Обсъждане на становища и предложения по Законопроект за управление на отпадъците, № 102-01-50, внесен от МС на 11.07.2011г. (съвместно обсъждане с МОСВ, Националното сдружение на общините и представители на браншовите организации).

---

Списък на присъстващите народни представители се прилага. Присъстваха и: от Министерство на околната среда и водите: Евдокия Манева – заместник-министър, Стефан Стефанов – директор на дирекция „Управление на отпадъците”, Теодора Желева – началник отдел „Управление на битови и строителни отпадъци”, Оля Матова – началник отдел „Управление на производствени и опасни отпадъци и Никола Дойчинов; от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма: Гергана Царева – директор на дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол” и „Виргиния Александрова – началник на сектор в дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол”; от Националното сдружение на общините в Република България: Мария Куманова – ръководител екип „Представителство и политика” и Десислава Стойкова – юрисконсулт; от политическа партия „Зелените” – Костадин Деянов; Политими Паунова – изпълнителен директор на БАМИ и Любов Панайотова – член на Управителния съвет на БАМИ; Владимир Дачев – председател на Управителния съвет на Асоциацията по гуми, Иван Михов – изпълнителен директор на РЕПАК, Диян Димов – изпълнителен директор на БУЛЕКОПАК, инж, Младен Младенов – председател на ББК „Феникс Ресурс” и Васил Яначков – председател на Федерация „Металици” към КНСБ; представители на „Гражданска инициатива на търговците на отпадъци от черни и цветни метали и тяхното рециклиране, на „Гражданска инициатива за отворено управление на отпадъците, на „ЕКО ГУМИ” АД, на КРИБ и на Браншовата организация по машиностроене.
* * *
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Добър ден, колеги, членове на Комисията по околната среда и водите! Добър ден на всички наши гости! Смятам да не губим време, много хора сме, имаме присъствие – кворум на членове на Комисията по околната среда и водите и допълнително колеги ще се присъединят към нас. На нашето заседание днес имаме само една точка – Обсъждане на становища и предложения по Законопроекта за управление на отпадъците, внесен от Министерски съвет на 11 юли 2011 г.



ПО ТОЧКА ПЪРВА:
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: За да въведа всички в темата без да губим много време, да ви припомня, че преди лятната ваканция на парламента ние имахме няколко срещи, на които присъстваха и някои от гостите на днешното заседание, на които обсъждахме Законопроекта за нов Закон за управление на отпадъците, внесен от Министерски съвет. На последното заседание на комисията преди края на сесията, преди лятната ваканция беше отложено разглеждането на законопроекта на първо четене поради общо признатата необходимост за продължаване на консултациите и оформяне на конкретни предложения, не само на възражения или съображения по внесения законопроект, а оформяне на конкретни предложения. Затова още в края на месец юли преди ваканцията ние обявихме на сайта на Народното събрание тези две дати: 8 и 15 септември като дати за заседания на комисията, на които ние ще изслушаме конкретни становища и предложения по законопроекта от всички заинтересувани лица.
За съжаление трябва да кажа, че ние получихме най-новите становища по законопроекта вчера основно и днес – някои от тях. Ето защо всички членове на Комисията по околната среда и водите получава днес папка с нови становища. Моля за извинение, ние просто не разполагахме с тези становища тогава, когато раздавахме материалите за заседанието на комисията.
Това, което обаче е радващо, е, че ние вече натрупахме много становища. Аз ще ви запозная с тях и ще ви припомня какви са те, но преди това искам да ви съобщя, че днес в нашето заседание ще участват от Министерство на околната среда и водите: заместник-министър Евдокия Манева, господин Стефан Стефанов – директор на дирекция „Управление на отпадъците”, госпожа Теодора Желева – началник отдел „Управление на битови и строителни отпадъци”, госпожа Оля Матова – началник отдел „Управление на производствени и опасни отпадъци” и господин Никола Дойчинов. От Министерство на икономиката, енергетиката и туризма: госпожа Гергана Царева – директор на дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол” и госпожа Виргиния Александрова – началник на сектор в дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол”. От Националното сдружение на общините с нас са: госпожа Мария Куманова – ръководител екип „Представителство и политика” и госпожа Десислава Стойкова – юрисконсулт. Също така в нашето заседание ще вземат участие представители на Българска стопанска камара: господин Бранков и господин Желязков, представители на Българската асоциация по рециклиране: посочени са ми пет имена начело с името на госпожа Костова – председател на Управителния съвет на Асоциацията, изпълнителни директори.
Присъстват и представители на „Гражданска инициатива на търговците на отпадъци от черни и цветни метали и тяхното рециклиране. Няма да чета всички имена; те са единадесет. Ще помоля дамите и господата когато взимат отношение, да се представят за стенографския протокол. Представители на други организации, които са членове или партньори на Българска стопанска камара, са: госпожа Политими Паунова – изпълнителен директор на БАН и Любов Панайотова – член на Управителния съвет на БАМИ; г-н Владимир Дачев – председател на Управителния съвет на Асоциацията по гуми, господин Иван Михов – изпълнителен директор на РЕПАК, Диян Димов – изпълнителен директор на БУЛЕКОПАК, инж, Младен Младенов – председател на ББК „Феникс Ресурс”, господин Васил Яначков – председател на Федерация „Металици” към КНСБ. Освен това има представител на политическа партия „Зелените”, представител на „Гражданска инициатива за отворено управление на отпадъците, представител на „ЕКО ГУМИ” АД, представител на КРИБ и представител на Браншовата организация по машиностроене. За тези дами и господа имам информация. Ако съм пропуснала някой, моля за извинение.
Радостно за периода от предишните ни срещи досега е, че вече се оформят конкретни предложения - народните представители могат да ги видят, включително и едно обобщено предложение по текстовете на законопроекта, което също се получи днес - съжалявам, че никой не го е виждал досега, също и представителите на Министерство на околната среда и водите. Не сте го виждали, господин Стефанов, нали, сега го виждате?
СТЕФАН СТЕФАНОВ: Да.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Съжалявам, но и ние го получихме по време на заседанието. Където има конкретни предложения, обединени предложения на шестте организации: Българска стопанска камара, Българска асоциация на металургичната индустрия, Българска асоциация по рециклиране, „Гражданска инициатива на търговците с отпадъци от черни и цветни метали”, ББК „ФЕНИКС РЕСУРС” и СФ „Металици” към КНСБ. Така че това е един обобщен материал, който предполагам, че включва изпратените преди това становища от тези организации.
Искам да информирам, че ще предоставим на Министерство на околната среда и водите ако те не са получили всички тези становища, да ви информирам, че освен становища от тези организации и Националното сдружение на общините, имаме нови становища, изпратени от Института на дипломираните експерт-счетоводители в България и предложение от Политическа партия „Зелените”, както и становище от Асоциацията на производителите, вносителите, търговците и вулканизаторите на гуми. Мисля, че с това изчерпах, но ако съм пропуснала някое от представените становища, ще напомните, взимайки отношение.
За да бъде по-ефективна нашата работа, аз апелирам към всички: вече няколко пъти се слушахме. Нека да конкретизираме предложенията си, да бъдем максимално конструктивни, тъй като от предишните ни срещи ние всички, включително и представителите на гражданските организации, на стопанския сектор, на синдикатите имахме единомислие, че безспорно ние имаме нужда от модерен Закон за управление на отпадъците, който да отразява в България общото европейско законодателство и който да регулира съвременно и модерно взаимоотношенията на всички, което участват в процесите на управлението на отпадъците. Обединихме се, че всички ние, седящи в тази зала и много други хора, които са ни изпратили материали тук, считаме, че отпадъците могат да бъдат ефективно използван ресурс в икономиката на страната и да престанат да са тежест и бреме на местните власти и държавните институции. Обединихме се около това, че сме в състояние да допринесем с експертиза, позиции и конструктивизъм за това, ние да постигнем един наистина съвременен текст на Закон за управление на отпадъците. Това бяха позитивните послания от всички наши срещи.
Заедно с тях имаше и много възражения, които, надявам се, вече са придобили формата на конкретни предложения по текстове. Това са и предложенията основно и на Българската стопанска камара и този обобщен текст, който виждаме сега пред нас.
Аз ви моля взимайки отношение по законопроекта, всички да изкажат своите предложения, но да вървим в посока действително към следващата ни среща да предоставим тези предложения в максимално разумен и ясен вид и на Министерство на околната среда и водите и да видим кои от тези предложения биха били приемливи за бъдещо подобрение на текстовете на внесения законопроект. Надявам се, че в края на днешната дискусия ние наистина ще сме предложили вече всички тези текстове, ще можем да ги предоставим на министерството и за следващата ни среща министерството ще бъде в състояние ако трябва и с наша подкрепа, на експертите на комисията, но министерството ще бъде в състояние да ни отговори кои от предложенията са приемливи, кои – не и в какъв режим продължаваме да работим, тъй като – напомням и на господа народните представители, че ние всъщност още не сме разгледали законопроекта на заседание на комисията на първо четене. Ние още провеждаме консултации. Така че ние не можем да организираме, ние, като комисия, работна група за събиране на текстове.
С това дълго въведение, с което, надявам се, не пропуснах нищо от картината по дебатите по законопроекта, давам думата на тези, които биха искали да вземат отношение днес, като моля да бъдем стегнати в изказванията, за да не губим излишно време.
Заповядайте, господин Бранков!
ГЕОРГИ БРАНКОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева, уважаеми колеги, Българска стопанска камара в предходния летен месец заедно с колеги от останалите браншови структури, които имат пряко засягане на интересите, свързани с прилагането на един нов Законопроект за управление на отпадъците, сме представили пред вас едни предложения. Аз ще спомена само организациите, които са застанали зад тези предложения. Това са: Българската асоциация по рециклиране, Българската асоциация по металургична индустрия, Браншова камара „Феникс Ресурс”, Синдикалната федерация „Металици”. Току що господин Васил Яначков също сподели, че ръководството на КНСБ застава изцяло зад предложенията, които са представени пред вас, а също и Гражданската инициатива на търговците с отпадъци от черни и цветни метали (дали сме предложения, които искам да обясня предварително, което личи и от текста за тези от вас, които са имали възможност да се запознаят) и касаят практически само един аспект или основно един аспект от управление на отпадъците. Става дума преди всичко за отпадъците от черни и цветни метали.
В тази връзка потвърждавам отново за внесеното от Българска стопанска камара самостоятелно становище по общите принципи на законопроекта от преди един месец, от 19 юли, оставаме на тези позиции. Радваме се, между другото, че защитените в това становище принципни позиции намират вече и по-широка подкрепа. Така че ми позволете няколко принципи общи бележки, след което много накратко да представя тези предложения. Те са по конкретни текстове, за които се надявам, че вие като народни представители ще оцените тяхната целесъобразност, както и по-общи съображения по процедурата по разглеждане, ако позволите, разбира се, и по приемане на законопроекта.
На първо място искам да отбележа, че вносителите в лицето на Министерски съвет, на подготвящото, компетентното водещо ведомство – Министерство на околната среда и водите, са изправени пред трудни задачи с внасянето на този законопроект не само за транспониране на нови изисквания на Рамковата директива за управление на отпадъците, но и с една практика, сложила се в страната, която – позволявам си личната констатация – върви от ред години във времето, по-основно в периода 2003-200 г. с изключително много противоречия, бих казал, с хаос в някои сектори на управление на отпадъците, с липса на изградена инфраструктура за основни отпадъци, да спомена - промишлено опасни отпадъци, с натрупани стари проблеми в друго законодателство, свързано с битовите отпадъци, знаете, таксата за определяне на битовите отпадъци, макар и по друг законопроект, с една практика, която, за съжаление, е плод на българска – позволете ми думата – инициатива и българско разбиране за това как се управляват масово разпространените отпадъци. Тръгна от практиката, която имаме с отпадъците с опаковки, след това възпроизведени с другите видове отпадъци, масово разпространени отпадъци, практика, която, за съжаление, в момента този законопроект практически, опитвайки се да даде някакви решения, по наше дълбоко убеждение с много аргументи може да бъде подкрепено това убеждение, не само ще възпроизведе сегашните проблеми, но ще прибави нови. Ще спомена само една дума: монополизация на цели сфери. При всички случаи това е видно и е лесно доказуемо от текстовете на закона не само по начина, по който те биха били прилагани в бъдеще време, но и по начина и по замисъл, по който са изписани.
Конкретно по последните предложения, които сме отправили до вас и по текстовете, на първо място, чл. 19, ал. 3, т. 11 – предлагаме да отпадне този текст. Той касае задължението на кмета на общините да определя площадки за безвъзмездно предаване на отпадъци от черни и цветни метали, в това число с битов характер и с технологичен характер.
Основанията са излагани друг път по повод на Законопроекта за изменение и допълнение – един от последните варианти, който беше приет от Народното събрание, макар че това е нов текст. Действително, предложеният текст за безвъзмездно предаване на отпадъци от черни и цветни метали нарушава редица правила на конкуренцията, редица правила на правото на стопанска инициатива, на възмездност при предаване на съответно имущество, включително нарушават се конституционни принципи. В текста имаме съответната обосновка. И по-рано тя е представена в много по-детайлизиран вид от много от участниците около тази маса, от чието име искам да кажа, както и от името на Стопанска камара, че и в момента се изслушват нашите аргументи.
На второ място, имаме предложение по чл. 38, ал. 1. Тя касае текст, въведен и с последните изменения на Закона за управление на отпадъците. Това е предвиденото задължение на площадки за събиране и за третиране на отпадъци от черни и цветни метали да бъдат разполагани само в общини с приети общи устройствени планове и не само за тях, но практически и за голяма част от другите масово разпространени отпадъци, включително отпадъци от излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, батерии, акумулатори, МПС-та, излезли от употреба МПС.
Нещо, което многократно беше изтъквано, включително тук в уважаемата комисия: ние обричаме две трети от територията на страната да работят в режим, да функционират стопански дейности и дейности, свързани с бита, без оторизирани площадки от такъв характер. Нещо повече, нарушава се давността и на индустриални предприятия, които имат индустриални жп клонове и отклонения в експлоатация, тъй като те не са част от общата инфраструктура на железопътния транспорт.
Не бих влязъл в детайли на текста. Той е представен пред вас в пълен нормативен текст. В болд, в по-тъмен цвят са внесени промените, които предлагаме. Всъщност предлагаме да бъде оставена възможността такива площадки да бъдат разкривани, респ. да се продължи работата на действащи площадки, за които има приети устройствени планове, без значение вида на техния характер, тъй като (опасенията отново изказвам) това не е проблем, който засяга само бизнеса за събиране и рециклиране, но и проблем, който засяга и Българската металургична индустрия. Тя в момента страда, включително текстовете, които влязоха в сила и влизат в сила, включително от следващата година, по измененията на Закона за управление на отпадъците. Има драстично съкращаване на количествата метален скрап, в това число от черни и цветни метали към основните преработватели в страната. имаме една практика, която няма как да не е стигнала и до вас: вече нови инвенции в областта на това, как се правят подвижни площадки, които директно през вътрешно през вътрешнообщностните доставки излизат към Европейския съюз, основно в Гърция и Румъния. Така че процесите съвсем не са прекратени и съвсем не са вкарани в правилата на един ефективен държавен контрол, включително и с приемането на този текст.
Стои въпросът, разбира се, и за останалите площадки. Ако се грижим за околната среда, ако оценяваме въздействието на различните дейности и площадките и начина, по който Законът за устройство на територията урежда тези въпроси, стои въпросът за равнопоставеност на всички останали стопански дейности, които имат въздействие върху околната среда, а няма такава не само стопанска, но и човешка дейност, която да няма такова въздействие, стои въпросът за връзката с това, на каква площадка, дали има общ устройствен план, приет от съответната община.
Ал. 2 на цитирания член 38, също предлагаме да отпадне. Тук се предвижда възможността площадките, които общините ще разкриват тепърва или ще „концесионират” – в кавички ако мога да кажа – спрямо съществуващи площадки, тоест, контролираните от общините и отговорността тези площадки, които се откриват и са отговорност на кметовете на общини, те съответно да могат да бъдат разполагани и в общини без общи устройствени планове.
Не искам изрично да вкарвам емоции в интерпретацията на тези текстове, но е очевидно, че тук имаме една пълна неравнопоставеност и законодателят или законотворецът в случая по-скоро, вероятно не би могъл да аргументира защо делим дейностите на такива, за които според субекта – община или стопански субект – трябва да подлежат на различни режими и на едни неравнопоставени режими, които, пак подчертавам, нямат никаква връзка с въздействията върху околната среда, тоест, зад тях не стои аргументация, която да налага точно приемането на този текст.
Ал. 4 на същия член – това е предвиденото безкасовото разплащане на абсолютно всички по характер и размер сделки с отпадъци на черни и цветни метали. Също считаме, че е необоснована както от гледна точка на действащото законодателство, така и спрямо запазване на равнопоставеност на отделните бизнес обекти.
Ал. 3 на чл. 38 според нас е излишна, защото тя повтаря едно изискване, което го има още на две места в закона: чл. 43, ал. 1 и чл. 13, ал. 1, която всъщност изисква площадките да отговарят на общите изисквания, регламентирани с подзаконовата нормативна уредба, абсолютно логично, разбира се, така че това предложение има технически характер. И с него, и без него, това изискване съществува в други места на законопроекта.
По чл. 39 напълно възразяваме и предлагаме да отпадне ал. 3 на същия член,с който са предвижда безвъзмездно предаване на отпадъци на черни и цветни метали, респ. предвидените безвъзмездни кампании за предаване. Да, такива кампании – такава е широко прилаганата практика в Европейския съюз, но следва да бъде предвидена охрана на законните интереси на гражданите, включително заложени в чл. 19 на Конституцията на Република България за възмездност при този тип сделки.
В ал. 7 на същия член, която визира съхраняването на материалите от видеонаблюдението, е предвиден срок от една година за съхраняване. Предлагаме той да бъде съкратен на 7 месеца, като колегите, които са специалисти в сектора, изхождат предимно от техническите възможности. Една година да се замени с три месеца – съвсем правилно, като също така тук се предлага и предефиниране на срока за инсталирането на тези средства за 24-часово наблюдение, подчертавам, на процедурите, които се извършват в съответните обекти.
Един много важен текст е чл. 67, разбира се, ако говорим само за сделките, основно свързани с черни и цветни метали, но чл. 67, ал. 1 в своите точки 1 и 2 регламентира един нов разрешителен режим, по който държа да подчертая, че имахме много разгорещена дискусия и не само в кръга организации, подписали това споразумение, но и с много други заинтересувани лица и браншови организации.
Искам да подчертая нещо, което е принципно становище и мисля, че все повече се подкрепя от страна и на други представители на бизнеса и бих казал, и на компетентни представители на държавната администрация. Изцяло сме против не само с Министерство на околната среда и водите, но и в случая с други компетентни държавни органи в лицето на министерството основно да се занимават с разрешителни режими. Това е практика, широко разпространена в цяла Източна Европа, но не е практиката на старите демокрации и на старите пазарни икономики, включително в Европейския съюз и извън него.
Подчертавам, че издаването на разрешение от страна на министерствата или лицензи – без значение как ще ги наречете точно в Закона за ограничаване административното регулиране – е определена, дадена е дефиниция на лицензионен режим и на разрешителен режим, която практически не се спазва в цялото ни законодателство и създава един много голям хаос. Но подчертавам, че централизирането на тази дейност в условия на пазарна икономика е невъзможно. Логически е невъзможно да се очаква от едно министерство да издава в случаи, които касаят огромен контингент лица, да издава разрешения просто защото не е в състояние пряко да осъществява, първо, контрола, второ, защото отпада възможността за административно обжалване и остава само възможността за съдебно обжалване на съответните решения.
По тази причина ние постигнахме консенсус, по който, пак подчертавам, с доста различни мнения в това отношение, че ако сега действащият лицензионен режим, упражняван от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, се замени с разрешителен режим, отново ще видите разликата, ако държите на това, в Закона за ограничаване на административното регулиране. Ако това се възприема от вас като подход, то това трябва да бъде ограничено само до регионалните инспекции за околна среда и води и в случая ако дейността се упражнява на територията на повече от два регионални инспектората, това би могло да бъде като вариант Изпълнителната агенция по околната среда и водите, за да има възможност съответните решения или откази от разрешителни да се обжалват пред министъра на околната среда и водите. В противен случай запазваме един дисонанс, за съжаление, в други министерства и други административни сфери и той постоянно се възпроизвежда като проблем за бизнеса.
Само още един аргумент по тази децентрализация, която предлагаме. По този начин и сме убедени и мисля, че поне на експертно ниво бихме срещнали подкрепа: регионалните инспекции по околна среда, независимо от тяхната претовареност – ние имаме известна представа – с едно много сложно законодателство, в редица случаи излишно усложнено, по околна среща, което прави трудно неговото прилагане не само от бизнеса, но и от контролните органи, самите те все пак са по-близко до бизнеса, до съответните площадки и с много по-голяма ефективност биха могли действително да упражняват един по-ефективен контрол.
Чл. 69 изцяло възразяваме срещу предвидената банкова гаранция от 50 хиляди лева и 10 хиляди лева за всяка следваща площадка. Говорим за 50 хиляди общо за дейността и допълнителни за всяка допълнителна площадка.
Държа да подчертая, че банковите гаранции, наред с режима за отнемане на разрешителните, наред с предвидените санкции всъщност създават една възможност за изключително много голям субективизъм в тази сфера, възможност така или иначе за едно и също нарушение да бъдат претърпени няколко санкции, последствията от няколко санкции, без при това да е много ясно защо и в чия полза се учредява тази банкова гаранция, тъй като тя по смисъла би следвало да охранява интереса на този, чиито интереси са увредени. Да кажем, в случая при масово разпространените отпадъци на лица, които генерират стоки, при които се произвеждат масово разпространени отпадъци. В тяхна полза може би има някакъв смисъл да има гаранция, но не и в полза на контролния орган в случая.
Чл. 75, ал. 1, т. 9 също предлагаме да отпадне. Този текст визира правото за отнемане на разрешение за упражняване на дейността при извършване на касови сделки. Нека да приключа с излагането на тези предложения. Те са пред вас; ако не сте имали възможност да се запознаете в подробности с тях, се надявам, че ще имате възможност, разбира се, и добронамерено, да го направите.
Искам да подчертая, че от ред дискусии, които провеждахме, включително и днес, имаме изключително много опасения дали процедурно процесът е възможен в рамките между първо и второ четене да бъдат отстранени принципни неясноти и бих казал, погрешно заложени решения в законопроекта. Длъжен съм да спомена опасенията на колегите, че ние считаме, че предвидените парламентарни процедури и ред не дават тази възможност с едно толкова тежко и сложно за прилагане законодателство, обемно и касаещо много различни сфери. Тук са представени много хора от най-различни бизнеси и всеки един от тях знае, че бизнесът, с който се занимава и изискванията са не море, а океан и от тази гледна точка, за което се извинявам, ако нарушавам може би процедурно някакви правила, но нашето общо впечатление е, че, а (между другото, то е изразено в предходното становище на Българска стопанска камара) може би един по-удачен вариант, предвид на твърдата необходимост от транспониране на изискванията на рамковата директива, може би един по-удачен вариант е да се внесе един законопроект за изменение и допълнение на съществуващия Закон за управление на отпадъците, който да транспонира, така да се каже, празнотите, които в момента отсъстват в нашето законодателство и които се изискват от европейската рамкова директива и междувременно да се стартира работа по подготовка на нов проект с дебат по основните принципи и постигане на оптимален, доколкото е възможен, консенсус по тези нови принципи и едва тогава – разписване на нормативен текст. Съзнавам, че това вероятно излиза извън първоначалните намерения, но ние считаме, че тази проблематика е не само тежка и сложна от гледна точка на съществуващите европейски изисквания, а тя е сложна и тежка поради наследената ситуация и практиката, която се развива.
Един пример. Извинявам се за отнетото на всички вас време. Ние сме го отбелязали в нашето становище предварително. Няма как организациите за оползотворяване, каквито съществуват - в момента много от тях са инвестирали огромни средства вече и няма как да се иска от тях да се изтеглят от бизнеса – нарушават се техни най-малкото конституционни права, но няма как да изискваме от тях да се занимават с конкуренция помежду си и едновременно да не разпределят печалба. Първоначалният замисъл с организациите за оползотворяване и практиката на европейските страни е това да бъде механизъм, който да извършва частично функциите, които сега се извършват от Министерство на околната среда и водите.
В едно становище, което също ви е представено, вероятно от вчера, не мога да кажа точно, на Гражданската инициатива, ако се задълбочите в него, ще видите изключително много конкретни предложения, включително създаване на обща информационна система, включително възможност за взаимно следене на движението на всички процеси от събирането до крайното оползотворяване и третиране във всичките му форми на отпадъците на масово разпространените отпадъци.
Нека да спра дотука и се надявам, че и останалите колеги ще имат възможност, които имат по-различни становища или по-специфични и по-детайлни от техническа гледна точка становища, да имат възможност да ги представят пред вас.
Благодаря ви още веднъж.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Бранков. Вие наистина представихте становището на една група от организации, което е раздадено и на народни представители, предоставено е и с материалите днес на Министерство на околната среда и водите. Благодаря Ви за това експозе.
Заповядайте!
ИЛИЯ КЕЛЕШЕВ: (Председател на Браншовата камара по машиностроене) Правя едно конкретно предложение по чл. 67, където се отсъжда разрешителният режим. Дали ще има разрешителен режим или досегашния лицензионен, по същество това е едно и също, това са синоними. Предлагаме да се включи нова ал. 4 към чл. 67 със следното съдържание:
„Не се изисква разрешение за фирмите, изкупуващи скрап от чугун, стомана и алуминия в качеството му на суровина за производство на отливки, които съгласно изискванията на Регламент на Европейската комисия 333, са престанали да бъде отпадък.” За тези фирми се води регистър по ред, определен с постановление на Министерски съвет. Кои са нашите мотиви?
Болшинството от фирмите, произвеждащи отливки от чугун, стомана и алуминий, закупуват скрап от лицензирани фирми или от собственик на технологичен отпадък или амортизационен лом, който влага директно в произвежданите от тях отливки. Същата отговаря на критериите, определени с новия Регламент 333, влизащ в сила от 9 октомври, при наличието на който скрапът от чугун, стомана и алуминий престава да бъде отпадък. Понастоящем леярските фирми не изкупуват горния скрап от физически лица, а от изброените по-горе доставчици, тъй като за нуждите на производството им е необходим сортиран и обработен скрап със съответните показатели.
Регистрационният режим би могъл да бъде възложен и на Браншовата камара по машиностроене. Същата, за информация, и в момента извършва дейност и води публични регистри на фирмите от областта на хладилната и климатичната техника, съгласно изискванията на регламента на Европейската общност, възложени на Браншовата камара със Закона за опазване на чистотата на атмосферния въздух и постановление на Министерския съвет. Госпожа Манева знае, предполагам, че при оценката и изпълнението на този регламент в Брюксел тази дейност в България е възложена на неправителствени организации, а в редица други страни тя се изпълнява от държавни органи. Мога да ви уверя, че по качество на вършената от нас дейност като: спазване на изискванията за лицензиране, за сертифициране и воденето на публичния регистър, ние не отстъпваме по качество на вършеното от държавни органи в някои от развитите европейски страни. Така че, казвайки, че Браншовата камара е в състояние да се ангажира с воденето на един такъв регистър на тези фирми, това ще го направим качествено и ще свършим работа.
Между впрочем, това наше предложение не е ново. Ние го правихме преди четири-пет години в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и го обсъдихме заедно с отдела по лицензиране, заедно с Асоциацията на търговците със скрап и с Камарата по металургия. Още тогава предложихме да минем на регистрационен режим. Нямаше възражения и сега Европейската комисия с този регламент ни показва недвусмислено, че такъв род фирми, които купуват само за да произвеждат, и то определен скрап, не се налага да бъдат поставяни на режим на лицензиране или на разрешение; можем да мине на регистрационен режим.
За отработването на горната процедура в периода между първото и второто четене на законопроекта в Народното събрание Браншовата камара по машиностроене и дирекция „Управление на отпадъците” на МОСВ могат да проведат среща – това е наше предложение – с ръководителите на леярски фирми – 40-50 човека, за да уточним параметрите на обхвата на този регистрационен режим и даже някои моменти от наредбата, която впоследствие да бъде приета от Министерски съвет.
По другите въпроси, които са изключително щекотливи, няма да взимам отношение. Взех отношение на миналото обсъждане. По принцип трябва да се ангажират онези органи и организации, които са в състояние да променят нещата, защото сивата икономика в този сектор е много сериозна. Казвам ви, че ние като камара не сме в състояние да накараме леярски фирми, които потребяват скрап, за да произведат отливки, да няма при тях сива икономика. Това трябва да стане в резултат на един засилен административен контрол с едни изключително строги санкции.
Самият предмет на търговия със скрап е много благодатен, много благоприятен за сивата икономика и тук колегата Бранков преди малко каза: този закон надали ще се гледа до изборите. Мисля, че няма да се гледа, защото той засяга поминъка на една голяма прослойка в момента – това е циганското население, което в голяма част от тях трябва да е постоянно – това е техен бизнес. Нещата трябва да се сложат на масата, да се огледат цялостно и да се види какво ще се прави с това население, което преживява от хайдуклук в момента.
Въпросът е наистина сложен, независимо от това дали ще се приема нов закон, изцяло коригиран, или ще се допълни досегашният действащ закон и да остане лицензионният режим към Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, предложението, което правим по чл. 67 е актуално. Мисля, че по него няма да има реакция от нито една от страните може ли да се приеме и това ще е един европейски текст в закона, който ще се приеме след малко. Казвам ви: няма никакви подводни камъни, в никакъв случай това не е свързано с „нашето село е най-голямо, нашият баир е най-висок, дайте да поставим леярните, които произвеждат отливка в едно облагодетелствано състояние”; Не, ще бъдат поставени там, където е необходимо.
А по отношение на санкциите и контрола – той трябва да бъде жесток по всички линии. Не искам да давам примери, защото наистина у нас контролните органи не правят това, което трябва да се прави в момента. Но днешното събиране не е повод да казвам още веднъж къде какво съм чул и съм видял.
Проблемите са наистина сериозни и аз в никакъв случай не отправям някакъв упрек към някой от колегите или към някоя от организациите. Колеги, не сме в състояние там, където има стоково-парично отношение, и то при една изключително благодатна среда, каквато е скрапът, да няма корупция, да няма злоупотреби и да няма сива икономика. Нито една от организациите, независимо от нейното апостолско отношение и поглед на тая проблематика, не е в състояние да се пребори с нея. Това трябва да бъде разчетено точно от законодателя и наистина да се прилагат законите. Закони у нас много, но те не се прилагат.
Благодаря за вниманието. Много моля да бъда извинен, ако съм ви отегчил са разсъждения.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви благодаря. Имам един въпрос към Вас. Може би грешката е наша. Вие изпратили ли сте писмено Вашето предложение за участието на камарата Ви?
ИЛИЯ КЕЛЕШЕВ: Аз малко ви попритесних. Не съм го изпратил писмено, защото следим и очаквах да получим хабер за днешното заседание и едва вчера разбрахме, че вие сте го обявили още месец юли. Така че в последния момент и господин Дончев и секретарката на комисията ме включи за участие. То е записано – това, което ви прочетох, нашите мотиви, ние сме на разположение, аз ще го оставя и в комисията и на го Манева тук, на господин Стефанов. Считам, че това предложение е реалистично и може да бъде включено в по-нататъшните обсъждания. Но то така или иначе се реализира на второто четене.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Тъй като се опитваме да бъдем коректни и наистина да съберем всички предложения, които се правят и да ги предоставим на Министерство на околната среда и водите като някакъв резултат от всички тези наши срещи, за да видим кое може да се вземе предвид, кое би било градивно, аз ще ви помоля да оставите екземпляр непременно на господин Дончев и ние имаме ангажимента всички дадени ни становища и предложения да бъдат предоставени в пакет на Министерство на околната среда и водите.
Благодаря Ви.
ИВО ГЕОРГИЕВ: Уважаема госпожо министър, уважаема госпожо председател, народни представители, колеги, здравейте! Председател съм на Сдружението на търговците на отпадъци от черни и цветни метали и тяхното рециклиране. На общо събрание приехме новото име на сдружението преди няколко дни: Сдружение на търговците от вторични суровини, което чакаме да го регистрираме.
Искам да подкрепя думите на господин Бранков и на колегите от БСК. По повод сивата икономика аз мога да ви разказвам с дни, тъй като съм намесен в бизнеса в средния си сегмент и в най-малкия и мога да ви кажа, че нещата са много, много отегчаващи. Това е факт от сега действащия закон и ако бъде приет проектозаконът, който сега гледаме, нещата ще бъдат още по-сложни.
Сивият сектор в бранша се спуска отгоре-надолу. Вие знаете българската поговорка „Рибата се вмирисва от главата”, така че трябва да си дадете ясната представа какво правите в момента, за какво сте се събрали тук и този закон да се гласува така – защото аз участвам в събрание на общински съвет, знаем колко е отговорно. Така че трябва да приемете и едно конкретно решение, като наистина българският народ и българският бизнес да бъдат удовлетворени.
За сивия сектор мога да говоря много, но ще предложа нещата конкретно, как може да се справим, от нашата Гражданска инициатива. Ние сме ги предложили в пакет от мерки, които сме ви раздали. Предложенията имат за цел да гарантират качеството в извършването на дейностите по управление на отпадъци в Република България, както и да се създадат условия за адекватен контрол от страна на администрацията. Това е основният голям проблем. Администрацията не си върши работата както трябва като контролни функции, тъй като корупцията е доста, сме да го кажа тука пред вас. Искам също да ви кажа, че по този начин бизнесът не работи правилно.
Предложенията на бизнеса включват следните конкретни мерки.
Подписване на споразумения с общи съвместни действия и сътрудничество за разрешаване на проблема с кражбите на метали между администрацията, тоест МИЕТ, МОСВ, МВР, бизнеса и неправителствени организации.
Предложението ни има за цел ефективно да ангажира държавните институции и търговците на метали в борба срещу кражбите на метали. Там е основният проблем. Проверките трябва да са чести. Проверките трябва да са с членове на браншовите организации и не само на Криминална полиция, примерно или човек само от РИОС, просто да е адекватна проверката като една голяма комисия, където не може да има корупция и т.н.
Въвеждането на нов тип документи, правила за извършване на дейности с отпадъци или т.нар. стандарти ние предлагаме. Както искате, така ги наречете, ако искате, и методики или технически изисквания за събиране и третиране на отпадъците. В тях се описват дейностите, технологиите, оборудването и видът на отпадъците, техният произход, входящи, изходящи отпадъчни потоци, проследимост, образуване на опасни отпадъци и др.
Чрез този тип документи ще се осигури обединяването на опита и познанията на бизнеса и администрацията в посока ефективно управление на отпадъците в България и прилагането на добри европейски практики, тъй като това е наложено в много европейски страни, които сме сондирали, направили сме посещения, канили сме експерти и т.н. В повечето страни членки на ЕС тези документи са разработени и от бизнеса и затова ние ги предлагаме. Така че е съвсем уместно ние да предлагаме тези неща.
Въвеждането на информационни системи, както каза господин Бранков, е много добър начин за докладване в реално време на данните за отпадъци от ключовите оператори. Със създаването и прилагането на стандарти за дейностите по събиране, подготовката за оползотворяване и депониране и самото оползотворяване и депониране ще се изсветлят данните за отпадъците, които вече могат да се докладват в реално време чрез нова информационна система, внедрена от съответните оператори. Тук казвам, че бизнесът може да е малко ангажиран в посока финансиране на тези неща, но все пак ние сме готови да останат коректните и да излезем на светло, за да може да работим правилно, да си плащаме данъците и да не ни наричат крадци и мошеници, тъй като това са думите, които виждаме и по телевизията и в медиите.
Започване на процес за самоконтрол и саморегулация в бранша предлагаме чрез подписване на един Етичен кодекс, който е наша идея, на Гражданската инициатива. В момента сме го разработили и го предлагаме на нашите членове. Сега тепърва ще бъде подписано. В момента сме го предложили.
Ние предлагаме създаване на уеб базирана онлайн система за оплакване, на жалби от гражданите, ефективно функциониране на системите по различните ИСО стандарти, участие в превантивния и текущ контрол на компетентните органи. Това нещо е създадено в много развити европейски страни, в Австралия, в САЩ, Великобритания и в други държави. Там са взели мерки самите оператори на преносните мрежи, техните железопътни оператори и други, страдащи от кражби, защото и там има такива кражби, да бъдат взети мерки от тях, като се маркират с разни вещества, боя или тем подобни, като се проверяват с ултравиолетови детектори при посещение на контролните органи в пунктовете и т.н. Има редица мерки, които могат да се вземат от европейските практики и това да доведе до снижаване на кражбите.
Тези неща обединяват това, което господин Бранков каза, в допълнение, го казвам, от нашето становище с тези пет или шест организации, които подписахме .Искам да кажа, че сме готови на диалог, който вече виждаме от ваша страна. Смятам, че този диалог трябва да продължи в положителна насока и да разработим един нов закон, който да бъде наистина добър както за бизнеса, така и за българския народ. Народът страда от кражбите и ние това не го крием. Ние го знаем и имаме редица фирми, които наистина работят така, че тези крадени материали да минават през техните пунктове.
Виждаме обаче също, че нежеланието на администрацията като контролно-правоохранителни органи да налагат санкции. Това беше факт. Вие видяхте журналистите, които влязоха на посещение в една от базите на една фирма (не искам да я споделям тук). В момента няма никакво развитие, дори медийно, не разбрахме какво става със самата фирма. Ние сме готови да понесем всичката тежест на гърба си, готови сме на диалог, готови сме на работни групи, готови сме да спрем кражбите с каквото можем. С тези мерки, които ние предлагаме, се доближаваме до европейските практики.
Така че ви моля този закон – това е наше становище на нашата организация – най-добрият му вариант е да се изтегли и да се направи съвсем нов закон, който наистина да е модерен, както каза госпожа председателката и да се гордеем с него и да не търпи повече промени, защото от 1936 г. в Германия Законът за отпадъците работи с много малки промени, а тук вие виждате на колко време се сменят законите и се променят наредбите.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте!
БОРИСЛАВ МАЛИНОВ: (Българска асоциация по рециклиране) Уважаема госпожо председател, госпожо заместник-министър, уважаеми дами и господа народни представители, знаете, че Европейската комисия чука на вратата, защото законът не е приет навреме. Първият срок беше декември 2010 г., януари те изпратиха първото писмо. Юни месец изпратиха мотивирано становище. Това е последният документ, който изпраща Европейската комисия. даден е срок до 16 август закон да се приеме.
Тъй като срокът мина, все пак законът е в Народното събрание, очаква се, че може би няма да има санкции, но е възможно да има и санкции за България, ако законът не се приеме навреме. Само шест държави от Европа не са приеми закона: Кипър, Гърция, Полша, България и другите две бяха около България. Тоест, по-голямата част от европейските страни са приели закона. Ние все още не сме го приели. Ясно е, че в този вид законът не може да се приеме, тъй като той не работи. Той ограничава бизнеса и създава монополи. Затова аз подкрепям предложението на колегите да се направи един закон, който да транспонира точно директивата, да се въведе и след това да има достатъчно време да разискваме по текстовете на закона.
Ние като Българска асоциация по рециклиране поемаме ангажимента, че ако ни се постави задача, ще ви дадем в много кратък срок готов закон, в срок, примерно, до десет дни или две седмици максимум, който точно транспонира директивата. Това можем да го направим, нашите юристи са добри.
Така че, предвид и това, че сроковете са изтекли, трябва да се търси ускорено влизане, приемане на някакъв закон.
Следващият въпрос, който искам да поставя, е за кражбите. Знаем, че кражбите са основният проблем в нашето общество, и то именно кражбите на отпадъци от черни и цветни метали. Затова ние предлагаме, както господин Тошев предлагаше навремето, да се забрани от граждани покупката на онова, което се краде: кабели, капаци на шахти, знаци, мантинели, стълбове и т.н. и т.н. Категорична, тотална, 100-процентова забрана. Това е първото, което предлагаме, като компромис от наша страна.
Второто, което предлагаме, е да се въведе една декларация за покупко-продажбите, при което всяка една продажба на декларация да се описва откъде е купена. Така ще има проследимост на отпадъка.
Третото, което предлагаме, е да направим една методика за извършване на проверки как точно се прави проверка на площадка за скраб, в която ще опишем абсолютно всичко, което трябва да се проверява, така че контролните органи да знаят точно какво да проверяват.
Срещу тези компромиси, които ние предлагаме, очакваме обаче компромиси и от тези, които предлагат закона и се надяваме да постигнем някакво споразумение в случая.
По конкретните предложения, които Българската асоциация по рециклиране дава, основното е, че предпочитаме да се запази лицензионният режим, който сега действа, ако считаме, че той е достатъчно добре развит и проблемът с кражбите не е защото няма подходящо разрешение, а че няма достатъчно контрол и разбира се, няма достатъчно добра законова база.
Моето предложение за запазване на лицензионния режим е подкрепено от Министерство на вътрешните работи с писмо, което е изпратено до Министерство на околната среда и водите и от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, които също подкрепят лицензионния режим, тоест, две министерства, включително и нашето, искаме да си остане лицензионният режим.
В случай, че не се приеме лицензионният режим, предлагаме разрешенията, които ще се издават от Министерство на околната среда и водите, да бъдат при РИОСВ. Всъщност режимът на издаване не е лош, но общите предложения са да се издават от съответната районна инспекция по околната среда и водите, защото министерството няма ресурса да издаде 2000 разрешения за шест месеца. Технически няма как да го направят. Затова ние предлагаме всяка районна инспекция да си издава разрешенията на собствените площадки, а когато една фирма има площадки в повече от две районни инспекции, тогава министерството да издава тези разрешения.
Другото, което е много важно, е отнемането на разрешенията. Както е написано в закона, и за най-малкото нещо тези разрешения ще ни бъдат отнемани и нас ни е страх, че ще се получи произвол и ще има други подходи, различни от нормалните бизнес отношения за запазване на тези разрешения. Като пример ще ви дам, че в закона е записано, че ако направиш две нарушения за пет години, ти взимат разрешението, и то не на виновната площадка, а на цялата фирма, въпреки че имаш 20 площадки.
Две нарушения за пет години – ти може да имаш пликче на двора и да ти направят акт, че замърсяваш околната среда. Две пликчета – и ти отива разрешението, което може да стане и за три дни. Ние нямаме физическата и юридическата възможност да се запазим от това нещо. Пише го в закона – за две нарушения ти взимаме разрешението. Затова искаме да има степени на наказания.
Основните постулати в работата са, че наказанието трябва да съответства на нарушението. Затова ние казваме: нека да има разрешение, ако се стигне дотам, но първо – да се отнема разрешението на цялата фирма само за много съществени нарушения, а вече да се отнема разрешението на самата, виновната площадка, когато тя наруши и за някои от нарушенията да има, разбира се, имуществена санкция, а не отнемане на самото разрешение.
Също така там е записано, че, например ти дават едно разрешение с някакви условия вътре, но никой не ги е виждал предварително тези условия. Въпреки това ако нарушиш което и да е условие, ти отнемат разрешението. Записваме в новия вариант, че трябват предписания да отстраниш нещо, ти не го отстраняваш и ти взимат разрешението, което за нас не е правилен подход. Трябва да се действа по-творчески към тези неща.
По конкретните предложения ще кажа само най-важните неща, и то съвсем накратко.
Предлагаме дейностите по R 13 – това са именно: транспортиране, събиране и временно съхранение на отпадъци – да бъдат на регистрационен режим. По този начин се увеличават всички процедури.
За отнемането на разрешенията ви казах. Предлагаме да се облекчи малко процедурата, защото ако имате едновременно регистрационен и разрешителен режим, то в разрешителния режим да се приемат и от регистрационния режим, тоест, за едно и също нещо да не кандидатстваш два пъти, а веднъж. Но това са повече технически неща.
Предлагаме за една площадка да се издават толкова разрешения, колкото оператори има върху нейна територия. Ще ви дам за пример един завод, който извършва дейности с отпадъци и има собствено разрешение, но дава част от площта си под наем на някаква търговска фирма. Тази фирма трябва да си извади разрешение за собствената дейност. Страхуваме се, законодателят така е направил закона, че може да ни откажат това нещо и фирмата да не може да си осъществява търговска дейност. Затова искаме на една площадка да може да има две разрешения.
Предлагаме да отпадне чл. 80 от закона. Член 80 говори за регистрационния режим, където отново ако направиш две нарушения за пет години, ти отнемат регистрацията. Според нас, първо, регистрацията не може да се отнеме и за това нещо трябва да има финансова санкция, а не отнемане или ако се прекратява регистрацията, то трябва да бъде за нарушения, които наистина са сериозни, а не за всякакви.
Член 69 примерно, ал. 1, т. 9 – може да погледнете – много често ни се искат скици. Има обаче общини, които не могат да издават такива скици и затова ние предлагаме да бъде копие от кадастрална карта. Или скица, или копие от кадастрална карта. Едно и също е, но облекчават значително режимите, по които ще работим.
По отношение на декларациите ви казах, че ще предложим при поискване, разбира се, и форма на самата декларация (тя е готова). Тя се казва декларация по продажбите. Всяка една продажба ще бъде описана в тази декларация откъде е купен всеки един отпадък. Така ще има проследимост и така значително ще се намалят кражбите.
Искам да отворя една скоба, че в сега действащия закон ние забранихме покупките на проводници, кабели и т.н., други опасни отпадъци и рискови отпадъци от физически лица. Това доведе по данни на „Виваком”, на „БТК”, до 50% намаляване на кражбите през месец април, а "ЧЕЗ" отчетоха 30% намаляване на кражбите (30 или 40, не съм сигурен), което означава, че това нещо работи и когато ние искаме в новия закон да намалим кражбите, ако това е целта на закона, разбира се, нека да развием точно този момент. Нека категорично да забраним покупката на кабели от физически лица и тогава няма да се крадат, защото в действащия закон не е категорична забраната и някои фирми купуват, други не купуват. Това е практика на пазара. Затова искаме категорична забрана и ясно да се запише, че от граждани няма да се купуват кабели, капаци на шахти, паметници на културата, части от релси, части от вагони и т.н.
По отношение на организацията за оползотворяване имаме доста предложения. Най-важните от тях са: министерството предлага (това беше и моя идея, преди година и половина съм я казал) да има одитори, които самото министерство да назначава и те да проверяват организациите по оползотворяване. Но в случая трябва да са минимум 20 такива одитори, защото в момента са 56, мисля, организации по оползотворяване. Ако са петима одитори, те технически няма да може да ги проверят, няма да им стигне времето. Трябва да са минимум 20, списък и ние да си избираме с кой одитор трябва да работим.
Другото, което предлагаме, е по чл. 18, ал. 4, т. 1. Знаете, че организациите по оползотворяване имат членове, които са вносители или производители на определени стоки, от които се образуват масово разпространени отпадъци като електроника, автомобили, масла, гуми и т.н. В новия проект на закон е записано, че трябва да се прави одит на нашите членове. Но този одит е много скъп. Ние първо искаме по брой на одитираните предприятия да бъде до 10% от общия обем и второ, одитът да се заплаща от министерството, а не от нас, защото ние не знаем предварително колко предприятия ще бъдат проверени, за да направим програма. Когато искаме разрешение като организация по оползотворяване, правим програма, в която казваме: приходите ни са толкова, разходите са ни еди колко си и очакваме такъв ефект, тоест, еди колко си пари можем да отделим за събиране и рециклиране на отпадъци. След като предварително не знаем колко пари ще ни трябват, за да плащаме одити, ние това нещо не можем да го прогнозираме и нашите програми няма да бъдат верни. Както е записано в закона, ако програмата не ти е изпълнена, ти взимат разрешението и в случая тук трябва прецизиране.
Също така в закона е записано, че организациите по оползотворяване трябва да предоставят годишен финансов отчет до 31 март. Знаете, че АД-тата извършват това нещо до 31 юли и почти всяка организация е акционерно дружество и законовият срок за даване на годишен финансов отчет е 31 юли, а не 31 март, както е в ООД-тата и затова тук също трябва да правят така.
Следващият въпрос е свързан с размера на банковите гаранции, които ще се дават от организациите по оползотворяване. Твърдо считаме, че такава банкова гаранция трябва да има, защото в момента са малко, 50 на брой тези организации. Техният брой трябва да се намали. Цените на пазара са много ниски и реално приходите не стигат за рециклиране на отпадъци. Това е истината и тук ние се стремим да повишим приходите. Затова ние предлагаме банкови гаранции да има, но да се намалят наполовина тези, които са електроника, автомобили и опаковки, да не бъдат 1 милион лева, а да бъдат 500 000 лева, а тези за масла да не са 500 000 лева, а да бъдат 250 000 лева.
Също така считаме банковата гаранция да се отнема само в случая, когато организацията не си е изпълнила целите. Какво значи това?
Ако ние вземем еко такси за 1000 автомобила, сме длъжни, съвсем грубо казано, да рециклираме 500 автомобила. Ако успеем да рециклираме 500 автомобила, това означава, че ние сме си изпълнили целите.
Ако не успеем обаче да изпълним целите с 1%, тоест, да рециклираме 499 автомобили, първо, губим банковата гаранция и второ, взимат ни разрешението. Така е записано в закона. Ние считаме, че това не е коректно към бизнеса и създава предпоставки за административен произвол. Затова предлагаме да се даде някакъв разумен допуск, примерно, 20% и ако не си изпълниш тези цели с 20%, тогава ти се взима разрешението и губиш банковата гаранция, но при по-малко неизпълнение да има някаква финансова санкция.
Предлагаме да се променят коренно начините, по които се взимат разрешенията на организацията, защото има много субективизъм в това нещо. Виждам, че вносителят е решил да наложи по-строг контрол върху организациите по оползотворяване, за което го приветстваме. Но както е записано в проектозакона, и за най-малкото нещо ще се взима разрешението на организация, която си е внесла 1 милион банкови гаранции и е направила, да речем, 20 милиона инвестиции. Не може да се взима разрешението за най-малкото нещо, когато една организация инвестира пари в почистването на околната среда и рециклирането на отпадъци. Смятаме, че трябва да се прецизират случаите, в които ще се взима това разрешение.
Даден е един неясен термин: при неспазване на принципа на равнопоставеност да ти се взима разрешението. Имам предвид отново на организацията по оползотворяване. Тук се има предвид, че ако еко таксата, за речем, за телевизори е 2 лв. за килограм, на всичките клиенти ти трябва да взимаш 2 лв. на килограм. Може да ги разделяш по някакви необясними принципи за сравними количества на отпадъци и различни тарифи между членовете. Не ни е ясна терминологията и не знаем какво значи този принцип на равнопоставеност. Или той да се дефинира точно с някакви цифри, или да отпадне, защото отново създава субективизъм и неясна преценка за какво ще се взима разрешението. Също така считаме, че за такова нещо разрешение не би трябвало да се взима; трябва да има финансова санкция. Достатъчна е една тежка финансова санкция – примерно, глоба 50 000 лева и считайте, че никой няма да го направи.
Също така в закона е записано, че ако не спазваш сроковете, ти взимат разрешението. Все пак, извинявайте, но с един ден да се закъснее за някой документ да подадеш, да ти вземат разрешение, за което си дал банкова гаранция 1 милион лева, не е нормално и не е коректно. Да не изпадам в подробности, но в такъв дух горе-долу е написано това нещо.
По отношение отново на организациите за оползотворяване, считаме, че те не могат и не трябва да извършват директно дейности с отпадъци. Тяхната работа е да организират процесите, да организират дейности, да правят връзка между общините и фирмите, които рециклират отпадъци и точно дотук да спира тяхното действие и тяхната дейност.
Предлагаме да се подобри системата за събиране на отработени масла, защото има вече доста организации по оползотворяване за отработени масла, които събират стари масла от пазара и ги рециклират, като ги карат по заводите. Сблъскваме се много често в практиката със сервизи и хотели, които горят масла. Това, първо, замърсява природата, второ, има огромен риск за здравето на хората, защото димът от горелите масла е канцерогенен, 100% е доказано, и трето, ние не можем да си изпълним целите, защото онези, които купуват за горене маслата, плащат повече, защото го горят, а рециклирането е по-скъп процес от горенето и съответно цената на маслото за рециклиране е по-ниска, отколкото маслото за горене. Тук предлагаме да се увеличи силно санкцията за този, който гори отработени масла без да има разрешение за това.
По сроковете сме дали предложения. Предлагаме нашите лицензи да се запазват за една година и в тази една година да вадим разрешенията по чл. 7, ако остане този вариант.
Също така в § 14 в Допълнителните разпоредби – предполагам, че това е неточност от законодателя – е записано така: в момента, в който влезе закон в сила, физическите лица могат да продават отпадъци само на тези фирми, които имат разрешение по чл. 67, тоест новото разрешение. Веднага след влизане в сила на закона абсолютно никой няма да го има това разрешение. Първите разрешения ще ги има след шест месеца например и това означава, че в тези шест месеца ние не може да купуваме скрап от граждани ли? Говоря за допълнителните разпоредби - Преходни и заключителни разпоредби, § 14, ал. 2. Тук сме предложили една промяна в текста, така че да се реши и този проблем.
Общо взето, това са най-важните неща, които предлага Българската асоциация по рециклиране. Искаме да декларираме на Министерство на околната среда и водите, че сме съгласни да помагаме с каквото е необходимо, искаме да работим партньорски, да работим заедно с цел да намалим кражбите на отпадъци от черни и цветни метали.
Благодаря, че ме изслушахте.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви благодаря. Това беше доста подробно представяне. Само искам да бъдем точни: имаме едно становище от Вашата асоциация от 13 юли и от 7 септември имаме две становища, които са по-различни относно допълнителните предложения по проекта на закон и основни предложения по проекта за закон. Това са Вашите основни предложения?
БОРИСЛАВ МАЛИНОВ: Само да внеса яснота. Допълнителните предложения касаят само лицензионния режим и всички промени в закона са свързани с лицензионния режим. Ако решим да минем на лицензионен режим, всичко е готово. Вкарвате тези предложения в закона и целият закон е чист.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Господин Божинов имаше процедурно предложение.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа, съжалявам, че закъснях и не можах да чуя хора, които много уважавам и чието мнение ценя и бих искал да се съобразявам с него. От това, което чух досега, ми прави впечатление, че се движим в две крайности: едната, в резултат на много съдържателни изказвания се стига до процедурно предложение и след това се връщаме до една конкретика, с която се отдалечаваме. Въпросът е: има ли качества внесеният законопроект да стане закон и да реши проблемите така, както се дефинират, или трябва да чуем предложението за пренасочване на работата към това, да бъде внесен закон за изменение и допълнение, който да отрази директивата, да изпълним този си ангажимент и след това, както каза тук преждеговорившият – всичко на масата, всички тези становища, сериозна работа и максимално удовлетворяване на стремежа за един оптимум между баланса на интереси на хората и на бизнеса, както каза друг участник в дискусията.
Прецедент имаме. Много пъти съм го казвал, за да не дотягам. Законът за водите беше много претенциозно и много спешен в парламента. Зависеше членството ни в Европейския съюз от този закон, наречен Закон за управление на водите. Не ставаше, самият текст не ставаше. Нямаше раздел за собствеността, премахваше други и т.н. Взе се компромисно решение. Добре е, че то беше изпълнено в срок. Директивата и претенцията на страните членки в Европейския съюз като условие за членството бяха изпълнени и това не беше пречка. Лошото е, че и сега си доусъвършенстваме стария; а може би пък и не е лошо, не знам. Но в случая това е моето категорично мнение, че ние трябва да насочим усилията към спешен Закон за изменение и допълнение на действащия закон в съответствие с изискванията на Директива 2008 и след това - много системна работа.
Освен това, което Вие казвате и повечето участници тук сте се вгледали в един сегмент на проблема, защо смятам, че законът не става?
Отварям последната страница, мотивите: „очаквани резултати от прилагането на Закона за управление на отпадъците”. Един от очакваните резултати е създаване на ясни механизми за финансиране на дейностите с отпадъци и се питам: законът създава ли ясни механизми? Записвам си в полето: нищо подобно.
Знае ли някой около тази маса и в тази зала колко пари отделя българинът за управление на отпадъците? Никой не може да ми каже. Аз ще направя едно твърдение, което - моля някой да ме обори. Парите, които българинът плаща за тази работа, са повече, отколкото парите за Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната взети заедно. Повече са.
Знае ли някой по колко начина българинът плаща за тази работа? Аз съм открил 12 начина, 12! Да ги изреждам ли? Ще бъде прелюбопитно. Такса смет, за която кметове, мои приятели ми казват „Моля ти се, не се занимавай с размера на таксата, защото чрез нея дофинансираме дейностите на общините. А мои приятели, финансисти на общини, ми доверяват, че преходният остатък и неговата структура главно е от надвзетите пари от хората с такса смет. Това е първото.
Следва продуктовата такса. Колко процента от това, което е платено от българските потребители да бъде надлежно съхранено, преработено и оползотворено, е в структурата на онова, което се плаща с такса смет? Вие сте експерти и ще кажете: между 80 и 85% от хартията, стъклото и пластмасата е точно от това.
Една от организациите тук много достолепно признава, че проблемът е в изразходването на финансите, които отиват при организациите, които пускат на пазара. Нали знаете колко от парите, които плаща българинът за продуктова такса и отиват в т.нар. организации, които пускат на пазара, какъв процент от тях отива при тези, които извършват практическите дейности по събирането, оползотворяването и обезвреждането? Не смея да кажа цифрата. Казват ми, че е около 10%. А къде отиват 90-те процента, които българинът е платил? И с ужас научавам, четейки решение на Европейската комисия от 1.07.2011 г. за София, че ние ще вземаме заем – това е 11-то перо от тези 12, това са целеви общински заеми за тези дейности, че ние ще изразходваме от тия 15 милиона, които общината взема, за да изградим пилотни проекти за два района на София за разделно събиране!? Чакайте, 90% от тия, които българинът е платил за система, с която да съберем тези суровини, не отиват за тази цел, а ние взимаме заем, с които той отново ще ги плаща.
Така че този нов закон трябва да реши тази задача – колко пари плаща българинът, колко струва тази дейност и какви са механизмите. Законът не го решава. Препраща към едни наредби, правят се едни съвещания, договаряме с колко от тия пари ще свършим работа, после някак си как ще признаем свършена ли е или не е и т.н. Затова, според мен, освен всичко онова, което казвате, като недостатък, който трябва да се мине по по-кратката процедура, която да удовлетвори изискванията ни за хармонизиране на законодателството. Иначе другата работа е много голяма и много сериозна.
Има години, в които тази дейност ако за Министерство на отбраната и за Министерство на вътрешните работи са 3,5 млрд., има години, в които може да стигне 5 милиарда. Някой смятал ли го е от вас? Но те са освен такса смет, продуктовата такса, такса депониране, наказателната такса депониране, парите от ПУДОС, които раздаваме с решение, капиталовите по прилагане № 8 в бюджета, допълнителните (ако някой пита, ще му обясня кои са допълнителните за отпадъци), предприсъединителната програма ИСПА, оперативната програма „Околна среда”, държавните банкови гаранции за целеви взети заеми, целевите общински и т.н. и т.н. И като ги съберете, и как виждате, че едното, за което парите не отиват за което са, се взима от второто, за да се свърши първото, но се взима третото.
Тази претенция, че механизмите на финансиране са ясни, е абстрактна. Аз не казвам, че това е сега сложено. Това е една дълга история, която само се надстроява и се дозабърква, но не се изяснява. И най-лошото е – казах го и на кръглата маса в „Радисън”, че с толкова много пари не се свършва работата, за която българинът плаща. Отворете онази книга „Доклад за състоянието на околната среда”, Европейския съюз, и ще видите, че сме последни. Деветдесет и два процента от отпадъците ги депонираме. Швеция, Холандия и кои други страни бяха – от 0,5 до 2 %. С толкова много пари! Всичко, което казвате тук, е вярно. Сигурно трябва и ние ще го подкрепим. Аз прочетох тези предложения. Те са разумни и необходими. Но – в една ясна система. И никакви наредби . Трябва да е ясно кои пари за какво отиват.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Божинов. Може би защото наистина закъсняхте, случва се, аз предупредих всички присъстващи, че ще има колеги, които ще дойдат по-късно, но ние започнахме с уговорката, че това е може би наша последна среща, на която събираме конкретни предложения. Тук пред нас са заинтересуваните бизнес организации, синдикати. Всички, които присъстват тук, са ни предоставили конкретни текстове и предложения и това представяха господата, когато влязохте, които ще бъдат предоставени на Министерство на околната среда и водите заедно с направените от почти всички преждеговоривши, включително и от господин Бранков от Стопанската камара, предложения, които съвпадат с Вашето предложение – да се синхронизира директивата, но да се започне отново работа по този амбициозен законопроект. Всичко това ще бъде предоставено и на следващата ни среща, когато ще разглеждаме на първо четене законопроекта, ще имаме цялата информация и становището на Министерство на околната среда и водите като основен вносител на законопроекта по това, как ще се разглежда оттук нататък предложеният текст.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Вие бяхте така добра да насрочите едно работно съвещание по повод на грандиозния интегриран проект на София. Тогава не се състоя, защото парламентът продължи своята работа, но аз настоявам преди кметът да е излязъл в отпуск, министърът и кметът да дойдат на една дискусия, защото също съм ужасен от това, което научавам, че няма приета опция за технологията на завода, а сме взели заем за 50 милиона и още 15 и ще правим елементи, които са част от едно цяло, което не е ясно коя е технологията.
Успоредно с това, общината гласува банков заем от фонда „Козлодуй” да почне да прави проучване на реконструкция на горивните инсталации на ТЕЦ-овете при отворена опция за технологията. Извинявайте, но това е трудно обяснимо от здравия разум.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Специално ще имаме дискусия, както я бяхме насрочили, специално ще имаме дискусия и възможност да се запознаем с всички страни на реализацията на проекта на Завода за преработка на отпадъците в София.
Има ли още представители на нашите гости, които искат да вземат отношение?
КОСТАДИН ДЕЯНОВ: (От политическа партия „Зелените”, координатор нулеви отпадъци.) Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми господа народни представители, колеги, искам да изложа в резюме становището на политическа партия „Зелените” по проекта на Закон за управление на отпадъците. Като начало, искам да се присъединя към колегите досега с искането законопроектът, който е внесен сега, да бъде оттеглен, тъй като ние смятаме, че той фрапиращо се разминава с новата директива 2008/98 ЕС на Европейския съюз за управление на отпадъците. За нас разминаванията не се състоят в конкретни текстове, в поправка на конкретни текстове или промяна; разминаванията според нас се състоят в липса на цели глави, което прави закона неприложим.
Накратко, ще ви запозная с нашето предложение. Във връзка със задължителното въвеждане на изискванията на Директива 2008/98 ЕС в българското законодателство, с настоящото становище и направените в него предложения бихме искали да изразим нашето становище за фрапиращи несъответствия на новия проект на ЗУО с новата директива. Смятаме за наложително оттеглянето на законопроекта, създаването на съвместна работна група от всички заинтересувани страни за създаване на нов законопроект за съвсем нов закон, в който да бъдат включени всички предложения и да бъде пълно съответствието с новата директива.
Новата директива представлява сериозна стъпка в посока превръщането на Европейския съюз в едно рециклиращо общество. Въпреки наличието на някои спорни текстове, зададената рамка дава добра основа на страните членки да заложат амбициозни цели и планове за постигането им.
Основните елементи на директивата, които предлагаме да залегнат недвусмислено в проекта на ЗУО, са: първо, създаване на раздел „Предотвратяване на отпадъците” с глави в него: оценка на жизнения цикъл, повторна употреба, статус на отпадъка, раздел „Разделно събиране”, раздел „Рециклиране”, раздел „Биологични отпадъци”, раздел „Оползотворяване и обезвреждане, преработка и усъвършенстване на плановете и програмите и последна глава: Участие на гражданите в законодателството, политиките и управлението на отпадъците.
В раздел „Предотвратяване на отпадъците” основните неща, които предлагаме да залегнат, са: първо, оценка на жизнения цикъл. Всеки търговец, производител или вносител е длъжен да приема и да изкупува обратно от клиентите си продадените от него продукти и стоки след края на техния потребителски цикъл. Страните членки на Европейския съюз и общините, отговорни за планирането на управлението на отпадъците задължително трябва да използват оценка на жизнения цикъл в определянето на най-подходящите решения на отпадъците и ресурсите.
Какво представлява, да ви разкажа накратко, оценката на жизнения цикъл? Оценката на жизнения цикъл представлява план за живота на продукта от люлката до гроба, тоест, от неговото създаване до неговото оползотворяване или повторна употреба. Животът на продукта не свършва с неговата продажба на клиента; напротив, животът на продукта продължава до неговото рециклиране и връщането на ресурсите в природата.
Друго основно правило, което предлагаме да залегне, е ясното определяне на дейностите по подготовка за повторна употреба и повторна употреба. Тези дейности не са дейности по третирането на отпадъците. Това са дейности, принадлежащи към предотвратяването. Тези две дейности се считат за предотвратяване на отпадъци, тъй като подготовката за повторна употреба е фактическо предотвратяване на отпадъците.
Повторната употреба дава възможност на операторите на отпадъци да отклоняват продукти от потока на отпадъци преди той да бъде третиран по какъвто и да било начин. Разбили сме какво трябва да включва и повторната употреба.
Третото предложение е въвеждането на статус за край на отпадъка. С приоритет трябва да бъдат подкрепяни тези индустрии за рециклиране и преработка, които създават продукти и стоки чрез използване на продукти и материали, считани преди това за отпадъци. Такива приоритетни материали са: неопасните отпадъци от строителна и разрушителна дейност, хартия, метал, пластмаса, стъкло, полиетилен терасталат, кухнeнски биологични отпадъци от домакинствата, автомобилни гуми и текстил. Тоест, трябва да има предимства и стимули за бизнесите, които използват за суровини материали, които се считат от другите индустрии за отпадъци.
Трети раздел, който предлагаме да се разработи по-подробно, е разделното събиране. Той и сега съществува, но неговото разработване в момента в проекта не отговаря на директивата. Разделното събиране на отпадъците задължително трябва да се осъществява при източника и това трябва да е ясно определено в закона, че разделното събиране се осъществява при източника, включително и на биологичните отпадъци с цел постигане на ефективно и висококачествено рециклиране.
Ако се допусне смесване на отпадъците, после е огромна трудност, огромни средства и инвестиции за тяхното разделяне и рециклиране, а често това е и невъзможно. Те стават единствено за събиране на биогаз за метан и за разлагане или изгаряне, което ние отричаме, за което ще ви кажа по-късно.
Въвеждане на задължителни схеми за разделно събиране при източника - трябва да е ясно в закона, че задължително разделно се събират неопасните отпадъци от строителна и разрушителна дейност, хартия, метал, пластмаса, стъкло, полиетилен терасталат, кухненски и биологични отпадъци от домакинствата, автомобилни гуми, текстил. Това е заложено в самата директива като минимум. Тоест, това директно трябва да се пренесе и в нашия закон.
Единственото, което видяхме в новия проект от директивата, беше copy/paste йерархията за управление на отпадъци, която беше копирана директно от директивата, заложена в новия член 6, ал. 1. Това обаче за нас представлява като една кръпка, защото от нея по-надолу в тази йерархия не следват по-нататък в закона никакви последствия и тя не се развива по никакъв начин.
Задължително разделно трябва да се събират, третират и рециклират опасните отпадъци. Върху потоците опасни отпадъци трябва да бъде прилагана разширената отговорност на производителя.
Трябва да се насърчи рециклирането на биологичните отпадъци, разделени при източника, до висококачествен компост и употребата му в земеделието и градинарството.
Следващият раздел, който сме предложили да се заложи, това е рециклирането. Развили сме някои от политиките, които трябва да бъдат заложени в закона, за рециклируеми материали. Според нас рециклирането изключва оползотворяването за получаването на енергия, както и преработването в материали, които ще се използват като горива и за насипни дейности. Това представлява и технологията на Завода за отпадъци в София, където смесените отпадъци, по никакъв начин неразделени, ще бъдат смилани до ситен материал, т.нар. RDF, който ще бъде сметен, от него ще се изработват пелети за изгаряне, които ще се изгарят в циментови или топлофикационни пещи, което е неприемливо за нас и води до излъчване в атмосферата на отровни газове, диоксини и флорани.
Трябва да се заложат амбициозни цели за рециклиране на домакинските и неопасните отпадъци. Чрез поставянето на такива амбициозни цели се стимулира дългосрочното планиране и нововъведенията и също така се изчистват постепенно неработещите практики. Трябва да бъдат въведени и стимули за повишаване нивото на рециклиране, да бъдат стимулирани тези фирми, които рециклират.
Следващият раздел е за биологичните отпадъци. Третирането на биологичните отпадъци изисква намаляване на изхвърлената храна от домакинствата, домашно обществено компостиране, стимулиране на домашното и общественото компостиране, други практики на ниво домакинства, предотвратяване и управление на място на отпадъци от големи производители, общински паркове и служби, хранителна индустрия, подходяща организация на разделното събиране на биологичните отпадъци, въвеждане на практиката от врата до врата или събиране на определени места, както е практиката и в Япония. Това е необходимо, за да се минимизира присъствието на биологични отпадъци в остатъчните отпадъци, които отиват за депониране.
Трябва да се минимизира и употребата на компост от смесени отпадъци, тъй като с редовната употреба на компост от смесени отпадъци съществуват рискове за дългосрочно замърсяване на почвата.
Трябва да се рециклират биологичните отпадъци, разделени при източника, до висококачествен компост и да се насърчи употребата на компост в земеделието и градинарството.
Следващият раздел е „Оползотворяване и обезвреждане”. Тук много важен за нас принцип е, че изгарянето на отпадъци е обезвреждане, а не оползотворяване, което се дава и от директивата, и то решението на Европейския съд в Люксембург. Предлагаме да се забрани всякакъв вид изгаряне на отпадъци, докато не се постигне рециклиране на 65% от отпадъците, да се налагат такси за изгаряне на отпадъците, да се забрани вносът на отпадъци за изгаряне, изгарянето и коизгарянето, т.е. съвместното изгаряне на отпадъци, да се поставят на едно ниво. Задължително е изгарянето на отпадъци да не се препоръчва и да не се подкрепя като метод в националните стратегии и планове за управление на отпадъците.
Също така съществува в директивата един фактор за коригиране при изчисляване на ефективността на инсинераторите, които се използват за изгаряне на отпадъците при производство на енергия. Този фактор според нас трябва да бъде 2 ,13 за електричество. Според мен, трябва да се забрани изгарянето на т.нар. RDF или смлян смесен отпадък в циментови и топлофикационни пещи.
Следващият раздел е „Планове и програми”. Според нас е много важно до декември 2013 г. да се изработи национална програма за предотвратяване на отпадъците. Минимални изисквания, на които трябва да отговаря тази програма, са анализ на състоянието, разработване на задължителни цели за предотвратяване, система от обвързващи мерки и индикатори за измерване предотвратяването, мерки за прекъсване на връзката между икономическия растеж и образуването на отпадъците, мерки за намаляване на отпадъците от опаковките, мерки, насърчаващи еко дизайна и разширената отговорност на производителя, мерки, насочени към домакинствата и мерки, фокусирани върху намалението и потреблението на ресурси и промяна в моделите на потребление.
Много важно е националната програма да се разработи чрез прилагане на принципа на партньорство, като включва всички заинтересувани страни, политически партии, неправителствени организации, граждански организации, движения, комитети и инициативи, академичната общност, активни граждани, експерти, социално-икономически партньори, регионални и местни национални власти още в етап задание и в обща работна група. Минималните изисквания на националната програма трябва да са част от всеки план или програма за управление на отпадъците с цел залагане на цели и мерки на регионално и местно ниво за постигане на целите на програмата. Липсата на такива мерки трябва да се санкционира с неприемане на плана и програмата, както и на задължителната и екологична оценка.
Плановете и програмите трябва да включват конкретни мерки по предотвратяване и повторна употреба, разделно събиране, рециклиране и компостиране.
Последният раздел, който прилагаме, това е участието на гражданите в законодателството, политиките и управлението на отпадъците. Не трябва, както е фиксирано сега в закона, цялата отговорност да се прехвърля само и единствено върху местната администрация в лицето на кметовете и на регионалните сдружения, в които пак участват само кметове.
За гарантиране на прозрачността на изготвяне на законодателството и политиките в областта на отпадъците задължително се осигурява участието на гражданите и на всички заинтересувани страни, политически партии, неправителствени организации, граждански организации, движения, комитети, инициативи, академична общност, активни граждани, експерти, социално-икономически партньори, регионални, местни и национални власти. В този процес, както и в самото управление на отпадъците – не само в изработването, но и в самото управление – те се включват още при стартирането на работата по изработване на националната програма за предотвратяване на отпадъците или подобен документ, както и при изработването и контрола по реализирането на националните и местни планове и програми за управление на отпадъците.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: И аз Ви благодаря. Това беше едно подробно изложение на текст, който ние всички имаме, изпратен ни от политическата партия „Зелени”, на разположение на членовете на комисията и предоставено на Министерство на околната среда и водите. Това е предложението.
Ако някой иска за последно думата, нещо да сме пропуснали или някой иска нещо да допълни? Заповядайте!
ИВО ГЕОРГИЕВ: По повод на нашето предложение за стандартите и докладването в реално време, ние сме разпечатали и сме размножили на колегите народни представители на уважаемата комисия, направили сме си труда да преведем английския вариант на стандартизиране на излезлите от употреба МПС-та, така че може да го разгледате подробно. Както се казва, ние не откриваме топлата вода и мислим, че това е един подход, приложим за България, тъй като в разкомплектоването в България има огромен проблем, при който почти не се спазват изискванията при разкомплектоване при разрешителни режими от конкретните регионални инспекции.
Също искам да засегна тук проблема и с автоморгите. Никой не го отчита като проблем, но той е основен. Там проследимостта на излезлите от употреба МПС-та е почти нулева и затова трябва да се наблегне също на това нещо. Имаме готови експерти, които сме готови да подкрепим и да изложим цифри и становища и конкретни предложения.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви благодаря. Мисля, че доста подробно се спряхме отново на всички въпроси, които дискутираме вече няколко пъти. Благодаря специално на организациите и на Българска стопанска камара и на обединените организации за конкретните предложения, които са направени по конкретни текстове, обобщени в групи предложения и обобщения материал, в който са включени всички предложения по текстовете на законопроекта. Всички тези материали, плюс всички писмени предложения за допълнения или промени или някакви съображения, но писмени конкретни предложения, които очакваме до 15 септември, което е следващият четвъртък, ще бъдат предоставени на Министерство на околната среда и водите за подробно разглеждане на направените предложения.
Ние много се надяваме, че всички те ще бъдат от полза за подобряване на текста на законопроекта и оттам нататък вече ние ще преминем или към предложението, което беше направено многократно за оттегляне на законопроекта и конкретизиране на работа по нови текстове и внасяне на законопроект за изменение и допълнение - това е решение на вносителя, или ако вносителят държи на предложения законопроект, но има готовност да приеме корекции между първо и второ четене в съответствие с това, което ние разглеждахме на всички тези срещи, ние в комисията ще преминем към разглеждане на законопроекта на първо четене. Това е, което можем да направим.
Госпожо Манева, заповядайте!
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Благодаря. Аз също искам да благодаря на всички, които взеха участие в днешното обсъждане. Категорично трябва да кажа, че министерството защитава закон, който е внесен от Министерски съвет и на този етап няма никакви намерения да се оттегля законът. Този проблем е обсъждан многократно. Дали това ще бъде изменение и допълнение на закона, дали ще бъде цялостен закон, твърдим, че концепцията за управление на отпадъците изцяло съответства на европейските директиви. Разбира се, ние сме готови отново да разгледаме всички предложения.
Благодаря за това, че ще ни предоставите всички конкретни бележки, защото много важно как едно предложение е формулирано като законов текст. Най-внимателно ще проучим всичките текстове. Аз предлагам обаче да нямаме заседание следващия четвъртък, защото дотогава ще се получат бележки. Ние внимателно ще разгледаме всичко и ще направим една среща. Имаше предложение да се направи работна група в която да изложим концептуално кое приемаме и кое не приемаме. Но нека да разгледаме бележките. Ние ще ви информираме каква е нашата позиция и ще преценим какво по-нататък трябва да се прави.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Аз може би не съм се изразила достатъчно ясно. Посочвам срока 15 септември за краен срок за писмени предложения по текстове.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Основни бележки, допълнителни бележки, може би някой ще иска още нещо.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Да. След това ще насрочим заседание на комисията, в което вече според ситуацията ще изслушаме и позицията на Министерство на околната среда и водите и ще разгледаме законопроекта, ако той не бъде оттеглен.
Господин Курумбашев, заповядайте!
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Аз благодаря на г-жа Манева за това уточнение, защото всъщност Вие, госпожо председател, и г-жа Манева казахте две различни неща. Аз не разбрах министерството да разглежда вариант с оттегляне на този законопроект. Както разбирам, то подкрепя този законопроект. Но останах с такова впечатление поне, че това, което господин Алексиев предложи в края на предишната сесия за отлагане на дискусията, е, че идеята е все пак да се седне и да се направи една работна група между всички тези, които внасят тези предложения, защото сега си пишем едни предложения, след това министерството ги чете, след това министерството ще каже: Това, което го прочетохме, част от него ни харесва, част не ни харесва. Тези, които са го внесли като предложения, ще кажат: Да, но ние държахме на еди какво си.
Този по-формален подход на общуване, да не го нарека по друг начин, може би просто може да се изчисти, ако имаше волята от двете страни, да се създаде една работна група. Аз се чудех дали до 15-и като ги получите тези предложения, не може да се поработи по това, да има такава работна група, която да се види по кои въпроси може да се стигне до съгласие и по кои не може да се стигне.
Освен това очевидно е, че тъй като доста неща, надявам се, в резултат на разговори, могат да бъдат променени по технологията на това как ще бъдат внесени, защото вече Министерство на околната среда и водите няма как да ги внася. Дори и да се съгласи, че трябва да има някаква промяна, то вече ги е внесло. Единственият вариант е да се изтегли законът и да се вкара отново.
Вторият вариант е да се ползва популярната рецепта депутати от управляващата партия внасят предложения на министерството между първо и второ четене. Възможно е като законодателна технология, но така или иначе това е формата как ще се случи промяната, ако такава има и ако има воля за такава промяна. Затова въпросът ми беше дали ще се направи такава работна група, с която да този сблъсък не минава през комисията, ако може да бъде изчистено това на ниво работна група. Ако министерството има воля за такава работна група, според това е по-работещият вариант и това исках да предложа като вариант на г-жа Манева. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви благодаря, господин Курумбашев. За съжаление, ще трябва да ви отговоря, че ние се намираме в ситуация, в която провеждаме предварителни консултации и изслушваме становищата на заинтересувани страни по законопроект, който е внесен в Народното събрание, но който не е бил разглеждан на първо четене в комисията.
Вариантът за работна група, която да разглежда текстове, в която да участват и експертите на Народното събрание като законодателен орган е възможен тогава, когато ние имаме някакво становище поне на първо четене на законопроекта. В противен случай ние изземваме ролята на вносител на законопроекта, намесваме се на ниво вносител и тогава получаваме един законопроект, който е в резултат на законотворчеството на Министерство на околната среда и водите, Министерски съвет и нашето участие.
Задачата на всички тези срещи, които ние проведохме, беше да се чуят абсолютно всички заинтересувани страни, да се видят техните мнения и становища, за да се представи пред Министерство на околната среда и водите и Министерски съвет като вносители на законопроекта, че има много възражения по текстовете и да се види кои от тези възражения и конкретни предложения биха могли евентуално при приемане на законопроекта на първо четене да се внесат и да коригират текста между първо и второ четене, или нашето становище при решение на комисията и на базата на тези предложения би могло да бъде, че законопроектът не се приема на първо четене. Тогава вече се създава съвсем друг тип работна група, която готви нов законопроект или се изчаква внасянето отново и т.н. Просто ние сме в една процедура, която не е стандартната процедура на обсъждане на законопроекта и създаване на работна група.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Госпожо Михайлова, аз искам да обърна внимание на нещо друго. Законопроектът има 161 члена, касае една изключително обширна материя. Надяваме се, че през времето, през което ще получим и ние писмените бележки и съответните депутати и депутатите ще се запознаят с текстовете и бележките и ще видят, че възраженията касаят една изключително малка част от закона, касаят едни определени обществени отношения, в които имаме две страни: засегнат бизнес и засегнато общество и държавата не може да стои настрана, без да вземе някакви мерки по тези въпроси. Сега спорът е дали мерките, които са предприети, са най-удачните. Така че ние имаме да решаваме един въпрос за един много тесен кръг проблеми от цялостната тематика, свързана с управление на отпадъците.
Така че, да поставяме под въпрос целия закон заради няколко важни въпроса, наистина, на които могат да се уточнят рамките, в които може да се правят определени уточнения, е абсолютно безсмислено да говорим.
Аз мисля, че през това време и депутатите ще се запознаят както с бележките, така и със самия текст на закона и ще преценят, че са изключително пресилени твърденията, че закон трябва да се връща, защото не бил добър. Това е абсолютно невярно и несъстоятелно и няма никакви основания за подобно твърдение.
Така че, нека в малкото време, че все пак ни остава да се запознаем с тези бележки всички, да бъдем достатъчно обективни и прецизни, да не се изкушаваме в тази предизборна битка да политизираме един закон, който касае всеки българин и е изключително важен закон. Така че, да намерим едно наистина добро решение за тези проблеми.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви благодаря, госпожо Манева. Закривам заседанието, защото ние се изкушаваме да преминем в дебат, който по същество е обсъждане на закона на първо четене.
Заповядайте, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ: Уважаема госпожо председател, колеги, госпожо заместник-министър, мисля, че от законодателните техники, които казахте тук, двете, има и съществува и трета законодателна техника, която на практика позволява закон, който е със същата тематика, да бъде внесен и да бъдат разглеждани двата закона и да бъдат приети и от двата да се направи един законопроект. Това също е възможно като законодателна техника.
Аз мисля, че ако думите на госпожа Манева са верни, въпреки че аз не съм убеден, че проблемът е само със събирането и рециклирането на черни и цветни метали, има много пропуски в този законопроект – и за строителните отпадъци, за други неща, но сега не е времето да говорим за тях. Наистина, аз се солидаризирам с това, което казахте, да се направят всички предложения, да ги разгледа министерството и наистина на следващата среща да решим ако проблемите са само тези за рециклирането, да, може да се направи един допълнителен законопроект, който да се внесе и двете да се разгледат .Но ако има проблеми по целия законопроект, аз съм категоричен, че той трябва да бъде оттеглен и да се направи нов законопроект.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: И аз Ви благодаря, господин Такоров. Предполагам, че всеки един от членовете на комисията вече има изградено становище по целия законопроект, но това е предмет на дискусия по законопроекта на първо четене, а не на днешната среща, на която изслушахме предложенията на заинтересуваните страни. Благодаря на всички участници в срещата. Пожелавам ви успешен ден!
/Край на заседанието – 16. 30 ч./





ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ОКОЛНАТА СРЕДА
И ВОДИТЕ:

/Искра Михайлова/