дискусия.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИСКРА МИХАЙЛОВА – благодаря Ви г-жо аташе. Ако няма други встъпителни думи да дадем думата на г-н Израели.
АВРААМ ИЗРАЕЛИ – добър ден на всички.
Радвам се и ми е приятно, че съм приет в тази комисия.
Преди обеда проведохме подобна конференция с представители на институции и хора от областта на водите в България, там акцента на моята презентация беше повече върху технологиите. А сега ще говоря повече за управлението на водите в Израел.
Нека започна с малко цифри за страната.
Площта на страната е 22 хил. кв. км. населението е сходно на това в България 7,4 млн. души. Може да си представите колко гъсто е населена тази страна заради малката си площ и гъстото население, особено в някой райони, защото половината от нея е пустиня, в която няма или има много малко население. Ето, пред вас картата на страната, където тя се вижда частично, не се вижда южната й част. Ето част на Западния бряг, той е част от географията на Израел, макар че той е в Палестинска територия. Долу виждате в Средиземно може е показана ивицата Газа. На Изток се вижда Мъртво море. Виждате горе – основния източник на вода в Израел – Галилейско море. Наблюдавате Северната част на Израел и виждате колко тясна е тази страна тук. Всъщност южната част на държавата продължава надолу, но не се вижда тук. Идеята на диапозитива е да покаже водоснабдителната система, която е изградена през 60-те години. Тази система все още донася вода от северната част на Израел към южната. Ето цифри от стопанско значение, които обаче едва ли са важни тук. Ако някой от Вас се интересува презентацията ще бъде предоставена на разположение. Ако започнем сега да обсъждаме цифри няма да свършим никога.
Първата компания иноватор в Израел е тази, която разработи, изобрети капковото напояване. То се използва много нашироко сега. Надолу са представени фирми от информационните технологии, например има и фирми като Интел, които не са израелски, но имат голям развоен център там, където се развиват следващите чипове.
Движещите сили, които се отразяват върху околната среда при нас са следните – застрояването, многото голямо количество автомобили, производство на енергия, консумацията на енергия, също така консумацията на енергийните отпадъци на глава от населението и потребителите на води. А проблема, който съществува пред нас, още откакто е създадена страната Израел е недостига на вода. Ето, част от пустинята, която представлява една огромна част от територията на Израел. Ето как наблюдаваме когато има суша през годината, а през последните години това е често явление. Липсата на вода не е проблем само на Израел, то е проблем изобщо на Близкия Изток – регионален.
Ето, Кралство Йордания например, то представлява всъщност 90% пустиня. Израел е представен в два цвята зелено и жълто. Жълтото представлява пустинята, която е около 50% от територията.
Сирия също е суха, особено след като Турция изгради язовири по главните реки и подават вода в по-малки количества към Сирия и Ирак. Същото важи и за Египет. Водата в Египет се подава единствено от река Нил и там също има недостиг. Това са така наречените при нас реки, но това не са реки, каквито Вие познавате. Много от тези реки са всъщност замърсени или пък водата, която едно време е текла през тях сега се изпомпва и се подава в националната водоснабдителна система. Сега има бюджет, има и програма за почистване, възстановяване на реките. Всъщност по закон имаме определено ниво на пречистване в реките, или на определено ниво на пречистване в реките, за да могат те да се съживят и възстановят. Много от реките са замърсени, отпуснат е бюджет сега за пречистването им за да може хората да се наслаждават, да почиват покрай тях и т.н. Като говорим за вода, говорим всъщност за сигурност на водата, за управление на водата, за повторно използване и рециклиране, за обезсоляване и напояване. Но вижте, че тя е свързана също и с енергийния сектор. Взаимната връзка между двата сектора е такава, че електричеството генерира, при нас няма водно електрически централи, но в други страни има. Значи, за да получиш електричество използваш вода, а при обезсоляването се получава обратното. Използваш енергия за да произведеш вода. Та много силна е взаимната връзка между сектора вода и сектора енергетика. В областта на енергетиката там става дума за слънчева енергия, за геотермална водно електрическа енергия за енергия от вятъра, за биогорива, както и за енергийна ефективност. Но ние ще се насочим върху сектора води.
За постиженията в Израел 75 % пише тук, но аз ще кажа, че са от 72 до 85 % от потребените води се рециклират и използват в земеделието на Израел. В този смисъл Израел е номер едно по рециклиране в света.
На второ място е Испания обаче с около 12%. Израел изобретиха капковото напояване, с което се повишават се добивите с около 30%, а се консумира 50% по-малко вода. Резултатът е, че всъщност съотношението между подадената вода и добива е максимално. Израел също построиха най-големите обезсолителни станции и съоръжения, в които се използва принципа на обратната основа и постигнаха най-ниска цена на обезсоляване в света. Чрез обезсоляване в момента Израел създава около 25 % от потребената вода. Основен показател е, консумацията, а потреблението остава като от 60 години насам, независимо, че населението се разраства. Във водния сектор има около 300 компании. Много от тях сега започват. Общо имат 8000 служители, а износът на технологии във водите се увеличава и ние се надяваме да достигнем оборот от около 3 млрд. планът е бил до 2010 г. да стигнем тази цифра на износ, но не бяхме очаквали икономическата криза, която забави развитието, но все пак сме на път да постигнем тази цифра.
Основните елементи на водната общност са да има ясна правна рамка, да има комплексно управление на водите, икономия на водата, въобще обществото да се стреми към икономия на вода и да има необходимите технологии.
Нека обясня какво значи записаното - Израел Ню пек – нови технологии.
През 2006 година правителството на Израел трябваше да вземе едно много важно решение. Може би най-важното след създаването на страната.
Движението беше да даде най-голям приоритет на водния сектор, над всички други сектори. Да осигури специален бюджет, с който да подпомага фирмите работещи в сектора, които се създават и развиват и така да се даде най-висок приоритет на този сектор. Аз бях в комисията която даде тази кандидатура за бюджет, ние искахме повече, но ни дадоха по-малък бюджет. Но така е, искаш повече, те ти дават по-малко. Въпреки това имахме достатъчно голям бюджет, който позволяваше на водния сектор да се разраства, да се рекламира и от тогава реализираме големи успехи. Към същата програма от 2009 година беше присъединен и сектора Възобновима енергия. Водното законодателство на Израел почива върху закона за водите от 1959 година. Основна тема е че водата е собственост на обществеността. Никой не притежава водата, дори тя да е в неговата собственост. Всъщност този закон е основата в дейността по водите на нашето правителство. Нашият орган по водите всъщност е една комисия с представители на 8 министерства, но е под прякото подчинение на министерството на инфраструктурата и е натоварено със задачите да ръководи дейностите в сектора, включително и ценообразуването.
Ето го националния орган по водите, той се занимава да ръководи регламентите, ценообразуването, контрола.
Министерството на околната среда има задачата да предотвратява замърсяването, министерство на здравеопазването се занимава с качеството на водите, виждате между двете има известно припокриване, а това пък е националната водна компания, която се занимава с водоснабдяването от всички източници. Тя подава вода до общинските органи по водите.
Националната компания Мекород не подава вода до крайния потребител, а до общината. Общината вече има задължението да разпредели водата до крайния потребител и да събере отпадъчните води и да ги пречисти и да ги подаде обратно като рециклирани.
Както вече казах през 1964 година е завършена националната водопреносна или водоснабдителна система. Тя започва от Галилейско море и отива на юг. За съжаление, заради продължилите засушавания през последните години изпомпването на вода от Галилейско море беше намалено и това засили водната криза в Израел.
През 2001 г. правителството решава, че ще отдели сектора вода от общините и ще създаде корпорации, които включват няколко общини, за да може приходите от вода да бъдат, да постъпват обратно във водния сектор, а не в общинския бюджет и да се използват за командировки в чужбина и др. Всъщност разделянето на водния сектор от общините беше обосновано от икономически съображения. Целите са били в сектора да не се вземат решения, базирани на други фактори. С други думи целта е да се повиши ефективността на водния сектор. Всъщност тук са посочени още причини , за да се направи това разделение, но в краен резултат цените за крайния потребител, никой не иска да плаща повече за вода и сега върху правителството има натиск, да промени тази система. Общините искат да се върне старата система, за да си получат контрола. Правителството обаче е решило да запази тази система, но да засили контрола върху цените така, че да не може консорциумите или корпорации да си променят цените произволно. Тук са посочени задълженията на Мекород на националната водоснабдителна компания. Едната задача е да издълбава кладенци, да възстановява и рехабилитира стари кладенци, да отстранява замърсяването от водните източници, да третира, да пречиства отпадъчните води и да възстановява, също така да създава вода годна за ползване, обезсоляване на блатъчни води, морски води, както и пречистване на отпадъчни води. И най-важната задача е да контролира националната мрежа с изцяло автоматизирани центрове за управление. Обезсолителните станции не се управляват от Мекород. Повечето от тях, освен последната, която е все още в процес на строеж се управляват по договор от частния сектор. Правителството се е ангажирало да изкупува обезсолената вода, за съответната цена, като цената ще е валидна 25 години. Значи, Мекород получава водата от обезсолителните съоръжения и има задачата да смесва тази обезсолена вода с вода от други източници и да подава на всеки потребител вода с необходимото за него качество. Навсякъде в Израел като отвориш кранчето получаваш годна за пиене вода, фермера получава подходяща вода за напояване, промишлените предприятия също получават вода с добро качество.
Някой от предизвикателствата.
Отново имаме хроничен недостиг на вода. Местните водоносни хоризонти, за които все още не съм говорил са със сложна структура, имаме многобройни, различни видове водни ресурси. Имаме вода от Галилейско море, от кладенци, имаме блатъчна, застояла вода, има и вода от всевъзможни други източници и всички тези води трябва да се смесват за да се получава необходимото качество. И разбира се, може да сме малка страна, но имаме потребители навсякъде, далеч от ресурсите, близо до тях- т.е. необходимо е водите да се управляват. И разбира се, както и във всяка друга страна и ние имаме предизвикателство да си осигуряваме сигурност на водите, защото както във всяка страна, ако някой реши да направи нещо на една страна, най-лесно и най-чувствително е да повреди водите. Но в Израел в геополитически план, нещата са още по-трудни. Пропускам предишния диапозитив, който засягаше връзката между енергетиката и водите, говорихме за нея, но тук виждаме, че ако се изпомпва вода от водоносния хоризонт и той намалее, тогава кладенците, които се намират близко до него започват да черпят засолена вода. При дефицит на водите при водоносния хоризонт от крайморския водоносен хоризонт не може да се черпи вода, защото тя е солена, дори някой в Израел трябваше да бъдат затворени, защото не е възможно да се черпи чиста вода от тях. Няма да чета решенията, които нашето правителство е взело в областта на водите, но виждате че много пъти водите са били обект на работа на правителството. Разбира се, ако някой се интересува от повече информация тази презентация ще ви бъде предоставена.
А сега равновесието между водоснабдяването и потреблението.
Общо годишно по естествен път водите се презареждат със стойност 1170 млрд куб.м. , но това е средна стойност в дългосрочен план. През последните години всъщност тази стойност намалява на 0,72 млрд.куб.м. това е заради сериозното засушаване, а дори тази година зимата в много места нямаше суша, пак имахме около 80% средно валежи от дългосрочните стойности. Последната година, когато е имало прекалено много дъжд в изобилие и когато се е налагало властите да отварят бента в Галилейско море е през 1992 г. потреблението е около 2 млрд.куб.м., текущото в момента е 1,4 на питейни води, а оставащата стойност се допълва с рециклирана вода. Поради увеличаване на населението се очаква към 2015 г. потреблението на питейни дови да нарасне на 1,7 млрд.куб.м. Показвам графиките на валежите и виждате, че има един скок през 1992 г., през 2003 г. имаме малко над средната стойност, но повечето от годините валежите се движат около средната стойност, а дори през последните години имаме понижение. Специалистите смятат, че това се дължи на климатичните промени. Показвам илюстрация на средните валежни суми на части в страната, цялата тази зона надолу, получава около 25 % дъжд годишно в пустинята. Това е водоносния хоризонт по крайбрежието, планинския, а в южната част има един водоносен обем, който обаче не се попълва. Той стои там от милиони години, като един резервоар и от там се тегли много рядко, в малки количества, с цел да не се изчерпи. Виждате, че планинския водоносен хоризонт се споделя от Израел, т палестинските власти и от Западния бряг. Това е един от проблемите, дано да дойде мир и тогава да решаваме, за да дойде мир тогава трябва да решим един от проблемите с водата между Израел, Палестина. Например, ако ние имаме проблем, палестинците имат още по-сериозен проблем с води. Те нямат море както нас, откъдето да вземат вода и да обезсоляват. Но решението на проблемите с водите трябва да бъде регионално, а не само в Израел.
Отново националната водоснабдителна система. Това е потреблението на вода в различни сектори. Виждате с розов цвят е земеделието, този сектор не увеличава потреблението, дори малко намалява, заради развитието си. Тази кръгова схема е важна. Виждате, че около 40% от потреблението е за пиене на водите. Промишлеността получава около 5%, земеделието получава около 58%, но повече от 50% от водата за земеделието е рециклирана. Представяте си, че ако нямахме възможността да рециклираме вода за подаването на земеделието нямаше да имаме никакво земеделие. Говори се за проблем с водите, това не е само проблем на Израел, проблеми с водата имат и в Австралия и в Калифорния и в други страни. Това е регистрация на глобалния проблем с водата. Ето в Галилейско море проблема. Там са определени три маркера, нива, има горна червена линия, ако дойде повече вода над тази червена линия, значи ще се наводни град Тиберий. Но както казах само през 1992 г. е отварян бента за да изтече водата свободно в р. Йордан.
Втората линия е разположена по-ниско от червената линия. Едно време това беше маркера, под който ако се слезе нивото не трябваше да се изпомпва. Заради грижите през последните години направихме една нова черна линия, където вече е задължително да не се изпомпва. Стигне ли се до нея няма никакво изпомпване на вода. Нивото сега е между тази черна и средната червена линия. След което не може да се изпомпва вода.
Аз лично искам да оставя време за въпроси и дискусия. Предлагам да приключа с презентацията, който иска може да я получи. Има доста цифри, но нека сега да преминем към дискусия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИСКРА МИХАЙЛОВА – много ви благодаря.
Действително, всички, които присъстват днес на срещата, и който има интерес чрез комисията могат да получат презентацията, много благодаря за възможността да я получим.
Сега се обръщам към колегите, за въпроси, предложения, коментарий.
Преди да дам думата на г-н Божинов бих искала да дам думата на заместник-министър Василева, която докато слушахме презентацията направи един малък ре марк затова, че предстои заседание на двете правителства и предстои нещо, за което тя ще ви уведоми.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА – благодаря г-жо председател.
Преди всичко благодаря за пространната презентация на г-н Израели. Научихме изключително интересни неща и сме благодарни затова как една държава, която има ограничени ресурси търси най-удачните начини, най-добрите технологии за да извлече максимума от наличното количество вода, с което разполага. Действително предстои заседание на двете правителства на държавите, в момента сме в активни разговори с представителите на правителството на Израел. В предварителна подготовка на подписването на меморандум на двамата министри на околната среда на двете държави, относно сътрудничество в сферата на опазване на околната среда и водите.
Изключително съм впечатлена от начина, по който вие третирате този ресурс. Ние също с огромно внимание и грижа се отнасяме към наличните водни ресурси. Аз имам един малък въпрос, който касае третирането на отпадните води. Вероятно това е част от допълнителната информация, която ще ни предоставите, но ме интересува до къде сте стигнали в тази посока – изграждането на съоръжения за пречистване на отпадните води и поддържането на чистотата на водните басейни.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИСКРА МИХАЙЛОВА – веднага ли ще отговорите или да се зададат още въпроси, ако има такива.
АВРААМ ИЗРАЕЛИ – както кажете вие г-жо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИСКРА МИХАЙЛОВА - г-н Божинов заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ – първо, и аз искам да кажа благодаря.
Второ, впечатляваше вашият общ поглед за проблема вода – живот и мисля, че само този повод ви е дал възможност да стигнете до забележителни, конкретни достижения и комплексно решаване на проблема.
Без тази философия, която вие изповядвате и имате другото би било невъзможно.
Два въпроса
Първият – в следващото десетилетие, виждате ли региони в света, които ще се нуждаят от доставка на питейна вода от други райони на света.
Вторият въпрос – много моля да бъда извинен за него.
Приемете го като безумен въпрос.
Вие посочихте една част на вашата територия, на вашата страна, която е главният източник на питейни води. Моят въпрос е – ако под тези слоеве се окаже нещо много ценно, има ли цена на която бихте тръгвали да поручвате това което е под водните слоеве, без да имате 100% гаранция, че няма да замърсите и лишите от това условие за живот страната си.
Аз се извинявам, въпросът ми наистина е безумен. Може би ще ви обиди, но да чуя как мислите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИСКРА МИХАЙЛОВА – благодаря ви г-н Божинов, поне българите, участници в срещата се досетиха за какво става дума.
Разбрахме въпросът ви.
Колеги, други въпроси.
Заповядайте г-н Пейчев.
Г-Н ПЕЙЧЕВ – искам да благодаря за обстойния анализ и доклад, който беше изнесен и искам да попитам, тъй като бяха дадени интересни данни, колко е средно денонощната водоснабдителна норма и как е определена. Има ли за различните градове и отделните населени места отделна норма на водопотребление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИСКРА МИХАЙЛОВА – благодаря г-н Пейчев. Може би сега трябва да дадем думата на г-н Израели да отговори.
АВРААМ ИЗРАЕЛИ – най-напред за отпадъчните води.
За рециклиране на голям процент отпадъчни води, както при нас се прави израелските предприятия и индустрия ..... повишената ефективност, трябваше да се разработят и нови авангардни технологии за пречистване на отпадъчните води, когато представях тези технологии споменах някой. Главната цел при нас обаче е да се определи правилното качество с минимална енергия и с минимален отпечатък върху територията. За тази цел в Израел се разработват много добри технологии и разбира се компаниите желаят да споделят своите технологии с България. Всъщност някои компании знаеха, че аз ще идвам и ме помолиха да им търся партньори, за да могат да инициират създаването на нови технологични дейности в България. Аз всъщност се надявам, че когато си тръгна за Израел ще имам какво да дам на тези компании, ще имам лица за контакти, с които да започнат да развиват тази дейност в България.
А за Вашият въпрос – когато сондирате в търсене на нефт или злато или каквото и да е, и ако има водоносен хоризонт отгоре трябва да се внимава и министерството на околната среда в Израел се отнася много щекотливо към тези въпроси. Както навсякъде обаче, тук ще има конфликт между този, който иска да сондира и да повиши печалбата си и околната среда. Имаме добър пример за това, макар да не сме сондирали през водоносен хоризонт в страни от Израел в морето се откри и голям залеж на газ. Та дори и там на 30 км. от брега ни, министерството на околната среда настоява за вземане на природозащитни мерки, за да не се замърсява морето чрез сондирането, но понякога фирмите са по-мощни от министерството на околната среда. Та за нефта, тъй като той е целия в Саудитска Арабия ние едва ли ще можем да намерим такива залежи под нашите хоризонти. Та проблемът е само теоретичен всъщност.
На въпросът за преноса на вода между районите.
През 2000 г., в началото Израел реши, трябва да ви кажа, да купи вода от Турция. Даже имахме споразумение, че ще плащаме по 15 цента на кубически метър и че водата ще я возим до Израел в танкери. Така цената в Израел щеше да бъде около 1 долар, заради транспорта. В същото време започна тръжната процедура за първия голям завод за обезсоляване. Отговорните, овластените лица с изненада откриха, че там цената ще бъде на половината на онова, което ще трябва да плащаме за водата от Турция. В миналото обезсоляването е струвало около 1 долар на кубичен метър, но сега с по-добри технически решения се постига по-ниска цена, като компанията продължава да печели дори и при тази по-ниска цена. Та си мисля, ако една страна има възможност да купува вода от другаде или да си обезсолява, може би ще предприеме обезсоляването.
ИФАТ ИНБАР – разбира се, аз ще добавя, че правителството на Израел постоянно търси нови източници на вода. Имаше дори преговори с България. Сега обаче от икономическа гледна точка обезсоляването е най-изгодно за Израел.
ПЕЙЧЕВ – и да допълня още въпроса си – при оразмеряване на вашата водоснабдителна мрежа, допускат ли се загуби и в какъв процент?
АВРААМ ИЗРАЕЛИ – в Израел загубите на вода са минимални. Днес чух, че в София загубата е над 50% на вода. Средното в Израел е около 12%. Много добри технологии има за справяне и свеждане до минимум на загубите на води и на течовете, като тези две неща са различни. И средната загуба е наистина ниска, но когато една община иска да й се подаде вода трябва да си знае и загубите. Ако имат нужда те могат да купят повече вода, но водата за земеделие е с квоти. Всеки фермер, ако изобщо има право на прясна вода, получава, каквото му е по квота и има квота за рециклирана вода. Няма начин да получи повече. Затова се налага много внимателно да се изчислява и да се определя колко вода ще се дава на акра или на декар. Водата за битово потребление се регулира според цената. Всеки има базисна квота – всеки гражданин. Ако надвиши тази квота, вече цената става двойна. През последните няколко години благодарение на реклами по телевизията и благодарение на безплатно предоставени от властите на Израел устройство за намаляване на потребяваната вода имахме на 15-20 % на консумацията. Потреблението на човек е около 150 л. дневно за битови нужди. Може и повече но ще бъде на много голяма цена.
ПЕЙЧЕВ – квотата, която Вие определихте за цялата страна на една цена ли е, говоря за питейни нужди?
АВРААМ ИЗРАЕЛИ – цената е една. Частните компании обаче опитват да вдигнат цената, но министерството на промишлеността и търговията се опитва да наложи таван, защото има хора, които живеят в пустинята. Много е скъпо до там да се откара вода, те се субсидират, иначе трябва да плащат много по-скъпо.
ПЕЙЧЕВ – сериозна социална политика.
АВРААМ ИЗРАЕЛИ – имахме, сега няма.
ПРОФ. КАЛИНКОВ – аз имам няколко въпроса.
Единият е по-общ и няколко технически.
Първо благодаря за презентацията. Надявам се, че тя ще бъде не само интересно, но и полезна на всички нас.
Моят първи въпрос е – от Вашата презентация аз лично останах с впечатлението, че в условията на държавата Израел, т.е. в условията на недостиг на вода политиката на вашата държава е в засилване ролята на държавата в управлението на водния сектор и така да се каже, по-малко доверие по отношение на общините в управлението на водния сектор. Така ли следва да се разбира. При нас съществува също този проблем, и се дискутира този въпрос – до колко държавата да следва, да се намесва в управлението на водите, до къде и дали това да не се предостави изцяло на общините. Ако може малко коментар по този въпрос.
Другите ми въпроси са:
В началото на вашата презентация имаше една цифра – 250 л. на жител вода, какво точно се разбира, какво се включва в нея.
АВРААМ ИЗРАЕЛИ – това е изобщо вода потребление включително битова и друга.
ПРОФ. КАЛИНКОВ – да, благодаря.
В края на презентацията имаше друга цифра – 2 млрд.потребление на вода. Ако ние я отнесем към броя на населението на Израел се получава около 740 л. на денонощие. Това какво представлява.
АВРААМ ИЗРАЕЛИ – аз имах предвид само битово потребление, а не това за земеделие. Само прясна вода, а не рециклирана. Знаци 500 млн.л. рециклирана вода, която не пием влиза в двата милиарда и земеделската вода.
ПРОФ. КАЛИНКОВ – и последният ми въпрос: - какво правите със солта, когато обезсолявате вода?
АВРААМ ИЗРАЕЛИ – два вида обезсоляване имаме. За морската вода, при нея изхвърляме саламурата обратно в морето. При обезсоляването на застояли води от вътрешността, там имаме проблем с тази саламура, няма какво да я правим. Някои предприятия, по-малки, които обезсоляват в момента внедряват нови технологии с ускорено изпаряване като целта е да се постигне от 8 до 10 кратно ускоряване и отделяне на водата от тази саламура. По този начин може да се отдели повече вода от саламурата и солта, която остава да се изхвърли на сметището.
На първият въпрос – тенденцията не е правителството все повече да управлява водния сектор, в другата посока е тенденцията. Например обезсоляването се извършва от частния сектор. А изграждането, направата на тези корпорации за водоснабдяване стремежът беше да се осигури частния сектор, той да се занимава. Но зад това всичко стои правителството за да се поддържа качество и количество на водата. При нас като става дума за вода става дума за 5 или 6 министерства.
БОЙКО ВЕЛИКОВ – аз искам да поздравя г-н Израели за интересната беседа и най-вече за добрия избор на преводач, тъй като човекът си разбира от терминологията.
Моят кратък въпрос е свързан с тази Национална мрежа за автоматични контролни центрове по водите. Тези центрове какво контролират накратко?
АВРААМ ИЗРАЕЛИ – дебита на водата, контролират нейното количество и като качество. При промяна на качеството има сензори, които реагират, дават предупреждение и общината получава сигнал за това и се вземат нужните мерки. Предупреждава се населението да си преваряват водата при поява на бактерии, също става автоматично хлориране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИСКРА МИХАЙЛОВА – аз знам, че ще има още много въпроси, но на нас ни предстои да обсъждаме още една тема в нашето заседание.
Много благодаря г-н Израели за подробната информация, за готовността ви да отговорите на поставените въпроси.
Надявам се, че ще си тръгнете от България с пълно тесте от визитни картички на хора, които искат да работят, да се срещнат, да обменят опит с израелски компании, представители на бизнеса и се надявам, че бъдещото споразумение в областта на околната среда и управление на водите между двете правителства ще спомогне за това да има по-често обмен на информация и да имаме възможност да ползваме изключително напредналите технологии, които се използват в Израел и във водния сектор в България.
Втората тема на нашата среща днес е свързана с водите, така, че ако вие имате желание да чуете какво се случва с водната стратегия в България и как напредваме в поредицата от мерки за подготовка на следващия планов период в ЕС във водния сектор сте добре дошли.
Колеги, преминаваме към втората точка от нашия дневен ред и давам думата на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството г-н Прегьов за напредъка по подготовката на водната стратегия, мастер плановете, които коментирахме. Каня ви за едно по-детайлно продължение на разговора, който започнахме в тази комисия в края на месец декември миналата година.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ПРЕГЬОВ – благодаря г-жо председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми колеги, гости!
Преди да кажа няколко думи, защото тези въпроси, които са поставени общо взето няма да отнемат твърде много време. Аз не мога да споделя задоволството си от това което чухме и видяхме като изложение от представителите на Държавата Израел, как те са намерили начин да управляват тяхната инфраструктура. Задоволството ми се поражда от това, как те следвайки определени принципи и следвайки формалната логика в различните части от света може да се стигне до различни резултати, независимо един от друг.
По отношение на нашата тема – първият въпрос е свързан с Национална водна стратегия.
Аз искам да отбележа, че Националната водна стратегия се разработва в министерство на околната среда и водите, предполагам, че колежката ще засегне тази тема. В тази връзка искам да ви кажа, че МРРБ има за задача да разработи отраслова стратегия, която се отнася до управление на техническата инфраструктура, която има за цел да транспортира водите от водоизточниците до крайния потребител. Тази стратегия е в ход. Част от тук присъстващите са запознати с една концепция, която ние сме разработили, която сме коментирали с колегите от МОСВ и тази концепция ще бъде базата, която съвместна група заедно с помощта на екип от Световната банка ще бъде развита като стратегия за управление на техническата инфраструктура във ВиК сектора.
Искам да ви информирам още – това е по втория въпрос, за развитие на процедурата, възлагане и разработване на регионални генерални планове, както вече не веднъж сме споменавали този проект се финансира от заем сключен със Световната банка. Тези регионални генерални планове не веднъж сме отбелязвали, че ще се разработват в пълно съответствие с изискванията на закона. Подготовката за тяхното възлагане е завършена и в момента се изпълняват процедурите. Със задоволство искам да отбележа, че интерес към тези процедури проявиха много компании. Средно по около 25 компании участваха във всеки един от лотовете, като текущото състояние е следното: Лот 1 за Източен регион, който обхваща обособените територии на 8 оператора. Там е готова оценката и е направено класиране на техническите оферти. В момента Световната банка съгласува техническия доклад на комисията, която извърши оценката. Надяваме се, че скоро ще получим потвърждение от банката и ще пристъпим към отваряне на финансовите предложения, което ни кара да мислим, че в срок приблизително около 2 седмици ние най-вероятно ще имаме определен първия изпълнител на тази група регионални генерални планове. Останалите лотове се движат с приблизително месец, месец и половина дистанция, така, както бяха отворени процедурите. За Централния регион в момента се извършва оценка на техническите оферти и се надяваме, че до 15 дни класирането по техническите оферти ще бъде направено, след което отново, както добре знаете ще трябва да получим потвърждение от банката и съответно ще пристъпим към оценка и на финансовите предложения. Остава Западния регион – за него е подготвен списъкът с 6 кандидати. Този списък също се съгласува от Световната банка, след което ще се изпратят покани до 6-те участника за предоставяне на оферти и се надяваме, че това нещо ще се случи до началото на юли. Т.е. подготовката на регионалните генерални планове върви в график, дори бих казал, че има леко изпреварване на графика, но все пак нещата се развиват така, както са планирани и тези регионални генерални планове ще бъдат готови и ще послужат за планирането на следващия програмен период. Особено след като става дума за програмиране на средства по програмата Околна среда и води. Мисля, че това е, което мога да ви кажа към момента. Ако имате въпроси готов съм да отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИСКРА МИХАЙЛОВА - благодаря ви г-н заместник-министър.
Вие г-жо Василева, искате ли да допълните нещо във връзка с програмирането?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА – благодаря ви г-жо председател.
Разбира се в допълнение на казаното от г-н Прегьов, както знаете двете министерства работят в тясно сътрудничество, имайки предвид важните ни ангажименти в сектора „води” изискуеми по силата на европейското законодателство и по силата и ангажиментите ни максимално ефективно да усвояваме отпуснатите европейски средства по линия Оперативна програма „Околна среда”. Ние подкрепяме усилията на министерство на регионалното развитие и благоустройството да ускори реформата във водния сектор и да подпомогне разработването на мастер плановете, тъй като знаете че предстои програмирането на следващия програмен период и това ще бъде задължително условие за отпускането на средства за следващия програмен период и в този смисъл благодаря за усилията на колегите и за това, че бяха стартирани тръжните процедури. Надяваме се действително бързо да приключи изготвянето на тези стратегически документи, които ще ни дадат общата картина и ще заложат приоритетите за следващия програмен период.реформата във водния сектор е труден процес, но той също е в ход. Министерството на регионалното развитие и благоустройството разработи и пътна карта и обособи звено, което стана и конкретен бенефициент по ОП „Околна среда”. Ще бъдат заделени средства от оперативната програма за да подпомогнем звеното в усилията да бъдат приложени промените в закона за водите, така, че да имаме готовност да посрещнем предизвикателствата на следващия програмен период, с готови качествени проекти, с така нареченият „пайд лайн”, липсата на който забави, знаете стартирането на ОП „Околна среда” в първия програмен период.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИСКРА МИХАЙЛОВА – благодаря ви г-жо Василева.
За нашите гости в резюме, какво коментираме.
Когато България стана член на Европейския съюз и имахме възможност да получим подкрепа чрез структурните и Кохезионния фонд на ЕС за инфраструктурата в околната среда нашите проучвания и предварителните разчети показаха че инфраструктурата във водния сектор се нуждае от около 7 млрд.евро инвестиции. Това е непосилна сума за българския бюджет и ние до голяма степен разчитаме на средствата от Кохезионния фонд на ЕС, които се усвояват чрез оперативни програми и в планови периоди. Но отпускането на такива средства предполага покриване на конкретни изисквания, които се поставят пред българското правителство и които не са нищо изключително, но засягат реформа в управление на сектора, много ясно определяне на целите и мерките, с които те ще бъдат постигнати в определен период от време, за което става дума в тези генерални планове. Изработване на една цялостна стратегия за развитие на водния сектор и разбира се, предполага едно много добро сътрудничество между държавните институции, които отговарят и имат определени функции в управлението на водите и гарантирането на достъп до питейна вода и вода в земеделието и в индустрията. Тук при нас днес са представители на двете основни министерства, които имат отношение към водния сектор – това е министерството на околната среда и водите, което управлява и съответната Оперативна програма от ЕС и министерството на регионалното развитие и благоустройството, което е натоварено с отговорната задача да управлява инфраструктурата – една част от нея. Министерството винаги отбелязва това, че отговаря само за една част от инфраструктурата.
Както вие казахте г-н Израели, когато става дума за води и околна среда участват всички министерства. Аз почти не мога да си представя някое министерство в България, което да няма отношение. Примерно 6 са тези, които са пряко ангажирани, така че координацията е едно сериозно предизвикателство и ние в комисията се опитваме да сме в течение и да изслушваме максимално често и в някакъв ритъм информация от тези институции, за това как върви изпълнението на задачите, които има страната ни.
Това беше за гостите.
Моля колегите да ме извинят, но и да напомня предходния ни разговор.
Имате ли въпроси колеги, към господата заместник-министри.
Заповядайте г-н Пейчев.
ПЕЙЧЕВ – благодаря г-жо председател.
Въпросът ми е към г-н Прегьов – тъй като МРРБ отговаря за политиката и управлението на ВиК сектора до населените места и думата е „от”. Съгласно водната стратегия предстои язовири в едно министерство, в друго министерство, които са различни функции, за енергодобив, водоснабдяване, да преминат под една обща команда на така наречено Търговско дружество „Язовири и каскади” в министерството на икономиката. Въпросът ми е от където вероятно ще има съответния измервателен уред – водомер до населеното място ще го контролира и ще отговаря МРРБ. Ще създаде ли МРРБ търговско дружество и как то ще се грижи за този участък от системата. Въпросът е извън мастер плановете, но това касае и самите тях?
ГЕОРГИ ПРЕГЬОВ – г-н Пейчев, задавате много интересен въпрос, най-малкото с оглед на това, което видяхме току що. Мисля, че повод за този въпрос ви дава и моето изказване, как следвайки принципи и логика, можем да стигнем до еднолични резултати. Няма да скрия, обсъжда се такава идея. Както казах тази идея ще бъде преценена много внимателно и в рамките на подготовката на стратегията за управление на ВиК структурата, но едно е ясно, че тази част от техническата инфраструктура, т.е. довеждащите системи, включително пречиствателни станции за питейни води ще трябва да бъдат управлявани от държавата. Те са собственост на държавата и трябва да бъдат управлявани от държавата. Как точно ще стане това, да, има и такъв вариант. Може би, ако се докаже целесъобразност и ефективност, може да се стигне до образуването на някаква структура, държавна, която да управлява тази инфраструктура, която е държавна собственост.
ПЕЙЧЕВ – само да допълня нещо. Това значи, че по пътя на водата от-до ще създадем три търговски дружества. Има такъв вариант.
ГЕОРГИ ПРЕГЬОВ – може и така да се каже.
ПЕЙЧЕВ – благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИСКРА МИХАЙЛОВА – 6 министерства и 3 търговски дружества ще ни дойде много.
Да попитам господата народни представители, дали някой има въпроси в момента.
Заповядайте.
РУМЕН АРСОВ – българска асоциация по водите.
С благодарност към заместник-министрите Прегьов и Василева за поднесената информация.
Всички знаем, че има разработена стратегия за водния ресурс, управлението му и току-що г-н Прегьов съобщи за концепцията, която също е разработвана в няколко варианта. Въпросът ми е как във времето се очертава съгласуването на двете концепция и стратегия защото те трябва да имат обща база и кога се очертава възлагането и сроковете за самата стратегия за реорганизация на водния сектор?
ГЕОРГИ ПРЕГЬОВ – всъщност във времето те вече са разположени непосредствено, тъй като тази концепция се обсъжда в контекста на цялостната водна стратегия, която е в процес на разработване. Т.е. съвместно с министерството на околната среда и водите сме разглеждали елементите на тази концепция, която се взема предвид и при разработването на стратегията за управление на водите. По отношение на това, кога ще се възложи и кога ще започне изработването на самата стратегия въз основа на тази концепция. Отговорът на този въпрос е – веднага щом стане възможно възлагането на дейности по техническа помощ на международните финансови институции, в това число Световната банка. Накратко това е.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА – аз ще потвърдя думите на г-н Прегьов, че съвместно се работи между двете министерства и не само, въвлечени са и министерството на икономиката и енергетиката, министерството на земеделието и храните, министерство на вътрешните работи, министерство на финансите в тези разговори, които се водят по отношение на оформянето на стратегията за водния сектор и съответно под секторните стратегии, една от които е за развитието на ВиК сектора. Имахме поредица от срещи с международните финансови институции с участието на ЕК, Световната банка за възстановяване и развитие и ЕИБ. Имаме първоначален преглед на документацията и желанието да продължим до усъвършенстваме с подкрепата на тези институции концепцията и стратегията, така, че да можем да я поднесем на всички заинтересовани страни за широко обсъждане. Може би септември месец, за да имаме достатъчно време да обмислим всички аспекти, всички теми, които касаят тази широко обхватна тематика. Както и г-н Прегьов спомена имаме възможност да ползваме средства от техническата помощ, за да се ползваме с компетенциите на международните финансови институции, които да ни подкрепят в усилията да намерим най-доброто и устойчиво решение за развитието на сектора.
ПЕЙЧЕВ – още един въпрос
Въпросът ми е за цената на водата, как министерството вижда този въпрос. За гостите от Израел – имаме регулаторен орган, който определя цената и допустимите рамки в които да се движи тази цена. Какво мисли министерството за единна цена на водата в цялата страна.
Вторият ми въпрос – тъй като по стратегията до момента, коментариите които са – ще се създаде търговско дружество като част от язовирите, които са собственост на МРРБ ще отидат в това търговско дружество.
Позицията на МРРБ по този въпрос.
ГЕОРГИ ПРЕГЬОВ – г-н Пейчев, вие ми задавате въпроси на които няма как да ви отговоря категорично. Просто, защото това са въпроси, които се коментират в момента. Те се обсъждат и ще бъдат анализирани в процеса на подготовката в окончателния вариант на Стратегията за водите. Що се отнася до единна цена на водата трябва да ви отговоря с контра въпрос. Какво разбирате под единна цена? За крайния потребител или единна цена на водата, която ще купуват операторите на общинската ВиК мрежа от държавния оператор.
ПЕЙЧЕВ – конкретизирам се. За крайния потребител.
ГЕОРГИ ПРЕГЬОВ – за крайния потребител аз не мисля, че може да има такова нещо, практически поне консултациите, които се правят в тази посока показват че това няма как да се случи най-вероятно, но пак повтарям всички тези варианти ще бъдат анализирани, ще бъдат разработени модели и те ще бъдат тествани. И чак тогава с достатъчна доза сигурност да кажем кой е най-подходящ, най-изгоден икономически и т.н., но едно много важно нещо. Сигурно отбелязахте и в презентацията на колегите от Израел, че икономическите принципи при определянето на цената на тази услуга, защото аз много се надявам да правим разлика, водата няма цена, цена има услугата. Т.е. формирането на цената на тази услуга, трябва да почива единствено на здрава икономическа логика. В противен случай имаме проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИСКРА МИХАЙЛОВА – ако позволите колеги, аз ще използвам правото си да задам един въпрос, който е малко по-общ и е адресиран към г-н Прегьов и към г-жа Василева.
Вчера ЕС в лицето на ЕК представи бюджетната рамка за периода2014-2020 г. според официалния документ, комюникето, който публикува ЕК в следващите 12 до 18 месеца този бюджет ще бъде обект на обсъждане и след най-късно 18 месеца заедно с всички програми към него той ще даде финансовата рамка за следващия планов период на ЕС за периода 2014 - 2020 г. паралелно от страните-членки се очаква да са стартирали вече процеса на програмиране на следващия планов период. Според изказванията на министъра на европейските въпроси България вече е започнала процеса на програмирането.
Г-н Прегьов, вие ни дадохте информация за това, как текат процедурите по избори на изпълнители на съответните мастер планове. Ние тук сме наясно, че следващия планов период не може да бъде подготвен и не може да се говори за ....... проекти, ако ние нямаме готови регионални генерални планове. Как виждате във времето на тези, както и да ги броим все са18 месеца, които вече са определени от ЕК. Кога ние ще имаме нужната база, на която да стъпи подготовката на една програма Околна среда в частта и воден сектор за следващия планов период.
Благодаря.
ГЕОРГИ ПРЕГЬОВ – г-жо председател, аз се страхувам, че ще отговоря много лесно и бързо на този въпрос.
МРРБ все пак не програмира средствата. Съжалявам. Плановете да, ние финансираме подготовката на регионалните генерални планове. Какво ще покажат самите планове все още не знаем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИСКРА МИХАЙЛОВА – аз бях много подробна, сега по простичко
Кога ще бъдат готови?
Разбрахме, де до една седмица ще бъде избран изпълнител по единия. След един месец ще бъдат избрани изпълнители по другите планове. Кога ще бъдат готови.
ГЕОРГИ ПРЕГЬОВ – в началото на 2013 г.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА – г-жо председател, процеса на програмиране вече започна. Ние работим в съвместната работна група за финализирането на стратегическия документ, който ще бъде база на националната позиция, а именно Националната програма за развитие и разбира се ние сме заложили като изключително приоритетна област отново секторът води в частта околна среда. Имаме идеи за залагането на още няколко приоритети, които касаят промяната на климата и съответно мерки, свързани с енергийната ефективност, с промяната на горивните бази, използването на алтернативни енергийни източници. Имаме волята и желанието отново да продължим с усилията да подкрепяме опазването на биоразнообразието. Що се отнася до сектора води ние ще разчитаме на анализите, които са направени на база събраните данни до този момент и ще настояваме за заделянето на достатъчно средства за следващия програмен период, които да ни осигурят постигането на съответствието с екологичното законодателство. Т.е. ще разчитаме на събраните данни и анализи на регулярните доклади, на европейската комисия, знаете предстои такова в края на месеца. Актуализираните данни, на броят на жителите на населените места и обема на необходимите инвестиционни средства за идентифицираните приоритетни агломерации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИСКРА МИХАЙЛОВА – благодаря ви.
БОЙКО ВЕЛИКОВ – бих искал да благодаря от името на Българската асоциация по водите, за това, че ние сме поканени тук. Вярно е, че аз дойдох от интерес към стратегията, тъй като и двете стратегии за сега се обсъждат в един по-тесен кръг, вероятно така е правилно, но все пак ВАВ е най-голямата неправителствена асоциация в сектора. Тази асоциация е член на Европейската асоциация на водните оператори, член на Стратегическия съвет на международната водна асоциация и на много други специализирани организации, някои които имат сериозно лоби в Брюксел. Т.е. ние можем да бъдем полезни за страната, но за тази цел си мисля, че вашият пример би могъл да бъде последван от колегите от двете министерства, тъй като ако те имат намерение да направят някакво обсъждане най-напред вътре, а след това постепенно да разширят е добре, и мисля, че на следващия етап ще бъдем поканени като най-голямата неправителствена организация в сектора, но ако септември ще се представя веднага на широката общественост, то мисля, че ще попречи, ние като специалисти да си кажем мнението, все пак се занимаваме ние тримата повече от 35 години с водните проблеми, да оставим другите членове. Моята препоръка е малко по-широко да се направи обсъждането, преди представяне на широката общественост, а не да се търсят само отделни експерти. Да се потърсят и неправителствените организации, за което един добър тон се дава в нашия парламент, така е било винаги и полезния опит на израелските колеги може да бъде много по-добре обхванат, като се използват и нашите експерти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИСКРА МИХАЙЛОВА – благодаря на колегите.
Благодаря и на нашите гости.
Още веднъж ще моля да предадете нашите благодарности на посланика на Държавата Израел в България за съдействието, което той ни оказа за организирането на тази среща.
Благодаря Ви.
Закривам заседанието.



Забележка: Материалът съдържа 59 859 знаци.






СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Искра Михайлова