1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за управление на отпадъците, № 102-01-50, внесен от Министерски съвет на 11.07.2011 г.

2. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за управление на отпадъците, № 154-01-104, внесен от н.п. Петър Курумбашев и група народни представители на 10.11.2011 г.

---

Списък на присъстващите народни представители – членове на комисията, се прилага. Присъстваха и: от Министерство на околната среда и водите: Нона Караджова – министър, Оля Матова – началник отдел „Управление на производствени и опасни отпадъци”; от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма: Валери Накев – началник отдел в дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол” и Виргиния Александрова – началник на сектор в дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол”; от Националното сдружение на общините: Мария Куманова и Десислава Стойкова.
* * *
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Добър ден, колеги! Имаме кворум. Откривам редовното заседание на Постоянната комисия по околната среда и водите.
За днешното заседание ви е предложен дневен ред от три точки: 1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за управление на отпадъците, № 102-01-50, внесен от Министерски съвет на 11.07.2011 г.; 2. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за управление на отпадъците, № 154-01-104, внесен от н.п. Петър Курумбашев и група народни представители на 10.11.2011 г.; 3. Разни.
Предлагам за обсъждане двата законопроекта, тъй като те са по една тема. И двата са варианти на нов Законопроект за управление на отпадъците и ви предлагам днес да ги разгледаме на заседанието, като ние сме задължени по всеки един от тези законопроекти да имаме решение и становище на комисията, изразено в доклад пред пленарна зала. Но обсъжданията могат да вървят паралелно, тъй като двата законопроекта третират една и съща тема.

ПО ТОЧКИ ПЪРВА И ВТОРА:
Всеки един от вас е получил пакет с документи. това са становища по втория законопроект и становище от Министерство на околната среда и водите по предложение от заинтересувани страни по отношение на внесения Законопроект от Министерския съвет. Има и становище от Българска стопанска камара и становище от отдел „Европейско право”.
Сравнителната таблица ни е любезно предоставена от господин Курумбашев и тя е на разположение на всички колеги. Тя проследява транспонирането на директивата в двата законопроекта.
Някакви предложения по дневния ред? Няма предложения по дневния ред. В такъв случай ще ми позволите, тъй като ние дълго време работихме на практика по единия законопроект, да определя някои правила за днешното заседание, за да избегнем ненужно повторение на становища и да бъдем по-оперативни и конструктивни в работата си. Обръщам се главно към гостите на заседанието. Предупреждавам, че мисля, че не е редно по законопроекта, внесен от Министерски съвет, да продължим с изказвания от неправителствения сектор и браншовите организации, тъй като ние имахме възможност да ги чуем по време на много работни срещи и заседания, още повече, че тези становища бяха писмено представени и предоставени на Министерство на околната среда и водите и сега имаме отговор от министерството.
Що се отнася до новия законопроект, ако някой от браншовите организации или представителите на неправителствения сектор имат становище или искат да представят становището, ще им бъде дадена възможност, разбира се, да си представят становището, в лимитирано време. Така че това, що се отнася до дискусията, аз се надявам, че днес ще се концентрираме върху дискусията между членовете на комисията и вносителите на двата законопроекта.
Ако сте съгласни с тези мои предложения и с дневния ред, моля, който е съгласен да приеме дневния ред, да гласува.
Гласуване: за – 14 души, против няма, въздържали се няма.
Единодушно за. По точка първа от дневния ред давам думата на вносителя госпожа Караджова. От Министерство на околната среда и водите присъстват госпожа Нона Караджова – министър на околната среда и водите и г-жа Оля Матова – началник отдел „Управление на производствени и опасни отпадъци”. Имаме представители на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма: госпожа Вергиния Александрова – началник сектор в дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол” и господин Валери Накев – началник отдел в дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол”.
Има представители от Националното сдружение на общините – госпожа Мария Куманова и госпожа Десислава Стойкова. Виждам, че има представители на бизнеса и неправителствените организации, както и на медиите. На всички казвам „Добре дошли!” и сега ми позволете да дам думата на вносителя по първия законопроект. Госпожо министър, заповядайте!
НОНА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми народни представители, гости, многократно сме представяли законопроекта, който беше внесен от Министерски съвет в Народното събрание. Така че няма да отнемам от вашето време да повтарям за пореден път какви са мотивите, целите на законопроекта, инструментите, чрез които ние предлагаме да се постигнат целите на законопроекта, още повече че и преди внасянето на законопроекта в Министерски съвет сме правили многобройни събирания със заинтересуваните страни. Бяха изказвани противоположни мнения и финализирания вариант, който Министерски съвет внесе в Народното събрание, отразява преобладаващия обществен интерес.
След като се запознахме отново с предложенията, постъпили в Народното събрание, след внасянето на законопроекта в парламента, ние много детайлно се запознахме с тия предложения и съответно имаме конкретно становище. Част от въпросите и предложенията бяха дискусионни и имаше колебание и предварително дали да бъдат приети или не, тъй като има плюсове и минуси. Поради тази причина ние изразяваме следното конкретно становище по направените предложения от различни заинтересувани групи, браншови организации, отделни фирми и т.н., като ги групирахме, тъй като в голяма степен те съвпадаха като предложения. След този анализ ние считаме, че следните предложения могат да бъдат отразени в текста на рамките на процедурите по неговото разглеждане и одобрение, така, както позволяват правилата на работа на комисията и на парламента.
Първо, предложения, свързани с дейността на организациите по оползотворяване на масово разпространени отпадъци. Бихме подкрепили следните неща:
Да отпадне изискването за определяне на одиторите, проверяващи годишните отчети на организациите по оползотворяване от списък, одобрен от министъра на околната среда и водите. Тоест, предоставя се пълната възможност, както и досега, за избор на одитори от самите организации.
Да отпадне основанието за усвояване на банковата гаранция, предоставена от организациите по оползотворяване при неизпълнение на програмата, тъй като тя действително е по-отворен документ, за разлика от целите.
Да отпадне изискването сключените окончателни договори на организациите по оползотворяване на отпадъци с общини да съответстват на предварителните договори.
Да отпадне основанието за отнемане на издаденото разрешение в случаите, в които организацията по оползотворяване или лицата, изпълняващи задълженията си индивидуално, не възстановят в срок разходите за проверки и одити, възлагани от МОСВ.
Предложения, свързани с дейността на общините. Приемаме следните предложения. Приемаме възможността за възлагане от общините на дейностите по управление и експлоатация на площадките за предаване на отпадъци на лица, превишаващи необходимите разрешения или регистрационни документи. Също така целите за рециклиране на битови отпадъци да бъдат изпълнявани от регионално сдружение за управление на отпадъците.
Отварям само една скоба, тъй като това е изключително важно. Искам да подчертая, че в предварителните срещи, които направихме преди внасянето на проектозакона в парламента, бяхме специално поканили представители както на Националното сдружение на общините, така и представители на малки, средни и големи общини за обсъждане на всички въпроси, включително и на тоя важен въпрос. Към оня момент общините се съгласиха с варианта всяка община поотделно да отговаря за изпълнение на целите. Има плюсове и минуси за двата варианта. Вероятно след допълнително обсъждане в общините те предлагат целите да бъдат изпълнявани общо от регионалните сдружения, като ние приемаме това, но съответно трябва да бъдат променени санкциониращи механизми за неизпълнение на целите, тоест, справедливо разпределение отново между общините. Помислили сме по тоя текст, включително сме работили с колегите от Националното сдружение на общините.
Трето, приемаме предоставяне на възможност на общините средствата от отчисленията, покриващи бъдещи разходи за закриване на депа за отпадъци, да бъдат привеждани в собствена банкова сметка със специално предназначение така, както е за останалите оператори на депа.
По отношение на предложението, свързано с дейността с отпадъци от черни и цветни метали, след многобройни юридически консултации стигнахме до единното становище за тълкуванието на Закона за устройство на територията, какво е общ устройствен план. След юридически консултации се стигна до извода, че освен новоприетите общи устройствени планове, които е трябвало общините по закон да изработят до 2003 г., за жалост, много от тях не са направили това, съответно като равностоен на общите устройствени планове, за които споменах, са и действащите териториално-устройствени или градоустройствени планове към настоящия момент, независимо преди колко години са приети.
За да не остава неяснота и въпрос на тълкувание дали това е така или не, ние изразяваме готовност между първо и второ четене, както е процедурата, да направим точните текстове в Закона за управление на отпадъците, който прави връзката между двата закона и по-конкретно за този текст, за който споменавам. В допълнение на това, ние още преди два месеца дадохме указания към нашите регионални инспекции по околната среда и водите за това тълкуване на текста така, както го споменах във връзка с искания за нови разрешения и т.н. Смятам, че с това се тушира напрежението сред част от операторите и същевременно се изпълнява целта, която ние преследваме,а именно, тия площадки да са на места извън жилищните квартали, тоест, разположени на места, определени за стопански дейности, за складови дейности и в старите планове, които са одобрени, тъй като на практика те си остават такива и в момента и функционират като такива в момента. Разбира се, остава и текстът както е ЗИД на закона, който се прие, че освен тия места, са възможни също на площадките, жп гари, пристанища и т.н. За това спор няма.
В допълнение към тази тема за дейността с черни и цветни метали се приема предложението за предоставяне на възможност за една площадка да бъдат издавани толкова разрешения, колкото са лицата, извършили дейността на нейна територия, обаче при положение, че дейностите на лицата могат да бъдат ясно разграничени, тоест, коя на кой докъде е.
Изброените предложения засягат много ограничен брой разпоредби. Колегите юристи смятат, че без никакви съществени промени, включително в броя на членовете на закона и съответно в алинеите могат да бъдат направени съответните поправки.
Министерство на околната среда и водите по принцип подкрепя направените предложения във връзка с въвеждането на минимални технически стандарти, изисквания за определени дейности с отпадъци, но счита, че мястото на такива изисквания следва да бъде в съответните наредби, а не в закона, тъй като това е много техническа и детайлна материя. Тези минимални изисквания, както е редно, ще бъдат изготвени с активното участие на съответния бизнес и по предложение на работодателски или браншови организации.
Министерство на околната среда и водите не подкрепя направените предложения по следните разпоредби в проекта на закон.
По отношение на дейността с отпадъци от черни и цветни метали.
Първо, запазване на съществуващия лицензионен режим за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали и неясната отговорност между институциите.
Второ, предложението за отмяна на изискването за безкасово разплащане по сделки с отпадъци от черни и цветни метали.
Трето, отмяна на изискването за предоставяне на банкова гаранция за дейност с отпадъци от черни и цветни метали, като искам да кажа, че ние приехме предложенията още преди внасянето на проекта на закон в Министерски съвет да бъдат многократно намалени техните размери, както ние направихме. Многократно бяха намалени тези разбери.
Следващото, с което изразяваме несъгласие, е изискването отпадъци от черни и цветни метали да се предават от лица, различни от юридически лица. Тоест, не се позволява за физическите лица. Само да припомня, че тая разпоредба на закона влиза в сила едновременно с изискването за осигуряване на площадки от общините, на които могат да се предоставят едрогабаритни отпадъци от бита.
По отношение на организацията по оползотворяване не приемаме следните предложения.
Първо, за отмяна намаляване на размера или промяна в начина на изчисляване на банковите гаранции за организации за оползотворяване.
Второ, не подкрепяме запазване на съществуващото ограничение собствениците на организация за оползотворяване да бъдат само задължени лица.
Трето, не подкрепяме предложението разходите за допълнителен одит и проверка на организациите за оползотворяване да бъдат финансирани от републиканския бюджет.
Следващо, поддържаме съществуващото изискване в проекта договорите между организациите по оползотворяване и задължените лица да съдържат изисквания за одитиране.
Следващо, не приемаме предложението неизпълнението на целите за рециклиране и оползотворяване на отпадне като основание за отнемане на разрешението за дейността на организацията по оползотворяване, тъй като това е основополагащо изискване и по европейското законодателство, и по съответното българско законодателство.
По отношение на общинските площадки за предаване на отпадъци на едрогабаритни отпадъци и опасни отпадъци от бита, не приемаме предложението за отмяна на изискването за организиране на площадки за предаване на такива отпадъци от населението. Става въпрос за безвъзмездното предаване на отпадъците.
По отношение на издаване и отнемане на разрешение за дейности с отпадъци, не подкрепяме искането за отпадане на част от основанията за отнемане на разрешения за дейности с отпадъци. Не считаме, че установяването на нарушение за дадена площадка следва да води единствено до заличаване на съответната площадка от разрешението. Мотивите са ясни. Собственикът трябва да има еднаква грижа към всички площадки, а не само към някои.
Видно от изложеното, основната част от предложенията, които Министерство на околната среда и водите не подкрепя, са свързани със запазване на съществуващи разпоредби и практика в действащия Закон за управление на отпадъците по отношение на дейностите с отпадъци от черни и цветни метали и дейността на организацията по оползотворяване на масово разпространени отпадъци. Проблемите в двата сектора са безспорни и внесеният проект има за цел да осигури по-добри условия за тяхното решаване.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Караджова. Господин Курумбашев, Вие ли ще представите като вносител втория законопроект? Заповядайте!
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Първо, наистина да Ви благодаря за това, че организирахте един много сериозен кръг от дискусии по повод на внесения законопроект, който започна още през лятото и наистина дадохте възможност на един доста широк кръг от неправителствени организации и всички заинтересувани страни да изкажат своето становище. Мисля, че това е един добър стил за обсъждане на всеки един законопроект, който е внесен в Народното събрание. Може би днес вече сме на финала от гледна точка на това, че трябва да се приемат решенията на първо четене.
Мисля, че колегите са запознати с внесения законопроект. Моля да извините господин Такоров, че не може да присъства, но той в същото време ще трябва да представи този законопроект в Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Иначе това, което е констатирано – видях го между другото в становището на Министерство на околната среда и водите – мисля, че ние нямаме някакъв сериозен конфликт по отношение на транспонирането на самата директива, което безспорно отчитаме като основна цел на тези законопроекти и наистина може би има съвпадение в може би две трети от внесените законопроекти по отношение на транспонирането. Въпросът е, че - вие знаете, че се случва понякога така с някои други закони и аз давам за пример Закона за ГМО – при транспонирането се включват и някои други неща, които не точно към европейските директиви, които уреждат конкретни обществени отношения.
От друга страна, отчитаме факта, че министерството в това време, в което тече това обсъждане, промени част от своите позиции. Аз бих искал да отбележа, тъй като аз не бях наясно с тази позиция на министерството, когато се подготвяше този законопроект. Например, напредъкът в опозицията за това, че няма да остане това изискване за площадки само в общините, където са приети тези общи устройствени планове, ние да можем да направим някакъв коментар по отношение на общински съветници и кметове, но поради факт, че не е свършена на много места тази работа, доста малко общини имат приети такива нови устройствени планове и особено с това разширено тълкуване, което се предвижда да се върнат нещата, включително и до приемане на годни за териториални устройствени планове, всъщност доста се разширява тълкуването.
Всъщност аз вчера имах възможност да се запозная с едно такова писмо на министъра до директорите на РИОСВ, което е от края на месец септември. Разбира се, това писмо има своя стойност, но истинска стойност би имало, ако това бъде транспонирано директно в закона, тъй като писмата на министъра се пишат и могат да бъдат отменени, а законите вече не могат да бъдат отменени и просто става по друга процедура. Така че ако това бъде транспонирано в закона, както разбирам, че е намерение да бъде предложено между първо и второ четене, бих го подкрепил. Между другото, в този законопроект, който съм внесъл, така или иначе това го има.
Второто, по което виждам, че има неща, за които се срещаме, но не съм още много сигурен как ще бъдат решени, са така наречените разрешителни режими. Регистрационният режим е решен в този закон, но неизвестно защо или пък започнах да си изяснявам защо, някои от разрешителните режими бяха качени обратно в министерството. Впечатлението от работата на министерството поне в тези две години е, че министерството старателно гони тези разрешителни режими по-надолу и ги праща към РИОСВ-тата и това съм го видял например като намерение, включително и в Закона за опазване за околната среда, защото споделям схващането, че министерството не трябва да се занимава с издаване на разрешителни. Това е работа на регионалните структури. Министерството трябва да се занимава с правене на политики.
От тая гледна точка си представям, че и тук както регистрационните, така и разрешителните режими е добре да отидат в РИОСВ-тата. Разбирам затрудненията за тези, които са по-сложните случаи, например, чуждестранни компании или пък компании, които имат множество площадки, но и този въпрос е решим, като например разрешението да се издава не от МОСВ, а например от РИОСВ-то, на което, да речем, съответната кандидатства организация има най-много площадки. Това е съвсем логично от гледна точка на проверката, а след това и от гледна точка на последващия контрол. Така че, това е също предложение – начинът за един разрешителен режим също да отиде в посока към РИОСВ-тата, а не да бъде приоритет на министерството. Това е по отношение на някои съвпадения на внесения законопроект и които се радвам да констатирам, че в това, което сега направи като експозе госпожа Караджова ги чувам, въпросът е те да бъдат и формализирани като предложения между първо и второ четене.
Има и определени различия. От една страна, аз разбирам представителите на министерството, които пък досега, да не кажем, че е било абсолютна свободия, но е било изключително трудно да се отнеме каквото и да е разрешително, включително и различни злоупотреби с това, да се блокира по някакъв начин въвеждане на влизане на сила на наказателни постановления. Мисля, че в първоначалния си вариант на закона на министерството бяха отишли пък в другата крайност: от това, по никакъв начин да бъдат контролирани в това, да бъдат преконтролирани, включително това изискване там за всяка организация, която има два акта, които буквално могат да се съставят в рамките на 15 минути на две различни площадки в две различни населени места, да може да се отнема разрешителното. Това,в разбирате, поражда съмнения за това, че чисто законово се дава възможност за един административен произвол.
По-образно казано, това, че някой е карал електрокара по-бързо, да речем, с 10 километра в час и му се напишат два акта и затова да се каже, че тези две нарушения може да се претендира отнемане на разрешително – нарочно по-образно ви давам такова тълкувание, – разбирате, че по някой път може дори и някой нарочно да реши да организира такива нарушения, може и да не е от самата фирма.
Тоест, все пак мисля, че трябва да се потърси един компромис между това, да има изключителен произвол и да не може да бъде контролирано от министерството, както и това, министерството буквално за едни съвсем скромни поводи да има право да отиде към отнемане на разрешителни лицензи.
По отношение на проблема с физическите лица, според мен трябва да си дадем сметка за това, което се случва в реалността и това, което искаме да въведем чрез закон. Аз често давам примера в България с пешеходните пътеки. Може би ни трябваха 17-18 години, за да започнем да спираме на пешеходни пътеки. Така че по някой път има смисъл от създаването на правила, дори и те да не се спазват в началото но постепенно, постепенно да се отмества тази граница.
От друга страна, това, което се случва, че това изискване всичко да се случва по банков път, част от хората, които се занимават с тази дейност според мен нямат нещо общо с банковата система на страната и има и възможност да се създадат такива разпоредби, които просто да не влязат в живот. Тогава пък би бил въпросът защо се създават разпоредби, които после няма да могат да бъдат приложение.
От друга страна, знам колко е жесток този проблем, защото опитът ми например като столичен съветник е за това безобразно предаване на всякакви материали – мисля, че ние бяхме констатирали в Столична община, че бяха предадени над 110 тона шахти, можете да си представите какво огромно количество е – и всякакви други такива неща, които са собственост на общината, при които щетите са – няма смисъл да ги коментирам тук пред вас, тоест, че и това явление трябва да бъде премахнато. Тези язви в града, които по някакви исторически причини някъде се намират в центъра или някъде в квартали, също трябва да бъдат премахнати и извадени извън жилищните части и да отидат към специализирани зони.
Има също въпроси, свързани с така наречените банкови гаранции и депозити, които обаче сега не смятам, че е най-важното да ги описвам в предложения от мен законопроект, тъй като това по-скоро са въпроси на дискусия на второ четене. Така че аз смятах, че по-работният подход е да бъдат подкрепени и двата законопроекта, като се вземат моментите, които, както виждам, се отчитат и от другата страна, които се смятат за добри и да бъдат събрани. Разбрах също и притеснението от гледна точка на това, че това като законодателна техника би затруднило, тъй като се четат и двата приети закона и ако са приети, се правят предложения и към двата. Понякога е добре просто да се работи с един гръбнак на един законопроект. От друга страна, ако този законопроект не бъде приет, естествено, ние ще си запазим нашето право като вносители и като народни представители също да представим конкретни предложения между първо и второ четене. Така че, това е накратко.
Тук, че примерно твърдя, че има по-прецизни формулировки, които са въведени, да речем, за управление на отпадъци, за търговец, за брокер, за това, че примерно два пъти министерството иска един и същи документи при положение, че един път разполага с тях и т.н., мисля, че са неща, които могат да бъдат прецизирани.
За прочутия принцип на мълчаливо съгласие мисля, че поне от десетина години го повтарят почти всички политически партии в страната и много рядко го прилагат и много бавно някак си навлиза това мълчаливо съгласие. Нямам някакви подозрения в това, че министерството би искало да концентрира повече разрешителното при себе си, надявам се, че биха отишли повече към регионални структури и би приветствало повсеместното прилагане на принципа на мълчаливо съгласие, както и изискването да се дублира документация, с която министерството така или иначе вече разполага. Аз се надявам, че част от тези проблеми могат да започнат и да бъдат решавани с толкова говоренето пак, бих казал, поне десетина години за електронното правителство, защото и много от документите даже не е редно да се искат от самите организации. Ще бъде най-добре, ако самото МОСВ по електронен път да проверява нещо дали е така или не е така, защото понякога се искат и еднакви документи поради факта, че не е много ясно какво е тяхното актуално състояние. Така че бих казал, че този законопроект третира и въпроса да не се изисква и излишна бумащина. Това е накратко.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Курумбашев. Вие всъщност започнахте в този стил на представяне и правене на аналогии и сравнение между двата представени законопроекта. Госпожо Караджова искате ли да кажете нещо по втория законопроект, или в хода на дискусията? Както прецените.
НОНА КАРАДЖОВА: Искам да кажа няколко неща. Ние изразихме писмено становище по представения законопроект и считаме, че поради това, че в преобладаващата част от текстовете на закона съвпадат, тоест с преди това внесения от нас закон, считаме, че ще е много голямо забавяне на процедурата - и без това много сме закъснели да вървят успоредно двата закона – аз смятам, че това, което господин Курумбашев каза, че в хода на процедурата на разглеждане на законопроекта между първо и второ четене спокойно могат да се правят предложения. Вероятно тъй като сега се запозна с нашите предложения, които ние приемаме, това още повече, допускам, подкрепя една такава теза по отношение на разрешителни режим в министерството, който остана само и единствено за случаите, когато една фирма иска разрешително за много площадки на територията на страната, аз съм най-големият привърженик на децентрализация на тия режими. Знаете, че от началото на мандата до момента във всички законопроекти, които съм внасяла, имаме едно тотално делегиране на тия разрешителни, съгласувателни режими към нашите регионални звена – да не ви изброявам законите. Така че, и това беше много внимателно обсъждано в министерството, идеята беше евентуално и това да отиде към РИОС-ите, където е седалището на фирмата, но изключително остро реагираха колегите от РИОС София, където съответно ще бъде огромно струпване. В неформален разговор вчера с господин Курумбашев буквално в хода на нашия разговор по този въпрос, за което аз съм абсолютно съгласна за тая децентрализация, че работата на министерствата е да правят политики, стратегии, закони, обсъждания с хората, със заинтересуваните страни, а не да се занимаваме с преписки, в хода на нашия разговор ми възникна дори тая идея: там, където има най-много площадки от искането на територията на тая РИОС съответно, да бъде издавано разрешителното, така че това има решение. Аз подкрепям това нещо и най-вече заради това, че това е моето дълбоко разбиране за философията на тоя процес, какво трябва да прави министерството и регионалните структури.
Ние може би сме едни от първите, които въвеждаме за регистрационния режим и това е така нареченото мълчаливо съгласие, което е искано от бизнеса, от клиентите на министерствата и на институциите. Така че, това е съвсем накратко. Смятам, че това ще бъде работещ начин за по-нататъшно разглеждане на законопроекта.
Мога съответно да изложа и детайли от това наше становище. Просто се колебая как да процедирам, но мисля, че няма смисъл в момента.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Аз Ви благодаря. Всички становища са раздадени на членовете на комисията, така че всеки може детайлно да се запознае с тях.
Дами и господа, заповядайте за коментари, съображения, предложения и становища по двата законопроекта. От юли месец работим досега по отпадъците. Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз бих подкрепил само правителствения законопроект, тъй като смятам, че той би могъл да бъде база за следващото гледане на този законопроект на второ четене и по него да бъдат направени предложенията, които ние да разгледаме – така, както сме постъпвали и в много други случаи. Все пак да имаме предвид, че от правителствения законопроект са отпаднали онези ограничения, които комисията след бурни спорове тук въведе за определени категории метални отпадъци, които да не бъдат изкупувани от частни лица. Това е важен въпрос, за да бъдат спрени кражбите. Това е вид престъпление и по този начин биха могли да бъдат спрени кражбите.
За да мотивирам тази теза, която защитавам от години, бих искал да ви дам едни данни по друга тема, но със същия подход. Това са пожарите на гори в България, които през 2000 г. са били 350 000 декара, засегнати от пожари, през 2001 – 133 000, започва спад, през 2002 – 13 000, след това – 27 000, 4600 през 2004, през 2005 – 2 000 и прочее. Тази година – 6 500. Това стана възможно, тъй като ние въведохме забрана за износ на дървесина. На една пресконференция на главния секретар на МВР, която е отразена на 1 септември2011 г. във вестник „Труд” той казва следното: „Дървената мафия палеше горите, за да получат после разрешения за рязане на засегнатите от огъня дървета, които се изнасяха за Гърция. Заради престъпното палене държавата забрани износа на дървесина, което е валидно и до днес.”
Това е бил един подход, който ние тогава сме въвели, тъй като на нас тогава се падна тази отговорност, да вземаме решения като мнозинство в Народното събрание и в екипа на Министерство на околната среда и водите, защото мерките на полицията нямаше как да предотвратят тези големи щети чрез умишленото палене на пожари, което пък засяга също и съседните площи на селскостопански територии, в които тогава примерно са били 36 000 дка, а след това през 2005 г. спадат до 545 дка. Тоест, от пожара в гората са се засягали и странични площи селскостопански земи, където е изгаряла реколта. Същият подход предлагам да приложим тук със съгласие и с разбиране и при приемането на този закон, за да можем да пресечем мотива за извършването на тези престъпления.
Разбира се, тези хора, които извършват тези престъпления, са изобретателни. Последният хит е кражба на катинари, защото те имат в тях месингова част. Това е от преди десетина-петнадесет дена един случай масово, но е заловен извършителят. Не би трябвало някой да твърди, че това се извършва от определена етническа група хора, не, има извършители на тези престъпления от различни етнически групи, така че няма етнически принцип, по който да се твърди, че се характеризират тези деяния.
Затова смятам, че в законопроекта трябва отново да бъде въведена една такава ограничителна процедура, която да гарантира, че определени предмети, които няма как да са собственост на гражданите, могат да бъдат предавани от физически лица в такива пунктове за изкупуване на вторични суровини и по този начин ще изчезне мотивът за извършване на това действие.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Тошев. Господин Димитров, заповядайте!
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз задължително се запознах с двата проекта и със становищата най-вече и това, което сега чух и от министър Караджова и от господин Курумбашев, аз мисля, че най-прагматичният подход е да приемем законопроекта на Министерски съвет, тъй като в резултат на тези обширни дискусии смятам, че тези два законопроекта дори в повече от две-трети, господин Курумбашев, са се доближили. Имам предвид, че законопроектът на Министерски съвет е по-прецизен; в законопроекта на господин Курумбашев има някои правно-технически грешки. С оглед на това мисля, че и той е склонен на този вариант – между първо и второ четене това, което се претендира от този законопроект на господин Курумбашев, да бъдат направени съответни предложения, но да може с оглед и на срочността, а и наистина по-прагматично да се внесе единият законопроект и след това да се направят тези предложения. Това е моето становище. Аз ще подкрепя законопроекта на Министерски съвет.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Димитров. Заповядайте, госпожо Христова.
ФАНИ ХРИСТОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз като юрист подкрепям колегата Павел Димитров. Ние сме законотворци и смятам, че това е наистина правилният подход и да спестим време. Бих казала, че ще гласувам въздържала се за законопроекта на господин Курумбашев, защото чухме неговото становище и считам, че наистина така е по-правилно да постъпим предвид кратките срокове и предвид усилената работа, която ние свършихме вече досега. Така че това е моето становище.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Друг, колеги? Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Няма да повтарям – колегите, а и самият господин Курумбашев каза, че две трети от внесения от него и група негови колеги народни представители законопроект съвпада с този на Министерския съвет. Някъде има и разместване на текстове, просто на едни и същи текстове са разменени местата, другаде има просто различно изписване, и то несъществено, но съдържанието, което се влага, е едно и също, но ако тръгнат двата законопроекта за съвместно разглеждане, на практика това означава, че ние ще трябва да отхвърлим текстове, които са разменени практически, а да ги приемем в другия законопроект. Това донякъде е и смущаващо, от една страна. От друга страна, там, където има граматически или систематически разминавания в двата законопроекта, ние ще трябва така или иначе по някакъв начин да ги обединим. Чисто технически това наистина ще отнеме много време, а реално от изнесеното и от госпожа Караджова и от господин Курумбашев всъщност ние можем да се съсредоточим върху нещата, които трябва да бъдат прецизирани между първо и второ четене или да бъдат регламентирани така или иначе, с оглед становището и на госпожа Караджова. Има и някои други неща, които като дойде време за второ четене, бихме могли да ги поставим.
Аз също имам някакви становища. Едното от тях, просто го давам за пример: стана въпрос за режима дали да бъде от министерството, когато има много площадки, или да бъде от отделна дирекция или по седалище на фирмата, по регистрация или по голям брой площадки, но веднага възниква въпросът как сега тази дирекция с териториалната й компетентност за площадките на друга дирекция какво ще се случи, какво ще се случи при жалби и при актове. Така че, затова бих подкрепил законопроекта и нямам отговор в конкретния случай, но място за размисъл има, чисто юридически. Поради това ще подкрепя законопроекта, внесен от Министерския съвет. Поради факта, че наистина има съвпадения, ще се въздържа по отношение на другия законопроект. Но наистина има доста неща, които предстои да бъдат свършени, с оглед казаното между първо и второ четене.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Лазаров. Други? Някой има ли желание да вземе думата? Не. Ще ми позволите аз да се възползвам от правото си на член на комисията и да взема думата по отношение на двата законопроекта и да кажа становището на трима от членовете на комисията. Разбира се, господин Наимов ако има желание да се изкаже след това, може да се изкаже. Преди всичко искам да кажа това, че и аз много подробно се запознах и с двата законопроекта и мога да кажа това, което всички подчертаха: има до голяма степен покриване на много голяма част от текстовете, наистина, говорим за около две трети. Това е нормално, тъй като и двата законопроекта транспонират една директива и е напълно нормално когато те се концентрират върху усилието да транспонират директивата, тези текстове да бъдат много близки.
Разбира се, в текста, предложен от господин Курумбашев и група народни представители, са избегнати някои от крайните становища, които бяха предложени в текста, внесен от Министерски съвет от Министерство на околната среда и водите и те основно се групират около няколко теми. Това е на първо място темата общи устройствени планове. Разбирам, че тази тема вече не е спорна и ние имаме готовност между първо и второ четене да изчистим текстовете така, че да се приближим максимално до действащите разпоредби на Закона за устройство на територията и да не влизаме в противоречие с него. По такъв начин ще се избегне част от напрежението по отношение на евентуалното закриване на площадки поради липсата на общи устройствени планове. Това беше едната група от много въпроси и възражения.
Другата група от много въпроси и възражения засягаше лицензионните и разрешителните режими, по които има някакви намерения да има корекции между първо и второ четене, но виждам, че за някои от текстовете Министерство на околната среда и водите е достатъчно категорично в становището си. Предполагам, че имате основание за това, но се надявам, че поне разрешителните, издавани от министерството, ще отпаднат и много ви благодаря за тази позиция на министерството. Надявам се да се намери оптимален вариант, който да работи най-добре за бизнеса.
Що се отнася до банковите гаранции, надявам се, че между първо и второ четене ние ще се върнем на тази тема и ще видим кой е размерът, който ще работи за банковите гаранции.
Що се отнася до банковото разплащане и абсолютното елиминиране на кешовото разплащане при предаването на вторични суровини, както казваха едно време, а сега – отпадъци, това е един въпрос, който за мен остава с една голяма въпросителна, тъй като ми е трудно да си представя за сделки на стойност 20 лв. да се извършва банкова транзакция, по която таксата за банката е 7 лв. Надявам се, че ще имаме възможност да коментираме тези текстове между първо и второ четене.
Има обаче един въпрос, който мен ме смущава като народен представител и аз бих искала да чуя мнението и на министерството. Не сме имали възможност и не сме обсъждали законопроекта на първо четене. Смущава ме това, че в момента чрез този закон, чрез регулациите в него Министерство на околната среда и водите поема отговорността да се бори с кражбите на черни и цветни метали, вместо да делегира тези права на съответните компетентни органи. Това, че има кражби на черни и цветни метали, е факт. Никой не го оспорва. Стигнахме дотам, че се крадат и произведения на изкуството. Вече – и катинари. Има всякакви тенденции в кражбите. Но функция на Министерство на околната среда и водите ли е да предотврати тези кражби? Аз се съмнявам, че не е и ще Ви дам думата, господин Лазаров и на Вас, господин, Димитров, разбира се и на Вас, госпожо Христова. Това е един въпрос, на който ние трябва да си отговорим тук в комисията, приемайки на първо четене този законопроект, като се върнем към неговата философия, защото той концентрира усилията си освен върху това, да транспонира директивата, да регламентира поредица от действия на министерството по отношение на функциониращите бизнес фигури в бранша да се елиминира всякаква възможност да се търгува, да се продава, да достигнат крадени метали до тези площадки. Това е всъщност втората цел на законопроекта, която мен ме интересува: по какъв начин, освен тези усилия на Министерство на околната среда и водите, дали те ще бъдат придружени от усилия на другите компетентни органи, които всъщност отговарят за превенцията на такива криминални явления. Това е единият въпрос, по който бих се радвала да чуя мнението на колегите.
Вторият въпрос засяга това, че във варианта, който ние разглеждаме, разбира се, много омекотен вече от гледна точка на това, което ни представи госпожа Караджова, с приетите предложения от страна на бизнеса и неправителствените организации, които ще намерят място в текстовете между първо и второ четене, въпреки това остава в законопроекта, доколкото разбирам, позицията, в която се противопоставят общините на бранша, който се занимава с черни и цветни метали – първо.
Второ, остават много задължения на общините по отношение на третирането на отпадъците, въпреки че са облекчени и подчертавам, че имаме напредък, но остават много задължения на общините без на практика да се разрешава основният проблем с управлението на отпадъците, това, да решим в бъдеще каква е тяхната съдба и ние ще продължим ли да депонираме отпадъци, или ще вървим в посока да ги използваме като ресурс. Приемам, признавам, че законопроектът е крачка напред, но много плаха крачка. И на този въпрос в този законопроект отговорите са много малко и някъде така, разсеяни между текстовете. Това като философия го няма ясно изразено в законопроекта. Бих казала, че го няма и в законопроекта, представен и от господин Курумбашев и от група народни представители, тъй като техният законопроект само транспонира директивата. Така се разбрахме, че това е основополагащото за този законопроект.
Така че това са моите съображения, които ми пречат да приема законопроекта на Министерски съвет като член на комисията. Разбира се, искам да изкажа благодарност накрая на всички, които активно се включиха във всички обсъждания, във всички работни срещи и работни групи, специално да благодаря на Министерство на околната среда и водите и лично на Вас, госпожо министър, за усилията, които направихте законопроектът да бъде широко обсъден, да се чуят мненията на всички, тези мнения да бъдат отчетени и в крайна сметка те да намерят място във Вашата окончателна позиция при внасянето на законопроекта. Аз се надявам, че много от тях ще намерят място в окончателните текстове на закона, който ще бъде приет в пленарна зала.
Благодаря ви, колеги, за търпението. Много хора искаха да се изкажат. Заповядайте!
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Аз мисля, че не може да се говори, че е функция на Министерство на околната среда и водите да се бори с кражбите. Общо взето, във всеки един закон се регламентират едни обществени отношения. Ако законът правилно и своевременно, без значение в коя област са тези обществени отношения, правилно и своевременно е доловил или успял да долови навреме тези обществени отношения, в които има изкривяване или където има корупционна среда, нормално е този закон да бъде променен или да бъдат регламентирани тези обществени отношения с нов закон. Ще припомня това, което преди малко каза и господин Тошев. Не е функция на Министерството на земеделието и храните; да, намаляха тези пожари, ноторно известно беше, че със забраната за износ на тази дървесина от опожарените гори намаля мотивът за извършване на едни такива престъпления, и то не мотива, а условията за извършване на такива престъпления. Веднага ще ви дам пример.
Скоро се промениха законите, които регламентираха дейността на нотариусите. Не е работа на нотариусите да се занимават с разкриване на измамите с апартаменти, но там също се въведе изискване за превеждане по банков път, даде се достъп на нотариусите до базата данни в МВР, само и само за да се промени тази среда, която позволяваше да се извършват такива престъпления, свързани с измамите с апартаменти. Естествено, по същата логика тези обществени отношения, които не са в достатъчна степен законово регламентирани, позволяват и дават възможности за проявление на сивата икономика. Така че, борбата със сивата икономика не е работа само нито на МВР, нито на правоохранителните органи. Просто това са обществени отношения, които трябва да бъдат регламентирани във всеки е дин клон от тези обществени отношения. Никой не иззема и няма как да изземе с регламентацията в този закон за този кръг обществени отношения, които така или иначе са сложени; МВР си има своите задължения, прокуратурата – също. Но в крайна сметка след като е констатирано това явление, както са били констатирани и други такива явления, нормално е да има законодателни промени. Колегите много добре знаят колко трудно преди се въведоха касовите апарати по една и съща причина – защото се вършеха на базата на тези неотчитани обороти, ДДС и т.н. и се генерираха едни незаконни пари или се препираха. Така че не виждам просто защо по този начин трябва да бъде поставян въпросът в целия обхват на всички обществени отношения.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Лазаров. Господин Димитров!
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, колеги, разбира се, че не е пряка функция на Министерство на околната среда и водите да разкрива престъпленията и в конкретния случай кражбите на метали, но искам в отговор на Вашия въпрос да Ви кажа, че дълг на цялото общество е да се стреми да ги предотвратява и ограничава. В тази връзка това е и последствие от нашето законодателство, така че аз приветства министерство усилията на министерството в текстовете, които е написало, да се опита да ограничи и предотвратява тези престъпления. Това е моят отговор.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Госпожа Христова.
ФАНИ ХРИСТОВА: За да не се преповтаряме, колеги, само бих искала да кажа, че Вие сама казахте, че втората цел на закона, понеже правя реплика съответно, е да се елиминира възможността до площадките да достигат крадени метали и че това е превенцията. Всъщност да, говорим за превенция и защо не всички държавни органи всички граждани и организации по всякакъв начин да помагат да се спре най-после, защото всички знаем, че тези кражби на метали наистина можем да ги съпоставим с горските пожари и дори и жертви има на много места от това, че много неграмотни хора влизат в трафопостове дори и крадат кабели. Колкото и да се стараят органите на МВР, бих дала пример с постоянни постове, които в моята област се поставяха: дежурни патрули, които да охраняват съответния трафопост, който евентуално щеше да бъде нападнат тази или следващата или по-следващата нощ. Колкото и органите на МВР и въобще на силовите ведомства да са силни и да са работещи, ние знаем, че, за съжаление, и в цял свят има битова престъпност. Така че, според мен, това не е достатъчно и затова считам и съвсем разбираемо е всички и по всякакъв начин и всеки един закон да се опитва да пребори какъвто и да е вид престъпност. Така че, още една превантивна мярка, според мен, няма да наруши философията на законопроекта.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви. Госпожо министър, заповядайте!
НОНА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви за възможността да представя нашето становище по трите теми, които повдигнахте.
Първо, по отношение на това, дали е работа на Министерство на околната среда и водите да е водещо по темата борба с престъпността, свързана с кражбите на черни и цветни метали. Категорично не е наша водещата роля, но знаете много добре, че основно колегите от Министерство на вътрешните работи подготвяха текстовете и тогава се реши, че тай като това е отпадък, макар и метален, систематичното му място не е в Закона за МВР, а е в Закона за отпадъците.
Още нещо много важно искам да добавя. Всички сме убедени, че сме солидарни по темата, че цялото ни общество трябва да се бори с въпроси, които са бич за всички, но специално в законопроекта, който е внасян в парламента, има следния текст: че освен министърът на околната среда и водите, и министърът на вътрешните работи, и кметът на общините съответно упражняват контрол за спазване на изискванията и правилата по дейностите с отпадъци от черни и цветни метали. Тоест, това, което ние неформално направихме на няколко пъти заедно с колегите от МВР с много добри резултати, като проверки на площадки и т.н., го официализираме с този текст, тоест, ясно е, че нашите инспектори в определени случаи биха били безсилни за тия проверки. Те могат да се произнесат по техническите правила, но е необходима подкрепата и за да не е само обаждане по телефона „Моля, колеги, помогнете за тия проверки!”, това е записано и в закона. Така че мисля, че отговарям на този въпрос.
По отношение на Вашето впечатление за противопоставяне на общини с бранша, не смятам, че има текстове в закона, които противопоставят интересите на общините и интересите на бранша. Напротив, дадена е пълната възможност на общините в различните ситуации да избират подхода с кой и как да работят. Изцяло в техните правомощия е да решат дали ще работят с лицензирани фирми, с организации по оползотворяване, тели сами ще си правят фирми. Изцяло имат пълното правомощие по този въпрос, както е и редно, както решат техните общински съвети, както те намерят за най-добро спрямо тяхната ситуация.
По отношение дали ще продължаваме депонирането, ще ми позволите категорично да се съглася, че законопроектът не е категоричен по тая тема. Това, че ние сме заложили минималните цели по Директивата за рециклиране на отпадъците, да припомня, 50% към 2020 година за битовите и 70% за строителните, смятам, че нивото ни на развитие и това, че сме на опашката на Европейския съюз по тия теми, едва ли би ни позволило да поставяме по-високи цели.
Що се отнася до инструментите за прилагане на действително постигане на тия цели, смятам, че ние даваме едно много добро решение. Между другото, което е известно още от 2000 г. Знаете, че съм експерт и работя от дълго време в Министерство на околната среда и водите. От 1984 г. се занимавам само с това. За съжаление, предложенията, които ние направихме още миналата година с отчисленията за депонирани отпадъци, съответно сега ги използваме още по-добре, защото даваме невероятен стимул на общините да се освободят напълно от тия отчисления, ако се постигнат поетапните цели, това дава решение. За жалост, това е неприемливо и може да се говори много по темата. Лично аз съм предлагала многократно като експерт това да се направи преди години. Даже предложенията бяха готови с разчетите. За жалост, по една или друга причина, явно е било политически неприемливо. В момента го направихме това, благодаря вече за широката подкрепа за тоя подход и смятам, че именно не толкова транспонирането на целта, защото най-лесно е да напишем „50% за битовите отпадъци, 70% - за строителните”, по-важното е и това може да го направи всеки средно образован юрист – по-важното е ние да въведем инструментите и най-вече икономическите явно защото всички сме убедени как трябва да се рециклира, но фактът, че до момента не сме стигнали доникъде, означава, че ние имаме липсващи инструменти. Наистина, мисля, че може би точно тези текстове са ви убягнали, но съм абсолютно убедена, че това е правилният подход, при това даваме достатъчно дълго време за приспособяване към тия изисквания. Тоест, ако има още някоя идея да стане още по-добро рециклиращо обществото ни, можем да я обсъдим.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо министър. Заповядайте, господин Стоянов.
БОРИСЛАВ СТОЯНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Да не повтарям това, което говориха преди мен колегите подробно, съвсем накратко да кажа становището на мен и на моя колега от „Атака”. Факт е, че Министерство на околната среда и водите има, според това, което чухме от министър Караджова, доста стъпки, направени в положителна насока, според нас. Едното беше свързано с общоустройствените планове и обвързването с площадките. Ние също имахме неформална среща и говорихме за този проблем, който според мен създаваше доста напрежение и се радваме, че виждаме, че министерството мисли в тази насока, в която бяха нашите разговори.
Това, което също беше казано, смятам, че наистина между първо и второ четене има много въпроси, които биха могли вече тепърва да се обсъждат подробно. Също имаме още някои забележки, като например размера на банковите гаранции. Това, което наистина може би остава също като един проблем, това е въпросът с безкасовото плащане. Мисля, че отново трябва да говорим по този въпрос, защото не мисля, че в този вариант това е най-удачното.
Един друг проблем, който ние поставяхме пред министър Караджова, който беше да се направи максималното за ограничаването на кражбите, мисля, че също тук има положително движение. Така че ние ще подкрепим на първо четене закона, като, разбира се, си запазваме правото между първо и второ четене – има текстове, които да бъдат доизчистени.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Стоянов. Господин Курумбашев, заповядайте!
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Искам да внеса някои уточнения по така тръгналата дискусия. Например, по отношение на факта, че категорично бих искал да бъде решен този въпрос с извеждането от жилищните зони, да не остане някакво впечатление, че някой се радва на тези, които са палили гори или някои, които дори връщат, както чух вчера, снаряди, до такава степен са развити нещата. Но понеже господин Тошев даде такъв пример. Аз не бих искал да бъда поставен от тази страна. Бих го посъветвал да се запознае с чл. 34, ал. 2 от внесения от мен законопроект, където ясно се поставя изискване за това, тези площадки да бъдат изведени училищните зони и да бъдат разполагани на площадки които са определени с ПУП за производствени и складови функции. Ние с господин Стоянов като общински съветници също сме се борили това да се случи на ниво община София, но тук искахме да го въведем като закон. Някой да не остане с някакво впечатление, че ние всъщност много се радваме тези неща да съществуват. Тоест, в това отношение няма разлика в двата законопроекта.
Едно нещо обаче, на което госпожа Михайлова обърна внимание и което си струва наистина може би да го поставим като коментар, тъй като това е първо четене и по-скоро обсъждане по принцип. Много министерства в България в различни правителства са изкушени да получат и полицейски функции - аз бих дал пример с Министерството на финансите в различните години – и да изземат някои функции които са класически функции на МВР. Много администрации също така са изкушени когато виждат, че нещо не се случва, дали защото няма воля, да речем, сред определени хора, дали няма политическа воля, дали някой не иска да изпълнява закона и т.н., но са изкушени да въвеждат по-големи и по-големи санкции, смятайки, че като въведат по-големи санкции, като че ли изведнъж ще се въведе някакъв по-голям ред, а невинаги, превенцията е много по-сериозно решение, отколкото въвеждането на по-големи санкции. Тук имаме различия в подхода на законопроектите. Докато говорехме за неща, които ни събират – наистина, ако видите този законопроект, ще видите едни по-прецизирани административно-наказателни разпоредби, защото мисля, че в това отношение в законопроекта си министерството беше пресолила манджата: въвеждане на по-тежки наказания, дублиране, да има два вида наказания, включително и съчетани с отнемане на разрешително. Не е начинът да се преборим с проблемите. Тук имаме разлика. Тук бих подкрепил становището на госпожа Михайлова и съм съгласен, че донякъде и този законопроект – аз повече го гледах чисто от гледна точка на транспониране – също не се бори с тази логика. Но отиването в прекалени наказателни разпоредби и за това, буквално някой като кихне, да може да бъде наказан, също и тази прекаленост и отиването в другата посока също не е добра. Затова се надявам, че ще може да имаме една добра работна група между първо и второ четене, където да говорим вече съвсем прецизно текст по текст.
Това бяха уточненията, които исках да направя по повод на направените коментари от народни представители.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРА МИХАЙЛОВА: И аз Ви благодаря, господин Курумбашев. Колеги, има ли още някой да вземе отношение? Няма.
В такъв случай, подлагам на гласуване Законопроект за управление на отпадъците, № 102-01-50, внесен от Министерски съвет на 11 юли 2011 г. Моля, който е съгласен да подкрепим този законопроект, да гласува.
Гласуване: 14 гласа за, против няма, въздържали се 5.
Сега подлагам на гласуване Законопроект за управление на отпадъците № 154-01-104, внесен от народния представител Петър Курумбашев и група народни представители на 10 ноември 2011 г. Моля, който е съгласен да подкрепим този законопроект, да гласува.
Гласуване: 4 за, против – 1, въздържали се – 13.
С това решение всъщност ние отхвърлихме законопроекта на група ни и приехме на първо гласуване – и това ще бъде становището, което ще предложим на пленарна зала – законопроекта, внесен от Министерски съвет.
Искам да информирам комисията, че ще направя всичко възможно законопроектът да влезе в пленарна зала до края на годината поне на първо четене. Това мога да обещая. Така сме помолили госпожа Цачева. Напълно си давам сметка, че имаме ангажименти към Европейския съюз и ние забавихме много дълго законопроекта, така че на първо четене той ще бъде гледан до края на годината, госпожо министър, дотолкова можем.
Що се отнася до предложенията между първо и второ четене, пленарна зала ще реши дали ще ни разреши удължаване с една седмица на срока, за да можем да съберем всички предложения. Нали сме съгласни с това, че имаме нужда от малко повече време по предложенията? Благодаря ви.
Някой да има по точка „Разни”? Няма.
Благодаря ви, колеги.
Закривам заседанието на комисията.

/Заседанието беше закрито – в 15.50 ч./



ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА ПКОСВ:
/И. Михайлова/