Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
10/11/2011
Разглеждане и обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 102-01-71, внесен от Министерски съвет на 31.10.2011 г.
На 10 ноември 2011 г. От 24.35 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 102-01-71, внесен от Министерски съвет на 31.10.2011 г.
ПРИСЪСТВАХА: от Министерството на околната среда и водите: Нона Караджова – министър, Клементина Денева – главен секретар, Ива Таланова - началник отдел „Бюджет” и Галина Симеонова – директор „ПУДОС”; от Министерството на финансите: Росница Велкова-Желева – началник отдел в дирекция „Държавни разходи”, Ивелина Йоргова Герова – старши експерт в дирекция „Държавни разходи” и Весела Петрова – началник отдел в дирекция „Национален фонд”.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Добър ден, колеги! Ще ви помоля да започнем. Вече имаме кворум. За съжаление, има колеги, които са болни и не могат да присъстват днес. Други ме предупредиха, че имат командировки в чужбина – господин Тошев. Господин Тетимов е болен. Аз по начало искам да информирам колегите от комисията, които много добре знаят от гласуването в пленарна зала, но сега и тук да кажем: „Добре дошли!” на новите членове на комисията: господин Димитър Лазаров, който е заместник-председател на комисията заедно с господин Стоянов – това са двамата заместник-председатели, господин Огнян Пейчев, който беше член на комисията и сега отново е член на комисията. За съжаление, вече няма да участва в заседанията на комисията Кристияна Петрова, но такова беше решението в пленарната зала. Това е новият ни състав на комисията. Днес сме в доста намален състав. Очакваме господин Божинов да се присъедини към нас.
Имаме една единствена точка за разглеждане в дневния ред: разглеждане и обсъждане на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2012 г., внесен от Министерски съвет с № 102-01-71, на 31 октомври 2011 г.
Много се радвам да кажа „Добре дошла!” на министър Нона Караджова, която е тук, за да представи бюджета от името на Министерството на околната среда и водите заедно с главния секретар на министерството госпожа Клементина Денева и госпожа Ива Таланова – началник отдел „Бюджет” и госпожа Галина Симеонова – директор на предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда „ПУДОС”.
От Министерството на финансите тук са госпожа Росица Великова-Желева – началник на отдел в дирекция „Държавни разходи”, госпожа Ивелина Йоргова-Герова – старши експерт в дирекция „Държавни разходи” и госпожа Весела Петрова – началник отдел в дирекция „Национален фонд”. Те ще вземат участие в нашата работа днес. Някакви други предложения по дневния ред има ли? Няма. Тогава пристъпваме към дневния ред.
ПО ТОЧКА ПЪРВА - Разглеждане и обсъждане на Законо-проект за държавния бюджет на Република България за 2012 г.:
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Госпожо министър, Вие ли ще вземете първо думата за представяне на бюджета или госпожа Денева, или Министерство на финансите - както решите Вие?
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Да, но аз съм концентрирана върху околна среда.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Да, ние също сме концентрирани върху околна среда.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Нямам такава готовност да представям целия бюджет.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Съжалявам, че пропуснах. Всички колеги имат едно резюме от материала, направен от експертите на комисията. Ние се концентрираме върху частта околна среда и дейности по опазване на околната среда в бюджета за 2012 година. Нямаме за цел да коментираме бюджета като цяло, а частта, върху която имаме правомощия да се концентрираме. Така че Ви давам думата: заповядайте!
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви много. Наистина съм радостна, че мога да взема участие във Вашата комисия, за да представя възможностите за финансиране от бюджета за 2012 година на дейностите на Министерството на околната среда като администрация и извън това – на инвестиционни проекти, които са извън контрола на Министерството на околната среда и водите.
По отношение на бюджета, с който разполага Министерството на околната среда и водите като администрация, както централното управление, така и всичките ни второстепенни разпоредители (това са: 16 регионални инспекции по околна среда и води, 4 дирекции за басейново управление на водите, 3 дирекции на Национални паркове и Изпълнителна агенция по околна среда и води) по същество е еднакъв с бюджета на министерството за миналата година, като в абсолютна стойност е с 418 281 лв. по-малко в сравнение с миналогодишния, тъй като това е сумата за издръжката на колегите, които бяха от Министерството на околната среда и водите, отговорни по Закона за подземните богатства, но както знаете, след промените в Закона за подземните богатства, тези функции преминаха изцяло към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и с тая сума съответно е прехвърлена към колегите абсолютно справедливо. С други думи, в тази ситуация на сравнително оскъдни средства за държавата ние получаваме същия обем средства и смятаме, че при една бюджетна дисциплина ще се справим с основните задачи на министерството.
По отношение на инвестиционните обекти имаме три основни направления.
Първото направление са целевите субсидии от държавния бюджет за екологични обекти, които нямат финансиране от оперативна програма „Околна среда”, са в размер на 20 милиона лева – толкова, колкото и през изминалата година. Както знаете, за бюджет 2011 г., така и за тази година, ние концентрираме усилията да изразходваме тези средства върху приоритетни екологични обекти в сектор „Води и отпадъци”, които нямат възможност и не са включени в програмите за финансиране от Европейския съюз. По-конкретно, това, което сме предвидили, са повечето преходни обекти или такива, които не са могли да стартират по една или друга причина през изминалата година. По-конкретно, това е реконструкцията и разширението на депо за битови отпадъци – Сандански, за довършване също на депо за битови отпадъци за регион Враца и Мездра, сепарираща инсталация за битови отпадъци на град Монтана като продължение от миналата година, регионален център за обезвреждане на битови отпадъци за общините Асеновград, Първомай, Садово, Куклени лъки, инсталация за предварително третиране на битови отпадъци – Силистра, разширение на регионално депо за твърди битови отпадъци – град Мадан и изграждане на площадка за предварително третиране на отпадъци в община Мадан, Златоград и Неделино – първи етап, реконструкция и модернизация на депо – Смолян – продължение от предходни години, сепарираща инсталация – Харманли, регионално депо за битови отпадъци, втори етап, за град Шумен, като продължение от това на миналата година и реконструкция на канална помпена станция във Варна, която трябва да бъде довършени и поради това, че е започната от предходни години, нямат как да бъде включена като обект на проектите им по оперативна програма „Околна среда”.
Това, което ние предложихме за тези целеви субсидии от държавния бюджет, за което съм благодарна на колегите от Министерството на финансите, че имаха разбирането, е трансферът за общините по тези обекти да върви през предприятие за управление на дейностите по околна среда (ПУДОС), за по-голяма гъвкавост на използване на средствата през годината.
Тъй като на практика не само миналата, а и всички предходни години се загубват доста средства по това приложение, тъй като поради забавяне на общините от обществени поръчки, обжалване и т.н., на практика ние не използваме ресурс, а тези средства са толкова необходими. Знаете колко имаме да наваксваме, особено в сектор „Отпадъци” и сектор „Води”. Така че за по-голяма гъвкавост ние ги прехвърляме към предприятие за управление на дейностите по околна среда и не само това – по тоя начин ще има по-голям контрол върху общините както по отношение на контрола за проведените обществени поръчки, така и по отношение на приемане на самите обекти като такива и разплащане чрез преглед на фактурите ,които се представят, тоест, с по-голям контрол – такъв, какъвто се изисква и по оперативните програми и смятаме, че не трябва да се прави разлика между едните и другите средства, финансовият контрол трябва да е по-добър.
Както ви е известно, още от средата на 2009 г. на интернет страницата на Предприятие за управление на дейностите по околната среда се качват всички решения на управителния съвет на ПУДОС, така че всички могат да проследят изпълнението на тези обекти, за които споменах.
Втората линия, по която се финансират проекти, е индикативно приетото ПМС № 209 още през есента на 2009 г. за проекти в областта на отпадъците – такива, които не са включени за финансиране по оперативна програма „Околна среда”. За следващата година са предвидени обекти на индикативна стойност около 37 млн. лв. за рекултивация на стари депа за битови отпадъци в Столична община, Баните, Якоруда, Долни чифлик, Вършец, Венец, Разград, Калояново, Завет, Раковски и за претоварна станция и инсталация за сепариране в Хитрино, Венец, Каолиново. Това са обектите, които са подадени от общините и които имат пълна готовност. Ние отправихме покани към всички общини, които са включени в списъците, така че ако тези общини успеят да си придвижат процедурите, съответно е предвидено да бъдат финансирани.
По оперативна програма „Околна среда” индикативно ние очакваме общините да ни подадат за сертифициране разходи в размер на около 600 млн. лв. Това е по техните графици за изпълнение на проектите. Съответно по приоритетна ос 1 това са 418 млн. лв., в т.ч. 84 млн. лв. национално съфинансиране по приоритетна ос „Води”, по приоритетна ос „Отпадъци” – 148 млн. лв., в т.ч. 22 млн. национално съфинансиране, по приоритетна ос 3 „Биоразнообразие” – 3,6 млн., в т.ч. 5 млн. национално финансиране и по приоритетна ос 4 „Техническа помощ и мерки за публичност на програмата – 9 млн. лв., в т.ч. 1 млн. за национално съфинансиране. Тоест, единствено по приоритетна ос 4, която е под контрола на министерството, може с най-висока доза на сигурност да се прогнозира тази сума по отношение на обектите, които са на общините, които са почти 100% от сумите. Силно очакваме те да изпълнят своите графици така, както са представени, така, както ни докладват в тримесечните справки за напредъка на проектите и съответно тези средства да им бъдат разплатени, а и съответно да имаме съответния физически напредък по програмата.
Една програма, която се ръководи по-скоро от Министерството на финансите, но е с много експертно участие на Министерството на околната среда и водите, е за отстраняване на минали екологични щети, като индикативният размер на средствата е 5 млн. лв.
Това са програмите за съфинансиране или финансиране, които пряко или индиректно участва Министерството на околната среда и водите.
Искам да подчертая, че извън това редица средства за околна среда са предвидени и в други бюджети и програми и само ще ги спомена без да споменавам конкретните стойности. Това вероятно могат да сторят колегите от другите министерства. Това са: програмата за развитие на селските райони. Знаете, че тепърва трябва да се ускорят агроекологичните плащания за земеделски площи, попадащи в зони НАТУРА и съответно специален статут. Също така към тази програма са и мерките по Директивата за намаляване и предотвратяване на нитратното замърсяване на подземни води, също така оперативна програма „Регионално развитие”, знаете, стартира програмата за енергийна ефективност на сграден фонд, която има пряко отношение към околната среда. Също така в бюджета на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма са предвидени програмите за ликвидация на старите уранодобивни мини и обекти.
Извън това, в бюджетите на Министерството на земеделието, Министерството на икономиката, Министерството на регионалното развитие може би не са отделно отделени като програми, тъй като не са специфични за тях, но със сигурност се осигуряват, включително и през настоящата година и през предходните години, средства за персонала в тези министерства, които отговарят за въпросите по климата, за въпросите, свързани с водите, за въпроси, свързани с енергийна ефективност, защото тези дейности се извършват със сигурност от тях и все по-активно участие имат в нашите програми. Макар че са административни разходи, свързани с издръжка на персонал, който напълно или частично се занимава с тези дейности, все пак това трябва да бъде отчетено. Тоест, когато и на наши външни партньори обяснявам политиката на нашата страна, винаги се опитвам да представя най-доброто, и то не отсега, а открай време и да могат да кажат, че ние сме ангажирана държава, доколкото ни е по възможностите, за да осигурим едно такова широко покритие на дейностите по околна среда. Това е съвсем накратко.
Ако има нещо неясно, аз предпочитам да ми зададете въпроси или да допълня с по-големи детайли.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо министър. Някой ако иска нещо да допълни, от Министерство на финансите? Или предпочитате въпроси?
РОСИЦА ВЕЛКОВА-ЖЕЛЕВА: По-добре въпроси.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Добре. Благодаря Ви. Колеги, имате думата за въпроси, становища по така представения бюджет. Ето още един нов член на нашата комисия, господин Емил Димитров, добре дошъл! Колеги, въпроси, становища? Ако някой не е готов още, аз ще си позволя да задам един-два въпроса във връзка с бюджета за следващата година. Доколкото виждам, той се запазва за самото Министерство на околна среда и водите в рамките на бюджета от тази година с едно минимално намаление, което Вие обяснихте откъде идва.
Забелязва се обаче увеличение на разходната част за предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда и във връзка с него е първият ми въпрос. Увеличението е сериозно, когато става дума за капиталовите разходи. Имаше период, в който предприятието трябваше да изчисти стари, закъснели плащания от предходни години.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Ние сме ги изчистили.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Въпросът ми е на какъв етап е в момента предприятието, докъде стигнахте и да очакваме ли, че тези средства, които са тук 59,102 млн. капиталови разходи, ще бъдат предназначени за нови проекти, които се подават от предприятието? Това е първият ми въпрос. Горе-долу какво е разпределението като категории на тези проекти, защото дейността на предприятието е доста разнородна, а в това, което е написано в самия документ за бюджета, е много общо. Има ли някакво виждане за баланс на използването на тези средства?
Вторият ми въпрос е във връзка с предвидените сертифицирани плащания – 614 млн. лв. п оперативната програма в два плана. Предполагам, че националното съфинансиране по оперативната програма е гарантирано с бюджета, но как стои въпросът с бенефициентите по оперативната програма – общините, тъй като ако погледнем другата част на бюджета за общините, там няма скок в субсидията, която те получават, а същевременно се очаква скок в усвояването на средствата като цяло от Европейския съюз по всички оперативни програми, в това число и по оперативна програма „Околна среда”. Смятате ли, че това ще бъде възможно и каква е позицията според Вас, какво може да се очаква и дали можем да очакваме такова високо изпълнение на тази част от бюджета, специално по структурните фондове по проектите, по които бенефициенти са общините, а имат ограничени финансови възможности за следващата година? Това са двата ми въпроса.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: По отношение на проектите по предприятие за управление на дейностите по околна среда, първо, по отношение на изчистване на всички задължения по договори, сключени за безвъзмездна помощ между Министерството на околната среда и водите, а с общини и съответно сключени договори на общини със строители и други изпълнители, всички проекти без изключение, за които са ни подадени надлежно документи, са напълно разплатени. Няма нито един лев на община, която е поискала и отговаря на правилата на ПУДОС, да не са разплатени средства, нито един такъв случай нямаме.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Може ли един уточняващ въпрос: Много ли са общините, които не отговарят на изискванията?
ГАЛИНА СИМЕОНОВА: Когато приключи госпожа Караджова, аз ще ви подам цифрите за проверката.
НОНА КАРАДЖОВА: Ще ви кажа какви са най-често срещаните случаи. Аз не мога да ги нарека, че това са задължения на ПУДОС, защото, отново повтарям, всички, които са отговаряли на изискванията и направилата, съответно са сертифицирани, като от тези плащания, на които ние дължим на общини, а съответно те – на изпълнители. Не са разплатени само в тези случаи, когато не са ни представени надлежни платежни документи, като фактури, несъответстващи на СМР-та и т.н.
Що се отнася обаче за проекти, за които не е бил сключен договор за безвъзмездна помощ с Министерството на околната среда и водите, а общините сами са решили да тръгнат да изпълняват, а общините сами са решили да тръгнат да изпълняват проекти, считайки, че някой ден ще бъде сключен такъв договор, на такива общини към момента ние не можем да плащаме.
РЕПЛИКА: Вие нямате и задължение.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Не само това, не ни позволява нормативната уредба, която е от 2003 г., тя не е отсега. Така че това е неудачната ситуация, в която са някои общини, но за съжаление към момента няма как да помогнем за тая ситуация.
Що се отнася до това, за какво ще изразходваме тия средства, както миналата, и по-миналата година ние концентрирахме усилията си върху такива инвестиционни обекти, на които им остава по някаква причина малко, за да бъдат довършени, които не могат като цялостен обект да бъдат предложени по оперативна програма „Околна среда, защото са донякъде и дори не е завършен някакъв етап, така че да ги избутаме. Ще ви дам пример. Сещам се: скоро откривахме един такъв обект – пречиствателна станция за отпадъчни води Велики Преслав, започната 2002 г. Давани, давани по малко, по малко пари. Накрая тя вече беше пред това, да я започваме отново и за да я завършим, ударно дадохме миналата година – бяха около милион, - за да бъде довършена. Тя вече е в експлоатация. Ето върху такива обекти, които са наникъде, за да ги довършим, концентрираме усилията си.
Второ, върху обекти, където има нещо пожарно, като например не е предвидено за някои от депата за отпадъци, които не са по никакви програми, остава нещо за довършване и просто помагаме за довършване.
Трето, проучваме възможността тая година, тъй като за програма „Въздух” все още не сме отпускал помощи, във връзка с много сериозния проблем, за който ако желаете, ще ви докладваме специално някой ден във връзка с праховите частици, в над 30 града в градовете наднормено замърсяване. Нашият опит да помогнем за това, за да започнем отнякъде, е: имаме намерение и съм възложила на колегите от ПУДОС да проучат възможността да пуснем една пилотна схема, примерно, за 2 млн. лв., да речем, за да видим да пробваме как е, за смяна на горивните уредби в публични заведения - това са детски градини, болници и може би някъде администрации, социални домове, особено в по-малките населени места, където се ползва мазут или дърва и въглища в котлите – за подмяна с екопелетите. Имаме няколко такива реализирани проекти, които общини са спечелили по някакви международни програми и се оказа, че са с много добри резултати. Искаме да пробваме и ако има интерес към това и се получи, впоследствие смятаме да го умножим и за следващия програмен период, тъй като има много градове в страната, в които е категорично ясно, че няма как да тръгне да се прави централно отопление, тъй като е неизгодно, особено за по-малките населени места, трудно би стигнала газова връзка или въобще няма такива планове, а трябва да направим нещо. Така че смятаме това пилотно да го пробваме, но ви го казвам само като наше добро намерение и съм възложила на колегите да се опитат да разработят една такава сума, която да пуснем за общините.
Това са основните типове проекти, които смятаме пак да пуснем, за да довършим там, където нещо се точи от години, да подпомогнем ударно за завършване на някои от обектите.
Отново смятаме, както всяка година, да имаме този малък проект, който е за училища, детски градини, общини за малките проекти, разбира се, пак в ограничени размери. Виждаме, че наистина особено за училища и за детски градини има много възпитателен ефект, освен че става по-приветливо, но това е малка сума, така че тя не тежи по никакъв начин в общия бюджет на програмата. ГАЛИНА СИМЕОНОВА: Това, което виждате вие в предложения бюджет с разходната норма от 59 милиона – понеже попитахте като разпределение как ще са, най-големият приход е под Закона за водите, така че очакваните разходи в най-голямото си перо, почти 45%, ще бъдат отново в сферата на „Води” – това ще са точно завършване на започнати обекти, които към настоящия момент управителният съвет приоритизира със степен на готовност 65%, ние да ги довършим до 100%. Така че големият процент средства ще отидат отново в сектор „Води”, както и към настоящия момент изтегляме определен ресурс, който към края на годината ще ни е по-ясен, който ще влезе в сектора „Заеми”, тъй като в началото на следващата година ще се наложи да пускаме заеми на общини поради необходимостта на средства да предфинансират определени дейности, които ще се изпълняват от оперативна програма „Околна среда” във водния сектор Тъй като общините имат доста определени кредитни ресурси както към ФЛАГ, така и към търговски банки, ние ще се намесим в някои от обектите, които са приоритетни, за да подпомогнем общините под формата на безлихвени кредити. Това пак ще са от тези средства, които обаче ще се трансформират бюджетно, в нашия бюджет вътрешно.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Безлихвени кредити като съучастие на общината. Така ли да го разбираме?
ГАЛИНА СИМЕОНОВА: Безлихвен кредит – да, за мостово финансиране на определени екологични обекти, които ще бъдат възстановявани от средствата на оперативна програма „Околна среда”.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Предварително трябва да бъдат изпълнени.
ГАЛИНА СИМЕОНОВА: Да предварително трябва да бъдат изпълнени.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Включително – господин Курумбашев ме пита преди малко за един такъв случай - имахме няколко такива случаи, където по една или друга причина когато е планирани строителството на пътища, които минават през общините и проектите по оперативна програма „Околна среда” за водите абсолютно не са стиковани във времето. За да не направим така, че сега да се сложи асфалтът, а после да копаем, ние даваме на тия общини един безлихвен кредит, за да може след това да се възстанови по оперативна програма „Околна среда”, така че си пазим и знаете ли, непрекъснато изникват такива случаи. Затова понякога колегите ми казват „Много сте стисната, госпожо министър”, но зная, такива случаи изникват, че просто тъй като бюджетът трудно може да бъде променен през годината, това е една гъвкавост, за да отговорим на едни такива нужди, които излизат през годината.
По отношение на втория Ви въпрос за бенефициентите, полагаме максимални усилия да подпомогнем общините да си изпълняват проектите. Сега правим групи, които ще обикалят по общините на място да помагат във връзка с възникнали каузи или просто да се попитат имат ли проблем. За големите проекти има специално управляващи комитети. Там се наблюдават всеки месец. Но за по-малките разчитаме, от една страна, общините наистина да си изберат добри технически помощи, защото по всеки проект, знаете, госпожо председател, те имат възможност да си наемат екип от инженери, икономисти, юристи, които да им помогнат, които да им движат проекта от тяхно име. Ако те си изберат добри помощници, сравнително добре ще им вървят проектите. Каквото зависи от нас, съкратили сме максимално сроковете за верификация, увеличихме с технически сътрудници бройката на министерството и привлякохме наистина много висококвалифицирани специалисти както за предварителен контрол, така че да вървят по-бързо проектите, така и след това, когато ни подават документите за последващ контрол и верификация, тоест, направили сме максимална концентрация на усилията.
Още миналата година разпоредих и тези безумни докладвания, които се правеха всеки месец от общините, което им отнемаше толкова много време, първо, направихме ги на три месеца, второ – електронни и трето, максимално съкратени, тоест, с колкото се може по-малко бюрокрация.
Също така много се надявам - ще имам срещи с кметовете на общини, особено там, където са нови кметове, просто да им кажем колко са важни нещата и да не стопират процеса, а просто да продължат процеса там, където са започнали проектите. Смятам, че тези мерки, както и заинтересуваността на общините все пак да си свършат проектите, мисля, че ще даде резултати.
Тъй като не се променят субсидиите на общините във връзка с оперативната програма. С оглед да не затрудняваме общините и да им дадем възможност за двете или трите или четирите години, когато изпълняват особено големи проекти, да дадат своя принос, особено по водните проекти, още миналата година променихме правилата, които бяха изначално заложени в оперативната програма, а те бяха следните. За всяка подадена фактура в министерството се искаше съфинансиране от общината процентно към размера на фактурата. Ние дадохме възможност на общините това да го направят в края на периода, тоест, при последните плащания по проекта, тоест, глътка въздух.
Знаете, че в момента се подготвя този дългоочакван отговор, който е между асоциациите и съответно ВиК дружествата, за да стане възможно така, че чрез ВиК услугата и таксата, която се събира, общините да съберат поне част от необходимите им средства за съфинансиране. Все пак да не забравяме, че в голямата си част от случаите става въпрос за 2-3% съфинансиране. Освен това, знаете, и фонд ФЛАГ е в тая връзка, за да подпомогне общините. Мисля, че колегите от Министерството на финансите мислят за още някакъв инструмент. Така че, за тая година те няма да имат проблем.
Фактът, че вече имаме около 7-8 инфраструктурни проекти и общините не се затрудниха дава повод да си мислим, че с всичките тези мерки, които взехме, за да имат време две-три години да мислят как ще покрият този разход, все пак няма да им е затруднен, или поне 2012 година. Така че, в тоя смисъл това не засяга субсидиите, в този смисъл.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря за изчерпателния отговор. Заповядайте!
ВЕСЕЛА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, в допълнение към информацията, която ви представи министър Караджова, бих искала да добавя и за този механизъм, който министър Караджова спомена. То е вече създаден с акт на министъра на финансите, така нареченото Указание ДДС № 6 от 2011 г. – се даде възможност на бюджетните предприятия – бенефициенти по оперативни програми, тоест, включително и общините, да ползват временни оборотни средства за префинансиране на дейностите по оперативните програми. Тоест, този механизъм вече е активен.
Нещо повече, в проекта на преходни и заключителни разпоредби към Закона за държавния бюджет, параграф 31, основните механизми от този механизъм са записани. Така че, отново планираме да приложим механизма и за следващата година.
Понеже Вие имахте един въпрос по отношение на гарантиране на националното съфинансиране, да, ние при планиране на размера на трансфера за национален фонд в максимална степен сме се опитали да задоволим нуждите по оперативна програма „Околна среда”, тъй като всички ние знаем колко е важна програмата за развитие на нашето общество. Нещо повече, един текст в Преходните и заключителните разпоредби – той не е нов текст, той фигурираше и в Закона за държавния бюджет за 2011 година, отново е запазен. Тоест, ако нашите прогнози за развитието на оперативната програма не са били достатъчни адекватни, а именно, оперативната програма се е развивала с по-големи темпове, имаме възможност да ползваме допълнителен трансфер и това е параграф 32, ал 2 от проекта на Преходните и заключителни разпоредби.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, колеги, уважаеми гости, може би ще се повторя с това, което ще кажа, а може би министър Караджова вече е отговорила на този въпрос с експозето. Аз искам да се извиня, че закъснях, но бях на Комисията по транспорт и съобщения. Може би това е първият бюджет, в който приемаме на да няма списък за екологичните обекти. Набързо ми казаха, че вие сте обяснили защо става това – за да не се загубят средствата от капиталовите разходи. Аз на практика бих задал такъв въпрос: Досега колко капиталови разходи са загубени от тези списъци досега, защото това все пак е първият бюджет, в който няма такъв списък.
Второто нещо, което ми се струва – че това е отстъпление от позициите, заемани за капиталовите средства от страна на републиканския бюджет поради простата причина, че ние веднага на място и в Народното събрание сме виждали тяхното разпределени по обекти. Сега в момента това липсва. Тук можеше по-обективно да се прецени дали е действал или е имало някакви други задкулисни механизми. Сега в момента ние намаляваме нивото от това, от което се определят тези обекти или всъщност всичкото това става в прерогативите на министъра на опазването на околната среда. Никакъв последствен контрол не е възможен да се осъществи за разпределението на тези средства. Аз мисля, че това също е отстъпление от постигнатите завоевания в областта на екологията при определянето на републиканския бюджет на Република България. Мисля, че тази практика не е добра.
Какво може да се направи, защото всичко е въпрос на планиране и ако искате да ми кажете, че за един нов обект вие ще му дадете 100-те процента и той няма да може да ги усвои, много е ясно, че няма да ги усвои, защото трябва да има проектиране, трябва да има обществени поръчки? Ако този, който ги е написал тези пари, не е преценил, че това може да се извърши в рамките на една календарна година, не е виновен този, на когото са дадени парите. И това е пак въпрос на оптимизиране на средства в зависимост от обектите, които са записани в тоя списък Аз мисля, че не трябва с такава лека ръка ние да отбягваме от този утвърден механизъм за определяне на обектите в областта на екологията. Какво ще рече това нещо – прехвърляме ги в ПУДОС и вече от ПУДОС кой на кого ще дава – министърът си знае. Това е отстъпление.
Така че, искам правилно да ме разберете. Аз бих апелирал дори колкото се може повече и повече средства да се отделят в областта на екологията, което винаги съм правил, но едва ли сега в момента по този начин - скриваме го този списък, няма такова приложение към бюджета и, виждате ли, всичкото ще бъде по-наред, няма да губим средства - това не е логично. Средствата, които се отпускат, са пак за една календарна година. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Такоров. Госпожа Караджова.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Господин Такоров обясни защо е предприето това. За много по-голяма гъвкавост. При огромните финансови нужди и непрекъснато изникващи нужди през годината, защото както и преди малко казах, възникват нужди едни обекти преди да бъдат префинансирани по оперативна програма „Околна среда”, защото не е стиковано кога ще строят пътища, защото някъде трябва да се въведе някакъв обект за водите, тъй като е отчайващ. И последно, мисля, че можете да упрекнете мене като министър, че крия нещо. Само да ви припомня нещо. От август месец 2009 г. всички решения на управителния съвет на ПУДОС се качват на страницата на министерството с ясна аргументация.
Също така искам да припомня, че до средата на 2009 г всички решения на ПУДОС бяха скрити. Оповестих ги август 2009 г. Така че, да скрием точно какво одобряваме, мисля, че няма как да се случи това нещо. Това е моята воля.
Второ, изброих обектите. Господин Такоров, ние нямаме какво да крием. Тези обекти са започнати от миналата година и ние ги довършваме. Не ги делим по цветове и парти. Нека да Ви ги кажа кои са те. Това са: в Сандански, Враца, Мездра, Първомай, Садово, Куклен, Лъки, Силистра, Мадан, Златоград, Неделино, Смолян, Харманли, Шумен и Варна. Както миналата година, няколко милиона лева не можаха да усвоят общините и си останаха ей така, при отчайваща нужда и при напреднало строителство в други общини вместо да разплатим, чакаме, караме и строители да чакат и да не се завършват обектите, защото на друга община й се обжалва процедурата. При това, знаете, тя понякога трае три месеца, понякога трае една година.
Смятам, че пълната прозрачност я има, готова съм да отговарям по всяко време на ваши въпроси. Знаете, че в управителния съвет на ПУДОС има представител на общините. Ако желаете, мога предварително да ви давам решенията и да се уверите, че тия 20 милиона лева, господин Такоров, няма да ги налеем в едни неясни тръби на неясни места.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
ГАЛИНА СИМЕОНОВА: В допълнение само може би, за допълнителна мотивация и обяснение към господин Такоров. Има и един технически проблем, който ние смятаме, че ще успеем да решим при прехвърлянето на средствата в ПУДОС. Към настоящия момент Министерството на финансите с редовни вноски трансферира тези бюджетни средства към общините. Министерството на финансите няма техническа структура, която да проконтролира какво точно се извършва с парите, които те точно са извършили на общините и понякога тези пари стоят доста дълги месеци в техните сметки и се правят ремонти на детски градини и всякакви други обекти, които общината не може да направи с капиталовите си средства, тъй като са малко и ги правят със средствата, които са им прехвърлени от Министерството на финансите за екологичните обекти.
Така че това е едното притеснително нещо, че към настоящия момент ние не можем да проконтролираме парите като Министерство на околната среда и водите, защото те не са под наш контрол и се трансферират по ред, който Министерството на финансите определя само чрез трансферите на общините.
Другото, което може би е по-важното за нас, е, че в края на бюджетната година неизчерпани средства от страна на общините остават в Министерството на финансите, или с прости думи, ако от списък от 20 милиона са трансферирани 16 и за останалите 4 общините не са подали въобще сигнал, че ще могат да ги вземат, се губят и списъкът изведнъж от 20 милиона става 16. Трансферирайки сумата в ПУДОС, ние имаме право да имаме преходни остатъци от едната година в другата, така че 20-те милиона, заложени за 2012 година, ще бъдат разходени за обектите и през 2012 и ако се наложи, и в началото на 2013 г. ще ги доразплатим, за да може да приключим обявените обекти. Така че считаме, че има много повече плюсове това, да дойдат парите под контрола на някой, който има и техническо звено, и финансово звено, отколкото да бъде централизиран трансфер от Министерството на финансите към общините, които след две години Сметна палата ги проверява и се оказват, че със средствата от екологични обекти са строени други обекти. Искаме да предотвратим това нещо.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви благодаря за обяснението. Звучи логично, но искам само да ви кажа, че както е разписан сега бюджетът, тези 20 милиона остават скрити някъде всъщност.
ГАЛИНА СИМЕОНОВА: Има ги като ред трансфер от Министерство на околната среда и водите към предприятието. В тази насока при първото заседание на управителния съвет след гласуването на Закона за държавния бюджет ще има, качен на сайта на Министерство на околната среда и водите, списъка, който е гласувал управителният съвет и в момента, в който нанасяме корекции, ако някой от обектите не си изпълнява графика, не му дължим пари, управителният съвет прегласува, влиза нов обект и отново е на сайта на министерството по всяко време, което прецените че искате информация.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
ФАНИ ХРИСТОВА: Исках да вметна, че абсолютно подкрепям. Един пример веднага ми дойде на ума. Сега по изборите много нашумя при нас със село Маслиново в Хасковска област. В това село никога не е текла вода от чешмите на хората и хасковският кмет отклони тези средства за водопроводна система за ремонт на гробищния парк в Хасково без решение на общинския съвет, след което искаше всъщност да си узакони този разход, като вкара докладна общинският съвет да гласува и да му узакони този разход, който пак нямаше да бъде законен, защото това са целеви средства. Ето един такъв фрапиращ пример.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря. Някой друг иска ли да вземе думата?
РУМЕН ТАКОРОВ: Само петнадесет секунди. Съгласен съм с това, което казахте, наистина, мотивирахте ме правилно, но искам друго да Ви кажа. Тази мотивация може да се направи много лесно само с една алинея в Преходните и заключителни разпоредби чрез преходния остатък от капиталовите обекти, че остатъкът, неизпълненият от капиталовите целеви остава преходен остатък за следващата година и въпросът се решава. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Някой друг от колегите да иска да вземе думата по бюджета, някой да постави въпроси? Или всичко е ясно? Тогава подлагам на гласуване законопроекта
Който е съгласен да подкрепим Законопроекта за бюджет за 2012 г. специално в частта околна среда и води, моля да гласува.
Гласуване: за – 9 гласа, против – 4 гласа, въздържали се няма.
Закривам заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОСВ:
/И.Михайлова/
На 10 ноември 2011 г. От 24.35 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по околната среда и водите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 102-01-71, внесен от Министерски съвет на 31.10.2011 г.
ПРИСЪСТВАХА: от Министерството на околната среда и водите: Нона Караджова – министър, Клементина Денева – главен секретар, Ива Таланова - началник отдел „Бюджет” и Галина Симеонова – директор „ПУДОС”; от Министерството на финансите: Росница Велкова-Желева – началник отдел в дирекция „Държавни разходи”, Ивелина Йоргова Герова – старши експерт в дирекция „Държавни разходи” и Весела Петрова – началник отдел в дирекция „Национален фонд”.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Добър ден, колеги! Ще ви помоля да започнем. Вече имаме кворум. За съжаление, има колеги, които са болни и не могат да присъстват днес. Други ме предупредиха, че имат командировки в чужбина – господин Тошев. Господин Тетимов е болен. Аз по начало искам да информирам колегите от комисията, които много добре знаят от гласуването в пленарна зала, но сега и тук да кажем: „Добре дошли!” на новите членове на комисията: господин Димитър Лазаров, който е заместник-председател на комисията заедно с господин Стоянов – това са двамата заместник-председатели, господин Огнян Пейчев, който беше член на комисията и сега отново е член на комисията. За съжаление, вече няма да участва в заседанията на комисията Кристияна Петрова, но такова беше решението в пленарната зала. Това е новият ни състав на комисията. Днес сме в доста намален състав. Очакваме господин Божинов да се присъедини към нас.
Имаме една единствена точка за разглеждане в дневния ред: разглеждане и обсъждане на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2012 г., внесен от Министерски съвет с № 102-01-71, на 31 октомври 2011 г.
Много се радвам да кажа „Добре дошла!” на министър Нона Караджова, която е тук, за да представи бюджета от името на Министерството на околната среда и водите заедно с главния секретар на министерството госпожа Клементина Денева и госпожа Ива Таланова – началник отдел „Бюджет” и госпожа Галина Симеонова – директор на предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда „ПУДОС”.
От Министерството на финансите тук са госпожа Росица Великова-Желева – началник на отдел в дирекция „Държавни разходи”, госпожа Ивелина Йоргова-Герова – старши експерт в дирекция „Държавни разходи” и госпожа Весела Петрова – началник отдел в дирекция „Национален фонд”. Те ще вземат участие в нашата работа днес. Някакви други предложения по дневния ред има ли? Няма. Тогава пристъпваме към дневния ред.
ПО ТОЧКА ПЪРВА - Разглеждане и обсъждане на Законо-проект за държавния бюджет на Република България за 2012 г.:
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Госпожо министър, Вие ли ще вземете първо думата за представяне на бюджета или госпожа Денева, или Министерство на финансите - както решите Вие?
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Да, но аз съм концентрирана върху околна среда.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Да, ние също сме концентрирани върху околна среда.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Нямам такава готовност да представям целия бюджет.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Съжалявам, че пропуснах. Всички колеги имат едно резюме от материала, направен от експертите на комисията. Ние се концентрираме върху частта околна среда и дейности по опазване на околната среда в бюджета за 2012 година. Нямаме за цел да коментираме бюджета като цяло, а частта, върху която имаме правомощия да се концентрираме. Така че Ви давам думата: заповядайте!
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви много. Наистина съм радостна, че мога да взема участие във Вашата комисия, за да представя възможностите за финансиране от бюджета за 2012 година на дейностите на Министерството на околната среда като администрация и извън това – на инвестиционни проекти, които са извън контрола на Министерството на околната среда и водите.
По отношение на бюджета, с който разполага Министерството на околната среда и водите като администрация, както централното управление, така и всичките ни второстепенни разпоредители (това са: 16 регионални инспекции по околна среда и води, 4 дирекции за басейново управление на водите, 3 дирекции на Национални паркове и Изпълнителна агенция по околна среда и води) по същество е еднакъв с бюджета на министерството за миналата година, като в абсолютна стойност е с 418 281 лв. по-малко в сравнение с миналогодишния, тъй като това е сумата за издръжката на колегите, които бяха от Министерството на околната среда и водите, отговорни по Закона за подземните богатства, но както знаете, след промените в Закона за подземните богатства, тези функции преминаха изцяло към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и с тая сума съответно е прехвърлена към колегите абсолютно справедливо. С други думи, в тази ситуация на сравнително оскъдни средства за държавата ние получаваме същия обем средства и смятаме, че при една бюджетна дисциплина ще се справим с основните задачи на министерството.
По отношение на инвестиционните обекти имаме три основни направления.
Първото направление са целевите субсидии от държавния бюджет за екологични обекти, които нямат финансиране от оперативна програма „Околна среда”, са в размер на 20 милиона лева – толкова, колкото и през изминалата година. Както знаете, за бюджет 2011 г., така и за тази година, ние концентрираме усилията да изразходваме тези средства върху приоритетни екологични обекти в сектор „Води и отпадъци”, които нямат възможност и не са включени в програмите за финансиране от Европейския съюз. По-конкретно, това, което сме предвидили, са повечето преходни обекти или такива, които не са могли да стартират по една или друга причина през изминалата година. По-конкретно, това е реконструкцията и разширението на депо за битови отпадъци – Сандански, за довършване също на депо за битови отпадъци за регион Враца и Мездра, сепарираща инсталация за битови отпадъци на град Монтана като продължение от миналата година, регионален център за обезвреждане на битови отпадъци за общините Асеновград, Първомай, Садово, Куклени лъки, инсталация за предварително третиране на битови отпадъци – Силистра, разширение на регионално депо за твърди битови отпадъци – град Мадан и изграждане на площадка за предварително третиране на отпадъци в община Мадан, Златоград и Неделино – първи етап, реконструкция и модернизация на депо – Смолян – продължение от предходни години, сепарираща инсталация – Харманли, регионално депо за битови отпадъци, втори етап, за град Шумен, като продължение от това на миналата година и реконструкция на канална помпена станция във Варна, която трябва да бъде довършени и поради това, че е започната от предходни години, нямат как да бъде включена като обект на проектите им по оперативна програма „Околна среда”.
Това, което ние предложихме за тези целеви субсидии от държавния бюджет, за което съм благодарна на колегите от Министерството на финансите, че имаха разбирането, е трансферът за общините по тези обекти да върви през предприятие за управление на дейностите по околна среда (ПУДОС), за по-голяма гъвкавост на използване на средствата през годината.
Тъй като на практика не само миналата, а и всички предходни години се загубват доста средства по това приложение, тъй като поради забавяне на общините от обществени поръчки, обжалване и т.н., на практика ние не използваме ресурс, а тези средства са толкова необходими. Знаете колко имаме да наваксваме, особено в сектор „Отпадъци” и сектор „Води”. Така че за по-голяма гъвкавост ние ги прехвърляме към предприятие за управление на дейностите по околна среда и не само това – по тоя начин ще има по-голям контрол върху общините както по отношение на контрола за проведените обществени поръчки, така и по отношение на приемане на самите обекти като такива и разплащане чрез преглед на фактурите ,които се представят, тоест, с по-голям контрол – такъв, какъвто се изисква и по оперативните програми и смятаме, че не трябва да се прави разлика между едните и другите средства, финансовият контрол трябва да е по-добър.
Както ви е известно, още от средата на 2009 г. на интернет страницата на Предприятие за управление на дейностите по околната среда се качват всички решения на управителния съвет на ПУДОС, така че всички могат да проследят изпълнението на тези обекти, за които споменах.
Втората линия, по която се финансират проекти, е индикативно приетото ПМС № 209 още през есента на 2009 г. за проекти в областта на отпадъците – такива, които не са включени за финансиране по оперативна програма „Околна среда”. За следващата година са предвидени обекти на индикативна стойност около 37 млн. лв. за рекултивация на стари депа за битови отпадъци в Столична община, Баните, Якоруда, Долни чифлик, Вършец, Венец, Разград, Калояново, Завет, Раковски и за претоварна станция и инсталация за сепариране в Хитрино, Венец, Каолиново. Това са обектите, които са подадени от общините и които имат пълна готовност. Ние отправихме покани към всички общини, които са включени в списъците, така че ако тези общини успеят да си придвижат процедурите, съответно е предвидено да бъдат финансирани.
По оперативна програма „Околна среда” индикативно ние очакваме общините да ни подадат за сертифициране разходи в размер на около 600 млн. лв. Това е по техните графици за изпълнение на проектите. Съответно по приоритетна ос 1 това са 418 млн. лв., в т.ч. 84 млн. лв. национално съфинансиране по приоритетна ос „Води”, по приоритетна ос „Отпадъци” – 148 млн. лв., в т.ч. 22 млн. национално съфинансиране, по приоритетна ос 3 „Биоразнообразие” – 3,6 млн., в т.ч. 5 млн. национално финансиране и по приоритетна ос 4 „Техническа помощ и мерки за публичност на програмата – 9 млн. лв., в т.ч. 1 млн. за национално съфинансиране. Тоест, единствено по приоритетна ос 4, която е под контрола на министерството, може с най-висока доза на сигурност да се прогнозира тази сума по отношение на обектите, които са на общините, които са почти 100% от сумите. Силно очакваме те да изпълнят своите графици така, както са представени, така, както ни докладват в тримесечните справки за напредъка на проектите и съответно тези средства да им бъдат разплатени, а и съответно да имаме съответния физически напредък по програмата.
Една програма, която се ръководи по-скоро от Министерството на финансите, но е с много експертно участие на Министерството на околната среда и водите, е за отстраняване на минали екологични щети, като индикативният размер на средствата е 5 млн. лв.
Това са програмите за съфинансиране или финансиране, които пряко или индиректно участва Министерството на околната среда и водите.
Искам да подчертая, че извън това редица средства за околна среда са предвидени и в други бюджети и програми и само ще ги спомена без да споменавам конкретните стойности. Това вероятно могат да сторят колегите от другите министерства. Това са: програмата за развитие на селските райони. Знаете, че тепърва трябва да се ускорят агроекологичните плащания за земеделски площи, попадащи в зони НАТУРА и съответно специален статут. Също така към тази програма са и мерките по Директивата за намаляване и предотвратяване на нитратното замърсяване на подземни води, също така оперативна програма „Регионално развитие”, знаете, стартира програмата за енергийна ефективност на сграден фонд, която има пряко отношение към околната среда. Също така в бюджета на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма са предвидени програмите за ликвидация на старите уранодобивни мини и обекти.
Извън това, в бюджетите на Министерството на земеделието, Министерството на икономиката, Министерството на регионалното развитие може би не са отделно отделени като програми, тъй като не са специфични за тях, но със сигурност се осигуряват, включително и през настоящата година и през предходните години, средства за персонала в тези министерства, които отговарят за въпросите по климата, за въпросите, свързани с водите, за въпроси, свързани с енергийна ефективност, защото тези дейности се извършват със сигурност от тях и все по-активно участие имат в нашите програми. Макар че са административни разходи, свързани с издръжка на персонал, който напълно или частично се занимава с тези дейности, все пак това трябва да бъде отчетено. Тоест, когато и на наши външни партньори обяснявам политиката на нашата страна, винаги се опитвам да представя най-доброто, и то не отсега, а открай време и да могат да кажат, че ние сме ангажирана държава, доколкото ни е по възможностите, за да осигурим едно такова широко покритие на дейностите по околна среда. Това е съвсем накратко.
Ако има нещо неясно, аз предпочитам да ми зададете въпроси или да допълня с по-големи детайли.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо министър. Някой ако иска нещо да допълни, от Министерство на финансите? Или предпочитате въпроси?
РОСИЦА ВЕЛКОВА-ЖЕЛЕВА: По-добре въпроси.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Добре. Благодаря Ви. Колеги, имате думата за въпроси, становища по така представения бюджет. Ето още един нов член на нашата комисия, господин Емил Димитров, добре дошъл! Колеги, въпроси, становища? Ако някой не е готов още, аз ще си позволя да задам един-два въпроса във връзка с бюджета за следващата година. Доколкото виждам, той се запазва за самото Министерство на околна среда и водите в рамките на бюджета от тази година с едно минимално намаление, което Вие обяснихте откъде идва.
Забелязва се обаче увеличение на разходната част за предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда и във връзка с него е първият ми въпрос. Увеличението е сериозно, когато става дума за капиталовите разходи. Имаше период, в който предприятието трябваше да изчисти стари, закъснели плащания от предходни години.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Ние сме ги изчистили.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Въпросът ми е на какъв етап е в момента предприятието, докъде стигнахте и да очакваме ли, че тези средства, които са тук 59,102 млн. капиталови разходи, ще бъдат предназначени за нови проекти, които се подават от предприятието? Това е първият ми въпрос. Горе-долу какво е разпределението като категории на тези проекти, защото дейността на предприятието е доста разнородна, а в това, което е написано в самия документ за бюджета, е много общо. Има ли някакво виждане за баланс на използването на тези средства?
Вторият ми въпрос е във връзка с предвидените сертифицирани плащания – 614 млн. лв. п оперативната програма в два плана. Предполагам, че националното съфинансиране по оперативната програма е гарантирано с бюджета, но как стои въпросът с бенефициентите по оперативната програма – общините, тъй като ако погледнем другата част на бюджета за общините, там няма скок в субсидията, която те получават, а същевременно се очаква скок в усвояването на средствата като цяло от Европейския съюз по всички оперативни програми, в това число и по оперативна програма „Околна среда”. Смятате ли, че това ще бъде възможно и каква е позицията според Вас, какво може да се очаква и дали можем да очакваме такова високо изпълнение на тази част от бюджета, специално по структурните фондове по проектите, по които бенефициенти са общините, а имат ограничени финансови възможности за следващата година? Това са двата ми въпроса.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: По отношение на проектите по предприятие за управление на дейностите по околна среда, първо, по отношение на изчистване на всички задължения по договори, сключени за безвъзмездна помощ между Министерството на околната среда и водите, а с общини и съответно сключени договори на общини със строители и други изпълнители, всички проекти без изключение, за които са ни подадени надлежно документи, са напълно разплатени. Няма нито един лев на община, която е поискала и отговаря на правилата на ПУДОС, да не са разплатени средства, нито един такъв случай нямаме.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Може ли един уточняващ въпрос: Много ли са общините, които не отговарят на изискванията?
ГАЛИНА СИМЕОНОВА: Когато приключи госпожа Караджова, аз ще ви подам цифрите за проверката.
НОНА КАРАДЖОВА: Ще ви кажа какви са най-често срещаните случаи. Аз не мога да ги нарека, че това са задължения на ПУДОС, защото, отново повтарям, всички, които са отговаряли на изискванията и направилата, съответно са сертифицирани, като от тези плащания, на които ние дължим на общини, а съответно те – на изпълнители. Не са разплатени само в тези случаи, когато не са ни представени надлежни платежни документи, като фактури, несъответстващи на СМР-та и т.н.
Що се отнася обаче за проекти, за които не е бил сключен договор за безвъзмездна помощ с Министерството на околната среда и водите, а общините сами са решили да тръгнат да изпълняват, а общините сами са решили да тръгнат да изпълняват проекти, считайки, че някой ден ще бъде сключен такъв договор, на такива общини към момента ние не можем да плащаме.
РЕПЛИКА: Вие нямате и задължение.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Не само това, не ни позволява нормативната уредба, която е от 2003 г., тя не е отсега. Така че това е неудачната ситуация, в която са някои общини, но за съжаление към момента няма как да помогнем за тая ситуация.
Що се отнася до това, за какво ще изразходваме тия средства, както миналата, и по-миналата година ние концентрирахме усилията си върху такива инвестиционни обекти, на които им остава по някаква причина малко, за да бъдат довършени, които не могат като цялостен обект да бъдат предложени по оперативна програма „Околна среда, защото са донякъде и дори не е завършен някакъв етап, така че да ги избутаме. Ще ви дам пример. Сещам се: скоро откривахме един такъв обект – пречиствателна станция за отпадъчни води Велики Преслав, започната 2002 г. Давани, давани по малко, по малко пари. Накрая тя вече беше пред това, да я започваме отново и за да я завършим, ударно дадохме миналата година – бяха около милион, - за да бъде довършена. Тя вече е в експлоатация. Ето върху такива обекти, които са наникъде, за да ги довършим, концентрираме усилията си.
Второ, върху обекти, където има нещо пожарно, като например не е предвидено за някои от депата за отпадъци, които не са по никакви програми, остава нещо за довършване и просто помагаме за довършване.
Трето, проучваме възможността тая година, тъй като за програма „Въздух” все още не сме отпускал помощи, във връзка с много сериозния проблем, за който ако желаете, ще ви докладваме специално някой ден във връзка с праховите частици, в над 30 града в градовете наднормено замърсяване. Нашият опит да помогнем за това, за да започнем отнякъде, е: имаме намерение и съм възложила на колегите от ПУДОС да проучат възможността да пуснем една пилотна схема, примерно, за 2 млн. лв., да речем, за да видим да пробваме как е, за смяна на горивните уредби в публични заведения - това са детски градини, болници и може би някъде администрации, социални домове, особено в по-малките населени места, където се ползва мазут или дърва и въглища в котлите – за подмяна с екопелетите. Имаме няколко такива реализирани проекти, които общини са спечелили по някакви международни програми и се оказа, че са с много добри резултати. Искаме да пробваме и ако има интерес към това и се получи, впоследствие смятаме да го умножим и за следващия програмен период, тъй като има много градове в страната, в които е категорично ясно, че няма как да тръгне да се прави централно отопление, тъй като е неизгодно, особено за по-малките населени места, трудно би стигнала газова връзка или въобще няма такива планове, а трябва да направим нещо. Така че смятаме това пилотно да го пробваме, но ви го казвам само като наше добро намерение и съм възложила на колегите да се опитат да разработят една такава сума, която да пуснем за общините.
Това са основните типове проекти, които смятаме пак да пуснем, за да довършим там, където нещо се точи от години, да подпомогнем ударно за завършване на някои от обектите.
Отново смятаме, както всяка година, да имаме този малък проект, който е за училища, детски градини, общини за малките проекти, разбира се, пак в ограничени размери. Виждаме, че наистина особено за училища и за детски градини има много възпитателен ефект, освен че става по-приветливо, но това е малка сума, така че тя не тежи по никакъв начин в общия бюджет на програмата. ГАЛИНА СИМЕОНОВА: Това, което виждате вие в предложения бюджет с разходната норма от 59 милиона – понеже попитахте като разпределение как ще са, най-големият приход е под Закона за водите, така че очакваните разходи в най-голямото си перо, почти 45%, ще бъдат отново в сферата на „Води” – това ще са точно завършване на започнати обекти, които към настоящия момент управителният съвет приоритизира със степен на готовност 65%, ние да ги довършим до 100%. Така че големият процент средства ще отидат отново в сектор „Води”, както и към настоящия момент изтегляме определен ресурс, който към края на годината ще ни е по-ясен, който ще влезе в сектора „Заеми”, тъй като в началото на следващата година ще се наложи да пускаме заеми на общини поради необходимостта на средства да предфинансират определени дейности, които ще се изпълняват от оперативна програма „Околна среда” във водния сектор Тъй като общините имат доста определени кредитни ресурси както към ФЛАГ, така и към търговски банки, ние ще се намесим в някои от обектите, които са приоритетни, за да подпомогнем общините под формата на безлихвени кредити. Това пак ще са от тези средства, които обаче ще се трансформират бюджетно, в нашия бюджет вътрешно.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ: Безлихвени кредити като съучастие на общината. Така ли да го разбираме?
ГАЛИНА СИМЕОНОВА: Безлихвен кредит – да, за мостово финансиране на определени екологични обекти, които ще бъдат възстановявани от средствата на оперативна програма „Околна среда”.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Предварително трябва да бъдат изпълнени.
ГАЛИНА СИМЕОНОВА: Да предварително трябва да бъдат изпълнени.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Включително – господин Курумбашев ме пита преди малко за един такъв случай - имахме няколко такива случаи, където по една или друга причина когато е планирани строителството на пътища, които минават през общините и проектите по оперативна програма „Околна среда” за водите абсолютно не са стиковани във времето. За да не направим така, че сега да се сложи асфалтът, а после да копаем, ние даваме на тия общини един безлихвен кредит, за да може след това да се възстанови по оперативна програма „Околна среда”, така че си пазим и знаете ли, непрекъснато изникват такива случаи. Затова понякога колегите ми казват „Много сте стисната, госпожо министър”, но зная, такива случаи изникват, че просто тъй като бюджетът трудно може да бъде променен през годината, това е една гъвкавост, за да отговорим на едни такива нужди, които излизат през годината.
По отношение на втория Ви въпрос за бенефициентите, полагаме максимални усилия да подпомогнем общините да си изпълняват проектите. Сега правим групи, които ще обикалят по общините на място да помагат във връзка с възникнали каузи или просто да се попитат имат ли проблем. За големите проекти има специално управляващи комитети. Там се наблюдават всеки месец. Но за по-малките разчитаме, от една страна, общините наистина да си изберат добри технически помощи, защото по всеки проект, знаете, госпожо председател, те имат възможност да си наемат екип от инженери, икономисти, юристи, които да им помогнат, които да им движат проекта от тяхно име. Ако те си изберат добри помощници, сравнително добре ще им вървят проектите. Каквото зависи от нас, съкратили сме максимално сроковете за верификация, увеличихме с технически сътрудници бройката на министерството и привлякохме наистина много висококвалифицирани специалисти както за предварителен контрол, така че да вървят по-бързо проектите, така и след това, когато ни подават документите за последващ контрол и верификация, тоест, направили сме максимална концентрация на усилията.
Още миналата година разпоредих и тези безумни докладвания, които се правеха всеки месец от общините, което им отнемаше толкова много време, първо, направихме ги на три месеца, второ – електронни и трето, максимално съкратени, тоест, с колкото се може по-малко бюрокрация.
Също така много се надявам - ще имам срещи с кметовете на общини, особено там, където са нови кметове, просто да им кажем колко са важни нещата и да не стопират процеса, а просто да продължат процеса там, където са започнали проектите. Смятам, че тези мерки, както и заинтересуваността на общините все пак да си свършат проектите, мисля, че ще даде резултати.
Тъй като не се променят субсидиите на общините във връзка с оперативната програма. С оглед да не затрудняваме общините и да им дадем възможност за двете или трите или четирите години, когато изпълняват особено големи проекти, да дадат своя принос, особено по водните проекти, още миналата година променихме правилата, които бяха изначално заложени в оперативната програма, а те бяха следните. За всяка подадена фактура в министерството се искаше съфинансиране от общината процентно към размера на фактурата. Ние дадохме възможност на общините това да го направят в края на периода, тоест, при последните плащания по проекта, тоест, глътка въздух.
Знаете, че в момента се подготвя този дългоочакван отговор, който е между асоциациите и съответно ВиК дружествата, за да стане възможно така, че чрез ВиК услугата и таксата, която се събира, общините да съберат поне част от необходимите им средства за съфинансиране. Все пак да не забравяме, че в голямата си част от случаите става въпрос за 2-3% съфинансиране. Освен това, знаете, и фонд ФЛАГ е в тая връзка, за да подпомогне общините. Мисля, че колегите от Министерството на финансите мислят за още някакъв инструмент. Така че, за тая година те няма да имат проблем.
Фактът, че вече имаме около 7-8 инфраструктурни проекти и общините не се затрудниха дава повод да си мислим, че с всичките тези мерки, които взехме, за да имат време две-три години да мислят как ще покрият този разход, все пак няма да им е затруднен, или поне 2012 година. Така че, в тоя смисъл това не засяга субсидиите, в този смисъл.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря за изчерпателния отговор. Заповядайте!
ВЕСЕЛА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, в допълнение към информацията, която ви представи министър Караджова, бих искала да добавя и за този механизъм, който министър Караджова спомена. То е вече създаден с акт на министъра на финансите, така нареченото Указание ДДС № 6 от 2011 г. – се даде възможност на бюджетните предприятия – бенефициенти по оперативни програми, тоест, включително и общините, да ползват временни оборотни средства за префинансиране на дейностите по оперативните програми. Тоест, този механизъм вече е активен.
Нещо повече, в проекта на преходни и заключителни разпоредби към Закона за държавния бюджет, параграф 31, основните механизми от този механизъм са записани. Така че, отново планираме да приложим механизма и за следващата година.
Понеже Вие имахте един въпрос по отношение на гарантиране на националното съфинансиране, да, ние при планиране на размера на трансфера за национален фонд в максимална степен сме се опитали да задоволим нуждите по оперативна програма „Околна среда”, тъй като всички ние знаем колко е важна програмата за развитие на нашето общество. Нещо повече, един текст в Преходните и заключителните разпоредби – той не е нов текст, той фигурираше и в Закона за държавния бюджет за 2011 година, отново е запазен. Тоест, ако нашите прогнози за развитието на оперативната програма не са били достатъчни адекватни, а именно, оперативната програма се е развивала с по-големи темпове, имаме възможност да ползваме допълнителен трансфер и това е параграф 32, ал 2 от проекта на Преходните и заключителни разпоредби.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, колеги, уважаеми гости, може би ще се повторя с това, което ще кажа, а може би министър Караджова вече е отговорила на този въпрос с експозето. Аз искам да се извиня, че закъснях, но бях на Комисията по транспорт и съобщения. Може би това е първият бюджет, в който приемаме на да няма списък за екологичните обекти. Набързо ми казаха, че вие сте обяснили защо става това – за да не се загубят средствата от капиталовите разходи. Аз на практика бих задал такъв въпрос: Досега колко капиталови разходи са загубени от тези списъци досега, защото това все пак е първият бюджет, в който няма такъв списък.
Второто нещо, което ми се струва – че това е отстъпление от позициите, заемани за капиталовите средства от страна на републиканския бюджет поради простата причина, че ние веднага на място и в Народното събрание сме виждали тяхното разпределени по обекти. Сега в момента това липсва. Тук можеше по-обективно да се прецени дали е действал или е имало някакви други задкулисни механизми. Сега в момента ние намаляваме нивото от това, от което се определят тези обекти или всъщност всичкото това става в прерогативите на министъра на опазването на околната среда. Никакъв последствен контрол не е възможен да се осъществи за разпределението на тези средства. Аз мисля, че това също е отстъпление от постигнатите завоевания в областта на екологията при определянето на републиканския бюджет на Република България. Мисля, че тази практика не е добра.
Какво може да се направи, защото всичко е въпрос на планиране и ако искате да ми кажете, че за един нов обект вие ще му дадете 100-те процента и той няма да може да ги усвои, много е ясно, че няма да ги усвои, защото трябва да има проектиране, трябва да има обществени поръчки? Ако този, който ги е написал тези пари, не е преценил, че това може да се извърши в рамките на една календарна година, не е виновен този, на когото са дадени парите. И това е пак въпрос на оптимизиране на средства в зависимост от обектите, които са записани в тоя списък Аз мисля, че не трябва с такава лека ръка ние да отбягваме от този утвърден механизъм за определяне на обектите в областта на екологията. Какво ще рече това нещо – прехвърляме ги в ПУДОС и вече от ПУДОС кой на кого ще дава – министърът си знае. Това е отстъпление.
Така че, искам правилно да ме разберете. Аз бих апелирал дори колкото се може повече и повече средства да се отделят в областта на екологията, което винаги съм правил, но едва ли сега в момента по този начин - скриваме го този списък, няма такова приложение към бюджета и, виждате ли, всичкото ще бъде по-наред, няма да губим средства - това не е логично. Средствата, които се отпускат, са пак за една календарна година. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Такоров. Госпожа Караджова.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Господин Такоров обясни защо е предприето това. За много по-голяма гъвкавост. При огромните финансови нужди и непрекъснато изникващи нужди през годината, защото както и преди малко казах, възникват нужди едни обекти преди да бъдат префинансирани по оперативна програма „Околна среда”, защото не е стиковано кога ще строят пътища, защото някъде трябва да се въведе някакъв обект за водите, тъй като е отчайващ. И последно, мисля, че можете да упрекнете мене като министър, че крия нещо. Само да ви припомня нещо. От август месец 2009 г. всички решения на управителния съвет на ПУДОС се качват на страницата на министерството с ясна аргументация.
Също така искам да припомня, че до средата на 2009 г всички решения на ПУДОС бяха скрити. Оповестих ги август 2009 г. Така че, да скрием точно какво одобряваме, мисля, че няма как да се случи това нещо. Това е моята воля.
Второ, изброих обектите. Господин Такоров, ние нямаме какво да крием. Тези обекти са започнати от миналата година и ние ги довършваме. Не ги делим по цветове и парти. Нека да Ви ги кажа кои са те. Това са: в Сандански, Враца, Мездра, Първомай, Садово, Куклен, Лъки, Силистра, Мадан, Златоград, Неделино, Смолян, Харманли, Шумен и Варна. Както миналата година, няколко милиона лева не можаха да усвоят общините и си останаха ей така, при отчайваща нужда и при напреднало строителство в други общини вместо да разплатим, чакаме, караме и строители да чакат и да не се завършват обектите, защото на друга община й се обжалва процедурата. При това, знаете, тя понякога трае три месеца, понякога трае една година.
Смятам, че пълната прозрачност я има, готова съм да отговарям по всяко време на ваши въпроси. Знаете, че в управителния съвет на ПУДОС има представител на общините. Ако желаете, мога предварително да ви давам решенията и да се уверите, че тия 20 милиона лева, господин Такоров, няма да ги налеем в едни неясни тръби на неясни места.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
ГАЛИНА СИМЕОНОВА: В допълнение само може би, за допълнителна мотивация и обяснение към господин Такоров. Има и един технически проблем, който ние смятаме, че ще успеем да решим при прехвърлянето на средствата в ПУДОС. Към настоящия момент Министерството на финансите с редовни вноски трансферира тези бюджетни средства към общините. Министерството на финансите няма техническа структура, която да проконтролира какво точно се извършва с парите, които те точно са извършили на общините и понякога тези пари стоят доста дълги месеци в техните сметки и се правят ремонти на детски градини и всякакви други обекти, които общината не може да направи с капиталовите си средства, тъй като са малко и ги правят със средствата, които са им прехвърлени от Министерството на финансите за екологичните обекти.
Така че това е едното притеснително нещо, че към настоящия момент ние не можем да проконтролираме парите като Министерство на околната среда и водите, защото те не са под наш контрол и се трансферират по ред, който Министерството на финансите определя само чрез трансферите на общините.
Другото, което може би е по-важното за нас, е, че в края на бюджетната година неизчерпани средства от страна на общините остават в Министерството на финансите, или с прости думи, ако от списък от 20 милиона са трансферирани 16 и за останалите 4 общините не са подали въобще сигнал, че ще могат да ги вземат, се губят и списъкът изведнъж от 20 милиона става 16. Трансферирайки сумата в ПУДОС, ние имаме право да имаме преходни остатъци от едната година в другата, така че 20-те милиона, заложени за 2012 година, ще бъдат разходени за обектите и през 2012 и ако се наложи, и в началото на 2013 г. ще ги доразплатим, за да може да приключим обявените обекти. Така че считаме, че има много повече плюсове това, да дойдат парите под контрола на някой, който има и техническо звено, и финансово звено, отколкото да бъде централизиран трансфер от Министерството на финансите към общините, които след две години Сметна палата ги проверява и се оказват, че със средствата от екологични обекти са строени други обекти. Искаме да предотвратим това нещо.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви благодаря за обяснението. Звучи логично, но искам само да ви кажа, че както е разписан сега бюджетът, тези 20 милиона остават скрити някъде всъщност.
ГАЛИНА СИМЕОНОВА: Има ги като ред трансфер от Министерство на околната среда и водите към предприятието. В тази насока при първото заседание на управителния съвет след гласуването на Закона за държавния бюджет ще има, качен на сайта на Министерство на околната среда и водите, списъка, който е гласувал управителният съвет и в момента, в който нанасяме корекции, ако някой от обектите не си изпълнява графика, не му дължим пари, управителният съвет прегласува, влиза нов обект и отново е на сайта на министерството по всяко време, което прецените че искате информация.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
ФАНИ ХРИСТОВА: Исках да вметна, че абсолютно подкрепям. Един пример веднага ми дойде на ума. Сега по изборите много нашумя при нас със село Маслиново в Хасковска област. В това село никога не е текла вода от чешмите на хората и хасковският кмет отклони тези средства за водопроводна система за ремонт на гробищния парк в Хасково без решение на общинския съвет, след което искаше всъщност да си узакони този разход, като вкара докладна общинският съвет да гласува и да му узакони този разход, който пак нямаше да бъде законен, защото това са целеви средства. Ето един такъв фрапиращ пример.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря. Някой друг иска ли да вземе думата?
РУМЕН ТАКОРОВ: Само петнадесет секунди. Съгласен съм с това, което казахте, наистина, мотивирахте ме правилно, но искам друго да Ви кажа. Тази мотивация може да се направи много лесно само с една алинея в Преходните и заключителни разпоредби чрез преходния остатък от капиталовите обекти, че остатъкът, неизпълненият от капиталовите целеви остава преходен остатък за следващата година и въпросът се решава. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Някой друг от колегите да иска да вземе думата по бюджета, някой да постави въпроси? Или всичко е ясно? Тогава подлагам на гласуване законопроекта
Който е съгласен да подкрепим Законопроекта за бюджет за 2012 г. специално в частта околна среда и води, моля да гласува.
Гласуване: за – 9 гласа, против – 4 гласа, въздържали се няма.
Закривам заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОСВ:
/И.Михайлова/
