1. Обсъждане на становища и предложения по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 102-01-57, внесен от МС на 02.08.2011 г.
2. Изслушване на информация от представители на МОСВ и Столична община, относно състоянието и реализацията на проекта за управление на отпадъците.
3. Разни.

---

Списък на присъстващите народни представители се прилага. Присъстваха и: от Министерство на околната среда и водите:Ивелина Василева – заместник-министър, Малина Крумова – директор на дирекция „Кохезионна политика за околна среда” и Теодора Полимирова – началник отдел, дирекция „Управление на отпадъците”; от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията: Сергей Църнаклийски – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация”; от Столична община: Мария Бояджийска – заместник-кмет.

ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Добър ден, дами и господа! Имаме кворум от членовете на Комисията по околната среда и водите. Откривам редовното заседание на комисията с дневен ред, който ви е раздаден предварително.
Точка 1 от него е разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 102-01-57, внесен от Министерски съвет на 2 август 2011 г.; втора точка: изслушване на информация от представители на Министерство на околната среда и водите и Столична община относно състоянието и реализацията на проекта за управление на отпадъците в столицата; и стандартната точка 3 – Разни. Някакви предложения по нашия дневен ред? Коментари? Няма.
Да ви информирам, че заедно с нас днес в заседанието ще вземат участие от Министерство на околната среда и водите: заместник-министър Ивелина Василева, г-жа Малина Крумова – директор на дирекция „Кохезионна политика за околна среда”. От Столична община с нас е заместник-кметът госпожа Мария Бояджийска и г-жа Теодора Полимирова – началник отдел на дирекция „Управление на отпадъците”; от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин заместник-министърът е ангажиран в друга комисия по същото време и заедно с нас е и господин Сергей Църнаклийски – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” и други представители от град Варна. Предлагам ви експедитивно да започнем заседанието.

ПО ТОЧКА ПЪРВА:
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Давам думата може би на господин Църнаклийски да представи Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване. Заповядайте, господин Църнаклийски!
СЕРГЕЙ ЦЪРНАКЛИЙСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, благодаря за възможността да представя на вашето внимание Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване. Ще бъда максимално кратък, с цел експедитивност.
Като цяло предложените на вашето внимание промени може да групираме в три основни групи. Първа група въвежда изискванията на четири акта на вторичното европейско законодателство и по-специално, това са четири директиви. Първата директива е по отношение на правилата и стандартите на признатите организации, които извършват прегледи на кораби за съответствие на дейността на кораба в съответствие с международните стандарти. Втората директива е по отношение на разследването на произшествията в областта на морския транспорт, третата директива касае застраховката на корабособствениците по отношение на морски искове. Четвъртата директива въвежда задължителен одит на страните членки от страна на международната морска организация и въвеждането на задължителна система за управление на качеството.
Втората група въвежда изискванията на Международната конвенция относно гражданската отговорност за щети, причинени от замърсяване с корабно гориво, която е ратифицирана от Народното събрание на 26 април 2007 г., а третата група най-общо може да се каже, че допълва и усъвършенства разпоредбите, регламентиращи функционалните задължения на Изпълнителна агенция „Морска администрация”, както и Административно-наказателните разпоредби.
Благодаря Ви. Ако има конкретни въпроси, съм готов да отговоря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви благодаря. Единствено ще Ви помоля от Комисията по околната среда и водите да обърнете внимание на частта, която засяга замърсяването с гориво. Там има една международна конвенция, която е ратифицирана от Народното събрание на Република България и сега привеждаме в съответствие текстовете в българското законодателство. Правилно ли сме разбрали от мотивите към законопроекта?
СЕРГЕЙ ЦЪРНАКЛИЙСКИ: Точно така. Тези изисквания, които са въведени с международната конвенция, ние вече ги вкарваме в нашето законодателство и те вече стават част от нашето законодателство и България започва да ги изпълнява.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Колеги, имате думата за становища, въпроси, мнения. Ние не сме водеща комисия, но има текстове, които специално са в резултат на международната конвенция, ратифицирана от България, която сега се прилага с конкретни текстове, засягаща опасностите от замърсяване с гориво от търговския транспорт.
За сведение на колегите искам да кажа, че по този законопроект имаме становище от отдел „Европейско право” към Четиридесет и първото народно събрание. Посочени са коректно директивите, които се транспонират с текстовете в законопроекта. Има забележки да се има предвид, че срокът за транспонирането и нотификацията на три директиви е изтекъл на 17 юни. Има препоръки за прецизиране на текстове на две места, но общото становище на отдела е, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване коректно предвижда въведение на изискванията на вторичното европейско законодателство в българското законодателство. Тоест, има пълна подкрепа за корекцията на текстовете. Ако нямате това становище, ще го предоставим на водещата комисия, за да могат да бъдат отразени препоръките в прецизиране и редакция на текстовете.
Някой да има желание да вземе отношение по законопроекта? Заповядайте, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ: Мисля, че текстовете, които са написани в глава 15б относно отговорността на корабопритежателя за щети, нанесени при замърсяване от корабно гориво са написани доста коректно. Но тъй като беше разгледан и на Комисията по транспорт, на която аз присъствах, не получих тогава удовлетворителен отговор на два въпроса и искам пак да ги задам да видя дали нещо ново се е променило във виждането на агенцията именно заради следното. Ако погледнете § 33, чл. 383, т. „б” – че корабопритежателят на кораб с бруто тонаж 300 или повече, плаващ под българско знаме, който няма застраховка за морски искове за кораб, се наказва с глоба с имуществена санкция от 5000 до 20 000. Значи, че тук ние имаме само едно нарушение, което е фиксирано в този запис, именно да няма застраховка за морски искове на кораба и отново слагаме субектът да определя дали ще е 5 или дали ще е 20 хиляди лева. За едно и също нарушение могат да се налагат две различни глоби. Дали по това нещо се изяснихте и дали между двете четения ще се направят някакво поправки за корекции в този текст?
Другото: уточни ли се грешка ли е или не е, защото за първи път се въвежда в това законодателство и за концентрацията на алкохол на хората, които са на вахта, защото тук при повторното наказание глобата е 500 лева, вие казахте, че има грешка, че е 5 000 лева. Пет хиляди лева ли е, или е 500 лева? Защото 5 000 лева ми се струва, че е твърде много като наказание. По принцип мисля, че 5 000 лева са много. Отговорът беше, че там има грешка в проектозакона. Изтървана е една нула. Така че искам само да попитам изясни ли се нулата ли е паднала или има някакъв друг замисъл.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Такоров. Заповядайте, господин Църнаклийски.
СЕРГЕЙ ЦЪРНАКЛИЙСКИ: По първия въпрос за марша между 5 и 20 хиляди лева, наистина, проведохме и впоследствие също дискусия. Все пак, аз не съм юрист, морски капитан съм, но юристите го тълкуват, че тази санкция зависи от брутотонажа на кораба – колкото е по-малък, може да се вземе като смекчаващо вината, да е по-ниска санкцията, а за по-големите корабособственици, защото и самите застраховки също…
РУМЕН ТАКОРОВ: В закона е записано 300 и повече от 300, а не под 300.
СЕРГЕЙ ЦЪРНАКЛИЙСКИ: Триста са най-малките. Може да бъде и стохилядитонен кораб. Затова там казват, че застраховките са по-високи и самите премии са по-високи и затова са го сложили в такъв марш – от 5 до 20 хиляди лева. От гледна точка на неюрист не мога да си дам напълно точно обяснение защо е така предвидено. Наистина, нарушението е едно: липса на застрахователна полица. Но пак ви казвам, те обясняват, че тая полица за един корабособственик може да струва една сума, за по-големите корабособственици – по-големи пари трябва. Затова е направен този марш. Не знам дали мога да ви убедя с това нещо.
По отношение на алкохолното съдържание, наистина, при първоначално нарушение е предвидено глобата да бъде 1000 лева. Не е нормално при повторно да е 500 лева. Просто става въпрос наистина за техническа грешка. Просто пет пъти повече е. Но 1000 лева – аз ви казвам, морско лице съм, получават доста добри заплати тези, които пътуват (не тези, които са на брега). Така че 1000 лв. за тях за такова нарушение мисля, че не е голямо. при повторно нарушение е предвидено 5000. Просто вече сами вие може да прецените дали петкратното увеличение е достатъчно, или е завишено. Но наистина е техническа грешка, не може да бъде 500.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Други въпроси, изказвания, коментари? Няма. В такъв случай подлагам на гласуване. Моля, който е съгласен да приемем на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 102-01-57, да гласува!
Гласуване: За – 12 гласа, против няма, въздържали се 2.
Благодаря ви.

ПО ТОЧКА ВТОРА:
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Точка втора е изслушване на информация от представители на Министерство на околната среда и водите и Столична община относно състоянието и реализацията на проекта за управление на отпадъците в столицата, предполагам, трябва да има накрая.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Вчера премиерът обяви, че е спрял всички европейски проекти на община Сливен. Ако може, госпожа Василева да ни каже тези два или три, които са в оперативна програма „Околна среда”. Има ли въобще от спрените проекти такива от оперативна програма „Околна среда”? Това е извън, актуален въпрос е. Ако приемат. Ако не приемат?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Да, разбира се, не възразявам да дам разяснения. Както Министерство на околната среда и водите оповести на 5 август, беше временно спрян проектът по оперативна програма „Околна среда” за реконструкция и модернизация на ВиК мрежата на град Сливен. Проектът е на обща стойност 52 млн. лв., от които безвъзмездното финансиране е 39 милиона.
Ние пристъпихме към това действие, след като на 29 юли получихме писмо от Европейската комисия, което беше повод за входиране на сигнал за нередност към дирекция АФКОС и съответно повод временно да се спре изпълнението на договора до изясняване на обстоятелствата. Знаете, че комисията изрази своите съображения относно проведената рамкова процедура за възлагане на строителните дейности. С този акт, който беше оповестен широко, включително публикувана информация на страниците на Министерство на околната среда и водите и на страницата EUfunds.bg ние упражнихме правомощията си да контролираме стриктното изпълнение на принципите и процедурите и разходването на европейските средства. Тоест, ние уведомихме общината, че до момента, в който не се изяснят обстоятелствата, не позволяваме да се извършват строителни дейности на обекта и в случай, че такива действия бъдат предприети, договорът ще бъде прекратен. За пореден път това доказва – имам предвид констатациите на всички одитни органи - че системите за контрол при нас работят – даде своето изражение, така че, тъй като все още нямаме становища от страна на компетентните органи, ние очакваме да видим как ще бъде разгледан случаят и какво становище ще има, след което вече ще бъдат предприети съответните действия в зависимост от резултата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Само този е в оперативната програма?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Да. Това е единственият проект, който е в оперативна програма „Околна среда”.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Вие говорите за този, който се финансира по ИСПА?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Не. Аз говоря за проекта по оперативната програма „Околна среда”.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Вие говорите за пречиствателната станция, тази част?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Всъщност по финансовият меморандум по програма ИСПА, който е подписан в края на 2005 г. от Европейската комисия, в началото на 2006 г. от българската държава са заделени 21 млн. евро. Няколко са инвестиционните компоненти, които са част от финансовия меморандум. Единият – модернизиране на пречиствателната станция, компонент, който се управлява от Министерство на околната среда и водите като управляващ орган и с гордост мога да кажа, че вече приключихме изпълнението. Пречиствателното съоръжение има вече издаден акт 16. Другият компонент за модернизация и доизграждане на ВиК мрежата на града чрез едно споразумение, подписано между министър Джевдет Чакъров и кмета на общината господин Лечков, е делегиран за управление на общината. Този е компонентът, който не е финализиран, но към настоящия момент няма осигурен финансов ресурс за изпълнението му. Както знаете, финансовият меморандум не получи удължение от страна на Европейската комисия, няма и осигурени бюджетни средства, тоест, към настоящия момент този компонент де факто не може да бъде изпълнен и ние затова сме уведомили общината.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: И аз Ви благодаря, госпожо Василева. Сега искам да попитам: кой, Вие или госпожа заместник-кметът ще започне с представянето на информацията по проекта за управление на отпадъците в Столична община?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Ако не възразявате, аз ще направя кратък преглед на хронологията на последните събития, касаещи развитието на проекта. Благодаря за поредната възможност и на Вас, госпожо председател, и на членовете на комисията да докладваме за хода и развитието на този изключително важен проект. Знаете, че това е проект от стратегическа важност за държавата ни, тъй като, от една страна, той е част от националната програма за дейностите по отпадъците, а от друга страна, това е най-големият проект по оперативна програма „Околна среда”.
Кратката хронология относно движението на проекта и финансирането на проекта от оперативната програма набързо ще представя на вашето внимание. Знаете, че в края на 2009 г. на 16 декември Министерство на околната среда и водите изпрати покана до Столична община, за да представят своята апликационна форма. Един месец преди крайния срок, поставен на общината, проектът беше подаден за оценка в Министерство на околната среда и водите на 26 февруари 2010 г. След етап на преглед от страна на колегите в оперативната програма, на 19 април 2010 г. проектът беше одобрен от Министерство на околната среда и водите за изпращане в Европейската комисия, съгласно изискванията на Регламент 10/83 и на 21 април 2010 г. той беше изпратен за оценка в Европейската комисия.
Последваха няколко срещи и коментари от страна на комисията, както и от страна на министерството и общината, предвид необходимостта от разглеждане на варианта за оптимизиране на проекта чрез използване на възможността заедно с този проект да се обмисли и модернизацията и оптимизацията на „Топлофикация София”, която в този етап стана собственост на Столична община. Знаете, че тези разговори доведоха до всеобщото разбиране, че трябва да бъде проучен и този вариант, при който да се обработва RDF горивото на територията на Столична община, което би довело до оптимизацията на разходите за транспорт.
На 4 ноември 2010 г. беше получено писмо от господин Барозу, с което се потвърждава желанието и волята на комисията да подпомага усилията на държавата в намирането на най-оптималното решение, в което беше заявено за подкрепа в целия процес, нещо, не което сме разчитали от страна на комисията и продължаваме да разчитаме. На 28 януари 2011 г. се проведе среща в Брюксел, където бяха уточнени графиците по подаване на апликационните форми за двете фази на проекта, след което на 24 април 2011 г. изпратихме проектното предложение, което касае първата фаза. Съвместно с комисията, с Европейска инвестиционна банка, със Столична община се координираха действията в посока максимално бързо провеждане на допълнителни анализи и събиране на експертни мнения относно възможността за използване на „Топлофикация София” като компонент, който ще има двойна полза – от една страна, да допринесе за оптимизирането на проекта за управление на отпадъците, от друга страна, да допринесе за модернизацията на самото топлофикационно дружество и въвеждането на алтернативни източници за гориво.
Този процес на 1 юли 2011 г. беше финализиран с решение от страна на Европейската комисия, в което решение беше одобрено проектното предложение за първата фаза на проекта и въз основа на това одобряване от страна на Европейската комисия в максимално бърз порядък колегите от оперативната програма подготвиха проекта на договор за безвъзмездна финансова помощ, гласуван със Столична община и на
27 юли 2011 г. беше подписан договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
Договорът за безвъзмездна финансова помощ обхваща проекта в неговата цялост, дава финансовата рамка на проекта. Както знаете и както многократно сме коментирали, елементите на този проект са взаимосвързани, тоест, той се възприема като едно цяло. Общата стойност на проекта е 360 млн. лв., от които от Европейския фонд за регионално развитие – 218 млн. лв., за държавния бюджет – 38 млн. лв. и от Столична община – 104 млн. лв. са източниците на финансиране.
Договорът включва в себе си възможността за подписване на две споразумения, първото от които беше подписано в деня, в който беше подписан и договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Първото споразумение обхваща първата фаза на проекта, което включва изграждането на депо за неопасни отпадъци, чието строителство вече започна, две инсталации за третиране на биоразградими отпадъци, допълнително оборудване за оптимизиране на работата на съществуващото съоръжение за сепариране на битови отпадъци в Суходол, реализацията на пилотен проект за разделно събиране на отпадъците в районите Овча купел и Кремиковци, както и възстановяване на направените досега разходи по изграждане на съпътстваща инфраструктура и отчуждаване на земята.
Финансовата рамка на първата фаза на проекта е както следва: общата стойност – 135 млн. лв., от които от Европейския фонд за регионално развитие 85 млн. лв., от държавния бюджет – 15 млн. лв., от Столична община собствено участие – 35 млн. лв.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Това заедно ли е?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Да, собственото участие е осигурено от общината и посредством заема, сключен с Европейската инвестиционна банка. Както споменах, в договора има две споразумения, първото от които вече е в ход на изпълнение. Що се отнася до второто споразумение, което касае втората фаза на проекта, то ще бъде подписано в момента, в който бъде получено одобряване от страна на Европейската комисия за изграждането на завода за механично и биологично третиране, като планираната стойност на този компонент от проекта е 225 млн. лв.
Какво се случи от момента на подписването на споразумението? В изключително бърз порядък и от страна на Столична община беше сформиран координационен екип, който работи в тясно сътрудничество с нас от страна на междинното звено беше определен координатор на проекта и както споменах вече, беше стартирано и строителството на един от компонентите на цялостната система, за която може би госпожа Бояджийска ще разкаже повече в детайли.
Работим усилено съвместно и в посока подготовка на втората апликационна форма, която в съответствие с графиците, които сме съгласували с Европейската комисия, възнамеряваме да внесем за одобрение в комисията най-късно в началото на месец октомври. От страна на Европейската комисия имаме уверението, че тя ще бъде разглеждана в максимално бърз порядък, имайки предвид, че, както споменах, колегите от Европейската комисия, както и от Европейската инвестиционна банка и от инструмента „Джаспърс”, непрекъснато следят развитието на проекта и са запознати с цялата документация. Ние очакваме бързо решение на комисията. Това беше декларирано в поредица от срещи и в централата на Генерална дирекция „Регионално развитие” в Брюксел и на място, включително миналата седмица по време на визитата на колеги от Генерална дирекция „Регионално развитие”.
Към този момент вече е наличен анализът, който беше направен от експерти от Европейската инвестиционна банка и де факто заключенията на тази анализ, които са приемливи за всички страни, участващи в проекта са, че: да, удачно е да се процедира по начина, който предполага съоръжения за третиране на енергия да бъдат изградени в „Топлофикация София”, да бъде изграден заводът за механично и биологично третиране с RDF инсталация и съответно да се използват и възможностите „Топлофикация София” да бъде част от системата за третиране на RDF горивото.
Това е, както ви споменах, работим в бързи темпове в много добро сътрудничество с всички заинтересувани страни и потвърждавам отново, в сроковете, които са уточнени и с колегите от Европейската комисия за входиране на апликационната форма в началото на октомври месец, също и ангажимента от тях максимално бързо тя да бъде разгледана и да бъде отпуснато безвъзмездното финансиране.
Важен момент е, че независимо, че говорим условно за две фази, това са фази, които не са в хронологичен порядък, тоест започва изпълнението на втората фаза веднага след като се получи одобрение от страна на комисията и в самото решение на комисията изрично е указано, че това е един цялостен проект и се разглежда от тях в неговата взаимосвързаност. Това – накратко от гледна точка на оперативната програма. Благодаря ви за вниманието. На разположение съм за допълнителни въпроси.
Може би госпожа Бояджийска да ни запознае с повече детайли вече от гледна точка на същността на проекта и ползите, които той ще донесе на столичните граждани и на държавата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Само две уточнения, които не чух. Завършен ли е анализът?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Да
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Очаквате реплика през октомври?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Не, напротив. В началото на октомври ние планираме да входираме апликационната форма в Европейската комисия на база на резултатите на анализа.
ВЪПРОС ОТ ЗАЛАТА: Къде може да се види този анализ?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Не съм убедена, че можем ние да го предоставим, тъй като това е анализ, както споменах, направен от експертите на Европейската инвестиционна банка по тяхно възлагане. Те приемат работата на консултантите и де факто ние сме в съгласувателна процедура. Нямаме собственост върху документа.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря. Преди да дадем думата на госпожа Бояджийска, господин Курумбашев иска думата. Заповядайте!
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Понеже въпросът ми е към г-жа Василева. Много се радвам, че госпожа Бояджийска е в заседанието на нашата комисия. имали сме удоволствието да работим като заместник-кмет и общински съветник две години. Аз се питах какъв е вариантът на министерството, че ако не се одобри етап ІІ, тъй като вие работите вече по етап І и самата Вие изтъкнахте, че двата варианта са взаимосвързани, имате ли вариант в случай, че не се одобри тази технология, как ще действаме оттук нататък, или ако се одобри етап ІІ, може ли да се ангажирате с конкретни срокове, след като имаме одобрение на етап ІІ, че от момента на одобрение на етап ІІ в срок от три години, да кажем, проектът ще бъде реализиран? Някакъв ангажимент във времето? Примерно, казвате, края на 2014 г. този проект ще завърши, ако имаме одобрение, но ако нямаме одобрение, Ви питам какъв ви е вариантът Б, тъй като това депо е за тази технология. Ако се избере да е друга технология, изведнъж ще се окажем с друга технология и с това депо и разбирате, че възникват проблеми.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви за въпроса. Категоричният отговор на първата част от въпроса е: нямаме абсолютно никакви съмнения относно одобрението на апликационната форма точно защото имаме тясно сътрудничество с тези участници в процеса, които упоменах, разбира се, бенефициентът Столична община, Министерство на околната среда и водите, Европейската инвестиционна банка, експертите от „Джаспърс” и Европейската комисия, които следят целия процес. Както упоменах, в поредица от разговори, включително и миналата седмица с представителите на Европейската комисия, както и в края на юли бях на визита там и говорих с директора на дирекцията, която отговаря за нас, господин Жан-Мари Селер. Те казват следното: ние дотолкова сме запознати вече с този проект, че очакваме оценката да бъде максимално бърза.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: И положителна.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: И положителна, разбира се. Както казах, това е упоменато и в първото решение - аз мога да ви зачета и част от първото решение на комисията, както и в писмото на господин Барозу.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: В какво се състои проектът?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Проектът се състои от две фази, които са технически взаимозависими. Нещо повече, целите на интегрираната система не биха могли да бъдат напълно постигнати без реализацията и на двете фази. Това е част от първото решение.
Що се отнася до сроковете за изпълнение, в самия договор за безвъзмездно финансиране е заложен краен срок за приключване на строителните дейности края на 2014 г. и това е в съответствие с правилата на оперативната програма. От всички свои бенефициенти ние изискваме до края на 2014 г. да приключат със строителните дейности. Знаете, че голяма част от тях се изпълняват по договорните условия на ФИДИК, където е необходима една година срок за уведомление за дефекти, тоест, края на 2015 г. трябва да бъдат затворени проектите.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Госпожо Бояджийска, може би Вие ще вземете думата сега?
МАРИЯ БОЯДЖИЙСКА: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз ще се опитам без да повтарям това, което току що обясни заместник-министър Василева, да дам малко повече детайли по същината на този проект. Съжалявам, че господин Курумбашев може би ще трябва да чуе неща, които познава добре, тъй като е работил съвместно с общината по подготовката на проекта и в самия Комитет за управление на проекта.
Както каза госпожа Василева, проектът включва няколко основни компоненти. Това са инсталация за преработка на разделно събрание и растителни отпадъци с капацитет 20 000 тона и инсталация за преработка на разделно събрани хранителни отпадъци с капацитет
20 000 тона. Двете инсталации касаят преработката на един отделен поток от отпадъците на София, който няма нищо общо с потока битови отпадъци, които генерираме и има за задача тези отпадъци да бъдат третирани напълно самостоятелно, на отделна площадка с цел производството на органичен тор и производството на енергия. Стойността на този първи компонент на проекта е приблизително 38 млн. лв. и за него предстои обявяване на обществена поръчка, като документацията на тази част на проекта е подготвена.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Проведените процедури валидни ли остават, или не?
МАРИЯ БОЯДЖИЙСКА: Процедурата, която беше проведена от Столична община за избор на изпълнител за проектиране и строителство на тази инсталация завърши с прекратяване на процедурата, тъй като в края на процедурата остана един участник и кметът прецени, че това не е достатъчно за доказване на конкуренция в поръчката.
По отношение на самото депо за неопасни отпадъци, то се намира на отделна площадка, която се намира в землището на с. Яна, район Кремиковци с обща площ 330 000 кв. м. Депото в момента се изгражда, като веднага след подписване на договора за безвъзмездна финансова помощ беше подписан и договорът за строителство на депото с избрания изпълнител и също така беше подписан договорът за изпълнение на дейностите по строителен надзор. Тези два договора бяха подписани в края на месец август, което ни позволи на 29 август да подпишем протокола 2 с изпълнителя и да започнем строително-монтажни работи, съгласно одобрения работен проект и издаденото разрешение за строеж.
Срокът за изпълнение на проекта е 14 месеца от датата на откриване на строителна площадка. В тези срокове изпълнителят е длъжен да завърши и въведе в експлоатация обекта.
Искам да отбележа, че в първата фаза на проекта е включена цялата съпътстваща инфраструктура, която Столична община в последните три години успя успешно да завърши. Това са проектите за електрозахранване, проектите за промишлено и питейно водоснабдяване, а също така и проектите за отвеждане на отпадъчните води от пречиствателната станция до точката на заустване, за което има издадени съответните разрешителни по Закона за водите.
Допълнително в проекта, който в момента е одобрен в първа фаза, се включва оборудване за подобряване дейността на депото в квартал Суходол, както и наличните в момента и работещите в Столична община инсталации за третиране на битови отпадъци. Говорим конкретно за инсталацията за сепариране, която е собственост на Столична община и се намира на депото в квартал Суходол. Тези допълнителни модернизации и оптимизации на съществуващите инсталации и самото депо включват допълнителни съоръжения за сепариране, които ще позволяват на общината да повиши процента на отпадъците, предназначени за рециклиране. Те са наша собственост и те са благодарение на средствата, отделени от Столична община, изградени в периода 2008-2009 г.
Допълнително тези съоръжения ще позволят на общината в следващите две години да увеличи процента на отпадъците, които преминават за предварително третиране, покривайки 100 % от отпадъка, който се генерира на територията на общината и постигайки едни проценти за рециклиране и оползотворяване, които са в изпълнение на Националната програма за управление на дейностите с отпадъци, като това е заложено и в програмата на общината по същия начин.
Друг много важен компонент, въпреки че е с много по-малка инвестиционна стойност, това е проектът за подобряване на системата за разделно събиране на отпадъци от опаковки на територията на Столична община. Този компонент беше включен с цел намиране на адекватно и наистина работещо решение за разделно събиране на отпадъците и обхваща два от районите на територията на общината. Това са районите Кремиковци и Овча купел, които са с коренно различен тип застрояване и структура. Тези два района включват население от приблизително 80 000 жители, които ще се ползват от услуга за разделно събиране по домовете, за която ние сме предвидили съответните инвестиции за закупуване на контейнери и за закупуване на техника за обслужване на тези контейнери. Сумата, която е заложена в проекта, е малко под 3 млн. лв. за частта инвестиционен разход.
Целите на проекта аз маркирах накратко, но специфичните цели на проекта са изключително интересни. Те предвиждат привеждане в съответствие с изискванията за третиране намаляване на процента на биоразградимите отпадъци за депониране, постигане на едни количества от 85, 80 килограма на жител, които са в сравнение с количествата в момента 152 кг на жител, съгласно изискванията, регламентите и директивите. Също така проектът постига, и това е съгласно одобрението от Европейската комисия, доказано ще постигне едно ниво на рециклиране и оползотворяване, което е 57% за територията на Столична община при заложени в Националната програма за управление на отпадъците 33% за рециклиране на битови отпадъци в резултат от този проект. Тоест, ние имаме едни много по-високи цели, заложени в самия проект, отколкото това се изисква с одобрените на национално ниво документи.
Други много важни ползи от този проект, това са, разбира се, намаляване на количеството депонирани отпадъци с 52%, което е една от задачите на всички региони на територията на общината, тъй като количествата в последните няколко години показваха ясна тенденция на постоянно увеличаване, което беше свързано, естествено, и с постоянния икономически растеж, който имаше в страната ни. За по следните една и половина година Столична община успя, благодарение на мерките за сепариране, да намали това количество значително, като количеството също така се планира да бъде намалено до 52%, както казах, в резултат от изпълнението на проекта в цялост.
Друга много важна полза от този проект, това е производството на електрическа енергия, което е предвидено да се произвежда в рамките на инсталация за преработка на биоразградимите отпадъци на площадката в Хан Богров. Очаква се произведената енергия да бъде 5 460 мегаватчаса годишно, което допълнително ще генерира приходи за общината, както и в момента инсталациите за когенерация на територията на депото в Суходол.
Допълнително работните места, които се предвижда да бъдат разкрити, са 120 и се очаква намаление на въглеродния отпечатък с 1037 килограма въглероден диоксид годишно.
Напредъка на първата фаза госпожа Василева го маркира и аз няма да се спирам на него. Както вече казах, изпълнението на самото депо е 14 месеца. Срокът за изпълнение на инсталациите за компостиране е 19 месеца с последващ едногодишен период за отстраняване на дефекти, в който те ще работят и ще се експлоатират ефективно.
Предстои също така да бъдат обявени обществени поръчки за одит на проекта и разбира се, мерки за публичност, които съпътстват всеки един от проектите по оперативни програми.
Искам да подчертая, че този проект, включвайки и двете му фази, са проведени всички съгласувателни процедури, които се изискват по национално европейско законодателство и са издавани съответните разрешителни, които ни позволяват стартирането на проекта в момента на осигуряване на финансиране.
Това, което искам да подчертая за втората фаза и господин Божинов е прав, това е един от най-важните компоненти, най-големият и най-скъпият в целия проект – това е заводът за механично и биологично третиране на отпадъци. За този компонент е проведена обществена поръчка и е избран изпълнител, което ни дава възможност в случай на осигурено финансиране да пристъпим към започване строителството, тъй като, както вече казах, за този компонент също има издадено разрешение за строеж и положително решение по оценка на въздействието върху околната среда.
Параметрите на последния анализ потвърждават изцяло технологичното решение, което е разрешено в решението по оценка въздействието върху околната среда, което решение на практика включва няколко основни дейности, които трябва да се извършват в завода. Това са предварителна преработка на отпадъка с последващо изсушаване, сортиране, отделяне на компонентите, които са опасни и след това преминаване през процес на биологично третиране.
Този процес на биологично третиране води до производството на компост, който може да се използва за рекултивация на нарушени терени и производство на RDF горива за циментови заводи или за топлофикация, като това е заключението на консултанта.
По отношение на самата апликационна форма за втората фаза, както казах, тя ще бъде подготвена въз основа на резултатите от този анализ, представена на вниманието на Европейската комисия и се надяваме на бързо разглеждане. Надявам се това нещо да се случи в началото на месец октомври, съгласно съгласувания помежду ни график. За нас е важно, разбира се, да спазим всички изисквания, които има Европейската комисия по отношение на проекта и да осигурим една нормално работеща ефективна система за столицата.
Мисля, че това е, което мога да кажа в момента за проекта. Ако има конкретни въпроси, ще се опитам да отговоря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Колеги, имате думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Има много въпроси, които можем да зададем. Уважаеми дами и господа, уважаеми гости, за мене е безспорно, че проектът и неговата реализация изостава от всички досега заявявани и обещавани срокове и, което е по-важно, изостава от нуждите на града.
Втори въпрос е защо изостава.
Третият въпрос е на каква цена е това изоставане.
За да се аргументирам, аз ще цитирам три документа, които са пред мен. Първият – това е решението на комисията от 1.07.2011 г. Вторият е отговор на министър Караджова на наш въпрос с уважавания колега Такоров относно качеството на апликационната форма. Аз не знам защо го членуваме, след като те станаха „апликационни форми”. Третото е един отговор на министър-председателя на лично писмо на Сергей Станишев до него. С разрешението на господин Станишев ще ползвам този отговор.
Защо започвам с този отговор? Защото своето писмо господин Станишев искаше след като премиерът уведоми Министерския съвет, че е готов да му изпрати апликационната форма, той да види, че там, където бере макове, вече ще има завод, Станишев се възползва от това и му написа писмо, че го моли да му представи апликационната форма, да му представи цялата кореспонденция между българската страна и Европейската комисия, да го информира какви разходи са направени досега и че той ще се радва да види, че вече има яснота за цялото, а не само за отделни компоненти.
От писмото на господин Борисов, което вероятно вие сте готвили, няма други експерти в страната, е любопитно да прочетем, че не може да предостави кореспонденцията, защото цялата тази кореспонденция във връзка с подписването на формуляра за кандидатстване, размяната на писма, обосновани искания и становища, които завършват с издаване на решение, се води през система за електронен обмен и достъп до нея имат само строго ограничен кръг от институции и още по-ограничен кръг от лица. Но благодарение на любезността на министъра в парламентарния контрол ние научаваме някои страни от тази строго секретна кореспонденция и си намираме някои отговори на въпросите, които зададох.
Доколкото си спомням, тази форма, която сме изпратили, „апликационната”, на 26 февруари в МОСВ, на 21.04. – в Европейската комисия, беше изготвена за около 5 млн. лева или евро – не си спомням точно, от една високо реномирана немска фирма. На нашето искане за съдържанието на кореспонденцията с Европейската комисия, прелюбопитно, научаваме, че първият коментар, който прави Европейската комисия на този фундаментален труд, е как този проект допринася за управлението на отпадъците или по-точно как допринася за реализирането в България на Директива 2008, най-актуалния документ на Европейската комисия.
Отговорът на българската страна: аз съм изумен от този отговор, госпожо председател, ако е верен. В отговорът на българската страна се акцентира, че подготовката на проекта е започнала много по-рано преди директивата и затова не е отчел – 2010 г.
Ако е вярно, пак казвам това, защото премиерът каза, че е много секретно. Ако е вярно това, че в апликационната форма, изпратена 2010 г., ние се оправдаваме, че не сме актуални спрямо Директива 2008 на Европейския съюз, защото сме започнали да работим по-рано – нали разбирате как изглеждаме. Прелюбопитен е вторият коментар: в допълнение се подчертава, че целите на директивата са национално ниво и не се обвързват с отделни проекти. Ей Богу, ако София, в която вкарваме толкова много пари, в която реализираме най-големия европейски проект, няма да ни позволи тук да достигнем целите на директивата, че как в Горна Малина, Никола Козлево и другите ще компенсираме това, че този най-скъп проект, когато така е правен проектът – аз ви отговарям защо изоставаме. Аз чета в следващия документ решението на комисията да ни финансира само първата част. Записал съм си в полето на 1.07., че днес – на 1.07. нямаме оптимизирана опция за технологията за третиране на отпадъците. Тогава така е записано. По-дълго е изречението, по-витиевато е и понеже няма общоприета опция на 1.07, се започва нов технико-икономически анализ, за който се говори, че сега го имаме. Колко пъти плащахме, колко пъти го одобрявахме, колко пъти комисии отвсякъде – тук чета? А на тези хора ще им потърси ли някой отговорност за това, че техният труд е увенчан с тая оценка? Не се притеснявайте, колеги, това са огромни пари на българина, защото на края на октомври свършва комплексното разрешително на депото, защото завода го няма и проекта го няма, и процедурата я няма. И има 150 000 тона да ги возим. И ако трябва да возим и тия, и българинът ще плати този проект (аз съм си отбелязал при един анализ, който сме направили), един тон жито да го произведеш и продадеш ще струва по-малко, отколкото да извозиш един тон отпадъци защото в 2014 г. това ще струва на софийския данъкоплатец близо 330 лева. Оттук веднага отивам към гореобявените проекти, за които сме взели заем. С недоумение чета, че ще направим с част от тези 35 милиона, които общината ги взема, заеми, които ще плащат нашите внуци. Ще правим пилотни проекти за разделно събиране на отпадъци от опаковки.
Уважаеми дами и господа, българинът е платил всеки грам опаковка с продуктовите такси. Българският гражданин ги е платил и ако някои от тези, които вземат решения за технологии, процедури, оползотворяващи организации, е докарал българина да плаща по 12 начина такса смет!? Аз възразявам за вземаме заем, след като софиянецът си е платил такса смет, с която трябва да се извършат всички процедури с неговите отпадъци, след като софиянецът като потребител е платил всяка чашка, опаковка, бутилка, тия 85% от хартията, пластмасата и стъклото, които са в неговия битов отпадък, за който вече е платил, и ние ще му вземем заем, който ще го връщаме, да правим пилот! Как така? И го говорим тихо, кротко народът не разбира и ще си плаща! И фирмите и учрежденията ще плащат 60% от такса смет при положение, че отделят много по-малко от 40% от общата такса смет в София. И си мълчим. Прибираме ги тези пари. Те стават едни лесни пари. Акулите към тях напират, инвеститори вземат решения: ще ви направим пилотна инсталация, ще обогатим инсталацията за сепариране, ще ви направим депо и след десет години ще плащате – казах за 2014 година – през 2022 година ще плащате 180 евро. И затова ни го връщат този анализ. Аз питам: кой ще носи отговорност? Докладваме си кротко, отлагаме срока.
Къде ще депонираме догодина? Къде ще депонираме – в Ботевград? Дай Боже да стане. И ли в Монтана? И ще отложим завода за следващия кмет, за следващия парламент. Някой трябва да носи отговорност. И аз питам още: това срамежливо обявено депо, дето ще го правим, някой ще ми каже ли то за след тази технология, която не е одобрена, още ли е предвидено и ние го строим преди да ни е приета технологията, или, както пише в кореспонденция с Европейската комисия, там ще ходят и балите? Кое от двете?
Ако ще ходят балите, кажете ни защо предвиждате – ето я графата – система за събиране на газа с горелка? Нали беше само за след RDF, както наричаха горивото?
Какво правим ние? Какво изпълнява сега в тази част от цялото, когато не ни е ясно цялото, този спечелил проекта? Ще слагате ли бали в него или няма? Да или не? Ще бъде ли само отпадъкът от тази технология, която днес не е ясна? Да или не? И някой трябва да носи отговорност за този батак.
Аз пак ще го кажа: преди повече от 40 години в България имаше повече от 40 много по-сложни от този заводи. И „Хинко”, и „Ямболен”, и „Свилоза” и „Плама”, и „Девня” – всички те бяха много по-сложни от тая технология, много по-сложни. Защо не може да я направим? Какво – интереси ли има? Невежество ли има? Какво има? Или има някой, който да плаща колкото му кажем, а ние ще харчим колкото можем.
ИВАН АЛЕКСИЕВ: Господин Божинов, вие защо не я направихте?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Софиянски започна и аз съм го казал от трибуната. Кои „ние”? В София винаги има десница и съм казал, че проблемът с отпадъците на София е крах на българската политическа десница и на днешния премиер, който шест години управлява София. Тук тези хубави доклади му обещаха: ще се договорим, ще стане! Това е управленска нищета, дами и господа! Приписвайте го на който щете.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Божинов. Да разбирам ли, че някои от репликите Ви бяха въпроси, ако искате някой да отговори, или изказахте становище?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Да ми отговорят защо ще взимаме пари да правим сепариращи инсталации в два квартала на София, след като всяка опаковка е платена, но някой си е позволил да се договори с тези, които събират от българина парите, че с 3% от продуктовата такса ще изпълни целите, тоест, ще направи инсталациите, съдовете и ще постигне целите. С 3% не може да се направи. И понеже тези 97% остават в частни фирми, затова ще вземем заем, за да правим модел на сепариращи инсталации за опаковките. Разбирате ли за какво става дума? Миналия път ви казах 12-те начина, по които българинът плаща за управление на отпадъците. Дванадесет. И парите, които отиват за отпадъци, са малко повече от парите за Министерство на вътрешните работи, като сложите 12-те пера. Не може това спокойно да го гледаме, и ние да сме парламент и да дойдат да ни разкажат! Иначе много чаровно, много мило, много перспективно. Но ние като се съгласим, носим отговорност!
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Исках да поясня на господин Алексиев, който има претенции да разбира от общински работи и се надявам да разбира все повече, но специално за това БСП хич не сте уцелили, в смисъл, наистина Столична община се управлява от двама блестящи кмета в лицето на Стефан Софиянски и Бойко Борисов и тези свинщини с боклука са изцяло дело на досегашното управление на София – тук влиза и десетгодишното управление на Софиянски. Да не си помислите, че става дума само за управлението на Бойко Борисов. Например, проблема с балите той просто го завари. Госпожа Бояджийска даже го завари малко след това, защото имаше един друг заместник-кмет при Бойко Борисов преди нея, който не се справяше някак си с този проблем. Така че точно тука не сте уцелили за БСП.
Исках да попитам съвсем конкретно: аз бях чул, че вариантът с RDF за циментови заводи е отпаднал, а сега чувам, че RDF ще се ползва както евентуално за изгаряне в ТЕЦ-а, така и отново ще се вози до циментовите заводи. Много пъти сме го коментирали, че е много скъп вариант. Вие го знаете отлично, защото това отново е едно претоварване, плащане на хиляди километри разкарване на този боклук, а на всичкото отгоре знаете – там имате и договори за плащане, самите циментови заводи, които ни карат ние да им плащаме затова, че им караме гориво. Така че този вариант дали е отпаднал?
Любимият вариант, който винаги сме говорили за сметището в Суходол. То работи незаконно - вие знаете, при няколко правителства. Тук имат заслуга всички предишни правителства, бих казал, поне две или три правителства назад със сигурност, но просто работи, защото няма какво друго сметище да работи. Никой не депонира на камара. Винаги се депонира под кота нула. Въпросът ми е сега какъв свободен обем се твърди, че има в Суходол и като има такъв свободен обем, колко в момента депонира София? Ако е вярно това, което Вие казвате, имам спомен, че София депонира 1000 тона на ден, така че е било около 350-360 хиляди тона. Ако вие сте постигнали това ниво от 52%, би трябвало да сте стигнали до 170-180 хиляди тона на година може би. Да кажете колко се депонира на година, какви са вашите предвиждания за следващите три-четири години за депониране и да ни кажете какъв е свободният обем, който смятате, че може да бъде ползван в Суходол, защото през цялото време винаги е седял въпросът колко е свободният обем, колко депонираме и това може ли тази ситуация да издържи, докато бъде построен заводът, живот и здраве, както чуваме сега, 2014-2015 година или някаква част от този обем и ще се поизбърза с това депо, което вече имате одобрение на етап І и то ще може да поеме нещо?
Въпросът, който беше засегнат с балите, – понеже чувам, че тръгват да ги разхождат тези дни из България отново. Примерно, има писмо в община Ловеч, където са им поискали да депонират нови 40 000. Има едни 40 000, сега са им поискали нови. Ще продължим ли да се занимаваме с този най-добър експортен продукт на българската Столична община, именно, софийския боклук, или ще бъде депониран, като по някакъв друг начин ще бъде решен въпросът с новото депо, или ще отиде на старото депо? Така или иначе, знаете, че и вие заварихте тази ситуация с тези незаконно складирани бали с изтекъл срок на годност на опаковане и т.н.?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Курумбашев.
ИВАН АЛЕКСИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник-министър, уважаема госпожо заместник-кмет, уважаеми колеги, господин Курумбашев, прав сте в едно: че не разбирам от общинските проблеми на Столична община относно отпадъците. Но общинските проблеми са ми ясни, тъй като, ако сте забравили, бях заместник-кмет на една община.
Относно отговорността на БСП – да, никога БСП не е имало кмет на София, надявам се и да няма в скоро време, но винаги е имало общински съветници. Така че общинските съветници също носят своята отговорност, а БСП като цяло носи своята отговорност, тъй като четири години управляваше тази държава и мисля, че това наистина е много голям проблем и държавата, в случая правителството на БСП, трябваше да се намеси и да реши този проблем. Нека да не политизираме този разговор, наистина, а да дадем думата на експертите. Благодаря ви.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз много благодаря. Уважаеми колеги, намираме се на заседание на специализираната Комисия по околната среда и водите, а не на предизборно мероприятие. Много моля всички – и бъдещи кандидати за кметове, и всички останали колеги: разглеждаме един от най-важните въпроси, засягащи това, с което се занимаваме в последните месеци; имаме правото всички да попитаме и да се поинтересуваме, но много моля, нека да се опитаме да използваме възможността да чуем отговорите.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Едно процедурно възражение, госпожо председател, ако разрешите. Много хора лесно квалифицират изказвания като компромати, като популизъм, като предизборна агенция. Да, точно сега преди изборите трябва да се разголи същността на проблемите и безразличието на властимащите към тях не трябва да бъде съпътствано с безразличие на българските избиратели. Оставим ли ги днес невежи и безразлични, няма кой да коригира нещата в България. Така че не приемам възражението за предизборност на дебатите.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Много моля, апелирам, имаме възможност да чуем какво се случва с проекта, последно. Нека чуем отговорите на въпросите, които бяха поставени и след това моля, всеки ще изкаже своето становище, нямам нищо против. Предизборните платформи тепърва ще ги гледаме за това кой какво бил могъл и не бил направил или ще го направи. Заповядайте, уважаеми дами!
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Аз записах няколко неща и ще се опитам да дам изчерпателен отговор на господин Божинов. Защо изостава и на каква цена проектът? Не знам какво точно имате предвид във формулировката на изоставане. Ако се обърнем назад във времето, вие знаете, че подготовката на този проект е започнала през 1999 г. с първото проучване. Аз смятам, че напротив, ние положихме максимални усилия, за да ускорим нещата, защото, както знаете независимо, че всички осъзнаваме важността на този проект.
Този проект преди време е бил разглеждан единствено и само като важен за една община. Той е важен за цялата ни държава, защото подпомага изпълнението на целите, които държавата трябва да изпълни. Може би това е била причината, поради която в годините 2007 – 2009 не е било осигурено необходимото финансиране за безвъзмездно финансиране – имам предвид, за реализацията на проекта. Това беше направено, знаете, с приемането на ПМС № 209, освобождаването на ресурс от оперативната програма и осигуряването на възможност безвъзмездното финансиране да бъде предоставено за изпълнението на проекта. Така че аз смятам, че напротив, това даде тласък за изпълнение на проекта.
Що се отнася до директивата, за съжаление, аз нямам пред себе си писмата, които цитирахте и всъщност кое точно имате предвид под формулировката неизпълнение на директивата, но категорично проектът отговаря на изискванията на директивата. Тоест, вероятно има някакво объркване или неяснота.
Що се отнася до тезата, че – да, осигурено е било финансиране за анализи, а сега се правят нови, държа да уточня, че анализите, които бяха направени от колегите от Европейската инвестиционна банка, не са ползвали финансов ресурс от заема, но новият анализ, първо, е допълнение към предишния, и то в резултат, както споменах, от нововъзникнали обстоятелства. Тоест, трябва да се обследва този вариант и се обследва конкретно наличието на възможността RDF горивото да се третира в „Топлофикация” в близост до мястото, където се генерира отпадъкът, тоест оптимизиране и това е ограниченият обхват на този анализ, който категорично не се припокрива с огромния обхват от дейности и анализи, които са били направени преди това.
Що се отнася до пилотните проекти, вие знаете целта на всеки един пилотен проект е да се въведат нови методи и да се увеличи ползата от прилагането на нови практики, така че това, което би могло да се развие, е събирането и на други потоци отпадъци, така че наистина да се редуцира в максимум обемът на отпадъкът, който отива на депо.
Конкретно за системата за събиране на газа с горелка, това си е елемент от всяко едно подобно съоръжение. Така че това съм си записала аз. Може би госпожа Бояджийска да допълни.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Да, и за срока, в който може да бъде използвано депото ще помоля, както и на въпросите на господин Курумбашев какви са обемите и в какъв срок може да бъде използван като депо при положение, че очакваме най-рано при оптимистичен сценарий да имаме завод 2014 или 2015 година. Заповядайте!
МАРИЯ БОЯДЖИЙСКА: Благодаря, госпожо председател. Най-напред искам да допълня отговора на госпожа Василева по отношение на въпросите на господин Божинов. Това, което искам само да кажа, е, че обхватът на направеното предпроектно проучване за отпадъците на София по възлагане от Столична община включва абсолютно цялостен анализ на системата за управление на отпадъци, в това число всички финансово-икономически анализи, анализ на разходите и ползите, включва прогнозите за количествата отпадъци и прогнозите за финансовите разходи и поносимостта на тези разходи за столичани. За нас винаги е било много важно да сме сигурни, че разходите, които ще имаме по последващи поддръжка и експлоатация на тези съвременни, модерни, но и скъпи съоръжения, ще бъдат такива, че да може столичани да бъдат в състояние да си плащат такса битови отпадъци. Господин Курумбашев е тук и може да потвърди, че този момент беше един от най-дебатираните и обсъжданите в рамките на комисиите, които заседаваха в Столична община и продължават да бъдат тема на дебат. Аз съм сигурна, че те са интересна тема на национално ниво.
Ние можем да предоставим резултатите от всички проучвания по отношение както на такса битови отпадъци, така и по отношение на финансово-икономическия анализ на системата за управление на отпадъци те биха били полезни и за другите общини и опита, който сме проучили в други страни.
Освен това предпроектното проучване включваше изготвяне на идейни проекти, съгласно Наредба № 4 по Закона за устройство на територията, подготовка и на самата апликационна форма, която, за съжаление, искам да припомня, консултантът не можа да довърши и не можа да представи, не можахме да внесем в Министерство на околната среда и водите – така, както беше договорът му в началото на 2009 година поради причини, които бяха свързани с промяна на механизма за финансиране на проектите по оперативна програма „Околна среда”. Независимо от това, след направените промени и взетото решение от страна на Министерски съвет през месец август 2009 година бяхме в състояние да започнем подготовка на актуална апликационна форма и тя да бъде внесена през февруари 2010 г.
Това, което също така е важно да се има предвид, е, че в рамките на предпроектното проучване ние бяхме информирани, тъй като бяхме в постоянен контакт с Европейската комисия по подготовката на проекта и знаехме, че предстои нова директива за управление на отпадъците, на консултанта беше възложено да вземе предвид последния вариант на директивата за управление на отпадъците и нейната актуализация, така че проектът, който беше подготвен, отразява новата йерархия на дейностите по отпадъците. Именно затова целите в този проект по отношение на рециклиране, оползотворяване са с толкова висок приоритет и са толкова високи, дори по-високи от тези, които са на национално ниво.
За нас е било винаги важно количеството отпадъци, които са предназначени за депониране, да бъде възможно най-малко и сме избрали алтернатива, както се оказва сега – и правилната такава – с възможно най-малко депониране. Резултатите, които са направени и анализът, който се направи от независим консултант, потвърждават това технологично решение. Искам да кажа, че то беше подложено на много сериозни дискусии и в самата Столична община, и сред обществеността в рамките на общо пет обществени обсъждания. Така че сме се старали винаги да бъдем колкото може по-отворени, прозрачни и да няма притеснения от гледна точка на някакви скрити решения. Това беше желанието и на кмета тогава.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Тоест, в депото няма нищо друго като отпадък след RDF да влиза?
МАРИЯ БОЯДЖИЙСКА: Депото отговаря на всички изисквания за изграждане на депа. Точно затова в него е предвидена и система за отвеждане на газ, тъй като във всяко депо, колкото и да преработваме отпадъците, в него влизат и биоразградими отпадъци, макар и тези количества да са минимални и ще водят до отделяне на газ метан, който трябва да бъде отвеждан по съответните стандартни системи за отвеждане на този газ, за да не се допускат каквито и да било проблеми в експлоатацията и опасност от пожар и запалване.
Разбира се, този газ в депото е в минимално количество. Той не е предвиден да се оползотворява, а е предвиден да се изгаря на факел.
Колкото до комплексното разрешително, за това депо предстои такова да бъде издадено и в момента започваме процедура по издаване на комплексно разрешително на депото в Яна. Такова комплексно разрешително има издадено и за депото в Суходол, но аз ще го коментирам след малко.
На Вашия въпрос защо включваме пилотен проект за разделно събиране, мисля, че за всички е ясно, че разделното събиране има своите проблеми и ние не се крием и не казваме, че ги няма. Това, което беше предложено от страна на Европейската комисия при подготовката на първата фаза на проекта е да се предвидят и допълнителни мероприятия за разделно събиране, така че дори да се обследват възможностите за алтернативи и подобряване на системата за разделно събиране не само за София. Ако този пилотен проект даде добър резултат, тази практика да се ползва и за останалата част от страната, което ние сме го направили. Всъщност ние сме поискали и този проект е включен в рамките на безвъзмездната финансова помощ от оперативната програма. Това е, което ние до момента сме направили: подготвили сме проекта, включен е в апликационната форма, включен е в решението, с което се одобрява тази първа фаза.
По въпроса за Суходол, господин Курумбашев, твърдението, че депото е незаконно е много пъти споменавано, но аз искам все пак да подчертая, че от миналия месец има решение на Софийския административен съд, с което се потвърждава законосъобразността на разрешителните и решението по ОВОС за Суходол. Това решение, искам да подчертая, беше взето от страна на съда и постановено от съда след нова експертиза, която е независима експертиза и аз няма как да не коментирам мнението на експертите, а то е, че депото законосъобразно и няма нарушение на националното законодателство.
По темата, която повдигна господин Курумбашев относно използването на RDF горивата в ТЕЦ искам да кажа, че действително ние обсъждахме при взимането на решение какво да се прави с произведеното гориво. Тогава към момента на вземане на решение не можеше да се планира дали „Топлофикация София” ще се връща на общината или не. Така ли беше? Да. Затова решението за избор на технология включваше предаване за последващо оползотворяване на RDF в Циментовите заводи. Анализите показват, че произведеното гориво RDF може да бъде използвано за нуждите на „Топлофикация София”, която стана наша собственост през миналата година и беше едно ново обстоятелство, което не беше отразено в самата апликационна форма, което наложи нейното актуализиране впоследствие след направените анализи. Мисля, че няма да има толкова съществено значение разходите, които ще имаме, ако имаме изобщо такива, за Циментови заводи в случай, че успеем да изградим и въведем в експлоатация такава инсталация в „Топлофикация”, която действително ще позволи на „Топлофикация София” да подобри своите както финансови резултати, така и своята независимост по отношение на горивната база.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Вариант без RDF тип обсъждате ли в този вариант?
МАРИЯ БОЯДЖИЙСКА: Обсъждан е без RDF, разбира се, като нулева алтернатива, но резултатите от икономическия анализ показаха, че при варианта без RDF чисто финансово ще бъде много по-тежко за общината, тъй като вече в този анализ се наслагват и последните решения на Министерски съвет за въвеждане на такса депониране, което довежда до допълнително оскъпяване на системата във връзка с допълнителното депониране и таксите, които ще трябва да плащаме за количествата, които няма да са преработени и съответно оползотворени. Всъщност законодателят в този случай постигна целта, която търсеше, да стимулира общините да рециклират и оползотворяват, а не да депонират и това директно се отрази на финансовите и икономически анализи на проекта, като отхвърли изцяло варианта без RDF.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: То отпадна окончателно?
МАРИЯ БОЯДЖИЙСКА: Да, буквално отпадна поради допълнителна финансова тежест заради такса депониране.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Сега RDF ще има ли за Циментови заводи, или няма да има?
МАРИЯ БОЯДЖИЙСКА: Като частично и временно решение може да бъде използвано, но приоритет се дава на използването на RDF в „Топлофикация София”.
По отношение на Суходол, ако ми позволите, разбира се, всяко депо има своя капацитет, но не бива да се забравя, че депата имат капацитет и той са измерва в кубически метри. Включването в първата фаза на проекта на мероприятия, мерки и инвестиции в самото депо и сепариращите инсталации имаше за цел да намали количествата на отпадъците за депониране и най-вече да намали обемните отпадъци, които са под формата на опаковки. По този начин не само постигаме увеличаване на процента рециклиране, но също така постигаме и значително намаляване на обема на отпадъците, които са предназначени за депониране.
Допълнителни инвестиции бяха направени също така в съоръженията, които се занимават с обработката на отпадъка в самото депо, което е съгласно взетите решения на Столичен общински съвет и това ни позволява на практика да работим при едни изключително по-оптимални режими по отношение на депонирането. Ние сме докладвали на Столичен общински съвет, че количествата генерирани отпадъци на територията на общината вследствие и на кризата, за съжаление, донякъде, в последните две години имат спад, което е тенденция за цяла Европа и ние няма как да не я отбележим. Тя се отразява, разбира се, на работата на депото и на неговия живот. В момента аз нямам готовност с конкретни цифри, които да дам, господин Курумбашев, тъй като темата, която бяхме извикани да обсъждаме, беше самият проект за управление на отпадъците, но ако за вас представлява интерес, можем да дадем някакви цифри допълнително. На практика животът на депото продължава и то се експлоатира в съответствие с изискванията на директивата, в съответствие с изискванията и условията на издаденото комплексно разрешително, което е в сила.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Докога беше то?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: До окончателно постигане на котите по проект за рекултивация, които се следят от проектанта на депото и които се докладват съответно за всяко ниво което се постига.
По отношение на въпроса, който постави господин Курумбашев за балите, от близо 600 000 от балирани битови отпадъци в момента са останали за извозване малко над 90 000 тона, които се извозват в момента до депото в Ловеч. Да, действително, ние си позволихме да отправим едно питане до община Ловеч дали представлява интерес за община Ловеч да приема допълнителни количества отпадъци, но такъв отговор така и не последва, което означава, че община Ловеч на практика за момента няма взето решение. Това беше инициатива на Столична община и лично на заместник-кмета Мария Бояджийска, която, надявам се, не е предизвикала нещо и тъй като депото позволява и има съответния капацитет и възможности, си позволих да изпратя едно такова писмо, което до момента стои без отговор. Това е, което мога да кажа. Ако има допълнителни въпроси?
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Бояджийска. Господин Божинов, господин Курумбашев, получихте ли отговори на вашите въпроси?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз гледах конкурса за едно депо в Силистра. Бях изненадан, че този, който го спечели на най-ниска цена, беше измислил освен да депонира в обема, който се получава, да направи пирамида отгоре, понеже най-малко копаеше, беше най-евтино и така сигурно ще правим и в Суходол, ще вдигаме котата, проектантът ще се съгласява. Няма да може да караме безкрай. Проектантът ще актуализира проекта, ще надига котата. После няма да може да го рекултивираме това депо. Софиянски обяви преди шест години, че няма обем. Ние знаем, че имаше три свободни инсталации за балиране. Умни хора си ги купиха и затворихме депото. Те спечелиха по 22 евро на тон от това, че го увиват в пластмаса, а ние сега даваме стотици милиони да ги разкарваме. Платихме си това, но няма да може безкрай да депонираме в Суходол.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Ще помоля госпожа Бояджийска, на въпросите, на които не можа да даде конкретен отговор, специално по обемите на Суходол, по това, какво депонира в момента София, как ще се справим до 2014 година, ако може, да подготви един отговор до председателя на комисията да го изпрати в някакъв срок, в който има възможност, за да можем да получим конкретни цифри за това, как в годините намаляваме депонираните количества, какъв е свободният обем, минавайки през коти. Аз се опасявам, че котата на Суходол може да стане близко до котата на отсрещна Витоша или поне на Люлин планина. Да видим къде е тази кота, това, какъв свободен обем представлява, за да може да имаме информация, да кажем, ако построим завода 2014 или 2015 година, как използваме депото в Суходол. Така че да се ангажира с конкретни данни за това. Разбирам, че сега в момента въпросът е малко встрани от самия завод за боклук, но той винаги паралелно е съществувал, докато строим завода, какво се случва. Суходол може ли да поеме това решение. Ще бъда благодарен, ако бъде предоставен такъв отговор.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Курумбашев. Доколкото разбрах, госпожо Бояджийска, Вие самата предложихте да ни предоставите такива данни. Нали така?
МАРИЯ БОЯДЖИЙСКА: Госпожо председател, това, което ние правим – ни докладваме ежемесечно на Столични общински съвет. Данните са публични за информацията, която имаме за отпадъци. Сега в края на годината, естествено, ни предстои и пълният отчет, който е във връзка с план-сметката за дейностите с отпадъци. Той е публичен доклад, който мисля, че ще бъде най-добрият материал, с който вие ще можете да се запознаете и също така да добиете пълна представа за всички дейности и мерки, които изпълнява общината по програмата за управление на дейности с отпадъци.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, но искам да Ви дам едно пояснение. Интересът, който проявяваме от цялата комисия, не е случаен. Ние сме ангажирани и работим по нов проект, представен ни от Министерски съвет, който има амбицията да създаде цялостен, нов закон за управление на отпадъците. Проектът събужда изключително много противоречиви становища и въпреки че многото спорове, които се водят, се водят по една малка част от законопроекта, която засяга търговията и оползотворяването на черни и цветни метали, законопроектът буди много въпроси и в другите си части. Нас ни интересува каква е тенденцията за депонирането на отпадъци.
Тъй като София е най-големият град в страната, София е с най-амбициозния проект, който се подкрепя от оперативната програма „Околна среда” и има възможността – нека да е до 2015 година, но поне това е някакъв ориентир във времето, да даде модел за разрешаване на въпроса за преработка и оползотворяване на отпадъците, то всички данни, касаещи това какво се случва в София, защото Вие преди малко казахте, че има тенденция за намаляване на отпадъци, има тенденция за намаляване на обема опаковки от отпадъци – всъщност обратното, имате планове за котите и разчитате на това, че може да се повдига нивото – това ни интересува, когато става дума за Суходол. Това ни интересува във връзка с взимането на общи решения по проблемите на управление на отпадъците, на примера на София, където има голямо депо, където Вие казвате, че има напредък с депонирането и където се очертава да се разреши въпросът с оползотворяването на отпадъците в бъдеще. Така че интересът не е случаен в никакъв случай и с цялото ми уважение към Столичния общински съвет аз бих Ви помолила с каквито данни разполагате, да ни ги предоставите. Те са за информация на народното представителство и биха ни помогнали за взимането на по-обосновани и информирани решения по общия законопроект. Така че за това е нашата молба.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: В една посока сме мислили. Аз исках да попитам точно във връзка с новия закон имате ли идея и нуждаете ли се от такова нормативно решение Столична община да си изгради една истинска, оползотворяваща за масово разпространените отпадъци организация, да си вземе 100% от продуктовата такса и да направи нещо, за разлика от това, което правим сега, с 3% от таксата. Аз усещам такова нещо. Ако Вие се наемете, онзи абстрактен текст, че и кметовете отговаряли за разделното събиране, но парите отиват при един, той дава 10% на другия, пък и кметът ще отговаря, и това е най-големият дефект на закона. Вие като такъв познавач, и щом ще правите пилотни инсталации, най-доброто, най-модерното, може ли да се наемете срещу тия пари да си я вършите в рамките на интегрирания проект, зеленото да си минава там, от ресторантите био да си заминава там, с опаковките да се занимавате и да си решим въпроса комплексно? Защото много майстори, много автори на идеи и контрол, а платецът е един – народът. Мислили ли сте по тоя въпрос? То става с мислене първо. Ако не го измислиш, няма как да стане.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Задаваме въпрос на експерт, с чисто експертно мнение.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Безспорно е експерт, аз се извинявам за острия тон, но тя безспорно познава този проблем.
МАРИЯ БОЯДЖИЙСКА: Да, действително, кметовете имат изключително много ангажименти по Закона за управление на отпадъци и то е нормално да е така, тъй като това е изключителна дейност от местно значение и финансирането на тази дейност и нейното изпълнение трябва да бъдат под контрола и в рамките на правомощията на кмета.
По отношение на разделното събиране нещата в законодателството са решени по различен начин. Ние отправихме едно предложение до Министерство на околната среда и водите за разглеждане на въпроса относно възможността за създаване на една такава общинска организация. В момента обсъждаме този въпрос. Разбира се, това е нещо ново, за което до момента не е правен дори такъв опит. Така че, аз пак казвам: София е най-големият град, най-големият регион и е нормално да бъде водеща при предлагането на идеи, при предлагането на нови решения, включително и технологии. Така че, надявам се, разбира се, ако това е възможно, сигурна съм, че ще бъде от полза за гражданите, ако се намери друга форма за извършване на тази дейност, пак с цел постигане на разумни цели и задачи, за нас ще бъде важно да има ползотворна дискусия и реални постигнати резултати накрая.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Има ли още въпроси?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Резултатите ги няма, това е лошото. Но ви благодарим.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо заместник-министър, госпожо заместник-кмет. Благодаря ви за изчерпателната информация. Ще бъдем във връзка и разчитаме да получим допълнителна информация от Столична община. Пожелавам ви успех с проекта.
Благодаря, колеги. ако няма друго, закривам заседанието.
/Край на заседанието – 16. 15 ч./





ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ОКОЛНАТА СРЕДА
И ВОДИТЕ:

/Искра Михайлова/
СТЕНОГРАФ: